Консултативен съвет по законодателството
СТАНОВИЩЕ
Относно: Законопроекта за медиацията, № 402-01-9/16.02.2004 г. внесен от Министерския съвет

---

СТАНОВИЩЕ
Относно: Законопроекта за медиацията, № 402-01-9/16.02.2004 г. внесен от Министерския съвет
На свое заседание на 24 март 2004 г. Консултативният съвет по законодателството обсъди Законопроекта за медиацията, внесен от Министерския съвет и прави следните предложения за неговото подобряване.

I. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ
1. Значителна част от членовете на Съвета изразиха съмнения относно необходимостта от този закон. Навсякъде, където в нашето гражданско законодателство се говори за постигане на спогодба между страните за разрешаване на правни спорове - ГПК, СК, ЗЗД и др. тя може да бъде постигната със съдействието на трето лице - посредник, без да е необходимо отделно общо законово нормиране на това посредничество със закон от рода на обсъждания.
2. Законопроектът е прекалено общ. В чл. 3, ал. 1 му се отрежда неоправдано широко приложно поле в разнородни области, без да се отчита спецификата на отделните правни материи.
3. Не е изяснено съотношението му с други закони (напр. Закона за уреждане на колективните трудови спорове). Ако законопроектът се приеме, трябва да се уточни, че той ще е общ закон и субсидиарен правен източник спрямо сходна специална уредба в други закони.
4. Някои разпоредби пораждат съмнения за съобразността им с Конституцията - чл. 6 от законопроекта, който обявява, че медиацията е платена дейност, както и чл. 11, ал. 1, който предвижда затворен кръг на лицата, които могат да бъдат медиатори. Цитираните в мотивите препоръки са на Съвета на Европа. Като са препоръки, те не ни създават задължения и това е още едно основание да се помисли допълнително върху необходимостта от подобен закон. На Съвета не са известни общи източници на право от континентална Европа по тази материя. Медиацията е институт на англосаксонското право и в значителна степен дължи уредбата и съществуването си на скъпия
2

англосаксонски съдебен процес. Във вида, в който се предлага, тя е чужда на българските правни традиции.
5. Съществуват противоречия между мотивите на законопроекта и неговите разрешения по същество. В мотивите (стр. 1 долу и стр. 2 горе) се говори за ясно разграничение на медиацията от други правни институти, включително и посредничеството, а в чл. 6 от законопроекта тя изрично се квалифицира като посредничество. В чл. 2 тя се определя като неформална процедура, но законопроектът я нормира, следователно, формализира и по този начин се самоопровергава.
6. Структурата на законопроекта също предизвиква възражения. Макар че законопроектът не е голям по обем, се създава впечатлението, че броят на разпоредбите с усилие и със стремеж за словесно изобилие е бил доведен до 21. Типичен пример за това представлява чл. 3, ал. 2. Между чл. 2 и чл. 7-9 има излищно дублиране. Едно от направените предложения е да няма обособяване на глави поради малкия обем на закона. Друг структурен вариант е отпадането на Глава втора и евентуално обединяване на глави четвърта и пета. По този начин ще се намали сегашното неоправдано структурно раздробяване на закона и броя на главите в него ще бъдат поне намалени.
7. Медиацията е конкретизация на идеята за т. нар. алтернативни способи за решаване на спорове, в частност на създаването на диференцирани процедури в производствата по наказателни дела, като отклонение от традиционното им развитие - основна насока на реформиране на процесуалното право през последните двадесет-тридесет години.
3

