Доклад
ОТНОСНО: Законопроект за частното изпълнение, № 454-01-74, внесен
от Огнян Герджиков и група народни представители
Проект
Второ четене

---

Доклад
ОТНОСНО: Законопроект за частното изпълнение, № 454-01-74, внесен
от Огнян Герджиков и група народни представители
Проект
Второ четене

ЗАКОН
ЗА ЧАСТНОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРИНА ДИКОВА, ЙОРДАН СОКОЛОВ,
ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЧЕТИНКАЗАК:
Наименованието на закона се изменя така: ‘'ЗАКОН ЗА ЧАСТНИТЕ
СЪДЕБНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ”.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО И ПРЕДЛАГА
СЛЕДНОТО НАИМЕНОВАНИЕ: “ЗАКОН ЗА ЧАСТНИТЕ СЪДЕБНИ
ИЗПЪЛНИТЕЛИ”.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРИНА ДИКОВА, ЙОРДАН СОКОЛОВ,
ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЧЕТИН КАЗАК:
Навсякъде в законопроекта думите “частен изпълнител”, “частния
изпълнител”, “частният изпълнител” и “частните изпълнители” да се
заменят съответно с “частен съдебен изпълнител ”, “частния съдебен
изпълнител ”, “частният съдебен изпълнител ” и “частните съдебни
изпълнители
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО, КАТО
ПРОМЕНИТЕ СА ОТРАЗЕНИ В РЕДАКЦИИТЕ НА КОМИСИЯТА ЗА
СЪОТВЕТНИТЕ ТЕКСТОВЕ.
Глава първа
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА
ВНОСИТЕЛИТЕ ЗА ЗАГЛАВИЕ НА ГЛАВА ПЪРВА.

Предмет на закона
Чл. 1. Този закон урежда правния статут на частния изпълнител и
организацията на частното изпълнение.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРИНА ДИКОВА, ЙОРДАН СОКОЛОВ,
ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЧЕТИНКАЗАК:
Чл. 1 се изменя така:
“Предмет на закона
Чл. 1. Този закон урежда организацията и правното положение на
частните съдебни изпълнители. ”
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.
КОМИСИЯТА НЕ ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛИТЕ И
ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 1:
“Предмет на закона
Чл. 1. Този закон урежда организацията и правното положение на
частните съдебни изпълнители.”
Частен изпълнител
Чл. 2. (1) Частният изпълнител е лице, на което държавата възлага
извършването на предвидените в закона способи за принудително изпълнение
на частни вземания.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРИНА ДИКОВА, ЙОРДАН СОКОЛОВ,
ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЧЕТИН КАЗАК:
Чл. 2 се изменя така:
“Частен съдебен изпълнител
Чл. 2. (1) Частен съдебен изпълнител е лице, на което държавата
възлага принудителното изпълнение на частни притезания.
(2) Държавата може да възлага на частния съдебен изпълнител и
събирането на публични вземания.
(3) Органите, компетентни да установяват публични вземания, може
да възложат тяхното събиране на един ши повече частни съдебни
изпълнители.
(4) Районът на действие на частния съдебен изпълнител съвпада с
района на съответния окръжен съд. ”
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.
КОМИСИЯТА НЕ ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛИТЕ И
ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 2:
“Частен съдебен изпълнител
Чл. 2. (1) Частен съдебен изпълнител е лице, на което държавата
възлага принудителното изпълнение на частни притезания.
(2) Държавата може да възлага на частния съдебен изпълнител и
събирането на публични вземания.
(3) Органите, компетентни да установяват публични вземания,
може да възложат тяхното събиране на един или повече частни съдебни
изпълнители.
(4) Районът на действие на частния съдебен изпълнител съвпада с
района на съответния окръжен съд.”
2

Камара по изпълнението
Чл. 3. (1) Създава се Камара по изпълнението. В Камарата членуват
по право всички частни изпълнители.
(2) Камарата по изпълнението е юридическо лице със седалище в
София.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРИНА ДИКОВА, ЙОРДАН СОКОЛОВ,
ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЧЕТИНКАЗАК:
Чл. 3 се изменя така:
“Камара на частните съдебни изпълнители
Чл. 3. (1) Създава се Камара на частните съдебни изпълнители като
юридическо лице със седалище в гр. София.
(2) В Камарата на частните съдебните изпълнители, наричана по-
нататък в закона “камара”, членуват по право всички частни съдебни
изпълнители.
(3) Органи на камарата са Общото събрание, Съветът на частните
съдебни изпълнители, Контролният съвет и Дисциплинарната комисия.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ТЕКСТА НА
ВНОСИТЕЛИТЕ И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 3:
“Камара на частните съдебни изпълнители
Чл. 3. (1) Създава се Камара на частните съдебни изпълнители като
юридическо лице със седалище в гр. София.
(2) В Камарата на частните съдебните изпълнители, наричана по-
нататък в закона “камара”, членуват по право всички частни съдебни
изпълнители.
(3) Органи на камарата са Общото събрание, Съветът на камарата,
Контролният съвет и Дисциплинарната комисия.“
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРИНА ДИКОВА, ЙОРДАН СОКОЛОВ,
ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЧЕТИН КАЗАК:
Създава се нов чл.3а:
“Регистър на частните съдебни изпълнители
Чл.3а. (1) В камарата се създава и води Регистър на частните съдебни
изпълнители. В регистъра се вписват частните съдебни изпълнители,
помощник-частните съдебни изпълнители и подлежащите на вписване
обстоятелства.
(2) Лице, задължено по закона да заяви обстоятелства, подлежащи на
вписване в регистъра, трябва да извърши това в 7-дневен срок от настъпване
на обстоятелството.
(3) В регистъра се вписват:
1. името, ЕГН и район на действие на частния съдебен изпълнител,
съответно на помощник-частния съдебен изпълнител;
2. адрес на кантората;
3. наименованието и седалището на застрахователя и размера на
застрахователната сума;
4. обстоятелствата по чл. 32, 33, 34, 36, 37, 39, 40, 41 и 42.
3

(4) Лице, вписано в Регистъра на частните съдебни изпълнители, е
длъжно да заяви за вписване промените в обстоятелствата, подлежащи на
вписване, в срока по ал.2.
(5) Регистърът на частните съдебни изпълнители е публичен и всеки
има право да го преглежда и да получава извлечения от него.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА НАРОДНИТЕ
ПРЕДСТАВИТЕЛИ И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. За,
КОЙТО СТАВА ЧЛ. 4:
“Регистър на частните съдебни изпълнители
Чл. 4. (1) В камарата се създава и води Регистър на частните съдебни
изпълнители. В регистъра се вписват частните съдебни изпълнители,
помощник-изпълнителите и свързаните с тях обстоятелства, предвидени в
закона.
(2) Лице, задължено по закона да заяви обстоятелства, подлежащи на
вписване в регистъра, трябва да извърши това в 7-дневен срок от
настъпване на обстоятелството.
(3) В Регистъра на частните съдебни изпълнители се вписват:
1. името, ЕГН и район на действие на частния съдебен изпълнител,
съответно на помощник-изпълнителя;
2. адрес на кантората;
3. наименованието и седалището на застрахователя и размера на
застрахователната сума съгласно чл. 25;
4. обстоятелствата по чл. 31,32,33,35,36,38,39,40 и 41.
(4) Лице, вписано в Регистъра на частните съдебни изпълнители, е
длъжно да заяви за вписване промените в обстоятелствата, подлежащи на
вписване, в срока по ал. 2.
(5) Регистърът на частните съдебни изпълнители е публичен и всеки
има право да го преглежда и да получава извлечения от него.”
Глава втора
ЧАСТЕН ИЗПЪЛНИТЕЛ
КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА ЗАГЛАВИЕТО НА ГЛАВА ВТОРА ДА
СЕ ИЗМЕНИ ТАКА: “ЧАСТЕН СЪДЕБЕН ИЗПЪЛНИТЕЛ”.
Раздел I
Придобиване на правоспособност на частен изпълнител
КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА ЗАГЛАВИЕТО НА РАЗДЕЛ I ДА СЕ
ИЗМЕНИ ТАКА: “ПРИДОБИВАНЕ НА ПРАВОСПОСОБНОСТ НА
ЧАСТЕН СЪДЕБЕН ИЗПЪЛНИТЕЛ”
Изисквания
Чл. 4. (1) Правоспособност на частен изпълнител може да придобие
дееспособно физическо лице на възраст до 60 години, което е български
гражданин и отговаря на следните изисквания:
1. има виеше юридическо образование;
4

2. придобило е юридическа правоспособност по Закона за съдебната
власт;
3. има тригодишен юридически стаж;
4. не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление от
общ характер, независимо че е реабилитирано;
5. не е лишено от правоспособност на частен изпълнител;
6. не е лишено от правото да упражнява адвокатска професия или
търговска дейност;
7. не е в производство по несъстоятелност, не е невъзстановен в
правата си несъстоятелен и не е осъждано за банкрут;
8. издържало е конкурса за частен изпълнител.
(2) За юридически стаж по ал. 1, т. 3 се зачита времето, през което
лицето е работило на длъжност или упражнявало професия, за която се изискват
юридическо образование и правоспособност, включително стаж на лицата с
виеше юридическо образование, които работят като дознатели в системата на
Министерството на вътрешните работи.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРИНА ДИКОВА, ЙОРДАН СОКОЛОВ,
ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЧЕТИНКАЗАК:
В чл.4, ал.1 думите “на възраст до 60 години” да отпаднат.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ТЕКСТА НА
ВНОСИТЕЛИТЕ И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 4,
КОЙТО СТАВА ЧЛ. 5:
“Изисквания
Чл. 5. (1) Правоспособност на частен съдебен изпълнител може да
придобие дееспособно физическо лице, което е български гражданин и
отговаря на следните изисквания:
1. има виеше юридическо образование;
2. придобило е юридическа правоспособност по Закона за
съдебната власт;
3. има тригодишен юридически стаж;
4. не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено
престъпление от общ характер, независимо че е реабилитирано;
5. не е лишено от правоспособност на частен съдебен изпълнител;
6. не е лишено от правото да упражнява адвокатска професия или
търговска дейност;
7. не е в производство по несъстоятелност, не е невъзстановен в
правата си несъстоятелен и не е осъждано за банкрут;
8. издържало е конкурса за частен съдебен изпълнител.
(2) За юридически стаж по ал. 1, т. 3 се зачита времето, през което
лицето е работило на длъжност или е упражнявало професия, за която се
изискват юридическо образование и правоспособност, включително стаж
на лицата с виеше юридическо образование, които работят като дознатели
в системата на Министерството на вътрешните работи.”
Несъвместимост
Чл. 5. (1) Частният изпълнител не може едновременно:
5

1. да бъде народен представител, министър, кмет или общински
съветник;
2. да заема длъжност в държавен или общински орган по служебно или
трудово правоотношение;
3. да работи по трудово правоотношение;
4. да упражнява адвокатска професия;
5. да извършва търговска дейност, да бъде управител или да участва в
надзорни, управителни и контролни органи на търговски дружества или
кооперации.
(2) При преустановяване на дейността по ал. 1, т. 1 правоспособността
на частния изпълнител се възстановява при условията на чл. 36.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРИНА ДИКОВА, ЙОРДАН СОКОЛОВ,
ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЧЕТИНКАЗАК:
В чл.5 се правят следните допълнения:
1) в ал.1:
а) в т. 2 след думите “общински орган ” се добавя “или администрация
по Закона за администрацията
б) създават се нови т.5 и 6:
“5. да бъде нотариус;
6. да бъде синдик; ”
в) т.5 става т. 7.
2. В ал. 2 след думите “ал. 1, т. 1 ” се добавя “и 6”.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ТЕКСТА НА
ВНОСИТЕЛИТЕ И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 5,
КОЙТО СТАВА ЧЛ. 6:
“Несъвместимост
Чл. 6. (1) Частният съдебен изпълнител не може едновременно:
1. да бъде народен представител, министър, кмет или общински
съветник;
2. да заема длъжност в държавен или общински орган по служебно
или трудово правоотношение;
3. да работи по трудово правоотношение;
4. да упражнява адвокатска професия;
5. да бъде нотариус;
6. да бъде синдик;
7. да извършва търговска дейност, да бъде управител или да участва
в надзорни, управителни и контролни органи на търговски дружества или
кооперации.
(2) При преустановяване на дейността по ал. 1, т. 1 и 6
правоспособността на частния съдебен изпълнител се възстановява при
условията на чл. 35.”
Ред за кандидатстване
Чл. 6. (1) Кандидатите за частен изпълнител подават писмено
заявление до министъра на правосъдието или до Съвета по изпълнението за
участие в конкурс. Заявлението съдържа името, единния граждански номер,
6

адреса и упражняваната професия на кандидата и районът, за който се
кандидатства.
(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат документи за раждане, за
завършено виеше юридическо образование и придобита юридическа
правоспособност, за трудов стаж и месторабота, свидетелство за съдимост,
декларация по чл. 4, т. 5,6 и 7 и медицинско удостоверение.
(3) Министърът на правосъдието уведомява Съвета по изпълнението за
всяка кандидатура.
(4) Съветът по изпълнението дава мнение за общественото доверие, с
което се ползва всеки кандидат.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРИНА ДИКОВА, ЙОРДАН СОКОЛОВ,
ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЧЕТИНКАЗАК:
В чл. 6 се правят следните изменения:
1. Вал. 1 след сумите “професия на кандидата” се добавя “юридическия
стаж”;
2. Алинея 3 да отпадне.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ТЕКСТА НА
ВНОСИТЕЛИТЕ И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 6,
КОЙТО СТАВА ЧЛ. 7:
“Ред за кандидатстване
Чл. 7. (1) Кандидатите за частен съдебен изпълнител подават
писмено заявление до министъра на правосъдието чрез Съвета на камарата
за участие в конкурс. Заявлението съдържа името, единния граждански
номер, адреса, упражняваната професия и юридическия стаж на кандидата,
както и районът, за който се кандидатства.
(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат документи за раждане, за
завършено виеше юридическо образование и придобита юридическа
правоспособност, за трудов стаж и месторабота, свидетелство за съдимост,
декларация по чл. 5, т. 5,6 и 7 и медицинско удостоверение.
(3) Съветът на камарата дава мнение за общественото доверие, с
което се ползва всеки кандидат.
Конкурс за частен изпълнител
Чл. 7. (1) Когато се съберат достатъчно кандидатури, но поне веднъж
в годината, министърът на правосъдието, след вземане мнението на Камарата по
изпълнението, насрочва конкурс за частен изпълнител със заповед, която се
обнародва в "Държавен вестник".
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРИНА ДИКОВА, ЙОРДАН СОКОЛОВ,
ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЧЕТИН КАЗАК:
Чл. 7 се изменя така:
“Откриване на места за частни съдебни изпълнители
Чл. 7. В определен район се открива едно място за частен съдебен
изпълнител на 30 000 жители. ”
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.
КОМИСИЯТА НЕ ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛИТЕ И
ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 7, КОЙТО СТАВА ЧЛ. 8:
7

“Откриване на места за частни съдебни изпълнители
Чл. 7. В определен район се открива едно място за частен съдебен
изпълнител на 30 000 жители.”
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРИНА ДИКОВА, ЙОРДАН СОКОЛОВ,
ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЧЕТИНКАЗАК:
Създава се нов чл. 7а:
“Насрочване на конкурс
Чл. 7а. (1) Вакантните места за частни съдебни изпълнители се
заемат въз основа на конкурс, насрочен със заповед на министъра на
правосъдието. Съветът на частните съдебни изпълнители заявява мнението
си в 14-дневен срок. Министърът на правосъдието може да насрочи конкурс и
по предложение на Съвета на частните съдебни изпълнители.
(2) Заповедта по ал.1 се съобщава писмено на Съвета на частните
съдебни изпълнители. ”
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА НАРОДНИТЕ
ПРЕДСТАВИТЕЛИ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА НОВ ЧЛЕН, КОЙТО СТАВА ЧЛ.
9 СЪС СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ:
“Насрочване на конкурс
Чл. 9. (1) Вакантните места за частни съдебни изпълнители се заемат
въз основа на конкурс, насрочен със заповед на министъра на
правосъдието. Съветът на камарата заявява мнението си в 14-дневен срок.
Министърът на правосъдието може да насрочи конкурс и по предложение
на Съвета на камарата.
(2) Заповедта по ал. 1 се съобщава писмено на Съвета на камарата.”
Провеждане на конкурс за частен изпълнител
Чл. 8. (1) Условията и редът за провеждане на конкурса се определят
с наредба, издадена от министъра на правосъдието след вземане мнението на
Камарата по изпълнението.
(2) Конкурсът се провежда от комисия в състав: председател -
представител на Министерството на правосъдието, определен от министъра на
правосъдието, и членове: окръжен съдия, определен от председателя на
Върховния касационен съд, двама частни изпълнители, определени от Камарата
по изпълнението, и хабилитиран преподавател по гражданскопроцесуално
право, определен от министъра на правосъдието.
(3) Комисията класира по успех кандидатите, за които установи, че
разполагат с необходимите познания и опит да извършват предвидените в
закона изпълнителни способи и обявява класирането.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРИНА ДИКОВА, ЙОРДАН СОКОЛОВ,
ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЧЕТИН КАЗАК:
В чл. 8 се правят следните изменения:
1. Вал. 2 думите “окръжен съдия” се заменят със “съдия от Върховния
касационен съд ” и думата “гражданскопроцесуално ” се заменя с
“гражданско
2. Алинея 3 се отменя.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.
8

КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ТЕКСТА НА
ВНОСИТЕЛИТЕ И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 8,
КОЙТО СТАВА ЧЛ. 10:
“Провеждане на конкурс за частен съдебен изпълнител
Чл. 10. (1) Условията и редът за провеждане на конкурса се
определят с наредба, издадена от министъра на правосъдието след вземане
мнението на камарата.
(2) Конкурсът се провежда от комисия в състав: председател -
представител на Министерството на правосъдието, определен от
министъра на правосъдието, и членове: съдия от Върховния касационен
съд, определен от председателя на Върховния касационен съд, двама
частни съдебни изпълнители, определени от камарата, и хабилитиран
преподавател по гражданско право, определен от министъра на
правосъдието.
(3) Комисията класира кандидатите по успех и обявява
класирането.”
Възлагане на правомощия по изпълнението
Чл. 9. (1) Резултатите от конкурса се изпращат на министъра на
правосъдието, който преценява, кои от класираните кандидати се ползват от
необходимото обществено доверие, за да им бъдат възложени правомощия по
изпълнението.
(2) В едномесечен срок от получаването на резултатите министърът на
правосъдието издава заповед за възлагане на правомощия по изпълнението.
Заповедта се обявява на определеното за това място в сградата на
министерството и се съобщава на класираните кандидати по реда на
Гражданския процесуален кодекс.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ ЗА ЧЛ. 9,
КОЙТО СТАВА ЧЛ. 11.
Изпълнителна кантора
Чл. 10. (1) След влизане в сила на заповедта за възлагане на
правомощия по изпълнението частният изпълнител е длъжен да си осигури
кантора, което може да стане и съвместно с други частни изпълнители от същия
район.
(2) Изпълнителната кантора трябва да има две или повече
функционално обособени от останалата част на сградата помещения, в които
задължително се помещават канцеларията на частния изпълнител и служебният
му архив.
(3) Кантората трябва да се намира в седалището на окръжния съд и да
отговаря на условия, които гарантират съхраняването на архива и точното
изпълнение на професионалните задължения на частния изпълнител.
(4) Кантора-клон може да бъде открита и на друго място във или вън от
съдебния район на частния изпълнител. Тя трябва да се намира в седалището на
районен съд.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРИНА ДИКОВА, ЙОРДАН СОКОЛОВ,
ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЧЕТИНКАЗАК:
В чл. 10 се правят следните изменения:
9

1) наименованието на член 10 се изменя така: “Кантора на частния
съдебен изпълнител
2) в ал. 3 думите “в седалището на окръжния съд” се заменят с “на
територията на окръжния съд ”.
3) ал. 4 да отпадне.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ТЕКСТА НА
ВНОСИТЕЛИТЕ И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 10,
КОЙТО СТАВА ЧЛ. 12:
“Кантора на частния съдебен изпълнител
Чл. 12. (1) След влизане в сила на заповедта за възлагане на
правомощия по изпълнението, частният съдебен изпълнител е длъжен да си
осигури кантора, което може да стане и съвместно с други частни съдебни
изпълнители от същия район.
(2) Кантората трябва да има две или повече функционално
обособени от останалата част на сградата помещения, в които
задължително се помещават канцеларията на частния съдебен изпълнител
и служебният му архив.
(3) Кантората трябва да се намира на територията на окръжния съд
и да отговаря на условия, които гарантират съхраняването на архива и
точното изпълнение на професионалните задължения на частния съдебен
изпълнител.”
Встъпване в длъжност
Чл. 11. (1) За встъпване в длъжност е необходимо:
1. да се представи писмена декларация, че не са налице пречките по чл.5;
2. да се посочи адресът на изпълнителната кантора;
3. да се представи документ за вещно право върху изпълнителната
кантора или вписан договор за ползването й и декларация за произхода на
средствата, вложени за осигуряването на изпълителната кантора, по образец,
одобрен от министъра на правосъдието;
4. да се представи документ за сключена застраховка по чл. 26;
5. да се представи образец от печат, одобрен от министъра на
правосъдието;
6. да се представи образец от подписа на частния изпълнител.
(2) Изпълнението на изискванията по ал. 1 трябва да се осъществи в
двумесечен срок от влизането в сила на заповедта за възлагане на правомощия
по изпълнението.
(3) Частният изпълнител встъпва в длъжност с представянето на
клетвения лист на министъра на правосъдието.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРИНА ДИКОВА, ЙОРДАН СОКОЛОВ,
ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЧЕТИНКАЗАК:
Чл. 11 се изменя така:
“Встъпване в длъжност
Чл. 11. (1) За встъпване в длъжност, в двумесечен срок от влизането
в сила на заповедта за възлагане на правомощия по изпълнението, частният
10

