ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ ДОКЛАД
Относно: Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за здравето, № 302-01-35, внесен от Министерски съвет на 07.07.2003г.

---

ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ ДОКЛАД
Относно: Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за здравето, № 302-01-35, внесен от Министерски съвет на 07.07.2003г.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,
На няколко свои заседания Комисията по здравеопазване преразгледа отложените текстове на чл. 53, 70, 77, 79, 84, 91, 97, 102-114, 123, 124, 125, 178, 188, 189, 196, 197 и § 22 (по номерация на Комисията) от доклада за второ четене на законопроекта за здравето, внесен под № 453-10-11/ 10.05.2004г.
Комисията предлага и прегласуване на текстовете на чл. 23, 24, 51, 78, 185, 220,
233 (по номерация на Комисията) от доклада.
1. Предложение на Комисията за прегласуване на чл. 23 в следната редакция:
“Чл. 23 (1) Националните центрове по проблемите на общественото здраве
осъществяват дейности по:
1. провеждане на проучвания, оценки, експертизи, анализи и прогнози
в областта на опазване на общественото здраве;
2. предотвратяване, ограничаване и ликвидиране на епидемии от
заразни болести;
3. организиране, управление и координация на медицинската помощ
при бедствия, аварии и катастрофи на територията на Република България;
4. оценка на риска и неблагоприятното влияние на факторите на
жизнената среда върху индивидуалното, семейното и общественото здраве;
5. лабораторни изследвания и експертизи;
6. защита на лицата от действието на йонизиращите лъчения;
7. промоция на здраве и интегрирана профилактика на болестите;
8. експертна и консултативна помощ на РИОКОЗ;
9. експертна, консултативна и методическа помощ на лечебните и
здравни заведения;
10. планиране и провеждане на научна и научно-приложна дейност;
1

11. държавен здравен контрол в случаите, предвидени в закон;
12. учебна дейност.
(2) Устройството и дейността на отделните национални центрове по
проблемите на обществено здраве се уреждат с правилник на министъра на
здравеопазването.”
2. Предложение на Комисията за прегласуване на чл. 24 в следната редакция:
“Чл. 24 (1) Приходите на националните центрове по проблемите на
общественото здраве се формират от:
1. субсидии от републиканския бюджет;
2. дарения и завещания;
3. други бюджетни приходи от:
а) платени услуги, поискани от физически или юридически лица,
определени с наредба на министъра на здравеопазването;
б) научноизследователска и експертна дейност;
в) такси за следдипломно обучение.
(2) Средствата по ал. 1, т. 3 постъпват в Министерството на
здравеопазването, включват се по бюджетите на националните центрове и се
разпределят както следва:
1. не по-малко от 60 на сто за придобиване на дълготрайни материални
активи за съответния национален център;
2. до 40 на сто за материално стимулиране на работещите в съответния
национален център.”
3. Предложение на Комисията за прегласуване на чл. 51 в следната редакция:
“Чл. 51. С разрешение на главния държавен инспектор при етикетирането
производителите и вносителите могат да не посочват една или повече от
съставките на козметичен продукт за период от 5 години с цел запазване на
търговската тайна.”
4. Комисията предлага да се подкрепи текста на чл. 53 в редакцията, посочена от
нея в основния доклад:
Чл. 53. (1) Производителят или вносителят на козметичния продукт
уведомява своевременно главния държавен здравен инспектор за всички промени в
обстоятелствата, при които е издадено разрешението по чл. 51, ал. 1.
(2) При промяна на наименованието на козметичния продукт, съдържащ
необявена съставка, производителят или вносителят уведомяват главния държавен
здравен инспектор не по-късно от 15 дни преди пускането на продукта на пазара.
(3) При установяване на несъответствие с изискванията за безопасност за
здравето на потребителите, както и в случаите на поява на данни от науката и
практиката за здравен риск, свързани с необявената съставка, главният държавен
здравен инспектор може да отнеме издаденото разрешение.
Предложение на народните представители Васил Паница, Теодора Константинова, Стойчо Кацаров, Димитър Игнатов, Борислав Китов:
В чл. 53, ал. 3 думите: “свързани с необявената съставка” се заличават.
2

Комисията не приема предложението.
Предложение на народния представител Атанас Додов:
В чл. 53, ал. 3 думите "може да отнеме" се заменят с "отнема".
Комисията приема предложението.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя за чл. 53 и предлага
следната окончателна редакция:
”Чл. 53. (1) Производителят или вносителят на козметичния продукт
уведомява своевременно главния държавен здравен инспектор за всички промени
в обстоятелствата, при които е издадено разрешението по чл. 51.
(2) При промяна на наименованието на козметичния продукт,
съдържащ необявена съставка, производителят или вносителят уведомяват
главния държавен здравен инспектор не по-късно от 15 дни преди пускането на
продукта на пазара.
(3) При установяване на несъответствие с изискванията за безопасност
за здравето на потребителите, както и в случаите на поява на данни от науката и
практиката за здравен риск, свързани с необявената съставка, главният
държавен здравен инспектор отнема издаденото разрешение.”
5. По чл. 71, който става чл. 70:
Предложение на вносител:
Чл. 71. Когато при лечение или след диагностика с радиоактивни вещества
пациентът се намира в домашни условия, медицинският специалист, отговорен за
лечението или диагностиката, е длъжен да предостави на пациента, а ако той е
недееспособен - на неговия родител, настойник или попечител, писмена инструкция за
ограничаване облъчването на членовете от семейството или на лицата, които се грижат
непосредствено за него.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
редакция на отложения чл.71, който става чл.70:
“Чл. 70. (1) Когато при лечение или след диагностика с радиоактивни
вещества пациентът се намира в домашни условия, медицинският специалист,
отговорен за лечението или диагностиката, е длъжен да предостави на пациента
писмена инструкция за ограничаване облъчването на членовете от семейството
или на лицата, които се грижат непосредствено за него.
(2) Когато пациентът е малолетен или поставен под пълно запрещение,
инструкцията по ал. 1 се предоставя на родителя или настойника му, а когато е
непълнолетен или поставен под ограничено запрещение - на родителя или
попечителя му.”
6. По чл. 78, който става чл. 77:
Предложение на вносител:
Чл. 78. (1) Териториите с категоризирани курортни ресурси и възможности
за изграждане и експлоатация на обекти и съоръжения за профилактика, лечение,
рехабилитация, отдих и туризъм на населението се обявяват за курорт.
3

