Доклад

ОТНОСНО: Законопроект за частното изпълнение, № 454-01-74, внесен
от Огнян Герджиков и група народни представители -първо четене.

---

ОТНОСНО: Законопроект за частното изпълнение, № 454-01-74, внесен
от Огнян Герджиков и група народни представители -първо четене.
На редовно заседание, проведено на 20.01.2005 г., Комисията по правни въпроси
обсъди на първо четене Законопроект за частното изпълнение, № 454-01-74, внесен от
Огнян Герджиков и група народни представители.
На заседанието присъстваха г-жа Миглена Тачева - заместник-министър на
правосъдието, проф. Огнян Герджиков, доц. Камелия Касабова, проф. Валери Димитров
и Нина Чилова - вносители на законопроекта, г-н Георги Дичев, Мария Колева и
Мария Макавеева - представители на Софийска съдебно-изпълнителна служба, както
представители на бизнес асоциации и неправителствени организации.
От името на вносителите законопроектът бе представен от проф. В. Димитров.
Той подчерта, че основен принцип на внесения законопроект е този
принудителното изпълнение да бъде изведено от сферата на държавата и да бъде
осъществявано не от държавни чиновници, а от професионалисти, обединени на
съсловно корпоративен принцип. Те ще имат своя самоуправляваща се организация, в
която членството ще бъде задължително. Това ще бъде Камарата на частните
изпълнители, която следва да осъществява саморегулация и самоконтрол с цел
постигане на високи професионални и морални стандарти.
От друга страна, държавата ще осъществява административен и финансов
контрол върху дейността на съсловието на частните изпълнители, които могат да бъдат
заличени от състава при нарушаване изискванията на закона или правилата на
съответната самоуправляваща се общност - Камарата на изпълнителите. Наред с това
се предвижда упражняване на контрол върху тяхното лично имуществено състояние,
тъй като те ще се разпореждат със сериозни активи. На контрол ще подлежи и
обстоятелството, доколко те се разпореждат в интерес на кредиторите и взискателите.
Това е принципният модел, който е възприет в повечето държави-членки на
Европейския съюз. Предимството му е, че лицата, които осъществяват действията по
принудително изпълнение, са заинтересовани от качествено, бързо и ефективно
изпълнение. Те са поставени в условия на конкуренция, на състезание по между си и
очевидно е, че когато човешкият интерес действа в една посока с интереса на кредитора
и взискателя и в определени случаи с интереса на длъжника, това е много по-добре,
1

отколкото да се разчита, че държавният чиновник, който получава заплата за това,
което върши, ще го изпълнява много качествено, много ефективно и ще бъде силно
мотивиран. От тази гледна точка възприемането на модела, заложен в проекта за закон,
би се отразил позитивно, както на икономическото развитие на страната, така и за
премахването на един от най-неприятните проблеми на правната ни система в сферата
на гражданското правораздаване.
Проектът за закон за частното изпълнение съдържа изключително строги и
сериозни гаранции за това, че с тази дейност няма да се злоупотребява. За пръв път се
предвижда имуществена отговорност, ако частният изпълнител нанася вреди на
кредиторите и длъжниците при незаконосъобразно принудително изпълнение.
Предвиден е механизъм на професионална застраховка и пряк иск за имуществени
вреди, нанесени от незаконосъобразни действия на частния изпълнител.
Така изложените основни принципи на проекта за закон за частния изпълнител
бяха напълно подкрепени в изказванията на народния представител Татяна Дончева, г-н
Божидар Данев и Кр. Станчев, като представители на бизнес-организациите и от г-н
Георги Дичев, председател на УС на Съюза на съдия-изпълнителите.
Противоположна позиция, отхвърляща необходимостта от въвеждане на частно
изпълнение изказаха представители на съдии - изпълнителите г-жа Мария Колева и
Мария Макавеева, както и проф. Велко Вълканов.
Според тях ефективността на съдебно-изпълнителната служба не се определя от
формата или статута на съдия-изпълнителя, а от правомощията, които
законодателството предоставя за осъществяване на неговата дейност. Промяната на
статута върви едновременно с промяна и на правомощията. В този смисъл ако същият
кръг правомощия, които се предоставят с проекта за закон за частния изпълнител се
предвидят по отношение на държавните съдии - изпълнители, подкрепени с едни по -
ефикасни процесуални процедури в ГПК, то в този случай биха били преодолени много
от проблемите, които стоят пред съдебното изпълнение понастоящем .
Очерта се и едно трето становище, гравитиращо към идеята за въвеждане на
смесен модел на принудително изпълнение, тъй като той по-добре кореспондира с
предоставянето на част от досегашните държавни функции на частни субекти.
Съществува кръг от съдебни изпълнения със социално значение, които са непарични и
са свързани предимно с прилагане на съдебни решения, които се отнасят до грижите за
децата, до достъпа на родителите към тях и т.н. В този смисъл случаите, които засягат
масови граждански интереси, включително и финансовите, следва да се отделят,
доколкото те могат да бъдат функция на държавата. Така както в областта на
правораздаването има възможност за съвместяване на държавното правораздаване с
арбитража, подобен подход би бил приложим и в областта на принудителното
изпълнение. Така изпълнението става по-сложно, като регламентация, но тази по-
сложна задача сигурно дава и повече възможности за решения от проекта за закон за
частното изпълнание в наличния вариант.
Тази компромисна трета теза бе подкрепена от народните представители
А. Мингова, Й. Соколов, Я. Стоилов и зам. министър М. Тачева.
След проведените разисквания Комисията по правни въпроси прие с 9 гласа “за”
и 4 “въздържали се” проекта за Закон за частно изпълнение