Консултативен съвет по законодателството
СТАНОВИЩЕ
Относно: Законопроекта за частното изпълнение, № 454-01-74 от
17.09.2004 г., внесен от народния представител
Огнян Герджиков и група народни представители

---

Изх.№ 453-25-25/26.10.2004 г. ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Проф. Огнян Герджиков
ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
Проф. Анелия Мингова
СТАНОВИЩЕ
Относно: Законопроекта за частното изпълнение, № 454-01-74 от
17.09.2004 г., внесен от народния представител
Огнян Герджиков и група народни представители
На свои заседания на 13 и 20 октомври 2004 г., Консултативният съвет по законодателството обсъди Законопроекта за частното изпълнение, внесен от народния представител Огнян Герджиков и група народни представители, и прави следните предложения за неговото подобряване.

I. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ
1. Консултативният съвет по законодателството е твърде
резервиран към приемането на такава радикална промяна в
принудителното изпълнение, която се урежда със законопроекта -
преминаването от държавно принудително изпълнение към частно
принудително изпълнение. В мотивите на законопроекта не се
посочва държава, в която принудителното изпълнение е частно,
нито пък изисквания от Европейския съюз в тази насока, тъй като,
доколкото ни е известно, на европейския континент преобладава
държавното принудително изпълнение. От друга страна, според
нас, не е редно такава дълбока промяна като предлаганата, да се
предприема, без да е обсъдена с действащите съдии-изпълнители.
2. Основният проблем, който поставя законопроектът с
оглед на неговата конституционосъобразност, е доколко
функцията на държавата по принудително изпълнение за
удовлетворяване на субективни права, е допустимо и възможно да
бъде “раздържавена” и предоставена на частни лица. Съгласно
чл. 117, ал. 1 от Конституцията на Република България “Съдебната
власт защитава правата и законните интереси на гражданите,
юридическите лица и държавата". Производството по
принудително изпълнение, макар и по мнението на специалистите-
процесуалисти да не е част от правораздавателната функция на
държавата, е онази фаза от гражданския процес, в която степента
на държавна принуда е най-голяма, тъй принудителното
изпълнение се насочва към имуществото на гражданите-длъжници.
3. Член 117, ал. 1 от Конституцията чрез възлагането на
защитата на правата и законните интереси на гражданите върху
съдебната власт и като не допуска създаването на особени
юрисдикции, установява принципа на пълнота на съдебната власт.
2

А със създаването на частното принудително изпълнение и отказа
на държавата да носи отговорност за действията на частните
изпълнители (чл. 68, ал. 2 от законопроекта), тя рязко се оттегля от
принудителното изпълнение на осъдителните решения на нейните
държавни органи - съдилищата.
4. Дори и да се приеме, че принудителното изпълнение не е
част от правораздавателната функция на държавата, която се
осъществява чрез съдебната власт, в случая стои въпросът за
универсалната правозащитна функция на държавата по
смисъла на чл. 56 от Конституцията: “Всеки гражданин има право
на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или
законни интереси” (изр. първо). От тази обща правозащитна
функция, според нас, не би било допустимо държавата да се
отстъпи с оглед на тази конституционна разпоредба. А с факта, че
разпоредбата на чл. 68, ал. 2, изключва всякаква отговорност на
държавата за действията на частния изпълнител, държавата
категорично се дистанцира от тази дейност, а следователно - и от
правозащитната си функция по чл. 57 от Конституцията.
Към това следва да се добави и изискването на
Европейската Конвенция за защита на правата на човека и
основните свободи за гарантиране защита на правата на страните
изобщо, а не само в исковия процес.
По мнение на преобладаващата част от членовете на
Консултативния съвет, функцията на държавата по гарантиране на
принудителното осъществяване на субективните права изобщо не
може да бъде приватизирано. Еманацията на държавната санкция
на правото е именно в принудителната сила за осъществяване и
изпълнение на съдебните решения и поради това тя не може да
бъде раздържавявана, без да се засегне самата държавност, която
държавното принудително изпълнение изразява.
3

5. Законопроектът очевидно е изграден изцяло по
модела и структурата на Закона за нотариусите и
нотариалната дейност. Това изрично се признава и в мотивите на
законопроекта (с. 25 от законопроекта). Редица разрешения от
Закона за нотариусите и нотариалната дейност механично се
пренасят в Законопроекта за частното изпълнение. Този подход, по
наше мнение, е принципно неправилен и недопустим. Той не
отчита дълбоките различия, които съществуват в предмета на
двете правни дейности: нотариалната и принудителното
изпълнение. При нотариалната дейност става дума за
охранително, безспорно по правната си природа производство,
при което се оказва съдействие за упражняване на права (арг. чл.
2, ал. 1 ГТК). Лицата, които се обръщат към нотариус, имат
еднакви и безпротиворечиви интереси. При нотариалната дейност
отсъстват насрещни страни и правен спор между тях. Но дори и тук
последното правно действие, свързано с отразяване в публичните
регистри за вписванията при сделки с недвижими имоти, се
осъществява от държавата чрез съдиите по вписванията.
За разлика от нотариалното, изпълнителното производство е
спорно. То се развива между две страни с противоречиви във
висша степен интереси. В изпълнителни процес след влязлото в
сила осъдително съдебно решение при осъществяване на неговата
изпълнителна сила, противоречията в интересите между страните
- взискател и длъжник, добиват резки измерения. То,
принудителното изпълнение, представлява най-силната степен на
държавна принуда срещу длъжника.
Възможно е да се направи сравнение и с втория институт в
гражданския процес, в който се допуска “частен елемент” -
арбитража. Макар и правораздаването в този случай да е
предоставено на една частноправна институция, страните се
обръщат към нея само по свое желание, ако изрично са се
4

отказали от държавното правораздаване. И дори и в тази хипотеза
има спорове, по които държавата не допуска изобщо частното
правораздаване.
Така че, според нас, сравнението с нотариалната дейност,
не е нито правен, нито социален аргумент. А механичното
възприемане на уредбата по Закона за нотариусите и
нотариалната дейност, което личи в целия законопроект като
подход и модел, по наше мнение, е несполучливо. В раздела
“Конкретни бележки” от настоящето становище ще бъдат посочени
редица примери на механично и несполучливо пренасяне на
разпоредби от Закона за нотариусите и нотариалната дейност в
законопроекта (вж. по-долу № 32, 36, 42, 44, 56, 64 и др.).
6. Несъмнено е, че изпълнителното производство в
момента е недостатъчно ефективно и следва да бъде
реформирано. Консултативният съвет по законодателството
убедено подкрепя тази идея. С предлагания законопроект обаче се
създава впечатлението, че държавата поради своето отслабване е
изпаднала в състояние на безсилие да упражнява своя империум,
вместо да предложи законодателни мерки, които ще подобрят и
направят ефективна дейността на държавното принудително
изпълнени от съдии-изпълнителите.
7. Ефикасността на частното изпълнение не може да бъде
осигурена само с промяна на статуса на частния изпълнител,
без подобрен процесуален механизъм на осъществяването на
принудителното изпълнение. Именно такъв механизъм липсва в
законопроекта, който е замислен само като организационен и
устройствен закон, а не и като закон за действията на частните
изпълнители. Тази “част” от правната уредба е предоставена на
Законопроекта за изменение и допълнение на ГПК. Но както показа
5

