Консултативен съвет по законодателството
СТАНОВИЩЕ
ОТНОСНО: Законопроекта за борба срещу незаконния трафик на xора
№ 202-01-53/30.08.2002 г., внесен от Министерския съвет

---

ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Проф. Огнян Герджиков
ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
Доц. Анелия Мингова
СТАНОВИЩЕ
ОТНОСНО: Законопроекта за борба срещу незаконния трафик на xора
№ 202-01-53/30.08.2002 г., внесен от Министерския съвет
На свои заседания на 18 октомври 2002 г. направления
“Наказателно право” и “Международно право” на Консултативния съвет
по законодателството обсъдиха обстойно Законопроекта за борба срещу
незаконния трафик на хора, внесен от Министерския съвет като изразяват
становище и предлагат следните по-важни бележки:

I. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ:
1. По наше мнение заглавието на законопроекта не отговаря на
неговото съдържание. Трафикът на хора е престъпление по НК (чл.
159а и сл.) и следователно борбата с него се осъществява чрез
методите и средствата на наказателното право. Съдържанието на
законопроекта по-скоро указва, че става въпрос за Закон за закрила
жертвите на незаконен трафик и експлоатация, в който смисъл
предлагаме да се промени и наименованието му.
2. Създаването и поддържането на заведенията по чл. 2, т. 2 и 3
(приюти и центрове) ще изисква значителни по обема си финансови
средства, които изрично следва да се предвидят в съответните
общински бюджети.
3. Предлагаме да се помисли и за синхронизация на този
законопроект с уредбата в Закона за бежанците и най-вече за
взаимодействието между множеството и различни органи по двата
закона.
II. КОНКРЕТНИ БЕЛЕЖКИ:
4. В чл. 1, т. 1 предлагаме последната част на изречението след
запетайката “при пълно ....” да отпадне, като саморазбиращо се
изискване.
5. В чл. 2 предлагаме думата “дейността” да се замени със “задачите”.
6. В чл. 3, ал. 1 наред с казаното в общите бележки относно
бюджета на общините, да се има предвид, че начинът на финансиране,
визиран тук, е повторен в чл. 12, ал. 3, което не е желателно. Считаме,
че ал. 2 трябва да отпадне.
2

7. По чл. 4, ал. 1.
Предлагаме определението “консултативен” да отпадне, тъй като
задачите, които се възлагат на националната комисия - “ръководи и
контролира” (чл. 7, т. 8), “организира и координира”, надхвърлят това
определение.
8. В чл. 4, ал. 3 изразът “по преценка на” да се замени с “от”.
9. По чл. 4, ал. 4.
Статутът на представителите на международните организации не
позволява те да бъдат включвани в състава на национални органи. Те
могат да участват в заседанията като наблюдатели.
10. По чл. 5, ал. 1.
Създаването на местните комисии би следвало да бъде в
компетентността на общините.
Предлагаме нова редакция на първото изречение: “По предложение
на Националната комисия Министерският съвет определя общините, в
които следва да се създадат комисии...”.
11. По чл. 5, ал. 2.
В последното изречение думата “присъства” да се замени с
“участва” и “представител на районната прокуратура” да бъде
заменен с “прокурор от районна прокуратура”, тъй като от сегашната
редакция не се разбира кой е този представител.
12. В чл. 5, ал. 5 предлагаме да отпадне, предвид задължението
на МС по следващата ал. 6 да приеме правилник, който очевидно ще
уреди и този въпрос.
13. По чл. 7.
3

