Консултативен съвет по законодателството
СТАНОВИЩЕ
Относно: Законопроекта за насърчаване на заетостта,
№ 102-01-20/07.11.2001 г., внесен от Министерския съвет

---

СТАНОВИЩЕ
Относно: Законопроекта за насърчаване на заетостта,
№ 102-01-20/07.11.2001 г., внесен от Министерския съвет
На 29 ноември 2001 г. направление “Гражданскоправни отрасли”
на Консултативния съвет по законодателството обсъди Законопроекта за
насърчаване на заетостта, внесен от Министерския съвет. Въз основа на
станалите разисквания предлагаме следните по-важни бележки за
подобряване на законопроекта
1. Предмет на законопроекта е съдействието на държавата за
упражняване на правото на труд, което тя дължи по силата на чл. 48, ал. 1, изр. 2 Конст. Това обаче не личи от неговото заглавие и
формулировките на разпоредбите. Употребата на общия термин “заетост”
е неточно. По-правилно и по-точно би било в заглавието на законопроекта да се промени в “Закон за насърчаване на трудовата заетост” и навсякъде в отделните формулировки на законопроекта вместо “заетост” да се употребява изразът “трудова заетост”.
2. Законопроектът изобилствува от технически, организационни
и др. въпроси, чието място не е в закон. Те трябва да бъдат уредени в
правилника за прилагане на закона. На това основание предлагаме да
отпаднат чл. 8, ал. 3; чл. 10; чл. 13; чл. 18, ал. 6; чл. 22, ал. 5; чл. 30, ал.
2—3; чл. 31—34; чл. 40, ал. 4.
3. Съществуват необосновано обособени подразделения в
структурата на законопроекта. Например:
Глава II, разд. II - не е необходимо да се обособява самостоятелен
раздел с един член.
Глава IV, разд. I - този раздел е необосновано отделен и при това
съдържащите се в него разпоредби са твърде разнородни. Така например
като общо право и на търсещите работа, и на работодателите са
предвидени “Професионално информиране, консултиране и ориентиране”
(т. 5), “Стипендия за придобиване на професионална квалификация” и др.
Излиза, че и работодателите имат право на стипендия. Не е възможно в
една разпоредба да се обединят права и задължения на насрещни страни в
правоотношенията на пазара на труда.
4. Прекадено много и ненужни са редица Допълнителни
разпоредби - например относно понятията ’’Лица извън системата на
народната просвета и висшето образование” (§ 1, т. 6), “Обучение за
начална професионална квалификация” (§ 1, т. 7), “Местни работодатели”
(§ 1, т. 14); “сирак” (§ 1, т. 17); “Възрастен” (§ 1, т. 19) и мн. др. Някои от
тези разпоредби не съответствуват на общоупотребимия български език и специалната правна терминология. Други са неточни. Трети са твърде
сложни за възприемане и съдържат дефиниции на общоизвестни понятия.
5. В законопроекта има въпроси, които излизат вън от предмета на
регулиране, определен в чл. 1. Те трябва да отпаднат. Това се отнася
до чл. 2, ал. 2; гл. V; чл. 25, ал. 3; чл. 34, ал. 2.
6. В чл. 15 и др. се въвежда правна фигура - “администратор на
приходи”. Финансовото и данъчното законодателство обаче работят с
други категории - разпоредител, изпълнител и пр. на бюджет, на средства
и т. н. Предлагаме да се обсъди следната редакция: “Агенцията по
трудовата заетост набира самостоятелно приходи ...”.
7. Българското законодателство не предвижда регистриране на
работодателите в това им качество. Ето защо навсякъде, където е
предвидено регистриране на работодателите като условие за
предоставяне на права по Закона за трудовата заетост, това условие би трябвало да отпадне.
8. Делегирането на МС на право да установява други такси за
услуги (макар и наричани не “такси”, а “заплащане”) (чл. 27, ал. 4) е в
противоречие с разпоредбата на чл. 60, ал. 1 Конст., че такси се
установяват само със закон.
