Консултативен съвет по законодателството
ОТНОСНО: Законопроекта за допълнение на Закона за задълженията и договорите, № 202-01-15/26.03.2002 г., внесен от Министерския съвет

---

СТАНОВИЩЕ
ОТНОСНО: Законопроекта за допълнение на Закона за задълженията и договорите, № 202-01-15/26.03.2002 г., внесен от Министерския съвет
На заседание на 13 юни 2002 г. направление “Гражданскоправни отрасли” на Консултативния съвет по законодателството обсъди Законопроекта за допълнение на Закона за задълженията и договорите, внесен от Министерския съвет. След обстойно обсъждане Консултативният съвет - направление “Гражданскоправни отрасли”, изразява становище и предлага следните по-важни бележки:

I. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ
Предлага се правна уредба на правото, приложимо към договорите с международен елемент. Сега такава уредба липсва в ЗЗД, но се съдържа в Търговския закон - глава тридесет и седма от част трета на закона. Тя намира приложение само при търговските договори. Настоящият законопроект има претенцията да обхване всички колизионни норми на българското международно частно право, които ще се отнасят както до търговските договори, така и до договорите, които нямат търговскоправен характер. Следователно, стремежът е по-широко приложно поле на уредбата. И това е първото съображение за приемане на закон за допълнение на ЗЗД.
Второто съображение е, че досегашната правна уредба по ТЗ не е пълна, защото не включва всички колизионни разпоредби, които имат отношение към договорите с международен елемент.
Третото съображение, което всъщност е посочено като единствено, в мотивите, е съобразяване с уредбата на Римската конвенция от 1980 г. или по-точно казано, Конвенцията от Рим за правото, приложимо към договорните отношения.
Четвъртото съображение е необходимостта от допълнение на Закона за защита на потребителя и на правилата за търговия, който сега не съдържа колизионни норми, отразяващи спецификата на засилената правна защита на потребителя при договорите, сключвани с потребители, които имат международен елемент.
Петото съображение е да създадем такава международночастноправна уредба на договорите, която да съответства напълно на възприетата в държавите-членки на Европейския съюз, доколкото те са подписали Римската конвенция, като по този начин унифицираме българската международночастноправна уредба с тази, действаща в държавите-членки на ЕС. Защото, както се изтъква и в

мотивите на МС, не е възможно България да подпише тази конвенция, тъй като тя намира приложение само в държавите- членки на съюза.
1. Първият въпрос, който законопроектът поставя, е дали изобщо има необходимост от такава регламентация или трябва да изчакаме да станем членки на ЕС и тогава да се присъедим към Конвенцията (ако все още е в сила) и тя да намери пряко приложение. Въпросът не е в прерогативите на Консултативния съвет по законодателство.
2. Вторият въпрос е, дали е целесъобразно да преместим правната уредба от Търговския закон, която в общи черти е сходна с тази в Римската конвенция, или следва да се помисли за кодифициране на международното частно право, за което се пледира в редица европейски държави, включително и у нас, макар и на експертно ниво.
3. Третият въпрос е дали да рецепираме разрешенията на Римската конвенция, след като тя е приета през 1980 г. като междуправителствен договор, който намира пряко приложение в държавите, които са я ратифицирали, или да съобразим и последващите директиви и регламенти, приети след 1980 г. в рамките на ЕС, както и принципните постановки и насоки на договора от Амстердам, според който е необходимо преразглеждане на международното частно право в държавите-членки на ЕС, тъй като същото навлиза в нов етап от своето развитие. Оказва се на практика, че ние възприемаме норми, към които вече са прибавени различни разрешения, съдържащи се в отделни директиви. Например, основното принципно положение за правото на избор на приложимо право или за привръзката е, че се прилага правото на държавата, в която се намира мястото на основната дейност на страната, дължаща характерната престация, не може да намери приложение при договори с потребители и договори, сключвани при общи условия или в някои области, като напр. транспортното и застрахователното право.

