Консултативен съвет по законодателството
СТАНОВИЩЕ
Относно: Законопроекта за екстрадиция, № 502-01-9 от 21.01.2005 г., внесен от Министерския съвет

---

СТАНОВИЩЕ
Относно: Законопроекта за екстрадиция, № 502-01-9 от 21.01.2005 г., внесен от Министерския съвет
На свои заседания на 16 и 23 март 2005 г., Консултативният съвет по законодателството обсъди Законопроекта за екстрадиция, внесен от Министерския съвет и прави следните предложения за неговото подобряване.


I. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ.
1. Относно конституционосъобразността на Законопроекта за екстрадиция в Консултативния съвет по законодателството се застъпиха две различни становища. Според първото, проектът не противоречи на Основния закон, тъй като с изменението на чл. 25, ал. 4 от Конституцията (обн., ДВ, бр. 18 от 25 февруари 2005 г.) се допуска по силата на международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България да се предава на чужда държава или на международен съд лице за целите на наказателно преследване. Второто становище изразява разбирането, че този закон урежда предаването на лица за целите на наказателното производство, освен на основание на международноправни актове, така и на базата на взаимност (чл. 2,ал. 2 от законопроекта). Именно в тези случаи би се нарушила принципната забрана за предаване на български граждани на чужд субект с оглед осъществяване на наказателно преследване. Ето защо е необходимо да се осмисли тази идея в Законопроекта за екстрадиция и да се предвиди възможността предаването на основата на взаимност да се осъществява само по отношение на лица, които нямат българско гражданство.
2. За систематичното място на законовата уредба на екстрадицията се изразиха две противоположни разбирания. Според първото от тях законовата уредба на екстрадицията би трябвало да бъде инкорпорирана в действащия НПК. Това разбиране се обосновава с редица съображения, свързани със запазване на кодификацията на наказателно процесуалното законодателство. Безспорно законът урежда основни обществени отношения, които се поддават на трайна уредба (чл. 3, ал. 1 ЗНА) и в този смисъл те следва да бъдат уредени с не по-нисък от законов нормативен акт. В същото време, тези обществени отношения са
2

част от обществените отношения, възникващи по повод на наказателно преследване, чиято уредба съгласно чл. 4, ал. 1 ЗНА на ниво кодекс се съдържа в НПК. В този смисъл, ако материята бъде инкорпорирана в НПК, ще бъдат изпълнени изискванията и философията на Закона за нормативните актове за кодификация на наказателно процесуалното законодателство. Следващият аргумент, който трябва да се вземе под внимание е, че материята на екстрадицията и в момента е уредена в НПК, гл. XXII “Особени производства”, раздел II “Предаване на лица, извършили престъпление”, чл. 435 - 441 НПК. Нещо повече, това разбиране на законодателя не е свързано с актуалността на тази материя, тъй като това е раздел в НПК, действащ от самото влизане в сила на кодекса през 1975 г.
Не може да бъде споделено и разбирането, че след като става въпрос за международноправни елементи, то те следва да бъдат уредени със самостоятелни законови норми. И сега действащият НПК, в гл. XXII “Особени производства”, урежда производства с международноправни елементи, като раздел III “Трансфер на осъдени лица”, раздел IIIа “Признаване и изпълнение на присъда на чуждестранен съд, раздел V “Международна правна помощ по наказателни дела” и раздел VI “Трансфер на наказателно производство”. Следващият аргумент е свързан с практическото улесняване на работата на правоприлагащите органи, когато материята е кодифицирана. Не се споделя разбирането на вносителите, че инкорпорирането на тази материя в НПК ще доведе до голям по обем нормативен акт. Това не е сериозно правно съображение. И нашето, и чуждото законодателство, познават далеч по-обширни като обем актове. Пример в това отношение в българското законодателство е действащият Търговски закон. На последно място следва да се посочи и предвиденото в § 1 на Преходните и заключителни
3

разпоредби на законопроекта за екстрадиция субсидиарно приложение на НПК.
Беше застъпено и противоположното становище в смисъл, че тази материя правилно е обособена в самостоятелен закон. Първото, посочено от вносителя съображение, освен опасенията от извънредно големи по обем раздели в НПК, се извежда от аналогичен подход, възприет в чуждите законодателства. На следващо място се изтъква, че става въпрос по същество за качествено нова материя, която ще се прилага в нови обществено- политически реалности и поради това законът следва да има самостоятелно място в системата от нормативни актове. В подкрепа на това разбиране се сочи и налагащата се у нас практика, материя с международен елемент да се урежда в самостоятелни закони.
3. Заглавието на законопроекта, според нас, не е точно и не отговаря на изискването на чл. 24, ал. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове, съгласно който в заглавието следва да се посочи освен вида на акта, така и главният му предмет. Представеният законопроект съдържа правна уредба на два близки, но по-същество различни правни института - екстрадицията и Европейската заповед за задържане /ЕЗЗ/, поради което законопроектът създава впечатление за “сбор” от тях. Като съществени разлики могат да бъдат маркирани само някои - различни международноправни актове, които ги уреждат, различни основания за допускане, различен обхват на лицата, спрямо които се прилагат и др. Изхождайки от тези обективни дадености, законодателят не случайно е разделил законопроекта в две относително самостоятелни части, като поотделно е уредил екстрадицията и Европейската заповед за арест. С оглед на посочените съображения предлагаме да се обсъди примерно
4

