Консултативен съвет по законодателството
СТАНОВИЩЕ
Относно: Законопроекта за защита срещу домашното насилие,
№ 354-01-22/17.04.2003 г., внесен от народната представителка Марина Дикова и група народни представители

---

СТАНОВИЩЕ
Относно: Законопроекта за защита срещу домашното насилие,
№ 354-01-22/17.04.2003 г., внесен от народната представителка Марина Дикова и група народни представители
На свое заседание на 21 април 2004 г. Консултативният съвет по законодателството обсъди Законопроекта за защита срещу домашното насилие, внесен от народната представителка Марина Дикова и група народни представители и прави следните предложения за неговото подобряване.

I. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ
1. Съдържанието на законопроекта не съответства на българските семейни и правни традиции. Характерът на отношенията, които урежда, са строго лични и интимни, поради което трудно се поддават на правна уредба. От друга страна, не са налице основни обществени отношения, които се поддават на трайна уредба по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗНА, за да се приеме закон за тяхната нормативна уредба.
2. Законопроектът няма своя собствена концепция, от която може да се обособи неговият предмет на регулиране. Това не му позволява да се интегрира в системата на другите действащи закони, които регулират материя, свързана с упражняване на насилие. Впрочем, не е вярно и изложеното в мотивите, че действащото наказателно право се придържа към принципа на ненамеса на държавата в случаите, които законопроектът визира.
3. Законопроектът има комплексен характер и съдържа норми, които имат материалноправен - граждански, семеен, административен, наказателен, и процесуален характер. Освен избраният от вносителите подход - изготвяне на комплексен закон, би могло да се обсъди и друг подход: да се направят съответните изменения и допълнения в отделни закони, като Семейния кодекс. Закона за Закрила на детето. Закона за защита срещу дискриминацията. Закона за социалното подпомагане, в които да се регламентират конкретни разпоредби срещу домашното насилие. А производството да се уреди в процесуалните закони като особен вид производство. Аргумент в тази насока е фактът, че и в действуващото законодателство има разпоредби, които по своя характер са насочени срещу домашното насилие. В чл. 74 СК и чл.
2

39 ЗЗакрД има предвидена процедура за ограничаване на родителските права и настаняване на детето извън семейството.
4. За съдебното разглеждане на тези спорове предлагаме да се обсъди идеята за използване на предвидената в чл. 119, ал. 2 на Конституцията възможност за създаване на специализирани семейни съдилища.
Разглеждането на тези спорове от районния съд с възможност за обжалване пред окръжния съд претоварва общите съдилища и ще затрудни и забави още повече тяхната дейност по решаване на “класическите” за тях гражданскоправни и наказателноправни спорове.
5. В законопроекта се предвиждат твърде сериозни, включително и финансови задължения за държавата. Очакванията на обществото по тази материя са в друга насока - естествено би било неправителствени организации да се заемат в много по-голяма степен с въпросите за възпитанието и превенцията на домашното насилие, както и с програми, осигуряващи помощ на пострадалите от домашно насилие лица. Държавното участие може да присъства, но едва ли е целесъобразно държавата да се ангажира в тази степен, с която е предвидено сега.
6. В законопроекта се предвиждат твърде много задължения за органите от системата на МВР и специално за полицията и едновременно с това не е предвидено участие на министъра на вътрешните работи в изготвянето на Програма за превенция и защита от домашно насилие. Нецелесъобразно е, според нас, предвиждането на санкции за органите на МВР под формата на глоба, каквато възможност законопроектът сега предвижда.
3