и неговото обсъждане в тази насока и в неговата правна уредба, са
налице редица съществени непълноти (вж. Становище за
законопроекта за изменение и допълнение на ГПК). Ако се разчита,
че ефикасността ще се получи само от отсъствието на механизми
за контрол на действията на частния изпълнител, това, според нас,
не би било в сътоветствие с принципите на правовата държава.
8. Въпреки че в мотивите на законопроекта се посочва, че
основният пункт е уредбата на статута на лицата, натоварени с
принудителното изпълнение, остават неизяснени и напълно
неуредени редица проблеми, които се отнасят именно до
правното положение на частните изпълнители, като например:
а) Раздел I от Глава втора не дава достатъчна опора да се
определи правното положение на частния изпълнител. Той се
оформя като смесица между длъжностно лице, доколкото му е
възложена определена публична функция (арг. от чл. 2) от една
страна и от друга страна като лице, упражняващо свободна
професия, което работи по възлагане на взискателя (арг. от чл. 17,
чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1). А точното определяне на правното
положение и статут на частния изпълнител е предпоставка за
регулиране на отношенията, в които той встъпва. По този въпрос
липсва концептуална яснота в законопроекта.
б) Уместно е статусът на частния изпълнител да се доближи до този на длъжностно лице поради публичната функция, която му е възложена. От тази гледна точка би било уместно допълването на чл. 93 НК с легално определение на частния изпълнител като длъжностно лице по смисъла на НК както от гледна точка на завишената отговорност, която той би следвало да носи, така и от гледна точка на по-голямата изложеност на
посегателства върху неговата личност и неговата
6

наказателноправна защита. Член 14 от законопроекта прави плах
опит в такава посока, но далеч недостатъчно и само пожелателно.
в) Липсва предвиден ред и начин за оповестяване
качеството на частен изпълнител на едно лице. Би било уместно
воденето на някакъв публичен регистър, от който обществеността
да може да направи справка кои са допуснатите частни
изпълнители и евентуално дали дадено лице има правоспособност
като такъв. Според законопроекта единственият легитимиращ и
конституиращ документ е клетвеният лист, който се предава на
Министъра на правосъдието.
г) Липсват изцяло правила относно възможността за отвод и
самоотвод на частните изпълнители, правила за конфликт на
интереси и пр.
9. Признак на цивилизованост на правните системи на всички демократични държави в наше време е ликвидирането на самоуправството. Принципът на недопустимост на самоуправство е в основата на чл. 76, изр. 2 във връзка с чл. 75, чл. 108 от Закона за собствеността, в чл. 295 ГПК, в чл. 277 от Наказателния кодекс и пр. Държавата е тази, която осъществява принудата чрез своите органи и осигурява принудителното изпълнение на правата. Дори и в арбитражното производство държавата извършва принудителното изпълнение на решението. Предлаганият законопроект като че ли прави крачка назад от тези постижения на държавната и правна цивилизация и рискува такъв начин на принудително изпълнение да легитимира самоуправството и да провокира противодействие.
10. В предлагания законопроект липсва баланс между
интересите на взискателя и интересите на длъжника. Ако
действащата правна уредба на принудителното изпълнение в
7

Гражданския процесуален кодекс може да бъде “упрекната” в
засилена защита на длъжника, възприеман като социално слабата
страна в изпълнителния процес и пренебрегване на
допълнителната защита на взискателя, то предлаганата със
законопроекта отива в другата крайност - прекомерна защита на
взискателя и пълно пренебрегване на защитата на длъжника.
Всъщност, за интересите на длъжника в хода на принудителното
изпълнение изобщо не се държи сметка, както става ясно от
разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от законопроекта. Той има право
само да претендира на общо основание обезщетение за вреди.
Единствената възможност, която Законопроектът за изменение на
ГПК предвижда, е да обжалва наложените му глоби. Това рискува
да доведе не само до злоупотреба с власт от страна на частния
изпълнител, но оставя длъжника изобщо без правни средства за
защита.
11. Законопроектът не държи сметка за множество други
усложнения в изпълнителното производство - за права на трети
лица, които могат да бъдат засегнати в хода на принудителното
изпълнение (напр. изпълнение върху техни вещи, или върху които
те имат права), за присъединяване на взискатели - как и кога ще
се извършва разпределение между тях и пр.
12. Законопроектът оставя впечатлението, че не е ясно как
той ще бъде проведен практически. Няма предвиден брой частни
изпълнители на определен брой от населението, както това е при
нотариусите. Не е ясно колко лица и за колко райони ще заявят
желание за изпълнение на тази функция. Колко частни
изпълнители в район ще бъдат допуснати? Неограничен брой или?
А в случай, че за определени райони изобщо няма желаещи?
Преходната разпоредба на § 2, ал. 2 на законопроекта оставя
8

впечатлението, че неопределен период от време би могло да
продължи паралелното съществуване на сегашните съдии-
изпълнители и на частните изпълнители, т.е. на частно и държавно
изпълнение.
13. Заглавието за законопроекта не съответства на
отношенията, които се опитва да уреди, както е предвидено в чл. 1.
Липсват достатъчно правила относно организацията на частното
изпълнение. Общото впечатление е, че са уредени множество
технически детайли, които дори са излишни, а същевременно
липсва уредба на принципни и ключово важни въпроси за
дейността и функционирането на частните изпълнители.
14. Не е ясно уреден проблемът с териториалната
компетентност на частните изпълнители - дали ще бъдат
привързани към определен район, към района на кой съд и по
какъв критерий, какво ще се получи, ако остане непопълнено място
в даден район или пък ако назначените за даден район частни
изпълнители физически поради обема на работата в района не са
в състояние да изпълняват функциите си.
15. Липсва яснота как ще се процедира в случаи, в които в
даден район има само един частен изпълнител, за който
взискателят има причини да не го натовари с принудително
изпълнение (напр. родствена връзка с длъжника), или пък в даден
район няма частен изпълнител, за който би важало задължението
по чл. 18, ал. 4, изр. 2, а никой друг не желае да приеме
възлагането. Могат да бъдат посочени и множество други подобни
празноти.
9