следното заглавие “Закон за екстрадицията и Европейската заповед за задържане”.
Ако все пак се запази сегашното заглавие, предлагаме в него думата “екстрадиция” да се членува.
4. Законопроектът прави опит да уреди екстрадицията в нейния вид според съществуващите международни конвенции както и прилагането на Европейската заповед за арест, която си поставя за цел “да премахне екстрадицията между държавите- членки и да я замести със система на предаване между съдебните органи” (т. 5 от Преамбюла на Европейската заповед). Оттук произтичат и много неточности и двусмислици в отделни текстове. Това би могло да се избегне, ако още в чл. 1, ал. 2 се предвиди изрично, че екстрадицията в досегашния й вид ще се прилага по отношение на страните, извън Европейския съюз, а Европейската заповед - между страните-членки.
5. Основна слабост на законопроекта, според нас, е буквалното възпроизвеждане на Европейската заповед, която по своята същност, е рамково решение и следователно подлежи на конкретизиране от всяка държава-членка, съобразно нейното вътрешно право. Уредбата е абстрактна и отвлечена. Тя създава впечатление, че се отнася за някоя трета държава, а не за българската държава, че установява задължения изобщо, а не важни задължения, възлагани с този закон на българската държава.
6. Преводът на европейската заповед е буквален, на места твърде тромав и не държи сметка за българската правна терминология. Някои термини, преведени от английски или френски, на български звучат странно и неразбираемо. Например
5

“издаващ съдебен орган” вместо “издаващ заповедта орган на съдебната власт” и др.
7. Обединяването на екстрадицията и европейската заповед за арест е несполучливо. Двата института са уредени като два отделни акта, които механично са обединени в един законопорект. Единични са случаите, когато има връзка между двете части на закона. Нещо повече, § 4 на Преходните и заключителни разпоредби, предвижда влизане в сила на чл. 33-61, обхващащи изцяло Европейската заповед за арест от 1 януари 2007 г., почти отделно от първата част на закона, за която е предвидено да влезе в сила един месец след обнародването на закона в “Държавен вестник”.
II. КОНКРЕТНИ БЕЛЕЖКИ:
8. Предлагаме да се преосмисли структурата и съдържанието на гл. I “Общи положения”. Така предложените общи положения всъщност се отнасят предимно до института на екстрадицията, а не до Европейската заповед за арест. За последната значение имат само текстовете на чл. 1, ал. 3 и чл. 3, ал. 2. С оглед на това се предлагат две решения за систематизация и съдържание на гл. I “Общи положения”:
Първото предложение е: заглавието на чл. 1 да стане “Предмет на закона”, като текстът на тази разпоредба се ограничи само до ал. 1. Съдържанието на ал. 2 и ал. 3 да бъде обособено в отделни текстове, съответно със заглавия “Екстрадиция” и “Европейска заповед за арест”. В тях да намери систематическо място и уредбата на чл. 3 от законопроекта, отнасяща се до мярката за неотклонение и Бюлетина за международно издирване с цел арест и екстрадиция на Международната организация на криминалната полиция “Интерпол”.
6

Второто предложение е: Член 1 да бъде със заглавие “Предмет на закона”, като се обособи ал. 2, в която с точки да бъдат дадени легални дефиниции на екстрадицията, Европейска заповед за арест и “задържането под стража”. В чл. 3 да се определят средствата, чрез които могат да се изпълнят екстрадицията, европейската заповед за арест и задържането под стража, искането на заинтересувана страна, Европейската заповед за арест и Бюлетин за международно издирване с цел арест и екстрадиция на международната организация на криминалната полиция “Интерпол”.
9. По чл.1:
Заглавието “Задачи” не отговаря на съдържанието. Предлагаме да се замести с “Предмет”.
10. По чл. 2:
Намираме за необходимо да се коригира заглавието на чл. 2, като се използва конституционно залегналия в чл. 5, ал. 4, изр. 2 израз “предимство”, а не чуждицата “приоритет”.
Аленея 2 се нуждае от по-добра редакция, като се избегне изразът “процедура за установяване”, тъй като такава няма. Текстът следва да има примерно следното съдържание: “Взаимността се установява от министъра на правосъдието.”
С това следва да се изчерпи съдържанието на гл. I “Общи положения”. Останалите текстове, според нас, би трябвало да преминат към следващата глава, която да се озаглави “Екстрадиция”, а сега съществуващите глави, да станат раздели. По този начин ще се получи по-пълна симетрия с подхода на уредбата на материята относно Европейската заповед за арест.
Предлагаме чл. 2 да се озаглави “Приложение“ или “Приложно поле” да се прередактира примерно така:
7

