Консултативен съвет по законодателството

---

ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Проф. Огнян Герджиков
ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
Доц. Анелия Мингова
СТАНОВИЩЕ
Относно: Законопроекта за изменение и допълнение на
Закона за съдебната власт, № 202-01-23/19.04.2002 г.,
внесен от Министерския съвет
На заседания на 22 и 29 май 2002 г. Консултативният съвет по
законодателството обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на
Закона за съдебната власт, внесен от Министерския съвет. След станалите
разисквания Консултативният съвет по законодателството прави следните
предложения за подобряване на законопроекта.

1. По § 1, чл. 12, ал. 41
Предвидената тук нова разпоредба - ал. 4 на чл. 12, няма
отношение към предметното му съдържание. Тя би трябвало да се
съдържа в специалния закон - в случая това е Закона за публичност на
имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности. По тези
съображения систематичното място на разпоредбата е в Преходни и
заключителни разпоредби със съответна редакция като изменение и
допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи
висши държавни длъжности (чл. 2, т. 5, 6 и 7 и 14).
2. По § 2, чл. 20, т. 1 (нова ал. 2).
Вместо от “внасянето на решението” да се изпише: “от обявяване
на внасянето на решението”.
Самото “внасяне” е техническо действие и то не е достатъчно.
Фиксирането на момента, от който започва да тече 14-дневния срок за
обжалване, трябва не само да бъде документиран, но и да гарантира
реалното узнаване на въпросното решение от членовете на ВСС. Дори
при тази хипотеза остава открит въпросът от кога започва да тече този
срок за членове на ВСС, които не са присъствали на заседанието, на което
е обявено внасянето на решението.
3. По § 2, чл. 20, ал. 2 думите “деня на конституирането” да се
заменят с думите “от първото заседание”.
В кой момент се приема, че е конституиран Висшият съдебен съвет
е въпрос, който може да се решава по различен начин. Това внася
объркване и неяснота за срока, в рамките на който може да се оспорва
законосъобразността на избора на делегатските събрания.
1Посочването на § и неговия номер препраща към Законопроекта за изменение и допълнение
на ЗСВ, а добавянето след запетайката на плен и неговия номер - препраща към действащия


4. По § 2, т. 4, ал. 5 (нова).
Възможни са два подхода към предложения текст.
а) Текстът да отпадне изцяло. Макар и оспорен изборът се смята за
законен до доказване на противното, поради което няма основание за
отстраняване. Още повече, че хипотетично е възможно да бъде оспорен
изборът на голям брой лица и изключването им от заседанията може да
парализира работата на ВСС.
б) Текстът да се измени в смисъл, че лицето, чийто избор се
оспорва, участва в заседанията на ВСС, но не гласува. Така ще се
избегнат всякакви възможности за злоупотреба и това участие,
независимо от изхода на спора, няма да доведе до нелегитимност на
взетите решения.
5. По § 3, чл. 26.
Според нас няма разумни основания, нито логичен отговор защо
целия чл. 26 ЗСВ, се отменя. Никъде другаде не се предвижда уредба на
въпроса за ритмичността на заседанията на ВСС, за кворума, за
мнозинствата, за редуцирането на неговите членове. Най-много тук
трябва да бъде отменена ал. 1 на чл. 26, тай като по този въпрос се
предлага самостоятелна уредба в предлаганата нова гл. III (вж. по-долу №
6). Останалите разпоредби трябва да останат.
6. По § 3 и 11.
С § 3 се отменя чл. 26 ЗСВ, във връзка с новосъздаваната глава
трета с чл. 34а, 346 и 34в.
От правно техническо гледище по уместно е да се направи
изменение и допълнение към чл. 26 и ако е нужно да се създадат нови
членове. Главата сега е “Висш съдебен съвет” и урежда въпросите,
свързани с този орган. Председателстващият е тясно свързан с него. С
изнасянето на неговите функции в отделна глава материята се разкъсва и
закон за съдебната власт.

се създава невярна представа, че председателстващия е специален орган
на ВСС, какъвто характер той няма. Той само организира и ръководи
провеждането на заседанието (новия чл. 34а, ал. 2.). С това ще отпадне
необходимостта от преномерирането на главите.
Ако все пак се счете за необходимо главата да се запази, тя да се
номерира глава втора “а” със същото заглавие, което прави § 12 излишен.
С ал.4 на чл. 34а се дава възможност на член по право на ВСС не
само да председателства заседанието, но и да го свиква и организира, т.е.
министъра на правосъдието да прехвърля своите правомощия по
организацията и свикването на заседанието на ВСС. Подобна разпоредба
поставя под съмнение нейната конституционосъобразност. Сегашната
разпоредба дава право на заместващия само да председателства
заседанието.
С оглед на горното предлагаме чл. 26 ЗСВ да се допълни с
новопредлаганата ал. 2 и 3 на чл. 346, които да станат ал. 3 и 4 на чл. 26,
сегашните ал.3 стане ал. 5, а ал. 4 да се отмени.
7. По § 4, чл. 27, ал. 1, т. 6.
Текстът може да се окаже несъгласуван с Конституцията. С
решение № 1/99 г. по к.д. № 34/98 КС посочи, че според чл. 127, т. 1
Конст. само прокуратурата разполага с обвинителни функции за
привличане към наказателна отговорност. Беше обезсилен старият текст
на чл. 27, ал. 1, т. 6 ЗСВ, който оправомощаваше и председателите на
ВКС, ВАС и министъра на правосъдието да предлагат на ВСС да снема
имунитет на магистрат. Освен това, нововъведението не изключва
възможността за противоречия между двата субекта на инициатива
(главния прокурор и една пета от членовете на ВСС). Пита се как една
пета от членовете на ВСС ще могат (независимо от прокуратурата, а в
някои случаи и против нея) да съберат и представят на ВСС сигурни
данни за умишлено престъпление от общ характер (чл. 29, ал. 1, т. 4 ЗСВ)
като основание за снемане на имунитета? Като се запази идеята да има и


друг субект на инициатива наред с главния прокурор, да се потърси друго
решение; искане за снемане на имунитет да може да прави общото
събрание на прокурорите от ВКП, или общото събрание на про1сурорите
от ВАП. Ако все пак се допусне членове на ВСС да могат да искат
снемане на имунитет на магистрат, техният брой трябва да бъде
значително по-голям от една пета от състава на Съвета, например една
трета, две пети и т.н., за да се изрази наличието на едно по-общо мнение
по този въпрос, зад което застават по-голям брой членове на ВСС. Все пак
по тази линия не трябва да се отива примерно до мнозинство повече от
половината членове на ВСС, защото това би предрешило решението на
ВСС.
8. По § 4, чл. 27, ал. 1, т. 10.
Вместо “ежегоден” да се изпише “годишен”, както в § 18, 22, 26, 31,
35 и др.
9. По § 4, чл. 27, ал. 1, т. 12 предлагаме да отпадне.
Текстът е ненужен. Той не създава самостоятелно правно правило и
не носи никаква информация.
10. По § 4, чл. 27, ал. 1, т. 4,12 и 13.
а) с т. 4 се предлага ВСС да приема Етичен кодекс за съдиите,
прокурорите и следователите и Етичен кодекс за съдебните служители.
