Консултативен съвет по законодателството
ОТНОСНО: Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите, № 202-01-21/17.04.2002 г., внесен от Министерския съвет

---

СТАНОВИЩЕ
ОТНОСНО: Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите, № 202-01-21/17.04.2002 г., внесен от Министерския съвет
На свои заседания на 28 май и 11 юли 2002 г. направления “Конституционно, административно и финансово право” и
“Гражданскоправни отрасли” на Консултативния съвет по
законодателството обсъдиха обстойно Законопроекта за изменение и

допълнение на Закона за горите, внесен от Министерския съвет, като изразяват становище и предлагат следните по-важни бележки:
I. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ
1. Някои текстове не са намерили своето систематично място. Така например:
а) § 1 допълва чл. 1 с нова алинея 3. Чл. 1 определя предмета и целта на закона. Новопредлаганата алинея има друго съдържание. Тя задължава министъра на земеделието и горите да информира ежегодно за състоянието, възпроизводството и опазването на горите и земите от горския фонд.
б) С § 66 се създават 3 нови члена. От тях два - чл. 78а и 786 уреждат износа на дървесина, дърва за горене и диворастящи гъби, а чл. 78в - спирането на превозни средства.
И трите текста са включени в раздела “Контрол”. Текстовете трябва да се обособят в самостоятелен раздел, тъй като износът и упражняваният върху него контрол е различен от този, уреден в раздел IV от Закона за горите.
в) С § 67 се създава ал. 6 към чл. 80, която пък урежда дървения материал от внос. Тази разпоредба включва текст относно маркирането на дървения материал. Този текст е логически свързан с износа и би трябвало да се обособи заедно с чл. 78а и 786 в раздел VI “Износ и внос”.
г) Редът и начинът на спиране на превозни средства от горските служители не е въпрос на контрол, а охрана и правомощие на контролните органи. - чл. 78в, поради което трябва да се отнесе към раздела “Охрана”.
2. Някои от новопредлаганите членове са с много алинеи с различно по характер съдържание. Такива са:

а) Параграф 11. Новият чл. 14 има 22 алинеи и урежда основанията за изключване на гори и земи от горския фонд, забрана за изключването на опожарени гори и земи и изключенията, редът за изключването, лицата които имат право да искат изключването, уредбата на изключените гори и земи и изискуемите книжа, правото на обжалване отразяването в кадастъра, редът за продажба на горите и земите от горския фонд (вж. и т. 8);
б) Параграф 26 - изменение на чл. 28, който има 9 алинеи, уреждащи случаите, при които се извършва оценка на горите, задължението на собствениците да дават безвъзмездно информация на Националното управление по горите, лицата които имат право да оценяват горите, удостояването на лицата, имащи право да оценяват горите, базисните цени и редът за извършването на оценката;
в) § 34. Чл. 39 съдържа 12 алинеи;
г) § 48. Новият чл. 57 съдържа 10 алинеи;
д) § 49. Новият чл. 57а има 11 алинеи;
е) § 50. Чл. 58 има 22 алинеи;
ж) § 59. Чл. 68 има 16 алинеи и т.н.
3. Законът не е съгласуван е терминологията, установена в Закона за администрацията.
Такъв е § 5. Новопредлаганата алинея 1 използва термина централни и териториални администрации. Законът за администрацията в този случаи използва термина централни и териториални органи. Не трябва в законодателството да се използват различни термини, освен ако законът не им придава друго съдържание, което трябва да се поясни в раздела за допълнителните разпоредби. В случая законът не придава на институциите друго съдържание.

4. Да се използува единствено, а не множествено число: “лице”, “лицето”, а не “лицата”; “сеч”, “сечта”, а не “сечи”; “ползуване”, а не “ползувания”.
5. Има разпоредби, които трябва да се отнесат към Правилника за приложение на закона. Такива са разпоредбите, изброяващи документите, които трябва да бъдат представени, за да започне производството или да се издаде съответното разрешение.
II. КОНКРЕТНИ БЕЛЕЖКИ
1. По § 1, чл. 1.
Както отбелязахме по-горе (вж. т. 1, буква “а”), новосъздадената ал. 3 трябва да намери по-подходящо място, защото предлаганият текст няма връзка със съдържанието на чл. 1. Ако се счете за необходима, разпоредбата би трябвало да стане чл. 4а.
2. По § 2, чл. 2.
Предлагаме ал. 2 да придобие следната редакция:
“(2) Горски фонд по смисъла на закона е територията, предназначена основно за гори, обхващаща гори и храсти, както и земите за залесяване и недървопроизводителните земи, посочени в кадастъра. Не се включват в горския фонд земите, които са урбанизирани, отделните урегулирани имоти по Закона за устройство на територията и земеделските земи”.
3. По § 3, чл. 3, ал.3.
Новосъздадената ал. 3 има за предмет гората. Препращането към чл. 2, ал. 2 е неточно, защо алинеята определя що е горски фонд. Препращането към ал. 2 да се замени с ал. 1.

