Консултативен съвет по законодателството
СТАНОВИЩЕ
Относно: Законопроекта за изменение и допълнение на
Семейния кодекс, № 302-01-7/14.01.2003 г.
внесен от Министерския съвет

---

СТАНОВИЩЕ
Относно: Законопроекта за изменение и допълнение на
Семейния кодекс, № 302-01-7/14.01.2003 г.
внесен от Министерския съвет
На две свои заседания - 12 и 19 март 2003 г. Консултативният
съвет по законодателството обсъди Законопроекта за изменение и
допълнение на Семейния кодекс, внесен от Министерския съвет и прави
следните предложения за неговото подобряване.

I. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ
1. Законопроектът съдържа много и съществени промени в
уредбата на семейните отношения. Център на предлаганите изменения са
разпоредбите относно осиновяването. Промени обаче има и в уредбата на
други институти на семейното право: на произхода, на отношенията
родители-деца, настойничеството и попечителството.
2. Уредба, засягаща положението на детето, има в Закона за
закрила на детето. Това налага съгласуване със Законопроекта за
изменение и допълнение на Закона за закрила на детето (ЗИД ЗЗакр.Д),
приет на първо четене, както и на приетите наскоро закони за
ратифициране на Хагската и Люксембургската конвенция, както и
произтичащите изменения и допълнения на Гражданския процесуален
кодекс.
3. Институтът на осиновяването е подложен на цялостно
преуреждане. От всичките 19 члена в Семейния кодекс (СК) не са
променени само 3, а са добавени нови 17.
4. Тази нова уредба на осиновяването ни изправя пред въпроса
дали не е целесъобразно да се изработи нова Глава шеста на Семейния
кодекс, което ще позволи да се съставят нови текстове, да има
прегледност и съвместимост на стари и нови текстове и да се избегнат
съмнения в тълкуването на разпоредбите. Осиновяването, с предложените
изменения и допълнения, се представя като нов, дори съвършено
различен институт, което прави особено отговорна работата по
окончателното изработване на правилата и редакцията на текстовете.
Такъв подход би бил в съгласие с чл. 15 на ЗНА във връзка с чл. 11 на
ЗНА.
2

5. Правните решения относно осиновяването включват много
административноправни елементи, предхождащи същинското
осиновяване - съдебното производство. Очевидно влияние върху този
подход оказва и разбирането, че осиновяването е мярка за закрила на
детето (чл. 4, т. 3 на ЗИД ЗЗакр.Д). Колкото и спорно да е това положение,
ясно се вижда, че концепцията, положена в основата на новите правни
решения, не е напълно изяснена. Има неясноти и несъгласуваност на
отделните елементи. Откриват се противоречия и непълноти. Това, според
нас, е недопустимо за един такъв традиционен, високохуманен с повече
от 120 години законодателен опит в уредбата му и с голямо практическо
приложение институт, какъвто е осиновяването.
Безспорно е, че новата правна уредба трябва да отговаря на “най-
добрия интерес” на детето и да се осигури “особената закрила” на детето.
Но особената закрила се осъществява посредством цялата национална
правна система (чл. 14 на Конституцията, вж. и Решение № 9904 на ВАС
от 06.11.2002 г. по адм.д. 2829 от 2002 г.). То обаче не е намерило пълен и
адекватен израз в предлаганата нова правна регламентация. Дори в
определени случаи има отстъпление от защитата и закрилата на детето.
6. В някои случаи, според нас, законопроектът противоречи на
конституционни разпоредби.
Законопроектът не отговаря на чл. 14 и чл. 47, ал. 4 на
Конституцията относно осигуряване особена закрила на децата. Това е
закрила по-пълна, по-широка, по-интензивна от тази, която се дава на
основните права на гражданите. За осиновяването по-специално това е
условие за създаване на условия за отглеждане в семейството с права и
задължения, каквито има родното дете. Никой друг механизъм, нито
институт не дава на детето родителска грижа. Намаляват се
конституционните гаранции за защита на личните и на семейните права
на детето, нуждаещо се от родителска грижа, и на всеки български
гражданин.
3

Не е съобразен и чл. 47, ал. 1 на Конституцията, който установява,
че грижата за децата е не само задължение, но и право на родителя. Това
право изисква особена грижа при допускане на осиновяване без
съгласието на родителя и на него използването на други мерки, които не
прекратяват правоотношението родител-дете. Недостатъчно е съобразена
и разпоредбата на чл. 85, т. 6 и 7 на Конституцията, доколкото се цели
инкорпориране на Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в
областта на международното осиновяване във вътрешното
законодателство. Автоматизмът тук е невъзможен. Възприемането трябва
да бъде опосредено чрез промени в законовата уредба, а не чрез делегация
за издаване на подзаконови нормативни актове.
Нарушено е правото на съдебна защита на личните права и
особената закрила на децата чрез намаляване или отнемане на гаранциите,
които дава съдебното производство - чл. 121, 122, 124 на Конституцията.
Достига се до нарушаване на чл. 6 на Конституцията, провъзгласяваща
равенство, независимо от произхода и семейното положение.
В изменението на материята за произхода откриваме нарушаване
на чл. 26, ал. 2 на Конституцията за правата на чужденците пребиваващи
в Република България.
1. Различните разпоредби на законопроекта разкриват
противоречие с принципите на Конвенцията за правата на детето, които
не само са формално посочени, но са и вътрешно съдържание на уредбите
(чл. 3, 4, 7, 8, 9, ал. 1 и 2, чл. 12, ал. 2, чл. 18, 20 и 21), от които ясно се
извлича съдържанието на понятието “най-добър интерес”, приоритетът на
семейните връзки и подходът и организиране на процедурите по
осигуряване защитата на правата и интересите на детето.
Не са съобразени и редица разпоредби на Конвенцията за защита на
децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване,
както и не всички изисквания в нея са намерили отражение (вж.
бележките по отделните параграфи на законопроекта).
4

8. Законопроектът не е съобразен и е разпоредби на Закона за
гражданската регистрация, ЗНА и ГПК. Няма съгласуваност и с правни
положения в ЗЗакр.Д, включително и с новите положения, заложени в
ЗИД ЗЗакр.Д.
9. Откриват се и многобройни противоречия, неясноти, непълноти
и несъгласуваности между отделните текстове на законопроекта. Ето по-
важните от тях.
а) Предвидено е, че първа инстанция по осиновяването е
окръжният съд, а втора и последна - апелативният. Установява се
двуинстанционно производство при положение, че осиновяването се
отнася до гражданското състояние на осиновения за цял живот и
съществено засяга гражданското състояние на членовете на неговото
семейство - по произход и по осиновяване. Това положение е съчетано с
ограничаване възможността за прекратяване на осиновяването, което
води до разностранни гражданскоправни и други правни последици, не в
интерес на детето. Принципът на чл. 120, ал. 2 Конст. трябва да се спази.
“Особената закрила” изисква това.
б) Заложен е принципът за бързо производство, но и провеждането
му не винаги е в съгласие с осигуряване най-добрата защита на интереса
на детето. Осуетява се обстойното безпристрастно изследване на
фактическото положение в конкретния случай и търсенето на други
правни възможности за осигуряване интереса на детето като се стига до
изключване на съда от оценяване на интереса на детето в нарушение на
принципа на непосредственост и актуалност на доказателствата.
в) Въведено е закрито съдебно заседание за разглеждане на делата
за осиновяване, което очевидно ограничава възможностите за
процесуално участие на заинтересованите, отчитане на промяната в
обстоятелствата и актуална и авторитетна оценка на най-добрия интерес
на детето. Това в никакъв случай не дава “особена закрила”, а напротив -
предоставя по-малка закрила от тази, която се дава в съдебните
5

производства по гражданско състояние и други производства относно
лични права и отношения и дори при защита на имуществени права. А
осиновяването носи белези, които изискват активно участие на съда и
възможност за лично участие на заинтересованите лица, които самият
закон под страх на недействителност на акта определя, че трябва да дадат
съгласие за извършване на осиновителния акт. В него има елементи на
контрадикторност именно, за да се осигури най-добрия интерес на детето,
“особената закрила” и това трябва да намери израз в правната
регламентация чрез запазване и дори засилване на съдебното, а не на
административното начало. Що се отнася до особеностите в
производството и наличието на “състезателни елементи” следва да
припомним Тълкувателно решение № 2 от 1975 г. на Върховния съд и
Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/1975 г. относно
пълното осиновяване. Запазването на положението “открито заседание
при закрити врати” (чл. 59, ал. 1 СК) ще позволи и много от проблемите,
които новата правна уредба поставя, да отпаднат, като се извърши само
систематическо и редакционно подобряване на текстовете.
г) Подмяна на съда от органа по закрила на детето и производни от
него. Превръщането на съда в един регистратор без гаранциите на
производство, в което да се изследва пълно интересът на детето, без да е
така регламентирана дейността на органа по закрила на детето, че
регламентацията да гарантира най-добрия му интерес. Съдът е подменен
от Съвет по осиновяването, който “определя” осиновителя и неговата
преценка за качествата на осиновителя е окончателна, без да е дадена
възможност за преценка целесъобразността на мярката осиновяване, без
контрол върху дейността на съвета, без да е предвидена отговорност за
незаконосъобразност при оценката на интереса и неблагополучие в
извършеното осиновяване. Няма и изрично посочен критерий, въз основа
на който Съветът по осиновяване се произнася, нито възможност за
обжалване на неговия акт от заинтересованите лица.
6

