Консултативен съвет по законодателството
СТАНОВИЩЕ
Относно: законопроектите за изменение и допълнение на
Закона за съдебната власт, № 302-01-77 от
17.12.2003 г., внесен от Министерския съвет и
№ 354-01-79/30.07.2003 г., внесен от В. Димитров
и група н.п.

---

СТАНОВИЩЕ
Относно: законопроектите за изменение и допълнение на
Закона за съдебната власт, № 302-01-77 от
17.12.2003 г., внесен от Министерския съвет и
№ 354-01-79/30.07.2003 г., внесен от В. Димитров
и група н.п.
На свои заседания на 14 и 21 януари 2004 г. Консултативният
съвет по законодателството обсъди законопроектите за
изменение и допълнение на Закона за съдебната власт,
внесени от Министерския съвет и от н.п. Валери Димитров и група
народни представители и прави следните предложения за
подобряването им. Доколкото друго изрично не е посочено,


следващите предложения се отнасят за Законопроекта за
изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, внесен от
Министерския съвет.
I. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ
1. Законопроектът предвижда нови правомощия за ВСС,
които надхвърлят конституционната рамка и конституционното му
предназначение. Създават се помощни органи към ВСС, урежда се
редът, по който се назначават, освобождават от длъжност и
повишават в ранг магистратите, допълва се конкурсното начало
при заемане на длъжностите “младши съдия”, “младши прокурор”,
“съдия в районен съд” и “прокурор в районна прокуратура”,
премахва се персонификацията на фондовете “Съдебни сгради” и
“Затворни сгради” и др. Това, според нас, претоварва ВСС и
поставя под съмнение възможността на ВСС да изпълнява всички
тези функции.
2. Несполучлива е, според нас, замяната на термините
“заместник-председател”, “заместник прокурор”, “заместник
директор на Национална следствена служба” и “заместник-
директор на окръжна следствена служба” с термина “заместник по
чл. 125а, ал. 2”. Нужно да се намери друг термин, ако сегашните
термини се сметнат за непригодни. Може да се използва и
досегашният термин “заместник-председател” и т.н. вместо
тромавото препращане към “заместник по чл. 125а, ал. 2”.
3. Законопроектът не предоставя право на отделния член на
ВСС да прави предложения, което го обезличава като “юрист с
високи професионални и нравствени качества” (чл. 130, ал. 2
Конст.). Такова право е предоставено на 1/5 от общия брой на
членовете му (§ 3, 5, 34, 40 и 49). Предлагаме да се преоцени
2


широкото приложение на колективното предложение и то да се
прилага ограничено - например само при предложение за
повдигане на обвинение за извършено престъпление, за
задържане под стража и отстраняване временно от длъжност.
4. Необходимо е да се уеднакви изразът, с който ще се
означава “базата”, от която ще се определя мнозинството. Сега тя
се изразява по различен начин: “общия брой на всички членове на
ВСС” (чл. 28, ал. 7, чл. 30а, ал. 12, чл. 30б, ал. 9, чл. 125г, ал. 4, чл.
134, ал. 5), “общия брой на членовете” (чл. 181, ал. 2) и “от
членовете на ВСС” (чл. 131, ал. 4). Макар и многословен, изглежда
за предпочитане изразът “общият брой от всички членове”, толкова
повече, че този израз вече е многократно употребен в
непроменяната част от закона.
5. Предлагаме да се обсъди възможността за създаване на
начална длъжност “младши следовател”, като симетрична на
длъжностите “младши съдия” и “младши прокурор”. При тази
длъжност начално постъпилите в следствените органи ще набират
практически опит. Това ще създаде единство в началото на
професионалната кариера на съдии, прокурори и следователи.
Сега без всякакъв практически опит те се назначават на длъжност
“следовател” и се приравняват на “съдия от окръжен съд” и
“прокурор в окръжна прокуратура”, за които се изисква стаж от 5
години и специален стаж от 3 години. Ако тази идея се възприеме,
в чл. 30, ал. 5, чл. 35е, ал. 1, чл. 35ж, ал. 1, чл. 125, т.7, чл. 127а,
ал. 1, чл. 129, чл. 147 и др. трябва да се допълнят с думите
“младши следовател”.
6. Предлагаме да се обсъди възможността следователите от
Националната следствена служба да се изравнят по длъжност със
з

съдиите и прокурорите от Върховния касационен съд, Върховния
административен съд, респ. Върховната касационна прокуратура и
Върховната административна прокуратура. Това ще създаде
симетричност в “триколонната” структура на съдебната власт (съд,
прокуратура, следствие), която Конституцията установява в Глава
шеста.
7. Предлагаме законопроектът и непроменената част от ЗСВ,
заедно да се прегледат внимателно, за да се установи единство и
последователност в употребяваната терминология и понятиен
апарат. Това се налага, защото след приемането му обсъжданият
законопроект ще се инкорпорира в ЗСВ и заедно с непроменената
му част ще образува един закон. Такова единство е необходимо да
се създаде и при употребата на въведения с измененията в
Конституцията (чл. 132, ал. 5) нов термин и понятие
“административен ръководител”. С него си служи чл. 125а и редица
членове на законопоректа. Но други членове на законопроекта си
служат с термина “ръководителя по чл. 30” - термин, който не се
открива в посочената разпоредба (вж. чл. 30а, ал.6, т. 3, ал. 7, т. 3,
ал. 14; чл. 306, ал. 6, т. 2, ал. 7, т. 1, ал. 10 и т.н.). Този подход
освен че е непрецизен, залага трудности при бъдещото
приложение на закона.
Същият въпрос се поставя и за назначаването или
освобождаването на “административния ръководител”. Очевидно
председателят на ВКС, председателят на ВАС и главният
прокурор, въпреки че са административни ръководители съгласно
чл. 125а, ал. 1, не се назначават и освобождават по реда на чл.
30а, ал. 14. За останалите административни ръководители остава
поставеният вече въпрос - кой точно издава заповедта. Той може
да се постави и за заместниците по чл. 125а, ал. 2 от
законопроекта.
4