Освен Римската конвенция, колизионни норми се съдържат в Директивата за защита на потребителя, Директива 92/49 и Директива 92/96 (чл. 28 ) относно личното и имущественото застраховане, Директива 90/619 за животозастраховането, в регламентите за общата транспортна политика и други. Те съдържат препращащи норми, които се намират в колизия с нормите на Римската конвенция.
В обръщението на Комисията към Съвета на ЕС и Европейския парламент относно езика на договорите и информирането на потребителите в общността от 1993 г. , както и в обръщението на Комисията, отнасящо се до тълкувателни въпроси на свободното извършване на услуги и обществения интерес в застрахователното дело от 2000 г. голяма част от колизионните норми, отнасящи се до защитата на потребителя и в частност до застрахователните договори, при които потребителите се нуждаят от засилена защита, следва да се прилагат колизионни норми, различаващи се съществено от принципите на Римската конвенция.
Според известни специалисти по международно частно право (вж. цитираните от проф. Цветана Каменова “Международното частно право в Европейския съюз”, Правна мисъл, 2002, № 1, с. 46- 57), през 90-те години в ЕС се е образувал непроходим лабиринт от разпоредби на Римската конвенция, директиви, регламенти и международни договори. Това налага да се вземат спешни мерки за унифициране на международното частно право, а принципните постановки на Римската конвенция не отговарят напълно на новите тенденции в развитието на договорното право, които са насочени към засилена защита на потребителя. И то не само за потребителя в областта на търговията на стоки, но на потребителя на услуги от най-разнообразен характер. Специалистите по международно частно право придават приоритетен характер на регламентите като правни актове за унифициране на международното частно право, защото те имат пряко и непосредствено действие и не е необходимо тяхното трансформиране в правото на

отделните държави -членки.Те не стават част от националното право и имат приоритет над него. ЕС се намира пред прага на създаване на международно частно право на Общността, ориентирано към бъдещето и следва да реципираме най-доброто от европейското международно частно право, което сега се формира и Римската конвенция не е достатъчна и добра основа за уредбите и създаването на колизионни норми за договорите не е приоритет. С предлагания законопроет се извършва едно прехвърляне на правни норми от един закон в друг.
Законопроектът следователно, не е съобразен с новите тенденции в развитието на международното частно право на ЕС и трябва основно да се преработи, а не дословно да възпроизвежда уредбата на Римската конвенция. Необходимо е: 1) обмисляне систематиката; 2) в какъв нормативен акт да намерят място нормите и 3) дали да се създаде един кодекс по международно частно право или в отделните закони да се включат колизионни норми, отнасящи се до предмета на тяхното регулиране. Става въпрос за основен концептуален въпрос на законодателната политика по международно частно право, който се нуждае от преразглеждане и преосмисляне.
В тази връзка в Направлението по гражданско правни отрасли при обсъждането се оформиха три основни виждания:
а) все още да не се създава кодифицирана правна уредба на договорите с международен елемент, като едновременно с това се работи усилено по създаването на Кодекс по международно частно право;
б) сега предлаганата правна уредба да не се включва в ЗЗД, а да се обособи в отделен закон, макар и с идентично съдържание на предложения Законопроект за допълнение на ЗЗД (като се вземат предвид конкретните бележки);
в) да се приеме законопроектът като една палиативна мярка за запълване на празнотите в уредбата на приложимото право към договорите с международен елемент (с направените бележки).

4. Като обща бележка следва да се посочи неговата непълнота - липсва правна уредба на облигационни отношения от изключително важно значение, например деликтните отношения. В този смисъл възниква въпросът, защо колизионните норми би следвало да се отнасят само до договорните, но не и до извъндоговорните отношения, които са намерили място в ЗЗД и дали да се реципира само Римската конвенция или да се създаде една по-пълна уредба на всички облигационни отношения с международен елемент. Неудовлетворение предизвиква допълнението на Закона за защита на потребителите и правилата за търговия поради обстоятелството, че цитираният закон и предлаганото му допълнение имат своя произход в различни правни системи.
5. Както от систематична, така и от съдържателна гледна точка липсва синхрон между законопроекта и ЗЗД и ЗЗД не е подходящото място за уредбата. В контекста на изтъкнатото може би ще бъде по-добре, ако не всички разпоредби на Римската конвенция се приемат.
6. Общото впечатление от законопроекта е, че той представлява почти буквален превод на разпоредбите на Римската конвенция. На някои места преводът не е точен, не е пълен, което изопачава смисъла на правните норми. На други места са възприети само части от уредбата. На трети места преводът страда от недостатъчно съобразяване с терминологията, възприета в ЗЗД.
7. Наред с това е необходимо да се вземе становище по два въпроса:
а) дали систематичното място на цялата правна уредба трябва да бъде в ЗЗД, включително и уредбата на търговски договори, които изцяло са напуснали ЗЗД и са обособени в ТЗ. Въпреки слабостта на такъв законодателен подход той е примлив. Липсата на самостоятелен Закон за международното частно право е разкъсване на уредбата между ЗЗД и ТЗ и