Приемането на двата кодекса от ВСС те не могат да бъдат етични.
Приети от държавен орган какъвто е ВСС, тези кодекси стават правни
източници и техните норми стават задължителни. В този смисъл
наименованието не съответства на съдържанието.
ВСС не може да приема кодекси. Този термин се отнася за правни
актове от висша степен и се приемат от законодателния орган според чл. 4
от Закона за нормативните актове.


Етични кодекси биха могли да приемат съответните съсловни
сдружения.
б) с т. 12 приетите решения от ВСС в рамките на компетентността
му, се обявяват за задължителни за органите на съдебната власт.
Тази точка да отпадне, тъй като не всички решения на ВСС са
юридически еднакви. Едни пораждат задължения, други са
препоръчителни, а трети подлежат на съдебен контрол.
Да се обявят всички решения на ВСС за задължителни, означава да
се изключи съдебния контрол.
в) в т. 13, предлога “при” да се замени с предлога “с”.
11. По § 4, чл. 27, ал. 1, т. 14 и 15.
Вместо думата “за “ да се изпише думата “на”.
12. По § 4, чл. 27, ал. 2 в първото изречение да отпадне думата
“пряк”. Пряк ръководител не е равнозначно на ръководител на
съответното звено от органите на съдебната власт, а идеята е да се
изисква становище именно от ръководителя на съответния орган на
съдебната власт, а не от прекия ръководител.
В същото изречение да отпаднат и думите “а по отношение на
прокурорите - становище от главния прокурор”. Достатъчно е
становището на ръководителя на съответната прокуратура.
Второто изречение да отпадне.
Министърът на правосъдието може да изразява мнение не само по
въпросите, посочени в този текст, но и по редица други въпроси, поради
което предлагаме този текст да се формулира по-общо и да е на друго
систематично място. Изобщо, заслужава да се обсъди въпросът и уредят
систематично, а не инцидентно и разпокъсано, както това е направено
сега в законопроекта, функциите на министъра на правосъдието при
функционирането на съдебната власт, като се запазва нейната
независимост и не се допуска намесата му (на министъра на
правосъдието) в осъществяването на съдебната власт.
13. В чл. 27 да се формулира нова алинея, с която да се определи с
какви актове се произнася Висшият съдебен съвет. Това се налага за
прецизност.
14. По § 5, чл. 28.
Спорна е предлаганата нова ал. 2, според която всеки член може
да прави предложение за кандидатура на председател на ВКС и ВАС,
главен прокурор и директор на НСС.
Щом е възприет принципът кандидатурите да се издигат от общите
събрания на съсловието, други лица не трябва да могат да предлагат
кандидати. Тук самото издигане на кандидатури е въздигнато в
компетентност на общите събрания на съсловието.
Ако се възприеме отпадането на тази алинея, трябва да се промени
и предлаганата нова ал. 3. В нея да остане текстът, предвиждащ
изслушването на кандидатите.
15. По § 5, чл. 28, ал. 1.
Предложената редакция е неточна, непрецизна, трудно разбираема,
многозначна. Предлагаме нова редакция:
“(1) Висшият съдебен съвет разглежда предложения за Председател
на Върховния касационен съд, за председател на Върховния
административен съд, направени съответно от Пленума на Върховния
касационен съд и от Пленума на Върховния административен съд,
предложения за Главен прокурор, направени от общите събрания на
Върховната касационна прокуратура и на Върховната административна
прокуратура и предложения за Директор на националната следствена
служба, направени от общото събрание на следователите на
Националната следствена служба.”
16. По § 7, чл. 30, ал. 1, т. б.
Текстът е напълно неясен и неразбираем.
Предлагаме текстът да се редактира за прецизност така:
“6. ръководителите на окръжните прокуратури
а) за прокурорите от окръжните прокуратури;
б) за заместник ръководителите на районните прокуратури и за
прокурорите от тези прокуратури - по предложение на ръководителите на
районните прокуратури, с изключение на младшите прокурори и
прокурорите от районните прокуратури по чл. 127а, ал. 5 от ЗСВ.”
17. По § 7, чл. 30, ал. 1.
а) Предлагаме ал. 1 да се раздели на две алинеи, като съответно се
промени номерацията на останалите.
Алинея 1 да се обособи от първото изречение на ал. 1 и тя да гласи:
“(1) Предложенията за определяне броя на съдиите,
прокурори който в седемдневен срок ги изпраща във Висшия
съдебен съвет със становище.”
Алинея 2 да се обособи от изречение второ на ал. 1 и тя да гласи:
(2) Предложенията се правят от:
1. председателят на ”.
б) От предложената в законопроекта ал. 1 да се заличат:
аа) в т. 6 думите “и на прокурорите в районните прокуратури” и
бб) в т. 9, б. “г” вместо думите “и на съдиите от районните
съдилища”, тъй като са повторение на предшестващия текст да се добави
за точност и яснота “по чл. 127, ал. 5”.
18. По § 7, чл. 30, ал. 2.
Предвиденото тук изключва възможността членовете на органите
на съдебната власт, чийто брой е под 5 души, да участват във вземането
на решения по въпроси, които ги засягат.

Предлагаме да се обсъди създаването на нова фигура - разширено
общо събрание, включващо общото събрание на по-горестоящия орган на
съдебна власт и въпросните съдии, прокурори и следователи. Ако бъде
възприета тази фигура, тя трябва да се предвиди и в другите аналогични
текстове например в § 19, чл. 56а, ал. 4.
19. По § 7, чл. 30, ал, 3.
Вместо “обикновено мнозинство” да се изпише “повече от
половината”, както в други текстове на законопроекта например в чл. 30,
ал. 7 и др.
20. По § 7, чл. 30, ал. 4 да отпадне второто изречение, а в ал. 5
думите “и на съответните ръководители по ал. 1”.
Ако ръководителят също има възможност да прави предложения за
назначаване ще се обезсмисли идеята за избор на ръководителите в
съдебната власт от общите събрания. Не бива да се забравя, че такива
предложения може да прави и Министърът на правосъдието. По този
начин принципът - ръководителите да се избират от общите събрания, ще
се окаже тотално миниран с установените в същото време изключения.
21. По § 7, чл. 30, ал. 6.
а) Редакцията е неясна. Става дума за две различни правомощия,
макар и логично свързани:
аа) предложения и становища на министъра и
бб) организирането от него на работата по изготвянето, воденето и
съхраняването на въпросните кадрови досиета.
Във всички случаи текстът се нуждае от редакция. Предлагаме
двете правомощия да се обособят в отделни алинеи, за да се очертае
тяхната самостоятелност.
б) В ал. б да отпадне думата “законосъобразността на”, думите
“чл.125а, ал.1 точки 2-8” да се заменят с “чл.125а, ал.2, точки 2-8”

(чл.125а, ал.1 няма точки, а думите “като организира воденето и
съхраняването на кадровите досиета на съдиите, прокурорите и
следователите” се обособят в самостоятелна алинея към чл. 124.
22. По § 7, чл. 30, ал. 7 предлога “ при” да се замени със “с”.
23. По § 7, чл. 30, ал. 8.
Предлаганата ал. 8 е неясна като препраща към ал. 1 на чл. 30. В
нея са изброени много лица и излиза, че заповеди ще издават
административните ръководители, техните заместници, съдиите
прокурорите и следователите от всички структури на съдебната власт.