9. Необходимо е да отпаднат всички разпоредби, които допускат
сключване на трудов договор за изпитване. Такъв договор може да се
сключи винаги, когато страните пожелаят и той се урежда от чл. 70-71
КТ.
10. Член 20, ал. 1 - не се вмества в общоприетите разбирания в
правото да се създава задължение за изпълнение на препоръка и нейното
неизпълнение да се свързва с неблагоприятна последица.
11. Член 39, ал. 2, т. 3 - не е социално справедливо само самотните майки (осиновителки) да ползуват определени специални мерки за насърчаване на трудовата заетост. Нищо не налага от тази възможност да бъдат лишавани самотните бащи (осиновители). Осигурителното законодателство вече изрично признава този правен субект, (вж. Допълнителна разпоредба от 1990 г. в Указа за насърчаване на раждаемостта.) Затова и разпоредбата трябва да се отнася изобщо до
самотните родители (осиновители), която включва както самотните майки (рожденни и осиновителки), така и самотните бащи (осиновители)..
НЯКОИ КОНКРЕТНИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ
12. По чл. 2:
а) В ал. 1 накрая да отпадне изразът “и инвалидност”.
б) В ал. 2 да отпадне, тай като не е предмет на този закон.
13. Чл. 3 да получи следната редакция:
“Чл. 3. Държавата осъществява политиката по трудовата заетост в
сътрудничество и след консултации с представителните организации на
работодателите и на работниците и служителите.”
14. Раздел I и раздел II да се обединят в един раздел.
15. Чл. 4 да добие следната редакция:
“Чл. 4. (1) Министерският съвет определя държавната политика по
трудовата заетост.
(2) По предложение на министъра на труда и социалната политика
Министерският съвет приема ежегодно Национален план за действие по
трудовата заетост.”
16. По чл. 5:
а) В чл. 5, ал. 1 след думата “работят” да бъде поставена точка и
текстът до края на изречението да се заличи.
б) В чл. 5, ал. 2 накрая изразът “системата на народната просвета и висшето образование” да се замени с израза “образованието”, тъй като и
висшето образование, и народната просвета са елементи от общата
образователна система в България.
17. В чл. 6, ал. 1 да остане единствена алинея и думата
“Министерството” да се замени с думата ’’Министърът”, а ал. 2 да
отпадне, защото се съдържа в предложената нова ал. 2 на чл. 4, където е
систематичното й място.
18. В чл. 8:
а) ал. 1 думата “разработването” да бъде заменена с израза
“определя и провежда” (който е конституционният израз), а накрая
думите “на национално равнище “ да отпаднат и след думата “заетост” да
бъде поставена точка.
б) Алинея 3 да отпадне, тъй като не съдържа юридическо правило,
а пожелание.
в) ал. 4 след думата “политика” да бъде поставена точка и думите
“или упълномощено от него длъжностно лице” да отпаднат.
19. Предлагаме да бъде обсъдена възможността за създаване на
следните нови членове:
“Чл. 8а. (1) Националният съвет за насърчаване на трудовата
заетост се свиква на заседание от председателя му, който определя и
дневния ред на заседанието.
(2) Националният съвет за насърчаване на трудовата заетост се
свиква на заседание и по искане на представителите на всяка от
организациите на работниците и служителите или на работодателите,
които предлагат и дневния ред на заседанието.
Чл. 86. (1) Председателят на Националният съвет за насърчаване на
трудовата заетост ръководи неговите заседания, организира и насочва
дейността им в дух на сътрудничество, взаимни отстъпки и зачитане на
интересите на всяка от страните.
(2) Заседанията на Съвета са редовни, ако присъстват не по-малко
от две трети от неговите членове, между които представители и на трите
участващи в него страни.
(3) Съветът приема решенията си с общо съгласие.
Чл. 8в. (1) Организацията и дейността на Националният съвет за
насърчаване на трудовата заетост се урежда с приет от него правилник.
(2) Разходите по дейността на Съвета са за сметка на
Министерството на труда и социалната политика.”
