Консултативен съвет по законодателството
Относно: законопроектите за изменение и допълнение на
Закона за нотариусите и нотариалната дейност,
№ 202-01-34/21.06.2002 г., внесен от Министерския съвет и
№ 254-01-55/03.07.2002 г., внесен от народния представител Любен Корнезов

---

ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Проф. Огнян Герджиков
ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОС
Доц. Анелия Мингова
СТАНОВИЩЕ
Относно: законопроектите за изменение и допълнение на
Закона за нотариусите и нотариалната дейност,
№ 202-01-34/21.06.2002 г., внесен от Министерския съвет и
№ 254-01-55/03.07.2002 г., внесен от народния представител Любен Корнезов
На свое заседание на 25 септември 2002 г. Консултативният съвет
по законодателството обсъди обстойно законопроектите за изменение и
допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, внесени от
Министерския съвет и от народния представител Любен Корнезов, като
изразява становище и предлага следните по-важни бележки:

1. По § 1, чл. 2, ал. 1, изр. 1:
Новопредлаганата редакция не внася нещо съществено ново със
замяната на думата “лице” с “юрист”, защото освен образованието се
изискват от закона и други качества. По-точно би било при сегашната
редакция след думата “лице” да се добави: “което отговаря на условията
по чл. 8 и”.
По този начин се препраща към общата законова уредба на
условията, на които трябва да отговарят нотариусите, сред които е и
изискването да имат виеше юридическо образование, т.е. да са юристи.
2. По § 1, чл. 2, ал. 1, изр. 2 in fine:
Предвидената в законопроекта възможност за законодателя да
възлага на нотариусите и други действия, е много широка и неопределена.
За да се внесе по-голяма определеност в законовата разпоредба
предлагаме в края на текста пред думата “действия” да се добави
“сходни”.
3. По § 2, чл. 4:
Двата законопроекта - на Министерския съвет и на н.п. Л.
Корнезов - съвпадат по съдържание. Те предлагат създаването на
регионални звена на Нотариалната камара, наречени “регионални
колегии”. Предоставено е устройството и функциите им да се определят
от устава на Нотариалната камара. Територията, на която ще действат, е
района на съответния апелативен съд.
В законопроектите не се изяснява кой определя правният статус на
“колегиите”. Законопроектът на н.п. Корнезов не посочва и кой устав се
има предвид - на Нотариалната камара, или колегиите ще имат
самостоятелен устав. Ако се има предвид устава на колегията, възниква
проблемът за съдържанието и еднаквостта на функциите и тяхното
устройство, тъй като всяка колегия може да има различен по съдържание
2