Въвеждането на алтернативи на традиционната процедура ускорява процесуалното развитие, съдейства за своевременното осъществяване на личната и генерална превенция, допринася за спазване на изискванията на ЕКПЧ за “разумен срок” (чл. 6), “кратък срок” (чл. 5), за “своевременно изправяне пред съдия” (чл. 5). Те са продукт и на новата философия за наказателния процес, която си проправя място в правната доктрина - идеята за правосъдие на съгласието, за “по-кооперативно” решаване на въпросите по делото. Медиацията е един от институтите за своевременно разглеждане и решаване на слорове, допринасящ за ускоряване на производството по делата, разтоварване на съдебната система, повишаване на нейната ефективност.
В наказателните дела медиацията се препоръчва и в международни актове като:
- Декларация на ООН за основните принципи на правосъдие за жертвите на престъпления и злоупотреба с власт от 29.11.1985 г.
- Резолюции 1999/26 юли 1999 г. и 2000/14 юли, 2000 г. на Икономическия и социален съвет на ООН;
- Препоръки № R (85)11; № R (87)21; № R (99)19 и др. на Комитета на министрите на Съвета на Европа;
- Рамково решение на Съвета на Европейския съюз от 15.03.2001 г., което задължава държавите членки да приемат съответна уредба до 22.03.2006г. за медиация по наказателни дела.
8. Към настоящата уредба на НПК медиацията е приложима само по отношение на два процесуални института:
- делата, които се преследват по тъжба на пострадалия (т.нар. дела от частен характер);
4

- т.нар. дела от частно-публичен характер в техните две разновидности:
- по чл. 161, ал. 2 и чл. 175, ал. 2 НК във вр. с чл. 21, ал. 4 НПК - образуване на производство от общ характер, само ако е подадена тъжба от пострадалия до прокурора по реда на чл. 186, ал. 3 НПК;
- по чл. 343, ал. 2 и чл. 343а, ал. 2 НК във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 8 НПК - прекратяване на наказателно производство от общ характер по искане на пострадалия, направено до започване на съдебното следствие.
Приложението на медиацията в тези случаи поначало не предполага промени в НПК, доколкото осъществяването на посочените институти зависи от волята на пострадалия. Без значение за процесуалните последици е дали волята му е формирана при медиация или по друг допустим от закона и морала начин.
Законодателна промяна обаче може да се обсъжда за случаите на прекратяване на висящо производство от частен характер чрез медиация, доколкото провеждането й, предполага възможност за спиране на делото за определен срок (както предвижда чл. 15 от законопроекта). Сходна норма в НПК следва да се обсъди и за втория вид частно-публично производство - искане от пострадалия за прекратяване на производството от о.х., направено до началото на съдебното следствие. Липсата на такъв регламент ме може да се счита за непреодолима пречка за приложението на медиацията на практика. Няма пречка и при действащата процесуална уредба съдебният състав да отложи делото за постигане на споразумение между подсъдимия и пострадалия. Следва да се отчита стремежът към доброволно уреждане на споровете - в какъвто смисъл съдилищата поощряват страните. Въпреки това, въвеждането на норми с подобно
5

съдържание, е препоръчително като правно основание за упражняване на посочените съдебни правомощия.
По наказателни дела медиацията няма да е задължителна, а само един от допустимите способи за решаване на делото. Когато не се постигне съгласие, ще се прилага традиционната наказателнопроцесуална процедура.
Освен това, при посочените институти медиацията ще се осъществява съобразно специфичната им същност. Така например, при делата от частен характер медиацията може да бъде както извънсъдебно средство за решаване на спорове, така и след образуването на съдебното производство. При частно- публичните дела по чл. 161, ал. 2 и чл. 175, ал. 2 НК във вр. с чл. 21, ал. 4 НПК - образуване на производство от общ характер, само ако е подадена тъжба от пострадалия до прокурора по реда на чл. 186, ал. 3 НПК, медиацията може да бъде само предпроцесуална и да препятства подаването на тъжба до прокуратурата, като задължителна законова
предпоставка за започване на наказателното производство от общ характер.
При втория вид частно-публични дела (по чл. 343, ал. 2 и чл. 343а, ал. 2 НК във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 8 НПК - прекратяване на наказателно производство от общ характер по искане на пострадалия, направено до започване на съдебното следствие) медиацията е възможна само във висящо производство при спазване на крайния срок по чл. 21, ал. 1, т. 8 - начало на съдебното следствие.
9. В бъдеще е възможно да се разшири приложното поле на медиацията в наказателните дела, но при съобразяване на две основни положения.
6

