Консултативен съвет по законодателството
СТАНОВИЩЕ
Относно: Законопроекта за опазване на обществения ред и
мерките срещу противообществени прояви, извършени
преди, по време и след провеждането на спортни
мероприятия, № 302-01-42/06.08.2003 г.,
внесен от Министерския съвет

---

до
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
КОМИСИЯТА ПО ВЪТРЕШНА
СИГУРНОСТ И ОБЩЕСТВЕН РЕД
Г-н Владимир Дончев
СТАНОВИЩЕ
Относно: Законопроекта за опазване на обществения ред и
мерките срещу противообществени прояви, извършени
преди, по време и след провеждането на спортни
мероприятия, № 302-01-42/06.08.2003 г.,
внесен от Министерския съвет
На свое заседание - 15 октомври 2003 г., Консултативният съвет по
законодателството обсъди Законопроекта за опазване на обществения
ред и мерките срещу противообществени прояви, извършени преди, по
време и след провеждането на спортни мероприятия, внесен от
Министерския съвет и прави предложения за неговото подобряване.

I. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ
1. Ескалацията на агресивно поведение по време на спортни
мероприятия и особено на футболни срещи през последните 15 години
дава основание обществените отношения, предмет на този закон, да бъдат
разглеждани като основни и поддаващи се на трайна уредба, съобразно
изискването на чл. 3, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА).
Законопроектът си поставя за задача да уреди своеобразни
“квалифицирани случаи” на дребното хулиганство, извън
съществуващата правна уредба за това в действащия Указ за борба с
дребното хулиганство от 1963 г.
2. Такъв закон е необходим, от една страна, поради зачестилите
случаи на тежки противообществени прояви на футболни срещи и, от
друга - поради липсата на механизъм за налагане на ефективни санкции
на извършителите на тези противообществени прояви, които имат
междинно положение - по-опасни са от административните нарушения,
но не са престъпления.
3. Предлагаме да се обсъди следното ново заглавие на
законопроекта “Закон за опазване на обществения ред при спортни
мероприятия”. По този начин се избягва описателния изказ на сегашното
заглавие на законопроекта, и то става кратко, точно и ясно. В същото
време предложеното заглавие обобщава цялата регулирана материя.
Мерките срещу противообществени прояви няма нужда да се сочат в
заглавието, защото те са част от мерките за опазване на обществения ред.
Ако се възприеме предложеното заглавие, навсякъде в текста
думите “преди, по време и след провеждане на спортни мероприятия”
предлагаме да се заменят с израза “при спортни мероприятия”.
4. Законопроектът трябва да установява по-ясни и определени
задължения за гарантиране сигурността в спортната зона само за
2

държавни органи (най-вече полицейски). Задължения за граждани и
юридически лица може да се установяват, но само във връзка със самия
спортен обект (сигурностт му или неговото поддържане и др.).
5. Предлагаме в законопроекта да се уеднакви терминологията
като се възприеме изразът “нарушения по този закон”, вместо в едни
текстове “нарушение”, в други - “административно нарушение” и т.н.
6. Предлагаме изразът “наркотични вещества” да се замени с
“алкохолни напитки, наркотични и други упойващи вещества”, като по-
пълен и по-точен.
7. Изразът “малолетни и непълнолетни лица на възраст от 14 до 16
години” предлагаме да се замени с израза “лица от 8 до 16 годишна
възраст”, защото по-точно обхваща тези лица, една част от които
принадлежат към групата на малолетните (от 8 до 14 год.), а друга - към
непълнолетните (от 14 до 16 год.).
8. Законът, според нас, ще спечели, ако бъдат избегнати някои
повторения и направено препращане към съществуваща вече в други
закони правна уредба, която тук често се възпроизвежда дословно.
9. В дискусията за компетентните органи и реда за определяне на
принудителни административни мерки и налагане на наказания по този
закон се очертаха три възможни варианта:
а) вариантът, предложен в законопроекта, според който
принудителните административни мерки могат да се налагат и от
административни органи и от съд , а наказанията - само от съд, при което
във всички случаи решението на съда е окончателно;
б) юридически изчистеният вариант, при който принудителните
административни мерки се налагат само от административен орган и
3

