Доклад
ОТНОСНО: Законопроект за екстрадиция, № 502-01-9, внесен от Министерски съвет.
ПРОЕКТ ВТОРО ЧЕТЕНЕ

---

Доклад
ОТНОСНО: Законопроект за екстрадиция, № 502-01-9, внесен от Министерски съвет.
ПРОЕКТ ВТОРО ЧЕТЕНЕ
ЗАКОН
за екстрадиция
Комисията подкрепя по ПРИНЦИП текста на вносителя и предлага наименованието на закона да се измени така:
»ЗАКОН
за екстрадицията и Европейската заповед за арест»
ГЛАВА ПЪРВА
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава първа.
Задачи
Чл. 1. (1) Този закон определя условията и реда за осъществяване на екстрадиция и изпълнението на Европейска заповед за арест.
(2) Екстрадиция се осъществява по отношение на лице, намиращо се на територията на една държава, срещу което е образувано наказателно производство или което се издирва за изтърпяване на наложено наказание “лишаване от свобода” от съдебните власти на друга държава или от международен съд.
(3) Европейска заповед за арест се изпълнява по искане на една държава - членка на Европейския съюз, от друга държава - членка на Европейския съюз, за задържане и предаване на търсено лице с цел провеждане на наказателно преследване или привеждане в изпълнение на наказание “лишаване от свобода” или на мярка за неотклонение “задържане под стража” срещу него
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага да се създадат нови чл. 1.2 и 3:

“Предмет на закона
Чл. 1. Този закон определя условията и реда за осъществяване на екстрадиция, както и условията и реда за издаване и изпълнение на Европейска заповед за арест.
Екстрадиция
Чл. 2. Екстрадиция е предаване на лице, намиращо се на територията на една държава:
1. срещу което е образувано наказателно производство в друга държава или пред международен съд;
2. което се издирва за изтърпяване на наложено наказание лишаване от свобода от съдебните власти на друга държава или от международен съд;
3. на което е наложена от съдебните власти на друга държава или от международен съд, мярка, изискваща задържане.
Европейска заповед за арест
Чл. 3. Европейската заповед за арест е акт, издаден от компетентните органи на държава - членка на Европейския съюз, за задържане и предаване от друга държава членка на търсено лице, с цел провеждане на наказателно преследване или изпълнение на наказание лишаване от свобода, или на мярка, изискваща задържането му.”
Приоритет на международното право
Чл. 2. (1) Този закон се прилага само при наличието на международен договор, по който Република България е страна, като го допълва по отношение на неуредените въпроси.
(2) При липса на международен договор този закон се прилага при наличието на взаимност. Процедурата за установяване на взаимността се осъществява от Министерството на правосъдието.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2. който става чл. 4:
“Приложно поле
Чл. 4. (1) Този закон се прилага при наличието на международен договор, по който Република България е страна, като го допълва по отношение на неуредените въпроси.
(2) При липса на международен договор, законът се прилага при условие на взаимност. Взаимността се установява от министъра на правосъдието.
(3) Този закон се прилага и при получаване на Бюлетин за международно издирване на Международната организация на криминалната полиция (Интерпол) с цел задържане и екстрадиция.”
Приложимост
Чл. 3. (1) Разпоредбите на този закон се прилагат и в случай на налагането на мерки за неотклонение. За целите на този закон изразът “мярка за неотклонение” означава всяка мярка, предвиждаща лишаване от свобода, издадена от съдебен орган.
(2) Разпоредбите на този закон се прилагат и при получаване на Европейска заповед за арест, издадена от компетентен орган на държава -членка на Европейския
2

съюз, и при получаване на Бюлетин за международно издирване с цел арест и екстрадиция на Международната организация на криминалната полиция “Интерпол”. Комисията предлага член 3 да отпадне.
Двойна наказуемост
Чл. 4. (1) Екстрадиция може да бъде допусната само когато престъплението, за което се иска екстрадиция, е престъпление по българския закон и по закона на молещата държава.
(2) Съществуващите разлики между легалните дефиниции и наименованието, дадено на едно и също престъпление от законите на двете държави, е без значение, освен ако друго не е предвидено в международен договор или при условията на взаимност.
Комисията предлага чл. 4 да отпадне.
Размер на наказанието
Чл. 5. (1) Екстрадиция се допуска само за престъпления, които се наказват по закона на молещата и замолената държава с “лишаване от свобода” не по-малко от една година или с друго по-тежко наказание, както и за престъпления, за които се предвижда налагане на мярка, изискваща задържане на лицето.
(2) Лицето се предава за изтърпяване на наказание, когато наложеното му наказание е не по-малко от 4 месеца “лишаване от свобода” или ако трябва по отношение на него да се изпълни постановена от съд мярка, изискваща задържане на лицето.
Комисията предлага чл. 5 да отпадне.
ГЛАВА ВТОРА
УСЛОВИЯ ЗА ОТКАЗ ОТ ЕКСТРАДИЦИЯ Комисията подкрепя по ПРИНЦИП текста на вносителя и предлага наименованието на глава втора да се измени така:
“Условия за екстрадиция. Основания за отказ за екстрадиция ”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 5:
“Двойна наказуемост
Чл.5.(1) Екстрадиция се допуска само когато деянието съставлява престъпление по българския закон и по закона на молещата държава и за него се предвижда наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане на лицето за не по-малко от една година или друго по-тежко наказание.
(2) Екстрадиция се допуска и с цел изтърпяване на наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане на лицето, наложени в молещата държава за не по-малко от четири месеца.
(3) Деянието съставлява престъпление и в двете държави, когато независимо от разликите между съставите им, техните основни признаци съвпадат.”
Лица, за които екстрадиция не се допуска
Чл. 6. (1) Не се допуска екстрадиция на:
1. български граждани;
3

2. лица, на които е предоставено правото на убежище в Република България;
3. чужди граждани, които се ползват с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Република България;
4. лица, на които е връчена призовка за явяването им в наказателно производство като страни, свидетели или вещи лица пред българските органи;
5. лица, които не са наказателно отговорни съгласно българското законодателство.
(2) Качеството български гражданин или лице с предоставено право на убежище в Република България се преценява към датата на получаване на искането за екстрадиция.
Комисията подкрепя по ПРИНЦИП текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6:
“Лица, спрямо които не се допуска екстрадиция
Чл. 6. (1) Не се допуска екстрадиция на:
1. български гражданин, освен ако това е предвидено във влязъл в сила международен договор, по който Република България е страна;
2. лице, на което е предоставено убежище в Република България;
3. чужд гражданин, който се ползва с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Република България;
4. лице, което не е наказателноотговорно съгласно българското законодателство.
(2) Наличието на българско гражданство, предоставено убежище в Република България или имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Република България се преценява към момента на получаване на искането за екстрадиция. “
Задължителни основания за отказ да се допусне екстрадиция
Чл. 7. (1) Екстрадиция не се допуска:
1. за престъпление, считано от Република България за политическо или за свързано с политическо престъпление, като за такива не се считат престъпленията против мира и човечеството, посегателството върху живота на държавен глава или на член на неговото семейство, както и тероризмът;
2. за военно престъпление, което не е престъпление по общото наказателно
право;
3. ако екстрадицията има за цел преследване или наказване на лицето заради неговата раса, религия, гражданство, етническа принадлежност, пол, гражданско състояние или политически убеждения или се прецени, че съществува риск положението на лицето да бъде утежнено поради някоя от тези причини;
4. ако лицето ще бъде подложено в молещата държава на насилие, изтезание или на друго жестоко, нечовешко или унизително наказание или не са му осигурени гаранциите за защита на правата, предвидени в този закон;
5. за престъпление, което е амнистирано или за което наказателното преследване или изтърпяването на наказанието е погасено по давност според законодателството на българската или на другата държава;
6. когато в Република България за същото престъпление има влязла в сила присъда срещу лицето, чиято екстрадиция се иска;
7. ако за престъплението законът на молещата държава предвижда смъртно наказание или ако такова е наложено, освен ако компетентният орган на молещата
4

държава не даде достатъчно гаранции, че смъртно наказание няма да бъде наложено или ако е наложено - няма да бъде изпълнено или ще бъде заменено с друго.
(2) Разпоредбите на ал. 1, т. 1 не се отнасят за задължения, които Република България е поела по силата на международен договор.
Комисията подкрепя по ПРИНЦИП текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7:
“Основания, при които се отказва екстрадиция
Чл. 7. Екстрадиция се отказва:
1. за политическо или свързано с него престъпление, с изключение на престъпленията, които по силата на закон или на международен договор, по който Република България е страна, не се смятат за политически;
2. за военно престъпление, което не е престъпление по общото наказателно
право;
3. ако лицето, чието предаване се иска, ще бъде съдено от извънреден съд в молещата държава или ако срещу него ще бъде приведена в изпълнение присъда, постановена от такъв съд;
4. ако екстрадицията има за цел преследване или наказване на лицето на основания като раса, религия, гражданство, етническа принадлежност, пол, гражданско състояние или политически убеждения или се прецени, че съществува риск положението на лицето да бъде утежнено поради някое от тези основания;
5. ако лицето ще бъде подложено в молещата държава на насилие, изтезание или на жестоко, нечовешко или унизително наказание или не са гарантирани правата му, свързани с наказателното производство и изпълнението на наказанието съгласно изискванията на международното право;
6. за престъпление, което е амнистирано или за което наказателното преследване или изпълнението на наказанието е погасено по давност според законодателството на българската или на молещата държава;
7. когато в Република България за същото престъпление има влязла в сила присъда срещу лицето, чието екстрадиране се иска;
8. ако за престъплението законът на молещата държава предвижда или е наложено смъртно наказание, освен ако молещата държава даде достатъчно гаранции, че смъртното наказание няма да бъде наложено или ако е наложено - няма да бъде изпълнено или ще бъде заменено с друго.”
Факултативни основания за отказ да се допусне екстрадиция
Чл. 8. (1) Екстрадиция може да не се допусне:
1. за деяние, подсъдно на българските съдилища;
2. когато в Република България за същото престъпление е проведено наказателно преследване, което е завършило с прекратяване;
3. когато в Република България срещу лицето, чиято екстрадиция се иска, има висящо наказателно производство за престъплението, за което се иска екстрадиция;
4. ако присъдата е била постановена задочно и лицето не е било известено за започнатото срещу него наказателно преследване и не е имало възможност да се защити; независимо от това екстрадицията се допуска, ако другата държава даде уверение, което се счита за достатъчно, че на исканото лице се гарантира повторно разглеждане на делото с право на защита;
5. за престъпление, което според законодателството на молещата държава не е извършено изцяло или частично на нейна територия;
5

6. за престъпление, което е извършено изцяло извън територията на молещата държава - само ако законодателството на Република България не позволява провеждането на наказателно производство за такова престъпление или не разрешава екстрадиция за престъплението, посочено в молбата.
(2) В случаите на ал. 1, ако Република България вземе решение за отказ на екстрадиция, се прилага чл. 9.
Комисията подкрепя по ПРИНЦИП текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 8:
“Основания, при които може да се откаже екстрадиция
Чл. 8. Екстрадиция може да се откаже:
1. за деяние, подсъдно на българския съд;
2. когато в Република България за същото престъпление наказателното производство е прекратено;
3. когато в Република България срещу лицето, чието екстрадиране се иска, има висящо наказателно производство за престъплението, за което се иска екстрадиция;
4. ако присъдата е била постановена задочно и лицето не е знаело за наказателното преследване срещу него, освен ако молещата държава даде достатъчно гаранции, че на лицето се осигурява повторно разглеждане на делото с право на защита;
5. за престъпление, което е извършено извън територията на молещата държава, когато законодателството на Република България не позволява провеждане на наказателно производство за такова престъпление.”
Задължения в случай на отказ да се допусне екстрадиция
Чл. 9. (1) При отказ да се допусне екстрадиция Министерството на правосъдието на Република България уведомява молещата държава.
(2) Когато е отказано екстрадиране на български гражданин или на политически бежанец по искане на молещата държава, случаят се предоставя на българските компетентни органи, с цел да се проведе наказателно преследване, ако има основания за това.
(3) За нуждите на наказателния процес по ал. 2 молещата държава предава на Министерството на правосъдието безплатно всички документи, информация и вещи, свързани с престъплението.
(4) Отказът да се екстрадира чужд гражданин, срещу когото е повдигнато обвинение или който е осъден в друга държава, не е пречка българските компетентни органи да предприемат наказателно преследване, ако има основания за това
Комисията предлага чл. 9 да отпадне.