съдебен изпълнител представя на министъра на правосъдието чрез Съвета на
частните съдебни изпълнители заявление, придружено с:
1. писмена декларация, че не са налице пречките по чл.5;
2. адреса на изпълнителната кантора и документ за вещно право
върху изпълнителната кантора или вписан договор за ползването й и
декларация за произхода на средствата, вложени за осигуряването на
изпълнителната кантора, по образец, одобрен от министъра на правосъдието;
3. документ за сключена застраховка по чл. 26;
4. образец от печат, одобрен от министъра на правосъдието;
5. образец от подписа на частния съдебен изпълнител.
(2) В случаите на неизпълнение в срока по ал. 1 на изискванията на чл. 10
и на ал.1, министърът на правосъдието издава заповед за възлагане на
правомощия по изпълнението на следващия по реда на класирането кандидат.
(3) Частният изпълнител полага пред Съвета на частните съдебни
изпълнители на следната клетва: "Заклевам се да спазвам точно
Конституцията и законите на Република България, да изпълнявам честно,
добросъвестно и безпристрастно професионалните си задължения, да бъда
достоен за необходимите за професията доверие и уважение, да допринасям за
издигане престижа на професията, да пазя професионалната тайна, като
винаги помня, че за всичко отговарям пред закона. Заклех се!". След полагане
на клетвата се подписва клетвен лист. Клетва не се полага, ако е положена
преди това.
(4) Частният съдебен изпълнител встъпва в длъжност с подписване на
клетвения лист. ”
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ТЕКСТА НА
ВНОСИТЕЛЯ И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 11, КОЙТО
СТАВА ЧЛ. 13:
“Встъпване в длъжност
Чл. 13. (1) За встъпване в длъжност, в двумесечен срок от
влизането в сила на заповедта за възлагане на правомощия по
изпълнението, частният съдебен изпълнител представя на министъра на
правосъдието чрез Съвета на частните съдебни изпълнители заявление,
придружено с:
1. писмена декларация, че не са налице пречките по чл. 6, ал.1;
2. адреса на кантората и документ за вещно право върху кантората
или вписан договор за ползването й и декларация за произхода на
средствата, вложени за осигуряването на кантората, по образец, одобрен от
министъра на правосъдието;
3. документ за сключена застраховка по чл. 25;
4. образец от печат, одобрен от министъра на правосъдието;
5. образец от подписа на частния съдебен изпълнител.
(2) В случаите на неизпълнение в срок на изискванията на чл. 12 и
на ал. 1, министърът на правосъдието издава заповед за възлагане на
правомощия по изпълнението на следващия по реда на класирането
кандидат.
(3) Частният съдебен изпълнител полага пред Съвета на камарата
следната клетва: "Заклевам се да спазвам точно Конституцията и законите
на Република България, да изпълнявам честно, добросъвестно и
11

безпристрастно професионалните си задължения, да бъда достоен за
необходимите за професията доверие и уважение, да допринасям за
издигане престижа на професията, да пазя професионалната тайна, като
винаги помня, че за всичко отговарям пред закона. Заклех се!". След
полагане на клетвата се подписва клетвен лист. Клетва не се полага, ако е
положена преди това.
(4) Частният съдебен изпълнител встъпва в длъжност с подписване
на клетвения лист."
Полагане на клетва
Чл. 12. (1) При встъпването в длъжност кандидатът полага пред
Съвета по изпълнението, ако не е положил преди това, следната клетва:
"Заклевам се да спазвам точно Конституцията и законите на Република
България, да изпълнявам честно, добросъвестно и безпристрастно
професионалните си задължения, да бъда достоен за необходимите за
професията доверие и уважение, да допринасям за издигане престижа на
професията, да пазя професионалната тайна, като винаги помня, че за всичко
отговарям пред закона. Заклех се!"
(2) След полагане на клетвата се подписва клетвен лист.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРИНА ДИКОВА, ЙОРДАН СОКОЛОВ,
ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЧЕТИНКАЗАК:
Чл. 12 да отпадне.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА НАРОДНИТЕ
ПРЕДСТАВИТЕЛИ И ПРЕДЛАГА ЧЛ. 12 ДА ОТПАДНЕ.
Раздел II
Права и задължения на частния изпълнител
КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА ЗАГЛАВИЕТО НА РАЗДЕЛ II ДА СЕ
ИЗМЕНИ ТАКА: “ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЧАСТНИЯ СЪДЕБЕН
ИЗПЪЛНИТЕЛ".
Независимост
Чл. 13. (1) Частният изпълнител е независим и при изпълнение на
своите функции се подчинява само на закона.
(2) При задържане на частен изпълнител или при привличането му като
обвиняем за престъпление от общ характер се уведомяват министърът на
правосъдието и Съветът по изпълнението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРИНА ДИКОВА, ЙОРДАН СОКОЛОВ,
ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЧЕТИН КАЗАК:
В чл.13 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал.2:
“(2) Частният съдебен изпълнител не може да бъде задържан при и по
повод изпълнение на служебните му задължения, освен при заварено тежко
престъпление. ”
12

2. Алинея 2 става ал.3 и в нея думите “Съвета по изпълнението” се
заменят със “Съвета на частните съдебни изпълнители”.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ТЕКСТА НА
ВНОСИТЕЛИТЕ И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 13,
КОЙТО СТАВА ЧЛ. 14:
“Чл. 14. (1) Частният съдебен изпълнител е независим и при
изпълнение на своите функции се подчинява само на закона.
(2) Частният съдебен изпълнител не може да бъде задържан при и по
повод изпълнение на служебните му задължения, освен при заварено тежко
престъпление.
(3) При задържане на частен съдебен изпълнител или при
привличането му като обвиняем за престъпление от общ характер се
уведомяват министърът на правосъдието и Съветът на камарата.”
Съдействие и уважение
Чл. 14. На частния изпълнител се дължи уважение и съдействие от
полицията и кметовете на общини, райони или кметства при изпълнение на
неговите функции.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРИНА ДИКОВА, ЙОРДАН СОКОЛОВ,
ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЧЕТИНКАЗАК:
Чл. 14 се изменя така:
“Съдействие
Чл. 14. (1) Частният съдебен изпълнител може да иска съдействие при
осъществяване на своите правомощия от всички държавни органи,
длъжностни лица, организации и граждани, които са длъжни да му го оказват.
(2) Органите на полицията са длъжни незабавно да окажат съдействие
на частния съдебен изпълнител при възпрепятстване изпълнението на
неговите функции. ”
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.
КОМИСИЯТА НЕ ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛИТЕ И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 14, КОЙТО СТАВА ЧЛ. 15:
“Съдействие
Чл. 15. (1) Частният съдебен изпълнител може да иска съдействие при осъществяване на своите правомощия от всички държавни органи, длъжностни лица и организации, които са длъжни да му го оказват.
(2) Органите на полицията са длъжни незабавно да окажат съдействие на частния съдебен изпълнител при възпрепятстване изпълнението на неговите функции.“
Достъп до данни за длъжника
Чл. 15. Частният изпълнител има право на достъп в съдебните служби, в
административните служби, в това число данъчните, в службата на
Националния осигурителен институт, на Централния депозитар, на лицата,
водещи регистър на държавни ценни книжа, на КАТ и на други лица, които
водят регистри за имущество и може да прави справки и получава сведения за
длъжника, както и да иска копия и извлечения от документи.
13

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРИНА ДИКОВА, ЙОРДАН СОКОЛОВ,
ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЧЕТИНКАЗАК:
В чл. 15 досегашният тест става ал.1 и се създава ал.2:
“(2) Частният съдебен изпълнител има право на достъп до лични данни
на длъжника, когато това е нужно за целите на изпълнението. ”
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ТЕКСТА НА
ВНОСИТЕЛИТЕ И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 15,
КОЙТО СТАВА ЧЛ. 16:
“Достъп до данни за длъжника
Чл. 16. Частният съдебен изпълнител има право на достъп в
съдебните служби, в административните служби, в това число данъчните, в
службата на Националния осигурителен институт, на Централния
депозитар, на лицата, водещи регистър на държавни ценни книжа, на КАТ
и на други лица, които водят регистри за имущество и може да прави
справки и получава сведения за длъжника, както и да иска копия и
извлечения от документи.
(2) Частният съдебен изпълнител има право на достъп до лични
данни на длъжника, когато това е нужно за целите на изпълнението.”
Неприкосновеност на служебния архив
Чл. 16. (1) Служебният архив на частния изпълнител е неприкосновен
и никой няма право на достъп до него без съгласие на частния изпълнител освен
в случаите, предвидени със закон.
(2) Лицето, получило достъп до служебния архив на частния
изпълнител, е длъжно да пази служебна тайна при условията, установени за
частния изпълнител, и да го уведомява за извършените действия по архива.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ТЕКСТА НА
ВНОСИТЕЛИТЕ И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 16,
КОЙТО СТАВА ЧЛ. 17:
“Неприкосновеност на служебния архив
Чл. 17. (1) Служебният архив на частния съдебен изпълнител е
неприкосновен и никой няма право на достъп до него без съгласие на
частния съдебен изпълнител освен в случаите, предвидени със закон.
(2) Лицето, получило достъп до служебния архив на частния
съдебен изпълнител, е длъжно да пази служебна тайна при условията,
установени за частния съдебен изпълнител и да го уведомява за
извършените действия по архива.”
Други действия на частния изпълнител
Чл. 17. (1) По възлагане от взискателя, частният изпълнител може във
връзка с изпълнителното производство да проучва имущественото състояние на
длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя
начина на изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество.
(2) По възлагане от длъжника и/или кредитора, частният изпълнител
може във връзка с изпълнителното производство да бъде управител на даденото
в обезпечение имущество.
14

(3) По възлагане от страните, частният изпълнител може във връзка с
изпълнителното производство да посредничи за постигане на спогодба между
тях.
(4) По възлагане от съда, частният изпълнител може да бъде синдик.
(5) По възлагане от пристъпилия към изпълнение обезпечен кредитор,
частният изпълнител може да предаде заложеното имущество по реда на чл. 414
от Гражданския процесуален кодекс, както и да продаде заложеното имущество
по реда на Закона за особените залози или по реда на Гражданския процесуален
кодекс. Когато извършва продажбата по реда на Закона за особените залози
частният изпълнител има правата и задълженията на депозитар, като
разпределението се предявява и подлежи на обжалване по реда на чл. 357 и 358
от Гражданския процесуален кодекс.
(6) По възлагане от страните по граждански и административни дела,
частният изпълнител може да връчва съдебни призовки и книжа.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА БОРИСЛАВ ЦЕКОВ:
В чл. 17 ал. 6 да отпадне.
КОМИСИЯТА НЕ ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРИНА ДИКОВА, ЙОРДАН СОКОЛОВ,
ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЧЕТИНКАЗАК:
В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
1. Ал. 4 да отпадне.
2. Алинея 5 и 6 стават съответно ал.4 и 5.
3. Създава се ал.6:
“(6) Частният съдебен изпълнител може да възложи на частен съдебен
изпълнител от друг район извършването на действия по ал. 1, 2 и 5 при същите
условия. ”
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ТЕКСТА НА
ВНОСИТЕЛИТЕ И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 17,
КОЙТО СТАВА ЧЛ. 18:
“Други действия на частния съдебен изпълнител
Чл. 18. (1) По възлагане от взискателя, частният съдебен
изпълнител може във връзка е изпълнителното производство да проучва
имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя
документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението, както и да
бъде пазач на описаното имущество.
(2) По възлагане от длъжника и/или кредитора, частният съдебен
изпълнител може във връзка с изпълнителното производство да бъде
управител на даденото в обезпечение имущество.
(3) По възлагане от страните, частният съдебен изпълнител може
във връзка с изпълнителното производство да посредничи за постигане на
спогодба между тях.
(4) По възлагане от пристъпилия към изпълнение обезпечен
кредитор, частният съдебен изпълнител може да предаде заложеното
имущество по реда на чл. 414 от Гражданския процесуален кодекс, както и
да продаде заложеното имущество по реда на Закона за особените залози
или по реда на Гражданския процесуален кодекс. Когато извършва
15

продажбата по реда на Закона за особените залози, частният съдебен
изпълнител има правата и задълженията на депозитар, като
разпределението се предявява и подлежи на обжалване по реда на чл. 357 и
358 от Гражданския процесуален кодекс.
(5) Частният съдебен изпълнител може да връчва призовки и книжа
по образувани при него изпълнителни дела.
(6) Частният съдебен изпълнител може да възложи на частен съдебен
изпълнител от друг район извършването на действия по ал. 1, 2, 4 и 5 при
същите условия.”
Задължение за защита
Чл. 18. (1) Частният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба
на заинтересованата страна на основание изпълнителен лист или друг акт,
подлежащ на изпълнение.
(2) В производството по несъстоятелност частният изпълнител
пристъпва към изпълнение на основание постановлението на съда за
назначаването му като синдик.
(3) Частният изпълнител пристъпва към изпълнение върху имуществото
на заложния длъжник по реда на Закона за особените залози по възлагане от
пристъпилия към изпълнение заложен кредитор.
(4) Частният изпълнител може да извършва изпълнителни действия,
както и други действия по чл. 17 на територията на цялата страна. Той не може
да откаже извършването на изпълнителни действия в неговия район.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА БОРИСЛАВ ЦЕКОВ:
В чл.18, ал.4 след думата “район” се поставя запетая и се добавя “освен
в случай на конфликт на интереси”.
КОМИСИЯТА НЕ ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРИНА ДИКОВА, ЙОРДАН СОКОЛОВ,
ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЧЕТИНКАЗАК:
В чл. 18 се правят следните изменения и допълнения:
1. Ал. 2 да отпадне.
2. Ал. 4 се изменя така:
“(4) Частният съдебен изпълнител не може да откаже извършването
на изпълнителни действия, освен в случаите на чл. 12 от Гражданския
процесуален кодекс. ”
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ТЕКСТА НА
ВНОСИТЕЛИТЕ И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 18,
КОЙТО СТАВА ЧЛ. 19:
“Задължение за изпълнение
Чл. 19. (1) Частният съдебен изпълнител пристъпва към
изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание
изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение.
(2) Частният съдебен изпълнител пристъпва към изпълнение върху
имуществото на заложния длъжник по реда на Закона за особените залози
по възлагане от пристъпилия към изпълнение заложен кредитор.
16

(3) Частният съдебен изпълнител не може да откаже извършването
на изпълнителни действия, освен в случаите на чл. 12 от Гражданския
процесуален кодекс.”
Опазване правата и интересите на страните
Чл. 19. (1) Частният изпълнител е длъжен да опазва правата и
интересите на страните, да ги упътва, да изяснява тяхната воля и фактическото
положение, да ги запознава ясно и недвусмислено с правните последици на
извършваните от тях действия и да не допуска пропуски или бавност в работата,
които биха довели до накърняване на техните права и интереси.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА БОРИСЛАВ ЦЕКОВ:
В чл. 19 се създава нова ал. 2 със следното съдържание:
(2) Частният изпълнител е длъжен да уведомява страните за възникнал
конфликт на интереси. В последният случай, частният изпълнител може да
продължи изпълнението само по изрична молба на страната.
КОМИСИЯТА НЕ ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРИНА ДИКОВА, ЙОРДАН СОКОЛОВ,
ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЧЕТИНКАЗАК:
Чл. 19 да отпадне.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.
КОМИСИЯТА НЕ ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛИТЕ И
ПРЕДЛАГА ЧЛ. 19 ДА ОТПАДНЕ.
Професионална тайна
Чл. 20. (1) Частният изпълнител е длъжен да пази професионална
тайна за обстоятелствата, станали му известни във връзка с работата, и не може
да ги ползва за свое или чуждо облагодетелстване.
(2) Задълженията по ал. 1 се отнасят и за времето, в което частният
изпълнител не упражнява функциите си или дейността му е преустановена.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛИТЕ И
ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 20:
“Професионална тайна
Чл. 20. (1) Частният съдебен изпълнител е длъжен да пази
професионална тайна за обстоятелствата, станали му известни във връзка
с работата, и не може да ги ползва за свое или чуждо облагодетелстване.
(2) Задълженията по ал. 1 се отнасят и за времето, в което частният
съдебен изпълнител не упражнява функциите си или дейността му е
преустановена.”
Непрекъснатост на дейността
Чл. 21. Министърът на правосъдието определя работното време на
изпълнителните кантори и условията, при които те могат да бъдат временно
затваряни.
17

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРИНА ДИКОВА, ЙОРДАН СОКОЛОВ,
ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЧЕТИНКАЗАК:
Чл. 21 се изменя така:
“Непрекъснатост на дейността
Чл. 21. Министърът на правосъдието определя със заповед работното
време на канторите на частните съдебни изпълнители и условията, при които
те могат да бъдат временно затваряни, след вземане на мнението на
камарата. ”
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ТЕКСТА НА
ВНОСИТЕЛИТЕ И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ ЗА ЧЛ. 21:
“Непрекъснатост на дейността
Чл. 21. Министърът на правосъдието определя със заповед
работното време на канторите на частните съдебни изпълнители и
условията, при които те могат да бъдат временно затваряни, след вземане
на мнението на камарата.”
Служебен архив
Чл. 22. (1) Частният изпълнител води самостоятелен служебен архив.
Условията и редът за водене на архива се определят с наредба, издадена от
министъра на правосъдието след вземане мнението на Камарата по
изпълнението.
(2) Служебният архив съдържа:
1. регистри;
2. дневник;
3. изпълнителни дела;
4. платежни и други документи;
5. печат на частния изпълнител.
(3) Изнасянето на дела и документи от служебния архив извън
изпълнителната кантора се извършва само въз основа на писмен акт на съдия
или прокурор. Те се предават срещу подпис на изрично и поименно посочено в
акта длъжностно лице.
(4) Съхраняваните в служебния архив изпълнителни листове и ценни
книжа могат да се изнасят извън изпълнителната кантора в случаите на изрично
разпореждане по ал. 3 лично от частния изпълнител, като експертиза може да се
извършва само в негово присъствие.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРИНА ДИКОВА, ЙОРДАН СОКОЛОВ,
ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЧЕТИН КАЗАК:
Чл. 22 се изменя така:
“Служебен архив
Чл. 22. (1) Частният съдебен изпълнител води самостоятелен
служебен архив. Условията и редът за водене на архива се определят с
наредба, издадена от министъра на правосъдието след вземане мнението на
камарата.
(2) Служебният архив съдържа:
1. регистър на заведените дела;
2. входящ и изходящ регистър, който съдържа данни за всички
постъпили и изведени документи и книжа;
18

3. дневник, който съдържа данни за всички извършени действия;
4. изпълнителни дела;
5. платежни и други документи;
6. печат на частния съдебен изпълнител.
(3) Изнасянето на дела или документи от служебния архив извън
изпълнителната кантора от компетентни органи се извършва само чрез
копие и въз основа на писмен акт на съдия или прокурор. Заверените от
частния изпълнител копия на дела и документи се предават срещу подпис на
изрично и поименно посочено в акта длъжностно лице.
(4) Оригиналите на съхраняваните в служебния архив изпълнителни
листове и ценни книжа могат да се изнасят извън изпълнителната кантора в
случаите на изрично разпореждане по ал. 3 само лично от частния съдебен
изпълнител, като експертиза може да се извършва само в негово присъствие. ”
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ТЕКСТА НА
ВНОСИТЕЛИТЕ И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 22:
“Служебен архив
Чл. 22. (1) Частният съдебен изпълнител води самостоятелен
служебен архив. Условията и редът за водене на архива се определят с
наредба, издадена от министъра на правосъдието след вземане мнението на
камарата.
(2) Служебният архив съдържа:
1. входящ и изходящ регистър, който съдържа данни за всички
постъпили и изведени документи и книжа;
2. регистър на заведените дела;
3. изпълнителни дела;
4. дневник, който съдържа данни за всички извършени действия;
5. платежни и други документи;
6. печат на частния съдебен изпълнител.
(3) Изнасянето на дела или документи от служебния архив извън
кантората от компетентни органи се извършва само чрез копие и въз
основа на писмен акт на съдия или прокурор. Заверените от частния
съдебен изпълнител копия на дела и документи се предават срещу подпис
на изрично и поименно посочено в акта длъжностно лице.
(4) Оригиналите на съхраняваните в служебния архив
изпълнителни листове и ценни книжа могат да се изнасят извън кантората
в случаите на изрично разпореждане по ал. 3 само лично от частния
съдебен изпълнител, като експертиза може да се извършва само в негово
присъствие.”
Задължения по водене на архива
Чл. 23. (1) Частният изпълнител:
1. води книги както по отношение на своята работа, така и по
отношение на имуществото, свързано с дейността му. Тези книги следва по
всяко време да показват неговите права и задължения;
2. води книги и по отношение на личното си имущество, включително
това, което е в съпружеска имуществена общност;
19