Идеята е ръководителя, направил предложението да издава и
съответната заповед за назначаване, преместване, повишаване и
освобождаване. Тя трябва да се съгласува с идеята, залегнала в ал. 6 -
министърът на правосъдието да организира воденето и съхраняването на
кадровите досиета на съдии, прокурори и следователи. При редакцията на
ал. 8 ще има голямо движение на заповеди към Министерството на
правосъдието. До сега министърът на правосъдието издаваше заповеди и
съхраняваше личните служебни досиета само за съдиите от районните,
окръжните и апелативните съдилища.
Като запазваме заложената в законопроекта идея предлагаме
следната редакция на тази алинея:
“(8) В изпълнение на решенията на Висшия съдебен съвет по чл. 27,
ал. 1 точка 4, лицата по ал. 2, точки 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10 и 11 издават
заповеди.”
24. По §8, чл. 30а.
а) Разпоредбата (чл. 30а - нов) е разположена несполучливо. Тя
трябва да намери логичното си систематично място при ръководните
(административни) длъжности, ако такъв смисъл се влага в термина
“ръководителите на органа на съдебната власт”.
б) Може да се постави въпросът дали чл. 30а е излишен, защото
административен ръководител на съд прокуратура или следствена служба
е винаги по длъжност съдия, прокурор или следовател и трябва да
отговаря на изискванията за тези длъжности.
Ако все пак се сметне, че тази разпоредба е необходима тя би
трябвало да се отнесе като алинея към чл. 127. (вж. предложенията по §
41)
25. По § 9, чл. 31.
а) думите “няма право да” се заменят с думата “не”;
б) думите “го засягат лично или се отнасят” да се заменят с “се
отнасят до него лично или”.
26. По § 10, чл. 34, ал. 1.
Думата “страни” да се замени с “лица”, тъй като към този момент
няма още страни.
27. Новата Глава трета (или новата глава IIа) за прецизност да се
озаглави: “Ред за провеждане на заседанията на Висшия съдебен съвет”,
вместо “Председателстващ Висшия съдебен съвет”.
28. По § 10, чл. 34а, ал. 2 да стане ал. 3, а ал. 2 да бъде ал. 3.
Систематически това подреждане би било по-точно.
29. По § 11,чл. 34б, ал. 1.
След думите “от председателствуващия” се добавят думите “по
негова инициатива”, а изразът “неговите членове”, се заменя с израза
“членовете на ВСС”.
30. По § 11, чл. 34б, ал. 2 предлагаме:
а) думата “следва” се заменя с думата “трябва”, а


б) последното изречение да отпадне.
в) по чл. 34б, ал. 2 предлагаме за прецизност да се обсъди следната
нова редакция;
“(2) Заседанията на Съвета се провеждат по предварително обявен
дневен ред. Три дни преди провеждане на заседанието членовете на
Съвета се уведомяват за датата, дневния ред и им се предоставят
съответните материали.”
31. По § 11, чл. 34б, ал. 3.
След думата “мнозинство” да се добави: “повече от половината”,
като думите “две трети” отпаднат. Според нас не оправдано тук да се
установява квалифицирано мнозинство.
32. По § 11, чл. 34в.
Думата “обикновено” да отпадне, а след думата “мнозинство” да се
добави “повече от половината”. Предлаганата редакция е по-точна. А по
този начин се внася и терминологично единство в изразяването на този
вид мнозинство.
33. По § 13, чл. 35, ал. 1 думите “към Министерство на
правосъдието се създава инспекторат, който” да се заменят с
“Инспекторатът към Министерството на правосъдието: ”
Тази редакция съответства на съществуващото положение, тъй като
инспекторатът е създаден с приемането на ЗСВ.
а) в т. 1 и 2 думата “обобщава” да отпадне. Съображенията за това
са следните. Изразената чрез функцията на Инспектората “да обобщава”
практиката, рискува да бъде използвана за навлизане на инспекторите в
преценка по същество на дейността по съдебните, прокурорските и
следствените дела, а това значи и на осъществяването на съдебната власт
от съдиите, прокурорите и следователите, което е накърняване на независимостта на съдебната власт (чл. 117, ал. 2 Конст.) и е
недопустимо.
б) предлагаме следната нова редакция на т. 6:
6. По заповед на министъра на правосъдието или по искане на
Висшия съдебен съвет изпълнява и други задачи относно дейността на
съдилищата, прокуратурите и следствените служби.”
Предвидената алтернативна възможност (“или”) за действие на
министъра или на ВСС би могла да усложни взаимоотношенията между
трите организационни звена и дори да ги конфронтира. За да се избегне
подобна ситуация предлагаме да се обсъди следното решение:
инспекторатът да изпълнява и други задачи по силата на съвместно
решение на министъра на правосъдието и ВСС.
в) предлагаме нова редакция на чл. 35, ал. 3, за да се избегне
препращането:
”(3) Инспекторатът извършва съвместни проверки по ал. 1, точки 1-
5 със съдия, прокурор или следовател, определен от административния
ръководител на съответния съд, прокуратура или следствена служба.”
34. По § 14, чл. 36, т. 2 и 6.
Не е убедителна отмяната на мандата за главния инспектор, както и
статусът му, след като за освобождаването му е предвидено приложение
на чл. 131, ал. 1 от ЗСВ. Не става ясно в какво правоотношение се намира
той - служебно или трудовоправно?
35. По § 15, чл. 36а, т. 4, изр. 2 (ново).
Предлагаме създаваното ново изр. 2 да се обособи в самостоятелна
ал. 5, а не като второ изречение на съществуващата ал. 4, тъй като ал. 4 се
отнася до друга материя.
36. По § 19, чл. 56а, ал. 2, т. 1.
Вместо думите “лице, което” да се изпише: “съдия, когото”.
37. По § 19, чл. 56а, ал. 3.
Думата “обикновено” да отпадне, като след думата “мнозинство” се
напише: “повече от половината”. Съображенията за това вж. по-горе в №
31.
В чл. 56а, ал. 3 е употребен изразът “от общия брой на членовете
на събранието”. От него не става достатъчно ясно дали се има предвид
мнозинство от списъчния състав или мнозинство от присъстващите на
събранието.
Освен това, в същия текст не е предвиден кворум за провеждане на
самото общо събрание.
38. По § 19, чл. 56а, ал. 4.
Новопредлаганият чл.56а, ал.4 не разрешава въпроса ще участват
ли тези съдиите от районния съд, които не формират общо събрание, в
общото събрание на окръжния съд и ще имат ли решаващ глас, защото
сега чл.. 59, ал. 2 разрешава в общото събрание на окръжния съд да
участват само председателите на районните съдилища и то със
съвещателен глас.
Според нас, съдиите от такива районни съдилища трябва да
участват с решаващ глас в тези събрания (вж. по-горе предложението по §
7, чл. 30, ал. 2).
39. По § 20, чл. 59, ал. 3, т. 1
Вместо “лице, което”, се изписва; “съдия, когото”.
40. По § 21 и 24:
Неуместно се предлага да отпадне задължението на председателите
на окръжните и апелативните съдилища да се грижат за квалификацията
на съдиите от подведомствените им апелативни, окръжни и районни
съдилища. Националният институт на правосъдието няма да може да
обхване тази форма на повишаване на квалификацията.
