Консултативен съвет по законодателството
ОТНОСНО: Законопроекта за адвокатурата, № 354-01-61/04.07.2003 г.,
внесен от Камелия Касабова и група народни представители

---

СТАНОВИЩЕ
ОТНОСНО: Законопроекта за адвокатурата, № 354-01-61/04.07.2003 г.,
внесен от Камелия Касабова и група народни представители
На две свои заседания --10 и 17 септември 2003 г., Консултативният съвет по законодателството обсъди Законопроекта за адвокатурата, внесен от Камелия Касабова и група народни представители и прави предложения за подобряване на законопроекта.

I. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ
1. Структурата на законопроекта се нуждае от подобряване.
Предлагаме някои глави и раздели, които се състоят от малко на брой
разпоредби и уреждат близки по съдържание въпроси, да се обединят.
Така например Глава пета може да се влее в Глава втора, Глава седма
може да се обедини с Глава трета, Глава осма и девета да се слеят в една
глава с два раздела. По този начин съществуващата сега раздробеност в
законопроекта ще се преодолее и обособените в него глави ще получат
достатъчно нормативно съдържание.
2. В законопроекта не е спазена поредността на някои глави и на
разделите в тях. Така например от гл. IX се “скача” на гл. XI, от гл. XIII -
на гл. XVI и т.н. “Прескачане” и повторения има и в разделите на някои
глави: например в сегашната гл. XII от раздел IV се отива на раздел VI, в
сегашната гл. XIII, раздел III се повтаря и т.н. Изобщо предлагаме
внимателно да се прегледа вътрешното преструктуриране на
законопроекта и точно да се подреди.
3. Предлагаме в гл. I “Общи положения” да се създаде нова
разпоредба, която да урежда връзката между функцията на адвокатурата
да подпомага гражданите и юридическите лица при защита на техните
права и законни интереси (чл. 134, ал. 1, изр. 2 Конст.) и
конституционното право на защита на гражданите (чл. 56 Конст.).
4. Законопроектът не предвижда изменение в Закона за защита на
класифицираната информация (ЗЗКИ), с което да се даде облекчен допуск
до поверителна информация на адвокати. По ЗЗКИ е съмнително дали
изобщо един адвокат може да получи допуск до класифицирана
информация по дело, по което се явява. А това затруднява работата на
адвоката и защитата на неговия клиент. Ето защо, предлагаме да се
обсъди възможността по аналогия на магистратите и за адвокатите да

няма изискване за нарочен допуск до материали по делата, по които се
явяват, или да се предвиди за тях значително облекчен ред за получаване
на такъв допуск.
1. Предлагаме да се обсъди сега съществуващата пълна
неприкосновеност на комуникацията и кореспонденцията между адвокат
и клиент. Член 34, ал. 2 Конст. предвижда възможност,
неприкосновеността на кореспонденцията да отпадне с акт на съдебната
власт, когато това се налага за разкриване и предотвратяване на тежки
престъпления. Пълната неприкосновеност на кореспонденцията и
телефонните разговори с адвокат създава предпоставки и за злоупотреби,
които законът трябва да изключи.
2. Да се въведе единство в правната терминология на
законопроекта: например в Глава трета “Чуждестранни адвокати”,
доверител, клиент, подзащитен и др.
3. Смятаме за неправилно използването на съкращение, когато се
назовава “Република България”. На някои места името на нашата държава
е изписано пълно: “Република България”, а на други - съкратено:
“Р.България”. Правилно ще бъде пълното изписване на името на
държавата.
4. От подобрение се нуждаят наименованията на някои глави и
раздели. Например Глава седма предлагаме да бъде озаглавена
“Професионална квалификация”, Глава осма да бъде обединена с Глава
девета под наименованието “Права и задължения на адвоката”, Глава
петнадесета, раздел IV да бъде озаглавен “Висша дисциплинарна
комисия” и т.н.

9. Смятаме за уместно да бъдат уредени въпросите, свързани с
финансовата и данъчна страна на адвокатската професия. За тях трябва да
се държи сметка при подготовката и приемането от Народното събрание
на Закона за бюджета за 2004 г.
10. Навсякъде в законопроекта, където се използва изразът “етичен
кодекс” предлагаме да се добави “на адвоката”, защото става дума за
изготвения, въз основа на Закона за адвокатурата от Висшия адвокатски
съвет “Етичен кодекс на адвоката”.
11. В Глава трета “Чуждестранни адвокати” правилно би било да се
предвидят подготвителни курсове преди да се допуснат чуждестранните
адвокати до изпит.
II. КОНКРЕТНИ БЕЛЕЖКИ
12. По чл. 3:
а) В ал. 1 изразите “което упражнява свободна професия” и “въз
основа на договор” предлагаме да отпаднат. Първият израз не внася нищо
ново в определението за адвокат, а вторият е подвеждащ - възможна е и
служебна защита, която не се осъществява въз основа на договор.
б) Предлагаме ал. 3 да придобие следната редакция:
“(3) Само лице по ал. 1 има право да се представя за адвокат.”
в) В ал. 4 изразът “в рамките на закона” предлагаме да се постави в
края на изречението.
г) Алинея 5 съдържа една обременителна декларация. Тя няма
особено място, тъй като законопроектът предвижда достатъчно гаранции
за независимостта на адвоката - например в чл. 31. Не е ясно обаче, как
ще се осигури защита срещу въздействие, което е последица от
определено адвокатско действие. Макар това очевидно да не е целта на
законодателя, то може да ограничи гражданските претенции на недоволни
клиенти от действията и поведението на адвоката.