16. Предлагаме да се преуреди възприетият подход с
териториалната компетентност на частните изпълнители. От
една страна, не става ясно, задължително ли е и как точно ще се
определя привързаността на всеки частен изпълнител с определен
район. От друга страна, допуснатата компетентност за територията
на цялата страна (чл. 18, ал. 4) ще е особен феномен в нашето
процесуално право. С национална компетентност като органи на
съдебната власт сега са само Върховният касационен и
Върховният административен съд! Като цяло това носи огромна
опасност от злоупотреба с права и с власт, при положение, че
действията на частния изпълнител са безконтролни и гаранциите
за законосъобразно протичане на изпълнителния процес се
свеждат само до отговорност на частния изпълнител след
приключване на производството.
17. В законопроекта липсват правила относно принципите
на частното изпълнение. Това представлява голяма празнота,
която се нуждае от първична законова уредба. Липсва дори общо
препращане към ГПК относно процесуалните правила за дейността
на частните изпълнители.
18. Принципен е и въпросът с предвидената в законопроекта
Камара по изпълнението. Чисто терминологично по-уместното
наименование би било "Камара на частните изпълнители". По-
важният въпрос обаче е, доколко изобщо е уместно създаването на
такава камара. Аналогия с адвокатурата, която е обединение на
лицата, упражняващи една свободна професия и е свързано с
дългогодишна национална традиция, не е уместна. Не е
достатъчна и аналогията с Нотариалната камара, тъй като
положението при частните изпълнители е по-различно. Частните
изпълнители се назначават от министъра на правосъдието,
10

тяхната отговорност се реализира от състави, "доминирани" от
министъра на правосъдието, също министърът на правосъдието
чрез инспектори осъществява административен контрол върху
текущата дейност на частните изпълнители, което, струва ни се, е
оправдано с оглед на публичните функции, които осъществяват.
От друга страна, Камарата на частните изпълнители няма
някакви специални функции на самоуправляваща се организация,
което да оправдае създаването й, освен да приеме устава, чието
съдържание законопроектът определя в значителна степен и почти
не остават открити въпроси, които да бъдат уредени от него.
19. Заслужава да се обсъди и проблемът за пределна
възраст на частните изпълнители. Такава възраст беше
конституционно въведена за съдиите, прокурорите и
следователите. А те работят в кабинетите си. Съдии-
изпълнителите са в движение, те работят навън, а според
законопроекта, дори из цялата страна. След като държавата
възлага някому публични функции, тя трябва да има грижата да
създаде гаранции, че лицата ще са в състояние да ги изпълняват
пълноценно. Една по-напреднала възраст ще е пречка за
изпълнителите да работят пълноценно, тъй като работата им е
динамична и нервна, свързана с много движение.
20. Поради обстоятелството, че законопроектът е внесен от
група народни представители, обръщаме внимание на чл. 66, ал. 2
от Правилника за организацията и дейността на Народното
събрание. В конкретния случай би било уместно да се вземе
становището на Министерския съвет и на министъра на
правосъдието с оглед на кардиналните промени, които
законопроектът предвижда в една чисто държавна дейност до сега,
11

както и с оглед практическите аспекти на неговото прилагане в
практиката.
II. КОНКРЕТНИ БЕЛЕЖКИ:
21. Заглавието на законопроекта, според нас, е по-уместно
да бъде “Закон за частното принудително изпълнение”, тъй като
изразът "частно изпълнение" може да бъде погрешно асоцииран с
артистичната сфера или пък с изпълнението на каквито и да е
работи.
22. По чл. 1:
В чл. 1 думите “правния статут” да се заменят с “правното
положение”, а “частното изпълнение” да се заменят с “частното
принудително изпълнение”.
23. По чл. 2:
Предлагаме чл. 2 да придобие следната редакция:
"Чл. 2. Частният изпълнител е лице, на което държавата
възлага извършването на принудително изпълнение на частни
вземания съобразно предвидените в закона изпълнителни
способи.”
24. По чл. 3:
По-правилно би било предвидената камара да се наименова
“Камара на частните изпълнители”:
Изр. 2 предлагаме систематично да отиде в чл. 45.
В ал. 2 предлогът “в” предлагаме да отпадне.
25. По чл. 4:
В ал. 1 понятието "правоспособност" неточно се употребява.
12

Предлагаме разпоредбата да придобие примерно следната
редакция:
"(1) Частен изпълнител може да бъде ..." и т.н.
Предвидената възраст от 60 години е твърде произволен
критерий. Възниква въпросът, тази възраст ще се отнася ли за
сегашните съдии-изпълнители?
В т. 4 думите “на лишаване от свобода” и “независимо, че е
реабилитирано” предлагаме да отпаднат, с което ще се възприеме
също терминологичната употреба и законовият критерий на чл.
152, ал. 1, т. 4 от Закона за съдебната власт.
В т. 5 изразът “не е лишено” да се замени с “не е лишавано” и
да се добави “и съдия-изпълнител”.
В т. 6 да се добави "и като нотариус" и да се заличи изразът
"или търговска дейност", тъй като едно лице не може да бъде
лишено от право да упражнява търговска дейност.
В т. 8, според нас, по-прецизна е "изпита", а не "конкурса",
тъй като предвидената в чл. 7 и 8 процедура е по-скоро изпит за
приемане на лицето за съдия-изпълнител, отколкото конкурс.
По ал. 2: е възможно да възникне проблем при дознателите,
т.е. те да са натрупали вече юридическия стаж, а едва след това
да са завършили юридическо образование и всъщност стажът им
основно да е като дознатели. Поради това предлагаме като по-
правилно изразът "включително стаж на лицата ..." и до края да
отпадне.
26. По чл. 5 предлагаме:
В ал. 1, т.1 да се добави и “областен управител”:
В т. 4 да се добави "и да бъде нотариус":
В т. 5 да се добави “да бъде търговец”, а в края на
изречението да се добави “и на юридически лица с нестопанска
цел”.
13

В ал. 2 думите "на чл. 36" да се заменят с "на чл. 36, ал. 1, т.
2".
27. По чл. 6:
В ал. 1: предвиденото алтернативно подаване на заявление,
според нас, не е сполучливо. Предлагаме то да се подава само до
министъра и тогава ал. 3 има съответно смисъл;
По ал. 4 - вж. бележките по чл. 9, ал. 2. Съветът по
изпълнението не разполага с необходимите данни за
общественото доверие. По-уместно е това задължение да отпадне,
а сведения да се добиват евентуално от мястото, където
кандидатът е придобил юридически стаж или пък да се изисква
препоръчително писмо от предишния работодател.
28. По чл. 7:
Да отпадне означението "(1)", тъй като чл. 7 няма други
алинеи.
От разпоредбата не става ясно какво означава “достатъчно
кандидатури”. Този критерий, според нас, не е определен. Освен
това, предвидената поредност не е сполучлива. Редно би било
първо да се обяви конкурсът (изпитът), а след това лицата да
кандидатстват.
29. От чл. 7 и 8 и от начина на назначаването на лицата по
чл. 9 става ясно, че предвидената процедура не е конкурс, тъй като
не се конкурират няколко кандидати, измежду които някой да бъде
избран. Уреденото е по-скоро изпит за правоспособност, който е
предпоставка, за да бъде назначено едно лице за частен
изпълнител по преценка на министъра на правосъдието.
14