41. По §22,т.1 и §26,т. 1
Неуместно се предлага председателя на окръжния и на
апелативния съд да се освободят от задължението за общо
организационно и административно ръководство при разпоредбата на чл.
60, т. 1, и чл. 75, т. 1, където изрично е предвидено 01фъжният съд да
осъществява общо организационно ръководство и усъвършенстване
дейността на районните съдилища, а апелативният съд - над окръжните
съдилища.
42. По § 25, чл. 76, т. 2.
Вместо “лице, което”, да се напише “съдия, когото”.
43. По § 25, чл. 76, ал. 4
Предлагаме новата ал. 4 да добие следната редакция:
“(4) Общото събрание с тайно гласуване определя лицето, което
предлага за председател на съда.”
44. Предлагаме в:
а) чл. 84, ал. 1, т. 2 ЗСВ след думите “съдебна практика” да се
добави “както и когато се взема решение за сезиране на Конституционния
съд на основание чл. 150, ал. 1 Конституцията.”
б) чл. 95, т. 3 ЗСВ след думите “съдебна практика” да се добави
“както и когато се взема решение за сезиране на Конституционния съд по
чл. 150, ал. 1 от Конституцията.”
в) чл. 95, сегашният текст да стане ал. 1. Да се формулира нова ал.
2: “Когато при разглеждане на делото Върховният административен съд
констатира, че законът, който трябва да се приложи, противоречи на
Конституцията, спира производството и сезира Конституционния съд.”
Съображения: С предлаганите изменения и допълнения се дава
единен и съгласуван законов израз на Определение № 1/97 г. на КС. В
сегашната уредба на ЗСВ има текст (чл. 84, ал. 2) за правото на състав на
ВКС да сезира КС съгласно чл. 150, ал. 2 от Конституцията, но няма текст
за правото на ВКС да сезира КС съгласно чл. 150, ал. 1 от Конституцията.
Що се отнася до ВАС, ЗСВ не казва нищо. Целесъобразно е за ВКС и
ВАС да има текстове, които уреждат пълно правото им да сезират КС. Чл.
10, ал. 1 ЗВАС постановява, че сезирането става по реда на ЗСВ. В ЗСВ
обаче този ред не е посочен. Засега ВКС и ВАС в практиката си се
ръководят пряко от Конституцията и Определение № 1/97 на КС.
45. По § 27 и 28:
При положение, че се предвижда повишаване на място в ранг за
длъжността, а няма приравняване на ранговете с длъжността от
различните по степен съдилища, не е възможно в апелативен или
окръжен съд да има съдия с ранг съдия от Върховния касационен съд.
46. По § 30, чл. 110, ал. 1.
Неясно е кой е този съответен орган на съдебната власт, пред който
ще се полага клетва. Ако съдиите ще полагат клетва, пред кой съд ще я
полагат? Същото се отнася до прокурорите и следователите. Уместно е,
според нас, клетвата да се полага пред ВСС. Във всеки случай въпросът
трябва да бъде изрично уреден.
47. По § 31, чл. 114, ал. 6.
По силата на този текст само Главният прокурор изготвя годишен
доклад и го изпраща на Министъра на правосъдието. Според нас,
аналогичен текст на съответното систематическо място трябва да се
създаде и за председателите на Върховния касационен съд и Върховния
административен съд.
48. По § 32, чл. 115, ал. 3.
След думата “предоставят” се добавят думите: “на главния
прокурор и”.
49. По § 35.
Изложеното по § 27 и 28 (вж. по-горе № 44) важи и за този
параграф.
50. По § 36, чл. 122, т. 2.
Никъде в ЗСВ и в законопроекта не е предвиден мандат (срок) за
директора на Националната следствена служба. Логично е да има такъв.
Предлагаме този въпрос да бъде изрично уреден.
51. По §36, чл. 122.
а) да се даде изцяло нова редакция на този член, тъй като и сега
съществуващите алинеи се изменят.
б) в ал- 2 предлагаме да отпаднат думите “финансово ръководство”.
В същата алинея трябва да отпаднат и думите “административно
ръководство”, защото една служба не може да ръководи друга служба
нито административно, нито финансово, службите се ръководят от
ръководителите им. А и смисълът на израза “финансово ръководство” е
неясен.
в) предлагаме ал. 4, т. 2 да отпадне, тъй като повтаря чл. 30, при
това неточно и непълно.
г) в ал. 4, т. 5 не е неясно как директорът ще контролира и какво е
това “криминално разследване”. При това, директорът на Националната
следствена служба ще контролира всички криминални разследвания по
всички дела на всички служби или само на Националната следствена
служба? Какъв е този контрол, следователите подчинени ли са на
директора на Националната следствена служба, в какъв смисъл и как?
д) в ал. 4, т. 6 не е неясно как директорът ще отговаря за дейността
на следствените служби в цялата страна?
е) по ал. 6 - не е необходимо в ЗСВ да се обозначават отделите и
отделенията с техните наименования. Достатъчно е да се посочи, че се
създават такива. Друг е въпросът, колко са неудачни предложените в
законопроекта наименования на отделите и отделенията.
52. По § 37, чл. 123, ал. 1:
а) предлагаме, заради този текст да отпадне ал. 4 на чл. 123 от
действуващия ЗСВ, тъй като се получава повторение.
б) в ал. 2, т. 3 да отпаднат думите “финансово ръководство”, (вж.
по-горе № 50, б. ”б”) Може би и тук става въпрос за финансов контрол.
в) в ал. 2, т. 4 не е ясно какво означава ръководителят на длъжна
следствена служба да отговаря за дейността на службата.
г) в ал. 2, т. 5 да отпадне това правомощие, защото се съдържа в
други текстове (чл. 30, ал. 1, т. 10, б. “в” и т. 11) и се получава
повторение.
От изложеното е очевидно, че в § 37 от законопроекта е направен
несполучлив опит следствената власт, аналогично на прокурорската, да се
обособи, централизира и субординира. Концептуалният въпрос, който се
поставя, е дали такова разрешение би било конституционосъобразно?
Конституцията допуска субординация и подчиненост, но само за
прокурорските органи (чл. 127, ал. 2). Аналогичен текст за следствените
органи не съществува. Това разрешение не е случайно. Следствената
функция, т.е. дейността по разследването, по своето естество изключва тя
да бъде централизирана, подчинена и субординирана, за разлика от
прокурорската дейност, която има друго естество - повдигане и
поддържане на обвинението.
53. По гл. IX “Статут на съдиите, прокурорите и следователите”
(чл. 124-157) от действуващия ЗСВ се поставя един концептуален въпрос
- за характера на правоотношенията на съдиите, прокурорите и
следователите. Тези правоотношения не са трудови, нито служебни
правоотношения, поради което към тях не могат да се прилагат
субсидиарно нито Кодексът на труда, нито Законът за държавния
служител. А в действуващия ЗСВ се съдържат разпоредби (напр. § 80 ПЗР
- на ЗИД на ЗСВ от 1998 г. - обн., ДВ, бр. 133 от 1998 г.), които
предвиждат субсидиарно приложение на разпоредбите на Кодекса на
труда “за неуредените в този закон въпроси”. Това законодателно
разрешение е принципиално неправилно и издава неправилна оценка
както на характера на трудовите правоотношения като частни
правоотношения, така и на правоотношенията на съдиите, прокурорите и
следователите като самостоятелен вид публични правоотношения по
осъществяване на съдебната власт. Затова тяхната законодателна уредба в
гл. IX и в другите части на ЗСВ (напр. гл. XIV - “Поощрения и
дисциплинарна отговорност”) трябва да бъде оптимално изчерпателна, за
да не поставя въпроси за прилагане на правни разпоредби извън уредбата,
която се съдържа в Закона за съдебната власт.
