Консултативен съвет по законодателството
СТАНОВИЩЕ
Относно: Законопроекта за изменение и допълнение на
Закона за устройство на територията, № 202-01-75 от
04.11.2002 г., внесен от Министерския съвет

---

ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Проф. Огнян Герджиков
ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
КОМИСИЯТА ПО МЕСТНОТО
САМОУПРАВЛЕНИЕ, РЕГИОНАЛНАТА
ПОЛИТИКА И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО
г-н Ремзи Осмян
СТАНОВИЩЕ
Относно: Законопроекта за изменение и допълнение на
Закона за устройство на територията, № 202-01-75 от
04.11.2002 г., внесен от Министерския съвет
На свое заседание на 27 ноември 2002 г. Консултативният съвет по
законодателството обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на
Закона за устройство на територията, внесен от Министерския съвет и
прави следните предложения за неговото подобряване.

I. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ
1. Законът за устройство на територията (ЗУТ) е от началото на
2001 г. за по-малко от 2 год. предлаганото изменение е четвърто по ред.
Две от предходните изменения са направени през последната година от
настоящото 39-то Народно събрание. Това са твърде чести промени в
рамките на един кратък срок - по-малко от една година. Честите промени
в закона показват недобрата предварителна подготовка на извършваните
законодателни промени, щом като те се правят в една толкова трайна по
предмета си на регулиране законова материя, каквато е територията. Това
създава законова нестабилност и правна несигурност, които са
несъвместими с принципа на правовата държава, който прогласява
Конституцията (абз. 5 от Преамбюла и чл. 4, ал. 1 Конст.).
2. ЗУТ не предвижда общ правилник за неговото прилагане.
Към това разрешение се придържа и законопроекта за неговото изменение
и допълнение. Вместо това както законът, така и законопроектът,
предвиждат от министъра на регионалното развитие и благоустройството
издаването на множество наредби за неговото прилагане. С този
подход се обяснява голямата хетерогенност на нормативното регулиране
в ЗУТ, в който изобилстват норми с подзаконов и технически характер,
наред с тези, които регулират основни и поддаващи се на трайна уредба
отношения. Това води до изобилие от подзаконови нормативни актове,
издавани от министъра. Предлагаме да се обсъди възможността от
издаване на общ правилник за прилагане на ЗУТ, който да бъде приет от
Министерския съвет.
3. В законопроекта не е намерена мярката между основните
въпроси, които трябва да се уреждат в закона и останалите въпроси, които
се уреждат в подзакови нормативни актове. На много места в
законопроекта се чувства рязък спад от законова уредба, към материя,
относима за наредби на министъра на регионалното развитие и
2

благоустройството. Министерският съвет изобщо не присъства в
създаването на подзаконовата уредба по прилагането на закона.
4. Важна слабост на законопроекта, която следва да се открои
специално, е многократно нарушаваният принцип на чл. 120, ал. 2 от
Конституцията на Република България за необжалваемостта пред съд на
всички административни актове, с които се засягат права на граждани и
юридически лица. Изключението за необжалваемост на
административните актове, което допуска Конституцията (чл. 120, ал. 2) в
законопроекта, е превърнато в правило. Това законодателно разрешение
не съответства на чл. 120, ал. 2 Конст. Изобщо не може да бъде споделена
общата линия, възприета както в други, така и в този законопроект, да се
поставя законова преграда пред възможността за обжалване на
административните актове от гражданите и юридически лица по съдебен
ред, в нарушение на конституционния принцип, който установява чл. 120,
ал. 2 Конст.
5. Внимателно трябва да бъдат обмислени и пестеливо използвани
случаите на прилагане на законова делегация, защото те пораждат
опасност първичното законово регулиране да бъде подменено от
подзаконово и по такъв начин сериозно накърнени права и интереси на
различни категории субекти - адресати на нормите.
6. Законопроектът отстъпва от защитната позиция по отношение
правата на гражданите и допуска на много места да им бъдат възлагани
нови задължения и принуждавани да поемат нови парични тежести.
7. На много места законопроектът предвижда “условията и редът”
за осъществяването или защитата на едно право да бъдат определяни в
наредби, включително и в наредби, приемани от общинските съвети.
Освен направената вече обща бележка относно законовите делегации (вж.
3

