ДОКЛАД
НА КОМИСИЯТА ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ
ОТНОСНО: Законопроект за здравето, № 302-01-35, внесен от
Министерски съвет на 07.07.2003г.
ПРОЕКТ
ВТОРО ЧЕТЕНЕ

---

ДОКЛАД
НА КОМИСИЯТА ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ
ОТНОСНО: Законопроект за здравето, № 302-01-35, внесен от
Министерски съвет на 07.07.2003г.
ПРОЕКТ
ВТОРО ЧЕТЕНЕ
ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО
Предложение на народната представителка Елка Анастасова:
В заглавието на закона се прави следното изменение:
“ЗАКОНЗА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО”
Комисията не приема предложението.
Комисията приема предложението на вносителя за наименование на закона.
ГЛАВА ПЪРВА
НАЦИОНАЛНА СИСТЕМА ЗА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ
Комисията приема предложението на вносителя за наименование на Глава първа.
Раздел I
Общи положения
Комисията приема предложението на вносителя за наименование на Раздел I.
Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения, свързани с опазване
здравето на гражданите.
1

Предложение на народния представител Атанас Додов:
В чл. 1 след думата "опазване" се добавя "и възстановяване".
Предложението бе оттеглено в хода на дискусията.
Предложение на н.п. Кръстьо Петков
Чл. 1 да остане, както в предпоследния вариант:
"Законът за общественото здраве урежда основните положения на здравната
политика в Република България, правата и задълженията на държавата,
общините, органите за държавен здравен контрол, лечебните и здравните
заведения и гражданите за укрепване, опазване и възстановяване на
общественото, семейно и лично здраве и произтичащите от това
обществени отношения."
Комисията не приема предложението.
Комисията приема предложението на вносителя за чл.1.
Чл.2. Опазването на здравето на гражданите като състояние на пълно
физическо, психическо и социално благополучие е национален приоритет и се
гарантира от държавата чрез спазване на следните принципи:
1. равнопоставеност при ползване на здравни услуги;
2. осигуряване на достъпна и качествена здравна помощ;
3. приоритет на промоцията на здраве и интегрираната профилактика на
болестите;
4. предотвратяване и намаляване на риска за здравето на гражданите от
неблагоприятното въздействие на факторите на жизнената среда;
5. здравна закрила на деца, бременни и лица с физически и психически
разстройства;
6. държавно участие при финансиране на дейности, насочени към опазване
здравето на гражданите.
Предложение на народния представител Атанас Додов:
В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. След думата "опазването" се добавя "и възстановяването";
2. В т. 1 след думите "здравни услуги" се добавя "с приоритет за деца, бременни и
майки на деца до 1 година";
3. Точка 5 се изменя така:
"5. особена здравна закрила на деца, бременни, майки на деца до 1 година и лица с
физически и психически разстройства;"
Комисията приема по принцип предложението.
Предложение на народния представител Атанас Щерев:
В чл.2, ал.1, т.5 пред думата “здравна” се добавя ’’специална”.
Предложението бе оттеглено в хода на дискусията.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя за чл. 2 и предлага
следната окончателна редакция;
2

“Чл. 2. Опазването на здравето на гражданите като състояние на пълно
физическо, психическо и социално благополучие е национален приоритет и се
гарантира от държавата чрез спазване на следните принципи:
1. равнопоставеност при ползване на здравни услуги;
2. осигуряване на достъпна и качествена здравна помощ, е приоритет
за деца, бременни и майки на деца до 1 година;
3. приоритет на промоцията на здраве и интегрираната профилактика
на болестите;
4. предотвратяване и намаляване на риска за здравето на гражданите
от неблагоприятното въздействие на факторите на жизнената среда;
5. особена здравна закрила на деца, бременни, майки на деца до 1
година и лица с физически и психически разстройства;
6. държавно участие при финансиране на дейности, насочени към
опазване здравето на гражданите.”
Чл. 3. (1) Държавната здравна политика се ръководи и осъществява от
Министерския съвет.
(2) Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването
приема Национална здравна стратегия и национални здравни програми.
(3) Националната здравна стратегия и националните здравни програми се
основават върху оценка на здравното състояние и здравните потребности на
гражданите, здравно-демографските тенденции и ресурсните възможности на
националната система за здравеопазване.
(4) Дейностите по националните здравни програми се финансират от
републиканския бюджет чрез бюджета на Министерството на здравеопазването.
Предложение на народните представители Васил Паница, Теодора
Константинова, Стойчо Кацаров, Димитър Игнатов, Борислав Китов:
В чл.3. (4) се добавя второ изречение: “Националните здравни програми могат да бъдат подпомагани и чрез други финансови източници."
Комисията приема по ПРИНЦИП предложението.
Предложение на народния представител Атанас Додов:
В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя:
"(2) Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването
одобрява Национална здравна стратегия, която се приема от Народното събрание. ’’
2. Създава се нова ал. 3:
"(3) Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването приема
национални здравни програми."
3. Досегашните ал. 3 става ал. 4.
4. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея след думата “републикански
бюджет ” се добавя израза “като диференцирани разходи от
Комисията приема предложението.
Предложение на н.п. Кръстьо Петков
В чл. 3:
• в ал. 2 накрая се добавя:
3

"които се внасят за утвърждаване от Народното събрание на Република
България."
създава се нова алинея:
"Националната здравна стратегия и националните здравни програми се
разработват от Министерство на здравеопазването с активното участие на:
Български лекарски съюз, Съюза на стоматолозите, НЗОК, съсловните
медицински организации, Националното сдружение на общините,
сдруженията на доброволните здравно - осигурителни дружества,
Министерствата на вътрешните работи, отбраната, правосъдието, транспорта и
съобщенията, Български червен кръст и гражданските сдружения за защита
правата на пациентите."
Комисията не приема предложението.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя за чл.3 и предлага
следната окончателна редакция:
“Чл. 3. (1) Държавната здравна политика се ръководи и осъществява от
Министерския съвет.
(2) Министерският съвет по предложение на министъра на
здравеопазването одобрява Национална здравна стратегия, която се приема от
Народното събрание.
(3) Министерският съвет по предложение на министъра на
здравеопазването приема национални здравни програми.
(4) Националната здравна стратегия и националните здравни програми
се основават върху оценка на здравното състояние и здравните потребности на
гражданите, здравно-демографските тенденции и ресурсните възможности на
националната система за здравеопазване.
(5) Националните здравни програми се финансират от републиканския
бюджет като диференцирани разходи от бюджета на Министерството на
здравеопазването и могат да бъдат подпомагани чрез други финансови
източници.”
Чл. 4. Националната система за здравеопазване включва лечебните
заведения по Закона за лечебните заведения, здравните заведения по този закон, както
и държавните органи и институции за организация, управление и контрол на
дейностите по опазване и укрепване на здравето.
Предложение на народния представител Атанас Додов:
В чл. 4 думите "по опазване и укрепване" се заменят с "по опазване,
възстановяване и укрепване".
Предложението бе оттеглено в хода на дискусията.
Предложение на народния представител Атанас Щерев:
В чл.4 след израза “и държавните” се поставя запетая и се добавя израза” и
обществени
Комисията приема предложението.
4


Комисията приема по принцип предложението на вносителя за чл. 4 и предлага
следната окончателна редакция:
“Чл. 4. Националната система за здравеопазване включва лечебните
заведения по Закона за лечебните заведения, здравните заведения по този закон и
Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, както и държавните и
обществени органи и институции за организация, управление и контрол на
дейностите по опазване и укрепване на здравето.”
Раздел II
Органи на управление на националната система за здравеопазване
Комисията приема предложението на вносителя за наименование на Раздел II.
Чл. 5. (1) Министърът на здравеопазването ръководи националната система
за здравеопазване и осъществява контрол върху дейностите по:
1. опазване здравето на гражданите и държавен здравен контрол;
2. осъществяване на спешна медицинска помощ, трансфузионна
хематология, стационарна психиатрична помощ, медико-социални грижи за деца до
тригодишна възраст, трансплантация и здравна информация;
3. осигуряване и устойчиво развитие на качеството на здравните дейности в
лечебните и здравните заведения;
4. медицинска експертиза.
(2) Министърът на здравеопазването представя в Народното събрание
годишен доклад за състоянието на здравето на гражданите в срок до 3 месеца преди
началото на бюджетната година.
(3) Министърът на здравеопазването утвърждава разпределението на
субсидиите от републиканския бюджет за дейностите - предмет на този закон.
(4) Министърът на здравеопазването осъществява методическо ръководство
и контрол на медицинската дейност на лечебните заведения, създадени към
Министерския съвет, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните
работи, Министерството на правосъдието и Министерството на транспорта и
съобщенията.
(5) Министърът на здравеопазването упражнява и други правомощия,
възложени му със закон или с нормативен акт на Министерския съвет.
Предложение на народния представител Атанас Додов:
В чл. 5, се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 1 след думата “опазване ” се добавя “и възстановяване
2. В ал. 1, т. 3 думите “здравни дейности" се заменят с "медицинските и здравните
дейности".
3. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Министърът на здравеопазването представя в Народното събрание три
месеца преди началото на бюджетната година:
• годишен доклад за състоянието на здравето на гражданите;
• годишен доклад за изпълнението на Националната здравна стратегия."
Комисията приема по принцип предложението.
5