д) Не е достатъчно пълно и ясно определено участието на детето -
изслушване или съгласие, в отделните фази на осиновителното
производство. Липсата на такова участие противоречи на чл. 15 от
ЗЗакр.Д.
е) Налице е самоцелно усложняване на процедурите, което създава
условия за неефективност, противоречие при прилагане на уредбите и
бюрокрация. Има много императивни разпоредби, които внасят
административни елементи. Необходим е баланс и умереност. Някои
положения не само не биха насърчили извършването на осиновяване от
български гражданин, но биха имали противоположен ефект - например
“разрешение” за осиновяване, информацията, свързана е бъдещото
осиновяване, множенето на лицата, които оперират - ще оперират е тази
информация.
ж) Несъобразяването на чл. 21b от Конвенцията за правата на
детето за условията за допустимост на международно осиновяване.
Правилото на чл. 57а за предимство на вътрешното осиновяване не
съответства на изискванията на Конвенцията.
з) Няма ясен и точен критерий за участието на прокурора - кога и
каква процесуална роля има, и еднаквост в правните решения в дадените
правни решения относно легитимацията на прокурора при извършване на
осиновяване - за участието му в отделните фази на осиновителното
производство и съпътстващите производства по включване в регистрите
за осиновяване.
и) Липсва яснота и точно разграничаване на правилата, отнасящи се
общо до осиновяването и до тези, които се отнасят до пълното,
респективно непълното осиновяване, както и ясно отграничаване на
приложното поле на пълното и на непълното осиновяване в несъдебните
процедури.
10. Необходимо е законопроектът да бъде допълнен с редица
основополагащи положения от Конвенцията за защита на децата и
7

сътрудничество в областта на международното осиновяване като
например чл. 32 - за недопускане на материалната облага, 15 и 16 - при
изработване критерия за допускане на осиновяването, чл. 9, 21, 30 -
относно информирането на детето и защита на интереса му да получава
информация за произхода и за осиновяването, чл. 24 и 29 - относно
положението на детето в семейството по осиновяване, преминаването от
непълно към пълно осиновяване (при отношения с международен
елемент, каквато възможност открива и Конвенцията по защита на децата
и сътрудничество по международното осиновяване) и др.
11. Необходимо е подобрение в структурно отношение на Глава
шеста (например подреждане последователно на едно систематическо
място на разпоредбите за регистрите на децата и на желаещите да бъдат
осиновители), както и правнотехнически промени и редакционни
усъвършенствания, които засягат същностното съдържание на
разпоредбите.
II. КОНКРЕТНИ БЕЛЕЖКИ
12. По § 1, чл. 50 предлагаме новата ал. 2 да отпадне. Чл. 50
урежда материалноправните изисквания, право и дееспособността на едно
лице да бъде осиновител. Разрешението за извършване на осиновяването
е свързано с процедурата и включването на едно лице в списъка на
желаещите да осиновят. То е от друго правно ниво и също предполага
наличието на тези материалноправните изисквания - предпоставките по
чл. 50. Уредено е заедно с последиците в процедурата по осиновяването.
Освен това, допълнението е и излишно, защото желаещият да осинови е
включен в регистъра, а разрешението има точно това предназначение -
включване в регистъра.
8

Ако все пак се запази тази нова разпоредба, предлагаме да се
включи в съществуващата сега единствена алинея с по-точна и
икономична редакция.
13. По § 2, чл. 51.
Предлагаме ал. 1 и 2 да бъдат прередактирани по-кратко. По
същество да се обмисли дали е необходимо въвеждането на максимална
възраст. При дискусията се оформи разбирането, че изрично указване на
максималната възрастова разлика не е сполучливо и необходимо. То е
свързано е оценката на интереса на детето в конкретния случай на
осиновяване. По-разумно би било преценката да се прави от съда при
обсъждане на всички обстоятелства за интереса, като съдът ще оцени и
“подходящата” разлика.
14. В § 3 предлагаме допълнението в чл. 53, ал. 2, изр. 2 да
отпадне като неясно и неточно. Хипотезата на смърт на осиновител се
обхваща от общата хипотеза на недопустимост на ново осиновяване,
докато не се прекрати съществуващото.
По § 4, чл. 53а, 53б и 53в.
15. Общи бележки:
а) От систематично естество. Да се обмисли дали новите текстове
не следва да се уредят след чл. 60 заедно е новосъздадените членове
относно регистрирането на осиновяващите и правомощията и дейността
на органа по закрила на детето.
б) От терминологично естество. Навсякъде “Службата за социално
подпомагане” да бъде заменена със “Дирекция “Социално подпомагане”,
респективно отдел “Закрила на детето” (чл. 5 Закон за социално
подпомагане). Тези промени се налагат от промяната в Закона за
социално подпомагане (ДВ, бр. 120 от 2002 г.). При това трябва ясно в
законопроекта да се разграничи каква ще бъде компетентността на
9

общинските дирекции и на дирекциите в областните административни
центрове.
в) Предвидено е създаване и водене на няколко регистъра на
подлежащи на осиновяване деца. Трябва да се уточни компетентността
на различните органи в създаването и поддържането на регистрите и да се
предвиди воденето на единен регистър за цялата страна, в който да са
включени всички деца, които могат да бъдат осиновени.
г) От правнотехническо естество всички нови текстове се нуждаят
от съществено редакционно подобряване, включително, за да се получи
яснота кои разпоредби се отнасят само до пълното осиновяване.
Конкретни бележки:
16. Член 53а (нов). Буди съмнение разрешението, че регистърът се
отнася до всички деца, независимо от това какво ще бъде осиновяването -
пълно или непълно. Текстът не е в съответствие и с чл. 536, който налага
извода, че регистрите се отнасят само до пълното осиновяване. Възможно
е обединяване на чл. 53а с чл. 536.
17. Член 53б (нов), според нас, се нуждае от цялостно
прередактиране, за да се откроят визираните хипотези, да се извършат
уточнения в тях за яснота и точност на изказа. Нужно е да се отчете
уредбата по Закона за закрила на детето относно настаняването по
съдебен и по административен ред. Необходимо е текстът да показва кога
осиновяването е задължително пълно и че именно при това пълно
осиновяване детето задължително се включва в регистъра. Такова
прередактиране на ал. 1 ще се основава на критерия не къде се намира
(къде е настанено) детето, а какво е неговото семейноправно положение -
неговия граждански и семеен статус. Така ще се отговори на двата
основополагащи въпроса - за интереса на детето и за семейната среда на
отглеждане.
10

По ал. 2: Необходимо е да отпадне случаят на дете с починали
родители, чието положение не е и не може да бъде еднакво с това на дете
с неизвестни родители. Тази хипотеза би следвало да се изключи от ал. 2
и да премине към ал. 3. При уредбата на положението на дете с починали
родители да се вземе предвид, че то винаги трябва да има настойник, че
няма настойничество по право по чл. 128 на Семейния кодекс и че не
трябва да се извърши осиновяване преди назначаването на настойник,
респективно попечител. Да се обмисли дали за разлика от уредбата по
действащия Семеен кодекс не трябва да се изисква съгласието на
настойника, респективно попечителя за допускане на осиновяването.
Следващата хипотеза - когато родителите са изоставили детето, да
отпадне. Такова правно положение няма. Тя се обхваща от другите
хипотези - детето или ще бъде с неизвестен произход (намерено,
изоставено или подхвърлено по смисъла на чл. 48 ЗГР), или ще попада в
групата на децата, посочени в ал. 3.
Трябва да се обмисли дали и вписването в регистъра на деца, чийто
родители са лишени от родителски права трябва да става служебно или и
този случай да се отнесе към хипотезите на ал. 3.
Уведомлението е излишно. Службата е тази, която настанява детето
в специализираната институция и тя е наясно относно положението на
детето. Трябва да се поясни коя е компетентната дирекция дали тази по
местонахождение на специализираната институция, или областната
дирекция.
По ал. 3: предлагаме да се допълни с “настаняване и в приемно
семейство”, а временният характер на настаняването изрично да бъде
посочен в текста.
Не е изяснен въпросът с местната подсъдност. Изискването за
“незабавно” уведомяване се отличава от изискването по предходната ал. 2
за тридневен срок - необходим е еднакъв подход. Не е необходимо да се
уведомява и прокурора, тъй като има система от органи за закрила, в
чието задължение е да предприемат действия за включване в регистъра.
11