54. По § 39.
В новопредлагания чл. 125а, ал.6 да отпадне. Административният
ръководител получава допълнително възнаграждение за ръководството на
съда. Щом преустанови да упражнява това ръководство, независимо по
какви причини, не може да получава това допълнително възнаграждение.
55. § 39, чл. 125а, ал. 3 поставя въпрос защо посочените
ръководители в чл. 125а, ал. 2, т. 2 и 3 не са мандатни? Предлагаме този
въпрос да се обсъди. Възприемане на мандатността на тези длъжности ще
доведе до последователно прилагане на принципа на мандатността в
цялата съдебна власт.
56. По § 40, чл. 126, ал. 2.
След думите “в съответствие” се добавя съюза “и”. Въпросният
Етичен кодекс е част от по-голям комплекс от изисквания, които в случая
трябва да се вземат предвид. В частност, той не може да бъде критерий за
професионални качества.
57. По §41, чл. 127;
а) в ал. 3 и 4 да се включат и научните работници по правни науки,
както и дознателите, които имат юридическо образование;
б) в ал. 4 е целесъобразно да се предвиди възможност за
назначаване и на хабилитиран учен по правни науки.
в) по ал. 4-6, в новата ал. 4 след думата “адвокат” да се добави
“хабилитиран научен работник”.
Общият стаж да се свързва не с изискваното образование за
длъжността, а с характера на работата, т.е. стажът да бъде юридически.
г) да остане сегашната ал. 7, а да отпадне предлаганият с § 8 нов
член.
д) в ал. 6 има изискване за определени години стаж за директора на
Националната следствена служба, а няма за председателите на Върховния
касационен съд, Върховния административен съд и Главния прокурор.
Предлагаме да се включи такова изискване и за тези длъжности.
58. По § 42, чл. 127а, ал. 1 действието на разпоредбата трябва да се
ограничи с някакъв срок.
Съществува противоречие при систематическото тълкуване, защото
не са съобразени разпоредбите на чл. 127а, ал. 1, във вр. с чл. 146, ал. 3 и
чл. 163, ал. 2. Поради това не е ясно, дали успешното завършване на
Националния институт на правосъдието ще дава предимство пред другите
кандидати при назначаването в органите на съдебната власт или това е
абсолютна предпоставка за заемане на длъжността съдия, прокурор,
следовател.
59. По § 42, чл. 127а.
Предлагаме на конкурс да се явяват всички, а не само завършилите
Националния институт на правосъдието.
Условията на конкурса да се определят с подзаконов нормативен
акт.
Да не се фиксира предварително в закона оценка от семестриалните
изпити и държавния изпит. Оценката да се определя от задължителните
учебни дисциплини. Освен това да се изхожда от оценка добър.
Наблюдава се, сред студентите, че жените имат по висок успех от мъжете,
което не винаги определящо за бъдещето професионално развитие и
израстване на младите юристи. Високата оценка ще препятства участието
на мъжете като съдии, прокурори и следователи.
60. По § 42, чл. 127б, ал. 2.
Думите “по законосъобразността на конкурса” да отпаднат.
61. По § 42, чл. 127в правилото на този текст би могло да остане,
но с уговорката, че то важи само когато няма магистрати, които биха
могли да бъдат повишени на тази длъжност.
62. По § 43, чл. 129:
а) в ал. 1 след думите “съответната длъжност” да се постави точка,
а думите до 1фая на изречението да отпаднат. Това е необходимо заради
принципа на несменяемостта, установен в Конституцията;
б) ал. 3 да отпадне. След като е достигнал върховната инстанция,
съдията е доказал своите делови и лични качества и не бива да бъде
атестиран;
С неясно съдържание и недостатъчни са критериите за атестиране.
Не е ясно какво представлява тежестта на “разгледаните производства”
(ал. 4, т. 2) (не производства, а дела се разглеждат). Качеството на
провеждане на съответното производство (т. 4), мотивацията за работа,
интегриране в колектива (т. 5);
в) ал. 5 да отпадне. Критериите да се определят предварително със
закона или с подзаконов нормативен акт;
г) в ал. 6 трябва изрично да се укаже, че тези длъжности (заеманите
от пенсионери) се считат за вакантни. В противен случай няма да има
задължение за тях да се обявяват конкурси.
д) двете алинеи (ал. 6 и 7) да разменят местата си, като ал. 6 стане
ал. 7 и претърпи редакция. Думите след запетаята “но не” да се заменят с
думите “без да”.
63. По § 44, чл. 130, ал. 2 и 3.
Двете алинеи да разменят местата си.
64. По § 45, чл. 131:
а) в новата ал. 4 думите “на същото основание” да се заменят с “на
основание ал. 1, т. 5”;
б) в ал. 4 пред думата “атестация” да се добави “отрицателна”, а
думите “на същото основание” да отпаднат. Това се налага, защото
текстът в предложения сега вариант, е безсмислен;
в) в ал. 5 да отпадне изискването за задължително изслушване. Би
могло да се регламентира, че в някой случай съответният магистрат може
да бъде изслушван. Другият вариант е изслушването да е задължително,
но само при дадена отрицателна атестация за магистрата.
г) в ал. 8 думите “една пета от членовете на ВСС” да се заменят с
“всеки член на ВСС”.
65. По § 46, чл. 131а, ал. 5.
Не е оправдано всеки член на ВСС да може да обжалва решението
за понижаване. Целесъобразно е това право да се предостави на една пета
от членовете на ВСС.
66. По § 46, чл. 131а, ал. 8 и на други места в законопроекта (§ 83,
чл. 183, ал. 2 и др.) русизмите “счита”, “се счита”, “счита се” и др. под. да
се заменят — според контекста, в който са употребени, съответно с
българските думи “смята”, “се смята”, “смята се”.
67. Независимо от отделните бележки по § 46 се поставя на
обсъждане и основният въпрос: дали не трябва да отпадне целият § 46?
а) В предложения законопроект става въпрос за понижаване в
длъжност в същото населено място на съдия, прокурор и следовател. Но в
същото време това е дисциплинарно наказание по действащия чл. 169, т. 4
ЗСВ, което се налага по реда, предвиден в глава XIV, както за
сменяемите, така и за несменяемите магистрати. Дисциплинарните
нарушения за налагането на това наказание също са изчерпателно
изброени в чл. 168, ал. 1, т. 1-3 от действащия ЗСВ; б) В законопроекта се
предвижда същото - понижаване в длъжност, но на друго основание -
магистратът “не притежава необходимите качества за изпълнение на
професионалните си задължения”. Без съмнение става въпрос за
обективна, невиновна невъзможност за изпълнение на задълженията на
магистрат. По какви обаче обективни критерии ще се преценява това?