Предложение на народиш представител Атанас Щерев:
В чл.5 се правят следните изменения и допълнения:
1. Ал. 1 се изменя така:
“Чл. 5. (1) Министърът на здравеопазването ръководи националната система
за здравеопазване и осъществява контрол върху всички дейности в системата на
здравеопазването. ”
2. В ал.3 в края ня изречението точката се премахва и се добавя изразът “по
програми
Комисията приема по принцип предложението.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя за чл. 5 и предлага
следната окончателна редакция:
“Чл. 5. (1) Министърът на здравеопазването ръководи националната
система за здравеопазване и осъществява контрол върху дейностите по:
1. опазване здравето на гражданите и държавен здравен контрол;
2. осъществяване на спешна медицинска помощ, трансфузионна
хематология, стационарна психиатрична помощ, медико-социални грижи за деца
до тригодишна възраст, трансплантация и здравна информация;
3. осигуряване и устойчиво развитие на качеството на здравните
дейности в лечебните и здравните заведения;
4. медицинска експертиза.
(2) Министърът на здравеопазването представя в Народното събрание
годишен доклад за състоянието на здравето на гражданите и изпълнението на
Националната здравна стратегия в срок до 3 месеца преди началото на
бюджетната година.
(3) Министърът на здравеопазването утвърждава разпределението на
субсидиите от републиканския бюджет за дейностите - предмет на този закон, по
програми, с изключение за дейностите по ал. 1, т. 1 и 2.
(4) Министърът на здравеопазването осъществява методическо
ръководство и контрол на медицинската дейност на лечебните заведения,
създадени към Министерския съвет, Министерството на отбраната,
Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и
Министерството на транспорта и съобщенията.
(5) Министърът на здравеопазването упражнява и други правомощия,
възложени му със закон или с нормативен акт на Министерския съвет.”
Чл. 6. (1) Към министъра на здравеопазването се създава Висш медицински
съвет.
(2) Висшият медицински съвет включва петима представители, определени
от министъра на здравеопазването, петима представители на Българския лекарски
съюз, трима представители на Съюза на стоматолозите в България, трима
представители на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), по един общ
представител на съсловните организации на специалистите по здравни грижи, на
сдруженията на доброволните здравноосигурителни дружества, по един представител
на Националното сдружение на общините, на всяко виеше медицинско училище и по
един представител на Министерството на вътрешните работи, Министерството на
отбраната, Министерството на правосъдието, Министерството на транспорта и
съобщенията, Министерството на околната среда и водите, Министерството на труда и
6

социалната политика, Министерството на образованието и науката, Министерството на
младежта и спорта и на Българския Червен кръст. Министърът на здравеопазването е
председател на съвета без право на глас.
(3) Висшият медицински съвет е консултативен орган, който обсъжда и дава становища по:
1. приоритетите на Националната здравна стратегия;
2. етични проблеми на медицината и биомедицината;
3. законопроекти и проекти на нормативни актове на Министерския съвет в
областта на здравеопазването и от компетентността на министъра на здравеопазването;
4. годишния доклад на министъра на здравеопазването до Народното
събрание;
5. годишния проектобюджет на здравеопазването;
6. научните приоритети в областта на медицината;
7. годишния прием на студенти и специализанти от професионална област
“здравеопазване” и критериите за определяне на учебните бази за провеждане на
студентско и следдипломно обучение по чл. 91 и 92 от Закона за лечебните заведения;
8. видовете специалности от професионална област “здравеопазване”.
(4) Организацията и дейността на Висшия медицински съвет се уреждат с
правилник, издаден от министъра на здраве-опазването.
Предложение на народния представител Димитър Камбуров:
1 .Чл.6, ал.2 се изменя както следва:
"(2) Висшия медицински съвет включва петима представители
определени от Министъра на здравеопазването, петима
представители на Българския лекарски съюз, трима представители на
Съюза на стоматолозите в България, трима представители на
Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/, един представител на
Националното сдружение на общините, по един представител на Висшите
медицински училища и един представител на Научно-медицинските
дружества.
Министърът на здравеопазването е председател на Съвета без
право на глас. ”
Комисията приема по принцип предложението.
Предложение на народните представители Васил Паница, Теодора
Константинова, Стойчо Кацаров, Димитър Игнатов, Борислав Китов:
Чл. 6 се изменя така:
“Чл. 6. (2) Висшият медицински съвет включва петима представители
определени от министъра на здравеопазването, петима представители на Българския
лекарски съюз, петима представители на Съюза на стоматолозите в България, трима
представители на националната здравноосигурителна каса (НЗОК), по един
представител на Националното сдружение на общините, на всяко виеше медицинско
училище и на Българския червен кръст.
Чл. 6. (4) Организацията и дейността на Висшия медицински съвет се урежда с правилник издаден от него. ”
Комисията приема по принцип предложението.
7

Предложение на народния представител Атанас Додов:
В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 след думата "спорта" се добавя "Министерството на икономиката,
Националния осигурителен институт”.
2. В ал. 3 точка 4 се изменя:
“4. Докладите на министъра на здравеопазването по чл. 5, ал.2. ’’
3. Създава се т. 9:
“9. критериите, показателите и методиката за акредитация на лечебните
заведения и за междинен контрол в периода между две акредитационни процедури."
Предложението бе оттеглено в хода на дискусията.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя за чл. 6 и предлага
следната окончателна редакция:
“Чл. 6. (1) Към министъра на здравеопазването се създава Висш
медицински съвет.
(2) Висшият медицински съвет включва петима представители,
определени от министъра на здравеопазването, петима представители на
Българския лекарски съюз, трима представители на Съюза на стоматолозите в
България, трима представители на Националната здравноосигурителна каса
(НЗОК) и по един представител на Националното сдружение на общините, на
всяко виеше медицинско училище и на Българския червен кръст. Министърът на
здравеопазването е председател на съвета без право на глас.
(3) Висшият медицински съвет е консултативен орган, който обсъжда и дава становища по:
1. приоритетите на Националната здравна стратегия;
2. етични проблеми на медицината и биомедицината;
3. законопроекти и проекти на нормативни актове на Министерския
съвет в областта на здравеопазването и от компетентността на министъра на
здравеопазването;
4. доклада на министъра на здравеопазването по чл. 5, ал. 2;
5. годишния проектобюджет на здравеопазването;
6. научните приоритети в областта на медицината и стоматологията;
7. годишния прием на студенти и специализанти от професионална
област “здравеопазване” и критериите за определяне на учебните бази за
провеждане на студентско и следдипломно обучение по чл. 91 и 92 от Закона за
лечебните заведения;
8. видовете специалности от професионална област “здравеопазване”.
(4) Организацията и дейността на Висшия медицински съвет се
уреждат с правилник, изработен от Висшия медицински съвет и утвърден от
министъра на здравеопазването.”
Чл. 7. (1) Държавната здравна политика на територията на областта се
провежда от регионални центрове по здравеопазване.
(2) За организиране на здравната помощ в общините съответният общински
съвет може да създава служба по здравеопазване в състава на общинската
администрация. Дейността на службата се осъществява под методическото
ръководство на регионалния център по здравеопазване.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя за чл. 7 и предлага
следната окончателна редакция:
8

“Чл. 7. (1) Държавната здравна политика на територията на областта се
осъществява и организира от регионален център по здравеопазване (РЦЗ) и
регионална инспекция за опазване и контрол на общественото здраве(РИОКОЗ).
(2) За организиране на здравната помощ в общините съответният
общински съвет може да създава служба по здравеопазване в състава на
общинската администрация. Дейността на службата се осъществява под
методическото ръководство на регионалния център по здравеопазване.”
Чл. 8. (1) Регионалните центрове по здравеопазване са юридически лица на
бюджетна издръжка - второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към
министъра на здравеопазването, със седалище населеното място - административен
център на областта.
(2) Регионалните центрове по здравеопазване се създават, преобразуват и
закриват от Министерския съвет.
Комисията приема предложението за чл.8.
Чл. 9. (1) Регионалният център по здравеопазване се ръководи и
представлява от директор, който се назначава от министъра на здравеопазването след
провеждане на конкурс.
(2) Директор на регионалния център по здравеопазване може да бъде лице с
образователно-квалификационна степен “магистър” по специалности от
професионално направление “Медицина” или “Стоматология”.
(3) Директорът на регионалния център по здравеопазване се атестира на
всеки 3 години от комисия, назначена от министъра на здравеопазването. Редът за
провеждане на атестацията се определя с правилника за устройството и дейността на
регионалния център по здравеопазване.
(4) Министърът на здравеопазването може да прекрати без предизвестие
трудовото правоотношение на директор на регионален център по здравеопазване,
получил отрицателна атестация.
Предложение на народния представител Атанас Додов:
В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Директор на регионалния център по здравеопазване може да бъде лице с
образователно - квалификационна степен "магистър" по специалности от
професионално направление "Медицина" или "Стоматология", с призната
специалност и пет годишен стаж по специалността."
2. Създава се нова ал. 3:
"(3) Лице, назначено за директор на регионален център по здравеопазване, е длъжно да
придобие квалификация по здравен мениджмънт в срок 1 година от назначаването
му."
Досегашните ал. 3 и 4 стават ал. 4 и 5.
Комисията приема по принцип предложението по т.1 и не приема предложението
по т.2.
Предложение на народния представител Атанас Щерев:
В чл.9, ал.3 се изменя така:
9