(2) Курортите с национално значение се обявяват с реше-ние на
Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването, министъра на
икономиката и министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(3) Курортите от местно значение се обявяват със заповед на министъра на
здравеопазването по предложение на съответния общински съвет и областния
управител. Предложението се съгласува с министъра на икономиката, министъра на
околната среда и водите и министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(4) С решението на Министерския съвет, съответно със заповедта на
министъра на здравеопазването, се определят още границите и условията за развитие
на курорта. Тези актове подлежат на обнародване в “Държавен вестник”.
(5) Условията, на които трябва да отговарят курортите с национално или с
местно значение, както и редът за обявяване на курорт от национално или местно
значение се определят с наредба на Министерския съвет.
Предложения на н.п. Валери Димитров
В чл. 78 се правят следните изменения:
а) Ал 1 става единствена и се изменя така:
(1) Териториите с категоризирани курортни ресурси, където има изградени
туристически обекти и инфраструктура, се обявяват за курорти по реда на Закона за
туризма.
б) ал. 2-5 да отпаднат.
Предложението бе оттеглено в хола на дискусията.
Комисията приема по ПРИНЦИП предложението на вносителя и предлага следната
редакция на отложения чл. 78. който става чл. 77:
“Чл. 77. (1) Териториите с категоризирани курортни ресурси и
възможности за изграждане и експлоатация на обекти и съоръжения за
профилактика, лечение, рехабилитация, отдих и туризъм на населението се
обявяват за курорт.
(2) С решение на Министерския съвет се определят границите и
условията за развитие на курорта. Този акт подлежи на обнародване в “Държавен
вестник”.
7. Предложение на Комисията за прегласуване на чл. 79, който става чл. 78 в
следната редакция:
“Чл. 78. Министърът на здравеопазването съвместно с министъра на
регионалното развитие и благоустройството, министъра на икономиката и
министъра на околната среда и водите, определят с наредби условията и реда за:
1. използването и опазването на минералните води, лечебните пелоиди,
крайбрежната плажна ивица и местностите с благоприятни и подходящи за
профилактика, лечение и рехабилитация биоклиматични условия, както и за
определяне капацитета на крайбрежната плажна ивица и на местностите с
благоприятни и подходящи за профилактика, лечение и рехабилитация
биоклиматични условия;
2. утвърждаването на охранителни зони и охранителен режим за
опазване на находищата на лечебните пелоиди, крайбрежната плажна ивица и
4

местностите с благоприятни и подходящи за профилактика, лечение и
рехабилитация биоклиматични условия;
3. утвърждаването на експлоатационни запаси и използва-нето на
лечебните калонаходища;
4. експлоатацията на плажовете по Черноморското крайбрежие.”
8. По чл. 80, който става чл. 79:
Предложение на вносител:
Чл. 80. (1) Лечебните заведения за болнична помощ ползват безвъзмездно
необходимите им количества минерални води и лечебна кал за осъществяване на
своята лечебна дейност, включително в случаите, когато тези курортни ресурси се
отдават по реда на Закона за концесиите.
(2) Редът за ползване на курортните ресурси по ал. 1 се определя с наредба
на Министерския съвет.
(3) Количествата минерална вода по ал. 1 се определят ежегодно по
предложение на министъра на здравеопазването с решение на Министерския съвет.
Предложение на народния представител Светлин Белчилов:
“Чл. 80 /регламентиращ безвъзмездното ползване на минерални води от
лечебни заведения за лечебната им дейност / да отпадне. ”
Комисията приема по принцип предложението.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
редакция на отложения чл. 80. който става чл. 79:
“Чл. 79 (1) Лечебните заведения ползват минерални води и лечебна
кал за осъществяване на своята лечебна дейност, включително в случаите, когато
тези курортни ресурси се отдават по реда на Закона за концесиите.
(2) Количествата минерална вода и лечебна кал по ал. 1 се определят
ежегодно по предложение на министъра на здравеопазването с решение на
Министерския съвет.”
9. По чл. 86, който става чл. 84:
Предложение на вносител:
Чл. 86. (1) Чужденците и лицата без гражданство, на които е разрешено
дългосрочно пребиваване в Република България, се ползват от медицинска помощ по
чл. 83 и 84 наравно с българските граждани.
(2) Извън случаите по ал. 1 чужденците и лицата без гражданство, които
пребивават в Република България, заплащат стойността на оказаната им медицинска
помощ по цени, определени от лечебното заведение, при условия и по ред,
регламентирани с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на външните
работи и министъра на правосъдието.
(3) Чужденците и лицата без гражданство, които пребива-ват краткосрочно
в страната или преминават транзитно през нея, са длъжни да имат сключена здравна
осигуровка или застраховка, покриваща разходите за лечение и болничен престой за
времето на пребиваване в страната, доколкото друго не е предвидено в международен
договор, по който Република България е страна.
5

(4) В случаите, при които задължителната застраховка по ал. 3 се сключва
при влизане в страната, общите условия, минималната застрахователна сума,
минималната застрахователна премия и редът се определят с наредба на Министерския
съвет.
Предложение на народните представители Васил Паница, Теодора
Константинова, Стойчо Кацаров, Димитър Игнатов, Борислав Китов:
Чл. 86 се изменя така:
1. Ал. 1 се променя така:
“(1) Чужденците, на които е разрешено дългосрочно пребиваване в Република
България се ползват от медицинска помощ по чл. 83 и 84 с изключение на ал. 1, т. 1 и т. 3
наравно с българските граждани при условие на реципрочност със съответната страна.
2. Създава се нова алинея (2)
“(2)Чужденците, на които е разрешено дългосрочно пребиваване в Република
България се ползват от медицинска помощ по чл.84. (1), т. 1 и т.З наравно с
българските граждани ”
3. Създава се нова алинея (3)
“(3) Лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно пребиваване
в Република България се ползват от медицинска помощ по чл.83 и 84 наравно с
българските граждани.
4. Досегашната ал. 2 става ал. 4 и се променя така:
(4) - след думите "ал. 1 ” се добавят думите "ал. 2иал.З
Комисията не приема предложението.
Предложение на народния представител Атанас Щерев:
В чл.86, ал.1 изразът "лицата без гражданство ” отпада.
Комисията приема предложението.
Комисията приема по ПРИНЦИП предложението на вносителя и предлага следната
редакция на отложения чл. 86. който става чл. 84;
“Чл. 84. (1) Чужденците, на които е разрешено дългосрочно
пребиваване в Република България, с изключение на лицата по чл. 24, ал. 1, т. 5,
7, 8, 9,10,13,14 и 16 от Закона за чужденците в република България, се ползват с
медицинска помощ по чл. 82 и чл. 83 наравно с българските граждани.
(2) Извън случаите по ал. 1 чужденците, които пребивават в Република
България, заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ по цени,
определени от лечебното заведение, при условия и по ред, регламентирани с
наредба на министъра на здравеопазването, министъра на външните работи и
министъра на правосъдието.
(3) Чужденците, които пребивават краткосрочно в страната или
преминават транзитно през нея, са длъжни да имат сключена здравна осигуровка
или застраховка, покриваща разходите за лечение и болничен престой за времето
на пребиваване в страната, доколкото друго не е предвидено в международен
договор, по който Република България е страна.
(4) В случаите, при които задължителната застраховка по ал. 3 се
сключва при влизане в страната, общите условия, минималната застрахователна
6

