Консултативен съвет по законодателството
ОТНОСНО: Законопроекта за изменение и допълнение на
Закона за Министерството на вътрешните работи № 202-01-37/27.06.2002 г., внесен от Министерския съвет

---

СТАНОВИЩЕ
ОТНОСНО: Законопроекта за изменение и допълнение на
Закона за Министерството на вътрешните работи № 202-01-37/27.06.2002 г., внесен от Министерския съвет
На свое заседание на 18 септември 2002 г. Консултативният съвет по законодателството обсъди обстойно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, внесен от Министерския съвет, като изразява становище и предлага следните по- важни бележки:

I. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ
1. Два от предложените параграфи, а именно § 25 и § 53 включват текстове, които влизат в противоречие със закрепената в чл. 31, ал. 3 от Конституцията презумпция за невиновност. Съображенията ни за това ще бъдат изложени при обсъждането на посочените текстове.
2. Позволяваме си да обърнем внимание и по някои текстове от действащия ЗМВР, които не са предмет на проекта за закон за изменение и допълнение, но биха могли да бъдат обсъдени.
3. В подзаглавието да се укаже, че законът е бил изменяван и през 2002 г. (вж. ДВ, бр. 45 от 2002 г.).
4. Законопроектът предвижда издаването на множество подзаконови нормативни актове - около 13. Предлагаме да се обсъди въпросът за тяхното намаляване. Наличието на толкова много подзаконови нормативни актове намаляват значението на законовата уредба. От друга страна, тези актове би трябвало да уреждат организацията и структурата на съответните звена. Въпросите на функциите и дейността са основни въпроси по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗНА и те трябва да се уреждат в закона.
II. КОНКРЕТНИ БЕЛЕЖКИ
5. По § 2, чл. 9.
С предлаганата нова ал. 2 на чл. 9 се предвижда създаването на ново структурно звено в системата на МВР. Не е ясно обаче, защо това ново звено се урежда в нова алинея, а не се допълва сега съществуващия чл. 9, който урежда всички структурни звена в МВР.

От друга страна, самото наименование на новосъздаденото структурно звено е доста неясно и недобре редактирано. Предлагаме наименованието му да стане по-кратко и по-ясно и да се нарича: “Национално звено за международно оперативно полицейско сътрудничество”.
По този начин промяната в чл. 9 ще се изрази чрез изменение на сега съществуващия текст в следния смисъл: след думите "научноизследователските и научно-приложните институти” съюзът “и” да се замени със запетая, а след съкращението /СОБТ/ да се добави “и Национално звено за международно оперативно полицейско
сътрудничество.”
6. Ако бъде прието това предложение, от структурната логика на закона следва и създаването на нова разпоредба, чието систематично място е след чл. 21 и която би следвала да има следното съдържание:
Създава се нов чл. 21а със следното съдържание:
“Чл. 21а. Националното звено за международно оперативно полицейско сътрудничество е специализирана служба на МВР. Организацията и структурата й се уреждат от министъра на вътрешните работи.”
Съображения: Щом като със закон се създава ново структурно звено в ЗМВР, необходимо е със закон да се уреди и неговото правно положение (чл. 21, изр. 1). А е подзаконов нормативен акт на министъра на вътрешните работи може да се урежда само неговата организация и структура. Тази законова делегация се урежда в изр. 2 на чл. 21.
7. Ако не се възприемат направените по-горе предложения (вж. по- горе № 5-6) и се запази предлаганата нова ал. 2 на чл. 9, тогава е необходимо нейната редакция да се подобри. Предлагаме тя да гласи така:

“(2) В МВР се създава Национално звено за международно оперативно полицейско сътрудничество, предвидено по силата на международен договор, по който Република България е страна. Неговата организация и структура се уреждат от министъра на вътрешните работи.”
Съображения: Като се запазва основната идея в съдържанието на ал. 2, разпоредбата става по-опростена и разбираема, като се посочва изрично, че създаваното ново Национално звено за международно оперативно полицейско сътрудничество е предвидено в международен договор, по който Република България е страна, защото само такъв международен договор е задължителен за страната ни.
Но и при тази редакция на чл. 9, ал. 2 (нова) следва да се предвиди създаването на нов чл. 21а, по изложените по-горе съображения (вж. по- горе № 5).
8. В § 4, чл. 18, т. 2 предлагаме да се добавят само думите “и професионалната подготовка”, тъй като предходният текст се съдържа в чл. 18, т. 3.
9. По § 5, чл. 23, ал. 1.
В т. 13 по-удачно би било вместо израза “граждански организации”да се използва термин, широко разпространен не само у нас, но и в чужбина, а именно “неправителствени организации”.
10. По § 5, чл. 23, ал. 1, т. 12 и навсякъде в законопроекта, където става въпрос за “структури на МВР”, да се обсъди възможността за заменянето им с думите “звена в системата на МВР”.
11. В § 6, чл. 14, ал. 4 предлагаме да се добавят само думите “ректора на Академията на МВР”, останалото се съдържа в текста.

