Консултативен съвет по законодателството
СТАНОВИЩЕ
Относно: законопроектите за изменение и допълнение на
Закона за общинската собственост, № 402-01-4 от
28.01.2004 г., внесен от Министерския съвет,
№ 354-01-120/12.12.2003 г., внесен от н.п. М.
Севлиевски и група народни представители и
№ 454-01-13/25.02.2004 г., внесен от народните
представители В. Клингов, Г. Чонков и Кл. Петрова

---

СТАНОВИЩЕ
Относно: законопроектите за изменение и допълнение на
Закона за общинската собственост, № 402-01-4 от
28.01.2004 г., внесен от Министерския съвет,
№ 354-01-120/12.12.2003 г., внесен от н.п. М.
Севлиевски и група народни представители и
№ 454-01-13/25.02.2004 г., внесен от народните
представители В. Клингов, Г. Чонков и Кл. Петрова
На свое заседание на 17 март 2004 г. Консултативният съвет
по законодателството обсъди законопроектите за изменение и
допълнение на Закона за общинската собственост, внесени от
Министерския съвет, от народния представител Мирослав
Севлиевски и група народни представители и от народните
представители Величко Клингов, Господин Чонков и Клара
Петрова.

Следващите бележки се правят по ЗИД на ЗОС, внесен от
Министерския съвет, а когато те се отнасят до законопроектите,
внесени от народните представители, изрично се посочва кой от
тях се има предвид.
I. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ
1. Съществува голяма близост между Законопроекта на
Министерския съвет за Закон за изменение и допълнение на
Закона за общинската собственост /ЗИД ЗОС/ и Законопроекта за
изменение и допълнение на Закона за държавната собственост
/ЗИД ЗДС/. Това се отнася както за сполучливите и правилни
изменения и допълнения на двата закона, така и, според нас, за
онези общи и еднотипни разрешения, които са намерили място в
двата законопроекта. Затова, някои от общите бележки, които бяха
направени по ЗИД ЗДС, ще бъдат посочени и тук - за ЗИД ЗОС,
защото става дума за отделен законопроект.
2. ЗОС от 1996 г. до сега е изменян 13 пъти. Предлаганото
изменение и допълнение е 14-то по ред. За период по-малко от
осем години това са твърде много изменения. А това не е добър
показател за законодателната дейност на Народното събрание,
защото се създава нестабилност и несигурност в правната уредба
на такова основно субективно право на общините, каквото е
правото на собственост. По наше мнение и предлаганото
изменение като цяло не е достатъчно добре обмислено,
прибързано е и юридически е некачествено извършено.
3. Законопроектът не е съобразен със Закона за
нормативните актове и Указ № 883 за неговото прилагане както по
отношение на изискването да бъде проучена необходимостта от
изменението и допълнението на ЗОС, обсега на това изменение и
2

допълнение, така и по отношение на установената и придобила
гражданственост терминология, която ЗИД ЗОС на много места
изоставя и произволно заменя с неустановена и теоретически
погрешна (вж. например по-долу № 5 и Конкретните бележки).
Предлагат се ненужни и самоцелни промени, които не подобряват
регулативните качества на закона, а ги влошават.
4. С § 59 се предвижда да се отмени § 20 от действащия
закон и по този начин - отмяната на правилника за прилагане на
закона. На практика това означава, че всяка от 263-те общини в
страната ще приема наредба по чл. 8, ал. 2 от закона, което
означава 263 наредби по прилагането на закона и което безспорно
ще доведе до различен правен режим и възможност за създаване
на разпоредби, водещи до нееднакво прилагане на закона. По
наше мнение необходимо е да се запази обща подзаконова уредба
на общинската собственост чрез общ правилник по прилагането на
ЗОС.
Стремежът за прекомерна децентрализация, при която се
премахва Правилникът за прилагане на ЗОС и се заменя с
наредбата на общинския съвет по чл. 8. ал. 2 ЗОС, "насърчава"
общинската администрация да използва либералния и в много
случаи безконтролен режим, който предлага ЗИД ЗОС, за да се
разпореди с недвижими и движими вещи, в ущърб на общината и
нейната собственост.
Смятаме, че Правилникът за прилагане на ЗОС трябва да
бъде запазен. Той създава значително по-пълни и качествени
гаранции за законосъобразното и разумно управление и
използване на общинската собственост, отколкото наредбата по
чл. 8, ал. 2 ЗОС, при която много от разрешенията могат да бъдат
подчинени на субективни, а не е изключено - и користни интереси
3