Това е компетентност на общинската дирекция за социално подпомагане.
Предвидената легитимация на прокурора може да доведе само до
пасивност и размиване и прехвърляне на отговорности. Ако има
убедителни аргументи за противното, в текста трябва да се запише съюзът “или”, а не “и”.
Алинея 4, според нас, е излишна. Текстът трябва да се отнесе към
ал. 1 е предлаганото в становището съдържание. Ако не се приеме това,
ал. 4 трябва да стане ал. 5, а сегашната ал. 5 да бъде ал. 4.
От систематическото тълкуване на ал. 4 и 5 се налага изводът, че
осиновяване от дядо и баба и дете на съпруг винаги ще бъде непълно.
Защото детето не е настанено в специализирана институция или дори в
приемно семейство. Такова правно положение не е разумно и едва ли е
било в намеренията на вносителите на законопроекта. По действащото
право и в интерес на детето е посочените лица да имат право на избор на
вида осиновяване. По наше мнение изключението, предвидено в ал. 4 на
законопроекта трябва да се отнесе и до осиновяване от леля, вуйчо, чичо -
една често срещана житейска хипотеза, което е социално оправдано и в
интерес на детето, защото то получава родители в семейнородствения
кръг и грижи за него полагат близки нему лица. Да се обмисли дали това
изключение не следва да се отнесе и до случаите, когато са установени
трайно фактически отношения между полагащ грижи за детето и самото
дете. Законодателството познава такива изключения. И те са оправдани,
когато ще осигурят най-добрата закрила на детето.
В ал. 5 следва да се държи сметка, че по хипотеза родителите са
изправни и затова не е необходимо такава усложнена процедура. Още
повече, че съгласието за осиновяване, което те дават е бланкетно.
Необходимо е уточняване на местната подсъдност - дали най-подходящо
е съгласието да се дава по настоящия адрес на детето. Излишно е изр. 3
към молбата да се прилага предварителното съгласие. Достатъчно е, че
има такава молба. Необходимо е да се прередактира текстът. Не е даден
отговор дали такъв ще бъде подходът за включване на детето в регистъра
12

за осиновяване когато то се отглежда “при близки и роднини, настанено
по чл. 26 от Закона за закрила на детето”.
18. Член 53в (нов)
Заглавието е неточно. Урежда се не изобщо производството, а
включване в регистъра при временно настаняване на детето,
производството само по една от посочените в чл.53б хипотеза - тази по
ал. 3.
Отново да се обмисли участието на прокурора в това производство.
Молбата се подава чрез органа за закрила на детето и той прави
преценката за започване на производството.
Алинея 2 и 3 предлагаме да отпаднат. Правното положение на
родителите в процеса зависи от характера на производството, който не е
очертан ясно. Производството е спорно. Следователно, родителите трябва
да бъдат призовани и изслушани. Участието на детето трябва да бъде
осигурено съгласно чл.15 ЗЗакр.Д на общо основание, тъй като се засягат
интересите му свързани с притежанието и упражняването на
родителските права. Текстът за даване съгласие от детето в това
производство внася двусмислие. Той трябва да отпадне. Тук участието на
детето не е, за да бъде осиновено, а за включване евентуално в списъка.
Детето ще даде съгласие в производството по чл. 54 на СК.
Във всички случаи детето трябва да има представител ad hoc, тъй
като в процеса има противоречие на интереси.
Тук отново се поставя големият принципен въпрос за мястото и
времето на изслушване и даване съгласие от детето да бъде осиновено.
Това е единствената хипотеза, при която проектът изрично споменава, че
детето дава съгласие за осиновяване. А има и много други, което показва
непълнота и недобре защитен интерес.
В ал. 5 отново сме изправени пред концептуалния въпрос - липсата
на касационно обжалване. Изключването на касационния съд, както и в
другите хипотези на постановяване на съдебни решения, е нарушение на
13

чл.47 Конст. и принципа на особена закрила на.
Предлагаме ал. 1 да отпадне и да се създаде нов текст, според
който обжалването се извършва по общия ред.
Недопустимо е правото на обжалване да принадлежи само на
органа по закрила на детето. Такова право трябва да имат и родителите.
Нещо повече, щом детето участва в производство съгласно чл. 15 за
ЗЗакр.Д (ал. 4) то също трябва да има правото да обжалва решението.
Следва да се отчете признатата специална дееспособност на детето по чл.
54 СК, както и че неговото съгласие е задължително условие за допускане
на осиновяването.
19. По § 5, чл. 54.
Правилото в ал. 2 (нова) е необходимо да бъде изразено по
позитивен начин. Може да се дискутира продължителността на срока -
той трябва да бъде по-дълъг. Правилото трябва да се отнесе и до
съгласието на другите лица, посочени в чл. 54.
Алинея 3 (нова) се отнася до положение, което следва от общата
уредба на дееспособността.
Проблемът е друг.
1. Следва ли родителите на непълнолетния родител да дават
съгласие
2. Трябва ли да даде съгласие малолетният родител
3. Ще признаем ли специална дееспособност на родителя?
Именно на тези въпроси трябва да отговори законът.
Нова ал. 4 (старата ал. 2):
Новото положение да не се изисква съгласие само когато лицата са
поставени под пълно запрещение следва да се подкрепи - то е в съгласие
с уредбата на семейните отношения. Необходимо е обаче да се промени
чл. 55 ал. 2. Трябва от ал. 2 на чл.55 да отпадне текстът, отнасящ се до
родители и съпрузи. Във връзка с това ново положение трябва да се уреди
и хипотезата на поставен под пълно запрещение осиновяван. Защото
14

ненавършилият пълнолетие се поставя винаги под пълно запрещение.
Отговорът е е практическа важност и е оглед чл.15 ЗЗакр.Д и е оглед
императива на чл. 54 СК. Важно е да се внесе безспорност дали той ще
дава мнение или съгласие, или ще бъде изслушан съгласно ал. 2 на чл. 15
ЗЗакрД в зависимост от степента на неговото страдание и възможност за
разумение.
Относно второто условие (постоянният адрес е неизвестен) текстът
противоречи на чл. 93 ЗГР. Всяко лице има постоянен адрес, на който
може да бъде призовано.
За промяната посочена в т. 3 на § 5, именно изменението на ал. 5
(стара ал.3): Неправилно се ограничава кръгът на лицата, които трябва да
бъдат уведомени. Уведомяване трябва да има и на съпрузите и дори на
осиновяващия. Засяга се основно право - правото на живот в семейство
на тези лица (Конвенцията за основните права и свободи - чл. 12);
формиране на отношението към акта на осиновяване и оценката, която те
дават за интереса на детето.
Затова трябва да се да се даде отговор - кой ще извърши
уведомяването и в коя фаза на производството по осиновяване?
Систематически мястото на такава уредба е в чл. 54, в производството по
допускане на конкретното осиновяване.
20. По чл. 55:
Необходимо е да се предвиди промяна на чл. 55 СК. Освен
изменението, посочено по-горе, трябва да се огледа ал. 2 на чл. 55 и е
оглед на положението на лишения от родителски права родител. Съгласно
новия чл. 53б, ал.2 - детето се включва в регистъра служебно, когато
родителят бъде лишен от родителски права. Нищо не е казано за вземане
на мнение и за съдебното производство, в което това мнение би било
изразено. Изслушването на родителите по чл. 53в, ал. 4 е за друга
хипотеза. Би следвало да има разпоредба, която да посочва кога и пред
кого се изразява мнението.
15

Трябва да се обмисли дали когато родителите са починали,
независимо къде е настанено детето не следва да се предвиди
задължително изслушване на настойника, респективно попечителя,
защото при сегашната уредба осиновяването ще се извърши без дори да е
уведомено което и да било лице от семейния и родствен кръг на детето и
становището на настойник или попечител. Трябва да се обмисли дали за
този случай на починали родители не следва да се изисква съгласието на
настойника, респективно попечителя. За съгласуваност с чл. 109 и сл. от
СК не трябва да е възможно извършването на осиновяване преди детето
да е поставено под настойничество или попечителство.
Констатира се противоречието, че ал. 1 на чл. 55, която остава
непроменена и която изисква изслушване на детето от съда между 10 и
13 години (това е правилното и в интерес на детето правно разрешение)
не е в съответствие с изменението на чл. 59 СК, който предвижда закрито
заседание и следователно не открива възможност нито за даване съгласие
лично от осиновявания (чл. 56, ал. 1 СК), нито за изслушване лично и
прилагане на изключението по чл. 55, ал. 1, с което се засягат съществено
правата на осиновявания и се нарушава чл. 14 от Конституцията.
21. По § 6, чл. 56:
Трябва да се обмисли как запазената разпоредба на чл. 56, ал. 1 и
изр. 2 на ал. 2 - ще се съгласува с промяната на чл. 59, ал. 1СК. Проблемът ще отпадне, ако отпадне предлаганото ново положение в чл. 59, ал. 1.
Предлаганата нова ал. 3 да отпадне. Не може съгласието да се дава
по образец.
22. По § 7, чл. 56а (нов).
Относно заглавието. То трябва да бъде променено като се уреди
оттеглянето на съгласие във всички случаи - както на пълно, така и на
непълно осиновяване. Досега въпросът не е уреден. Правилно е да има
уредба. Тя обаче да не се отнася само до пълното осиновяване. И тогава
16