Алинея 5 е и в противоречие с ал. 4. Редактирана описателно тя
постановява истини, прогласени от Конституцията и действащия Закон за
адвокатурата, без да допринася нещо за по-голяма прецизност на
нормите. И тъй като не е ясно съдържанието на защитата по ал. 5,
предлагаме тя да отпадне.
13. По чл. 4:
а) В ал. 1, във всички точки, думите “да има” да бъдат заличени.
б) В ал. 1, т. 2 думите “по законите на Р. България” да отпаднат.
в) Предлагаме да се създаде нова т. 4 със следното съдържание:
“4. да е положил предвидения в този закон изпит, освен в случаите
на чл. 7, ал. 3.”
г) В ал. 2 думите ’’може да упражнява дейност като” да се заменят с
“да бъде”.
14. Член 5 и 6 да бъдат обединени в една законова разпоредба с
отделни алинеи.
15. По чл. 5:
а) в т. 1 думите “като непълнолетен” да отпаднат;
б) в т. 2 предлагаме правен критерий вместо фактически - лицето
да е поставено под запрещение.
16. По чл. 6:
а) В ал. 1, т. 1 неоправдано е едно лице да не може да стане
адвокат ако е едноличен търговец, а да може да стане - ако е управител на
търговско дружество.
б) В т. 3 след думата “освен” да се прибавят думите “ако работи”.
в) В ал. 1, т. 4 да се добавят и дознателите.
Предлагаме уредбата в т. 4 да изчака окончателното приемане на
промяната на чл. 129, ал. 3 от Конституцията и тогава да се приеме
отделна редакция в частта за съдиите, прокурорите и следователите. Тя би
трябвало да бъде съобразена с новата редакция на чл. 129, ал. 3, т. 5 от
Конституцията. А “дисциплинарното уволнение” да се запази за съдия по
вписванията, съдия-изпълнител и юрисконсулт.
г) По ал. 3: Конституцията предвижда в чл. 68, че народните
представители не могат да извършват дейност, която според закона е
несъвместима с положението на народен представител. Тъкмо този закон
трябва да установи такава несъвместимост. Според нас, няма оправдание
народните представители, които имат такава висока конституционна
мисия, да действат като адвокати. Най-справедливо би било, ако за
времето, когато са избрани като народни представители и упражняват
конституционната функция на народните представители да спират
упражняването на адвокатската професия. В този смисъл разпоредбата
трябва да позволи един народен представител да се регистрира като
адвокат, но да не упражнява адвокатска дейност. Поради това предлагаме
думите “и упражняват адвокатска дейност” да бъдат заличени.
От друга страна, независимо от съществуващите в закона гаранции
за безпристрастност на съда и подчиняването му само на закона,
участието в процеса на адвокат, който е и народен представител, поражда
съмнение в обективността на процеса и съдържа опасност за нарушаване
на принципа за равнопоставеност на страните.
17. По чл. 7:
а) В ал. 1 документите, които трябва да подаде кандидатът за
адвокат за приемане в адвокатската колегия, не трябва да се определят с
решение на Висшия адвокатски съвет. Тези документи трябва да бъдат
определени в Закона за адвокатурата, тъй като въпросът, до който се
отнасят, е важен и съгласно чл. 3, ал. 1 ЗНА трябва да бъде уреден в
закона.
б) Предлагаме ал. 2 да придобие следната редакция:

“(2) Адвокатският съвет проверява дали са налице предпоставките
за придобиване на права на адвокат и в 14-дневен срок от подаване на
молбата се произнася с мотивирано решение за вписване или за допускане
до изпит.”
18. По чл. 8:
а) В ал. 1 за пояснение би било добре да се добави, че става дума за
решението по чл. 7, ал. 2 от закона.
б) В ал. 2 думите “подаването й” да се заменят с “постъпването.”
в) В ал. 5 трябва да се уреди и въпросът за мълчаливия отказ.
г) В ал. 6 съдебната защита пред Върховния касационен съд трябва
да бъде двуинстанционна - тричленен и петчленен състав.
Правилно е обжалването да се осъществява пред Върховния
касационен съд, но не е достатъчно съдебната защита да бъде
едноинстанционна. Затова в редица текстове, в които става въпрос за
обжалване пред Върховния касационен съд, би трябвало да се приеме, че
обжалването става пред 3-членен състав на този съд, а решенията на 3-
членните състави да подлежат на касационно обжалване пред 5-членни
състави на ВКС. Не бива да се забравя, че в редица случаи (вж. чл. 11, ал.
5, чл. 15, ал. 3, чл. 19, ал. 3) обжалването ще се извършва от чуждестранни
адвокати и за престижа на нашата правна система би било оправдано
съдебното обжалване да бъде поне двуинстанционно.
19. По чл. 9:
а) препоръчваме критериите за състава на изпитните комисии да се
определят със закон;
б) в ал. 2 изпитът да бъде устен и да се провежда върху знанията на
адвоката за актовете, които регламентират адвокатската професия -
Законът за адвокатурата и наредбите на Висшия съдебен съвет.
Кандидатът за адвокат е положил успешно държавни изпити пред 3-
членна държавна комисия, съставена от двама хабилитирани

университетски преподаватели и един член на ВКС или прокурор от ВКП
или В АП при завършване на юридически факултет. Бил е стажант и е
полагал теоретико-практически изпит пред комисия на Министерството
на правосъдието. Бил е помощник-адвокат в продължение на две години.
Да бъде отново изпитван, освен за актовете на професията, която ще
упражнява, е безсмислено както за кандидата, така и за екзаминаторите,
които са провеждали предишните изпити и преценили, че този кандидат
има необходимите юридически знания.
20. В чл. 10, ал. 1 текстът на адвокатската клетва е излишно
усложнен.
Предлагаме да се обсъди примерно следната редакция ал. 1:
“(1) Заклевам се, да изпълнявам задълженията си като адвокат
добросъвестно и в съответствие с Конституцията и законите на Република
България. Да бъда достоен за доверието и уважението на моите клиенти,
да защитавам с всички законни средства техните права и интереси. Да
пазя доверените ми в кръга на професионалните ми качества и търсената
правна помощ сведения, които засягат личността, честта и достойнството
на моите доверители и подзащитни. В изпълнение на служебните си
задължения да проявявам уважение към органите на съдебната власт.
Заклех се.”
21. Редакцията на чл. 12 надхвърля изискванията на Директива
98/5/ЕС и на Съвета на Европа от 16.02.1998 г. за улесняване
постоянното упражняване на адвокатска професия в държава-членка (чл.
1, т. 2, б. “а” в Директивата), като предоставя това право и на граждани на
държави, нечленуващи в Европейския съюз.
Предлагаме чл. 12 да придобие примерно следната редакция:
“Чл. 12. Граждани на държави, членки на Европейския съюз,
придобили адвокатска правоспособност съгласно законодателството на
една от тези държави, могат да упражняват адвокатска дейност на
територията на Република България под формата на еднократно оказване
на съдействие и защита или при трайно установяване на територията на
Република България.”
22. По чл. 13:
а) В ал. 1 понятието “държава по произход” да се замени например
с “държавата, в която е придобита адвокатска правоспособност”. Това
описателно определение по-ясно и по-разбираемо изразява съдържанието,
което се влага в него.
б) В удостоверението по ал. 2 следва да се определи и обемът на
адвокатските му права съгласно законодателството на държавата, в която
е регистриран като адвокат.
в) Алинея 4 създава впечатлението, че чуждестранният адвокат
трябва да бъде ограничаван в правото му да си има кантора. Едва ли това
е замисълът на закона. Затова предлагаме изр. 1 на ал. 1 да отпадне.
Не е необходимо, според нас, понятието “кантора”, което отдавна е
утвърдено в практиката, да бъде определяно в Допълнителните
разпоредби.
Предлагаме ал. 4 да придобие следната редакция:
“(4) Чуждестранният адвокат може да използва кантора на
територията на Република България. В този случай, чуждестранният
адвокат е длъжен да уведоми Висшия адвокатски съвет.”
23. Предлагаме чл. 14 да отпадне. Той създава редица неясноти, а
главното в него като че ли се съдържа в чл. 15.
24. По чл. 15:
а) В ал. 1, т. 2 изразът “в случаите, когато се явява пред български
съд” да отпадне. Българският език е необходим за пред всички държавни
органи, а не само пред съда.