по-горе № 5), тук е необходимо да се настои върху разграничението
между “условията” и “редът”. “Условията” за осъществяване на едно
субективно право е въпрос за неговите предпоставки и обем. Те трябва да
бъдат уреждани в закона. В подзаконови нормативни актове може да се
урежда само редът за упражняване на права.
8. В законопроекта на много места се използва неопределеното
понятие “акт”, без да конкретизира какъв по характера си е този акт.
Законът трябва да определя вида на акта - нормативен или
индивидуален административен акт, а ако е нормативен акт и неговия
ранг - издаван от Министерския съвет или от министър.
9. На много места в законопроекта се подменят едни термини с
други, като например: “инвеститор” с “възложител”, “скица” с “виза” или
отпадане на атрибутивното прилагателно “урегулиран”, отнесено към
понятието “поземлен имот”. Потребността от нормативна икономия и по-
голяма стегнатост на Закона предполага в една обща норма да бъде
въведена промяната с посочване, че тя се отнася за всички случаи на
норми, в които променения термин е използван.
10. Законопроектът се нуждае от сериозно правнотехническо
подобряване. Редица текстове (чл. 140, 177, 216, 224, 225, 226 и др.) са
тромави и обемисти, с множество алинеи и точки. Понякога един член
обхваща 7, 8 и повече алинеи и се разпростира една - две страници. Това
несъмнено ще затрудни прилагането на закона, тълкуването на неговите
разпоредби и извличането на тяхното регулативно съдържание.
II. КОНКРЕТНИ БЕЛЕЖКИ
11. По § 1, чл. 1.
Предлагаме двете алинеи да разменят местата си.
4

Ал. 2 да стане ал. 1 и да уреди предмета на регулиране на закона.
А ал. 1 да стане ал. 2 и да определи целта на закона, като придобие
примерно следната редакция:
“(2) Този закон цели да гарантира устойчивото развитие на
страната и създаването на благоприятни условия за живеене, труд и отдих
на населението.”
12. По § 4, нова ал. 5.
На общините се възлага да поддържат 5 отделни архиви и
регистри. Някои от тях биха могли да се обединят и по такъв начин да се
облекчи работата на общинските служители.
13. В § 5, чл. 6, ал. 6 допуска смесването на различни функции на
експертните съвети: по извършването на експертизи на инвестиционните
проекти и по приемането на инвестиционните проекти. Такова смесване е
недопустимо, поради което трябва да се определи коя от тях трябва да се
възложи на експертните съвети.
14. В § 5, чл. 6, ал. 7 се предвижда “условията и редът за работата
на експертните съвети” да се уреждат със заповед на органа, който ги
назначава. Такъв подход ще доведе до различни и противоречиви
решения. Предлагаме условията за работа на експертните съвети да се
уредят в закона, а редът за тяхната работа - в правилник, издаден от
Министерския съвет.
15. По § 8, § 21 и много други.
Текстът на законопроекта е излишно обременен от факта, че една и
съща поправка - в случая смяната на думата “скица” с думата “виза”, се
повтаря многократно (повече от 10 пъти).
5

Предлагаме, ако това изменение се запази, да се предвиди в
Допълнителните разпоредби текст с примерно следното съдържание:
“Навсякъде в закона думата “скица” да се замени с думата “виза”.
Същото се отнася и за смяната на термина “инвеститор” с
“възложител”.
16. По § 9, чл. 13, нова ал. 4.
Накрая да се добавят думите “и министъра на вътрешните работи”,
тъй като специфичните правила и нормативи, са свързани и със
сигурността на страната.
17. По § 10, чл. 15, ал. 4.
Думите “влиза в сила с издаването й” да се заличат, а думата
“заявителите” да се замени с “заинтересованите”.
Няма основание за отклоняване от правилото, че
административните актове влизат в сила от изтичане на срока за
обжалването им.
18. По § 18, чл. 36, ал. 5.
Второто изречение да отпадне, тъй като няма основания посочената
категория административни актове да се изключва от обхвата на
съдебното обжалване.
19. В § 19, чл. 38, ал. 5 предлагаме да отпадне. Дава се неоправдано
предпочитание на собствениците на нежилищни помещения, пред
собствениците на жилищни. Прилагането на този текст може да създаде
опасност за живота и здравето на обитателите в сградата. Отстъпва се от
правила на скоро приети в изменението на ПУРНЕС, които предвиждат за
такива преустройства, съгласието на всички собственици. Ако чл. 38, ал. 5
се запази, за да се пресече безконтролното преустройство на помещения и
сгради, трябва да се запази и изискването за съгласие на всички
6