4. По § 5, чл. 5.
а) в ал. 1 - категоризацията и прекатегоризацията на горите и земите от горския фонд се изземва от министъра и се предоставя на началника на Националното управление на горите. Той действа по предложение на лица. Не се уточнява отношението на тези лица към горите. Излиза, че предложение може да прави всеки, който пожелае. В закона трябва да се определи, кой може да прави предложение за категоризацията и прекатегоризацията.
Думата “администрации” да се замени с “органи”, с което ще се съгласува с чл.19 от Закона за администрацията;
б) в ал. 2 - условията за категоризирането и прекатегоризирането трябва да се уредят от закона , а не в правилника. В него да остане уреждането само на реда, по който ще протече процедурата.
5. По § 6, чл. 7, ал. 3:
а) с т. 1 се обявяват за публична собственост горите, предоставени на ведомства за изпълнение на функциите им или във връзка отбраната и сигурността на страната или за извършване на здравни, образователни и хуманитарни дейности. Под термина “ведомства” обаче се обхващат Народното събрание, Президента и Конституционния съд. Това поставя въпроса, те ще стопанисват ли държавни гори и земи от горския фонд, когато не са свързани пряко с отбраната и сигурността на страната и не могат да извършват здравни, образователни и хуманитарни дейности?
б) предлагаме т. 2 да придобие следната редакция:
“2. горите и земите от горския фонд - държавна собственост, в защитените територии по Закона за защитените територии.”
в) в т. 3 да отпаднат думите “смисъла на” като излишни.
6. По § 7, чл. 8.
Новопредлаганата алинея повдига въпросите: общините ще имат ли гори частна собственост? Какъв ще бъде техният режим? Как горите

ще задоволяват потребностите на жителите на общината и само на жителите ли, т.е. които са вписани в регистрите за населението? Какво ще бъде отношението към лица, които не са жители? Как ще се стопанисват без да накърняват обществените интереси? Кои обществени интереси не трябва да се накърняват?
7. В § 8, чл. 9, ал. 2 е ненужна, тъй като съдържа само понятни
неща.
Ако се приеме да остане, в новата алинея след думите “частна собственост” да се добави “на физически и юридически лица”.
Добавката е необходима, за да се отграничи от частната държавна и общинска собственост.
Определението “задоволяване на потребностите на собствениците” е много тясно. Собствениците ще получават толкова дървен материал, колкото им е необходим за определено време. А правото на собственост осигурява на собственика да ползува гората и нейните плодове дървесината, и другите странични ползвания. Ползването на гората не трябва да се свежда до потребностите на собственика. Той трябва да има право да се разпорежда с добитата дървесина и възможността за странично ползване - събиране на смола, плодове, гъби, билки и пр.
8. По § 11, чл. 14.
Съдържанието на чл. 14 е разнородно и съдържа 22 алинеи. Предлагаме от него да се обособят няколко члена:
а) Чл. 14 да обхваща предлаганите ал. 1-3, които да регламентират основанията за изключването от горския фонд;
б) Алинеи 4 и 5 да се обособят в чл. 14а, който да регламентира органите, с компетентност да изключват земите от горския фонд;
в) Алинеи 6-9 да се обособят в чл. 146, който да дава уредбата на съгласуването и решението за изключването;

