Консултативен съвет по законодателството
Относно: Законопроект за изменение и допълнение на
Гражданския процесуален кодекс, № 302-01-6/14.01.2003 г.,
внесен от Министерския съвет

---

ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Проф. Огнян Герджиков
ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
Доц. Анелия Мингова
СТАНОВИЩЕ
Относно: Законопроект за изменение и допълнение на
Гражданския процесуален кодекс, № 302-01-6/14.01.2003 г.,
внесен от Министерския съвет
На свое заседание на 13 март 2003 г. Направлението по
гражданскоправни отрасли на Консултативния съвет по
законодателството обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на
Гражданския процесуален кодекс, внесен от Министерския съвет и прави
следните предложения за неговото подобряване.

I. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ
1. Поводът за предлаганите изменения на ГПК са две
международни конвенции, които междувременно бяха вече ратифицирани
от Народното събрание и ратификационните закони са вече публикувани
в “Държавен вестник”. Тези международни договори са Европейската
Конвенция за признаване и изпълнение на решения за упражняване на
родителски права и възстановяване на упражняването на родителските
права от 1980 г. и Хагската конвенция за гражданските аспекти на
международното отвличане на деца от 1980 г. Първата конвенция (с
краткото название по законопроекта “Люксембургска конвенция”) е
подписана в Люксембург и е на Съвета на Европа, а втората е на Хагската
конференция по международно частно право и е подписана в Хага (с
краткото название по законопроекта “Хагска конвенция”).
2. По съответствието на законопроекта с Конституцията се поставя
въпросът за касационното производство. Не се предвижда касационно
обжалване на решенията на Софийския апелативен съд, постановени във
връзка с приложението и на двете конвенции. Не следва да се прегражда
достъпът до ВКС поради голямото обществено значение на третираната
проблематика и за по-добра защита на детето. Вярно е, че конвенциите
изискват с разпоредбите си по-голяма бързина и опростена процедура от
държавите-членки, но това трябва да се съчетае е изискването на
Конституцията за осигуряване “особена закрила” на детето (чл. 47) и
пълна съдебна защита на основни човешки права. Бързината може да се
постигне чрез по-добрата текуща организация на насрочване на
съответните видове дела във ВКС.
3. Законопроектът има за цел да осигури приложението на Хагската
конвенция, с предвидените в част шеста “Охранителни производства”. Но
Конвенцията дава уредба на проблеми, които очевидно трябва да се решат
в спорно производство със срещупоставени страни. Затова предлаганата
2

уредба не е на систематичното си място. Тук подвежда понятието
“съдействие”, с което правилно е преведено френското assistance. Но то
няма смисъла, който му придава чл. 2 ТПК. Конвенцията използва това
понятие, за да посочи, че съдебните органи трябва да осигурят защитата
на нарушените права на децата.
4. Във връзка с чл. 5, ал. 4 от Конституцията и чл. 303, ал. 3 ГПК, се
поставя въпросът за “самоизпълняващи се” и “несамоизпълняващи”
международни договори. При първите не е необходимо опосредяването
им от вътрешни норми, за да могат да се приложат във вътрешното право
от националните органи на държавата-членка, докато при вторите - това
се налага.
По тези въпроси се проведе дискусия и мненията бяха разделени.
Според единия възглед, и при “самоизпълняващите се” договори е
уместно възпроизвеждането им в националното законодателство (или
поне изрично препращане към съответната Конвенция). Тъй като опитът
показва, че националните съдилища, и то не само нашите, не са свикнали
да работят с международноправни източници и не заострят вниманието си
към тях. От друга страна, частично възпроизвеждане на конвенционни
норми (някои правила на международния договор се възпроизвеждат, а
други не) може да дезориентира съда и да му създаде погрешното
впечатление, че невъзпроизведените в закона международни норми не са
приложими и не са задължителни за него. Другото становище е, че
смисълът на публикацията на международните договори на български
език в “Държавен вестник” е и в това, те да станат част от вътрешното
право, да се узнаят и да се прилагат.
Специално в материята на екзекватурата досега чрез общото
правило на чл. 303, ал. 3 за примата на международните договори над
ГПК, практиката общо взето се е справила задоволително. Трябва да се
държи сметка и за това, че присъединяването на България към
международни договори и по-специално такива за признаване и
3