подлежат на обжалване по ЗАП, а наказанията - само от съд, при което
решенията са окончателни;
в) принудителните административни мерки се налагат и от
административен орган, и от съд, но в последния случай решението на
съда в тази му част не е окончателно и подлежи на обжалване по реда на
ЗАП. Във всички случаи наказанията се налагат само от съд с решение,
което е окончателно.
След станалите разисквания третият компромисен вариант беше
възприет като най-подходящ за случая с възможността си да осигури
ефективно и едновременно с това справедливо въздействие върху
извършителите на съответните противообществени прояви без да се
изключва принципната възможност за обжалване на постановена
принудителна административна мярка.
10. Целесъобразно би било извеждането в същински нормативен
текст съдържанието на § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба, тъй като
дефинираното там понятие “компенсационни мероприятия”, се
употребява само веднъж - в чл. 11, където трябва да бъде развито и
неговото съдържание.
11. По същия начин, макар и на друго основание, трябва да се
обособи в самостоятелен текст съдържанието на сегашния § 1, т. 4 от
Допълнителната разпоредба. Става дума за основното понятие по смисъла
на този на закон - “противообществени прояви”. То се нуждае от
самостоятелно определяне. Това е толкова по-необходимо като се има
предвид, че понятието “противообществени прояви” се среща и в други
закони (налр. в Закона за борба срещу притивообществените прояви на
малолетните и непълнолетните), а струва ни се, че идеята тук е да му се
придаде специфично съдържание и значение. Член 24 от законопроекта
прави опит за това, но е по-обстойни, по различни от § 1, т. 4
характеристики.
4

Подходящо място на дефиницията на противообществени прояви
по смисъла на този закон би могла да бъде и евентуална трета нова алинея
на чл. 1. Така ще се внуши по-категорично, че основното понятие на този
закон трябва да се употребява постоянно и последователно в целия текст
с един смисъл.
II. КОНКРЕТНИ БЕЛЕЖКИ
12. По чл. 1:
а) Определянето на предмета на закона би могло да бъде по-
сполучливо, като например “Този закон урежда опазването на
обществения ред при спортни мероприятия.”
б) Предлагаме да се обсъди въпросът за обособяване на така
наречените рискови спортни мероприятия, в каквито се превръщат някои
футболни срещи, а някои мерки по опазване на обществения ред, развити
в този закон - да се отнасят само за тези случаи. Основание за това ни
дава и съществуващата правна уредба в други европейски страни и
наложилото се обществено мнение за така нареченото футболно
хулиганство. Ако това разбиране бъде споделено, то също трябва да се
отрази при определяне на предмета на този закон.
в) Начинът, по който е определен обхватът на закона в ал. 2 “и по
отношение на български граждани, извършили нарушения в чужбина”, не
е прецизен. Очевидно става дума само за такива лица, които са
извършители на противообществени прояви във връзка със спортни
мероприятия и то при условие, че не са били наказани за това в чужбина.
По този начин ще се предотврати възможността за налагане на две
наказания за едно и също правонарушение.
г) В ал. 1, ако бъде възприето предложението за ново заглавие,
изразът “преди, по време и след провеждане на спортни мероприятия” да
се замени с “при спортни мероприятия”. Но в Допълнителните
разпоредби ще е необходимо да се създаде текст, който да дефинира този
израз, указвайки, че става въпрос за опазване на обществения ред и
5

мерките срещу противообществени прояви, извършени преди, по време и
след провеждане на спортни мероприятия, аналогично на предложения в
§ 1, т. 4 от Допълнителната разпоредба текст.
13. По чл. 2:
Предлагаме т. 1 да отпадне, тъй като се покрива с голямата обща
цел на закона.
Точка 2 би трябвало да бъде разделена на две отделни точки, като
след “противообществени прояви” бъде обособена нова точка със
следното съдържание: “установяване на причините и условията за
извършване на противообществени прояви”. По този начин се обособява
като самостоятелна цел една дейност, която е различна от предходната и
би включвала социологически проучвания, анализи и обобщения,
свързани по своеобразен начин с предотвратяването на въпросните
противообществени прояви.
В сегашната т. 3 “насилието” е изведено самостоятелно от другите
форми на противообществените прояви. Това в известен смисъл е
разбираемо, но следва още веднъж да се обмисли дали една от формите
трябва да бъде обособена по този начин и дали тя сочи на нещо, различно
от другите форми.
Предлагаме да се формулира като цел на закона и международното
взаимодействие и сътрудничество между полицейските служби във
връзка с организацията и провеждането на спортни мероприятия.
14. По чл. 3, ал. 2:
Правилникът на министъра на вътрешните работи трябва да се
отнася само за организацията на дейността на НИЦ, а не и за дейността
му. “Дейността”, или поне нейните основни насоки, трябва да бъде
уредена с този закон.
6

