Консултативен съвет по законодателството
СТАНОВИЩЕ
Относно: Общия проект на законопроектите за изменение
и допълнение на Закона за съдебната власт

---

СТАНОВИЩЕ
Относно: Общия проект на законопроектите за изменение
и допълнение на Закона за съдебната власт № 353-03-37/16.05.2003 г., изготвен от Комисията по правни въпроси
На свои заседания на 14 и 21 май 2003 г. Консултативният съвет по законодателството обсъди Общия проект на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, внесени от народния представител Николай Вучков и от Министерския съвет и прави следните предложения за неговото подобряване.

I. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ
1. Законопроектът като цяло не съдържа нова правна уредба по основни въпроси на съдебната власт, която е от естество да извърши съдебната реформа, както това се изисква от Европейския съюз и НАТО като условие за приемането на страната ни за член на тези международни организации. Сегашният законопроект урежда само някои въпроси, които произтичат от Решение № 13 на Конституционния съд по к.д. № 17 от 2002 г. (обн., ДВ, бр. 118 от 2002 г.), като се държи сметка и за тълкувателно решение № 3 по чл. 158, т. 3 от 10 април 2003 г. по к.д. № 22 от 2002 г. (обн., ДВ, бр. 36 от 18 април 2003 г.) от Конституцията. Очевидно е, че очакваната голяма съдебна реформа чрез Закона за съдебната власт се отлага за известно време и ще бъде извършена след подготвяните промени в Конституцията.
2. Общият подход, възприет в законопроекта е: обявените за противоконституционни разпоредби в ЗИД на ЗСВ от м. юли 2002 г. (обн., ДВ, бр. 74 от 30 юли 2002 г.), с които се предоставяха нови правомощия на министъра на правосъдието сега се възлагат на ВСС. Този подход води до натоварването на ВСС с редица нови оперативни у1фавленски функции, които са непознати за него в сегашния му “вид” и организация на дейност.
3. Предвидената в законопроекта изрична отмяна по законодателен ред на разпоредби от Закона за съдебната власт, обявени за противоконституционни, в известен смисъл противоречи на изричния текст на Решение № 22/95 г. на Конституционния съд. Това поставя принципния въпрос: такъв ли ще бъде подходът на Народното събрание по отношение възникналите правни последици - неприложимост на обявените за противоконституционни разпоредби, който е по-близък до замисъла, вложен в чл. 22, ал. 4 на Закона за Конституционни съд, но по- далечен от внушенията на Конституционния съд в цитираното решение.
2

Проявена е обаче непоследователност. Например чл. 168, ал. 1 т. 4, и чл. 180 са обявени за противоконституционни с р. № 1/1999 г., но тяхната отмяна не се предлага.
Във всеки случай практиката на Народното събрание трябва да бъде постоянна, за да не създава затруднения както в законодателния процес, така и при прилагането.
4. Приетият на първо четене законопроект в частта от § 1 до 4 включително и частично § 5, преди второто гласуване е претърпял съществени промени в така наречения “Общ проект” от 16 май 2003 г. С това се деформира конституционната идея чрез формалните изисквания на законодателния процес на две четения да се осигури изрично волеизявление за предметното съдържание и принципите на бъдещия закон на първо четене, което да предопредели смисъла и съдържанието на кокретните разпоредби по същество на второ четене. Подобни прецеденти са нежелателни и в известен смисъл опасни поради възможността да прераснат в парламентарна практика.
5. Правната уредба на експертизите - Глава XVIIIa не би могла да бъде отнесена към предмета на устройствения закон за съдебната власт, какъвто е по своя конституционен замисъл Законът за съдебната власт. Сегашното законодателно разрешение вероятно е възприето от вносителя, за да се отговори на Решение № 13/2002 г. на Конституционния съд, според което материята на експертизите трябва да се уреди със закон. Но това не означава непременното й включване в този закон. ЗСВ е устройствен закон за съдебната власт и в него не бива да се включват чужди и неприсъщи за съдебната власт разпоредби, каквато е новата гл. XVIIIа. Съдебните експертизи не са част от съдебната власт. Те участват в правораздаването, като източник на знания каквито съдът няма. Това обаче не е основание уредбата им да се включи в устройствен закон на
3

държавните органи каквито са съдът, прокуратурата и следствието. Техният статус трябва да се уреди с отделен закон.
6. Законопроектът подценява предназначението на института на стажант-юристите. Израз на това е намаляването на стажа на три месеца, което го обезсмисля и превръща в лишена от практическо значение формалност. Всички европейски страни, и по специално от Европейския съюз, предвиждат стаж за придобиване на юридическа правоспособност на завършилите право, но в нито една държава стажът не е толкова кратък. В Германия, която често вземаме за пример, стажът е 2 години, в Гърция - 18 месеца и т.н. Предлагаме да се обсъди въпроса за увеличаване продължителността на стажа (например 12 мес.) и да се предвидят мерки за подобряване на неговата организация и провеждане.
Освен това, законопроектът не държи сметка за съществуването в Закона за адвокатурата института за стажант - адвокатите До сега разпоредбите за стажант-юристите (съдебните кандидати по терминологията до последният ЗИДЗСВ) се прилагаха и по отношение на стажант- адвокатите. С изменението на чл. 167 (§ 54) остава открит въпроса стажант - адвокатите ще получават ли удостоверение за юридическа правоспособност и >ой ще го издава. Законопроектът не съдържа преходни разпоредби за тях.
7. Неизбистрено и непълно е уредено правното положение на Националния институт на правосъдието. С правилник не може да се урежда дейността и организацията на работата му. Законът трябва да уреди статуса му. Не е ясно квалификация или правоспособност ще получава съдебния кандидат преминал успешно едногодишния курс. Според предлаганата нова редакция на чл. 35ж, ал. 3 завършилите придобиват правоспособност за съдия или прокурор. Това влиза в противоречие с чл. 126, ал. 1 т.2 и чл. 127, ал. 1, изр. 2 ЗСВ. Завършилите предвидения стаж и положили изпита придобиват правоспособност за
4