а) Задачите на Националната комисия са формулирани тук в чл. 7 и
Глава втора - чл. 13 и 14. Такова разделение, според нас, не е оправдано.
Предлагаме изброяването да стане в Глава втора - чл. 7 и сл., което
да включи и съдържанието на чл. 13 и 14.
Предлагаме Глава четвърта да отпадне, още повече, че заглавието
не съответства на съдържанието на главата.
б) В т. 1 - вместо сложния израз “съдейства за организиране на
координацията и взаимодействието” да се запише “координира
взаимодействието”.
14. По чл. 8.
а) В т. 3 накрая да се добави: “на територията на региона”.
б) В т. 5 думата “подпомагат” да се замени с “участват в”.
15. Предлагаме в чл. 7 и чл. 8 изразите “съдейства за” и
“създава организация за” да отпаднат, тъй като националната и
местните комисии следва не да съдействат за, а да организират,
осъществяват и т.н. съответната координация или политика.
16. В чл. 9, ал. 3 предлагаме кръгът на оправомощените да
правят предложение да се разшири, като се добавят МВР и
Държавната агенция за закрила на детето.
17. По чл. 10, т. 1.
Думата “цивилизовани” е неопределена и неподходяща за правния
акт. Да се замени с “нормални”.
18. По чл. 11.
“Редът за създаване” вече е уточнен в чл. 9, поради което
предлагаме изразът да отпадне. Същевременно считаме за уместно да
предложим правилникът, който МС трябва да приеме да включва
4

организацията на работа, управлението и контрола и на центровете по
чл. 12, а не само на приютите.
19. По чл. 13 и 14.
Предлагаме текстовете на цялата глава четвърта да отпаднат,
защото чл. 13 преповтаря вече казани неща, а считаме за по-прецизно,
ако разпоредбата на чл. 14 бъде включена към чл. 7, който именно
урежда основните функции на националната комисия.
20. По чл. 14, т. 1.
Предлагаме чуждицата “инициира” да се замени с българската
дума “предприеме”.
21. По Глава пета.
Предлагаме разпоредбите на чл. 15-19, 23 и 24, ал. 2 да
отпаднат, защото те преповтарят вече регламентирани в други
нормативни актове отношения, или съдържат общи пожелания, които
нямат характера на правни норми.
Ако не се приеме предложението по бележка № 21:
22. По чл. 16.
Текстът “в рамките на правомощията си... (до края)” е излишен и
предлагаме да отпадне.
23. По чл. 17.
Думите “бързо” и “своевременно” са различни по смисъл. Думата
“своевременно” не означава непременно бързо. Предлагаме тя да отпадне.
24. По чл. 19.
а) Думата “регионални” е излишна, тъй като “регионалните
организации” също са международни.
5

б) Същото се отнася и за думата “спогодби”. Съгласно Виенската
конвенция за правото на договорите, спогодбата е вид договор.
Запазването й би могло да има ограничително значение, изключвайки
останалите международни актове с други наименования.
в) Думата “сътрудничество” да се членува, тъй като тя не се
съгласува с думата “обмен”.
25. По чл. 24.
Предлагаме текстът да се прередактира, защото едва ли е
удачно и ефективно да се “осигурява на децата ...възможност за
издирване на семействата им”. Очевидно замисълът трябва да е, че
съответните органи “издирват” семействата на децата, жертва на
незаконен трафик.
26. По чл. 25.
Статутът на специална закрила предполага, преди всичко,
гарантиране на сигурността на съответните лица.
Предлагаме да се добави нова т. 3, със следното съдържание:
“3. мерки за гарантиране сигурността на съответните лица.”
27. По чл. 26, ал. 2.
Получаването на специална закрила е под условие - ако
съответното лице “декларира” съгласието си да сътрудничи. Поставя
се въпросът за правната валидност на декларацията, когато жертвата е
дете.
28. По чл. 27.
Предлагаме изразът в края на разпоредбата “по реда на
Наказателно-процесуалния кодекс” да отпадне, защото такъв ред в
НПК липсва.
6

29. В чл. 29 и 30 изразът “преди изтичане на определения от
него срок” да отпадне, предвид разпоредбата на чл. 26 от
законопроекта и несъгласуваността между тези разпоредби.
Освен това, в т. 2 изразът “декларираното съгласие е
измамливо” да бъде заменен с по-точния и ясен израз “лицето не
изпълни задължението си по чл. 26”.