8. Като цяло законопроектът се нуждае от сериозно
правнотехническо и редакционно подобряване. В “Конкретните
бележки” ще бъдат посочени по-важните бележки в това
отношение.
II. КОНКРЕТНИ БЕЛЕЖКИ
9. По § 1, чл. 27, ал. 3 и 4 (Законопроекта на н.п. Валери
Димитров и група народни представители):
Споделяме по принцип предлаганото в ал. 3 разрешение, но
като се отчита спецификата в дейността на ВСС и последиците от
дейността му за независимата съдебна власт, правилно би било да
се предвидят материални гаранции за практическо изпълнение на
ал. 3.
Предлагаме следната редакция на ал. 4:
“(4) При промяна на практиката по прилагане на този закон
ВСС огласява публично съображенията за това.”
10. В § 1, чл. 26, ал. 7 намираме за неоснователна отмяната
на ал. 7. Неясни са и причините за това. Поставя се въпросът как
ще процедира ВСС при спешни случаи, по които трябва да се
произнесе, когато това не търпи отлагане.
В законопроекта не е изяснено кой предлага дневния ред на
заседанието на ВСС. Според чл. 26, ал. 2 ЗСВ, това е
председателстващият, т.е. най-често министърът на правосъдието.
Това означава председателстващият да диктува въпросите, които
ще се разглеждат на заседанието и да се намесва в дейността на
ВСС, което противоречи на разделението на властите.
На членовете на ВСС, според нас, трябва да се даде
възможност да правят предложения за допълнения на дневния
ред. Това би трябвало да става в определен срок примерно 1 или
2 дни преди заседанието, за да могат останалите членове да се
5

запознаят с предложенията и в заседанието ВСС и кои от тях да
се приемат.
11. По § 2, чл. 27, ал. 1, т. 6:
Разпоредбата предвижда три правомощия на ВСС, две от
които се свеждат до даване на разрешение. Що се отнася до
третото, то може да остане в този вид, но с ясното разбиране, че
ще бъде основание за пъстра и различна практика. В някои случаи
съдия, по отношение на когото е повдигнато обвинение, ще
продължава да правораздава, а в други - не. В този смисъл би
трябвало да се прецени още веднъж дали не е по-целесъобразно
ВСС да отстранява временно от длъжност магистрат, за когото е
дал съгласие за повдигане на обвинение. В този случай
законопроектът не е обвързан от конституционна разпоредба,
каквато обвързаност съществува в предходните два случая.
Временното отстраняване от длъжност е принудителна
административна мярка, която се нуждае от по-подробна уредба.
Предлагаме т. 6 да придобие следната редакция:
“6. дава разрешение за повдигане на обвинение, за
задържане и за временно отстраняване от длъжност на съдия,
прокурор и следовател по мотивирано искане на главния прокурор
или на най-малко една пета от общия брой от всички членове на
Висшия съдебен съвет.”
12. По § 2, чл. 27, ал. 1, т. 18 и 20
Предлагаме т. 18 и 20 да се обединят, като текстът придобие
следната редакция:
“определя броя и назначава административните
ръководители и техните заместници в органите на съдебната
власт, с изключение на председателя на Върховния касационен
6

съд, председателя на Върховния административен съд и главния
прокурор.”
13. По § 3, чл. 28, ал. 2:
Изискването за “не по-малко от 5 години заемане на
длъжност съдия, прокурор и следовател”, предвидено за тримата
висши ръководители в съдебната система, според нас, е принизено
и не съответства на очакванията за придобит висок
професионализъм и опит от всеки от тях. Срокът тук би могъл да
бъде примерно “не по-малко от 7 години”.
Целесъобразно би било, според нас, освен посочените
длъжности, заемането на длъжността “конституционен съдия” да
бъде въздигнато в законово основание за предлагането на едно
лице за председател на ВКС, за председател на ВАС или за главен
прокурор.
14. По § 3, чл. 28:
Предлагаме ал. 2 да отпадне, тъй като ограничава
възможността учени, адвокати, правни съветници и представители
на други юридически професии да бъдат предлагани за
председател на ВКС, председател на ВАС или главен прокурор.
В ал. 3, според нас, е неприемливо предложение по ал. 1 да
правят не по-малко от 1/5 от членовете на ВСС, вместо това да е
право на всеки член, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл. 28,
ал. 2 от закона. Срокът за предложението по ал. 3 да се отнася не
"до всички”, а само до обстоятелствата “по чл. 29, ал. 1, т. 4, 5 и 6”.
Предлагаме в ал. 5, т. 2 да придобие следната редакция:
“2. програмата на кандидата за ръководството на съответния
орган на съдебната власт.”
7

15. По § 3, чл. 28:
Предлагаме към ал. 6 се създаде второ изречение със
следната редакция: “Висшият съдебен съвет изслушва в заседание
кандидатите по азбучен ред.”
Алинея 9 предлагаме да придобие следната редакция:
“(9) Когато президентът на Републиката откаже да назначи
предложения кандидат, Висшият съдебен съвет провежда ново
обсъждане и прави отново предложение.”
16. По § 4, чл. 29, ал. 1, т. 5 и 6:
Целесъобразно би било законопроектът да улесни ВСС и
ВАС в бъдещата практика по приложение на тази хипотеза, като
даде в Допълнителните разпоредби легално определение на
“системно неизпълнение на служебни задължения”.
Предлагаме да се обсъди примерно следното негово
определение:
“Системно неизпълнение на служебните задължения” по
смисъла на този закон е налице, когато съдия, прокурор или
следовател не изпълни три и повече пъти служебните си
задължения.”
Според нас, т. 6 трябва да се съгласува с чл. 132.
Председателят на ВКС, ВАС и главният прокурор са съдии,
съответно прокурор. Макар и административни ръководители
тяхната несъвместимост не може да бъде различна от тази на
съдия и прокурор. Затова не е коректно да се препраща към
несъвместимостта на членовете на ВСС.
Предлагаме т. 6 да придобие следната редакция:
“6. при несъвместимост съгласно чл. 132.”
8