всички юридически професии Законът не предвижда различна правоспособност за отделните професии. Освен това не само съдебните кандидати т.е. спечелилите конкурса за “младши съдия” или “младши прокурор” могат да бъдат назначавани за съдии. За съдии и прокурори могат да се назначават и лица, които нямат никакъв юридически стаж. Следователно не само преминалите курса за съдебни кандидати придобиват правоспособност за съдия или прокурор. Ако се изисква такава специална правоспособност, възниква въпроса за заварените съдии и прокурори, тъй като те не са преминали обучение в Националния институт, не са положили изпит и не са придобили специалната правоспособност. В преходните и заключителните разпоредби няма разпоредба, която да им признава такава правоспособност.
Не е изяснен и статуса г на преподавателите в института. Неправилно е да получават възнаграждение, което не съответства на извършваната от тях работа. Вж. и по-долу бележките по чл. 35е и 35ж.
8. Изразяваме съмнение за противоконституционност на редица текстове, като например: § 6, чл. 26, ал. 3, § 16, чл. 35е, ал. 7, § 53, чл. 165, ал. 1. Аргументите и съображенията по тези параграфи ще бъдат изложени по повод конкретните текстове на съответното място.
II. КОНКРЕТНИ БЕЛЕЖКИ
9. По § 3, чл. 18:
а) В новата ал. 2 е предвидено събранието да се свиква от съответния ръководител на орган на съдебната власт, като се има предвид събранията на органите изброени вал. 1.
В тази алинея е предвидено съдиите от военните съдилища да имат едно общо събрание. Общо събрание имат и прокурорите и следователите от военните прокуратури. Стои от1фит въпроса, кой от председателите на тези военни съдилища и кой от военните прокурори ще свика общото събрание. Не е предвидено как ще се разреши конфликтът
5

между председателите на съдилищата, респективно на военните прокурори.
Едва ли е уместно общото събрание да се свика от 1/5 от членовете на общото събрание. Тази възможност, освен че създава затруднения по прилагането, защото не е изяснено пряко ли ще се свика събранието от тези членове или чрез съответния ръководител, е основа за конфликт между ръководителя и членовете на събранието, което е нежелателно.
б) Предвид становището на КС, да не се допуска разширяване правата на министъра на правосъдието, т.е. на изпълнителната власт, трябва да се обсъди дали свикването на събрание от него не е противоконституционно и не е ли по добре свикването и ръководенето на събранието да става от друго лице като напр. главния секретар на ВСС. или от член по право на ВСС (членовете на ВСС по чл. 130, ал. 1, изр. 2 Конст.
в) В ал. 3 изразът “от възникване на законно основание” е неясен, поради което предлагаме да се уточни за какво “законно основание” става въпрос и какво се има предвид.
г) Изр. 2 на ал. 4 предлагаме да отпадне. Спадащият кворум означава принизявано значението на събранието и обезличаване на демократичността при представителство и избора. Позволява представителят да бъде избран в същност от малцинство. Това разрешение, заимствано от законодателството за етажната собственост и от търговското право, е неуместно да бъде пренасяно и прилагано в устройствения закон за съдебната власт.
д) В ал. 5 липсва разпоредба, която да оказва как се избират делегати, когато при първото гласуване не е избран необходимият брой, защото някои от предложените кандидати не са получили така изискващото се обикновено мнозинство.
6

10. По § 4:
а) С новата ал. 4 се намалява мнозинството с което се избира член на ВСС. Предлага се мнозинството да се определя от участващите в тайното гласуване, а не както е досега - от всички делегати. При спадащия кворум за законността на делегатското събрание и новата база, от която ще се определя, това мнозинство принизява представителността на избрания за член на ВСС и е от естество да урони престижа на ВСС.
б) Следва да се уточни дали това е нова ал. 5 или ал. 6, тъй като сега съществува объркване.
в) Смущение буди предвидената възможност в ал. 5 да бъде обявен за избран член на ВСС фактически неизбран кандидат при повторно гласуване. Изискването за “последователно най-много гласове” в тази хипотеза не само не прави приемлив резултата, но може да породи противоречива практика поради неяснотите, които съдържа. Въпросната последователност може да се разтълкува в смисъл, че този кандидат при първото и второто гласуване, взети заедно, има най-много гласове в сравнение с останалите кандидати или че при първото и при второто гласуване последователно той е имал най-много гласове, но те са били недостатъчни, за да бъде избран. Най-сетне то може да означава и друго - при второ гласуване той се “класира” с най-много гласове в сравнение с останалите поотделно, но последователно подредени без да се отчита изобщо гласовете от първо гласуване. Във всички случаи законодателят дължи яснота относно въведеното понятие “последователност”, тъй като то ще се окаже решаващо за обявяване на неизбран кандидат за избран.
11. По §6.
Точка 1: Не бихме могли да споделим предлаганото разрешение. Ето и съображенията ни за това.
С чл. 130, ал. 5, изр. 1 Конституцията създава едно важно правомощие на министъра на правосъдието. Според тази разпоредба “заседанията на ВСС се председателстват от министъра на правосъдието”.
7