собственици, с извършваното преустройство, както и на всички
изисквания за техническа безопасност.
20. Ако не се приеме предложението за отпадане на § 19, чл. 38, ал.
5 за тези преустройства, според нас, трябва да се изисква съгласието на
всички собственици. Предвидените в текста гаранции не са достатъчни за
защита на правото на собственост.
21. В § 19, чл. 38, ал. 6 думата “съдържащо” трябва да се замени с
думите “подкрепено с”, тъй като мнението на един специалист не може да
съдържа доказателства.
22. По § 20, чл. 39, ал. 4.
Не става ясно кое е наложило отклонението от правилото,
установено в ал. 2 на чл. 19 от действащия закон. Предлагаме да се
обсъди възможността за отпадане на изменението на чл. 39, ал. 4.
23. По § 27, чл. 50, б. “г”.
Изразът “и други” прави разпоредбата неясна и непълна и затова
трябва да се избягва в нормативните актове. Този израз е употребен на
много места в законопроекта и навсякъде трябва да се замени с
подходяща правна регламентация. Особено неуместен е той в § 105, чл.
160, ал. 5, т. 9, тъй като с оглед важността на разпоредбата е необходимо
изчерпателно да се изброят гаранционните срокове, за които важи
разпоредбата на ал. 5.
24. По § 33, чл. 56, ал. 3.
Условията трябва да се уредят в закона, а редът - в наредбата, по
изложените по-горе съображения (вж. по-горе № 7).
7

25. По § 33, чл. 56, ал. 4 думите “се съгласува” да се заменят със
“след вземане съгласието на”. Това се налага с оглед важността на
регулираната с тази алинея материя.
26. По § 43, чл. 69.
“Благоустройствените мероприятия”, изброени в този текст, трябва
поначало да се извършват за сметка на държавата или общините, или пък
съответните експлоатационни дружества (срв. § 38, чл. 64, ал. 4 от
законопроекта). Би могло да се помисли и в двете хипотези (по двете
изречения на законопроекта) благоустройствените мероприятия и общите
проводи и съоръжения на техническата инфраструктура да могат да се
изграждат, за сметка на собствениците, когато те са съгласни с това.
Препоръчително е избягването на термина “мероприятия”, който не
е юридически. Той може да бъде заменен с “дейности”.
Условията за прилагането на чл. 69 от законопроекта трябва да
бъдат уредени в закона. Желателно е и редът за прилагането й да се уреди
също в закона - предвид изключителната важност на разглежданата
материя.
27. По § 43, чл. 69.
Предлагаме текстът да отпадне. Той възлага нови задължения и
тежести на собствениците на имоти. Аргументът, че по този начин се
подпомагат операторите, ако те нямат средства, за да извършват
изграждането на инфраструктурния обект или съоръжения, а след това,
при уговорка в договора тези съоръжения да бъдат изкупени, не беше
подкрепен. Основателно се изтъкна, че ако един оператор няма средства,
той не трябва да бъде лицензиран и да извършва съответната дейност.
8

28. По § 48, т. 2.
Предлагаме да се изостави изразът “екзакутивна документация” и
съгласно чл. 9 от Закона за нормативните актове - да се използва
“общоупотребимия български език”.
На български език “екзекутивен”, “екзекуция” има нюанс на
наказание.
Да се помисли например за израза “изпълнителска документация”,
“документация по изпълнението”.
29. По § 65, чл. 107, т. 5.
Условията за устройство на средата, за да се осигури достъпност на
хора с увреждания, трябва да бъдат уредени в закона.
В края на текста да се добавят и думите “министъра на
здравеопазването”, тъй като въпросите, които ще урежда тази наредба са
от компетентността и на министъра на здравеопазването.
30. По § 65, чл. 107, т. 5.
Този текст е в съответствие с идеята за предотвратяване на
дискриминацията на хората с увредено здраве. Но думата “условията” е
неутрална - може да има, може и да няма възможности. Затова
предлагаме думата “условията” да се замени с думата “изискванията”.
31. В § 72, чл. 115а трябва да намери място в Закона за кадастъра и
имотния регистър.
32. По § 73, чл. 119, ал. 3 и 4.
И в двете алинеи изразът “се съгласува от” да се замени с израза
“след вземане съгласието на”.
9

