Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Парламентарни комисии
Комисия по труда и социалната политика
Комисия по труда и социалната политика
30/04/2004 второ гласуване

    ДОКЛАД
    ОТНОСНО: Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда №302-01-43/06.8.2003г., внесен от Министерски съвет.
    ДОКЛАД
    ОТНОСНО: Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда №302-01-43/06.8.2003г., внесен от Министерски съвет.
    УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,
    На проведени заседания Комисията по труда и социалната политика разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда №302-01-43/06.8.2003г., внесен от Министерски съвет, постъпилите писмени предложения на народни представители и направените предложения по време на заседанията.
    Комисията предлага на Народното събрание следния
    ЗАКОН
    за изменение и допълнение на Кодекса на труда
    (Обн., ДВ, бр. 26 и 27 от 1986 г.; изм. и доп., бр. 6 от 1988 г., бр. 21, 30 и 94 от 1990 г., бр. 27, 32 и 104 от 1991 г., бр. 23, 26, 88 и 100 от 1992 г., бр. 87 от 1995 г., бр. 2, 12 и 28 от 1996 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 22, 56, 83, 108 и 133 от 1998 г.,бр. 51, 67 и 110 от 1999 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 1, 105 и 120 от 2002 г., бр. 18, 85 и 96 от 2003 г.)
    Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на
    закона.

    2

    § 1. В чл. 7 се създава ал. 3:
    "(3) В случаите по чл. 123, ако предприятието, дейността или част от предприятието или дейността запази самостоятелността си, представителите на работниците и служителите по ал. 2 запазват статута и функциите си за срок до една година. Ако предприятието, дейността или част от предприятието или дейността не запази самостоятелността си, интересите на работниците и служителите, които са преминали към новия работодател, се представляват от представителите на работниците и служителите в предприятието, в което са преминали на работа.”
    Комисията подкрепя текста на вносителя за §1.
    § 2. В чл. 8 ал. 3 се изменя така:
    "(3) При осъществяване на трудовите права и задължения не се допуска пряка или непряка дискриминация, основана на народност, произход, пол, сексуална ориентация, раса, цвят на кожата, възраст, политически и религиозни убеждения, членуване в синдикални и други обществени организации и движения, семейно, обществено и материално положение и наличие на психически и физически увреждания. Такава дискриминация не се допуска и спрямо работниците и служителите по срочно трудово правоотношение, както и спрямо тези, които работят при непълно работно време."
    Предложение на народния представител Васил Маринчев:
    В §2 изречение второ отпада.
    Комисията подкрепя предложението по принцип.
    Предложение на народния представител Асен Дурмишев:
    § 2. В чл. 8 ал. 3 да се измени така:
    “(З)При осъществяване на трудовите права и задължения не се допуска пряка или непряка дискриминация, основана на народност, произход, пол, сексуална ориентация, раса, цвят на кожата, възраст, политически и религиозни убеждения, членуване в синдикални и други обществени организации и движения, семейно и материално положение, наличие на психически или физически увреждания и различия в срока на договора и продължителността на работното време. ”
    Комисията подкрепя предложението.
    Предложение на Комисията за 82;
    “§2. В чл. 8 ал. 3 се изменя така:
    “(З)При осъществяване на трудовите права и задължения не се допуска пряка или непряка дискриминация, основана на народност, произход, пол, сексуална ориентация, раса, цвят на кожата, възраст, политически и религиозни убеждения, членуване в синдикални и други


    з
    обществени организации и движения, семейно и материално положение, наличие на психически или физически увреждания, както и различия в срока на договора и продължителността на работното време.”
    § 3. В чл. 66 ал. 1 се изменя така:
    “(1) Трудовият договор съдържа данни за страните и определя:
    1. мястото на работа;
    2. характера на работата;
    3. датата на сключването му и началото на неговото изпълнение;
    4. времетраенето на трудовия договор;
    5. размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски;
    6. еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор;
    7. основното и допълнителните възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане;
    8. продължителността на работния ден или седмица.”
    Предложение на народния представител Васил Маринчев:
    Точка 6 на §3 (чл.66, ал.1) се изменя както следва:
    “6. срок за предизвестие при прекратяване на трудовия договор- за всяка от страните; ”
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложение на народните представители Емилия Масларова и Димитър Димитров:
    В §3 чл. 66, т. 7 след думата “допълнителните ” се добавя думата “трудови ”.
    Комисията подкрепя предложението.
    Предложение на народните представители Росица Тошкова. Панайот Ляков и Кина Андреева:
    В §3, чл. 66, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В т.5 изразът “и на допълнителните ” се заменя с израза “и на минималните допълнителни
    2. В т.7 след думата “допълнителните” да се добави думата “трудови ”.
    3. След думата “характер” се добавя израза “които са определени с нормативен акт ”



    Комисията подкрепя предложението по т.2.
    Комисията не подкрепя предложението по т.1 и 3.



    4
    Предложение на Комисията за § 3:
    “§ 3. В чл. 66 ал. 1 се изменя така:
    “(1) Трудовият договор съдържа данни за страните и определя:
    1. мястото на работа;
    2. наименованието на длъжността и характера на работата;
    3. датата на сключването му и началото на неговото изпълнение;
    4. времетраенето на трудовия договор;
    5. размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски;
    6. еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор;
    7. основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане;
    8. продължителността на работния ден или седмица.”
    § 4. В чл. 113 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Досегашният текст става ал. 1.
    2. Създава се ал. 2:
    “(2) В случаите по ал. 1 при подневно изчисляване на работното време продължителността на работната седмица не може да бъде повече от 48 часа, а за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители - не повече от 40 часа.”
    Комисията подкрепя текста на вносителя за §4.
    § 5. В чл. 123 ал. 6 се изменя така:
    “(6) Когато с промените по ал. 1 се предвиждат мерки по отношение на работниците и служителите, работодателят е длъжен преди уведомлението по ал. 4 да проведе своевременно консултации и да положи усилия за постигане на споразумение с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл.7,ал.2.”
    Предложение на народните представители Емилия Масларова и Димитър Димитров:
    В §5, чл. 123, ал.6 изразът “и да положи усилия ” се заменя с израза
    “с цел ”
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложение на народните представители Росица Тошкова. Панайот Ляков и Кина Андреева:
    В §5, чл.123, ал.6 думите “и да положи усилия” да се заменят с израза “с цел ”.
    Комисията не подкрепя предложението.


