Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Парламентарни комисии
Kомисия по правни въпроси
Kомисия по правни въпроси
12/02/2003

    Консултативен съвет по законодателството
    СТАНОВИЩЕ
    Относно: законопроектите за изменение и допълнение на
    Търговския закон, № 154-01-4/10.-7.2001 г., внесен от народния представител Л. Тошев, № 254-01-67/27.07.2002 г., внесен от народните представители Й. Нихризов и Р. Тоткова, № 254-01-100/31.10.2002 г., внесен от народния представител М. Севлиевски и № 202-01-84/09.12.2002 г., внесен от Министерския съвет
    Изх.№ 353-25-4/10.02.2003 г.
    ДО
    ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ Проф. Огнян Герджиков
    ДО
    ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ Доц. Анелия Мингова
    СТАНОВИЩЕ
    Относно: законопроектите за изменение и допълнение на
    Търговския закон, № 154-01-4/10.-7.2001 г., внесен от народния представител Л. Тошев, № 254-01-67/27.07.2002 г., внесен от народните представители Й. Нихризов и Р. Тоткова, № 254-01-100/31.10.2002 г., внесен от народния представител М. Севлиевски и № 202-01-84/09.12.2002 г., внесен от Министерския съвет
    На свои заседания на 29 януари и 5 февруари 2003 г. Консултативният съвет по законодателството обсъди законопроектите за изменение и допълнение на Търговския закон, внесени от народни представители и от Министерския съвет и прави следните предложения за тяхното подобряване.

    Част I - Обща част
    1. По § 4.
    В чл. 16а, ал.1, изр. 2 съдържа неясна формулировка. Предлагаме примерно следната редакция: “Срокът тече отделно за кредиторите на отчуждителя от датата на обнародване на прехвърлянето от съда по седалището на отчуждителя, а за кредиторите на правоприемника - от датата на обнародване от съда по седалището на правоприемника.”
    2. В чл. 16а, ал. 2, изр. 2 вместо израза “кредиторът има право на предпочтително удовлетворение”, според нас, е по-уместно да се използва изразът “кредиторът се ползва с право на предпочтително удовлетворение", което би съответствало на използвания израз в чл. 136 ЗЗД.
    3. В § 5, чл. 17, ал. 5 думата “последващи”, според нас, е ненужна и предлагаме да отпадне.
    Част II - Видове търговци
    4. По § 8, чл. 75а.
    Систематичното място на този текст е след правилата за вноските и плащанията към съдружници. Така че по-уместно новият текст да е чл. 73в. Това не се отразява на номерацията на параграфите в законопроекта.
    5. По § 11, чл. 134, ал. 3.
    Предложеният текст, според нас, е твърде кратък и рискува да остане неразбран. Освен това с оглед бележката по § 8 следва да се промени номерът на текста, към който се препраща. Предлагаме примерно следната редакция: “За връщането на допълнителни парични вноски чл. 73в не се прилага.”
    2

    6. По § 15, чл. 141, нова ал. 4.
    Предложеният текст може да бъде подобрен в няколко отношения:
    Първо. Идеята на предлаганата разпоредба е да се уреди възможността управителят сам да прекрати представителната си власт, която произтича от вписването в търговския регистър, когато не желае повече да изпълнява правомощията си. Предлаганата формулировка “може да напусне длъжността си” указва на прекратяване на договорното правоотношение, което не е целта на уредбата. Затова, според нас, ще е по-уместно да се възприеме неутрална формулировка, която да визира само заличаването на управителя от търговския регистър и прекратяването на представителната му власт, а уреждането на отношенията по повод прекратяването на неговото натоварване като управител да става според договореното между страните.
    Второ. Подобна възможност за едностранно прекратяване на правомощията по волята на управителя следва да бъде предоставена от закона безусловно, без да е необходимо да се мотивира. Това следва от общия принцип, който последователно се възприема в нашето законодателство, че никой не може да бъде задължен за извършване на определено действие против собствената си воля. Поради това изискването на мотивирано уведомление е излишно. Поради същата причина не е необходимо съдът да извършва проверка на обстоятелствата в този смисъл, а само следва да провери дали е направено писменото уведомление и дали е изтекъл законовият срок за назначаване на нов управител. Ако съдът бъде натоварен с проверка на обстоятелствата по напускането, това рискува да превърне охранителното производство в спорно.
    Трето. Относно продължителността на срока, считаме, че при ООД едномесечният срок би бил достатъчен за назначаването на нов управител.
    Предлагаме примерно следната редакция на ал. 4:
    3