на лицата, които формират състава на общинския съвет или
заемат за един дълъг период длъжността "кмет” на общината.
Според нас, прекомерно е либерализиран режимът на
извършване на различни разпоредителни актове с вещи общинска
собственост. Това очертава общинската собственост като
своеобразна трансмисия, междинен пункт за трансформиране на
държавната собственост - първо в общинска, а в последствие и в
частна, на физически и юридически лица.
Държавната собственост много леко преминава в общинска.
“Енергични” общински управи и кметове масово актуват като
общински недвижими имоти държавна собственост, които ако
държавата в лицето на областния управител пропусне да си върне,
след това се продават на частни лица.
В двата законопроекта от народни представители се
предвижда правилникът за прилагане на закона да се запази.
5. И в ЗИД ЗОС (както и при ЗИД ЗДС), се извършва една на
пръв поглед дребна и ограничена терминологична промяна, която
всъщност ще предизвика многобройни и тежки проблеми в
прилагането на редица закони и подзаконови актове. Става дума за
идеята на законодателя да въведе термина “вещ”, само за
движимите вещи и термина “имот”, само за недвижимите вещи.
Следователно проектът изоставя утвърденото и широко
разпространено в българското законодателство, отдавна считано
за безспорно и в правната литература, съотношение между
родовото понятие “вещ” и видовите понятия “недвижима вещ"
/недвижим имот/ и “движима вещ”.
И тук (както и при ЗИД ЗДС), никакви положителни страни на
такава промяна не оправдават многобройните и вредни последици
от нейното въздействие върху българското законодателство. В
светлината на конкретното й приложно поле тя може да бъде
4

оценена като ненужна и самоцелна. Смятаме, че предлаганата
терминологична промяна не следва да бъде възприета.
6. Законопроектът продължава (подобно на ЗИД ЗДС),
порочната и многократно критикувана практика да препраща за
уреждане на законова материя към нормативен акт от по-нисък
ранг - правилник или наредба. Тъй като, според законопроекта,
общ правилник за прилагането на ЗОС, след изменението и
допълнението на закона, няма да има (вж. по-горе № 4) на много
места в ЗИД ЗОС препращането за уреждане на материя в
подзаконов нормативен акт ще означава препращане към
наредбата по чл. 8, ал. 2, с която общинският съвет определя реда
за придобиване, управление и разпореждане с общинското
имущество и конкретните правомощия на кметовете. Това
разрешение, според нас, е дълбоко погрешно и опасно (вж.
по горе № 4).
7. Някои от текстовете в законопроекта, според нас, са в
нарушение на Конституцията. Така, съгласно чл. 17, ал. 5 от
Конституцията “Принудително отчуждаване на собственост за
държавни и общински нужди може да става само въз основа на
закон, при условие че тези нужди не могат да бъдат задоволени по
друг начин и след предварително и равностойно обезщетение”.
Следователно, Конституцията не посочва, че това предварително и
равностойно обезщетение срещу отчуждения за държавна или
общинска нужда, може да бъде само в парична форма /паричен
израз/. Конституционният законодател държи сметка, че при тази
хипотеза, лицето чийто имот е жилище, след отчуждаването няма
да има къде да живее, за това той не специфицира какво трябва да
бъде обезщетението, а само посочва, че трябва да бъде
предварително и равностойно. По такъв начин той държи сметка за
5

едно от изключително важните субективни права на българските
граждани, да притежават жилище - изключително важно право и в
основни актове на държавите членки на Европейския съюз.
Ето защо смятаме, че разпоредбите на чл. 21, ал. 1, който
предвижда, че при отчуждаване, собственикът на имота ще бъде
обезщетен предварително и равностойно, но само с парично
обезщетение и чл. 29, ал. 2, който предвижда, че когато
отчуждения имот е единствено жилище на собственика, имотът се
завзема в срок от три месеца след изплащането на обезщетението,
са противоконституционни, засягащи особено важни субективни
права на гражданите и предлагаме да отпаднат. Нормите на ЗОС,
които регулират материята на отчуждаването за общинска нужда
да предвидят отново обезщетяване с недвижим имот, а ако е
отчуждено жилище - обезщетяване с друго, равностойно жилище.
б. Пропуснато е изменението на закона с ДВ, бр. 120 от
2002 г.
II. КОНКРЕТНИ БЕЛЕЖКИ
9. По § 1, чл. 1:
Предлагаме да бъде запазена сегашната редакция на
нормата, която държи сметка за утвърденото в българското
законодателство родово понятие “вещ” и видови понятия
“недвижима вещ" (недвижим имот) и “движима вещ" (вж. по-горе №
5).
10. По § 2, чл. 2, ал. 1:
Точка 3 не би могла да бъда приета. Тя противоречи на
Конституцията. В чл. 18, ал. 1 подземните богатства са само и
единствено изключителна държавна собственост. Не може със
закон да се променя текстът Конституцията.
6