    5
    Комисията подкрепя текста на вносителя за §5.
    § 6. В чл. 127, ал. 1 т. 4 се изменя така:
    “4. кратка характеристика на длъжността и описание на работата, екземпляр от която се връчва на работника или служителя при сключването на трудовия договор.”
    Предложение на народния представител Васил Маринчев:
    “§б. В чл. 127, ал.1 т.4 се изменя така:
    1. длъжностна характеристика, екземпляр от която се връчва на работника ши служителя при сключване на трудовия договор. ”
    Комисията подкрепя предложението.
    Предложение на народните представители Емилия Масларова и Димитър Димитров:
    В §6, чл. 127, ал.1 се правят следните промени:
    а) в т.4 отпада думата “кратка”;
    б) създава се нова т.6 със следното съдържание:
    “6.необходимите документи и извлечения от счетоводни книги за дължимите и неизплатени парични вземания на работника ши служителя, произтичащи от трудово правоотношение. ”
    Комисията подкрепя предложението по буква “а” по принцип.
    Предложението по буква “б” се инкорпорира в §6а.
    Предложение на народните представители Росица Тошкова. Панайот Ляков и Кина Андреева:
    В §6, чл. 127, ал. 1, се правят следните изменения и допълнения:
    1. Точка 4 се изменя така:
    “4. кратко описание на работата и характеристиката на длъжността, екземпляр от която се връчва на работника ши служителя при сключване на трудовия договор, както и при промяната им. ”
    2. Добавя се нова т. 6 със следното съдържание:
    “6. необходимите документи и извлечения от счетоводните книги за дължимите и неизплатените парични вземания на работника ши служителя, произтичащи от трудово правоотношение. ”
    Комисията подкрепя предложението по т.1 по принцип.
    Предложението по т.2 се инкорпорира в §6а.
    Предложение на Комисията по §6:
    “ §6. В чл. 127, ал.1 т.4 се изменя така:
    “4.длъжностна характеристика, екземпляр от която се връчва на работника или служителя при сключване на трудовия договор.”


    6
    Предложение на народния представител Йордан Нихризов:
    Създава се нов §6а със следното съдържание:
    “§6а.В чл.128 след думите “е длъжен да” се добавя “документира и”
    Комисията подкрепя предложението по принцип.
    Предложение на Комисията:
    Създава се §6а:
    “§6а. Член 128 се изменя така:
    “Задължение на работодателя за начисление и плащане на трудово възнаграждение
    Чл. 128. Работодателят е длъжен в установените срокове:
    1. да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд;
    2. да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа;
    3. да издава при поискване от работника или служителя извлечение от ведомостите за заплати за изплатените или неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения.”
    § 7. В чл. 130 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Създават се нови ал. 3 и 4:
    “(3) Работодателят предоставя на подходящо място в предприятието своевременна писмена информация на работниците и служителите за свободните работни места и длъжности при пълно и непълно работно време на всички нива на предприятието, включително за длъжностите, изискващи квалификация, и за ръководните длъжности.
    (4) Информацията по ал. 3 се предоставя и на представителите на работниците и служителите.”
    2. Досегашната ал. 3 става ал. 5.
    Предложение на народния представител Васил Маринчев:
    В чл. 130 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Създават се нови ал.3, 4 и 5:
    “ (З)Работодателят предоставя на подходящо място в предприятието своевременна писмена информация на работниците и служителите за свободните работни места и длъжности при пълно и непълно работно време на всички нива на предприятието, включително и за ръководните длъжности, както и изискванията за заемането им.
    (4)Информацията по ал.3 съдържа и подробни данни за изискваната квалификация и образование за заемане на всяка длъжност.

    7

    (5)Информацията по ал.3 и ал.4 се предоставя и на представителите на работниците и служителите. ”
    2. Досегашна ал. 3 става ал. 6.
    Комисията подкрепя предложението по принцип.
    Предложение на Комисията за §7:
    “§ 7. В чл. 130 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Създават се нова ал. 3 и ал. 4 и 5:
    “(3) Работодателят предоставя на подходящо място в предприятието своевременна писмена информация на работниците и служителите за свободните работни места и длъжности при пълно и непълно работно време на всички нива на предприятието, включително и за длъжностите, изискващи квалификация, и за ръководните длъжности.
    (4) Информацията по ал. 3 съдържа данни за изискваната квалификация и образование за заемане на всяка длъжност.
    (5) Информацията по ал. 3 и 4 се предоставя и на представителите на работниците и служителите.
    2. Досегашната ал. 3 става ал. 6.”

    § 8. Член 130а се изменя така:
    "Право на информация и консултация в случаи на масово уволнение
    Чл. 130а. (1) Когато работодателят има намерение да предприеме масово уволнение, той е длъжен да започне консултации с представителите на работниците и служителите своевременно, но не по-късно от 45 дни преди извършването му, и да положи усилия за постигане на споразумение с тях, за да се избегне или ограничи масовото уволнение и да се облекчат последиците от него.


