Консултативен съвет по законодателството
СТАНОВИЩЕ
Относно: Законопроекта за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, № 402-01-14 от 17.04.2003 г., внесен от Министерския съвет

---

СТАНОВИЩЕ
Относно: Законопроекта за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, № 402-01-14 от 17.04.2003 г., внесен от Министерския съвет
На свое заседание на 28 април 2004 г. Консултативният съвет по законодателството обсъди Законопроекта за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство,
внесен от Министерския съвет и прави следните предложения за неговото подобряване.

I. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ
1. Целесъобразно би било още в заглавието да се изтъкне основната цел на законопроекта - създаване на специална защита на определен кръг лица. В този смисъл предлагаме да се обсъди примерно следното заглавие: “Закон за специална защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство”.
2. Качеството “застрашеност” на лицето, което е основно за законопроекта, въведено още в неговото заглавие и след това многократно употребявано, би трябвало да бъде специално определено още в началните му текстове - например в чл. 2 или 3, а не инцидентно, както сега е направено, едва в чл. 17, ал. 1, т. 4.
3. Забраните, предвидени в чл. 6, ал. 3, чл. 11, ал. 2, чл. 15, ал. 4, чл. 20, ал. 2 и 3 и чл. 24, ал. 4, не са скрепени със съответна санкция. Целесъобразно е създаването на самостоятелна глава IV с наименование “Административнонаказателни разпоредби”. Той би следвало да включва няколко разпоредби няколко члена със следното съдържание:
а) предвиждане на административнонаказателна отговорност, ако съответното нарушение не подлежи на по-тежко наказание:
б) установяване на органи, констатиращи нарушението;
в) установяване на органи, издаващи наказателното постановление;
г) препращане към ЗАНН по въпроси за реда на издаване и обжалване на наказателните постановления.
4. Изключителната мярка “промяна на самоличността”, предвидена в чл. 6, ал. 1, т. 5, изисква допълнително отчитане на деликатните и сложни взаимоотношения и последици от
2

налагането й в сферата на гражданското право, на семейното право и на наследственото право, които този законопроект не е взел предвид. Като се има предвид важността на тези въпроси за правата на личността, правилно би било, според нас, изрично да се предвиди, че те трябва да се уговарят задължително в съответното споразумение.
5. Предлагаме да се обсъди възможността от създаването на секретен регистър за лицата с променена самоличност .
6. Особено внимание заслужават случаите, в които недееспособни лица - малолетни или поставени под запрещение, ще се окажат под “специална защита” и едновременно с това във фактическа невъзможност да изпълняват задълженията, свързани с тази защита. Уместно би било правната уредба в това отношение да се допълни.
7. В някои отношения се използват непрецизно отделни термини. В едни случаи се говори за “тежки умишлени престъпления” (чл. 1), а в чл. 2, който визира същите престъпления, вече се говори за “тежки престъпления”.
8. Предвидена е доста широка делегация по отношение на правилника за прилагане на закона (чл.13, чл. 15, ал. 6, чл. 25). Като се има предвид изключителната деликатност на въпросните, които са предмет на правна уредба в законопроекта, предлагаме да се обсъди възможността за ограничаване на тази законова делегация.
9. Като цяло законопроектът се нуждае от по-нататъшно правнотехническо усъвършенстване.
3

II. КОНКРЕТНИ БЕЛЕЖКИ
10. По чл. 1:
Обхватът на този закон - специална защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство и, според нас, не бива да бъде обвързана с формата на вината - в случай само на умисъл. В този смисъл предлагаме прилагателното “умишлени” да отпадне. Ако това предложение бъде възприето, промяната би трябвало по-нататък да се отрази и в следващите текстове.
Предлагаме да се обсъди примерно следната редакция на
чл. 1:
“Чл. 1. Този закон урежда условията и реда за осигуряване на защита от страна на държавата на лица, застрашени във връзка с наказателно производство и на лица пряко свързани с тях.”
11. По чл. 2:
Предлагаме следната нова редакция на чл. 2, която, струва ни се, по-точно би изразила влагания смисъл:
“Чл. 2. Целта на закона е да подпомага борбата с тежки престъпления и с организираната престъпност, за да се постигне по-висока разкриваемост на престъпленията и осъждане на извършителите им и осигури безопасност на лицата, чийто показания, обяснения или информация са от съществено значение за наказателното производство.”
12. По чл. 3:
Още веднъж следва да се обмисли обхватът на защитените по този закон лица, тъй като по замисъл тук те трябва да бъдат посочени изчерпателно. В кръга на тези лица например, основателно може да се включи и частният обвинител.
В т. 1 е необходима изключителна прецизност при очертаване на кръга на лица по чл. 3, т. 1 и 3. Така очертаният от
4

