Консултативен съвет по законодателството

---

СТАНОВИЩЕ
ОТНОСНО: законопроектите за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-24/19.07.2001 г., внесен от н. п. Михаил Миков; № 154-01-64/16.10.2001 г., внесен от н. п. Димитър Абаджиев; № 254-01-2/11.01.2002 г., внесен от народните представители Валери Димитров и Иван Искров; № 254-01-27/03.04.2002 г., внесен от народните представители Г. Грънчарова, Д. Абаджиев, Ир. Бокова,
Ч. Казак; № 202-01-22/19.04.2002 г., внесен от Министерския съвет и № 254-01-47/11.06.2002 г., внесен от Народните представители Валери Димитров и Петя Гегова
На заседание на 19 юни 2002 г. Консултативният съвет по законодателството обсъди законопроектите за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесени от народни представители и от Министерския съвет. Народното събрание е приело на 21 юни 2002 г. на
първо четене всички законопроекти и е решило въз основа на тях да се подготви между I-то и П-то четене общ законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. След станалите разисквания Консултативният съвет по законодателството прави следните предложения по законопроектите.
I. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ
1. Със законопроекта се предлагат изменения и допълнения както в общата, така и в особената част на Наказателния кодекс. Една част от тях се отнасят до промени в санкционната система на Наказателния кодекс: отпадането на наказанията “задължително заселване без лишаване от свобода” и “лишаване от право на местоживеене в определено населено място”, частично изменение в регламентацията на наказанията “лишаване от свобода” и “поправителен труд без лишаване от свобода”, както и въвеждането на едно изцяло ново наказание - “пробация”.
Друга част от промените се състоят в създаване на нови състави на престъпления и изменения в съществуващите: противодействие на корупцията, уредба на наказателната репресия в борбата срещу организираната престъпност, компютърни престъпления и др. Споделяме и подкрепяме като цяло предлаганите изменения и допълнения в Наказателния кодекс.
2. Приемането на законопроекта трябва да бъде съгласувано с приемането на съответни промени в ЗИН, каквато бележка вече беше направена при разглеждането на ЗИД на ЗИН. В противен случай ще се създаде правен вакуум, а липсата на правила за изпълнение на това наказание го прави практически неприложимо.

3. При преценката относно конституционосъобразността на законопроекта поначало не бяха констатирани противоречия с Основния закон. Все пак бихме искали да обърнем внимание, че съществуват някои предложения за промени, които биха могли да доведат до съмнения в тази посока. Такъв е например § 34, в който се предвижда да се промени характерът на производството за престъпления, които засягат конституционни права на граждани (чл. 167). Считаме, че посегателството върху избирателните права на гражданите е твърде мащабно и засяга в значителна степен обществения интерес, за да се възбужда наказателното преследване за тези престъпления по тъжба на пострадалия. Ето защо, предлагаме този въпрос да се обсъди още един път (вж. и по-долу № 6).
4. Като цяло законопроектът е в съответствие с международните актове, ратифицирани от Република България. Неговите разпоредби са поредна стъпка към възприемане на европейските стандарти в областта на наказателното право.
5. Препоръчваме да се обърне повече внимание на правнотехническото подобряване на разпоредбите на ЗИД на НК и тяхното съобразяване с изискванията на ЗНА. По-конкретно на разпоредбата на § 74, където е използвано механичното заличаване на думи и изрази. Използваният сега подход в законопроекта води до несъответствия и неправилни формулировки в съответните текстове, напр. чл. 23, ал. 2, изр. 3, чл. 66, ал. 1, чл. 70, ал. 5 НК и др. Тези неточности могат да бъдат отстранени като бъдат прегледани внимателно всички членове на НК, които предвиждат отменяните наказания и заменянето им с новото наказание “пробация”, за да се намери подходящата за това редакция. А това изисква съответните разпоредби да се изменят с отделни параграфи.