сума, минималната застрахователна премия и редът се определят с наредба на
Министерския съвет.”
10. По чл. 93, който става чл. 91:
Предложение на вносител:
Чл. 93. (1) Пациентът, съответно негов родител, настой-ник или попечител
или лицето по чл. 166, ал. 3, може да откаже по всяко време предложената медицинска
помощ или продължаването на започнатата медицинска дейност.
(2) Отказът по ал. 1 се удостоверява в медицинската документация с
подписи на лицето и на лекуващия лекар.
(3) Ако пациентът, съответно негов родител, настойник или попечител или
лицето по чл. 166, ал. 3, не е в състояние или откаже да удостовери писмено отказа по
ал. 1, това се удостоверява с подпис на лекуващия лекар и на свидетел.
Предложение на н.п. Кръстьо Петков
В чл. 93:
ал. 1 да бъде редактирана както следва:
"Пациентът, съответно законният му представител (попечител) или други
компетентни органи, в случаи определени с този закон, могат да откажат пълно ши
частично по всяко време предложената медицинска помощ ши продължаване на
започната медицинска дейност, при условие че са му били разяснени последствията
от такава стъпка на отказ."
Създава се нова алинея:
"Пълният ши частичен отказ на пациента да му бъде оказана медицинска помощ ши
тя да бъде продължена, както и обръщането му за алтернативна медицинска помощ,
не могат да бъдат причина за ограничаване на неговите права, предвидени в тази
глава на закона и не може да влия на отношението лекар - пациент."
Комисията не приема предложението.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
редакция на отложения чл. 93. който става чл. 91:
“Чл. 91. (1) Пациентът, съответно негов родител, настойник или попечител
или лицето по чл. 164, ал. 3, може да откаже по всяко време предложената
медицинска помощ или продължаването на започнатата медицинска дейност.
(2) Отказът по ал. 1 се удостоверява в медицинската документация с
подписи на лицето.
(3) Ако пациентът, съответно негов родител, настойник или попечител или
лицето по чл. 164, ал. 3, не е в състояние или откаже да удостовери писмено отказа
по ал. 1, това се удостоверява с подпис на лекуващия лекар и на свидетел.
(4) В случаите, когато по ал. 1 е налице отказ от родител, настойник или
попечител и е застрашен живота на пациента, ръководителят на лечебното
заведение може да вземе решение за осъществяване на животоспасяващо
лечение.”
11. По чл. 99, който става чл. 97:
Предложение на вносител:
7

Чл. 99. (1) Палиативните медицински грижи включват:
1. медицинско наблюдение;
2. здравни грижи, насочени към поддържане на основни физиологични
функции, премахване на болката и психоемоционалните ефекти на болестта;
3. морална подкрепа на пациента и неговите близки.
(2) Палиативни медицински грижи се оказват от личния лекар, от лечебни
заведения за извънболнична и болнична помощ, от диспансери и хосписи.
(3) Оказването на палиативни медицински грижи може да се организира и
финансира от хуманитарни неправителствени граждански организации, официално
признатите вероизповедания, Българския Червен кръст и други физически и
юридически лица.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
редакция на отложения чл. 99. който става чл. 97:
“Чл. 97 (1) Палиативните медицински грижи включват:
1. медицинско наблюдение;
2. здравни грижи, насочени към обгрижване на пациента, премахване
на болката и психоемоционалните ефекти на болестта;
3. морална подкрепа на пациента и неговите близки.
(2) Палиативни медицински грижи се оказват от личния лекар, от лечебни
заведения за извънболнична и болнична помощ, от диспансери и хосписи.
(3) Изискванията за оказване на палиативни медицински грижи се
определят с наредба на министъра на здравеопазването.”
12. Предложение на Комисията за раздел IV “Медицинска експертиза”:
12.1 По наименованието на раздел IV “Медицинска експертиза”
Предложение на вносител:
Раздел IV
Медицинска експертиза
Предложение на народния представител Атанас Щерев:
Раздел IV “ Медицинска експертиза ” отпада.
Предложението бе оттеглено в хода на дискусията.
Комисията предлага на Народното събрание да подкрепи наименованието на
раздел IV “Медицинска експертиза”.
12.2 По чл. 104, който става чл. 102:
Предложение на вносителя:
Чл. 104. (1) За установяване степента на намалена работоспособност и за
потвърждаване на професионална болест се извършва медицинска експертиза.
(2) Медицинската експертиза се организира и ръководи от министъра на
здравеопазването и от регионалните центрове по здравеопазване.
8

(3) Степента на трайно намалената работоспособност и степента на
намалената възможност за социална адаптация на децата до 16 години се определят в
проценти спрямо възможностите на здравия човек.
(4) Принципите и критериите на медицинската експертиза, както и редът за
установяване степента на намалена работоспособност и за потвърждаване на
професионална болест се определят с наредби на Министерския съвет.
Комисията приема по ПРИНЦИП предложението на вносителя и предлага следната
редакция на отложения чл. 104. който става чл. 102:
“Чл. 102. (1) За установяване степента на намалена работоспособност и
за потвърждаване на професионална болест се извършва медицинска експертиза.
(2) Медицинската експертиза се организира и ръководи от министъра
на здравеопазването и от регионалните центрове по здравеопазване.
(3) Степента на трайно намалената работоспособност и степента на
намалената възможност за социална адаптация на децата до 16 години се
определят в проценти спрямо възможностите на здравия човек.
(4) Степента на трайно намалена работоспособност на лица,
навършили 65-годишна възраст се определя пожизнено. Преосвидетелстване на
тези лица може да се извърши по тяхно искане или по искане на контролните
органи на медицинската експертиза.
(5) Принципите и критериите на медицинската експертиза, както и
редът за установяване степента на намалена работоспособност и за
потвърждаване на професионална болест се определят с наредби на
Министерския съвет.”
12.2. Комисията предлага на Народното събрание да подкрепи останалите
текстове от раздел IV “Медицинска експертиза” в редакцията, предложена от нея
в основния доклад:
Чл. 105. (1) Към Министерския съвет се създава Национален съвет по
медицинска експертиза със следните правомощия:
1. разработва и представя на Министерския съвет становища по
националната здравна политика, свързани с медицинската експертиза;
2. осъществява координация на дейностите между държавни органи във
връзка с медицинската експертиза;
3. анализира информация за дейността, развитието и състоянието на
медицинската експертиза в страната;
4. разработва и представя за приемане от Министерския съвет проекти за
изменение и допълнение на нормативни актове, свързани с медицинската експертиза.
(2) Съставът на Националния съвет по медицинска експертиза включва:
заместник министър-председател, който е председател на съвета, министъра на
здравеопазването, министъра на труда и социалната политика, министъра на
финансите, управителя на НОИ, директора на НЗОК и директора на НЕЛК.
(3) Устройството и дейността на съвета по ал. 1 се уреждат с правилник на
Министерския съвет.
Предложение на народния представител Атанас Додов:
В чл. 105 се правят следните изменения и допълнения:
9