    “(4) Управителят може да поиска да бъде заличен от търговския регистър с писмено уведомление до дружеството. В срок до 1 месец след получаване на уведомлението дружеството трябва да впише освобождаването му в търговския регистър. Ако дружеството не направи това, управителят може сам да заяви за вписване това обстоятелство и съдът го вписва, независимо дали на негово място е избрано друго лице.”
    7. По чл. 142, ал. 3.
    Настоящата редакция, която датира от приемането на ТЗ през 1991 г., дава поводи за неточно тълкуване и съответно създава множество проблеми в практиката. От текста на изр. 1 - използването на термините “уволнение” и “право на обезщетение” може да се направи извода, че управител, който не е съдружник, се назначава само с трудов договор. Необосновано е и разграничаването между управител, който е съдружник, и управител, който не е съдружник. Те трябва да бъдат еднакво “третирани” въз основа на качеството им на управител на ООД. Така че, според нас, ал. 3 на чл. 142 би трябвало да се измени и да придобие примерно следната редакция:
    “(3) При нарушение на задълженията по ал. 1 управителят дължи обезщетение за причинените на дружеството вреди.”
    8. По § 16, чл. 155, т. 3.
    Предлаганата формулировка е вътрешно противоречива - или заличаването следва да се извършва служебно от съда или по иск на прокурора. Предлагаме да остане по иск на прокурора, така че думите “от съда служебно” следва да се заличат.
    9. По § 17, чл. 169.
    По-уместно е предлаганото правило да бъде формулирано позитивно, а не отрицателно. Така ще съответства в по-голяма степен и на заглавието на текста.
    4

    предлагаме следната редакция на чл. 169;
    “Чл. 169. Акционерно дружество може да бъде учредено чрез подписка за набиране на капитал само ако отделен закон изрично предвижда условията и реда за това.”
    10. По § 19, чл. 185, ал. 3 нова.
    За да се разграничат законово последиците на заложното джиро при корпоративните ценни книжа от последиците при джирото на заповедни ценни книжа, е уместно да бъде изключено изрично прилагането на чл. 473 от ТЗ. Поради това предлагаме в ал. 3 да се добави изр. 4 със следното съдържание: “Член 473 не се прилага.”
    11. По §25.
    В чл. 223а, ал. 2, изр. 2 след думите “съдът се произнася” да се добави “с определение”.
    12. По § 33, чл. 233, нова ал. 5.
    По аргументите, изложени за § 15, предлагаме примерно следната редакция на ал. 5:
    “(5) Член на съвета може да поиска да бъде заличен от търговския регистър с писмено уведомление до дружеството. В срок до 6 месеца след получаване на уведомлението дружеството трябва да впише освобождаването му в търговския регистър. Ако дружеството не направи това, заинтересованият член на съвета може сам да заяви за вписване това обстоятелство и съдът го вписва, независимо дали на негово място е избрано друго лице.”
    13. По §35.
    Текстът на чл. 236, ал. 4 има предвид, че сделки, които са сключени от дружеството, макар и в нарушение на правилата на предходните алинеи, са действителни и обвързват дружеството, а
    5