17. По § 5, чл. 30:
С новия чл. 30 се уреждат два въпроса: създаване на
Комисия по предложенията и Комисия по атестирането, и лицата
които могат да правят предложения пред ВСС.
Предлагаме ал. 1 да придобие следната редакция:
“(1) Предложение за броя на съдиите, прокурорите и
следователите за назначаване и освобождаване на
административен ръководител и негов заместник, за
назначаването, повишаването, понижаването, преместване и
освобождаване в длъжност или повишаване и понижаване в ранг
на съдия, прокурор и следовател се прави от...” Текстът следва
по законопроекта.
В ал. 2 и 3 думите “от членовете” да се заменят с “общия
брой от всички членове”.
18. По § 6, чл. 30а и 306 - нови:
С оглед на законодателна техника, въвеждането на два нови
члена с един параграф, е нежелателно.
Всеки от тях - както чл. 30а, така и чл. 306, са тромави,
неоправдано обемни и нехомогенни. В този смисъл от всеки от тях,
съобразно предметното единство на урежданата материя, могат да
се обособят в три самостоятелни члена. Това ще подобри
качеството на уредбата и ще направи съответните норми по-
прегледни и по-лесно приложими.
19. По § 6, чл. 30а:
Предлагаме следната систематика.
а) ал. 2, 3, 4 и 11 - самостоятелен член с четири алинеи;
б) ал. 1 и 5 - самостоятелен член с две алинеи;
в) ал. 12, 13 и 14 - самостоятелен член с три алинеи.
9

Така важният въпрос за създаване на Комисия по
предложенията, въпросът за самите предложения, както и
въпросът за вземане на решение от Комисията и последиците от
тях, ще бъдат обобщени и систематизирани съобразно логическата им последователност.
Използваният в ал. 5 израз “лица по чл. 30” не изяснява
волята на законодателя. Предлагаме ясно да се открои идеята на
законопроекта. Ако тя не е всеки магистрат да прави предложения
по ал. 1, то използваният израз “лица по чл. 30” трябва да бъде
заменен с “ръководител по чл. 30, ал. 1”. В тази връзка трябва да
бъде допълнен и текстът на чл. 30, ал. 1, изр. последно:
“Предложенията се правят от следните ръководители:”.
От ал. 9 не става ясно с какво мнозинство се освобождават
председателят на ВКС, председателят на ВАС и главният
прокурор. За избора им е предвидено квалифицирано мнозинство
(чл. 28, ал. 6). Според нас, това разрешение би трябвало изрично
да се възприеме и при освобождаване на висшите
административни ръководители от съответните длъжности и за
директора на Националната следствена служба.
Необходимо е да се определи и редът, по който трябва да се
направят предложенията за освобождаване от длъжност на най-
висшите магистрати. От една страна, чл. 30а, ал. 1 прави
уговорката, че разпоредбата не се отнася до председателите на
върховните съдилища и главния прокурор, а от друга - ал. 9 на
същия член предвижда противоположно положение. Същата
неяснота се открива и в чл. 125г, където отново не се разбира кой
прави предложението за освобождаване на лицата, заемащи
висши магистрати.
В ал. 10 е необходимо да се съдържа и указание за какъв
период ще се сочи броят, видът, сложността и тежестта на
проведените производства.
10

20. По § 6, чл. 30б:
Предлагаме аналогична на предходния член систематика, а
именно:
а) ал. 2, 3, 4 и 11 - самостоятелен член с четири алинеи;
б) ал. 1, 5 и 6 - самостоятелен член с три алинеи;
в) ал. 7, 8, 9 и 10 - самостоятелен член с четири алинеи.
Правим и препоръка по същество. Условията за атестиране
(ал. 11), според нас, би трябвало да бъдат уредени подробно в
самия закон. Това пряко произтича от чл. 129, ал. 3 на
Конституцията. Пределегирането и то по въпроси за условия за
атестиране, е недопустимо. Във въпросната наредба трябва да
бъдат уредени единствено въпроси, засягащи реда на
атестирането.
Предвиденото в ал. 11 периодично атестиране трябва да
бъде по-подробно развито.
В ал. 3 не бихме могли да приемем числения състав на
Комисията по атестирането и по-специално броят на съдиите -
четири, от една страна, и на прокурорите и следователите - пет, от
друга. Недопустимо е, според нас, броят на представителите на
институциите - субекти по обвинението (прокурорът и
разследващите за него - следователи) в това производство да
превишава този на представителите на съда. Това не съответства
на основния конституционен и процесуален принцип за
независимост на съда при осъществяване на неговите
правомощия. Неприемливо е, също така, и прокурори, и
следователи да оценяват работата на съдии по граждански дела.
Предлагаме броят на съдиите или да е по-голям от общия
брой на прокурори и следователи, или поне равен.
Предлагаме да се обсъди и идеята за създаването на
отделни комисии по атестиране на съдии, прокурори и
следователи, като се отчете обаче и отрицателната страна на
11

такова решение - възможността за безкритичен подход при
атестирането между колеги от една професия.
В ал. 7, т. 4 предлагаме да се прецизира с оглед на актовете,
които трябва да се вземат пред вид при атестирането на
магистратите. Когато актовете са потвърдени, причините за това
не трябва да се изясняват. Освен това, обвинителният акт
например не се потвърждава от съда. Поставя се и въпросът за
принципа на вътрешното убеждение и следва ли различното
вътрешно убеждение да носи негативни последици за съответния
съдия, прокурор или следовател.
В ал. 7, т. 5 е неясно как ще се преценява мотивацията за
работа в съдебната система и интеграцията в колектива. Затова
предлагаме т. 5 да отпадне.
Алинея 10 предлагаме да се допълни, като след думата
“решението” се добавят думите “на Висшия съдебен съвет”.
Отново да се уточни кой точно ръководител по чл. 30 издава
съответната заповед.
В ал. 11 смятаме за приемливо с наредба да се определя
само редът за извършване на атестирането. Периодичността и
условията трябва да се уредят в закона.
Предлагаме да се обсъди и следният вариант за
обособяване на чл. 30а и чл. 30б:
“Чл. 30а. (1) Постоянна Комисия по предложенията
подпомага Висшия съдебен съвет при:
1. определяне броя на съдиите, прокурорите и
следователите на съдилища, прокуратури и следствени служби;
2. назначаване, повишаване, понижаване, преместване и
освобождаване от длъжност на съдия, прокурор и следовател;
3. определяне броя на заместник-административните
ръководители на съдилища, прокуратури и следствени служби;
12