7. Предлагаме да бъде преобмислена структурата и систематиката на законопроекта. Неоправдано е съществуването на общи положения както като Глава първа, така и като раздел I на Глава втора. Нецелесъобразно е и разделянето на Глава втора на три раздела, при положение, че става дума общо за 17 члена, със съдържание, което позволява групирането им в глави.
8. Законопроектът не отчита и не зачита волята на пострадалите като допуска възбуждане на съответното съдебно производство, независимо от тази воля и не предвижда никакви възможности за пострадалия да прекрати производството на определена фаза по своя инициатива. Това незачитане е довело и до абсурдната хипотеза, при която в случай на отказ за издаване на заповед от съда по производство по искане на Агенция за социално подпомагане, разноските по делото да се заплащат от пострадалото лице.
9. Въпреки целесъобразността на така наречената неотложна защита, предхождаща самия процес, следва прецизно да се уреди въпросът за правните последици в случай на отказ на съда да издаде заповед за защита в резултат на самото производство. Деликатна ситуация би възникнала ако съответното набедено за извършител на домашно насилие лице потърси отговорност от държавата за вреди, причинени му с този процес.
10. Целесъобразно би било законопроектът да си служи с възприети от семейното право и утвърдени понятия, а не да въвежда нови, като например “общо дете”, “нерожден родител”.
11. Трябва да се изясни по-точно характерът на предложеното съдебно производство. В законопроекта се
4

загатва за "спорна съдебна администрация", но идеята не е доведена до край.
12. Относно субсидиарното прилагане на процесуални правила към съдебното производство по гл. II от законопроекта становищата в Съвета се разделиха на две: една част от членовете на Съвета подкрепиха идеята на законопроекта за субсидиарно прилагане на правилата на ГПК, а друга - настояваха за субсидиарно прилагане на правилата на НПК.
13. Законопроектът съдържа разпоредби, които се отклоняват от основните принципи в областта на доказването. Той придава на твърдението на пострадалото лице характер на доказателствено средство и създава изключително голяма опасност от злоупотреби, (чл. 14, ал. 3). На документите, издадени от юридически лица с нестопанска цел се придава характер на официални документи, което създава опасност за правната сигурност (чл. 14, ал. 2).
14. Според нас, използването на съчетанието от съюзи “и/или” е особено нежелателно. Достатъчно е да се използва само съюзът “или”, защото той сочи на алтернативност между два или повече признака от дадена разпоредба.
II. КОНКРЕТНИ БЕЛЕЖКИ
15. По чл. 1:
Предлагаме чл. 1 да придобие следната редакция;
"(1) Този закон урежда мерките за защита срещу домашно насилие и реда за тяхното прилагане.
(2) Прилагането на мерките по този закон не изключва търсенето на наказателна и гражданска отговорност.”
5

16. По чл. 2:
В чл. 2, ал.1 твърде широко е формулирана дефиницията на домашното насилие. Неоснователно се разширява приложното поле на домашното насилие по отношение на лица извън семейството.
Предлагаме следната редакция на чл. 2:
“Чл. 2. Домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно жилище.”
Ако това предложение се възприеме, ал. 2 би трябвало да отпадне.
17. По чл. 3:
Освен редакционни подобрения за използване на утвърдени в семейното право понятия, разпоредбата би трябвало да бъде обмислена още веднъж с оглед обхвата на лицата, потенциални извършители на домашно насилие. По замисъл очевидно законодателят иска тук да създаде изчерпателно изброяване на всички такива лица и евентуален пропуск е нежелателен.
По чл. 3 предлагаме:
а) точка 3 да отпадне;
б) в т. 4 терминът “общо дете” да се замени с израза “другия родител на детето му” или да отпадне цялата точка;
в) в т. 5 не е ясно що е то “нерожден родител”. Такова понятие, по наше сведение, не е определено в друг закон, а термините “нерожден” и “родител” взаимно се изключват;
г) в т. 6 да се посочи само низходящият, останалите категории лица следва да отпаднат;
6