П. КОНКРЕТНИ БЕЛЕЖКИ
6. По § 1.
С предложеното изменение на чл. 26 НК се възпроизвежда дословно редакцията на стария текст на чл. 26, съществувала до 1997 г. Разликата е в ал. 6, която изключва приложението на продължаваното престъпление, в случаите когато, след като вече е било предявено обвинението деецът е извършил ново престъпление или са разкрити други негови деяния, предхождащи този момент: “разпоредбите на този член не се прилагат по отношение на престъпления против личността на различни граждани и за престъпления извършени след предявяване на обвинението, както и за престъпления, извършени преди предявяване на обвинението, но невключени в него”
Това законодателно решение е в съответствие с принципа за бързина и ефективност на правораздаването. То трябва като цяло да се подкрепи, тъй като по този начин би се избегнала възможността за многократно връщане на делата за доразследване, която значително затруднява практиката. Препоръчваме, обаче, разпоредбата да бъде формулирана по-прецизно и от нея да става безспорно ясно кой точно момент е възприет като критерий. Очевидно, волята на вносителите е това да бъде момента на “предявяване на обвинението”. От сегашната редакция не се разбира достатъчно категорично дали това е моментът на предявяване на обвинението в предварителното производство или моментът на предявяване на обвинението в съдебната фаза на процеса, а именно внасяне на обвинителния акт. Този въпрос се нуждае от доизясняване и оставена в сегашния си вид разпоредбата на чл. 26 би внесла допълнително объркване в съдебната практика. В тази насока следва да се има предвид решение № 14/1999 г. на Конституционния съд по к. д. № 1/99 г. Желанието на законодателя да не включи в едно продължавано престъпление деянията, извършени преди “предявяването на обвинението, но невключени в него” и такива, извършени след този момент е разбираемо с оглед избягване практиката на непрекъснато
връщане на делата за доразследване. Хипотезите обаче трябва да се разгледат и анализират отделно. Деянията, извършени след предявяване на обвинението не следва да се включват тъй като със самия факт на предявяване на обвинението е разкъсано единството на продължаваната престъпна дейност, поради което те като последващи не се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Що се касае до деянията, извършени преди предявяване на обвинението, но невключени в него, те по принцип могат да се включат в продължаваната престъпна дейност, но включването им би имало за резултат постоянното връщане на делата за доразследване. Именно поради това, предложението в ал. 6 е удачно.
В хода на обсъжданията бяха изтъкнати и съображения, че е възможно да се повдигне въпросът дали подобно разрешение е в съответствие с принципа за равенство на гражданите пред закона (чл. 6, ал. 2 Конст.). Има се предвид обстоятелството, че от качеството на работата на органите на досъдебното производство зависи дали обвинението ще бъде за едно продължавано престъпление или деецът ще бъде наказан при условията на съвкупност и оттам - ще получи различно наказание.
Поради изложеното по-горе настойчиво препоръчваме
редакцията на чл. 26, ал. 6 от законопроекта да бъде прецизирана.
7. По § 2.
Предложеното изменение на чл. 29 трябва да се разглежда във връзка с § 18 от законопроекта, където са предвидени промени в института на предсрочното освобождаване. Разширява се приложното поле на опасния рецидив, като отпада изискването деецът да е бил осъждан за тежко престъпление, а в § 18, от друга страна, се предвижда възможност за прилагане на предсрочното освобождаване спрямо лицата, осъдени за престъпления, представляващи опасен рецидив.