4. назначаването и освобождаване на административните
ръководители на съдилища, прокуратури и следствени служби.
(2) Комисията по предложенията се състои от петима
членове на Висшия съдебен съвет. Членовете избират помежду си
председател.
(3) Организацията на работата на Комисията по
предложенията, в това число и възнаграждението на членовете, се
определят с Правилника за работа на Висшия съдебен съвет и
неговата администрация.
(4) Комисията по предложенията обсъжда предложението и
го внася за разглеждане от Висшия съдебен съвет с мотивирано
писмено становище в 14-дневен срок от постъпването на
предложението.”
Ако се счете за необходимо техническите въпроси все пак да
останат в закона, като ал. 5 ,6, 7, 8, 9 и 10 със съответна редакция,
се обособят в отделен член, който да предшества чл. 30а.
“Чл. 30б. (1) Преди повишаване и понижаване в длъжност и
ранг, преместване и придобиване статус на несменяем съдията,
прокурорът и следователят се атестира от Комисия по
атестирането.
(2) Комисията по атестирането се състои от: председател -
член на Висшия съдебен съвет, трима съдии, двама прокурори и
един следовател.
(3) Председателят и членовете на Комисията по
атестирането се избират от Висшия съдебен съвет. Предложение
за състава може да прави всеки член на Висшия съдебен съвет.
Членовете на Комисията по атестирането трябва да заемат
длъжност съответно в апелативен съд, апелативна прокуратура и
Националната следствена служба.
13

(4) Комисията по атестирането изразява писмено становище
по предложението за атестиране пред Висшия съдебен съвет в 14-
дневен срок от постъпване на предложението.
(5) Редът на атестирането се определя с наредба на Висшия
съдебен съвет.”
Алинеите, които посочихме, че могат да се обединят, да
бъдат обособени в отделни членове.
21. По § 7, чл. 32, ал. 1:
Предвиденият срок е нереалистично кратък. Предлагаме
думите “до 5 дни” да се заменят с “до 7 дни”, за да има възможност
да се вземат устните или писмени обяснения на лицето.
22. По § 8, чл. 33:
Дисциплинарният състав от членове на ВСС се намалява от
пет на трима. Намаляването е във връзка с ограничаване на
правомощията му. Той вече не налага дисциплинарни наказания, а
предлага на ВСС да вземе решение по образувано дисциплинарно
дело. При това положение той вече няма да разглежда
дисциплинарните дела и да постановява решение. Дейността му се
ограничава до събиране доказателства за изясняване на
твърденията за извършеното дисциплинарно нарушение и
предложение до ВСС да вземе решение.
Предлагаме в чл. 33 думата “разглежда” да се замени със
“събира доказателства и внася във ВСС доклад за решаване на
дисциплинарното дело”.
23. По § 10, чл. 36:
С премахване персонификацията на фонд “Съдебни сгради”
и “Затворни сгради” те остават към Министерството на
14

правосъдието като специални финансови сметки. От това следва,
че думата “субсидия” в чл. 36в, т. 2 трябва да се заличи.
24. По § 15 до § 28, включително:
Във всички случаи, в които законопроектът предвижда
“заместник (заместници) по чл. 125а, ал. 2” да се намери по-точно
наименование, още повече, че и в самия чл. 125а, ал. 2 тези нова
фигура трябва да бъде легално определена, а самата фигура -
наименована. Тези лица, в това си качество, следва да имат и свой
титул.
25. По § 29, чл. 114а:
Законът за съдебната власт може да предвиди задължение
за главния прокурор да изпраща ежегоден доклад за дейността на
прокуратурата, но не би следвало да възлага на три различни по
вид и при това висши държавни органи едно и също задължение -
“да обсъждат този доклад и да определят приоритетите в борбата
с престъпността”.
Предлагаме чл. 114а да придобие следната редакция:
“Главният прокурор всяка година изпраща на Народното
събрание, на президента и на Министерския съвет доклад за
дейността на прокуратурата по спазване на законността и борбата
с престъпността.”
26. Ако се прецени за целесъобразно и възможно предлагаме
да се обсъди допълването на чл. 121 с две нови алинеи, с
примерно следното съдържание:
“(4) С разрешение на съответния ръководител на следствена
служба, по-горестоящият по длъжност следовател може да
извършва процесуалноследствени действия по дела, разследвани
от други следователи.



15

(5) По реда на предходната алинея по-горестоящият
следовател може да дава методически и задължителни писмени
указания на разследващия следовател за извършването на
процесуалноследствени действия съобразно разпоредбите на
Наказателно-процесуалния кодекс."
27. По § 34, чл. 125а:
В ал. 3 трябва да се уточни за какво отсъствие става дума -
отпуск, отсъствие от страната, както и да намери адекватното за
случая юридическо понятие във връзка с възлагане на
административноръководни функции на заместник. Употребеният
израз “възлага по пълномощие” заимства неуместно
гражданскоправна терминология, като я пренася в публичното
право. Очевидно е, че става дума за писмена заповед за всеки
отделен случай на такова възлагане.
В тази редакция ал. 4 поради препращането към ал. 1, т. 1,
не е съобразена с Конституцията. В т. 1 е посочен като
административен ръководител директорът на Националната
следствена служба като му се определя мандат от 7 години.
Мандат от 7 години имат само председателят на ВКС,
председателят на ВАС и главният прокурор (чл. 129, ал. 2 Конст.).
Това противоречи на ал. 5, в която директорът на Националната
следствена служба също е посочен като административен
ръководител, но с 5-годишен мандат.
Предлагаме ал. 4 да отпадне. Мандатът на тези лица е
определен от Конституцията и не е нужно да се повтаря от закона,
поради прякото действие на Конституцията.
Разрешението, което ще се възприеме в ал. 6, би трябвало
да се съобрази с предстоящото решение на Конституционния съд
по висящото дело относно довършването на започнат мандат на