12. Обръщаме внимание на съществуващия текст на чл. 59, ал. 1 ЗМВР, за който няма предложение за изменение. С оглед дадените на полицията правомощия по НПК за разследване на престъпления, би следвало този текст да се съобрази с НПК. Това може да стане, като се приеме следната редакция: след израза “разкриване и” думите “участие в” да отпаднат. Така ще се подчертае самостоятелната дейност по разследване от страна на органите на полицията.
13. Във връзка с предложението по т. 12 предлагаме да се обмислят нови редакции на следните точки по чл. 60 ЗМВР, които не са предмет на ЗИД ЗМВР, а именно:
а) т. 2. изрично да се отбележи самостоятелността при разследване от страна на полицейските органи, като не се говори за “участие в разследването”, а само за разследване.
б) т. 13 и 18 имат приблизително едно и също съдържание и биха могли да бъдат обединени в едно, като се възприеме и по-добра редакция на законовия текст.
14. По § 8, чл. 66, ал. 2 и 3 предлагаме да си разменят местата.
15. По § 8, чл. 66, ал. 3 определението на регистрацията, което се съдържа в ал. 3, не определя същността на регистрацията. Затова предлагаме да отпадне. В наредбата по чл. 66, ал. 1, която ще издаде министърът на вътрешните работи ще определи редът, по който се осъществява. И това е достатъчно.

упълномощено от него длъжностно лице, а в случай на спор - от съда по исков ред”.
Съображения: Целесъобразно е да се предвидят два пътя за реализиране на гражданската отговорност за вреди, причинени на съобщителните и превозни средства, ползвани от органите на МВР по реда на чл. 80а: административен и съдебен исков. При това първо трябва да се прилага административният и само при спор - съдебния исков ред. Сега предлаганият текст създава впечатление, че почти винаги обезщетението ще се определя по съдебен исков ред, което ще създаде големи затруднения за гражданите.
17. По § 16, чл. 18, ал. 2.
Предлагаме вместо “данъчен ревизионен акт” да се използва по- широкото понятие “данъчен акт”, който обхваща всички форми на актове на данъчната администрация, които създават данъчни задължения.
18. По § 18, чл. 90, ал. 1.
а) Предложената редакция на новата т. 13 на чл. 90, ал. 1 обхваща две различни хипотези, съответно “незаконен трафик” и “търговия”, поради което те би следвало да бъдат разделени в отделни точки.
б) Обект на сексуална експлоатация могат да бъдат, освен жени и деца, и мъже и текстът би следвало да бъде редактиран в тази насока.
19. По § 19, чл. 92, ал. 1.
Предложеното в новосъздадената т. 7 на чл. 92 “да получават съдействие” не отговаря на логиката на чл. 92 ЗМВР. Тази разпоредба урежда правомощията на националната служба “Борба с организираната престъпност” и предлаганата със ЗИДЗМВР нова т. 7 се вписва съдържателно в нея само с втората част от текста “организират прикриването на служители и тяхната дейност в държавни органи,

организации и юридически лица по ред, определен от министъра на вътрешните работи”.
Затова предлагаме да остане само цитираната формулировка. Съдействието, което националната служба “Борба с организираната престъпност” трябва да получава във връзка с правомощията си е задължение с адресат други държавни органи, организации, длъжностни лица и граждани” и считаме, че неговото систематично място е в съответен текст от ЗМВР.
20. По § 19, чл. 92, ал. 1, т. 1: думата “транснационални” да се замени с “международни”
21. По § 21, чл. 112.
Предложеното изменение в чл. 112, ал. 1, т. 7 е с неясно съдържание. Трудно може да са разбере какво означава “фактическо съответствие със същественото изискване за пожарна и аварийна безопасност”. Предлагаме да се внесе уточнение в т. 7.
22. По § 22, чл. 113.
Предложената редакция на чл. 113, т. 4 би била по-логична и съответна на действителното положение на нещата, ако на първо място се постави “изследване”, а след това “определяне на пожарната характеристика на веществата”.
23. По § 24, чл. 117.
Предложението е чисто редакционно. В чл. 117, т. 12 думата “продукти” да се замени с “материали”.
24. По § 25,1206, ал. 3, чл. 120г, ал. 2 и чл. 120 д, ал. 2:
а) в чл. 1206, ал. 3, т. 2 (заглавната част) и т. 3 се повтарят в значителна степен;