Друг е въпросът, че по този начин ще се увеличи и броят на хората, осъдени за опасен рецидив. Това води до размиване на границата между опасния и обикновения рецидив. Това налага още веднъж да се обмисли възможността от запазването на изискването за извършено тежко престъпление, което да обуслови опасен рецидив. Но във всеки случай, ако не запази предлаганото в законопроекта разрешение е необходимо в особената част на НК, в която се предвиждат състави на опасния рецидив, тези случаи много внимателно да се преценяват.
8. По § 3 и 4.
Измененията предвиждат да отпадне от системата на наказания по НК задължителното заселване без лишаване от свобода и лишаване от право на местоживеене в определено населено място, както и въвеждането на ново наказание - пробация (за пробацията - вж. по-долу). Също така се премахва дисципа по чл. 40, ал. 2. Доколкото това е въпрос на наказателна политика от страна на държавата, нямаме бележки, още повече, като се има предвид факта, че досега нито един от съставите в особената част на НК не предвижда налагане на наказанието лишаване от право на местоживеене в определено населено място и то съществува само като мъртъв текст в чл. 37.
9. Препоръчваме да се обсъди необходимостта от запазването на името на новото наказание само като “пробация”. Предлагаме да се потърси адекватна българска дума за това, а не механично да се въвежда чуждата дума “пробация”. Изобщо прави впечатление, че в последно време съставителите и вносителите на законопроекти не полагат достатъчно грижи за опазването на българския юридически език от неопревданата в редица случаи инвазия на чуждици, за които българският език предлага равнозначни в смислово отношение думи. Предложеното наименование “пробация” се отклонява от залегналия в НК принцип, наименованието на наказанието да отразява тяхното съдържание. То
противоречи и на чл. 9, ал. 1 ЗНА. Поради това, ние препоръчваме наказанието да бъде наречено примерно “безвъзмезден труд в полза на обществото (“пробация”)”.
10. По § 5.
Предложените за отмяна ал. § и ал. 6 на чл. 43 следва да се разглеждат във връзка ал. 2, но считаме, че отмяната на ал. 5 не е сполучлива, тъй като тази разпоредба в настоящия момент дава по-голяма гъвкавост на съда.
а) Предлагаме ал. 5 на чл. 43 да остане в следния вид: “за
нетрудоспособни лица наказанието поправителен труд се заменя от съда е глоба от или с обществено порицание”.
б) По отношение на отмяната на ал. 6 на чл. 43, естеството на това наказание не дава възможност да се изпълнява от военнослужещи, затова така съществуващата уредба е необходима, за да регулира случаите, в които наказанието поправителен труд е наложено именно на такива лица.
в) Предложението за промяна на ал. 7 на чл. 43 също така не е сполучливо, тъй като на практика няма реален механизъм, за приложението на тази разпоредба. Кой ще уведоми съда, ако осъденият бъде уволнен? Съществува ли някъде такова задължение да работодателя?
г) Същият проблем стои и в ал. 8 на чл. 43: какво би станало ако осъденият изобщо не желае да работи? Очевидна е потребността вносителят да предложи друг механизъм.
е) Изобщо, предлагаме да се обсъди възможността наказанието “поправителен труд” да отпадне от НК и то навсякъде да бъде заменено с наказанието “глоба”.
11. По §6.
Пробацията е ново наказание в системата на НК. По тази причина неговата уредба трябва да бъде максимално прецизна и пълна, и също така, трябва да се предвидят съответните разпоредби в ЗИН, които да
конкретизират реда за изпълнението му. Формулировка на разпоредбите на чл. 43 а към настоящия момент не дава ясна представа относно това що е то пробация. Получава се смесване на понятията “пробация” като наказание от една страна и “мерки за въздействие”, от друга, което е недопустимо.
12. Предлагаме нова формулировка на чл. 43а, в която е съобразена идеята на вносителя за същността на пробацията, но и са разграничени мерките от самото наказание:
“Чл. 43а. (1) Пробацията е наказание без лишаване от свобода и се изразява в полагане на безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от 100 до 400 часа годишно, за не повече от три години. Това наказание не се налага на лица ненавършили 16 години.
(2) По преценка на съда за постигане на целите на наказанието, пробацията може да е съпроводена с изпълнението на една или повече от следните мерки:
1. настаняване в пробационни общежития;
2. задължителна регистрация по местоживеене;
3. включване в програми за обществено въздействие на пробационен център;
4. периодични срещи с пробационен служител;
5. посещаване на квалификационни курсове.”
Предложената ал. 3 на чл. 43а трябва да отпадне, тъй като нейното
съдържание е инкорпорирано в ал.1.
Чл. 43а, ал. 4 предлагаме също така да отпадне по следните причини:
а) точка 1: тази разпоредба трябва да отпадне, тъй като по същество нейния ефект се постига от гражданския иск в наказателния процес;
б) точка 2: има два случая на принудително лечение и те са уредени в Закона за народното здраве, поради което мястото им не е в НК;

в) точка 3: предвидените посещения на места, райони или заведения трябва да се контролират по определен механизъм. Сега такъв механизъм няма и не се предлага;
г) точка 4: “да посещава квалификационни курсове”. Предлагаме тази разпоредба да се премести и да стане т. 5 на ал. 2 на чл. 43а НК
Предлагаме нова редакция и на ал. 5 и 6, които трябва да станат съответно ал. 3 и ал. 4:
“Чл. 43а. (3) При неизпълнение на наказанието пробация, без уважителна причина съдът го заменя изцяло или отчасти с лишаване от свобода, като за 24 часа пробация се определя един ден лишаване от свобода. В тези случай срокът на наказанието лишаване от свобода може да бъде и под минимума по чл. 39, ал.1.”
Аргумент за това е, че на практика три работни дни по 8 часа всеки се равняват на 1 ден лишаване от свобода.
“Чл. 43а. (4) При неизпълнение без уважителна причина на мерките
по ал. 2, на пълнолетните лица се налага глоба в размер до лева по
административен ред. На лицата, ненавършили 18 години, съдът постановява настаняване във възпитателно училище интернат или определя друга подходяща мярка по реда на Закона за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.”
Предложената ал. 7 на чл. 43а да остане като ал. 5.
13. По § 11.
Предлагаме чл. 55, ал. 1, т. 2 да придобие следната редакция:
“2. лишаването от свобода, когато не е предвиден най-ниският предел - с поправителен труд, пробация за пълнолетните или с глоба до лева.”