г) Алинеи 10-13 се обособяват в чл. 14в - уредбата на предварителното определяне на площадката или трасето;
д) Алинеи 14-16 се обособяват в чл. 14г - относно производството и решението по искането за изключване на конкретна част от горския фонд;
е) Ал. 17 да се обособи в чл. 14д, който да урежда начина и момента на изключването;
ж) Ал. 18 може да отпадне, тъй като тя е свързана с отразяване на промяната в кадастъра. Промяната в имотния регистър ще засегне само правото на собственост, т.е. промяна на носителя на право на собственост или учредяването на вещно право върху имота.
з) Ал. 19 е излишна. Защото при изключването от горския фонд собствеността не се променя и собственикът и продължава да бъде собственик на гората и добитите от нея плодове, т.е. дървесината. Изключването поражда въпроса - дървесината ще бъде ли под същия досегашен разрешителен режим за сеч и разпореждане с нея?
и) Алинеи 20, 21 и 22 да се обособят в отделен член с нова редакция. Алинеи 20 и 21 са редактирани различно. В ал. 20 се говори за лицата, въз основа на чието заявление е извършено изключването, а ал. 21 - за лицето. Тези две алинеи би следвало да се обединят например:
“ Чл По предложение на министъра на земеделието и горите
областният управител продава или заменя правото на собственост или учредява ограничено вещно право по Закона за държавната собственост върху изключените държавни гора или земя от горския фонд на лицето, по чието искане е станало изключването.”
Ако това предложение не се приеме, предлагаме:
а) Член 14 да придобие следната редакция:
“Чл. 14. (1) Гора или земя от горския фонд се изключва за:
1
2 “

По този начин се определят изчерпателно предпоставките, при които може да се извършва изключването и се избягва неяснотата, която пораждат думите “ при промяна на предназначението им” защото в чл. 12 е посочено какво се разбира под промяна - включването и изключването на гори и земи от горския фонд.
б) Ал. 1, т. 2 да придобие следната редакция:
“2. трасета на линейни обекти, разположени върху или под повърхността на терена като пътища, ж.п. линии, водни канали,водопроводи, нефтопроводи, топлопроводи и др.”
Изброяването на линейните обекти да не става изчерпателно и разделено - за такива под и върху повърхността, за да не става нужда да се изменя закона при развитието на инженерната техника.
в) В ал. 3, т. 2 думите “с решение на” да се заменят с “от”. В този закон не може да се указва какъв акт да използва МС при одобряване на проектите.
Тази бележка е приложима и за останалите случаи, при които се определя актът, с който МС и другите държавни органи упражняват своята компетентност.
г) Алинея 4 поставя въпроса може ли да се изключват гори и земи от горски фонд държавна публична собственост и ако има такава възможност не се ли дават големи правомощия на министъра на земеделието и горите?
д) Ал. 6, 7, 8 и 9 уреждат началото на производството по изключването на гора и земя от горския фонд. Това става по искане на посочените в текста лица. По направеното искане трябва да се произнесе началникът на Националното управление на горите. Не са посочени предпоставките, при които той може да разреши или да откаже изключването. Тъй като допускането на изключване от горския фонд е обусловено от целесъобразността на мероприятието, което ще бъде осъществено, мълчаливият и изричният отказ не могат да се обжалват по ЗАП (ал. 9). Съдебен контрол не може да се упражни, тъй като

началникът на Националното управление по горите решава по целесъобразност. Обжалването трябва да се ограничи до акта на министъра на горите и земеделието, като се изключи съдебният контрол. Освен това, предварителното съгласуване за изключването има за цел да предотврати разходите, е които е съпроводена процедурата по изключването - изготвянето на лесоустройствен или парцеларен план. Ако се обжалва решението по предварителното съгласуване по съдебен ред, това означава да се предреши изключването.
В ал. 6 и 7 думите “при промяна на предназначението” са излишни и да отпаднат.
е) В ал. 10 думите “по ал. 6 и 7” да се заменят е “за изключването от горския фонд”.
ж) В случай, че се възприеме обособяването на ал. 10-13 в самостоятелен член да се извършат следните промени в ал. 11-13:
- в ал. 11 думите “по ал. 10” и “по искане на лицата по ал. 6 и 7” да отпаднат.
- ал. 13 е излишна и трябва да отпадне. Според текста, устройственият план или парцеларният план определят конкретния размер и границите, които са необходими и се иска да бъдат изключени от горския фонд. Това следва от разпоредбата на ал. 10.
з) в ал. 14 изброяването на лицата, които могат да правят искане за изключване на гори и земи от горския фонд е излишно. Това следва от разпоредбата на ал. 6 и 7. Ал. 14 следва да се обедини с ал. 15 и да придобие примерно следната редакция:
“(14) След утвърждаването на устройствения план или парцеларния план се подава заявление до началника на Националното управление на горите.Към заявлението се прилагат:
1: ;
2 ”