д) в т. 7 роднините по съребрена линия до втора степен се наричат “братя и сестри”;
е) точка 8 да остане само “роднини по сватовство”, а изразът "по чл. 48 от Семейния кодекс" да отпадне;
ж) в т. 9 "приемен родител" да се замени с "приемно семейство по чл. 31 ЗЗакрД.
18. По чл. 4:
Цялата разпоредба да намери своето систематично място при уредбата на процедурата по защита от домашно насилие.
В ал. 2 думата “вземане” да се замени с думата “прилагане”. Понятието “неотложна помощ” по ал. 2 да се определи, тъй като с него се свързва засягане на конституционно гарантираната неприкосновеност на жилище.
В ал. 3 в края предлагаме да се добави изразът “или следи от насилие” или разпоредбата да отпадне.
В чл. 4 не е ясно защо необходимото медицинското свидетелство по ал. 3 трябва да се издава само от лекар с призната специалност, както и каква трябва да е тази специалност. Предлагаме това да се формулира като задължение на всеки лекар и от текста да отпадне прилагателното “писмено”, защото документът по дефиниция се издава винаги в писмена форма.
Според нас, тук в този член, е мястото да се уреди в нова алинея хипотезата на издаване заповед за "неотложна защита", която е предложена в чл. 19.
19. По чл. 5:
По замисъл този член установява мерките за защита срещу домашно насилие. Предметното му съдържание изисква да бъде пренесен в Глава втора, която изцяло да урежда мерките за защита срещу домашно насилие.
7

В ал. 1 изразът “по този закон” да отпадне.
В т. 2, 3 и 4 вместо изразът “в заповед на съда” да се замени с “определен от съда”. Според нас, мерките по т. 2 и 3 са опасни, защото ограничават основни права на човека и именно във връзка с тяхното прилагане уредбата трябва да е много прецизна. Тя непременно трябва да съдържа и гаранции срещу злоупотреба от страна на недобросъвестни лица.
Точка 2 поражда съмнение за колизия с Конституцията. Ако разпоредбата остане, трябва де се предвиди възможност първо да се предупреди извършителят, а отстраняването да се прилага ако предупреждението не е дало резултат. От друга страна, ако съвместно обитаваното жилище е лична собственост, или съпружеска имуществена общност, ще се наруши неприкосновеността на частната собственост по чл. 17, ал. 3 Конст. и неприкосновеността на жилището по чл. 33 Конст.
В т. 3 предлагаме да отпадне изразът "местата за социални контакти", а думата “приближаване” да се замени с "посещаване".
По т. 4: съществува опасност да се намеси изкуствено детето в проблем между самите родители или между други роднини.
Точка 5 има друг характер и предлагаме да е на друго систематическо място - например в нова алинея.
От чл. 5 поначало предлагаме да отпадне “заповедта на съда”, а въпросът за акта, с който се определя мярката за защита, предлагаме да бъде уреден на различно от Глава първа “Общи положения” систематично място.
По ал. 2: ако вносителят има предвид глобата да се налага винаги, кумулирана с една или няколко мерки по ал. 1, то това следва да бъде изразено по съответен начин. За тази цел предлагаме между думите “извършителя” и “глоба” да се добави съюзът “и” като разпоредбата придобие следният вид:
8

“(2) Във всички случаи съдът налага на извършителя и глоба в размер от 200 до 1000 лв.”
Намираме глобата по ал. 2 за твърде висока, а и не е уместно тази глоба да се предвижда императивно. Защото нейното налагане в ред случаи ще е неуместно, дори може да провокира ново домашно насилие. Поради това, предлагаме тя да бъде предвидена като възможност, предоставена на преценката на съда.
Според нас, би могло и ал. 2 да отпадне. Недопустимо е кумулирането на мерките по ал.1 с глоба.
20. По чл. 6:
Програмите, предвидени в §1 от Заключителните разпоредби, предлагаме да се уредят именно в чл. 6.
Алинея 1 не е на систематическото място. По-подходящо място за този текст е в чл. 1 или в Заключителните разпоредби.
В ал. 1 е предвиден твърде силен ангажимент за държавата. Създаването на условия за изпълнение на въпросните програми следва да бъде преди всичко задача на неправителствени организации с хуманитарна цел. В този смисъл задължението на държавата трябва да се прецизира.
В ал. 2 и 3 твърде общо са указани “органите на изпълнителната власт”, което предполага всички органи от тази подсистема, като се започне с Министерския съвет, което е нелогично и неоправдано. Целесъобразно е задълженията тук да бъдат преди всичко на местните изпълнително-разпоредителни органи и в този смисъл би трябвало да бъдат прередактирани съответните текстове.
Необходимо е да се уточнят органите, визирани в ал. 2.
Що се отнася до ал. 3, изричното посочване само на регистрираните по чл. 18, ал. 2 и 3 от ЗСП юридически и физически
9