Първо, тя е приложима само по дела за престъпления с конкретно пострадало лице (в смисъл на претърпяло вреди от престъплението).
Второ, успешно действащият от януари 2000 г. институт на споразумението (36,6% от делата за 2000 г. са приключили по този начин), е със значително съкратена и облекчена процедура и може да се прилага по всяка категория дела - със или без конкретен пострадал. Полезно би било бъдещо решение в НПК, съчетаващо споразумението и медиацията - всеки институт да е приложим за съответна категория дела, без да се изключва възможността за прилагане на споразумението и по делата с конкретен пострадал. Решаващ следва да е изборът на процесуалните субекти.
10. Друга обща препоръка е законопроектът да изясни същността на медиацията - дали е частна дейност, публична или е със смесен характер. Законопроектът не откроява разбирането на вносителя в тази посока.
11. Липсва яснота и по структурата на организацията на медиаторите. Поставя се въпросът дали освен Националното сдружение на медиаторите по чл. 5, ще има и регионални структури? Основание за това дава например Законът за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, идейният проект за създаването на система за безплатна правна помощ с централно бюро и регионални структури в седалищата на апелативните съдилища.
12. Според нас, не е изяснена философията на законопроекта относно ролята на министъра на правосъдието.
Съгласно чл. 4, ал. 5, чл. 5, ал. 3 и ал. 5 от законопроекта министърът “наблюдава и анализира практиката по медиацията в
7

страната и контролира изпълнението на националните програми в тази област”. Той “одобрява стандартите за обучение на медиатора и процедурни и етични правила за поведение”. Министърът получава и доклада на управителния съвет за осъществяване на медиацията. Законопроектът обаче не съдържа норми за последиците от този контрол. Предлагаме по модела на правомощията на министъра на правосъдието по отношение на нотариусите и синдиците, например, да се предвидят сходни правомощия за министъра на правосъдието и в Законопроекта за медиацията.
13. Посочените международни актове - на универсално и на регионално ниво, имат препоръчителен характер. Общото между тях е, че те изразяват одобрение към медиацията като извънсъдебен способ за разрешаване на спорове. Освен одобрението се призовава да се изучава и въвежда експериментално медиацията, като се призовава към обмяна на информация с цел най-бързо оценяване възможности на този нов за континенталните правови системи способ.
Ето защо, въвеждането на медиацията не противоречи на международно право и на изискванията на европейското право. Нещо повече, нейното въвеждане би се оценило положително от международната общност.
В Конкретните бележки ще направим предложения за прецизиране на законовите текстове.
II. КОНКРЕТНИ БЕЛЕЖКИ
14. Предлагаме чл. 1 да придобие примерно следната редакция:
“(1) Този закон урежда медиацията като способ за решаване на правни и неправни спорове.”
8

15. По чл. 2:
Член 2 предлагаме да се опрости. Основното в текста трябва да бъде, че посредникът подпомага страните да постигнат споразумение за разрешаването на спора.
В заглавието на текста предлагаме думата “понятие” да се замени с “определение”, доколкото “понятие” е научен термин, а не законов.
Предлагаме текстът да се прецизира по същество.
Първо, смятаме за невярно уточнението, че медиацията е “неформална”. Наличието на законопроект, включително Глава четвърта “Процедура по медиация”, юридизира медиацията и я прави формална.
На второ място, намираме за ненужни и уточненията, че медиацията е “доброволна”, “поверителна”, че медиаторът е “неутрално лице”, че споразумението е “взаимноприемливо”. Посочените особености стават ясни от текстове на законопроекта, който е кратък и опасения, че тези положения се налага да бъдат откроени, за да не се “размият” в голям обем от законови текстове, е неоснователно.
В заключение, предлагаме за обсъждане следната редакция:
“Чл. 2. Медиацията е производство за извънсъдебно уреждане на спорове, при което трето лице - медиатор, подпомага спорещите страни да постигнат споразумение.”
16. По чл. 3:
Алинея 1 е несполучлива и по отношение на субектите, а не само с широкия си предметен обсег. Предлагаме думите “държавните органи и международните институции” да отпаднат.
Правните спорове между държани органи, както и тези между международни институции, не са подходящ предмет на медиация. Например между държавни органи може да има спорове за
9