ГЛАВА ТРЕТА
ПРОЦЕДУРА ПО ЕКСТРАДИЦИЯ
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава трета
Раздел I
Екстрадиция по искане на друга страна
6

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага заглавието на Раздел I да се измени така:
“Раздел I
Екстрадиция по искане на друга държава”
Молба за екстрадиция
Чл. 10. (1) Молбата за екстрадиция трябва да бъде в писмена форма, да бъде издадена от компетентните органи на молещата държава и да е адресирана до Министерството на правосъдието на Република България.
(2) Молбата за екстрадиция може да бъде предадена и по дипломатически път, чрез Международната организация на криминалната полиция “Интерпол” или по друг начин, който може да се уговори между молещата държава и Република България.
(3) Към молбата за екстрадиция се прилагат:
1. оригинал или заверено копие от присъдата или заповедта за задържане или друг документ със същата сила, издаден по реда, предвиден от закона на молещата държава;
2. описание на престъплението, за което се иска екстрадиция, време и място на извършването му, правната квалификация, размера на щетите, ако такива са причинени, и копие от приложимите законови разпоредби, включително за давността;
3. точно описание на исканото лице, придружено от всяка друга информация, с оглед установяване на самоличността и гражданството му;
4. информация за неизтърпяната част от наложеното наказание, ако се иска екстрадиране на осъдено лице, което е изтърпяло част от наложеното му наказание;
5. копие от приложимите законови разпоредби, гарантиращи повторното разглеждане на делото с право на защита и участие на исканото лице в случаите по чл. 8, ал. 1, т. 4.
(4) Молбата и приложените към нея документи се съставят на езика на молещата държава, като се прилага и превод на български език, ако друго не е уговорено в международен акт.
Комисията подкрепя по ПРИНЦИП текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10. който става чл. 9:
“Молба за екстрадиция
Чл. 9. (1) Молба за екстрадиция се подава от компетентен орган на молещата държава в писмена форма до Министерството на правосъдието на Република България.
(2) Молбата за екстрадиция може да се предаде и по дипломатически път, чрез Международната организация на криминалната полиция (Интерпол) или по друг начин, който може да се уговори между молещата държава и Република България.
(3) Към молбата за екстрадиция се прилагат:
1. оригинал или заверено копие от присъдата, акта за привличане към наказателна отговорност или заповедта за задържане или друг документ със същата сила, издаден по реда, предвиден от закона на молещата държава;
2. описание на престъплението, за което се иска екстрадиция, време и място на извършването му, правната квалификация, размера на вредите, ако такива са причинени, и копие от приложимите законови разпоредби, включително за давността;
7

1. данни за исканото лице, придружени и от друга информация, позволяваща установяване на самоличността и гражданството му;
2. информация за неизтърпяната част от наложеното наказание, ако се иска екстрадиране на осъдено лице;
3. документите, удостоверяващи гаранциите по чл. 7, т. 8 и чл. 8, т. 4;
(2) Молбата и приложените към нея документи се съставят на езика на молещата държава, като се прилага и превод на български език, ако друго не е предвидено в международен договор.”
Информиране за множество молби за екстрадиция
Чл. 11. Когато е поискана екстрадиция на едно и също лице едновременно от две или повече държави за едно и също или за различни престъпления, Министерството на правосъдието незабавно информира компетентните органи на молещите страни за наличието на множество молби за екстрадиция.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 11:
“Информиране за множество молби за екстрадиция
Чл. 11. Когато е поискана екстрадиция на едно и също лице от две или повече държави за едно и също или за различни престъпления, министърът на правосъдието незабавно информира компетентните органи на молещите държави за наличието на множество молби за екстрадиция.”
Проверка на молбата за екстрадиция
Чл. 12. (1) Министерството на правосъдието проверява:
1. съществува ли международен договор или взаимност между Република България и молещата държава;
2. отговоря ли молбата на изискванията на чл. 10.
(2) Когато не са налице условията по ал. 1, Министерството на правосъдието връща молбата и приложените към нея документи на компетентните органи на молещата държава, посочвайки причината за това.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 12. който става чл. 10;
“Проверка на молбата за екстрадиция
Чл. 10. (1) Министърът на правосъдието или оправомощено от него длъжностно лице проверява молбата и приложените към нея документи.
(2) Когато молбата и приложените към нея документи не отговарят на изискванията по чл. 9 министърът на правосъдието или оправомощеното длъжностно лице ги връща на молещата държава, като посочва основанията за това.“
Изпращане на молбата и документите на Върховната касационна прокуратура
Чл. 13. (1) Министерството на правосъдието изпраща незабавно молбата за екстрадиция и приложените към нея документи или молбата за временно задържане под стража на Върховната касационна прокуратура.
(2) При наличие на множество молби за екстрадиция Върховната касационна прокуратура съгласува поредността им с компетентните органи на молещите държави по реда чл. 14, ал. 4.
8

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 13. който става чл. 12:
“Изпращане на молбата и документите на Върховната касационна прокуратура
Чл. 12. (1) След проверката по чл. 10 министърът на правосъдието изпраща незабавно на Върховната касационна прокуратура молбата за екстрадиция и приложените към нея документи или молбата за временно задържане.
(2) При множество молби за екстрадиция Върховната касационна прокуратура съгласува нередността им с Министерството на правосъдието.”
Временно задържане под стража
Чл. 14. (1) При спешни случаи компетентните органи на молещата държава могат да поискат от Министерството на правосъдието или от Върховната касационна прокуратура временно задържане под стража на издирваното лице преди изпращането на молбата за екстрадиция.
(2) Молбата за временно задържане под стража трябва да посочва съществуването на заповед за задържане или присъда и да информира за намерението на молещата държава да изпрати молба за екстрадиция. Тя трябва да съдържа и информация за какво престъпление се иска екстрадицията, както и за времето и мястото на извършване на престъплението и описание на издирваното лице.
(3) В случай че молбата за временно задържане под стража е изпратена от държава, е която Република България няма сключен договор за екстрадиция, Министерството на правосъдието предприема действия за установяване на взаимност с тази държава.
(4) Молбата за временно задържане под стража може да се получи пряко по пощата, по телеграфа, чрез телекс, по факс, по дипломатически път, чрез Международната организация на криминалната полиция “Интерпол” или по какъвто и да е друг начин, позволяващ писменото доказване на получаването и на нейното съдържание.
(5) След установяване самоличността на лицето по установения ред Върховната касационна прокуратура изпраща молбата за временно задържане под стража заедно с всички документи на окръжния прокурор, в района на който се намира лицето, чието задържане се иска, за предприемане на действия по вземане на мярка за неотклонение “задържане под стража” по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.
(6) Върховната касационна прокуратура уведомява незабавно Министерството на правосъдието и молещата държава за резултата по ал. 5.
(7) Окръжният съд може по искане на задържаното лице или на прокурора да измени по всяко време мярката за неотклонение “задържане под стража” в по-лека, като предприеме всички мерки, които сметне за необходими, за предотвратяване на бягството или укриването му.
(8) Мярката за неотклонение “задържане под стража” отпада, ако в срок 40 дни след задържането или в друг срок, определен в международен договор, Република България не получи молба за екстрадиция и документите по чл. 10, ал. 3.
(9) Освобождаването не може да попречи на ново задържане с цел екстрадиция или за извършване на самата екстрадиция, ако молбата за екстрадиция бъде получена след изтичането на срока по ал. 8.
Комисията подкрепя по ПРИНЦИП текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 14. който става чл. 13:
9

“Временно задържане
Чл. 13. (1) В неотложни случаи компетентните органи на молещата държава могат да поискат от Министерството на правосъдието или от Върховната касационна прокуратура временно задържане на исканото лице преди изпращането на молба за екстрадиция.
(2) В молбата за временно задържане се посочва наличието на акт за задържане, привличане към наказателна отговорност или присъда и намерението на молещата държава да подаде молба за екстрадиция. Молбата трябва да съдържа и информация за престъплението, за което ще бъде поискана екстрадиция, за времето и мястото на извършването му, както и данни за издирваното лице.
(3) В случай че молбата за временно задържане е подадена от държава, с която Република България няма сключен договор за екстрадиция, министърът на правосъдието уведомява Върховната касационна прокуратура за наличието на взаимност.
(4) Молбата за временно задържане може да се изпрати по поща, телеграф, телекс, факс, по дипломатически път, чрез Международната организация на криминалната полиция (Интерпол) или по какъвто и да е друг начин, позволяващ писменото доказване на получаването и на нейното съдържание.
(5) След установяване местонахождението на лицето на територията на Република България и самоличността му, Върховната касационна прокуратура го задържа за срок до 72 часа и изпраща молбата за временно задържане заедно е всички документи на окръжния прокурор, в чийто район се намира лицето.
(6) В срока по ал. 5 окръжният прокурор назначава защитник и преводач на лицето, ако не владее български език и внася в съответния окръжен съд искане за временното му задържане.
(7) Окръжният съд разглежда искането по реда на чл. 152а, ал. 5 и ал. 8 от НПК и се произнася с определение, с което взема мярка временно задържане или друга мярка на процесуална принуда, която осигурява участието на лицето в производството по екстрадиция. Мярката временно задържане се взема за срок до 40 дни или за друг срок, установен в международен договор, по който Република България е страна.
(8) Определението по ал. 7 може да се обжалва и протестира пред съответния апелативен съд в 3-дневен срок.
(9) Върховната касационна прокуратура уведомява незабавно министъра на правосъдието и молещата държава за взетата мярка.
(10) Окръжният съд по искане на задържаното лице в срока по ал. 7 може да измени мярката временно задържане в друга мярка на процесуална принуда, която осигурява участието на лицето в производството по екстрадиция, по реда на чл. 1526 от НПК. Определението на окръжния съд може да се обжалва и протестира пред съответния апелативен съд в 3-дневен срок.
(11) Прокурорът отменя мярката временно задържане, ако в определения от съда срок на временно задържане Република България не получи молбата за екстрадиция и документите по чл. 9, ал. 3.
(12) Освобождаването на лицето не е пречка за ново задържане с цел екстрадиция или за извършване на самата екстрадиция, ако молбата за екстрадиция бъде получена след изтичането на срока по ал. 7.”
10

Действия на прокуратурата след получаване на молбата за екстрадиция
Чл. 15. (1) Ако молбата и приложените документи не са преведени на български език, Върховната касационна прокуратура осигурява превода им и образува преписка по случая.
(2) Преписката заедно със задължителни указания се изпраща на окръжния прокурор, в чийто район се намира исканото за екстрадиция лице.
(3) Окръжният прокурор в срок 72 часа от получаване на преписката по искането за екстрадиция:
1. осигурява на лицето, чиято екстрадиция се иска, защитник, ако то няма такъв, и преводач, ако не владее български език;
2. запознава лицето и неговия защитник с всички документи по преписката и взема писмени обяснения от лицето;
3. внася преписката за разглеждане в съответния окръжен съд.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 15. който става чл. 14:
“Действия на прокуратурата след получаване на молбата за екстрадиция
Чл. 14. (1) След получаване на молбата по чл. 9 Върховната касационна прокуратура образува преписка по случая. При множество молби те се обединяват в една преписка.
(2) Върховната касационна прокуратура задържа лицето за срок до 72 часа, включително и когато срокът на временното задържане, определен от съда по реда на чл. 13, ал. 7 е изтекъл или е взета друга мярка, която осигурява участието на лицето в производството по екстрадиция.
(3) Преписката заедно със задължителни указания се изпраща на съответния окръжен прокурор, в чийто район се намира исканото лице.
(4) Окръжният прокурор в срока по ал. 2:
1. осигурява на исканото лице защитник, ако то няма такъв, и преводач, ако не владее български език;
2. запознава лицето и неговия защитник с всички документи по преписката и взема писмени обяснения от лицето;
3. запознава лицето с правото му да изрази съгласие пред съда за незабавното му екстрадиране;
4. внася искане пред съответния окръжен съд за вземане на мярка задържане под стража на исканото лице до приключване на производството по екстрадиция;
5. внася преписката за разглеждане в съответния окръжен съд.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 15:
“Вземане на мярка задържане под стража
Чл.15. (1) В случаите на чл. 14 ал. 4, т. 4 окръжният съд разглежда незабавно искането за вземане на мярка задържане под стража по реда на чл. 152а, ал. 5 и ал. 8 от НПК.
(2) Явяването на исканото лице се осигурява от прокурора. Участието на защитник и преводач в съдебното заседание е задължително.
(3) Определението на окръжния съд може да се обжалва и протестира в 3- дневен срок пред съответния апелативен съд.”
11