15. По чл. 4:
а) предлагаме ал. 1 да се уеднакви като изказ с чл. 5, ал. 1, защото
двете разпоредби регулират сходни обществени отношения;
б) в ал. 2 думите “държавни органи, юридически лица и граждани”
да се заменят с думите “заинтересовани лица”, за да се избегне
описателното изброяване.
16. По чл. 5, ал. 2:
Думите “и бланките” да отпаднат. Достатъчно е, че правилникът ще
определи формите за предоставяне и обмен на съответната информация.
Предлагаме да се обмисли изобщо отпадането на ал. 2, защото и без
тази разпоредба, указаните въпроси няма пречка да се решат именно в
правилника по чл. 3, ал. 2.
17. По чл. 6:
В ал. 1, т. 3 думата “аналитична”, а в т. 4 думите “български
граждани” предлагаме да отпаднат.
В ал. 1, предлагаме да се създаде нова т. 5, която да предвиди
препращане към наръчника за действията на полицейските органи - един
акт с действие в ЕС. Препращането към този международен унифициращ
полицейски акт в случая би било целесъобразно, независимо че
приемането ни в ЕС все още е само предстоящо.
В ал. 2, т. 2 думата “действия” да се замени с израза
“противообществените прояви”.
Алинея 2 поначало е неточна и неясна. Смятаме, че тази разпоредба
или трябва да отпадне, или ако това не се възприеме, да се прередактира.
18. По чл. 7:
Алинея 1, т. 3 предлагаме да придобие следната редакция:
“3. лица, осъдени с влязла в сила присъда за престъпления от общ
характер, извършени при провеждане на спортни мероприятия.”
7

По ал. 4:
Предвидената тук възможност да се използват и данни “от други
информационни фондове, установени със закон”, поставя редица въпроси.
На първо място от обсега на тези други фондове трябва да бъде изведен
Законът за защита на класифицираната информация, както и да се вземе
предвид защитният механизъм на Закона за защита на личните данни. На
второ място стои деликатният въпрос за използване на информация,
която се събира само за целеви нужди - като например случаят със
Законопроекта за здравето. Логично възниква въпросът: ще може ли тази
събрана целева информация, която би трябвало да се използва само във
връзка със здравето на определено лице, да бъде използвана и за този
закон.
19. По чл. 8;
Макар и добре замислен, текстът повдига някои въпроси.
Реалистично ли е законът да изисква “всички необходими мерки” за
гарантиране сигурността на зрителите. Изобретателността на
нарушителите прави невъзможно предварителното предвиждане на
всички мерки, гарантиращи сигурност. Никой не би могъл да предскаже
по какъв начин ще бъде застрашена сигурността на тези хора.
От друга страна, не във всички случаи на организиране на спортни
мероприятия такава опасност реално съществува. Трудно би могло да се
предвиди, че при един приятелски мач например, организиран между
дипломати и журналисти или политици и журналисти, степента на
застрашеност на зрителите е еднаква с тази при провеждане на футболен
мач между ЦСКА и “Левски”.
20. Предлагаме да се обмисли възможността чл. 8 да се обедини с
чл. 9, или чл. 9 да стане самостоятелна алинея на чл. 8, защото регулират
сходни обществени отношения.
8

21. По чл. 9:
Предвиденото изискване за взаимодействие звучи твърде
пожелателно. Очевидно е, че формите на взаимодействие трябва да бъдат
точно установени, за да не се стигне до взаимни упреци между
съответните държавни органи или между тях и общинските органи във
връзка с отсъствието на конкретни задължения за всеки от тях.
Според нас, по-правилно е изразът “взаимодействат с” да се замени
със “съдействат”. Собствениците и ползувателите на спортни обекти
трябва да съдействат, а не да си взаимодействат с държавните органи.
22. По чл. 10.
По ал. 2 във вр. с чл. 8: Едно и също задължение в двата текста е
вменено на два различни субекта. В този случай не е ясно кой носи
съответната отговорност, както и в еднаква степен ли са отговорни
субектите по чл. 8 и субектът по чл. 10, ал. 2.
Собствениците и ползувателите не могат “да назначават”, те
“определят” отговорник по сигурността.
В ал. 2 изразът “включително осигуряване на охрана в спортната
зона” предлагаме да отпадне. Отговорникът по сигурността трябва да
отговаря, но само за сигурността при провеждане на мероприятието в
самия спортен обект, а не и за охраняването на спортната зона.
По ял. 3: в смисъла по предходната алинея е и бележката по този
текст. Взаимодействието на отговорника по сигурността с компетентните
държавни и общински органи трябва да бъде определено по вид и форма.
Само тогава ще имаме същинска правна норма, годна за приложение.
23. По чл. 11 във вр. с § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба:
Целесъобразно би било тук да се развие съдържанието, обозначено
в чл. 11 като “компенсационни мероприятия”. Ако се съди по
съдържанието на § 1, т. 1 от ДР, те са предназначени за предотвратяване
на противообществени прояви и за отстраняване на заплаха и опасност за
9