“(3) Директорът на регионалния център по здравеопазване е държавен
служител. ”
Предложението бе оттеглено в хода на дискусията.
Комисията приема по ПРИНЦИП предложението на вносителя за чл.9 и предлага
следната окончателна редакция:
“Чл. 9. (1) Регионалният център по здравеопазване се ръководи и
представлява от директор, който заема длъжността въз основа на конкурс, обявен
от министъра на здравеопазването.
(2) Директор на регионалния център по здравеопазване може да бъде
лице с три годишен стаж по специалностите “Медицина” или “Стоматология”.
(3) Директорът на регионалния център по здравеопазване се атестира
на всеки 3 години от комисия, назначена от министъра на здравеопазването.
Редът за провеждане на атестацията се определя с правилника по чл.10, ал.З.
(4) Министърът на здравеопазването може да прекрати трудовото
правоотношение на директор на регионален център по здравеопазване, получил
отрицателна атестация, с предизвестие по чл. 328, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда.”
Чл. 10. (1) Регионалните центрове по здравеопазване осъществяват
дейности по:
1. контрол върху здравната помощ, осъществявана от лечебните заведения и здравните кабинети на територията на съответната област;
2. контрол по осигуряване качеството на медицинската помощ и изпълнение на медицинските стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, от здравните и лечебните заведения;
3. внедряване на информационни технологии в областта на здравеопазването;
4. събиране, регистриране, обработване, съхраняване, анализ и предоставяне на здравна информация за нуждите на националната система за здравеопазване;
5. планиране, организиране, ръководство и контрол на медицинската
експертиза на територията на съответната област;
6. планиране и организиране на здравните дейности при бедствия, аварии и катастрофи на територията на съответната област;
7. проверки по жалби и сигнали на граждани, свързани с медицинското
обслужване;
8. координация на дейностите по изпълнение на национални и регионални
здравни програми.
(2) Регионалните центрове по здравеопазване съвместно със съсловните
организации проучват потребностите в областта от лекари, стоматолози, фармацевти и
други медицински и немедицински специалисти с виеше образование и предлагат на
министъра на здравеопазването броя на местата за следдипломно обучение по основни
и профилни специалности.
(3) Устройството и дейността на регионалните центрове по здравеопазване
се уреждат с правилник, издаден от министъра на здравеопазването.
Предложение на народните представители Васил Паница, Теодора
Константинова, Стойчо Кацаров, Димитър Игнатов, Борислав Китов:
Чл. 10 се изменя така:
Чл.10. ал. (1):
10

m. 1 - отпада;
m. 2 се променя така - "медицински стандарти";
т. 3 отпада;
Създава се нова ал.2:
"(2) Регионалните центрове по здравеопазване осъществяват и дейности по:
1. контрол по спазването на здравните изисквания към обектите с обществено предназначение, продуктите, стоките и дейностите със значение за здравето на човека и факторите на жизнената среда;
2. контрол върху заразните болести;
3. контрол върху здравословното състояние на контактните със заразноболни лица, заразоносителите и съмнително болните от заразни болести, на лицата по чл. 35, ал. 3, както и на други лица по епидемични показания;
4. промоция на здравето и интегрирана профилактика на болестите;
5. лабораторен контрол на факторите на жизнената среда и анализиране и
оценяване влиянието им върху здравето на гражданите;
6. мониторинг на шума в урбанизираните територии, на замърсители в храни
и на питейните води;
7. методическа, консултативна и експертна помощ в областта на опазване на
общественото здраве;
8. разработване и изпълнение на регионални програми и проекти в областта
на опазването на общественото здраве;
9. изпълнение на национални програми и проекти в областта на
опазването на общественото здраве;
10. следдипломно обучение в областта на опазването на общественото здраве
Следващите се преномерират.
Комисията не приема предложението.
Предложение на народния предтавител Атанас Додов:
В чл. 10, ал. 1, т. 1 думите "здравната помощ" се заменят с думите
"здравната дейност", а в т. 2 думите "медицинската помощ" се заменят с
"медицинската дейност".
Комисията приема предложението.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя за чл.10 и предлага
следната окончателна редакция:
“Чл. 10. (1) Регионалните центрове по здравеопазване осъществяват
дейности по:
1. контрол върху регистрацията и здравната дейност, осъществявана от
лечебните заведения и здравните кабинети на територията на съответната област;
2. контрол по изпълнение на медицинските стандарти, утвърдени по
реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и по организацията за
осигуряване качеството на медицинската дейност в здравните и лечебните
заведения;
3. внедряване на информационни технологии в областта на
здравеопазването;
4. събиране, регистриране, обработване, съхраняване, анализ и
предоставяне на здравна информация за нуждите на националната система за
здравеопазване;
11

5. планиране, организиране, ръководство и контрол на медицинската
експертиза на територията на съответната област;
6. планиране и организиране на здравните дейности при бедствия,
аварии и катастрофи на територията на съответната област;
7. проверки по жалби и сигнали на граждани, свързани с медицинското
обслужване;
8. координация на дейностите по изпълнение на национални и
регионални здравни програми.
(2) Регионалните центрове по здравеопазване съвместно със съсловните
организации проучват потребностите в областта от лекари, стоматолози,
фармацевти и други медицински и немедицински специалисти с виеше
образование и предлагат на министъра на здравеопазването броя на местата за
следдипломно обучение по основни и профилни специалности.
(3) Устройството и дейността на регионалните центрове по
здравеопазване се уреждат с правилник, издаден от министъра на
здравеопазването.”
Раздел III
Държавен здравен контрол
Комисията приема предложението на вносителя за наименование на Раздел III.
Чл. 11. С цел защита на здравето на гражданите на територията на
Република България се извършва държавен здравен контрол за спазване на
установените с нормативен акт здравни изисквания за обектите с обществено
предназначение, продуктите, стоките и дейностите със значение за здравето на човека
и факторите на жизнената среда.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя за чл.11 и предлага
следната окончателна редакция;
“Чл. 11. С цел защита на здравето на гражданите на територията на
Република България се извършва държавен здравен контрол за спазване и
изпълнение на установените с нормативен акт здравни изисквания за обектите с
обществено предназначение, продуктите, стоките и дейностите със значение за
здравето на човека и факторите на жизнената среда.”
Чл. 12. (1) Органи на държавния здравен контрол са главният държавен
здравен инспектор на Република България, регионалните инспекции за опазване и
контрол на общественото здраве (РИОКОЗ) и Националният център по радиобиология
и радиационна защита (НЦРРЗ).
(2) Държавният здравен контрол се извършва от държавни здравни
инспектори, които са държавни служители в Министерството на здравеопазването,
РИОКОЗ и НЦРРЗ.
(3) Държавните здравни инспектори не могат да упражняват под каквато и
да е форма дейност, която подлежи на държавен здравен контрол.
Предложение на народните представители Васил Паница, Теодора
Константинова, Стойчо Кацаров, Димитър Игнатов, Борислав Китов:
Чл. 12 се изменя така:
12

В чл.12 и във всички други текстове на закона, думите: "главният държавен
здравен инспектор на Република България" се заменят с
думите: "министърът на авеопазването", а думите: "регионалните инспекции за
опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ)" се заменят с
думите: "регионалните центрове по здравеопазване".
Комисията не приема предложението.
Комисията приема предложението на вносителя за чл.12.
Чл. 13. (1) Главният държавен здравен инспектор се назначава от министър-
председателя по предложение на министъра на здравеопазването.
(2) Правомощията на главния държавен здравен инспектор в негово
отсъствие от страната или когато ползва законоустановен отпуск, за всеки конкретен
случай се изпълняват от определен от министъра на здравеопазването с писмена
заповед заместник, който е служител в администрацията на Министерството на
здравеопазването.
(3) Дейността на главния държавен здравен инспектор се подпомага от
администрацията на Министерството на здравеопазването.
Предложение на народните представители Васил Паница, Теодора
Константинова, Стойчо Кацаров, Димитър Игнатов, Борислав Китов:
Чл. 13 отпада.
Комисията не приема предложението.
Комисията приема предложението на вносителя за чл.13.
Чл. 14. (1) Главният държавен здравен инспектор организира и ръководи:
1. дейностите по промоция на здравето и интегрирана профилактика на
болестите;
2. контрола върху заразните болести;
3. мерките по защита на индивида и обществото от въздействието на
йонизиращи лъчения;
4. профилактичните и противоепидемичните дейности при бедствия,
аварии и катастрофи.
(2) Главният държавен здравен инспектор осъществява методическо
ръководство и контрол на звената по ведомствен здравен контрол към Министерството
на отбраната и Министерството на вътрешните работи.
Предложение на народния представител Атанас Щерев:
В чл.14, ал.1, т.3 думите “и обществото ” отпадат.
Комисията приема по принцип предложението.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя за чл.14 и предлага
следната окончателна редакция:
“Чл. 14. (1) Главният държавен здравен инспектор организира и ръководи:
1. държавния здравен контрол;
13