1. В ал. 1, т. 2 след думите "държавни органи" се добавя "и съсловните
организации на лекари и стоматолози";
2. Вал. 1 се създава т. 5:
"5. разработва методика за контрол върху дейността на органите на
медицинската експертиза, която се приема от Министерския съвет.".
3. В ал. 2 думите "и директора на НЕЛК” се заменят с "директора на
НЕЛК и председателите на Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в
България".
Предложението по т.1 бе оттеглено от н. пр. Ат. Додов в хода на дискусията, а
Комисията приема по ПРИНЦИП предложението по т. 2 и т. 3.
Комисията према по принцип предложението на вносителя и предлага следната
окончателна редакция за чл.105, който става чл.103:
“Чл. 103. (1) Към Министерския съвет се създава Национален съвет по
медицинска експертиза със следните правомощия:
1. разработва и представя на Министерския съвет становища по
националната здравна политика, свързани с медицинската експертиза;
2. осъществява координация на дейностите между държавни органи
във връзка с медицинската експертиза;
3. анализира информация за дейността, развитието и състоянието на
медицинската експертиза в страната;
4. разработва и представя за приемане от Министерския съвет проекти
за изменение и допълнение на нормативни актове, свързани с медицинската
експертиза.
5. разработва методика за финансиране и контрол върху дейността на
органите на медицинската експертиза, която се приема от Министерския съвет.
(2) Съставът на Националния съвет по медицинска експертиза
включва: заместник министър-председател, който е председател на съвета,
министъра на здравеопазването, министъра на труда и социалната политика,
министъра на финансите, управителя на НОИ, директора на НЗОК и директора
на НЕЛК.
(3) Устройството и дейността на съвета по ал. 1 се уреждат с правилник
на Министерския съвет.”
Чл. 106. (1) Медицинската експертиза на работоспособността включва
експертиза на временната неработоспособност и експертиза на трайно намалената
работоспособност.
(2) Експертизата на временната неработоспособност се извършва от
лекуващия лекар, лекарски консултативни комисии (ЛКК), териториални експертни
лекарски комисии (ТЕЛК) и от НЕЛК.
(3) Експертизата на трайно намалената работоспособност и
професионалните болести се извършва от ТЕЛК и НЕЛК.
(4) Експертизата на степента на намалената възможност за социална
адаптация на децата до 16 години се осъществява от ТЕЛК с участието на специалисти
по детски болести.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
редакция за чл.106. който става чл.104:
10

“Чл. 104. (1) Медицинската експертиза на работоспособността включва
експертиза на временната неработоспособност и експертиза на трайно
намалената работоспособност.
(2) Експертизата на временната неработоспособност се извършва от
лекуващия лекар, лекарски консултативни комисии (ЛКК), териториални
експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и от НЕЛК.
(3) Експертизата на трайно намалената работоспособност и
професионалните болести се извършва от ТЕЛК и НЕЛК.
(4) Експертизата на степента на намалената възможност за социална
адаптация на децата до 16 години се осъществява от ТЕЛК с участието на
специалисти по детски болести и социални работници.”
Предложение на народния представител Атанас Додов:
Създава се чл. 106 а:
“Чл. 106 а (1) Лекарските консултативни комисии се разкриват и закриват
със заповед директорите на Регионалните центрове по здравеопазване в лечебни
заведения за извънболнична и болнична помощ по предложение на ръководителя на
съответно лечебно заведение.
(2) В лечебните заведения за болнична помощ към Министерството на
вътрешните работи, Министерството на отбраната, Министерството на
транспорта и съобщенията, Министерския съвет и към Министерството на
правосъдието и в лечебните заведения -Университетски болници, съставите на
ЛКК се определят със заповед на съответния ръководител на лечебното заведение.
(3) Лекарските консултативни комисии са общи и специализирани. В състава на ЛКК
влизат не по-малко от двама постоянни членове - лекари с призната специалност,
включително един председател."
Комисията приема по принцип предложението и предлага следната редакция за
чл.10ба. който става чл.105:
“Чл. 105 (1) Лекарските консултативни комисии се разкриват и закриват
със заповед директорите на Регионалните центрове по здравеопазване в
лечебни заведения за извънболнична и болнична помощ по предложение на
ръководителя на съответно лечебно заведение.
(2) В лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните
заведения и университетските болници, съставите на ЛКК се определят със
заповед на съответния ръководител на лечебното заведение.
(3) Лекарските консултативни комисии са общи и специализирани. В
състава на ЛКК влизат не по-малко от двама постоянни членове - лекари с
призната специалност, включително един председател.”
Чл. 107. (1) Териториалните експертни лекарски комисии се откриват и
закриват от директорите на регионалните центрове по здравеопазване съгласувано с
министъра на здравеопазването към държавни и общински лечебни заведения за
болнична помощ и диспансери.
(2) Териториалните експертни лекарски комисии са структурни звена на
лечебните заведения, към които са открити.
(3) В състава на всяка ТЕЛК задължително се включва лекар - представител
на НОИ, определен със заповед на ръководителя на съответното териториално
поделение на НОИ.
11

Комисията приема предложението на вносителя и предлага следната редакция за
чл.107, който става чл.106:
”Чл. 106. (1) Териториалните експертни лекарски комисии се откриват
и закриват от директорите на регионалните центрове по здравеопазване
съгласувано с министъра на здравеопазването към държавни и общински лечебни
заведения за болнична помощ и диспансери.
(2) Териториалните експертни лекарски комисии са структурни звена
на лечебните заведения, към които са открити.
(3) В състава на всяка ТЕЛК задължително се включват лекар -
представител на съответното териториално поделение на НОИ, определен със
заповед на ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ и
представител на регионална дирекция за социално подпомагане, определен със
заповед на директора на съответната регионална дирекция за социално
подпомагане.”
Чл. 108. (1) В съставите на ТЕЛК и НЕЛК работят лекари с призната
специалност и с не по-малко от 10 години трудов стаж по съответния профил.
(2) Членовете на ТЕЛК и НЕЛК не могат да упражняват дейности, които
подлежат на техен контрол, и да извършват консултативна дейност, свързана с
експертиза на временната и трайната неработоспособност.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
редакция за чл.108, който става чл.107:
”Чл. 107. (1) В съставите на ТЕЛК и НЕЛК работят лекари с призната
специалност и с не по-малко от 10 години трудов стаж по съответния профил.
(2) В специализираните състави на НЕЛК задължително се включва
лекар - представител на НОИ, определен със заповед на управителя на НОИ.”
(3) Членовете на ТЕЛК и НЕЛК не могат да упражняват дейности,
които подлежат на техен контрол, и да извършват консултативна дейност,
свързана с експертиза на временната и трайната неработоспособност.”
Чл. 109. (1) За осъществяване дейността на ТЕЛК директорът на лечебното
заведение сключва договор за финансиране с министъра на здравеопазването.
(2) Високоспециализираните и скъпоструващите медико-диагностични
изследвания, свързани с процеса на медицинската експертиза на работоспособността,
по искане на ТЕЛК и НЕЛК се финансират от НЗОК в рамките на годишния й бюджет.
Комисията приема предложението на вносителя за чл.109, който става чл.108.
Чл. 110. (1) Дейността по регистрация, обработка и съхраняване на здравна
информация за освидетелстваните от ТЕЛК и НЕЛК лица се осъществява от
регионални регистри на медицинските експертизи (РРМЕ).
(2) Регионалните регистри на медицинските експертизи са структурни звена
на регионалните центрове по здравеопазване.
(3) Медицинската документация на лицата, освидетелствани от ТЕЛК и
НЕЛК, на които е определен процент на трайно намалена работоспособност, се
съхранява 40 години от последното решение на ТЕЛК (НЕЛК), а на всички останали
лица - 5 години.
(4) Препис от решенията на ТЕЛК и НЕЛК се изпраща в Националния
център за здравна информация.
12