    (2) Работодателят е длъжен да предостави информация на представителите на работниците и служителите за:
    1. причините за предстоящото уволнение;
    2. броя на работниците и служителите, които ще бъдат уволнени, и основните икономически дейности, квалификационни групи и професии, към които се отнасят;
    3. броя на заетите от основните икономически дейности, квалификационни групи и професии в предприятието;
    4. предвидените критерии за подбора на работниците и служителите, които ще бъдат уволнени;
    5. времето, през което ще се извърши уволнението.
    (3) Консултациите по ал. 1 се провеждат по ред и начин, установени в колективния трудов договор. В случаите, когато няма сключен колективен


    8
    трудов договор, консултациите се провеждат с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 по ред и начин, определени от общото събрание на работниците и служителите в предприятието.”
    Предложение на народните представители Емилия Масларова и Димитър Димитров:
    В §8, чл. 130а, ал.3 второто изречение се изменя така:
    “В случаите, когато няма сключен колективен трудов договор, консултациите се провеждат по ред, установен от участниците в тях. ”
    Комисията подкрепя предложението по принцип.
    Предложение на народния представител Адриана Брънчева:
    В ал.2 след думата “предостави” да се добави “писмена”.
    Комисията подкрепя предложението.
    Предложение на Комисията по $8:
    “§ 8. Член 130а се изменя така:


    "Право на информация и консултации в случаи на масово уволнение
    Чл. 130а. (1) Когато работодателят има намерение да
    предприеме масово уволнение, той е длъжен да започне консултации с представителите на работниците и служителите своевременно, но не по- късно от 45 дни преди извършването му, и да положи усилия за постигане на споразумение с тях, за да се избегне или ограничи масовото уволнение и да се облекчат последиците от него.
    (2) Работодателят е длъжен да предостави писмена информация на представителите на работниците и служителите за:
    1. причините за предстоящото уволнение;
    2.броя на работниците и служителите, които ще бъдат уволнени, и основните икономически дейности, квалификационни групи и професии, към които се отнасят;
    3.броя на заетите от основните икономически дейности, квалификационни групи и професии в предприятието;
    4. предвидените критерии за подбора на работниците и служителите, които ще бъдат уволнени;
    5. времето, през което ще се извърши уволнението.
    (3) Консултациите по ал. 1 се провеждат по ред и начин, установени в колективния трудов договор. В случаите, когато няма сключен колективен трудов договор, или в него не е установен ред и начин за провеждането на консултациите, те се провеждат с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2.”


    9
    § 9. В чл. 136а, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Създава се ново изречение второ:
    “В тези случаи продължителността на работната седмица не може да надвишава 48 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време -40 часа”
    2. Досегашното изречение второ става изречение трето.
    Комисията подкрепя текста на вносителя по §9.
    § 10. В чл. 140 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал. 4:
    а) в т. 2 думите “и майки с деца до 3-годишна възраст” се заличават;
    б) точка 3 се изменя така:
    “3. майки с деца до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им, освен с тяхно съгласие;”.
    2. Създава се ал. 5:
    “(5) Работниците и служителите, които полагат само нощен труд или които работят на смени, включващи нощен труд, се приемат на работа само след предварителен медицински преглед, който е за сметка на работодателя.”
    Предложение на наводните представители Емилия Масларова и Димитър Димитров:
    §10 отпада.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложение на наводнил представител Адриана Брънчева:
    В т.3 след думата “тяхно” да се добави “писмено”.
    Комисията подкрепя предложението.
    Предложение на Комисията по §10:
    “§ 10. В чл. 140 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал. 4:
    а) в т. 2 думите “и майки с деца до 3-годишна възраст” се заличават;
    б) точка 3 се изменя така:
    “3. майки с деца до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им, освен с тяхно писмено съгласие;”.
    2. Създава се ал. §:
    “(5) Работниците и служителите, които полагат само нощен труд или които работят на смени, включващи нощен труд, се приемат на



    работа само след предварителен медицински преглед, който е за сметка на работодателя.”
    § 11. В чл. 142, ал. 4 след думите “до 12 часа” се поставя запетая и се добавя “като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа.”
    Комисията подкрепя текста на вносителя по §11.
    § 12. В чл. 147, ал. 1 се правят следните изменения:
    1. В т. 2 думите “и майки с деца до 3-годишна възраст” се заличават.
    2. Точка 3 се изменя така:
    “3. майки с деца до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им, освен с тяхно съгласие;”.
    Предложение на народните представители Емилия Масларова и Димитър Димитров:
    § 12 отпада.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложение на народния представител Адриана Брънчева:
    В т.3 след думата “тяхно” да се добави “писмено”.
    Комисията подкрепя предложението.
    Предложение на Комисията по §12:
    “§ 12. В чл. 147, ал. 1 се правят следните изменения:
    1. В т. 2 думите “и майки с деца до 3-годишна възраст” се заличават.
    2. Точка 3 се изменя така:
    “3. майки с деца до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им, освен с тяхно писмено съгласие;”
    § 13. Член 150 се изменя така:
    “Заплащане на извънреден труд
    Чл. 150. За извънреден труд, независимо от това дали е положен законно или не, се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер съгласно чл. 262.”


    Предложение на народните представители Емилия Масларова и Димитър Димитров:
    В § 13, чл. 150, ал.2 отпада.
    Комисията подкрепя предложението по принцип.