14. По § 12.
Предлагаме чл. 59, ал. 1, изр. 2 да бъде редактиран, тъй като в него липсва механизъм, по който да се определи как се приспада времето, през което на осъдения е била взета мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест, когато с присъдата съдът наложи наказание “пробация”. Разпоредбата трябва да придобие следния вид: ’’Времето, през което спрямо осъдения е била взета мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест, се приспада при изпълнение на наказанието лишаване от свобода, поправителен труд или пробация. Когато наложеното наказание е поправителен труд или пробация, един ден задържане под стража или домашен арест се зачитат за три дни, респективно за двадесет и четири часа пробация.”
15. По §13.
С оглед на вече изложените съображения относно необходимостта от ясно разграничаване на пробацията като наказание и мерките за въздействие, както и с оглед на предложените изменения на чл. 43а, чл. 62, т. 1а трябва да предвижда “пробация”, а не “пробационни мерки за надзор и подкрепа”
16. По § 14.
По същите съображения, както предходния параграф, текстът трябва да придобие следната редакция: “пробацията за непълнолетни - с обществено порицание”.
17. По § 16.
Предлагаме първо де се обърне внимание на чл. 67, ал. 1, който не е предложен за изменение от вносителя на законопроекта. Тази разпоредба е архаична и на практика е неприложима. Поради това предлагаме тази разпоредба да отпадне. Още повече, че идеята на чл. 67,

ал. 1 е залегнала в следващата алинея. В този смисъл, редакцията на чл. 67, ал. 2 би трябвало да придобие следната редакция:
“(2) Когато отложи изпълнението на наказанието и намери това за необходимо, съдът възлага на определено лице възпитателните грижи за условно осъдения. Ако условно осъдения има местоживеене в друго населено място, това лице се определя от съответния районен съд.”
Относно създаването на нова ал. 3 на чл. 67 предлагаме текстът да придобие следната редакция:
”(3) Когато отложеното наказание лишаване от свобода е не по- малко от шест месеца, съдът може да постанови изпълнението на някоя от мерките по чл. 43а, ал. 2 през изпитателния срок.”
18. По § 17.
Предлагаме текстът на чл. 68, ал. 3 да се измени така:
“(3) Ако условно осъденият не изпълнява определените му мерки по реда на чл. 67, ал. 3 без основателна причина, съдът постановява да изтърпи изцяло или отчасти отложеното наказание лишаване от свобода”
19. По § 18.
Предлагаме в чл. 70, ал.6 и ал.7 изразът “пробационна мярка” да се замени с “мярка по чл. 43а, ал.2”.
20. По § 19, т. 1.
Точка 1 на § 19, предложението на вносителите за изменение на чл. 93, т. 2 се отнася до дефиницията на понятието “орган на власт”. Предложението на вносителите е определението да добие следния вид: “Орган на власт” са органите на държавна власт, органите на държавно управление, органите на съдебната власт, както и служителите при тях, които са натоварени с властнически функции” . Това определение е неточно. То отразява едно остаряло и задминато разбиране за делението на органите на власт на органи на държавна власт и органи на държавно
управление. Това определение не съответства на принципа на разделението на властите (чл. 8 Конст.) и на гл. Седма “Местно самоуправление и местна администнация” на Конституцията.
Предлагаме §19, ал. 1 да придобие следната редакция:
“Орган на власт” са органите на държавна и общинска власт, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции.”
21. По § 19, т. 4.
Предлагаме следната нова формулировка на чл. 93, т. 18: “Незаконен трафик е всяка незаконна дейност, свързана с превозване, пренасяне или осъществяване на сделки, свързани с растения, съдържащи наркотични вещества с наркотични вещества и прекурсори, с биологични, химични и радиационни оръжия, с взривни вещества, радиоактивни материали, токсични химически вещества и техните прекурсори, с биологични агенти и токсини.” По този начин разпоредбата става поточна.
22. По § 19, т. 5 - нова т. 20 на чл. 93 - “организирана престъпна група”.
Предлагаме нова редакция на този текст: “Организирана престъпна група” е сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или в чужбина тежки престъпления.”
Съображенията за предлаганата нова редакция са следните:
а) изразът “структурирано трайно” не носи никаква информация и в случая използването му и излишно. Това, че сдружението по чл. 93, т. 20 има трайна структура, е ясно и съдържанието на текста по надолу;
б) относно формулировката “чрез които са цели да се набави имотна облага или да се упражни противозаконно влияние върху орган на властта или на местното самоуправление“. В особената част на НК има редица квалифицирани състави, които предвиждат по-тежко наказание за
дееца, когато съответното деяние е извършено по поръчение на такава група. Известна е, също така, идеята за борба с организираната престъпност и целите, които се преследват с това изменение на НК. Ако текстът остане така, както е в момента, ще се стесни прекадено понятието за “престъпна група”, което е неоправдано. Ще се получи парадоксът, например в случаите, когато три лица сформират група да извършват убийства - тъй като липсват упоменатите цели - престъпленията, извършени от тази група не биха били съставомерни по чл. 116;
в) относно замяната на израза “за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години” с израза “тежки престъпления” Считаме, че критерият предложен от вносителите е чисто правен и у дееца не може да се изисква съзнание за това кои престъпления са наказуеми с лишаване от свобода повече от три години. Доколкото в НК често критерий за обществена опасност е понятието “тежко престъпление” и то самото има легална дефиниция в чл. 93, т. 20 считаме, че в този случай това е по-удачното законодателно решение.
23. По § 19, т. 5 - нова т. 24 на чл. 93 - “данни за трафика”.
Предлагаме тази разпоредба въобще да отпадне, защото никъде по-
нататък законопроектът не си служи с това понятие и то на практика е излишно.
24. По § 20.
Имаме няколко препоръки по отношение на чл. 108а. На първо място, че когато се използват оценъчни признаци в Наказателния кодекс, те трябва да са еднакви във всички разпоредби. Това е необходимо, първо, с оглед законодателна прецизност и, второ, за динство в терминологията и трето - за насочване и улесняване на съдебната практика. В този смисъл формулировката “смут и страх” не е в съответствие с понятията, които използва НК. В конкретния случай тези понятия са “уплаха” и смущение”. Според нас, се налага предложената разпоредба на чл. 108 НК да се
редактира в две отделни алинеи, което ще позволи да се отграничат хипотезите на създаване на терор сред населението и незаконното въздействие върху орган на власт. Предвид изложените съображения предлагаме ал. 1 на чл. 108а да приеме следната редакция:
“Чл. 108а. (1) Който с цел да предизвика уплаха или смущение в населението извърши престъпление по чл. 115, чл. 116, чл. 128, чл. 142, чл. 216, ал.1,326, чл. 330, ал.1, чл. 333, чл. 334, ал.1, чл. 340, ал. 1 и 2, чл. 341, ал.2, чл. 341а, ал. 1-3, чл. 3416, ал.1, чл. 344, чл. 347, ал.1, чл. 348, чл. 349, ал.1 и 3, чл. 350, ал.1, чл. 352, ал.1, чл. 354, ал.1, чл. 356е, ал.1 и чл.
356з се наказва за тероризъм а когато е причинена смърт или е
налице опит за това (чл. 337 и чл. 339 да отпаднат от изброените
престъпления, тъй като механизмът на тяхното извършване едва ли позволява те да бъдат инструмент на терор).
(2) Който с цел да принуди орган на власт, представител на обществеността или представител на чужда държава или международна организация да извърши или пропусне нещо по служба го заплаши с извършване на някое от престъпленията по ал. Ice наказва ”
Алинея 2 от законопроекта става ал. 3 и предлагаме да придобие следната редакция:
“(3) Който по какъвто и да било начин пряко или косвено събира или предоставя финансови средства за осъществяване на престъплението по ал. 1, като знае или предполага, че те ще бъдат използвани с такава цел, се наказва ”
Алинея 3 става ал. 4 и придобива следната редакция:
”(4) Предметът на престъплението по ал. 3 се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.”
25. По §21.
Предложената разпоредба подкрепя нашето предложение за нова редакция на чл. 93, т. 20, тъй като изрично разширява кръга на