3. изготвя отчет за приходите и разходите по отношение на дейността
си и годишен баланс както по отношение на имуществото, свързано с дейността
му, така и по отношение на личното му имущество.
(2) По отношение на работата частният изпълнител води:
1. регистър, който съдържа данни за всички постъпили и изведени
документи и книжа;
2. дневник, който съдържа данни за всички извършени действия.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРИНА ДИКОВА, ЙОРДАН СОКОЛОВ,
ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЧЕТИНКАЗАК:
Чл. 23 да отпадне.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.
КОМИСИЯТА НЕ ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛИТЕ И
ПРЕДЛАГА ЧЛ. 23 ДА ОТПАДНЕ.
Уведомяване на министъра на правосъдието и Камарата по
изпълнението
Чл. 24. Частният изпълнител незабавно уведомява министъра на
правосъдието и Камарата по изпълнението за всяка промяна в
местонахождението на изпълнителната кантора и на служебния си архив.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРИНА ДИКОВА, ЙОРДАН СОКОЛОВ,
ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЧЕТИН КАЗАК:
Чл.24 се изменя така:
“ Уведомяване на министъра на правосъдието и Камарата на частните
съдебни изпълнители
Чл. 24. Частният съдебен изпълнител уведомява незабавно министъра
на правосъдието и камарата за всяка промяна в местонахождението на
кантората и на служебния си архив. ’’
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ТЕКСТА НА
ВНОСИТЕЛИТЕ И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 24,
КОЙТО СТАВА ЧЛ. 23:
“Уведомяване при промяна
Чл. 23. Частният съдебен изпълнител уведомява незабавно
министъра на правосъдието и камарата за всяка промяна в
местонахождението на кантората и на служебния си архив.”
Задължения по управление и разпореждане е паричните средства
Чл. 25. (1) Частният изпълнител следва да има най-малко една
специална сметка на свое име в банка, определена единствено за паричните
средства, които той получава от осребряването на имуществото на длъжниците.
Лихвата по специалната сметка се начислява по отделна сметка. Той трябва да
има отделни сметки, определени за получаваните такси и разноски, както и за
паричните средства, които той получава във връзка извършваната допълнителна
дейност по чл. 17. Частният изпълнител посочва в кореспонденцията си
номерата на своите сметки.
20

(2) Частният изпълнител управлява и се разпорежда със средствата на
длъжниците по специалната сметка. Той може да сключи споразумение с
правоимащ взискател суми от специалната сметка да се изплащат периодично.
(3) Паричните средства по специалната сметка не може да бъдат
запорирани за задължения на частния изпълнител.
(4) Запорът върху паричните средства, предназначени за определен
взискател се налага чрез съобщаването му на частния изпълнител.
(5) Начинът на изчисляване и плащане на лихвата върху паричните
средства по специалната сметка се определя в Наредба, приета от управителя на
Българската народна банка и министъра на правосъдието.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРИНА ДИКОВА, ЙОРДАН СОКОЛОВ,
ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЧЕТИНКАЗАК:
В чл.25, an. 5 думите “с наредба, приета” се отменят.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ТЕКСТА НА
ВНОСИТЕЛИТЕ И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 25,
КОЙТО СТАВА ЧЛ. 24:
“Задължения по управление и разпореждане с паричните средства
Чл. 24. (1) Частният съдебен изпълнител следва да има най-малко
една специална сметка на свое име в банка, определена единствено за
паричните средства, които той получава от осребряването на имуществото
на длъжниците. Лихвата по специалната сметка се начислява по отделна
сметка. Той трябва да има отделни сметки, определени за получаваните
такси и разноски, както и за паричните средства, които получава във
връзка с извършваната допълнителна дейност по чл. 18. Частният съдебен
изпълнител посочва в кореспонденцията си номерата на своите сметки.
(2) Частният съдебен изпълнител управлява и се разпорежда със
средствата на длъжниците по специалната сметка. Той може да сключи
споразумение с правоимащ взискател суми от специалната сметка да се
изплащат периодично.
(3) Паричните средства по специалната сметка не може да бъдат
запорирани за задължения на частния съдебен изпълнител.
(4) Запорът върху паричните средства, предназначени за определен
взискател, се налага чрез съобщаването му на частния съдебен изпълнител.
(5) Начинът на изчисляване и плащане на лихвата върху паричните
средства по специалната сметка се определя от Българската народна банка
и министъра на правосъдието.”
Застраховане
Чл. 26. (1) Частният изпълнител се застрахова за времето на своята
дейност за вредите от неизпълнение на неговите задължения.
(2) Министерският съвет приема наредба за общите условия,
минималната застрахователна сума, реда и срока за извършване на
задължителното застраховане по ал. 1.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРИНА ДИКОВА, ЙОРДАН СОКОЛОВ,
ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЧЕТИН КАЗАК:
Чл. 26 се изменя така:
“Застраховане
21

Чл. 26. (1) Частният съдебен изпълнител се застрахова за времето на
своята дейност за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно
неизпълнение на неговите задължения.
(2) Министърът на правосъдието приема наредба за общите условия,
минималната застрахователна сума, реда и срока за извършване на
задължителното застраховане по ал. 1. ”
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.
КОМИСИЯТАПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ТЕКСТА НА
ВНОСИТЕЛИТЕ И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 26,
КОЙТО СТАВА ЧЛ. 25:
“Застраховане
Чл. 25. (1) Частният съдебен изпълнител се застрахова за времето
на своята дейност за вредите, които могат да настъпят вследствие на
виновно неизпълнение на неговите задължения.
(2) Министърът на правосъдието издава наредба за общите условия,
минималната застрахователна сума, реда и срока за извършване на
задължителното застраховане по ал. 1.”
Социално осигуряване
Чл. 27. Частният изпълнител подлежи на задължително социално
осигуряване при условията и по реда, установени за лицата, упражняващи
свободни професии.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРИНА ДИКОВА, ЙОРДАН СОКОЛОВ,
ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЧЕТИНКАЗАК:
В чл. 27 думата “социално ” се заменя с “обществено и здравно ”.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ТЕКСТА НА
ВНОСИТЕЛИТЕ И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 27,
КОЙТО СТАВА ЧЛ. 26:
“Обществено и здравно осигуряване
Чл. 26. Частният съдебен изпълнител подлежи на задължително
обществено и здравно осигуряване при условията и по реда, установени за
лицата, упражняващи свободни професии.”
Вноски в Камарата по изпълнението
Чл. 28. Частният изпълнител прави задължителни вноски в полза на
Камарата по изпълнението при условията и по реда, установени с устава на
камарата и решенията на общото събрание.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА
ВНОСИТЕЛИТЕ И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 28,
КОЙТО СТАВА ЧЛ. 27:
“Вноски в камарата
Чл. 27. Частният съдебен изпълнител прави задължителни вноски в
полза на камарата при условията и по реда, установени с устава на
камарата и съгласно решенията на общото събрание.
22

Счетоводство
Чл. 29. Частният изпълнител води счетоводство.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА БОРИСЛАВ ЦЕКОВ:
В чл. 29 след думата “счетоводство ” се добавя “съгласно изискванията
на Закона за счетоводството ”.
КОМИСИЯТА НЕ ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛИТЕ И
ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 29, КОЙТО СТАВА ЧЛ. 28:
“Счетоводство
Чл. 28. Частният съдебен изпълнител води счетоводство.”
Професионална етика и квалификация
Чл. 30. (1) Частният изпълнител е длъжен да спазва професионалната
етика и да опазва престижа на професията.
(2) Частният изпълнител е длъжен да повишава квалификацията си, да
съдейства за повишаването на квалификацията на другите частни изпълнители,
както и да въвежда в работата, да обучава и напътства помощниците и
служителите си.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРИНА ДИКОВА, ЙОРДАН СОКОЛОВ,
ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЧЕТИНКАЗАК:
В чл. 30, ал. 2 думите “да съдейства за повишаването на
квалификацията на другите частни изпълнители ” се заличават.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ТЕКСТА НА
ВНОСИТЕЛИТЕ И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 30,
КОЙТО СТАВА ЧЛ. 29:
“Професионална етика и квалификация
Чл. 29. (1) Частният съдебен изпълнител е длъжен да спазва
професионалната етика и да опазва престижа на професията.
(2) Частният съдебен изпълнител е длъжен да повишава
квалификацията си, както и да въвежда в работата, да обучава и напътства
помощниците и служителите си.”
Сдружаване на частни изпълнители
Чл. 31. Частните изпълнители могат да се сдружават и действат
съвместно при условията на гражданско дружество съгласно чл. 357 - 364 от
Закона за задълженията и договорите. В тези случаи те водят самостоятелен
архив.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА БОРИСЛАВ ЦЕКОВ:
В чл. 31 след думите “самостоятелен архив” се добавя “и
счетоводство ”.
КОМИСИЯТА НЕ ПРИЕМА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛИТЕ И
ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 31, КОЙТО СТАВА ЧЛ. 30:
23

“Сдружаване на частни съдебни изпълнители
Чл. 30. Частните съдебни изпълнители могат да се сдружават и
действат съвместно при условията на гражданско дружество съгласно чл.
357 - 364 от Закона за задълженията и договорите. В тези случаи те водят
освен самостоятелни архиви и общ архив и общо счетоводство.”
Раздел III
Загубване и възстановяване на правоспособност
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА ВНОСИТЕЛИТЕ ЗА ЗАГЛАВИЕ НА РАЗДЕЛ III.
Основания за загубване на правоспособност
Чл. 32. (1) Частният изпълнител загубва правоспособността си:
1. по негово писмено искане до министъра на правосъдието;
2. при смърт или с поставянето му под запрещение;
3. при отсъствие на частния изпълнител или невъзможност да
изпълнява функциите си, след изчерпването на възможностите за заместване;
4. при възникване на пречка по чл. 4;
5. при несъвместимост по чл. 5;
6. при временно отстраняване по чл. 74, ал. 3;
7. при налагане на дисциплинарно наказание по чл. 71, ал. 1, т. 4.
(2) Правомощията по изпълнението по т. 1, 3, 4 и 5 се прекратяват със
заповед на министъра на правосъдието.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛИТЕ И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 32, КОЙТО СТАВА ЧЛ. 31:
“Основания за загубване на правоспособност
Чл. 31. (1) Частният съдебен изпълнител загубва правоспособността си:
1. по негово писмено искане до министъра на правосъдието;
2. при смърт или с поставянето му под запрещение;
3. при отсъствие на частния съдебен изпълнител или невъзможност да изпълнява функциите си, след изчерпването на възможностите за заместване;
4. при възникване на пречка по чл. 5;
5. при несъвместимост по чл. 6;
6. при временно отстраняване по чл. 71, ал. 3;
7. при налагане на дисциплинарно наказание по чл. 68, ал. 1, т. 4.
(2) Правомощията по изпълнението по т. 1, 3, 4 и 5 се прекратяват
със заповед на министъра на правосъдието.”
Запечатване и опис на служебния архив
Чл. 33. (1) С настъпването на основанията по чл. 32 частният
изпълнител не може да извършва каквито и да са изпълнителни или други
предвидени в закона действия и служебният архив се запечатва.

24

(2) Служебният архив се запечатва и разпечатва по разпореждане на
председателя на районния съд, за което се изготвя протокол с опис.
(3) Условията и редът за запечатване, разпечатване и предаване на
служебния архив се уреждат с наредба, издадена от министъра на правосъдието
след вземане мнението Камарата по изпълнението.
(4) Принудително изпълнение или действия по охранително
производство в помещение, заявено като изпълнителна кантора, може да се
осъществяват само след като е извършено предаването на служебния архив на
частния изпълнител.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРИНА ДИКОВА, ЙОРДАН СОКОЛОВ,
ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЧЕТИНКАЗАК:
В чл. 33, ал. 4 се изменя така:
(4) Принудително изпълнение или действия по охранително
производство в помещение, което е кантора на частен съдебен изпълнител,
може да се осъществяват само след като е извършено преместване или
предаване на служебния архив на съдебния изпълнител.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ТЕКСТА НА
ВНОСИТЕЛИТЕ И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 33,
КОЙТО СТАВА ЧЛ. 32:
“Запечатване и опис на служебния архив
Чл. 32. (1) С настъпването на основание по чл. 31 частният съдебен
изпълнител не може да извършва каквито и да са изпълнителни или други
предвидени в закона действия и служебният архив се запечатва.
(2) Служебният архив се запечатва и разпечатва по разпореждане
на председателя на районния съд, за което се изготвя протокол с опис.
(3) Условията и редът за запечатване, разпечатване, преместване и
предаване на служебния архив се уреждат с наредбата по чл. 22, ал. 1.
(4) Принудително изпълнение или действия по охранително
производство в помещение, което е кантора на частен съдебен изпълнител,
може да се осъществяват само след като е извършено преместване или
предаване на служебния архив на частния съдебен изпълнител.”
Прехвърляне и предаване на архива
Чл. 34. (1) При прекратяване на правомощията по чл. 32, ал. 1, т. 1,2 и
4 частният изпълнител може да прехвърли архива си на друг частен изпълнител
от същия или съседен район. Отношенията между прехвърлящия и приемащия
изпълнител се уреждат с договор, който се депозира при министъра на
правосъдието. Правомощията и задълженията на прехвърлящия изпълнител по
образуваните при него изпълнителни дела преминават върху приемащия
изпълнител с предаването на архива. Не се прехвърлят правата и задълженията
на синдик.
(2) Ако към момента на прекратяването на правомощията по чл. 32, ал.
1, т. 2 архивът не е предаден на друг частен изпълнител, министърът на
правосъдието прехвърля за срок от три месеца архива на друг частен
изпълнител от същия или съседен район, който е съгласен да го поеме. Ако до
изтичането на срока при министъра на правосъдието не бъде депозиран договор
за прехвърляне на архива, същият се прехвърля при условията на ал. 3.
25

(3) При прекратяване на правомощията по чл. 32, ал. 1, т. 3, 5 и 6, както
и ако към момента на прекратяването на правомощията по чл. 32, ал. 1, т. 1 и 4
архивът не е предаден на друг частен изпълнител, министърът на правосъдието
прехвърля архива на друг частен изпълнител от същия или съседен район, който
е съгласен да го поеме.
(4) При прехвърляне на архива по ал. 2 и 3 правомощията и
задълженията на частния изпълнител с прекратени правомощия, в това число и
правата и задълженията на синдик, по образуваните при него изпълнителни дела
преминават върху приемащия частен изпълнител с предаването на архива.
(5) Ако няма частен изпълнител, който е съгласен да поеме архива,
министърът на правосъдието уведомява Света по изпълнението, който посочва
частен изпълнител, който е длъжен да го приеме.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРИНА ДИКОВА, ЙОРДАН СОКОЛОВ, ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЧЕТИНКАЗАК:
В чл. 34, cm. 1 думите “чл. 32, ал. 1, т. 1, 2 и 4 ” се заменят с “чл. 32, ал. 1, т. 1, 3 и 4” и изречение последно се заличава.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ТЕКСТА НА
ВНОСИТЕЛИТЕ И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 34,
КОЙТО СТАВА ЧЛ. 33:
“Прехвърляне и предаване на архива
Чл. 33. (1) При прекратяване на правомощията по чл. 31, ал. 1, т. 1,
3 и 4 частният съдебен изпълнител може да прехвърли архива си на друг
частен съдебен изпълнител от същия или съседен район. Отношенията
между прехвърлящия и приемащия частен съдебен изпълнител се уреждат
с договор, който се депозира при министъра на правосъдието.
Правомощията и задълженията на прехвърлящия частен съдебен
изпълнител по образуваните при него изпълнителни дела преминават
върху приемащия частен съдебен изпълнител с предаването на архива.
(2) Ако към момента на прекратяването на правомощията по чл. 31,
ал. 1, т. 2 архивът не е предаден на друг частен съдебен изпълнител,
министърът на правосъдието прехвърля за срок от три месеца архива на
друг частен съдебен изпълнител от същия или съседен район, който е
съгласен да го поеме. Ако до изтичането на срока при министъра на
правосъдието не бъде депозиран договор за прехвърляне на архива, същият
се прехвърля при условията на ал. 3.
(3) При прекратяване на правомощията по чл. 31, ал. 1, т. 3, 5 и 6,
както и ако към момента на прекратяването на правомощията по чл. 31,
ал. 1, т. 1 и 4 архивът не е предаден на друг частен съдебен изпълнител,
министърът на правосъдието прехвърля архива на друг частен съдебен
изпълнител от същия или съседен район, който е съгласен да го поеме.
(4) При прехвърляне на архива по ал. 2 и 3 правомощията на
частния съдебен изпълнител по образуваните при него изпълнителни дела
преминават върху приемащия частен съдебен изпълнител с предаването на
архива.
(5) Ако няма частен съдебен изпълнител, който е съгласен да поеме
архива, министърът на правосъдието уведомява Света на камарата, който
посочва частен съдебен изпълнител, който е длъжен да го приеме.”
26

Изпълнителни действия по приетия архив
Чл. 35. Приемащият частен изпълнител извършва изпълнителни
действия само по образуваните изпълнителни дела.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛИТЕ И
ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 35, КОЙТО СТАВА ЧЛ. 34:
“Изпълнителни действия по приетия архив
Чл. 34. Приемащият частен съдебен изпълнител извършва
изпълнителни действия по образуваните изпълнителни дела.”
Възстановяване на правоспособност
Чл. 36. (1) Правоспособността на частен изпълнител се възстановява
по негово искане, ако е била загубена на някое от следните основания:
1. лишаване от правоспособност за определен срок - след изтичане на
срока;
2. извършване на несъвместима дейност по чл. 5, ал. 1, т. 1 - след
прекратяване на дейността.
(2) Искането за възстановяване на правоспособността се прави пред
министъра на правосъдието в едномесечен срок от отпадане на основанието за
загубването й.
(3) Лицето, приело служебния архив на частния изпълнител, е длъжно
да му го предаде по опис след възстановяване на правоспособността.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРИНА ДИКОВА, ЙОРДАН СОКОЛОВ,
ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЧЕТИНКАЗАК:
В чл. 36, ал. 1, т. 2 след думите “т. 1 ” се добавя “ и 6”.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ТЕКСТА НА
ВНОСИТЕЛИТЕ И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 36,
КОЙТО СТАВА ЧЛ. 35:
“Възстановяване на правоспособност
Чл. 35. (1) Правоспособността на частен съдебен изпълнител се възстановява по негово искане, ако е била загубена на някое от следните основания:
1. лишаване от правоспособност за определен срок - след изтичане на срока;
2. извършване на несъвместима дейност по чл. 6, ал. 1, т. 1 и 6 - след прекратяване на дейността.
(2) Искането за възстановяване на правоспособността се прави пред министъра на правосъдието в едномесечен срок от отпадане на основанието за загубването й.
(3) Лицето, приело служебния архив на частния съдебен изпълнител, е длъжно да му го предаде по опис след възстановяване на правоспособността.”
Раздел IV
Помощник-изпълнител
27

КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА ВНОСИТЕЛИТЕ ЗА ЗАГЛАВИЕ НА РАЗДЕЛ IV.
Овластяване
Чл. 37. (1) Частният изпълнител може да овласти един или повече
помощник-изпълнители, които отговарят на изискванията на чл. 4 и 5, но нямат
изисквания юридически стаж.
(2) Овластяването има действие от депозирането на копие от
овластителната сделка пред министъра на правосъдието.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРИНА ДИКОВА, ЙОРДАН СОКОЛОВ,
ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЧЕТИНКАЗАК:
В чл. 37 се правят следните изменения и допълнения:
1. Вал. 1 думите “но нямат изисквания юридически стаж” се отменят.
2. Създава се ал. 3:
“(3) Частният съдебен изпълнител уведомява Съвета на частните
съдебни изпълнители за овластяването в 7-дневен срок. ”
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ТЕКСТА НА
ВНОСИТЕЛИТЕ И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 37,
КОЙТО СТАВА ЧЛ. 36:
“Овластяване
Чл. 36. (1) Частният съдебен изпълнител може да овласти един или
повече помощник-изпълнители, които отговарят на изискванията на чл. 5
и 6.
(2) Овластяването има действие от депозирането на копие от
овластителната сделка пред министъра на правосъдието.
(3) Частният съдебен изпълнител уведомява Съвета на камарата за
овластяването в 7-дневен срок.”
Компетентност
Чл. 38. (1) Помощник-изпълнителят може да извършва съгласно
указанията на частния изпълнител всички действия от неговата компетентност.
Отношенията между частен изпълнител и помощник се уреждат с договор.
(2) Помощник-изпълнителят използва служебния архив и печат на
частния изпълнител, като прибавя към подписа си допълнението "помощник".
(3) За вредите от неизпълнение на задълженията на помощник-
изпълнителя, частният изпълнител отговаря солидарно с него.
(4) Доколкото липсват особени правила, за помощник-изпълнител се
прилагат правилата за частния изпълнител.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ТЕКСТА НА
ВНОСИТЕЛИТЕ И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 38,
КОЙТО СТАВА ЧЛ. 37:
“Компетентност
Чл. 37. (1) Помощник-изпълнителят може да извършва съгласно
указанията на частния съдебен изпълнител всички действия от неговата
компетентност. Отношенията между частен съдебен изпълнител и
помощник-изпълнител се уреждат с договор.
28