Предлагаме т. 8 да не бъде отменяна. Щом не се възприема
предложението за изменение на чл. 2, ал. 1, т. 3, няма основания
за отмяна на т. 8, която предвижда, че общинска собственост са
находища на инертни строителни материали от местно значение.
В т. 9 към обектите на социалната инфраструктура с местно
значение за осигуряване на общественото обслужване в секторите
образование, спорт, култура, здравеопазване, търговия и услуги да
се прибави и социалното подпомагане.
11. В § 3, ал. 2, т. 3 не бихме могли да споделим
предлаганото допълнение. Смятаме, че то се отклонява от
принципа, че вещите публична общинска собственост, аналогично
на разрешението при вещите публична държавна собственост,
трябва да съответстват на определени критерии, за да бъдат
въздигнати в публична държавна собственост. Липсата на критерии
в закона прави съвсем произволно, макар и чрез законова
преценка, въздигането на едни и отричането на това качество на
други, да бъдат публична общинска собственост.
12. По § 4:
Предлагаме да остане сегашната редакция на чл. 4, който се
предвижда да се отмени с § 4. Смятаме, че с нея се гарантират
права на трети лица.
13. В § 5, ал. 2 думите “съставен от длъжностно лице по ред
и форма, определена в закона” предлагаме да отпаднат. Щом
документ е официален, ясно е, че ще бъде съставен от
длъжностно лице по ред и форма, определена в закона. Това
следва от чл. 143, ал. 1 ГПК.
7

14. По § 7, чл. 9, ап. 4:
Предлагаме да бъде запазена сегашната редакция.
Променената редакция, както и предложената нова ал. 5, изхождат
от предлаганото деление на вещите на имоти - за недвижимите
вещи и вещи - за движимите вещи. Поради това, преценката кои
вещи да бъдат задължително застраховани, в законопроекта се
прави от два органа - общинският съвет, за недвижимите имоти и
кметът на общината - за движимите вещи.
15. В § 9, чл. 11:
Предлагаме да се запазят сегашните редакции на ал. 1 и 2.
Предлаганото изменение е логична последица от въвеждането на
новото деление на понятието "вещ”, което, според нас, не трябва
да се възприема.
16. По § 10, чл. 12:
В ал. 3 предлагаме думите “да се преотстъпват за ползване”
да не се заличават.
В ал. 4 предлагаме да бъдат посочени условията и видът на
имотите, които могат да бъдат отдавани под наем. Редакцията на
нормата да завърши след думите “съобразно предназначението
им”, а думите “и не възпрепятства осъществяването на дейностите,
за които са предоставени” да отпаднат.
По разпоредбата на ал. 4 се разви дискусия. Аргументирано
се възрази срещу предвидената възможност имоти - частна
общинска собственост да бъдат отдавани под наем за нуждите на
общинските ръководства на парламентарно представените
политически партии, както и на представителните организации на
синдикатите. Преобладаваше становището, че отдаването на
такива имоти за нуждите на политически партии и синдикални
организации е допустимо, предвидено е и в други нормативни
8