престъпните деяния, за които се създава престъпната група извън ограничението на користната цел.
26. Предлагаме ал. 3 на чл. 109 да се измени и да придобие следната редакция:
”(3) Участник в групата, който доброволно се предаде на органите на властта и разкрие всичко, което му е известно за групата се наказва при условията на чл. 55.”
Наличието на допълнителни условия съществено да улесни разкриването и доказването на извършени от групата престъпления на практика може да откаже дееца да се предаде. За закона е важно той да се предаде и да разкрие всичко което знае, а дали то ще бъде от съществено значение за разследването, е извън контрола на разкрилото се лице.
27. По § 26.
В чл. 142, ал. 1 предлагаме нова редакция, както следва: “Който отвлече лице се наказва ”.
Съображенията за това са следните.
С факта на отвличането, лицето винаги бива лишено от свобода. От друга страна, с това предложение се отграничават случаите на отвличане, което винаги е съпроводено с лишаване от свобода и в сега съществуващия състав на противозаконното лишаване от свобода по чл. 142а.
28. В чл. 142, ал. 2, т. 8 препоръчваме това изменение на НК да стане повод да бъде преразгледана разпоредбата на чл. 321а НК, която очевидно не изпълни предназначението си. Нейното премахване ще унифицира и понятието за престъпна група, което ще се сведе до понятието по чл. 93, т. 20.

29. Препоръчваме да се обсъди целесъобразността от запазването на чл. 158 НК.
30. По § 27.
По повод предложението за изменение на ал. 4 на чл. 152 бяха изказани различни становища за запазването на санкцията, предвидена в нея. Беше подчертано, че високата санкция, доколкото тя е равна на наказанието за убийство по основния състав, може да мотивира престъпника да убие жертвата си. Изказани бяха и становища за запазването на тази санкция с оглед на превенцията.
31. По §29.
Предлагаме изразът “както и на този, който чрез даване или обещаване на облага склони другиго към такива действия” да отпадне.
Във връзка с изменението на разпоредбите на чл. 155 и чл. 157 от НК (съответно параграфи 25 и 29) предлагаме да се вземе предвид ЗИД на НК на народните представители Г. Грънчарова, Д. Абаджиев, И. Бокова и Ч. Казак. Считаме, че там е дадена една по-прецизна формулировка на чл. 155, както и че е удачно предложението за отмяна на чл. 157, ал. 4 и ал. 5. Аргументът е за изравняване на режима на престъпленията от раздела за разврат, без значение дали те включват хомосексуални елементи или не.
32. По § 30.
Предлагаме в чл. 159, ал. 3 и ал. 5 да се обсъди необходимостта от запазването на израза “или лице, което изглежда като такова”.
Съображенията ни за това са следните: ако лицето само изглежда малолетно на практика не се създават предпоставки за ангажирането на малолетни и непълнолетни в изработката на предмети с порнографско съдържание, което е основният смисъл на тази разпоредба.