б) В ал. 1, т. 3 са неясни функциите на българския адвокат.
Понятието “придружава” е твърде неопределено. Би било правилно да се
предвиди, че може да се посочва и повече от един адвокат или адвокатско
дружество.
в) В ал. 2, т. 3 не е ясно какво става с регистрацията ако
българският адвокат впоследствие се оттегли? Това изискване еднократно
и само към момента на регистрацията ли е, или има постоянен характер?
25. В чл. 16 не става ясно, дали това е само адвокатът по чл. 15, ал.
2, т. 3 или може и с друг адвокат.
Може би си струва чл. 16 да бъде заличен, защото в сегашния си
вид създава твърде много неясноти.
26. В чл. 18, т. 3 да се добави думата “приравнителен”.
27. В чл. 19, ал. 3 е неоправдана необходимостта от оценка на
неговата практика. Думата “оценка” предполага анализ по същество на
практиката на чуждестранния адвокат. Тук може би има по-голямо
значение дали лицето има действителна и непрекъсната практика, а не как
се оценява тя. Предлагаме да се запази само количественият критерий.
28. По чл. 20:
а) В ал. 1 предлагаме цифрата “3” да се замени с цифрата “5”, за да
има съпоставимост с времето, с което продължава юридическото
образование в България.
б) В ал. 2 трябва да отпадне необходимостта от оценка на
способностите на чуждестранния адвокат.
в) В ал. 3 е препоръчително университетският преподавател да е
хабилитиран.

Освен това, в състава на изпитната комисия не трябва да се
включва член на Висшия контролен съвет на адвокатурата, а да бъде
включен представител на Върховната касационна прокуратура.
29. Член 22 не съдържа най-важното - описание на функцията на
помощник-адвоката. Необходима е изцяло нова редакция, която да
предвиди, че “помощник-адвокатът има всички права на адвокат, без
правото на самостоятелно процесуално представителство пред съд”.
Трябва да се създаде повече позитивна уредба на материята, която
се отнася за статуса на помощник-адвоката и адвокатските сътрудници.
Не е указано, също така, как се определя патронът на помощник-
адвоката. Според нас, правилно би било патронът да се определя от
адвокатския съвет след вземане съгласието на бъдещия патрон, а
евентуално - и съгласието на кандидата за помощник-адвокат.
30. По чл. 23:
а) Този текст трябва да се допълни с указание, че адвокатските
сътрудници трябва да имат право на достъп и до преписките, образувани
от органите на изпълнителната власт. Това произтича и от разпоредбата
на ал. 3.
б) В ал. 1 предлагаме да се добави и дознанието. Неясен е и изразът
“досиета на дела и преписки”.
в) В ал. 3 би било добре да се добави, че “достъп се осигурява след
като се покаже копие от пълномощното на работодателя по това дело”.
31. Член 25 предлагаме да се допълни, че “адвокатът
преустановява дейността си и при избирането му за народен
представител”.
32. Предлагаме да се обобщи, че адвокатът се отписва когато заеме
длъжност, несъвместима с адвокатската професия.

33. Глава шеста се състои само от две разпоредби. Те биха могли
да се обединят в една и да се отнесат към Глава първа “Общи положения”
или в главата, уреждаща компетентността на Висшия адвокатски съвет.
34. По чл. 26:
а) В ал. 1, т. 1 изразът “всички области”, а в т. 2 думата “всякакви”
да отпаднат.
б) В ал. 2 изискването за 5-годишен юридически стаж, за да може
един адвокат да се явява пред Върховния касационен съд, би трябвало да
важи и за Върховния административен съд.
в) В ал. 3 изразът “държавните и общински органи” да се замени с
“административни органи”.
35. В чл. 27 да се добави, че “адвокатът може да представлява
клиент по възложена служебна защита”.
Би могло да се обмисли и чл. 27 да отпадне.
36. В чл. 28, ал. 2 да се конкретизира кога е налице неоснователно
оттегляне на пълномощното. В сегашния си вид текстът е неясен и ще
породи трудности и противоречива практика при прилагането му.
37. В чл. 30, ал. 1 след думите “квалификацията на адвокатите” да
се добавят думите “и подготовката на чуждестранните адвокати”.
38. Предлагаме чл. 31, ал. 1 да придобие примерно следната
редакция:
“(1) Всички органи на съдебната власт, дознателите,
административните и други служби в страната, са длъжни да оказват
съдействие на адвоката при изпълнението на неговите задължения.“