    11
    Предложение на Комисията по §13;
    “§ 13. Член 150 се изменя така:
    “Заплащане на извънреден труд
    Чл. 150. За положен извънреден труд е заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер съгласно чл. 262.”
    § 14. В чл. 153 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал. 2 накрая думите “24 часа” се заменят с “36 часа”, поставя се запетая и се добавя “която включва и 12 часа междудневна почивка”.
    2. Създава се ал. 3:
    “(3) За положен извънреден труд в двата дни от седмичната почивка при подневно изчисляване на работното време работникът или служителят има право освен на увеличено заплащане на този труд и на непрекъсната почивка през следващата работна седмица в размер не по- малко от 24 часа.”
    Предложение на народните представители Емилия Масларова и Димитър Димитров:
    В §14, чл. 153, ал.3 числото “24” се заменя с числото “36”.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложение на Комисията за §14:
    “§14. В чл. 153 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Алинея 2 се изменя така:
    “(2)При сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по- малко от 36 часа.”
    2. Създават се ал.З и 4:
    “(З)При промяна на смените при сумирано изчисляване на работното време, непрекъснатата седмична почивка може да бъде в по- малък размер от почивката по ал.2, но не по-малък от 24 часа, в случаите когато действителната и техническата организация на работа в предприятието налагат това.
    (4) 3а положен извънреден труд в двата дни от седмичната почивка при подневно изчисляване на работното време, работникът и служителят има право освен на увеличено заплащане на този труд и на непрекъсната почивка през следващата работна седмица в размер не по- малко от 24 часа.”
    § 15. В чл. 154, ал. 2 се създава изречение второ:
    “В тези случаи продължителността на работната седмица не може да бъде по-голяма от 48 часа, а продължителността на седмичната почивка - по-малка от 24 часа.”


    12
    Предложение на народните представители Емилия Масларова и Димитър Димитров:
    В §15, чл. 154, във второто изречение числото “24” се заменя с числото “36”.
    Предложението е оттеглено.
    Предложение на народните представители Росица Тошкова. Панайот Ляков и Кина Андреева:
    В §15, чл. 154, ал.2 в изречение второ числото “24” се заменя с
    “36”.
    Предложението е оттеглено.
    Комисията подкрепя текста на вносителя по §15.
    § 16. В чл. 155 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Алинея 1 се изменя така:
    "(1) Всеки работник или служител има право на платен годишен
    отпуск.”
    2. Създават се нови ал. 2 и 3:
    “(2) При постъпване на работа за първи път работникът или служителят може да ползва платения си годишен отпуск, когато придобие най-малко 8 месеца трудов стаж.
    (3) При прекратяване на трудовия договор преди придобиване на 8 месеца трудов стаж работникът или служителят има право на обезщетение за неползван платен годишен отпуск, изчислено по реда на чл. 224, ал. 1."
    3. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 4 и 5.
    Предложение на народните представители Емилия Масларова и Димитър Димитров:
    В §16, чл. 155 се правят следните промени:
    а/В ал.3 думите “трудов договор” се заменят с думите “трудово правоотношение ”.
    б/След преномерацията на ал.2 и 3 в ал.5 (предишна ал.3) цифрата “2 ” се заменя с цифрата “4 ”.
    Комисията подкрепя предложението.
    Предложение на Комисията по § 16:
    “§ 16. В чл. 155 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Алинея 1 се изменя така:
    "(1) Всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск.”
    2. Създават се нови ал. 2 и 3:


    13
    “(2) При постъпване на работа за първи път работникът или служителят може да ползва платения си годишен отпуск, когато придобие най-малко 8 месеца трудов стаж.
    (3) При прекратяване на трудовото правоотношение преди придобиване на 8 месеца трудов стаж работникът или служителят има право на обезщетение за неползван платен годишен отпуск, изчислено по реда на чл. 224, ал. 1."
    3. Досегашната ал. 2 става ал. 4.
    4. Досегашната ал. 3 става ал. 5 и в нея думите “по ал. 2” се заменят с “по ал. 4”.
    Предложение на Комисията:
    Създава се §16а:
    “§16а.В чл. 156 думите “чл. 155, ал. 1” се заменят с “чл. 155,
    ал.2”
    § 17. В чл. 157 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Заглавието се изменя така:
    "Отпуск за изпълнение на граждански, обществени и други задължения"
    2. Създава се нова ал. 2:
    "(2) Работодателят е длъжен да освобождава от работа бременна работничка или служителка за извършване на медицински прегледи, когато е необходимо те да се извършват през работно време. За това време на бременната работничка или служителка се изплаща възнаграждение от работодателя в размера по чл. 177."
    3. Досегашната ал. 2 става ал. 3.
    Предложение на Комисията по S17:
    “§ 17. В чл. 157 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Заглавието се изменя така:
    "Отпуск за изпълнение на граждански, обществени и други задължения"
    2. Създава се нова ал. 2:
    "(2) Работодателят е длъжен да освобождава от работа бременна работничка или служителка за медицински прегледи, когато е необходимо те да се извършват през работно време. За това време на бременната работничка или служителка се изплаща възнаграждение от работодателя в размера по чл. 177."
    3. Досегашната ал. 2 става ал. 3.”


    § 18. В чл. 162, ал. 1 след думата "общо" се добавя "заболяване".
    Комисията подкрепя текста на вносителя по §18.


    14
    § 19. В чл. 163, ал. 1 думите “от които 45 дни преди раждането” се заменят с “от които се ползват задължително 45 дни преди раждането и 90 дни след раждането”.
    Предложение на народния представител Васил Маринчев:
    §19 отпада.
    Предложението е оттеглено.
    Предложение на Комисията по S19:
    “§ 19. В чл. 163, ал. 1 думите “от които 45 дни преди раждането” заменят със “които задължително се ползват 45 дни преди раждането.”
    Предложение на Комисията:
    Създава се §19а:
    “§19а. Създава се чл. 164а:
    “Отпуск за отглеждане на дете, настанено при близки и роднини или в приемно семейство
    Чл. 164а.(1)Право на отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст имат лицата, при които е настанено дете по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.
    (2) Когато детето е настанено при съпрузи, отпускът се ползва само от единия от тях.
    (3) През време на отпуска по ал.1 и 2 се изплаща парично обезщетение при условия и в размери, определени в отделен закон. Отпускът се зачита за трудов стаж.
    (4) Отпускьт по ал.1 и 2 не може да се ползва едновременно с отпуск по чл. 164.”
    § 20. В чл. 165 се правят следните изменения:
    1. Заглавието се изменя така:
    “Неплатен отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст”
    2. Алинея 1 се изменя така:
    “(1) След използване на отпуска по чл. 164, ал. 1 работничка или служителка с четири и повече деца при поискване има право на неплатен отпуск до навършване на 2-годишна възраст на детето, ако то не е настанено в детско заведение. Със съгласието на майката този отпуск може да се ползва и от лицата по чл. 164, ал. 3.”