По законодателен път не може да се предвиди възможност това конституционно правомощие да бъде делегирано от министъра другиму. Законодателят най-много би могъл да предвиди в отсъствие на министъра кой ще председателства ВСС. В този случай той е длъжен да отчита характера му на колективен колегиален орган на съдебната власт, съставен от членове, изискванията за които и редът за избирането им са предвидени в Конституцията (чл. 130). Длъжностите и ранговете за членовете на ВСС, особено за тези, които се избират от съдиите, прокурорите и следователите имат своя смисъл и значение. Това важи особено за членовете на ВСС по право (чл. 130, ал. 1, изр. 2 Конст. Най- сетне, позволяваме си да посочим, че не би било целесъобразно законът със свои разпоредби да създава предпоставка за евентуално напрежение между министъра на правосъдието и ВСС по този повод.
Предлагаме да се запази сегашният текст на чл. 26, ал. 3 ЗСВ.
Точка 2: Предлагаме изр. 2 на ал. 5 да отпадне. Тя е с неопределено съдържание и беше нужна когато се предлагаше ВСС да бъде постоянно действащ орган.
Разбираемо е, че с решение на ВСС може да бъде възложено на член или на членове на този орган да осъществяват определена дейност във връзка или по повод дейността на ВСС и без това изречение, което с неопределеността на израза “изпълняват и други дейности” не казва нищо, а само създава впечатление за фактическо разширяване на дейността на ВСС и то чрез активност на нейни отделни членове.
Ако законодателят намира за приемлива тази разпоредба, дейностите, макар и обобщено, трябва да се посочат в закона, защото според чл. 133 от Конституцията, дейността на ВСС и неговата организация се уреждат със закон. Нормата е императивна и не създава възможност за изключения. Друг е въпросът, че е неясно кои са тези други дейности, кой ще възлага изпълняването им и на кого, и как ще става това.
8

Точка 3: Новата ал. 10 следва да отиде към чл. 27, където се изброяват правомощията на ВСС.
12. По § 7, т. 3.
Новата т. 10 може да предизвика конституционно напрежение предвид внасяне на годишен доклад за дейността на съдилищата, прокуратурите и следствените служби в Народното събрание. С р. № 13/2002 КС прави неясен намек Народното събрание да изслушва информация от съдебната власт като препоръча това да става чрез внасяне на доклад от представител на съдебната власт.
Напрежението идва и от задължителността ежегодно да се внася такъв доклад, което означава съдебната власт да се отчита пред Народното събрание.
Предвиденият краен срок непосредствено преди лятната ваканция на парламента - “не по-късно от 31 юли” едва ли ще осигури във всички случаи подобаващото внимание на народните представители към един важен доклад, макар и внесен само за сведение. Предлагаме срокът да бъде “не по-късно от 31 май”.
13. В действащата разпоредба на чл. 18, ал. 1 ЗСВ думата “Главен прокурор” трябва да отпадне. Става въпрос за техническа грешка.
14. По § 7, т. 5.
Новата т. 17 говори за “началното обучение” на съдии, прокурори и следователи. Изразът не е подходящ за лица с виеше образование - и с магистърска степен. По този начин дипломата за виеше юридическо образование - степен магистър, напълно се обезличава, след като независимо от нея или върху нея се надгражда “начално обучение”. По- сполучливо би било тук да се говори за “следдипломно обучение”, каквато по същество ще бъде организираното от ВСС и осъществяваното от Националния институт на правосъдието обучение.
9

15. По §8, т. 1.
Нужна е изцяло нова редакция. ВСС наистина издига кандидати за съответните висши длъжности, но прави това чрез тайно гласуване, при определен резултат от него като предложение, отправено до президента на Републиката. В този смисъл последователността на извършените действия не е изразена точно. Не става ясно след като ВСС издига кандидатурите, какъв е смисълът на това последващо тайно гласуване и какви са правните му последици. Логично е да се смята, че чрез него юридически се материализира издигането на кандидатурите.
Разпоредбата е редактирана неточно, поради което остава съмнение, че ВСС веднъж с гласуване номинира кандидатури, а втори път ги гласува.
16. По § 10:
При положение, че ВСС ще съхранява кадровите дела, по правилно би било заповедите за по чл. 27, ал. 1 т. 4 да се издават от главния се1фетар на ВСС, който отговаря за администрацията на ВСС, като препис от тях се изпращат за изпълнение на съответните ръководители.
17. По § 11.
След заличаване на израза “обявен за противоконституционен” в чл. 34, ал. 2, въпросът пред кого се обжалва акта в тази хипотеза остава без отговор. Целесъобразно е тук да се добави органът, пред който ще се обжалва решението на Дисциплинарния състав, ако този орган не е ВАС или ако до него се стига като последна инстанция след обжалване пред самия ВСС.
Позволяваме си да вземем за повод предлаганата тук промяна, за да обърнем внимание на съществуващото напрежение между разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от Закона за съдебната власт и чл. 15 на Закона за Върховния административен съд. Това напрежение поражда противоречива практика, която би могла да бъде отстранена единствено
10