актове и трябва да бъде уредено в ЗОС. Редакцията на текста
обаче, трябва да предвиди отдаване под наем да бъде допустимо
не за парламентарно представени политически партии и
представителните организации на синдикатите, а за нуждите на
местните ръководства на политическите партии, без значение дали
те са парламентарно представени и за нуждите на местните
ръководства на синдикалните организации, независимо от това
дали са представителни или не. В редакцията на текста да
отпаднат и думите в скоби "съобразно критериите по чл. 34 от
Кодекса на труда”. Това не е нужно.
17. По § 12, чл. 14:
В ап. 2 смятаме, че и за юридическите лица с нестопанска
цел отдаването под наем трябва да бъде след търг или конкурс.
В ал. 3 срокът за отдаване под наем - 10 години, според нас,
е прекалено дълъг. Предлагаме да се обсъди възможността за
намаляване на този срок.
В ал. 4 трябва да се направи разграничение, че условията за
отдаване под наем на имоти - частна общинска собственост за
нуждите на общинските ръководства на парламентарно
представените политически партии, както и на представителните
организации на синдикатите, са законова материя и трябва да се
уредят в закона, а само редът - в наредбата.
18. По § 13, чл. 15:
В ал. 5 се предлага жалбата срещу заповедта за
прекратяване на наемното правоотношение да не спира
изпълнението й, освен ако съдът не прецени друго. Смятаме, че
трябва да се посочи при кои хипотези на чл. 15, ал. 1 жалбата няма
да има суспенсивен ефект. Например в случаите по чл. 15, ал. 1, т.
1, 2, 4, 5 и 7 става дума за ясно определени хипотези за
9

прекратяване на договора и жалбата не би трябвало да спира
изпълнението. В чл.15, ал.1, т. 3, 6 и 8 са посочени бланкетни
хипотези, които подлежат на преценка и тълкуване и при тях може
да се допусне възможността жалбата да спира изпълнението.
Изречение 2 на ал. 5, според нас, е уместно и трябва да
остане. То е гаранция срещу незаконосъобразното прекратяване
на наемното правоотношение и възможните тежки последици от
изпълнението на заповедта. Предоставената на съда
компетентност, предполага обективна преценка, дали трябва да
бъде спряно изпълнението на заповедта, за да бъдат запазени
интересите на наемателя от вреди от незаконосъобразното нейно
изпълнение.
19. В § 14, чл. 16 думата “лицата” да се замени с “органите и
организациите”, тъй като имотите и вещите, общинска собственост
по този текст, се предоставят за управление на органи и
организации, а думите “като необходимите средства се предвиждат
ежегодно по бюджетите им” предлагаме да отпаднат.
20. По § 15, чл. 17:
В ал. 1 предлагаме думите “в съответствие с разпоредбите
на Закона за задълженията и договорите” да отпаднат.
Смятаме, че ал. 2 трябва да остане. Тя допуска да бъде
уговорено, че ремонтите ще бъдат за сметка на наемодателя.
21. В §16, чл.18, ал. 3 се предвижда отново жалбата да не
спира изпълнението, освен ако съдът прецени друго. Изключва се
възможността до решаване на въпроса дали общинската нужда е
належаща, имотът да се ползва от наемателя, Тъй като критерият
е бланкетен предлагаме жалбата да спира изпълнението.
Ю

22. По §18-27:
Сега действащата уредба на отчуждаването на недвижими
имоти - собственост на физически или юридически лица, за
задоволяване на общински нужди, е по сполучлива и по
справедлива. Тя дава повече гаранции за защита на правата и
законните интереси на собствениците на отчуждаваните имоти. В
законопроекта е отпаднало задължението на кмета на общината да
преговаря със собственика за покупко-продажба на имота, а при
отказ - за начина на обезщетение (чл. 26 ЗОС). Отпаднала е най-
вече и възможността за даване на имотно обезщетение. Смятаме,
че ако е необходимо действащата уредба трябва да се
усъвършенства, а не да се изменя радикално.
23. По § 18, чл. 21:
В ал. 1 предлагаме да се помисли нормативно да се уреди
една поредност в търсенето на имот, който да задоволи
общинските нужди. Преди да се прибегне към отчуждаване на
недвижими имоти и части от такива имоти, собственост на
физически или юридически лица, трябва да се поиска
предоставяне за задоволяване на общинските нужди, на недвижим
имот - държавна собственост. Освен това, не споделяме
предложеното разрешение срещу предвиденото отчуждаване на
имоти, собственост на физически или юридически лица,
обезщетението да бъде само и единствено парично. Според нас,
такова равностойно парично обезщетение противоречи на чл. 17,
ал. 5 от Конституцията, където обезщетението е определено само
като "предварително и равностойно" без да се конкретизира какво
трябва да бъде то. Следователно, както беше отбелязано и в
общите бележки, конституционният законодател е искал да изрази
своята воля като предвиди както парично, така и натурално - в
недвижим имот, обезщетение. Редуцирането на предварителното и
Н