30. По чл. 8:
В ал. 2 би трябвало да се вземе предвид, че хабилитираните
преподаватели по гражданскопроцесуално право са четирима
души в страната в момента и се рискува осуетяването на конкурса
(изпита). Ето защо, предлагаме да се предвиди “хабилитирани
преподаватели по гражданско право”.
Не е сполучливо разрешението председателят на ВКС да
определя окръжния съдия, който ще участва в конкурсната
комисия, тъй като структурата на съда не е централизирана (за
разлика от прокуратурата). Това би следвало да се прави от
съответния председател на окръжен съд.
В ал. 3 кандидатите не биха могли да имат опит в
принудителното изпълнение, ако са работили в други юридически
сфери;
Предлагаме изразът "опит да извършват предвидените в
закона изпълнителни способи” е несполучлив, тъй като способите
не се “извършват”.
31. По чл. 9:
Предвидената в ал. 1 преценка на кандидатите дали се
ползват с необходимото "обществено доверие”, поражда редица
въпроси. Самото понятие "обществено доверие" представлява
твърде разтеглив критерий, поставя акцент върху субективната
преценка и пренебрегва в голяма степен обективните критерии по
чл. 4, ал. 1. В дискусията при обсъждането се оформиха две
виждания: или критерият преценка на "общественото доверие" да
отпадне изобщо, или ако остане, да се посочат в закона кои са
елементите на този критерий, за да се избегнат недоразумения.
Оставането на тази преценка, при това еднолично в правомощията
на министъра на правосъдието, има оправдание само ако се
възприеме тезата, че държавата чрез министъра на правосъдието
15

възлага една своя публична функция на частни лица, отговаря за
техните действия и съответно е овластена да преценява по
целесъобразност кого да натовари с тази функция.
В ал. 2 предлагаме изразът “за възлагане на правомощия по
изпълнението” да се замени с "възлага функция по принудително
изпълнение". Изразът "възлагане на правомощия по изпълнението"
може да породи двусмислие, че е възможно частично възлагане
само на отделни правомощия.
32. По чл. 10:
Заглавието "Изпълнителна кантора" е заимствано от
“нотариална камтора”, но тук то не е уместно. С него се създава
впечатлението, че там нещо ще се изпълнява и без непременно да
привързва или указва към частния изпълнител. Затова е по-
уместно да бъде заменено с означението "Кантора на частния
изпълнител".
В ал. 3 не става ясно в седалището на кой окръжен съд -
привързано ли е с района на частния изпълнител или е достатъчно
да е населено място, в което се намира седалище на окръжен съд?
Не става ясно кой и как ще определя условията, на които
трябва да отговаря кантората. Би било уместно препращането към
подзаконов нормативен акт, който тук не е предвиден;
В ал. 4 предлагаме понятието "Кантора-клон" да отпадне.
Предлагаме също така и да се обмисли отпадането на цялата
алинея.
33. По чл. 11 и 12:
В предложената редакция двата текста са доста
несполучливи и с оглед на предмета им е уместно да бъдат
обединени.
16

34. По чл. 11, ал. 3 предлагаме встъпването в длъжност да
става с подписването на клетвения лист. Предвиденото в
законопроекта разрешение това да става с представянето на
клетвения лист, според нас, не е уместно. Не е ясно кой ще е
фактическият момент, министърът на правосъдието как ще
съхранява тези клетвени листове и главно - как ще се извести
факта на предаването на клетвения лист, за да се оповести на
третите лица, че конкретното лице е встъпило в длъжност като
частен изпълнител;
Чисто хронологично е по-правилно първо да се положи
клетвата и след това подписването и предаването на клетвен лист.
35. Текстът на клетвата в чл. 12, ал. 1 не трябва да завършва
с израза "като винаги помня, че за всичко отговарям пред закона".
36. Прави впечатление уреждането на детайли, които са
излишни, като същевременно отсъства уредба на далеч по-
важни и основни неща - като например воденето на регистър на
частните изпълнители и оповестяването на вписванията и
заличаванията в него, статуса на частния изпълнител, изисквания
за служителите в неговата кантора и пр. Прави впечатление, че в
тази част на законопроекта механично са възприети и дори
буквално са възпроизведени разпоредбите на Закона за
нотариусите и нотариалната дейност.
37. По чл. 13:
В ал. 3 изразът “привличането му като обвиняем” да се
замени с “възбуждане на наказателно преследване”. Това е
принципът и формулировката, възприети от Закона за съдебната
власт.
17

По аналогия на чл. 152, ал. 2 от Закона за съдебната власт
предлагаме да се овласти министърът на правосъдието да
отстранява частни изпълнители от изпълнение на функциите.
38. В чл. 14 предлагаме думата “уважение” да отпадне.
39. В чл. 16, ал. 1 се поставя въпросът, ще може ли със
съгласие на частния изпълнител всяко трето лице да има достъп
до служебния му архив?
40. По чл. 17:
По чл. 17 възникват много въпроси.
Предвидените действия “по възлагане от взискателя”, “по
възлагане от страните”, според нас, са в противоречие със
заявения принцип за независимост в чл. 13.
В ал. 1 предлагаме да остане само “да определя начина на
изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество”, тъй
като останалото трябва да се съдържа в процесуалните правила за
действията на частния изпълнител.
Алинея 3 е излишна. Частният изпълнител може и по свой
начин да предлага на страните да се спогодят.
От ал. 4 и 5 е неясно каква е идеята на законопроекта.
Очевидно се допуска възможност частният изпълнител да действа
като синдик по смисъла на Търговския закон и като депозитар по
смисъла на Закона за особените залози. Не става ясно обаче дали
частният изпълнител изпълнява съответните действия по
принудително изпълнение или осребряване на съответното
имущество, когато такова се предвижда в съответната фаза на
производство по несъстоятелност, респ. на извънсъдебно
принудително изпълнение по 303, или пък законопроектът допуска
пълно съчетаване на функцията частен изпълнител със синдик,
18

респ. депозитар и в тези случаи частният изпълнител следва да
изпълнява в пълен обем всички права и задължения, които
съответната функция, респ. съответният закон предписва.
Изказаха се доста резерви по ал. 4, която предвижда
възможност частният изпълнител да бъде и синдик.
Алинея 5 е твърде неясна.
Но най-големи възражения предизвиква ал. 6. Допусната
възможност частният изпълнител да връчва призовки, според нас,
би била груба законодателна грешка. Призоваването и връчването
на книжата се извършва от съответния съд и не може да бъде
извършвано по възлагане на страните, пък било то и от частния
изпълнител.
41. По чл. 18:
В ал. 2 към въпроса за неяснотата на законовата идея (вж.
бележката по чл. 17, ал. 4 и 5) стои и принципният въпрос, дали да
се допусне частният изпълнител да бъде едновременно и синдик в
производство по несъстоятелност.
По ал. 3 - вж. бележката по чл. 17, ал. 4 и 5.
По ал. 4 - за критика на универсалната териториална
компетентност на частния изпълнител - вж. по-горе Общите
бележки, № 16. Текстът на ал. 4 би трябвало да отпадне, като,
разбира се, е необходима ясна уредба изобщо на въпроса с
териториалната компетентност.
42. По чл. 19:
Предлагаме означението “(1)” да отпадне, тъй като чл. 10
няма други алинеи.
Според нас, чл. 19 има само пожелателен характер и е
дословно заимстван от ЗННД, без да отчита разликата в предмета
19