2. дейностите по промоция на здравето и интегрирана профилактика на
болестите;
3. контрола върху заразните болести;
4. мерките по защита на населението от въздействието на йонизиращи
лъчения;
5. профилактичните и противоепидемичните дейности при бедствия,
аварии и катастрофи.
(2) Главният държавен здравен инспектор осъществява методическо
ръководство и контрол на звената по ведомствен здравен контрол към
Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи.“
Чл. 15. (1) Държавната политика по опазване на общественото здраве и
държавният здравен контрол на територията на съответната област се осъществяват от
РИОКОЗ.
(2) Държавен здравен контрол за спазване на изискванията за защита на
лицата от въздействието на йонизиращи лъчения се осъществява от определени от
министъра на здравеопазването РИОКОЗ и от НЦРРЗ.
(3) Регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве
са юридически лица на бюджетна издръжка - второстепенни разпоредители с
бюджетни кредити към министъра на здравеопазването, със седалище населеното
място - административен център на областта.
(4) Регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве
се създават, преобразуват и закриват от Министерския съвет.
Предложение на народните представители Васил Паница, Теодора
Константинова, Стойчо Кацаров, Димитър Игнатов, Борислав Китов:
В чл. 15, ал. 1, 3 и 4 отпадат.
Комисията не приема предложението.
Комисията приема предложението на вносителя за чл.15.
Чл. 16. (1) Регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото
здраве се ръководи и представлява от директор, който се назначава от министъра на
здравеопазването след провеждане на конкурс.
(2) Директор на РИОКОЗ може да бъде лице с образователно-
квалификационна степен “магистър” по медицина.
(3) Директорът на РИОКОЗ се атестира на всеки 3 години от комисия,
назначена от министъра на здравеопазването. Редът за провеждане на атестацията се
определя с правилника за устройството и дейността на РИОКОЗ.
(4) Министърът на здравеопазването може да прекрати без предизвестие
трудовото правоотношение на директор на РИОКОЗ, получил отрицателна атестация.
Предложение на народните представители Васил Паница, Теодора
Константинова, Стойчо Кацаров, Димитър Игнатов, Борислав Китов:
Чл. 16 отпада.
Комисията не приема предложението.
Предложение на народния представител Атанас Додов:
14

В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Директор на РИОКОЗ може да бъде лице с образователно - квалификационна
степен "магистър” по медицина, призната специалност в областта на държавния
здравен контрол и пет годишен стаж по специалността, от които две години в
РИОКОЗ."
2. Създава се нова ал. 3:
"(3) Лице, назначено за директор на регионален РИОКОЗ, е длъжно да придобие
квалификация по здравен мениджмънт в срок 1 години от назначаването му."
Досегашните ал. 3 и 4 стават ал. 4 и 5.
Комисията приема предложението за изменение на ал. 2, а предложението за
изменение на ал. 3 е оттеглено.
Предложение на народния представител Атанас Щерев:
Чл.16, ал.4 се изменя така:
“(4) Директорът на РИОКОЗ е държавен служител. ”
Предложението е оттеглено.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя за чл.16 и предлага
следната окончателна редакция:
“Чл. 16. (1) Регионалната инспекция за опазване и контрол на
общественото здраве се ръководи и представлява от директор, който заема
длъжността въз основа на конкурс, обявен от министъра на здравеопазването.
(2) Директор на РИОКОЗ може да бъде лице с образователно-
квалификационна степен “магистър” по медицина, призната специалност и 5
години стаж по специалността.
(3) Директорът на РИОКОЗ се атестира на всеки 3 години от комисия,
назначена от министъра на здравеопазването. Редът за провеждане на
атестацията се определя с правилника по чл.17, ал.2.
(4) Министърът на здравеопазването може да прекрати трудовото
правоотношение на директор на РИОКОЗ, получил отрицателна атестация, с
предизвестие по чл. 328, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда.”
Чл. 17. (1) Регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото
здраве осъществяват дейности по:
1. контрол по спазването на здравните изисквания към обектите с
обществено предназначение, продуктите, стоките и дейностите със значение за
здравето на човека и факторите на жизнената среда;
2. контрол върху заразните болести;
3. контрол върху здравословното състояние на контактните със
заразноболни лица, заразоносителите и съмнително болните от заразни болести, на
лицата по чл. 35, ал. 3, както и на други лица по епидемични показания;
4. промоция на здравето и интегрирана профилактика на болестите;
5. лабораторен контрол на факторите на жизнената среда и анализиране и
оценяване на влиянието им върху здравето на гражданите;
6. мониторинг на шума в урбанизираните територии, на замърсители в
храни и на питейните води;
15

7. методическа, консултативна и експертна помощ в областта на опазване
на общественото здраве;
8. разработване и изпълнение на регионални програми и проекти в
областта на опазването на общественото здраве;
9. изпълнение на национални програми и проекти в областта на опазването на общественото здраве;
10. следдипломно обучение в областта на опазването на общественото
здраве.
(2) Устройството и дейността на РИОКОЗ се уреждат с правилник, издаден от министъра на здравеопазването.
Предложение на народния представител Светлин Белчилов:
Чл.17, ал.1, т.6: “мониторинг на шума в жилищните и обществените
сгради на замърсители в храни и на питейни води. ”
Комисията приема по принцип предложението.
Предложение на народните представители Васил Паница, Теодора
Константинова, Стойчо Кацаров, Димитър Игнатов, Борислав Китов:
Чл. 17 отпада.
Комисията не приема предложението.
Предложение на народния представител Атанас Додов:
В чл. 17, ал. 1, т. б думата "мониторинг” се заменя с "наблюдение и контрол".
Комисията приема предложението.
Предложение на народния представител Атанас Щерев:
В чл. 17, т. 10 отпада.
Предложението бе оттеглено в хода на дискусията.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя за чл.17 и предлага
следната окончателна редакция:
“Чл. 17. (1) Регионалните инспекции за опазване и контрол на
общественото здраве осъществяват дейности по:
1. контрол по спазването на здравните изисквания към обектите с
обществено предназначение, продуктите, стоките и дейностите със значение за
здравето на човека и факторите на жизнената среда;
2. контрол върху заразните болести;
3. контрол върху здравословното състояние на контактните със
заразноболни лица, заразоносителите и съмнително болните от заразни болести,
на лицата по чл. 35, ал. 3, както и на други лица по епидемични показания;
4. промоция на здравето и интегрирана профилактика на болестите;
5. лабораторен контрол на факторите на жизнената среда и
анализиране и оценяване на влиянието им върху здравето на гражданите;
6. наблюдение, оценка и контрол на шума в урбанизираните територии
и обществените сгради, на замърсители в храни и на питейните води;
16

7. методическа, консултативна и експертна помощ в областта на
опазване на общественото здраве;
8. разработване и изпълнение на регионални програми и проекти в
областта на опазването на общественото здраве;
9. изпълнение на национални програми и проекти в областта на
опазването на общественото здраве;
10. следдипломно практическо обучение в областта на опазването на
общественото здраве.
(2) Устройството и дейността на РИОКОЗ се уреждат с правилник,
издаден от министъра на здравеопазването.”
Чл. 18. (1) Приходите на РИОКОЗ се формират от:
1. субсидия от републиканския бюджет;
2. приходи от:
а) такси за издаване на документи по държавния здравен контрол;
б) платени услуги, поискани от физически и юридически лица при условия, по ред и в размери, определени с наредба на министъра на здравеопазването.
(2) Средствата по ал. 1, т. 2, буква “б” постъпват в Министерството на
здравеопазването и се разпределят, както следва:
1. 40 на сто - за материално стимулиране на служителите от съответната
РИОКОЗ;
2. 30 на сто - за финансиране на регионални програми в областта на
общественото здраве;
3. 30 на сто - за текущи ремонти и оборудване с лабораторна апаратура,
информационна техника и автотранспорт за съответната РИОКОЗ.
(3) Директорът на РИОКОЗ определя вътрешни правила за разпределяне на средствата за допълнително материално стимулиране на работниците и служителите в съответната РИОКОЗ съобразно техния принос.
Предложение на народните представители Васил Паница, Теодора
Константинова, Стойчо Кацаров, Димитър Игнатов, Борислав Китов:
Чл. 18 отпада.
Комисията не приема предложението.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя за чл.18 и предлага
следната окончателна редакция:
“Чл. 18 (1) Приходите на РИОКОЗ се формират от:
1. субсидии от републиканския бюджет;
2. други бюджетни приходи от:
а) такси за издадените документи държавния здравен контрол;
б) платени услуги, поискани от физически или юридически лица,
определени с наредба на министъра на здравеопазването.
(2) Средствата по ал. 1, т. 2, “а” постъпват в приход по бюджета на
съответната РИОКОЗ и се разпределят за издръжка на дейността й.
(3) Средствата по ал. 1, т. 2, “б” постъпват в Министерството на
здравеопазването, включват се по бюджетите на РИОКОЗ и се разпределят както
следва:
17

1. не по-малко от 60 на сто за финансиране на регионални здравни
програми и придобиване на дълготрайни материални активи за съответната
РИОКОЗ;
2. до 40 на сто за материално стимулиране на работещите в съответната
РИОКОЗ.”
Чл. 19. (1) Държавният здравен контрол се извършва систематично - без
предварително уведомяване, и насочено - при постъпили сигнали от граждани,
държавни и общински органи и организации, както и при наличие на други данни за
възникнали инциденти.
(2) При провеждането на държавния здравен контрол държавните здравни
инспектори имат право:
1. на свободен достъп до обектите, продуктите, стоките, дейностите и
лицата, подлежащи на контрол;
2. да изискват сведения и документи и да получават копия от тях;
3. да вземат проби и образци за лабораторни анализи в количества,
необходими за извършване на изследвания;
4. да разпореждат извършване на прегледи и изследвания за оценка на
здравословното състояние на лицата по чл. 35, ал. 3;
5. да предписват отстраняване от работа на лица, които са болни или
заразоносители и представляват опасност за здравето на околните;
6. да предписват провеждане на задължителни хигиенни и
противоепидемични мерки, като определят срокове за тяхното изпълнение;
7. да поставят удостоверителни знаци в случаите по чл. 39 и 40;
8. да съставят актове за установяване на административни нарушения;
9. да налагат принудителни административни мерки, предвидени в закон.
(3) Условията и редът за упражняване на държавен здравен контрол се
определят с наредба на министъра на здравеопазването.
Предложение на народния представител Атанас Щерев:
В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения:
1. Ал.1 се изменя така: "Държавният санитарен контрол се извършва
служебно и чрез сезиране от граждани, държавни и общински органи, както и при
наличие на възникнали инциденти
2. В ал.2, т.5 изразът "да предписват отстраняване” се заменя с "да
отстраняват
3. В ал.2, т.9 изразът "да налагат” се заменя с “ да правят предложения за”;
4. В ал.2 се създава т. 10 със следното съдържание:
“т. 10. Принудителните административни мерки се налагат със заповед на
директорите на регионалните инспекции ”.
Комисията приема по принцип предложението.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя за чл.19 и предлага
следната окончателна редакция:
“Чл. 19. (1) Държавният здравен контрол се извършва систематично -
без предварително уведомяване, и насочено - при постъпили сигнали от
граждани, държавни и общински органи и организации, както и при наличие на
други данни за възникнали инциденти.
18