равностойно обезщетение само до парично такова, е в нарушение
на конституционното правило.
В тази аленея трябва да отпадне и думата “принудително”,
която характеризира отчуждаването. Няма “доброволно”
отчуждаване по правилата на ЗИД ЗОС, а редакцията на алинеята
е достатъчно ясна и без характеристиката на отчуждаването, като
принудително.
Предлагаме ал. 3 да отпадне. Тя прогласява ноторния
принцип, че не могат да бъдат отчуждавани принудително за
общински нужди имоти - собственост на държавата.
24. В § 18, чл. 23 думата “съответния”, относима към
общинския съвет, да отпадне, а думата “взема” да се замени с
“приема", защото общинският съвет приема решения за откриване
на производство по отчуждаване.
Предлагаме в чл. 23, ал. 1 да бъде променено мнозинството -
например две трети от общия брой на съветниците.
25. По § 21:
Предлагаме чл. 26 от действащия закон да остане. Той
предвижда възможност за преговори между кмета и собственика за
покупко-продажба на имота. По този начин може да се достигне до
справедлива цена при обезщетяването.
26. По § 22, чл. 27:
С промяната на чл. 27 може да се стигне до ограничаване на
обхвата на съдебния контрол. В действащата редакция на ал. 3 на
чл. 27 са описани основанията на съдебния контрол. С отмяната й
може да се стигне само до контрол относно процедурата по
отчуждаване, а не и за наличието на общинска нужда и размера на
обезщетението. Общинската нужда и размерът на обезщетението
12

трябва да са обект на преценката. Тези основания следват от чл.
17, ал. 5 от Конституцията и решения на Конституционния съд №
7/2001 г„ №17/1999 г. и № 5/1996 г.
Предлагаме ал. 2, 3, 4, 5 и 6 да отпаднат. Смятаме, че те
създават процесуални правила, каквито съществуват в ГПК и
нямат място в материален закон, като ЗОС. Още повече, че чл. 27,
ал. 3 по въпросите за призоваването не съдържа и собствени
правила, а препраща към тези на чл. 41, ал. 5 и чл. 157, ал. 1 ГПК.
27. По § 23:
Смятаме, че в чл. 28 е необходимо по-подробно да се
определи начинът на определяне на пазарната цена. Например
няма пречка след като се допуска само парично обезщетение за
пазарна цена да се предвиди такава, която ще позволи на лицето
да закупи друг равностоен имот.
28. По § 24, чл. 29:
Предлагаме ал. 1 и 2 да бъдат отменени или изменени в
смисъл, който допуска срещу отчуждения имот, на собственика да
бъде определено не само парично, но и имотно обезщетение по
негов избор. Имотното обезщетение трябва да бъде с равностоен
имот. А паричното обезщетение да отразява пазарната стойност на
отчуждения имот.
В ал. 3, когато отчуждения имот е единственото жилище на
собственика, би могло да се помисли за имотно обезщетение, а
срокът не трябва да е до три месеца, а след изтичането на не по-
малко от три месеца от дата на изплащането на обезщетението
или съдебното решение.
В ал. 4 и 5 да бъде пояснено, че става дума за парично
обезщетение, защото само такова обезщетение подлежи на
внасяне от инвеститора на обекта, за който е отчужден имота на
13

физическото или юридическо лице в търговска банка, по сметка на
правоимащите.
29. В § 25, чл. 30 от действащия закон, по наше мнение, не
трябва да се отменя.
30. В § 27, според нас, не трябва да се отменя и ал. 2 на чл.
32. Нейната отмяна предполага премахване на имотното
обезщетение. Щом такова обезщетение ще съществува, няма
основание за отмяната на чл. 32, ал. 2 ЗОС.
31. По § 29, чл. 34:
В ап. 1 посочените придобивни способи далеч нямат
изчерпателен характер. В разпоредбата на алинеята въобще не са
посочени придобивните способи с първичен (оригинерен) характер.
Предлагаме думите “с решение на общинския съвет” да отпаднат.
Относими към придобиването от общината по завещание, те нямат
абсолютно никакъв смисъл. Ако вносителят желае да съществува в
закона текст, който да урежда въпроса за придобивните способи,
по-удачно е да следва модела на чл. 55, респ. чл. 77 ЗС, които
очертават кръга на придобивните способи, чрез посочване на най-
типичните първични и деривативни способи - придобивната
давност и сделките, с обобщаващата формула “или по други
начини, определени в закона”.
В ал. 2 предлагаме разпореждането с имоти - частна
общинска собственост, да се извършва по решение на общинския
съвет и от кръга на разпоредителните сделки, да бъде премахнато
дарението. Общината не трябва да има право да дарява
управляваните и използвани недвижими и движими вещи. Те
принадлежат на общността - гражданите на общината, може да са
били държавна собственост, предоставена на общината за
14