на дейност на нотариусите и частните изпълнители. Вж. по този
въпрос по-горе в Общите бележки, № 5.
43. По чл. 20:
В ал. 1 задължението за опазване на професионалната тайна
не трябва да се свързва само със забрана за "свое или чуждо
облагодетелстване", така че втората част на изречението
предлагаме да отпадне.
Член 20 е в противоречие с чл. 17. Това, което частният
изпълнител научава от проучванията си, му служи да събере
ефективно вземането си и оттам - да получи възнаграждението си,
т.е. в последна степен да се облагодетелства.
44. По чл. 21:
Текстът е заимстван от уредбата за нотариусите и не е
адекватен за дейността на частните изпълнители. И тази
разпоредба е отново пример на механично пренасяне на
разпоредби от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, без
да се държи сметка за дълбокото различие в предмета на тяхната
дейност.
45. По чл. 22 и 23:
Членове 22 и 23 не са добре разграничени. Има известно
преповтаряне между чл. 22, ал. 2 и чл. 23, ал. 2 без да е ясно какъв
е смисълът им.
Относно допустимостта дела и документи от служебния
архив да бъдат изнасяни извън кантората на частния изпълнител,
съществува несъгласуваност между разпоредбата на чл. 22, ал. 3 и
на чл. 33, ал. 2. Би трябвало те да се съгласуват, както и да се
възприеме модела на другите действащи нормативни актове - това
да може да става само с разрешение на районен съдия. В същия
20

смисъл е и разрешението на Европейската Конвенция за защита
правата на човека и основните свободи, това да става с
разрешение на съдия.
46. В чл. 23, ал. 1, т. 1 думата “дейност” предлагаме да се
замени с “работа”.
В т. 1 и 2 е пресилено воденето на книги за личното
имущество и още повече на вещите - съпружеска имуществена
общност. Не е ясно какъв е смисълът на тези правила, както и как
практически това е осъществимо.
47. По чл. 25:
В ал. 2 какво означава “се разпорежда със средствата на
длъжниците”. Неясната разпоредба може да се окаже твърде
опасна с оглед правомощията на частния изпълнител и интересите
на длъжника.
Алинея 4 в този й вид, според нас, не е приложима. Как ще
става ясно коя част от паричните средства по специалната сметка,
са предназначени за определен взискател?
Предлагаме да се добави още, че по сметката постъпват
пари за всички взискатели, чийто вземания частният изпълнител
събира. Но как ще се разграничи кои пари за кой взискател са?
48. В чл. 26 професионалната застраховка трябва да покрива
не само отговорността за вреди от неизпълнение на задълженията,
а всички причинени вреди във връзка с дейността.
49. В чл. 27 предлагаме изразът “задължително социално
осигуряване” да се замени със “задължително обществено и
здравно осигуряване”.
21

50. В чл. 30, ал. 2, според нас, е странно частният
изпълнител да има задължение "да съдейства за повишаване
квалификацията на другите частни изпълнители. Такова
задължение той може да има само спрямо назначените от него
помощник-изпълнители. Освен това, ще има конкуренция между
частните изпълнители. Защо един да учи другите и след това
взискателите да ходят при тези, които той е научил?
51. В чл. 31, изр. последно не става ясно всеки частен
изпълнител ли води самостоятелен архив или само сдружението?
По принцип идеята на сдружаването е по-близка до свободните
професии. При частните изпълнители въпреки многократното
смесване и очевидна неяснота на концепцията на законопроекта,
все пак доминира публичната функция, с която те са натоварени.
Освен това, при прецизно уреждане на проблема с териториалната
компетентност на частните изпълнители, сдружаването може да се
окаже неуместно.
52. По чл. 32:
В ал. 1 изразът "Частният изпълнител загубва
правоспособността си" предлагаме да се замени с "Частният
изпълнител може да бъде освободен от функцията си при
настъпване на следните основания:". Това ще е и смислово по-
прецизно с оглед на ал. 2, от която е ясно, че прекратяването на
изпълнението на функциите на частния изпълнител не става
автоматично (както следва от ал. 1 в настоящата й редакция), а със
заповед на министъра на правосъдието.
Предлагаме да се предвиди като основание още
“навършване на 65-годишна възраст”, което е възрастта,
предвидена за пенсиониране на съдиите.
22

53. По чл. 34:
В ал. 1 препращането към чл. 32, ал. 1 “т. 2” да се замени с
“т. 3”.
Освен това, след като е починал, частният изпълнител
очевидно не може да прехвърли архива си. По-важно е друго - така
както е предвидено, ще се губи време. Не е добре и за престижа на
министъра на правосъдието, ако посоченият от него частен
изпълнител може да отказва приемането на чуждия архив. Тогава,
според нас, е за предпочитане направо да се премине към
разрешението, предвидено в ал. 5 - Съветът да възложи
приемането на архива на Камарата.
Предвидената процедура по прехвърляне и предаване на
архив се бави от самия закон с относително дългите срокове и
алтернативности.
В ал. 2 не става ясно как при отпадане на функциите поради
смърт (чл. 32, ал. 1, т. 2 ) се предава архивът - с договор или
завещание?
Не са уредени по принцип последиците при прекратяване на
функциите на частния изпълнител поради смърт на физическото
лице. Член 34 има предвид само предаването на архива, но
продължаването на изпълнителните действия по висящи
производства, не се урежда изобщо от законопроекта.
В ал. 4 буди съмнение предвиденото правило, че преминават
и правата и задълженията на синдик. Продължава да стои открит
въпросът как това кореспондира с правилата на Търговския закон
относно назначаването на синдици, правомощията на съда и
другите органи в производството по несъстоятелността по
отношение на синдика и пр.?
23

54. В чл. 37, ал. 2, тъй като не е предвиден регистър, няма и
годно оповестяване. Как ще научат всички останали за това
овластяване?
55 По чл. 38:
В ал. 1 помощникът може да извършва всички изпълнителни
действия. Това е прекалено. При нотариусът не е така.
По принцип допуснатата възможност един частен изпълнител
да назначава по своя преценка помощник-изпълнители, които да
могат да извършват "всички действия от неговата компетентност",
е в голяма степен опасно. Тези лица не са полагали изпит, нямат
изискуемия за частните изпълнители юридически стаж, не е
правена преценка за тях от министъра на правосъдието, не са
положили клетва и въпреки това те имат в пълен обем
правомощията на частния изпълнител! Това разрешение е опасно
за интересите както на взискателите, така и на длъжниците.
Положението на помощник-изпълнителите не е уредено
достатъчно. Това прави неговото овластяване твърде рисково,
включително и като се има предвид, че по силата на овластяването
с всички правомощия на частния изпълнител, той ще може да бъде
и синдик!
За помощник-изпълнителите също не е предвидено водене
на регистър или по какъвто и да е начин оповестяване на тяхното
натоварване. Откъде и как третите лица ще се осведомят или ще
могат да проверят легитимацията на такова лице?
В ал. 3 отговорността не следва да се ограничава само до
вреди от неизпълнение на задълженията, а за всички вреди,
причинени във връзка с извършването на функциите като частен
изпълнител.
24