    единствената последица е отговорността за вреди на лицето, което ги е сключило. Предложената формулировка рискува да не бъде разбрана, поради което предлагаме примерно следната редакция:
    “(4) Сделка, сключена в нарушение на ал.1-3, има действие за дружеството, а лицето, което я е сключило, отговаря пред дружеството за причинените вреди.”
    Предлагаме да се създаде обща законова уредба на договора за управление на дружествата с ограничена отговорност и на акционерните дружества с управителите на ООД и с изпълнителните членове на съветите на директорите и на управителните съвети на акционерните дружества.
    Тези договори се сключват от 1991 г. насам и имат важно значение за ефективността на управлението на търговските дружества и за правата и задълженията на хиляди физически лица, които са страни по тях. На тези договори се позовават редица действащи закони (чл. 4, ал. 1, т. 7 КЗОО, чл. 9, ал. 4, т. 2, чл. 10 ЗОДФЛ, чл. 328, ал. 2 КТ и др.), както и множество подзаконови нормативни актове по тяхното прилагане. Действащата законова и подзаконова нормативна уредба предпоставя сключването на тези договори и урежда осигурителните, данъчните, трудовоправните и други правни последици от тях. Но тези договори и досега нямат самостоятелна правна уредба. Нейното място е в Търговския закон, гл. XIV, раздел IX, подраздел II. Извършваните сега изменения в Търговския закон са подходящ повод тази празнота да бъде запълнена.
    В тази уредба, според нас, трябва да се запази текста на действащия чл. 237, ал. 3 ТЗ (ред. 2000 г.) и да се уредят основните въпроси на този договор като:
    - неговият предмет - осъществяване на управлението на търговското дружество за постигането на по-висока ефективност от неговата дейност;
    - въпроси относно:
    размера на възнаграждението и начинът на плащането му,
    6

    отговорността на страните при изпълнение на договора, основанията за неговото прекратяване и др. като се предостави възможност на страните за договаряне и по други въпроси, доколкото това не противоречи на императивните правила на законите и на добрите нрави, съгласно чл. 9 ЗЗД.
    15. По § 39.
    Относно текста на чл. 240б, ал. 3 важи казаното за § 35 относно чл. 236, ал.4. Предлагаме примерно следната редакция:
    “(3) Сделка, сключена в нарушение на ал. 2, има действие за дружеството, а лицето, което я е сключило, като е знаело или е могло да узнае, че липсва такова решение, отговаря пред дружеството за причинените вреди.”
    По § 49:
    16. В чл. 261в думите “неправомерно поведение” да се заменят с “неизпълнение на задълженията им”. Понятието “неправомерно поведение” е по-скоро доктринално понятие, докато “неизпълнение на задълженията им” насочва по-ясно към основанието за отговорността на членовете на управителните органи на преобразуващите се и приемащите дружества към съдружниците и акционерите.
    17. Заглавието на Раздел II, според нас, е неуместно и предлагаме да се промени на “Преобразуване чрез вливане, сливане, разделяне и отделяне”, което ще е симетрично на заглавията на раздели III и IV.
    18. В чл. 262ж, ал. 2, т. 5 вместо думата “условията” да се използва “начина”, което ще отграничи от условията по смисъла на ал.1.
    7