лица, едва ли е целесъобразно. Законопроектът би трябвало да изхожда от идеята, че местните органи с изпълнително- разпоредителни правомощия ще работят съвместно и ще подпомагат всички юридически и физически лица, които желаят да се включат в борбата против домашното насилие.
В ал. 3 препращането към ЗСП да се замени: "физически и юридически лица, извършващи услуги по ЗСП".
От ал. 4 предлагаме да отпадне препращането към чл. 5, ал. 2, защото последната предвижда налагане на глоба от съд, което е административно наказание и не е част от програмите по чл. 5, ал. 1, т. 5 и 6.
Освен това, от разпоредбата не става ясно дали тук се създават задължения за тези органи, поради което е необходимо този въпрос да бъде изрично уточнен.
Думите "и ал. 2" да отпаднат, тъй като в ал. 2 на чл. 5 няма програми, а и не би трябвало тези лица да събират глобите.
21. Предлагаме наименованието на Глава втора да се
измени на "Производство по прилагане на мерки за защита срещу домашно насилие", а на раздел I - "Общи разпоредби".
22. По чл. 7:
Неопределеността на компетентния съд и допустимата от законопроекта възможност четири различни съдилища да се окажат компетентни, е много рискова за един закон. Това може да доведе до прехвърляне на делата и до спорове за компетентност между тях. Противоречи на идеята за бърза и неотложна защита. Предлагаме компетентността да се обвърже само с един критерий - местоживеенето. Предложението ни за определение на “домашно насилие” предвижда то да се упражнява само срещу лица, които живеят в общо жилище с извършителя.
10

В ал.1 критерият “месторабота” предлагаме да отпадне и разпоредбата да придобие следната редакция:
"(1) Производството по прилагане на мерки срещу домашно насилие се образува пред районния съд по настоящ адрес или пред съда, в района на който се иска изпълнението на заповедта."
По ал. 2: втората хипотеза "или по отношение на някой от тях", е доста спорна. Така се нарушава принципът на участие на страните и има опасност от злоупотреби. Ще се обърка философията на процеса, не може да се прилага мярка по отношение на някой, който не участва в процеса. Би могло да се прилага, но трябва да има изрично указване, че лицето, срещу което се налага мярката, трябва да е страна в процеса.
23. По чл. 8:
Особено деликатна е предвидената тук възможност производството по издаване на заповедта да се образува по искане на лица, различни от пострадалото лице - по т. 2 и 3, на чиято инициатива пострадалото лице не може да възрази. Буди недоумение защо в т. 3 не е предвидена хипотеза, в която съпруг или съпруга на пострадалото лице може да предизвика такова производство.
Необяснимо е защо производството по т. 2 и 3 е от публичен характер, като пострадалото лице няма никакво право да възрази, дори когато е пълнолетно и дееспособно.
Не е уредена, според нас, материята относно уведомяването на пострадалото лице за образуване на производство в случаите на т. 2 и 3, макар че в чл. 9, ал. 2 такова уведомление се споменава.
В т. 2 от гледна точка на оперативност, трябва да се понижи нивото на компетентност. Искането трябва да произтича от общинската дирекция за социално подпомагане, а не на АСП.
11