живота и здравето на посетителите. В този смисъл те не са
компенсационни. От друга страна, добре би било ако се използва
различна формулировка за тези мероприятия, включваща позитивно
задължение първо за предотвратяване на съответната заплаха, когато
има непосредствена опасност от нея и едва след това за отстраняване на
последиците, свързали с евентуалното й реализиране. Във всички случаи
чл. 11 се нуждае от допълнителна редакция в този смисъл. Ако бъде
реализирана достатъчно добре тази редакция, тя ще обхване и
съдържанието на сегашния § 1, т. 1, чието съществуване като отделна
допълнителна разпоредба е неоправдано, тъй като изразът
“компенсационни мероприятия” се употребява единствено и само в чл.
11.
Систематическото място на чл. 11 е след чл. 12.
24. По чл. 13:
В ал. 1 изразът “спортна зона” предлагаме да се замени със
“спортен обект”. Правото на достъп трябва да се свързва не със спортната
зона, а със спортния обект. Предложената в законопроекта редакция,
според нас, неоправдано засяга права на едни граждани, предоставяйки
привилегии за други.
Предлагаме ал. 3 да придобие следната редакция:
“(3) Организаторът може да вземе мерки за защита от подправка и
повторно ползване на документи за право на достъп.”
25. По чл. 14:
Предлагаме ал. 1 за по-добра систематичност на текста да стане ал.
4 на чл. 13, а в чл. 13, ал. 3 и чл. 14, ал. 1 да се възприеме един и същи
израз: “взема мерки”.
10

26. По чл. 15:
а) Предлагаме ал. 3 да отпадне. Смятаме, че когато при проверката
се открият предмети, чието внасяне на територията на спортната зона е
забранено, лицата не трябва да имат възможност да ги оставят на
съхранение в определени за целта места, така както се предлага в
законопроекта. Тези лица просто не трябва да бъдат допускани до
спортното мероприятие.
б) Алинея 4 предлагаме да се обедини с ал. 2, защото уреждат едни
и същи обществени отношения.
Изразът “или подзаконов нормативен акт” да отпадне, защото
правата на гражданите могат да се ограничават само със законови
разпоредби.
27. По чл. 17:
Разпоредбата е неясна и неточна. На първо място, не се разбира
дали всяко лице, което е в групата на организаторите по този закон, е
адресат на това задължение. На второ място, едва ли е целесъобразно
полицейските органи да бъдат незабавно уведомявани за всяко
нарушение. Би било целесъобразно това да става само “когато се налага
непосредствената намеса”.
28. По чл. 18, ал. 2:
Предвиденият 3-месечен срок е нереалистично кратък. Изразът в
изр. 1 “както и” да се замени с “или”. В началото на изр. 2 думата “това”
да се замени с “унищожаването”.
29. По чл. 19:
Не е изяснен цялостно статусът на придружителите, а именно: на
колко привърженици се определя един придружител, с какви привилегии
се ползват те, като например достъп, пътувалия и за чия сметка. Не
съществува никакво задължение за работата на придружителя със
11

спортните клубове или с клубовете на феновете, с което би се
оползотворило в много по-голяма степен предназначението, което
законът им вменява.
В ал. 1 след думата “определят” да се добави изразът “с тяхно
съгласие”. Придружителите на привържениците на спортни отбори имат
редица задължения и отговорности по този закон, затова тяхната воля
(съгласие или несъгласие) трябва да има значение при решаването на
въпроса да приемат ролята на придружители или не.
В ал. 2, т. 1 чрез израза “извън нея” действието на закона се
разпростира върху територията на цялата държава.
В ал. 3, т. 2 не е необходимо да се разделят спортният идеал и
идеята за честна игра.
Допълнително вглеждане заслужава и последната ал. 4 и
предлагаме да се редактира по-общо. Едва ли е целесъобразно
периодичните срещи с придружителите да бъдат свързани единствено с
осигуряването на печатни материали. Тук трябва да се предвидят и други
цели на въпросните срещи, като актуална информация, засягаща
противообществени прояви по време на спортни мероприятия, сводки на
полицията по този въпрос, както и методически указания за работа с
привържениците.
30. По наименованието на раздел II на гл. III:
В това наименование е използван терминът “посетителите”. В
различни текстове на закона се употребява освен това и понятието
“зрителите”, с което се обозначава една и съща категория лица. Добре би
било да бъде използван един термин.
Освен това понятието “посетител” не е изяснено. Дали става дума
само за притежаващите документи за достъп, или и за други лица, които
се намират на територията на спортния обект - напр. полицейските
служители. Те също са посетители по смисъла на законопроекта.
12