подведомственост или за подсъдност, но те очевидно не могат да бъдат предмет на медиация. В този вид алинеята включва в медиацията по този закон и спорове между международни институции. Това е очевидно невъзможно.
Предмет на медиация могат да бъдат правни спорове пред държавни органи или международни институции.
Освен това, считаме за неправилно използването в ал. 1 на израза “наказателни слорове”. Той следва да се замени с “в случаите, предвидени в НПК” и текстът да придобие следната редакция: “Медиация може да се приложи при ..., както и в случаите, предвидени от Наказателно-процесуалния кодекс.”
Алинея 2 е излишна.
Третата алинея предлагаме да се прередактира позитивно:
“(3) Медиация се провежда ако законът допуска сключването на споразумение по предмета на спора.”
17. По чл. 4:
Предлагаме чл. 4 да отпадне. При по-нататъшната работа върху закона да се има предвид, че чл. 4 и 11 си противоречат. Според първия текст, медиаторите могат да се обединяват в сдружения (споменаването на фондациите тук е неправилно), а чл. 11 предвижда задължително вписване в регистър към Националното сдружение на медиаторите.
Ако не се възприеме направеното предложение, в ал. 1 думата “отделни” да отпадне.
Намираме ал. 2 и ал. 4 за ненужни и предлагаме да отпаднат, Оставането им в законопроекта нито помага, нито пречи на медиацията. Медиаторите могат да си сътрудничат с когото пожелаят, вкл. със специализирани органи, организации и лица, стига да няма изрична забрана в този смисъл и това да не противоречи на закона и морала.
10

В общите бележки беше отбелязана необходимостта от допълване на законопроекта с реални последици от прокламираните в ал. 5 контролни правомощия на министъра на правосъдието.
18. По чл. 5:
От чл. 5 предлагаме да останат само първите две алинеи, като се уточни видът на Националното сдружение на медиаторите като юридическо лице с нестопанска цел.
Разпоредбата на ал. 2 не дава ясно указание кой свиква учредителното събрание. Неизяснена е и волята на вносителя кой да присъства на учредителното събрание извън посочените “представители на действащите организации на медиаторите”. Поставя се и въпросът: има ли вече такива организации и какви са те? В мотивите на законопроекта се визират още и “съществуващи обединения на медиаторите”. От мотивите също се прави изводът, че в органите на Националното сдружение на медиаторите ще участват и “представители на неправителствени организации и експерти”. Въпреки мотивите, в законопроекта не се откриват текстове относно експертите и неправителствени организации.
Основният въпрос, който тук би трябвало да бъде уреден е членуването в Националното сдружение на медиаторите е ли изискване, за да се упражнява функцията на медиатор?
Намираме за нужно в ал. 3 редът за приемане и одобряване на стандартите за обучение на процедурните и етични правила за поведение на медиатора да бъде, както следва: общото събрание да приема стандартите и правилата, а после те да бъдат одобрявани от министъра на правосъдието. Предлаганият в законопроекта ред би породил проблеми на практика, ако министърът одобри, а общото събрание не приеме посочените стандарти и правила. Основателен е въпросът дали отново ще
11