и) в ал. 16 не трябва комисията, която се е произнесла по устройствения план или парцеларния план да взема решение по изключването и нейното решение да се обжалва по реда на ЗАП.
к) в ал. 17 думите “въз основа на влезлите в сила решения по ал. 16” да отпаднат и да се добави ново изречение: “Заповедта на министъра на земеделието и горите, съответно решението на Министерският съвет, за изключването или отказа подлежат на съдебно обжалване по реда на ЗАП от заинтересованите лица.”
9. По § 12, чл. 14а.
След като тези земи не се включват в горския фонд, трябва да се посочи законът, който ще бъде приложим за тях. Ако за стопанисването им ще се прилага Законът за горите - да се посочи. Това може да стане като думата “съгласно” се замени с “по този”.
10. По § 14:
а) Чл. 15а и чл. 156 - условията за прилагане на тези текстове трябва да се уредят в закона, тъй като се регламентира първична материя. Това са основни обществени отношения, които се поддават на трайна уредба, която може да се урежда само със закон щом ще се създава ред, различен от съществуващия (вж. чл. 3, ал. 1 ЗНА);
б) Чл. 15д - този член с ал. 1, 3 и 4 урежда материя чужда на Закона за горите, поради което следва да отпадне.
11. По § 15, чл. 16.
В този и други членове е използван израза “ограничени вещни права, с изключение на правото на строеж”. Вещните права са изчерпателно изброени в Закона за собствеността — право на строеж (право на постройка върху чужда земя) и право на ползване. Други ограничени вещни права няма. Затова навсякъде в законопроекта, където изразът е използван, да се замени с “право на ползване”.

За ал. 5 на чл. 16 (вж. по-горе № 10, б. “а”).
12. По § 16, чл. 17.
Предлаганата нова редакция поставя въпроса - кой ден се има предвид - денят на влизане в сила на Закона за горите или денят на влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за горите, защото именно с последния се създава тази разпоредба? За да се избегне неяснотата, ако се има предвид влизането в сила на основния закон думите “датата на влизане в сила на закона” да се заменят с “2 януари 1998 г.”, когато е влязъл в сила Закона за горите.
13. По § 18: в ал. 8 на чл. 19 думите “свързано със” да се заменят със “за”.
14. По § 19, чл. 20, новата ал. 2.
Думите “е орган на изпълнителната власт” да отпаднат. Органите на изпълнителната власт са определени със Закона за администрацията. В случая това определение не е необходимо, тъй като началникът на Националното управление по горите е обявен като такъв, със чл. 9, ал. 4, т. 4 от Закона за администрацията.
15. По §24:
а) срокът по ал. 6 на чл. 25 е прекомерно къс.
б) разпоредбата на ал. 7 е неясна.
16. По § 26, чл. 28.
а) ал. 1- Законът за горите трябва да определи случаите, при които ще се извършва оценка.
б) ал. 3 - Не е достатъчно юридическото лице или едноличният търговец да има сключен трудов или граждански договор с лице, придобило право да извършва оценка. И при тях оценката трябва да

извърши лице, с правоспособност да оценява. Затова думите след “еднолични търговци” да се заменят с изречението: “От тяхно име, оценката се извършва от лице, придобило право да оценява гори и земи от горския фонд.” Без значение е характерът на правоотношението между юридическото лице и едноличният търговец и лицето, извършило оценката.
17. По § 27, чл. 30.
Да остане само ал. 1. Останалите алинеи разширяват кръга на служителите по горите, като не държат сметка за различния статут на тези, които работят извън системата на Националното управление по горите.
Освен това препращането към чл. 16, ал. 2 и 3, направено в ал. 3 и 4, е некоректно.
18. По § 28, чл. 31.
Да се създаде нова ал. 5, в която да се уреди изискването за стажа, а не да се възлага това да стане с Правилника за приложение на закона.
19. По § 34, чл. 39:
а) Този член се състои от 12 алинеи с различно съдържание, поради което трябва да се раздели на няколко члена.
б) В ал. 9, т. 3 думата “пълно” да се заличи. Няма основание ограничено запретените да упражняват частна лесовъдска практика.
в) предлагаме да се създаде нова т. 4 в ал. 9 със следното съдържание:
“4. при съществено нарушение на задълженията по ал. 1.”
20. По § 37: срокът по ал. 1 на чл. 41а е къс, евентуално да се увеличи на 14-дневен.

