Консултативен съвет по законодателството
СТАНОВИЩЕ
Относно: Законопроекта за изменение и допълнение на
Наказателния кодекс, № 402-01-34/ 23.07.2004 г., внесен Министерския съвет и Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията, № 402-01-35 от 23.07.2004 г., внесен от Министерския съвет

---

СТАНОВИЩЕ
Относно: Законопроекта за изменение и допълнение на
Наказателния кодекс, № 402-01-34/ 23.07.2004 г., внесен Министерския съвет и Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията, № 402-01-35 от 23.07.2004 г., внесен от Министерския съвет
На свое заседание на 29 септември 2004 г. Направлението по наказателно право на Консултативния съвет по законодателството обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс и Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията, внесени от Министерския съвет и прави следните предложения за тяхното подобряване.

I. По ЗИД на Наказателния кодекс:
ОБЩИ БЕЛЕЖКИ
1. Законопроектът поражда опасения за противоконституционност в някои негови части. От системата на наказанията се премахва поправителният труд. Едновременно с това се предвижда, че за осъдените на поправителен труд лица, наказанието ще се замени с пробация. По този начин със закон се определя наказание, което е функция единствено на съда. С това, според нас, се нарушава принципът за разделение на властите.
В допълнение, не се предвижда никакъв ред, по който ще става замяната. Трудността идва от факта, че наказанието пробация може да има различно съдържание в различните случаи и не става ясно какво ще е съдържанието на наказанието пробация във всеки отделен случай на замяна. Според нас, за да се избегне противоконституционността и неприложимостта на разпоредбата, в Преходните и заключителни разпоредби трябва да се предвиди ред, по който замяната да се извършва с акт на съда във всеки отделен случай.
2. Противоконституционност може да породи и съдържанието на самото наказание пробация. В съществуващото българско право наказанията имат еднакво съдържание за всички осъдени лица, като единствената разлика е в техния количествен размер. При наказанието пробация се появява особено правно положение, като за две лица, осъдени на едно и също наказание, могат да настъпят различни правни последици в самото съдържание на наказанието. Така едното от две осъдени на пробация лица може да изтърпи всички пробационни мерки в рамките на наложеното му наказание, а друго лице - само някои. По такъв начин, две осъдени на едно и също наказание лица ще
2

изтърпят не само различни количествено, но и по качество санкции. Това може да породи въпроси за равенството на гражданите пред закона. Според нас, пробацията трябва да бъде с единно съдържание във всички случай. Ако това предложение се приеме, от нея трябва да отпадне поправителният труд, който не може да се приложи към лица, които не работят.
3. Според нас, налага се още веднъж да се прецени кои разпоредби да останат в НК и кои - в ЗИН. В НК трябва да останат онези разпоредби, които се отнасят до същността на наказанието, а в ЗИН - които се отнасят до изпълнението на наказанието. Конкретни предложения ще направим в конкретните бележки на становището.
4. Необходимо е да се уеднакви терминологията на НК и на ЗИН, когато става дума за едни и същи институти. Така например в чл. 426, ал. 3 НК се говори за “ограничения в свободното предвижване”, а в чл. 1416, ал. 1 ЗИН - за “ограничаване свободното предвижване”.
5. Несполучливо е, според нас, запазване на възможността по реда на чл. 67, ал. 3 НК по време на изпитателния срок да се постановява изтърпяване на пробация. Излиза, че се налага наказание на едно лице без то да е извършило престъпление. Изобщо, пробацията като наказание не бива да се смесва с възможните други мерки, които могат да се приложат към едно условно освободено лице през изпитателния срок.
3

КОНКРЕТНИ БЕЛЕЖКИ
6. По § 4, чл. 42а, ал. 3, т. 3.
Според нас, 400 часа безвъзмезден труд годишно, са твърде сурова санкция. Ако бъдат наложени, те могат да обезсмислят конституционното право на почивка на българските граждани.
7. По § 5:
В чл. 426, ал. 1 предлагаме изразът “се изпълнява” да се замени със “се изразява в”.
В чл. 426, ал. 3, т. 1 думите “места, райони и заведения” могат да породят трудности, особено при разграничението на места и райони. За да бъде ефективна мярката, осъденият трябва да може ясно да разбере какво му е забранено. Абстрактното определяне на райони без ясни граници може изкуствено да доведе до нарушаване на ограничението. Поради това предлагаме думата “райони” да отпадне.
В чл. 42б, ал.3, т. 2 е добре да се укаже от кого се дава споменатото в разпоредбата разрешение.
В чл. 42б, ал. 4 предлагаме съюзът “и” да се замени с “или”. Това, според нас, се налага от факта, че е възможно в някои случаи лицата, които се нуждаят от включване в програми за обществено въздействие, да нямат никаква нужда от курсове за професионална квалификация, тъй като са изявени професионалисти.
Според нас, мястото на ал. 5 на чл. 42б е в ЗИН.
Предлагаме вместо повтаряне на наименованието на отделните мерки да се използва препращане към чл. 42а, ал, 2 НК.
8. По § 7:
В чл. 43а, ал. 2, т. 2 да се укаже в какво съотношение се извършва замяната.
4