39. В чл. 33 трябва да се добави, че “за достъп до делото е
необходимо пълномощно от страна по делото за представителство по
делото или за неговото проучване”.
40. Предлагаме нова редакция на чл. 34, изр. 2: “Заверените от
адвоката книжа могат да се използват като доказателство.”
41. По чл. 35:
а) Член 35 създава възможност за злоупотреба с права от страна на
адвокатите. В този случай е препоръчително да се дадат повече гаранции
срещу евентуална злоупотреба. Те могат да бъдат в две посоки - да се
уточни кръгът на тези особено тежки престъпления, за които защитата по
чл. 35 няма да важи и особени процедури, по които да бъдат извършвани
претърсването и изземването - например в присъствие на председателя на
адвокатския съвет. Кореспонденцията трябва да бъде абсолютно
защитена. Останалите книжа трябва да бъдат защитени само доколкото се
намират в кантората на адвоката или са у него.
б) В ал. 2 думата “доказателствено средство” да се замени с
“доказателство”.
в) Алинея 4 трябва да се подобри редакционно, за да се избегне
неколкократното повтаряне на думата “относно”.
г) В ал. 5 защитата, която се отнася за адвоката и адвокатския
помощник, е пресилена по отношение на адвокатските сътрудници.
42. В чл. 36, ал. 1 след думите “клиента си” да се добави
“включително”.
43. По чл. 37:
Член 37 не урежда права на адвоката, а задължения. Поради това
неговото систематическо място е в следващата глава, или в следващия
раздел на тази глава, посветена на задълженията на адвокатите, ако двете
глави се обединят в една с два раздела.
Предлагаме ал. 3 да придобие следната редакция, която
систематически може да отиде като ал. 3 на чл. 38:
“(3) Когато се постигне доброволно уреждане на спора, се дължи
уговореното възнаграждение”.
44. В чл. 38, ал. 3 предлагаме след думата “възнаграждение” да се
постави точка и останалият текст да отпадне.
45. По чл. 40:
а) в ал. 1, т. 3 е неясно понятието “близки”;
б) в ал. 2 предлогът “на” да се замени с “по”.
46. По чл. 41: клиентската сметка отпадна при нотариусите. При
адвокатите не са налице някакви сериозни основания за нейното
съществуване. Освен за данъчни злоупотреби, пране на пари и
възможности за мамене на клиента, клиентската сметка ще натовари
адвоката с неприсъщи на професията счетоводителски усилия. Ето защо
предлагаме да се обсъди отпадането на тази разпоредба.
47. В чл. 42, ал. 3 думите “в съдебна зала” да бъдат заменени с “в
съдебно заседание”.
48. Предлагаме чл. 43 и 48 да бъдат обединени.
49. По чл. 44:
а) В ал. 3 и 4 се създават правила само за гражданското
съдопроизводство. Те трябва да се допълнят с аналогични правила на
наказателния процес.

б) В ал. 5 да бъде уточнено съдържанието на понятието “свързани
лица”. Разпоредбата може и да отпадне.
50. В чл. 46, ал. 2, изр. 2 предлагаме да се прередактира, като се
посочат и реквизитите на постановлението.
51. В чл. 50, ал. 2 след думата “работа” предлагаме да се сложи
точка и останалият текст да отпадне.
52. В чл. 52, ал. 2 да отпадне санкцията, която предвижда
лишаване на адвоката от упражняването на много съществени лични
права. Трябва да бъде предвидена друга санкция. Естествено е в тези
случаи просрочените дължими вноски да се събират със съответната
лихва.
53. По чл. 53: адвокатската професия не е източник на повишена
опасност, за да се създава задължителна застраховка. Предлагаме
застраховката да бъде доброволна.
54. По чл. 54:
а) Редакцията на ал. 1 породи много оживени спорове относно
възможността адвокатската професия да бъде осъществявана от търговски
дружества. Застъпени бяха две противоположни становища.
Едното становище, като се позовава на чуждия опит, изтъква, че
дружествената форма е съвместима с адвокатската професия, създава
работа в професията за младите адвокати, позволява комплексно (по
всички правни отрасли) обслужване на клиентите, създава достатъчно
финансови възможности за застраховане дейността на адвоката за
причинени на клиента вреди и др. Във всеки случай е оправдано тази
форма на сдружаване да бъде предвидена в закона и да й се даде шанс за
доказването на целесъобразността от нейното съществуване на практика.

Другото становище изтъква, че допускането на търговските
дружества в адвокатската професия противоречи на нейните основни
принципи, които предполагат лично доверие между адвокат и клиент,
непосредствен контакт и общуване между тях и възможност за пряк избор
на адвокат от клиента. “Дружествената форма” ограничава личната
отговорност на адвоката по отношение на клиента. Създаването на
дружества с ограничена отговорност поражда опасността за
монополизиране на професията от няколко могъщи адвокатски
дружества, което ще принуди хиляди адвокати от класическия тип да
напуснат професията, защото няма да могат да издържат конкуренцията с
финансово мощните адвокатски дружества. Сериозна опасност за
професията представлява възможността адвокатските дружества да
укриват данъци и перат незаконни пари.
б) В ал. 2 след думата “дружество” да се постави тире.
в) В ал. 3 думите “не са търговци” да отпаднат.
55. В чл. 60 след думата “прилагат” да се добави “съответно”.
56. В чл. 62 възлагането за извършване на определена работа или
съвместното поемане на работа по определени дела чрез така наречения
договор за сътрудничество не може да стане без съгласието на клиента,
поради intuitu personae характера на договора за правна помощ.
Предлагаме чл. 62 да придобие примерно следната редакция:
“Чл. 62. Адвокат или адвокатско дружество може да сключва
договор за сътрудничество с друг адвокат или адвокатско дружество. С
договора се уговаря извършването на определена правна работа или се
поема заедно работа по определени дела.”
57. В чл. 63, ал. 2 думите “при условие, че е предизвестил клиента
за това” да се заменят със “със съгласието на клиента”.