би довело до редица повторения. Освен това, общите правила за договорите като сключване, форма, тълкуване, изпълнение, неизпълнение, цесия, суброгация, обезпечения и т.н, се намират в ЗЗД, към който ТЗ препраща. Затова, ако не се приеме идеята за самостоятелен закон (вж. т. 3);
б) би могло да се възприеме предложението колизионните норми за договорите да останат в ЗЗД. Но предлаганата номерация и поставянето на заглавия будят известни недоумения. Желателно е допълнението на ЗЗД да е съобразено с обстоятелството, че заглавия членовете на ЗЗД нямат, за разлика от ТЗ. Разрешението трябва да бъде съобразено с общата структура и номерация на ЗЗД.
8. Може да се направи обща бележка и по заглавието на XIX. Вместо предложеното заглавие по-удачно е разделът да се нарича “Приложимо право към договори с международен елемент” или по- благозвучно “Право, приложимо към договорите с международен елемент”. Защото се определя правото, приложимо не само към задълженията, но и към договора - действителност, форма, изпълнение на задълженията, неизпълнение. Съдържанието на раздела е по-широко от посоченото в заглавието.
9. По пълнотата на правната уредба общото впечатление е, че е направен опит да се обхванат всички норми, но има известни пропуски, които ще бъдат посочени на съответните места. Чувства се необходимостта от една обща норма, първа по своя ред, която да очертае приложното поле на раздела за приложимото право и да посочи изключенията от него. Би могло в тази насока да се използва редакцията, която сега се съдържа в чл. 1 от Римската конвенция. След като целта е да създадем уредба, която вече се прилага във всички държави-членки на Европейския съюз, не бихме могли да отбегнем една от основните норми на Римската конвенция - нормата, визираща приложното поле на

колизионните разпоредби. Те не се отнасят до правоспособността и дееспособността на физическите, лица до правосубектността на юридическите лица. Колизионните норми, по-нататък, не се прилагат към облигационни отношения, породени във връзка със завещания и в областта на наследственото право, договорни отношения между съпрузи, облигационни отношения, породени във връзка с упражняването на правото на издръжка, задължения и облигационни отношения, породени от запис на заповед, чек, менителница и други ценни книжа, арбитражни споразумения, свързаните с дружественото право, с правото на юридическите лица с нестопанска цел, с учредяването и възникването на юридическите лица, с тяхното устройство, прекратяване, вътрешни отношения, личната законова отговорност на съдружниците и на органите за задълженията на дружеството или на юридическото лице с нестопанска цел. Колизионните норми не уреждат въпроса, дали един представител може да задължава лицето, от чието име той действа в отношенията си с трети лица, дали един орган, съдружник може със своите действия да задължава дружеството или друго юридическо лице. Колизионните норми не се отнасят до доверителните отношения, до доказването и процесуални норми с изключение на една колизионна разпоредба. Освен това съдържащите се в законопроекта норми не могат да намират приложение към договори за застраховка, защото въпросът за осъществяването на риска и за настъпването на застрахователното събитие се решава по правото на държавата, на чиято територия то е настъпило.
10. В законопроекта е включена разпоредба, отнасяща се до договора за превоз, който е търговска сделка и нейното систематично място се намира в Търговския закон. Има и несъотвествие на терминологията, използвана в Търговския закон и тази по законопроекта. Вярно е, че Римската конвенция визира и този вид сделка, т.е. в нея са включени всички колизионни норми относно договорите - независимо дали те са облигационни или търговски, или са договори с потребители.