33. По § 76, чл. 125, ал. 5.
По наше мнение не е оправдано да се изоставя сега
съществуващото в ЗУТ изискване за изрично съгласуване с Националния
институт за паметниците на културата и музеите (НИПКМ) и вместо него
да се възприеме “мълчаливото съгласие”, ако в едномесечен срок
НИПКМ не се произнесе.
Предлаганото в законопроекта разрешение е продиктувано от
трудности във взаимодействието с органите на НИПКМ и с твърдяната от
вносителя на законопроекта мудност в дейността на тези органи. Тези
трудности трябва да се преодоляват с организационни мерки, а не с
подобно рязко изменение на закона, което рискува да доведе до
разрушаване на уникални и невъзстановими паметници на културата по
нашите земи и на нашия народ.
От друга страна, едномесечният срок по чл. 125, ал. 5 е нереално
къс и следва да се увеличи, поне на 3 месечен.
34. По § 78, чл. 127, ал. 9.
Изразът “съгласуване със” да се замени с “след вземане мнението
на”.
Думите “и не подлежи на обжалване” да се заличат, тъй като е
възможно общински съвет или други правни субекти да обжалват този
административен акт. Няма основания за изваждането на тази категория
административни актове от обхвата на съдебното обжалване (вж. чл. 120,
ал. 2 от Конституцията).
35. По § 81, чл. 131, ал. 1, т. 2.
Идеята заповедта по чл. 130 от действащия закон да се съобщава и
на специализираните контролни органи да се въплъти в отделен текст (с
оглед обжалването на тази категория административни актове и от тези
органи), без те да се обявяват за “заинтересовани лица”.
10

Освен това да се посочи изчерпателно кои са специализираните
контролни органи по смисъла на този текст.
36. По § 81, чл. 131, ал. 1.
Към изброените заинтересовани лица по смисъла на закона да
бъдат включени и купувачите, въз основа на предварителен договор.
В тази алинея не е ясно и понятието в т. 1 “специализирани
контролни органи”.
37. По § 87, чл. 137, ал. 1, т. 2 и 3.
Да се прецизира разграничителният критерий между втора и трета
категория строежи. Сега предлаганата разпоредба не съдържа ясни
критерии.
38. По § 90, чл. 140, ал. 8.
След думите “министъра на отбраната” да се добавят думите
“съответно - от министъра на вътрешните работи”.
Седемдневният срок е нереално къс. Според нас, този срок трябва
да бъде поне 14-дневен.
39. По § 91, чл. 141, ал. 3.
Думите “над две трети” да се заменят с думите “повече от”.
40. В § 91, чл. 141, новата ал. 5 думите “от министъра на
отбраната, съответно от министъра на вътрешните работи” да се заменят с
думите “с министъра на отбраната, съответно с министъра на вътрешните
работи”.
11

41. По § 92, чл. 142, ал. 2.
Създава се впечатление за противоречие между Закона за
обществените поръчки и ЗУТ. Това впечатление идва от изр. 2 на чл. 142,
ал. 2. За да се преодолее това противоречие предлагаме изр. 2 да отпадне.
42. По § 97, чл. 149, ал. 2, т. 1.
Думата “съсобствениците” да се замени със “собствениците”.
43. По § 105, чл. 159, ал. 2.
Думите “в това число” да се заменят с “включително”.
44. В § 105, чл. 160, ал. 2 предлагаме да придобие следната
редакция:
“(2) Отношенията между участниците в строителството се уреждат
с писмени договори.”
Предлаганата писмена форма на тези договори е за тяхната
действителност. Това разрешение се оправдава от важността на
въпросите, които се уреждат с тези договори. Писмената форма създава
яснота и сигурност в отношенията между участниците в процеса на
строителството по чл. 160, ал. 1.
45. По § 107, чл. 162, ал. 2.
Думите “носи отговорност” да се замени с “отговаря”.
46. По § 107, чл. 162, ал. 2.
Ако се приеме редакцията на чл. 160, ал. 2, нормата на чл. 162, ал. 2
трябва да отпадне, тъй като и договорът между възложителя и проектанта
е договор между участници в процеса на строителството и за него ще
важи общото правило на чл. 160, ал. 2 (вж. по-горе № 44).
12