58. По чл. 67:
а) Алинея 3 не е съгласувана с ал. 2. Няма как по-късно
предложените промени да са били обнародвани.
б) В ал. 4 изразът “колкото н адвокати да присъстват” да се замени
с “независимо от броя на присъстващите членове”.
в) В ал. 6 предлагаме да се създаде ново изр. 2 със следното
съдържание: “Пълномощните трябва да бъдат представени в адвокатския
съвет най-рано един ден преди събранието.”
г) В ал. 7 упълномощаването на един адвокат от трима други
адвокати за участие в Общото събрание предлагаме да бъде предвидено
само за Софийската адвокатска колегия, а за останалите адвокатски
колегии да се предвиди упълномощаване от не повече от двама адвокати.
д) Предлагаме ал. 8 да придобие примерно следната редакция:
“(8) Решенията се приемат с явно гласуване, освен тези за избор на
органи на адвокатската колегия.”
59. В чл. 71, ал. 1 след думите “могат да се обжалват от всеки” да
се добавят думите “участвал в гласуването”.
60. В чл. 72, ал. 3 и 4 уредбата относно председателя може да
отпадне, защото се съдържа в чл. 77, ал. 1.
61. В чл. 74, ал. 1 думата “има” да се замени с “провежда”.
62. По чл. 75:
а) точка 7 не е съгласувана с чл. 123, ал. 7;
б) процедурата в т. 14 също да се съгласува с чл. 89, ал. 2;
в) предлагаме т. 18 да отпадне.
63. Член 77, ал. 1 и 2 дублират чл. 72, ал. 3 и 4.

64. По чл. 80, ал. 2: може би, по примера на чл. 82, ал. 2, да се
предвиди възможност за членове на Контролния съвет да могат да бъдат
избирани адвокати, включително и за председател, с по-малък стаж
когато е невъзможно да се изберат членове, отговарящи на изискването на
чл. 80, ал. 2.
65. В чл. 81, ал. 1 думата “изпълнение” да се замени с
“упражняване”.
66. В чл. 82, ал. 2 да бъде предвидено, че на членовете на
дисциплинарния съд не трябва да е налагано дисциплинарно наказание
през последния мандат. Като съдник членът на дисциплинарния съд
трябва да бъде изряден.
Освен това, в този текст изразът “адвокатска практика” да бъде
заменен с “адвокатски стаж”, защото става въпрос за стаж. Практиката
има друго значение.
67. Предлагаме чл. 84 да отпадне, тай като има цяла глава,
уреждаща процедурите при дисциплинарното производство.
68. В чл. 85 думата “редовното” да се заличи.
69. По чл. 89:
а) В ал. 1 предлагаме да се определи по-дълъг срок. Разпоредбата
на ал. 1 да се съгласува с ал. 4.
б) В ал. 2 трябва да се укаже в какъв срок може да се обжалва
решението на Висшия адвокатски съвет. Освен това, думата
“предшестващата” трябва да се замени с “предходната”, а “списъкът на
кандидатурите” - със “списъка на кандидатите” (както е в ал. 3).

70. В чл. 97 ал. 3 думите “колкото и делегати да присъстват” да се
заменят с “независимо от броя на присъстващите”.
71. В чл. 98, ал. 4 думите “както и” да отпаднат.
72. Необходимо е да се преосмисли запазването на наименованието
“наредба” по чл. 107 от законопроекта.
Необходимо е да се въведе двоен правен режим за наредбите, които
са предвидени в закона и за наредбите, които Висшият адвокатски съвет
ще приема като актове на самоуправление.
Би било добре да се помисли и наредбите, предвидени в закона, да
се приемат с квалифицирано мнозинство.
73. Заглавието на раздел IV (който ще стане раздел V) от гл. ХП
предлагаме да бъде изменено на “Висша дисциплинарна комисия”.
74. Предлагаме някои от компетенциите на Висшия адвокатски
съвет да преминат към тези на Общото събрание на адвокатурата.
75. Член 107 предвижда, че Висшият адвокатски съвет издава
наредбите “предвидени в закона” и приема Етичния кодекс на адвокатите.
А чл. 108, т. 3 предвижда, че Висшият адвокатски съвет “издава
наредбите, възложени му от този закон”. Двата текста трябва да бъдат
прецизирани и да се уточви за кои наредби става дума в единия, или в
другия случай.
76. Член 108, ал. 1, т. 3 и 4 повтарят чл. 107, ал. 1.
77. В чл. 109, ал. 2 думата “посочен” предлагаме да бъде заменена
с “определена”.