започне посочената процедура или решението на общото събрание ще бъде предопределено от решението на министъра.
Освен това смятаме, че общото събрание би трябвало да приема и националните програми по медиация. С оглед на това предлагаме те да бъдат включени в текста на ал. 3. По този начин и министърът на правосъдието, като представител на правителството, ще участва при формиране на политиката по медиация в страната.
Предлагаме в ал. 4 думите “създава и поддържа” да се заменят с думата “води” единен регистър на медиаторите.
Разпоредбата на ал. 5 отново поставя въпроса за последиците от ежегодното представяне на доклад за медиацията на министъра на правосъдието.
19. По чл. 6:
Член 6 е много спорен. За да бъде някой посредник, не е необходимо непременно да му се плати. Това е въпрос, който страните и посредникът ще решат. Вместо “услуга” по-подходяща е думата “дейност”. Ако посредничеството е платено, възнаграждението следва да се определя с договор.
В ал. 1 намираме за необходимо изрично да се посочи кой поема разноските по медиацията - държавният бюджет, страните или друг.
Алинея 2 предлагаме да се допълни, че тарифата за възнаграждението на медиатора се одобрява от министъра на правосъдието.
Предлагаме да се помисли и върху друг вариант:
Алинея 1 да се заличи.
Алинея 2 да стане ал. 1.
12

Да се създаде нова ал. 2, в която да се предвидят условията, при които медиацията не се заплаща, подобно на адвокатска или медицинска помощ.
20. По чл. 7-9:
Предлагаме чл. 7-9 да се обединят с чл. 2 и уредбата да се съкрати.
В чл. 9, ал. 1 след думите “лично пристрастие” да се постави точка, а останалата част от текста да се заличи.
Мотиви; Както се вижда от ал. 1 на чл. 13 медиаторът не може дори да предлага решение, така че забраната на налагане на решение, е излишна.
Думата “решение” в чл. 9, ал. 2 е неподходяща. Да се каже, че спорът се урежда от страните със споразумение.
21. По чл.10:
Член 10 да отиде в главата за правното положение на медиатора, ако изобщо обособяването на глави в законопроекта се запази. Думата “поверителни” не е подходяща. Да се предвиди разпоредба, че при разискванията между медиатора и страните, други лица могат да присъстват само ако страните са съгласни за това. Нужен е текст, че ако не се постигне споразумение, нищо от разискванията не може да се използва в последващ арбитражен или съдебен процес.
Поверителността в този си вид създава повече проблеми. По-разумно е тя да се предвиди като гарантирана възможност.
Мотиви: Споразумението очевидно не може да остава поверително във всички случаи. Освен това нищо не пречи страните по общо съгласие да поискат да се огласят факти и документи, използвани в хода на медиацията.
13

В ал. 2 предлагаме думите в края “или в случаите, предвидени в закона” да отпаднат. От редакцията на текста остава неясно какви могат да бъдат случаите, при които без изричното съгласие на страните, медиаторът ще трябва да свидетелства за факти от предмета на спора. Тази формулировка ще компрометира института на медиацията. Предлагаме да се въведе забрана за медиаторите да свидетелстват по посочените факти. Такъв е подходът на НПК по отношение на защитниците и поверениците.
22. По Глава трета “Правно положение на медиатора”:
Предлагаме да се обсъди идеята дали не би било правилно
медиаторът да бъде длъжностно лице по смисъла на Наказателния кодекс. Целта е медиаторът да бъде защитен в по- гол яма степен, а също и да носи отговорност при подкуп. По този начин институтът на медиацията ще бъде по-сигурно гарантиран срещу недоборсъвестни медиатори.
23. По чл. 11:
Затвореният кръг на медиаторите е спорен и предлагаме да бъде преобсъден.
а) по ал. 1 - достатъчно е едно лице да не е осъждано за престъпление от общ характер, като предпоставка да бъде медиатор. Не е необходимо изобщо да не е осъждано, по-точно да не е осъждано за престъпление от частен характер.
б) Втората алинея е неуместно ограничителна. Достатъчно е насрещната страна да бъде уведомена за връзката, предвидена в текста.
Редакцията на ал. 2, според нас, трябва да бъде по- обобщено изразена, като например;
“(2) Медиатор не може да бъде лице, което е заинтересовано от изхода на спора или има с някои от заинтересованите страни
14