    Комисията подкрепя текста на вносителя по §20.
    § 21. В чл. 167, ал. 1 и 2 думите “3-годишна възраст” се заменят с “2-годишна възраст”.
    Комисията подкрепя текста на вносителя по §21.


    15
    § 22. Създава се чл. 167а:
    “Неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст
    Чл. 167а. (1) След използването на отпуските по чл. 164, ал. 1 и чл. 165, ал. 1 всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст.
    (2) В случаите по чл. 167, ал. 2 настойникът има право на отпуск по ал. 1 в размер 12 месеца. С негово съгласие отпуск в размер до 12 месеца или остатъкът от неизползвания отпуск до този размер може да се ползва от един от родителите на майката или на бащата на детето.
    (3) Когато след навършване на 2-годишна възраст на детето починат и двамата родители и те не са ползвали отпуск по ал. 1, настойникът има право на такъв отпуск в размер 12 месеца, а когато родителите са ползвали част от отпуска - на остатъка от неизползвания отпуск до този размер. Със съгласието на настойника този отпуск може да се ползва от един от родителите на майката или на бащата на детето.
    (4) Родител (осиновител), който сам се грижи за отглеждане на детето, има право на отпуск по ал. 1 в размер 12 месеца в случаите, когато:
    1. не се намира в брак с другия родител и не живее в едно домакинство с него;
    2. другият родител е лишен от родителски права с влязло в сила решение на съда;
    3. другият родител е починал.
    (5) В случаите по ал. 4, т 1 и 2 другият родител няма право на отпуск по ал. 1.
    (6) Отпускът по ал. 1 може да се ползва наведнъж или на части. Когато се ползва на части, продължителността му не може да бъде по-малка от 5 работни дни.
    (7) Лицето, което иска да ползва отпуск по ал. 1, трябва да уведоми за това работодателя си най-малко 10 работни дни предварително.
    (8) Времето, през което се ползва отпускът по ал. 1, се признава за трудов стаж.
    (9) Редът и начинът за ползване на отпуска по ал. 1-8 се уреждат с наредба на Министерския съвет.”
    Предложение на народните представители Емилия Масларова и Димитър Димитров:
    В §22, чл. 167а, ал.1, отпада изразът “всеки от” и цифрата “6” се заменя с цифрата “12
    Комисията не подкрепя предложението.
    Комисията подкрепя текста на вносителя по §22.


    16
    § 23. В чл. 200, ал. 1 думата "инвалидност" се заменя с "трайна неработоспособност над 50 на сто".
    Комисията подкрепя текста на вносителя по §23.
    Предложение на Комисията:
    Създава се §23а:
    “§ 23а. В чл. 221, ал. 1 думите “чл. 327, т. 2 и 3” се заменят с “чл.327, т. 2,3 и За”.”
    Предложение на народните представители Росиш Тошкова, Панайот Ляков и Кина Андреева:
    Създава се нов §236 със следното съдържание:
    “§23б. Член 245 се изменя така:
    Чл.245 (1)При добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер на 80 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по- малко от минималната работна заплата за страната.
    (2) Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва.
    (3) В случаите, когато работодателят забави изплащането на цялото трудово възнаграждение ши на част от него в срок три месеца от деня, в който то е станало изискуемо, неизплатеното трудово възнаграждение се дължи с лихва на основния лихвен процент плюс 20 пункта. ”
    Комисията подкрепя предложението за ал.1 и 2 по принцип. Комисията не подкрепя предложението за ал.3.
    Предложение на народния представител Атанас Василев:
    Създава се нов §236 със следното съдържание:
    “§23б. Член 245, cm. 1 да се измени както следва:
    “Чл. 245. (1) При добросъвестно изпълнение на трудовите
    задължения на работника ши служителя ежемесечно се гарантира изплащане на най-малко 50 на сто от уговореното трудово възнаграждение, но не по- малко от минималната месечна работна заплата, установена за страната. ” Комисията подкрепя предложението по принцип.
    Предложение на народния представител Валери Пеков:
    Създава се нов §236 със следното съдържание:
    “§23б. Член 245, ал.1 да се измени както следва:
    Чл.245 (1)При добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника ши служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното му трудово


    17
    възнаграждение, но не по- малко от минималната работна заплата за страната.
    Комисията подкрепя предложението.
    Предложение на народния представител Йордан Нихоизов:
    Създава се нов §236 със следното съдържание:
    “§23б. Член 245 се изменя така:
    Чл.245 (1)При добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника ши служителя ежемесечно се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер на 80 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по- малко от минималната работна заплата за страната.
    (2) Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва.
    (3) В случаите, когато работодателят забави изплащането на цялото трудово възнаграждение ши на част от него в срок от три месеца от деня, в който то е станало изискуемо, неизплатеното трудово възнаграждение се дължи с лихва на основния лихвен процент плюс 20 пункта. ”
    Комисията подкрепя предложението за ал.1 и 2 по принцип.
    Комисията не подкрепя предложението за ал.3.
    Предложение на Комисията:
    Създава се §236:
    “§23б. Член 245 се изменя така:
    Чл.245 (1)При добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по- малко от минималната работна заплата за страната.
    (2) Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва.”




