Консултативен съвет по законодателството
СТАНОВИЩЕ
Относно: Законопроект за уреждане някои права на бившите
президенти на Република България, № 302-01-8/16.01.2003 г., внесен от Министерския съвет

---

СТАНОВИЩЕ
Относно: Законопроект за уреждане някои права на бившите
президенти на Република България, № 302-01-8/16.01.2003 г., внесен от Министерския съвет
На свои заседания на 20 и 25 март 2003 г. направленията по конституционно, административно и финансово право и по
гражданскоправни отрасли на Консултативния съвет по законодателството обсъдиха Законопроекта за уреждане на някои права на бившите президенти на Република България, внесен от Министерския съвет и правят следните предложения за неговото подобряване.

I. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ
1. Този нужен закон трябва да намери разумната мяра на дължимата държавническа грижа към лицата, които са били президенти, с оглед осигуряване на възможност за приличен стандарт на живот и продължаваща обществена активност и след като вече нямат това качество, без да създава усещане за неоправдано привилегировано положение на тези лица.
2. Неуместно законопроектът борави с множествено число “лицата, които са били президенти...” Този езиков израз създава невярната представа за приложението на закона. Излиза, че той ще се прилага към няколко бивши президенти, докато в същност правата са за всяко отделно лице, което е било президент на Република България. Затова навсякъде в закона множественото число трябва да се замени с единствено число.
3. Заглавието на закона трябва да изразява синтезирано главния предмет на закона. В случая то не отговаря на изискванията на чл. 24, ал. 1 от Указа за приложение на Закона за нормативните актове.
По необходимост описателно и ограничаващо предмета му в заглавието все пак да отпаднат думите “уреждане на”, които ненужно го обременяват.
Затова предлагаме да се помисли върху следните заглавия: “Закон за уреждане на някои права на бивш президент на Република България” или “Закон за някои права на лицата, които са били президенти на Република България”.
II. КОНКРЕТНИ БЕЛЕЖКИ
4. По чл. 1:
а) Да се избегне възвратната форма, употребена в началото, което да гласи: “Този закон урежда някои права...”
2

б) в края разпоредбата да продължи със следния текст: “настъпило не по-рано от две и половина години след встъпването му в длъжност”.
Това изискване прави по-оправдана грижата на държавата към лицето, което е било президент поне по време на половината от мандата и изключва възможността краткотрайно осъществяване на президентски правомощия при република е парламентарно управление да води до този благоприятен и в известен смисъл привилегирован режим.
в) Предлагаме да се създаде нова ал. 2 е примерно следната редакция:
“(2) Лицата по ал. 1 загубват правата си по този закон е влизане в сила на присъда, е която им е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление или когато изпълнението на наказанието лишаване от свобода не е отложено.”
Укоримото поведение в тези две хипотези вече е конституционоустановено като основание за предсрочно прекратяване на мандата на народните представители (чл. 72, ал. 1, т. 2), за освобождаване от длъжност на несменяеми магистрати (чл. 129, ал. 3), както и за прекратяване на мандата на конституционен съдия (чл. 148, ал. 1, т. 3). Справедливо би било то да бъде основание и за прекратяване на възможността лице, което е било президент, да се ползва от правата по този закон.
Ако предложението бъде прието, чл. 1 трябва да се преструктурира съответно в две алинеи
г) Предлагаме чл. 1 да придобие следната редакция:
“Чл. 1. Със закона се уреждат някои права на лице, което е било президент на Република България след изтичане на мандата или след предсрочното прекратяване на пълномощията му по чл. 97, ал. 1, т. 1 или 2 от Конституцията на Република България.”
Предлаганата редакция е съобразена с общата бележка.
3