устав. В законопроекта на Министерския съвет се посочва “това е устава
на Нотариалната камара”. Според нас, това уточнение е уместно.
4. Правилно би било да се обсъди възможността на колегиите да се
предостави качеството на юридическо лице. Ако се възприеме това
разрешение, то трябва да се посочи от закона. Уставът, като вътрешен
устройствен акт на Нотариалната камара, не може да придава правното
качество “юридическо лице” и да създава правни субекти.
5. В законопроекта на Министерския съвет е загатнато, че
“колегията е звено за подпомагане на Нотариалната камара”. Това
уточнение, според нас, е правилно. Би трябвало закон да определи
компетенциите на тези звена, особено ако ще им се придаде качеството на
юридическо лице. И без закон няма пречка такива звена да се предвидят в
устава на Нотариалната камара, но без да им се признава качеството на
юридически лица.
6. Според законопроекта на н.п. Корнезов колегиите имат район на
действие района на апелативния съд. Това означава, че те ще бъдат пет на
брой. А в законопроекта на Министерския съвет те са шест, тъй като за
София се създава самостоятелна колегия.
Предлагаме по този въпрос да се направи уточнение в
законопроекта.
7. Терминът “регионални” в § 2, чл. 4, ал. 3 не е коректен. Първо,
той е чуждица, която е синоним на “районен” и не отразява видовата
характеристика на тези образувания, като колегии на нотариусите.
Затова предлагаме те да се наричат “нотариални колегии”.
3
8. По § 3, чл. 7а, ал. 1:
Според нас, неточно е посочено, че конфиденционалностга е
принцип на нотариалната дейност. Това означава, че тази дейност е тайна,
поверителна. А това не е вярно. Нотариалните действия са публични.
Нотариалният акт, изразяващ сделки, се вписва и всеки може да научи
съдържанието му и участващите в сделката лица. Нотариалните
удостоверявания са публични. Те засвидетелстват определено
обстоятелство, което се обявява публично. Всъщност, принципът е
довереност. Лицето отива при избран от него нотариус, за да извърши
нотариалното действие, защото му има доверие и това доверие лежи в
основата на отношенията между клиента и нотариуса. Това е изразено в
чл. 20 ЗННД. Ето защо, предлагаме думата “конфиденциалност” да се
замени с “довереност”.
9. Предлагаме в § 3, чл. 7а, ал. 1 да отпадне думата “имуществен”.
Изтъкнато бе, че с отпадането на думата “имуществена” не се решава
въпросът генерално, тъй като стои въпросът за отговорността му изобщо.
При нарушаване на закона и професионалната етика, нотариусът носи
наказателна, административна и дисциплинарна отговорност, наред с
отговорността за нанесените неимуществени вреди. Ето защо,
разпоредбата на чл. 7а в тази й част би следвало да добие по-обща
формулировка, като например: “юридическа отговорност за неправомерни действия”.
10. Проведе се дискусия във връзка с принципите за контрола върху
дейността дейността на нотариусите. Застъпиха се две становища. Според
едното, този контрол включва не само контрол на държавата, но и на
гражданското общество върху дейността на нотариусите, поради което
текстът би следвало да бъде общо формулиран, или изобщо да отпадне.
Според другото становище, след като нотариалната дейност е държавна
дейност, отстъпена от държавата да се упражнява от частни лица, каквито
4


са нотариусите, в закона принципът на държавен контрол върху тяхната
дейност, макар и общ, би трябвало да бъде подчертан специално. Този
контрол трябва да бъде както от страна на държавата, така и от
Нотариалната камара. Тази идея е проведена в закона.
11. По § 4, чл. 8, т. 1 и 2 :
Завишава се стажът от две години на пет години като условие за
придобиване правоспособност на нотариус по съображения, че
функциите на нотариусите са особено важни за правната сигурност и
гражданския оборот. В същото време за районен съдия, прокурор и
следовател може да бъде избрано лице без всякакъв стаж. Нима техните
функции са по-маловажни от тези на нотариуса! Освен това, се наблюдава
стремеж към ограждане на гилдията на нотариусите и недопускане на
младите юристи. Затова не е достатъчно да се каже само “стаж”. Нужно е
той да бъде юридически стаж. Това понятие се употребява в
Конституцията (чл. 130, ал. 2, чл. 147, ал. 3) и в Закона за съдебната власт
(чл.126, ал. 5 и др.). Затова предлагаме т. 3 да добие следната редакция:
„3. има три години юридически стаж;”
Този стаж, според нас, е достатъчен.
12. В § 4, чл. 8 предлагаме да отпадне новата т. 8, според която
нотариусът не трябва да се води на отчет в психо-неврологичен
диспансер, установява се е медицинско удостоверение от диспансера по
местоживеене ( вж. чл. 11, ал. 2 — предложението за промяна § 7, т. 2).
Преди всичко диспансерите се наричат психиатрични, а не психо-
неврологични.
От друга страна, заболяванията, които се водят на отчет в тези
диспансери са различни. Това означава да се разкрие здравословното
състояние на лицето. При всички заболявания лицето ще бъде лишено от
правото да бъде нотариус? В Закона за съдебната власт, Закона за
адвокатурата, Закона за държавния служител, Закона за висшето
5