    19. В чл. 263, ал. 4 вместо израза “от един или от всички съдружници с право на управление” да се използва по-прецизния израз “от всеки от съдружниците с право на управление”.
    20. В чл. 263о, ал. 1 изразът “независимо кое от участващите в преобразуването дружества е засегнато от нарушението” да се замени с “независимо от това при кое от участващите в преобразуването дружества е нарушението”.
    21. Предлагаме разрешението по чл. 263о, ал. 6 да се премести в “Преходните и заключителни разпоредби”, където е неговото систематическо място (вж. по-долу № 52).
    22. Предлагаме в чл. 263о, ал. 8 да се добави ново изречение със следната редакция: “Член 498 от Гражданския процесуален кодекс не се прилага.”
    Това е от особено значение, тъй като преобразуването не може да бъде атакувано чрез искане за заличаване на вписването по реда на чл. 498 ГПК. Подобен текст ще е симетричен на чл. 70, ал.5 ТЗ.
    Част IV - Несъстоятелност
    23. По § 52, чл. 608, ал. 2.
    По отношение на чл. 608, ал. 2 следва да се има пред вид, че не е типично да се използуват подобни пояснителни разпоредби - кога не са налице съответни предпоставки. За предпочитане е самите предпоставки да бъдат ясно и безпротиворечиво формулирани. Ето защо предлагаме да се обсъди възможността за отпадане на ал. 2.
    24. По § 53, чл. 613а.
    а) Редакцията на чл. 613а не позволява да бъде постигната целта й. Целта на изменението е да се въведе двуинстанционно обжалване като
    8

    правило на съдебните актове, постановени в производството по несъстоятелност, като най-важните актове от тях подлежат на второинстанционно обжалване пред ВКС, а останалите, свързани преди всичко с администриране на производството - пред апелативен съд. По тази причина в ал. 1 на чл. 613а следва като обжалваеми пред ВКС да се предвидят и определенията, които се постановяват вместо съответните решения (подлежащи на обжалване пред ВКС), когато са налице предпоставки за прекратяване на производството. Не е оправдано, когато е постановено решение по същество, то да подлежи на обжалване пред ВКС, а когато производството е прекратено с определение, то да подлежи на обжалване пред апелативен съд. Завършващият акт, независимо дали е решение или определение, следва да се обжалва пред един и същи съд и по един и същ ред. За да се внесе яснота в правната уредба, актовете, подлежащи на обжалване пред ВКС, следва да се изброят изрично в закона чрез препращане към съответните разпоредби на Търговския закон. Така ще е ясно, че останалите актове подлежат на обжалване само пред апелативен съд (освен тези, за които изрично конкретна разпоредба предвижда, че са необжалваеми).
    б) В ал. 1 и 2 на чл. 613а изразът “свързани с” да се заличи, за да е ясно, че изключението за двуинстанционно обжалване не важи за актове, постановени по свързани производства, каквито са тези по отменителни искове, искове за попълване на масата на несъстоятелността и установителни искове по чл. 694 (съдебните актове постановени по тях подлежат на обжалване по общия ред).
    в) Въз основа на бележките по б. “а” и “б” предлагаме следната редакция на чл. 613а;
    “Чл. 613а. (1) Постановените от окръжните съдилища решения и определения по чл. 630, ал. 1 и ал. 2, 631, 632, 701, 705, ал. 2, 709, ал. 1, 710, 735, 744 и 755, ал. 2 подлежат на обжалване пред Върховния касационен съд по правилата на глава XIXa от Гражданския процесуален кодекс.
    9

    (2) Постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелност освен тези по предходната алинея подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд по правилата на глава XVIII и XIX от Гражданския процесуален кодекс.”
    25. По § 55, чл. 614, ал. 2.
    Предложената редакция на чл. 614, ал. 2 не въвежда съвсем точно ТР № 2/2001 г. на ОСГК на ВКС. Според това решение, елементите от състава на търговското предприятие са лично притежание на длъжника, а само тези извън неговия състав могат да бъдат съпружеска имуществена общност. Освен това в новата си редакция т. 1 преповтаря ал. 1 от същата разпоредба. За да се въведе коректно тълкувателния акт на ВКС и избегне смисловата тавтология, предлагаме за обсъждане следната редакция на ал. 2;
    “(2) В имуществото на длъжника - едноличен търговец, се включват и една втора част от вещите, правата върху вещи и паричните влогове - съпружеска имуществена общност.”
    26. По § 57, чл. 623, ал. 1.
    В чл. 623, ал. 1 прилагателното “назначени” да се постави преди “членове на надзорния орган”.
    27. По § 60, чл. 631а.
    Разрешението, съдържащо се в чл. 631а, следва да се обмисли, за да не действува възспиращо на участниците в оборота с оглед използуване на производството по несъстоятелност - и без изрична разпоредба приложим в случая е чл. 3 от ГПК относно злоупотребата с процесуални права.
    Ако вносителите държат на разпоредбата, следва да се включи изискване за квалифицирана форма на вина - умисъл или груба небрежност, да отпадне отговорността на присъединилите се кредитори,
    10