Образуване на съдебно производство за екстрадиция
Чл. 16. Окръжният съд насрочва съдебно заседание в 7-дневен срок от получаването в съда на преписката по молбата за екстрадиция.
Комисията подкрепя по ПРИНЦИП текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16:
“Образуване на съдебно производство по екстрадиция
Чл. 16. (1) След получаване на преписката по молбата за екстрадиция окръжният съд образува съдебно производство и насрочва съдебно заседание не по-късно от 7 дни от постъпването й.
(2) Съдията-докладчик прекратява производството по екстрадиция в случаите по чл. 6.
(3) С разпореждането за насрочване на делото съдията-докладчик се произнася по задържането на лицето.”
Производство пред първата инстанция
Чл. 17. (1) Молбата за екстрадиция се разглежда в открито съдебно заседание в състав трима съдии и с участието на прокурор.
(2) Съдът назначава на лицето, чието екстрадиране се иска, защитник, ако то няма такъв, и преводач, ако не владее български език.
(3) Съдът може да изиска от молещата държава допълнителна информация, като определи срок за нейното получаване, и задължително се произнася по мярката за неотклонение.
(4) В съдебното заседание задължително се изслушват прокурорът, лицето, чието екстрадиране се иска, и неговият защитник.
(5) Съдът обсъжда и преценява:
1. допустима ли е екстрадицията;
2. има ли основания за отлагане на екстрадицията или за временна екстрадиция.
(6) При множество молби за екстрадиция съдът преценява и въпросите относно гражданството на лицето, чието екстрадиране се иска, възможността за последваща екстрадиция в друга молеща държава, тежестта и мястото на извършване на престъпленията, датите на получаване на молбите и наличието на условия за взаимност.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 17:
“Производство пред първата инстанция
Чл. 17. (1) Молбата за екстрадиция се разглежда в открито съдебно заседание в състав трима съдии с участието на прокурор.
(2) Съдът назначава на исканото лице защитник, ако няма такъв, и преводач, ако не владее български език, разяснява му правото да даде съгласие за незабавно екстрадиране и последиците от това.
(3) Съдът може да изиска от молещата държава допълнителна информация, като определи срок за нейното получаване.
(4) В съдебното заседание съдът изслушва прокурора, исканото лице и неговия защитник.
(5) Съдът обсъжда:
1. налице ли са условията по чл. 5 и чл. 6 и има ли основания за отказ за екстрадиция по чл. 7 или чл. 8;
12

2. има ли основания за отлагане на екстрадицията или за временна екстрадиция.
(6) При множество молби за екстрадиция на едно лице за едно и също или за различни престъпления съдът обсъжда и въпросите относно мястото на извършване на престъпленията, гражданството на исканото лице, тежестта на извършените престъпления, поредността на извършването им и възможността за последваща екстрадиция в друга молеща държава, датите на получаване на молбите и наличието на условия за взаимност. Когато една от молбите е подадена от международен наказателен съд, тя се ползва с предимство пред останалите.
(7) Съдът постановява решение, с което допуска или отказва екстрадиция, като го обявява незабавно след изслушването по ал. 4.
(8) С решението съдът се произнася и по предаването на молещата държава на намерените в лицето и свързани с деянието документи, книжа и вещи. Те се предават, и когато междувременно лицето е починало или се е укрило.”
Решение на окръжния съд за екстрадиция
Чл. 18. (1) Съдът постановява решение, с което уважава или отхвърля молбата за екстрадиция.
(2) След като е допуснал екстрадицията, съдът може да отложи фактическото предаване на исканото лице, ако срещу него на територията на Република България има образувано наказателно производство или влязла в сила присъда, подлежаща на изпълнение, за престъпление, различно от това, за което е допусната екстрадицията.
(3) В случаите по ал. 2, ако отлагането може да доведе до изтичане на давността по отношение на наказателното преследване в молещата държава или да породи сериозното му усложняване, съдът може да допусне временна екстрадиция, при условие че лицето ще бъде върнато в Република България веднага след извършването на действията, заради които е допусната временната екстрадиция.
(4) В решението си за допускане на екстрадиция съдът определя дали да се предадат на молещата държава намерените у лицето и свързани с деянието документи, книжа и вещи. Те се предават, дори ако междувременно лицето е починало или се е укрило.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 18:
“Отлагане на екстрадицията. Временна екстрадиция.
Чл. 18. (1) С решението за допускане на екстрадицията, съдът може да отложи фактическото предаване на исканото лице, ако срещу него в Република България има висящо наказателно производство или влязла в сила присъда, подлежаща на изпълнение, за престъпление, различно от това, за което е допусната екстрадицията.
(2) Ако отлагането по ал. 1, може да доведе до изтичане на давността за наказателното преследване в молещата държава или сериозно да го затрудни, съдът може да допусне временна екстрадиция, при условие че лицето ще бъде върнато в Република България веднага след извършване на действията, за които е допусната временната екстрадиция.”
13

Бърза процедура за екстрадиция
Чл. 19. (1) Лицето, задържано с цел екстрадиция, може да изрази пред съда изрично съгласие за незабавната си екстрадиция, което се отразява в протокола на съдебното заседание и се подписва от лицето и от защитника му.
(2) Съдът се уверява, че задържаното с цел екстрадиция лице е дало съгласието си доброволно и при пълно съзнаване на последиците.
(3) В срок 24 часа съдът постановява решение за незабавна екстрадиция, което е окончателно.
(4) Заверен препис от решението по ад. 3 се изпраща в срок 24 часа на Министерството на правосъдието - за уведомяване на органа, направил искането за екстрадиция, и на Върховната касационна прокуратура - за издаване на постановление за изпълнение на екстрадицията.
Комисията подкрепя по ПРИНЦИП текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 19:
“Процедура при съгласие за незабавна екстрадиция
Чл. 19. (1) Когато в съдебното заседание исканото лице изрази съгласие за незабавна екстрадиция, съдът го запитва доброволно ли дава съгласието си и разбира ли последиците от това.
(2) След като съдът се увери, че съгласието е дадено доброволно, то се отразява в протокола и се подписва от лицето и защитника му.
(3) Ако не е налице основание за отказ за екстрадиция по чл. 7, съдът постановява решение за незабавна екстрадиция в срок до 24 часа. Решението е окончателно.
(4) Заверен препис от решението по ал. 3 се изпраща в срок до 24 часа на министъра на правосъдието за уведомяване на молещата държава, и на Върховната касационна прокуратура за издаване на постановление за изпълнение на екстрадицията.”
Производство пред апелативния съд
Чл. 20. (1) Срещу решението на окръжния съд по чл. 18 в 7-дневен срок от обявяването му може да се подаде протест от прокурора или жалба от лицето или неговия защитник пред съответния апелативен съд, които спират изпълнението на решението.
(2) Жалбата или протестът се разглеждат в 10-дневен срок от постъпването им в апелативния съд по реда на чл. 17.
(3) Решението на апелативния съд е окончателно.
(4) Заверен препис от решението на апелативния съд се изпраща в срок 24 часа на Министерството на правосъдието - за уведомяване на органа, направил искането за екстрадиция, и на Върховната касационна прокуратура - за издаване на постановление за изпълнение на екстрадицията.
Комисията подкрепя по ПРИНЦИП текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 20:
“Производство пред апелативния съд
Чл. 20. (1) Решението на окръжния съд подлежи на проверка от апелативния съд по жалба на лицето и неговия защитник или по протест на прокурора в 7-дневен срок от обявяването му.
(2) Жалбата или протестът се разглеждат в 10-дневен срок от постъпването им в съда по реда на чл. 17.
14

(3) Решението на апелативния съд е окончателно.
(4) Заверен препис от решението на апелативния съд се изпраща в срок до 24 часа на министъра на правосъдието за уведомяване на молещата държава, и на Върховната касационна прокуратура за издаване на постановление за изпълнение на екстрадицията.”
Комисията предлага да се създадат нови чл. 21 и 22:
“Действия при отказ за екстрадиция
Чл. 21. (1) При отказ за екстрадиция министърът на правосъдието уведомява молещата държава.
(2) Когато деянието е подсъдно на българския съд, материалите се предоставят на съответния прокурор за провеждане на наказателно преследване, ако има основания за това.
(3) Отказът да се екстрадира чужд гражданин, срещу когото е повдигнато обвинение или който е осъден в друга държава, не е пречка за наказателно преследване в Република България, ако има основания за това.
Екстрадиция по искане на международен съд
Чл. 22. Разпоредбите на този раздел се прилагат и когато екстрадицията се иска от международен съд.”
Раздел II
Екстрадиция по искане на Република България Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на раздел II.
Органи, които могат да правят искане за екстрадиция
Чл. 21. Искане за екстрадиция на лице, извършило престъпление, подсъдно на български съд, могат да правят:
1. главният прокурор - за обвиняем;
2. министърът на правосъдието - за подсъдим или за осъден с влязла в сила присъда, по предложение на съответния съд.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 21. който става чл. 23:
“Органи, които правят искане за екстрадиция
Чл. 23. Искане за екстрадиция на лице, извършило престъпление, подсъдно на българския съд, се прави от:
1. главния прокурор - за обвиняем или за осъден с влязла в сила присъда;
2. министъра на правосъдието - за подсъдим, по предложение на съответния съд.”
Молба за екстрадиция
Чл. 22. (1) Молбата за екстрадиция трябва да бъде в писмена форма. Към нея трябва да бъдат приложени документите по чл. 10, ал. 3.
(2) Молбата и документите се изпращат от Министерството на правосъдието по един от посочените в чл. 10, ал. 2 начини. Ако замолената държава поиска допълнителни документи, те се изпращат по същия начин.
15

(3) Преводът на молбата за екстрадиция и приложените към нея документи се осигуряват от Върховната касационна прокуратура в случаите по чл. 21, т. 1 и от Министерството на правосъдието - в случаите по чл. 21, т. 2.
Комисията подкрепя по ПРИНЦИП текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 22. който става чл. 24:
“Молба за екстрадиция
Чл. 24. (1) Молба за екстрадиция се подава в писмена форма. Към нея се прилагат документите по чл. 9, ал. 3.
(2) Молбата и документите се изпращат от Министерството на правосъдието по един от начините, посочени в чл. 9, ал. 2. Ако замолената държава поиска допълнителни документи, те се изпращат по същия начин.
(3) Преводът на молбата за екстрадиция и приложените към нея документи се осигурява от Върховната касационна прокуратура в случаите по чл. 23, т. 1 и от министъра на правосъдието в случаите по чл. 23, т. 2.”
Временно задържане под стража
Чл. 23. (1) При спешни случаи органът по чл. 21 може да поиска от компетентните органи на другата държава временно задържане под стража на лицето преди изпращането на молбата за екстрадиция.
(2) Молбата за временно задържане под стража се изготвя и изпраща при условията и по реда на чл. 14.
(3) Националното централно бюро “Интерпол” изготвя и разпространява Бюлетин за международно издирване на лицето с цел задържане и екстрадиция. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 23. който става чл. 25:
“Временно задържане под стража
Чл. 25. (1) В неотложни случаи органът по чл. 23 може да поиска от компетентните органи на другата държава временно задържане под стража на лицето преди изпращане на молба за екстрадиция.
(2) Молбата за временно задържане под стража се изготвя и изпраща при условията и по реда на чл. 13, ал. 2 и ал. 4.
(3) Националното централно бюро “Интерпол” изготвя и разпространява Бюлетин за международно издирване на лицето с цел задържане и екстрадиция.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
ПОСЛЕДИЦИ НА ДОПУСНАТА ЕКСТРАДИЦИЯ
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава четвърта.
Раздел I
Задължения на Република България
като замолена държава
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на раздел I.
Предаване на екстрадираното лице
Чл. 24. (1) При допусната екстрадиция Върховната касационна прокуратура със съдействието на Националното централно бюро “Интерпол” уговаря с молещата държава датата и мястото на предаване на лицето.
16