Комисията приема по ПРИНЦИП предложението и предлага следната редакция за
чл.110, който става чл.109:
”Чл. 109. (1) Дейността по регистрация, обработка и съхраняване на
здравна информация за освидетелстваните от ТЕЛК и НЕЛК лица се осъществява
от регионални картотеки на медицинските експертизи (РРМЕ).
(2) Регионалните картотеки на медицинските експертизи са структурни
звена на регионалните центрове по здравеопазване.
(3) Медицинската документация на лицата, освидетелствани от ТЕЛК
и НЕЛК, на които е определен процент на трайно намалена работоспособност, се
съхранява 40 години от последното решение на ТЕЛК (НЕЛК), а на всички
останали лица - 5 години.
(4) Препис от решенията на ТЕЛК и НЕЛК се изпраща в Националния
център за здравна информация.”
Чл. 111. Устройството и организацията на работа на органите на
медицинската експертиза по чл. 106 и на РРМЕ се определят с правилник на
Министерския съвет.
Комисията приема предложението на вносителя за чл.111. който става чл.110.
Чл. 112. Контрол върху медицинската експертиза се осъществява от
Националния съвет по медицинска експертиза, от министъра на здравеопазването,
НЗОК, НОИ, регионалните съвети по чл. 113 и от регионалните центрове по
здравеопазване.
Комисията приема по принцип предложение това вносителя и предлага следната
редакция за чл.112. който става чл.111:
“Чл. 111. Контрол върху медицинската експертиза се осъществява от
Националния съвет по медицинска експертиза, от министъра на
здравеопазването, министъра на труда и социалната политика, НЗОК, НОИ,
регионалните съвети по чл. 112 и от регионалните центрове по здравеопазване.”
Чл. 113. (1) За контрол върху актовете, издадени от органите за експертиза
на временната неработоспособност, със заповед на директора на съответния
регионален център по здравеопазване се създава регионален съвет, който включва
представители на регионалния център по здравеопазване, териториалното поделение
на НОИ и РЗОК.
(2) Регионалният съвет анализира и контролира дейностите по експертиза
на временната неработоспособност, осъществявани от лекуващите лекари, ЛКК и
ТЕЛК. Организацията на дейността на съвета се определя с правилник, издаден от
министъра на здравеопазването съвместно с управителя на НОИ.
(3) По предложение на заинтересуваните лица и организации
(освидетелстваните, осигурителите, териториалните поделения на НОИ и НЗОК)
регионалният съвет извършва проверка за спазване на изискванията и реда при
издаване на решения за временна неработоспособност от лекуващите лекари и ТЕЛК.
13

(4) При установяване на нарушение при издаване на експертните решения
за временна неработоспособност регионалният съвет уведомява писмено
висшестоящия орган по експертиза на работоспособността и заинтересуваните лица и
организации (освидетелстваните, осигурителите, териториалните поделения на НОИ и
НЗОК).
Предложение на народния представител Атанас Додов:
В чл. 113 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 4:
“(4) Регионалният съвет извършва и служебни проверки на 2 % от
издадените на територията на съответната област решения за временна
неработоспособност, избрани по случаен признак."
2. досегашната ал. 4 става ал. 5.
Комисията приема по принцип предложението на н. пр. Атанас Додов.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
редакция за чл.113, който става чл.112:
“Чл. 112. (1) За контрол върху актовете, издадени от органите за
експертиза на временната неработоспособност, със заповед на директора на
съответния регионален център по здравеопазване се създава регионален съвет,
който включва представители на регионалния център по здравеопазване,
териториалното поделение на НОИ и РЗОК. Регионалният съвет извършва и
служебни проверки на не по-малко от 2 % от издадените на територията на
съответната област решения за временна неработоспособност, избрани по случаен
признак.
(2) Регионалният съвет анализира и контролира дейностите по
експертиза на временната неработоспособност, осъществявани от лекуващите
лекари, ЛКК и ТЕЛК. Организацията на дейността на съвета се определя с
правилник, издаден от министъра на здравеопазването съвместно с управителя на
НОИ.
(3) По предложение на заинтересуваните лица и организации
(освидетелстваните, осигурителите, териториалните поделения на НОИ и НЗОК)
регионалният съвет извършва проверка за спазване на изискванията и реда при
издаване на решения за временна неработоспособност от лекуващите лекари и
ТЕЛК.
(4) При установяване на нарушение при издаване на експертните
решения за временна неработоспособност регионалният съвет уведомява писмено
висшестоящия орган по експертиза на работоспособността и заинтересуваните
лица и организации (освидетелстваните, осигурителите, териториалните
поделения на НОИ и НЗОК).”
Чл. 114. Районната здравноосигурителна каса има право да прекрати
договора за оказване на медицинска помощ с изпълнител, който е извършил
нарушение на изискванията и реда за експертиза на работоспособността.
Комисията не приема предложението на вносителя и предлага чл. 114 ла отпадне.
14

Чл. 115. (1) Обжалванията и възраженията от страна на заинтересуваните
лица и органи (освидетелстваните, осигурителите, НОИ и органите на медицинската
експертиза на работоспособността) се правят:
1. срещу решенията на лекуващия лекар - в 14-дневен срок от получаването
им пред лекарската консултативна комисия;
2. срещу решенията на ЛКК - в 14-дневен срок от получаването им пред
ТЕЛК;
3. срещу решенията на ТЕЛК - в 14-дневен срок от получаването им пред
НЕЛК;
4. срещу решенията на НЕЛК - пред Софийския градски съд по реда на
Закона за административното производство.
(2) Заинтересуваните лица и организации (освидетелства-ните,
осигурителите, териториалните поделения на НОИ и НЗОК) могат да обжалват в 14-
дневен срок решения на ЛКК, с които се нарушават изискванията и редът при издаване
на експертни решения за временна неработоспособност, и пред регионалния съвет по
чл. 113.
(3) Регионалният съвет се произнася по жалбите в 10-дневен срок след
повторна експертиза на временната неработоспособност, извършена от определена от
него специализирана ЛКК съобразно вида на заболяването.
(4) В случаите на установено нарушение при издаването му регионалният
съвет отменя обжалваното експертно решение, като работоспособността се установява
с решението на повторната експертиза.
(5) Решението на регионалния съвет за отменяне на експертното решение и
решението на повторната експертиза се изпращат на заинтересуваните от експертизата
лица (освидетелстваните, осигурителите и НОИ), както и на РЗОК.
(6) Обжалването на решението на ЛКК по реда на ал. 2 е пречка за
обжалването му по реда на ал. 1, т. 2.
(7) Решението на регионалния съвет за отхвърляне на жалбата не е пречка за
обжалване решението на ЛКК пред ТЕЛК по реда на ал. 1, т. 2. В този случай срокът
започва да тече от получаването на решението на регионалния съвет.
(8) Решението на повторната експертиза може да се обжалва по реда на ал.
1, т. 2.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага слегната
редакция за чл.115. който става чл.113:
”Чл. 113. (1) Обжалванията и възраженията от страна на заинтересуваните
лица и органи (освидетелстваните, осигурителите, НОИ, Агенцията за социално
подпомагане, фонд “Рехабилитация и социална интеграция и органите на
медицинската експертиза на работоспособността) се правят:
1. срещу решенията на лекуващия лекар - в 14-дневен срок от
получаването им пред лекарската консултативна комисия;
2. срещу решенията на ЛКК - в 14-дневен срок от получаването им пред
ТЕЛК;
3. срещу решенията на ТЕЛК - в 14-дневен срок от получаването им
пред НЕЛК; .
4. срещу решенията на НЕЛК - пред Софийския градски съд по реда на
Закона за административното производство.
15