Такива критерии не са и не могат да бъдат посочени. Подобни основания
за наказване или за освобождаване от длъжност на несменяеми
магистрати са недопустими. В тази връзка е необходимо да се припомни
Решение № 9/94 г. на КС по к.д. 11/1994 г. - “Това са основания, които
дават възможност за субективни преценки, понякога водещи до
произвол... Формулировките на такива текстове са много общи и
абстрактни... Такива основания създават широки и неограничени
възможности за субективни преценки и могат да доведат до отстраняване
от длъжност..., поради лични, партийни или други користни
съображения"”; в) Когато един магистрат не притежава необходимите
качества да изпълнява задълженията си е налице именно трайна
фактическа невъзможност по смисъла на чл. 131, ал. 1, т. 4 от действащия
ЗСВ, което е основание за освобождаване от длъжност. Само такова
разрешение има резон, защото, ако съдия, прокурор или следовател не
притежава необходимите качества да изпълнява професионалните си
задължения, той трябва да бъде отстранен, защото как ще ги изпълнява на
същата длъжност макар и понижен в същото населено място?
68. По § 47, чл. 132, ал. 1 да се установи несъвместимост и с
длъжностите “прокурист” и “търговски пълномощник”, като в текста се
добавят тези думи. В същото време да отпаднат думите “неограничено
отговорни”.
69. По § 47, чл. 132, ал. 1, т. 2 и 5
След последната дума “актове”, се добавя още: “и в помощни и
консултативни органи на Народното събрание и на Президента”.
70. По § 47.
В т. 1 думата “търговски” да отпадне. Ограничението да се отнася
до търговски дружества и кооперации. Ако се възприеме предложението
на законопроекта съдия прокурор и следовател няма да може да участва в
ръководството на ЮЛ с нестопанска цел включително в позволените им
професионални организации.
71. По §49.
Премахват се предвидените за съдебните служители суми за
облекло. Няма съображения защо се лишават от тази социална
придобивка. Предлагаме този параграф да отпадне.
72. По § 53, чл. 139д да отпаднат думите “но не за повече от 10
месеца”. Става въпрос за съобразяване на тази разпоредба с чл. 6 ЕКЗПЧ
и тълкувателната практика на Европейския съд.
73. По § 53, чл. 139е, ал. 2.
Изразът “свързана с” се заличава и се замества с думата “поради”.
74. По § 54.
а) В бъдеще повишаването в ранг ще бъде след атестация .
Заличаването на думите съдия-изпълнител и съдия по вписванията е
правилно след като рангове ще има само за съответната длъжност. Това
положение налага да се направят допълнителни промени в ал. 1. на чл.
156, където се предвижда възможност за повишаване в ранг на място на
съдия-изпълнител по заплата на съдия в окръжен съд. Съдиите
изпълнители и съдиите по вписвания могат да бъдат професионален
резерв на съдилищата, прокуратурите и следствието. Ето защо, на тях
трябва да се даде възможност да бъдат повишаване по заплата до съдии
от окръжен съд, като това повишаване се счита и за специален стаж за
заемане на длъжност съдия в окръжен съд.
б) т. 2 следва да се отнесе като ал. 3 към новия чл. 143.
75. По § 55.
Предлаганата уредба не е достатъчна. Институцията трябва да
намери пълна уредба. Сега няма отговор на въпросите: Колко ранга ще
има всяка длъжност (два или три) и кой е най-ниският? Когато заемаш
дадена длъжност, ще бъдеш ли без ранг и ще чакаш ли да навършиш
предвиденият стаж от З год., за да придобиеш II ранг или постъпваш на
длъжността с II ранг? Дали стажът е за придобиване на ранга? Запазва ли
се рангът при преминаване на по-висока длъжност? Повишаването в
ранг последователно ли ще бъде, или ще може да се прескача втория ранг
при прослужени 6 и повече години? При преминаване на по-ниска
длъжност ще се запази ли рангът, който е бил придобит?
76. В § 55, чл. 143, ал. 2 да отпадне или да се формулира в
положителен смисъл, а именно, че в стажа за придобиване на ранг се
включва и стажът по чл. 129, ал. 1 (трите години за придобиване на
несменяемост).
77. По § 57.
Въвежда се нов неизяснен термин “ръководна функция”. Законът
си служи с термина “административен ръководител” (вж. § 39).
Възниква въпрос: какво се разбира под “ръководна функция”? Ако
се има предвид административния ръководител по смисъла на чл. 127, да
се употреби този термин. Обаче, в чл. 125а, където се уреждат
ръководните длъжности, не е уредено съотношението между тях, тъй като
има длъжности заместник-председател, зам. прокурор и т.н., т.е. те са на
две нива.
Правилно е старши да бъдат председателите на съдилищата, респ.
районния, окръжния, апелативния, главния прокурор, директорът. Във
второто ниво да бъдат заместниците.
Останалите магистрати се подреждат по старшинство според ранга.
При равен ранг според военното звание за военните съдии, а за
останалите - според продължителността на прослуженото време.
Затова т. 2 трябва да гласи: “при равна административна длъжност
- от ранга”.
Точки 4 и 5 трябва да отпаднат, защото не може да се получат
такива комбинации.
78. По § 59, чл. 146а.
а) разпоредбите се нуждаят от пренареждане по последователност
на алинеите с оглед предметното им съдържание и правната логика, а
именно: ал. 1,4, 5,2, 3, 7;
б) ал. 6 предлагаме да се обособи в самостоятелен текст - член,
като се уточни за какво (и на кого) професионално обучение се отнася.
79. В гл. XI “Съдия-изпълнители” (чл. 149-157) ЗСВ и в гл. XII
“Съдии по вписванията” (чл. 158-162) ЗСВ да се включат разпоредби,
които предвиждат съответно субсидиарно прилагане на Кодекса на труда
за неуредените въпроси на правното положение на съдия-изпълнителите и
на съдиите по вписванията в Закона за съдебната власт.
80. По § 59
Въпросът за квалификацията е уреден на две места с § 59 в глава
десета и глава тринадесета е § 72, и 74. Въпросите на квалификацията
трябва да се уредят на едно място в новосъздавания раздел.
Тук стои големия въпрос за придобиване на квалификационна
правоспособност за съдия, прокурор и следовател необходимо ли е
специална правоспособност или е достатъчна сегашната обща
квалификационна правоспособност за всички длъжности, за които е
предвидено юридическо образование и съответна подготовка. И изобщо
тук не би могло да се говори за специална правоспособност. По-точно би
било да се говори тук за квалификационна правоспособност.
От една страна, според законопроекта, за съдия, прокурор и
следовател се изисква специална правоспособност (новите чл. 146а, ал. 1
и ЧЛ.163, ал. 2). От друга - има разпоредби, които дават възможност
такава длъжност да се заеме и от адвокат, за който не се предвижда да е
обучаван от Националния институт на правосъдието.