31. По чл. 20:
В ал. 1, както и на много други места в законопроекта, се
предвиждат “отговорни за мероприятието лица”, на които се вменяват
съответни права и задължения. По смисъла на този закон във въпросната
категория лица спадат: организаторът, придружители, собственик или
ползувателя, отговорника по сигурността на спортния обект по чл. 10,
ръководителя на спортното мероприятие по чл. 11, т. 1, и по всяка
вероятност лицето, което технически осъществява контрол за пропуск при
влизането. Не е ясно в редица разпоредби на законопроекта, включително
и тук, на кой от отговорните лица се възлагат съответни задължения. Без
подобна яснота ще възникнат трудности при прилагането на закона.
Алинея 2 предлагаме да се допълни с израза “освен в случаите на
чл. 14, ал. 2”.
32. По чл. 23.
Като цяло този член заслужава особено внимание и преосмисляне.
Той в никакъв случай не може да си служи с уговорката “и др.”, тъй като
предвижда забрани. Забраната винаги е изчерпателна. Не съществува
обвързаност между тази забранителна норма - чл. 23 и изричното
обявяване на нарушението на забраната като противообществена проява.
Подобно обвързване е абсолютно задължително и то трябва да се отрази в
чл. 24.
Предлагаме изразът “на посетителите се забранява” да се замени
със “забранява се”.
В Допълнителните разпоредби да се даде пояснение на “посетител
на спортно мероприятие”.
Използваният в т. 4 израз “обемисти предмети” трябва да бъде
свързан с някакъв конкретен критерий за обем, а да не бъде оставян на
субективната преценка на контролиращите.
В т. 7 не само “механично задвижване”, но шум може да се
предизвика с “всякакво задвижване на предмети и съоръжения”.
13

Предлагаме т. 2 на ал. 2 да придобие следната редакция:
“2. проникването в места, забранени за посетители или за които
съответният посетител няма право за достъп;”
В ал. 3 отстраняването от територията на спортната зона,
представлява принудителна административна мярка и систематично
трябва да намери място при административнонаказателните разпоредби.
33. По наименованието на гл. IV:
В сегашния си описателен вид наименованието е непълно. Не са
посочени наказанията като част от този процес. Едновременно с това
дългото описателно наименование рискува да бъде неизчерпателно или да
придава по-голямо значение на несъществени части от въпросния процес.
Смятаме за целесъобразно да предложим друго наименование, а именно:
“Противообществени прояви и наказания”.
34. Общи бележки по раздел I на гл. IV:
По отношение на непълнолетни на възраст между 14-16 години не е
предвидена отговорност, дори с препращане към ЗБППМН, така както е
направено за малолетните извършители на противообществени прояви по
време на спортни мероприятия. Предлагаме този пропуск да бъде
поправен.
Изразяваме съмнение, доколко е целесъобразно родителите на
малолетни, както и непълнолетни на възраст между 14-16 години, да
носят отговорност по този закон, като се наказват с глоба или
безвъзмезден труд в полза на обществото, ако техните деца са извършили
противообществени прояви при провеждане на спортни мероприятия.
Такива родители носят и гражданска отговорност за причинените вреди, а
и отговорност по ЗБППМН, което, струва ни се, е достатъчно.
14

Необходимо е да се диференцира отговорността на
непълнолетните, като се установят по-кратки срокове на задържането в
поделения на МВР и се предвиди задължение за полагане на възпитателни
грижи в срока на задържането.
В раздел I, във всички текстове изразът “от малолетни или от
непълнолетни на възраст от 14 до 16 години” предлагаме да се замени с
по-краткия израз “от лица на възраст от 8 до 16 години”.
35. По чл. 24:
Тук е направен опит да се дефинира основното за закона понятие
“противообществени прояви”. Тази дефиниция трябва да бъде дадена
изцяло и единствено тук, като част и от § 1, т. 1 на ДР бъде включена в
този текст.
При дефинирането на понятието за противообществени прояви
трябва да се обявят за такива и нарушенията на забраните по чл. 23, ал. 1
и 2.
Значителността на този текст изисква особена грижа при
изграждане на правнологичната му конструкция. В известен смисъл той е
аналогичен с чл. 9 на НК или с чл. 6 от ЗАНН. В него трябва да се
съдържат, от една страна, дефиниция на противообществените прояви, а
от друга - своеобразни обобщени състави на противообществени прояви.
Противообществените прояви трябва непременно да се дефинират
като “непристойни действия, извършени умишлено при...“.Що се отнася
до обобщените състави на противообществени прояви, те трябва да бъдат
систематизирани в седем до десет текста с ясно описание на спецификата
на всеки от тях.
Очевидно е, че от израза “както и други непристойни действия”
следва да отпадне думата “други”.
15