заглавието да бъде: “Оттегляне на съгласието”.
Затова, предлаганият текст на ал. 1 да се замени с нов, който
примерно да гласи:
“(1) Родителят винаги може до извършване на осиновяването да
оттегли съгласието си детето му да бъде осиновено”.
Да отпадне предвиденото ограничение “6 месеца от даването му”.
Алинея 2 се нуждае от изясняване и прецизиране. За да е ясно как
ще се гарантира правото на родителя да оттегли съгласието си. Органът
по закрила трябва да има задължението да даде информация на родителя,
че не е извършено осиновяване, да уведоми съда, който разглежда
молбата за осиновяване. Поражда се въпросът как ще се реализира
възможността родителят лично да оттегли съгласието си, когато
съдебното заседание е закрито и дали е необходимо да се преценява, че
“оттеглянето е в интерес на детето “ и как ще се направи тази преценка
при предлаганата уредба на закрито съдебно заседание. Вън от това,
окръжният съд не е компетентен да решава нито по постановените мерки
и настаняването на детето по ЗЗакр.Д, както и включването му в
регистъра за осиновяване по чл. 536, ал. 2, 3 и 5. Необходима е
съгласуваност с разпоредбите, отнасящи се до съгласията, както и да се
предвиди възможност евентуално за спиране на осиновителното
производство за изясняване на положението е оглед интереса на
осиновявавания. Липсата на гаранции за родителското му право, граничи
с неконституционосъобразност поради нарушаване на чл. 47, ал. 1 Конст.
и ще води до незаконосъобразност на решението по допускане на
осиновяването поради липса на съгласие по чл. 54 СК, т.е. тежката
последица на унищожаемост. Всичко това противоречи на интереса на
детето.
Алинея 3 е излишна. Щом детето не е осиновено и не в ход
процедура за осиновяването му, органът за закрила ще действа съгласно
правилата на ЗЗакр.Д за промяна на мярката за закрила, респективно
връщане на детето в биологичното семейство.
17

Ако ал. 3 бъде запазена, не е необходимо за връщане на детето в
семейството да се въвежда условието “важни обстоятелства”. Достатъчно
е да е налице интересът на детето. Освен това, допустимо е оттеглянето
на съгласието и без да са налице условия за връщане при родителите (по
смисъла на чл. 71, ал.1 СК), защото е възможно децата при важни
причини да живеят и другаде.
23. Член 56б - да отпадне.
Текстът на ал. 1, 2 и 3, да бъде съответно прередактиран да се
включи в чл. 54 като последна алинея. Да отпаднат ненужните
повторения на общоизвестни положения.
Да се създаде текст за забрана на материална облага към чл. 57в.
Там да се отнесе и ал. 5 на предлагания чл. 56б - относно забраната за
търговска дейност.
24. По § 8, чл. 57:
При положение, че чл. 57, ал. 2 се отменя, трябва да отпадне и ал. 1
на чл. 57.
Ако ал. 1 все пак остане, няма нужда от сегашната ал. 3. Текстът й
може да стане изречение към ал. 1.
25. По § 9, чл. 57а (нов).
Би могло да се обмисли за по-подходящо систематическо място.
(Например при уредбата на международното осиновяване - чл.136.). Така
редактиран текстът има само декларативен характер.
Относно съдържанието на разпоредбата. Невъзможно е за едно и
също дете едновременно да има искане за осиновяване от български или
чужд гражданин (вж. чл. 136а, ал. 3 и чл. 57в, ал. 7). Поначало в
законопроекта се следва линия, която изключва “искането” едно лице да
осинови посочено от него и желано от него дете. Следва да се каже какво
ще стане, ако няма подходящ осиновител чужденец. Ще има ли
18

възможност в периода на “търсене” на подходящия чужденец да се
извърши осиновяване от български гражданин, защото такъв е бил открит
след уведомяването на Министерство на правосъдието.
Понятието ’’предимство” в случая не означава нищо. Остава като
едно пожелание без гаранция за изпълнение и без последици от
нарушаване. Такава разпоредба може да има само негативен ефект. Освен
това, изоставя се идеята, изразена с чл. 576 и 57в, че не може да има
искане от кандидатите, те се уведомяват едва след като са определени за
осиновители, за да подадат молба до съда. Чужденците могат само да
искат да бъдат вписани в регистъра за кандидати за осиновители.
Съмнения относно правното положение внася и предвиденото право на
агенциите да правят проучвания на децата. Нещо, което законопроектът
не допуска за българските граждани.
Разпоредбата нарушава чл. 21, б. “b” от Конвенцията за правата на
детето, което е и неконституционосъобразност съгласно чл. 5, ал. 4 на
Конституцията.
26. По § 9, чл. 57б.
Думата “разрешение” в заглавието не е подходяща. Актът
свидетелства, че лицето е минало през социална анкета и има качества да
бъде осиновител. По-добре е да се нарече “свидетелство”.
Алинея 1 поражда се съмнение относно необходимостта от
разрешение. Фактът, че лицето е в регистъра е достатъчен при
предложената процедура. Молбата е за включване в регистъра.
Получаването на разрешение би имало смисъл, само ако уредбата сочи на
свободна в цялата страна възможност да се търси и подбере дете и няма
регистри, водени на териториален принцип. За осиновител може за бъде
определено само лице, което е в регистъра. Освен това, не би могло съвет
към една община да “определи” осиновител от регистъра на друга. Ако
пък се допусне това, то може да се стигне до заобикаляне на разпоредбите
на закона и липса на обективност. Следва да се има предвид, че се засягат
19

лични права, оценяват се лични качества и лицето е поставено в
неудобното положение административен орган да му дава разрешение.
В ал. 3 понятието “кандидат-осиновител” е неподходящо. Трябва
да бъде заменено с друго, дори с по-описателно “лицето, което иска да
бъде осиновител” или “осиновяващ”.
Възможно е обединяване на ал. 1, 2, 3 и 4 при налагащото се
правнотехническо усъвършенствуване на текста. Кратко и ясно да се
посочи, че се подава молба, че се извършва проучване, че при
положително заключение, лицето се включва в регистъра.
Да се изясни по ал. 3 дали проучването (наблюдението) трябва да
трае три месеца или крайният срок за проучването е 3 месеца.
Да се обмисли дали е целесъобразно разрешението да има срок 2
години, особено в светлината на ал. 6. По-удачен е друг подход -
поддържане актуалност на данните и отпадане от регистъра при
съществени промени, които засягат способността на лицето да бъде
осиновител.
В ал. 4 изрично да се посочи, че включването в регистъра е по
настоящ адрес. Може да се обмисли дали това е най-доброто решение, тъй
като настоящият адрес е динамичен - може винаги да бъде променен.
По ал. 7 важи общата бележка, многократно посочвана от Съвета
по законодателството, че в подзаконов акт не могат да се определят
условия, а само ред.
27. По § 9, чл. 57в се поставят няколко по-общи въпроса:
Сериозно да се обмисли обхватът на уредбата, място и
съдържанието й. Дали уредбата на съвета по осиновяване трябва да бъде в
Семейният кодекс или в ЗЗакрД.
Предвидена е твърде широка делегация при подзаконовото
уреждане (ал. 9). Необходимо е основните положения относно дейността
на съвета по определяне на осиновителя да бъдат в закона.
Трябва изрично и точно да бъдат посочени критериите, от които се
20