Не се урежда положението на заварените съдии, прокурори и
следователи, които не са преминали обучение в НИП. Те би трябвало да
бъдат освободени от длъжност при липсата специалната правоспособност
т.е. преминаване курса при НИП. Ограничават се възможностите на
останалите професии да стават съдии, прокурори и следователи, като за
последните е възможно да бъдат нотариуси, адвокати, съдии-
изпълнители, съдии по вписванията. Касае се до дискриминация на
отделните професии. Можеш да бъдеш професор, но не можеш да бъдеш
съдия, т.е. който ги обучава не може да извършва същата професия, за
която ги е подготвил.
Как ще се попълват длъжностите, след като още не е заработил
проектирания институт? Необходимостта от институт за повишаване на
квалификацията е неоспорима, но той трябва да повишава
квалификацията и да обхване не само юристите, които правят
прощъпалник, но и всички съдии, прокурори и следователи до
апелативните структури. Това не може да бъде институт, който дава
квалификационна правоспособност.
Квалификацията да обхване и съдебните служители вкл. съдия-
изпълнителите, съдиите по вписванията, нотариусите, адвокатите,
юрисконсултите.
Във връзка с този институт възниква въпросът за необходимостта
от длъжностите младши съдия и младши прокурор, който са създадени
именно за добиване на практика при правораздаването.
Подобна длъжност обаче няма за следователите. Не би ли трябвало
да се предвиди такава длъжност и при тях?
Възпроизвежда се от миналото задължението за задължителна
работа в правосъдните органи, без обаче да им се гарантира работа. Във
връзка с това стоят открити въпросите, свързани с издръжката на
обучаваните - възнаграждение, трудов стаж, обществено и здравно
осигуряване и т.н.
Остава неизяснена новата ал. 6 на чл. 146а относно
организирането на професионално обучение от сдружения с нестопанска
цел. Какви права, какво образование и квалификация ще дават тези
звена? Ще бъдат ли включени в образователната система? Редно ли е
квалификацията на органите, които правораздават, да се предоставя на
недържавни организации?
81. По § 62, чл. 148а.
Създава се нова длъжност “помощник-съдия” Според закона това
лице трябва да отговаря на изискванията на чл. 126: да има завършено
Юридическо образование, да бъде български гражданин и т.н.
Не са изяснени функциите на помощник-съдиите в съдебната
система. В кои съдилища ще има такава длъжност, какъв ще бъде техният
статус и какво ще вършат? От ал. 2 може да се заключи, че такава
длъжност ще има само в ВКС и ВАС.
В Съвета бяха изразени съмнения относно целесъобразността от
създаването на тези нови длъжности.
Ал. 3 трябва да се отнесе към чл. 146а (§ 59), който урежда НИП.
82. По § 62, чл. 148а - задължително трябва да се посочат
основните функции на помощник съдиите. Друг е въпросът, доколко е
целесъобразно у нас да има помощник-съдии? (вж. по-горе № 78)
Чл. 157 от действуващия ЗСВ в контекста на времето, когато се
поставя под въпрос имунитета на съдии, прокурори и следователи,
задължително трябва да се преосмисли. Той установява имунитет и за
съдия-изпълнителите.
83. По § 67, чл. 156.
Недостатъчна е предлагана промяна. Вече ранга е степен в самата
длъжност. Сега съдия-изпълнител на място може да получи ранг на съдия
в окръжен съд, защото и районен съдия може да бъде повишен в ранг
зам. председател на окръжен съд. При новата система това не е възможно.
Съдия от един съд не може да бъде повишен на място в съдия от по-горен
съд. Ако трябва да се запази статутът на съдия-изпълнителите, което
намираме за уместно и да направим длъжността привлекателна, текстът
на чл. 156 предлагаме да се измени така:
“Чл. 156. Съдия-изпълнителят може да бъде повишен по заплатата
до тази на съдия от окръжен съд със заповед на министъра на
правосъдието за показана висока квалификация и образцово изпълнение
на служебните задължения след прослужени три години и атестиране.”
или
“Чл. 156. За показана висока квалификация и образцово изпълнение
министърът на правосъдието може да определи на съдия-изпълнител
заплата до тази на съдия от 01фъжен съд.”
Аналогични промени да се правят и по отношение съдиите по
вписванията.
84. По § 72 - 74;
Променя се изцяло стажантският институт. Възниква въпрос и за
необходимостта от разпоредбата на чл. 163, ал. 1 (§ 72) Защо е
необходимо да се провежда тримесечен стаж преди държавните изпити?
Предвидена е една система (в чл. 163, ал. 1), която е алогична и
която накърнява автономията на висшите учебни заведения. Според
законопроекта, завършилите семестриално обучението си ще имат
тримесечен стаж и ще полагат изпит за правоспособност, а след това
държавен изпит. Получава се, че завършилите специалност “право” няма
да имат образователен ценз за правоспособност. Това е абсурдно. За
придобиване на правоспособност трябва да се запази действащата
система с увеличаване на времето на стажа.
Текстът не е съгласуван с чл. 45 ЗВО, който предвижда
провеждането на държавен изпит за завършена специалност от първа и
втора степен. Стажът трябва да се проведе след държавен изпит. За
придобиване на правоспособност е необходимо да се положи практико-
теоретичният изпит, който се провежда след като се придобие в известен
практически опит.
Стажът от три месеца е крайно недостатъчен. Сега той е и лошо
организиран. Трябва да се помисли по организацията и провеждането на
теоретико-практическия изпит.
За каква правоспособност става дума в ал. 1? За правоспособност
на адвокатите е предвиден стаж по Закона за адвокатурата. За
юрисконсултите няма закон, който да изисква правоспособност. Не е
ясно ще има ли държавен изпит за завършено образование и за
придобиване на правоспособност.
промените не са съгласувани със Закона за адвокатурата, Закона за
нотариусите и нотариалната дейност.
85. По § 72, чл. 163.
Заслужава особено внимание редактирането на всички текстове с
отношение към “придобиването на правоспособност”. Става дума за глава
XIV, чл. 146а и чл. 163, който се изменя е този параграф. В закона вече се
въвеждат два вида “правоспособност”. Да се потърси по-точно
разграничение между тях, включително и терминологично. Всъщност за
правоспособност ли става дума или за квалификация?
86. По § 74, чл. 167.
Терминът “прием” да се замени с “приемане” (в чл. 167, ал. 1);
При положение, че съществува самостоятелна глава
“Квалификация”, чл. 167 би трябвало да се включи систематично към нея.
В сегашния си вид уредбата на Националния институт на правосъдието е
разкъсана в различни глави, което едва ли е целесъобразно.
Съдържанието на сегашният § 74 може сполучливо да се придвижи
по-напред и по-точно като предхождащ сегашният § 60.
87. По § 74, чл. 167, ал. 6.
В текста на ал. 6 има редица несполучливи разрешения. Първо,
няма разпоредба, която да решава случаите на неуспешно завършилите
обучението - те възстановяват ли разноските по обучението или не?
Второ, лице, което е завършило курса на обучение, но не желае да приеме
длъжността, която му се предлага, предвид различни обективни причини,
ще заплаща ли разноските по обучението? Ако отговорът е положителен,
това означава, че се възстановява т.нар. “разпределение на кадрите”,
познато от близкото минало, но при далече по неизгодни условия по
настоящия законопроект. Трето, възстановяването на разноските за
обучението е абсолютно и безусловно. Сигурно обаче ще има случай
когато невстъпването в длъжност се дължи на уважителни причини.