Предлагаме думата “псувни” да отпадне, тя не изразява нищо друго
след като в текста се употребяват думите “ругатни и други неприлични
изрази”.
Предлагаме да се добави и думата “жестове”, като по този начин се
инкриминира и деянието, свързано с отправяне на неприлични жестове.
Изразът “открито проповядване или подбуждане към расова или
национална вражда или омраза или към расова дискриминация”
предлагаме да отпадне, защото такива деяния винаги ще са престъпления
по НК. От друга страна, как ще се процедира, ако посетителите на
спортни мероприятия проповядват или подбуждат към расова или
национална вражда по смисъла на чл. 24? Да се помисли за
съотношението на този текст и Закона за защита срещу дискриминацията.
36. По чл. 25, във вр. с чл. 26,27 и 28:
Докато чл. 25 установява видовете наказания, чл. 26, 27 и 28 се
опитват да дефинират с оглед на специфика всяко от тези наказания.
Целесъобразно би било четирите текста да се обединят в един,
предназначен да установи наказанията, като едновременно с това посочи
и спецификата им.
Заслужава да бъде преосмислен размерът както на минималния,
така и на максималния срок по т. 1 на чл. 25. Макар че в този си вид той
не противоречи на практиката по прилагането на Европейската конвенция
за защита правата на човека от Съда в Страсбург.
Що се отнася до чл. 27, той възпроизвежда чл. 15, ал. 2 на ЗАНН,
което едва ли е уместно. Най-добре е той да отпадне, защото е ясно в
какво се изразява глобата.
Третият вид наказание - “безвъзмезден труд в полза на
обществото” трябва да се отграничи от наказанието “пробация” по НК.
16

37. По чл. 29, ал. 1-3:
Текстът би могъл да остане и в този си вид, но може да се прибегне
и към препращане към ЗАНН, който тук изцяло е възпроизведен.
В ал. 2 изразът “непълнолетни на възраст от 14 до 16 години” да се
допълни с предложението, направено в бележка № 7 на становището.
38. По чл. 29, ал. 4 и 5:
Във всички случаи, когато се предвижда наказание за лица, които
не са придружавали непълнолетния или малолетния извършител на
противообществената проява, задължително трябва да бъде направена
уговорката “ако те съзнателно са допуснали това”. Така текстът ще бъде
в пълно съответствие и с чл. 26, ал. 3 на ЗАНН.
Неразбираемо е защо по ал. 4 родители-настойници или
попечители са пропуснати като отговарящи за противообществените
прояви, извършени от малолетни лица.
По същество, предвиденото в ал. 5, е наказание и трябва да намери
място при административнонаказателните разпоредби. Но за
предпочитане е ал. 5 да отпадне, защото хипотезата, която тя урежда се
включва в разпоредбата на чл. 31, ал. 4, а освен това е в очевидно
противоречие с нея. Съгласно чл. 29, ал. 5 на придружителите на
малолетни се налага глоба, а според чл. 31, ал. 4 същите тези лица се
наказват с глоба или безвъзмезден труд в полза на обществото.
39. По чл. 30, ал. 1:
Макар че повтаря чл. 20 на ЗАНН този текст тук ще бъде оправдан,
ако се свърже и със забраните по чл. 23.
Предлагаме чл. 30 да се прередактира не в две алинеи, а в две точки
и да придобие примерно следната редакция:
“Чл. 30. Отнемат се в полза на държавата:
1. ... (сегашна ал. 1)
2. ... (сегашна ал. 2)”
17

40. Предлагаме чл. 31, ал. 2 да придобие примерно следната
редакция:
“(2) Когато в резултат на деяние по чл. 24 са причинени телесни
увреждания или е унищожено или повредено чуждо имущество,
доколкото деянието не съставлява престъпление от общ характер, се
налага ...” - следва санкцията, предложена в законопроекта.
След като изброяването в текста не е изчерпателно, то е напълно
безпредметно.
41. По чл. 32:
Тук се обявява за наказуем и опитът. По изключение това е
възможно, но по-целесъобразно би било още веднъж да се обмисли дали
да се запази този подход или опитът за внасяне и използване на забранени
предмети да бъде обявен за противообществена проява.
Накрая на изречението за прецизност на разпоредбата след думите
“по чл. 31” предлагаме да се добави “ал. 2”.
42. По раздел II на гл. IV:
В този раздел има много повторения на ЗАНН, които могат да
бъдат избегнати чрез препращане, а някои от предвидените срокове са
нереалистично кратки дори и за бързи производства.
43. По чл. 34:
а) В ал. 1 накрая разпоредбата да се допълни с израза “който може
да даде писмени обяснения”, за да се регламентира това право на
извършителя на противообществената проява.
б) Алинея 2 създава гаранции, когато извършителят е неграмотен,
сляп или по други причини не е в състояние да подпише акта. Но не са
предвидени гаранции за нарушител, който не владее български език. В
този смисъл текстът трябва да се допълни.
18