56. По чл. 39, ал. 1, т. 6 се поставя въпросът, означава ли, че
с придобиването на изискуемия стаж тези лица автоматично стават
частни изпълнители, без за тях да се прилагат другите изисквания
на закона? Очевидно такова разрешение е опасно и води до
заобикаляне на принципните правила на закона.
57. По чл. 40 - 42:
Предвидените разпоредби и терминологична употреба
относно “същия или съседен район” указват на това, че макар че е
предвидено да действат на територията на цялата страна, се
предполага район на компетентност, което е свързано с
определени правни последици. В крайна сметка отново проличава
неясната концепция и отсъствието на съществени правила относно
организацията на частното принудително изпълнение.
При всички предвидени замествания стои въпросът с
гарантиране интересите на длъжника, а и на взискателя, който би
имал възражения срещу натоварването на заместващия частен
изпълнител.
58. По чл. 43-44:
Няма никакви изисквания относно служителите в кантората
на частния изпълнител. В тази връзка стои въпросът за интересите
както на длъжника, така и на взискателя:
Всички разпоредби се нуждаят от редакционна и смислова
промяна.
59. По-уместно е заглавието (съответно на предложеното
различно наименование на камарата) да се промени на “Камара на
частните изпълнители” с посочените в Общите бележки резерви
относно смисъла за нейното създаване изобщо.
25

60. По чл. 45:
Заглавието на чл. 45 предлагаме да се промени на "Състав".
Още повече, че разпоредбата не предвижда никакви правила
относно устава на камарата.
Член 45 предлагаме да се допълни с изр. 2 от чл. 3, ал. 2 (без
думите "по право", което само може да доведе до недоразумения
при тълкуването) и да придобие следната редакция:
"Чл. 45. В Камарата на частните изпълнители членуват
всички частни изпълнители. Камарата приема устав, който урежда …..”
Предлагаме да се обмисли възможността в Камарата да
участват и помощник-изпълнителите без право на глас.
Отсъстват изисквания относно съдържанието на устава, а от
останалите разпоредби на законопроекта също не става ясно какво
се оставя за регламентиране на устава. Би трябвало, според нас,
да се предвиди поне минимално необходимото съдържание на
устава в законопроекта.
61. По чл. 46:
В ал. 1 предлагаме "Съветът по изпълнението” да се замени
с “Управителен съвет” или “Съвет на Камарата на частните
изпълнители”.
Според нас, не е сполучливо уреждането на органите на
Камарата. Щом председателят ще е натоварен с представителна
власт, той трябва да бъде уреден като самостоятелен орган.
Обратно, ако орган на Камарата е само Съветът, то той трябва да
е оправомощен да представлява Камарата с право да натовари
едно или повече лица от състава си;
В ал. 2 изразът “отсъства” не е достатъчно точен и може да
доведе до спорове относно овластяването на заместващите лица и
съответно валидността на представителството на камарата.
26

62. По чл. 47:
В т. 2 не е ясно какви такси ще събира Камарата.
В т. 4 предвидената формулировка "други източници" трябва
или да отпадне или поне да се препрати към устава, т.е. да се
предвидят "други източници, предвидени в устава".
63. В чл. 48 предлагаме да остане само текстът на ал. 1, а
ал. 2 да отпадне, тъй като редовното и извънредно общо събрание
е въпрос не на състав, а на свикване.
64. По чл. 49:
Предлагаме ал. 2 да придобие следната редакция:
"(2) Съветът по изпълнението обнародва в “Държавен
вестник” покана за свикване на общото събрание най-малко два
месеца преди датата на събранието. Поканата съдържа мястото и
часа за провеждане и дневния ред."
Двумесечният срок е твърде дълъг; очевидно е заимстван
отново от Закона за нотариусите и нотариалната дейност.
65. По чл. 50, ал. 2 поставяме въпросът дали се допуска
упълномощаване за представителство на общото събрание?
66. По чл. 51:
Предлагаме да се обмисли дали решението за сделки на
разпореждане с недвижими имоти да се взема от ОС, което да се
добави към правомощията
Предлагаме в нова т. 8 да се обособи освобождаването от
отговорност:
“8. освобождава от отговорност членовете на органите.”
27

67. По чл. 52, ал. 2 поставяме въпросът, доколко е уместно
освобождаването на членовете да може да се решава и без да е
включено в дневния ред? Това би отворило възможността за
"преврати" в ръководството на камарата.
68. По чл. 53:
В ал. 2 предлагаме да се определи срок, в който Съветът е
длъжен да свика поисканото общо събрание.
Не е уместно препращането към чл. 49, тъй като срокът от 2
месеца е много за извънредно общо събрание.
69. По чл. 54, ал. 1 предлагаме срокът да е поне 14 дни, за
да имат възможност лицата, които не са присъствали, да се
запознаят с решението.
70. По чл. 55: не е ясно за какво се издава изпълнителен
лист. Единственият смисъл би бил евентуално срещу частен
изпълнител за дължимите вноски. Дори и да е уместно такова
правило, неговото систематично място е в ГПК.
71. По чл. 56:
В ал. 1 на края изразът “от основните членове” предлагаме
да се замени с израза “измежду основните членове” за прецизност.
Уместно е, според нас, да се посочи и максималният брой
членове на Съвета.
В ал. 3, т. 1 предлагаме да се добави и стажа като съдия.
Според нас, съдийският стаж не трябва да се подценява с този
като съдия-изпълнител.
В ал. 5 не става ясно в случай на отсъствие и на двамата - на
председателя и на заместника му, кой ще представлява Камарата.
28

Би могло да се предвиди ad hoc да се избира член от основните,
който да се оправомощи с представителната власт.
72. Член 59, според нас, е излишен с оглед чл. 61, ал. 1.
Изискване за кворум е безсмислено, щом мнозинството за вземане
на решенията се определя от целия състав на Съвета.
73. По чл. 60:
Формулираните правомощията на Съвета правят общо
впечатление на необмислени, несистематизирани, небалансирани
и непълно изброени.
В ал. 1, т. 1 понятието “работите” да се замени с “дейността”.
Също така, в ал. 1, т. 1 относно "разпореждането с имоти" от
терминологичната употреба на понятието "имоти", не става ясно
дали се имат предвид само недвижимите имоти или и движимите
вещи. Същевременно чл. 62, ал. 2, т. 2 използва понятието
"имущество". Предлагаме разпореждането с недвижими имоти на
Камарата да става по решение на общото събрание, а не на
Съвета.
В ал. 1, т. 4 остава съмнение за противоречие или
несъгласуваност с чл. 62, ал. 2, т. 1, където това е предвидено като
правомощие на председателя.
В ал. 1, т. 6 изразът “образува и участва в дисциплинарни
производства” създава погрешно впечатление, че
дисциплинарните производства се образуват пред Съвета. По-
уместно е, според нас, да се замени с: “взема решения за
образуване на дисциплинарни производства и участва в тях чрез
свои представители”.
По ал. 1, т. 7 остатъчната компетентност не може да бъде
определена по този начин. Освен това, се дублира чл. 51, т. 9.
Предлагаме т. 9 да придобие следната редакция:
29