по законодателен път. Според чл. 34, ал. 1 “жалбата спира изпълнението на решението на ВСС, освен ако съдът постанови друго”. Обратното - според чл. 15 от Закона за Върховния административен съд спирането е възможно “ако ВАС прецени”.
Суспенсивният ефект при обжалването е безспорно постижение на нашето право, но Законът за Върховния административен съд поставя този ефект в зависимост от преценката на ВАС и с това фактически го преодолява като принцип. Целесъобразно би било при запазен суспенсивен ефект да се предвиди възможност за ВСС да поиска от съда да разпореди друго - т.е. да допусне спиране на изпълнението на обжалваното решение.
18. По § 13, ал. 1, т. 3.
Предвидената възможност инспекторатът да “анализира и обобщава свършените дела и актовете на съдии, прокурори и следователи”, трябва да се ограничи до административни въпроси относно движението на делата или изрично да се посочи кое в свършените дела е обект на този анализ и обобщение, тъй като тук могат да бъдат включени и въпроси за решаване по същество на правен спор, които по принцип са извън компетентността на инспектората.
Тази дейност на инспектората е пряко свързана с уеднаквяването на практиката по прилагане на законите, ефективността на законодателството и възможността на министъра на правосъдието да предлага на ОС на ВКС и ВАС издаването на тълкувателни решения и на Министерския съвет законопроекти, свързани със съдебната дейност. Тази негова дейност не е намерила отражение в закона.
19. Предлагаме в чл. 35, ал. 1 т. 1 накрая да се добави изразът “и усъвършенстване на законодателството”. Тази дейност е традиционна за Министерството на правосъдието. Тя и сега се осъществява, поради което би било правилно изрично да бъде предвидена в ЗСВ.
11

20. По § 13, ал. 2.
Целесъобразно би било да се обмисли още веднъж възможността инспекторатът да проверява дейността и на ВКС, ВАС, ВКП и ВАП с участието е на съдия или прокурор от съответния орган на съдебната власт. Ако проверката се ограничава единствено и само до административното движение на делата, информацията, получена в резултат на тази проверка ще бъде цялостна и ще дава възможност за оценка на точното състояние по движение на делата във всички органи на съдебната власт.
21. По § 14.
Алинея 3, на чл. 35в предвижда възнаграждението на инспектор да бъде равно на съдия на окръжен съд, а за главен инспектор на съдия от апелативен съд.
Според нас, това е твърде ниско ниво, което не позволява привличането на юристи със съответен професионален опит и подготовка. От друга страна, трябва да се помисли дали това възнаграждение е съобразено с изискването по ал. 2 за инспектор да се назначава лице, което има най-малко 12 год. юридически стаж, докато за съдия от окръжен съд се изискват 5 години. Същото е положението и при главния инспектор. За да получи такова възнаграждение за апелативен съдия се изисква 8 год. общ юридически cтаж и 5 години специализиран.
Би следвало за инспектори да се привличат съдии и прокурори и то ВКС и ВАС. Това ще повиши и авторитета на инспектората и ще допринесе за повишаване качеството на правораздавателната работа.
Мнозина ще се замислят дали да постъпят като инспектори, след като се назначават за срок от 2 години.
22. По § 16.
Необяснимо е защо не е предвидена възможност и за привличане като преподаватели в Националния институт на правосъдието и на
12

преподаватели от юридическите факултети, както и на научни сътрудници от Института за правни науки при БАН и начинът на определяне на тяхното възнаграждение. Досегашната практика показва, че те са търсени и в определени случаи предпочитани лектори от практикуващите магистрати и отсъствието на подобна възможност в този проект може да се оцени само като пропуск на вносителя, който е уместно да бъде поправен.
23. Уместно е също така, ал. 1 на чл. 35е да се промени като изразът “Обучението на младшите съдии и младшите прокурори...” се замени с израза “Поддържането и повишаването на квалификацията на младшите съдии младшите прокурори...”
Съображения: Не може да се извършва обучение на лица, които са завършили виеше юридическо образование със степен “магистър” и имат призната от държавата професионална квалификация “юрист”.
24. Предлагаме ал. 6 на чл. 35е да се отмени.
Съображения: Не може поддържането и повишаването на
професионалната квалификация на лица, които работят изключително в системата на държавната власт (съдебната) да се осъществява от обществени организации. При това, квалификационна правоспособност на юридическо лице не може да се признава от министъра на правосъдието. Това противоречи и на Закона за народната просвета, и на Закона за професионалното обучение и професионалното образование, да не говорим за Закона за висшето образование.
25. По § 16:
Програмите за повишаване квалификацията на съдия-изпълнител, инспекторите и другите служители при Министерството на правосъдието, се предвижда да се съгласуват с министъра на правосъдието. Предлагаме в законопроекта да има текст кой ще утвърждава тези програми,
13