44. Предлагаме в чл. 37, ал. 1 да придобие примерно следната
редакция:
“(1) За установяване на противообществени прояви по този закон
или на престъпления от общ характер, могат да се ползват и
видеозаписите, направени при провеждане на спортното мероприятие.”
45. В чл. 38 след думата “акта” предлагаме да се добави “по чл. 33,
ал. 1”.
Точка 4 да се допълни с израза “непълнолетните от 14 до 16-
годишна възраст”.
46. По чл. 39:
В ал. 1 не става въпрос за случаите по чл. 38, а за случаите по чл.
51, т. 1. Затова предлагаме “чл. 38” да се замени с “чл. 51, т. 1”.
Систематичното място на тази разпоредба е накрая на раздел II.
По ал. 3: Предвидената тук различна последица при подаване на
жалба в сравнение с предвиденото в чл. 37, ал. 3 на ЗАП за наложена
принудителна административна мярка, е добре замислена. Но трябва да
предвиди и възможност за съда да разпореди друго. В този смисъл и в
края на сегашния текст предлагаме да се добави “освен ако съдът не
разпореди друго”.
47. По чл. 40:
Предвиденото задържане за случаите по чл. 38, т. 1 цели да осигури
явяването на лицето пред съд. Необходимо е да се помисли отново не е ли
твърде строга тази своеобразна обезпечителна мярка, осъществявана от
полицията, макар и за срок от 24 часа. Целесъобразно би било, ако тя се
запази, да бъдат предвидени законови условия за нейното приложение -
примерно ако има опасност лицето да се укрие или да затрудни
правораздаването.
19

Предлагаме за систематичност и яснота чл. 40 да стане ал. 2 на чл.
38 и накрая изречението да се допълни с израза “като уведомява за това
прокурора”. Това допълнение се налага с оглед на чл. 127, т. 2 от
Конституцията, по силата на който “прокуратурата следи за спазване на
законността като ... упражнява надзор при изпълнение на наказателните и
други принудителни мерки”.
48. Предлагаме разпоредбата на чл. 41 да се раздели на две алинеи.
Алинея 2 да регламентира правомощието на Софийски районен съд да
разглежда противообществени прояви, извършени в чужбина при
провеждане на спортни мероприятия.
49. По чл. 42:
Макар и разбираема, предвидената тук възможност за процес в
отсъствие на извършителя на деянието или на лица, които могат да го
представляват, поставя въпроса доколко този процес би бил справедлив
по смисъла на чл. 5 от Европейската конвенция за защита правата на
човека.
Предлагаме ал. 2 да придобие примерно следната редакция:
“(2) Когато извършителят, редовно призован, не се яви по
неуважителни причини, съдебното заседание се провежда в негово
отсъствие, ако това няма да попречи за разкриването на обективната
истина.”
В ал. 4 очевидно става въпрос за технически пропуск. Цифрите
“14” и “16” трябва да се заменят съответно със “16” и “18”.
Предлагаме ал. 6 да придобие примерно следната редакция:
“(6) Лицата, редовно призовани, ако не се явят без уважителни
причини, се довеждат принудително от органите на МВР.”
20

50. По чл. 43:
Бележките тук и по следващия чл. 44, имат непосредствена връзка с
направената обща бележка № 9.
Алинея 1, т. 1 предвижда възможност освен наказание, съдът да
постанови с решение и принудителна административна мярка. Като се
запази тази възможност, предлагаме текстуално да се изрази идеята, че
освен комулативно, съдът може да наложи алтернативно само наказание.
Предлагаме съюзът “и” да се замени с “или”.
Предлагаме ал. 1 да се допълни с нова т. 4, в която да се установи
правомощие на съда да изпраща преписката за налагане на възпитателни
мерки по ЗБППМН за малолетни и на непълнолетни на възраст от 14 до
16 години.
51. По чл. 44, ал. 1:
Систематичното разглеждане на обща бележка № 9 и бележка № 50
прави необходимо допълването на ал. 1 на чл. 44. Очевидно, решението
на съда в частта, е която е наложено наказание, ще бъде окончателно. Но
в частта, с която съдът е определил принудителна административна
мярка, то трябва да остане обжалваемо по реда на ЗАП.
Предлагаме ал. 1 да придобие следната редакция.
“(1) Решението на съдията е окончателно, с изключение на частта, с
която е определена принудителна административна мярка, обжалваема по
ЗАП.” Или
“(1) Решението на съдията е окончателно, в частта, с която е
наложено наказание.”
52. По чл. 45:
а) Предлагаме ал. 1 да се допълни с израза “или по местоживеенето
на извършителя”. По този начин за съда ще се създаде дискреция да реши
с оглед на конкретния случай кое е най-целесъобразното решение.
б) В ал. 4 след “чл. 43” да се допълни “ал. 1”.
21