задоволяване нуждите на общността чрез общо ползване.
Ръководните органи на общината трябва да управляват тези вещи
в интерес на гражданите на общината, а не да ги даряват,
независимо от конкретните хипотези, лица и основания за такива
дарствени актове.
В ал. 3 апортирането на имоти - частна общинска
собственост в капитала на търговски дружества, трябва да се
извършва при условия определени в закона. Определянето на
условията в наредба на общинския съвет не съдържа достатъчно
гаранции за законосъобразното разпореждане с общинската
собственост.
32. В § 29, чл. 35, ал. 3 смятаме, че не трябва да се допуска
дарение на имоти, частна общинска собственост, дори и на
юридически лица на бюджетна издръжка и предлагаме да отпадне.
По този въпрос бяха изказани съображения, илюстрирани с
конкретни примери, при които дарението на имоти може да
привлече именити личности или да бъде израз на благодарност
към определени лица. Но преобладаващо беше становището, че
такова дарение крие много опасност от незаконни разпоредителни
действия с общински имоти, възможен източник е на корупция, ще
доведе до намаляване на патримониума на общинската
собственост и че не трябва да се допуска. Дарствени актове могат
да бъдат правени със специален закон, а не и чрез такава обща
законова норма.
Условията за продажба на имот - частна общинска
собственост, трябва да бъдат определени в закон, а не в
наредбата по чл. 8, ал. 2 ЗОС.
33. В § 29, чл. 36, ал. 1 след думите “се извършва”, думите
“при условия и по ред определени с наредбата по чл. 8, ал. 2
15

чрез:” де отпаднат. Условията за прекратяване на съсобствеността
се определят в закон, а съгласно чл. 36, ал. 2 при прекратяване на
съсобствеността по ал. 1 се прилагат разпоредбите на Закона за
собствеността и Гражданския процесуален кодекс.
34. По §29, чл. 37:
В ал. 1 и 3 условията за учредяване на право на строеж
трябва да бъдат определени в закона, тъй като става дума за
граждани с установена жилищна нужда. Тяхната закрила е
необходимо да бъде уредена на законово ниво. Пълен произвол
може да представлява определянето на тези условия,
установяването на нуждите и условията на търга и конкурса по ал.
1 в наредбата по чл. 8, ал. 2 ЗОС на общинския съвет.
Предлагаме ал. 2 да отпадне. Тя повтаря разпоредбата на
чл. 65 ЗС, който като общ закон се прилага и за учредените вещни
права върху имоти общинска собственост.
35. В § 29, чл. 38 условията за учредяването на правото за
надстрояване и пристрояване да бъдат уредени в закона, а не в
наредбата по чл. 8, ал. 2 ЗОС.
36. По § 29, чл. 39:
В ал. 1 предлагаме условията за учредяване право на
ползване да бъдат определени в закона.
В ал. 2 безвъзмездното право на ползване да се учредява с
решение на общинския съвет само на юридически лица на
бюджетна издръжка и при условия установени в закона.
По принцип смятаме, че не бива да се учредява
безвъзмездно право на ползване върху имоти. Ако такава
възможност се допусне, то следва да се изведат някакви законови
критерии за това.
16

37. По § 30, чл. 40, ал. 1:
Смятаме, че в закона трябва да се определят критериите за
замяна на имот - частна общинска собственост и право на строеж
с имот или право на строеж, собственост на физическо или
юридическо лице.
В § 30, чл. 40, ал. 1 предлагаме условията за извършване на
такава замяна да бъдат установени в закона.
38. По § 32:
Смятаме, че не бива да се променя определянето на
видовете общинските жилища, като се отменят т. 2 и 4 на ал. 1 на
чл. 42.
39. По § 36, чл. 46:
До сега наемните отношения се прекратяваха по реда на
ЗЗД. Смятаме, че следва да се запази този ред, а не да се
предвижда административен ред, като жалбата срещу заповедта
да не спира изпълнението й.
Би могло да се обмисли да бъде намален срокът от 6 месеца
на 3 месеца, при който наемните правоотношения се прекратяват
поради неплащането на наемната цена.
Възникнаха и въпросите достатъчно ясни ли са другите две
основания за прекратяване на наемните отношения в т. 3 -
нарушаване на добрите нрави и в т. 4 - неполагане грижите на
добър стопанин при ползването на жилището.
40. В § 37, чл. 47, ал. 1, т. 3 смятаме, че не в наредба, а в
закона трябва да се посочи на кои физически или юридически лица
могат да се продават общинските жилища. При хипотезата на
различен режим в отделните общини може да се стигне до смяна
17