вносителите кръг на лица, които биха могли да бъдат застрашени, не е пълен. Липсват частният обвинител и гражданският ищец, а съдебната практика (ТР на ОСНК № 2/2004 г.) ясно прави разграничаване между процесуалното положение на гражданския ищец, частния обвинител и пострадалия от престъплението. Ето защо, при решаването на този въпрос може да има два подхода - или точно изброяване на предвидените в НПК процесуални качества (да не се забравят и поемните лица), или една по обща формулировка примерно със следното съдържание; “лица, които разполагат с информация от съществено значение за наказателното производство”.
Неопределеност съдържа и изразът “особено близки отношения”, с който си служи т. 3. Възможно е той да бъде осмислен и чрез практиката. Но добре би било още тук съдържанието му да се обвърже с легална дефиниция в допълнителна разпоредба. Предлагаме изразът “в особено близки отношения” да се замени с “трайни фактически”.
Член 22, б. “а” от Наказателната конвенция за корупцията, предвижда, че страните по Конвенцията приемат необходимите мерки за предоставяне на ефективна и подходяща защита на “онези, които предоставят информация за престъпленията по чл. 2 до 14 или по някакъв друг начин сътрудничат на властите, които отговарят за разследването и наказателното преследване”.
Това предвижда по-широк кръг лица от посочените в закона. Ето защо предлагаме с цел да се изпълни поетото задължение по Конвенцията да се създаде нова т. 4, в която да се възпроизведе текстът на конвенцията, посочен по-горе.
13. По чл. 4:
Предназначен да даде изчерпателният каталог на съставите на НК и с това да очертае обхвата на закона, този член следва да
5

се обмисли още веднъж, като се прецени ще бъдат ли включени в този обхват и други съставомерни деяния.
Според нас, следва да бъде преосмислен кръгът от престъпления, при които може да има защита на свидетел, като бихме посочили два подхода - или за всички тежки престъпления, или най-малкото да се включат такива очевидно значими престъпления, каквито са убийството и изнасилването.
Да се включат и третите лица, които подлежат на защита.
14. Заглавието на раздел I на глава II предлагаме да се измени примерно така: “Програма за защита на застрашено лице и видове защита”.
15. По чл. 5:
Предлагаме чл. 5 да придобие следната редакция:
“Чл. 5. Програмата се състои от мерки, предприемани от държавни органи по отношение на лица, получили статус на защитени лица по този закон, наричана по-нататък “Програмата за защита”.
Мотиви: Отпадането на пълното наименование на
програмата в началото е с цел да се избегне повторението след наименованието на главата и наименованието на раздела, където то се дава в пълен вид.
16. По чл. 6:
Съдържанието на ал. 1, т. 4 предлагаме да се раздели като “настаняване в друго място за изтърпяване на наказанието” бъде обособено в самостоятелна точка като самостоятелна мярка.
В т. 5 се предвижда промяна на самоличността.
Това е нова и непозната на българското право мярка. Тя се споменава и в чл. 12, ал. 3 и раздел V от законопроекта. Ето защо
6

към въпросите на промяната на самоличността ще се връщаме на съответно място. Засега предлагаме “промяна на самоличността“ да се замени с “промяна на идентифициращи белези”.
Мотиви: В текстове на раздел 1 последователно се определят мерките за защита. В чл. 7 се определя мярката по чл. 6, ал. 1, т. 1, на т. 2 съответствува чл. 8 на т. 3 - чл. 9, на т. 4 - чл. 9. Промяната на самоличността обаче не се определя по възприетия от законопроекта модел, не се посочва и какво включва тя. Ето защо предлагаме да се говори за промяна на белези, с които се идентифицира личността.
17. По чл. 8:
Точка 4 предлагаме да остане до “учебно заведение”.
Предлагаме да се създаде нова т. 5 със следното съдържание:
“5. промяна на мястото за изпълнение на наказателните и другите принудителни мерки.”
Така се обхващат не само местата за изтърпяване на наказания, но и следствените арести, психо-неврологични заведения и др.
18. В чл. 9 изразът “се изразява в ” да се замени с “е”.
19. По чл. 10:
Ако бъде прието предложението по чл. 6, ал. 1, т. 4, съдържанието на чл. 10 също трябва да бъде конструирано в два отделни члена.
20. По ЧЛ.12:
Алинея 2 се намира в противоречие с чл. 20, ал. 2, т. 5. От последния става ясно, че се имат предвид задължения които: 1) са
7