В чл. 43а, ал. 3 изразът “примерно поведение” е неясен. Би било добре той да се замени с по-сигурен критерий - дали лицето е нарушавало пробационните мерки. Само това обстоятелство може да бъде удостоверено от пробационния служител.
9. По § 10, чл. 62:
Една от слабостите на българското наказателно право е, че няма развита санкционна система за непълнолетни. Едно от малкото подходящи за непълнолетните над 16 години наказания е пробацията, особено като се отчете възможността конкретното наказание да бъде индивидуализирано чрез подбиране на мерките, от които да се състои. Според нас, отмяната на пробацията за непълнолетни над 16 години е неправилно законодателно решение и предлагаме да се преосмисли. Обръщаме внимание, че немалка част от пробационните мерки имат аналог и в ЗБППМН.
10. По § 11, чл. 63, ал. 1:
Разпоредбата не е съгласувана с измененията в чл. 62 НК, където се предвижда пробацията да отпадне като наказание за непълнолетните.
11. По §14, чл. 70, ал. 6:
Предлагаме да се обсъди, дали обвързването на съда от доклада на пробационния служител, е целесъобразно.
II. По ЗИД на Закона за изпълнение на наказанията:
1. По § 10, чл. 33:
Несполучливо е, според нас, решението да се създаде неравенство между затворниците, като тези, които имат повече пари, се поставят в по-благоприятно положение. Това може да доведе до създаване на напрежение в затворите. Може би
5

заслужава да се обмисли ограничението да се въведе до размера на онези суми, които могат да бъдат получени от трудова дейност. Така няма да са в неравностойно положение тези, които не работят, но няма да бъдат поставени в по-добро материално положение от работещите.
По § 26, Глава тринадесета.
2. В чл. 134, ал. 5 думата “председател” да се замени с “началник”.
3. В чл. 138 предлагаме думата “наложено” да се замени с “определено”.
4. Предлагаме в чл. 139, ал. 1 да се укаже как става призоваването на осъдения. Неясни са и последиците, ако призованият не се яви.
5. В чл. 141, ал. 2 и чл. 141б, ал. 2 изразът “и съгласуван” да се замени със “след съгласуване”.
6. В чл. 141а, ал. 1 е несполучлива. Според нас трябва в закона да се определят местата, в които се провеждат срещите с пробационния служител. Както е предложената уредба, пробационният служител би могъл да вика осъденото лице в собствения си дом, което е очевидно нежелателно.
7. В чл. 141а, ал. 3, според нас, предвиденият срок от 15 дни е твърде дълъг и трябва да се съкрати.
8. В чл. 141б, ал. 2 предлагаме да се уточни съдържанието на плана за изпълнение на забраната.
6

9. В чл. 141б, an. 3 предлагаме думите “определените от съда” да се заменят със “забранените с присъдата”.
10. В чл. 141б, ал. 5, т. 3 предлагаме да се раздели с оглед разликите в двете предвидени основания и да се добави, че отпускът може да бъде не само за явяване на изпити, но и за обучение.
11. В чл. 141 в не се урежда изпълнение. Систематичното място на тази разпоредба е в НК.
Неясно е предвиденото в ал. 5 на същата разпоредба - нима изпълнението на останалите мерки, съставляващи пробацията, не е задължително?
12. Предлагаме чл. 141 г да отпадне. Не е ясно какво създава тази уредба. По-голямата част от нея не урежда изпълнение на наказанието.
13. В чл. 141д не се уточнява съдържанието на израза “пробационни програма и практики”.
14. В чл. 141е, ал. 2 думите “хонорари и други” трябва да отпаднат. Тази мярка се налага само на работещи и удръжките трябва да се правят само от заплатата.
15. Предлагаме ал. 3 на чл. 141ж да отпадне. Би могло да се прецени, дали не е по-добре да се запази само принципът в предходната алинея.
16. В чл. 141 л, ал. 2 е неясна. Очевидно става дума само до заповедите по чл. 141 л, ал. 1, т. 2.

17. Предлагаме чл. 141к ЗИД ЗИН и чл. 426 ЗИД НК да се
синхронизират. В ЗИД НК се създава впечатлението, че регистрацията е еднократен акт, а в 141 к ЗИН - ежедневен акт.