(2) Помощник-изпълнителят използва служебния архив и печат на
частния съдебен изпълнител, като прибавя към подписа си допълнението
"помощник".
(3) За вредите от неизпълнение на задълженията на помощник-
изпълнителя, частният съдебен изпълнител отговаря солидарно с него.
(4) Доколкото липсват особени правила, за помощник-изпълнител
се прилагат правилата за частния съдебен изпълнител."
Загубване на правомощията
Чл. 39. (1) Помощник-изпълнителят загубва правомощията си:
1. с прекратяване правомощията на частния изпълнител;
2. по негово или на частния изпълнител писмено искане до министъра
на правосъдието;
3. с неговата или на частния изпълнител смърт или поставяне под
запрещение;
4. при възникване на пречка по чл. 4;
5. при възникване на несъвместимост по чл. 5;
6. при придобиване на изисквания от чл. 4, ал. 1, т. 3 юридически стаж.
(2) Помощник-изпълнителят може да запази правомощията си след
придобиване на изисквания от чл. 4, ал. 1, т. 3 юридически стаж през времето от
подаването на заявление по чл. 6, ал. 1 до провеждането на конкурса по чл. 8.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРИНА ДИКОВА, ЙОРДАН СОКОЛОВ,
ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЧЕТИНКАЗАК:
В чл. 39, м. 6 се изменя така:
“6. с влизане в сила на заповедта на министъра на правосъдието по
чл.9, ал.2, с която са му възложени правомощия на частен съдебен
изпълнител. ”
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ТЕКСТА НА
ВНОСИТЕЛИТЕ И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 39,
КОЙТО СТАВА ЧЛ. 38:
‘‘Загубване на правомощията на помощник-изпълнител
Чл. 38. Помощник-изпълнителят загубва правомощията си:
1. с прекратяване правомощията на частния съдебен изпълнител;
2. по негово или на частния съдебен изпълнител писмено искане до
министъра на правосъдието;
3. с неговата или на частния съдебен изпълнител смърт или
поставяне под запрещение;
4. при възникване на пречка по чл. 5;
5. при възникване на несъвместимост по чл. 6;
6. с влизане в сила на заповедта на министъра на правосъдието по
чл. 11, ал. 2, с която са му възложени правомощия на частен съдебен
изпълнител.”
Раздел V
Заместване на частен изпълнител
29

КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА ЗАГЛАВИЕТО НА РАЗДЕЛ V ДА СЕ ИЗМЕНИ ТАКА: “ЗАМЕСТВАНЕ НА ЧАСТЕН СЪДЕБЕН ИЗПЪЛНИТЕЛ”.

Заместване от помощник-изпълнител
Чл. 40. (1) Когато частният изпълнител отсъства или не е в състояние
да изпълнява функциите си, той може да бъде заместван от помощник-
изпълнител. В този случай помощник-изпълнителят самостоятелно извършва
всички действия от компетентността на частния изпълнител, като прибавя към
подписа си и допълнението "по заместване".
(2) Заместването не може да продължава повече от един месец
непрекъснато и повече от три месеца за една календарна година.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРИНА ДИКОВА, ЙОРДАН СОКОЛОВ,
ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЧЕТНИ КАЗАК:
В чл. 40 се правят следните допълнения:
1. В ал. 2 в края се добавя “с изключение на случаите на временна
неработоспособност, бременност, раждане и отглеждане на дете ”.
2. Създава се ал. 3:
“(3) Частният съдебен изпълнител е длъжен в 7-дневен срок да уведоми
Съвета на частните съдебните изпълнители за неговото заместване от
помощник-частен съдебен изпълнител. ”
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНИЦИП ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ТЕКСТА НА
ВНОСИТЕЛИТЕ И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 40,
КОЙТО СТАВА ЧЛ. 39:
“Заместване от помощник-изпълнител
Чл. 39. (1) Когато частният съдебен изпълнител отсъства или не е в
състояние да изпълнява функциите си, той може да бъде заместван от
помощник-изпълнител. В този случай помощник-изпълнителят
самостоятелно извършва всички действия от компетентността на частния
съдебен изпълнител, като прибавя към подписа си и допълнението "по
заместване".
(2) Заместването не може да продължава повече от един месец
непрекъснато и повече от три месеца за една календарна година, с
изключение на случаите на временна неработоспособност, бременност,
раждане и отглеждане на дете.
(3) Частният съдебен изпълнител е длъжен в 7-дневен срок да
уведоми Съвета на камарата за неговото заместване от помощник-
изпълнител.”
Заместване от друг частен изпълнител
Чл. 41. (1) Частният изпълнител може да бъде заместван от друг частен
изпълнител от същия или съседен район. Отношенията между тях се уреждат с
договор.
(2) Заместващият частен изпълнител използва служебния архив на
замествания, като поставя своя подпис и печат и отбелязва факта на
заместването.
30

(3) Заместването не може да продължава повече от три месеца
непрекъснато и повече от шест месеца за една календарна година.
(4) Ако за времето на заместване се промени местонахождението на
служебния архив на замествания изпълнител, прилага се чл. 24.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРИНА ДИКОВА, ЙОРДАН СОКОЛОВ,
ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЧЕТИНКАЗАК:
В чл. 41 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 се добавя изречение трето: “Заместваният е длъжен в 7-
дневен срок да уведоми Съвета на частните съдебните изпълнители за неговия
заместник. ”
2. В ал. 3 в края се добавя “с изключение на случаите на временна
неработоспособност, бременност, раждане и отглеждане на дете".
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ТЕКСТА НА
ВНОСИТЕЛИТЕ И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 41,
КОЙТО СТАВА ЧЛ. 40:
“Заместване от друг частен съдебен изпълнител
Чл. 40. (1) Частният съдебен изпълнител може да бъде заместван от
друг частен съдебен изпълнител от същия или съседен район. Отношенията
между тях се уреждат с договор. Заместваният е длъжен в 7-дневен срок да
уведоми Съвета на камарата за неговия заместник.
(2) Заместващият частен съдебен изпълнител използва служебния
архив на замествания, като поставя своя подпис и печат и отбелязва факта
на заместването.
(3) Заместването не може да продължава повече от три месеца
непрекъснато и повече от шест месеца за една календарна година, с
изключение на случаите на временна неработоспособност, бременност,
раждане и отглеждане на дете.
(4) Ако за времето на заместване се промени местонахождението на
служебния архив на замествания частен съдебен изпълнител, прилага се
чл. 23.”
Заместване по назначение
Чл. 42. (1) Когато частният изпълнител отсъства или не е в състояние
да изпълнява функциите си и няма кой да го замества, той е длъжен да уведоми
Съвета по изпълнението, който назначава частен изпълнител, който да поеме
заместването му през това време. Заместването не може да продължава повече
от един месец непрекъснато и повече от три месеца за една календарна година.
(2) Ако частният изпълнител не е осигурил достъп до необходимия за
заместването му архив за извършване на съответните изпълнителни действия,
председателят на районния съд по искане на заинтересуваното лице постановява
влизане в изпълнителната кантора, отваряне на необходимия архив и
извършване на действията от назначения частен изпълнител.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ТЕКСТА НА
ВНОСИТЕЛИТЕ И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 42,
КОЙТО СТАВА ЧЛ. 41:
“Заместване по назначение
31

Чл. 41. (1) Когато частният съдебен изпълнител отсъства или не е в
състояние да изпълнява функциите си и няма кой да го замества, той е
длъжен да уведоми Съвета на камарата, който назначава частен съдебен
изпълнител, който да поеме заместването му през това време. Заместването
не може да продължава повече от един месец непрекъснато и повече от три
месеца за една календарна година.
(2) Ако частният съдебен изпълнител не е осигурил достъп до
необходимия за заместването му архив за извършване на съответните
изпълнителни действия, председателят на районния съд по искане на
заинтересованото лице постановява влизане в кантората, отваряне на
необходимия архив и извършване на действията от назначения частен
съдебен изпълнител.”
Раздел VI
Служители на частния изпълнител
КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА ЗАГЛАВИЕТО НА РАЗДЕЛ VI ДА СЕ ИЗМЕНИ ТАКА: “СЛУЖИТЕЛИ НА ЧАСТНИЯ СЪДЕБЕН ИЗПЪЛНИТЕЛ”.

Служебна тайна
Чл. 43. Служителите на частния изпълнител са длъжни да пазят
служебна тайна при условията, установени за самия частен изпълнител.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛИТЕ И
ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 43, КОЙТО СТАВА ЧЛ. 42:
“Служебна тайна
Чл. 42. Служителите на частния съдебен изпълнител са длъжни да
пазят служебна тайна при условията, установени за самия частен съдебен
изпълнител.”
Възлагане връчването на съобщения и книжа
Чл. 44. Частният изпълнител може да възложи на определен служител в
изпълнителната кантора да връчва съобщения и книжа при условията и по реда
на чл. 41, ал. 1 и чл. 42 - 52 от Гражданския процесуален кодекс.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРИНА ДИКОВА, ЙОРДАН СОКОЛОВ,
ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЧЕТИНКАЗАК:
Чл. 44 се изменя така:
“Възлагане връчването на призовки, съобщения и книжа
Чл. 44. Частният съдебен изпълнител може да възложи на определен
служител в неговата кантора да връчва призовки, съобщения и книжа при
условията и по реда на чл. 41 - 52 от Гражданско-процесуалния кодекс.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ТЕКСТА НА
ВНОСИТЕЛИТЕ И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 44,
КОЙТО СТАВА ЧЛ. 43:
“Възлагане връчването на призовки, съобщения и книжа
32

Чл. 43. Частният съдебен изпълнител може да възложи на определен
служител в неговата кантора да връчва призовки, съобщения и книжа при
условията и по реда на чл. 41 - 52 от Гражданския процесуален кодекс.”
Глава трета
КАМАРА ПО ИЗПЪЛНЕНИЕТО
КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА ЗАГЛАВИЕТО НА ГЛАВА ТРЕТА ДА СЕ ИЗМЕНИ ТАКА: “КАМАРА НА ЧАСТНИТЕ СЪДЕБНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ”.

Раздел I
Общи положения
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА ВНОСИТЕЛИТЕ ЗА ЗАГЛАВИЕ НА РАЗДЕЛ I.
Устав
Чл. 45. Камарата по изпълнението приема устав за своето устройство и
дейност.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛИТЕ И
ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 45, КОЙТО СТАВА ЧЛ. 44:
“Устав
Чл. 44. Камарата приема устав за своето устройство и дейност.”
Органи и представителство
Чл. 46. (1) Органи на Камарата по изпълнението са общото събрание,
съветът по изпълнението, контролният съвет и дисциплинарната комисия.
(2) Камарата по изпълнението се представлява от председателя на
съвета по изпълнението, а когато той отсъства - от заместниците му по
старшинство на юридическия стаж.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРИНА ДИКОВА, ЙОРДАН СОКОЛОВ,
ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЧЕТИНКАЗАК:
Чл. 46 се изменя така:
“Представителство
Чл. 46. Камарата се представлява от председателя на Съвета на
частните съдебни изпълнители, а когато той отсъства - от заместниците му
по старшинство на юридическия стаж. ”
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ТЕКСТА НА
ВНОСИТЕЛИТЕ И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 46,
КОЙТО СТАВА ЧЛ. 45:
“Представителство
33

Чл. 45. Камарата се представлява от председателя на Съвета на
камарата, а когато той отсъства - от заместниците му по старшинство на
юридическия стаж.”
Имущество
Чл. 47. Имуществото на Камарата по изпълнението се състои от:
1. задължителни встъпителни, годишни и допълнителни вноски на
нейните членове;
2. такси за услуги;
3. дарения и завещания;
4. други източници.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛИТЕ И
ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 47, КОЙТО СТАВА ЧЛ. 46:
“Имущество
Чл. 46. Имуществото на камарата се състои от:
1. задължителни встъпителни, годишни и допълнителни вноски на
нейните членове;
2. такси за услуги;
3. дарения и завещания;
4. други източници.”
Раздел II
Общо събрание на Камарата по изпълнението
КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА ЗАГЛАВИЕТО НА РАЗДЕЛ II ДА СЕ
ИЗМЕНИ ТАКА: “ОБЩО СЪБРАНИЕ НА КАМАРАТА”.
Състав
Чл. 48. (1) Общото събрание се състои от всички членове на Камарата
по изпълнението.
(2) Общото събрание е редовно и извънредно.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ТЕКСТА НА
ВНОСИТЕЛИТЕ И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 48,
КОЙТО СТАВА ЧЛ. 47:
“Състав
Чл. 47. Общото събрание се състои от всички членове на камарата.”
Свикване
Чл. 49. (1) Редовното общо събрание се свиква ежегодно в последната
събота и неделя на месец януари.
(2) Общото събрание се свиква от Съвета по изпълнението чрез
обнародване на съобщението в "Държавен вестник" най-малко два месеца преди
датата на събранието. Поканата съдържа дневния ред.
(3) Ако до 20 дни след обнародването най-малко 1/10 от членовете на
Камарата по изпълнението поискат включването на определен въпрос в дневния
34

ред, Съветът по изпълнението е длъжен да обнародва най-късно 7 дни преди
датата на събранието допълнение към дневния ред.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ТЕКСТА НА
ВНОСИТЕЛИТЕ И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 49,
КОЙТО СТАВА ЧЛ. 48:
“Свикване
Чл. 48. (1) Общото събрание е редовно и извънредно.
(2) Редовното общо събрание се свиква ежегодно в последната събота
и неделя на месец януари.
(3) Общото събрание се свиква от Съвета на камарата чрез
обнародване на съобщението в "Държавен вестник" най-малко два месеца
преди датата на събранието. Поканата съдържа дневния ред.
(4) Ако до 20 дни след обнародването най-малко 1/10 от членовете
на камарата поискат включването на определен въпрос в дневния ред,
Съветът на камарата е длъжен да обнародва най-късно 7 дни преди датата
на събранието допълнение към дневния ред.
Кворум и представителство
Чл. 50. (1) Общото събрание се провежда, ако на него присъстват 2/3
от членовете на Камарата по изпълнението. При липса на кворум събранието се
отлага за един час по-късно и се провежда, колкото и членове да присъстват.
(2) Гласуването е лично.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛИТЕ И
ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 50, КОЙТО СТАВА ЧЛ. 49:
“Кворум и представителство
Чл. 49. (1) Общото събрание се провежда, ако на него присъстват
2/3 от членовете на камарата. При липса на кворум събранието се отлага
за един час по-късно и се провежда, колкото и членове да присъстват.
(2) Гласуването е лично.”
Компетентност
Чл. 51. Общото събрание:
1. приема и изменя устава на Камарата по изпълнението;
2. избира и освобождава председателя и членовете на Съвета по
изпълнението, на контролния съвет и на дисциплинарната комисия, като
определя броя на членовете им. и размера на тяхното възнаграждение;
3. взема решение за сключване на групови застраховки;
4. създава взаимоспомагателен фонд и взема решение за създаване на
други парични фондове;
5. определя размера на задължителните встъпителни и годишни
вноски;
6. взема решение за допълнителни парични вноски;
7. приема бюджета на Камарата по изпълнението;
8. взема решение за предявяване на искове от Камарата по
изпълнението срещу членове на нейните органи или ги освобождава от
отговорност;
35

9. взема решение по други въпроси, предвидени в устава.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ТЕКСТА НА
ВНОСИТЕЛИТЕ И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 51,
КОЙТО СТАВА ЧЛ. 50:
“Компетентност
Чл. 50. Общото събрание:
1. приема и изменя устава на камарата;
2. избира и освобождава председателите и членовете на Съвета на
камарата, Контролния съвет и Дисциплинарната комисия, като определя
броя на членовете им и размера на тяхното възнаграждение;
3. взема решение за сключване на групови застраховки;
4. създава взаимоспомагателен фонд и взема решение за създаване
на други парични фондове;
5. определя размера на задължителните встъпителни и годишни
вноски;
6. взема решение за допълнителни парични вноски;
7. приема бюджета на камарата;
8. взема решение за предявяване на искове от камарата срещу
членове на нейните органи или ги освобождава от отговорност;
9. взема решения по други въпроси, предвидени в устава.”
Вземане на решения
Чл. 52. (1) Общото събрание взема решения с мнозинство повече от
половината от присъстващите членове. Решенията по чл. 51, т. 1,2 и 6 се вземат
с мнозинство повече от 2/3 от присъстващите членове.
(2) По въпроси, които не са вписани в дневния ред, не могат да се
вземат решения освен за освобождаване на членове на органите на Камарата по
изпълнението и за избиране на нови членове вместо тях.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРИНА ДИКОВА, ЙОРДАН СОКОЛОВ,
ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЧЕТИНКАЗАК:
В чл. 52, ал. 2 думите “освен за освобождаване на членове на органите
на камарата по изпълнението и избиране на нови членове вместо тях” се
заличават.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ТЕКСТА НА
ВНОСИТЕЛИТЕ И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 52,
КОЙТО СТАВА ЧЛ. 51:
“Вземане на решения
Чл. 51. (1) Общото събрание взема решения с мнозинство повече от
половината от присъстващите членове. Решенията по чл. 50, т. 1, 2 и 6 се
вземат с мнозинство повече от 2/3 от присъстващите членове.
(2) По въпроси, които не са вписани в дневния ред, не могат да се
вземат решения.”
36

Извънредно общо събрание
Чл. 53. (1) Извънредно общо събрание се свиква от Съвета по
изпълнението, от контролния съвет или от министъра на правосъдието при
посочен от тях дневен ред.
(2) Съветът по изпълнението е длъжен да свика извънредно общо
събрание по писмено искане на 1/10 от членовете на Камарата по изпълнението,
в което е посочен дневният ред. Ако Съветът по изпълнението не направи това
в 14-дневен срок от постъпване на искането, общото събрание се свиква от
лицата, направили искането.
(3) За свикването и провеждането на извънредно общо събрание се
прилагат съответно чл. 49 и 50.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ТЕКСТА НА
ВНОСИТЕЛИТЕ И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 53,
КОЙТО СТАВА ЧЛ. 52:
“Извънредно общо събрание
Чл. 52. (1) Извънредно общо събрание се свиква от Съвета на
камарата, от Контролния съвет или от министъра на правосъдието при
посочен от тях дневен ред.
(2) Съветът на камарата е длъжен да свика извънредно общо
събрание по писмено искане на 1/10 от членовете на камарата, в което е
посочен дневният ред. Ако Съветът на камарата не направи това в 14-
дневен срок от постъпване на искането, общото събрание се свиква от
лицата, направили искането.
(3) За свикването и провеждането на извънредно общо събрание се
прилагат съответно чл. 48 и 49.”
Обжалване на решенията
Чл. 54. (1) Решенията на общото събрание могат да се обжалват пред
Върховния административен съд в 7-дневен срок от датата на вземане на
решението.
(2) Към жалбата може да се присъедини всеки член на Камарата по
изпълнението и да я поддържа, включително ако подателят я оттегли.
(3) Решенията на общото събрание могат да се обжалват и от министъра
на правосъдието, ако засягат държавен интерес.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛИТЕ И
ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 54, КОЙТО СТАВА ЧЛ. 53:
“Обжалване на решенията
Чл. 53. (1) Решенията на общото събрание могат да се обжалват
пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от датата на вземане
на решението.
(2) Към жалбата може да се присъедини всеки член на камарата и
да я поддържа, включително ако подателят я оттегли.
(3) Решенията на общото събрание могат да се обжалват и от
министъра на правосъдието, ако засягат държавен интерес.”
37

