Консултативен съвет по законодателството
СТАНОВИЩЕ
Относно: Законопроекта за изменение и допълнение на
Закона за отбраната и въоръжените сили
на Република България, № 402-01-8/12.02.2004 г.
внесен от Министерския съвет и № 254-01-113 от
18.12.2002 г., внесен от народния представител
Владимир Дончев и група народни представители

---

ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
КОМИСИЯТА ПО ВЪНШНА
ПОЛИТИКА, ОТБРАНА И СИГУРНОСТ
д-р Венко Александров
СТАНОВИЩЕ
Относно: Законопроекта за изменение и допълнение на
Закона за отбраната и въоръжените сили
на Република България, № 402-01-8/12.02.2004 г.
внесен от Министерския съвет и № 254-01-113 от
18.12.2002 г., внесен от народния представител
Владимир Дончев и група народни представители
На свои заседания на 16 март 2004 г. направления
“Конституционно, административно и финансово право” и
“Наказателно право” на Консултативния съвет по
законодателството обсъдиха Законопроекта за изменение и
допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на

Република България, внесен от Министерския съвет и правят
следните предложения за неговото подобряване.
I. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ
1. В законопроекта на Министерския съвет са предвидени
множество подзаконови нормативни актове, като тяхното
наименование не винаги е съобразено с чл. 7 от Закона за
нормативните актове.
2. По наше мнение, Законопроектът за изменение и
допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на
Република България, внесен от народния представител Владимир
Дончев и група народни представители, е обществено справедлив.
II. КОНКРЕТНИ БЕЛЕЖКИ
3. По § 3, чл. 40:
С този параграф се въвежда понятието “структури на
подчинение на министъра на отбраната”, което се използва по-
нататък и в други разпоредби на законопроекта. Според нас, се
имат предвид изпълнителните агенции към министъра и службите,
уредени в ЗОВСРБ. Предлагаме това понятие да се изясни - било
в основния текст на закона, било в една допълнителна разпоредба,
с която да се уточни кръгът на структурите, подчинени на
министъра.
В ал. 1 предлагаме да се включат и държавните
предприятия, които не са търговски дружества по чл. 62, ал. 3 от
Търговския закон.
В ал. 2 се предвижда министърът на отбраната да определи
с правилник структурата и организацията на дейността на служба
“Сигурност- военна полиция и военно контраразузнаване”. Според
чл. 7 от Закона за нормативните актове правилник се издава за
2
прилагане на закон в неговата цялост за организация на държавни
органи или вътрешният ред на тяхната дейност. Предлагаме да се
издаде устройствен правилник на службата.
В ал. 3, т. 3 думата “извършва” предлагаме да се замени с
"осъществява” и да се предвиди, че редът за осъществяването на
тази функция на службата се определя с правилника по чл. 40, ал.
2.
В ал. 4, т.1 накрая притежателното местоимение “им” да
отпадне.
Предлагаме в ал. 4, т. 3 да придобие примерно следната
редакция:
“3. лица, извън посочените по т. 1 и 2, които са извършвали
престъпления в съучастие с тях, както и за предотвратяване на
противоправни деяния на лица, насочени срещу отбраната на
страната и/или срещу реда и сигурността в Министерството на
отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на
министъра на отбраната;”
Аргумент за предложението е необходимостта да се
определят посочените в разпоредбата деяния и да се разшири
възможността на службата да работи по всички съучастници, а не
само по съизвършителите,
В ал.7 предлагаме след думата “планират” да се добави
“определят”.
4. По § 4, чл. 40а:
В ал. 2 на чл. 40а се предвижда правомощията на
извънщатните служители на служба “Сигурност - военна полиция и
военно контраразузнаване” да се определят с наредба на
министъра на отбраната. Изпълнението на функциите на тези лица
може да засегне правата на останалите граждани. И затова
предлагаме правомощията им да се определят не с наредба, а в
з