“1. Този закон се прилага при наличието на международен договор, по който Република България е страна.
2. При отсъствие на международен договор законът се прилага при условие на фактическа взаимност.
3. Български граждани с предават само при наличието международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България.”
Процедурата по установяване на взаимност, се урежда подробно в текста на закона (чл.12 и следващите) и повторението на известна норма от НПК е излишно.
11. По чл. 3:
Предлагаме съществуващият чл. 3 да се заличи.
Неговата ал. 1 възпроизвежда с второто си изречение чл. 25 от Европейската конвенция за екстрадиция и поради това е излишно. Определението може да се даде в Допълнителна разпоредба, където е неговото място.
Мярката за неотклонение неизбежно съпътствува процедурите на екстрадиция и европейската заповед за арест.
Алинея 2 предлагаме да се заличи, защото е невярна. Разпоредбите относно екстрадицията (почти) не се прилагат за Европейската заповед за арест.
Ако горното предложение не се възприеме, предлагаме текстът в началото на ал. 2, да се замени с: “Разпоредбите на гл. V на този закон се прилагат при получаване....”
12. Предлагаме раздел I на гл. II да бъде озаглавен “Условия за екстрадиция” и в него да се включат сега съществуващите чл. 4 и 5 от гл. I, като съответно бъдат разменени техните места, т.е. да се започва с чл. 5 с ново заглавие “Допустимост на екстрадицията”.
8

13. По чл. 4:
Член 4, според нас, би трябвало да стане чл. 5.
Необходима е нова редакция на ал. 2 в смисъла на израза “легалните дефиниции и наименованието”, доколкото в случая става въпрос за конкретния състав на престъплението. В този смисъл е подходящо законът да съдържа уточнението, че следва да са налице основните белези за съответното престъпление, за да се приеме, че то е наказуемо и в двете страни. Що се касае до текста на същата алинея ин фине, то това е една по обща бележка. Навсякъде в законопроекта, където е използван изразът “освен ако друго не е предвидено в международен договор или при условията на взаимност”, следва да отпадне. Основание за това дава разпоредбата на чл. 2, която придава на закона субсидиарно значение по отношение на международноправните актове и на принципа на взаимността.
Освен това, в ал. 2 има несъответствие на използваните единствени и множествени числа. Ето защо, предлагаме изразът "... е без значение... “ да се замени със “...са без значение...”
14. По чл. 5:
Предлагаме и по-прецизна уредба на текста, за да се внесе яснота за заложената в него идея от вносителя. Анализът на предложената редакция налага извода, че чл. 5 урежда екстрадиция с оглед предстоящо наказателно производство за определена категория престъпления или за вземане на мярка, изискваща задържане на лицето. Идеята в ал. 2 се свързва с екстрадиция след приключило производство с влязла в сила осъдителна присъда или взета мярка, изискваща задържане на лицето. В този смисъл предлагаме да се подобри редакцията на ал. 1 така че да се открои ясно идеята на вносителя. Изразът “за престъпления, за които се предвижда налагане на мярка,
9

задържане на лицето” да се замени с израза “с оглед вземане на мярка, изискваща задържане на лицето”. Използваният сега израз в чл. 5, ал. 1 оставя впечатлението, че има престъпления, при които е задължително задържането под стража. Това не съответства на европейските стандарти, които още от 1965 г. прогласяват принципното положение, че задържането под стража никога не може да бъде задължително. То се взема само когато по конкретното дело се налага, за да се осигури нормалното процесуално развитие и привеждането в изпълнение на влязла в сила присъда, а също с превантивна цел.
15. По чл. 6:
Заглавието на чл. 6 би могло да бъде например: “Лица, спрямо които не се допуска екстрадиция”.
В ал.1, т. 1 предлагаме да се заличи. Тя е невярна съгласно новата ал. 4 на чл. 25 от Конституцията.
Точка 2 е вероятно непълна.
По отношение на лицата с предоставено право на убежище не може да има възражения. Но съгласно Закона за убежището и бежанците, особена закрила се предоставя и чрез статус на бежанец и хуманитарен статус. Наистина ли те не се имат предвид в законопроекта?
В т. 4 изразът “вещи лица” следва да се замени с “експерти” тъй като това е легалният термин, използван в НПК. Тази точка предлагаме да отпадне, тъй като на практика е възможна злоупотреба с нея, особено по дела от общ характер.
В ал. 2 за по-голяма прецизност предлагаме да се добави и изразът “лица, ползващи се с имунитет”.
10