21. По §38:
а) в ал. 2 на чл. 42 след думата “изсичането” да се добави “или опожаряването”.
б) по ал. 3 правим същата препоръка, както по § 14.
22. По § 43: санитарната сеч е принудителна административна мярка, затова условията и редът за провеждането й трябва да се определя от закона, а не от правилника (вж. чл. 23 от ЗАНН).
23. По § 46, чл. 53.
В ал. 1 думите “и разпореждането с тях” създават съмнение отнася ли се това до добива на дървесина. Страничните ползвания са в множествено число, добивът в единствено число, местоимението “тях” в множествено число, създава се впечатление, че се отнася само за страничните ползвания.
Не бива ползването да се разширява и да обхваща и разпореждането с дървесината и другите плодове от гората. Затова предлагаме думите “ и разпореждането с тях” да отпаднат.
24. По § 48, чл. 57:
а) предлагаме ал. 7 да придобие следната редакция:
“(7) Физическо лице за собствени нужди може да ползва дървесина по такси на корен от гора собственост на общината, в която е постоянният му адрес, а когато това е невъзможно - от съответните държавни гори при условия и ред, определени с правилника за приложението на закона. Дървесината не може да се прехвърля безвъзмездно или възмездно другиму. В този случаи за физическото лице не се изисква регистрация по чл. 39.”
б) по ал. 8 правим същата препоръка, както по § 14.

25. По § 49, чл. 57а:
а) в ал. 2 думите “отговаря на следните изисквания” да отпаднат.
б) в ал. 9, т. 5 думата “системно” да отпадне.
26. По § 50, чл. 58, ал. 3 думите “предотвратяване и ограничаване” да се заменят с “предотвратяване или ограничаване”.
27. В § 51, чл. 59, ал. 5 и 6 думата “извоз” да се замени с “извозване”.
28. По § 55, чл. 63, ал. 1 изразът “и други подобни” е неподходящ и трябва да се замени с друг, който да урежда материята по същество.
29. По § 59, чл. 68:
а) ал. 9 - в Допълнителните разпоредби трябва да се определи коя паша е нощна по смисъла на този текст;
б) изр. 2 на ал. 13 трябва да стане изр. 2 на ал. 14.
30. По § 63, чл. 76:
а) в ал. 6 думите “в горския фонд” следва да отидат след “управляват” или, за да придобие по-ясна редакция предлагаме:
“(6) В горския фонд пътни превозни средства не могат да се движат по обозначените със забранителен знак горски пътища и места.”
На практика това означава, че движението им поначало е допустимо навсякъде из горския фонд и горите, стига да няма изрична забрана. Така е по Закона за движението по пътищата (чл. 2, ал. 2 ЗДвП). Това правило трябва да намери приложение и при движение в горския фонд. С това се променя досегашният режим за движението по горите и земите от горския фонд.
На текста трябва да се намери друго систематично място. Предлагаме вместо алинея да се обособи в самостоятелен чл.70а.