“9. решава всички въпроси, които по закон или устав не са от
компетентност на друг орган.”
74. В чл. 61, ал. 2 по правило, неприсъствено вземане на
решение от един колективен орган, се допуска когато всички
членове на този орган са съгласни с решението. Предлагаме
изразът “необходимият брой членове” да се замени с “всички
членове”.
75. По чл. 62:
Формулираните правомощия са толкова откъслечни,
непрецизни и непълни, че в още по-голяма оставят впечатление за
усилия, за наличие на някаква разпоредба без изобщо да е ясно
какво тя се опитва или следва да уреди.
В ал. 1 думата “отговаря” да отпадне. Вместо това
предлагаме изрично да се посочи, че “председателят представлява
камарата”.
В ал. 2 предлагаме да се добави обобщаващо “изпълнява
решенията на Съвета”.
В ал. 2, т. 2 правомощието "разпореждане с имуществото"
има предвид цялото имущество. Според нас, дублира се
правомощието на Съвета по чл. 60, ал. 1, т. 1 и във всеки случай
не е уместно като разрешение.
76. По чл. 63:
Не е ясна позицията относно длъжността на
административния секретар. От една страна, той очевидно ще е
лицето, което следва да организира административно работите на
Камарата, т.е. по-скоро ще е служител, а същевременно ал. 2 с
уточнението, че може и да не е член на камарата очевидно допуска
това да е някой от частните изпълнители.
30

Дефинирането на правомощията страда от същия проблем
на непрецизност, несистематизираност и непълнота.
По ал. 1, т. 1 е смущаващо възлагането на такова
правомощие на административния секретар. По същество то
представлява изпълнение на бюджета, което е възложено вече на
председателя.
77. В чл. 64, ал. 2, т.1 за членовете на Контролния съвет да
важат изискванията за членовете на Съвета - 5-годишен стаж.
Според нас, няма основание членовете на контролния орган да
имат по-малък стаж от членовете на органа, когото ще
контролират. Предлагаме да се добави също и “стаж като съдия”.
78. В чл. 65, ал. 1 предлагаме да се разшири обсегът на
контрола върху цялостната дейност на Камарата и до
изпълнението на решенията на общото събрание и на Съвета, а не
само финансово-стопанската дейност.
79. В чл. 66, ал. 2, т. 1 предлагаме стажът да бъде също 5-
годишен. Предлагаме и тук да се добави “стаж като съдия”.
80. В чл. 67 предлагаме след "Дисциплинарната комисия" да
се добави изразът “чрез свои състави”.
81. Смисълът на чл. 68 и 69 от Глава V, отразяват в най-
голяма степен концепцията на законопроекта. Поради това тяхното
анализиране провокира множество принципни разсъждения и
критики поради отворените въпроси, които оставя.
По същество става дума за отговорността в три аспекта:
1) отговорността на частния изпълнител спрямо
взискателя;
31

2) отговорността на частния изпълнител спрямо длъжника
и трети лица, чиито права са били засегнати при принудителното
изпълнение;
3) отговорността на държавата за действията на частния
изпълнител.
82. По чл. 68:
От ал. 1 на чл. 68, както и чл. 69, ал. 1, може да бъде
извлечена конструкцията на мандатни отношения между
взискателя и частния изпълнител. Взискателят натоварва частния
изпълнител, последният отговаря за неизпълнение на
задълженията си (чл. 68, ал. 1) и евентуално взискателят носи
регресна отговорност пред частния изпълнител, в случай, че бъде
реализирана отговорността на последния за вреди, причинени на
трети лица (чл. 69, ал. 1). А отговорността на частния изпълнител
към длъжника и третите лица по смисъла на законопроекта е
деликтна за вредите, които са им причинени при изпълнението
(арг. от чл. 69, ал. 1).
Ако правоотношението между взискател и частен изпълнител
е мандатно, следователно става дума за права, които принадлежат
на кредитора и поради това той може да ги възложи на някого, който също е частно лице. И понеже това лице е частно, то извършва действия, които не подлежат на съдебен контрол, тъй
като те не са процесуални действия (какъвто е замисълът на
паралелното изменение на ГПК). От тук следва, че уредбата на
принудителното изпълнение по ГПК става излишна, защото
действа едно частно лице! Ако частният изпълнител е натоварен с
мандат, той изпълнява процесуални права на взискателя. В
изпълнителния процес обаче взискателят няма никакви
процесуални права, свързани с осъществяване на публичната
принуда. Тези логически съждения, които водят до правни абсурди,
32

са само в подкрепа на критиката на основната концепция на законопроекта, която е отразена в Общите бележки.
Освен това, от гледна точка на длъжника и на третите лица
(които могат да бъдат увредени), а също и на взискателя (който
също може да бъде увреден поради неизпълнение на
задълженията на частния изпълнител) така уреденото частно
изпълнение ще означава, че след всяко частно изпълнение ще
започва исков процес - един или повече, който пък ще се следва от
частно изпълнение и така без ограничение.
Предлагаме ал. 1 на чл. 68, и ал. 1 на чл. 69 да придобият
следната редакция:
“Частният изпълнител отговаря за вредите, които е причинил
при изпълнение на своята дейност.”
Относно чл. 68, ал. 2, с която дефинитивно се изключва
отговорността на държавата за действията на частния изпълнител,
възникват редица принципни въпроси, които в крайна сметка
отново опират до концепцията на законопроекта:
По смисъла на чл. 2 държавата възлага на частните
изпълнители извършването на функцията по принудително
изпълнение на частни вземания, която по естеството си е публична
функция. След като държавата предоставя упражняването на
държавната принуда на частни лица, тя не може да не носи
отговорност. По силата на чл. 7 от Конституцията държавата
отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на
нейни органи и длъжностни лица. На това основание държавата
отговаря за съдебна грешка при предварителното разследване, за
невинно осъден и пр. Възниква въпросът дали частните
изпълнители са лица, за които държавата ще носи отговорност по
смисъла на чл. 7 от Конституцията? Частните изпълнители не
могат да бъдат квалифицирани като нейни органи на държавата, а
според нас, трудно биха могли да бъдат квалифицирани и като
33

длъжностни лица. Но същевременно на тях държавата е
възложила извършването на публична функция, което изрично е
дефинирано в чл. 2 от законопроекта. А ако държавата
приватизира полицията, ще означава ли това, че тя вече няма да
носи отговорност? Колко неща можем да извадим от съдебната
система и от публичните функции на държавата и да твърдим, че
държавата продължава да е налице?
83. Член 69 предлагаме да отпадне, тъй като регресната
отговорност на взискателя за вреди, причинени от частния
изпълнител, според нас, е дълбоко неуместна и неприемлива.
Когато държавата овластява по надлежния начин определени лица
и им възлага осъществяването на една публична функция,
недопустимо е лицето, което има изпълнително основание и се
възползва от натовареното с публичната функция лице, да носи
отговорност за неговите действия, т.е. за неговата професионална
компетентност, добросъвестност и пр. При риска от подобна
отговорност е много вероятно кредиторите да се въздържат от
сезиране на частните изпълнители и в такъв случай за тях остава
като единствена възможност за принудително реализиране на
вземанията им, и то само паричните, да се основават на страха от
наказателна отговорност на длъжника по чл. 293а НК! Последното
съждение отново е нимислимо за правова държава и отново
демонстрира пороците на концепцията на предлагания
законопроект. Макар и замислен основно в защита на кредитора,
той може да се окаже бумеранг срещу самия кредитор!
84. По чл. 70:
Предлагаме означението “(1)” да отпадне, тъй като тази
разпоредба няма други алинеи. Предлагаме също така да се
34