отношения, които пораждан основателни съмнения в неговото безпристрастие.”
в) Предлагаме да се създаде нова ал. 3 със следното съдържание:
“(3) Със съгласие на страните медиаторът може да бъде определен и от органа, пред който спорът е отнесен за решаване. В такъв случай медиаторът може да бъде извън кръга на лицата по ал. 1.”
Систематичното място на тази алинея би могло да бъде и в чл. 16 - като ал. 2.
24. По чл. 11:
Алинея 1 поставя въпроса дали не би било уместно да се предвиди, че медиаторът би трябвало да има ценз, предвид правните и неправните спорове, за уреждането на които се очаква да съдейства. Същевременно се прецени, че не винаги знание, удостоверено с диплома, ще допринесе за реализиране задачите от медиатора. Житейска мъдрост, чувство за справедливост, често са съществена гаранция за постигане на споразумение. Според нас, този въпрос заслужава да бъде обсъден.
Разпоредбата на ал. 2 предизвика сериозна дискусия, в която се застъпиха две противоположни виждания относно родствената връзка.
От една страна, може да се подкрепи решението на вносителя родствената връзка с някоя от страните по спора да бъде основание за забрана лицето да бъде медиатор.
Противоположното мнение се подкрепя от съображения, че понякога именно наличието на родствена връзка (особено и с двете страни), допринася за бързото и справедливо решаване на спора.
15

Надделя предложението, обединяващо двете становища; лицето, което встъпва като медиатор и се намира в родствена и/или друга лична или делова връзка с някоя от страните, да уведоми страните за това обстоятелство и те сами да решат дали са съгласни с участието му като медиатор по спора.
Предлагаме също чрез писмена декларация да се удостоверява независимостта, безпристрастността и обективността на медиатора. Разбира се, това предложение се прави в случай, че се приеме за уместно медиаторът да бъде длъжностно лице.
25. По чл. 12:
Член 12 е излишен.
Ако все пак остане, в ал.1, средата на изречението, думите “закона и добрите нрави” да отпаднат, тъй като това е общо задължение, не само на медиатора.
В ал. 2 и навсякъде в законопроекта думата “неутралност” да отпадне или да се замени с “обективност”.
26. По чл. 13:
Алинея 1 е несполучлива и може само да затрудни или да попречи на постигането на споразумение, поради което предлагаме да отпадне. Няма пречка медиаторът да изрази становище за възможния изход от арбитражно или съдебно разглеждане на спора, ако изразява това становище пред двете страни едновременно. Предлагаме да се предвиди, че медиаторът трябва да бъде обективен.
Ако не се възприеме направеното предложение, в ал. 1 думите “не може да дава правни съвети” да се заличат.
Предлагаме ал. 3 да придобие следната редакция:
16

“(3) Медиаторът се оттегля от производството по медиация
Алинея 6 предлагаме да отпадне като излишна или да се прередактира така:
“(6) Медиаторът не отговаря за неизпълнение на споразумението.”
Предлагаме чл. 13 да се допълни с идеята, че медиаторът дължи усилия за постигане на споразумение между страните. Това задължение е от естеството си да го стимулира към такъв резултат, още повече, че получава възнаграждение за своето участие в медиацията.
27. По чл. 14:
В ал. 1 думите “се отрива по инициатива” предлагаме да се заменят със “започва по желание”.
Алинеи 2 и 3 предлагаме да отпаднат
Или в ал. 2 да се добави ново изречение: “В такъв случай е необходимо съгласието на страните.”
28. По ЧЛ.15:
В ал.1, изр. 1 предлагаме да се измени примерно така: “Медиацията се провежда на място и във време, удобно за страните.”
Мотиви: Сегашната редакция може да се тълкува, че подходящото място се определя без участието на страните или се съобразява с фактори, различни от страните по спора.
Алинеи 2 и 3 предлагаме да отпаднат.
29. По чл. 16:
В ал. 1 думите “посочени от страните” предлагаме да отпаднат.
17