20. В чл. 9, ал. 5 предлагаме да придобие следната редакция:
“(5) Комисията по трудова заетост при Областния съвет за
регионално развитие се състои от представители на:
1. областната и общинските администрации на територията на
областта;
2. местните поделения на Агенцията по трудова заетост;
3. министерствата и държавните агенции;
4. представителните организации на работодателите и на
работниците и служителите;
5. юридически лица с нестопанска цел с предмет на дейност
проблемите на трудовата заетост в областта.”
21. Предлагаме:
а) в чл. 12, ал. 1 и 2 да придобият следната редакция:
“Чл. 12. (1) Към местните поделения на Агенцията за трудова
заетост се създава Съвет за сътрудничество, който осъществява контрол
върху политиката по трудовата заетост.
(2) Съветът за сътрудничество се състои от по един представител
на местното поделение на Агенцията по трудова заетост, на
Министерството на образованието и науката и на общината и по трима
представители на представителните организации на работодателите и на
работниците и служителите.”
б) Алинея 3 да отпадне.
в) Алинея 5 да придобие следната редакция:
“(5) За дейността на Съвета за сътрудничество се прилагат
съответно правилата за Националния съвет за насърчаване на трудовата
заетост”.
22. Заглавието на гл. IV предлагаме да придобие следната
редакция:
“Права и задължения на лицата, които търсят работа и на
работодателите”
23. В чл. 18, ал. 2 да отпадне, тъй като се включва в ал. 1, а ал. 3 да стане ал. 2 и да добие следната редакция:
“(2) Правата по тази глава могат да упражняват и:
1. чужденците с разрешение за постоянно пребиваване в Република България;
2. лицата, на които е предоставено право на убежище;
3. лицата, на които е предоставен статус на бежанец с право на
работа в Република България;
4. лицата, за които това е предвидено в международен договор, по
който Република България е страна.”
24. В чл. 20, ал. 3, 4, 5 и 6 предлагаме да придобият следната
редакция:
“(3) Регистрацията се прекратява, когато регистрираният:
1. не изпълни препоръка на трудов посредник или наруши плана за действие;
2. не се яви по неуважителни причини при повикване в местното
поделение на Агенцията по трудовата заетост в срок до 3 работни дни
след повикването;
3. смени адреса си без да уведоми местното поделение на
Агенцията по трудовата заетост;
4. подаде заявление за прекратяване на регистрацията;
5 почине.
(4) Регистрацията се прекратява и в случаите, когато:
1. регистрираният започне работа и подлежи на задължително
обществено осигуряване за нея;
2. придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или на професионална пенсия за ранно пенсиониране.
(5) Нова регистрация се допуска след срок 12 месеца от
прекратяването на предходната.
(6) При уважителни причини прекратената на основание ал. 3, т. 1
или 2 регистрация се възстановява.”
25. В чл. 21, ал. 2 и 3 да придобият следната редакция:
“(2) Решенията по ал. 1 подлежат на обжалване по съдебен пред
съгласно Закона за административното производство.
(3) Агенцията по трудова заетост е длъжна да уведомява
Националния осигурителен институт за издадените разрешения по ал. 1 в
3-дневен срок от издаването им.”
26. Чл. 22 предлагаме да придобие следната редакция:
“Чл. 22. (1) Право на посреднически услуги от Агенцията по
трудовата заетост има всеки български работодател.
(2) Работодателят е длъжен да обявява в местното поделение на
Агенцията по трудовата заетост:
1. свободните работни места;
2. потребностите от професионално обучение и възможностите за
неговото провеждане.
(3) Работодателят е длъжен да информира местното поделение на
Агенцията за трудовата заетост за:
1. заетите и закритите работни места, обявени като свободни;
2. безработните, отказали да приемат предложена подходяща
работа;
3. отказа да наемат безработни, насочени от местното поделение на Агенцията по трудовата заетост.
(4) Работодателят има право на подбор на препоръчаните от
местното поделение на Агенцията за трудова заетост безработни или да
поиска от поделението да осъществи подбора по предварително обявени
критерии.
(5) Чуждестранни работодатели могат да ползват посреднически
услуги от Агенцията по трудовата заетост по ред, определен от
Министерския съвет.”