5. По чл. 116:
Систематическото място на ал. 2 е след чл. 128. Обжалването на
решенията на Висшата дисциплинарна комисия трябва да се урежда едва
след като е изчерпана материята на дисциплинарното производство.
Предлагаме да се създаде нова ал. 2, която да определя състава на
Дисциплинарната комисия при адвокатските колегии.
Сегашната ал. 2 да стане ал. 3.
В ал. 2 (нова, ал. 3) след думите “подлежат на обжалване” да се
добави “чрез Висшата дисциплинарна комисия”.
6. Обща бележка по гл. XIII (гл. XVI по законопроекта). Като
общ подход в уредбата на тази глава се очертава използването на модела
на наказателното право и наказателния процес. Това се изразява в
използваната правна терминология: “реабилитация” (чл. 121), “достатъчно данни за образуване на дисциплинарно производство” (чл. 122) и др. Този подход е принципно неправилен, поради дълбокото различие, което съществува между дисциплинарната и наказателната отговорност. Ако се търси модел за уреждане на дисциплинарната отговорност на адвокатите по-скоро това трябва да бъде дисциплинарната отговорност по Кодекса на труда, без по този начин да се предпоставя, че те имат обща правна природа.
7. В чл. 117 думата “нарушение” да се замени с “неизпълнение”.
Предлагаме чл. 117 да придобие примерно следната редакция:
“Чл. 117. За неизпълнение на задълженията адвокатът и помощник-
адвокатът носят дисциплинарна, гражданска и наказателна отговорност.”
8. По чл. 118, ал. 2.
Изброяването на дисциплинарните нарушения трябва да бъде
примерно, поради тяхното голямо разнообразие. За да се изрази ясно
примерният характер на това изброяване, то трябва да завърши с една
последна точка с примерно следната редакция:
“други нарушения на задълженията на адвоката.”
82. В чл. 118, ал. 2 предлагаме да се направят следните изменения:
а) В т. 1 изразът “допускане на” да отпадне.
б) Точка 2 да се прередактира примерно така:
“2. системно неизпълнение на задълженията;”
в) В т. 3 изразът ”и достойнството” да отпадне. Тази точка може да
се обедини с т. 7.
г) В т. 5 да се конкретизират онези способи за реклама, които са
забранени за използване от адвоката.
д) Точки 6, 9 и 10 предлагаме да отпаднат.
Предлагаме да се предвидят нови нарушения с примерно следното
съдържание:
“умишлено причиняване вреди на клиента;
укриване на важни обстоятелства при приемането за адвокат;
неизпълнение предписанията на Етичния кодекс на адвоката;
виновно неизпълнение на друго задължение, произтичащо от този
закон.”
83. По чл. 119:
а) Да се добави означението “(1)”.
б) Глобата в ал. 1, т. 2 трябва да се определи в абсолютна парична
сума “от.... до”.
в) В ал. 1, т. 3 след думата “лишаване” да се добавят думите
“право да”.
г) В ал. 3 думата “вида” да се замени с “формата”, а думата
“подбудите” да отиде след думата “нарушението”.

д) В ал. 4 порицанието е дисциплинарно наказание (вж. ал. 1, т. 1),
затова не може да се налага еднолично от председателя на
дисциплинарния съд.
84. По чл. 121:
а) Вместо “реабилитация” да се предвиди “заличаване по право” и
“предсрочно заличаване на наложеното дисциплинарно наказание”.
б) Предлагаме да се обсъдят следните две алинеи с примерно
следното съдържание:
“(1) Дисциплинарните наказания по чл. 119, ал. 1, т. 1 и 3 се
заличават с изтичане на 1 год. от налагането им, а наказанията по чл. 119,
ал. 1, т. 2-5 - се заличават с изтичане на 3 год. от изпълнението им.
(2) Заличаването на дисциплинарните наказания има действие
занапред.”
85. В чл. 122 е необходимо да се отграничат отделните стъпки в
производството. В момента се прави смесване на понятията
“производство” и “дело”. Би било добре да се разграничат постъпването
на писмено съобщение, проверката и същинското дело.
86. По чл. 123, ал. 3: правилно в този текст е предвидена
възможността да се прави отвод на докладчика, но такава възможност
трябва да се създаде и за членовете на дисциплинарния съд.
87. По чл. 124:
а) Разпоредбата на ал. 1 не е съгласувана с чл. 84. Не е ясно, дали в
дисциплинарните съдилища ще има повече от един състав или всички
членове ще заседават като един състав. Ако ще има повече от един състав,
това налага промяна в чл. 84 и изисква да се уточни от колко души ще е
всеки състав.