33. По § 32.
В този параграф се урежда един нов начин на преследване на някои престъпления, които придобиват частно публичен характер. Това предложение трябва да се подкрепи не само защото с преследването на редица нови деяния само по тъжба на пострадалия ще се разтовари съдебната система, и реално ще се отчете волята на пострадалия. Обстоятелството, че тези престъпления не се преследват изцяло по частен път, допълнително гарантира и обществения интерес.
За да се уеднакви подходът на законодателя към тези престъпления, предлагаме както в § 32, така и на съответните места в § 36 да се използва формулата: “наказателното преследване от общ характер се възбужда по тъжба на пострадалия до прокуратурата и не може да се прекрати по негово искане”.
34. Що се отнася до § 34, то с изключение на чл. 172, ал. 2, тези престъпления досега са се преследвали по частен път. Струва ни се основателно този режим да се запази. Няма оправдание тези престъпления да се преследват по особен публично частен път, а трябва да останат изцяло от частен характер.
35. В чл. 175, ал. 2 предлагаме да се добави и “чл. 172, ал. 2”. Това ще позволи да се унифицира подходът: всички престъпления, за които се предлага да се преследват по смесен публично частен път, досега да са били от общ характер.
36. По § 33.
В чл. 172, ал. 1 (сегашна редакция) предлагаме думата “организация” да отпадне, тъй като се съдържа в направеното от вносителите предложение.

37. По § 34.
В чл. 175 ал. 2, препращането към чл. 167 да отпадне. Доколкото това престъпление се отнася до избирателните права и косвено съществено може да накърни и обществения интерес, то трябва да се преследва служебно от държавата.
38. По § 36.
Струва ни се, че характерът на посочените престъпления не позволяват те да бъдат преследвани по тъжба на пострадалия.
39. По § 38.
Предлагаме чл. 216, ал. 2 да се редактира така: “Който унищожи, разруши или повреди своя ипотекирана или заложена вещ, с цел да осуети удовлетворението на кредитор, се наказва ”
40. По § 40.
Предлагаме думите “когато предмет на престъплението е частно имущество” да отпаднат, тъй като техният смисъл се съдържа в изискването пострадал от престъплението да е физическо лице.
41. По §42.
Предлагаме текстът на чл. 225в да отпадне, а раздел IV на Глава осма НК бъде обособен в самостоятелна глава. Това ще позволи престъплението “подкуп” да се прилага не само когато са засегнати обществените отношения, свързани с дейността на държавните органи и обществените организации, но и когато са засегнати отношения в стопанската сфера. Така ще се подчертае и твърдата решимост на държавата да противостои на корупцията.

42. По § 45.
Предлагаме чл. 2346, ал. 1 да придобие следната редакция: “Който изкупи или извършва търговска дейност с отпадъци от черни или цветни метали без разрешение, което се изисква по нормативен акт или в негово нарушение се наказва....”
Аргумент за това предложение е, че думата “изкупува” предполага търговска дейности и се получава повторение.
43. По § 47.
Предлагаме вместо създаването на отделен текст на чл. 274а, да се даде нова редакция на съществуващата разпоредба на чл. 274, ал. 3 НК, с примерно следното съдържание:
“(3) Който без да има право държи, носи или използва полицейско или военно униформено облекло, служебни знаци, служебни карти, устройства за осигуряване на специален режим на движение или средства за принудително спиране на превозни средства се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба до петстотин лева.”
Предлагаме да се създаде и нова ал. 4 на чл. 274 със съдържанието на предложената ал. 2.
44. По § 48.
Срещу предлаганата нова ал. 1 на чл. 296 бяха направени възражения. Общото инкриминиране на неизпълнението на всяко съдебно решение отива твърде далече. В случаите, когато става въпрос за неизпълнение на договорни задължения това означава да се въздигне в престъпление неизпълнението на договорни задължения, заради което деецът не изпълнява и съдебното решение, което го осъжда да ги изпълни. Това противоречи на чл. 11 от международния пакт за граждански и политически права, съгласно който “Никой не може да бъде затварян (лишаван от свобода - б.м.) за това, че не е в състояние да изпълни