16. По чл. 7:
В ал. 1, т. 1 предлагаме да се дефинира какво се разбира под “политическо или свързано с политическо престъпление”.
Аналогична е бележката по т. 2: какво означава военно престъпление, което не е престъпление по общото наказателно право.
Международното право от доста години не използва определението “политическо” за престъпление. Вместо това е възприет подходът в международни договори да се установява неотвратимост на наказанието като държавите поемат задължения да наказват или предават лицата, извършили посочените в конвенциите престъпления.
Изброяването на престъпленията в т. 1 не е пълно. Не са посочени например престъпленията против сигурността на гражданската авиация. Освен това е твърде вероятно този списък да се разшири чрез сключване на нови международни договори.
Ето защо, предлагаме т.1 да придобие следната редакция:
“1. за престъпление считано от Република България за политическо или за свързано с политическо престъпление, като за такива престъпления не се смятат посочените в международни договори, по които Република България е страна...”
В т. 3 дискриминационните основания са посочени изчерпателно, а посочването трябва да е примерно, защото има и други основания от такова естество. Предлагаме изразът “в този закон” да се замени с “международното право”.
17. По чл. 8:
Отново трябва да се преосмисли дали основанията по чл. 8, ал. 1, т. 1-3 са именно факултативни и не става ли въпрос за задължителни основания за отказ да се допусне екстрадиция,
11

доколкото трябва да се отдаде приоритет на националната юрисдикция на България.
В т. 4 са посочени две задължителни основания за отказ да се допусне екстрадиция. Поради това тези две основания би трябвало да се формулират в две отделни точки.
Алинея 2 предлагаме да отпадне, поради ясната разпоредба на чл. 9.
18. По чл. 9:
В ал. 2 неправилно е използван изразът “политически бежанец”. Явно в случая законодателят е имал предвид “лице, получило убежище” и в този смисъл следва да бъде направена промяна в предложения текст.
Изразът “политически бежанец” предлагаме да се замени с “лица, на които е предоставено убежище в Република България” Това е използвания израз в чл.6, ал. 1, т. 2, който съответства и на Конституцията.
Алинея 3 може да отпадне, тъй като посочва едно техническо действие, което при това е залегнало в чл. 6 т. 2 Европейската конвенция за екстрадиция /ЕКЕ/.
19. По чл. 10:
В ал. 3, т. 3 използваният израз “точно описание на исканото лице” не съдържа достатъчно ясни критерии и предлагаме да се замени с “данни за исканото лице”.
В ал. 4 изразът “ако друго не е уговорено в международен акт” да отпадне, по съображенията, изложени по чл. 4.
20. По чл.12:
Предлагаме чл.12 да придобие следната редакция:
“Чл.12. (1) Министерството на правосъдието проверява:
12

1. съществува ли международен договор като основание за екстрадиция;
2. отговаря ли молбата на изискванията на чл.10.
(2) Когато не са налице условията по ал.1, Министерството на правосъдието връща молбата и приложените към нея документи на компетентните органи на молещата държава, посочвайки причината за това.
(3) Министерството на правосъдието установява наличието на взаимност между Република България и молещата държава. При липса на двустранна практика, Министерството на правосъдието уведомява молещата държава за готовността на Република България да извърши екстрадиция при условие, че молещата държава се задължи да извършва същото при условие на фактическа взаимност.”
В ал. 2 думата “посочвайки” да се замени с “посочва”.
21. По чл. 13:
Член 13, ал. 2 поставя важния въпрос: какво ще стане, ако са налице множество молби за екстрадиция. На този въпрос законопроектът не дава отговор. Ясен критерий не се открива и в международноправните актове. Предлагаме законът да посочи критерии или комплекс от критерии за поредността на удовлетворяване на молбите за екстрадиране. Като такива могат да се предложат: времето на постъпването на искането, тежестта на престъплението, поредността на извършените престъпления, връзката на лицето с една от молещите държави и други.
22. По чл. 14:
В чл. 14 наред с някои редакционни бележки, се поставят два същностни проблема.
13