б) с подзаконовите актове по чл. 120г, ал. 2 и чл. 120д, ал. 2 министърът на вътрешните работи трябва да уреди само редът за осъществяване на указаните там дейности. Условията трябва да се уредят в закона, тъй като това е законова материя (основни обществени отношения, които се поддават на трайна уредба - чл. 3, ал. 1 от Закона за нормативните актове).
25. По § 25.
В чл. 1206, ал. 2, т. 1 и 2 е предложено разрешение за осъществяване на дейност по пожарна или аварийна безопасност да не се издава или издаденото разрешение да се отнема, когато лицето е осъждано за умишлено престъпление от общ характер или “срещу него е образувано наказателно производство от общ характер”.
Предложените текстове поставят два проблема.
Първият е в съотношението между т. 1 и т. 2. Така предложената редакция поставя в по-неблагоприятно положение не осъденото лице по т. 1, а лицето по т. 2, тъй като единственият критерий е срещу него да се води производство за престъпление от общ характер. Докато за осъденото лице се изисква и самото престъпление освен, че е от общ характер, да е извършено умишлено.
Вторият проблем е свързан с използването на израза, че срещу дадено лице “е образувано наказателно производство”. Наказателно- процесуалният кодекс не предвижда процесуално качество “лице срещу което е образувано наказателно производство”. В наказателно- процесуалната теория многократно е посочвано, че наложената практика в постановленията за образуване на наказателно производство да се посочва срещу кого се образува, няма не само законова база, но и противоречи на основните принципи на процеса. Процесуалните качества, които едно лице може да има в наказателния процес, когато са налице достатъчно доказателства за виновността му са обвиняем, съответно в съдебната фаза - подсъдим, а при полицейското разследване - уличен.

Много по-важен е въпросът, обаче, че такива ограничения са противоконституционни. В чл. 31, ал. 3 от Конституцията на Република България е записано, че “обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда”. Само в тази хипотеза би следвало да е възможно да се ограничават правата на граждани. Що се отнася до обвиняемите, то единствените ограничения са тези, които предвижда НПК като мерки за процесуална принуда.
В същия смисъл следва да се преформулира предложеното в чл. 1206, ал. 3, т. 2, буква “а”.
26. В § 25 следва да бъдат направени и две редакционни бележки:
а) в чл. 120в, ал. 1 думата “самоохрана” е неподходящо използвана и следва да бъде заменена;
б) в чл. 120в, ал. 4 думите “по отношение” следва да отпаднат.
27. По § 27, чл. 125а.
В новосъздадената т. 4 след първия съюз “и” да се добави “оказва”, за да се изрази по-точно правилото, което установява.
28. В чл. 125, ал. 1 накрая предлагаме да отпаднат думите “по смисъла на Търговския закон, тъй като няма други търговци, освен по смисъла на Търговския закон.
29. По § 25, чл. 1206, ал. 3 наред с “търговското дружество” да се посочат още и: “едноличен търговец” и “кооперации”, които са също така търговци.
30. По § 34, чл. 146, ал. 2, изр. 2.
Предлагаме за по голяма яснота в края на текста след думите “времето на неизпълнение” да се добавят думите “задължението по обучението, съответно на непрослуженото време”.

Съображения: По този начин по-точно ще се изрази основната идея на законовата уредба за пропорционалност между продължителността на времето, през което учащите в академията или завършилите я, не са изпълнили своите задължения за успешно завършване на обучението, или прослужване на определено време след това.
31. По § 45, чл. 178 трябва да се създадат гаранции за законосъобразното упражняване на дейността по чл. 178, ал. 1, изр. 2, затова в края на това изречение следва да се добавят думите “след писмено разрешение на съответния прокурор”.
32. По § 45.
Предлаганото изменение на чл. 178, ал. 1 не предизвика възражения. Съображенията за това са следните.
При редица състави на престъпления от специалната част на Наказателния кодекс, изясняването на фактическия състав задължително предполага събиране на данни за убежденията, здравето, сексуалния живот и пр. на евентуалния извършител на престъплението. Често тези или подобни данни изясняват подбудите за извършване на престъплението - съставомерни или несъставомерни - и съдействат за установяване на авторството. Съдебният контрол е безусловно необходим, когато става въпрос за засягане на основни права на гражданите. Но в бързината и оперативността, с която трябва да се провежда разследването, за да бъде ефективно и резултатно, прилагането на този институт би имало обратен ефект.
Освен това, данни от посочения порядък се получават посредством способите за събиране и проверка на доказателствата по чл. 116 НПК или със специални разузнавателни средства, при които са налице достатъчно гаранции срещу произволни посегателства, включително института на съдебен контрол. Не трябва да се изключва и контролът, който съдът в съдебното производство упражнява върху събраните доказателства.