(2) Предаването на лицето се извършва в изпълнение на постановление на Върховната касационна прокуратура, като органите на Министерството на правосъдието осигуряват охраната и конвоирането му.
(3) При предаването се съставя протокол, в който се отразяват предаването и приемането на лицето, участващите длъжностни лица и други обстоятелства. Към протокола се прилагат: документът за самоличност на лицето, опис на личните му вещи, справка за здравословното му състояние, както и справка за продължителността на задържането под стража за осъществяване на екстрадицията.
(4) Когато предаването не е осъществено, компетентните органи на двете държави се споразумяват за нова дата на предаване. Ако исканото лице не е прието на новата дата, то се освобождава след изтичането на 30 дни от тази дата.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 24, който става чл. 26.
Отложена екстрадиция
Чл. 25. В случаите по чл. 18, ал. 2 предаването може да бъде извършено само след като наказателното преследване срещу лицето бъде прекратено, производството приключи с оправдателна присъда или след изтърпяване на наложеното наказание “лишаване от свобода”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 25. който става чл. 27;
“Предаване на лице при отложена екстрадиция
Чл. 27. В случаите по чл. 18, ал. 1 предаването се извършва, след като наказателното преследване срещу лицето бъде прекратено, производството приключи с оправдателна присъда или след изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.
Повторна екстрадиция
Чл. 26. (1) Ако екстрадираното лице избегне наказателното преследване или изтърпяването на наложеното наказание в държавата, в която е екстрадирано, и се завърне на територията на Република България, то може да бъде екстрадирано отново.
(2) Повторното предаване се извършва по молба на заинтересуваната държава на основание на постановеното първоначално решение. Повторната екстрадицията на лицето се извършва по реда на чл. 26.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 26, който става чл. 28.
Транзит на екстрадирано лице
Чл. 27. (1) Транзит на екстрадирано лице през територията на Република България се разрешава от Върховната касационна прокуратура след представяне на молба по посочените в чл. 10, ал. 2 начини, при условие че екстрадицията, за която е поискан транзитът, не се счита от Република България недопустима в съответствие с чл. 7.
(2) Разрешение за транзит на български гражданин не се дава.
(3) При използването на въздушен транспорт:
1. ако е предвидено кацане, молещата държава представя молба за транзит преди извършването на транзита;
2. в случай на непредвидено кацане молещата държава незабавно след непредвиденото кацане представя молба за транзит.
17

(4) Молбата за транзит по ал. 3 се изпраща по реда на чл. 14, ал. 4 и има действието на молба за временно задържане под стража.
(5) Разпоредбите на този член се прилагат съответно и когато български правосъдни органи поискат транзит през територията на друга държава.
Комисията подкрепя по ПРИНЦИП текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 27. който става чл. 29:
“Транзит на екстрадирано лице
Чл. 29. (1) Транзит на екстрадирано лице през територията на Република България се разрешава от Върховната касационна прокуратура след представяне на молба по един от начините, посочени в чл. 9, ал. 2, при условие че екстрадицията, за която е поискан транзитът, не е недопустима по чл. 7.
(2) Разрешение за транзит на български гражданин се дава при условията, при които се допуска екстрадиция.
(3) При използването на въздушен транспорт:
1. ако е предвидено кацане, молещата държава представя молба за транзит преди извършването на транзита;
2. в случай на непредвидено кацане молещата държава незабавно след кацането представя молба за транзит.
(4) Молбата за транзит по ал. 3 се изпраща по реда на чл. 13, ал. 4 и има действието на молба за временно задържане под стража.
(5) Разпоредбите на този член се прилагат съответно и когато компетентните български органи поискат транзит през територията на друга държава.”
Раздел II
Задължения на Република България
като молеща държава
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на раздел II.
Приемане на екстрадираното лице
Чл. 28. (1) Екстрадираното в Република България лице се приема по реда на
чл. 24.
(2) Лицето се настанява незабавно в място за изтърпяване на наказанието “лишаване от свобода”, ако трябва да изтърпи наложено наказание, или в място за изпълнение на мярка за неотклонение “задържане под стража”. Компетентният орган се уведомява незабавно.
Комисията подкрепя по ПРИНЦИП текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 28. който става чл. 30:
“Приемане на екстрадирано лице
Чл. 30. (1) Екстрадирано в Република България лице се приема по реда на
чл. 26.
(2) Лицето се настанява незабавно в място за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, ако трябва да изтърпи наложено наказание, или в място за изпълнение на мярка за неотклонение задържане под стража. Компетентният орган по чл. 23 се уведомява незабавно.”
18

Съдене на лице, предадено от друга държава - принцип на особеността
Чл. 29. (1) Лицето, предадено от друга държава, може да бъде съдено само за престъплението, за което е предадено, освен ако:
1. е последвало съгласие на другата държава за съденето му и за друго престъпление, извършено преди предаването му, или
2. екстрадираното лице е имало възможност да напусне територията на Република България и не го е направило до 45 дни от окончателното му освобождаване или се е завърнало отново на нея, след като я е напуснало.
(2) Молба за получаване на съгласие по ал. 1, т. 1 се изпраща на другата държава от органите по чл. 21.
(3) Ако предаденото лице е извършило или е осъдено и за друго престъпление, наказателното производство за това престъпление или изпълнението на наложеното наказание се спира до получаване на отговор от замолената държава.
(4) При изменение на обвинението срещу предаденото лице в хода на наказателното производство, ако новото обвинение е за престъпление, за което се допуска екстрадиция, наказателното производство продължава по новото обвинение, без да е необходимо получаване на съгласие по ал. 1 - 3 от предалата лицето държава.
Комисията подкрепя по ПРИНЦИП текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 29. който става чл. 31:
“Съдене на лице, предадено от друга държава - принцип на особеността
Чл. 31. (1) Лицето, предадено от друга държава, може да бъде съдено само за престъплението, за което е предадено, освен ако:
1. е последвало съгласие на другата държава за съденето му и за друго престъпление, извършено преди предаването му, или
2. то е имало възможност да напусне територията на Република България и не го е направило до 45 дни от окончателното му освобождаване или се е завърнало отново на нея, след като я е напуснало.
(2) Молба за получаване на съгласие по ал. 1, т. 1 се изпраща на другата държава от съответния органи по чл. 23, при спазване на изискванията на чл. 9, ал. 3.
(3) Ако предаденото лице е извършило или е осъдено и за друго престъпление, наказателното производство за това престъпление или изпълнението на наложеното наказание се спира до получаване на отговор от замолената държава.
(4) При изменение на обвинението срещу предаденото лице в хода на наказателното производство, ако новото обвинение е за престъпление, за което се допуска екстрадиция, наказателното производство продължава по новото обвинение, без да е необходимо получаване на съгласие по ал. 1 - 3 от предалата лицето държава.”
Последваща екстрадиция за трета държава
Чл. 30. Когато трета държава поиска екстрадиция на лице, което не е български гражданин, за извършени от него престъпления преди предаването, различни от тези, за които лицето е екстрадирано в Република България, тази екстрадиция не може да се извърши без съгласието на държавата, екстрадирала лицето в Република България. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 30, който става чл. 32.
19

Привидна екстрадиция
Чл. 31. Не се допуска предаване на лице чрез трансфер, изгонване, препредаване на държавната граница или какъвто и да е друг начин, който прикрива екстрадиция.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 31. който става чл. 33.
Разходи
Чл. 32. (1) Разходите за екстрадицията, направени на територията на Република България като замолена държава, се поемат от нея при условията на реципрочност.
(2) Разходите за транзит през територията на Република България при екстрадиция се поемат от молещата държава.
Комисията подкрепя по ПРИНЦИП текста на вносителя и предлага следната редакция на за чл. 32. който става чл. 34;
“Разноски
Чл. 34. (1) Разноските за екстрадицията, направени на територията на Република България като замолена държава, се поемат от нея при условията на реципрочност.
(2) Разноските за транзит през територията на Република България при екстрадиция се поемат от молещата държава.”
ГЛАВА ПЕТА
ПРЕДАВАНЕ ВЪЗ ОСНОВА НА ЕВРОПЕЙСКА ЗАПОВЕД ЗА АРЕСТ
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава пета.
Раздел I
Приложимост
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага заглавието на раздел I да се измени така:
“Раздел I
Приложно поле. Форма и съдържание на Европейската заповед за арест”
Дефиниции
Чл. 33. (1) Европейската заповед за арест е съдебен акт, издаден от държава- членка на Европейския съюз за задържане и предаване от друга държава членка на търсено лице с цел провеждане на наказателно преследване или привеждане в изпълнение на наказание лишаване от свобода или на мярка за неотклонение задържане под стража.
(2) Съдебен акт по смисъла на този закон е акт, издаден от орган, компетентен по съответното законодателство да издава Европейска заповед за арест. Съдебен орган по смисъла на този закон е орган, компетентен по съответното законодателство да издава и/или да изпълнява Европейска заповед за арест.
(3) Европейската заповед за арест се изпълнява на основата на принципите на
взаимното признаване и в съответствие с разпоредбите на този закон и Рамковото решение на Съвета на Европейския съюз № 2002/584/JHА от 13 юни 2002 г.


20

Комисията подкрепя по ПРИНЦИП текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 33, който става чл. 35:
“Предаване на лице между държави-членки на Европейския съюз
Чл. 35. Задържане и предаване на лице с цел провеждане на наказателно преследване, изпълнение на наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане между Република България и държавите - членки на Европейския съюз се извършва въз основа на Европейска заповед за арест при условията и по реда, предвидени в тази глава.”
Обхват
Чл. 34. (1) Европейска заповед за арест се издава за деяния, които се наказват съгласно правото на издаващата държава с лишаване от свобода не по-малко от една година или с друго по-тежко наказание или ако наложеното наказание е не по-малко от 4 месеца лишаване от свобода.
(2) Следните престъпления, ако са наказуеми в издаващата държава членка с лишаване от свобода или задържане за не по-малко от 3 години, водят до предаване по силата на Европейска заповед за арест без проверка на двойната наказуемост на деянието:
1. участие в престъпна организация;
2. тероризъм;
3. трафик на хора;
4. сексуална експлоатация на деца и детска порнография;
5. незаконен трафик на наркотични и психотропни вещества;
6. незаконен трафик на оръжия, муниции и експлозиви;
7. корупция;
8. измама, включително такава, която засяга финансовите интереси на Европейските общности по смисъла на Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности от 26 юли 1995 г.;
9. пране на облаги от престъпление;
10. подправка на парични знаци, включително евро;
11. престъпления, свързани с компютрите;
12. престъпления, свързани с околната среда, включително незаконен трафик на застрашени животински видове и на застрашени растителни видове и разновидности;
13. подпомагане на незаконно влизане и пребиваване в страната;
14. убийство, тежка телесна повреда;
15. незаконна търговия с човешки органи и тъкани;
16. отвличане, противозаконно лишаване от свобода и вземане на заложници;
17. расизъм и ксенофобия;
18. организиран или въоръжен грабеж;
19. незаконна търговия с предмети на културата, включително предмети с антикварна стойност и произведения на изкуството;
20. измама;
21. рекет и изнудване;
22. подправка на изделия и пиратство с тях;
23. подправка на административни документи и търговия с тях;
24. подправка на платежни средства;
25. незаконен трафик на хормонални вещества и други стимулатори на растежа;
26. незаконен трафик на ядрени и радиоактивни материали;
21

27. търговия с откраднати превозни средства;
28. изнасилване;
29. палеж;
30. престъпления под юрисдикцията на Международния наказателен съд;
31. незаконно отвличане на летателни средства/кораби;
32. саботаж.
(3) За престъпления, различни от посочените в ал. 2, предаването на търсеното лице се осъществява само ако деянията, за които е издадена Европейска заповед за арест, представляват престъпления по българското законодателство.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 34, който става чл. 36:
“Условия за прилагане на Европейска заповед за арест
Чл. 36. (1) Европейска заповед за арест се издава за лица, извършили деяния, които се наказват съгласно правото на издаващата държава с лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане не по-малко от една година или с друго по-тежко наказание, или ако наложеното наказание лишаване от свобода или мярката, изискваща задържане е не по-малко от 4 месеца.
(2) Предаването въз основа на Европейска заповед за арест се осъществява, ако деянието, за което е издадена заповедта, съставлява престъпление и по законодателството на Република България. Не може да бъде отказано изпълнение на Европейска заповед за арест във връзка с данъци, такси, мита или валутен обмен на основание, че българското законодателство не предвижда същия вид данък или такса или не урежда по същия начин данъците, таксите, митата или валутния обмен, както законодателството на издаващата държава членка.
(3) Двойна наказуемост не се изисква за следните престъпления, ако в издаващата държава те са наказуеми с лишаване от свобода не по-малко от три години или с друго по-тежко наказание или за тях се предвижда мярка, изискваща задържане за не по-малко от три години:
1. участие в организирана престъпна група;
2. тероризъм;
3. трафик на хора;
4. сексуална експлоатация на деца и детска порнография;
5. незаконен трафик на наркотични и психотропни вещества;
6. незаконен трафик на оръжия, боеприпаси и взривни вещества;
7. корупция;
8. измама, включително такава, която засяга финансовите интереси на Европейските общности по смисъла на Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности от 26 юли 1995 г.;
9. изпиране на имущество, придобито от престъпление;
10. подправка на парични знаци, включително евро;
11. компютърни престъпления и престъпления, свързани с компютри;
12. престъпления против околната среда, включително незаконен трафик на застрашени животински видове и на застрашени растителни видове и разновидности;
13. подпомагане на незаконно влизане и пребиваване в страната;
14. убийство, тежка телесна повреда;
15. незаконна търговия с човешки органи и тъкани;
16. отвличане, противозаконно лишаване от свобода и задържане на заложници;
22