2. По чл. 2:
Този член се състои от 6 алинеи и урежда различни въпроси на паричното възнаграждение: размер, продължителност на получаването, източник, облагане с данък, здравно и пенсионно осигуряване и начин на изплащане.
Независимо от броя на алинеите, те са неясни и поставят въпроси които трябва да бъдат изяснени.
На първо място, да се обмисли дали плащането, което ще получава бившият президент би могло да се нарича “възнаграждение”. То не се дава срещу извърщена работа или услуга. От наименованието му могат да произтичат различни правни последици, което да доведе до спорове - особено във връзка с данъчното и осигурителното законодателство. Да се обмисли използването на неутралното понятие “плащане”, както и понятието “пенсия”.
Прилагателното “персонално” в ал. 1 като чуждица трябва да се замени с българската дума “лично”, а може и да отпадне, щом се определя като “пожизнено”.
Изречението “което при наличието на определените в този закон условия се изплаща пожизнено” е неточно. В останалите текстове на законопроекта не се посочват условията, при които възнаграждението се изплаща пожизнено, а се посочват случаите, при които изплащането се спира. Достатъчно е в този член да се посочи, че възнаграждението се дава пожизнено.
Алинея 1. Целесъобразно е да се помисли още върху съотношението между предвиденото тук възнаграждение на тези лица месечното възнаграждение на действащия президент. То трябва да отчита значението и отговорността на реално изпълняваните президентски правомощия и средствата за приличен стандарт на живот и продължаваща обществена активност на лицата, които са били президенти при реалните български условия. Като варианти би могло да се помисли за 70%, дори
4

60% от въпросното възнаграждение, без да се преминава границата от 50%.
Алинея 2 повтаря чл. 6, ал. 1 от законопроекта, поради което тук тази разпоредба е излишна.
В законопроекта източникът на средствата се урежда в чл. 2, ал. 2, чл. 6, ал. 1, т. 1 и чл. 8, ал. 1. Въпросите, свързани с източника на средствата трябва да се уредят на едно място в тяхната обусловеност. Освен това, тези разпоредби са странични спрямо предмета на закона, поради което систематично трябва да се уредят в раздел “Допълнителни разпоредби”.
Алинеи 3,4 и 5 уреждат също странични правила, спрямо предмета на закона, поради което те трябва да бъдат изнесени в раздел “Допълнителни разпоредби”.
Като цяло ал. 6 трябва да отпадне. От една страна, става дума за технически въпрос, а от друга - налагащият се все по-масово начин на разплащане по банков път няма основание да бъде изключен тук по желание на лицата, които са били президенти.
Разпоредбата ограничава бившия президент да използва за получаването на възнаграждение други правни средства. Неоправдано от житейско гледище се стесняват гражданските му права като се лишава от упълномощаването, делегацията и др., правни средства, предоставени на гражданите.
Във връзка с възнаграждението стои въпросът дали правото на възнаграждение възниква ех lege или е необходимо да се направи искане. Сегашната редакция на ал. 1 навежда към изрично искане. Правото на възнаграждение произтича от самия закон и за да започне изплащането не е необходимо да се направи искане за отпускането му. По този въпрос трябва да се вземе политическо решение, от което ще зависи и редакцията на текста.
5

C оглед на гореизложеното предлагаме чл. 2 да бъде от една алинея в два варианта:
Вариант I - за да получи възнаграждението лицето трябва да направи искане:
“Чл. 2, Лицето по чл. 1 има право на пожизнено държавно месечно възнаграждение в размер на 75 на сто от основното месечно
възнаграждение за съответния месец на Президента на Република България.”
Вариант II, получаването на възнаграждението не е обусловено от предварително искане:
“Чл. 2. На лицето по чл. 1 се изплаща пожизнено държавно месечно възнаграждение в размер на 75 на сто от основното месечно
възнаграждение за съответния месец на Президента на Република България.”
И във двата случая въпросът за получаването на възнаграждение е предоставен на личната воля. В първия случаи, за да започне да получава възнаграждението е необходимо да направи изрично предварително искане. Във втория случай такова предварително искане не е необходимо. Бившият президент може да откаже получаването и при двата варианта. При първия вариант отказът е възможен като не се направи искане за отпускане на възнаграждението. Във
втория вариант отказ от възнаграждението ще бъде като не го получи или не се разпореди с него.
3. По чл. 3:
Този член урежда случаите, при които възнаграждението по чл. 2 не се изплаща. При условията, предвидени в него, се преустановяват:
- правото на канцелария по чл. 5, ал. 1;
- правото на сътрудник по чл. 6, ал. 1, т. 3;
- правото на обзавеждане на канцеларията по чл. 6, ал. 3.
Това обаче става чрез препращане. Правнотехнически
препращането е допустимо, но не е препоръчително, тъй като крие в себе
6