Първият от тях е свързан с органа, който следва да бъде сезиран с оглед временното задържане. Предвидената сега възможност да се сезират алтернативно два органа не е оправдано нито с оглед бързината, нито с оглед координацията между тях. Доколкото става въпрос за задържане на лице, то единствено компетентен и достатъчно оперативен орган у нас, това е прокуратурата. В този смисъл следва да се обмисли идеята единственият орган, към който чуждите компетентни органи да могат да се обръщат да бъде Върховната касационна прокуратура. Оправдано би било тя задължително да уведомява Министерството на правосъдието с оглед преди всичко на информираност.
Вторият принципен въпрос е за същността на предвиденото в чл. 14 задържане. Заглавието на текста е “Временно задържане под стража”, а в ал. 5, 7 и 8 се говори за “задържане под стража”. Това противоречие в текста следва да бъде преодоляно в следната насока. “Задържането под стража” по своята същност е мярка за неотклонение, предвидена в НПК. Тя се поставя в действие при строго определени предпоставки по наказателни дела от общ характер и по ред, регламентиран в НПК. Временното задържане под стража се подчинява на предпоставки, които не са предвидени в НПК. Следователно няма място за подмяната на единия институт с другия. В този смисъл, в текста на чл. 14 “задържане под стража” следва да се замени с “временно задържане под стража”. Различен е въпросът по какъв ред ще бъде вземано ’’временното задържане под стража”. В този случай няма пречка това да е редът, предвиден в чл. 152а от НПК, а именно - редът за вземане на мярка за неотклонение “задържане под стража”. Поради това се налага нова редакция на разпоредбата на чл. 14.
Конкретните бележки и предложения по чл. 14, са следните:
14

- в ал. 1 “Министерството на правосъдието” да отпадне;
- в ал. 5 пред думите “окръжния прокурор” да се добави “съответния” и след израза “чието задържане се иска” да се постави точка, като останалата част от текста предлагаме да отпадне.
В отделна алинея, която систематично трябва да бъде ал. 6, предлагаме да се предвиди правомощието на окръжния съд да вземе мярка “временно задържане под стража”, като се укаже, че редът за вземането й е предвиденият в чл. 152а от НПК. Тук изрично, според нас, трябва да се уреди и въпросът дали решението на окръжния съд подлежи на обжалване пред по-горен съд.
В ал. 7 предлагаме да се посочи отново редът, по който това става, а именно по чл. 1526 от НПК, както и да се допълни “законоустановени” пред думата “мерките”.
В ал. 8 предлагаме текстът да се поправи, като “мярка за неотклонение” се замени с “временно задържане под стража”.
23. По чл.15:
В ал. 1 въпросът на какъв език е написана молбата, е уреден алтернативно в чл. 23 от ЕКЕ, като е посочен езикът на молещата или замолената страна. В този смисъл няма пречка вътрешното ни право да изисква молбата по чл. 15, да е съставена на български език.
В ал. 3 срокът да бъде определен “до 72 часа”, а не както сега е определен в “72 часа”.
24. В чл. 16 думата “насрочва” да се замени с “разглежда”.
15

25. По чл. 17:
В ал. 3 изразът “мярката за неотклонение” да се замени със “задържането”.
В ал. 4 думата “задължително” да бъде заличена.
26. В чл. 18, ал. 2 думата “може” да отпадне.
27. Общата ни бележка по чл. 19 и 20 е сроковете да бъдат посочени “до”, а не като точно определени, както е сега.
Систематично чл. 20 би трябвало да премине пред чл. 19.
28. По чл. 21:
В чл. 21, т. 1 след думата “обвиняем” предлагаме да се добави “или за осъден с влязла в сила присъда”.
Същият израз предлагаме да отпадне от т. 2. Тази промяна се налага с оглед това, че прокуратурата е органът, който привежда присъдите в изпълнение у нас.
29. Заглавието на гл. IV предлагаме да бъде “Последици при допусната екстрадиция”.
30. По чл. 24:
В ал. 3 предлагаме да се добави текстът за езика на документите или с препратка към чл. 22, ал. 3.
31. В чл. 26, ал. 2, изр. 2 изразът “повторната екстрадиция” да се замени с “повторното предаване”.
32. По чл. 27, ал. 2:
Предлагаме ал. 2 да придобие следната редакция:
16