16

висш административен ръководител - председател на ВКС,
председател на ВАС и главен прокурор.
В ал. 7 се урежда мандатът на заместниците, който е свързан
с мандата на административните ръководители. Останал е открит
въпроса за мандата им при предсрочното освобождаване на
административния ръководител, с чиито мандат заместникът е
свързан.
Предлагаме ал. 8 да отпадне, тъй като повтаря в друга
редакция ал. 6.
28. По § 35, чл. 1256,125в и 125г:
С оглед на законодателна техника не е оправдано
създаването на три нови члена с един параграф.
29. По § 35, чл. 1256:
В този си вид ал. 1 е излишна - в разгърнат вид тя се
съдържа в ал. 2, 3 и 4.
В ал. 2, изр. 2 срокът “не по-малко от 3 години” предлагаме
да се замени с “не по-малко от 5 години”.
Изискването за минимален стаж от 3 години за
административен ръководител на окръжен съд, окръжна
прокуратура и окръжна следствена служба е ненужно след като е
поставено изискването да е придобит статус на несменяемост,
който се придобива след 5-годишен стаж. Стои открит въпросът
дали 3-годишният стаж не трябва да бъде специален - в окръжния
съд, окръжната прокуратура или окръжната следствена служба, в
която ще бъде назначен. Ако такава е идеята, тя трябва да се
изрази изрично.
Същото се отнася и за ал. 3, където се изисква 5-годишен
стаж.
17

В ал. 3 срокът “не по-малко от 5 години” предлагаме да се
замени с “не по-малко от 7 години”.
30. По § 35, чл. 125в:
В ал. 1, т. 8 предлагаме да отпадне, тъй като дублира т. 7.
В ал.1, т. 9 преди думата “длъжност” да се добави
“предишната”.
В този член се посочват основанията, при които се
освобождават предсрочно административните ръководители. Те се
посочват чрез препращане към чл. 125а, ал. 1. В този текст са
изброени всички административни ръководители, в това число и
председателите на ВКС, и на ВАС и главния прокурор. За тяхното
предсрочно освобождаване обаче има отделен член (вж. В 4),
което прави предлаганата ал. 2 излишна.
В ал. 3 думите “запазва длъжността” да се заменят с
“остава”.
31. По § 35, чл. 125г:
Член 125г повтаря чл. 30а, ал. 9 от законопроекта.
В ал. 1 отново смятаме за нужно да се внесе уточнението кои
точно ръководители по чл. 30 могат да правят предложение за
освобождаване на административните ръководители и на техните
заместници. Въпросът е особено актуален за прокуратурата, която
е структурирана централизирано.
Предлагаме ал. 2 да придобие следната редакция:
“(2) Предложение за освобождаване от длъжност на
административен ръководител се прави:
1. два месеца преди изтичане на мандата или навършване на
65 годишна възраст и
2. три дни от узнаването на обстоятелствата по чл. 125в, ал.
1, т. 3-7.”

18

Алинея 6 повтаря чл. 34 от ЗСВ. След като е прието, че
актовете на ВСС подлежат на обжалване пред ВАС, ще подлежи
на обжалване и решението, с което се освобождава
административен ръководител от длъжност (без председателите
на ВКС, на ВАС и главния прокурор), чието освобождаване може
да се оспорва само пред Конституционния съд.
32. По § 36:
Освен добавянето на “нотариус” да се добави и
“конституционен съдия”, тъй като той не е съдия по смисъла на
ЗСВ, а, според нас, и неговият стаж в това му качество трябва да
се зачита за назначаване за съдия, прокурор и следовател.
Правнотехнически това може да стане като в закона
заглавието “Допълнителна разпоредба” се замени с “Допълнителни
разпоредби” и се създаде нов параграф с примерно следното
съдържание:
“§1а. Времето, прослужено като конституционен съдия, се
зачита за прослужено като съдия, прокурор и следовател.”
33. По § 37, чл. 127а и 127б:
С оглед на законодателна техника не е целесъобразно
създаването на два члена с един параграф.
34. По § 37, чл. 127а:
В ал. 1, изр. 2 е неясно. Не се разбира кога би се получила
тази ситуация - първоначално назначаване и кандидат от органите
на съдебна власт. Не е ясно какво се разбира под “първоначално
назначаване” - дали става дума за първоначално за самото лице
назначаване, или за първоначално, т.е. от влизане на закона в
сила назначаване на съответна длъжност. Ако е последното, тази
разпоредба систематично няма място тук, а в Преходните и
19

заключителни разпоредби. Във всички случаи това второ
изречение се нуждае от яснота.
В ал. 3, след думите “успех от” да се добави
“семестриалните и”.
35. По § 37, чл. 127б:
В ал. 1 предлагаме да се обсъди целесъобразността от
увеличаване на предвидения 2-годишен мандат на конкурсните
комисии евентуално на 4 години, което би дало възможност за
изграждане на критерии и утвърждаване на практика при подбора
на кандидати за съответната длъжност.
Предвиденият тук конкурс има предназначение да извърши
предварителен подбор и с това да улесни ВСС при осъществяване
на неговото конституционно правомощие да назначи най-добрия на
съответната длъжност. Но крайното и окончателно решение във
всички случаи принадлежи на ВСС. Неговото решение е
правопораждащият юридически факт за възникване на тяхното
правоотношение. Този извод следва и от изричната разпоредба на
чл. 129, ал. 1 Конст., съгласно който “Съдиите, прокурорите и
следователите се назначават ... от Висшия съдебен съвет.”
Въпросът за същността на конкурса по ЗСВ беше предмет на
дискусия, в която бе застъпено и противно на изложеното дотук
становище. Според него, в разглежданата хипотеза - след като е
проведен конкурс, ВСС действа в условията на обвързана
компетентност и трябва да назначи “спечелилия конкурса”.
В ал. 2 предлагаме прецизиране на текста, като се уточни, че
оценяването е по шестобалната система, а писменият изпит е
анонимен.
Така редактирана ал. 4 влиза в противоречие с чл. 30, ал. 6
(вж. § 5). Алинея 4 вероятно има предвид случаите, когато за съдия
прокурор и следовател няма кандидат от съдебните органи. При
20