си опасности: затруднява възприемането на разпоредбата; поради особената хипотеза, препращаната разпоредба се прилага mutatis mutandum; при изменение на препращащата или препращаната разпоредба трябва да се правят съответно промени и в двете разпоредби.
Изброяването на длъжностите, при които се спира плащането е непълно. Изпуснати са такива длъжности като конституционен съдия, съдия, прокурор, министър, посланик и др. Неяснотата не се отстранява с текста: “когато заема държавна или общинска служба”, защото и той е неточен. Думата “служба” в българския език е многозначна и няма правно съдържание. Служба не може да се “заема”. Тя се изпълнява, тъй като е образувана от глагола служа - върша (правя) нещо. Така например инцидентното изпращане на бившия президент с държавна мисия в друга държава, ще бъде ли основание за спиране на плащането?
Предлагаме да се помисли върху още една социално справедлива хипотеза, която да бъде допълнена в ал. 1 на чл. 3, както и съответно прередактиране на текста. След думата “кмет” да се допълни “когато изпълнява държавна или общинска служба, както и когато осъществяваната от него дейност му осигурява доходи, които превишават възнаграждението на действащия президент”.
Не трябва бившият държавен глава да подава декларация и то в 7- дневен срок от възникване на обстоятелството, което води до прекратяване на плащането.
Систематичното място на този член е след като се уредят правата Сега разпоредбата е структурирана по средата на закона.
По сегашната номерация на закона, предлагаме да се помисли по нова редакция на текста и мястото му да бъде след чл. 7.
4. По чл. 4, ал. 1:
Текстът трябва да се приведе в единствено число “Лицето по чл. 1.”
Думите “за срок до една година след изтичане на мандата им или след предсрочното прекратяване на пълномощията им по чл. 97, ал. 1
7

точка 1 и 2 от Конституцията на Република България” да се заменят с “една година след изтичане на мандата или след предсрочното прекратяване на пълномощията му”.
Текстът поставя въпроса, кой, до кога и от какви съображения ще се ръководи при определяне на срока, за който бившият президент да ползва лична охрана и специализиран транспорт.
Текстът “чл. 97, ал. 1, т. 1 и 2 от Конституцията на Република България” е излишен, защото случаите на прекратяване на правомощията вече са посочени в чл. 1. На бивш президент с предсрочно прекратени пълномощия на останалите основания не се предоставят права по този закон.
5. По чл. 5:
Думата “безсрочен” да отпадне, а в края да бъде добавен следния текст: “без право да го придобиват”.
Освен това, ал. 1 е неясна. Не е изяснено какво е това право на ползване. Българското право познава два вида право на ползване - вещно право, уредено в чл. 56 и сл. от Закона за собствеността и облигационните права на ползване, предоставени с редица видове договори наем, заем, неправилен влог, дружество, лицензионния договор. Това е от значение, тъй като видът на ползването е свързано с различни правни последици. Носителят на вещното право на ползване поема данъците, поддържа вещта в състоянието, в което е получена, застрахова вещта в полза на собственика и плаща застрахователните премии. Останалите ползуватели не плащат данъците и нямат задължение да застраховат вещта, ако не е уговорено.
Употребата на родовия термин “недвижим имот” не изяснява, какъв вид недвижим имот ще се предостави и за какво ще се ползва. Трябва да се посочи изрично вида на движимия имот - сграда, апартамент, офис, ателие, и т.н. Родовият термин на такива вещи е “помещение”.
8