(2) При провеждането на държавния здравен контрол държавните
здравни инспектори имат право:
1. на свободен достъп до обектите, продуктите, стоките, дейностите и
лицата, подлежащи на контрол;
2. да изискват сведения и документи и да получават копия от тях на
хартиен и/или електронен носител;
3. да вземат проби и образци за лабораторни анализи в количества,
необходими за извършване на изследвания;
4. да разпореждат извършване на прегледи и изследвания за оценка на
здравословното състояние на лицата по чл. 35, ал. 3;
5. да предписват отстраняване от работа на лица, които са болни или
заразоносители и представляват опасност за здравето на околните;
6. да предписват провеждане на задължителни хигиенни и
противоепидемични мерки, като определят срокове за тяхното изпълнение;
7. да поставят удостоверителни знаци в случаите по чл. 39 и 40;
8. да съставят актове за установяване на административни нарушения;
9. да правят предложения за принудителни административни мерки,
предвидени в закон.
(3) Принудителните административни мерки се налагат със заповед на
директорите на регионалните инспекции.
(4) Условията и редът за упражняване на държавен здравен контрол се
определят е наредба на министъра на здравеопазването.”
Чл. 20. (1) Приходите от глоби и имуществени санкции, наложени с наказателни постановления от органите на държавния здравен контрол, постъпват в бюджета на Министерството на здравеопазването и се използват за финансиране на национални програми в областта на общественото здраве.
(2) Доброволно плащане на задължения, възникнали от влезли в сила наказателни постановления, издадени от органите на държавния здравен контрол, може да се извършва в Министерството на здравеопазването и в съответната РИОКОЗ.
(3) Министърът на здравеопазването администрира приходите от глоби и имуществени санкции по издадените по реда на този закон наказателни постановления при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването и министъра на финансите.
Предложение на народните представители Васил Паница, Теодора
Константинова, Стойчо Кацаров, Димитър Игнатов, Борислав Китов:
Чл.20 се изменя така:
1. “Чл. 20 (1). Приходите от глоби и имуществени санкции, наложени с
наказателни постановления от органите на държавния здравен контрол, постъпват в
държавния бюджет. ”
2. ал. 2 и ал.3 отпадат.
Комисията не приема предложението.
Комисията приема предложението на вносителя за чл.20.
Раздел IV
Здравни заведения
Комисията приема предложението на вносителя за наименование на Раздел IV.
19

Чл. 21. (1) Здравните заведения са структури на националната система за
здравеопазване, в които медицински и немедицински специалисти осъществяват
дейности по опазване и укрепване здравето на гражданите.
(2) Здравни заведения по смисъла на този закон са:
1. националните центрове по проблемите на обществено здраве;
2. Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК);
3. здравните кабинети по чл. 26.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя за чл.21 и предлага
следната окончателна редакция:
“Чл. 21. (1) Здравните заведения са структури на националната система
за здравеопазване, в които медицински и немедицински специалисти
осъществяват дейности по опазване и укрепване здравето на гражданите.
(2) Здравни заведения по смисъла на този закон са:
1. националните центрове по проблемите на общественото здраве;
2. националната експертна лекарска комисия (НЕЛК);
3. здравните кабинети по чл. 26;
(3) Аптеките са здравни заведения със статут и дейност, определени със Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина.”
Чл. 22. (1) Националните центрове за обществено здраве са юридически
лица на бюджетна издръжка - второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към
министъра на здравеопазването, които се откриват, преобразуват и закриват е
постановление на Министерския съвет по предложение на министъра на
здравеопазването.
(2) Националните центрове за обществено здраве се ръководят и
представляват от директори, които се назначават от министъра на здравеопазването въз
основа на конкурс.
(3) Директорите на националните центрове за обществено здраве се
атестират от комисия, назначена от министъра на здравеопазването, на всеки 3 години.
Редът за провеждане на атестацията се определя с правилника за устройството и
дейността на съответния национален център за обществено здраве.
(4) Министърът на здравеопазването може да прекрати без предизвестие
трудовото правоотношение на директор на национален център за обществено здраве,
получил отрицателна атестация.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя за чл.22 и предлага
следната окончателна редакция:
“Чл. 22. (1) Националните центрове по проблемите на обществено
здраве са юридически лица на бюджетна издръжка - второстепенни
разпоредители с бюджетни кредити към министъра на здравеопазването, които се
откриват, преобразуват и закриват с постановление на Министерския съвет по
предложение на министъра на здравеопазването.
(2) Националните центрове по проблемите на обществено здраве се
ръководят от директори, които заемат длъжността си въз основа на конкурс,
обявен от министъра на здравеопазването.
(3) Директорите на националните центрове по проблемите на
обществено здраве се атестират от комисия, назначена от министъра на
здравеопазването, на всеки 3 години. Редът за провеждане на атестацията се
20

определя с правилника за устройството и дейността на съответния национален
център по проблемите на обществено здраве.
(4) Министърът на здравеопазването може да прекрати трудовото
правоотношение на директор на национален център по проблемите на
обществено здраве, получил отрицателна атестация, с предизвестие по чл. 328, ал.
1, т. 5 от Кодекса на труда.”
Чл. 23. (1) Националните центрове за обществено здраве осъществяват
дейности по:
1. провеждане на проучвания, оценки, експертизи, анализи и прогнози в
областта на опазване на общественото здраве;
2. предотвратяване, ограничаване и ликвидиране на епидемии от заразни
болести;
3. оценка на риска и неблагоприятното влияние на факторите на жизнената
среда върху индивидуалното, семейното и общественото здраве;
4. лабораторни изследвания и експертизи;
5. защита на лицата от действието на йонизиращите лъчения;
6. промоция на здраве и интегрирана профилактика на болестите;
7. експертна, консултативна и методическа помощ на лечебните и здравни
заведения;
8. планиране и провеждане на научна и научно-приложна дейност;
9. държавен здравен контрол в случаите, предвидени в закон.
(2) Устройството и дейността на отделните национални центрове за обществено здраве се уреждат с правилник на министъра на здравеопазването.
Комисията приема по ПРИНЦИП предложението на вносителя за чл.23 и предлага
следната окончателна редакция:
“Чл. 23. (1) Националните центрове по проблемите на общественото здраве
осъществяват дейности по:
1. провеждане на проучвания, оценки, експертизи, анализи и прогнози
в областта на опазване на общественото здраве;
2. предотвратяване, ограничаване и ликвидиране на епидемии от
заразни болести;
3. организиране, управление и координация на медицинската помощ
при бедствия, аварии и катастрофи на територията на Република България;
4. оценка на риска и неблагоприятното влияние на факторите на
жизнената среда върху индивидуалното, семейното и общественото здраве;
5. лабораторни изследвания и експертизи;
6. защита на лицата от действието на йонизиращите лъчения;
7. промоция на здраве и интегрирана профилактика на болестите;
8. експертна, консултативна и методическа помощ на лечебните и
здравни заведения;
9. планиране и провеждане на научна и научно-приложна дейност;
10. държавен здравен контрол в случаите, предвидени в закон.
(2) Устройството и дейността на отделните национални центрове по
проблемите на обществено здраве се уреждат с правилник на министъра на
здравеопазването.”
21

Чл. 24. (1) Приходите на националните центрове за обществено здраве се
формират от:
1. субсидии от републиканския бюджет;
2. приходи от:
а) такси за платени услуги, поискани от физически или юридически лица,
при условия, по ред и в размери, определени с наредба на министъра на
здравеопазването;
б) такси за следдипломно обучение;
в) договори с НЗОК;
г) научноизследователска и експертна дейност;
д) дарения и завещания.
(2) Средствата по ал. 1, т. 2 постъпват в Министерството на
здравеопазването и се разпределят, както следва:
1. 40 на сто от приходите по ал. 1, т. 2, букви “а” и “в” - за материално
стимулиране на служителите в съответния национален център;
2. останалите приходи по ал. 1, т. 2 - за финансиране на национални и
регионални програми в областта на общественото здраве, както и за оборудване с
лабораторна техника и автотранспорт на съответния център.
(3) Директорът на националния център за обществено здраве определя
вътрешни правила за разпределяне на средствата за допълнително материално
стимулиране на работниците и служителите в съответния център съобразно техния
принос.
Предложение на народните представители Васил Паница, Теодора
Константинова, Стойчо Кацаров, Димитър Игнатов, Борислав Китов:
Чл. 24 се изменя така: ал. 1, т. 2, ал. 2 и ал. 3 отпадат.
Комисията не приема предложението.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя за чл.24 и предлага
следната окончателна редакция:
“Чл. 24 (1) Приходите на националните центрове по проблемите на
общественото здраве се формират от:
1. субсидии от републиканския бюджет;
2. дарения и завещания;
3. други бюджетни приходи от:
а) платени услуги, поискани от физически или юридически лица,
определени с наредба на министъра на здравеопазването;
б) научноизследователска и експертна дейност;
в) такси за следдипломно обучение.
(2) Средствата по ал. 1, т. 3 постъпват в Министерството на
здравеопазването, включват се по бюджетите на националните центрове и се
разпределят както следва:
1. не по-малко от 60 на сто за финансиране на национални програми и
придобиване на дълготрайни материални активи за съответния национален
център;
2. до 40 на сто за материално стимулиране на работещите в съответния
национален център.”
22