В ал. 2 думите “и по изключение” да отпаднат.
В ал. 2 да се укаже, че представител по пълномощие може да бъде всяко дееспособно лице. Освен това, трябва да се предвиди писмена форма на пълномощното с нотариална заверка на подписите, а особено когато упълномощаването включва и правото да се подпише спогодба.
Алинея 3 предлагаме да отпадне.
30. По чл. 17:
Член 17 е излишно обстоятелствен. Ако не отпадне изцяло, предлагаме да се съкрати.
31. В ЧЛ. 18:
Предлагаме чл. 18 да отпадне. Спирането е винаги възможно, щом страните го желаят. Медиаторът е назначен с оглед на личността му във връзка с доверието, което страните му имат. Смъртта му е по-скоро основание за прекратяване, а не за спиране на процедурата. Разбира се, страните могат да изберат нов медиатор и процедурата да продължи.
Ако не се възприеме предложението, в ал. 1 думата “може” да отпадне.
Медиацията започва по волята на страните и желанието им или на някоя от тях за спиране на процедурата не трябва да зависи от друг извън страните по спора. Изложеното съображение още повече важи при основанието по т. 3 “смърт на медиатора”.
По посочените аргументи от т. 2 предлагаме да отпаднат думите след страните - “при недобросъвестност на медиатора или ако е налице друго обстоятелство, което поражда съмнение в неговата безпристрастност”.
Ако не се възприеме предложението преди думата “съмнение” да се добави “основателно”.
18

Нужно е да се добави и основанието “оттегляне на медиатора” като т. 4 на чл. 18, ал. 1. Изводът е, че основанията за спиране на производството по медиация трябва да произтичат от нейния доброволен характер.
32. По чл. 19:
В чл. 19 да се предвиди като основание за прекратяване и оттеглянето на медиатора. Той не е длъжен да търпи упорството и неотстъпчивостта на страните.
Предлагаме в ал. 1, т. 3 да придобие следната редакция:
“3. при отказ на една от страните от участие в процедурата.”
Алинея 2 предлагаме да отпадне.
В т. 5 да се добавят думите “освен ако е налице правоприемство”.
33. По чл. 20 и 21:
Членове 20 и 21 са несполучлива компилация от законови текстове, предвиждащи сключване на спогодба със съдебно участие. Формата на споразумението може да бъде и устна. Медиаторът може дори да не научи за какво точно са се споразумели страните и да си получи уговореното възнаграждение, защото мисията му е била успешна. Когато споразумението е писмено би могло да се предвиди, името на медиатора да се отбелязва и да подписва споразумението само ако страните поискат това. Страните сами избират формата с оглед на ефекта, който целят с постигнатото споразумение. Тя може да е обикновена писмена форма, писмена форма с нотариална заверка на подписите и тогава споразумението ще е изпълнително основание по чл. 237, б. “ж” ГПК. Законът не трябва да натрапва на страните форма на споразумението. Важното е, че то е постигнато.
19

Трябва да се предвиди разпоредба във връзка с давността. Нейното място е в чл. 14 във връзка със започването на производството. Започването на медиацията не трябва да има отражение върху течението на давността.
34. В чл. 21, ал. 3 предлагаме да се допълни с думите “когато не противоречи на закона и на морала”. Така се дават най-общо указания за допустимите основания за одобряване на споразумението от компетентния орган.
35. Тримесечният срок по § 2 на Преходните и заключителните разпоредби е очевидно нереално кратък. Според нас, би трябвало да бъде поне “до 6 месеца”.
36. Предлагаме Тарифата за минималния размер на възнагражденията на медиаторите и другите разноски, свързани с процедурата по медиацията, да се одобрява от министъра на правосъдието, в какъвто смисъл беше и препоръката за допълване на чл. 6, ал. 2.