Консултативен съвет по законодателството

---

ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И
НАУКАТА
Г-н Асен Дурмишев
СТАНОВИЩЕ
Относно: Законопроекта за изменение и допълнение на
Закона за степента на образование, образователния минимум и учебния план, № 202-01-16/01.04.2002 г., внесен от Министерския съвет
На 11 април 2002 г., на свое заседание Направлението по конституционно, административно и финансово право на Консултативния съвет по законодателството при Народното събрание, обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за степента на образование, образователния минимум и учебния план, внесен от Министерския съвет. В резултат на станалите разисквания Консултативният съвет предлага следните по-важни бележки за подобряване на законопроекта.

I. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ
1. Работата върху този законопроект е повод за поредно констатиране на необходимостта от едновременно разглеждане на блок от законопроекти със сходно или сродно съдържание. Едва тогава би се постигнала хармония в правнонормативните решения и би се избегнала колизия в съответната правна уредба, която винаги води до противоречива и деформирана практика по приложението й. В конкретния случай целесъобразно би било едновременното разглеждане на този законопроект със законопроекти за изменение и допълнение на законите, уреждащи:
а) висшето образование;
б) професионалното обучение;
в) народната просвета.
2. Нормативната уредба на този закон не може и не бива да надхвърля неговото предметно съдържание - степента на образование, общообразователния минимум и учебния план. Останалата проблематика в сферата на образованието засега е предмет на други закони. Ако това състояние на законодателната уредба бъде преценено за неудовлетворително, то може да бъде обект на концептуално преосмисляне и да доведе до други решения по отношение броя и предметното съдържание на съответните закони. Но дотогава подобно навлизане в предмета на друг закон е недопустимо и в този смисъл - нежелателно.
3. Поставил си за цел отстраняване на съществените противоречия (вж. Мотиви IV), този законопроект рискува да внесе на свой ред противоречиви елементи в понятийния апарат на закона. Това налага още един аналитичен прочит на закона и внимателно съпоставяне с параграфите на законопроекта за изменението и допълнението му.

II. КОНКРЕТНИ БЕЛЕЖКИ
1. По § 1, т. 4 - нова.
Продължителността на етапите в основните степени на обучение (начален - I-IV клас) и прогимназиален (V-VIII клас) не съвпада с професионалното обучение, което се предвижда да започне в средата на втория етап. Целесъобразно ли е това и кое го налага? Какъв ще бъде статутът на придобитото образование от лице, завършило VI клас, което не продължава професионално обучение в VII и VIII клас? В този случай очевидно то не може да претендира за завършено основно образование. Би могло да се помисли дали не е по-целесъобразно професионалното обучение да започне успоредно с общообразователното обучение от V клас, като след VI клас то преобладава като обем и съдържание. В такъв случай степента, съответният етап и професионалното обучение ще съвпаднат.
2. По § 2, т. 1, ал. 4 - нова.
Тази разпоредба е чужда по същество на предмета на този закон. Наред с това в систематично отношение тя не може да бъде отнесена тук, доколкото текст с аналогичен предмет, но с друго съдържание съществува в Закона за висшето образование (чл. 68, ал. 1). Най-сетне предлаганото решение засяга въпроса за правните последици от действието на принципа за академична автономия, макар и предвиденото тук да е редактирано само като възможност.
По тези съображения, въпросният текст - ал. 4 - нова - следва да отпадне. Изказани бяха и съображения по същество: според някои членове на направлението, трябва да остане сегашното законово разрешение (провеждане на конкурс), а според други - въпросът трябва да се решава от академичните съвети на висшите училища.
3. Внесената нова терминология в този законопроект — етапи и степени на етапите на образованието, следва да бъдат релефно изразени

по начин, който дава ясна и точна представа за тяхното съдържание. Ако се прецени, това би могло да се постигне и чрез графично представяне на въпросните етапи и степени. Същото се отнася и до изискванията за учебните планове по различните блокове предмети (дисциплини) за
а) задължителна подготовка;
б) задължителноизборна подготовка;
в) свободноизбираема подготовка.
4. По § 5, т. 2 - нова т. 5.
Обяснителните думи, с които започва текстът трябва да отпаднат, като т. 5 придобие следния вид:
“5. описание на организацията на обучението в съответното
училище.”
По този начин се получава еднаквост във възприетия изказ в предходните точки на чл. 17 на закона и се внася яснота и конкретност в самото изискване.
5. По § 6, т. 5, ал. 5 - нова.
Въпросният текст е нова норма на съществуващия' чл. 18, но тя има отношение и към чл. 13 и чл. 14 на закона. Синхронът в съдържанието на трите текста - новата ал. 5 и съществуващите чл. 13 и чл. 14, е абсолютно необходим. По този начин ще се внесе яснота относно обема и характера на предвидените там правомощия на министъра на образованието и науката, както и срока или периодичността, в която са допустими и възможни промени в учебните планове.