възникнали преди включването на защитеното лице в програмата и 2) които не се изпълняват от държавата.
Този текст води до извода, че се запазва връзката между предишната и новата самоличност на лицето, която в ал. 3 на чл. 12 се описва като необратима. Но никъде не се пояснява дали промяната на самоличността е еднократна.
В същото време има задължения, които са лични и с нова самоличност ще бъде невъзможно и дори незаконно да се изпълняват.
В ал. 3 предлагаме да се посочи постоянният характер на тази мярка, като изразът “необратима” се замени със “завинаги”.
Според нас, е невъзможно лицето с променена самоличност да изпълнява задълженията си към трети лица. В този случай считаме, че задълженията следва да бъдат поети от държавата, а тя съответно да има регресен иск срещу лицето с променена самоличност.
Необходимо е в по-голяма пълнота да се регламентират последиците от промяната на самоличността - в областта на семейното право, наследственото право, осигурителното право и ДР.
Не е уреден въпросът за промяната на личността на недееспособните лица.
Може би най-съществените възражения относно промяната на самоличността са свързани с нейната необратимост. Необратимостта предполага, че промяната на самоличността е извън всеки субективен фактор, включително и извън волята на лицето приело такава мярка за защита.
Ако тази мярка остане в закона, то предлагаме да се запази нашето предложение за промяна на идентифициращи белези като алтернатива на промяната на самоличността.
8

Няма определение на понятието “промяна на самоличността”, използвано в законопроекта. Вероятно става дума не за промяна на самоличност, а за промяна на документи, легитимиращи физическото лице. Промяната на самоличността може да бъде само като изключителна мярка.
Възможните последици от прилагане на мярката “промяна на самоличността” не са предвидени в закона. Може би това ще се направи с приемане на подзаконовите актове, придружаващи закона, но по наше мнение, това не бива да се допуска, защото всъщност се налагат изменение в други закони.
Тази мярка ще доведе да неразрешими противоречия по повод осъществяване на политически права - напр. избирателно право - на лицето със сменена самоличност, при освобождаване от отговорност при повторност на престъпление, при отношенията с възходящи и низходящи родственици и др. Споразумението, които подписва защитеното лице, не може да бъде единствено основание за отказ от международно гарантирани права.
В заключение, като констатираме, че промяната на самоличността не се налага да бъде въвеждана по силата на международно задължение, смятаме, че нейното използване ще бъде преждевременно.
21. По чл. 12, ал. 2 във връзка с чл. 20, ал. 2, т. 5:
Поначало справедливо предвиденото тук би поставило застрашеното лице в състояние на нова застрашеност. Изпълнявайки тези си задължения то ще излъчва информация за себе си - за съществуването си, за местонахождението си, като с това може да застраши своята сигурност и реално да попречи на изпълнението на програмата.
9

22. По чл. 13:
Предлагаме чл. 13 да отпадне. Систематичното място на съдържанието му е в Преходни и заключителни разпоредби.
23. По чл. 14:
Предвидената в ал. 3 възможност не съдържа информация дали това възлагане е временно или може да бъде трайно или по принцип. По този начин то като че ли е поставено в зависимост единствено от волята на министъра на правосъдието. Добре би било тази възможност да се обвърже с конкретни обстоятелства, например отсъствие на страната или отсъствие поради отпуск.
В ал. 4, според нас, делегирането на правата за председателствуване трябва да става при определени условия, установени в закона.
24. По ЧЛ.15:
В ал. 1 думите “в администрацията” да отпаднат.
Алинея 2 предлагаме систематично да бъде преместена след чл. 18, тъй като това са действия, които следват от решението на Съвета по защита, а нямат устройствен характер.
В т. 2 след думите “прокурора” да се добави и “съдия докладчик”.
Предлагаме ал. 4 да придобие следната редакция:
“(4) При изпълнение на програмата за защита, бюрото по защита може да иска съдействие от всички компетентни държавни органи, което не може да бъде отказано.”
В ал. 5 Бюрото за защита да се отчита пред Съвета по защита, а не само пред неговия председател.
10