Но с оглед установения дуализъм в българското частно право и отделяне на търговското от гражданското право, трудно би могло да се приеме включването на колизионната уредба на договора за превоз в ЗЗД. Възможното решение е Законопроектът за допълнение на ЗЗД да внесе допълнение в Търговския закон, отнасящо се само до договора за превоз.
11. Доколкото целта на законопроекта за допълнение на ЗЗД е да се възприемат колизионните норми на Римската конвенция, които да действат до времето, когато страната ни ще стане членка на ЕС, се поставя въпросът, дали не трябва да се уредят под формата на изменение и норми в Кодекса на труда и норми, отнасящи се за търговското представителство в Търговския закон, които засега не се съдържат в законопроекта, но се съдържат в Римската конвенция. Не са налице съображения за тяхното изключване от предлаганата международночастноправна уредба.
12. Не е решен въпросът как ще се нарича този раздел от закона и дали систематичното му място е в особената част на ЗЗД? Сега ЗЗД е разделен на обща и особена част. Законопроектът поставя систематически международното частно право в особената част, но очевидно е, че има несъвместимост със заглавието. Би трябвало разпоредбите на законопроекта да се обособят в самостоятелна част на закона. Тогава ЗЗД ще се състои от три части, но в такъв случай трябва да се помисли как ще се нарича третата част.
II. КОНКРЕТНИ БЕЛЕЖКИ
Предлагаме да се обмислят усъвършенствани редакции на текстовете на законопроекта, както следва:

1. Избор на приложимо право към договорите
437. (1) Договорите с международен елемент се уреждат от избраното от страните право. Изборът на право може да бъде изричен или да следва достатъчно ясно от условията на договора или от обстоятелствата на случая.
(2) Страните могат да направят избора на приложимото право за целия договор или за част от него.
(3) Страните могат по всяко време да уговорят към договора да се прилага право, различно от това, което го е уреждало до този момент. Формата на договора и правата на трети лица не се засягат от промените в приложимото право, настъпили след сключването на договора.
(4) Ако всички елементи на договора в момента на избора са свързани е правото на една и съща държава, изборът на чуждестранно право не засяга прилагането на повелителните норми на тази държава.
(5) За съществуването и действителността на споразумението за избор на приложимо право се прилагат разпоредбите на чл. 441-443.
Предлагаме да отпадне думата “съответно”, защото приложението е “пряко, директно”, а не “съответно” - не е ясно съответно на какво.
Член 440 да стане чл. 438, защото има връзка с предходната превръзка. Първата превръзка е избор на приложимо право, а втората - приложимо право при липса на избор.
Систематичното място на чл. 438 и 439 трябва да бъде след колизионните норми относно приложимото право към договора - правото, избрано от страните и приложимото право при липса на избор. Систематически тези два члена не се отнасят до правото на избор, а визират всички възможни превръзки към приложимото право и затова първо трябва да бъдат изчерпани превръзките, а след това да се уреждат останалите елементи на договорното отношение, както и въпросът за държави с повече от една правна система. Въпросът има важно правно

значение. Остава се с впечатлението, че чл. 438 и чл. 440 важат само за избора на право, а не и за другата основна превръзка - най-тясната връзка на характерната престация с правото на една държава.
2. Приложимо право при липса на избор
439. (1) Когато страните не са уговорили приложимото право, прилага се правото на държавата, с която договорът е най-тясно свързан. Ако една част от договора може да бъде обособена от останалите му клаузи и ако тази част има по-тясна връзка с друга държава, към нея може да се прилага по изключение правото на другата държава.
(2) Предполага се, че договорът е най-тясно свързан с държавата, в която страната, която трябва да изпълнява характерната за договора престация, е имала своето постоянно местонахождение или седалище към момента на сключване на договора.
(3) Ако договорът е сключен в изпълнение на занятието или професионалната дейност на тази страна, се предполага, че той е най- тясно свързан с държавата, на чиято територия тя извършва основната си стопанска дейност или на чиято територия се намира седалището на клона в случай, че той се е задължил да изпълни характерната за договора престация. Ако уговореното местоизпълнение е различно от мястото на основната стопанска дейност, предполага се, че договорът е най-тясно свързан с държавата по местоизпълнението.
(4) Алинея 2 не се прилага, ако характерната престация е неопределяема.
(5) Независимо от предходните алинеи, когато предмет на договора е вещно право върху недвижима вещ, прилага се правото на държавата по местонахождението на вещта. (Следва да отпадне изброяването на вещните права, защото те могат да бъдат различни в отделните държави. Например, у нас има право на строеж, което липсва в други държави и затова не е споменато и в текста на законопроекта).