програмите за съдебните кандидати и програмите по квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите.
26. По §16,т.4и§17, г. 1.
Докато издаването от ВСС на правилник за организация и дейност на Националния институт на правосъдието е обяснимо и допустимо съгласно чл. 7, ал. 1 на Закона за нормативните катове, въпросът за статута на съдебните кандидати едва ли може да се уреди с този подзаконов акт. Нещата се усложняват от обстоятелството, като че ли се създават два вида придобита юридическа правоспособност - обща (след тримесечен стаж като стажант-юрист - според законопроекта) и магистратска (след успешно завършен курс на обучение в НИП като съдебни кандидати, като времето на обучение тук се зачита за общ стаж по чл. 127, ал. 5 ЗСВ).
Целесъобразно е тези два статута да бъдат уредени със закон.
27. По § 17:
Статусът на съдебните кандидати не може да се определя с подзаконов акт. За тях възникват важни въпроси свързани с трудовото и осигурителното законодателство, поради което трябва да бъдат уредени със закон.
Новата ал. 3 на чл. 35ж противоречи на чл. 164. Правоспособността за юридическа професия се добива с полагане на изпит от стажант-юристът. Друга правоспособност за съдия и за прокурор не може да има. Националният институт само подготвя практически и повишава квалификацията на съдиите и прокурорите.
Затова предлагаме думи г “за придобита правоспособност за заемане на длъжностите съдия или прокурор в органите на съдебната власт” да отпаднат.
14

28. По § 18:
Разделът съдържа само разпоредби, свързани с ЕИСПП. Няма текстове, които да се отнася до информационните технологии извън ЕИСПП, поради което промяна на заглавието не се налага.
29. По § 27:
С чл. 63, ал. 1 т. 7 на председателя на окръжен съд се възлага да организира подготовката на съдебните кандидати.
Използването на термина “съдебните кандидати” е неуместно, тъй като със ЗИДЗСВ (обн., ДВ, бр. 74 от 2002) на този термин има вече предвид лицата, които са включени на обучение в Националния институт по правосъдието. Председателят на окръжния съд няма отношение по подготовката им. Той има отношение по организацията на подготовката на стажант-юристите, в каквото съдържание се влагаше в термина до ЗИДЗСВ.
Затова в чл. 63, ал. 1 трябва да се направи изменение и в т. 7 като думите “съдебните кандидати” се заменят със “стажант съдиите”.
30. По § 31.
Обособяването на още една колегия - търговска във ВКС не е обосновано в мотивите и създава впечатление за внезапното му вмъкване в законопроекта. Решаването на този въпрос изисква сериозна обосновка със съображения и факти, които оправдават и налагат това законодателно разрешение, които сега не са налице.
Резервите за това законодателно разрешение произтичат от още две групи обстоятелства. Първата е с оглед на формирането на тази колегия. Тя ще се “създаде” въз основа на едно от 5-те отделения на ГК на ВКС. Има и други отделения в ГЬС, които са не по-малко предметно обособени от сегашното (V) “търговско” отделение. И ако се тръгне по този път ще се създадат “пет нови колегии’ , което едва ли е целесъобразно от юридическа гледна точка. Втората група са съображения, черпени от
15

единството на гражданското право, въпреки неговата вътрешноотраслева диференциация. Тази предлагана нова колегия ще доведе до обедняване на гражданското право чрез неговото разпределение. Тя, новата колегия, ще има тълкувателни правомощия (арг. чл. 85-87 ЗСВ). Нима е възможно приемането на едно тълкувателно решение от новата “търговска” колегия по търговските сделки или несъстоятелността без участието на останалите граждански съдии? И то при изрично предвиденото субсидиарно приложение на гражданското законодателство (чл. 288 ТЗ) и на ГПК (чл. 621 ТЗ). И обратно - тъл1^ането на разпоредбите на действащото гражданско право не би могло да се прави без да отчита и обобщава “опитът” и разрешенията на търговското право. А “паралелните тълкувателни правомощия на различни “части” на ВКС - на “останалата част от гражданската колегия” и “новата търговска колегия” ще доведе до неминуеми различия и колизии, които са от естество да затруднят, а даже и да осуетят конституционната функция на ВКС да “осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища” (чл. 124 Конст.).
В заключение предлагаме това допълнение в § 31 (чл. 82, ал. 1 ЗСВ) да отпадне.
31. По §32, 33,34 и 35:
Със заличаване на думите “министъра на правосъдието” остава неизяснено, кому ще се изпраща докладът. Уместно е вместо заличаването им, те да бъдат заменени с думите на “Висшия съдебен съвет”.
32. По § 36.
С цялото уважение към Решение № 13/2002 г. на Конституционния съд може да се съжалява, че то налага да се възстанови номенклатурата на длъжности като смесица от същински функции по осъществяване на съдебната власт и очевидно административни длъжности. Това са
16