образование, такова изискване не се поставя. Нима при тях психо-
неврологично болните могат да изпълняват държавна служба и функции,
а нотариусите не могат. Единствено чл. 193 ЗМВР предвижда като
условие за назначаване на кадрова служба или като държавен служител
лицето да има психофизическа годност. Те се подлагат на тестуване, а
не им се иска удостоверение. Не трябва да се забравя, че има
международни актове, които забраняват дискриминацията по
здравословно състояние.
Нотариусът представя удостоверение: за общото здравословно
състояние и от него трябва да се прецени дали заболяването, от което
страда, е обществено опасно и дали позволява да се изпълнява
нотариална дейност.
13. По § 5 и 6, чл. 10:
а) Да се обединят. Изменение на заглавието на члена, според нас, не
се налага. Ако се счете, че е наложително, изменението следва да стане с
отделна точка в параграфа.
б) Намалява се броят на нотариусите чрез изменяване на нормата -
10 000 жители на 1 нотариус по съображения, че големият брой
нотариуси водел до нелоялна конкуренция. В законопроекта се предлага 1
нотариус да бъде определен на 20 000 жители. Това е една от най-
съществените промени в законопроекта.
Намаляването на броя на нотариусите няма да отстрани нелоялната
конкуренция. Липсват доказателства, че досегашната норма е причина за
незадоволителни резултати, за лоша дейност, за лошо обслужване.
Международната практика не може механично да се пренася от една
държава в друга. От броя на дисциплинарните дела не може да се направи
извод, че нормата трябва да се измени. Изменението на нормата трябва да
бъде обоснована със специално социологично изследване.
Вярно е, че е ал. 4 е дадена възможност на министъра на
правосъдието да излезе от нормата и да определи допълнителни места.
6

Въпреки това обаче, се получават куриози. Например в район с 20 000
жители нотариусите задължително са двама. Условията обаче налагат
откриване на допълнителни места. Министърът не може да открие
допълнително място, тъй като действащите нотариуси са извън нормата.
14. Във връзка с ал. 4 стои открит въпросът - може ли след време,
когато нуждата отпадне министърът на правосъдието да отмени заповедта
си, с която увеличава местата и да закрие откритото място? При такава
възможност какво ще стане с нотариуса, ако местата са заети? Как ще се
проведе избора между нотариусите или закриването на мястото ще стане
при овакантяване?
15. Текстът на § 5, чл. 10 е хетерогенен. Урежда нормата за броя
на нотариусите (ал. 1) и реда за заемането на дейността (ал. 2). Идеята на
закона е, че заемането на местата става чрез конкурс. Тази връзка я няма.
Предлагаме в ал. 2 да се добави изречение първо: “Заемането на
вакантните места за нотариуси става въз основа на конкурс.”
Предлаганото ново изречение трето в ал. 2, е излишно. Въпрос на
инициатива и взаимоотношение е дали Съветът на нотариусите ще прави
предложение за откриване на конкурс. Изречението има място, само ако
предложението на Съвета на нотариуса е задължително за министъра на
правосъдието, а в случая предложеното е пожелателно. Систематичното
му място е в чл. 65, където са посочени компетенциите на Съвета на
нотариусите.
16. По § 6, чл. 10:
В новата ал. 5 думите “икономическото състояние на съдебния
район и” да се заличат, тъй като то не би могло да бъде фактор за обема
на нотариалната дейност.
Предлагаме изразът “нотариални услуги” да се замени с
“нотариални действия”, тай като е по-точен.
7