47. Предлагаме в § 107, чл. 163, ал. 2 за бъде прередактирана, като
думите “Строителят е отговорен за...” да бъдат заменени с думите
“Строителят е длъжен...И по-нататък текстът на ал. 2 трябва да бъде
прередактиран като текст, с който се установяват отделните задължения в
т. 1-4.
48. В § 107, чл. 163, ал. 3 предлагаме да придобие следната
редакция:
“(3). Строителят носи отговорност за всички имуществени и
неимуществени вреди, причинени от неговата дейност.”
По този начин в процеса на строителството се въвежда пълната
гражданска отговорност за причинени вреди, като общ принцип в
гражданското право.
49. Предлагаме в § 108, чл. 163а, ал. 1 да придобие следната
редакция:
“(1) Техническият ръководител е строителен инженер или техник,
който ръководи строителните работи.”
50. По § 115, чл. 169, ал. 3.
С този текст се създава нормотворческа компетентност, поради
което правните субекти, на които тя се предоставя, трябва да бъдат
изрично, ясно, точно и изчерпателно посочени. Изразът “компетентните
министри” не е подходящ за такава правна норма.
51. По §117, чл. 171.
Думите “в това число” да се заменят с “включително”.
Трябва да се укаже с какъв точно акт Министерският съвет ще
уреди посочените в тази алинея обществени отношения.
13

По § 117, членове 171,172,173,174 и 175.
Общи бележки:
52. Законът за устройство на територията въвежда задължително
застраховане на имуществената отговорност на проектанта, лицето,
упражняващо технически контрол в проектирането на конструктивната
част, лицето, упражняващо строителен надзор и строителя за вреди,
причинени на другите участници в строителството и/или на трети лица
вследствие на неправомерни действия или бездействия при или по повод
изпълнение на задълженията им. Предназначението на тази застраховка е
да се защитят интересите на лицата - физически и юридически, които
претърпяват вреди в резултат на действия или бездействия на
участниците в строителния процес, ако те се намират в противоречие с
императивни правни норми.
Защитата се изразява в правото на обезщетение на увреденото лице
за претърпените от него вреди от противоправните действия или
бездействия на участниците в строителството и надзора лица не само от
последните, но и от застрахователя. А застрахователят е мощна
финансова институция - акционерно дружество, лицензирано за
извършване на застрахователна дейност, което разполага със стабилен
финансов застрахователен фонд, гарантиращ във всички случаи
изплащането на пълно обезщетение на претъпените вреди. Увреденият
участник в строителството или третото лице получават един
допълнителен платежеспособен длъжник, от когото директно могат да
получат паричната сума, необходима за покриване на вредите. По този
начин те избягват риска от неплатежеспособност на лицето, което им е
причинило вреди и което може да не разполага с нужните финансови
средства за поправяне на вредите. Освен това застраховката цели още да
освободи участниците в строителството и надзора от големите
имуществени тежести, с които те биха могли да бъдат натоварени при
едно неправомерно причиняване на вреди на други лица при или по повод
проектирането, строителството и надзора.
14

53. Посочените цели на застраховката, обаче, не се постигат чрез
предлаганата промяна на чл. 171, 172, 173, 174 и 175 ЗУТ. Замяната на
застраховката на имуществената отговорност със застраховка на
професионалната отговорност на проектанта, консултанта, строителя и
лицето, упражняващо строителен надзор, няма да усъвършенства сега
действащия режим на застраховането, а ще го влоши. Причините за това
са следните:
Досега се застраховаше имуществената отговорност за вреди,
причинени при проектиране, строителство или технически надзор на
съответните обекти и минималният срок на застрахователния договор не
можеше да бъде по-кратък от минималните гаранционни срокове,
предвидени в закона за съответните обекти. Сега се застрахова изобщо
професионалната отговорност на задължените лица за вреди, причинени
при или по повод на изпълнение на задълженията им, за срок от една
година. Всяка година трябва да се сключва нов договор. Не е обезпечено
обаче изпълнението на задължението за сключване на този договор.
Следователно, възможно е задължените лица да прескочат някоя от
годините, както и да се застраховат при различни застрахователи през
отделните години на професионалната си дейност.
Особеното обаче на професионалната дейност, обект на
застраховане в настоящия законопроект, е фактът, че рисковият характер
на дейността се проявява само когато тя се осъществява реално - на
строителната площадка или след като строителният обект бъде въведен в
експлоатация. Възможно е точно тогава, когато се проектира, строи или
надзирава един обект да се допусне правонарушението или да настъпят
вредите от него, а точно тогава да няма застрахователно покритие.
Възможно е също така вредоносният процес да е започнал при едно
застрахователно покритие, а да е завършен при друго. Тази накъсаност на
застрахователната закрила очевидно не е в полза нито на увредените
лица, нито на задължените лица.
15

