Консултативен съвет по законодателството
СТАНОВИЩЕ
ОТНОСНО: Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България № 202-01-66/01.10.2002 г., Министерския съвет

---

ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ Проф. Огнян Герджиков
ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ Доц. Анелия Мингова


СТАНОВИЩЕ
ОТНОСНО: Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България № 202-01-66/01.10.2002 г., Министерския съвет
На свои заседания на 15 октомври 2002 г. направления “Конституционно, административно и финансово право” и “Международно право” на Консултативния съвет по законодателството обсъдиха обстойно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, като изразяват становище и предлагат следните по-важни бележки:

I. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ:
1. Разпоредбите на законопроекта, както и разпоредбите на Закона за чужденците в РБ, трябва да са в съответствие с чл. 26, ал. 2 и чл. 27, ал. 1 от Конституцията.
2. Законопроектът възпроизвежда изискванията на Директива 2001/51/ЕС от 28 юни 2001 г. на Европейския съвет, която допълва Шенгенската конвенция. Касае се именно за директива, а не за регламент, както погрешно е посочено в мотивите на законопроекта.
3. В директивата е посочено, че тя ще се изпълнява “без ущърб на задълженията, произтичащи от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и Протокола към нея от 1967 г.”. В посочената конвенция обаче няма изискване за налагане на имуществени санкции, каквото позоваване отново намираме в мотивите към законопроекта.
Независимо от това, смятаме, че няма противоречие с Конвенцията.
II. КОНКРЕТНИ БЕЛЕЖКИ:
4. По § 2.
Редакцията е неточна. Предлагаме в чл. 9, ал. 1 след думата “пребиваване” да се постави запетая, думата “или” да се заличи и след думите “транзитно преминаване” се добави “или за летищен трансфер”.
5. По § 4.
В новата ал. 6 на чл. 16 би следвало да се изброят изчерпателно основанията за анулиране на издадени визи, така както е направено в чл. lie основанията за отказ на виза.
6. По § 5.
Предлагаме нова, според нас, по-ясна редакция:
“Чл. 20. (1) Превозвач, който превозва по суша, по въздух или по вода до Република България или от Република България до друга страна чужденци или български граждани, преди да извърши услугата, е длъжен да установи:” и текстът продължава до край.
7. По § 6, чл. 24, ал. 1, т. 2.
а) Поначало добавката е излишна (чл. 5, ал. 4 от Конституцията).
б) Ако все пак текстът остане, предлагаме нова редакция: “освен когато е уговорено друго в многостранен международен договор, по който Република България е страна”.
8. По § 7, чл. 24а, ал. 1
В чл. 24а, ал. 1 се въвежда нов термин “дългосрочно пребиваване”, наред с термина “продължително пребиваване” в стария текст.
Предлагаме да се възприеме един от двата термина.
9. По § 9.
В чл. 26, ал. 3 в израза “български гражданин или” да се добави
“с”.
10. По § 9, новата ал. 5.
Изразът “службите за административен контрол на чужденците” е неуместен, тъй като може да породи погрешното впечатление, че в България е изграден специален апарат за наблюдение на чужденците. Да се потърси друг израз, например “службите за работа с чужденците”.
Същата забележка се отнася и за разпоредби на действащия Закон за чужденците в РБ (чл. 15, ал. 3, чл. 16, ал. 4, чл. 26, ал. 5, чл. 276, ал. 2, чл. 28, ал. 2 и ал. 3).
11. По §10:
Разпоредбата на предлагания чл. 26а се нуждае от подобрение.
От текста не става ясно изучаването на български език от чужденци задължение ли е или е по желание. Упоменаването на “документ, издаден от оторизирана образователна институция” създава впечатление, че е налице задължение. От друга страна, притежаването на такъв документ съвсем не е гаранция за владеене на езика. Също така, той не бива да бъде пречка за усъвършенстване.
а) Предлагаме изразът “не притежава документ, издаден от оторизирана образователна институция” да отпадне. Ако не се възприеме предложението, вместо думата “оторизирана”, да се използва думата “овластена”.
б) Текстът да придобие примерно следната редакция: “... от чужденци, които кандидатстват за издаване на разрешение за постоянно пребиваване и желаят да изучават или усъвършенстват български език...”
в) Или текстът да се изложи в две изречения - първото да завърши с думите “владеят български език”, второто да бъде формулирано така: “Програмите се изпълняват от Министерството на образованието и науката.”.
12. По § 16:
а) В чл. 54, ал. 2 изразът “С цел изпълнение” е редакционно неиздържан. Изразът трябва да бъде: “С цел да се изпълняват...”
Забележката се отнася и за разпоредби на действащия закон (чл. 24, ал. 1, чл. 26, ал. 3).
б) Или в чл. 54, ал. 2, изр. 1 да отпадне. Алинеята да започне с думите: “В регистъра се вписват и обработват данни относно:”
в) В ал. 3 - след думата “работа” да се добави “събират и”, а след думата “данни” да се добавят думите “за чужденците”.
г) В ал. 3, т. 1 след думата “гражданство” да се добавят думите “на чужденеца и членовете на неговото семейство”.
д) Точки 12,13,14,22 и 23 предлагаме да отпаднат.
е) Точки 18 и 19 са неясни.
13. По § 16, чл. 55:
а) в ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 2 думите “на основата на” да се заменят с “когато това е предвидено в”;
б) в т. 2 текстът трябва да се съгласува с чл. 41, ал. 2 от Конституцията - “2. български граждани и чужденци - само ако данните представляват за тях законен интерес.”
14. По § 17, т. 10.
В определението да се посочи, че фактическо извънбрачно съжителство е налице, когато лицата живеят в едно домакинство и съжителстват на съпружески начала без сключен граждански брак.
15. Предложение по чл. 46, ал. 2 от действащия Закон за чужденците в РБ
Да се обмисли още веднъж възможността за допускане на съдебно обжалване на заповедите (или на някои от тях), посочени в ал. 2 на чл. 46.
Съображения. Няма основание сигурността на държавата да се абсолютизира до степен, която изключва правото на съдебна защита, още повече, ако се предвиди, че обжалването на заповедта не спира изпълнението й. Изключването на съдебното обжалване лишава чужденеца от възможността да се брани срещу незаконосъобразни актове, които са способни да засегнат тежко негови основни права (например по чл. 30, ал. 1, чл. 32, ал. 1 от Конституцията), както и права, признати от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (например по чл. 3 от Конвенцията, ако заповедите по ал. 2 на чл. 46 имат за фактическо основание данни, изтръгнати с изтезания или нечовешко или унизително отношение). Съдът има всички възможности да преценява съотношението между основни права и национална сигурност, като защити тази сигурност.
Разпоредбата на чл. 46, ал. 2 не е в съответствие както с Конституцията, която издига в “върховен принцип” правата на личността

(Преамбюл), така и с принципни разрешения на българското законодателство - според чл. 34, ал. 1 ЗАП, не подлежат на съдебно обжалване административните актове, свързани непосредствено с отбраната и сигурността на страната. Чл. 46, ал. 2 ЗЧРБ най-малко игнорира общоприетото вече законово изискване за непосредствена връзка на административния акт с отбраната и сигурността като основание за изключване на съдебното обжалване. Същият член създава предпоставки за атакуване на РБ пред международните юрисдикции по правата на човека.
16. Предложение по Допълнителните разпоредби на действащия Закон за чужденците в РБ.
Да се даде определение на повторно нарушение: “Повторно” е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение.”
Определението е необходимо за надлежното прилагане на ЗЧРБ, тъй като в него се говори за повторни нарушения (чл. 48, ал. 3).