наличието на чл. 30, ал. 6 трябва да се даде хипотезиса, а ал. 6 на
чл. 30 да се включи в чл. 127б.
Освен това, думите “спечелил конкурса” предлагаме да се
заменят с по-точния израз “класиран на първо място”.
36. По § 38, чл. 127в и 127г:
С оглед на законодателна техника не е целесъобразно
създаването на два члена с един параграф.
37. По§ 38, чл. 127г:
В ал. 1 условията за провеждане на конкурсите трябва да
бъдат уредени със закона, а редът - с наредба на ВСС.
Предлагаме ал. 2 да отпадне. Разпоредбата е излишна и
объркваща.
38. По § 39, чл. 129:
В ал. 1 думите “назначените в органите на съдебната власт
съдии, прокурори и следователи стават несменяеми” да се заменят
със “съдия, прокурор и следовател става несменяем” и да се
добави, че магистратите стават несменяеми след “положително”
атестиране.
Думите “назначените в органите на съдебната власт” да
отпаднат, тъй като назначението им може да бъде само в органите
на съдебната власт. В други органи няма съдия, прокурор и
следовател.
В ал. 1, изр. 2 думата “срок” да се замени със “стаж”, защото
в изр. 1 е казано “стаж”. А “стажът”, макар и да се измерва с
единица за време (дни, месеци и години), не е срок.
Предлагаме в ал. 2 да се допълни, че несменяемостта се
възстановява при следващо заемане на магистратска длъжност,
21

когато освобождаването е било не само на посочените основания,
а и по чл. 131, ал.1, т. 7, 8 и 9.
Възпроизвеждането на чл. 129, ал. 3 на Конституцията е
неточно и променя смисъла му поради отсъствието на един
съществен за това препинателен знак - запетая, след думите
“атестиране”.
В чл. 129 на действащия ЗСВ има общо 5 алинеи, които ще
се повлияят от измененията, предвидени тук. Те трябва да бъдат
съответно отразени:
а) 3-годишният срок навсякъде трябва да се замени с
конституционно изискуемите вече 5 години и
б) последните алинеи трябва да се преномерират.
39. По § 40, чл. 131:
В ал. 1, т. 2 текстуално трябва да се уеднакви с чл. 125в, ал.
1, като изразът “незаконно уволнение” се замени с “освобождаване
от длъжност”.
Не е ясно коя е предвидената в т. 6 отрицателна атестация -
тази след атестиране за несменяемост, или тази след междинно
атестиране. В двата случая може да има различни последици, а в
случай на междинно атестиране на несменяем - последиците
задължително ще са различни.
В т. 5 предлагаме думите “уволнение и установени по реда
на дисциплинарното производство” да отпаднат, защото
“освобождаване от длъжност” тук е синоним на “уволнение”.
Останалият текст изброява основанията за налагане на
дисциплинарно нарушение, за което е предвидено дисциплинарно
наказание, което се установява и налага по дисциплинарен ред.
Като основание за освобождаване предлагаме да се създаде
нова т. 10 със следното съдържание:
“10. поставяне под запрещение.”
22

Това основание се включва в т. 4, но с изчакване най-малко
една година. Затова е по-добре да бъде посочено изрично.
Предлагаме ал. 2 да придобие примерно следната редакция:
“(2) Преди да приеме решение за освобождаване от
длъжност поради отрицателна атестация, Висшият съдебен съвет
дава възможност на съдията, прокурора и следователя да
представи писмени възражения и го изслушва на заседание. За
заседанието, на което ще бъде изслушан, съдията, прокурорът и
следователят се уведомява най-късно 7 дни преди заседанието.”
Не е необходимо да се предвижда обжалване на решението
за освобождаване, тъй като чл. 34 предвижда обжалване пред ВАС
на всяко решение на ВСС.
40. По § 41, чл. 133а:
Наложително е да се уточни, че административните
ръководители, а не ръководителите по чл. 30, могат да обръщат
внимание. Добре би било, особено що се отнася до прокуратурата,
да е ясно и кой точно измежду административните ръководители
има посоченото правомощие.
Предлагаме думите “Ръководителят по чл. 30 или” да се
заменят с “Административният ръководител и”. По този начин се
избягва препращането.
41. По § 42, чл. 134:
В чл.134, ал. 1-4 възпроизвеждат чл. 132 от Конст. със
замяната в ал. 1 на местоимението “техните” с местоимението
“своите”. Според нас, ал. 5 е уместна, но без препращане.
Предлагаме чл. 134 да придобие примерно следната
редакция:
‘Чл. 134. Решение за повдигане на обвинение за извършено
престъпление от общ характер, за задържане за тежко
23

престъпление и временно отстраняване от длъжност, Висшият
съдебен съвет приема с тайно гласуване с мнозинство повече от
половината от общия брой на всички членове.”
42. Параграф 44 предвижда след като изтече мандатът на
административния ръководител той да бъде назначаван за съдия,
прокурор и следовател в органа, който е ръководил. Не е нужно
отново да се назначава, след като преди да стане
административен ръководител, той е назначен на длъжност съдия,
прокурор или следовател в този орган
43. По § 46, чл. 142:
Предлагаме думите “при условията и по реда на чл. 129” да
отпаднат. Как се извършва атестацията е уредено в закона.
Алинея 3, според нас, е излишна при наличието на чл.30б.
Пред думата “атестация” да се добави думата “положителна”.
44. По § 49. Глава XIV, раздел II “Дисциплинарна
отговорност”:
Разделът за дисциплинарната отговорност е компилация от
разпоредби на КТ, ЗДСл, ЗАд, НПК и ГПК. Като се държи сметка за
статуса на съдията, прокурора и следователя, необходимо е да се
уреди процедурата, по която ще се налагат дисциплинарни
наказания. Тя обаче не е намерила адекватна уредба.
Процедурата е сложна, тромава и словесно претрупана. Тя
не държи сметка за честта и достойнството на съдията, прокурора
и следователя. Огласяването трябва да стане след като се вземе
решение за наложеното дисциплинарно наказание. При
оправдание задължително трябва да се даде също гласност.
Не е изяснено ще има ли адвокатска защита пред
докладчика, дисциплинарния състав и пред самия ВСС. Такава би
24