Следва да се посочи, че помещението ще се ползва за канцелария във връзка с обществената дейност. Чуждицата “офис”, трябва да се избегне. Чл. 9 ал. 1 от Закона за нормативните актове изисква нормативните актове да се формулират на общо)Ч10требимия български език. Думата “канцелария” е също чуждица, но тя вече трайно е навлязла в българския език.
Препращането към Закона за държавната собственост е бланкетно. Поставя се въпросът за вида на държавната собственост - публична или частна. В Закона за държавната собственост по различен начин се урежда ползването на публичната и частната държавна собственост. Трябва изрично да се посочи, че става въпрос за помещение, публична държавна собственост и да се посочи конкретно, че предоставянето за безвъзмезно ползване става по реда на чл. 15 от Закона за държавната собственост.
Във връзка с това ползване стоят открити въпросите:
- може ли помещението да се осигури в Столицата.
- може ли по искане канцеларията да се премества от един в друг областен град;
- условията, при които може да се откаже предоставянето на помещението в поискания областен град.
Във връзка с казаното за чл. 3, чл. 5, ал, 3 е излишна.
Предлагаме чл. 5 да добие следната редакция:
“Чл. 5. (1) По искане за канцелария на бивш президент в Столицата или посочен от него областен град, се предоставя за безсрочно и безвъзмездно ползване, обзаведено помещение до 200 кв.м. публична държавна собственост.
(2) Помещението се предоставя по реда на чл. 15 от Закона за държавната собственост.”
6. По чл. 6:
Текстът на чл. 6 е хетерогенен. В ал. 1 се урежда източникът на финансирането. Алинея 2 урежда правото на бивш президент да ползва
9

сътрудник, осигурен от държавата, редът за назначаването и размера на възнаграждението. В ал. 3 се урежда правото на бившия президент да ползва обзавеждане на канцеларията, като се лимитира стойността на обзавеждането. В ал. 4 са уредени условията, при които се прекратява финансирането. На източника на финансиране е посветен и чл. 8.
В тази връзка, според нас, ал. 1 на чл. 6 трябва да се обедини с чл. 8. Алинеи 2 и 3 трябва да се обособят в самостоятелни членове, а ал. 4 е излишна, тъй като преустановяване на финансирането е пряка последица от преустановяване на правата.
Предлагаме чл. 6 да придобие следната редакция:
“Чл. 6. (1) От щата на Администрацията на Президента на Република България се осигурява сътрудник на бившия президент.
(2) Трудовият договор със сътрудника се сключва, изменя и прекратява от главния секретар на Администрацията на Президента на Република България по предложение на бившия президент.
(3) Трудовото възнаграждение на сътрудника е в размер до 30 на сто от възнаграждението по чл. 2.”
Сегашната ал. 3 да стане член и да придобие следната редакция:
“Чл. 6а. За обзавеждане на канцеларията на бивш президент в бюджета на Администрацията на Президента на Република България се предвиждат еднократно 20 000 лева.
Ако бъде възприето предложението по чл. 2, ал. 1 за намаляване на пожизненото персонално държавно месечно възнаграждение, месечното възнаграждение на сътрудника трябва да се повиши до 50% от това възнаграждение. В противен случай то става нереалистично ниско и поставя под съмнение възможността за заемане на това работно място от лице с необходимите качества и квалификация.
7. По чл. 7:
Понятието “членове на техните семейства” е неопределено. В българското право няма единно понятие за семейството.
10