“(2) Разрешение за транзит на български граждани се дава при същите условия, при които се разрешава екстрадиция.”
Това следва от заявената резерва на Република България по чл. 21 на Европейската конвенция за екстрадиция: “Република България заявява, че ще разрешава транзит при същите условия, при които се разрешава екстрадиция”.
33. В чл. 28, ал. 2, изр. 2 предлагаме да придобие
следното съдържание: ’’Органът по чл. 21, направил
предложението, се уведомява незабавно”.
34. В чл. 32, ал. 1 предлагаме в края на изречението да се заличат думите “при условията на взаимност”.
Целият чл. 32 е дословно възпроизвеждане на чл. 24 от Европейската конвенция за екстрадиция. В текста на конвенцията няма взаимност.
По Глава пета:
35. Първата ни бележка по гл. V е по отношение на термина “арест”. Според българския еквивалент на понятието, прието в Рамковото решение на Съвета от 13.06.2002 година /РР/, следва да се замени с “Европейска заповед за задържане”. Това е заповед за извършване на действието задържане, докато под арест в повечето случай в българския език се има предвид определено помещение. Освен това, в НПК се говори за задържане, докато арест се използва само за обозначаване на мярката за неотклонение “домашен арест”.
17

36. Заглавието на раздел I на гл. V предлагаме да се промени, като “Приложимост” се замени със “Същност и основания”.
37. В чл. 33, ал. 2 изразът “съдебен акт по смисъла на този закон” да се замени със “съдебен акт по смисъла на ал. 1”.
38. По чл. 34:
Заглавието на текста предлагаме да се промени като “Обхват” се замени с “Приложимост”.
В ал. 1 след думите “издава за” предлагаме текстът да се допълни с израза “лица извършили”.
Предлагаме ал. 2 да придобие следната редакция:
“(2) Предаването по силата на Европейска заповед за задържане е без проверка за двойна наказуемост за следните престъпления, ако в издаващата държава за тях се предвижда задържане или са наказуеми с лишаване от свобода не по-малко от три години или с друго по-тежко наказание.”
В т. 1 вместо израза “престъпна организация” да се употреби изразът “престъпна група”.
В т. 6 думата “муниции” да се замени с думата “боеприпаси”.
В т. 9 изразът “пране на облаги от престъпление” да се замени с “изпиране на облаги от престъпление”.
В т. 11 изразът “престъпления, свързани с компютри” да се замени с “компютърни престъпления”.
В т.12 изразът “свързани с околната среда” да се замени с “срещу околната среда”.
В т.15 думата “търговия” да се замени с “трафик”.
В т. 19 думата “търговия” да се замени с “трафик”.
В т. 23 изразът “търговия с тях” да бъде заменен с “използването им”.
18

В т. 27 думата “търговия” да се замени с “трафик”. Това е изразът, използван в Приложението и Рамковото решение.
39. По чл. 35:
Алинея 1 трябва да бъде редактирана в друг смисъл. Според нас, прокуратурата трябва да издава ЕЗЗ не само когато става въпрос за обвиняем, но и за осъден с влязла в сила присъда. Съдът трябва да е компетентен да издава ЕЗЗ само, когато става въпрос за подсъдим. Такова разрешение съответства на НПК, който придава правомощия по привеждане в изпълнение на влезлите в сила присъди на прокуратурата.
В ал. 3 да се уреди по-подробно ролята на Министерство на правосъдието като “централен орган”. Отделни разпоредби дават възможност да се заобикаля този орган - чл. 41, ал. 1, чл. 42, ал. 4 и др.
40. По чл. 36:.
Предлагаме в чл. 36, т. 1 да придобие следната редакция:
“1. престъплението, за което е издадена, попада под наказателната юрисдикция на Р България и е амнистирано;”
Точка 3 противоречи на чл. 3, т. 3 от РР, според който става въпрос за наказателно неотговорно лице, не изобщо, както се предлага в законопроекта, а единствено с оглед възрастта на лицето.
41. По чл. 37:
Предлагаме т. 4 да отпадне, защото е в противоречие с чл. 4 от РР, тъй като в него не се предвижда такова факултативно основание за отказ да се изпълни ЕЗЗ.
Според нас, в тази разпоредба трябва да се включи и текстът на чл. 4, т. 3 от РР, без което ще се ограничат факултативните
19

основания за отказ да се изпълни ЕЗЗ, така както са предвидени в РР.
В т. 7 изразът “на място, възприето като нейна територия” да се замени с “на място под нейна юрисдикция”.
Причината за предлаганото изменение е, че територията на държавата се определя от нейните граници. Суверенни права обаче държавата има и извън държавните граници - например охранителна зона или икономическа зона. И в тях са възможни престъпления, посочени в чл. 34.
42. По чл. 38, ал. 2:
Член 38, ал. 2 не възпроизвежда пълно чл. 5 т. 2 от РР. В решението е поставен срок - най-късно двадесет години, който липсва в българския законопроект.
43. По чл. 39:
В ал. 2, т. 2 думите “мярка за неотклонение” да отпаднат.
Предлагаме т. 4 да придобие следната редакция:
“4. Престъплението не се наказва с лишаване от свобода или за престъплението е недопустимо вземане на мярка, изискваща задържане на лицето”.
В т. 5 и 6 думите “правото на особеност” да се заменят с “правото по ал. 1”.
44. Преди чл. 40 предлагаме да се обособи самостоятелен раздел, в който се включват разпоредбите на чл. 40 и чл. 35.
45. По чл. 40:
В ал. 1, т. 1 предлагаме думата националността да се замени с “гражданската принадлежност на търсеното лице”. Преводът е буквален и в случая - неверен.
20