трябвало да се допусне, тъй като съгласно чл. 56 Конст. всеки има
право на защита когато са нарушени или застрашени негови права
или законни интереси.
Предвиждат се различни процедури за дисциплинарната
отговорност на съдии, прокурори и следователи и за съдия-
изпълнител и съдия по вписванията. Това е оправдано с оглед
правния статус на тези две категории.
Разпоредбите, отнасящи се съдия-изпълнителя и съдията по
вписванията, не са систематизирани. Те са вмъкнати като алинеи
между клаузите, отнасящи се до магистратите. Затова предлагаме
в чл. 168, ал. 4, чл. 170, ал. 3, чл.172, ал. 2, чл. 173, ал. 2, чл. 181,
ал. 3, чл. 184, ал. 3, а в чл. 182 и 184, ал. 1 да отпаднат думите “и
заповедта на министъра на правосъдието”, а в чл. 186, ал. 2
думите “или със заповед на министъра на правосъдието”.
Предлагаме производството за налагане на наказание на
съдия-изпълнителя и съдията по вписванията да се уреди в гл. 11
и 12, където е установена правната уредба на съдии-
изпълнителите и съдиите по вписванията.
45. Общи бележки.
Разбираме идеята на вносителя за ускоряване на
дисциплинарното производство и за своевременна реализация на
дисциплинарната отговорност на магистратите. Това е формирало
виждането за диференциран подход при уредбата на
дисциплинарната процедура в зависимост от предлаганите
дисциплинарни наказания. За наказанията “забележка” и
“порицание” (чл. 170, ал. 1, т. 1 и 2) тя е значително облекчена и
съкратена за разлика от процедурата за другите дисциплинарни
наказания по чл. 170, ал. 1, т. 3, 4 и 5. Предлагаме да се създаде
обща процедура за реализиране на дисциплинарната отговорност.
По-важните ни съображения са:
25

а) Общата процедура ще унифицира законовия подход за
образуване на дисциплинарното производство - от ВСС;
б) Неубедително е решението видът на дисциплинарната
процедура да зависи от направеното предложение. То би било
приемливо, ако законът, по подобие например на НК, определя за
всяко дисциплинарно нарушение съответно наказание.
в) В случаи, когато предложението за налагането на
определено дисциплинарно наказание не отговаря на
нарушението, законопроектът предвижда ВСС да наложи
съответното наказание (чл. 181, ал. 2). Това решение следва да се
подкрепи, но само отчасти. Правилно е разбирането ВСС да не е
обвързан от направеното предложение и сам да наложи някое от
наказанията по чл. 170, ал. 1 и 2, което съответства на
дисциплинарното нарушение. Същевременно обаче е неприемливо
ВСС да наложи някое от по-тежките наказания по чл. 170, ал. 1, т.
3-5 и по чл. 170, ал. 2, т. 3, когато е нямало предложение за тях и
конкретната процедура се е развила по реда на чл. 175.
Целесъобразно е още в първата алинея на чл. 168 да се
даде легално определение на “дисциплинарно нарушение по
смисъла на този закон”. Правилно би било да се изисква виновно
поведение и ри нарушение на правилата за професионална етика.
46. По чл. 170:
В ал. 1 предлагаме да се прецени още веднъж включването
на наказанието “предупреждението”, което се съдържа в
действащия чл. 169, ал. 1 ЗСВ.
В ал. 2, т. 3 е възможно тълкуването на това наказание да
предизвика колебания на практика във връзка с магистратите с
конституционен мандат. Предлагаме текстът да внесе уточнението,
че “снемането от ръководна длъжност” не се отнася до тях.
26

47. По чл. 171.
Предлагаме да се преценяват и причините, и условията за
извършване на дисциплинарното нарушение.
Освен това предлагаме да отпадне уточнението “до момента
на извършване на дисциплинарното нарушение”. Намираме за
правилно да се преценява поведението на магистрата изобщо,
включително и след извършване на нарушението.
48. По чл. 172.
В ал. 1 предлагаме думите “на съдии, прокурори и
следователи, на административни ръководители на органите на
съдебната власт, както и на заместниците по чл. 125а, ал. 2” да
отпаднат.
Алинея 1 дублира чл. 30, ал. 1 относно правото на
административния ръководител да прави предложение.
Правнотехнически чл. 172, ал. 1 трябва да препрати към чл. 30, ал.
1, а не да я повтаря. В този член да останат само алинеите,
даващи право на предложение на членовете на ВСС, т.е. ал. 3. В
последната обаче думата “председателстващият” да се замени с
“министъра на правосъдието”, По наше мнение, тук трябва ясно да
се открои мястото на министъра на правосъдието.
В ал. 2 е посочено, че предложение за дисциплинарно
наказание може да прави Инспектората по чл. 356. Инспекторатът
е служба. Терминът “инспекторат” трябва да се замени с
“длъжностно лице, изпълняващо определена длъжност при
Инспектората”. Такова лице е главният инспектор по чл. 35в, ал. 1.
Процедурата за дисциплинарната отговорност на съдия,
прокурор и следовател се развива по два способа в зависимост от
дисциплинарното наказание, което ще се наложи. При тези два
способа възниква въпросът ще може ли ВСС, сезиран от
докладчик, да наложи наказание “уволнение” без предложение от
27

съответния административен ръководител и ако е възможно, защо
се прескача дисциплинарният състав. Ако това е възможно, защо
се предвижда различно производство.
49. Членове 173, ал. 2 и 181, ал. 3 са с идентично
съдържание, с изключение на посочване на акта - заповед, във
втория член. Трябва да се прецени къде е систематичното място
на тази разпоредба и в единия от двата члена да се заличи.
50. От прецизиране се нуждае и чл. 174:
В ал. 1 изразът “задължително изисква писмено обяснение”
предлагаме да се замени с “е длъжен да поиска писмени
обяснения”, а изразът “посочените от него доказателства” - с
“други, необходими за изясняването на случая доказателства”.
Наред с това, лицето, привлечено към дисциплинарна отговорност,
трябва да бъде изслушано лично, ако пожелае.
В ал. 2 предлагаме изразът “не е изискал писмено обяснение
от лицето” да се замени с по-общия израз “не е изпълнил
задълженията си по предходната алинея”, за да се обхванат и
двете задължения на дисциплинарнонаказващия орган:
задължението му “да поиска писмени обяснения от провинилия се
съдия, прокурор и следовател” и “да го покани, за да бъде лично
изслушан”.
51. По чл. 175:
Изр. 2 на ал. 1 по логическа последователност трябва да
предхожда първото.
От подобрение се нуждае и ал. 2. Не е ясно писмените
възражения могат ли да засягат освен предложението за
дисциплинарно наказване, и решението за образуване на
28