Предлагаме т. 3 да отпадне. Това е неоправдан случай на процесуална субституция. Би могло да остане, но само по отношение на недееспособни или деца. В противен случай съществува опасност от намеса на трети лица в личните отношения между съпрузите. Няма предвиден механизъм за прекратяване на производството ако пострадалото лице не е съгласно.
Необяснимо е, защо в т. 3 са изключени съпрузите?
Предлагаме да се уреди изрично задължение за уведомяване на пострадалото лице в случаите, когато производството не се образува по негова молба. За тези случаи трябва също така да се предвиди императивно, че производството ще продължи само с негово съгласие или поне ако то не възрази изрично в определен срок от уведомяването му. Тази уредба трябва да бъде направена в отделна алинея на чл. 8.
24. По чл. 9:
Достатъчно е тук да се предвидят реквизитите на молбата без да е нужно образецът да се утвърждава от министъра на правосъдието.
Предлагаме ал. 1 да придобие следната редакция:
“(1) Молбата е писмена и съдържа:”
Предлагаме да се създаде нова алинея, в която да се уреди и възможност за подаване на устна молба или оплакване за случаите, когато лицето, пострадало от домашно насилие, е неграмотно или страда от недъг, който не му позволява да подаде писмена молба.
В т. 3 думите “личната връзка”, която е трудна или дори невъзможна за доказване да се заменят с “фактическа връзка”.
12

По ал. 2 заслужава да се помисли дали уведомяването на пострадалото лице е достатъчно или е необходимо и неговото изрично съгласие.
По ал. 3 заслужава внимание въпросът дали служебно конституираното като страна пострадало лице би могло да повлияе чрез волята си на бъдещето на процеса - евентуално да се предвиди възможност за прекратяване на производството по искане на пострадалото лице. Предлагаме думите “ал. 2” да се заменят с “чл. 8, т. 2 и 3”, което ще направи текста ясен и недвусмислен и ще се избегне сегашното двойно препращане.
Алинея 3 предлагаме да се допълни със задължението на съда да изслуша пострадалото лице. Тук също трябва да се предвиди възможност за пострадалото лице да прекрати производството, ако не е съгласно с него.
По ал. 4 позоваването на чл. 8, чл. 1, т. 1 е неточно. Очевидно става дума за фактическа грешка. По-същественото в случая е предвидената наказателна отговорност по чл. 313 от НК за неверни данни в декларацията на молителя. Тъй като в чл. 8, т. 1 молителят е пострадалото лице, оценката му за съществено по отношение на него насилие, е въпрос и на лично психическо преживяване. В такъв случай, ако съдът прецени, че в случая не е осъществено насилие по отношение на това лице, ще излезе, че то ще носи наказателна отговорност за неверни данни.
Разбираема е опасността от набедяване в тази хипотеза, но и наказателната отговорност е прекалено силна санкция за подобен случай.
В ал. 5 думите “по искане на подалия молбата или искането” предлагаме да отпаднат, като съдът се задължи винаги да събира посочените в разпоредбата доказателства. Освен това, удостоверението за това дали извършителят се води на
13