ръководи съветът. Те трябва да са постоянни, общи за всички съвети и
законовоопределени. Делегация в подзаконов нормативен акт е
недопустимо. Единственият критерий е най-добрият интерес на детето, но
тази бланкетна норма трябва да бъде изпълнена с конкретно съдържание
чрез посочване на обстоятелствата и признаците, които се съдържат в
интереса.
Алинея 1 да се приведе в съответствие със Закона за социално
подпомагане (ДВ,бр. 120 от 2002 г), като се укаже изрично дали съветът е
към дирекцията, или към отдела за закрила на детето.
В ал. 1 думата “има” да се замени със “се създава”.
В ал. 2 относно състава:
Ръководител на “съответната” служба не е ясно. Да се каже точно: в
община или в административния център на областта. Този въпрос е
свързан и с воденето на регистрите - в общините или в административния
център на областта.
“Директорите на специализираните институции” - на всички,
намиращи се на територията на областта, или само тези, които са
заинтересовани в конкретния случай.
Редно би било да се предвиди задължителното участие на
прокурора в съдебната фаза.
Не е предвидено участие на юрист, което е абсолютно необходимо.
Представителят юрист на органа по настойничеството има други функции
и представлява органът по настойничеството.
В ал. 3 нищо не е казано, как се стига до определяне на
осиновителя. Трябва да се посочи начинът на работа - доклад, кой го
изготвя и кой докладва пред съвета.
От уредбата трябва да се разбере правното значение на акта: дали
съветът определя или предлага подходящия осиновител. Това зависи от
правното положение на съвета - е ли е той консултативен, или
самостоятелен орган с разпоредителни функции. Според нас, той трябва
да предлага подходящия осиновител, а ръководителят на дирекцията да
21

дава съгласие за извършване на осиновяването. Така правното
разрешение ще бъде аналогично да даденото в законопроекта за
извършване на международното осиновяване.
Не следва всички тези въпроси да се оставят за решаване в
правилника по ал. 9. Те са основополагащи. Освен това, този правилник
трябва да бъде на Министерския съвет, а не ведомствен акт и при
изработването му да участва и Агенцията по закрила на детето.
Трябва да има изрична норма, която да указва, че е задължително
децата близнаци да не се разделят при осиновяване - да бъдат осиновени
от един и същ осиновител.
Изрази се и становище, че е необходимо да се допусне обжалване
на акта на съвета за определяне на осиновителя.
В ал. 4 и 5 да се отстрани неяснотата в препращането - коя служба
уведомява и изпраща молбата, общинската или тази на областния център?
Поставя се принципният въпрос, дали актът за определяне на
осиновител по ал. 3 и 4 на чл. 57в може да се обжалва от
заинтересованите лица - други кандидат-осиновители, включени в
регистъра. Отговорът на този въпрос е свързан с публичността на
регистрите за децата, подлежащи на осиновяване и на регистрите на
желаещите да осиновят дете. Той е свързан и с тайната на осиновяването.
На този въпрос законопроектът трябва да отговори в чл. 67а.
Допустимостта на обжалването е свързана и с ясна концепция относно
правното значение на актовете на Съвета по осиновяване.
В ал. 6 четиринадесетдневният срок ни изправя пред по-общия
въпрос: всяко дете да има в този срок от включването му в регистъра
определено лице, което желае да го осинови, нещо което е практически
невъзможно.
Основният въпрос в ал. 7 е разбирането за “няма подходящ
кандидат-осиновител”. От систематическото тълкуване следва, че е
достатъчно да няма такова лице в общинския регистър. Не е изяснено
какво е положението и ще се търси ли подходящо лице за осиновител в
22

другите общини и области. Ако трябва да спазим чл. 57а във вр. с чл. 21,
б. “b” от Конвенцията за правата на детето, е необходимо уведомяването
на Съвета по международни осиновявания да се извърши едва когато се
установи, че на територията на цялата страна няма подходящ осиновител,
български гражданин. Така редактиран текстът противоречи на чл. 21 от
Конвенцията за правата на детето.
Вторият въпрос е в какъв период от време трябва да липсва
осиновител, български гражданин.
Трето, употребата на понятието “незабавно” едва ли е уместно с
оглед на сроковете, предвидени в други разпоредби и още защото
съгласно чл. 136а, ал. 3 се изисква ежемесечно да се изпраща информация
за децата, които отговарят на условията за международно осиновяване
(чл. 136, ал. 2). Освен това, едва ли открива се място за усмотрение, което
може и да не е в интерес на детето.
На следващо място достатъчно ли е само уведомяването? Не е ли
по-добре съветът да даде своето становище за интереса на детето да бъде
осиновено от чужденец. Така би се оползотворила цялата информация за
осиновявания и ще се зачете дейността и оценката на областните съвети
за интереса на детето.
И възможно ли е след определен срок, ако няма подходящ
чужденец-осиновител да се възстанови положението: да се предложи
детето за осиновяване от български гражданин, включен в регистъра.
28. По § 10, чл. 58.
Въпросът е на социална, житейска и правна целесъобразност -
осигурява ли се най-добрата закрила на детето? Отговорът зависи не само
от това, че един по-висок по степен съд ще има компетентност, а и от
уредбата на самото производство, дадено в чл. 59.
29. По § 11, чл. 59:
Алинея 1 е променена. Въведено е закрито заседание. Ако това не е
23

досадна техническа грешка, това ново положение не може да бъде
споделено. Отпадат всички гаранции за интереса на участващите в
производството лица, които дава откритото заседание и преди всичко
намаляват се гаранциите за съобразяване с най-добрия интерес на детето.
Липсва непосредствеността, която дава откритото заседание, а това е
особено необходимо, когато се урежда положението на дете. Закрито
заседание не е предвидено за делата по гражданското състояние, а
осиновяването е производство, което променя гражданското състояние на
участващите в производството лица. Отпаднало е и участието и
заключението на прокурора, което е една силна гаранция за
законосъобразност и защита на интереса на детето и основни семейни
права на другите участващи лица в производството. Предвидена е
възможност той да обжалва решението (чл. 60), но е неясно кой ще го
сезира и дали той може да има инициативата.
Ако се приеме, че производството е охранително, тогава
некоректно е да се говори за “страните”. Производството е едностранно -
има само молител, а не и насрещна страна.
Нищо не е казано за участие на органа по закрила на детето в
производството, а той не само предлага, а направо определя осиновителя.
30. По § 12, чл. 60:
Текстът за обжалването по действащата уредба е запазен. Но това
не е достатъчно. Неяснотата относно приложното поле на новите
разпоредби - регистри и несъдебна фаза на производството по
осиновяване, рефлектира върху тази разпоредба.
Възникват въпроси, свързани с новия административен ред по чл.
57в и промяната на чл. 59, ал. 1СК - няма координация. Дали посочените
като легитимирани да обжалват лица, са страни и дали ще им бъде
съобщено за решението. Защото има два вида случаи:
а) когато осиновителят се определя от Съвета по осиновяване и той
движи производството служебно и
24

б) когато се извършва осиновяване на деца, невключени в списъка
- чл. 53б, или непълно осиновяване .
2. Следва ли да се изпраща съобщение на прокурора, щом му се
дава право да обжалва, след като той не участва по производството по чл.
59.
Какво е положението на родителите? Правилно е да бъдат
легитимирани да обжалват, но каква е гаранцията за знание на
провеждане на производството и допускане на осиновяването. Ще се
съобщава ли на родителите, за да обжалват? - гаранция за упражняване на
правото.
Срокът следва да бъде общият по ГПК - 14 дни (чл. 197).
Не може да се възприеме уредбата, че Апелативният съд също ще
разглежда делото в закрито заседание. И то при установената практика и
предоставената широката възможност за разглеждане на споровете във
въззивната инстанция при другите дела. Прокурорът трябва задължително
да участва и в производството пред Апелативния съд, както когато е
подал протест, така и когато производството е образувано по жалба на
лицата по чл. 54 СК.
Не е ясно дали всяко решение ще подлежи на обжалване или само
това, с което се отказва допускането на осиновяването. Трябва да има
ясна разпоредба, че решението е обжалваемо и в двата случая - на
допускане и на отказване на осиновяването (както е по действащата
уредба).
Неоправдано е премахването на касационното обжалване. Следва
да се предвиди, че обжалването се извършва по общия ред на ГПК като се
засилят специалните моменти на уредба, защото не сме изправени пред
обикновено охранително производство. Да се създаде текст, който да сочи
изрично дали става дума за правилата на обжалване в исковия процес
(което е препоръчително) или в охранителния процес. Във всички случаи
правилата на ГПК ще се прилагат субсидиарно.
25