27. В глава Шеста, раздели I, II, III, IV, V, VII, VIII и IX да се
обединят в раздел I, който да добие следното заглавие:
“Раздел I. Насърчаване на работата по трудово правоотношение”
28. Чл. 27 да придобие следната редакция:
“Чл. 27. (1) Право на посреднически услуги във връзка с трудовата
заетост имат работодателите и лицата, които търсят работа.
(2) Посредническите услуги по трудовата заетост се осъществяват
от Агенцията по трудовата заетост и от физически и юридически лица,
получили разрешение за посредническа дейност.
(3) Агенцията по трудовата заетост оказва посреднически услуги:
1. безплатно:
а. по наемане на работа на български граждани в България;
б. по наемане на български граждани на работа в чужбина и на
чужди граждани на работа в България в изпълнение на международен
договор, по който Република България е страна;
2. срещу заплащане въз основа на договор с чуждестранни
работодатели и посреднически агенции за наемане на български граждани
на работа в други държави.”
29. Чл. 31 предлагаме да придобие следната редакция:
“Чл. 31. (1) Изпълнението на програмите за трудова заетост е
осъществява:
1. за националните програми - от Министерството на труда и
социалната политика и Агенцията по трудовата заетост;
2. за отрасловите и браншовите програми — от отрасловите
министерства съвместно с отрасловите и браншовите синдикални
организации, Министерството на труда и социалната политика и
Агенцията по трудовата заетост;
3. за местните програми - от комисиите по трудовата заетост към
областните съвети.
(2) Програмите по ал. 1, финансирани от Министерството на труда
и социалната политика, се утвърждават от министъра на труда и
социалната политика при условия и по ред, определени в правилника за
прилагане на този закон.
30. Чл. 32 предлагаме да придобие следната редакция:
“Чл. 32. Комисиите по трудовата заетост към областните съвети
приемат ежегодни краткосрочни или средносрочни програми за развитие
на трудовата заетост.”
31. Предлагаме чл. 36 да придобие следната редакция:
“Чл. 36. (1) На работодател, който наеме на работа за срок не по-
малък от 12 месеца при пълно работно време безработен до 29-годишна
възраст, насочен от местното поделение на Агенцията по трудовата
заетост, се предоставят средствата за трудово възнаграждение и
дължимите вноски за сметка на работодателя за фондовете на държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса за времето на работа, но за не повече от 12 месеца.
(2) На работодател, който наеме на работа за срок не по-малък от
24 месеца безработен с намалена работоспособност или младеж от
заведение за социални услуги, насочен от местното поделение на
Агенцията по трудовата заетост, се предоставят средствата за трудово
възнаграждение и дължимите вноски за сметка на работодателя за
фондовете на държавното обществено осигуряване за времето на работа,
но за не повече от 24 месеца.”
32. Предлагаме чл. 37 да придобие следната редакция:
“Чл. 37. На работодател, който сключи трудов договор за изпитване с регистриран повече от 12 месеца безработен, насочен от местното поделение на Агенцията по трудовата заетост, се предоставят средствата за трудово възнаграждение и дължимите върху тях вноски за сметка на работодателя за фондовете на държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса за времетраенето на трудовия договор.”
33. Предлагаме чл. 41 да придобие следната редакция:
“Чл. 41. На работодател, който приеме за професионално обучение
и/или стажуване безработен до 29-годишна възраст, насочен от местното
поделение на Агенцията по трудовата заетост, се предоставят средства за
периода на обучението и/или стажуването.”
34. Предлагаме чл. 43, ал. 1 да придобие следната редакция:
“Чл. 43. (1) На работодател, който наеме на работа за не по-малко
от половината от законоустановеното работно време безработен, насочен
от местното поделение на Агенцията по трудовата заетост, се предоставят
средства в размер на минималната месечна работна заплата, установена за
страната, и дължимите върху нея вноски за сметка на работодателя за
фондовете на държавното обществено осигуряване и Националната
здравноосигурителна каса за времето на работата.”