    както и разпоредбата да се освободи от тези си части, които излишно повтарят разрешения от деликтна отговороност.
    Предлагаме за обсъждане следната редакция на чл. 631а:
    “Чл. 631а. (1) Когато с влязло в сила решение молбата на кредитор за отриване на производство по несъстоятелност бъде отхвърлена, длъжникът има право на обезщетение за имуществените и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица, ако кредиторът е действувал умишлено или с груба небрежност.
    (2) Ако молбата за откриване на производство по несъстоятелност е подадена от няколко кредитори, отговорността им е солидарна.”
    28. По § 61, чл. 634в, ал. 1.
    Предложеното изменение в чл. 634в, ал. 1, според нас, не следва да се възприема, защото, въпреки промените в обжалваемостта, въззивният съд запазва известна компетентност, в рамките на която постановява актове, които следва да се вписват в книгата. Затова и думите “въззивният и” следва да се запазят, а не да се заличават.
    29. По Законопроекта на народните представители Йордан Нихризов и Росица Тоткова.
    Предложеното изменение в чл. 637, ал. 1, с което се изключват от спирането на висящи искови производства по трудови спорове за парични вземания, следва да се възприеме.
    По § 64:
    30. Следва да се ограничат в чл. 655, ал. 1 видовете юридически лица, които могат да бъдат синдици. Предлагаме синдик да могат да бъдат само търговски дружества и чл. 655, ал. 1 да придобие следната редакция:
    “Чл. 655. (1) Синдик може да бъде физическо лице или търговско дружество.”
    11

    31. в чл. 655, ал. 3, т. 7 изразът “условия и ред, определени в “ следва да отпадне, защото е излишен.
    По § 65, Раздел I на глава XLII:
    32. Заслужава да се обсъди целесъобразността от предлаганото разрешение и юридически лица да могат да бъдат синдици. Ако се запази предвидената в законопроекта възможност и юридически лица да могат да бъдат синдици, следва да се създаде по-подробна правна уредба по този въпрос, като се даде отговор на въпроса дали юридическите лица, които могат да бъдат синдици, следва да са включени в списъка на министъра на правосъдието. Би следвало изискването за включване в списъка да важи и за юридическите лица. Освен това следва да се формулират и изискванията, на които те трябва да отговарят, за да се включат в списъка, а не е възможно към тях да се прилагат изискванията за физическите лица.
    33. По § 65, чл. 655а:
    а) Заглавието на чл. 655а, според нас, следва да бъде “Вноска за професионална квалификация”, тъй като отговаря по-точно на съдържанието на разпоредбата.
    б) В чл. 655а, ал. 1 изразът “за условията и реда” следва да отпадне, защото е излишен.
    в) В чл. 655а, ал. 1 и ал. 3 думите “и преквалификация” следва да отпаднат, тъй като това би означавало да се организират курсове за придобиване на други професионални умения. Следва да отпадне и изразът “както и да оказва необходимото съдействие в тази насока” поради липса на конкретен смисъл.
    12