    § 24. Член 307 се изменя така:
    "Защита на бременните жени и на кърмачките Чл. 307. (1) Работодателят не може да възлага, както и да задължава бременни жени и кърмачки да извършват работа, която излага на опасност или застрашава сигурността и здравето им.
    (2) Бременната жена или кърмачката може да откаже изпълнението на работа, която е определена като вредна за здравето на майката или детето или за която след оценка на риска е определено, че представлява съществен риск за здравето на майката или на нейното дете.


    18
    (3) Списъкът на работите и условията на труд по ал. 1 се определя с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването. ”
    Предложение на народния представител Атанас Василев:
    § 24 да отпадне.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Комисията подкрепя текста на вносителя по § 24.
    § 25. В чл. 309 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал. 1 изречение второ се заличава.
    2. В ал. 2 се създава изречение второ:
    “До изпълнението на предписанието за преместване тя се освобождава от задължението да изпълнява неподходящата за състоянието й работа, а работодателят й изплаща обезщетение в размер на получаваното брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ деня на издаването на предписанието.”
    Предложение на народните представители Росица Тошкова. Панайот Ляков и Кина Андреева:
    В §25, чл. 309, ал. 1 се изменя така:
    “Чл.309 (1) На бременна жена или кърмачка, която изпълнява неподходяща за състоянието й работа, се осигурява временно приспособяване на условията на труд на работното място по предписание на здравните органи или, в случай че това е невъзможно, преместване на друга работа. ”
    Комисията подкрепя предложението по принцип.
    Предложение на народния представител Атанас Василев:
    Алинея 3 на чл. 309 да се измени така:
    “(3) В случаите по ал. 1 работничката или служителката получава трудово възнаграждение за изпълняваната работа. Когато то е по-ниско от трудовото възнаграждение за предишната работа, има право на парично обезщетение за разликата в трудовите възнаграждения съгласно отделен закон. ”

    Комисията подкрепя предложението.
    Предложение на Комисията по §25:
    “§ 25. В чл. 309 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така:


    19
    “(1) Когато бременна жена или кърмачка изпълнява неподходяща за състоянието й работа, по предписание на здравните органи работодателят предприема необходимите мерки за временно приспособяване на условията на труд на работното място и/или работното време с оглед премахване на риска за безопасността и здравето на бременната или кърмачката. Ако приспособяването на условията на труд на работното място и/или на работното време е технически и/или обективно неосъществимо или не е оправдано да се изисква поради основателни причини, работодателят предприема необходимите мерки за преместване на работничката или служителката на друга подходяща работа.
    2. В ал. 2 се създава изречение второ:
    “До изпълнението на предписанието за преместване тя се освобождава от задължението да изпълнява неподходящата за състоянието й работа, а работодателят й изплаща обезщетение в размер на получаваното брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ деня на издаването на предписанието.”
    3. Алинея 3 се изменя така:
    “ (3) В случаите по ал. 1 работничката или служителката получава трудово възнаграждение за изпълняваната работа. Когато то е по-ниско от трудовото възнаграждение за предишната работа, има право на парично обезщетение за разликата в трудовите възнаграждения съгласно отделен закон.”
    § 26. Член 310 се изменя така:
    “Командироване на бременни жени и майки с деца
    Чл. 310. Работодателят не може да командирова бременна жена и майка на дете до 3-годишна възраст без нейното писмено съгласие.”
    Предложение на наводните представители Емилия Масларова и Димитър Димитров:
    § 26 отпада.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Комисията подкрепя текста на вносителя по §26.


    § 27. Създава се чл. 313а:
    "Задължение за уведомяване
    Чл. 313а. (1) Бременната работничка или служителка ползва права по чл. 140, ал. 4, т. 2, чл. 147, ал. 1, т. 2, чл. 157, ал. 2, чл. 307, 309, 310 и чл. 333, ал. 1, т. 1 и ал. 5 след удостоверяване на състоянието си пред


    20
    работодателя с надлежен документ, издаден от компетентните здравни органи.
    (2) При прекъсване на бременността работничката или служителката по ал. 1 е длъжна в 7-дневен срок да уведоми работодателя."
    Предложение на народните представители Емилия Масларова и Димитър Димитров:
    В §27, чл. 313а, вал.1 отпада текстът “ал.1, т.1 и”
    Комисията подкрепя предложението.
    Предложение на народните представители Росица Тошкова. Панайот Ляков и Кина Андреева:
    В §27, чл. 313а, вал.1 да отпадне текстът “ал.1, т.1 и”.
    Комисията подкрепя предложението.
    Предложение на Комисията по $27;
    § 27. Създава се чл. 313а:
    "Задължение за уведомяване
    Чл. 313а. (1) Бременната работничка или служителка ползва права по чл. 140, ал. 4, т. 2, чл. 147, ал. 1, т. 2, чл. 157, ал. 2, чл. 307, 309, 310 и чл. 333, ал. 5 след удостоверяване на състоянието си пред работодателя с надлежен документ, издаден от компетентните здравни органи.
    (2) При прекъсване на бременността работничката или служителката по ал. 1 е длъжна в 7-дневен срок да уведоми работодателя.
    (3) Работодателят и длъжностните лица в предприятието са длъжни да опазват в тайна обстоятелствата по ал.1 и 2."
    § 28. В чл. 327 се създава т. За:
    “За. в резултат на извършена промяна по чл. 123, ал. 1 значително се влошат условията на труд при новия работодател;”.