17. По § 7, чл. 11:
В предлаганата ал. 1 думата “заявление” да се замени с “молба”, а
“упражняваната професия” с "упражнявано занятие”. Изказано бе и
обратното мнение, тъй като молбата е израз на подчинение и господство
на адресата.
С оглед на предложението по новата т. 8 на чл. 8, § 4 (вж. по-горе
№ 13), тази точка трябва да отпадне.
18. По § 8, чл. 12, ал. 2.
а) Предложените промени трябва да се изразят в цялостен текст.
б) Предлагаме в комисията вместо “двама нотариуси” да се замени
с “един нотариус и един адвокат”. Адвокатите имат най-тясна връзка с
нотариусите, поради което е уместно техен представител да участва в
комисията.
Преподавателят по граждански науки да бъде хабилитиран. Касае
се до важна дейност, поради което и нивото на комисията трябва да бъде
съставена от утвърдени специалисти в областта на гражданското право.
в) В закона е уреден случая, за обжалване резултатите от конкурса. Липсва обаче уредба за обжалване на акта, с който кандидатът не се допуска да участва в конкурса. Необходимо е да се предвиди ред за
обжалване и в тези случаи.
19. По § 8,14,15, 23 и 29:
В тези текстове се предвижда издаването от министъра на
правосъдието на подзаконови нормативни актове след съгласуване със
Съвет на нотариусите. Изразът “съгласуване” създава много тежка
процедура за приемането и издаването на тези актове. Затова предлагаме
да се замени със “след вземане становището на ...”.
8

20. По § 9, чл. 13:
Нотариалната кантора е вид учреждение, след като в нея се
осъществява държавна дейност. С наредба трябва да се установяват
техническите изискания на помещенията, за да се осигури съхраняване на
архива и точното изпълнение на професионалните задължения на
нотариуса.
21. По § 12, чл. 17:
а) В ал. 2 да се добави “и Съвета на нотариусите”. След като
нотариусите са самоуправляваща се общност и Съветът следи за
поведението на своите членове, редно е той също да бъде уведомяван, тъй
като е възможно да се блокира нотариалната дейност на населеното
място.
5) Думите “при възбуждане на наказателно преследване срещу
нотариус” да се заменят с “при привличане на нотариус като обвиняем за
умишлено престъпление от общ характер”. По този начин текстът се
съгласува с Наказателно-процесуалния кодекс и чл. 8 от закона.
12. По § 14, чл. 25:
С т. 1 се въвежда задължителното депозиране на покупната цена
при продажба и замяна по банкова сметка на нотариуса, преди да се
извърни вписването. От внасянето са освободени само съпрузи и
роднини по права линия.
Предлагаме текстът да отпадне и се запази сегашния текст в
закона. Предложената нова правна уредба не гарантира сигурността на
гражданите при сделки с недвижими имоти. Забавя се оборота.
Ограничават се страните в избора за начина плащането. Липсва гаранция,
че нотариусът ще изпълни задължението и своевременно ще предаде
парите на продавача. Усложняват се отношенията с наследниците на
нотариуса. Разкриват се допълнителни проблеми с разграничаване на
9

паричните средства на нотариуса и депозираните средства по неговата
сметка.
Ако това предложение се възприеме, § 59 следва да отпадне.
Ако все пак се запази предлаганата алинея, то кръгът на
освободените е много ограничен. Би трябвало да засегне и роднините по
съребрена линия до четвърта степен и сватовство до втора степен.
23. По §14:
а) в новата ал. 2 предлагаме думата “задължително” да се замени с
“може”;
5) в новата ал. 3 да се предвиди само, че редът за депозирането на
сумите по ал. 2 се определя с наредба, издадена от министъра на
правосъдието. “Условията “са уредени с ал. 2. Ако се прецени за
необходимо да се добави още нещо, това трябва да стане в закона, тъй
като определянето на условията за извършване на тази дейност поради
важността й, е законова материя, а не въпрос за подзаконова нормативна
уредба.
24. Г1о § 15, чл. 28:
Неясно е съдържанието на изр. 2 на новата ал. 3. Не е ясно кои
преписи ще се предават срещу подпис на изрично посочено длъжностно
лице? Вероятно се има предвид издаването на преписи от документите,
съдържащи се в служебния архив. Това обаче не е изразено.
25. Запечатването на кантората и изземването на архива и печата
на нотариуса по § 15, чл. 28, ал. 3 е действие, което ограничава дейността
на нотариуса. По естеството си това са принудителни административни
мерки по чл. 22-23 ЗАНН. Те засягат както лични, така и обществени
интереси за правна сигурност, поради което трябва да бъдат изрично
уредени и да се предвиди съдебно обжалване. Това е необходимо, за да се
10