психиатричен отчет не може да бъде давано от личния му лекар, а от съответното медицинско учреждение.
Предлагаме ал. 5 да придобие примерно следната редакция:
“(5) Съдът изисква служебно свидетелство за съдимост на извършителя, справка за наложени на извършителя мерки и удостоверение, че извършителят не се води на психиатричен отчет.”
25. По чл. 10:
Предвиденият срок в ал. 1 е обвързан с “последния акт на домашно насилие”. Създава се впечатление, че винаги трябва да сме в обстановка на едно продължавано насилие, при което “последният акт” е поредно насилие.
26. По чл. 11:
В ал. 1 предлагаме да се предвиди освобождаване от такса във всички случаи.
Предлагаме да се въведе такса за третите лица по чл. 8, т. 3. Това ще е и бариера за недобросъвестно подаване на молби от трети лица.
Алинеи 2 и 3, според нас, не са на систематическо място. По- правилно е да са в чл. 17.
В ал. 2 думата "възлага" да се замени с "осъжда извършителя да плати".
Недопустимо е предвиденото в ал. 3 пострадалото лице да се товари с държавната такса и разноските по делото, когато производството е образувано по искане на Агенцията за социално подпомагане и е отказано издаване на заповед или издадената заповед е отменена! Първо, законопроектът не предвижда задължителното му уведомяване. Второ, не е предвидено пострадалото лице да възразява срещу производството. Трето, то
14

може и да е малолетно или недееспособно лице или пък да няма доходи или имущество.
Така АСП няма да се въздържа да подава молби при неоснователни случаи. Разноските трябва да са за сметка на АСП.
27. По чл. 12:
В сегашния си вид тази разпоредба е за раздел “Допълнителни разпоредби”.
Тя поставя редица въпроси по същество с оглед на предвиденото тук препращане към ГПК. Най-доброто решение, според нас, би било такова препращане да се избегне като самият закон предвиди достатъчно процесуални правила, адекватни на спецификата на производството тук.
При обсъжданията се предложи и създаване на “специално производство”, което да се уреди изчерпателно в този закон.
28. Предлагаме наименованието на раздел II да се измени в "Разглеждане на делото" или разделът да отпадне.
29. По чл. 13:
Алинея 1 дава основание за две тълкувания.
Първо, че делото ще се гледа в две заседания - едно по представяне на доказателствата и второ - по същество.
Второ, че втората дата се определя само за да се избегне повторно призоваване, което би забавило процеса.
По наше мнение, ал. 1 трябва да се редактира по начин, от който да стане ясно, че делото ще се гледа в едно заседание. Това би съответствало на идеята за бързина и дори за спешност на производството.
В отделни алинеи, според нас, трябва да се уредят императивно следните въпроси:
15

- незабавно насрочване на заседанието, но не по-късно от три дни от сезирането на съда;
- връчване на призовки на пострадалия, на другите заинтересовани лица, а на извършителя - призовка и препис от молбата или искането, като на него следва да се осигури възможност да направи възражения и да посочи доказателства.
Предвиденото в ал. 2 “незабавно връчване” и то от съда на призовка на извършителя, е нереалистично и едновременно с това достатъчно неопределено. Желателно е законът да предвиди един разумно кратък срок.
В ал. 3 изразът "както и че подлежи на незабавно връчване" да отпадне.
Алинея 4 предлагаме да отпадне.
Ако не се възприеме предложението, “Агенцията за социално подпомагане” да се замени с “общинската дирекция за социално подпомагане”.
30. По чл. 13, ал. 5, както и по чл. 19, ал. 5 и 6:
Предвидената тук възможност призовката да се връчва “със съдействието на полицията и/или кмета” особено в хипотезата орган на полицията и кмета, е твърде тромава и излишно показно- ритуална. В случай на отказ на съда да издаде заповед за защита тази ситуация би могла да се прецени от засегнатото лице като позоряща, като засягаща неговата чест и добро име и да предизвика съответна съдебна защита този път с претенции към държавата за нанесени вреди.
31. По чл. 14:
От чл. 14 предлагаме да остане само ал. 1, като думите “доказателствени средства” се заменят с думата “доказателства”.
16