Чл. 25. (1) Националната експертна лекарска комисия е юридическо лице на
бюджетна издръжка - второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра
на здравеопазването, със седалище София.
(2) Националната експертна лекарска комисия се ръководи и представлява
от директор, който се назначава от министъра на здравеопазването след провеждане на
конкурс.
(3) Националната експертна лекарска комисия осъществява профилактични,
диагностични, експертни, контролно-методични и консултативни дейности по
експертизата на работоспособността.
Предложение на народните представители Васил Паница, Теодора
Константинова, Стойчо Кацаров, Димитър Игнатов, Борислав Китов:
В чл. 25, ал. 3 думите “профилактични, диагностични ” отпадат.
Комисията приема предложението.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя за чл.25 и предлага
следната окончателна редакция:
“Чл. 25. (1) Националната експертна лекарска комисия е юридическо
лице на бюджетна издръжка - второстепенен разпоредител с бюджетни кредити
към министъра на здравеопазването, със седалище София.
(2) Националната експертна лекарска комисия се ръководи и
представлява от директор, който заема длъжността въз основа на конкурс, обявен
от министъра на здравеопазването.
(3) Националната експертна лекарска комисия осъществява експертни, контролно-методични и консултативни дейности по експертизата на
работоспособността.”
Чл. 26. (1) Здравни кабинети се създават в:
1. детските градини и училищата;
2. домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски
грижи, към Министерството на образованието и науката;
3. специализираните институции за предоставяне на социални услуги -
домове за деца и младежи с увреждания, домове за възрастни хора с увреждания,
социалните учебно-професионални заведения, домове за стари хора, приюти и домове
за временно настаняване.
(2) Изискванията към устройството и дейността на здравните кабинети се
определят с наредба, издадена от министъра на здравеопазването съгласувано с
министъра на образованието и науката, министъра на финансите, министъра на труда и
социалната политика и министъра на младежта и спорта.
(3) Със Закона за държавния бюджет на Република България ежегодно се
определят финансовите задължения за съответната година на държавата и общините за
изпълнение на дейностите на здравните кабинети.
(4) Лицата, получили разрешение за откриване на детски градини, училища
и заведения за социални услуги, които не са на издръжка на държавния или
общинските бюджети, финансират дейността на здравните кабинети, открити в тях.
Предложение на народната представителка Елка Анастасова:
В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 26, cm. 1 след думата „здравни" се добавя „и стоматологични";
23

2. Създава се нова алинея 2 със следното съдържание:
„/2/ Здравните и стоматологични кабинети осъществяват медицинското
обслужване и здравната профилактика на децата и учениците."
3. Ал. 2, 3 и 4 стават съответно ал.3, 4 и 5 и в тях след думата „здравни" се
добавя „ и стоматологични".
Комисията не приема предложението.
Предложение на народните представители Васил Паница, Теодора
Константинова, Стойчо Кацаров, Димитър Игнатов, Борислав Китов:
Чл. 26 се изменя така:
1. В ал. 1 след думите "здравни кабинети” се добавя думата “могат”;
2. Ал. 3 и ал. 4 отпадат.
Комисията приема по принцип предложението.
Предложение на народния представител Атанас Щерев:
В чл.26 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал.1, 2, 3 и 4 след думата “здравни” да се добави “и стоматологични”;
2. В ал.2 думата “наредба” да се замени с “правилник”.
Комисията приема по ПРИНЦИП предложението.
Комисията приема по ПРИНЦИП предложението на вносителя за чл.26 и предлага
следната окончателна редакция:
“Чл. 26. (1) Здравни и стоматологични кабинети могат да се създават в:
1. детските градини и училищата;
2. домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски
грижи, към Министерството на образованието и науката;
3. специализираните институции за предоставяне на социални услуги
- домове за деца и младежи с увреждания, домове за възрастни хора с увреждания,
социалните учебно-професионални заведения, домове за стари хора, приюти и
домове за временно настаняване.
(2) Изискванията към устройството и дейността на здравните и
стоматологични кабинети се определят с наредба, издадена от министъра на
здравеопазването съгласувано с министъра на образованието и науката,
министъра на финансите, министъра на труда и социалната политика и
министъра на младежта и спорта.
(3) Със Закона за държавния бюджет на Република България ежегодно
се определят финансовите задължения за съответната година на държавата и
общините за изпълнение на дейностите на здравните и стоматологични
кабинети.”
Раздел V
Здравна информация и документация
Комисията приема предложението на вносителя за наименование на Раздел V.
24

Чл. 27. (1) Здравна информация са личните данни, свързани със
здравословното състояние, физическото и психическото развитие на лицата, както и
всяка друга информация, съдържаща се в медицинските рецепти, предписания,
протоколи, удостоверения и в друга медицинска документация.
(2) Лечебните и здравните заведения, регионалните центрове по
здравеопазване, регионалните инспекции по опазване и контрол на общественото
здраве, лекарите, стоматолозите, фармацевтите и другите медицински специалисти,
както и немедицинските специалисти с виеше немедицинско образование, работещи в
националната система по здравеопазване, събират, обработват, използват и съхраняват
здравна информация.
(3) Формите и съдържанието, както и условията и редът за обработване,
използване и съхраняване на медицинската документация и за обмен на медико-
статистическа информация се определят с наредби на министъра на здравеопазването,
съгласувани с Националния статистически институт (НСИ).
Комисията приема предложението на вносителя за чл,27.
Чл. 28. (1) Здравна информация може да бъде предоставяна на трети лица,
когато:
1. лечението на лицето продължава в друго лечебно заведение;
2. съществува заплаха за здравето или живота на други лица;
3. е необходима при идентификация на труп на починало лице или за
установяване на причините за смъртта;
4. е необходима за нуждите на държавния здравен контрол за
предотвратяване на епидемии и разпространение на заразни заболявалия;
5. е необходима за нуждите на медицинската експертиза и общественото
осигуряване;
6. е необходима за нуждите на медицинската статистика или за медицински
научни изследвания, след като данните, идентифициращи пациента, са заличени;
7. е необходима за нуждите на Министерството на здравеопазването,
Националния център по здравна информация, НЗОК и регионалните центрове по
здравеопазване, регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото
здраве и Националния статистически институт.
(2) Предоставянето на информация в случаите по ал. 1, т. 2 се извършва
след уведомяване на съответното лице.
(3) Лицата по чл. 27, ал. 2 са длъжни да осигурят защита на съхраняваната
от тях здравна информация от неправомерен достъп.
Комисията приема предложението на вносителя за чл. 28.
ГЛАВА ВТОРА
ДЕЙНОСТИ ПО ОПАЗВАНЕ ЗДРАВЕТО
НА ГРАЖДАНИТЕ
Предложение на народния представител Атанас Щерев:
В наименованието на Глава втора да отпадне думата “гражданите ”.
25

Комисията приема предложението.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя за и предлага
следната окончателна редакция за заглавието на Глава втора;
ГЛАВА ВТОРА
ДЕЙНОСТИ ПО ОПАЗВАНЕ НА ЗДРАВЕТО
Раздел I
Общи положения
Комисията приема предложението на вносителя за наименованието на Раздел I.
Предложение на народния представител Атанас Щерев:
Наименованието на Глава втора, Раздел първи се изменя така: "Общи
разпоредби ”.
Предложението бе оттеглено в хода на дискусията.
Комисията приема предложението на вносителя за наименованието на Раздел I.
Чл. 29. Държавните органи и институции планират, разработват и
провеждат политика, насочена към опазване здравето на гражданите чрез осигуряване
на здравословна жизнена среда и обучение за здравословен начин на живот.
Предложение на народната представителка Елка Анастасова:
В чл. 29 се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 29 след думите „жизнена среда" се поставя запетая, а след думите
„ начин на живот" се добавя „ и здравна профилактика".
Комисията приема предложението.
Предложение на народните представители Васил Паница, Теодора
Константинова, Стойчо Кацаров, Димитър Игнатов, Борислав Китов:
Чл. 29 се изменя така:
“Чл. 29. Министерският съвет планира и разработва политика насочена към
опазване здравето на гражданите. Министерството на здравеопазването провежда
тази политика. ”
Комисията не приема предложението.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя за чл.29 и предлага
следната окончателна редакция:
“Чл. 29. Държавните органи и институции планират, разработват и
провеждат политика, насочена към опазване здравето на гражданите чрез
осигуряване на здравословна жизнена среда, обучение за здравословен начин на
живот и здравна профилактика.»
26