17. расизъм и ксенофобия;
18. организиран или въоръжен грабеж;
19. незаконен трафик на предмети на културата, включително антични предмети и произведения на изкуството;
20. мошеничество;
21. рекет и изнудване;
22. подправка на изделия и пиратство;
23. подправка на административни документи и търговия с тях;
24. подправка на платежни инструменти;
25. незаконен трафик на хормонални вещества и други стимулатори на растежа;
26. незаконен трафик на ядрени или радиоактивни материали;
27. търговия с противозаконно отнети превозни средства;
28. изнасилване;
29. палеж;
30. престъпления под юрисдикцията на Международния наказателен съд;
31. незаконно отвличане на летателни средства или кораби;
32. саботаж.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 37:
“Форма и съдържание на Европейската заповед за арест Чл. 37. (1) Европейската заповед за арест се издава в писмена форма, съгласно приложението към този закон и съдържа данни относно:
1. самоличност и гражданство на исканото лице;
2. наименование, адрес, телефон, факс и електронен адрес на издаващия
орган;
3. доказателства за влязла в сила присъда, заповед за задържане или-друг влязъл в сила съдебен акт със същите правни последици;
4. характер и правна квалификация на престъплението;
5. обстоятелства, при които е извършено престъплението, включително време, място и степен на участие на исканото лице;
6. наложено наказание, ако има влязла в сила присъда, или вид и размер на наказанието, което се предвижда по законите на издаващата държава членка за извършеното престъпление;
7. други последици от престъплението.
(2) Европейска заповед за арест, издадена от български орган, се придружава с превод на официалния или на един от официалните езици на изпълняващата държава членка или на друг официален език на институциите на Европейските общности, който тя е приела чрез декларация, депозирана от нея при Генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз.
(3) Европейска заповед за арест, изпратена до български орган, се придружава с превод на български език.”
Комисията предлага да се създаде нов раздел II със заглавие:
“Раздел II
Изпълнение на Европейска заповед за арест, издадена в друга държава-членка на
Европейския съюз”
23

Компетентни органи
Чл. 35. (1) Европейска заповед за арест в Република България се издава от прокуратурата за обвиняем и от съда за подсъдим или за осъден с влязла в сила присъда.
(2) Европейска заповед за арест, издадена от компетентен орган на държава членка, се изпълнява от окръжните съдилища.
(3) Централен орган по Европейската заповед за арест е Министерството на правосъдието.
Комисията подкрепя по ПРИНЦИП текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 35. който става чл. 38:
“Компетентни органи
Чл. 38. (1) Европейска заповед за арест, издадена от компетентен орган на държава членка, се изпълнява от окръжния съд, на чиято територия се намира исканото лице.
(2) Централен орган по Европейската заповед за арест е министърът на правосъдието.”
Задължителни основания за отказ да се изпълни Европейска заповед за арест
Чл. 36. Изпълнението на Европейска заповед за арест се отказва в случаите,
когато:
1. престъплението, за което е издадена, е амнистирано в Република България и попада под нейната наказателна юрисдикция;
2. окръжният съд е уведомен, че лицето изтърпява наказание в друга държава членка по влязла в сила присъда за същото деяние, за което е издадена Европейската заповед за арест или присъдата не може да бъде приведена в изпълнение според законодателството на страната, издала присъдата;
3. лицето, за което е издадена Европейска заповед за арест, не е наказателно отговорно според българското законодателство за деянието, на което се основава Европейската заповед за арест.
Комисията подкрепя по ПРИНЦИП текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 36. който става чл. 39:
“Основания за отказ да се изпълни Европейска заповед за арест
Чл. 39. Окръжният съд отказва изпълнение на Европейска заповед за арест, когато:
1. престъплението, за което е издадена заповедта, е амнистирано в Република България и попада под нейната наказателна юрисдикция;
2. е уведомен, че исканото лице е осъдено за същото престъпление, за което е издадена заповедта с влязла в сила присъда на българския съд или на съда на трета държава членка и изтърпява или е изтърпяло наказанието, или присъдата не може да бъде приведена в изпълнение според законодателството на държавата, в която е осъдено;
3. исканото лице е малолетно съгласно българското законодателство.”
Факултативни основания за отказ да се изпълни Европейска заповед за арест
Чл. 37. Изпълнението на Европейска заповед за арест може да се откаже,
когато:
24

1. деянието в случаите по чл. 34, ал. 3 не съставлява престъпление по българското законодателство; не може да бъде отказано изпълнението на Европейска заповед за арест във връзка с данъци, такси, мита или валутен обмен поради това, че българското законодателство не налага същия вид данък или мито или не регламентира по същия начин данъците, таксите, митата или валутния обмен, както законодателството на издаващата Европейска заповед за арест държава членка;
2. българските компетентни органи са образували наказателно производство срещу лицето, за което е издадена Европейска заповед за арест, за престъплението или престъпленията, на които се основава Европейската заповед за арест;
3. давностният срок за наказателното производство или давностният срок за изпълнение на наказанието е изтекъл съгласно българското законодателство и престъплението попада под наказателната юрисдикция на българските правосъдни органи;
4. деянието е подсъдно на българския съд;
5. окръжният съд е уведомен, че лицето изтърпява наказание в трета държава по влязла в сила присъда за същото деяние, за което е издадена Европейската заповед за арест, или присъдата не може да бъде приведена в изпълнение според българското законодателство;
6. Европейската заповед за арест е издадена за целите на привеждане в изпълнение на наказание “лишаване от свобода” по присъда или на взета мярка за неотклонение “задържане под стража”, когато исканото лице живее или е постоянно пребиваващ в Република България, или е български гражданин и Република България приеме да приведе в изпълнение присъдата или мярката за неотклонение “задържане под стража” съгласно вътрешното си законодателство;
7. Европейската заповед за арест е във връзка с престъпления, които според българското законодателство са извършени изцяло или частично на територията на Република България или на място, възприето като нейна територия, или са извършени извън територията на издаващата държава членка и българското законодателство не допуска преследване за такива престъпления, когато те са извършени извън нейната територия.
Комисията подкрепя по ПРИНЦИП текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 37. който става чл. 40:
“Основания, при които може да се откаже изпълнение на Европейска заповед за
арест
Чл. 40. Окръжният съд може да откаже изпълнение на Европейска заповед за арест, когато:
1. престъплението, за което е издадена заповедта, е подсъдно на българския съд;
2. давностният срок за наказателно преследване или за изпълнение на наказанието е изтекъл съгласно българското законодателство и престъплението е подсъдно на българския съд;
3. е уведомен, че исканото лице е изтърпяло или изтърпява наказание в държава, която не е членка на Европейския съюз, по влязла в сила присъда за същото престъпление, за което е издадена заповедта, или присъдата не може да бъде изпълнена според законодателството на държавата, в която е осъдено;
4. исканото лице живее или е постоянно пребиваващ в Република България, или е български гражданин и Република България приеме да изпълни съгласно българското законодателство наказанието лишаване от свобода или
25

мярката, изискваща задържане на лицето, наложени от съда на издаващата държава членка;
5. престъплението е извършено изцяло или частично на територията на Република България, или е извършено извън територията на издаващата държава членка и българското законодателство не допуска наказателно преследване за такова престъпление, извършено извън територията на Република България.”
Гаранци
Чл. 38. (1) Не се допуска изпълнение на Европейска заповед за арест, ако тя е била издадена с цел привеждане в изпълнение на присъда или мярка за неотклонение “задържане под стража”, която е постановена задочно и лицето не е било известено за наказателното преследване срещу него и не е имало възможност за защита. Независимо от това изпълнението на Европейска заповед за арест се допуска, ако другата страна даде уверение, съдържащо достатъчно гаранции, че ще осигури на исканото лице повторно разглеждане на делото с право на защита.
(2) Ако престъплението, на което се основава Европейската заповед за арест, се наказва с доживотен затвор, изпълнението на такава заповед за задържане може да се извърши, при условие че законодателството на издаващата държава членка предвижда възможност за преразглеждане на наложеното наказание или мярка за неотклонение.
(3) Когато лицето, за което е издадена Европейска заповед за арест с цел провеждане на наказателно преследване, е български гражданин или е постоянно пребиваващ в Република България, предаването му може да се извърши, при условие че след като лицето бъде изслушано, то ще бъде върнато в Република България, където ще изтърпи постановеното му в издаващата държава членка наказание “лишаване от свобода” по присъда или взетата мярка за неотклонение “задържане под стража”. Комисията подкрепя по ПРИНЦИП текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 38. който става чл. 41:
“Гаранции, предоставени от издаващата държава членка
Чл. 41. (1) Европейска заповед за арест, издадена за изпълнение на наказание лишаване от свобода или на мярка, изискваща задържане, когато исканото лице не е било известено за наказателното преследване срещу него и не е участвало в делото, се изпълнява само ако издаващата държава членка даде достатъчно гаранции, че лицето може да упражни правото си на повторно разглеждане на делото в издаващата държава с негово участие.
(2) Европейска заповед за арест, издадена за престъпление, за което се предвижда наказание доживотен затвор или мярка, изискваща доживотно задържане, се изпълнява при условие, че законодателството на издаващата държава членка предвижда възможност за:
1. преразглеждане на наложеното наказание или мярка по искане на лицето или
2. преразглеждане на наложеното наказание или мярка служебно, не по- късно от 20 години, или
3. помилване.
(3) Когато Европейската заповед за арест е издадена с цел провеждане на наказателно преследване срещу български гражданин или лице, постоянно пребиваващо в Република България, предаването му се извършва, при условие, че след като е изслушано в издаващата държава членка, ще бъде върнато в Република България за изтърпяване на наложеното му в издаващата държава
26

членка наказание лишаване от свобода или взетата мярка, изискваща задържане.”
Принцип на особеността
Чл. 39. (1) Лице, предадено по Европейска заповед за арест, не може да бъде наказателно преследвано, съдено или лишавано по друг начин от свобода за престъпление, извършено преди предаването му, различно от това, за което е издадена Европейската заповед за арест.
(2) Разпоредбите на ал. 1 не се прилагат, когато:
1. предаденото лице е имало възможност да напусне територията на издаващата държава членка и не е направило това в рамките на 45 дни след окончателното му освобождаване, или се е върнало на тази територия, след като я е напуснало;
2. престъплението не се наказва с наказание “лишаване от свобода” или с мярка за неотклонение “задържане под стража”;
3. наказателното производство не води до прилагане на мярка, която ограничава личната свобода;
4. предаденото лице подлежи на наказание или мярка, които не включват лишаване от свобода, по-специално - имуществено наказание или заместваща това наказание мярка, дори ако наказанието или мярката могат да станат основание за ограничаване на личната му свобода;
5. предаденото лице се е съгласило да бъде предадено и същевременно се е отказало от правото на особеност;
6. лицето след предаването му изрично се е отказало от правото на особеност по отношение на конкретни престъпления, извършени преди неговото предаване.
Комисията предлага чл. 39 да отпадне.
Съдържание и форма
Чл. 40. (1) Европейската заповед за арест съдържа информация, изложена съобразно формата, посочена в приложението, относно:
1. самоличността и националността на търсеното лице;
2. наименование, адрес, телефон и факс и електронен адрес на издаващия съдебен орган;
3. доказателства за влязла в сила присъда, заповед за задържане или друг влязъл в сила съдебен акт със същите правни последици;
4. естеството и правната квалификация на престъплението;
5. обстоятелствата на престъплението, включително времето, мястото и участието на търсеното лице;
6. наложеното наказание, ако има влязла в сила присъда, или размер на наказанието, което се предвижда по законите на издаващата държава членка за извършеното престъпление;
7. други последствия от престъплението.
(2) Европейска заповед за арест, изпратена до български орган, се придружава с превод на български език.
(3) Европейска заповед за арест, издадена от български орган, се придружава с превод на официалния или на един от официалните езици на изпълняващата държава членка или на друг официален език на институциите на Европейските общности, приет от тази държава членка чрез декларацията, депозирана от нея при Генералния секретариат на Съвета.
Комисията предлага чл. 40 да отпадне.
27