54. Предмет на застраховката е имуществената отговорност за
вреди, причинени на други лица - на други участници в строителството
или на трети лица. Законът говори за имуществена отговорност, под която
следва да се разбира задължението за обезщетение на вредите, причинени
от действия или бездействия, противоречащи на закона или другите
нормативни актове. Тази отговорност възниква само при наличието на
следните условия: участникът в строителството извършва действия, с
които нарушава правни норми или се въздържа да извършва действия,
макар правото да го задължава за това и от това са възникнали вреди за
други лица. Увредените лица могат да бъдат насрещната страна по
договора, т.е. другите участници в строителството или трети лица, които
преди увреждането не са се намирали в правоотношение и по-конкретно в
договорна връзка с неправомерно действащия субекти. Затова договорите
за застраховка на имуществената отговорност в областта на
строителството трябва да се сключват при условията на общо,
универсално покритие и застраховката трябва да покрива имуществената
отговорност за всички случаи на нейната проява. Но във всички случаи
трябва да се има пред вид, че няма отговорност без вреди. Застраховката
на професионалната отговорност следва да се съобрази с това основно
положение на отговорността.
За съжаление обаче то е игнорирано в законопроекта. Никъде не е
посочено изрично, че трябва да има застрахователно покритие именно
към момента на възникване на вредите.
55. Задължението за сключване на застрахователния договор
произтича от закона, но законопроектът предлага да се отменят
досегашните обезпечения на неговото изпълнение. Затова не е ясно, по
какъв начин ще се гарантира сключването на застраховката на
професионалната отговорност. Не е предвидено и създаването на някакъв
гаранционен фонд, от който да се обезщетяват увредените лица в
случаите, когато липсва сключен застрахователен договор.
16

Конкретни бележки
56. Параграф 117 трябва да бъде посветен само на един член. Не
може в един параграф да се изменят 5 члена. За изменението и
допълнението на всеки член следва да има отделен параграф. Това
изискване се налага от чл. 26 от Указа за прилагане на Закона за
нормативните актове.
57. В чл. 171, ал. 2, според нас, трябва изрично да се посочи, че
става въпрос за наредба на Министерския съвет.
58. Предлагаме в чл. 172, ал. 1 да отпадне изразът “по писмени
претенции, предявени в срока на действие на застрахователния договор”.
Съображения: В предложения текст се прилагат две различни
системи на застрахователното право - системата на предявяване на
претенцията - claims-made-basis” и системата на извършване на
нарушението - act-committed-basis, които се изключват една от друга.
Законодателят не може да използва и двете системи, а само едната от тях.
Иначе се обезсмисля самата застраховка на професионалната
отговорност. Не може в рамките на една година (толкова, колкото трае
застрахователният договор според този проект) да се извърши
неправомерното деяние и да са предявени претенциите на третите лица,
защото, освен неправомерното деяние, трябва да са настъпили и вредите,
а е известно, че в областта на проектирането, строителството и
строителния контрол, те са дистанцирани във времето.
Вредите настъпват значително време след правонарушението, а от
друга страна, без да са настъпили вредите, не могат да се предявяват
претенциите за търсене на професионална отговорност. На практика
съвсем малко случаи ще попаднат под застрахователната закрила. Тук
трябва да се възприеме системата, която се практикува в повечето
европейски държави в областта на застраховането на професионалната
отговорност, а именно - occurence basis - през времетраенето на договора
17

да са настъпили вредите от неправомерното деяние. Неправомерното
деяние може да е станало в периода от ретроактивната дата до
сключването на договора, а претенциите могат да се предявят след
изтичане на договора. Важното е вредите, въз основа на които възниква
окончателно гражданската отговорност - договорна или деликтна на
застрахованите лица, да са настъпили през времетраенето на договора.
Без вреди не може да възникне такава отговорност, защото тя има
обезщетителен характер. Вредите са последният във времето елемент на
фактическия състав, от който възниква отговорността и затова те трябва
да са се проявили по време на застрахователния договор.
Освен това предявяването на претенциите не може да бъде част от
основанието на професионалната отговорност. Тя възниква независимо
дали е предявен искът срещу застрахованото лице или не. Поради тази
причина не може да изискваме и претенциите да са предявени през
времетраенето на договора.
59. Предлагаме следната редакция на чл. 172, ал. 1:
“Чл. 172. (1) Застраховките по чл. 171 се сключват за срок от една
година и покриват отговорността на застрахования за негови
неправомерни действия или бездействия при или по повод изпълнение на
неговите задължения, извършени в срока на договора или в периода от
ретроактивната дата до сключването на договора, ако вредите от тях са
настъпили в срока на договора.”
60. В чл. 172, ал. 3 е необходимо да се определи точно от кой
момент ще започне да тече 15-дневният срок, защото “започването на
професионалната дейност”, както сега се предлага, е твърде неопределено
като начален момент, от който се изчислява 15-дневният срок.
18