Изпълнение на решенията
Чл. 55. Въз основа на влязлото в сила решение на общото събрание
районният съд издава изпълнителен лист.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛИТЕ ЗА ЧЛ.
55, КОЙТО СТАВА ЧЛ. 54.
Раздел III
Съвет по изпълнението
КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА ЗАГЛАВИЕТО НА РАЗДЕЛ III ДА СЕ
ИЗМЕНИ ТАКА: “СЪВЕТ НА КАМАРАТА”
Състав
Чл. 56. (1) Съветът по изпълнението се избира в състав най-малко от
петима основни и двама резервни членове, като председателят и неговият
заместник се избират от основните членове.
(2) При по-голям състав на Съвета по изпълнението се избират двама
заместник-председатели от основните членове.
(3) За член на Съвета по изпълнението може да бъде избран частен
изпълнител, който:
1. има най-малко 5-годишен стаж като съдия-изпълнител или частен
изпълнител;
2. не е бил избиран за член на този орган повече от два последователни
мандата.
(4) Възпрепятстваните да участват или напусналите членове на Съвета
по изпълнението до отпадане на пречката, съответно до края на мандата им, се
заместват от резервните членове по старшинство на юридическия стаж.
(5) Резервните членове заместват председателя и заместниците му само
в качеството им на членове на Съвета по изпълнението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРИНА ДИКОВА, ЙОРДАН СОКОЛОВ,
ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЧЕТИНКАЗАК:
В чл. 56 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “от основните членове” се заменят с “измежду
основните членове
2. В ал.3, т.1 се изменя така:
“1. има най-малко 5-годишен юридически стаж; ”
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ТЕКСТА НА
ВНОСИТЕЛИТЕ И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 56,
КОЙТО СТАВА ЧЛ. 55:
“Състав
Чл. 55. (1) Съветът на камарата се избира в състав най-малко от
петима основни и двама резервни членове, като председателят и неговият
заместник се избират измежду основните членове.
(2) При по-голям състав на Съвета на камарата се избират двама
заместник-председатели от основните членове.
38

(3) За член на Съвета на камарата може да бъде избран частен
съдебен изпълнител, който:
1. има най-малко 5-годншен юридически стаж;
2. не е бил избиран за член на този орган повече от два
последователни мандата.
(4) Възпрепятстваните да участват или напусналите членове на
Съвета на камарата до отпадане на пречката, съответно до края на
мандата им, се заместват от резервните членове по старшинство на
юридическия стаж.
(5) Резервните членове заместват председателя и заместниците му
само в качеството им на членове на Съвета на камарата.”
Мандат
Чл. 57. Мандатът на съвета по изпълнението е 3 години.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛИТЕ И
ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 57, КОЙТО СТАВА ЧЛ. 56:
“Мандат
Чл. 56. Мандатът на Съвета на камарата е три години.”
Свикване
Чл. 58. (1) Съветът по изпълнението се свиква на редовно заседание от
председателя най-малко веднъж месечно.
(2) Председателят на Съвета по изпълнението е длъжен да го свика на
извънредно заседание по писмено искане на 1/3 от основните му членове, в
което е посочен дневният ред. Ако председателят не направи това в 7-дневен
срок от постъпване на искането, извънредното заседание се свиква от членовете
на съвета, направили искането.
(3) Извънредно заседание на Съвета по изпълнението може да бъде
свикано и от министъра на правосъдието при посочен от него дневен ред.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ТЕКСТА НА
ВНОСИТЕЛИТЕ И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 58,
КОЙТО СТАВА ЧЛ. 57:
“Свикване
Чл. 57. (1) Съветът на камарата се свиква на редовно заседание от
председателя най-малко веднъж месечно.
(2) Председателят на Съвета на камарата е длъжен да го свика на
извънредно заседание по писмено искане на 1/3 от основните му членове, в
което е посочен дневният ред. Ако председателят не направи това в 7-
дневен срок от постъпване на искането, извънредното заседание се свиква
от членовете на съвета, направили искането.
(3) Извънредно заседание на Съвета на камарата може да бъде
свикано и от министъра на правосъдието при посочен от него дневен ред.”
Кворум
Чл. 59. Заседанието на Съвета по изпълнението е редовно, ако на него
присъстват толкова членове, колкото са необходими за вземане на решение.
39

КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛИТЕ И
ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 59, КОЙТО СТАВА ЧЛ. 58:
“Кворум
Чл. 58. Заседанието на Съвета на камарата е редовно, ако на него
присъстват толкова членове, колкото са необходими за вземане на
решение.”
Компетентност
Чл. 60. (1) Съветът по изпълнението:
1. управлява работите на Камарата по изпълнението и се разпорежда с
имотите й;
2. свиква общото събрание, изпълнява неговите решения и дава отчет
пред него;
3. избира заместник-председателите;
4. определя щата и административния секретар на Камарата по
изпълнението;
5. ръководи и осъществява дейността за повишаване на
професионалната квалификация на частните изпълнители и се грижи за
защитата на професионалните им права;
6. следи за изпълнението на задълженията на частните изпълнители,
образува и участва чрез свои представители в дисциплинарни производства
срещу тях;
7. изпълнява всички задължения, които по закона, по устава или по
решение на общото събрание не са отнесени към компетентността на друг
орган.
(2) Съветът по изпълнението уведомява министъра на правосъдието за
резултатите от проверките по ал. 1, т. 6.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРИНА ДИКОВА, ЙОРДАН СОКОЛОВ,
ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЧЕТИНКАЗАК:
В чл. 60, ал. 1 се правят следните изменения:
1. т. 1 се изменя така:
“1. управлява дейността на камарата и се разпорежда с недвижимите
й имоти.
2. в т. 6 думите “образува и участва чрез свои представители в
дисциплинарни производства срещу тях” се заменя с ‘‘взема решения за
образуване на дисциплинарни производства и участва в тях чрез свои
представители
3. т. 7 се изменя така:
“7. решава всички въпроси, които по закона и устава не са от
компетентността на друг орган. ”
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ТЕКСТА НА
ВНОСИТЕЛИТЕ И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 60,
КОЙТО СТАВА ЧЛ. 59:
“Компетентност
Чл. 59. (1) Съветът на камарата:
40

1. управлява дейността на камарата и се разпорежда с
недвижимите й имоти;
2. свиква общото събрание, изпълнява неговите решения и дава
отчет пред него;
3. избира заместник-председателите;
4. определя щата и административния секретар на камарата;
5. ръководи и осъществява дейността за повишаване на
професионалната квалификация на частните съдебни изпълнители и се
грижи за защитата на професионалните им права;
6. следи за изпълнението на задълженията на частните съдебни
изпълнители, взема решения за образуване на дисциплинарни
производства и участва в тях чрез свои представители;
7. решава всички въпроси, които по закона и устава не са от
компетентността на друг орган.
(2) Съветът на камарата уведомява министъра на правосъдието за
резултатите от проверките по ал. 1, т. 6.”
Вземане на решение
Чл. 61. (1) Съветът по изпълнението взема решение с мнозинство
повече от половината от основните членове, като присъстващите резервни
членове имат право само на съвещателен глас. Резервните членове имат право
на глас, когато са привлечени да заместват основните членове на съвета.
(2) Решение на Съвета по изпълнението може да се вземе и
неприсъствено, ако необходимият брой членове с право на глас са съгласни с
решението и го подпишат.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ТЕКСТА НА
ВНОСИТЕЛИТЕ И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 61,
КОЙТО СТАВА ЧЛ. 60:
“Вземане на решение
Чл. 60. (1) Съветът на камарата взема решение с мнозинство
повече от половината от основните членове, като присъстващите резервни
членове имат право само на съвещателен глас. Резервните членове имат
право на глас, когато са привлечени да заместват основните членове на
съвета.
(2) Решение на Съвета на камарата може да се вземе и
неприсъствено, ако необходимият брой членове с право на глас са съгласни
с решението и го подпишат.”
Председател на Съвета по изпълнението
Чл. 62. (1) Председателят на Съвета по изпълнението организира,
ръководи и отговаря за цялостната дейност на Камарата по изпълнението.
(2) Председателят на Съвета по изпълнението:
1. назначава административния секретар, служителите и помощния
персонал на Камарата по изпълнението;
2. управлява и се разпорежда с имуществото на Камарата по
изпълнението;
3. изпълнява бюджета на Камарата по изпълнението.
41

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРИНА ДИКОВА, ЙОРДАН СОКОЛОВ,
ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЧЕТИНКАЗАК:
В чл. 62 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “отговаря за цялостната дейност на” се заменят с
“представлява
2. В ал. 2:
а) т. 2 се изменя така:
“2. управлява имуществото на камарата и се разпорежда с движимите
й вещи; ”
б) създава се т. 4:
“4. изпълнява решенията на Съвета на частните съдебни изпълнители”.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ТЕКСТА НА
ВНОСИТЕЛИТЕ И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 62,
КОЙТО СТАВА ЧЛ. 61:
“Председател на Съвета на камарата
Чл. 61. (1) Председателят на Съвета на камарата организира,
ръководи и представлява камарата.
(2) Председателят на Съвета на камарата:
1. назначава административния секретар, служителите и
помощния персонал на камарата;
2. управлява имуществото на камарата и се разпорежда с
движимите й вещи;
3. изпълнява бюджета на камарата;
4. изпълнява решенията на Съвета на камарата.”
Административен секретар
Чл. 63. (1) Административният секретар:
1. ръководи финансово-стопанската дейност;
2. координира дейността на помощните органи;
3. организира заседанията на Съвета по изпълнението, подготвя
материалите за тях и ръководи дейността по непосредственото изпълнение на
решенията на съвета;
4. ръководи и организира работата на служителите и на помощния
персонал и осигурява технически и административно цялата дейност на
Камарата по изпълнението.
(2) Административният секретар може и да не е член на Камарата по
изпълнението.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ТЕКСТА НА
ВНОСИТЕЛИТЕ И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 63,
КОЙТО СТАВА ЧЛ. 62:
“Административен секретар
Чл. 62. (1) Административният секретар:
1. ръководи финансово-стопанската дейност;
2. координира дейността на помощните органи;
3. организира заседанията на Съвета на камарата, подготвя
материалите за тях и ръководи дейността по непосредственото изпълнение
на решенията на съвета;
42

4. ръководи и организира работата на служителите и на помощния
персонал и осигурява технически и административно цялата дейност на
камарата.
(2) Административният секретар може и да не е член на камарата.”
Раздел IV
Контролен съвет
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА
ВНОСИТЕЛИТЕ ЗА ЗАГЛАВИЕ НА РАЗДЕЛ IV.
Състав
Чл. 64. (1) Контролният съвет се състои най-малко от трима членове с
3-годишен мандат.
(2) За член на Контролния съвет може да бъде избран член на Камарата
по изпълнението, който:
1. има най-малко 3-годишен стаж като съдия-изпълнител или частен
изпълнител;
2. не е бил избиран за член на този орган повече от два последователни
мандата.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРИНА ДИКОВА, ЙОРДАН СОКОЛОВ,
ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЧЕТИНКАЗАК:
В чл. 64, ал. 2, m. 1 се изменя така:
“2. има най-малко 5-годишен юридически стаж; ”
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ТЕКСТА НА
ВНОСИТЕЛИТЕ И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 64,
КОЙТО СТАВА ЧЛ. 63:
“Състав
Чл. 63. (1) Контролният съвет се състои най-малко от трима
членове с 3-годишен мандат.
(2) За член на Контролния съвет може да бъде избран член на
камарата, който:
1. има най-малко 5-годишен юридически стаж;
2. не е бил избиран за член на този орган повече от два
последователни мандата.”
Компетентност
Чл. 65. (1) Контролният съвет контролира финансово-стопанската
дейност на Камарата по изпълнението и отчита работата си пред общото
събрание.
(2) Когато констатира нарушения на закона, на устава, на решенията на
общото събрание или на Съвета по изпълнението, контролният съвет изготвя
доклад, който внася в Съвета по изпълнението, съответно в общото събрание.
(3) Членовете на контролния съвет могат да участват в заседанията на
Съвета по изпълнението.
43

КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ТЕКСТА НА
ВНОСИТЕЛИТЕ И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 65,
КОЙТО СТАВА ЧЛ. 64:
“Компетентност
Чл. 64. (1) Контролният съвет контролира финансово-стопанската
дейност на камарата и отчита работата си пред общото събрание.
(2) Когато констатира нарушения на закона, на устава, на
решенията на общото събрание или на Съвета на камарата, Контролният
съвет изготвя доклад, който внася в Съвета на камарата, съответно в
общото събрание.
(3) Членовете на Контролния съвет могат да участват в заседанията
на Съвета на камарата.”
Раздел V
Дисциплинарна комисия
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА
ВНОСИТЕЛИТЕ ЗА ЗАГЛАВИЕ НА РАЗДЕЛ V.
Състав
Чл. 66. (1) Дисциплинарната комисия се състои от четирима членове,
избрани от общото събрание и осем члена, посочени от министъра на
правосъдието. Мандатът на дисциплинарната комисия е 3 години.
(2) За член на дисциплинарната комисия от квотата на Камарата по
изпълнението може да бъде избран член на камарата, който:
1. има най-малко 3-годишен стаж като съдия-изпълнител или частен
изпълнител;
2. не е бил избиран за член на този орган повече от два последователни
мандата.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРИНА ДИКОВА, ЙОРДАН СОКОЛОВ,
ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЧЕТИНКАЗАК:
В чл. 66 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
(1) Дисциплинарната комисия се състои най-малко от осем членове.
Мандатът на дисциплинарната комисия е три години.
2. Създава се нова ал. 2:
(2) Министърът на правосъдието посочва една втора от членовете на
дисциплинарната комисия
3. В ал. 2, т. 1 се изменя така:
“1. има най-малко 5-годишен юридически стаж; ”
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.
КОМИСИЯТА НЕ ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛИТЕ И
ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 66, КОЙТО СТАВА ЧЛ. 65:
“Състав
Чл. 65. (1) Дисциплинарната комисия се състои най-малко от осем
членове. Мандатът на Дисциплинарната комисия е три години.
44

(2) Министърът на правосъдието посочва една втора от членовете на
Дисциплинарната комисия.
(3) За член на Дисциплинарната комисия от квотата на камарата по
изпълнението може да бъде избран член на камарата, който:
1. има най-малко 5-годишен юридически стаж;
2. не е бил избиран за член на този орган повече от два
последователни мандата.”
Компетентност
Чл. 67. Дисциплинарната комисия разглежда и решава дисциплинарни
дела, образувани срещу частни изпълнители по реда, предвиден в закона.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРИНА ДИКОВА, ЙОРДАН СОКОЛОВ,
ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЧЕТИНКАЗАК:
В чл. 67 след думите ‘‘Дисциплинарната комисия” се добавя “чрез свои
състави ”.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ТЕКСТА НА
ВНОСИТЕЛИТЕ И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 67,
КОЙТО СТАВА ЧЛ. 66:
“Компетентност
Чл. 66. Дисциплинарната комисия чрез свои състави разглежда и
решава дисциплинарни дела, образувани срещу частни съдебни
изпълнители по реда, предвиден в закона.”
Глава четвърта
ИМУЩЕСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА
ВНОСИТЕЛИТЕ ЗА ЗАГЛАВИЕ, КАТО ПРЕДЛАГА ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
С ЧЛ. 68 СИСТЕМАТИЧНО ДА СЕ ПРЕМЕСТИ СЛЕД ЧЛ. 73 И ДА
СТАНЕ ГЛАВА ПЕТА С ЧЛ. 74.
Основание
Чл. 68. (1) Частният изпълнител носи имуществена отговорност за
вредите от неизпълнение на неговите задължения, съгласно Закона за
задълженията и договорите.
(2) Държавата не отговаря за действията на частния изпълнител.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРИНА ДИКОВА, ЙОРДАН СОКОЛОВ,
ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЧЕТИН КАЗАК:
Чл. 68, ал. 1 се изменя така:
“(1) Частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които е
причинил при изпълнение на своята дейност ”.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.
45

КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ТЕКСТА НА
ВНОСИТЕЛИТЕ И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 68,
КОЙТО СТАВА ЧЛ. 74:
“Основание
Чл. 74. (1) Частният съдебен изпълнител отговаря за вредите,
които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност.
(2) Държавата не отговаря за действията на частния съдебен
изпълнител.”
Регрес
Чл. 69. (1) Частният изпълнител, който е изплатил обезщетение на
длъжника или на трето лице за вредите от изпълнението може да иска от
взискателя това, което е платил, след като го е уведомил за предявения срещу
него иск. Той има право и на законни лихви върху заплатените суми от деня на
плащането.
(2) Когато застрахователят, срещу когото е предявен иск за
обезщетение, привлича частния изпълнител, е длъжен да привлече и взискателя
по изпълнението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРИНА ДИКОВА, ЙОРДАН СОКОЛОВ,
ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЧЕТИНКАЗАК:
Чл. 69 да отпадне.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.
КОМИСИЯТА НЕ ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛИТЕ И
ПРЕДЛАГА ЧЛ. 69 ДА ОТПАДНЕ.
Глава пета
ДИСЦИПЛИНАРНА ОТГОВОРНОСТ
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА
ВНОСИТЕЛИТЕ ЗА ЗАГЛАВИЕ, КАТО ПРЕДЛАГА ГЛАВА ПЕТА С ЧЛ.
70-76 ПО НОМЕРАЦИЯТА НА ВНОСИТЕЛИТЕ СИСТЕМАТИЧНО ДА
СТАНЕ ГЛАВА ЧЕТВЪРТА.
Дисциплинарни нарушения
Чл. 70. Частният изпълнител носи дисциплинарна отговорност за
неизпълнение на задълженията по закона и устава на Камарата по
изпълнението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРИНА ДИКОВА, ЙОРДАН СОКОЛОВ,
ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЧЕТИН КАЗАК:
В чл. 70 след думите “отговорност за” се добавя “виновно”.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ТЕКСТА НА
ВНОСИТЕЛЯ И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 70, КОЙТО
СТАВА ЧЛ. 67:
“Дисциплинарни нарушения
46

Чл. 67. Частният съдебен изпълнител носи дисциплинарна
отговорност за виновно неизпълнение на задълженията си по закона и
устава на камарата.”
Дисциплинарни наказания
Чл. 71. (1) Дисциплинарните наказания са:
1. порицание;
2. глоба от 100 до 10 000 лв.;
3. предупреждение за лишаване от правоспособност;
4. лишаване от правоспособност за определен срок или завинаги.
(2) Глобата по ал. 1, т. 2 се събира в полза на Камарата по изпълнението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРИНА ДИКОВА, ЙОРДАН СОКОЛОВ,
ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЧЕТИНКАЗАК:
В чл. 71, cm. 1, т. 4 думите “за определен срок или завинаги ” се заменят
с “от 3 месеца до 5 години ”.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ТЕКСТА НА
ВНОСИТЕЛИТЕ И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 71,
КОЙТО СТАВА ЧЛ. 68:
“Дисциплинарни наказания
Чл. 68. (1) Дисциплинарните наказания са:
1. порицание;
2. глоба от 100 до 10 000 лв.;
3. предупреждение за временно лишаване от правоспособност;
4. лишаване от правоспособност от 3 месеца до 5 години.
(2) Глобата по ал. 1, т. 2 се събира в полза на камарата.”
Погасяване на дисциплинарната отговорност
Чл. 72. (1) Дисциплинарната отговорност се погасява с 6-месечна
давност от откриване на нарушението и не по-късно от две години от
извършването му.
(2) Дисциплинарното нарушение са смята за открито от момента, в
който органът по чл. 73, ал. 1 е узнал за нарушението.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ТЕКСТА НА
ВНОСИТЕЛИТЕ И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 72,
КОЙТО СТАВА ЧЛ. 69:
“Погасяване на дисциплинарната отговорност
Чл. 69. (1) Дисциплинарната отговорност се погасява с 6-месечна
давност от откриване на нарушението и не по-късно от две години от
извършването му.
(2) Дисциплинарното нарушение са смята за открито от момента, в
който органът по чл. 70, ал. 1 е узнал за нарушението.”
Образуване на дисциплинарно производство
Чл. 73. (1) Дисциплинарното производство се образува по искане на
министъра на правосъдието или по решение на Съвета по изпълнението. Заедно
47

с искането за налагане на дисциплинарно наказание, както и по-късно може да
бъде поискано временното отстраняване на частния изпълнител от длъжност до
приключване на дисциплинарното производство.
(2) Органът, по чието искане е образувано дисциплинарното
производство, уведомява частния изпълнител, който може да даде обяснения в
7-дневен срок от уведомяването.
(3) Съветът по изпълнението изпраща материалите на председателя на
дисциплинарната комисия след изтичане на срока по ал. 2.
(4) Председателят на дисциплинарната комисия определя председателя
на дисциплинарния състав от квотата на Камарата по изпълнението и двама
членове на дисциплинарния състав от квотата на министъра на правосъдието, на
които възлага разглеждането на дисциплинарното дело.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРИНА ДИКОВА, ЙОРДАН СОКОЛОВ,
ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЧЕТИНКАЗАК:
В чл. 73 ал. 4 се изменя така:
“(4) Председателят на дисциплинарната комисия определя
председателя на дисциплинарния състав от квотата на камарата и двама
членове на дисциплинарния състав - по един от квотата на камарата и от
квотата на министъра на правосъдието, на които възлага разглеждането на
дисциплинарното дело. ”
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ТЕКСТА НА
ВНОСИТЕЛИТЕ И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 73,
КОЙТО СТАВА ЧЛ. 70:
“Образуване на дисциплинарно производство
Чл. 70. (1) Дисциплинарното производство се образува по искане
на министъра на правосъдието или по решение на Съвета на камарата.
Заедно с искането за налагане на дисциплинарно наказание, както и по-
късно, може да бъде поискано временното отстраняване на частния съдебен
изпълнител от длъжност до приключване на дисциплинарното
производство.
(2) Органът, по чието искане е образувано дисциплинарното
производство, уведомява частния съдебен изпълнител, който може да даде
обяснения в 7-дневен срок от уведомяването.
(3) Съветът на камарата изпраща материалите на председателя на
Дисциплинарната комисия след изтичане на срока по ал. 2.
(4) Председателят на Дисциплинарната комисия определя
председателя на дисциплинарния състав от квотата на камарата и двама
членове на дисциплинарния състав - по един от квотата на камарата и от
квотата на министъра на правосъдието, на които възлага разглеждането на
дисциплинарното дело.”
Разглеждане на дисциплинарно дело
Чл. 74. (1) Председателят на състава насрочва заседание и поканва за
участие частния изпълнител, представител на Съвета по изпълнението и
представител на министъра на правосъдието, когато дисциплинарното
производство е образувано по негово искане. Частният изпълнител може да
ползва адвокатска защита.
48