(2) Заинтересуваните лица и организации (освидетелства-ните,
осигурителите, териториалните поделения на НОИ и НЗОК) могат да обжалват в
14-дневен срок решения на ЛКК, с които се нарушават изискванията и редът при
издаване на експертни решения за временна неработоспособност, и пред
регионалния съвет по чл. 112.
(3) Регионалният съвет се произнася по жалбите в 10-дневен срок след
повторна експертиза на временната неработоспособност, извършена от
определена от него специализирана ЛКК съобразно вида на заболяването.
(4) В случаите на установено нарушение при издаването му
регионалният съвет отменя обжалваното експертно решение, като
работоспособността се установява с решението на повторната експертиза.
(5) Решението на регионалния съвет за отменяне на експертното
решение и решението на повторната експертиза се изпращат на заинтересуваните
от експертизата лица (освидетелстваните, осигурителите и НОИ), както и на
РЗОК.
(6) Обжалването на решението на ЛКК по реда на ал. 2 е пречка за
обжалването му по реда на ал. 1, т. 2.
(7) Решението на регионалния съвет за отхвърляне на жалбата не е
пречка за обжалване решението на ЛКК пред ТЕЛК по реда на ал. 1, т. 2. В този
случай срокът започва да тече от получаването на решението на регионалния
съвет.
(8) Решението на повторната експертиза може да се обжалва по реда на
ал. 1, т. 2. ”
Чл. 116. (1) Органите на медицинската експертиза могат и по своя
инициатива да отменят или да изменят неправилни решения на по-долустоящите
органи, както и да връщат техните решения за отстраняване на грешки или непълноти
в 3-месечен срок от постановяването им.
(2) Ръководителят на НЕЛК може да разпореди преразглеждане на
неправилни или противоречиви решения на нейните състави в 3-месечен срок от
издаването им.
(3) Решенията на органите на медицинската експертиза, които не са
обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица,
органи и организации в страната.
Комисията приема предложението на вносителя за чл. 116, който става чл.114.
13. По чл. 125, който става чл. 123:
Предложение на вносител:
Чл. 125. (1) В рамките на утвърдените училищни планове се осигурява,
обучение на учениците по:
1. лична хигиена;
2. здравословно хранене;
3. здравословна жизнена среда;
4. здравословен начин на живот;
5. предпазване от инфекциозни болести;
16

6. здравни рискове при тютюнопушене, употреба на алкохол и наркотични
вещества;
7. сексуално поведение и предпазване от полово предавани болести и
СПИН;
8. първа помощ при пострадали.
(2) Обучението на учителите по въпросите по ал. 1 се организира от
министъра на образованието по учебни програми, съгласувани с министъра на
здравеопазването.
(3) Училищните настоятелства организират мероприятия за запознаване на
родителите с проблемите на детското здраве.
Предложение на народния представител Атанас Щерев:
В чл.125, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. думата “училищни ” да се замени с “учебни
2. т. 7 се изменя така:
“7. сексуално поведение, предпазване от полово предавани болести и СПИН и
предпазване от нежелана бременност
Комисията приема предложението.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
редакция на отложения на чл. 125, който става чл. 123:
“Чл. 123. (1) В рамките на утвърдените учебни планове се осигурява
обучение на учениците по:
1. лична хигиена;
2. здравословно хранене;
3. здравословна жизнена среда;
4. здравословен начин на живот;
5. предпазване от инфекциозни болести;
6. здравни рискове при тютюнопушене, употреба на алкохол и
наркотични вещества;
7. сексуално поведение, предпазване от полово предавани болести и
СПИН и предпазване от нежелана бременност;
8. първа помощ при пострадали.
(2) Обучението на лекторите по въпросите по ал. 1 се организира от
министъра на образованието по учебни програми, съгласувани с министъра на
здравеопазването.
(3) Училищните настоятелства организират мероприятия за
запознаване на родителите с проблемите на детското здраве.”
14. По чл. 126, който става чл. 124:
Предложение на вносител:
Чл. 126. (1) За осигуряване на профилактична медицинска и стоматологична
помощ на децата и учениците в детските ясли, детските градини, училищата, домовете
за отглеждане и възпитание на децата, лишени от родителски грижи, и в
специализираните институции за деца веднъж годишно се извършват:
1. профилактичен медицински преглед от лекар;
2. профилактичен стоматологичен преглед.
17

(2) Условията и редът за провеждане на профилактичните прегледи по ал. 1
се определят с наредба на министъра на здравеопазването.
(3) Дейностите по ал. 1 се финансират от НЗОК.
Комисията приема предложението на вносителя по ПРИНЦИП, като предлага
следната редакция на чл. 126, който става чл.124:
“Чл. 124. (1) За осигуряване на профилактична медицинска и
стоматологична помощ на децата и учениците в детските ясли, детските градини,
училищата, домовете за отглеждане и възпитание на децата, лишени от
родителски грижи, и в специализираните институции за деца веднъж годишно се
изискват документи за проведени прегледи или се извършват профилактични
медицински и стоматологични прегледи.
(2) Условията и редът за провеждане на профилактичните прегледи по
ал. 1 се определят с наредба на министъра на здравеопазването.
(3) Дейностите по ал. 1 се финансират от НЗОК.”
15. По чл. 127, който става чл. 125:
Предложение на вносител:
Чл. 127. (1) Профилактичната медицинска помощ на децата, настанени в
домовете за медико-социални грижи за деца, се осъществява от лекари, работещи в
лечебното заведение.
(2) Стоматологичното лечение на децата от специализираните институции
за деца, открити от Министерството на здравеопазването, Министерството на
образованието и науката, Министерството на труда и социалната политика,
Министерството на вътрешните работи и Министерството на правосъдието, както и от
специализираните институции за деца, управлявани от общините, се заплаща от НЗОК.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
редакция на отложения чл. 127, който става чл. 125:
“Чл. 125. (1) Профилактичната медицинска помощ на децата, настанени в
домовете за медико-социални грижи за деца, се осъществява от лекари, работещи
в лечебното заведение.
(2) Стоматологичното лечение, извън обхвата на НРД, на децата от
специализираните институции за деца, открити от Министерството на
здравеопазването, Министерството на образованието и науката, Министерството
на труда и социалната политика, Министерството на вътрешните работи и
Министерството на правосъдието, както и от специализираните институции за
деца, управлявани от общините, се заплаща от съответните ведомства.”
16. Във връзка с последните препоръки на Европейската комисия за промени в
законопроекта за здравето с оглед постигане на пълно съответствие с директивите
за регулираните медицински професии, Комисията по здравеопазване предлага в
Глава седма “Медицинско образование. Медицинска професия. Медицински
научни изследвания върху хора. Медицинска наука” и навсякъде в приетите
текстове наименованието на професионалното направление “Стоматология” и
професионалната титла “стоматолог” да се заменят съответно със “Дентална
медицина” и “Дентален лекар”, а думите “стоматологична”, "стоматологичен” и
“стоматологични” - съответно с “дентална”, “дентален” и “дентални”.
18