31. По § 13, чл. 61.
Необходимо е цялостно прередактиране на текста.
В новата редакция трябва да се посочи изрично в кои случаи има
задължително пълно осиновяване, като се има предвид промяната,
извършена в чл. 53а-53в СК. Трябва да се каже: “Осиновяването е
задължително пълно в случаите:...” и те да се посочат. Да се отстрани
препращането, не само защото не е в съгласие със ЗНА, но и защото е
възможно да има изключения (напр. настаняването в приемно семейство
дете на починали родители, вж. бележката към § 4, чл. 53б, ал. 1) и др.
След това трябва да се създаде изрична разпоредба, че в останалите
случаи пълното осиновяване е факултативно. И, на трето място, да се
определи правната последица - действието на пълното осиновяване, като
се запише текстът: “Когато осиновяването е пълно между осиновения и
неговите низходящи и т.н ” - продължава сегашният текст на чл. 61
без промяна. Такъв подход ще създаде яснота в уредбата.
Ако се уреди с последиците само задължителното пълно
осиновяване, следващата разпоредба би могла да бъде с редакция напр.
“Същите последици настъпват и когато лицата по чл. 54, ал.1 дадат
съгласие за това, без пълното осиновяване да е задължително.” Или
“Когато не е задължително, пълно осиновяване се допуска по съгласие на
лицата по чл. 54, ал. 1 СК.”
Алинея 2 да се съгласува със ЗГР. Следва да се изпраща служебно
съдебното решение за съставянето на новия акт за раждане. Трябва да се
посочи и на коя община - по постоянен или настоящ адрес, за да има
пълнота и избегнат колебанията, както и съмненията при тълкуването и
прилагането на разпоредбата.
32. По § 14, чл. 63а (нов).
Предварителният въпрос е дали се обхваща и непълното
осиновяване, защото разпоредбата е редактирана общо. Има
несъгласуваност със ЗИД ЗЗакр.Д, където е казано “една година”. А в чл.
26

63а текстът е “до една година”. Освен това, подпомагането следва да е
както за всички родители - безсрочно (чл. 21 и 24 на действащия ЗЗакрД.).
Ако става дума за наблюдението, то нормата няма оправдание.
Осиновяването създава отношения както между осиновители и деца и
никой не наблюдава родителите. Що се отнася до подпомагането,
изложиха се съображения, че не следва да се установява привилегия за
осиновителите, а на общо основание ще се прилага Законът за социално
подпомагане, както по отношение на всички родители. Освен това, няма
законови критерии за “подпомагането” - предполага се една пъстра
картина, което може да доведе до противоречие със забраната за
материална изгода. Очерта се виждане поради това, чл. 63а да отпадне.
33. По § 15, чл. 64, ал. 1.
Промяната в ал. 1, т. 1 се отнася до основанията за унищожаемост.
Отново трябва да се обмисли дали тези основания не следва да бъдат
посочени изрично, а не чрез препращане към съответните членове. Да се
внесат уточнения и да се обмисли дали при нарушаване във всички
хипотези по чл. 53б трябва да има унищожаемост, както и по ал. 2, 3 и 5
на чл. 54.
Да отпадне унищожаемостга по чл. 57б, ал. 4 (без разрешение) и по
чл. 56б, ал. 1 (материална облага).
Да се допълни текстът като се предвидят случаите на
унищожаемост на международното осиновяване в чл. 136, ал. 2 във връзка
с чл. 57а, като се има предвид, че се влиза в явно противоречие с основно
правило на обществения ред и се нарушава императивното изискване на
чл. 21, б. “b” от Конвенцията за правата на детето (относно
прекратяването на международното осиновяване). В последния случай
трябва да се посочи, че унищожаването може да се иска от централния
орган, именно Министерство на правосъдието.
Във всички случаи трябва да се държи сметка, че създаденото
правоотношение е трайно, изпълнено със съдържанието на отношението
27

родител-дете и ако осиновителната връзка се развива нормално, решаващ
е интересът на детето от запазването на осиновяването.
Точка 3 урежда прекратяване поради обстоятелства, настъпили
след извършването на осиновяването. Промяната е много сериозна, но
така дадена е, неприемлива. При дискусията се изразиха различни
мнения, но в крайна сметка се очерта становището, че развитието на
института е показало необходимостта и целесъобразността на сегашната
уредба. Практиката не налага промяна. В отношението родител-дете
права и задължения имат както родителите, така и осиновените и
правното отношение продължава да съществува и след като осиновеният
престане да бъде “дете”. Затова възможното решение на проблема може
да се търси и в разграничаване на хипотезите: до навършване пълнолетие
на осиновения и след това. Така ще се отрази и виждането, че не може да
се прекратява осиновяването поради виновно поведение на осиновения,
както и при други обстоятелства, разстройващи отношението осиновител-
осиновен, защото това не би било в съответствие е идеята за максимално
покритие между естествената връзка на произход и правната връзка по
осиновяване. Не трябва да се пренебрегва и общественото мнение и да се
допусне безразличие към настъпила нетърпимост в отношенията между
осиновителя и осиновения. Основанието “дълбоко разстройство” има
трайно и общовъзприето съдържание и то е включено в правната уредба в
отговор на потребностите в социалната действителност.
Трябва да отпадне текстът “или ако осиновителят трайно не
изпълнява родителските си задължения към него” - това е тежко
провинение и се обхваща от него.
Трябва обаче да се запазят като основание за прекратяване
“наличие на други обстоятелства, които дълбоко разстройват
отношенията”. Това основание за прекратяване е резултат на
продължително развитие на законовата уредба, за да се отговори на
обективни социални потребности, животът е показал, че е необходим.
Новата ал. 2 е неприемлива. И пълното, и непълното осиновяване,
28

осигуряват закрила на децата до 18 г. След това вече няма “дете”. Няма
основание една нежелана от двете страни и изчерпана по съдържание
осиновителна връзка да продължи съществуването си. Това е правна
възможност за защита интереса на дееспособни лица, която в никакъв
случай не засяга интереса на “детето”. Защото осиновяването има за
последица не само отглеждане и възпитание на детето в домашни
условия, а и други последици - за поколението, за роднините. Практиката
не е показала необходимост от промяна.
Ако се прецени все пак, че такава разпоредба е необходима, няма
нужда да се създава нова алинея - достатъчно е в сегашната т. 2 да се
добави “непълно” осиновяване.
По т. 3 изменение на чл. 64, ал. 3, нова ал. 4, да се уточни за коя
хипотеза се отнася заличаването на “осиновителят”, защото има уредени
две хипотези, включително унищожаемост. Поначало заличаването не е
оправдано по съображенията, изложени по-горе.
Нужно е в чл. 64 да се развие уредбата на унищожаемост като се
посочат основания за саниране. Също да се предвидят основания за
прекратяване на международното осиновяване поради унищожаемост,
включително да се определят легитимираните лица и процедурата.
34. По § 16, чл. 65.
Неоправдано е отпадането на ал. 1 на чл. 65. Самият живот наложи
тази разпоредба в интерес на децата. Трябва да се внесе само едно
уточнение в сегашния текст: “... това се налага от интересите на
ненавършилия пълнолетие осиновен.” Така ще отпадне и необходимостта
да се променя чл. 53, ал. 2 с допълване “и при смърт...”, която промяна е
неудачна и некоректна при определяне на хипотезите (вж. § 3).
35. По § 17, чл. 66.
Няма основание да се промени текстът, дори ако се промени чл.64
СК, защото и по т. 3 процесът е исков. Освен това, при унищожаемост
29

няма вина, има недобросъвестност.
36. По § 18, чл. 67а (нов)
Така редактиран, текстът е излишен. Да се съобрази и чл. 7, чл. 50,
ал. 4, чл. 80 и 88 на ЗГР, чл. 16 на ЗЗакрД.
Алинеи 4 и 5 да отпаднат.
Трябва да се създаде норма, която да открива възможност при
определени условия да се дава информация на осиновеното дете -
възможност да узнае своя произход и извършеното осиновяване.
Основание за това е чл. 21 и 30, т. 2 от Конвенцията за защита на децата и
международното осиновяване, която установява, че вътрешното
законодателство може да допусне такъв достъп. Това е в съгласие и с чл.
20 и 21, а също чл. 7 на Конвенцията за правата на детето. Трябва да се
изработи по-стегната редакция - предвидени са 5 алинеи, като много от
положенията пораждат съмнения или невнасят нищо ново, установено в
други закони.
37. По § 19, чл. 71, ал. 3 (нова).
Текстът е излишен. Не е необходима препращаща норма, защото тя
се отнася до процесуални въпроси и те са решени с предвидените
разпоредби в Законопроекта за изменение и допълнение на ТПК, внесен
под № 302-01-6/14.01.2003 г. от Министерския съвет. Люксембургската
конвенция вече е ратифицирана.
Ако все пак разпоредбата остане, да се отнесе към Глава
единадесета на СК, след чл.137, като е достатъчно да се посочи само
Министерство на правосъдието. Пояснителният текст относно органа по
Люксембургската конвенция да бъде даден в допълнителна разпоредба
под заглавие “Органа по Люксембургската конвенция”.
38. По § 20, чл. 75.
Изменение на ал. 1, т. 3. Да се обмисли дали е необходим текстът,
30