договорно задължение.” А предлаганият нов състав на престъпление предвижда и наказание лишаване от свобода.
От друга страна, действащият НК въздига в престъпление неизпълнението на някои съдебни решения (напр. чл. 172, ал. 2 НК и др.). Ето защо, струва ни се, по-правилно да се върви по пътя на инкриминиране на умишленото неизпълнение на отделни видове съдебни решения, които се отнасят до осъществяване на основни (конституционни) права на гражданите, а не до общо инкриминиране на неизпълнението на съдебните решения изобщо, както това се предвижда с предлагания нов състав на чл. 296, ал. 1 НК.
45. За подкупа.
Новата уредба, която на практика се дава на престъплението подкуп, разширява приложния обхват на състава в две посоки - въвежда нови форми на изпълнителното деяние и предвижда възможността предмет на подкупа да бъде и нематериална облага.
Това разширяване може би е обществено оправдано, но трябва да се извърши по-внимателно, за да не открие опасността от многобройни наказателни производства, непочиващи на ясни основания и оттам - дискредитиране на длъжностни лица и въобще неефективна политика за противодействие на корупцията.
46. По § 49.
Трябва да се изясни идеята на вносителя да се добавят към известния състав на подкупа и две нови форми на изпълнителното деяние - “приеме предложение за дар или облага” и “приеме обещание за дар или облага”. Те са предвидени както за пасивния подкуп, така и за активния подкуп. Ако двете форми на изпълнителното деяние са синонимни по съдържание, няма основание те да бъдат посочвани заедно в закона. Ако съществуват някакви съдържателни разлики между тях, необходимо е те да бъдат очевидни и ясни, за да не затруднят съдебната практика. Ние не
можем да определим разлики между “приеме предложение” и “приеме обещание”, които да оправдаят две отделни форми на изпълнителното деяние на подкупа. В допълнение, към тези форми на изпълнителното деяние следва да се добави, че също се касае до неследващи се облаги.
Традиционно в българското наказателно право предмет на подкупа е дар или някаква друга материална облага. Съдебната практика отдавна и в детайли е изяснила съдържанието на понятието “имотна облага”. Като цяло правилно е предметът на подкупа да се разшири като включи и нематериална облага. Ако на това понятие, обаче не се даде правна дефиниция, открива се възможност за безмерно разширяване обсегът на наказателната репресия. Ако понастоящем едно длъжностно лице знае, че трябва да се въздържа от всякакви материални придобивки от граждани, с които е бил в служебни отношения, то за в бъдеще то трябва на практика да прекрати или да не допуска всякакви отношения с тях, включително отношения с подчертано личен характер. Това е твърде крайно изискване. Доколкото обаче и приемането на нематериална облага може да съставлява корупция, може би си струва да се предложи едно определение на понятието “облага”, което да се даде в отделна алинея на чл. 301 НК. Тя може да се дефинира като “съществено благоприятно изменение в имущественото, служебното или общественото положение на дееца”.
47. По § 50.
Предлагаме в чл. 302, т. 1 след думата “следовател “да се добави “дознател”, тъй като няма причина тези лица да бъдат изключени от субектите на квалифицирания подкуп по чл. 302.
48. По § 53.
Уредбата на активния подкуп също изисква известно уточнение. В ал. 3 на чл. 304 (която става ал. 2 съгласно законопроекта), се предлага да отпаднат думите “когато това нарушение не представлява по-тежко
наказуемо престъпление”. Ако предложението на вносителите бъде прието, то това може да доведе до извода, че когато във връзка с подкупа длъжностното лице е извършило престъпление по-тежко от подкупа, то няма да се накаже в условията на съвкупност. Досегашната редакция изключва всякакво двусмислие в този смисъл и е детайлно коментирана в ТПВС № 8 от 1981 година.
49. По § 54.
Предлагаме в чл. 304а след думата “следовател“ да се добави “дознател” и текстът да придобие следната редакция: “Който предложи, обещае или даде подкуп на длъжностно лице, което заема отговорно служебна положение, включително съдия, съдебен заседател прокурор, следовател или дознател се наказва....”
50. По § 55.
Що се отнася до търговията с влияние по новия чл. 3046, то там следва да се добави, че неправомерното влияние е упражнено, за да се вземе не какво да е решение от страна на длъжностното лице, а решение във връзка със службата му.
51. По §56.
Предлагаме чл. 305, ал. 2 да бъде заличена, като вместо нея в чл. 305, след думата “организация” се добавят думите “както и на защитник или повереник”. От само себе си се разбира, че с тези деяние са били увредени интересите на клиентите на адвокатите.
52. По § 58.
В чл. 306 предлагаме думата “изнуди” да се замени с израза “склонен за това чрез употреба на сила, заплашване или злоупотреба със служебно положение от длъжностното лице, вещото лице или арбитъра и