17. По чл. 180, който става чл. 178:
Предложение на вносител:
Чл. 180. При връчване на дипломите лекарите и стоматолозите полагат
клетва със следния текст:
“При приемането ми в медицинската професия:
Аз тържествено се вричам да посветя своя живот в служба на хуманизма;
Да отдам на моите учители уважението и признателността, които им
дължа;
Да упражнявам своята професия съвестно и достойно;
Здравето на моя пациент да бъде моя основна грижа;
Да уважавам тайните, които са ми доверени, даже след смъртта на моя
пациент;
Да защитавам с всички сили честта и благородните традиции на
медицинската професия;
Моите колеги да бъдат мои сестри и братя;
Аз няма да позволя съображения за възраст, пол, заболяване или
недъгавост, вероизповедание, етническа и политическа принадлежност, сексуална
ориентация, социално положение и културно равнище да ми оказват въздействие при
изпълнение на моите задължения спрямо моя пациент;
Аз ще отдавам цялото възможно уважение на човешкия живот от неговото
начало, даже когато той е застрашен, и няма да използвам медицинските си знания в
разрез с принципите на хуманизма;
Правя тези обещания тържествено, свободно и честно.”
Комисията приема по ПРИНЦИП предложението на вносителя и предлага следната
редакция на отложения чл. 180. който става чл. 178:
“Чл. 178. (1) При връчване на дипломите всички лекари и стоматолози
полагат Хипократова клетва. Текстът на клетвата се приема от Висшия
медицински съвет.
(2) За лицата, които са граждани на държава-членка на Европейския съюз,
се осигурява подходяща по съдържание и форма клетва.”
18. Предложение на Комисията за прегласуване на чл. 187, който става чл. 185 в
следната редакция:
“Чл. 185 (1) Медицинската професия се упражнява от лица, придобили
медицинска правоспособност.
(2) Лекарите и стоматолозите упражняват медицинската професия при
условията на ал. 1 и чл. 3, ал. 1 от Закона за съсловните организации на лекарите
и стоматолозите.”
19. По чл. 190, който става чл. 188:
Предложение на вносителя:
Чл. 190. Чужденците упражняват медицинска професия в Република
България след полагане на изпит по български език при условия и по ред, определени с
наредба на министъра на образованието и науката и министъра на здравеопазването.
19

Предложение на народния представител Димитър Камбуров:
Чл. 190, ал. 1 се изменя както следва:
"(1) Чужденци упражняват медицинска професия в Република България след
полагане на изпит по български език и по специалността при условие и ред, определени от
Закона за висшето образование и Наредба на министрите на здравеопазването и
образованието ".
Комисията не приема предложението.
Предложение на народните представители Васил Паница, Теодора
Константинова, Стойчо Кацаров, Димитър Игнатов, Борислав Китов:
В чл. 190 в края на изречението се поставя запетая и се добавя текста: “ако
са регистрирани като членове на Българския лекарски съюз, съответно Съюза на
стоматолозите в България. ”
Комисията не приема предложението.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
редакция на отложения чл. 190, който става чл. 188:
“Чл. 188 (1) Чужденците упражняват медицинска професия в Република
България след придобиване на правоспособност по реда на този закон и ако
владеят български език, което се установява по ред, определен с наредба на
министъра на образованието и науката и министъра на здравеопазването.
(2) Извън случаите по ал. 1 право да упражняват медицинска професия
имат и чужденци, поканени за научен обмен между лечебни заведения, при
условия и ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването.”
20. По чл. 191, който става чл. 189:
Предложение на вносителя:
Чл. 191. (1) Лица без придобита правоспособност, притежаващи диплома
за завършено виеше образование по специалности от професионални направления
“Медицина”, “Стоматология”, “Фармация” и “Здравни грижи”, не могат да упражняват
самостоятелно дейност по диагностика, лечение и рехабилитация.
(2) Министърът на здравеопазването определя с наредба професионалната
компетентност на лицата по ал. 1.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
редакция на отложения чл. 191, който става чл. 189:
“Чл. 189. Министърът на здравеопазването определя с наредба
професионалната компетентност на лицата без придобита правоспособност,
притежаващи диплома за завършено виеше образование по специалности от
професионални направления “Медицина”, “Стоматология”, “Фармация” и
“Обществено здраве”. “
21. По чл. 198, който става чл. 196:
Предложение на вносителя:
20

Чл. 198. (1) Правоспособност за упражняване на медицинска професия се
признава на лице, придобило право да упражнява медицинска професия в държава, с
която Република България има сключен международен договор за взаимно признаване
на дипломи, удостоверения и други доказателства за официална квалификация по
медицинска професия, при договорените условия.
(2) Извън случаите по an. 1 правоспособност се признава на лице, което е
придобило медицинско образование и/или медицинска правоспособност в държава -
членка на Европейския съюз, в съответствие с единните държавни изисквания за
придобиване на виеше образование и на изискванията на чл. 188.
(3) Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването
и на министъра на образованието и науката приема наредби за условията и реда за
признаване на дипломи, удостоверения и други доказателства за официална
квалификация по медицинска професия, издадени в държави - членки на Европейския
съюз.
(4) Извън случаите по ал. 1 и 2 правоспособност може да бъде призната на
чуждестранно лице при условията на взаимност, установени за всеки конкретен
случай, когато лицето притежава диплома, удостоверение или друго доказателство за
официална квалификация и когато отговаря на изискванията на този закон.
Предложение на народния представител Димитър Камбуров:
Чл. 198, ал. 4 да отпадне.
Комисията не приема предложението.
Предложение на народния представител Атанас Додов:
В чл. 198 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 след думите "по ал. 1” се добавя "медицинско образование и/или", а
думите "в съответствие с единните държавни изисквания за придобиване на виеше
образование и на изискванията на чл. 188" се заличават.
2. В ал. 4 думите “и когато отговаря на изискванията на този закон ” се
заменят с “в съответствие с единните държавни изисквания за придобиване на
виеше образование и отговаря на изискванията на чл. 188 ”.
Комисията приема предложението.
Предложение на народния представител Атанас Щерев:
В чл.198 (1) текстът след думата “договор ” да отпадне.
Комисията приема по принцип предложението.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
редакция на отложения чл. 198, който става чл. 196:
“Чл. 196. (1) Медицинско образование и/или правоспособност за
упражняване на медицинска професия се признава на лице, което е придобило
медицинско образование и/или медицинска професия в държава - членка на
Европейския съюз.
(2) Министерският съвет по предложение на министъра на
здравеопазването и министъра на образованието и науката приема наредби за
условията и реда за признаване на дипломи, удостоверения и други доказателства
21