след като е създаден чл. 53б, ал. 3 за включване на детето в регистъра за
осиновяване по искане на общинската служба с решение на районния
съд. Няма нужда от този текст.
39. По § 21, чл. 76, ал. 2 и 3 (нови).
Ако остане, систематически текстът да бъде в Глава единадесета,
след чл.137.
Според нас е несполучливо скъсяването на срока за обжалване на 7
дни. Да важи общият срок по ГПК.
Отново се поставя принципният въпрос за касационното
обжалване. Лишаването от тази възможност не е в съгласие с принципа на
закрила на детето.
40. По § 22, чл. 106, ал. 4.
Текстът “или да бъдат включени в регистъра....” и до края да
отпадне. В производството се решава въпросът за родителските права при
развод на родителите. Трябва съдът да постанови къде ще живее детето
(чл.106, ал.1). Включването или не в регистъра не е дейност на съда и ще
се извърши съобразно правилата на ЗЗакр.Д и предвиденото в чл. 53б.
41. По §23, чл. 114.
Според нас, новият текст е неприемлив и несполучлив и
предлагаме да отпадне. Подменя се идеята на съществуващата сега
разпоредба. Коректното съдържание на изменението би следвало да бъде
“да поиска от .... настаняване на детето в... “ За съдействието от
общината има отделен текст - чл. 124 СК.
42. По § 25, чл. 135.
Предлагаме новата ал. 2 да отпадне.
Промяната на чл. 135 не може да се обоснове с Конвенцията за
международното осиновяване. Съображението за нарушаване
31

разпоредбите за осиновяване у нас не могат да бъдат основание за
промяна на режима на припознаването с международен елемент.
Въвеждането на забраната, според нас, е противоконституционно.
Нарушават се:
Чл.14, чл. 47, ал. 4 - особена закрила на децата.
Чл. 6, ал. 2 и чл. 47, ал. 3 Конст. - равенство на децата независимо
от произхода, както и принципът на чл. 3 СК. Установява се неравенство
между брачни и извънбрачни, и между извънбрачни, чиито родители са
български граждани и тези, чиито родители са чужденци.
Неравнопоставеност и на предполагаемите бащи - български граждани и
чужденци. Въвежда се промяна в темпоралната връзка на приложимото
право. В първия случай отечественият закон на детето към момента на
неговото раждане. Второ, като се предлага да се въведе отношение дете-
български гражданин, т.е. като се взема предвид настоящият момент на
припознаването.
Родителят се лишава от възможност да установи своето
бащинство, което противоречи на чл. 47, ал.1 Конст. и чл. 68 и 35 СК.
Той не може да предявява иск по чл. 41 СК. Исковият път на установяване
е предоставен на майката и детето.
Отказва се основно човешко право - правото на семейство - чл.12
на Конвенцията за основните права и свободи.
Не се държи сметка и за хуманната страна на нещата. Това е
доброволен акт, законът допуска припознаване и на чуждо дете и на
пълнолетно дете, дори на починало с оглед на семейноправните
последици от акта.
Ограничаването на припознаването не само не е мярка за закрила
на детето, а напротив - драстично посяга на основни човешки права и на
детето, и на родителя.
Решението е нецелесъобразно и социално - нараства броят
извънбрачните деца, налице е свободно движение на хора, засилват се
миграционните процеси, налице е голям и нарастващ брой фактически
32

съжителства.
Разпоредбата ни връща към отдавна забравени положения от
уредби от 19 век и съществено ограничава диренето на произхода.
За пресичане заобикалянето на законовите изисквания за
осиновяване трябва да се търсят правни средства не само в семейния
закон. Няма и достатъчна информация дали има такова заобикаляне
Проблемът може да се реши чрез координация в дейността на службите
по гражданско състояние и дирекциите за социално подпомагане,
респективно отделите за закрила на децата. Да се обмисли в тази връзка
промяна на чл. 37 или 38 СК, които допускат оспорване на
припознаването.
Поражда се и въпросът дали забраната обхваща и чужденците със
статут на “постоянно пребиваващ в страната”, а също ще се отнесе ли до
случаите на двойно гражданство, когато осиновяващият няма трайно
пребиваване в страната (при осиновяването този факт има значение - вж.
§ 26, чл. 136, ал. 4 -нова). Опасностите, които се цели да се отстранят със
забраната важат и за тези случаи.
43. По § 26, чл. 136, ал. 2 (нова).
Обща бележка относно чл. 136. Целият институт на
международното осиновяване би следвало да се огледа за разширяване и
усъвършенстване на уредбата. Например да се отговори на въпроса ще се
придържаме ли към изключителната компетентност на българския съд
при осиновяване на дете-български гражданин, ако осиновяващият
български гражданин е трайно пребиваващ в чужбина и желае да осинови
дете, което е в България или пък дете, което е в чужбина, но е български
гражданин. Също, когато съпруг на български гражданин в чужбина,
желае да осинови дете на своя съпруг, което също е в чужбина.
Трябва да се обмислят правните решения относно прекратяването
на международните осиновявания - кой е приложимият закон, защото
сегашната уредба няма логика. Кой закон е “по-благоприятен”?
33

Необходимо е да се прецизира уредбата и се развият възможните
хипотези относно гражданството: на осиновяваното дете; на
осиновяващия (е или без гражданство); гражданин на страна в ЕС;
местопребиваване на осиновяващия; компетентен съд за извършване на
осиновяването.
Изправени сме и пред въпроса за допустимост на обжалване на акта
на министъра по чл. 136, ал. 1 е оглед конституционната разпоредба и
разпоредбите на ЗАП за допустимост поначало на обжалване на всички
индивидуални административни актове.
Конкретни бележки. Предлагаме новата ал. 2 да има две
изречения:
Първо относно детето: кога то може да бъде осиновено от
чужденец: навършена 1-год. възраст и ако няма осиновител български
гражданин. Това ще бъде в съгласие е Конвенцията за правата на детето.
Второ относно осиновяващия - чужденецът да има разрешение и да
е включен в регистъра на Министерството на правосъдието.
Предлагаме изр. 2 да отпадне. То създава опасност от заобикаляне
на закона по различни подбуди. Ако все пък остане - да се въведат
допълнителни законови гаранции (напр. относно здравословното
състояние на детето, комплексна експертиза от Национална педиатрична
или специализирана медицинска институция с посочване на
животоспасяваща терапия и изхода от нея). Изрази се мнение, че
изключението, ако изобщо се допусне, трябва да се отнесе само до
случаите, когато се налагат животоспасяващи операции. В такива случаи
обаче не осиновяването ще реши проблема, а хуманните действия на
акредитираната организация или чужденци, които ще поемат разходите
по лечението.
Да се създаде текст за допускане на осиновяването, който да
отразява изискванията на чл. 26 на Конвенцията за международно
осиновяване - равностойни права на детето в приемащата страна, както и
чл. 21, б. “с” на Конвенцията за правата на детето.
34

Да се обмисли дали в новата ал. 2 не трябва да се добави към
условията за допускане на осиновяването и условието то да отговаря “и
на изискванията за осиновяване по закона на постоянното
местопребиваване” на осиновяващия (по аналогия с ал. 4). Така ще се
гарантира интереса на детето. Освен това, се взема предвид и
обстоятелството, че е възможно да има местопребиваване, различно от
чуждото гражданство.
Според нас, трябва да се иска разрешение и по местопребиваване
на чуждия гражданин, така както се изисква разрешение и за българския
гражданин. Не трябва да има по-голяма строгост към българските
граждани в сравнение с изискванията към чужденците и само едно
разрешение по отечествения закон на чужденеца да е достатъчно, за да се
допусне осиновяването. Трябва да се вземе предвид и уредбата на
отечественото право, което ще се прилага по отношение на детето.
Следователно, необходимо е едно пълно обвързване с отечественото
право на осиновяващия. В тази връзка трябва да се предвиди, че може да
се откаже съгласие за осиновяване от министъра на правосъдието тогава
когато няма гаранции, че детето ще бъде поставено в по-добри условия
или най-малкото в условия, равностойни с тези, които се осигуряват у нас
за осиновените деца в семейството на осиновителя. Да се има предвид, че
приемащата страна може да откаже признаване на извършено у нас
осиновяване поради явно противоречие с обществения ред (чл. 24 на
Конвенцията), което означава, че и ние не трябва да допускаме
осиновяване, което евентуално би влязло в противоречие с нашия
обществен ред. При определяне в закона на условията, които трябва да са
налице трябва да има съпоставимост и с критериите и изискванията,
установени у нас, по които ще се определя дали едно лице притежава
качествата на лицето, което желае да осинови дете.
В ал. 5 условията са материалноправни изисквания и не могат да се
определят в Наредба.
35