Ако чл. 84 ще се прилага и всички членове на съда съставляват
един състав - ал. 1 на чл. 124 следва да отпадне.
В ал. 1 съставите да бъдат предварително определени като
гаранция за безпристрастност при разглеждане на дисциплинарното дело.
б) В ал. 2 думата “постъпването” да се замени с “образуването”.
в) В ал. 3 думата “делото” да се замени със “заседанието”.
г) В ал. 4 думите “доказателствата си” трябва да се заменят с
думите “доказателства в негова подкрепа”.
В чл. 124, ал. 4 да се прередактира, защото доказателствата не
могат да бъдат свои и чужди. След думата “доказателства” да бъде
добавен изразът “в негова подкрепа”.
д) Предлагаме ал. 5 на чл. 124 да стане ал. 7 на чл. 123. Намираме,
че именно чл. 123 е систематическото място за уреждане компетентността
на съда.
е) Предлагаме ал. 6 да отпадне и тези въпроси да се разглеждат от
съответните регионални съвети и дисциплинарни съдилища.
88. Процедурата в чл. 125 е твърде лаконично уредена. Тъй като
материята е специфична, добре би било да се разработят конкретни
процедурни правила, а да не се препраща към съществуващ процесуален
закон. Не е ясно как ще се процедира, ако адвокатът не се яви пред
дисциплинарния съд.
В ал. 4 изразът “дисциплинарно обвиненият” да се замени с
“адвокатът, срещу когото е образувано дисциплинарно производство”.
89. По чл. 126:
а) В ал. 1 изразът “по правилата на този закон” да отпадне.
б) В ал. 4, изр. 2 не е ясно какво се депозира. Думите “ да вземе
решението” да се заменят с израза “да постанови те”.

Освен това, допуска се мотивите да бъдат обявени след решението.
А как да бъде обжалвано решение без да има мотиви, от които да се
черпят аргументи и за пороците на решението?
90. Предлагаме в чл. 127, ал. 2 да придобие следната редакция:
“(2) Висшата дисциплинарна комисия насрочва заседание в 7-
дневен срок от постъпването на дисциплинарното дело. Заседанието се
провежда в едномесечен срок от насрочването.”
91. По чл. 128:
а) Предлагаме ал. 1 да придобие следната редакция:
“(1) Висшият адвокатски съд разглежда делото по реда на чл. 124-
126.”
б) В ал. 2 не е ясно кои са страните пред Висшата дисциплинарна
комисия. Изобщо, уредбата е крайно недостатъчна. Необходимо е да се
предвидят процедури за две хипотези - когато Висшата дисциплинарна
комисия действа като първа инстанция по отношение на ръководители на
адвокатурата, и когато пред него се обжалват решения на
дисциплинарните комисии на адвокатските колегии.
Пред нас възникна и въпросът, дали е справедливо правата на
редовите адвокати да бъдат защитени от две инстанции, а тези на
ръководителите на адвокатурата да се ползват само от защита пред
Висшата дисциплинарна комисия? Може би си струва да се обмисли
създаването на първоинстанционно и второинстанционно отделение във
Висшата дисциплинарна комисия.
92. По чл. 129:
а) в ал. 1 думите “бюджета на” да се заличат;
б) в ал. 2 не е ясно как се определя този срок, който следва да бъде
спазен. Да се предвиди, че само адвокатският съвет, а не и
дисциплинарният съд, могат да искат издаването на изпълнителен лист.

93. По чл. 130:
а) Предлагаме ал. 2 да отпадне. Това са обстоятелства, които
позорят лицето и накърняват неговото достойнство. Разпоредбата
противоречи на Преамбюла на Конституцията, която въздига човешкото
достойнство във върховен принцип.
б) В ал. 3 да се уточни, че става дума за “съответния регионален
адвокатски съвет”, думата “данни” да отпадне.
94. В чл. 131 не е ясно за какви глоби, които се налагат от
председателя на адвокатския съвет, става дума? Не е ясно как ще се
изпълнява наказанието по чл. 119, т. 1 - порицание.
Допълнителни разпоредби:
95. По § 1:
а) в т. 1 думата “правоспособност” да отпадне;
б) редакцията на т. 2 да бъде описателна “държавата, в която е
придобита адвокатска правоспособност”;
в) в т. 3 е спорно дали понятието “кантора” се нуждае от специално
определение в закона.
Преходни и заключителни разпоредби
96. По § 4, ал. 3 се изразиха становища - и за отпадне на алинеята,
и за оставането й. Все пак, ако се запази наказанието по чл. 119, ал. 1, т. 5
необходимо е легално определение на повторното нарушение. За този
случай предлагаме да се обсъди примерно следната редакция на т. 4:
“4. Нарушението е повторно, когато е извършено в едногодишен
срок от влизане в сила на решението, с което нарушителят е наказан за
нарушение от същия вид.”
97. В края на законопроекта предлагаме да се създаде един нов
член, в който да се укаже, че когато наредба на Висшия адвокатски съвет

е акт на самоуправление, тя подлежи на обжалване от адвокати пред
Върховния касационен съд, а когато с наредба се засягат права на трети
лица - обжалването да се извършва пред Върховния административен
съд.