за официална квалификация по медицинска професия, издадени в държави -
членки на Европейския съюз.
(3) Извън случаите по ал. 1 правоспособност за упражняване на медицинска
професия се признава на лице, придобило право да упражнява медицинска
професия в държава, с която Република България има сключен международен
договор за или включва клаузи за взаимно признаване на дипломи,
удостоверения и други доказателства за официална квалификация по медицинска
професия, при договорените условия.
(4) Извън случаите по ал. 1 и 3 правоспособност може да бъде призната на
чужденец при условията на взаимност, установени за всеки конкретен случай,
когато лицето притежава диплома , удостоверение или друго доказателство за
официална квалификация, в съответствие с единните държавни изисквания за
придобиване на виеше образование и отговаря на изискванията на чл. 186.”
22. По чл. 199, който става чл. 197:
Предложение на вносителя:
Чл. 199. (1) Признава се специалност в областта на здравеопазването,
придобита в държава, с която Република България има сключен международен договор
за взаимно признаване на дипломи, удостоверения и други доказателства за официална
квалификация за придобита специалност в областта на здравеопазването, при
договорените условия и предпоставки.
(2) Извън случаите по ал. 1 признава се специалност в областта на
здравеопазването, придобита в държава - членка на Европейския съюз, при наличието
на обучение, което съответства на изискванията на наредбата по чл. 185.
(3) Условията и редът за признаване на специалност в областта на
здравеопазването, придобита в държави - членки на Европейския съюз, се определят с
наредбите по чл. 198, ал. 3.
Предложение на народния представител Димитър Камбуров:
Чл. 199, ал. 1 се изменя както следва:
"(1) Признава се специалност в областта на здравеопазването, придобита в
държава, с която Република България има сключен международен договор за взаимно
признаване на дипломи".
Комисията приема по принцип предложението.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
редакция на отложения чл. 199, който става чл. 197:
“Чл. 197 (1) Признава се специалност в областта на здравеопазването,
придобита в държава - членка на Европейския съюз, при наличието на обучение,
което съответства на изискванията на наредбата по чл. 183.
(2) Условията и редът за признаване на специалност в областта на
здравеопазването, придобита в държави - членки на Европейския съюз, се
определят с наредбите по чл. 196, ал. 3.
(3) Извън случаите на ал. 1 се признава специалност в областта на
здравеопазването, придобита в държавата, с която Република България има
сключен международен договор за или включващ клаузи за взаимно признаване
на дипломи, удостоверения и други доказателства за официална квалификация за
22

придобита специалност в областта на здравеопазването, при договорените
условия и предпоставки.”
1. Предложение на Комисията за прегласуване на чл. 222 който става чл. 220 в
следната редакция:
“Чл. 220. (1) Който наруши чл. 55 или чл. 57, се наказва с глоба от 50 до 100
лв., а при повторно извършване на същото нарушение - от 100 до 300 лв.
(2) За нарушения по чл. 55, извършени от юридически лица, се налагат
имуществени санкции в размер от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение - от
3000 до 10 000 лв.
(3) Който рекламира алкохолни напитки в нарушение на чл. 56, ал. 1 и ал. 2
се наказва с глоба от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение - от 1500 до 5000
лв.
(4) Ако нарушението по ал. 3 е извършено от едноличен
търговец, имуществената санкция е от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение
- от 1000 до 3000 лв.
(5) Ако нарушението по ал. 3 е извършено от юридическо лице,
имуществената санкция е от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение - от 1500
до 5000 лв.
(6) Радио- и телевизионни оператори, които в нарушение на чл. 56, ал. 1 и
ал. 3 излъчват реклама на спиртни напитки се наказват с имуществена санкция в
размер на 5000 лв., а при повторно нарушение - 10 000 лв., налагани от Съвета за
електронни медии по реда на Закона за радиото и телевизията.
(7) Радио- и телевизионни оператори, които в нарушение на чл. 56, ал. 2
излъчват реклама на спиртни напитки, се наказват по реда на Закона за радиото
и телевизията.”
2. Предложение на Комисията за прегласуване на чл. 235, който става чл. 233 в
следната редакция:
“Чл. 233. Нарушенията по чл. 212-219 и чл. 220, ал. 1, 2, 3, 4 и 5 се
установяват с актове, съставени от държавни здравни инспектори, а
наказателните постановления се издават от директора на РИОКОЗ.”
3. Предложение на Комисията за прегласуване на §2 от преходните и
заключителните разпоредби в следната редакция:
“§2.(1) Лицата, които са придобили образователно-квалификационна
степен „магистър” по професионално направление „Стоматология” имат правата
на лица, придобили образователно-квалификационна степен „магистър по
дентална медицина”.
(2) Лицата, които имат право да упражняват медицинска професия по реда
на Закона за народното здраве, са правоспособни медицински специалисти по
смисъла на чл. 186.
(3) Министърът на здравеопазването определя с наредба реда за вписване
на лицата по ал. 2 в регистъра по чл. 187.”
23

26. Комисията предлага създаване на нов § 3 в преходните и заключителни
разпоредби със следната редакция, като следващите параграфи се преномерират
съответно:
“§3. Лицата, на които до 31 декември 2004г. е определен срок за степен на
трайно намалена работоспособност, при навършване на 65-годишна възраст се
смятат с пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност.”
27. По § 23, който става § 22:
Предложение на вносителя:
§ 23. В чл. 6, ал. 1, буква “в” от Закона за местните данъци (обн., ДВ, бр. 117
от 1997 г.; изм. и доп., бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 34 и 102 от
2000 г., бр. 109 от 2001 г. и бр. 28,45, 56 и 119 от 2002 г.) след думите “детски ясли” се
добавя “детски кухни и банки за майчина кърма”.
Комисията предлага следната редакция на отложения § 23 от преходни и заключителни разпоредби, който става § 22:
“§ 22. В чл. 6, ал. 1, б. “в” от Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ,
бр. 117 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 71, 83,105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 34
и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г. и бр. 28, 45, 56 и 119 от 2002 г.) след думите “детски ясли ” се добавя “детски кухни”.