различни по съдържание функции, които не могат да бъдат обединени. Но задължителната сила на решенията на КС за спазването им и от Народното събрание налага да се приеме предлаганото сега законодателно разрешение докато бъдат извършени промените в Конституцията, въпреки че юридически то не би могло да бъде споделено. Тук в т. 14 са предвидени и “младши съдии, младши прокурори”. За разлика от всички други тези длъжности не носят прослужено време за несменяемост и трябва да бъдат уредени и самостоятелно с уточняване на особеностите на техния статут.
33. По § 36:
Вместо цялостен нов текст на чл. 125 от правнотехническо гледище предлагаме в т. 2, 3, 6 и 7 думите “Специализирана следствена служба” да се заменят с “Национална следствена служба”.
34. По § 36, чл. 125.
Точка 13 предлагаме да се допълни с израза “следовател в териториално поделение на окръжна следствена служба”.
Точка 14 предлагаме да се допълни с думата “младши-следовател”.
Продължава да е неясно защо един юрист, придобил юридическа правоспособност, може да заема длъжност “младши съдия” и “младши прокурор”, а не съществува длъжност “младши следовател”. Защо след две години стаж едно лице може да заеме длъжност “районен съдия” и “районен прокурор”, а не съществува длъжност “следовател в териториално поделение на окръжна следствена служба”, която да може да се заема именно след тези две години стаж.
35. По чл. 127 от Закона за съдебната власт.
Според нас, този текст поставя два проблема: второто изречение в ал. 1 на чл. 127 или трябва да отпадне или да се допълни с израза “когато няма друг кандидат”. В действащата редакция това второ изречение
17

напълно обезсмисля целта, с оглед на която е създадена разпоредбата, а именно да въведе изискване за минимум две години стаж при заемане на длъжност съдия в районен съд и прокурор в районна прокуратура. Целесъобразно е да се установи същото изискване за стаж и за следовател в териториално поделение на окръжна следствена служба, като се създаде именно такава длъжност в чл. 125.
36. По § 38:
Предлаганата промяна в ал. 2 на чл. 129 е неясна. Кой ръководител се има предвид? Вероятно това е ръководителят на съда, прокуратурата или следствената служба, при които лицето е назначено. Ако е така, ръководителите на районен съд и районна прокуратура ще назначават ли комисия за атестиране на съдия от същия районен съд или районна прокуратура, като се има предвид, че значителен брой от тези органи имат по един или двама съдии и прокурори.
37. По§ 41:
а) Предлага се промяна чл. 135 ЗСВ, като ал. 2 да добие нова редакция. Сегашната редакция на този текст задължава магистратите да декларират при встъпване в длъжност и ежегодно до 31 май пред Сметната палата, притежаваното имущество по реда на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности.
Новото в текста са думите “както и при освобождаването им”. Това е и замисълът на законопроекта.
Предлаганото допълнение като пояснително е целесъобразно. От гледна точка на икономия, е могло след думите “предходната календарна година” да се добавя “както и при освобождаването им”.
б) С предлаганата ал. 3 Висшият съдебен съвет се задължава да представя информация на Сметната палата за лицата, заемащи длъжности по чл. 125 както и за промените в служебното им положение.
18

Вносителят пояснява, че целта е да се осигури информация на Сметната палата, за да прилага успешно закона. Целта едва ли ще бъде постигната с такава разпоредба.
Текстът не изяснява как ще се дава информацията - по искане на Сметната палата, което тя може да направи съгласно чл. 31, ал. 1, т. 4 и 5 от Закона за Сметната палата, или това е регулярно задължение на ВСС. От друга страна, липсват указания за съдържанието на информацията.
38. По § 44.
Предвидените рангове в чл. 143 се по1фиват с магистратските длъжности (т. 1, 2, 3 и отчасти 4) и административните длъжности (отчасти т. 4 и 5). Би следвало ранговете да са степени в рамките на магистратските длъжности. Или самите магистратски длъжности да са рангове. Но няма никакво основание административна длъжност да бъде въздигната в ранг - тя не може да бъде признание за професионални умения и висока квалификация, t само механично води до увеличаване възнаграждението на съответното лице, при което то няма административните функции, които да го правят оправдано.
39. По § 46 и 49:
а) Когато в районен съд няма съдия-изпълнител или съдия по вписванията, функциите им се изпълняват от районен съдия. Предвижда се за това да бъде уведомяван министъра на правосъдието.
По правилно би било министърът на правосъдието да издава съответната заповед (разпореждане) при поискване от председателя на районния съд. Това ще създаде гаранция за извършените действия.
б) В Народното събрание е внесен законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастър а и имотния регистър. С този проект се създава нова организация на службите по вписванията. Към министъра на правосъдието се създава Агенция по вписванията с териториални
19

поделения - Служби по вписванията. Това означава, че службите по вписванията се изваждат от съдилищата.
Това поставя редица организационни въпроси и въпроси на взаимоотношенията между съдилищата и службите респ. Агенцията по вписванията.
Доколкото службите се изваждат от съдилищата възниква проблема за наименованието “съдия по вписването”, а от законодателно гледище за мястото на гл. XII в Закона за съдебната власт.
40. По § 47, т. 1.
Текстът се нуждае от прецизна редакция. Очевидно преценката на министъра винаги присъства - и когато предложението е направено от председател на районен съд, и когато министърът назначава по своя инициатива съдия-изпълнител. В сегашния си вид текстът не изразява тази идея.
41. По § 51, ал. 1.
Терминът “стажант-юрист” се използва за обозначаване на лица, полагащи краткия тримесечен стаж за придобиване на юридическа (обща) правоспособност, а терминът “съдебен кандидат” - за обучаващите се в Националния институт на правосъдието след тримесечния стаж - за придобиване на своеобразна “магистратска юридическа правоспособност”. Това разграничение трябва да бъде проведено докрай и налага самостоятелен внимателен прочит на законопроекта като цяло за избягване на недоразумения, произтичащи от противоречива словоупотреба.
42. По § 51, ал. 2.
Би било по-целесъобразно, ако целта на стажа се обвърже както с практическо запознаване с организацията на органите на съдебната власт, така и с придобиването на практически умения чрез участие в изготвянето
20