88. По чл. 167, ал. 7 разпоредбата е ненужна, а систематичното й
място не е в този параграф. Тя е ненужна, защото е пълно повторение на
чл. 30, ал. 1, т. 6, 9, 11 ЗСВ.
89. По § 76, чл. 167а, ал. 1.
Качественото изпълнение на служебните задължения е дължимо и
очаквано изпълнение, за което се получава съответно възнаграждение.
Когато става дума за поощрения, те трябва да се дават за по-високи
постижения от дължимото и очакваното. Поради това предлагаме в чл.
167а, ал. 1 след думата “за “ да се добави думата “високо”.
Би могло да се предложи и друга редакция в смисъл: “За проявени
високи професионални и нравствени качества при изпълнение на
служебните си задължения съдиите, прокурорите и следователите...”.
90. По § 76, чл. 167а, ал. 2.
Би било добре да се уреди статута на Златната книга на българската
съдебна власт. Кой я води, кой може да бъде вписван в нея, какъв е
достъпът до нея. Текстът може да отпадне и изобщо, тъй като се отнася до
т. 4, която намираме за нецелесъобразна. Освен ако се предвидят друг вид
поощрения. Уредбата й може да се делегира на министъра на
правосъдието и ВСС.
91. По § 76, чл. 167б.
Да се посочат съответните награди, както и основанията за
получаванията им по начин, идентичен с този на Закона за ордените и
медалите. За целта предлагаме следната редакция: “ВСС може да
предлага на Президента на републиката да награди с ордени и медали
съдии, прокурори и следователи за изключителни, или за големи заслуги
при осъществяване на съдебната власт.”
92. По § 78, чл. 168, ал. 1, т. 3.
След думите “Етичен кодекс” думата “за” да се замени с думата
“на”.
93. По § 79, чл. 171, т. 3.
Пред думите “и една пета” да се изпише “както” или вместо “и” да
се изпише “или”. В сегашния си вид редакцията внушава идеята за
кумулация, какъвто замисъл фактически няма.
94. По § 81, чл. 180.
След думите “се разглеждат” текстът да отпадне и на негово място
да се изпише “по реда на Закона за ВАС”.
95. По § 84, чл. 183а.
а) предлагаме ал. 1 да придобие следната редакция:
“(1) Дисциплинарното наказание, с изключение на уволнението, се
заличава една година след налагането му.”
б) в чл. 183а да се създаде нова ал. 3 със следното съдържание:
(3) Дисциплинарното наказание, с изключение на уволнението,
може да бъде заличено и преди изтичане на срока по ал. 1, ако наказаният
съдия, прокурор или следовател не е извършил други нарушения.
Заличаването има действие занапред.”
96. По § 86, чл. 187, ал. 2.
Редакцията се нуждае от подобрение. По-добре е да се изпише
“Администрацията на органите на съдебната власт е администрацията
…..“
97. По § 86, чл. 187, ал. 2 сигурно има граматически пропуск,
поради който редакцията на разпоредбата е напълно неразбираема. Може
би думата “администрация” трябва да се членува и тогава текстът ще
придобие някакъв смисъл.
С предлаганото изменение става въпрос за четири групи лица -
съдебни служители и лица, работещи по трудово правоотношение, които
очевидно са нещо различно от съдебните служители, така както се
разбира от ал. 3 на чл.187. В администрацията на органите на съдебната
власт, както се подразбира от ал. 4 на чл. 187 има и държавни служители,
а и лица, които работят в пресслужби.
98. По § 86, чл. 187.
В ал. 4 на новия чл. 187 думата “държавните” да се замени със
“съдебните”, за да бъде съгласувана с ал. 3, според която в съдебната
администрация ще работят две категории такива, чиито статут ще бъде
съответно по Закона за държавния служител и по Кодекса на труда.
99. По § 87, чл. 188, ал. 3.
Предлагаме нова редакция, а именно:
“(3) Висшият съдебен съвет определя основните месечни
възнаграждения на съдебните служители като процент не по-голям от 80
на сто от възнаграждението на съдебния администратор по чл. 188б.”
100. По § 87, чл. 188, ал. 5.
С думите “но не повече от 10” изречението трябва да завърши.
Трите последни думи предлагаме да се заличат.
101. По § 88, чл. 188в.
Изрично да се предвиди към кои звена на органите на съдебната
власт ще има пресслужби. Едва ли е целесъобразно такива служби да
бъдат създадени към всяко звено на съдебната власт.
102. По § 88, чл. 188б.
Предлагаме в ал. 1 на новия чл. 1886 думите ‘‘дейността на
съдилищата се подпомага от” да се заменят с “в съдилищата има..
От съдържанието на този член следва, че той не подпомага а
организира административната дейност на съдилищата.
103. В гл. XV “Съдебни служители” (чл. 187-188) да се предвиди
разпоредба, която препраща към Кодекса на труда за уреждане на
правното положение на съдебните служители, които работят по трудово
правоотношение, доколкото в ЗСВ не са предвидени други специални
правила.
104. Да се създаде нов § 95а, според който се създава §1а със
следното съдържание:
“§1а. Под “орган на съдебната власт” се разбира съд, прокуратура
или следствена служба.”
Това е необходимо, защото в законопроекта в няколко параграфа
(§ 59,48, 86, 93) се употребява този термин.
105. По § 89, чл. 190, ал. 3 текстът би трябвало да се допълни като
се включи изискване да бъдат уведомявани и ръководителите на трите
съдебни власти, а не само председателствуващият Висшия съдебен съвет.
106. По § 91, чл. 197, ал. 4.
Какъв ще бъде режимът на тази собственост - държавна публична,
или държавна частна? Сега този въпрос няма отговор.
107. По § 92, чл. 198, т. 1.
Към текста се добавя и думата “нова” и придобива следната
редакция: “1. Създава се т. 2 - нова.”.
108. По § 93, чл. 200а във всички текстове на този параграф за
яснота думите “съдебни сгради” да се заменят с думите “сгради на
органите на съдебната власт”.
109. По § 95, т. 13 да се включат и нотариусите, за да може стажът
им, придобит по време на държавния нотариат, да се зачита за стаж като
съдия.
110. По §97 и 99.
Предвидените срокове са взаимнообвързани. Предлагаме да се
огледат отново.
111. По §99.
Да се удължи срокът от “три месеца”. Той е кратък, за да се
организира и проведе атестирането.
112. По § 105, т.2.
а) Допусната е техническа грешка с много съществени последици.
Очевидно се предлага да отпадне раздел VI от Закона за адвокатурата -
“Стажант-адвокат”, а не раздел IV, както е изписано “Права и задължения
на адвокатите”.
б) Едва ли е целесъобразно освен ако самата адвокатура настоява за
това, да се премахне възможността за стаж - очевидно вече 3-месечен,
какъвто е и в съдилищата, за обща юридическа правоспособност и в
адвокатурата.
113. Предлагаме в Гражданско-процесуалния кодекс да отпадне чл.
182, ал. 1, б. “ж”. Текстът е критикуван в правната литература от проф.
Живко Сталев. Той е нецелесъобразен, тъй като при спряно производство
няма гаранции, че ВКС или ВАС ще уважат предложението, което съдът,
спрял производството, е направил по чл. 13 ЗСВ. Освен това, в НПК не