Раздел II
Процедура по предаване на лицата
Комисията предлага заглавието “Раздел II “Процедура по предаване на лицата” да отпадне.
Изпращане на Европейска заповед за арест
Чл. 41. (1) Когато местонахождението на исканото лице е известно, българският издаващ съдебен орган може да изпрати Европейската заповед за арест директно на изпълняващия съдебен орган в другата държава членка.
(2) Издаващият съдебен орган може при всички случаи чрез органите на Министерството на вътрешните работи да подаде сигнал за исканото лице в Шенгенската информационна система (ШИС).
(3) Сигналът по ал. 2 се изпълнява в съответствие с разпоредбите на чл. 95 от Конвенцията от 19 юни 1990 г. за прилагане на Шенгенското споразумение от 14 юни 1990 г. за постепенно премахване на контрола върху общите държавни граници.
(4) Сигнал за издирване в ШИС се приравнява на Европейска заповед за арест, ако е придружен от информацията по чл. 40, ал. 1.
(5) Органите на полицията, когато разполагат с информация за подаден сигнал за издирване по ал. 2 и 4, задържат исканото лице.
Комисията подкрепя по ПРИНЦИП текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 41. който става чл. 42:
“Действия след получаване на Европейска заповед за арест
Чл. 42. (1) След получаване на Европейска заповед за арест пряко от компетентен орган на издаващата държава членка, окръжният съд, в чийто район се намира исканото лице, проверява дали тя отговаря на изискванията по чл. 36 и 37 и разпорежда на полицията задържането му за срок 24 часа.
(2) Когато за исканото лице е получен сигнал чрез Шенгенската информационна система (ШИС), полицията го задържа за срок 24 часа.
(3) Полицията незабавно уведомява съответния окръжен прокурор за задържането на лицето по ал. 1 и 2.
(4) Сигналът по ал. 2 се приравнява на Европейска заповед за арест, ако е придружен от информацията по чл. 37, ал. 1 и 2 и се изпълнява в съответствие с чл. 95 от Конвенцията от 19 юни 1990 г. за прилагане на Шенгенското споразумение от 14 юни 1990 г. за постепенно премахване на контрола върху общите държавни граници.”
Начини на изпращане на Европейска заповед за арест
Чл. 42. (1) Предаването на Европейска заповед за арест може да се осъществи чрез осигурената телекомуникационна система на Европейската съдебна мрежа.
(2) Ако не е възможно използването на услугите на ШИС, българският издаващ съдебен орган може да се обърне към органите на Международната организация на криминалната полиция “Интерпол” за предаване на Европейската заповед за арест.
(3) Българският издаващ съдебен орган може да изпрати Европейската заповед за арест по всеки надлежно защитен начин, при който остават писмени документи, позволяващи на изпълняващата държава членка да установи автентичността на Европейската заповед за арест.
(4) Всички трудности, свързани с предаването или установяването на автентичността на документ, необходим за изпълнението на Европейската заповед за
28

арест, се решават чрез директен контакт между българските и съответните компетентни чуждестранни съдебни органи или с участието на централните органи на държавите членки.
Комисията предлага чл. 42 да отпадне.
Задържане под стража
Чл. 43. (1) Задържането на лице на основание на Европейска заповед за арест се извършва по реда, предвиден в българското законодателство.
(2) След задържане на лицето окръжният съд незабавно се произнася по мярката за неотклонение. Лицето може да бъде освободено условно по всяко време съобразно българското законодателство, като се вземат всички необходими мерки за предотвратяване на укриването му.
Комисията подкрепя по ПРИНЦИП текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 43:
“Задържане под стража
Чл. 43. (1) В срока по чл. 42, ал. 1 и 2 прокурорът внася искане в съответния окръжен съд за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража на исканото лице.
(2) Съдът разглежда искането незабавно по реда на чл. 152а от НПК.
(3) Съдът назначава на лицето защитник и преводач, ако не владее български език и го запознава с основанието за задържането му, съдържанието на Европейската заповед за арест, както и с правото му да изрази съгласие за предаване на компетентните органи на издаващата държава членка и последиците от това.
(4) По искане на задържаното лице окръжният съд може да измени мярката задържане под стража в друга мярка, която осигурява участието му в производството по изпълнение на Европейската заповед за арест по реда на чл. 1526 от НПК.”
Права на исканото лице
Чл. 44. (1) След задържането на исканото лице окръжният съд го уведомява за Европейската заповед за арест, за нейното съдържание и за възможността лицето да се съгласи да бъде предадено на издаващия съдебен орган.
(2) На лице, задържано с цел привеждане в изпълнение на Европейска заповед за арест, се осигурява защита и преводач.
Комисията предлага чл. 44 да отпадне.
Комисията предлага да се създаде нов чл. 44:
“Съдебно производство
Чл. 44.(1) Окръжният съд образува съдебно производство и насрочва съдебно заседание за разглеждане на Европейската заповед за арест в 7-дневен срок от задържането на исканото лице от полицията.
(2) Европейската заповед за арест се разглежда в открито съдебно заседание в състав трима съдии с участието на прокурор.
(3) Съдът назначава на исканото лице защитник, ако няма такъв и преводач, ако не владее български език, разяснява му правото да даде съгласие за предаване на издаващата държава членка, както и да направи отказ от прилагане на принципа на особеността по чл. 61 и последиците от тези действия.
29

(4) Съдът може да изиска от издаващата държава членка допълнителна информация, като определи срок за получаването й, както и да приема информация, предоставяна от издаващата държава.
(5) В съдебното заседание съдът изслушва прокурора, исканото лице и неговия защитник.
(6) Съдът обсъжда налице ли са условията за предаване по чл. 36 и чл. 41 и има ли основания за отказ по чл. 39 и чл. 40, има ли основания за отлагане на изпълнението или за условно изпълнение на заповедта по чл. 52.
(7) Съдът постановява незабавно решение за предаване исканото лице или за отказ за изпълнение на Европейската заповед за арест.”
Съгласие за предаване
Чл. 45. (1) Задържаното лице има право да изрази пред съда изрично съгласие за незабавното си предаване, както и изричен отказ от правото на особеност. Това съгласие се отразява в протокола на съдебното заседание и се подписва от лицето и от защитника му.
(2) В 3-дневен срок от даването на съгласие по ал. 1 задържаното лице може да го оттегли.
(3) Процедурата във връзка с даденото съгласие за предаване се изпълнява по реда на чл. 19.
Комисията подкрепя по ПРИНЦИП текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 45:
“Процедура при съгласие за предаване
Чл. 45. (1) Когато в съдебното заседание исканото лице изрази съгласие за предаване, както и отказ от прилагане на принципа на особеността, съдът прилага съответно чл. 19, ал. 1 и 2.
(2) Исканото лице може да оттегли съгласието по ал. 1 в 3-дневен срок от даването му. В този случай производството продължава по реда на чл. 44.
(3) Когато исканото лице даде съгласие да бъде предадено, съдът постановява решение в 7-дневен срок от изтичането на срока за оттегляне на съгласието по ал. 2, след проверка на условията по чл. 36 и чл. 41 и основанията за отказ по чл. 39. Решението е окончателно.”
Изслушване на лицето
Чл. 46. Когато задържаното лице не даде предвиденото в чл. 45 съгласие да бъде предадено, то има право да бъде изслушано от съда по реда на този закон.
Комисията предлага чл. 46 да отпадне.
Решение за предаване
Чл. 47. (1) Окръжният съд взема решение дали да се предаде лицето при условията и в сроковете, определени в тази глава.
(2) Ако окръжният съд прецени, че предоставената от издаващата държава членка информация е недостатъчна за вземане на решение за предаването на лицето, той изисква необходимата допълнителна информация, като определя срок за получаването й.
(3) Издаващият съдебен орган може във всеки момент да предава на българския изпълняващ съдебен орган всякаква допълнителна информация.
Комисията предлага чл. 47 да отпадне.
30

Решение при множество европейски заповеди за арест
Чл. 48. (1) Ако две или повече държави членки издадат европейски заповеди за арест за едно и също лице, съдът взема решение по реда на чл. 17.
(2) Съдът може да се консултира с Евроджаст при вземане на решението по ал. 1.
(3) В случай на конкуренция на Европейска заповед за арест и молба за екстрадиция, подадена от трета страна, съдът взема решение дали да изпълни приоритетно Европейската заповед за арест или молбата за екстрадиция, като преценява внимателно всички обстоятелства, по-специално обстоятелствата, посочени в чл. 17, ал. 6 и в съответния международен договор.
(4) Този член не засяга задълженията на държавите членки, произтичащи от Статута на Международния наказателен съд.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 48, който става чл. 46:
“Решение при множество европейски заповеди за арест. Конкуренция между
Европейска заповед за арест и молба за екстрадиция
Чл. 46. (1) Когато в окръжния съд са постъпили европейски заповеди за арест от две или повече държави членки за едно и също лице, съдът взема решение с оглед на всички обстоятелства, след като прецени тежестта и мястото на извършване на престъпленията, датите на постъпване на европейските заповеди за арест и целта, за която е издадена съответната заповед.
(2) Съдът може да се консултира с Eurojust при вземане на решението по ал. 1.
(3) В случай на конкуренция между Европейска заповед за арест и молба за екстрадиция, подадена от държава, която не е членка на Европейския съюз, съдът преценява всички обстоятелства, по-специално посочените в ал. 1 и в съответния международен договор.
(4) Молба за екстрадиция, подадена от Международния наказателен съд се ползва с предимство.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 47:
“Привилегии и имунитети
Чл. 47. (1) Когато исканото лице се ползва с привилегия или имунитет по отношение на юрисдикцията на Република България и български орган има правомощие да отнеме привилегията или да снеме имунитета, съдът незабавно прави искане за това до компетентния орган.
(2) Когато компетентен е орган на друга държава или международна организация, съдът незабавно уведомява издаващия орган, за да направи искане за отнемане на привилегията или снемане на имунитета.
(3) В случаите по ал. 1 и 2 сроковете за приключване на съдебното производство по изпълнение на Европейската заповед за арест започват да текат от деня, в който съдът е уведомен за отнемането на привилегията или за снемането на имунитета.”
31

Производство пред апелативния съд
Чл. 49. (1) Решението на окръжния съд по чл. 47 подлежи на проверка от апелативния съд по жалба на лицето и неговия защитник или по протест на прокурора, подадени в 5-дневен срок от обявяване на решението.
(2) Жалбата и протестът се разглеждат в 5-дневен срок от постъпването им в
съда.
(3) Решението на съда е окончателно.
Комисията подкрепя по ПРИНЦИП текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 49. който става чл. 48:
“Производство пред апелативния съд
Чл. 48. (1) Решението на окръжния съд подлежи на проверка от апелативния съд по жалба на лицето и неговия защитник или по протест на прокурора, подадени в 5-дневен срок от обявяване на решението.
(2) Жалбата и протестът се разглеждат в 5-дневен срок от постъпването им в съда по реда на чл. 44.
(3) Решението на съда се постановява не по-късно от 60 дни от задържането на лицето от полицията и е окончателно.”
Срокове и ред на постановяване на съдебно решение
Чл. 50. (1) Европейска заповед за арест се разглежда и изпълнява незабавно.
(2) Когато исканото лице даде съгласие да бъде предадено, окончателното съдебно решение по изпълнението на Европейската заповед за арест се постановява в срок 10 дни от даване на съгласието.
(3) В останалите случаи окончателното съдебно решение по изпълнението на Европейската заповед за арест се постановява в срок 60 дни след задържането на исканото лице.
(4) Когато в определени случаи Европейската заповед за арест не може да бъде изпълнена в сроковете по ал. 2 и 3, съдът своевременно уведомява за това издаващия съдебен орган, като излага мотивите за забавянето. В такъв случай сроковете могат да се продължат с още 30 дни.
(5) До постановяването и влизането в сила на съдебното решение по Европейската заповед за арест съдът гарантира, че са налице предпоставките за ефективното предаване на лицето.
(6) Всеки отказ за изпълнение на Европейска заповед за арест трябва да бъде мотивиран.
(7) Ако се констатират редовни забавяния от страна на друга държава членка при изпълняването на европейски заповеди за арест, Република България чрез Министерството на правосъдието уведомява Съвета на Европейския съюз, за да се проведе оценка на изпълнението на рамковото решение на ниво държави членки. Комисията подкрепя по ПРИНЦИП текста на вносителя и предлага следната редакция на чл 50. който става чл. 49;
“Продължаване на срока за постановяване на съдебно решение
Чл. 49 (1) Когато Европейската заповед за арест не може да бъде изпълнена в сроковете по чл. 45, ал. 3 и чл. 48, ал. 3, съдът незабавно уведомява за това издаващия орган, като излага мотивите за забавянето. В този случай сроковете се продължат с още 30 дни.
32