Чл. 30. (1) За разработване и осъществяване на дейности по промоция на здраве към Министерския съвет се създава Национален съвет по промоция на здравето.
(2) Националният съвет по промоция на здравето:
1. определя целите и задачите на държавната политика по промоция на
здравето;
2. координира, анализира и оценява дейността на отделните ведомства за провеждане на държавната политика по промоция на здраве и прави предложения за подобряването й;
3. информира обществеността за резултатите от реализираните от държавата дейности по промоция на здраве.
(3) Съставът на Националния съвет по промоция на здравето се определя с решение на Министерския съвет. В състава на съвета се включват задължително представители на Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите, Министерството на образованието и науката, Министерството на околната среда и водите, Министерството на младежта и спорта, Министерството на земеделието и горите, Министерството на икономиката, на съсловните организации на лекарите и стоматолозите, на Националната здравноосигурителна каса, Българската национална телевизия, Българското национално радио и Българския Червен кръст.
(4) Дейността на Националния съвет по промоция на здравето се определя с правилник, приет от Министерския съвет.
Предложение на народните представители Васил Паница, Теодора
Константинова, Стойчо Кацаров, Димитър Игнатов, Борислав Китов:
Чл. 30 отпада.
Комисията не приема предложението.
Предложение на народния представител Атанас Додов:
В чл. 30, ал. 2, т. 1 се изменя така:
"1. подпомага Министерския съвет при определяне на целите и задачите на
държавната политика по промоция на здравето."
Комисията приема предложението.
Комисията приема по ПРИНЦИП предложението на вносителя за чл. 30 и предлага
следната окончателна редакция:
“Чл. 30. (1) За разработване и осъществяване на дейности по промоция
на здраве към Министерския съвет се създава Национален съвет по промоция на
здравето.
(2) Националният съвет по промоция на здравето:
1. подпомага Министерския съвет при определяне на целите и
задачите на държавната политика по промоция на здравето;
2. координира, анализира и оценява дейността на отделните ведомства
за провеждане на държавната политика по промоция на здраве и прави
предложения за подобряването й;
3. информира обществеността за резултатите от реализираните от
държавата дейности по промоция на здраве.
27

(3) Съставът на Националния съвет по промоция на здравето се
определя с решение на Министерския съвет. В състава на съвета се включват
задължително представители на Министерството на здравеопазването,
Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите,
Министерството на образованието и науката, Министерството на околната среда
и водите, Министерството на младежта и спорта, Министерството на земеделието
и горите, Министерството на икономиката, на съсловните организации на
лекарите и стоматолозите, на Националната здравноосигурителна каса,
Българската национална телевизия, Българското национално радио и
Българския Червен кръст.
(4) Дейността на Националния съвет по промоция на здравето се
определя с правилник, приет от Министерския съвет.”
Чл. 31. (1) За опазване здравето и работоспособността на гражданите
лечебните заведения системно извършват профилактични прегледи и диспансеризация.
(2) Задължително подлежат на диспансеризация лицата с повишен здравен
риск или със заболявалия.
(3) Условията и редът за извършване на профилактичните прегледи и
диспансеризацията, както и списъкът на заболяванията, при които се извършва
диспансеризация, се определят с наредба на министъра на здравеопазването.
Предложение на народната представителка Елка Анастасова:
В чл. 31 се правят следните допълнения:
1. В чл. 31 след думата „профилактични" се добавя дейности, в
т.ч."
Комисията не приема предложението.
Предложение на народния представител Атанас Додов:
В чл. 31, ал. 2 думите "със заболявалия" се заменят с думите "с хронични и
други заболявания".
Комисията не приема предложението.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя за чл. 31 и предлага
следната окончателна редакция:
“Чл. 31. (1) За опазване здравето и работоспособността на гражданите
лечебните заведения системно извършват профилактични прегледи и
диспансеризация.
(2) Лицата с повишен здравен риск или със заболявания подлежат на
диспансеризация.
(3) Условията, редът и финансирането за извършване на
профилактичните прегледи и диспансеризацията, както и списъкът на
заболяванията, при които се извършва диспансеризация, се определят с наредба
на министъра на здравеопазването.”
Раздел II
Осигуряване на здравословна жизнена среда
28

Комисията приема предложението на вносителя за наименование на Раздел II.
Чл. 32. (1) Държавата, общините, юридическите и физическите лица
осъществяват дейността си, като осигуряват опазването на жизнената среда от вредно
въздействащите върху здравето на човека биологични, химични, физични и социални
фактори.
(2) При осъществяване на дейността си юридическите и физическите лица
са длъжни да спазват установените здравни изисквания.
Комисията приема предложението,
Чл. 33. (1) Министърът на здравеопазването ръководи националната
система за мониторинг на шума в урбанизираните територии, замърсителите в храните
и питейните води.
(2) Министърът на здравеопазването анализира и оценява факторите на
жизнената среда на национално равнище в годишния доклад по чл. 5, ал. 2 и предлага
мерки за ограничаване на вредното им въздействие върху здравето на гражданите.
(3) Регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве
наблюдават, анализират и оценяват факторите на жизнената среда на регионално
равнище и предлагат мерки за ограничаване на вредното им въздействие върху
здравето на гражданите.
(4) Държавните органи, които извършват мониторинг на параметрите на
околната среда, предоставят в Министерството на здравеопазването данните,
необходими за извършване оценка на здравния риск.
Предложение на народния представител Светлин Белчилов:
“Чл.33, (1) Министърът на здравеопазването ръководи националната система за
мониторинг на шума в жилищните и обществените сгради, замърсителите в
храните и питейните води.”
Комисията приема предложението.
Предложение на народния представител Атанас Додов:
В чл. 33, ал. 2 думата "мониторинг" се заменя с "наблюдение и контрол".
Комисията приема предложението.
Комисията приема по ПРИНЦИП предложението на вносителя за чл.33 и предлага
следната окончателна редакция:
”Чл. 33. (1) Министърът на здравеопазването ръководи националната
система за наблюдение, оценка и контрол на шума в урбанизираните територии и
обществените сгради, замърсителите в храните и питейните води.
(2) Министърът на здравеопазването анализира и оценява факторите
на жизнената среда на национално равнище в годишния доклад по чл. 5, ал. 2 и
предлага мерки за ограничаване на вредното им въздействие върху здравето на
гражданите.
(3) Регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото
здраве наблюдават, анализират и оценяват факторите на жизнената среда на
29

територията на областта и предлагат мерки за ограничаване на вредното им
въздействие върху здравето на гражданите.
(4) Държавните органи, които извършват наблюдение, оценка и
контрол на параметрите на околната среда, предоставят в Министерството на
здравеопазването данните, необходими за извършване оценка на здравния риск.”
Чл. 34. (1) Министерският съвет по предложение на министъра на
здравеопазването и министъра на околната среда и водите определя на всеки 5 години
районите в страната с повишен здравен риск.
(2) Министерският съвет приема програми за организиране на контролни
изследвания и прегледи, провеждане на дейности, свързани с опазването, укрепването
и възстановяването на здравето на гражданите, които живеят в районите с повишен
здравен риск.
Предложение на народния представител Атанас Додов:
В чл. 34, ал. 1 цифрата "5" се заменя с "3".
Комисията приема предложението.
Предложение на народния представител Атанас Щерев:
В чл.34, ал.1 изразът “5 години” да се замени с думата “ежегодно”.
Предложението бе оттеглено в хода на дискусията.
Комисията приема по ПРИНЦИП предложението на вносителя за чл. 34 и предлага
следната окончателна редакция:
”Чл. 34. (1) Министерският съвет по предложение на министъра на
здравеопазването и министъра на околната среда и водите определя на всеки 3
години районите в страната с повишен здравен риск.
(2) Министерският съвет приема програми за организиране на
контролни изследвания и прегледи, провеждане на дейности, свързани с
опазването, укрепването и възстановяването на здравето на гражданите, които
живеят в районите с повишен здравен риск.”
Чл. 35. (1) Здравните изисквания при проектирането и изграждането на
обекти с обществено предназначение се определят с наредба на министъра на
здравеопазването и министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(2) Здравните изисквания за обектите с обществено предназначение,
продуктите и стоките със значение за здравето на човека и дейностите със значение за
здравето на човека, както и максимално допустимите нива на фактори на жизнената
среда се определят с наредби на министъра на здравеопазването, доколкото с друг
закон не е предвидено друго.
(3) Здравните изисквания към лицата, работещи в детските заведения,
специализираните институции за деца и възрастни, водоснабдителните обекти,
предприятията, които произвеждат или търгуват с храни, бръснарските, фризьорските
и козметичните салони, се определят с наредба на министъра на здравеопазването.
Комисията приема предложението на вносителя на чл. 35.
30