44. По § 27, чл. 136а (нов).
Да се промени заглавието на текста - например “Задължения на
Министерство на правосъдието по международните осиновявания”.
Да се прередактира текстът, като отпаднат устройствените
положения.
Предлагаме да отпаднат още ал. 1, т. 1, 3 и 5 на ал. 2, тъй като
нямат пряко отношение към извършването на конкретните осиновявания,
а задълженията на Министерството на правосъдието следват пряко от
Конвенцията и могат да бъдат отразени в Правилника на министерството.
Точка 8 да премине към чл.136д.
По ал. 3 (вж. бележката към чл. 57в, ал.7). Става дума за
задължение и дейност на дирекциите за социално подпомагане, които
водят регистрите. Трябва да се уточни съотношението между общия,
национален регистър на децата, подлежащи на осиновяване и регистъра,
който ще се води от Министерството на правосъдието. Всеки съвет в
областта по осиновяването може да каже какво е положението на децата,
включени в регистъра на съответната област и с чието положение той се е
занимавал, търсейки “подходящ осиновител”. Друго сведение той не
може да даде, както и не може да каже дали няма подходящи осиновители
на територията на страната. Липсата на текст относно единната
информационна система - водене на общ регистър на децата, подлежащи
на осиновяване, който да се поддържа в актуално състояние (например
актуализиране всеки месец) означава, че няма да има яснота дали са
изчерпани всички възможности за осиновяване в страната.
45. Заглавието на чл. 136б е неприемливо. Да се промени например
“Посредничество при осиновяване (респективно международно)
осиновяване”.
Тъй като посредничеството е търговска дейност (чл.136б, ал. 7),
необходимо е съгласуване с разпоредбите на чл. 56б, ал. 5 за забрана на
такава дейност и получаване на материална облага. Необходимо е в тази
36

връзка, съответен израз да намери и положението в Конвенцията за
международното осиновяване - чл. 32, т. 2.
Възможен подход е и прибавянето на още няколко алинеи в чл. 136,
без създаване на нови членове, които не уреждат семейноправна материя.
Още повече, че е предвидено да има наредба (вж. чл.136, ал. 5 чл.136д, ал.
3).
46. Трябва да се постигне яснота дали акредитираните организации
посредничат само за извършване на международни осиновявания. Някои
от текстовете обаче навеждат на друг извод. Ясно трябва да се каже, че
акредитираните организации могат да бъдат български и чуждестранни, и
че българските могат да посредничат както при вътрешни, така и при
международни осиновявания. Това изисква положението на
равнопоставеност както на организациите, така и на българските
граждани кандидат-осиновители.
47. В чл. 136д, според нас, заглавието е неподходящо. Предлагаме
да се обсъди примерно следното заглавие: “Съдействие на акредитираната
организация”.
В ал. 1, т. 1 употребата на “съответният компетентен орган” има
смисъл, само ако се посредничи и за вътрешните осиновявания. Ако е
само за международни - текстът противоречи на чл. 136а, ал. 2, т. 6 и чл.
136а, ал. 3 и на чл. 57в, ал. 7. Компетентно е само Министерство на
правосъдието. Не трябва да има пряка връзка между агенцията и местните
органи, още по-малко връзки със специализирани институции.
В ал. 1, т. 3 щом Агенцията осъществява функции само по
международно осиновяване, трябва текстът да се промени и да се посочи,
че уведомяването е за “съгласие по чл.136 на министъра”.
Точки 4 и 6 отново ни изправят пред въпроса за компетентният
орган и дали се визира само международното осиновяване. Да се внесе
яснота. Препоръчително е да се даде уточнение и за “доклада” - правното
37

му значение, последици. Също дали ще се изпраща информация до
местните органи по закрила на детето.
Алинея 2 е излишна, тъй като има повторение. Предлагаме да
отпадне.
Алинея 3, ако се запази, да стане първа алинея. Важи и общата
бележка относно наредбите по прилагане на закона.
48. По чл. 136е важи казаното за систематичното място на
уредбата. Ако то бъде променено, тогава в СК е достатъчно да се каже
само: “Съвет по международните осиновявания прави предложение пред
Министъра за даване съгласие за извършване на осиновяване (променен
текст на ал. 2, т. 1). Освен това, думата следва да бъде не “има”, а “се
създава”.
49. Член 136ж е излишен. Повтаря казаното вече за съдебното
производство по осиновяването - чл. 58-60, поради което предлагаме да
отпадне.
50. Член 136з - Фонд ’’Подпомагане на деца”. Учредяването на
такъв фонд е въпрос на целесъобразност и ефективност.
Би могло да се обсъжда мястото на този фонд към Министерство на
правосъдието или Министерство на труда и социалната политика с оглед
целите и управлението на фонда. Да се обмисли дали средствата ще се
набират само от делата за международно осиновяване, или от всички
осиновявания.
Самите цели да бъдат примерно изброени, а не така общо като
“подпомагане”, защото тази редакция може да създаде впечатление за
меркантилизиране на осиновяването, за да се очертае фондовият характер
на тези парични средства.
Удачно би било между тях да се посочи, че средства могат да се
използват за завеждане на дела във връзка с произхода и положението на
38

децата в родното семейство - напр. чл. 40,41, 74, 75, 77, 79, 106, ал. 5 и др
СК е оглед защита на нарушени права и интереси на детето и определяне
условия за отглеждането му в родното семейство.
Необходимо е, според нас, за създаването на фонда да се вземе
становището и на Министерството на финансите.
51. В § 32 да се определи нов срок, като се уточни редът за
разглеждане на направени предложения за осиновяване на определено
дете за периода от влизане в действие на Конвенцията за международното
осиновяване и влизане в сила на настоящия закон.
52. По § 33.
Алинея 2 ни изправя отново пред въпроса за предоставяне на
легитимация на прокурора да започва производства за включване в
регистъра на деца за осиновяване. Необходима е последователност при
определяне в кои случаи той има право да започва производството. В
конкретния случай това ще бъде производство по чл. 536, ал. 3 и това е
дейност и правомощие на органа по закрила на детето, защото то се
намира в специализирана институция и инициативата на прокурора е
неуместна.
Определеният 6-месечен срок не би трябвало да тече от влизане в
сила на закона, а от издаването на подзаконовите нормативни актове.
53. По § 34. Срокът от 6 месеца е твърде дълъг. Това е
максималният срок по Указа за прилагане на ЗНА (чл. 45, ал. 1) и това е
изключение от правилото. Редно е подзаконовите актове да се изготвят,
приемат и влязат в сила едновременно с влизането в сила на закона.
54. По § 36.
Да се допълни с нова точка за включване на текст в ЗГР, който да
урежда съдържанието на акта за раждането на осиновеното дете в
39

хипотезата на чл. 63 СК - пълно или непълно осиновяване от съпруг на
родител. Така ще се отрази особеното положение на детето - запазване
правата и задълженията по произход с родителя-съпруг на осиновителя,
както и с роднините на този съпруг и ще се избегне невярно
документиране, че детето има само един родител.
55. По § 37.
Предлаганата нова ал. 3 да отпадне. Производството е достатъчно
бързо и сроковете кратки.
Необходима е обаче промяна на текстовете относно съставянето на
акта за раждане на осиновеното дете при пълно осиновяване. Препис да
се изпраща от съда служебно до общината.
56. По § 38. Влизането в сила на конвенциите се определя от самите
конвенции. Не може във вътрешен закон да се преурежда това, което
международното право установява. Затова, при окончателното приемане
на закона трябва да се огледа създаде правило, което да отразява
актуалното положение на нещата към момента на приемане на закона.
57. В Закона за изменение и допълнение на Закона за закрила
на детето:
1. Да отпадне изменението на чл. 4 - т. 3 осиновяване.
Осиновяването е институт на семейното право, мярка, която не се
осъществява от органа по закрила на детето по “този закон” (т.е. ЗЗакр.Д),
а по Семейния кодекс - съгласно материалноправните изисквания и
процедурата, предвидена в Кодекса. Участието на органа по закрила на
детето не превръща осиновяването в мярка по този закон.
Като компромисно решение, ако вносителите на Законопроекта за
изменение и допълнение на Закона за закрила на детето държат да дадат
законова основа на извършваната предосиновителна дейност и дейността
по водене на регистрите за подлежащи на осиновяване деца и на лица,
40

желаещи да бъдат осиновители, то би могло да се даде нова редакция на
чл. 4, като се запише нова ал. 2 със следното съдържание:
“(2) Всяко дете може да бъде осиновено при условията и по реда,
установен в Семейния кодекс.”
2. Да отпадне предвиденото в § 29 изменение на Семейния кодекс
относно промяна на чл. 55, ал. 2 и чл. 58, ал. 2, чл. 74, ал. 1 и чл. 75, ал. 2.
Това се налага поради обстоятелството, че в законопроекта за изменение
и допълнение на Семейния кодекс е дадена пълна уредба на
правомощията и участието на общинската служба за социално
подпомагане (сега дирекцията по социално подпомагане в общината или в
общината на административния център на областта, съгласно Закона за
социалното подпомагане).