35. Предлагаме чл. 44 да придобие следната редакция:
“Чл. 44. Работодател, който осигурява поддържане и повишаване
на професионалната квалификация на работниците и служителите, има
право на финансово стимулиране от местното поделение на Агенцията по
трудовата заетост в размер до половината от максималния размер на
средствата за обучение на едно лице.”
36. Чл. 52 да придобие следната редакция:
“Чл. 52. (1) На работодател с по-малко от 50 работници и
служители, който наеме на работа за срок не по-малък от 12 месеца
безработен с трайно намалена работоспособност, насочен от местното
поделение на Агенцията по трудовата заетост, се предоставят средствата
за трудово възнаграждение и дължимите за сметка на работодателя за
фондовете на държавното обществено осигуряване и Националната
здравноосигурителна каса за времето на работа, но за не повече от 12
месеца.
(2) На работодател c 50 и повече работници и служители, който
наеме на работа над определения норматив по чл. 315 от Кодекса на труда
за срок не по-малък от 12 месеца безработен с трайно намалена
работоспособност, насочен от местното поделение на Агенцията по
трудовата заетост, се предоставят средствата за трудово възнаграждение и дължимите вноски за сметка на работодателя за фондовете на
Държавното обществено осигуряване и Националната
здравноосигурителна каса за времето на работата, но за не повече от 12
месеца.
(3) На работодател, който наеме на временна или сезонна работа
или на работа при непълно работно време безработен с трайно намалена
работоспособност, насочен от местното поделение на Агенцията по
трудовата заетост, се предоставят сумите за трудово възнаграждение и
дължимите вноски за сметка на работодателя за фондовете на държавното
обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса за
времето на работата, но не за повече от 6 месеца.”
37. Предлагаме чл. 55, ал. 1 да придобие следната редакция:
“(1) На работодател, който наеме на работа при пълно работно
време за срок не по-малък от 12 месеца безработен, изтърпял наказание
“Лишаване от свобода” и насочен от местното поделение на Агенцията по
трудовата заетост в срок до 12 месеца от освобождаването от мястото за
изтърпяване на наказанието, се предоставят средствата за трудово
възнаграждение и дължимите върху тях вноски за сметка на работодателя
за фондовете на държавното обществено осигуряване и Националната
здравноосигурителна каса за времето на работата, но за не повече от 6
месеца.”
38. Заглавието на Глава Седма предлагаме да бъде изменено
както следва:
’’Глава седма. Придобиване на професионална квалификация”.
3. В чл. 59, ал. 1 предлагаме да придобие следната редакция:
“(1) Към министъра на труда и социалната политика се създава
Национален консултативен съвет по професионална квалификация.
Съветът се състои от представители на министерства, агенции,
представителни организации на работодателите и на работниците и
служителите.”
4. Чл. 62 предлагаме да придобие следната редакция:
“Чл. 62. (1) Професионалното обучение на възрастни се
осъществява в съответствие с годишния план по чл. 30, ал. 4.
(2) Професионално и мотивационно обучение на възрастни се
осъществява от лицензирани центрове за професионално обучение при
условия и по ред, определени с правилника за прилагане на този закон.”
5. Предлагаме чл. 70 да придобие следната редакция:
“Чл. 70. (1) Чужденец може да работи по трудово правоотношение
или като командирован в Република България въз основа на разрешение
за работа или по силата на международен договор, по който Република
България е страна.
(2) Разрешението по ал. 1 се дава по искане на местен работодател
от Агенцията по трудовата заетост.
(3) Не се изисква разрешение за работа на чужденци:
1. с постоянно пребиваване в Република България;
2. с предоставено право на убежище;
3. със статус на бежанец”;
4. в случаите, предвидени в международен договор, по който
Република България е страна.
(4) Условията и редът за допускане на командировани чужденци на работа в Република България се определят от Министерския съвет.”
42. Предлагаме чл. 77 да придобие следната редакция:
“Чл. 77. Работодателите, работниците и служителите,
организациите на работодателите и на работниците и служителите, както
и лицата, които търсят работа, имат право да сигнализират
Изпълнителната агенция “Главна инспекция по труда” за извършени
нарушения на този закон и на международните договори в областта на
трудовата заетост, които са в сила за Република България.”