на постановяваните от тези органи на съдебната власт актове. Във всички случаи запознаването с “основните функции” на организация и дейност на органите на съдебната власт вече е осъществено по време на обучението в юридическите факултети и този израз следва да отпадне.
43. По § 52.
Употребеното тук понятие “чужд гражданин” следва да се замени с конституционното родово понятие “чужденец”, което обхваща както чужди граждани, така и лица без гражданство (апатриди).
Предвиденото в чл. 1636, т. 2 “уверение за завършено виеше юридическо образование” може да бъде алтернатива само на нотариално завереното копие от диплома за завършили такова образование в РБългария, където то винаги е с магистърска степен. Що се отнася до лица, български граждани и чужденци, завършили юридическо образование в чужбина, от значение е 1) степента, с която се завършва там (бакалавър или магистър) и 2) условията, които РБългария предвижда за легализиране на такива дипломи в случая, когато те са с магистърска степен.
Смущава разпоредбата на чл. 163в, ал. 2, с която 3-месечният стаж (според законопроекта) за правоспособност се обявява за вид обучение. Стажант-юристите не получават възнаграждение и времето на стажа не се зачита за осигурителен стаж. По същество става дума за полагане на труд, чрез който се цели придобиване на известни практически умения. Този труд би трябвало да бъде възнаграден макар и минимално съгласно чл. 48, ал. 5 от Конституцията. В предлагания вид разпоредбата противоречи и на чл. 51, ал. 1 от Конституцията, според който “гражданите имат право на обществено осигуряване и социално подпомагане”.
Дейността, която осъществяват стажантите е трудова по своя характер. Поради това изключването на нейното заплащане и признаването на “времето на стажа” за осигурителен стаж, по наше
21

мнение, е противоконституционно (Преамбюла, абз. 5, чл. 16, 48 и 51, ал. 1 Конст.).
Не по-малко недоумение буди ал. 3 и 4 на същия чл. 163в. Въпросният 3-месечен стаж се провежда задължително в 5 звена районен съд, окръжен съд, районна прокуратура, окръжна прокуратура и окръжна следствена служба по ред, определен от председателя на окръжния съд. Като се има предвид, че става дума за 66 работни дни, в които ще има и празници, стажант-юристите ще бъдат десетина дни (ако са разпределени по равно) или по-малко във всяко от определените звена. Този маратон през съда, прокуратурата и следствието, от една страна, и през двете съдебни инстанции, от друга, практически лишава от смисъл самия стаж и го превръща във формален. Едновременно с това началото на стажа се обвързва с деня, в който стажант-юристът е постъпил в съответния окръжен съд (ал. 4). Очевидно става дума не за поредността, за която говори ал. 3, а за зачисляване на съответното лице като стажант- юрист към съответен окръжен съд Едно преосмисляне на тези текстове - редакционно и по същество - е наложително.
44. В § 52, чл. 163б урежда технически подробности, поради което се явява излишен. Изисква се стажант-юристът да представи удостоверение за съдимост, а не се предвижда условие той да не е осъждан за престъпление. Предвижда се да се представи копие от документа за самоличност.
45. По § 53.
Сравнително подробната уредба на организацията и провеждане на изпити за придобиване на юридическа правоспособност напомня разпоредбите на наредба. Бюрократичните изисквания за допускането до изпит, списъци и срокове ще утежнят процедурата без да допринесат съществено за ефективността й. Целесъобразно е да се помисли дали
22

законът не трябва да предвиди две или три сесии годишно, с предварително фиксирана начална дата за провеждане на тези изпити.
Прави впечатление принизеното отношение към състава на комисията за този изпит. С изключение на представителя на Висшия адвокатски съвет, другите представители на съдебната власт - членове на комисията, не са определени по длъжност и ранг.
Не е ясно при оценка “неиздържал”, съответният стажант-юрист ще бъде ли задължен да повтори 3-месечният стаж или след 3 месеца ще може отново да се яви на този изпит без да е стажувал през това време.
46. В чл. 165, ал. 1 (нов) се предвижда министърът на правосъдието да определя състава на комисията по провеждането на изпита и допуснатите до изпит лица. Като се има предвид, че част от разпоредбата на чл. 163 беше обявена за противоконституционна поради недопустимо разширяване правата на министъра на правосъдието и във връзка с предлагания текст съществуват подобни опасения.
47. В чл. 165, ал. 2 датата, на която ще се проведе изпита да се огласява поне един месец преди li довеждането на изпита, като законът се ограничи да предвиди две сесии през м. април и м. октомври всяка година.
Не е достатъчно да се каже, че изпитът ще се провежда по въпросник. Трябва да се определи видът му: научно-практически или практически. Освен това да се посочи начинът на провеждането - писмен или устен.
48. По § 54:
Предлагаме вместо “удостоверение” да се издава “свидетелство” за придобитата правоспособност. “Свидетелството” по-точно изразява съдържанието на този документ.
23