    34. По § 67, чл. 658, ал. 3.
    В чл. 658, ал. 3 изразът “на държавно управление” следва да отпадне, защото задължението следва да се отнася до всички държавни и общински органи в страната,
    35. По § 70, чл. 663а.
    В чл. 663а, изр. последно думите “и максималният” следва да отпаднат, защото не е оправдано да се ограничава максималният размер на застрахователната сума. Смисълът на наредбата е да се гарантират третите лица, че има минимално застрахователно покритие, а не да се регулира изцяло тази професионална застраховка.
    36. По § 71, чл. 672:
    а) Предложеното изменение в чл. 672 не следва да се възприема въобще, защото не е оправдано този въпрос да се решава от първото събрание на кредиторите, т. е, преди да са предявени вземанията и да е уточнено кои лица имат качество кредитор.
    б) Освен това, предложеното разрешение не е проведено последователно. Решението на първото събрание на 1федиторите за непровеждане на оздравителна процедура би следвало да води до обявяване в несъстоятелност. Това не е направено именно защото на този етап (без ясна легитимация на участвуващите кредитори) е твърде рано да се пристъпи към осребряване.
    37. По § 72, чл. 673, ал. 3.
    Предложеното изменение в чл. 673, ал. 3, според нас, не следва да се възприема. Новата редакция обуславя извод, че предявяването на отрицателен установителен иск поначало изважда кредитора с така оспорено вземане от състава на събранието на кредиторите. Подобно разрешение означава длъжникът или кредитор да влияят на състава на събранието чрез установителни искове. Също така може да се стигне до
    13

    парадоксалната ситуация да няма въобще кредитори, които да участвуват в събранието на кредиторите.
    Освен това, ако простото предявяване на установителен иск е достатъчно, за да не участвува кредитор в събранието, това би обезсмислило съдебната проверка при приемането на вземанията.
    38. По § 73, чл. 677, ал. 1, т. 8.
    Въпреки че в чл. 677, ал. 1, т. 8 е предвидено, че събранието на кредиторите определя начална цена, то в глава XLVI на така определената начална цена не е отдадено никакво значение. Самият законопроект свързва осребряването само с извършената оценка.
    39. По § 75, чл. 686:
    а) В чл. 686, ал. 1 тридневният срок (до сега той е четиринадесетдневен) следва да се замени с по-реалистичния - седемдневен.
    б) Така предложените ал. 2 и ал. 3 следва да отпаднат, като систематическото им място и занапред остане в чл. 690, както и до сега. Още повече, че в законопроекта чл. 690, ал. 1 дублира изцяло ал. 2 на чл. 686, а ал. 2 на чл. 690 урежда един и същ въпрос с ал. 2 на чл. 686 и то по различен начин.
    40. По § 78, чл. 690, ал. 2.
    Член 690, ал. 2 следва да придобие редакцията на предложената понастоящем ал. 3 на чл. 686 (вж. по-горе предходната бележка). По този начин ще бъде определен срок, в който синдикът ще бъде готов с окончателното си произнасяне по предявените вземания, така че да може съдът също да се произнесе.
    14

    41. По § 80, чл. 694, ал. 1.
    Предлагаме в чл. 694, ал. 1 след думата “кредитор” да се добави изразът “или длъжникът”, а след запетаята “направил” да се замени с “ако са направили”. По този начин ще е несъмнено, че всяко лице, в т.ч. и длъжникът, направило възражение по чл. 690, е легитимирано да предяви установителен иск по чл. 694.
    42. По § 81, чл. 700, ал. 6.
    Член 700, ал. 6, изр. последно следва да се обмисли дали да се запази, тъй като има експроприационен характер: против волята на акционерите притежаваните от тях относителни дялове от капитала се намаляват и с това обезценяват. Сравнителноправен стандарт е, когато оздравителният план предвижда продължаване на дейността на длъжника, той да бъде утвърден от съда след като длъжникът чрез съответните си органи вземе решение за продължаване на дейността, т.е. на длъжника не може да се натрапи продължаване на дейността, нито увеличаване на капитала с тази цел.
    43. По § 82, чл. 700а.
    а) В чл. 700а, ал. 8 изразът “управителните и представителните органи” да се замени с “органите”, тъй като изброените след това въпроси са от компетентност на най-различни органи на дружеството, респ. кооперацията.
    б) В чл. 700а, ал. 10 думата “добросъвестни” следва да отпадне поради общата тенденция, прокарана в законопроекта, неспазването на вътрешно организационни изисквания да не се отразява на действителността на извършените действия и то спрямо всички (без значение дали са добросъвестни или не). Допълнителен аргумент е, че в някои случаи е и невъзможно относително действие - напр., създаване или закриване на клон.
    15