създаде правна защита на нотариуса. В законопроекта липсва уредба по
тези въпроси.
26. По § 15, новата ал. 3:
Трябва да се уреди по-пълна процесуална защита против акта за
запечатване на нотариална кантора. Когато това става със заповед на
министъра на правосъдието, налице е принудителна административна
мярка по чл. 22 ЗАНН, която се взема с индивидуален административен
акт, подлежащ на обжалване по реда на ЗАП, съответно ЗВАС. Трябва да
се предвиди процесуален ред за обжалване и когато запечатването се
извършва въз основа на разпореждане на съдия или прокурор (вж. по-горе
№ 25).
27. По § 16, чл. 28а.
В ал. 5 е употребен терминът “застрахователни копия” от тези
книги. Такива копия няма. Вероятно се касае за резервни копия. Ако
това е смисълът думата “застрахователни” би следвало да се замени е
“резервни”.
28. По чл. 28а, ал. 2 е предвиден кратък срок за пазене на книгите
от нотариуса. Срокът трябва да бъде по-дълъг, след което да се
съхраняват от Държавния архив, а не да се унищожават. Така ще се
създаде по-голяма правна сигурност.
29. По § 19, чл. 34, ал. 2 (нова):
Предлагаме тази алинея да отпадне, тъй като е без правно
съдържание. За сега тя е само пожелание.
30. По § 19:
Създаваната нова ал. 2 предлагаме да придобие следната редакция:
11


“(2) Нотариусът е длъжен да повишава професионалната си
квалификация.”
31. По § 20, чл. 34а:
Новопредлаганото изречение дава възможност за двояко тълкуване.
- в смисъл, че архивът е общ на сдружилите се нотариуси, и че всеки от
нотариусите има отделен архив. При първата хипотеза трябва да се запази
сегашният текст. Ако се има предвид втората идея, би трябвало текстът да
гласи: “В такъв случай всеки нотариус има отделен архив.”
32. По § 21, чл. 346:
В законопроекта на н.п. Л. Корнезов се предлага допълване на чл.
10 с нова ал. 5, според която министърът на правосъдието може да
премества нотариус от един съдебен район в друг съдебен район, като не
са посочени условията, при които може да става това.
Подобно допълнение се предлага и в законопроекта на
Министерския съвет с § 21, но като нов чл. 346. В него са посочени
бланкетно основанията за преместването - важни причини, но по
мотивирано заявление на нотариуса и съответно са посочени и
последиците от преместването.
Законопроектът на Министерския съвет предвижда заповедта на
Министъра на правосъдието да се обжалва по ЗАП, без да се посочва кой
има право на жалба. Доколкото молбата на нотариуса е удовлетворена, тя
не би могла да се обжалва от него. Той би могъл да обжалва само отказа.
Що с€ касае до жалба от страна на Нотариалната камара, при отказ тя
няма интерес от жалба. Нейният интерес е, когато преместването е
станало в нарушение на закона.
Предлагаме за преместването нотариусът да подава “мотивирана
молба ’, а не “заявление”.
12