33. По § 45, чл. 178, ал. 1.
Тази разпоредба трябва да бъде съобразена с чл. 6 на Конвенция № 108 на Съвета на Европа относно защитата на лицата при автоматизирана обработка на лични данни. Редакцията, която е възприета в законопроекта не е напълно в съответствие с текста н Конвенция № 108. В чл. 178, ал. 1 от законопроекта се предвижда: “Забранява се събирането на информация за гражданите единствено по расов и т.н.”. Това “единствено” е смущаващо, като се има предвид текста на чл. 6, който визира: “лични данни, разкриващи расовия произход, политическите убеждения и т.н.”. Не само “единствено”, но и изобщо на данни, които косвено разкриват тези свойства на съответното лице е недопустимо. Струва ни се, че има място за известно подобряване на тази разпоредба с оглед да се постави в съответствие с чл. 6 от Конвенцията. Във всеки случай необходимо е да отпадне думата “единствено”.
34. По § 47, чл., ал. 6.
Предлагаме използваният термин “реабилитиране” да се замени с легалния термин, обозначаващ този институт, а именно “реабилитация”. Бележката е редакционна.
35. По § 47, чл. 181, ал. 7 предлагаме да бъде дадена възможност личните данни от информационните фондове да се предоставят и на органите на дознанието, доколкото те самостоятелно извършват дейност по разследване на наказателни дела. Това допълнение се налага от естеството на дейността, извършвана от органите на дознанието.
36. По § 48, чл. 181а.
Така предложеният текст на чл. 181 поставя няколко въпроса.
а) Първият въпрос е свързан с възможността снемането на полицейската регистрация да ставата само ако има писмено и мотивирано искане от страна на регистрираното лице. Според нас, няма пречка

снемането да става и служебно, още повече като се има предвид и че едно от основанията за снемане е когато тя е извършена “в нарушение на закона”.
б) Вторият въпрос е свързан с една от хипотезите при снемане на полицейска регистрация, а именно, че “е изтекла една година от влизането в сила на оправдателна присъда”. По всяка вероятност вносителят е предвидил този период от време с оглед възможността за възобновяване на наказателното производство в едногодишен срок. Независимо от това ние смятаме, че влязлата в сила оправдателна присъда трябва незабавно да води и до снемане на полицейската регистрация. В крайна сметка полицейската регистрация води до определени ограничения за дадено лице и не би било редно, след като с влязъл в сила съдебен акт е постановено, че това лице е невиновно, то да търпи неблагоприятни правни последици в продължение на още една година.
в) Наложително е преосмисляне на т. 1 и т. 6 и тяхното евентуално обединяване, тъй като в голяма степен те се припокриват.
37. По § 49, чл. 182. Предлагаме в чл. 182 да се създаде нова ал. 5 със следното съдържание:
“(5) Компетентният орган се произнася в двумесечен срок от постъпване на заявлението”.
Алинеи 5, 6 и 7 да станат съответно ал. 6, 7 и 8.
Съображения: Необходимо е да се предвиди срок, в който компетентният орган е длъжен да се произнесе. И ако този срок не бъде спазен - да се обжалва неговият мълчалив отказ като индивидуален административен акт по ЗАП.
38. По § 49.
Предложената нова ал. 4 в чл. 182 следва да бъде прередактирана, тъй като в сегашния й вид не е ясно дали министърът определя ред за

предоставяне на лични данни или редът се отнася за изпълнение на “законовоопределените задачи на органите на МВР”.
Изпитваме съмнение дали предложената нова ал. 5 в чл. 182 е необходимо да бъде записана в закон, тъй като става въпрос за въпрос от напълно техническо естество. Ако пък се възприеме, че е необходимо да остане в ЗМВР, то разпоредбата може да се прередактира, като вместо израза “в случаите на предоставяне” се заменят е “при предоставяне”.
39. Така както е формулиран § 49 не е особено ясно какво става с ал. 4 от действащия закон. Тя или трябва да стане ал. 8, или в т. 1 на § 49 да се запише “Алинея 4 се изменя така”.
40. По § 50, чл. 184.
Считаме, че разпоредбата предвидена в чл. 184, ал. 1 има характер на преходна разпоредба и следва да бъде поставена на съответното систематично място.
По-точен би бил изказът на чл. 184, ал. 2, ако думата “писмена” отпадне, тъй като инструкцията е нормативен акт (чл. 7, ал. 3 ЗНА). А нормативните актове се издават винаги в писмена форма.
41. По § 51, чл. 185.
Сегашният текст на чл. 185 трябва да се запази, тъй като, според нас, разпоредбата е важна, обществено целесъобразна и общественополезна, а предлаганият текст на чл. 185 да стане чл. 184а.
42. По § 53, чл. 193.
В чл. 193, ал. 2, т. 3 е записано, че не се приемат за държавни служители лица “срещу които има повдигнато обвинение за извършено умишлено престъпление от общ характер”. Тази разпоредба е в противоречие с чл. 31, ал. 3 от Конституцията на Република България, а именно, че обвиняемият се смята за невинен до установяване на