б) наредбата по ал. 7 трябва да се издаде от министъра на земеделието и горите и министъра на вътрешните работи.
31. В § 66, чл. 78а, ал. 2, т. 3 и в ал. 10, т. 3 думата “проформа” да отпадне.
По предлаганите нови чл. 78а и 786 изразяваме становище да се обособят в самостоятелен раздел V със заглавие “Износ и внос”. В този раздел да се включи и въпросът за внесения дървесен материал (вж. т. 1, б. “б” и “в”).
а) Предлагаме текстът на чл. 78а да се раздели на три: В първия член (обхваща предлаганите ал. 1-6) да се уреди износът на обли дървени материали и дърва за огрев. Вторият член (обхваща ал. 7-10 и 13) да да урежда износът на диворастящи гъби. Третият да обхване ал. 5 и 14 - определя действието на удостоверението за износ.
По ал. 2, т. 1 се поставя въпроса - кой ще издава удостоверението за износ след като се установява разрешителен режим за износ на объл дървен материал и дърва за огрев? Не е ли достатъчно разрешението за износ от министъра на земеделието и горите по ал. 1, за да се издава и удостоверение за износ?
Ако се счете, че е необходимо и удостоверение за износ, да се посочи кой ще го издава. Думите “по образец, утвърден с постановление на Министерският съвет” да отпадне. Те са излишни, защото това е казано в ал. 11, т. 1. Достатъчно е да се посочи, че образецът се одобрява от Министерския съвет.
В т. 4 не е ясно съдебното удостоверение за актуално състояние за данъчната регистрация и кода по БУЛСТАТ за кого се отнася - вероятно е за износителя, но това трябва да се посочи.
В т. 5 не е ясно коя такса трябва да бъде платена - тази за добития дървен материал или за издаване на разрешението?
Предлагаме ал. 5 да отпадне. Защо е нужно ежегодно Министерският съвет да определя срока на действие на издаваните

удостоверения за износ. Министерският съвет ще се занимава с въпроса за промяна при необходимост.
Въпросът с удостоверението за износ на диворастящи гъби да се уреди общо, т.е. да се създаде общ текст от ал. 5 и ал. 14 със следната редакция:
“Срокът на действието на удостоверението за износ се определя от Министерския съвет”.
Казаното за ал. 2 т. 1,4 и 5 важи и за ал. 10, т. 2,4 и 5.
Текстът на ал. 11 е излишен. Освен това, той не е съгласуван с предходните текстове. Предвижда се Министерският съвет с решение да определи образеца от удостоверението за износ, а в ал. 2, т. 1 образецът трябва да се утвърди с постановление. В ал. 2, т. 1 се използва причастието “утвърден”, а в ал. 11 се използва глагола “определя”. Двете думи имат различно съдържание.
б) В чл. 786 да отпаднат думите “от министъра на земеделието и горите или упълномощени от него длъжностни лица”. Те са излишни защото в чл. 78а, ал. 1 и 9 е посочено кой ще издава разрешението.
в) Член 78в урежда начина за спиране на превозни средства от служителите по горите. Редакцията е толкова обща, че служителите по горите могат да спират превозните средства на цялата територия на страната. Ако е така не са ли достатъчни разпоредбите на Закона за движение по пътищата? Ако това се отнася до движението в горския фонд и горите, това да се посочи изрично.
Освен това, зелената светлина е възприета като знак за преминаване от Закона за движение по пътищата. Защо трябва да се прави отклонение от общия режим? Няма сериозни аргументи за промяната на общия режим на зелената светлина, а освен това се създава и риск. Препоръчително е обмисляне и относно систематическото място - разпоредбата да се отнесе към чл. 79, чиято втора алинея задължава водачите на превозни средства да спират на контролните горски пунктове за проверка.

32. По § 67, чл. 80.
а) Мястото на ал. 6 не е в този член. Да отиде към § 66 в предлагания нов раздел V.
б) В ал. 12, т. 1 да се посочи с каква марка трябва да бъде маркиран облият дървен материал и дървата за огрев, защото марките са няколко: контролна, експедиционна, производствена.
33. По § 68, чл. 81, ал. 3 думата “счита” да се замени със “смята”.
34. По § 69:
а) изразът “и други” в ал. 1, 6 и 7 на чл. 86 е неопределен и неясен;
б) изр. 2 на ал. 2 да стане изр. 2 на ал. 3.
35. По § 70, чл. 86.
Новата ал. 3 да се измени по съдържание и да се отнася до всички откази, или да отпадне. Защо отказът да бъде мотивиран, само когато е направен за “незалесени площи предвидени за залесяване”? В останалите случаи допустим ли е немотивиран отказ? ЗАП изрично изисква мотиви към всеки акт.
36. По § 75, чл. 93:
а) в т. 3 на края да се добави “от държавния горски фонд”, а в т. 5 - “в държавния горски фонд”. Това е необходимо, тъй като таксите върху общинския горски фонд се събират от общините и Националното управление по горите не може да бъде техен администратор.
б) в т. 8, 9, 19, 21 и 22 се визират публичноправни вземания, възникнали от неизпълнение на задължения към държавата, за това и приходите от тях трябва да постъпват в републиканския бюджет. Посочените текстове следва да отпаднат.