закона или в устройствения правилник на служба ’’Сигурност -
военна полиция и военно контраразузнаване”.
В ал. 5 смятаме за несполучлив изразът “запазване на
местопрестъплението”.
5. По § 5, чл. 40б;
В ал. 1, т. 7 е неясна. По същество става дума за три
отделни разпоредби, които предлагаме да се отделят в три
отделни точки.
В ал. 1, т. 7, изр. 2 не съответства на съдържанието на ал.1,
в която се уреждат правомощията на органите на военната
полиция, тъй като се създават задължения за други държавни
органи да предприемат необходимите мерки за извършване на
регистрация от органите на военната полиция. Предлагаме тези
задължения да бъдат конкретизирани и уредени в самостоятелна
алинея на чл. 40б.
В т. 11 е уредено неясно задължение на военната полиция -
да съдейства за спазването на закона от страна на лицата по чл.
40, ал. 4. Замисълът на това задължение, според нас, не е
достатъчно ясен.
В ал. 4 (нова) изразът “ и/или насочени срещу отбраната на
страната” е неясен и създава възможност за неоправдано
разширително тълкуване на обхвата на правомощията на органите
на военната полиция.
В ал. 5 (нова) предполагаме, че “администратор на лични
данни” е директорът на службата, но това не е ясно.
В ал. 7 (нова) предлагаме думите “по реда на ЗАП” да
отпаднат.
В изр. 2 е предвидено издаването на инструкция. Според чл.
7, ал. 2 ЗНА актът трябва да е наредба.
4

Предлагаме да се обмисли редът за действие на органите на
военната полиция при задържането да се уреди в закона.
6. По § 6, чл. 40в;
В новата т. 7 предлагаме да се разграничи компетентността
на контраразузнаването с правомощията на военната полиция по
чл. 40, ал. 31, т. 6.
В т. 9 неясен остава изразът “сигурността на Министерството
на отбраната”. Едва ли се касае до сигурността на сградата,
поради което този израз трябва да бъде преосмислен и редакцията
на разпоредбата да се опрости.
7. По § 7, чл. 40г:
В ал. 1 изразът “в интерес на отбраната” предлагаме да бъде
заличен. Въвежда се допълнителен материален критерий за
правото на службата да събира и обработва информация.
В изр. 2 на ал.1 се предвижда отново издаването на наредба
от министъра на отбраната. Предлагаме да се обсъди дали тази
материя не може да се уреди в устройствения правилник.
В ал. 2 изразът “или с двустранни споразумения” предлагаме
да отпадне. Недопустимо е в една правова държава държавните
органи за общуват на друга основа, освен на основата на закона.
В ал. 4 остава неясен въпросът как забраната за
препредаване се свързва с обмена на информация по чл. 40г,
ал. 2.
В ал. 5 според чл. 7, ал. 2 ЗНА, актът трябва да е наредба, а
не инструкция.
В ал. 8 изразът “причина за тяхното запазване съгласно
закона” ни смущава. Законът не сочи причини за запазване на
личните данни.
В ал. 9 предлагаме срокът да е един месец.
5

В ал.11 предлагаме отказът да е само изричен.
В ал. 12, според нас, трябва още веднъж да се прецени не е
ли правилно да се даде правото на съда да преценява дали
отказът на директора е неоснователен. Липсата на съдебен
контрол е предпоставка за злоупотреба с власт, а и е неоправдано
да се разширява практиката да се крият от съда данни, до които
имат достъп и редовите служители на специалните служби.
Ако не се възприеме нашето предложение, то да се допусне
обжалване пред по-горестоящ административен орган и това да
бъде посочено в закона.
В ал. 14 съществува неяснота относно органите, които
осъществяват общ контрол върху информационната дейност.
Предлагаме разпоредбата да се прецизира.
8. По § 8, чл. 87 във връзка с в 10, чл. 108, ал. 2 (нова):
Според нас, има известно противоречие и предлагаме още
веднъж да се огледат.
9. По §14, чл. 275:
В ал. 1 и 5 смятаме, че трябва да се предвиди издаването на
наредба на министъра на отбраната, тъй като не е посочен актът.
Предлагаме да се обмисли дали е целесъобразно да се
възприеме предложеното в ал. 3, тъй като така със свой акт
министърът може да осуети приложението на ал. 2.
10. В § 17, чл. 310, ал. 1 и 2 предлагаме ясно да се
определят лицата, които ще издават актовете за установяване на
нарушения и наказателните постановления. Не е възможно
абстрактно да се предвидят тези правомощия за органите на
държавната и местна администрация.
6

По Преходните и заключителни разпоредби:
11. В § 18, ал. 3 и 4 предвиждат трайна уредба на
обхванатите от тях отношения. Предлагаме да се обмисли те да
станат съответно ал. 3 и ал. 4 на чл.119.
12. По §21:
Според нас, предложеното изменение на Закона за
държавната собственост е целесъобразно, но трябва да бъде
направено с внесените в Народното събрание за обсъждане
изменения и допълнения на закона.
В чл. 46а, ал. 2 предлагаме изразът "500 хил. лв.”, да се
замени с “200 хил. лв.”.