25. По чл. 16:
В ал. 1 след знака думата “от” да се замени с думата “на”, а думата “фаза” да се замени с “производство”.
В ал. 2, т. 3 текстът да стане само “съответният прокурор”.
В ал. 4 във връзка с ал. 5; целесъобразно би било отказът на прокурора да може да се обжалва пред Съвета по защитата в тридневен срок от направилия искането, за да се избегне евентуално неоснователен отказ и възможности за нежелани последици.
26. По чл. 17:
В ал. 1, т. 1 да се посочи какви данни от наказателното производство се искат.
В т. 3 да се посочи, че става въпрос за обоснован извод, че показанията, обясненията или информацията осигуряват доказателства от съществено значение за наказателното производство.
В т. 4 изразът “във връзка с наказателното производство” предлагаме да се постави накрая на изречението.
Точки 5 и 6, според нас, са неясни и следва да бъдат уточнени.
В ал. 2 думата “състояние” да се замени с “положение”.
27. По чл. 18:
В ал. 1 след думата “заплахата” да се добави “се произнася
като:”
В края на ал. 2 да се добави изразът: “с изключение на случая по чл. 6, ал. 1, т. 5.
Следва да се помисли дали при недопустимост на обжалване, каквато е предвидена тук, не е целесъобразно в една
11

нова ал. 4 да се предвиди възможност Съветът по защита да може да преразглежда своите решения.
28. По чл. 20:
Целесъобразно би било да се помисли дали не трябва да се предвиди възможност за промяна на мярката за защита в рамките на приета вече програма при изменение на обстоятелствата, като в този смисъл бъде създадена и една нова ла. 5 на този член.
В ал. 1, т. 6 предлагаме да стане т. 1.
В т. 2 предлагаме да се използва множествено число “видовете мерки”.
В ал. 2 и 3, според нас, е необходимо по-точно детайлизиране на задълженията както на застрашеното лице, така и на Бюрото за защита.
В ал. 2, т. 1 предлагаме полицейското понятие “криминален контингент” да отпадне.
В т. 3 думите “се съобразява” да се заменят с “изпълнява”.
В т. 4, по наше мнение, не е правилно да се вменява задължение за съобщаване на нововъзникнала информация, тъй като НПК предвижда в чл. 94 и 96 случаи, в които лицата могат да не свидетелстват.
В ал. 3, т. 1 след “защита” да се добави и “помощта”.
В т. 2 думата “участие” да се замени с “присъствие”, тъй като под “участие в наказателнопроцесуалното право” винаги се е разбирало активност от страна на определен субект, нещо което явно не може да се възложи като задължение на Бюрото по защита.
29. По чл. 21:
Предлагаме да се създаде нова ал. 2 със следното съдържание:
12

“(2) В случаите на ал. 1, т. 1, 3 и 4 Съветът по защита с решение прекратява действието на програмата.”
По този начин се отчита автоматизма на прекратяване само в условията на т. 2, а в другите случаи се иска изрична преценка на Съвета по защита.
Освен посочените в законопроекта хипотези, е необходимо да се предвиди орган и ред за прекратяване на програмата за защита, както и да се посочат последиците от прекратяване на програмата.
30. По чл. 26:
Целесъобразно е да се уеднакви терминологията, използвана в точки от 1 до 4, включително. Сега в т. 1 и 2 се използва изразът “другата страна”, а в т. 3 и 4 - “другата държава”.
В този член се предвижда при условията на взаимност Бюрото да иска и оказва съдействие за осъществяване на защита. Смятаме, че са необходими следните изменения в предлагания текст.
Вероятно се има предвид фактическа взаимност, ето защо предлагаме така и да се посочи в текста - “фактическа взаимност”.
Взаимността според този член се установява от Бюрото, което иска съдействие при условията на чл.15, ал. 4. Според тази алинея Бюрото по защита може да иска съдействие от всички компетентни държавни органи при изпълнение на Програмата за защита, което не може да бъде отказано. В това съчетание на правомощия Бюрото ще има правомощия в областта на външните отношения. Предлагаме тези правомощия да бъдат отнесени към министъра на правосъдието в качеството му на председател на Съвета по защита съвместно с министъра на външните работи.
13

31. По чл. 27, т. 2:
В израза “на този закон в другата страна” думата “страна” да бъде заменена с “държава”.
Мотиви: “Страна” в международното право е термин с определено значение според Конвенцията по право на международните договори от 1969 г. В случая се има предвид именно държава, а страна е използвана като синоним.
По Заключителните разпоредби:
32. По § 1: Влизането в сила на този закон, според нас, би трябвало да се обвърже с влизането в сила на Закона за държавния бюджет за 2005 г. - с датата 1 януари 2005 г.