в) точка 18 некоректно препраща към чл. 86, ал. 7. Трябва да се препрати към ал. 6, където са установени таксите за изграждане на жижни за въглища и пещи за вар.
37. По § 80, чл. 98:
а) ал. 2 и ал. 7 трябва да започват така: “на юридически лица и еднолични търговци и т.н.” (вж. чл. 83, ал. 1 от ЗАНН).
б) в ал. 3, 4 и 5 на чл. 98 се съдържа препращане към чл. 39, ал. 13, но в чл. 39 няма ал. 13.
в) Не може да бъде еднакво наказанието за лице, което извършва частна лесовъдска практика без разрешение, с наказанието за лице, което възлага извършването на дейност от частна лесовъдска практика на лице, което няма право да извършва такава дейност. Основно е нарушението, извършено от лицето, което извършва дейност, на която няма право и то следва да бъде санкционирано.
Затова ал. 4 и 5 или да отпаднат или да се намалят наказанията в сравнение с наказанията по ал. 1 и 2.
Освен това, употребеният термин “търговци” в ал. 2, 3, 5 и 7 обхваща и едноличните търговци. Те ще отговарят като физически лица. Затова те е наказват с глоба, а не с имуществена санкция. С имуществени санкции се наказват само юридическите лица, т.е. в случая търговските дружества и кооперациите.
38. По § 80,81, 83,84, 86,88, 89 и 91:
Между минимума и максимума разликата е много голяма, което създава опасност от произвол и корупция.
39. По § 92, чл. 109, ал. 2 след думите “наложена санкция” да се добавят думите “с влязло в сила наказателно постановление”.

40. По § 95, чл. 112 и § 96, чл. 113.
а) Не може да се отнема превозното средство, използвано за извършване на административно нарушение по горите, когато не е собственост на нарушителя. Това не се допуска дори при престъпления (вж. чл. 53, ал. 1, т. 1 от Наказателния кодекс). Още по-малко това е допустимо при административно нарушение.
Предлагаме в ал. 1 на чл. 112 да се добавят думите “освен ако се установи, че превозното средство е използвано независимо или против волята на собственика”.
б) изр. 2 на ал. 3 на чл. 112 и ал. 2 на чл. 113 следва да отпаднат - по съображенията, изтъкнати по § 75.
41. По § 97 - Допълнителните разпоредби.
Определението на ведомства е несполучливо, тъй като “Ведомство” е сборът от еднородни или сродни специализирани служби, включени в една централизирана система, начело на която стои държавен орган със специална компетентност.”
42. По § 99 - Преходни и заключителни разпоредби:
а) в ал. 1 думите “в едногодишен срок от влизането в сила на закона” да се заменят с изречението: “Заявлението се подава в едногодишен срок от влизането в сила на закона.”
Пояснява се, че едногодишния срок се отнася до искането за закупуването на терена, а не до устройствения план.
б) по ал. 2 - по действащото законодателство кооперация не може да учредява право на строеж върху държавния горски фонд.
Строителството е дейност и не може да бъде обект на право на собственост. Правото на собственост има за обект вещ. Освен това, щом


е започнало строителство, на лицата е учредено право на строеж. Затова предлагаме следната редакция:
“(2) Правото по ал. 1 има и лице, на което е отстъпено право на строеж върху гори и земи от държавния горски фонд и строителството е започнато до 1 януари 1998 година.”
в) в ал. 6 мисълта след думите “сумата за изключване” е недовършена - трябва да се поясни изключване на какво от какво?
43. Предлагаме § 107 да отпадне. Този текст е обусловен от чл. 112, ал. 3, изр. 2, а тази разпоредба следва да отпадне по съображенията, изложени във връзка с § 75.
Не се налага изменение на ДПК от предлаганите изменения. Освен това, добавката е ненужна, защото ако в последващ закон се предвиди друг ред за събиране на някои вземания, последният ще има приложение. Ще важи принципът Lex specialis derogat legi generali ДПК е общ закон, а законът, който ще предвиди друго, ще бъде специален.
ЗИДЗГ не предвижда друг начин за събиране на публичните държавни вземания, за да се променя ДПК.