Останалата част от текста не казва нищо различно от предвиденото в ГПК.
В ал. 2, т. 1 към доказателствата да се добави и “доклад от Агенцията за социално подпомагане”.
В т. 2 на документите, издадени от юридически лица с нестопанска цел се придава характер на официални документи. Това е недопустимо и крие опасност за правната сигурност. Набеденият за извършител е поставен в неблагоприятното положение да опровергава съдържанието на официален документ. Негова е доказателствената тежест да докаже противното. Няма правни гаранции за безпристрастност на лицата, които ще съставят тези документи. Не е уточнено и какви са тези документи - протоколи, декларации или други, поради което предлагаме т. 2 да отпадне.
Предвидената в ал. 3 възможност за издаване на заповед за защита само на основание, приложена декларация по чл. 9, ал. 4, е изключително деликатна, а и направо опасна. Тя създава възможности за набедяване. Едновременно с това въпросната декларация е въздигната като необходимо и достатъчно основание за издаване на съответната заповед, което според нас, не е целесъобразно, а и е несправедливо. Предлагаме да отпадне.
32. По чл. 15:
Предлагаме чл. 15 да отпадне, защото не предвижда нищо по-различно или специално в сравнение с предвиденото в ГПК.
В случай, че глобата остане, трябва да се предвиди ред за налагането й и възможност за обжалване на акта, с който тя е наложена.
17

33. По чл. 16:
В ал.1 не е ясно кога се издава заповедта - в открито заседание или в някакъв срок. Трябва да се уточни тази неяснота.
Предлагаме ал. 1 да придобие примерно следната редакция:
"(1) Съдът се произнася в открито заседание, като издава заповед или като отхвърля молбата или искането. Срокът на действие на заповедта е една година.”
Алинея 2 не съдържа правило за поведение и предлагаме да отпадне.
Ако не се възприеме предложението, в ал. 2 предлагаме да отпаднат думите "административен характер". Той е неясен и пречи да се определи точно характерът на производството.
Предлагаме думите "породените от акта за насилие" да се заменят с "приложените мерки".
Предлагаме също така да се създаде нова алинея, в която да се предвиди възможност за изменение на заповедта по искане на пострадалия или извършителя.
34. По чл. 17:
В ал. 2 глобата по чл. 15, ал. 2 не трябва да е в заповедта, а в отделно определение, тъй като тя се отнася за трети лица. Налице е смесване на глобата като мярка срещу домашното насилие и глобата за неоказване съдействие на съда по ГПК.
Тук е систематическото място за ал. 2 и 3 на чл. 11 относно разноските.
Предлагаме да се създаде нова алинея, която да предвиди, че в заповедта се посочва срокът за обжалване, както и датата за разглеждане на делото в окръжния съд, в случай на обжалване.
Предлагаме ал. 4 да придобие следната редакция:
18

“(4) Препис от заповедта се връчва на страните, а когато е наложена мярка по чл. 5, ал. 1 - 3 - и на районното полицейско управление по местоживеене на извършителя и пострадалия.”
35. По чл. 18:
В ал.1 да се посочи пред кого се обжалва.
В ал. 3 местоимението “му” да се замени с “й”, думата “даде” - с “направи”, думата “представи” с “посочи”, а думите “ако са посочени такива” да отпаднат.
В ал. 4 да се предвиди, че съдът разглежда делото, а не само жалбата, като думите “с призоваване на страните” да отпаднат, ако се приеме предложението за създаване на нова алинея в чл. 17.
В ал. 4 и 5 предвиденото обжалване пред административен съд приключва с определение - акт, който традиционно се използва в съдебното производство с друго предназначение. Целесъобразно би било да се запази традиционната за съда форма - решение, когато оставя в сила или отменя атакуваната заповед. Наред с това, би трябвало в ал. 5 изрично да се каже, че окончателно е не само определението (респективно решението), а и новата заповед за защита, която съдът издава, в случай, че изменя заповедта на районния съд.
36. По чл. 19:
Материята, която тази разпоредба урежда, не следва обжалването на заповедта, а се отнася до особен случай на издаване на заповед за защита от домашно насилие. Поради това, тази разпоредба предлагаме да намери своето систематично място като чл. 10а.
19