61. По чл. 172, ал. 5.
Не “дейността”, а “отговорността” подлежи на задължително
застраховане. Освен това тук не става въпрос за “допълнителна”, а за
нова застраховка. Трябва да се има пред вид също така, че неправомерно
и вредоносно действие не са синоними. Може да има само неправомерно
действие, но още да не са настъпили вреди. Не е ясно какво се има пред
вид под “вредоносно действие”, след като в предишните алинеи се
използва терминът “неправомерно”.
Предлагаме думите “вредоносно действие” да се заменят с
“неправомерно действие”.
62. В чл. 173, ал. 2 предлагаме да отпадне терминът
’’допълнителна” застраховка. Както беше посочено (вж. по-горе № 60),
това е една основна имуществена застраховка на вещи, която не може да
бъде допълнителна в правен смисъл на думата.
63. Заключение: Предлагаме изцяло да се преосмисли концепцията
за едногодишна застраховка на професионална отговорност. Смятаме, че
в сегашния си вид предложената уредба няма да защити интересите нито
на участниците в строителството, нито на увредените от тях лица. Според
нас, излишно и напразно ще се плащат застрахователни премии, без
реално да се обезпечава застрахователна защита. Самият законопроект
създава предпоставки за неефективна застрахователноправна защита.
64. По § 117, чл. 174, ал. 1.
В текста няма място за професионалните съсловни организации и затова предлагаме да отпаднат.
65. По § 119, чл. 177, ал. 2.
В новия чл. 175 от законопроекта няма ал. 6, към каквато се
препраща в т. 6, очевидно става дума за ал. 5.
19

66. По § 119, чл. 178, ал. 3, т. 1.
“Строежите не се въвеждат в експлоатация, когато:
1. не са извършени необходимите мероприятия за
благоустройване на прилежащия терен;”
Основната слабост на българското строителство е тук - в
информацията. Но както е дадено в текста е много общо. Кои са тези
мероприятия? Кой ще ги определя? Необходимо е да се изброят, ако
искаме да има резултат.
67. По § 119, чл. 178, ал. 5.
В тази алинея трябва да се съдържа препращане и към ал. 3 на
същия член.
Вместо “упълномощеното” трябва да бъде “упълномощено”.
Същото се отнася и по ал. 6 на същия член - и в нея трябва да се
съдържа препращане към ал. 3.
68. По Глава деветнадесета от действащия закон:
В заглавието на главата думата “индивидуалните” трябва да се
заличи, а вместо “административни” да бъде “административните”.
Това се налага от обстоятелството, че по този закон се издават не
само индивидуални, но и общи и нормативни административни актове,
които съгласно чл. 120, ал. 2 Конст. също подлежат на съдебно
обжалване.
69. В чл. 213 думата “индивидуалните” да се заличи, а вместо
“административни” да бъде “административните”.
70. По § 128, чл. 215.
В закона и в законопроекта на десетки места се сочи, че една или
друга категория административни актове, подлежат на съдебно
обжалване. Това са пояснителни текстове, но те могат да създадат
20

впечатлението, че законодателят при създаването на ЗУТ е изхождал от
идеята за специално изброяване на подлежащите на съдебен контрол
административни актове.
От чл. 215, ал. 1 се вижда, че що се отнася за индивидуалните
административни актове законодателят се е придържал към идеята за
т.нар. “обща клауза”, т.е. възможност за съдебно обжалване на всеки акт,
който има предметните белези на административен акт, с изключение
само на изрично посочените със закон. От израза “индивидуалните
административни актове по този закон” се вижда именно това - че
законодателят е изхождал от идеята за общата клауза.
71. Не става обаче ясно какво трябва да се приеме за общите и за
нормативните административни актове.
За да се въведе по един конституционосъобразен начин общата
клауза за съдебно обжалване на всички категории и видове
административни актове (вж. чл. 120, ал. 2 Конст.), към чл. 215 трябва да
се създаде нова ал. 5 със следното съдържание:
“(5) Подлежат на съдебно обжалване по реда на Закона за
административното производство, съответно - на Закона за Върховния
административен съд и всички други административни актове, които
засягат права или законни интереси на граждани или юридически лица,
освен изрично посочените със закон.”
72. По § 128.
Предлагаме в чл. 215 да бъде създадена нова ал. 5 със следната
редакция:
“(5). Подлежат на съдебно обжалване по Закона за
административното производство или Закона за Върховния
административен съд и всички други актове, които засягат права на
граждани и юридически лица, освен изрично посочените със закон.”
21