(2) Когато производството не е приключило в 90-дневен срок от задържането на лицето от полицията, съдът незабавно уведомява Eurojust за закъснението, като излага мотиви за това.”
Временно предаване или изслушване на исканото лице
Чл. 51. (1) Когато Европейската заповед за арест е издадена с цел провеждане на наказателно преследване, окръжният съд изслушва или предава временно исканото лице.
(2) Условията за изслушване на исканото лице, както и условията и продължителността на временното предаване се определят с двустранно споразумение между окръжния съд и издаващия съдебен орган.
(3) Исканото лице се изслушва от съда в съответствие с българското законодателство и при условията, определени в двустранното споразумение.
(4) В случай на временно предаване на лицето трябва да се осигури възможност да се върне, за да присъства на съдебните заседания в производството по неговото предаване.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 51, който става чл. 50;
“Временно предаване или изслушване на исканото лице
Чл. 50. (1) Когато Европейската заповед за арест е издадена с цел провеждане на наказателно преследване и до приключване на съдебното производство по изпълнение на заповедта издаващият орган направи искане до окръжния съд за изслушване или временно предаване на исканото лице, съдът или изслушва лицето или го предава временно на издаващия орган.
(2) Исканото лице се изслушва от. съда в присъствие на представител на издаващия орган в съответствие с българското законодателство и при условия, определени по споразумение между издаващия орган и окръжния съд.
(3) Исканото лице се предава временно при условия и за срок, определени по споразумение между издаващия орган и окръжния съд.
(4) Временно предаване се допуска при условие, че издаващият орган гарантира връщането на лицето в Република България, за да участва в съдебното производство по изпълнение на заповедта.”
Привилегии и имунитети
Чл. 52. (1) Когато исканото лице се ползва с привилегия или имунитет по отношение на юрисдикцията на Република България, сроковете по чл. 50 започват да текат от деня, в който съдът е известен за отнемането на привилегията или за снемането на имунитета. Република България гарантира, че предпоставките за ефективното предаване на лицето ще са налице и когато лицето спре да се ползва от привилегия или имунитет.
(2) Когато компетентен български орган има правомощие да отнема привилегия или да снема имунитет, съдът изисква той да упражни незабавно това си правомощие.
(3) Когато орган на друга държава или международна организация имат правомощие да отнемат привилегия или да снемат имунитет, издаващият съдебен орган е компетентен да изисква упражняването на такова правомощие.
Комисията предлага чл. 52 да отпадне.
33

Конкуриращи се международни задължения
Чл. 53. (1) Този закон не засяга задълженията на Република България, когато исканото лице е екстрадирано в Република България от трета държава и когато това лице е защитено от разпоредбите относно принципа на особеността на международния акт, по силата на който е било екстрадирано.
(2) Република България предприема всички необходими действия за незабавно получаване на съгласие от държавата, от която е било екстрадирано исканото лице, за да може то да бъде предадено на държавата членка, издала Европейската заповед за арест.
(3) Сроковете по чл. 50 започват да текат от деня, в който спира действието на принципа на особеността.
(4) До постановяването на решението на държавата, от която е било екстрадирано исканото лице, Република България гарантира, че са налице предпоставките за ефективното предаване на лицето.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 53. който става чл. 51:
“Предаване на лице, екстрадирано в Република България
Чл. 51. (1) Лице, екстрадирано в Република България от държава, която не е членка на Европейския съюз и защитено от принципа на особеността, предвиден в международния акт, по силата на който е било екстрадирано, не може да се предаде на издаващия орган, освен ако е получено съгласие от държавата, от която е било екстрадирано.
(2) Министърът на правосъдието незабавно прави искане до компетентния орган на държавата, от която е било екстрадирано исканото лице, за съгласие то да бъде предадено на издаващия орган.
(3) Сроковете за приключване на съдебното производство по изпълнение на Европейската заповед за арест започват да текат от деня на получаване на съгласието по ал. 2.
(4) До получаване на решението на държавата, от която е било екстрадирано исканото лице, окръжният съд му налага мярка, която осигурява участието му в производството по изпълнение на Европейската заповед за арест.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 52.
“Отложено изпълнение на Европейската заповед за арест. Изпълнение под
условие
Чл. 52. (1) Ако срещу исканото лице в Република България има висящо наказателно производство или влязла в сила присъда за престъпление, различно от посоченото в Европейската заповед за арест, с решението за предаване, съдът може да отложи предаването на лицето до приключване на наказателното производство или до изтърпяване на наложеното наказание.
(2) В случаите по ал. 1 вместо отлагане на предаването, съдът може да предаде временно исканото лице на издаващата държава членка при условия, определени в писмено споразумение между съда и издаващия орган.”
34

Уведомяване за решението
Чл. 54. Окръжният съд уведомява своевременно издаващия съдебен орган за решението и за действията по изпълнението му, които ще се предприемат във връзка с Европейската заповед за арест.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 54. който става чл. 53:
“Уведомяване за решението
Чл. 53. (1) Окръжният съд уведомява незабавно издаващия орган за решението по Европейската заповед за арест и за действията по изпълнението му, които ще се предприемат.
(2) Заверен препис от влязлото в сила решение за изпълнение на Европейската заповед за арест незабавно се изпраща на Върховната касационна прокуратура за издаване на постановление за изпълнение на решението.”
Комисията предлага да се създаде нов раздел III:
“Раздел III
Предаване на лица по Европейска заповед за арест. Транзит”
Срокове за предаване на лицето
Чл. 55. (1) Исканото лице трябва да бъде предадено по реда на чл. 24 от този закон на дата, за която съответните органи са се споразумели.
(2) Лицето трябва да бъде предадено не по-късно от 10 дни след влизането в сила на съдебното решение за изпълнение на Европейската' заповед за арест.
(3) Когато независещи от държавите членки обстоятелства попречат на предаването на исканото лице в срока по ал. 2, Върховната касационна прокуратура, Националното централно бюро “Интерпол” и издаващият съдебен орган трябва своевременно да влязат във връзка и да се споразумеят за нова дата на предаване. В такъв случай предаването се извършва до 10 дни след новата дата.
(4) По изключение предаването може да бъде временно отложено поради сериозни хуманитарни причини, като наличието на основателни предположения, че то ще подложи на явен риск живота или здравето на исканото лице. Европейската заповед за арест се изпълнява веднага след отпадането на такива предположения. Върховната касационна прокуратура незабавно уведомява издаващия съдебен орган и те се споразумяват за нова дата на предаване. В такъв случай предаването се извършва до 10 дни след новата дата.
(5) Ако лицето не бъде предадено след изтичането на сроковете по ал. 2 - 4, то се освобождава.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 55. който става чл. 54;
“Предаване на лицето
Чл. 54. (1) Предаването на исканото лице се извършва по реда на чл. 26, ал. 1-3 не по-късно от 10 дни от влизане в сила на съдебното решение за изпълнение на Европейската заповед за арест.
(2) Когато по независещи от държавите членки причини предаването на лицето в срока по ал. 1 не е извършено, Върховната касационна прокуратура, Националното централно бюро “Интерпол” и издаващият орган незабавно
35

уговарят нова дата за предаване. В този случай предаването се извършва не по- късно от 10 дни от новата дата.
(3) Предаването може да бъде временно отложено от окръжния съд при основателно предположение, че то ще застраши живота или здравето на исканото лице. Европейската заповед за арест се изпълнява незабавно след отпадане на това предположение. Върховната касационна прокуратура и издаващият орган незабавно уговарят нова дата за предаване. В този случай предаването се извършва до 10 дни от новата дата.
(4) Ако лицето не бъде предадено след изтичане на сроковете по ал. 1-3, то се освобождава.”
Отложено или условно предаване
Чл. 56. (1) Окръжният съд, след като вземе решение да изпълни Европейската заповед за арест, може да отложи предаването на исканото лице, ако срещу него има образувано в Република България наказателно производство или има постановена от български съд присъда за деяние, различно от посоченото в Европейската заповед за арест, до приключване на наказателното производство или до изтърпяване на наложеното по присъдата наказание.
(2) Вместо отлагане на предаването исканото лице може да бъде предадено временно на издаващата държава членка при условия, които се определят в двустранно споразумение. Споразумението се изготвя в писмен вид и условията в него имат задължителен характер за всички органи на издаващата държава членка.
Комисията предлага чл. 56 да отпадне.
Транзит
Чл. 57. (1) Министерството на правосъдието приема молбите за транзит и необходимите документи, както и всякаква друга официална кореспонденция във връзка с молбите за транзит и незабавно ги предава на Върховната касационна прокуратура за вземане на решение по тях.
(2) Върховната касационна прокуратура разрешава транзит през територията на Република България на лице, което се предава с цел привеждане в изпълнение на наказание “лишаване от свобода” по присъда или взета мярка за неотклонение “задържане под стража”, при условие че бъде предоставена информация за:
1. издадена Европейска заповед за арест;
2. характера и правната квалификация на престъплението;
3. описание на обстоятелствата, при които е извършено престъплението, включително дата и място на извършване.
(3) Молбата за транзит и информацията по ал. 2 се изпращат на органа по ал. 1 по начин, който може да удостовери предаването им писмено. Върховната касационна прокуратура известява за своето решение по същия ред.
(4) Когато лицето, за което е издадена Европейска заповед за арест с цел провеждане на наказателно производство, е български гражданин или постоянно пребиваващ в Република България, транзитът може да се извърши, при условие че след като бъде изслушано лицето, то ще бъде върнато в Република България за изтърпяване на наложеното с присъда срещу него в издаващата държава членка наказание “лишаване от свобода” или на взета мярка за неотклонение “задържане под стража”.
(5) Разпоредбите на този член не се прилагат в случай на превоз по въздух без планирано междинно кацане. В случай че се наложи извънредно кацане, издаващата държава членка предоставя информацията по ал. 2 на органа по ал. 1.
36

(6) Разпоредбите на този член се прилагат по аналогия, когато транзитът е на лице, което се екстрадира от трета държава в държава членка. В този случай изразът “Европейска заповед за арест” се счита за заменен с израза “молба за екстрадиция”.
(7) Разпоредбите на този член се прилагат съответно и когато български правосъдни органи поискат транзит през територията на друга държава.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 57, който става чл. 55:
“Транзит на лице, предадено въз основа на Европейска заповед за арест
Чл. 55. (1) Министърът на правосъдието приема молбите за транзит и придружаващите ги документи по начин, който удостоверява писменото им предаване и незабавно ги изпраща на Върховната касационна прокуратура.
(2) Върховната касационна прокуратура разрешава транзит през територията на Република България на лице, което се предава за изпълнение на наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане при условие че е предоставена информация за:
1. самоличността и гражданството на лицето;
2. издадената Европейска заповед за арест;
3. характера и правната квалификация на престъплението;
4. обстоятелствата, при които е извършено престъплението, включително дата и място на извършване.
(3) Върховната касационна прокуратура уведомява държавата членка, поискала транзита и министъра на правосъдието за своето решение по начин, който може да удостовери предаването му писмено.
(4) Когато лицето, за което е издадена Европейска заповед за арест с цел провеждане на наказателно преследване, е български гражданин или постоянно пребиваващ в Република България, транзитът може да се извърши, при условие че след като приключи наказателното производство в издаващата държава с присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане на лицето, то ще бъде върнато в Република България за изтърпяването им.
(5) Разпоредбите на този член не се прилагат в случай на превоз по въздух без планирано междинно кацане в Република България. В случай че се наложи извънредно кацане, издаващата държава членка предоставя информацията по ал. 2 на министъра на правосъдието.
(6) Разпоредбите на ал. 1-5 се прилагат съответно, когато транзитът е на лице, екстрадирано от трета държава в държава- членка на Европейския съюз.
(7) Разпоредбите на този член се прилагат съответно и когато органите по чл. 56, ал. 1 поискат транзит през територията на друга държава-членка на Европейския съюз. “
Комисията предлага да се създаде раздел IV с нови чл. 56,57,58 и 59 :
“Раздел IV
Издаване на Европейска заповед за арест в Република България
Компетентни органи
Чл. 56. (1) Европейска заповед за арест в Република България се издава от:
1. съответния прокурор - за обвиняем или за осъден с влязла в сила присъда;
37

2. съответния съд - за подсъдим.
(2) Европейската заповед за арест се издава във формата и със съдържанието, посочени в чл. 37.
Изпращане на Европейска заповед за арест
Чл. 57. (1) Когато местонахождението на исканото лице на територията на държава-членка на Европейския съюз е известно, издаващият орган може да изпрати Европейската заповед за арест пряко до изпълняващия орган в държавата членка. Когато издаващият орган не разполага с информация за изпълняващия орган на държавата членка, той се консултира с Европейската съдебна мрежа.
(2) Издаващият орган може да подаде сигнал за исканото лице в ШИС чрез органите на Министерството на вътрешните работи.
(3) Сигналът по ал. 2 се подава в съответствие с чл. 95 от Конвенцията от 19 юни 1990 г. за прилагане на Шенгенското споразумение от 14 юни 1990 г. за постепенно премахване на контрола върху общите държавни граници.
(4) Сигналът за издирване в ШИС се придружава от информацията по чл. 37, ал. 1 и 2 и се приравнява на Европейска заповед за арест.
(5) Изпращането на Европейска заповед за арест може да се осъществи
чрез:
1. ШИС;
2. телекомуникационната система на Европейската съдебна мрежа;
3. органите на Международната организация на криминалната полиция (Интерпол), или
4. всеки надлежно защитен начин, при който изпълняващата държава членка може да установи автентичността на Европейската заповед за арест.
(6) Трудностите по установяване на автентичността на документ, необходим за изпълнение на Европейска заповед за арест се разрешават пряко от издаващия и изпълняващия органи или с участието на централните органи на държавите членки.
Информация, предоставяна от издаващия орган
Чл. 58. Издаващият орган по чл. 56, ал. 1 предоставя необходимите данни и информация по искане на изпълняващия орган във връзка с производството по изпълнение на Европейска заповед за арест.
Уведомяване за забавяне на изпълнението на Европейска заповед за арест
Чл. 59. При редовни забавяния на изпълнението на издадена в Република България Европейска заповед за арест от страна на държава членка, министърът на правосъдието уведомява Съвета на Европейския съюз, за да се направи оценка на изпълнението от държавите членки на Рамковото решение на Съвета на Европейския съюз N 2002/584/ JHA от 13 юни 2002 г..”
Раздел III
Последици от предаването
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на раздел 111. който става раздел V.
38