изпълнение на чужди съдебни решения, ще “набира скорост” в близкото
бъдеще. Очевидно е, че е вътрешни норми, възпроизвеждащи
международните или дори само препращащи към последните, разделът на
ГПК за екзекватурата може да се “пръсне по шевовете”. Той не може да
стане безкраен. Така че проблемът е възпроизвеждането на международни
норми в ГПК или друг национален закон, е твърде деликатен. Това
възпроизвеждане, ако е необходимо, трябва да е по възможност най-
пестеливо.
5. Двете конвенции не са навсякъде ясни относно възможността на
молителя да се обърне пряко към националния компетентен орган, т.е. без
да се ползва от намесата на централния орган, какъвто у нас ще е
Министерство на правосъдието. ГПК предвижда това и за двете
конвенции. Този подход е добър, защото ще улесни и ускори
производството.
II. КОНКРЕТНИ БЕЛЕЖКИ
6. По § 1, чл. 63, ал. 1, б. ”г” (нова): не “то”, а “министърът”,
защото орган е министърът, а от такса ще се освободи министерството
като юридическо лице
7. Предлагаме да се разшири заглавието на действащата глава
тридесет и втора, като в него се добавят думите “и на други
чуждестранни органи”. Така заглавието ще обхване хипотезите по
международни договори за екзекватура на чуждестранни решения, когато
по съответното чуждо законодателство за постановяването на решението
е компетентен несъдебен орган. С това ще отпадне нуждата от
разпоредби, подобни на предлагания чл. 307г, ал. 1, т. 1. Има достатъчно
основания да сe предполага, че и за в бъдеще ще има международни
договори за екзекватура, при които националният орган, чието решение
ще трябва да признаваме, няма да е съд.
4

Ако тази идея се приеме, предлагаме в чл. 303, ал. 1 да се добави
второ изречение (не нова алинея, защото тя ще промени номерацията на
останалите), което да гласи: “Международният договор се прилага и за
решение на друг орган, ако той е компетентен да го постанови според
правото на чуждата държава.”
8. Предлагаме в глава тридесет и втора още да се обсъди
евентуалното включване на обща разпоредба, която общо да овластява
министъра на правосъдието с функции, подобни на тези по конвенциите,
също и при бъдещо присъединяване към договори за екзекватура, ако тези
други договори предвиждат такива функции.
Ако се приеме идеята, в този общ текст може да се включи
уговорката “освен ако със закон е предвидено друго”. Това “друго” ще
бъде предвидено в ратификационния закон. Независимо от това дали
Министерството на правосъдието ще изпълнява функциите на “централен
орган” (със същото или друго наименование по съответната конвенция)
чуждите държави естествено ще бъдат уведомявани за това чрез
депозитаря при депозирането на нашата ратификация.
9. По § 3, чл. 307а, ал. 1 да се обособят отделно двете хипотези
(упражняване на родителските права и възстановяването на
упражняването на родителските права).
Да се подобри редакцията, като молбата бъде в единствено число.
Думата “изготвени” не е сполучлива, не става ясно дали се отнася
за молбите или решенията. Не личи от самото правило, че става дума за
чужди решения, решения на чуждестранни съдилища.
В т. 1 органът е министърът, а не министерството.
В т. 3 не виждаме необходимост да участва прокурор.
В ал. 2 - защо прякото сезиране се свързва само и тъкмо с чл. 9 и
10 от Люксембургската конвенция? Там са основания за отказ. Молителят
иска признаване, а нe отказ.
5

В ал. 3 наименованието на службата да се съобрази със Закона за
социално подпомагане. Има ли нужда от изречението за изслушване на
детето? Това изслушване произтича от Конвенцията, а и чл. 15 ЗЗакр.Д
намира приложение като общо правило, доколкото не е изрично
изключено.
Алинея 4, според нас, трябва да отпадне, защото го има по
Конвенцията.
10. По § 3, чл. 307б, ал. 1.
Изразът “може да спре”, според нас, е излишен, защото ще повтаря
Конвенцията. От него има смисъл, ако редакцията гласи: “съдът спира”,
каквато редакция трябва да се даде.
В т. 1 думите “въззивно производство” са неточни. Конвенцията
казва: (фр. текст) “е предмет на редовно обжалване”. В чуждата държава
касацията може да е редовен или извънреден способ. Ако е редовен
способ, както е у нас, предлаганият текст ще е е по-тесен обсег от
Конвенцията и няма да е в съответствие с нея.
В т. 2 се има предвид, че пред българския съд е висящо
производството по съществото на спора. Добре е това да се добави за
яснота.
Алинея 2 предлагаме да завърши с думите “съответния съд”.
Позоваването на т. 3 е недоглеждане. И за това друго чуждо решение е
поискана екзекватура пак от СГС, само че по-рано. СГС няма себе си да
уведомява. Освен това, 20-дневният срок е неуместен, не само по
продължителност, а да отпадне въобще - не може да бъде задължителен,
да обвързва друг съд и по характер би могъл да бъде само инструктивен.
11. В § 3, чл. 307в, ал. 1е излишна. Има общо правило.
В ал. 2: могат да обжалват страните, а не службата и
министерството, защото то не е страна, а евентуално представлява
молителя.
6