73. По § 132.
Предлагаме новата ал. 3 на чл. 219 да придобие следното
съдържание:
“(3) За неуредените в тази глава въпроси се прилага Законът за
административното производство, съответно - Законът за Върховния
административен съд.”
По този начин се подчертава характерът на общи закони на Закона
за административното производство и на Закона за Върховния
административен съд в областта на административното правосъдие, а на
Закона за устройство на територията, като специален спрямо тях по
въпросите на административното обжалване и правосъдие.
74. Предлагаме § 132, чл. 219, ал. 3 да придобие следната
редакция:
“(3) За неуредените в тази глава въпроси се прилага Законът за
административното производство.”
75. По § 135, чл. 222, ал. 1, т. 6.
Изразът “строителни продукти” да се замени е друг израз, който да
избягва употребата на неуместната в случая чуждица “продукти”.
76. В ал. 1 на чл. 222 се уреждат принудителни административни
мерки, прилагани от началника на Дирекцията за национален строителен
контрол. Не всички мерки обаче имат правното естество на принудителни
административни мерки (вж. напр. т. 10 и 14).
В това изброяване има и други юридически неточности (т. 11 и 15).
Това налага внимателното преглеждане на тази разпоредба и нейното
юридическо прецизиране.
Правомощията по чл. 222, ал. 1, които не са принудителни
административни мерки, трябва да се дадат в друг текст на
законопроекта.
22

По т. 15: изразът “разпорежда освобождаване на строежа от хора” е
неподходящ. Когато се касае до хора по-уместен е изразът “отстранява”.
77. По § 137, чл. 224, ал. 7.
Вместо “времето за извършване” да бъде “времето на извършване”.
78. По § 137, нов чл. 226, ал. 3.
Думата “констативния” да се замени е “констативен”.
79. По § 137, нов чл. 225, ал. 3:
а) Предлагаме да се създаде нова т. 5 със следното съдържание:
“5. отговорността на лицата по т. 1-4 е солидарно.”
б) В ал. 5 препращането към ГПК трябва да бъде към чл. 237, б.
“и”.
80. Предлагаме § 138 да отпадне. Действащото законодателство
съдържа достатъчно правни средства срещу неправомерното упражняване
на тази дейност. Ако това предложение не бъде прието, предлагаме
разпоредбата да се усъвършенства (вж. по-долу № 81-83).
81. В § 138, чл. 230, ал. 1 предлагаме да придобие следната
редакция:
“(1) Устройствените схеми и планове се изработват от проектанти -
физически лица, които имат право да извършват проектантска дейност.”
82. В § 138, чл. 230, ал. 2 предлагаме да отпадне.
83. В § 138, чл. 230, ал. 3 предлагаме да придобие следната
редакция:
23

“(3) Служители в териториалните администрации не могат да
изработват проекти на устройствени схеми и планове и инвестиционни
проекти за територии, които са свързани е тяхната служебна дейност.
84. По § 147, т. 3 - нов § 21а.
Този параграф да отпадне, да останат общите правила, установени
в закона и предвидени и в законопроекта за уреждане на този вид
обществени отношения.
Анализът на § 21а води до извода, че тази норма ще създава повече
проблеми, отколкото ще разрешава.
85. Предлагаме § 149 да отпадне, тъй като би създал големи
затруднения за гражданите. В регистрите за населението и в имотните
регистри има достатъчно данни за всяко лице и постоянния му адрес.
86. Законопроектът не съдържа норма, която да урежда влизането
на закона в сила. При това положение ще се приложи общото правило на
чл. 5,ал. 5 Конст., т.е. законът ще влезе в сила 3 дни след обнародването
му в “Държавен вестник”. Като се има предвид големият брой изменения
и допълнения, които законопроектът съдържа, необходимостта от
издаване на подзаконови нормативни актове за прилагането им и от
подготовка за въвеждане в действие на промените, предлагаме да се
обсъди въпросът за отделен срок за влизане в сила на Закона за изменение
и допълнение на Закона за устройство на територията.
Продължителността на този срок би следвало да се предложи от водещата
парламентарна комисия.