    Предложение на народните представители Емилия Масларова и Димитър Димитров:
    В §28, чл. 327, т.3а (нова) след ал.1 се поставя точка, а текстът до края на изречението се заличава.
    Предложението е оттеглено.
    Комисията подкрепя текста на вносителя за §28.
    Предложение на народния представител Атанас Василев:
    Да се създаде нов §28а:


    21
    “§28а. В чл. 330, ал.2, т.4 се отменя. ”
    Комисията подкрепя предложението.
    Предложение на Комисията:
    Създава се §28а:
    “§28а. В чл. 330, ал.2, т.4 се отменя.”
    Предложение на народния представител Атанас Василев:
    Да се създаде нов § 286:
    ‘‘§286. В чл. 333 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал.1, т.1 думата “бременна” се заличава.
    2. Алинея 5 се изменя, както следва:
    “(5)Работничка или служителка, която е уведомила работодателя за своята бременност, не може да бъде уволнена по чл. 328 и 330 през времето, докато трае бременността й и ползва отпуск за бременност и раждане, освен на основание чл. 328, ал.1, т.1. ”
    Комисията подкрепя предложението по принцип.
    Предложение на народните представители Емилия Масларова и Димитър Димитров:
    Да се създаде нов § 286, със следното съдържание:
    “§28б. В чл. 333 се правят следните промени:
    а) в ал.1, т.1 изразът “която е бременна” се заличава;
    б) в ал.5 след думата ’’която ” се добавя изразът “е бременна и ” Комисията подкрепя предложението по принцип.
    Предложение на народните представители Росица Тошкова. Панайот Ляков и Кина Андреева:
    Създава се нов § със следното съдържание:
    §27а. В чл. 333 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал.1, т.1 изразът “която е бременна” се заличава.
    2. В ал. 5 след думата “която ” се добавя “е бременна и ”.
    Комисията подкрепя предложението по принцип.

    Предложение на Комисията по §286:
    Създава се §286:
    “§28б.В чл. 333 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал.1, т.1 думата “бременна” и запетаята след нея се заличават.
    2. Създава се нова ал.5:
    “(5) Бременна работничка или служителка може да бъде уволнена с предизвестие само на основание чл. 328, ал.1, т. 1, 7, 8, 9 и 12, както и без предизвестие на основание чл. 330, ал. 1 и ал. 2, т. 6. В случаите на чл. 330,


    22
    ал. 2, т. 6 уволнението може да стане само чрез предварително разрешение на инспекцията по труда.”
    3. Досегашните ал. 5 и 6 стават съответно ал. 6 и 7.”
    § 29. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
    1. Създава се нова т. 7:
    “7 “Пряка дискриминация” е поставяне на лице в по- неблагоприятно положение на основание на признаците по чл. 8, ал. 3 в сравнение с отношението към друго лице, което е било, е или би могло да бъде поставено в сравними обстоятелства.”
    Предложение на народните представители Росим Тошкова, Панайот Някое и Кина Андреева:
    §29, т. 1 се заличава.
    Комисията подкрепя предложението.
    2. Досегашната т. 7 става т. 8 и се изменя така:
    “8. “Непряка дискриминация” е поставяне на лице на основата на признаците по чл. 8, ал. 3 в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика са обективно оправдани с оглед на законна цел, несвързана с признаците по чл. 8, ал. 3, и средствата за постигане на целта са подходящи и не надхвърлят необходимото за постигането й."
    Предложение на народните представители Емилия Масларова и Димитър Димитров:
    Да отпадне т.2.
    Комисията подкрепя предложението.
    3. Досегашната т. 8 става т. 9.
    4. Създават се т. 10 и 11 :


    “10. "Масови уволнения" са уволненията на едно или повече основания по чл. 328, ал. 1, т. 1-4, когато броят на уволненията е:
    а) най-малко 10 в предприятия, където списъчният състав на заетите в месеца, предхождащ масовото уволнение, е повече от 20 и по- малко от 100 работници и служители за период 30 дни;
    б) най-малко 10 на сто от броя на работниците и служителите в предприятия, където списъчният състав на заетите в месеца, предхождащ масовото уволнение, е най-малко 100, но не повече от 300 работници и служители за период 30 дни;


    23
    в) най-малко 30 в предприятия, където списъчният състав на заетите в месеца, предхождащ масовото уволнение, е най-малко 300 или повече работници и служители за период 30 дни;
    г) най-малко 20 в предприятия, независимо от броя на работниците и служителите, за период 90 дни;
    д) при изчисляване броя на уволненията по букви “а” - “г” уволнението на отделен работник или служител на едно или повече основания по чл. 328, ал. 1, т. 1-4 се отнася към общия брой на уволненията, при условие че преди това е имало поне пет уволнения.
    Предложение на народните представители Емилия Масларова и Димитър Димитров:
    В новата т.10 след израза “1-4”се добавя текстът “или чл. 331 ”.
    Предложението е оттеглено от вносителите.
    Предложение на народните представители Росица Тошкова, Панайот Ляков и Кина Андреева:
    В нова т. 10 след цифрите “1-4 ” се добавя “или чл. 331 ”.
    Предложението е оттеглено.
    11. “Данните за страните” по чл. 66, ал. 1, т. 1 включват:
    а) за работодател - юридическо лице или едноличен търговец - наименованието, седалището и адреса на управление на юридическото лице или едноличния търговец, БУЛСТАТ, данъчен номер, името/имената на лицето/лицата, което/които го представляват, единния граждански номер (личния номер - за чужденец);
    б) за работодател - физическо лице - името на лицето, единния граждански номер (личния номер - за чужденец);
    в) за работник или служител - името на лицето, единния граждански номер (личния номер - за чужденец), вида и степента на притежаваното образование, както и данни за притежаваната научна степен, ако е свързана с изпълняваната от него работа.”