(6) Предположението по алинея 2 не се прилага към договора за превоз на товари. Предполага се, че договорът за превоз на товари е най- тясно свързан с държавата, на чиято територия се намира мястото на основната дейност на превозвача към момента на сключване на договора при условие, че в същата държава се намира мястото на натоварването или разтоварването, или мястото на основната дейност на товародателя. Разпоредбата се прилага и към чартърни договори за еднократен превоз или други договори, чийто основен предмет е подчинен на превоза на товари.
(7) Разпоредбите на алинеи 2, 3 и 6 не се прилагат, ако от обстоятелствата следва, че договорът е по-тясно свързан с друга държава. В този случай се прилага правото на държавата, с която договорът е най- тясно свързан.
След двете основни превръзки предлагаме смяна на разпоредбите, като дойдат повелителните норми. Чл. 447 от законопроекта да стане чл.
440. Така ще се получи по-добра и точна последователност и синхронизация на колизионните норми.
3. Повелителни норми
440. (1) Повелителните норми на сезирания съд се прилагат независимо от правото, приложимо към договора по силата на чл. 437 и чл. 438.
(2) Независимо от приложимото към договора право съдът може да приложи повелителните норми на друга държава, с която договорът има тясна връзка, като вземе предвид тяхното естество, предмет, последиците от тяхното прилагане или неприлагане.
Предлагаме след това да дойдат разпоредбите относно действителността на договорите (т. 4). В тази точка е желателно да се

включи и чл. 443 от законопроекта, който има отношение към действителността на договорите и чието систематично място в т. 6 на законопроекта, която урежда цесията и суброгацията, доказателствата определено не е удачно. Неговото място е в точката, посветена на действителността на договорите.
Уредбата на формата на договорите предлагаме да бъде обособена в самостоятелна т. 5.
Същото се отнася и до доказването, което сега е в т. 6, и предлагаме да бъде обособено в самостоятелна т. 7.
4. Действителност на договорите
441. (1) Сключването и действието на договора или на отделни негови разпоредби се уреждат от правото, което според правилата на този раздел би било приложимо, ако договорът или разпоредбите му биха били действителни.
(2) За установяване на липса на съгласие всяка страна по договора може да се позове на правото на държавата, в която има постоянното си местопребиваване, ако от обстоятелствата е видно, че не е оправдано последиците от нейните действия да се определят от правото по ал. 1.
442. Когато договорът е сключен между лица, намиращи се в една и съща държава, физическото лице, което е дееспособно съгласно правото на тази държава, не може да се позовава на недееспособността си по правото на друга държава, освен ако към момента на сключване на договора насрещната страна по договора е знаела за тази недееспособност или не е знаела поради своята небрежност.

5. Форма на договорите
443. (1) Формата на договора, сключен между страни от една и съща държава, се счита валидна, ако са спазени изискванията за форма, установени от правото, приложимо към договора съгласно разпоредбите на този раздел или съгласно разпоредбите на правото на държавата по местосключването на договора.
(2) Формата на договора, сключен между страни, които към момента на сключването му са се намирали в различни държави, се счита валидна, ако са спазени изискванията за форма, установени от правото, приложимо съгласно разпоредбите на този раздел или от правото на една от тези държави.
(3) Ако договорът е сключен от представител, при прилагането на алинеи 1 и 2 трябва да се има предвид правото на държавата, на чиято територия се намира представителят.
(4) Формата на едностранна сделка, която има връзка със сключен или намиращ се в процес на сключване договор, се смята валидна, ако са спазени изискванията за форма, установени от правото, което по силата на разпоредбите на този раздел се прилага или би се прилагало към договора или на правото на държавата по местоизвършване на едностранното волеизявление.
(5) Разпоредбите на алинеи 1 до 4 не се прилагат към договорите, сключвани с потребители. Формата на тези договори се определя от правото на държавата, в която потребителят има своето постоянно местопребиваване.
(6) Формата на договорите, които имат за предмет вещно право върху недвижима вещ се определя от императивните изисквания за форма, установени в държавата, където се намира недвижимата вещ, доколкото те се прилагат според правото на тази държава, независимо от местосключването на договора и приложимото към него право.