В ал. 1 тази заповед е вид обезпечителна мярка. Ако това е била целта на вносителя, трябва изрично да се определи като такава. Тази разпоредба трябва да е на друго систематично място.
Думата "пряка" предлагаме да отпадне.
В ал. 3 не е ясно какво става с производството пред районния съд, когато той констатира, че е необходимо да се предприемат мерки по Закона за закрила на детето и уведоми за това изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане. В този случай по отношение на мерките е приложим друг закон и е логично да се очаква, че производството по Закона за защита срещу домашно насилие ще бъде прекратено. Предлагаме думите “Агенцията за социално подпомагане” да се заменят с “общинската дирекция за социално подпомагане”.
Разпоредбите на ал. 4 и 5 предлагаме да отпаднат, като вместо тях се препрати към правилата по чл. 13 и следващите, защото тази материя вече е уредена в законопроекта.
37. По чл. 20:
Вж. бележките по чл. 19. Тази разпоредба, според нас, трябва да бъде чл. 106.
38. Член 21, според нас, е излишен, тъй като в чл. 18 ал. 2 е предвидено, че обжалването не спира изпълнението.
Предлагаме да се предвиди спиране изпълнението на заповедта, тъй като това е общият принцип - обжалването спира изпълнението. Няма основание за предварително изпълнение.
39. По чл. 22:
В ал. 1 думата “доброволното” предлагаме да отпадне, защото заповедта има императивен, а не диспозитивен характер.
20

Това се потвърждава и от предвидената в чл. 23, ал. 1 глоба, която съдът може да налага при неизпълнение на заповедта.
В ал. 2, т. 1: не е ясно колко може да продължи това полицейско задържане и какъв е смисълът на незабавното сигнализиране, отправено към прокуратурата. Предлагаме думата “сигнализира” да се замени с “уведомява”.
Задържането да отпадне. Има съмнение за противоконституционност.
40. По чл. 23:
Предлагаме да се предвиди ред за налагане на предвидената тук глоба с възможност за обжалване, а също така при продължаване на неизпълнението - възможност за повторна глоба до постигане на ефективно изпълнение на съответната заповед за защита. Такава законодателна възможност вече беше предвидена в Закона за защита срещу дискриминацията. Тя би се оказала подходяща и тук.
Глобата трябва да се налага в открито заседание, с призоваване на страните.
41. Целесъобразно би било чл. 5, ал. 2 и чл. 23 да бъдат обособени в отделна глава “Административнонаказателни разпоредби”, предхождаща “Заключителните разпоредби”.
42. Предлагаме да се създаде Допълнителна разпоредба, в която да се включи дефиниция за "обитаваното жилище".
21

По Заключителни разпоредби:
43. По § 1:
Между министрите, на които се възлага да разработят Програма за превенция и защита от домашно насилие, предлагаме да бъде включен и министърът на вътрешните работи.
44. По § 2:
Предвидената разпоредба е по същество и следва да бъде пренесена в съдържанието на закона, предхождащо раздела “Заключителни разпоредби”.
45. По § 3:
Според нас, целесъобразно би било списъкът с услуги и програми, предлагани от лица, регистрирани по чл. 18, ал. 2 и 3 от Закона за социално подпомагане да бъде предоставен на местните изпълнително-разпоредителни органи и на местните органи на полицията, тъй като първите съдействат, а вторите - следят за доброволното изпълнение на заповедта, с която е наложена мярка по този закон. Дори когато съдът предвиди в заповедта такава мярка - насочване към програма за възстановяване или задължение за посещение на специални програми от страна на извършителя на насилието, той не би могъл да го задължи да се ползва от услугите на конкретни физически или юридически лица. Изборът на съответната програма ще трябва да остане за пострадалото лице или за извършителя на насилие. По този начин ще се спести и всякакво съмнение по отношение на съда, че подхожда с предпочитание към едни и пренебрегва други субекти, предлагащи същите услуги.