    Предложение на народните представители Емилия Масларова и Димитър Димитров:
    1. В т.11, букви “б” и “в” след израза “името на лицето” се добавя думата “адрес”.
    2. Създава се нова т. 12 със следното съдържание:
    “12. “представители на работниците и служителите” са представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал.2”.
    Комисията подкрепя по принцип предложението по т.1.
    Предложението по т.2 е оттеглено от вносителите.


    24
    Предложение на наводните представители Росица Тошкова. Панайот Ляков и Кина Андреева:
    В т. 11 букви “б” и “в” след думите “името на лицето“ се добавя
    “адрес“.

    Комисията подкрепя предложението по принцип.


    Предложение на Комисията по §29:
    “§29.В §1 от допълнителните разпоредби се създават т. 9 и 10: “9. "Масови уволнения" са уволненията на едно или повече основания по чл. 328, ал. 1, т. 1-4, когато броят на уволненията е:
    а) най-малко 10 в предприятия, където списъчният състав на заетите в месеца, предхождащ масовото уволнение, е повече от 20 и по- малко от 100 работници и служители за период 30 дни;
    б) най-малко 10 на сто от броя на работниците и служителите в предприятия, където списъчният състав на заетите в месеца, предхождащ масовото уволнение, е най-малко 100, но не повече от 300 работници и служители за период 30 дни;
    в) най-малко 30 в предприятия, където списъчният състав на заетите в месеца, предхождащ масовото уволнение, е най-малко 300 или повече работници и служители за период 30 дни;
    г) най-малко 20 в предприятия, независимо от броя на работниците и служителите, за период 90 дни;
    При изчисляване броя на уволненията по букви “а” - “г” уволнението на отделен работник или служител на едно или повече основания по чл. 328, ал. 1, т. 1-4 се отнася към общия брой на уволненията при условие, че преди това е имало поне пет уволнения.
    10. “Данните за страните” по чл. 66, ал. 1, т. 1 включват:
    а) за работодател - юридическо лице или едноличен търговец - наименованието, седалището и адреса на управление на юридическото лице или едноличния търговец, БУЛСТАТ, данъчен номер, името/имената на лицето/лицата, което/които го представляват, единния граждански номер (личния номер - за чужденец);
    б) за работодател - физическо лице - името на лицето, постоянния адрес, единния граждански номер (личния номер - за чужденец);
    в) за работник или служител - името на лицето, постоянния адрес, единния граждански номер (личния номер - за чужденец), вида и степента на притежаваното образование, както и данни за притежаваната научна степен, ако е свързана с изпълняваната от него работа.”


    25
    ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
    Комисията подкрепя това наименование.
    § 30. Когато отпускът за отглеждане на дете до 3-годишна възраст за времето след навършване на 2-годишна възраст на детето по досегашния чл. 165, ал. 1 не е ползван, отпускът по чл. 167а може да се ползва до навършване на 8-годишна възраст на детето. Когато е използвана само част от отпуска за времето след навършване на 2-годишна възраст на детето, отпускът по чл. 167а може да се ползва в размер на неизползваната част до навършване на 8-годишна възраст на детето.
    Комисията подкрепя текста на вносителя по §30.
    § 31. Когато отпускът за отглеждане на дете до 3-годишна възраст по досегашния чл. 165, ал. 1 е ползван изцяло, разпоредбата на чл. 167а не се прилага.
    Комисията подкрепя текста на вносителя по §31.
    § 32. До 31 декември 2006 г. отпускът по чл. 167а, ал. 1 със съгласието на единия родител може да се ползва изцяло от другия родител.
    Комисията подкрепя текста на вносителя по §32.
    § 33. В Закона за насърчаване на заетостта (обн., ДВ, бр. 112 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 54 и 120 от 2002 г., бр. 26, 86 и 114 от 2003 г.) се правят следните изменения:
    1. В чл. 24:
    а) в ал. 1 числото “30” се заменя с “45”;
    б) алинея 3 се изменя така:
    “(3) Уведомлението по ал. 1 съдържа информацията по чл. 130а, ал.2 от Кодекса на труда относно предвижданите масови уволнения, както и относно проведените предварителни консултации с представителите на работниците и служителите.”
    2. В § 1 от Допълнителната разпоредба т. 9 се изменя така:
    “9. “Масови уволнения” са уволнения по смисъла на § 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда.”
    Комисията подкрепя текста на вносителя по §33.

    § 34. В чл. 9, ал. 2, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 1999 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2000 г. - бр. 55 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 64 от 2000 г., бр. 1, 35 и 41 от 2001 г., бр. 1, 10, 45, 74, 112, 119 и 120 от 2002 г. и бр. 8, 42 и 67 от 2003 г.) думата “малко” се заличава.


    26
    Предложение на Комисията по 834:
    ꑧ34. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 1999 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2000 г. - бр. 55 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 64 от 2000 г., бр. 1, 35 и 41 от 2001 г., бр. 1, 10, 45, 74, 112, 119 и 120 от 2002 г. и бр. 8, 42, 67, 95, 112 и 114 от 2003 г. и бр. 12 от 2004 г.) се правят следни изменения и допълнения:
    1. В чл. 9, ал. 2, т. 1 думата “малко” се заличава.
    2. В чл. 45 се създава ал. 5:
    “(5) Паричното обезщетение по ал. 1, т. 2, 3, 4 и 5 се изплаща и за гледане на дете, настанено при близки, роднини или приемно семейство по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.”
    § 35. Законът влиза в сила от 1 януари 2004 г.
    Предложение на Комисията по $35:
    “§ 35. Законът влиза в сила от 1 юли 2005 г.”
    Форма за търсене
    Ключова дума