6. Суброгация, прехвърляне на вземания (Суброгацията се посочва след прехвърляне на вземания, защото в ЗЗД уредбата на суброгацията предхожда цесията.)
444. Ако трето лице има задължение да удовлетвори или е удовлетворило кредитор, правото, уреждащо задължението на третото лице към кредитора, определя дали и доколко третото лице може да упражни напълно или частично правата, които удовлетвореният кредитор има срещу длъжника според правото, което урежда техните отношения. Съдът може да приложи същото правило и в случай, че третото лице е имало правен интерес да удовлетвори кредитора.
445. (1) Отношенията между кредитора, прехвърлил вземането си, и новия кредитор при договора за прехвърляне на вземане се уреждат от правото, което според разпоредбите на този раздел се прилага към договора.
(2) Правото, което се прилага към прехвърленото вземане, урежда неговата прехвърляемост, отношението между новия кредитор и длъжника, предпоставките, при които прехвърлянето може да се противопостави на длъжника и освобождаващото действие на изпълнението от длъжника.
7. Доказване
446. (1) Правото, което урежда договора съгласно разпоредбите на този раздел е приложимо и във връзка с неговото доказване, доколкото съдържа установени от закона предположения или правила за доказателствената тежест при договорните отношения.
(2) Съществуването на договор или едностранна сделка може да бъде доказано с всички доказателствени средства, допустими според правото на сезирания съд или според правото, определено в чл. 442,

според което формата на сделката е спазена, доколкото този начин на доказване е допустим пред сезирания съд.
Предлагаме нова редакция на т. 8 от законопроекта “Обхват на приложимото право”, в която да се включи чл. 438 от законопроекта с усъвършенствана редакция:
8. Обхват на приложимото право
447. (1) Приложимото право според правилата на този раздел важи за тълкуването на договора, за изпълнението на възникналите от него задължения, за последиците от пълно или частично неизпълнение на тези задължения, включително определянето на вредите, различните основания за погасяване на задълженията както и погасителната давност и последиците от изтичането на един срок.
(Бележката по същество на тази разпоредба е, че приложимото право не може да урежда определянето на вредите от неизпълнението, а вредите се определят от правото на съда.)
(2) По отношение на начина на изпълнение на договора и действията, които кредиторът може да извърши при ненадлежно изпълнение се прилага правото по местоизпълнението.
(Не съдът прилага, а изобщо се прилага правото по местоизпълнението.)
Предлагаме чл. 448, ал. 2 да отпадне, тя вече повтаря казаното.
448. По смисъла на този раздел под приложимо право на една държава трябва да се разбират правните норми, действащи в тази държава с изключение на нормите на международното й частно право.

Предлагаме в тази точка да се включи чл. 439 от законопроекта, който да стане чл. 449:
449. Когато дадена държава се състои от повече от една териториални единици, всяка от които има свои правни норми за договорите, всяка териториална единица се смята за държава при определяне на приложимото право съгласно разпоредбите на този раздел.
Предлагаме чл. 449 от законопроекта да стане чл. 450:
450. Прилагането на правна норма на определено от този раздел право може да бъде отказано, ако това е явно несъвместимо с обществения ред на държавата на сезирания съд.
В законопроекта липсва правна норма за забрана на обратното действие, поради което предлагаме да се създаде нов член със следното съдържание:
451. Разпоредбите в този раздел се прилагат към договори, които са сключени след влизането в сила на закона за допълнение на ЗЗД.
Заключителни разпоредби
Предлагаме нова редакция на § 2, чл. 37а от Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия:
“Чл. 37а. (1) Изборът от страните на приложимото право на една държава към договор, сключван с потребител, не трябва да води до лишаване на потребителя от защитата, която му осигуряват повелителните разпоредби на правото на държавата, в която той има своето обичайно местопребиваване:
1. когато преди сключването на договора в тази държава трябва да се направи изрична покана или реклама и когато потребителят е

предприел необходимите правни действия за сключването на договора или
2. когато другата страна по договора или нейният представител са получили поръчка от потребителя в тази държава или
3. когато договорът се отнася до продажба на стоки и и продавачът, с цел да убеди потребителя да направи покупка на стоки, е организирал пътуване на потребителя в друга държава, където той е направил поръчката.
(2) При липса на избор на приложимо право договорите, сключени при посочените в алинея 1 обстоятелства, се уреждат от правото на държавата, в която потребителят има своето обичайно местопребиваване.
(3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат за договори за превоз и договори за услуги, когато услугите се предоставят на потребителя изключително в държава, различна от тази, в която потребителят има своето постоянно местопребиваване.
(4) Формата на договори, сключвани с потребители, се определя от правото на държавата, в която се намира неговото постоянно местопребиваване.