противното с влязла в сила присъда. Нашето предложение е този текст да отпадне, поради неговата противоконституционост.
43. По § 76, чл. 240, ал. 6 трябва да се подобри редакционно. В ал. 4 трябва да се укаже, че при условията на тази алинея се обсъждат само вече събраните, наличните доказателства; вместо за вина “трябва” да се посочи, че лицето не е изслушано “по зависещи от него причини”.
Съображения: Промяната се налага по съображения на юридическа точност. Изслушването и даването на обяснения от държавния служител е въпрос на правото на защита. Това е проява на общото основно право на защита на гражданите по чл. 56 Конст. Упражняването на всяко право е въпрос на преценка от неговия носител. Неупражняването му е правомерно поведение. А не може да има вина при правомерно поведение.
44. Предлагаме по чл. 241 във връзка с чл. 258 да се обсъди въпросът не следва ли да подлежат на съдебно обжалване, освен указаните в чл. 258 актове, и актовете, с които служител на МВР се наказва дисциплинарно с понижаване в звание.
Съображенията в полза на това разрешение са преди всичко тежестта на това наказание, което има както морални, така и материални последици за наказания.
45. Във връзка с наказанието “понижаване в звание” предлагаме в ЗМВР да се уточни до колко “чина” може да бъде понижаването в звание (1-2-3). Това е част от съдържанието на това дисциплинарно наказание и мястото за неговата уредба е в ЗМВР, а не в правилника за неговото прилагане.
46. Предлаганият нов текст на чл. 240 с § 76 поставя няколко въпроса.

а) препоръчваме редакцията на чл. 240, ал. 4 да бъде съответна на използваните в предходната ал. 3 изрази “да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения”. Държавният служител следва “да не се е възползвал от правото си да бъде изслушан или да даде писмени обяснения”.
б) ал. 4 не трябва да изключва приложението на ал. 3 в нейната цялост, а само относно задължението на органа по ал. 1 преди налагането на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Задълженията на съответния орган “да събере и оцени посочените доказателства, включително такива, събрани при ревизии или други вътрешноведомствени проверки”, следва да се запази като безусловно необходима предпоставка за обоснованост на решението за налагане на дисциплинарно наказание при условията на чл. 240, ал. 2.
47. По § 81, чл. 253, ал. 1, т. 9 трябва да се прецизира кой точно административен орган прави предложението. Това е важен елемент на дисциплинарното производство.
48. По § 93, чл. 290 предлагаме да се създаде нова ал. 3 със следното съдържание:
“(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления става по реда, определен от Закона за административните нарушения и наказания.”
Съображения: Това са административни нарушения и наказания и затова посочените в ал. 3 въпроси трябва да се уреждат от общия административен закон. А това е Законът за административните нарушения и наказания.
49. По § 94:
а) § 1а трябва да бъде текст в закона, а не в Допълнителните разпоредби.

б) Трябва да се разграничат ясно административнонаказателната отговорност, създавана с чл. 289 ЗИД ЗМВР и наказателната отговорност по чл. 274, ал. 3 от Наказателния кодекс, тъй като административнонаказателната отговорност и наказателната отговорност не могат да се съвместяват.
50. Да се създаде т. 3 към Допълнителните разпоредби със следното съдържание:
“3. “Повторно” е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.”
51. В § 95, чл. 13, ал. 1, т. 4 от Закона за специалните разузнавателни средства думата “Специализираната” да се замени с “Националната”.
52. По § 95
С оглед изменението на Закона за съдебната власт наименованието “Специализирана следствена служба” следва да се замени с “Национална следствена служба”.
53. В § 100, ал. 1, думата “административна” да се заличи, тъй като в предвидените изменения и допълнения по въпросите на административнонаказателната отговорност в законопроекта не се съдържат текстове, които да обусловят включването и на тази отговорност в § 100.