12. В § 3, чл. 307г, ал. 1 (вж. по-горе т.7 - за решения на несъдебни
органи).
В ал. 2 не “чл. 10”, а “чл. 10, ал. 1”. Да се добави уточнението, че
става дума за първата алинея. Втората третира спирането на делото -
предлаганият чл. 3076.
Алинея 3 е излишна (вж. чл. 7 от Конвенцията).
13. В § 4, чл. 423а; изпълнението па задължения за предаване на
дете е общ и неуреден проблем на нашето принудително изпълнение.
Глобите с нищо няма да променят фактическото положение. Те са
неефективна правна мярка, отиват у фиска и с нищо не ползват
правоимащия. Могат да останат, но трябва да се мисли за нещо по-добро.
Във връзка с Хагската конвенция.
14. По § 5: вж. по-горе т. 3, че производството не е охранително и
не е тук систематичното място на уредбата.
15. В чл. 501а, ал. 1, участието на прокурор в това
производство, е уместно.
По ал. 2 (вж. бележката относно изслушването на детето в т. 9) -
текстът да отпадне.
Алинея 3 е излишна и трябва да отпадне.
16. Член 5016 е излишен и предлагаме да отпадне.
17. В чл. 501в: не “при положение, че ...“ да бъде: “ако съдът
приложи”. Нормирането от наш закон, макар и косвено, а не пряко, на
чуждата местна компетентност, е съвсем неуместно. Във връзка с чл. 15
от Конвенцията нашият съд или молителят трябва да се обърнат към
чуждия централен орган.
18. Предлагаме чл. 501г да отпадне.
7

В ал. 1 е общият инструктивен срок по ГПК (вж. бележката т. 11
относно чл. 307в, ал. 1).
Алинея 2 е излишна - положението е уреудено от Конвенцията.
Алинея 3 - не трябва да има предварително изпълнение. Ако
детето е вече върнато чрез подобно предварително изпълнение, какъв е
смисълът от обжалването? Какво ще се постигне чрез него?
19. Член 501д - да се прередактира. Редно е прокурорът да може да
обжалва.
Алинея 3 да отпадне. Не трябва да има предварително изпълнение,
следователно и спиране на изпълнението.
Алинея 4 е излишна.
Заключителни разпоредби
20. По § 8.
Какъв е правният интерес на молителя да обжалва отказа на
министъра, след като има възможността за пряко сезиране на СГС по чл.
307а и чл. 501а?
21. По §9.
Конвенциите са вече ратифицирани и ратификационните закони са
публикувани. Редно е влизането на закона в сила да се определи с
фиксирана дата по общия ред, а не с препращане към обнародването на
конвенциите. Те ще се обнародват след като влязат в сила за България.
Според техните правила те ще влязат в сила за България не по-рано от три
месеца от депозирането на ратификацията. За влизането на закона в сила
не е трудно да се определи такава дата, която да е близо по време след
обнародването на конвенциите, а то да се планира така, че да е близо по
време след влизане на конвенциите в сила за България, съобразно
предвидените в тях правила.
Подготвените преводи, сверени е френската официална версия на
двете конвенции, са доста слаби. Тези преводи след обнародването в
8

“Държавен вестник” ще станат официални текстове на конвенциите на
български език. И ако някои слабости, дори от чисто езиково естество по
текста на официалните езици, са дадености, които сме приели с
ратификацията им, то необходимо е да се използва времето до
обнародването, което ще стане след влизането на конвенциите в сила за
България, да бъдат подобрени двата превода на български език. Един
пример във връзка с въззивното производство в чуждата държава по чл.
3076, беше приведен по-горе, където се посочи несъответствието му с
френския текст - чл. 10, ал. 2, б. ”а” на Люксембургската конвенция.
Ето още някои примери на несъответствие на българския превод с
оригинала на френски език:
В Люксембурската конвенция, заглавието на глава пета трябва да
бъде “Други актове”, а не “Инструменти”. Една чуждица не преминава
винаги с всички свои значения в езика, който я заимства. Става дума за
нормативни актове.
В чл. 7 вместо “държавата по произход”, е по-добре да се каже
“държавата, в която са постановени”.
В чл. 14, изр. 2 “тя трябва да се увери” е много несполучливо, но
затова допринася и френският оригинал. Става дума за задължение на
държавата. А задължението е, държавата да осигури възможността
искането за екзекватура да се предяви с обикновена молба.
Тези примери вероятно могат да бъдат увеличени по брой. Същото
се отнася до точността и съответствието с нашите правни институти и
съдържание на понятията и при превода на Хагската конвенция. Затова
препоръчваме и двата превода грижливо да бъдат проверени преди да се
обнародват.