49. За съжаление законопроектът не предлага изменения и допълнения в гл. XIV, раздел II “Дисциплинарна отговорност” на Закона за съдебната власт. Според нас, това е негов съществен пропуск. Като се има предвид, че законопроектът се намира между I и II четене съществени промени в законопроекта в това отношение трудно биха могли да бъдат предложени. Все пак предлагаме да се обсъдят поне два въпроса: а) възможността по-леките дисциплинарни наказания (например “предупреждение” по чл. 169, ал. 1, т. 1 ЗСВ) да се налагат от ръководителя на съответното звено в отделните органи на съдебната власт; б) заповедта за налагане на дисциплинарното наказание може да се обжалва пред ВСС.
50. По § 56.
Намираме за нецелесъобразно броят на съдебните служители да се определя от ръководителите на съответните органи на съдебната власт, поради опасността да бъде прилаган различен критерий за еднакви звена и на места да се стигне до необосновано разрастване на администрацията на органите на съдебната власт. Най-малкото законът би могъл да въведе критерии за това, ако остави преценката на съответните ръководители или да предвиди този брой да се утвърждава от ВСС.
51. По §58.
Предлагаме заглавието на новата глава Осемнадесета “а” от “Съдебни експертизи” да се промени в “Експертизи”, тъй като е по-точно.
Заслужава особено внимание принципният въпрос, изложен в раздела “Общи бележки” № 5 на това становище, доколко въпросната материя следва да бъде уредена в този закон.
24

52. По наше мнение чл. 20а е излишен и предлагаме да отпадне. Предназначението на съдебните експертизи е уредено в процесуалните закони. В ЗСВ не е нужно да се определя тяхната задача, още повече, че даденото определение е неточно. Така например трудно би могло да се приеме, че експертизи могат да се назначават само от органите на съдебната власт, а не и от органите на дознанието, които не са част от съдебната власт, че те се назначават за “изясняване на уменията” и др.
53. По наш мнение, чл. 200в напълно обезсмисля идеята за създаване на двата вида списъци на специалисти, утвърдени за вещи лица по двете алинеи на този текст. Това се получава със създадената възможност да се назначават за вещи лица и специалисти, които не са включени в тези списъци. Нещо повече, в предлагания текст не се установяват изчерпателно изброени изключения, когато това да е възможно, а се употребяват най-общи формули като - по ал. 1 “при необходимост”, а по ал. 2 “когато нуждите на съответния орган на съдебната власт налага това”. При такава редакция органът на съдебната власт винаги ще може да назначи за вещо лице специалист, който не е утвърден по съответния ред чрез съответния списък.
Не е предвидена каквато и да било процедура, за да може конкретният специалист, на когото е отказано включване в списъка да защити своето право като възрази така направения отказ.
54. По чл. 200г се предвижда списъците на вещите лица да се обнародват в “Държавен вестник” и в Интернет. Независимо от публичността им те се ползват от ограничен кръг лица и ограничен район, поради което публикуването им в “Държавен вестник” и Интернет излишно обременява държавния бюджет.
Затова предлагаме в ал. 1 думите “като се обявяват на достъпно място от съответния орган на съдебната власт и се огласяват чрез Интернет” от Министерството на правосъдието и ал. 2 да отпаднат.
25

55. Член 200з излишно формализира актуализацията на списъците. Достатъчна е бланкетна норма, която да разрешава внасянето на промените. По този начин промяната ще се извършва когато това е необходимо като в списъка се изключват или заличават вещи лица Например:
“Чл. 200з. Списъкът на вещите лица се актуализира при нужда.”
56. По § 60:
Този параграф е с неясно съдържание. Вероятно се имат предвид случаите на избор на член преди изтичането на мандата на ВСС.
Препращането е неуместно:
- защото се препраща към параграфи на законопроекта, а те не уреждат цялостно проблема с избора.
- параграфите, към които се препраща нямат общо с избора. Така:
§ 2 има предвид избора на членове на ВСС от Народното събрание;
§ 3 урежда свикването н; събранията за избор на делегати и
вземането на решения от тях;
§ 4 урежда организационните въпроси по провеждане на делегатските събрания и вземане на решение от събранията на делегатите
§ 5 отменява чл. 25;
§ 6 урежда заседанията на ВСС;
§ 7 урежда правомощията на ВСС;
§ 10 урежда реда за назначаване на съдии, прокурори и следователи.
Ако целта е да се определи редът за избор на член на ВСС по време на мандата, какъвто текст липсва, би трябвало в раздела Допълнителна разпоредба да се допълни с нов § 1а като:
а) предлагаме заглавието н. “§ 58а “Допълнителна разпоредба” да се измени на “Допълнителни разпоредби”;
б) предлагаме да се създаде нов § 58б и нов § 1а с примерно следното съдържание:
26

“§1a. Когато член на Висшия съдебен съвет прекрати участието в него преди изтичане на мандата, на негово място до изтичане на мандата се избира нов член от Народното събрание съответно от делегатското.”
57. По § 61.
В края на изр. 2 предлагаме да се добави изразът “ако продължителността му не е по-матка от три месеца”.
58. По § 62 и 63.
Ако материята за експертизите бъде уредена в друг закон тези разпоредби следва да отпаднат.
59. Предлагаме в § 62, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби да отпадне като ненужна.
60. По § 64:
Този параграф има техническо съдържание, поради което не е за закон. Предаването на документацията трябва да се уреди с протокол между министъра на правосъдието и главния прокурор по силата на чл. 350 ЗСВ (ред. 2002 г.), съгласно който Съветът за криминологически изследвания преминава от Върховната касационна прокуратура към министъра на правосъдието.