Доклад
ОТНОСНО: Законопроектите за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 402-01-34, внесен от Министерски съвет; № 454-01-22, внесен от Румяна Георгиева и група народни представители и № 454-01-41, внесен от Наско Рафайлов.

---

ОТНОСНО: Законопроектите за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 402-01-34, внесен от Министерски съвет; № 454-01-22, внесен от Румяна Георгиева и група народни представители и № 454-01-41, внесен от Наско Рафайлов.
На редовно заседание, проведено на 2.09.2004 г.. Комисията по правни въпроси обсъди Законопроектите за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 402-01- 34, внесен от Министерски съвет; № 454-01-22, внесен от Румяна Георгиева и група народни представители и № 454-01-41, внесен от Наско Рафайлов.
На заседанието присъстваха г-н Петър Василев и г-жа Юлия Меранзова от Министерство на правосъдието, и народния представител Наско Рафайлов.
Г-н Петър Василев от името на вносителя Министерски съвет изложи основните мотиви на внесения законопроект. Законопроектът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс предвижда прилагането на шест пробационни мерки, които могат да бъдат систематизирани в три групи; мерки за надзор върху осъдените без лишаване от свобода лица, мерки за подкрепа на тези лица и възстановителни мерки, насочени към възмездяване на щетите от извършеното престъпление. В общата част се предвижда новото наказание пробация да се прилага като самостоятелно наказание, след това като алтернатива на лишаването от свобода в случаите на чл. 55 от Наказателния кодекс при наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, когато лишаването от свобода може да бъде заменено с наказанието пробация като елемент от съдържанието на изпитателния срок при условията на чл. 66 от Наказателния кодекс или като превантивни мерки за надзор и подкрепа в рамките на изпитателния срок при условното осъждане на лишаване от свобода, а така също и в рамките на изпитателния срок при условно предсрочното освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното наказание - лишаване от свобода, при условията на чл. 70 от Наказателния кодекс. Според вносителя се очаква, така очертаното приложно поле на пробацията годишно да обхване около 20 - 25 хиляди Д5ЧПИ, което означава 2 - 2,5 пъти повече, отколкото е броят на осъдените на лишаване от свобода. В особената част промените са свързани с регламентиране на възможност да се налага пробацията като самостоятелно наказание. Изключва се възможността пробацията да се налага кумулативно с наказанието лишаване от свобода. Премахват се някои механични недоразумения, които се бяха получили в Наказателния
1