ако доброволно е съобщил за това на властта преди да е било възбудено срещу него наказателно преследване за това”.
53. По § 59.
Що се отнася до чл. 307 а и възможността и нематериална облага да бъде предмет на престъплението подкуп, добре би било разпоредбата да се редактира примерно така: “Предметът на престъпленията по този раздел, когато той съставлява имотна облага, се отнема в полза на държавата.”
54. По § 62.
В чл. 321, ал. 3 предлагаме да се измени така: “Когато в групата участват въоръжени лица или е създадена с цел да се извършват престъпления по чл. чл. 243, 244, 253, 280,280а, 337, 339, ал. 1-4, 354а, ал. 1 и 2 3546, ал. 1-4 и 354в, ал. 1, както и когато в нея участва длъжностно лице, чието качество улеснява престъпната дейност, наказанието “
55. По § 62, чл. 321, ал. 6, според нас, представлява ексцес на наказателна репресия и затова предлагаме да отпадне. Съмняваме се дали е обществено оправдано да се инкриминира сговорът по принцип. Не е ясно съотношението между това престъпление и онези престъпления, в които са предвидени квалифицирани състави за извършителство от две или повече лица, сговорили се предварително. Ако все пак се реши текстът да остане, то предлагаме да се очертае в детайли приложното му поле, като се посочат престъпленията, за които сговорът ще се инкриминира.
56. По § 65.
Предлагаме новата ал. 2 в чл. 331 да приеме например следната редакция: “Който запали стърнище, с което по непредпазливост

предизвика горски пожар се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от петстотин до пет хиляди лева.”
57. По § 68.
Предлагаме текстът на чл. 343 да не бъде променян, а в чл. 348а да се създаде нова ал. 2 със следното съдържание:
“(2) За престъпления по чл. 343, ал. 1 б. “а” и ” б” и чл. 343а, ал. 1,6. “а”, наказателното преследване от общ характер се възбужда по тъжба на пострадалия до прокуратурата и не може да се прекрати по негово искане.”
58. По § 69.
Предлагаме текстът да отпадне, тъй като се съдържа в предложената редакция на чл. 348а, ал. 2 (нова) по предходния параграф.
59. По § 72.
Предлагаме разпоредбата на чл. 415а да се редактира примерно така: “Който в нарушение на международното право предприема военни приготовления за използване на ядрено, химическо, бактериологично, биологично или токсично оръжие като метод за водене на война, се наказва ”
60. По § 74.
Не може да бъде подкрепено предложението навсякъде в текста на НК, отменените наказания да се заличат. Този механичен подход може да доведе до неяснота на чл. 23, ал. 21, чл. 66, ал.1, чл. 70, ал. 5 и чл. 72, поради което предлагаме посочените разпоредби да бъдат изменени с отделни параграфи на законопроекта.

61. По §77.
Предлагаме да предвиди нова редакция, че висящите производства към деня на влизането в сила на закона за онези престъпления, които до този момент са се преследвали служебно от държавата и за които за в бъдеще е предвидено да се преследват по публично частен път, се прекратяват, ако пострадалият поиска това.
ДРУГИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ПО ЗАКОНОПРОЕКТИТЕ НА НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ:
62. По законопроекта на н. п. Димитър Абаджиев.
Предлагаме законопроектът да се прецизира като отчете заменянето на ЗППДОбП със Закона за приватизация и следприватизацонен контрол.
63. По законопроекта на народните представители Гергана Грънчарова, Димитър Абаджиев, Ирина Бокова и Четин Казак.
По този законопроект вече бяха направени предложения. Препоръчваме предложенията, съдържащи се в него като цяло да бъдат възприети.
64. По законопроекта на народните представители Валери Димитров и Петя Гегова.
Предлагаме направените предложения да не се възприемат, освен ако разпоредбите не се прецизират е оглед възприетата в НК терминология.
65. По законопроекта на народните представители Валери Димитров и Иван Искров.
Част от предложенията, (§ 2) се съдържат в проекта на МС и бяха коментирани на систематичното им място.

66. По законопроекта на н. п. Михаил Миков.
Параграф 1 от законопроекта се съдържа и в законопроекта на МС, като в мотивите му изрично се посочва, че правителството възприема идеята на г-н Миков. Следва да бъде подкрепена идеята на народния представител съдържаща се и в § 6 и 7 от законопроекта за създаване на квалифицирани състави на длъжностно присвояване и документна измама, когато предмет на престъплението са фондове, предоставени от ЕС.
67. Заслужава да се препоръча и подкрепи и подходът на н.п. М. Миков за обособяване на квалифицирани състави, когато за извършването на престъплението е било използвано компютърно устройство (§ 8 и 10) Не бяха направени възражения по другите предложения в този законопроект, с изключение на отделни разпоредби на § 12,13 и 15, които са загубили актуалността си.