(2) Заседанията на дисциплинарната комисия се провеждат при закрити
врата.
(3) Дисциплинарният състав се произнася първо по искането за
временно отстраняване. Решението за временно отстраняване подлежи на
обжалване заедно с решението по чл. 75.
(4) В дисциплинарното производство се допускат всички доказателства
от значение за делото.
(5) Доказателствата, които не може да бъдат събрани поради неявяване
на свидетели или вещи лица или поради неизпълнение на задължението им да
съдействат на разследването, както и поради непредоставянето на изискани
документи, се събират по искане на заинтересованата страна по реда на чл. 165 -
170 Гражданския процесуален кодекс.
(6) Дисциплинарното производство може да бъде спряно, само ако
трябва да бъде учредено настойничество или попечителство на частния
изпълнител.
(7) Дисциплинарно производство не се образува, а образуваното се
прекратява, само ако:
1. дисциплинарната отговорност е погасена по давност;
2. частният изпълнител е починал;
3. спрямо същия частен изпълнител за същото нарушение има
незавършено дисциплинарно производство, влязло в сила решение по чл. 75 или
влязло в сила определение за прекратяване на делото.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРИНА ДИКОВА, ЙОРДАН СОКОЛОВ,
ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЧЕТИНКАЗАК:
В чл. 74 се правят следните изменения и допълнения:
1. Вал. I думите “когато дисциплинарното производство е образувано
по негово искане ” се заличават;
2. В ал. 3 изречение второ се изменя така: “Решението за временно
отстраняване подлежи на обжалване пред ВКС е 7-дневен срок от
съобщението. ” Създава се изречение трето: “В тези случаи ВКС се произнася
в 14-дневен срок. ”
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ТЕКСТА НА
ВНОСИТЕЛИТЕ И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 74,
КОЙТО СТАВА ЧЛ. 71;
“Разглеждане на дисциплинарно дело
Чл. 71. (1) Председателят на състава насрочва заседание и поканва
за участие частния съдебен изпълнител, представител на Съвета на
камарата и представител на министъра на правосъдието. Частният
съдебен изпълнител може да ползва адвокатска защита.
(2) Заседанията на дисциплинарния състав се провеждат при
закрити врата.
(3) Дисциплинарният състав се произнася първо по искането за
временно отстраняване. Решението за временно отстраняване подлежи на
обжалване пред Върховния касационен съд в 7-дневен срок от
съобщението. В този случай Върховният касационен съд се произнася в 14-
дневен срок.
(4) В дисциплинарното производство се допускат всички
доказателства от значение за делото.
49

(5) Доказателствата, които не може да бъдат събрани поради
неявяване на свидетели или вещи лица или поради неизпълнение на
задължението им да съдействат на разследването, както и поради
непредоставянето на изискани документи, се събират по искане на
заинтересованата страна по реда на чл. 165 - 170 от Гражданския
процесуален кодекс.
(6) Дисциплинарното производство може да бъде спряно само ако
трябва да бъде учредено настойничество или попечителство на частния
съдебен изпълнител.
(7) Дисциплинарно производство не се образува, а образуваното се
прекратява, ако:
1. дисциплинарната отговорност е погасена по давност;
2. частният съдебен изпълнител е починал;
3. спрямо същия частен съдебен изпълнител за същото нарушение
има незавършено дисциплинарно производство, влязло в сила решение по
чл. 72 или влязло в сила определение за прекратяване на делото.”
Постановяване на решението
Чл. 75. (1) Дисциплинарният състав се произнася с мотивирано
решение.
(2) Решението се постановява след тайно съвещание с мнозинство от
членовете на състава.
(3) Дисциплинарният състав разглежда и решава дисциплинарното дело
в едномесечен срок от възлагането.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРИНА ДИКОВА, ЙОРДАН СОКОЛОВ,
ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЧЕТИНКАЗАК:
В чл. 75 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинеи 1 и 3 да сменят местата си, като съдържанието на ал. 3 да
стане ал. 1, а съдържанието на ал. 1 да стане ал. 3.
2. Вал. 3 (бивша ал. 1) в края се добавя “в срока по ал. 1
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ТЕКСТА НА
ВНОСИТЕЛИТЕ И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 75,
КОЙТО СТАВА ЧЛ. 72:
“Постановяване на решението
Чл. 72. (1) Дисциплинарният състав разглежда и решава
дисциплинарното дело в едномесечен срок от възлагането.
(2) Решението се постановява след тайно съвещание с мнозинство
от членовете на състава.
(3) Дисциплинарният състав се произнася с мотивирано решение в
срока по ал. 1.”
Обжалване и влизане в сила на решението
Чл. 76. (1) Решението на дисциплинарната комисия може да се
обжалва пред Върховния касационен съд поради неговата нищожност или
недопустимост, поради нарушения на закона, съществени нарушения на
50

процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното дисциплинарно
наказание.
(2) Решението може да се обжалва от частния изпълнител, от Съвета по
изпълнението и от министъра на правосъдието в 14-дневен срок от
съобщението.
(3) Министърът на правосъдието може да обжалва решението на
дисциплинарната комисия и когато дисциплинарното производство е
образувано по решение на Съвета по изпълнението.
(4) Върховният касационен съд разглежда жалбата по същество в състав
от трима съдии. Съдът може да прогласи нищожността на решението, да го
обезсили и прекрати дисциплинарното производството, да остави в сила
решението, да отмени решението и измени наложеното наказание или да
оправдае частния изпълнител.
(5) Производството пред съда може да бъде спряно само на основание
чл. 74, ал. 6.
(6) Решението на Върховния касационен съд е окончателно.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ТЕКСТА НА
ВНОСИТЕЛИТЕ И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 76,
КОЙТО СТАВА ЧЛ. 73:
“Обжалване и влизане в сила на решението
Чл. 73. (1) Решението по чл. 72, ал. 3 може да се обжалва пред
Върховния касационен съд поради неговата нищожност или
недопустимост, поради нарушения на закона, съществени нарушения на
процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното
дисциплинарно наказание.
(2) Решението може да се обжалва от частния съдебен изпълнител,
от Съвета на камарата и от министъра на правосъдието в 14-дневен срок от
съобщението.
(3) Министърът на правосъдието може да обжалва решението и
когато дисциплинарното производство е образувано по решение на Съвета
на камарата.
(4) Върховният касационен съд разглежда жалбата по същество в
състав от трима съдии. Съдът може да прогласи нищожността на
решението, да го обезсили и прекрати дисциплинарното производството, да
остави в сила решението, да отмени решението и измени наложеното
наказание или да оправдае частния съдебен изпълнител.
(5) Производството пред съда може да бъде спряно само на
основание чл. 71, ал. 6.
(6) Решението на Върховния касационен съд е окончателно.”
Глава шеста
АДМИНИСТРАТИВЕН КОНТРОЛ ВЪРХУ ДЕЙНОСТТА НА ЧАСТНИЯ
ИЗПЪЛНИТЕЛ
КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА ЗАГЛАВИЕТО НА ГЛАВА ШЕСТА ДА
СЕ ИЗМЕНИ ТАКА: “АДМИНИСТРАТИВЕН КОНТРОЛ ВЪРХУ
ДЕЙНОСТТА НА ЧАСТНИЯ СЪДЕБЕН ИЗПЪЛНИТЕЛ”
51

Инспекции
Чл. 77. (1) Министърът на правосъдието упражнява контрол върху
дейността на всеки частен изпълнител, като разпорежда извършването на
инспекции.
(2) Инспекторът има право на свободен достъп в изпълнителната
кантора и до служебния архив на частния изпълнител. При констатиране на
нарушения инспекторът може да прави копия от документи, да разпитва
свидетели и да изземва и задържа веществени доказателства
(3) При констатиране на нарушения инспекторът има достъп до
банковите сметки на частния изпълнител след разкриване на банковата тайна по
реда на чл. 52, ал. 5, т. 5 и ал. 6 от Закона за банките.
(4) Министърът на правосъдието може да отправя препоръки до отделен
частен изпълнител и до Камарата по изпълнението за отстраняване на
констатирани недостатъци.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРИНА ДИКОВА, ЙОРДАН СОКОЛОВ,
ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЧЕТИНКАЗАК:
Чл. 77 се изменя така:
“Контролни органи
Чл. 77. (1) Министърът на правосъдието упражнява контрол върху
дейността на всеки частен съдебен изпълнител.
(2) Специализираната контролна дейност по ал.1 се извършва от
инспектори към министъра на правосъдието. ”
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.
КОМИСИЯТА НЕ ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛИТЕ И
ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 77, КОЙТО СТАВА ЧЛ. 75:
“Контролни органи
Чл. 75. Министърът на правосъдието упражнява контрол върху
дейността на всеки частен съдебен изпълнител чрез инспектори от
Министерството на правосъдието.”
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРИНА ДИКОВА, ЙОРДАН СОКОЛОВ,
ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЧЕТИН КАЗАК:
Да се създаде нов чл. 77а:
“Форма на контрол
Чл. 77а. (1) Проверка на дейността на частния съдебен изпълнител се
назначава със заповед на министъра на правосъдието служебно, по повод
сигнал ши жалба на заинтересовано лице, както и по предложение на Съвета
на частните съдебни изпълнители. Заповедта не подлежи на обжалване, като
копие от нея се изпраща на Съвета на частните съдебни изпълнители.
(2) Инспекторът има право на свободен достъп в кантората и до
служебния архив на частния съдебен изпълнител. При констатиране на
нарушения инспекторът може да прави копия от документи.
(3) Инспекторът има достъп до специалните банкови сметки по чл.25,
ал.1.
(4) Министърът на правосъдието може да отправя препоръки до
отделен частен съдебен изпълнител и до камарата за отстраняване на
констатирани недостатъци. ”
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.
52

КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 77а,
КОЙТО СТАВА ЧЛ. 76:
“Форма на контрол
Чл. 76. (1) Проверка на дейността на частния съдебен изпълнител се
назначава със заповед на министъра на правосъдието служебно, по повод
сигнал или жалба на заинтересовано лице, както и по предложение на
Съвета на камарата. Заповедта не подлежи на обжалване, като копие от
нея се изпраща на Съвета на камарата.
(2) Инспекторът има право на свободен достъп в кантората и до
служебния архив на частния съдебен изпълнител. При констатиране на
нарушения инспекторът може да прави копия от документи.
(3) Инспекторът има достъп до специалните банкови сметки по чл.
24, ал. 1.
(4) Министърът на правосъдието може да отправя препоръки до
отделен частен съдебен изпълнител и до камарата за отстраняване на
констатирани недостатъци.”
Годишен отчет
Чл. 78. (1) В срок от шест месеца след края на всяка финансова година
частният изпълнител представя в министерството на правосъдието доклад за
одит, който по отношение на годишния счетоводен отчет трябва да има най-
малко характера на оценка.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРИНА ДИКОВА, ЙОРДАН СОКОЛОВ,
ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЧЕТИН КАЗАК:
Чл. 78 се изменя така:
“Годишен отчет
Чл. 78. В срок от шест месеца след края на всяка година частният
съдебен изпълнител представя в Министерството на правосъдието годишен
отчет за дейността си. Изискванията към годишния отчет се определят в
наредба на министъра на правосъдието. ”
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.
КОМИСИЯТА НЕ ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛИТЕ И
ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 78, КОЙТО СТАВА ЧЛ. 77:
“Годишен отчет
Чл. 77. В срок от три месеца след края на всяка година частният
съдебен изпълнител представя в Министерството на правосъдието годишен
отчет за дейността си. Изискванията към годишния отчет се определят в
наредба на министъра на правосъдието.”
Глава седма
ТАКСИ И РАЗНОСКИ ПО ИЗПЪЛНЕНИЕТО
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА
ВНОСИТЕЛИТЕ ЗА ЗАГЛАВИЕ НА ГЛАВА СЕДМА.
53

Основание и размер
Чл. 79. (1) Такси по изпълнението се събират за:
1. извършването на изпълнителни действия;
2. извършването на други действия.
(2) За извършване на едно и също изпълнително действие от частен
изпълнител и от държавен орган се събира еднаква по размер такса.
(3) Размерът на таксите по изпълнението се определят по тарифа, приета
от Министерския съвет по предложение на министъра на правосъдието след
вземане мнението на Камарата по изпълнението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРИНА ДИКОВА, ЙОРДАН СОКОЛОВ,
ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЧЕТИНКАЗАК:
В чл. 79 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
(2) Размерът на таксите по изпълнението се определят по тарифа,
приета от Министерския съвет по предложение на министъра на
правосъдието след съгласуване с камарата. ”
2. Алинея 3 се изменя така:
“ (3) Съдебните изпълнители могат да договарят такси, различни
от определените в тарифата, като изплатените в по-висок размер такси не
се считат за разноски по изпълнението и не се дължат от длъжника. ”
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛИТЕ ЗА АЛ. 1
И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 79, КОЙТО СТАВА ЧЛ.
78:
“Основание и размер
Чл. 78. (1) Такси по изпълнението се събират за:
1. извършването на изпълнителни действия;
2. извършването на други действия.
(2) Размерът на таксите по изпълнението се определят по тарифа на
Министерския съвет по предложение на министъра на правосъдието след
съгласуване с камарата.
(3) Частните съдебни изпълнители могат да договарят
възнаграждения, различни от определените в тарифата такси, като
изплатените в по-висок размер суми не се считат за разноски по
изпълнението и не се дължат от длъжника.”
Събиране на такси по изпълнението
Чл. 80. (1) За събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в
два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния изпълнител,
единият от които се връчва на задълженото лице.
(2) В сметката се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат
таксите, материален интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите
такси и допълнителни разноски, размерът на получената предплата и
последиците при неплащане.
(3) За дължимите неплатени такси и разноски районният съд издава
изпълнителен лист.
54

КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ТЕКСТА НА
ВНОСИТЕЛИТЕ И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА ОКОНЧАТЕЛНА
РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 80, КОЙТО СТАВА ЧЛ. 79:
“Събиране на такси по изпълнението
Чл. 79. (1) За събиране на таксите по изпълнението се изготвя
сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния
съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице.
(2) В сметката се посочват разпоредбите, въз основа на които се
дължат таксите, материален интерес при пропорционалната такса, сумите
на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на получената
предплата и последиците при неплащане.
(3) За дължимите неплатени такси и разноски районният съд
издава изпълнителен лист.”
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРИНА ДИКОВА, ЙОРДАН СОКОЛОВ,
ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЧЕТИНКАЗАК:
Създава се нов чл. 80 а:
“Авансови такси
Чл. 80а. За всички действия на съдебния изпълнител се внася авансова
такса съгласно тарифата по чл. 79, ал. 2. ”
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.
КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 80а,
КОЙТО СТАВА ЧЛ. 80:
“Авансови такси
Чл. 80. За всяко действие на частния съдебен изпълнител се внася
авансова такса съгласно тарифата по чл. 78, ал. 2.”
Субсидирани такси по изпълнението
Чл. 81. (1) Дължимите авансови такси по изпълнението на вземане за
издръжка, за предаване на дете, както и на вземане на работник по трудово
правоотношение се изплащат от бюджета на съответния районен съд.
(2) Субсидираната такса се възстановява по бюджета на съда, ако бъде
събрана от длъжника по изпълнението.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛИТЕ ЗА ЧЛ. 81.

Обикновени такси по изпълнението
Чл. 82. Обикновените такси по изпълнението се събират само за
действия, изрично посочени в тарифата, и не зависят от материалния интерес.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛИТЕ ЗА ЧЛ. 82.











55

Пропорционални такси по изпълнението
Чл. 83. (1) Пропорционалните такси се събират според материалния
интерес и имат определен минимален и максимален размер.
(2) Процентът на пропорционалната такса според материалния интерес
намалява с увеличаване на интереса, като таксата не може да надвишава
определен максимален размер.
(3) За определени действия тарифата може да предвиди таксата по ал. 1
да се събира в намален или в увеличен размер.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРИНА ДИКОВА, ЙОРДАН СОКОЛОВ,
ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЧЕТИНКАЗАК:
В чл. 83 се правят следните изменения:
1. Вал. 1 след думите “се събират ” се добавя “в процент
2. В ал. 2 думите “като таксата не може да надвишава определен
максимален размер ” се заличават.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ТЕКСТА НА
ВНОСИТЕЛИТЕ И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 83:
“Пропорционални такси по изпълнението
Чл. 83. (1) Пропорционалните такси се събират в процент според
материалния интерес и имат определен минимален и максимален размер.
(2) Процентът на пропорционалната такса според материалния
интерес намалява с увеличаване на интереса.
(3) За определени действия тарифата може да предвиди таксата по
ал. 1 да се събира в намален или в увеличен размер.”
Особени такси по изпълнението
Чл. 84. (1) Размерът на таксите за извършване на действията по чл. 17,
ал. 1 - 3 не е задължителен, но изплатените в по-висок размер такси не се считат
разноски по изпълнението.
(2) Размерът на таксата за работата като синдик се определя съгласно
чл. 661 от Търговския закон.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРИНА ДИКОВА, ЙОРДАН СОКОЛОВ,
ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЧЕТИН КАЗАК:
Чл. 84 да отпадне.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.
КОМИСИЯТА НЕ ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛИТЕ И
ПРЕДЛАГА ЧЛ. 84 ДА ОТПАДНЕ.
Допълнителна такса по изпълнението
Чл. 85. (1) Допълнителната такса по изпълнението се дължи за
действия по индивидуално принудително изпълнение, извън района на частния
изпълнител, в неработно време или в почивни и празнични дни.
(2) Таксата по ал. 1 не може да надхвърля размера на основната такса,
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРИНА ДИКОВА, ЙОРДАН СОКОЛОВ,
ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЧЕТИН КАЗАК:
В чл. 85, ал. 1 думите “извън района на частния изпълнител” се
заличават.
56

КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ТЕКСТА НА
ВНОСИТЕЛИТЕ И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 85,
КОЙТО СТАВА ЧЛ. 84:
“Допълнителна такса по изпълнението
Чл. 84. (1) Допълнителната такса по изпълнението се дължи за
действия по индивидуално принудително изпълнение, в неработно време
или в почивни и празнични дни.
(2) Таксата по ал. 1 не може да надхвърля размера на основната
такса.”
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. "Такса по изпълнението" е възнаграждението, което се заплаща на
частен изпълнител за извършеното действие.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА БОРИСЛАВ ЦЕКОВ:
В § 1 от Допълнителните разпоредби се създава нова т. 2:
“2. “Конфликт на интереси” е налице, когато едно лице, длъжник по
дело, образувано пред частният изпълнител, поиска от последния
извършването на изпълнителни действия срещу взискателя по същото дело.
КОМИСИЯТА НЕ ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.
КОМИСИЯТА НЕ ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛИТЕ И
ПРЕДЛАГА ЗАГЛАВИЕТО “ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ” И § 1 ДА
ОТПАДНАТ.
ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ
КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА ЗАГЛАВИЕТО ДА СЕ ИЗМЕНИ ТАКА:
“ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ”.
§2. (1) Заварените от този закон лица, изпълняващи функции по
индивидуално принудително изпълнение в районните съдилища, продължават
да ги изпълняват, но не по-късно от три години след влизане на закона в сила.
(2) Изпълнението на такива функции може да бъде продължено от
министъра на правосъдието след изтичането на този срок, ако в района на
съответния окръжен съд няма поне двама частни изпълнители.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРИНА ДИКОВА, ЙОРДАН СОКОЛОВ,
ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЧЕТИНКАЗАК:
§2 да отпадне.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.
КОМИСИЯТА НЕ ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛИТЕ И
ПРЕДЛАГА § 2 ДА ОТПАДНЕ.
57