46. Раздел II от гл. V е целесъобразно да се обособи в два самостоятелни раздела, единият - да уреди издаването на ЕЗЗ от български орган, а вторият - изпълнението на ЕЗЗ, издадена от чужд съдебен орган. В така предложения първи раздел трябва да се включат разпоредбите на чл. 41 и чл. 42 от законопроекта.
47. По чл. 41:
Член 41 предлагаме да се допълни с правомощието за издаване на ЕЗЗ от прокурора или от съда. Затова и заглавието на чл. 41 предлагаме да се допълни и примерно формулира така: “Издаване и изпращане на ЕЗЗ”.
Алинея 3, според нас, няма място в чл. 41, поради което предлагаме да отпадне.
Алинея 5 на същия текст систематически би трябвало да бъде поставена в следващия раздел, който трябва да урежда правомощията на държавните органи по изпълнение на издадена ЕЗЗ от орган на друга държава. Аналогичен текст би следвало да допълни и Закона за МВР.
48. Преди разпоредбата на чл. 43 предлагаме да се постави заглавието на предложения друг раздел “Изпълнение на Европейската заповед за задържане”. В този раздел трябва ясно и детайлно да бъдат уредени различните процедури по изпълнението на ЕЗЗ.
49. На първо място, според нас, в самостоятелна разпоредба трябва да се посочат правомощията, свързани с фактическото задържане на лице на основание на ЕЗЗ. Текстът на тази разпоредба би трябвало да е съдържанието на чл. 43, ал. 1, но задължително с различна редакция, като например: “Задържането на лице на основание на Европейската заповед за
21

задържане се извършва по реда предвиден в българското законодателство за задържане на лица”. Заглавието на този текст може да е “Задържане на основание на Европейската заповед за задържане”.
След това задържане на лицето, което обикновено става от полицейски органи, трябва да се уреди процедурата по изправянето на задържаното лице пред окръжния съд /ОС/. В тази процедура най-напред задържаното лице се уведомява за ЕЗЗ и за нейното съдържание. Разясняват му се правата, вкл. и правото да се съгласи да бъде предаден незабавно на издаващия съдебен орган. Тази процедура трябва да се регламентира, аналогично на процедурата по чл. 19.
Именно в тази процедура, независимо от даденото съгласие за незабавно предаване или не, трябва да се реши и въпросът за задържането на лицето. Когато съдът вземе решение, че лицето не следва да бъде задържано, законът трябва да предпише точно кои мерки може да постанови съдът, за да предотврати укриването на това лице. В чл. 43, ал. 2 на законопроекта, е преписано РР, без да е инкорпорирано по съответния ред. Това е така, защото законът не съдържа предписание на мерките, които могат да се постановят като алтернатива на задържането, за да се предотврати укриването на лицето.
Когато лицето не изрази съгласие за незабавно предаване, трябва да се уреди открита и състезателна процедура за решаването на въпроса за изпълнението на ЕЗЗ и за предаването на лицето. Този въпрос трябва да се решава от трима съдии, задължително да участва прокурор, на лицето се назначава защитник, ако не е упълномощил такъв, и преводач, ако не владее български език. В това заседание задължително се изслушва прокурорът, лицето чието предаване се иска и неговият защитник.
22

В същия текст задължително се посочват, при това изчерпателно и детайлно, какви са възможните решения на окръжния съд.
50. По чл. 41:
В този текст се урежда хипотезата когато ние сме молещата страна и очакваме да ни бъде върнато исканото лице. В ал. 5 обаче се възлагат задължения на полицията, без да се уточнява за коя полиция става дума, което би могло да се тълкува като възлагане на задължения на полицията на замолената държава. Очевидно мястото на този текст не е тук, а в чл. 43.
51. По чл. 48:
Вместо “Евроджаст” предлагаме да се даде официалното и пълно наименование на Европейската мрежа.
В ал. 3 думата “внимателно” да отпадне. Тя отсъства в чл.17, ал. 6, към който се препраща. А и указания от този род не са подходящи за законова уредба
Решението при много ЕЗЗ (чл. 48, ал. 3), систематически трябва да е след, а не както е сега, преди чл. 49 от законопроекта.
52. Систематически веднага след тази процедура следва да се уреди производството пред апелативния съд. Разпоредбата на чл. 49 е твърде лаконична, като дори не сочи в какъв състав се произнася този съд и по каква процедура - описана в законопроекта или чрез препращане и затова следва да се допълни в този смисъл.
53. По чл. 50:
В чл. 50 са описани всички срокове по всички процедури и няма ред за постановяване на съдебното решение, така както е обявено в заглавието на този текст. Предлагаме различните
23