33. По § 24, чл. 37, ал. 1:
Да се запази сегашният текст, а в ал. 2 глаголът “загубва” да се
замени е “прекратява”. Според нас, по този начин езиково по-точно се
изразява съдържанието на правната норма.
34. По § 25, чл. 40.
а) Към т. 1 да се добави “както и откази от вещни права върху
недвижими имоти”, тъй като и “отказът” представлява акт на
разпореждане със собствеността.
б) В т. 3 да отпаднат думите “актове за”. Останалият текст е
достатъчно ясен.
35. По § 27 и 28.
Промяната засяга чл. 46. Предлагаме правнотехнически промяната
да се извърши с един параграф. Промяната на заглавието да стане с т. 1.
Сегашното заглавие достатъчно отразява съдържанието на текста и не е
необходимо да се добавя “Придобиване на правоспособност за
заместване”.
36. По § 29, чл. 46:
Ако не се разшири компетентността на помощник-нотариуса, в
новата ал. 2, предлагаме да отпадне второто изречение. Заместването на
нотариуса от помощник-нотариуса да бъде безсрочно. Често пъти
възникват инцидентни случаи, които лишават нотариуса от възможността
да упражнява дейността. Защо помощникът да не го замества при болест,
краткотрайни отсъствия от населеното място, пък и от нотариалната
кантора?
Предлагаме да отпадне думата “атестационен”, тъй като
атестацията “засвидетелства”, а изпитът установява. Чрез изпита се
проверяват и установяват познания, умения, възможности и др. под.
13

37. По § 34, чл. 65:
С т. 2 се задължава Съветът на нотариусите да информира
министъра на правосъдието за резултатите от проверките по ал. 1, т. 8.
Точка 8 обаче не дава основание Съветът на нотариусите да извършва
проверки. Според сегашната редакция на тази точка, Съветът на
нотариусите само следи за изпълнението на задълженията от страна на
нотариусите, както и участието му в дисциплинарните производства.
Средствата, с които разполага, за да установява изпълнението на
задълженията от нотариусите, не се съдържат.
Би трябвало да се даде право на Съвета на нотариусите да
организира проверки по собствена инициатива или по жалба. Затова
предлагаме в ал. 1 да се добави нова точка със следното съдържание:
“Извършва чрез инспектор-нотариус проверка върху дейността на
нотариус по спазването на законите.”
38. По § 39, чл. 75:
В Съвета се направиха възражения:
Първо, срещу въвеждането на глоба за дисциплинарно нарушение.
По съображение, че глобата е наказание за извършено престъпление и
административно нарушение, тя не бива да се разпростира по отношение
на дисциплинарните нарушения. Изказаха се съображения и за запазване
на текста. Посочена бе и досегашната законодателна практика.
Второ, не е оправдано от презумцията за правовата държава,
въвеждането на наказанието “лишаване от правоспособност завинаги”.
Това е много тежко наказание, което даже Наказателният кодекс (чл.
342,ал. 4) предвижда само веднъж за извършено особено тежко
престъпление по транспорта с наказание до 20 год. лишаване от свобода,
или доживотен затвор.
Затова предлагаме това наказание да отпадне.
Предлагаме наказанието по т. 3 “лишаване от правоспособност за
срок от 3 м. до 5 год.” да се замени със “заличаване от списъка на
14


нотариусите за срок от 3 м. до 5 год.”. Предлагаме да се предвиди, че това
наказание се налага само за тежки дисциплинарни нарушения.
39. Изказани бяха също мнения:
а) дисциплинарните наказания да се предвидят в устава. С
предвиждането им в закон държавата се намесва в самоуправлението на
Нотариалната камара;
б) наказанието “заличаване от списъка” да се налага от общото
събрание или Съвета на нотариусите по предложение на
Дисциплинарната комисия и решението да се обжалва пред ВКС, който да
решава въпроса по същество.
40. По § 42, чл. 79, ал. 3 (нова):
По т. 1, изр. 2
Когато се предлага наказание “заличаване от списъка”, предлагаме
дисциплинарното дело да се разглежда от целия състав на
дисциплинарната комисия с решение, прието с обикновено мнозинство от
всички членове на комисията.
Ако комисията намери, че според тежестта на нарушението
предлаганото наказание е несправедливо, тя да може да наложи друго по-
леко наказание. Това обаче не е изяснено. Ето защо, предлагаме изр. 2 да
придобие следната редакция: “Ако Дисциплинарната комисия не вземе
решение за лишаване от списъка тя може да наложи по-леко
дисциплинарно наказание с обикновено мнозинство от присъстващите
членове.”
41. По § 42, чл. 79, ал. 3, т. 2:
Според нас, предлаганото изменение е неуместно. С него само
Дисциплинарната комисия се задължава да вземе решение в едномесечен
срок от образуването. Стои открит въпросът в какъв срок трябва да вземе
15