53. По чл. 46, ал. 2:
Предлагаме изразът “могат да се включат” да се замени със “се
включват”. Не е ясно задържаните лица по желание ли се включват в
упражняване на общественополезен труд или това е задължително. Наред
с това, добавката “и др.” в края на изр. 1 трябва да отпадне. Ако е нужно
да бъдат преценени и включени и други, изрично предвидени
обстоятелства. По този начин в ал. 2 се установява режимът на
изтърпяване на наказанието “задържане в структурно звено на МВР”.
Предлагаме ал. 2 да придобие примерно следната редакция:
“(2) През време на задържането лицата с тяхно писмено съгласие
могат да се включат в упражняването на общественополезен труд
съобразно тяхното здравословно състояние, възраст, образование,
професия и други данни за личността на нарушителя.”
Изр. 2 остава, както е предложено.
54. По чл. 47:
Препращането към Закона за събиране на държавни вземания е
неуместно, доколкото такъв закон вече не действа. Вместо него да се
посочи Данъчният процесуален кодекс.
55. По чл. 48:
Налага се прецизното разграничение на наказанието “безвъзмезден
труд в полза на обществото” и режима на изтърпяването му от
наказанието “пробация” по НК. Ако двата режима се уеднаквят, ще
излезе, че по този закон е наложено наказание, идентично с това по НК за
нещо, което не е престъпление.
В ал. 3 след думите “работно време” да се добави изразът “и други
данни за личността на нарушителя”, а думите до края на изречението да
отпаднат.
22

56. По чл. 49, ал. 3:
Предвидената замяна на определено наказание “безвъзмезден труд”
с “глоба” в максимален размер, според нас, би трябвало да се обмисли
още веднъж. По-ефективно и целесъобразно би било и с оглед на
преследвания възпитателен ефект, първоначално наложеното наказание
безвъзмезден труд в този случай - в случай на отказ от изтърпяването му
да се замени със “задържане в структурни звена на МВР”.
Разпоредбата не е в духа на възпитаване на гражданите към
спазване на законността. В законопроекта се предвижда замяна на
безвъзмездния труд в полза на обществото с глоба, ако нарушителят
откаже да изпълни наложеното наказание. Не е ли по-добре въпросът с
определяне на едното, или другото наказание, да се решава към момента
на постановяването на самото наказание, а не когато вече нарушителят е
отказал да изпълни безвъзмездния труд в полза на обществото.
57. Член 50:
По ал. 1, т. 1 и 2: и в двата случая ще трябва да се посочи
моментът, от който започват да текат съответните срокове. А той е “от
наложеното наказание”.
По ал. 2, 3 и 4: и трите алинеи повтарят съдържанието на чл. 82 от
ЗАНН. По-добре и по-коректно би било тук да се предвиди препращане
към него.
58. По чл. 51, т. 1: целесъобразно е да се предвиди минимален и
максимален срок, през който действа предвидената тук принудителна
административна мярка.
59. По чл. 52, ал. 1, т. 1:
Необяснимо е защо тук не са включени и случаите по чл. 31, ал. 1 и
особено по чл. 31, ал. 3, в която е предвидено повторно нарушение.
За прецизност предлагаме изразът “на физически лица” да отпадне.
23

60. Предлагаме в чл. 53 изразът “по раздел II на Глава четвърта” да
се замени с “по Глава четвърта, раздел II”.
61. В чл. 54 изразът “по раздел I на Глава трета” да се замени с “по
Глава трета, раздел I”.
Не се разбира какво означава “да се спре използването на спортния
обект от министъра на младежта и спорта за преустановяване на
нарушение”. На практика такава хипотеза е невъзможна. Затова
предлагаме думите “и преустановяване” да отпаднат.
62. По чл. 55, ал. 2:
По съображения, изложени в бележка № 46 от становището,
предлагаме да се добави и израза: “освен ако съдът не разпореди друго”.
63. По раздел П на гл. V:
“Имуществена санкция” се налага само на едноличен търговец или
юридическо лице съгласно чл. 83 ЗАНН, а наказанието “глоба” се налага
само на физически лица.
Според нас, тази бележка е принципна и с нея трябва да бъдат
съобразени разпоредбите на този раздел.
64. В чл. 59, ал, 1 съюзът “и” да се замени с “или”, защото идеята
на законопроекта е да се създадат два състава на административно
нарушение.
65. По чл. 61, ал. 1:
а) в т. 1 да се уточни, че става въпрос за забраната по чл. 23, ал. 1 и
2, защото ал. 3 на чл. 23 не установява забрана за посетители;
б) в т. 2 да се уточни, че става въпрос за контрола по чл. 15, ал. 1,
защото другите алинеи не регламентират контрол, който да е
възпрепятстван в този смисъл.
24

66. В чл. 62, ал. 2 предлагаме думата “настойници” да отпадне,
защото на малолетните, чиито представители са настойниците им, не
може да се налага принудителна мярка “забрана за посещение на спортни
мероприятия”.