Неоснователно е пренебрегнат съпруга на лицето. Предлагаме в ал. 1 след думите: “по чл.1” да се добави текста: “неговият съпруг и неговите деца до 18-годишна възраст”, като текстът: “както и членовете на техните семейства до 18-годишна възраст, а ако са учащи се и несемейни - до 26 - годишна възраст” да бъде заличен.
В същия смисъл следва да претърпи промяна и ал. 2.
Би могло ал. 1 и 2 следва да се обединят, за да се избегне тавтологията. Текстът би могъл да има следната редакция, състояща се от две изречения:
“Чл. 7. (1) Лицето по чл. 1, неговият съпруг и неговите деца, ненавършили 18-годишна възраст ползват медицинско обслужване, почивни и лечебно-възстановителни бази при условията и реда за служителите в Администрацията на Президента на Република България. При задгранично пътуване те имат право на дипломатически паспорт.”
8. С оглед казаното по чл. 3 предлагаме да се създаде нов чл. 8, който да уреди случаите, при които се прекратяват и възстановяват на някои от правата по този закон.
“Чл. 8. (1) Когато лицето по чл. 1 бъде избрано за президент, вицепрезидент, народен представител, конституционен съдия, съдия, прокурор, следовател, или назначено на друга платена държавна или общинска длъжност, се спира:
а) изплащането на възнаграждението по чл.2;
б) ползването на помещението за канцелария;
в) ползването на сътрудник.
(2) Изплащането на възнаграждението, ползването на канцеларията и сътрудник се възобновява при отпадане на основанието за спирането.
(3) Спирането и възобновяването започва от 1 число на месеца следващ месеца, през който основанието е настъпило.”
11

9. По чл. 8:
Ако се създаде нов чл. 8, тогава предложеният в законопроекта чл. 8 ще стане чл. 9.
Както вече посочихме този член следва да се обедини с чл. 2, ал. 2, и чл. 6, ал. 1 и 3, като систематичното му място е в Допълнителните разпоредби. Предлагаме примерно следната редакция:
“§ 1. (1) Възнаграждението по чл. 2 се облага авансово месечно и окончателно годишно по Закона за облагане доходите на физическите лица.
(2) Вноските за задължителното здравно осигуряване са за сметка на републиканския бюджет, ако лицето не е осигурено за това на друго основание върху максималния размер на осигурителния доход.
(3) Възнаграждението по чл. 2 не се взема предвид при пенсиониране и върху него не се правят осигурителни вноски по задължителното обществено осигуряване и по допълнителното задължително пенсионно осигуряване.
§ 2. (1) Финансовите средства по изпълнението на закона се осигуряват ежегодно от републиканския бюджет и се изплащат от бюджета на Администрацията на Президента на Република България.
(2) Средствата по ал. 3 не могат да се ползват за други цели.”
По Допълнителната разпоредба:
10. Текстът на § 1 не е във връзка с основния предмет на закона и трябва да отпадне. Доколкото такъв текст е необходим, законовата празнота може да се отстрани със допълване на Закона за бюджета за 2003 г. или с отделен закон.
12

11. Отсъствието на норма, уреждаща възнаграждението на действащия президент налага създаването й, но едва ли е целесъобразно това да стане с този закон, а още по-малко с Допълнителна разпоредба. Би могло да се помисли за самостоятелен, макар и много кратък закон, още повече, че това възнаграждение има значение не само за определяне на размера на възнаграждението по чл. 2, ал. 1 на този бъдещ закон, но и на Председателя на Конституционния съд съгласно чл. 10, ал. 1 на Закона за Конституционния съд.
По Заключителните разпоредби
12. По § 2:
Законът може да има обратна сила, т.е. да влезе в сила от 1 януари 2003 г. само по отношение на дължимото възнаграждение. Останалите облаги могат да се предоставят само за бъдеще.
Ето защо, следва да се прецени от политическа гледна точка целесъобразността от обратното действие на закона.
Целесъобразно би било законът да влезе в сила при общото правило на чл. 5, ал. 5 на Конституцията или от първия ден на месеца, следващ този на приемането му - примерно 1 април, ако бъде приет през март или 1 май, ако бъде приет през април.
Закъснялото внимание и грижа към лицата, които са били президенти едва ли ще се компенсира с предвиденото ретроактивно действие на закона, но във всички случаи би могло да предизвика негативно отношение, което незаслужено ще рефлектира върху тези лица.