Приспадане на срока на задържане в изпълняващата
държава членка
Чл. 58. Сроковете на задържане във връзка с изпълнението на Европейска заповед за арест, издадена от български съд или прокуратура, се приспадат от общия срок на лишаване от свобода, който лицето трябва да изтърпи по постановена от български съд присъда или взета мярка за неотклонение.
Комисията подкрепя по ПРИНЦИП текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 58. който става чл. 60:
“Приспадане на времето на задържане в изпълняващата
държава членка
Чл. 60. Времето на задържане в изпълняващата държава членка във връзка с Европейска заповед за арест, издадена от органите по чл. 56, ал. 1, се приспада от общия срок на лишаване от свобода, който лицето трябва да изтърпи по постановена от български съд присъда.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 61:
“Принцип на особеността
Чл. 61. (1) Лице, предадено въз основа на Европейска заповед за арест, не може да бъде наказателно преследвано, съдено или задържано в Република България за престъпление, извършено преди предаването му, различно от това, за което е издадена заповедта.
(2) Ал. 1 не се прилага, когато:
1. предаденото лице е имало възможност да напусне територията на Република България и не го е направило до 45 дни от окончателното му освобождаване или се е завърнало отново на нея, след като я е напуснало;
2. за престъплението не се предвижда наказание лишаване от свобода или доживотен затвор;
3. наказателното производство не изисква вземане на мярка, която ограничава личната свобода;
4. исканото лице се е отказало пред изпълняващия орган от прилагане на принципа на особеността едновременно с даване на съгласие да бъде предадено в Република България;
5. след предаването му в Република България исканото лице изрично се е отказало от прилагане принципа на особеността за престъпления, извършени преди неговото предаване.
6. изпълняващият орган е дал съгласие принципът да не се прилага.”
(3) В случаите по ал. 2, т. 5 предаденото в Република България лице може да се откаже от прилагане на принципа на особеността пред компетентния орган, издал заповедта, като се прилага съответно чл. 19, ал. 1 и 2. “
Възможно наказателно преследване за други престъпления
Чл. 59. (1) Когато съдът, с чието решение е предадено лицето, даде съгласието си по реда на ал. 2, лицето може да бъде наказателно преследвано или спрямо него да се приведе в изпълнение наказание “лишаване от свобода” за престъпление, извършено преди предаването му и различно от това, за което е предадено.
39

(2) Молбата за съгласие се предава на съда, придружена от информацията и превода по чл. 40. Съдът се произнася при спазване на разпоредбите на чл. 34, 36, 37 и 38.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 59. който става чл. 62;
“Наказателно преследване за други престъпления със съгласието на
изпълняващия орган
Чл. 62. (1) Молба за получаване на съгласието по чл. 61, ал. 2, т. 6 се подава от съответния български орган, издал заповедта, заедно с информацията и превода по чл. 37.
(2) Молба за даване на съгласие, се подава до окръжния съд, с чието решение е предадено лицето, заедно с информацията и превода по чл. 37, по реда на чл. 57. Съдът дава съгласие при спазване на разпоредбите на чл. 36 и чл. 39-41. Съдът се произнася с решение не по-късно от 30 дни от получаване на молбата.”
Последващо предаване или последваща екстрадиция
Чл. 60. (1) Лице, предадено от Република България на издаваща държава членка на основание на Европейска заповед за арест, може да бъде предадено без съгласието на компетентния български съд на трета държава членка на основание на Европейска заповед за арест, издадена за престъпление, извършено преди предаването му, когато:
1. исканото лице е имало възможност да напусне територията на държавата членка, в която е предадено, и не го е направило до 45 дни след окончателното си освобождаване или се е завърнало на тази територия, след като я е напуснало;
2. когато лицето даде съгласие да бъде предадено в трета държава членка на основание на Европейска заповед за арест; съгласието се дава пред компетентния съдебен орган на издаващата държава членка и се отразява в съответните протоколи съгласно националното законодателство на тази държава; съгласието се дава по начин, който ясно показва, че е направено доброволно и лицето ясно съзнава последиците от него; за тази цел на лицето се осигуряват защита и преводач;
3. когато исканото лице не подлежи на правото на особеността съгласно чл. 39, ал. 2, т. 5 и 6 и чл. 59, ал. 1.
(2) Компетентният български съд дава съгласие за предаване на друга държава членка при спазване на следните правила:
1. искането за съгласие се предава по реда на чл. 42, придружена от информацията и превода по чл. 40;
2. съгласие се дава, когато този закон предвижда предаване за престъплението, за което то се иска;
3. решението се постановява не по-късно от 30 дни след получаването на молбата.
(3) Съдът се произнася при спазването на чл. 36, 37 и 38.
(4) Въпреки разпоредбата на ал. 1 предаденото на основание на Европейска заповед за арест лице не се екстрадира в трета държава без съгласието на компетентния български орган. Съгласието се дава в съответствие с международните актове, по които Република България има задължения, както и в съответствие с българското законодателство.
40

Комисията подкрепя по ПРИНЦИП текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 60 , който става чл. 63:
“Последващо предаване или последваща екстрадиция
Чл. 63. (1) Лице, предадено на Република България от държава членка може да бъде предадено на трета държава членка въз основа на Европейска заповед за арест, издадена за престъпление, извършено преди предаването му на Република България, без съгласието на изпълняващия орган, когато:
1. лицето даде съгласие да бъде предадено в трета държава членка въз основа на Европейска заповед за арест по реда на чл. 61, ал. 3;
2. исканото лице не се ползва от принципа на особеността съгласно чл. 61, ал. 2, т. 1 и 4-6.
(2) След предаване на лице от Република България въз основа на Европейска заповед за арест в издаващата държава, съгласие за предаване на лицето на трета държава членка се дава от окръжния съд, постановил решение за изпълнение на заповедта, при условията и по реда, предвидени в чл. 62, ал. 2.
(3) Лице, предадено на Република България въз основа на Европейска заповед за арест, може да бъде предадено на трета държава, която не е членка на Европейския съюз, само със съгласието на изпълняващата държава членка.”
Предаване на вещи
Чл. 61. (1) Компетентният български съд съобразно българското
законодателство, може по искане на издаващия съдебен орган или по своя инициатива да разпорежда изземването и предаването на вещи, които:
1. могат да бъдат изискани като доказателства, или
2. са придобити от исканото лице в резултат на престъплението.
(2) Вещите по ал. 1 се предават дори и ако Европейската заповед за арест не може да се изпълни поради смърт или бягство на исканото лице.
(3) Когато вещите по ал. 1 подлежат на изземване или конфискация на българска територия, при положение че са необходими във връзка с висящо наказателно производство, компетентният български съд може да вземе решението временно да бъдат задържани или предадени на издаващата държава членка с условие да бъдат върнати.
(4) Всички права, които Република България или трети страни са придобили върху посочените вещи, се запазват. При наличие на такива права вещите ще бъдат върнати безплатно на изпълняващата държава членка възможно най-бързо след приключване на наказателното производство.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 61. който става чл. 64:
“Предаване на вещи
Чл. 64. (1) По искане на издаващия орган или служебно съответният окръжен съд може да разпореди съгласно българското законодателство изземването и предаването на вещи, които:
1. могат да бъдат изискани като доказателства, или
2. са придобити от исканото лице в резултат на престъплението.
(2) Вещите по ал. 1 се предават и в случаите, когато Европейската заповед за арест не може да бъде изпълнена поради смърт или укриване на исканото лице.
(3) Когато вещите по ал. 1 подлежат на изземване или конфискация на територията на Република България, при положение че са необходими във
41

връзка с висящо наказателно производство в издаващата държава членка, компетентният български съд може да вземе решение временно да бъдат задържани в Република България или временно да бъдат предадени на издаващата държава членка с условие да бъдат върнати.
(4) Правата, които Република България или трети лица са придобили върху посочените вещи, се запазват. При наличие на такива права вещите се връщат в изпълняващата държава членка на разноски на издаващата държава членка незабавно след приключване на наказателното производство.”
Комисията предлага да се създадат чл. 65 и 66:
“Разноски
Чл. 65. (1) Разноски по изпълнение на Европейска заповед за арест, направени на територията на Република България като изпълняваща държава се поемат от нея.
(2) Всички останали разноски се поемат от издаващата държава.
Субсидиарно прилагане на Наказателно-процесуалния кодекс
Чл. 66. Доколкото този закон не съдържа специални правила се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс.”
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на подразделението.
§ 1. Доколкото този закон не съдържа специални процесуални разпоредби, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс.
Комисията предлага § 1 да отпадне.
§ 2. Образуваните екстрадиционни производства и допуснатите екстрадиции се довършват и изпълняват по реда на този закон.
Комисията приема текста на вносителя за § 2, който става § 1.
§ 3. В Наказателно-процесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. 89 от 1974 г.; попр., бр. 99 от 1974 г.; бр. 10 от 1975 г.; изм. и доп., бр. 84 от 1977 г., бр. 52 от 1980 г., бр. 28 и 38 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г., бр. 31, 32 и 35 от 1990 г., бр. 39,109 и 110 от 1993 г., бр. 84 от 1994 г., бр. 50 от 1995 г., бр. 107 и 110 от 1996 г., бр. 64, 65 и 95 от 1997 г., бр. 21 и 45 от 1998 г., бр. 26, 70 и 88 от 1999 г., бр. 42 от 2001 г., бр. 74 от 2002 г., бр. 50 и 57 от 2003 г. и бр. 26, 38, 89 и 103 от 2004 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 362, ал. 1 се създава т. 6:
“6. е допусната екстрадиция в случай на задочно осъждане при дадена гаранция от българската държава за възобновяване на наказателното дело - за престъплението, за което екстрадицията е допусната.”
4. Членове 435-441 се отменят.
Комисията подкрепя по ПРИНЦИП текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3. който става § 2:
«§ 2. В Наказателно-процесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. 89 от 1974 г.; попр., бр. 99 от 1974 г.; бр. 10 от 1975 г.; изм. и доп., бр. 84 от 1977 г., бр. 52 от 1980 г., бр. 28 и 38 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г., бр. 31,32 и 35 от 1990 г., бр. 39,109 и 110 от 1993
42

г., бр. 84 от 1994 г., бр. 50 от 1995 г., бр. 107 и 110 от 1996 г., бр. 64, 65 и 95 от 1997 г., бр. 21 и 45 от 1998 г., бр. 26, 70 и 88 от 1999 г., бр. 42 от 2001 г., бр. 74 от 2002 г., бр. 50 и 57 от 2003 г. и бр. 26,38, 89 и 103 от 2004 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 362а, ал. 1 се създава изречение второ:
“Когато искането е направено от задочно осъден, предаден от друга държава на Република България, при предоставени гаранции за възобновяване на делото, съдът го възобновява без да преценява дали лицето е знаело или не за наказателното преследване срещу него.”
2. Раздел II на глава двадесет и втора «Особени производства», с членове 435-441 се отменя.»
§ 4. Този закон влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на чл. 33 - 61, които влизат в сила от 1 януари 2007 г.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на §4. който става § 3:
«§ 3. Този закон влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на чл. 35-65, които влизат в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.»
43








































































5












































































Комисията подкрепя по ПРИНЦИП текста на вносителя и предлага следната редакция на приложението към закона:
“Приложение към чл. 37, ал.1
ЕВРОПЕЙСКА ЗАПОВЕД ЗА АРЕСТ1
Тази заповед е издадена от компетентен съдебен орган. Искаме долупосоченото лице да бъде задържано и предадено с цел провеждане на наказателно преследване или изпълнение на наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане.

1






















































































































































































6