§3. (1) Първото общо събрание на Камарата по изпълнението се
състои от лицата по § 2, ал. 1, които отговарят на изискванията по чл. 4, т. 1, 2,
4, 5,6 и 7 и са се кандидатирали за частни изпълнители в срока и по реда на § 4.
(2) Министърът на правосъдието свиква общото събрание в 3-месечен
срок от влизане в сила на закона при следния дневен ред:
1. приемане на устав на Камарата по изпълнението;
2. избор на нейните органи;
3. определяне размера на задължителните встъпителни и годишни
вноски;
4. приемане на бюджета до края на текущата година.
(3) Общото събрание може да реши включването и на други въпроси в
дневния ред.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРИНА ДИКОВА, ЙОРДАН СОКОЛОВ,
ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЧЕТИНКАЗАК:
§ 3 систематично да стане последен параграф от преходните
разпоредби, като е него се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “лицата по § 2, cm. 1 ” се заменят с “лицата по § 4, ал.
и § 5”, а думите “на § 4” се заменят с “на § 4, ал. 1 ”.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ТЕКСТА НА
ВНОСИТЕЛИТЕ И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА § 3, КОЙТО
СТАВА § 2:
“§ 2. (1) Първото общо събрание на камарата се състои от лицата по
§ 1, ал. 1, които отговарят на изискванията по чл. 5, т. 1, 2 и 4 и са се
кандидатирали за частни съдебни изпълнители в срока и по реда на § 1.
(2) Министърът на правосъдието свиква общото събрание в 3-
месечен срок от влизане в сила на закона при следния дневен ред:
1. приемане на устав на камарата;
2. избор на органи на камарата;
3. определяне размера на задължителните встъпителни и годишни
вноски;
4. приемане на бюджета за текущата година.
(3) Общото събрание може да реши включването и на други
въпроси в дневния ред.”
§4. (1) Лицата по § 2, ал. 1, които до влизането на закона в сила са
изпълнявали функции по индивидуално принудително изпълнение в районните
съдилища в продължение на една година и отговарят на изискванията по чл. 8,
ал. 1, т. 1, 2, 4, 5, 6 и 7, придобиват правоспособност на частен изпълнител без
конкурс за района, в който са изпълнявали функциите, ако в едномесечен срок
от влизане на закона в сила подадат заявление и документи по чл. 6.
(2) Министърът на правосъдието издава заповед за възлагане на
правомощията на лицата по ал. 1. Заповедта се обявява на видно място в
сградата на Министерството на правосъдието.
(3) Лицата по ал. 1 встъпват в длъжност по реда на чл. 11 и 12, като
изпълнението на изискванията по чл. 11, ал. 1 трябва да се осъществи в 6-
месечен срок влизането в сила на заповедта по ал. 2. С встъпването в длъжност
на лицето трудовото му правоотношение се прекратява.
58

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРИНА ДИКОВА, ЙОРДАН СОКОЛОВ,
ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЧЕТИНКАЗАК:
В § 4 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Съдия-изпълнителите, които до влизане в сила на закона са
изпълнявали функциите по индивидуално принудително изпълнение в районните
съдилища и отговарят на изискванията по чл.4, ал.1, т.1, 2, 4, 5, 6 и 7,
придобиват правоспособност на частен съдебен изпълнител без конкурс за
района, в който са изпълнявали функциите, ако в едномесечен срок от влизане в
сила на закона подадат заявление и документи по чл.6. ”
2. Вал. 3 изречение второ се заличава.
3. Създава се ал. 4:
“(4) Лицата по ал.1, които нямат юридическия стаж по чл.4, ал.1, т.3, могат да придобият правоспособност на частен съдебен изпълнител по общия ред. ”

КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ТЕКСТА НА
ВНОСИТЕЛИТЕ И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА § 4, КОЙТО
СТАВА § 1:
“§ 1. (1) Съдия-изпълнителите, които до влизане в сила на закона са
изпълнявали функциите по индивидуално принудително изпълнение в
районните съдилища и отговарят на изискванията по чл. 5, ал. 1, т. 1,2 и 4,
придобиват правоспособност на частен съдебен изпълнител без конкурс за
района, в който са изпълнявали функциите, ако в едномесечен срок от
влизане в сила на закона подадат заявление и документи по чл. 7.
(2) Министърът на правосъдието издава заповед за възлагане на
правомощията на лицата по ал. 1 в двумесечен срок от изтичане на срока
по ал. 1. Заповедта се обявява на видно място в сградата на
Министерството на правосъдието.
(3) Лицата по ал. 1 встъпват в длъжност по реда на чл. 13, като
изпълнението на изискванията по чл. 12 трябва да се осъществи в 6-
месечен срок от влизането в сила на заповедта по ал. 2. С встъпване в
длъжност на лицето министърът на правосъдието прекратява трудовото му
правоотношение по чл. 325, т. 1 от Кодекса на труда, като подаденото
заявление по ал. 1 се счита за предложение за прекратяване на трудовия
договор.”
§5. Правоспособност на частен изпълнител могат да придобият при
условията на § 4, ал. 1 и лица, които не изпълняват функции по индивидуално
принудително изпълнение в районните съдилища към деня на влизане на закона
в сила, но отговарят на изискванията по чл. 4 и са работили като съдия-
изпълнител и/или съдия в продължение най-малко 3 години. При същите
условия и по същия ред правоспособност на частен изпълнител могат да
придобият и лицата с образователна и научна степен "доктор по право".
КОМИСИЯТА НЕ ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛИТЕ И
ПРЕДЛАГА § 5 ДА ОТПАДНЕ.
59

§ 6. Лицата по § 2, ал. 1 могат да придобият правоспособност на частен
изпълнител по общия ред и когато нямат юридическия стаж по чл. 4, ал. 1, т. 3.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРИНА ДИКОВА, ЙОРДАН СОКОЛОВ,
ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЧЕТИНКАЗАК:
§ б да отпадне.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.
КОМИСИЯТА НЕ ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛИТЕ И
ПРЕДЛАГА § 6 ДА ОТПАДНЕ.
§ 7. Министърът на правосъдието провежда конкурса по чл. 7 в 9-
месечен срок от влизането на закона в сила.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛИТЕ, КАТО §
7 СТАВА § 4 СЪС СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ:
“§ 4. Министърът на правосъдието провежда конкурса по чл. 9 в 9-
месечен срок от влизането в сила на закона.”
§ 8. (1) Висящите изпълнителни производства се довършват от съдия-
изпълнителите.
(2) Висящо изпълнително производство може да бъде продължено от
частен изпълнител по възлагане от взискателя. Ако поисканото изпълнително
действие не е извършено от съдия-изпълнителя, внесената авансова такса по
изпълнението се изплаща на частния изпълнител от бюджета на съответния
районен съд.
(3) Висящо изпълнително производство за събиране на частно
държавно вземане може да бъде продължено от частен изпълнител по възлагане
от държавното учреждение - кредитор.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРИНА ДИКОВА, ЙОРДАН СОКОЛОВ,
ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЧЕТИН КАЗАК:
В § 8 ал. 1 се заличава.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ТЕКСТА НА
ВНОСИТЕЛИТЕ И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА § 8, КОЙТО
СТАВА § 3:
“§ 3. (1) Висящо изпълнително производство може да бъде
продължено от частен съдебен изпълнител по възлагане от взискателя. Ако
поисканото изпълнително действие не е извършено от съдия-изпълнителя,
внесената авансова такса по изпълнението се изплаща на частния съдебен
изпълнител от бюджета на съответния районен съд.
(2) Висящо изпълнително производство за събиране на частно
държавно вземане може да бъде продължено от частен съдебен изпълнител
по възлагане от държавното учреждение - кредитор.”
60

§ 9. (1) Висящите изпълнителни производства се прекратяват при
прекратяване на изпълнението на функциите по индивидуално принудително
изпълнение от районните съдилища съгласно § 2.
(2) Министърът на правосъдието възлага на частен изпълнител
събирането на частните държавни вземания по прекратените производства,
продължаването на които не е възложено от държавното учреждение - кредитор.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРИНА ДИКОВА, ЙОРДАН СОКОЛОВ,
ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЧЕТНИ КАЗАК:
§ 9 да отпадне.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.
КОМИСИЯТА НЕ ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛИТЕ И
ПРЕДЛАГА § 9 ДА ОТПАДНЕ.
§ 10. До обнародването на тарифата по чл. 79, ал. 3 изпълнителните
действия се таксуват по досегашния ред.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛИТЕ И
ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА § 10, КОЙТО СТАВА § 5:
“§ 5. До обнародването на тарифата по чл. 78, ал. 2 изпълнителните
действия се таксуват по досегашния ред.”
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА ЗАГЛАВИЕТО “ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ
РАЗПОРЕДБИ” ДА ОТПАДНЕ.
§ 11. В Закона за съдебната власт (Обн., ДВ, бр.) се правят следните
изменения и допълнения:
1. в чл. 35е, ал. 1 думите "съдия-изпълнителите" се заменят с "частните
изпълнители".
2. в чл. 35е, ал. 8 думите "съдия-изпълнителите" се заменят с "частните
изпълнители".
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРИНА ДИКОВА, ЙОРДАН СОКОЛОВ,
ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЧЕТИНКАЗАК:
§ 11 се изменя така:
“§11. Навсякъде в Закона за съдебната власт (Обн., ДВ, бр. 59 от 1994
г., бр. 78 от 1994 г. - Решение № 8 на Конституционния съд от 1994 г.; бр. 87
от 1994 г. - Решение № 9 на Конституционния съд от 1994 г.; бр. 93 от 1995 г.
- Решение № 17 на Конституционния съд от 1995 г., изм., бр. 64, 96 -
Решение № 19 на Конституционния съд от 1996 г., изм., бр. 104 и 110 от 1996
г., бр. 58 122 и 124 от 1997 г., бр. 11 и 133 от 1998 г., бр. 6 от 1999 г. - Решение
№ 1 на Конституционния съд от 1999 г., изм., бр. 34,38 и 84 от 2000 г., бр. 25
от 2001 г., бр. 74 от 2002 г., бр. 110 от 2002 г. - Решение № 11 на
Конституционния съд от 2002 г., бр. 118 от 2002 г. - Решение № 13 на
Конституционния съд от 2002 г., изм., бр. 61 и 112 от 2003 г., бр. 29, 36, 70 и
93 от 2004 г. - Решение № 4 на Конституционния съд от 2004 г.) думите
"съдия-изпълнител", “съдия-изпълнителя”, “съдия-изпълнителят”, “съдия-
изпълнители” и “съдия-изпълнителите” се заменят съответно с “държавен
61

съдебен изпълнител”, “държавния съдебен изпълнител”, “държавният
съдебен изпълнител”, “държавни съдебни изпълнители”, “държавните
съдебни изпълнители”.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА НАРОДНИТЕ
ПРЕДСТАВИТЕЛИ ЗА РЕДАКЦИЯ НА § 11, КОЙТО СТАВА § 6.
§ 12. В Закона за особените залози (Обн., ДВ, бр. 100 от 22.11.1996 г.,
изм. и доп., бр. 86 от 30.09.1997 г., бр. 42 от 5.05.1999 г., бр. 19 от 28.02.2003 г.,
бр. 58 от 27.06.2003 г.), се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 35 думите "съдия-изпълнител" се заменят с "частния
изпълнител", а думите "съдия-изпълнителят" се заменят с "частният
изпълнител".
2. В чл. 36 ал. 2 думите "съдия-изпълнителя" се заменят с "частния
изпълнител", а думите "съдия-изпълнителят" се заменят с "частният
изпълнител";
3. В чл. 41, ал. 5 се отменя.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРИНА ДШОВА, ЙОРДАН СОКОЛОВ,
ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЧЕТИНКАЗАК:
§ 12 се изменя така:
“§ 12. В Закона за особените залози (Обн., ДВ, бр. 100 от 22.11.1996 г„
изм. и доп., бр. 86 от 30.09.1997 г., бр. 42 от 5.05.1999 г., бр. 19 от 28.02.2003
г., бр. 58 от 27.06.2003 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 35 думите "съдия-изпълнител" се заменят с "държавен съдебен
изпълнител" и се добавя ‘‘или частен съдебен изпълнител”;
2. В чл. 36, ал. 2, в изречение първо думите "съдия-изпълнителя" се
заменят с "държавен съдебен изпълнител" и се добавя “или частен съдебен
изпълнител”, а в изречения второ и трето думите “съдия-изпълнителят” се
заменя с “държавният съдебен изпълнител или частният съдебен
изпълнител
3. В чл. 41, ал. 5 думите "съдия-изпълнителя" се заменят с "държавен
съдебен изпълнител" и се добавя “или частен съдебен изпълнител ”.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.
КОМИСИЯТА НЕ ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛИТЕ И
ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА § 12, КОЙТО СТАВА § 7:
“§ 7. В Закона за особените залози (Обн., ДВ, бр. 100 от 1996 г., изм. и
доп., бр. 86 от 1997 г., бр. 42 от 1999 г., бр. 19 и 58 от 2003 г.) се правят
следните изменения:
1. В чл. 35:
а) в ал. 1 думите "съдия-изпълнител" се заменят с "държавен или
частен съдебен изпълнител";
б) в ал. 2 думите “съдия-изпълнителят” се заменят с "държавният
или частният съдебен изпълнител".
2. В чл. 36, ал. 2:
а) в изречение първо думите "съдия-изпълнителя" се заменят с
"държавния или частния съдебен изпълнител";,
б) в изречения второ и трето думите “съдия-изпълнителят” се заменя
с “държавният или частният съдебен изпълнител”.
62

3. В чл. 41, ал. 5 думите "съдия-изпълнител" се заменят с "държавен
или частен съдебен изпълнител".
§ 13. В Закона за държавните такси (Обн., Изв., бр. 104 от 28.12.1951 г.,
доп., бр. 89 от 6.11.1959 г., изм., бр. 21 от 11.03.1960 г., доп., ДВ, бр. 53 от
6.07.1973 г., бр. 87 от 13.12.1974 г., изм., бр. 21 от 14.03.1975 г., бр. 21 от
13.03.1990 г., изм. и доп., бр. 55 от 12.07.1991 г., доп., бр. 100 от 10.12.1992 г.,
бр. 69 от 4.08.1995 г., бр. 87 от 29.09.1995 г., бр. 37 от 30.04.1996 г., изм. и доп.,
бр. 100 от 22.11.1996 г., изм., бр. 104 от 6.12.1996 г., бр. 82 от 19.09.1997 г., доп.,
бр. 86 от 30.09.1997 г., бр. 133 от 11.11.1998 г., изм., бр. 81 от 14.09.1999 г., доп.,
бр. 97 от 28.11.2000 г., изм. и доп., бр. 62 от 25.06.2002 г., изм., бр. 63 от
28.06.2002 г., доп., бр. 90 от 24.09.2002 г., бр. 84 от 23.09.2003 г., изм., бр. 86 от
30.09.2003 г., доп., бр. 24 от 23.03.2004 г., изм., бр. 36 от 30.04.2004 г., бр. 37 от
4.05.2004 г.) в чл. 4, б. "в" думите "съдия-изпълнител и от" се заличават.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРИНА ДИКОВА, ЙОРДАН СОКОЛОВ,
ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЧЕТНИ КАЗАК:
§ 13 се изменя така:
“§ 13. В Закона за държавните такси (Обн., Изв., бр. 104 от
28.12.1951 г., доп., бр. 89 от 6.11.1959 г., изм., бр. 21 от 11.03.1960 г., доп., ДВ,
бр. 53 от 6.07.1973 г., бр. 87 от 13.12.1974 г., изм., бр. 21 от 14.03.1975 г., бр. 21
от 13.03.1990 г., изм. и доп., бр. 55 от 12.07.1991 г., доп., бр. 100 от 10.12.1992
г., бр. 69 от 4.08.1995 г., бр. 87 от 29.09.1995 г., бр. 37 от 30.04.1996 г., изм. и
доп., бр. 100 от 22.11.1996 г., изм., бр. 104 от 6.12.1996 г., бр. 82 от 19.09.1997
г., доп., бр. 86 от 30.09.1997 г., бр. 133 от 11.11.1998 г., изм., бр. 81 от
14.09.1999 г., доп., бр. 97 от 28.11.2000 г., изм. и доп., бр. 62 от 25.06.2002 г.,
изм., бр. 63 от 28.06.2002 г., доп., бр. 90 от 24.09.2002 г., бр. 84 от 23.09.2003 г.,
изм., бр. 86 от 30.09.2003 г., доп., бр. 24 от 23.03.2004 г., изм., бр. 36 от
30.04.2004 г., бр. 37 от 4.05.2004 г.) в чл. 4, б. "в" думите "съдия-
изпълнители" се заменят с “държавни съдебни изпълнители".
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА НАРОДНИТЕ
ПРЕДСТАВИТЕЛИ ЗА РЕДАКЦИЯ НА § 13, КОЙТО СТАВА § 8.
§ 14. В Закона за данък върху добавената стойност (Обн. ДВ, бр.) чл. 43
от се променя така:
"Чл. 43. Правни услуги по смисъла на този закон са услугите,
осъществявани от адвокат, нотариус или частен изпълнител по реда на Закона за
адвокатурата, Закона за нотариусите и нотариалната дейност или Закона за
частното изпълнение."
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРИНА ДИКОВА, ЙОРДАН СОКОЛОВ,
ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЧЕТИНКАЗАК:
§ 14 се изменя така:
“§ 14. В Закона за данък върху добавената стойност (Обн., ДВ, бр. 153
от 1998 г., попр., бр. 1 от 1999 г., изм., бр. 44, 62, 64, 103 и 111 от 1999 г., бр.
63,78 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45 и 117 от 2002 г., бр. 37, 42,
86 и 109 от 2003 г., бр. 53, 70 и 108 от 2004 г. и бр. 28 от 2005 г.) чл. 43 се
изменя така:
63

"Чл. 43. Правни услуги по смисъла на този закон са услугите,
осъществявани от адвокат, нотариус или частен съдебен изпълнител по
реда на Закона за адвокатурата, Закона за нотариусите и нотариалната
дейност или Закона за частните съдебни изпълнители."
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА НАРОДНИТЕ
ПРЕДСТАВИТЕЛИ ЗА РЕДАКЦИЯ НА § 14, КОЙТО СТАВА § 9.
§ 15. В Закона за облагане доходите на физическите лица (Обн., ДВ, бр.
118 от 11.12.1997 г., Решение № 6 на Конституционния съд на РБ от 19.03.1998
г. - бр. 35 от 27.03.1998 г.; изм. и доп., бр. 71 от 23.06.1998 г., бр. 153 от
23.12.1998 г., доп., бр. 50 от 1.06.1999 г. изм., бр. 103 от 30.11.1999 г., изм. и
доп., бр. 111 от 21.12.1999 г., бр. 105 от 19.12.2000 г., бр. 110 от 21.12.2001 г.,
доп., бр. 40 от 19.04.2002 г.,изм., бр. 45 от 30.04.2002 г., доп., бр. 61 от
21.06.2002 г., изм. и доп., бр. 118 от 20.12.2002 г., изм., бр. 42 от 9.05.2003 г., бр.
67 от 29.07.2003 г., доп., бр. 95 от 28.10.2003 г., изм. и доп., бр. 112 от 23.12.2003
г., изм., бр. 36 от 30.04.2004 г., бр. 37 от 4.05.2004 г.) се правят следните
изменения и допълнения:
1. В чл. 58, ал. 2 думите "съдия-изпълнителите уведомяват" се заменят
с "частният изпълнител уведомява".
2. В § 1 от допълнителните разпоредби, т. 6 след думите "нотариуси"
се добавя "частни изпълнители".
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРИНА ДИКОВА, ЙОРДАН СОКОЛОВ,
ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЧЕТИНКАЗАК:
§ 15 се изменя така:
“§ 15. В Закона за облагане доходите на физическите (Обн., ДВ, бр.
118 от 1997 г., Решение № 6 на Конституционния съд на РБ от 19.03.1998 г. -
бр. 35 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 71 и 153 от 1998 г., доп., бр. 50 от 1999 г.,
изм., бр. 103 от 1999 г., изм. и доп., бр. 111 от 1999 г., бр. 105 от 2000 г., бр.
110 от 2001 г., доп., бр. 40 от 2002 г.,изм., бр. 45 от 2002 г., доп., бр. 61 от 2002
г., изм. и доп., бр. 118 от 2002 г., изм., бр. 42, 67 и 95 от 2003 г., изм. и дои.,
бр. 112 от 2003 г., изм., бр. 36 и 37 от 2004 г.) се правят следните изменения
и допълнения:
1. В чл. 58, ал. 2 думите "съдия-изпълнителите" се заменят с
"държавните и частните съдебни изпълнители".
2. В § 1 от допълнителната разпоредба, в т. 6 след думите
"нотариуси" се поставя запетая и се добавя "частни съдебни
изпълнители".
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА НАРОДНИТЕ
ПРЕДСТАВИТЕЛИ ЗА РЕДАКЦИЯ НА § 15, КОЙТО СТАВА § 10.
§ 16. В Закона за задълженията и договорите (Обн. ДВ, бр.) чл. 185,
буква "б" думите "съдиите-изпълнители" се заменят е "частните изпълнители".
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРИНА ДИКОВА, ЙОРДАН СОКОЛОВ,
ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЧЕТИН КАЗАК:
§ 16 се изменя така:
64

