Консултативен съвет по законодателството

---

ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Проф. Огнян Герджиков
ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
Доц. Анелия Мингова
СТАНОВИЩЕ
Относно: Законопроекта за амнистия, № 202-01 -17/01.04.2002 г.
внесен от Министерския съвет
На 10 април 2002 г., на свое заседание Направлението по
наказателно право на Консултативния съвет по законодателството при
Народното събрание обсъди Законопроекта за амнистия, внесен от
Министерския съвет. В резултат на станалите разисквания
Консултативният съвет предлага следните по-важни бележки за
подобряване на законопроекта.
I. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ
Представеният законопроект предвижда да се амнистират
престъпленията по чл. 361, ал. 1 (отклоняване от военна служба).

извършени в периода 13.07.1991 — 31.12.1998 година, когато това
отклонение се е дължало на ‘‘упражняване на конституционното право на
свобода на съвестта, свобода на мисълта и на свободен избор на
вероизповедание”. Обхватът на законопроекта е разпшрен от чл. 1, ал. 2,
където е предвидено, че при условията на ал. 1 се амнистира и
отклонението от запас (чл. 361, ал. 2 НК).
Законопроектът предвижда, че лицата, извършили посочените по
горе престъпления, се освобождават от наказателна отговорност, от
изтърпяване на наказанието и от последиците на осъмсдането. Този ефект
на амнистията е в съзвучие с чл. 83 НК.
Законопроектът в този му вид буди две основни възражения.
Първото от тях е свързано със самата природа на уредената в
Законопроекта за амнистия материя. На практика тя има условен
характер. За разлика от класическата амнистия, която е абсолютна,
предлаганата амнистия обхваща не всички престъпления, извършени в
посочения период, а само тези, които са били мотивирани от
религиозните убеждения на техните извършители.
Уредена по този начин, амнистията предполага във всеки отделен
случай да се доказва, че отклоняването от военна служба е било
продиктувано от религиозни подбуди. Това ще предизвика изключителни
трудности както по висящите дела, така и по тези, приключили с влязла в
сила присъда.
По неприюпочилите дела, за да се приложи законът ще е
необходимо да се извършват допълнителни следствени действия
(служебно или по искане на обвиняемия) за установяване на условията на
амнистията - дали отклонението е станало поради упражняване на
конституционното право на свобода на съвестта и свободен избор на
вероизповедание. Тези обстоятелства не са били предмет на
задължително установяване в наказателния процес, тъй като не са били
елемент от състава на престъплението. Отделно от това следва да се
отбележи, че доказването на тези обстоятелства ще е изключително
трудно поради факта, че те имат изцяло субективен характер. Неясно е и
чия ще е тежестта на доказване.
Приключилите с влязла в сила присъда дела ще трябва да бъдат
възобновени по реда на чл. 363 НПК. Това ще се наложи, тъй като се
амнистират не всички лица, а само тези, които са се отклонили от военна
служба по посочените в законопроекта мотиви. Наличието на тези мотиви
ще трябва да бъде доказвано във всеки отделен случай. Тъй като
амнистията се отнася до продължителен период от време, ВКС ще бъде
затрупан с множество дела. На свой ред ще бъдат затрупани с работа и
другите органи на наказателния процес, на които делото ще бъде върнато
за доразследване, а в случай на евентуално обжалване процедурата отново
ще щземине през всички съдебни стадии.
Още по-трудно ще бъде доказването на тези особени мотиви
(свързани със свободата на съвестта и вероизповеданието) в случаите,
когато наказанието е изтърпяно и амнистията трябва да освободи
съответното лице от последиците на осъждането.
По начина, по който е предложена, амнистията ще доведе до
увеличаване на и без това прекомерната натовареност на съдилищата.
Второто възражение е свързано с основанията, заради които е
станало отклоняването от военна служба. Наистина, до края на 1998
година българското право не предвиждаше възможност за алтернативна
военна служба. Това в отделни случаи фактически е предопределило
необходимостта по религиозни причини определени лица да се отклонят
от изпълнението на воинските си задължения.
II. КОНКРЕТНИ БЕЛЕЖКИ
1. Чл. 1 възпроизвежда част от разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от
Конституцията, като основание за отклоняването от военна служба.
Същевременно, чл. 37, ал. 2 Конст. изрично забранява свободата на
съвестта и на вероизповеданието да бъде насочена срещу националната
сигурност. Доколкото няма съмнение, че отклоняването от военна служба
представлява посегателство върху националната сигурност, то
мотивирането на амнистията със свободата на съвестта и
вероизповеданието е в съмнително съответствие е чл. 37, ал. 2 Конст. Тук
следва да се посочи и чл. 58, ал. 2 Конст., където е записано;
“религиозните и други убеждения не са основание за отказ да се
изпълняват задълженията, установени в Конституцията и законите”.
Изложеното дотук предопределя висока резервираност към
предложения законопроект. Ако бъде приет. Законът за амнистия не само
може да породи съмнения за конституционосъобразност, но и излишно
ще натовари съдилищата.
Едновременно с това, видно от мотивите към законопроекта,
приемането на Закон за амнистия е наложително, за да се изпълнят
международни задължения на Република България. Във връзка с това, ние
предлагаме чл. 1 от законопроекта да се редактира, като приеме следния
вид:
„Чл. 1. Амнистират се престъпленията по чл. 361 НК, извършени в
периода 13 юли 1991 година до 31 декември 1998 година.”
По този начин ще се премахне и ал. 2, която в сегашния й вид
поражда известни съмнения за периода, за който се отнася.
2. Чл. 2 може да остане в досегашния си вид.
3. § 1 от Допълнителната разпоредба следва да се заличи, тъй като
при новата редакция няма да има спорове по прилагането на закона и
приложението на Закона за амнистия ще стане на основание чл. 21 НПК.