    По § 88, чл. 717ж-717н.
    44. В чл. 717ж следва да се обмисли въвеждането на повторен търг при начална цена 1 лев, тъй като при такава начална цена е малко вероятно да се постигне някакво смислено, от гледна точка на кредиторите, постъпление. Производството по несъстоятелност, когато длъжникът е обявен в несъстоятелност, е единствено способ за удовлетворяване на кредиторите, а не средство за решаване на икономически проблеми. Предлагаме началната цена да е 50 % или поне 30 % от оценката.
    45. Предвиденият в чл. 717л въвод може да се прилага само при продажба на вещно право, както и на цялото или част от търговското предприятие на длъжника, поради което навсякъде в текста на разпоредбата думите “имуществено право” следва да се заменят с “вещ или търговско предприятие”.
    46. Предлагаме чл. 717н да отпадне, тъй като подобна хипотеза е присъща на индивидуалното принудително изпълнение и е немислима при производство по несъстоятелност.
    По Законопроекта на народните представители Йордан Нихризов и Росица Тоткова, чл. 722, ал. 1, т. 4.
    47. Предложената привилегия в полза на вземанията по трудови правоотношения не може да бъде възприета в този вид - тя е обща, а изпреварва една специална, като освен това нарушава и принципа в производството по несъстоятелност - първа обща привилегия да бъде вземането за разноски. Ако се желае разширяване на общата привилегия в полза на вземанията по трудови правоотношения, това може да стане само като отпадне ограничението те да са възникнали до една година преди датата на решението за откриване на производството.
    16

    48. Предлагаме в чл. 722, ал. 1, т. 4 думите “една година преди” да отпаднат.
    Преходни и заключителни разпоредби:
    49. По § 89-90.
    Доколкото Преходните и заключителните разпоредби в подреждането си трябва да следват систематиката на основния закон, преходните правила относно производството по несъстоятелност следва да бъдат в края, а именно след сегашния § 96.
    50. По § 89.
    Така формулирана разпоредбата не дава отговор на въпроса за висящите производства по въззивни жалби до апелативни съдилища, които стават занапред подсъдни на ВКС.
    Предлагаме да се обсъди следната редакция на § 89:
    “§ 89. Заварените при влизане в сила на закона неприключили производства по несъстоятелност продължават по реда на този закон. Подадените въззивни жалби срещу актовете по чл. 613а, ал. 1 се разглеждат по досегашния ред.”
    51. По §100.
    С оглед на вече направена бележка в чл. 218а, нова б. “г” следва да се прецизира, както следва:
    “г) решенията и определенията на окръжните съдилища в производството по несъстоятелност, когато отделен закон предвижда това.”
    Така предложената редакция обхваща и други случаи извън тези по чл. 613а, ал. 1 от ТЗ, каквито вече има - например по Закона за банковата несъстоятелност.
    17

    52. C оглед на вече направени бележки, следва да се допълни чл. 126а, ал. 1 от ГПК с б. “р” със следната редакция:
    “р) искове по чл. 263о и 264к от Търговския закон.”
    53. Поради значителния характер на реформата в материята на преобразуванията на търговски дружества, е оправдано да се предвиди един по-дълъг vacatio legis за влизане в сила на § 49 и свързаните с него § 97, 98 и 100 (в частта, с която се допълва чл. 126а, ал. 1 от ГПК), например те да влязат в сила от 01.01.2004 г.


    18
    Форма за търсене
    Ключова дума