дисциплинарното дело, както и определения докладчик във
формата на искане за отвод.
В ал. 3, т. 2 трябва да се предвиди, че докладчикът събира
всички необходими по делото доказателства.
В ал. 3, т. 3 срокът за представяне на доклада от докладчика
по делото трябва да бъде законово определен, а да не бъде
предоставено на неговата преценка.
52. Според нас е неприемливо глобалното препращане в чл.
175, ал. 2, чл. 176, ал. 3 и чл. 182 към чл. 41-52 ГПК. Има текстове,
които са неприложими и те трябва да се изключат, какъвто е
например чл. 48 ГПК и др. Освен това, връчването на съобщение и
призовка на съдията, прокурора и следователя чрез служебно лице
на съда, общината или кметството ли ще става? Ще се призовава
ли за следващото заседание ако дисциплинарният състав или ВСС
проведе повече от едно заседание (чл. 41, ал. 1, 2 и 6 ГПК).
53. В чл. 176, ал. 2 възможността да бъде определен “един
или няколко докладчика”, е нецелесъобразна. Тя би нарушила
равнопоставеността чрез различни процедурни изисквания в
аналогични случаи, а също така не изключва възможност за
различни, дори за противоположни становища, когато
докладчиците са повече от един;
С оглед обезпечаване на безпристрастно решаване на
дисциплинарното дело предлагаме в чл. 176 да се създаде текст
със следното съдържание: "Лицето, привлечено към
дисциплинарна отговорност, може да прави отвод на член на
дисциплинарния състав или докладчика.”
Срокът от десет дни по ал. 3 е неприсъщ на процесуалните
ни закони. Предлагаме да се предвиди 7- или 14-дневен срок;
29

54. В чл. 177, ал. 2 възможността за прекратяване на
дисциплинарно производство по волята само на вносителя, е
некоректна, тъй като може да доведе до злепоставяне. Би било
уместно в края да се добави изразът “и ако лицето, предложено за
дисциплинарно наказание, е съгласно”.
55. Предлагаме чл. 178 да придобие примерно следната
редакция:
“Чл. 178. Дисциплинарният състав изяснява фактите и
обстоятелствата по извършеното нарушение като изслушва
вносителя на предложението за налагане на дисциплинарно
наказание или упълномощен негов представител и привлеченото
към дисциплинарна отговорност лице.”
56. По чл. 180, ал. 1 предлагаме следната редакция:
“(1) Дисциплинарният състав приема решение за наличието
или липсата на основание за дисциплинарно наказание. Когато се
приеме наличието на основание за налагане на дисциплинарно
наказание с проекта за решението се предлага неговия вид и
размер. “
57. По чл. 181:
В ал. 1 предлагаме изразът “в 7-дневен срок от изготвянето
на доклада” да се замени с “незабавно, но не по-късно от 7 дни”.
Така и тази разпоредба ще е подчинена на общия стремеж към
бързо осъществяване на дисциплинарната отговорност.
За ал. 2 важи казаното в Общите бележки (по § 49) за
дисциплинарното производство, където посочихме сериозните
възражения магистратите да бъдат наказвани с по-тежките
30

дисциплинарни наказания без да получат гаранциите на
справедливата състезателна процедура, предвидена за тях.
58. По чл. 183:
Предлагаме думите “по чл. 170, ал. 1, т. 4, представляващо”
да се заличат, а накрая на изречението да се добавят думите “ако
няма свободна такава длъжност”, за да не се остава с
впечатление, че във всички случаи на понижаване в длъжност
трябва да се създава такава.
59. В чл. 184, ал. 2, изр. 2 е ненужно, тъй като проблемът е
уреден в ЗВАС.
60. В чл. 185, ал. 2-4, според нас, трябва да отпаднат,
защото тяхното съдържание се намира в самото наказание.
Наказанието “уволнение” означава “освобождаване от заеманата
длъжност”. Рангът е свързан с определено възнаграждение и като
следствие от понижаването в друг ранг ще получава
възнаграждението за ранга, на който съдията, прокурорът и
следователят е повишен с решението на ВСС.
61. По чл. 185:
В ал. 2 предлагаме думите “е основание” да отпаднат,
защото създават впечатление за диспозитивност на текста и
възможност за преценка дали да се намали трудовото
възнаграждение на магистрат, понижен в ранг или длъжност.
Намаляването на възнаграждението трябва да е императивна
последица от наложеното дисциплинарно наказание.
Алинеи 3 и 4 предлагаме също да отпаднат. Посочените
последици следват от наложените наказания.
31

62. Предвидената в чл. 186, ал. 2 възможност за заличаване
на дисциплинарно наказание преди изтичане на една година от
налагането му, според нас, би следвало да бъде обвързана с
разумен срок, осигуряващ ефекта на изтърпяването на
дисциплинарното наказание. Примерно такъв срок би могъл да
изисква изтичане на половината от срока за изтърпяване на
дисциплинарното наказание преди неговото предсрочно отменяне.
63. По § 50, чл. 188, ал. 4:
Изразът “съгласувано с ВСС” да се замени с по-
определеното и категорично “след вземане съгласието на ВСС”.
64. По § 51, чл. 196, ал. 2, изр. 1 предлагаме за обсъждане
следната редакция: “Министерският съвет внася в Народното
събрание проекта за годишен бюджет на съдебната власт,
предложен от ВСС, заедно с подробна обосновка, като част от
Законопроекта за държавния бюджет на Република България.”
Подобрената редакция по-точно изразява вложеният
замисъл и в духа и на юриспруденцията на Конституционния съд
по този въпрос, което води до конституционнопредвидената в
случая еднозначност в поведението на изпълнителните органи.
65. По § 52 “Допълнителни разпоредби”:
Необосновано е изискването на обнародване в “Държавен
вестник” да подлежи и съставът на комисията по чл. 127г.
66. По § 54, ал. 1:
Предлагаме заемалите ръководна длъжност повече от 10
години да не могат да бъдат административни ръководители на
съответното ниво. Така последователно ще се провежда новото
разбиране, че магистрат не може да бъде административен
32

ръководител в съответно ниво на магистратурата повече от общо
10 години.
67. По § 55 от Преходните и заключителни разпоредби:
Компромисното решение за запазване на възнаграждението
на административните ръководители трудно може да бъде
защитено с оглед на неговата конституционност.