добави “виновно”. Разпоредбата е твърде неопределена и не
посочва основанията за дисциплинарна отговорност.
85. По чл. 71:
В ал. 1, т. 4 предлагаме да се определи срокът, за който
може да бъде постановено лишаването от правоспособност,
например от 3 месеца до 5 години. Лишаването от
правоспособност завинаги ще е само в случаите на осъждане на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Това е
твърде тежка санкция, която предлагаме да бъде преосмислена.
Предлагаме да се добави и наказанието “забележка”.
Уместно би било също така да се предвиди разпоредба в
какъв срок се заличава наложеното наказание.
В ал. 2 глобата е държавна санкция и не е оправдано тя да
се събира в полза на Камарата. Този въпрос сме поставяли и друг
път.
86. По чл. 73:
Уместно е да се промени поредността на ал.1 и ал. 2, като се
уреди първо възможността за органа да поиска обяснения от
частния изпълнител и едва след това да реши дали да поиска
образуване на дисциплинарно производство:
В ал. 1 предлагаме да се добави на какви основания може да
се иска временно отстраняване;
87. По чл. 74:
В ал. 1 предлагаме да отпадне изразът “когато
дисциплинарното производство е образувано по негово искане”,
като по този начин във всички случаи министърът на правосъдието
ще бъде уведомяван за образувано дисциплинарно производство;
това би кореспондирало с правото му по чл. 76, ал. 3 да обжалва
35

решението на дисциплинарната комисия, дори и производството да
не е образувано по негово искане.
88. По чл. 75:
Предлагаме да се промени поредността на алинеите точно в
обратен ред, което би съответствало на логическата
последователност на действията по постановяването на
решението.
В ал. 3 накрая да се добави “в срока по ал. 2”.
В ал. 4 изразът “да оправдае частния изпълнител” да се
замени с "да отмени решението изцяло".
89. По чл. 77:
В ал. 2 изразът “изземва и задържа веществени
доказателства” да се замени с “изземва вещи, предмети и
документи с разрешение на орган на съдебната власт". Само
“изземване” без санкция на съдебен орган, би противоречало на
Европейската конвенция за защита на човешките права и
основните свободи.
В ал. 3 препращането е неточно. В чл. 52, ал. 5 от Закона за
банките не съществува т. 5.
90. По чл. 78: смисълът на разпоредбата изобщо не е ясен.
91. В чл. 79, ал. 2 какво се има предвид под “държавен орган”
- дали държавен съдия-изпълнител или друг държавен орган? |
92. В чл. 80, ал. 3 предлагаме да отпадне.
93. В чл. 81, ал. 1 предлагаме редакцията са бъде: “работник
или служител по трудово или служебно правоотношение”.
36

94. Глава седма е озаглавена “Такси и разноски”, но за
разноски не се говори. Да се предвиди, че допълнителната такса
по чл. 85 не може в крайна сметка да се понесе от длъжника.
Защото трябва да плаща той затова, че взискателят е избрал
частен изпълнител, който е прекосил цялата страна, за да извърши
действие далеко от района си?
95. По § 3:
В ал. 1 при препращането към чл. 4 предлагаме да се
добави “ал. 1”, което е пропуснато, както и да се добави “т. 3”.
В ал. 2 да се предвиди оповестяване на мястото и датата на
учредителното събрание.
96. По § 4:
В ал. 1 предлагаме “една година” да се замени с “три
години”.
В ал. 1 предлагаме още изразът "без конкурс за района, в
който са изпълнявали функциите" да отпадне. Не трябва да бъде
поощрявана разпространената напоследък тенденция за
"капсулиране" на съответните професии и ограничаване на
достъпа до тях на лица с юридическо образование, които са
упражнявали други юридически дейности. Още повече, именно
неефикасността на действащата система на принудително
изпълнение (с припадащата се част от "вината" и на заварените
съдии-изпълнители), е причина за предлаганата радикална
промяна в уредбата на принудителното изпълнение!
В препращането по ал. 1 е налице техническа грешка - “чл. 8”
да се замени с “чл. 4”.
В ал. 3, изр. 2 да отпадне, тъй като не е възможно такова
основание и такъв начин на прекратяване на трудовото
правоотношение. Прекратяването трябва да стане по общия ред.
37

86. Предлагаме § 5 и 6 да отпаднат. Относно предвидената
възможност лица с образователна и научна степен “доктор по
право” да придобиват правоспособност на частни изпълнители се
поставя въпросът, дали това е преходна разпоредба или става
дума за по-трайна идея. Във втория случай систематичното място
на това правило би следвало да бъде в основния текст на закона, а
не в преходните разпоредби. Каква е идеята?
87. По § 7: предлагаме предвиденият 9-месечен срок да се
замени с 3-месечен.
88. По § 8:
При внимателен анализ се оказва, че преходната разпоредба
не обхваща всички хипотези, които могат да възникнат при
влизането на закона в сила и рискува да остави неуредени и
открити проблеми;
В ал. 1 се поставя въпросът, ако в същия район вече няма
съдия-изпълнител, защото той е станал частен изпълнител?
Алинея 2 във вр. с § 9, ал. 1, предвиденото преходно
правило означава, че ако висящо изпълнително производство при
съдия-изпълнител не приключи в тригодишен срок, взискателят е
длъжен (след като по силата на § 9, ал. 1 висящите производства
се прекратяват) да се обърне към частния изпълнител, което е
свързано с нови такси и пр. В тази връзка може би е уместно да се
приложи същият подход като при § 9, ал. 2 - министърът да
възлага служебно довършването на частния изпълнител.
По Заключителните разпоредби:
89. По § 11: прибързано е да се заличават думите “съдия-
изпълнител”, защото двете изпълнения ще съществуват паралелно
поне три години.
38

101. По §23:
Предлагаме да се обсъди въпросът доколко е правно
издържано изменение на Наказателния кодекс да се извършва със
заключителна разпоредба на друг закон? По същество би било
уместно частният изпълнител да се включи като длъжностно лице
в чл. 93 от НК.
Алинея 2 предлагаме да отпадне, тъй като е лишено от
смисъл инкриминирането на отказ за даване на декларация!
102. В обобщение: при многобройните и съществени
недостатъци, от които страда законопроектът, както и
неизяснените концептуални въпроси в него, според нас, ще бъде
трудно поправянето на законопроекта между първо и второ четене.