43. В чл. 78, т. 2 да придобие следното съдържание:
“2. да спира изпълнението на незаконни решения или нареждания
на работодател или длъжностно лице в областта на трудовата заетост по
този закон.”
44. Заглавието на раздел II от Глава Девета би трябвало да бъде
“Административнонаказателни разпоредби”, както е общоприето в
останалите закони.
45. В чл. 79-84 е допуснато смесване на случаите, когато се налагат глоби на физически лица и случаите, когато се налагат имуществени санкции на юридически лица и еднолични търговци.
Тези текстове трябва да се преформулират, като най-напред се
посочат случаите, когато нарушенията се извършват от физически лица,
на които се налагат глоби а след това да се добави “а когато нарушението
е извършено при осъществяване дейността на юридическо лице или на
едноличен търговец се налага имуществена санкция... (посочва се
размерът)”.
46. В чл. 79, ал. 1 предлагаме думите “на контролните органи” да
отпаднат
47. Чл. 81 - в ал. 1 и 2 предлагаме думите “регистрирани по
българското законодателство и извършващи” и думите “и услуги” да
отпаднат.
48. Чл. 82 - предлагаме думите “по трудов договор”, ”в размер,
определен” и текстът след думата “България” до края да отпаднат.
49. В чл. 82 предлагаме размерът на санкцията да се посочи в този
закон, вместо да се препраща към друг закон . Препращането затруднява
правоприлагането макар и в двата случая санкциите да са еднакви по
размер.
50. Чл. 84 - предлагаме изразът “които не по предназначение
използват предоставените им целеви средства на основание на глави
шеста и седма” да се замени е израза “които използуват предоставените
им по глави шеста и седма целеви средства не по предназначение”.
51. В чл. 85 предлагаме:
а) ал. 1 да придобие следната редакция:
“(1) Нарушенията се установяват с актове, съставени от
длъжностни лица на държавните контролни органи определени от техните ръководители.”
Тази промяна в текста на ал. 1 се налага от обстоятелството, че
актовете за установяване на нарушенията се съставят от длъжностни лица
(служители), а не от органи.
б) в ал. 4 думата “администрират” да бъде заменена е думата
“управляват”;
в) ал. 4 трябва да отпадне. Глобите и имуществените санкции се
налагат за неизпълнение на публичноправни задължения, т.е. на
задължения към държавата. За глобите това е очевидно и безспорно. За
имуществените санкции в чл. 83 от Закона за административните
нарушения и наказания изрично е казано, че те се налагат “за
неизпълнение на задължения към държавата” при осъществяване на
дейността на юридически лица и еднолични търговци.
За това сумите, събрани при изпълнение на наложени наказания
глоби и на имуществени санкции, трябва да постъпват в държавни
бюджет.
52. В Допълнителна разпоредба предлагаме следните изменения:
а) § 1 да се обсъди въпросът за отпадането на точки: 11, 12, 13, 14,
17, 18, 19, 20, 21, 23, 24, 26, 27, 28;
б) точка 2 да придобие следната редакция:
“2. “Продължително безработен” е безработен, регистриран в
местното поделение на Агенцията по трудовата заетост повече от 12
месеца.”
в) точка 4 да придобие следната редакция:
“4. “Подходяща работа” е тази, която съответствува на
образованието и квалификацията на лицето, както и на здравословното му състояние, възрастта и пола, ако те са условие за изпълнението на
работата, и ако се намира в населеното място по постоянния му адрес или
до 30 км извън него, при условие че има подходящ обществен транспорт
за общо ползуване.”
53. § 7:
а) Изразът “дейност на свободна практика” да бъде заменен с
израза “самостоятелна стопанска дейност”.
б) В т. 1, б. “б” точка 15 да добие следната редакция:
“15. желае да извършва самостоятелна стопанска дейност след
разрешение от Министерството на труда и социалната политика.”;