кодекс след изменението му от септември 2002 г., когато наказанията без лишаване от свобода бяха заменени с обща норма с новото наказание пробация.
В последвалото обсъждане участие взеха народните представители Анелия Мингова, Йордан Соколов, Христо Кирчев, които като цяло подкрепиха законопроекта и преследваните от него цели.
Поради отсъствие на вносителите на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Румяна Георгиева и група народни представители, председателят на Комисията по правни въпроси г-жа Анелия Мингова посочи, че аналогични предложения вече са правени при приемането на предходни изменения в Наказателния кодекс. Тогава те не са разглеждани и обсъждани, тъй като са направени извън разпоредбите на Правилника за работата на Народното събрание - т.е. след изтичане на срока за правене на предложения. Става дума за квалификация на квалифициран състав на престъпления срещу личността в чл. 116, чл. 131 и чл. 143, когато посегателството е върху посочените в законопроекта лица. Това са лица от състава на Данъчната администрация и митнически служители.
При последвалото обсъждане на законопроекта народният представител Янаки Стоилов посочи, че има основание за допълнителна защита на категории лица, чиято професия ги поставя пред повишен риск при изпълнението на определени държавни функции. Г-н Стоилов подчерта, че това са аргументите за подкрепа на предложенията. Наред с това той смята, че те не са изчерпателни. В същата степен са застрашени и други служители от държавната и общинската администрация, които осъществяват контролни функции. Те може да са по санитарния контрол, по контрола върху труда. Неведнъж сме се натъквали не само на противодействие и създаване на пречки за изпълнение на техните функции, включително и насилие върху такива служители, които понякога имат по-малки средства за защита и противодействие, отколкото служителите на Министерството на вътрешните работи. Г-н Стоилов предложи при второ четене на законопроекта да се помисли за изработване на едно родово понятие на служители от държавната и общинската администрация, които пряко осъществяват контролни функции. По този начин ще се даде ефективна защита и ще се приравнят възможностите за по-ефективно осъществяване на тяхната дейност с оглед на обществената роля, която имат всички тези категории лица.
Народният представител Стоян Кушлев посочи, че подкрепя предложението, направено от народния представител Янаки Стоилов. Той напомни, че при обсъждане на предишни изменения в Наказателния кодекс е посочил един кръг много тежки посегателства срещу една категория държавни служители - горските стражари. В този смисъл следва да се изработи и предложи една по-обща квалификация, която да обедини държавните служители, които осъществяват контрол по изпълнение на законите.
В подкрепа на предложения законопроект се изказаха народните представители Четин Казак, Христо Кирчев, Атанас Василев.
Народният представител Йордан Соколов посочи, че като цяло подкрепя законопроекта, но добави, че не бива да се забравя, че той предвижда квалифициран състав на друг квалифициран състав. Не може до безкрай да се разширява обхвата на посочените законови наказателни състави. Не може да се включват всички охранителни, дори и тези от частните охранителни фирми. Тук се има предвид категорията длъжностни лица и особени представители на тази категория - служители на Министерството на вътрешните работи, митнически служители, данъчната администрация, държавни контролни органи. Веднага се поставя въпроса, дали да се включват контролни и охранителни органи.
Народният представител Младен Червеняков подчерта, че логиката на Наказателния кодекс, който се прилага доста години, е за защита от посегателства от типа на убийствата, телесни повреди и принуда на служителите на Министерството на
2



вътрешните работи, които са най-много изложени. Тази логика се провежда в редица законодателства за специална защита на органите на полицията. Тази засилена репресия, която се прилага спрямо извършителите на деяния спрямо тях, общо взето е изражение на общественото доверие, в което те са облечени. От друга страна, обаче прекаденото разширяване на кръга от лица, които ще се ползват с особена защита, особено, ако се използват някакви бланкетни разпоредби от типа на общински и държавни служители или охранителни и контролни органи, ще бъде крайно нецелесъобразно. Възниква въпросът: доколко е необходимо в настоящия момент данъчните и митническите служители да бъдат приравнени със служители на органите на Министерството на вътрешните работи. По принцип животът ни изправя пред нови хипотези, които трябва да бъдат обхванати от законодателя. Има и логика, която е отразена в действащото законодателство. Тази логика не бива да бъде нарушавана.
Народният представител Наско Рафайлов изложи мотивите на внесения от него законопроект, като посочи, че с оглед на изключително високата обществена опасност на проявата на хулиганство по време на спортни мероприятия в социално-психологичен план анонимността на тълпата отключва агресивност и поражда по-късно много по- тежки престъпления. В този смисъл, завишаването размера на наказанието по чл. 325, ал. 1 би направило един размер от 3 години лишаване от свобода адекватно наказание. Заедно с това ще се отнеме възможността за промяна буквата и духа на закона и да останат ненаказани тези престъпления с възползването от текстовете на чл. 78а затова, че може да бъде заменена наказателната отговорност с административно-наказателна - глоба от 500 до 1000 лева. Г-н Рафайлов посочи, че с предложението по ал. 1 се предвижда увеличаване размера на наказанието - до 3 години лишаване от свобода. В ал. 3, която третира повторност на деянието, се предлагат промени само по отношение на хулиганството, което е извършено при спортни мероприятия, като се завишава размера на наказанието лишаване от свобода до четири години.
В последвалото обсъждане на законопроекта народният представител Янаки Стоилов посочи, че е безспорен проблема, който възниква във връзка с провеждане на спортни прояви, особено тези, които предизвикват по-голям интерес сред привържениците на определени спортове и клубове. Вероятно има основание да се мисли за някаква законодателна наказателна реакция, макар че по-дълбоките причини за това явление не са провокирани от самата спортна дейност. Ясно е, че спортните прояви стават отдушник на много по-дълбоки процеси на недоволство и противопоставяне в обществата, тъй като те създават възможности за едни хора да печелят много, а други просто да изливат своята агресивна енергия и да реагират по определен начин. Въпросът тук е дали да се постави ударението върху хулиганството или върху проявите, които то провокира. В момента почти никой не санкционира хулиганството. Ако в обичайни условия една проява може да бъде квалифицирана като хулиганство, в по-висока степен на реакция в едно такова състезание не винаги би имала характеристиките на хулиганска проява, ако се има предвид някакви скандирания и други форми на подкрепа или отрицание. Въпросът е, когато тези прояви призовават към насилие или провокират насилие или застрашават живота и здравето на други лица. Същевременно следва да се има предвид, че става дума за една по-обща категория масови прояви, независимо от акцента върху мястото или върху характера. Те имат място не само при провеждане на спортни състезания, но и на други публични места. Там причината не е някаква проява на запалянковщина или някаква друга група, формирана по този признак. По всички тези въпроси, според господин Янаки Стоилов в момента няма универсално решение. В този смисъл той не оспори самата идея на законопроекта, а конкретната правна формулировка на престъпните състави.
3