“§ 16. В Закона за задълженията и договорите (Обн. ДВ, бр....) чл. 185,
буква "б" думите "съдиите-изпълнители" се заменят с "държавните и
частните съдебни изпълнители
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ТЕКСТА НА
ВНОСИТЕЛИТЕ И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА § 16,
КОЙТО СТАВА § 11:
м§ 11. В Закона за задълженията и договорите (Обн., ДВ, бр. 275 от
1950 г., попр., Изв., бр. 2 от 1950 г., изм., бр. 69 от 1951 г., бр. 92 от 1952 г.,
ДВ, бр. 85 от 1963 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 16 от 1977 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 30
от 1990 г., бр. 12 от 1993 г., бр. 56 от 1993 г., бр. 83 и 104 от 1996 г., бр. 83 и
103 от 1999 г., бр. 34 от 2000 г. и бр. 19 от 2003 г.) се правят следните
изменения:
1. В чл. 175, ал. 2 думите “съдията-изпълнител” се заменят с
“държавният или частният съдебен изпълнител”.
2. В чл. 185, буква "б" думите "съдиите-изпълнители" се заменят с
"държавните и частните съдебни изпълнители”.
§ 17. В Търговския закон (обн., ДВ, бр. 48 от 18.06.1991 г., изм., бр. 25 от
27.03.1992 г., изм. и доп., бр. 61 от 16.07.1993 г., бр. 103 от 7.12.1993 г., бр. 63 от
5.08.1994 г., изм., бр. 63 от 14.07.1995 г., изм. и доп., бр. 42 от 15.05.1996 г.,
изм., бр. 59 от 12.07.1996 г., изм. и доп., бр. 83 от 1.10.1996 г., изм., бр. 86 от
11.10.1996 г., бр. 104 от 6.12.1996 г., бр. 58 от 22.07.1997 г., изм. и доп., бр. 100
от 31.10.1997 г., бр. 124 от 23.12.1997 г., бр. 21 от 20.02.1998 г., доп., бр. 39 от
7.04.1998 г., бр. 52 от 8.05.1998 г., изм. и доп., бр. 70 от 19.06.1998 г., изм., бр. 33
от 9.04.1999 г., доп., бр. 42 от 5.05.1999 г., изм., бр. 64 от 16.07.1999 г., изм. и
доп., бр. 81 от 14.09.1999 г., изм., бр. 90 от 15.10.1999 г., доп., бр. 103 от
30.11.1999 г., изм. и доп., бр. 114 от 30.12.1999 г., бр. 84 от 13.10.2000 г., изм.,
бр. 28 от 19.03.2002 г., изм. и доп., бр. 61 от 21.06.2002 г., доп., бр. 96 от
11.10.2002 г., изм., бр. 19 от 28.02.2003 г., изм. и доп., бр. 31 от 4.04.2003 г., бр.
58 от 27.06.2003 г., се правят следните изменения:
1. Чл. 651 се изменя така:
"Чл. 651. Запечатването се извършва от частния изпълнител. Протоколът
за извършените действия се изпраща на съда."
2. В чл. 653, ал. 1 думите "и съдия-изпълнителя" се заличават.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРИНА ДИКОВА, ЙОРДАН СОКОЛОВ,
ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЧЕТНИ КАЗАК:
§ 17 се изменя така:
“§ 17. В Търговския закон (обн., ДВ, бр. 48 от 1991 г., изм., бр. 25 от
1992 г., изм. и доп., бр. 61 и 103 от 1993 г., бр. 63 от 1994 г., изм., бр. 63 от
1995 г., изм. и доп., бр. 42 от 1996 г., изм., бр. 59 от 1996 г., изм. и доп., бр. 83
от 1996 г., изм., бр. 86 и 104 от 1996 г., бр. 58 от 1997 г., изм. и доп., бр. 100 и
124 от 1997 г., бр. 21 от 1998 г., доп., бр. 39 и 52 от 1998 г., изм. и доп., бр. 70
от 1998 г., изм., бр. 33 от 1999 г., доп., бр. 42 от 1999 г., изм., бр. 64 от 1999 г.,
изм. и доп., бр. 81 от 1999 г., изм., бр. 90 от 1999 г., доп., бр. 103 от 1999 г.,
изм. и доп., бр. 114 от 1999 г., бр. 84 от 2000 г., изм., бр. 28 от 2002 г., изм. и
доп., бр. 61 от 2002 г., доп., бр. 96 от 2002 г., изм., бр. 19 от 2003 г., изм. и
доп., бр. 31 и 58 от 2003 г.) се правят следните изменения:
65

1. Чл. 651 се изменя така:
"Извъършване на запечатването
Чл. 651. Запечатването се извършва от частен съдебен изпълнител.
Протоколът за извършените действия се изпраща на съда."
2. В чл. 653, ал. 1 думите "и съдия-изпълнителя" се заличават."
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА НАРОДНИТЕ
ПРЕДСТАВИТЕЛИ ЗА РЕДАКЦИЯ НА § 17, КОЙТО СТАВА § 12.
§ 18. В ДПК (обн., ДВ, бр.) навсякъде думите "съдия-изпълнителя" се
заменят с "частния изпълнител".
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРИНА ДИКОВА, ЙОРДАН СОКОЛОВ,
ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЧЕТИНКАЗАК:
§ 18 се изменя така:
§ 18. В ДПК (обн., ДВ, бр.) навсякъде думите "съдия-изпълнителя" и
“съдия-изпълнителят ” се заменят с “държавния ши частния съдебен
изпълнител" ши “държавният ши частният съдебен изпълнител".
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ТЕКСТА НА
ВНОСИТЕЛИТЕ И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА § 18,
КОЙТО СТАВА § 13:
“§ 13. В Данъчния процесуален кодекс (Обн., ДВ, бр. 103 от 1999 г.,
бр. 29 от 2000 г. - Решение № 2 на Конституционния съд от 2000 г., изм., бр.
63 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 45 и 112 от 2002 г., бр. 42,112 и 114 от
2003 г., бр. 36, 38, 53 и 89 от 2004 г. и бр. 19 от 1 март 2005 г.) се правят
следните изменения:
1. В чл. 157:
а) в ал. 2:
аа) в изречение първо думите “съдия-изпълнителя” се заменят с
“държавния или частния съдебен изпълнител”;
бб) в изречение второ думите “съдия-изпълнителят" се заменят с
“държавният или частният съдебен изпълнител";
б) в ал. 4 думите “съдия-изпълнителя” се заменят с “държавния или
частния съдебен изпълнител".
2. В чл. 158 думите “съдия-изпълнителя” се заменят с “държавния
или частния съдебен изпълнител".
§ 19. В Закона за адвокатурата (Обн., ДВ, бр. 55 от 25.06.2004 г.) в чл. 5,
ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. в т. 4 думите "съдия-изпълнител" се заличават;
2. в т. 5 след думата "нотариус" се добавя "или частен изпълнител".
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРИНА ДИКОВА, ЙОРДАН СОКОЛОВ,
ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЧЕТИН КАЗАК:
§ 19 се изменя така:
§ 19. В Закона за адвокатурата (Обн., ДВ, бр. 55 от 2004 г.) в чл. 5, ал.
2 се правят следните изменения и допълнения:
66

1. В т. 4 думите "съдия-изпълнител" се заменят с “държавен съдебен
изпълнител".
2. В т. 5 след думата "нотариус" се добавя "или частен съдебен
изпълнител".
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА НАРОДНИТЕ
ПРЕДСТАВИТЕЛИ ЗА РЕДАКЦИЯ НА § 19, КОЙТО СТАВА § 14.
§ 20. В Закона за нотариусите и нотариалната дейност (Загл. изм. - ДВ,
бр. 123 от 1997 г. обн., ДВ, бр. 104 от 6.12.1996 г., изм., бр. 117 от 10.12.1997 г.,
бр. 118 от 10.12.1997 г., изм. и доп., бр. 123 от 22.12.1997 г., бр. 24 от 27.02.1998
г., изм., бр. 69 от 3.08.1999 г., изм. и доп., бр. 18 от 25.02.2003 г., доп., бр. 29 от
9.04.2004 г., изм., бр. 36 от 30.04.2004 г.) в чл. 8, ал. 2 след думите "съдия-
изпълнител" се добавя "частен изпълнител, помощник-изпълнител".
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРИНА ДИКОВА, ЙОРДАН СОКОЛОВ,
ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЧЕТИНКАЗАК:
§ 20 се изменя така:
§ 20. В Закона за нотариусите и нотариалната дейност (Обн., ДВ, бр.
....) е чл. 8, ал. 2 след думите "съдия-изпълнител" се добавя “държавен съдебен
изпълнител, частен съдебен изпълнител, помощник-частен съдебен
изпълнител ".
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.
КОМИСИЯТА НЕ ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛИТЕ И
ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА § 20, КОЙТО СТАВА § 15:
“§ 15. В Закона за нотариусите и нотариалната дейност (Обн., ДВ, бр.
104 от . 1996 г., изм., бр. 117,118 и 123 от 1997 г., бр. 24 от 1998 г., бр. 69 от
1999 г., бр. 18 от 2003 г., бр. 29 и 36 от 2004 г. и бр. 19 от 2005 г.) в чл. 8, ал. 2
след думите "съдия-изпълнител" се добавя “държавен съдебен изпълнител,
частен съдебен изпълнител, помощник-изпълнител".
§ 21. В Закона за авторското право и сродните му права (Обн., ДВ, бр. 56
от 29.06.1993 г., изм., бр. 63 от 5.08.1994 г., изм. и доп., бр. 10 от 27.01.1998 г.,
бр. 28 от 4.04.2000 г., доп., бр. 107 от 28.12.2000 г., изм. и доп., бр. 77 от
9.08.2002 г., се правят следните изменения и допълнения:
1. в чл. 96а, ал.4 думите "съдия-изпълнителя" се заменят с "частния
изпълнител";
2. чл. 96а ал. 6 се отменя.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРИНА ДИКОВА, ЙОРДАН СОКОЛОВ,
ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЧЕТИН КАЗАК:
§ 21 се изменя така:
§ 21. В Закона за авторското право и сродните му права (Обн., ДВ, бр.
56 от 29.06.1993 г., изм., бр. 63 от 5.08.1994 г„ изм. и доп., бр. 10 от 27.01.1998
г., бр. 28 от 4.04.2000 г., доп., бр. 107 от 28.12.2000 г., изм. и доп., бр. 77 от
9.08.2002 г., се правят следните изменения и допълнения:
1. в чл. 96а, ал.4 думите "съдия-изпълнителя" се заменят с “държавен
или частен съдебен изпълнител
2. чл. 96а ал. 6 се отменя.
67

КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ТЕКСТА НА
ВНОСИТЕЛИТЕ И ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА§ 21, КОЙТО
СТАВА § 16:
“§ 16. В чл. 96а от Закона за авторското право и сродните му права
(Обн., ДВ, бр. 56 от 1993 г., изм., бр. 63 от 1994 г., изм. и доп., бр. 10 от 1998
г., бр. 28 от 2000 г., доп., бр. 107 от 2000 г., изм. и доп., бр. 77 от 2002 г.), се
правят следните изменения:
1. В ал. 4 думите "съдия-изпълнителя" се заменят с “държавен или
частен съдебен изпълнител”.
2. Алинея 6 се отменя.
§ 22. В Закона за банките (Обн., ДВ, бр.52 от 1997 г., изм., бр.15,21, 52 и
70 от 1998 г., бр.54, 103 и 114 от 1999 г., бр.1, 24, 63, 84 и 92 от 2000 г., бр.1 от
2001 г., бр.45, 91 и 92 от 2002 г. и бр.31 от 2003 г.) в чл.52, ал.5 от се добавя
нова т.5:
“5. инспектор от Министерството на правосъдието, който при
извършване на проверка при условията и по реда на чл. 80а, ал. 1 и 2 от Закона
за частното изпълнение е констатирал с акт извършено от частен изпълнител
нарушение на Закона частното изпълнение и подзаконовите актове по
прилагането му.”
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРИНА ДИКОВА, ЙОРДАН СОКОЛОВ, ТАТЯНА
ДОНЧЕВА И ЧЕТИН КАЗАК:
§ 22 се изменя така:
“§ 22. В Закона за защита на личните данни (Обн., ДВ, бр.) след думите
“изпълнителната власт ” се поставя запетая и се добавя “на частен съдебен
изпълнител ”.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.
КОМИСИЯТА НЕ ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛИТЕ И
ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА § 22, КОЙТО СТАВА § 17:
“§ 22. В Закона за защита на личните данни (Обн., ДВ, бр. 1 от 2002
г., изм., бр. 70 от 2004 г., бр. 93 от 2004 г.) в чл. 35, ал. 1, т. 4 след думите
“изпълнителната власт” се поставя запетая и се добавя “на частен съдебен
изпълнител”.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРИНА ДИКОВА, ЙОРДАН СОКОЛОВ,
ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЧЕТИН КАЗАК:
Създава се § 22а:
“§ 22а. В Закона за българските документи за самоличност (Обн., ДВ,
бр. 93 от 1998 г., изм., бр. S3, 67, 70 и 113 от 1999 г., бр. 108 от 2000 г., бр. 42
от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 29 и 63 от 2003 г., бр. 96 103 и 111 от
2004 г.) в чл. 76, т. 3 след думите “български физически и юридически лица”
се добавя “и към чуждестранни такива”.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА НАРОДНИТЕ
ПРЕДСТАВИТЕЛИ ЗА НОВ ПАРАГРАФ, КАТО § 22а СТАВА § 18.
68

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА НОВ § 19:
“§ 19. В Гражданския процесуален кодекс (Обн., Изв., бр. 12 от 1952
г., изм. и доп., бр. 92 от 1952 г., бр. 89 от 1953 г., бр. 90 от 1955 г., бр. 90 от
1956 г., бр. 90 от 1958 г., бр. 50 и 90 от 1961 г., попр., бр. 99 от 1961 г., изм. и
доп., ДВ, бр. 1 от 1963 г., бр. 23 от 1968 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 89 от 1976 г.,
бр. 36 от 1979 г., бр. 28 от 1983 г., бр. 41 от 1985 г., бр. 27 от 1986 г., бр. 55 от
1987 г., бр. 60 от 1988 г., бр. 31 и 38 от 1989 г., бр. 31 от 1990 г., бр. 62 от 1991
г., бр. 55 от 1992 г., бр. 61 и 93 от 1993 г., бр. 87 от 1995 г., бр. 12,26, 37, 44 и
104 от 1996 г., бр. 43, 55 и 124 от 1997 г., бр. 21, 59, 70 и 73 от 1998 г., бр. 64 и
103 от 1999 г., бр. 36,85 и 92 от 2000 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 105 и 113 от 2002
г., бр. 58 и 84 от 2003 г., бр. 28 и 36 от 30 април 2004 г.) навсякъде думите
“съдия-изпълнител”, “съдия-изпълнителя” и “съдия-изпълнителят” се
заменят съответно с “държавен или частен съдебен изпълнител”,
“държавния или частния съдебен изпълнител” и “държавният или
частният съдебен изпълнител”.
§ 23. В Наказателния кодекс (Обн., ДВ,) в чл. 290а от се създават нови
алинеи 2 и 3:
"(2) Същото наказание се налага на този, който след поискване от съда
откаже да даде декларацията, която е длъжен да даде по закон.
(3) Деецът по ал. 1 и 2 не се наказва, ако при разкриване на истината би
обвинил в престъпление себе си, съпруга си, низходящите, възходящите,
братята или сестрите си."
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРИНА ДИКОВА, ЙОРДАН СОКОЛОВ,
ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЧЕТИНКАЗАК:
§ 23 се изменя така:
“§ 23. В Наказателния кодекс (Обн., ДВ, бр .) се правят следните
изменения и допълнения:
1. В чл. 93 т.1, буква “б” съюзът “и” преди думите “помощник-
нотариус” се заменя със запетая и след думите “помощник-нотариус” се
добавя “частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен
изпълнител ”.
2. В чл.116, ал.2 след думите “лице от състава на Министерство на
вътрешните работи” се добавя “държавен съдебен изпълнител, частен
съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител ”.
3. В чл. 131, ал.2 след думите “лице от състава на Министерство на
вътрешните работи” се добавя “държавен съдебен изпълнител, частен
съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител ”.
4. В чл.143, ал.3 след думите “лице от състава на Министерство на
вътрешните работи ” се добавя “държавен съдебен изпълнител, частен
съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител ”.
5. В чл.269 ал.1 след думите “орган на властта” се добавя
“частен съдебен изпълнител или помощник-частен съдебен изпълнител ”.
6. В чл. 270, ал.1 след думите “орган на властта” се добавя
“частен съдебен изпълнител ши помощник-частен съдебен изпълнител”.
7. В чл. 275, ал.1 след думите “орган на властта” се добавя
“частен съдебен изпълнител ши помощник-частен съдебен изпълнител ”.
69

8. В чл. 277, ал.1 след думите “орган на властта” се добавя
“частен съдебен изпълнител ши помощник-частен съдебен изпълнител
9. В чл. 290а се създават нови алинеи 2 и 3:
“(2) Същото наказание се налага на този, който след поискване от съда
откаже да даде декларация, която е длъжен да даде по закон.
(3) Деецът по ал. 1 и 2 не се наказва, ако при разкриване на истината би
обвинил в престъпление себе си, съпруга си, низходящите, възходящите,
братята и сестрите си. ”
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.
КОМИСИЯТА НЕ ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛИТЕ И
ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА § 23, КОЙТО СТАВА § 20:
“§ 20. В Наказателния кодекс (Обн., ДВ, бр. 26 от 1968 г., попр., бр. 29
от 1968 г., изм. и доп., бр. 92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 89 от 1974 г.,
бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от
1982 г., попр., бр. 31 от 1982 г., изм. и доп., бр. 44 от 1984 г., бр. 41 от
1985 г., бр. 79 от 1985 г., попр., бр. 80 от 1985 г., изм. и доп., бр. 89 от 1986 г.,
попр., бр. 90 от 1986 г., изм., бр. 37, 91 и 99 от 1989 г., бр. 10, 31 и 81 от 1990
г., бр. 1 и 86 от 1991 г., попр., бр. 90 от 1991 г., изм., бр. 105 от 1991 г., бр. 54
от 1992 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г., бр. 97 от 1995 г. - Решение № 19
на Конституционния съд от 1995 г., изм., бр. 102 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г.,
бр. 62, 85 и 120 от 1997 г. - Решение № 19 на Конституционния съд от 1997
г., изм., бр. 83, 85 132,133 и 153 от 1998 г., бр. 7, 51 и 81 от 1999 г., бр. 21 и 51
- Решение № 14 на Конституционния съд от 2000 г., изм., бр. 41 и 101 от 2001
г., бр. 45 и 92 от 2002 г., бр. 26 и 103 от 2004 г., бр. 24 от 2005 г.) се правят
следните изменения и допълнения:
1. В чл. 93, т. 1, буква “б” накрая се добавя “частен съдебен
изпълнител и помощник-изпълнител”.
2. В чл. 116, ал. 2 след думите “лице от състава на Министерството
на вътрешните работи” се добавя “държавен съдебен изпълнител, частен
съдебен изпълнители помощник-изпълнител”.
3. В чл. 131, ал. 2 след думите “лице от състава на Министерството
на вътрешните работи” се добавя “държавен съдебен изпълнител, частен
съдебен изпълнители помощник-изпълнител”.
4. В чл. 143, ал. 3 след думите “лице от състава на Министерството
на вътрешните работи” се добавя “държавен съдебен изпълнител, частен
съдебен изпълнител и помощник-изпълнител”.
5. Заглавието на глава осма от Особената част се изменя така:
“ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ДЕЙНОСТТА НА ДЪРЖАВНИ ОРГАНИ,
ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ И ЛИЦА, ИЗПЪЛНЯВАЩИ
ПУБЛИЧНИ ФУНКЦИИ”.
6. В чл. 269, ал. 2 накрая се добавя “частен съдебен изпълнител или
помощник-изпълнител”.
7. В чл. 270, ал. 1 след думите “орган на властта” се добавя “частен
съдебен изпълнител или помощник-изпълнител”.
8. В чл. 275, ал. 1 след думите “орган на властта” се добавя “частен
съдебен изпълнител или помощник-изпълнител”.
9. В чл. 277, ал. 1 след думите “орган на властта” се добавя “частен
съдебен изпълнител или помощник-изпълнител”.
70


§ 24. Изпълнението на закона се възлага на министъра на правосъдието.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА
ВНОСИТЕЛИТЕ ЗА § 24, КОЙТО СТАВА § 22.
§ 25. Законът влиза в сила в от 01.01.2005 г.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ПРЕДЛОЖЕНИЕТО И
ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА § 25, КОЙТО СТАВА § 23:
“§ 23. Законът влиза в сила в от 1 септември 2005 г.”
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРИНА ДИКОВА, ЙОРДАН СОКОЛОВ,
ТАТЯНА ДОНЧЕВА И ЧЕТИНКАЗАК:
§ 25 се изменя така:
“§ 25. Подзаконовите нормативни актове по прилагане на закона се
приемат от съответните органи в б-месечен срок от обнародване на закона в
“Държавен вестник
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ЗА ОКОНЧАТЕЛНА
РЕДАКЦИЯ НА ТЕКСТА, КОЙТО СТАВА § 21:
“§ 21. Подзаконовите нормативни актове по прилагане на закона се
приемат от съответните органи в 6-месечен срок от влизане в сила на
закона. “