срокове да бъдат уредени систематически при различните процедури, за които се отнасят, което ще улесни прилагането на закона.
Алинея 5 или трябва да отпадне или трябва да бъде инкорпорирана по надлежния ред - в закона трябва да се укаже кои са средствата и начините, чрез които съдът ще гарантира, че са налице предпоставките за ефективно предаване на лицето.
Алинея 6 трябва да отпадне, защото тя е подразбираща се норма.
Алинея 7 систематически трябва да се отнесе в общите положения на закона.
54. По чл. 51:
Член 51 урежда една много специфична процедура за временно предаване на исканото лице - преди ОС да е взел решение за неговото предаване.
Предлагаме ал. 4 да стане ал. 1. По този начин се подчертава специфичната процедура. Законопроектът няма ясна концепция дали временното предаване и изслушването на исканото лице могат да съществуват като самостоятелни процедури. Заглавието на чл. 51 алтернативно сочи за временно предаване или изслушване на исканото лице. Очевидно, че когато се решава въпросът за временното предаване или отказ да се предаде временно лицето, то неизменно е свързано и с изслушване. Изслушване на исканото лице, без решаване на въпроса за неговото временно предаване, не може да съществува като самостоятелна хипотеза.
55. По чл. 52:
Вносителите трябва да обмислят дали правилно е определено систематическото място на чл. 52.
24

Смущаващ е императивният изказ издаващият съдебен орган да изисква упражняването на правомощията по снемането на имунитети. Ясно е, че ОС не може да задължи нито Народното събрание, нито Висшия съдебен съвет незабавно да снеме имунитета на народен представител или на магистрат. Неизпълнимо е и предписанието на ал. 3 - българският окръжен съд да изисква упражняването на правомощия за снемане на имунитет от чужда държава или международна организация. Затова е препоръчително правомощието на ОС да се регламентира като правомощие за незабавно уведомяване на компетентните органи за снемане на имунитет с искане (молба) за своевременно произнасяне.
56. По чл. 53:
Член 53 систематически би трябвало да се уреди в общите раздпоредби на закона.
Алинея 2 задължава Р България да предприема всички необходими действия, а разпоредбата трябва да посочи органите, компетентни за това.
В ал. 4 думата “постановяването” предлагаме да се замени с израза “към момента на получаването”.
57. Преди разпоредбата на чл. 54, според нас, трябва се постави заглавие на нов раздел “Предаване на лицето и разрешаване на транзит през територията на Р България”.
58. В чл. 55, ал. 4 са формулирани основанията за временно отлагане на предаването на лицето по хуманитарни причини. Този текст задължително трябва да се допълни, най-малкото като се посочи кой орган е компетентен да вземе такова решение и по- какъв начин ще се преценява наличието на риск за живота и
25

здравето на лицето, ако бъде предадено без отлагане. Трябва да се обмисли дали не е целесъобразно това да е окръжният съд, който да решава този въпрос след изслушване на съдебномедицинска експертиза.
59. В чл. 56, ал. 2 предлагаме изразът “вместо отлагане на предаването” да отпадне, защото е напълно излишен.
По Преходните и заключителни разпоредби:
60. По § 3, т. 1 отново е буквален препис на рамковото решение, без да бъде инкорпориран в българския закон. В законопроекта трябва да се посочи каква е гаранцията или гаранциите, че българската държава ще възобнови делото, ако е допусната екстрадиция. В текста не се съдържа позитивна правна уредба по такива важни въпроси, като например: компетентният орган, който възобновява такова дело; по чие искане е възможно да стане това; не е предвиден ред, нито пък има препращане към действащ нормативен акт. Такъв текст не може да е систематически в чл. 362 от НПК, а в чл. 362а или в самостоятелна разпоредба.
61. По§ 4:
Предлагаме § 4 да придобие следната редакция:
“§ 4. Този закон влиза в сила един месец след обнародването му в “Държавен вестник” с изключение на чл. 33-61, които влизат в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.”
Това е формулата, използвана в Конституцията и тя е по- прецизна.