Народният представител Михаил Миков подчерта, че ще се въздържи да подкрепи предложения законопроект, като даде обяснение за мотивите си в смисъл, че конкретният законопроект се базира на сега действащ престъпен състав, който предвижда до две години лишаване от свобода и поправителен труд, както и обществено порицание. Единствената принципна разлика е, че квалифициращият признак, който обуславя по-високата опасност вдига малко максимума на санкцията. Г- н Миков посочи, че по тези текстове в повечето случаи е прилагано само наказанието поправителен труд. Същевременно той посочи, че с предлагания законодателен текст абсолютно никакво решение на проблема няма да се постигне. Затова той заяви, че ще се въздържа при гласуването.
Народният представител Владимир Дончев изтъкна, че законодателното редложение на народния представител Наско Рафайлов е действително адекватно в светлината на НК. Там действително доста подробно е разработена материята във връзка с всички прояви по стадионите, които са наречени спортно хулиганство, но не влизат в приложното поле на ч 325 от Наказателния кодекс. Г-н Дончев декларира, че напълно подкрепя законодателното предложение на г-н Рафайлов и изтъкна острата необходимост от едно по-ясно разграничение на грубите случаи на спортно хулиганство и от други подобни хулигански прояви, ного по- и т.н.
Народният представител Стоян Кушлев посочи, че напълно подкрепя законопроекта. Същевременно той изказа необходимостта от прецизиране на текста и намиране на санкционната мярка. В случая важи този принцип - мярката е същността на проблема. Чл. 325 е основният текст за хулиганство в НК. В самия текст, т.е. в основния текст, в предложенията на господин Рафайлов се въвежда едно квалифициране на деянието. Според г-н Кушлев като законодателна систематика не би било редно да се направи в основния текст. Господин Рафайлов би трябвало да предложи друга алинея като систематика.
След проведените разисквания и гласуване:
Комисията по правни въпроси единодушно реши да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 402-01-34, внесен от Министерски съвет.
- Комисията по правни въпроси с 10 гласа “за” и един “против” реши да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 454-01- 22, внесен от Румяна Георгиева и група народни представители.
Комисията по правни въпроси с осем гласа “за” и пет “въздържали се” реши да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 454-01- 41, внесен от Наско Рафайлов.