на постоянни адреси на физически лица или регистрация на
юридически лица, с цел да се използва по-благоприятния режим.
41. По § 41, чл. 53:
Смятаме, че с изброяването на направленията в чл. 53
необосновано се ограничава общинският съвет при създаване на
общински предприятия. В действащата редакция са осем
направления. Предлагаме да се уточни идеята. Общинските
предприятия, така както са залегнали в разпоредбата на чл. 53, не
са юридически лица.
42. По § 1, чл. 54а от законопроекта на народните
представители Клингов, Чонков и Петкова:
Според нас, систематичното място на такава разпоредба е
като чл. 55а ЗОС.
43. По § 2 на същия законопроект, както и по § 3 от
законопроекта на н.п. М. Севлиевски и група народни
представители:
Намираме предложението за създаване на такива регистри
за уместно и предлагаме на вносителите да обмислят въпроса,
дали всички тези различни регистри не могат да намерят своето
систематично място в предлаганата нова Глава “7а".
44. По § 44, чл. 58:
В ал. 1, изр. 2 думата “утвърждава” да се замени с думата
“издава". По такъв начин се отразява действителното
обстоятелство, че актът за общинска собственост се издава от
кмета на общината по местонахождението на имота.
Систематично място на ал. 3 е в Преходните и заключителни
разпоредби.
18

45. В § 53, чл. 69, ал.1, т. 4 да отпадне. Подземните
богатства са изключителна държавна собственост, съгласно чл. 18,
ал. 1 от Конституцията.
46. В § 56, чл. 72, т. 9 към думите “изискванията, свързани с
опазване на околната среда, защитени със закон територии и
обекти” да се добавят и думите “ и опазване на паметниците на
културата”.
47. Предлагаме в § 57, чл. 73, ал. 3 думите "правилника за
прилагане на закона” да се заменят с думите “наредбата по чл. 8,
ал. 2” да не бъде приемано и да отпадне. В най-грубо
противоречие на закона е всеки общински съвет в издадената от
него наредба по чл. 8, ал. 2 ЗОС сам да определя случаите, в които
общината ще има правата на привилегирован кредитор.
Предлагаме да отпадне и предложението по чл. 73, ал. 2,
защото то априори предполага премахването на правилника за
прилагане на ЗОС и заменянето на този правилник с наредба на
общинския съвет.
По Допълнителните разпоредби:
48. По § 58:
Предлагаме в § 1 да остане сегашното определение за
“равностойни имоти” или да се създаде друго.
49. Предлагаме § 2а да отпадне. Този параграф въвежда
понятието “вещи” като относимо само за движимите вещи.
19

По Преходните и заключителни разпоредби:
50. По § 59:
Предлага се § 11 да отпадне. Според нас, той трябва да
остане, защото разпоредбата е социално справедлива. Параграф
11 предвижда в резервните общински жилища да се настаняват и
лица осъдени да освободят заеманите от тях жилища по Закона за
възстановяване собствеността върху одържавени недвижими
имоти.
Предлага се и § 20 да бъде отменен. Смятаме, че
параграфът като изключително важен трябва да остане. Параграф
20 предвижда, че Министерският съвет приема правилник за
прилагане на закона. Неговата отмяна означава възприемането на
дълбоко погрешната, според Направлението идея, съществени
материи със законов характер да бъдат уреждани в подзаконов акт
- Наредбата по чл. 8, ал. 2 ЗОС, издавана от общинския съвет.
51. В § 60, ал. 1 предлагаме думите "освен в случаите на
съдебно производство по допускане на отчуждаването” да
отпаднат.
В § 60, ал. 2 предлагаме да отпадне. Препраща се към
срокове, уредени в чл. 27 ГПК.