решение състава на дисциплинарната комисия? Срокът трябва да бъде
еднакъв. Ето защо, предлагаме текстът да има следното съдържание:
‘(3) Образуваното дисциплинарно дело се разглежда и решава в
едномесечен срок от образуването.”
42. Предлаганата нова ал. 5 в чл. 79 има тясно съдържание и не
обхваща решението на Дисциплинарната комисия. Като се препраща към
ал. 2 се има предвид само решението на дисциплинарния състав. Ето
защо, предлагаме думите “ал. 2” да се заменят с “дисциплинарното дело”
Второто изречение предлагаме да отпадне. Получаването на
съобщението от министъра на правосъдието трябва да става или лично,
или в неговата канцелария, така както е предвидено по ГПК за връчване
съобщения на длъжностни и юридически лица.
43. По § 42, ал. 3:
Достатъчно е решението за налагане на дисциплинарно наказание
да се взема с обикновено мнозинство от членовете на Дисциплинарната
комисия.
44. По § 43, чл. 80:
3 новопредлаганите ал. 1 и 2 думите “на Дисциплинарната
комисия” да се заменят с “по дисциплинарно дело”, освен ако се цели
решението на дисциплинарния състав да е необжалваемо.
45. В ал. 3, изр. 2 на чл. 80 да отпадне. След като веднъж делото е
разгледано от дисциплинарен състав или дисциплинарната комисия,
правилно би било ВКС да слага края на производството, решавайки го по
същество. Това обаче трябва изрично да се посочи в закона, тъй като ВКС
е касационна инстанция и пред него не се представят нови доказателства .
16

46. По § 43;
Тричленният състав на ВКС трябва да има правомощието да реши
делото по същество. Предлагаме да се обсъди възможността ВКС да
намалява дисциплинарното наказание, наложено от комисията.
Обжалването пред петчленния състав на ВКС да се определи като
касационно.
47. По § 47, чл. 83:
Текстът разширява лицата, които могат да извършват някои
нотариални действия, чрез включването и на кметския наместник.
Подобно предложение се съдържа и в законопроекта на н.п. Л. Корнезов.
То е практически оправдано. Би следвало да уточни, че тези лица могат да
удостоверяват подписи върху едностранни частни документи, които не
подлежат на вписване.
48. По § 57, ал. 1.
Тази разпоредба предвижда в 6-месечен срок от влизането на
закона в сила нотариусите да прекратят договорните си отношения с
помощник-нотариусите ”с предизвестие по чл. 326, ал. 2 от Кодекса на
труда’. С това препращане към Кодекса на труда може да се създаде
впечатление, че отношенията между нотариуса и помощник-нотариуса
(по законопроекта той ще бъде един - вж. § 25, чл. 40, ал. 1), които се
уреждат е договор, са трудово договорни. Идеята на закона изглежда по-
скоро за уреждането на тези отношения като мандатни, т.е. като
гражданскоправни, а не като трудовоправни. Ако това е идеята и за да се
избегнат трудности и колебания в практиката, предлагаме думите “с
предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 от Кодекса на труда” да се
заменят с “30-дневно предизвестие”.