Чл. 36. Органите на държавния здравен контрол съгласуват проектите на
устройствените схеми и планове и на инвестиционните проекти и дават становище по
законосъобразността на изграждането на строежите и готовността им за въвеждане в
експлоатация по реда на Закона за устройство на територията.
Предложение на народните представители Васил Паница, Теодора
Константинова, Стойчо Кацаров, Димитър Игнатов, Борислав Китов:
Чл. 36 се изменя така:
“Чл. 36. Органите на държавния здравен контрол дават становище по
готовността на строежите за въвеждането им в експлоатация по реда на Закона за
устройството на територията. ”
Комисията приема по принцип предложението.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя за чл.36 и предлага
следната окончателна редакция:
“Чл. 36. Органите на държавния здравен контрол участват в състава на
експертните съвети по устройство на територията, съгласуват при необходимост
устройствени схеми и планове, участват в оценката на съответствието на
инвестиционните проекти, когато тя се извършва с приемане от експертен съвет
на одобряващата администрация или по искане на физически или юридически
лица, дават становище по готовността на строежите за въвеждането им в
експлоатация по реда на Закона за устройството на територията.”
Чл. 37. (1) Всеки, който открие обект с обществено предназначение, е
длъжен да уведоми за това съответната РИОКОЗ по местонахождението на обекта в 7-
дневен срок от започването на дейността, като посочва адреса на обекта, видовете
дейности, които се извършват в него, както и името и постоянния адрес на лицето,
което упражнява дейността, а за търговците - данните от съдебната регистрация.
(2) В срок до 3 месеца териториалните органи на държавния здравен
контрол извършват проверка за спазване на здравните изисквания в обекта.
(3) Регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве
създават и поддържат публичен регистър на обектите с обществено предназначение
при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването.
(4) Алинея 1 не се прилага за лечебни заведения, предприятия за
производство и търговия на едро с лекарства, аптеки, дрогерии, предприятия за
производство, съхраняване и търговия с храни и за обекти за обществено хранене.
Предложение на народния представител Атанас Додов:
В чл. 37, ал. 2 след думите “три месеца” се добавя “от уведомяването”.
Комисията приема предложението.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя за чл.37 и предлага
следната окончателна редакция:
”Чл. 37. (1) Всеки, който открие обект с обществено предназначение, е
длъжен да уведоми за това съответната РИОКОЗ по местонахождението на обекта
в 7-дневен срок от започването на дейността, като посочва адреса на обекта,
видовете дейности, които се извършват в него, както и името и постоянния адрес
31

на лицето, което упражнява дейността, а за търговците - данните от съдебната
регистрация.
(2) В срок до 3 месеца от уведомяването териториалните органи на
държавния здравен контрол извършват проверка за спазване на здравните
изисквания в обекта.
(3) Регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото
здраве създават и поддържат публичен регистър на обектите с обществено
предназначение при условия и по ред, определени с наредба на министъра на
здравеопазването.
(4) Алинея 1 не се прилага за лечебни заведения, предприятия за
производство и търговия на едро с лекарства, аптеки, дрогерии, предприятия за
производство, съхраняване и търговия с храни и за обекти за обществено
хранене.”
Чл. 38. (1) По искане на заинтересуваните лица главният държавен здравен
инспектор издава здравен сертификат за износ на продукти и стоки със значение за
здравето на човека, който удостоверява спазването на нормативно установените
изисквания за производство на продуктите и стоките със значение за здравето на
хората.
(2) Министърът на здравеопазването определя с наредба реда за издаване на здравен сертификат за износ на продукти и стоки със значение за здравето на човека.
(3) При съмнение за безопасността на продукти и стоки със значение за
здравето на човека от внос митническите органи имат право да не ги допуснат на
територията на Република България. Продуктите и стоките се внасят след представяне
на становище на РИОКОЗ относно безопасността им.
Предложение на народните представители Васил Паница, Теодора
Константинова, Стойчо Кацаров, Димитър Игнатов, Борислав Китов:
В чл. 38 (3) се добавя ново изречение: “Министърът на здравеопазването
предоставя на агенция Митници списък с продуктите и стоките със значение за
здравето на човека. ”
Комисията не приема предложението.
Комисията приема предложението на вносителя за чл.38.
Чл. 39. (1) При неспазване на здравните изисквания в обекти с обществено
предназначение или при извършване на дейности със значение за здравето на човека
държавните здравни инспектори дават задължителни предписания и определят срок за
отстраняване на нарушенията.
(2) При неизпълнение на задължителните предписания в определения срок
директорът на РИОКОЗ, съответно - директорът на НЦРРЗ, издава заповед за спиране
експлоатацията на обекта или на части от него или за спиране на съответната дейност
до отстраняване на нарушенията.
(3) В случаите, когато е налице непосредствена опасност за живота и
здравето на хората, за разпространение на заразни заболявалия или за възникване на
отравяния, държавните здравни инспектори спират незабавно с предписание
експлоатацията на обекта или на части от него или на съответната дейност и определят
мерки за отстраняване на нарушенията.
32

(4) Директорът на РИОКОЗ, съответно директорът на НЦРРЗ, в срок до 24
часа издава заповед, е която потвърждава или отменя даденото предписание за спиране
експлоатацията на обекта или на съответната дейност.
(5) При изпълнение на задължителните предписания и определените мерки
органът, издал заповедта, разрешава със заповед възстановяването на дейността или
експлоатацията на обекта.
Предложение на народния представител Атанас Додов:
В чл. 39 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 се добавя “и незабавно уведомяват директора на РОИКОЗ
2. В ал. 4 след думите "24 часа" се добавя "от спирането на обекта.
Комисията приема предложението.
Комисията приема по ПРИНЦИП предложението на вносителя за чл.39 и предлага
следната окончателна редакция:
”Чл. 39. (1) При неспазване на здравните изисквания в обекти с
обществено предназначение или при извършване на дейности със значение за
здравето на човека държавните здравни инспектори дават задължителни
предписания и определят срок за отстраняване на нарушенията.
(2) При неизпълнение на задължителните предписания в определения
срок директорът на РИОКОЗ, съответно - директорът на НЦРРЗ, издава заповед
за спиране експлоатацията на обекта или на части от него или за спиране на
съответната дейност до отстраняване на нарушенията.
(3) В случаите, когато е налице непосредствена опасност за живота и
здравето на хората, за разпространение на заразни заболявания или за
възникване на отравяния, държавните здравни инспектори спират незабавно с
предписание експлоатацията на обекта или на части от него или на съответната
дейност, определят мерки за отстраняване на нарушенията и незабавно
уведомяват директора на РОИКОЗ.
(4) Директорът на РИОКОЗ, съответно директорът на НЦРРЗ, в срок до 24 часа от спирането на обекта издава заповед, с която потвърждава или отменя даденото предписание за спиране експлоатацията на обекта или на съответната дейност.
(5) При изпълнение на задължителните предписания и определените
мерки органът, издал заповедта, разрешава със заповед възстановяването на
дейността или експлоатацията на обекта.”
Чл. 40. (1) При съмнение за безопасността на продукти и стоки със значение
за здравето на човека държавният здравен инспектор:
1. издава писмено предписание за спиране производството на продукти и
реализацията на стоки със значение за здравето на човека, което връчва срещу подпис
на заинтересуваното лице или на негов представител;
2. взема проби за лабораторен анализ и експертиза в присъствието на
заинтересуваното лице или на негов представител и ги предоставя в лаборатория на
РИОКОЗ.
(2) Държавният здравен инспектор уведомява заинтересуваното лице за
резултатите от лабораторните изследвания и експертизата в 3-дневен срок от
получаването им.
33

(3) При оспорване на резултатите от лабораторните анализи и експертиза се извършват повторни изследвания по писмено искане от заинтересуваното лице,
направено до главния държавен здравен инспектор чрез директора на РИОКОЗ в 3-
дневен срок от датата на получаване на резултата от първоначалното изследване.
(4) В случаите по ал. 3 повторните изследвания се извършват от друга
РИОКОЗ, определена от главния държавен здравен инспектор.
(5) Резултатите от извършените изследвания по ал. 4 не подлежат на
оспорване.
Предложение на народните представители Васил Паница, Теодора
Константинова, Стойчо Кацаров, Димитър Игнатов, Борислав Китов
Чл. 40 се изменя така:
1. Ал.1, т. 1 отпада;
2. В ал. 2 в края на изречението се поставя запетая и се добавят думите:
“като налага със заповед предвидените от закона мерки. ”
Комисията не приема предложението.
Комисията приема предложението на вносителя за чл. 40.
Чл. 41. В случай че продуктите и стоките са явно негодни за употреба и
заинтересуваното лице няма писмени възражения по това заключение на държавния
здравен инспектор, лабораторни анализи и експертиза не се извършват.
Комисията приема предложението на вносителя за чл. 41.
Чл. 42. (1) В случай че резултатите от лабораторните изследвания и
експертиза потвърждават съответствието на продуктите и стоките със здравните
изисквания, държавният здравен инспектор ги проверява за настъпили промени по
време на спирането и писмено отменя даденото предписание в 3-дневен срок от датата
на получаване на резултатите.
(2) В случай че от резултатите от лабораторните изследвания и експертиза
се установи, че продуктите и стоките не съответстват на здравните изисквания,
държавният здравен инспектор предлага да бъде издадена заповед за преработка,
използване за други цели в преработен или непреработен вид или унищожаване на
продуктите и стоките със значение за здравето на човека.
Предложение на народните представители Васил Паница, Теодора
Константинова, Стойчо Кацаров, Димитър Игнатов, Борислав Китов:
В чл. 42, ал. 1 се отменя.
Комисията не приема предложението.
Комисията приема предложението на вносителя за чл.42.
Чл. 43. (1) Заповеди за преработка използване за други цели или
унищожаване на продукти и стоки със значение за здравето на човека се издават от
директора на РИОКОЗ или НЦРРЗ - за продукти и стоки на стойност до 100 000 лв., и
от главния държавен здравен инспектор - за продукти и стоки на стойност над 100 000
лв.
34

(2) В 7-дневен срок от влизането в сила на заповедта по ал. 1 продуктите и
стоките се предават за преработка, използване за други цели или се унищожават
задължително в присъствие на държавен здравен инспектор, за което се съставя
протокол. Протоколът се прилага към заповедта по ал. 1.
Комисията приема предложението на вносителя за чл.43.
Чл. 44. (1) Условията и редът за вземане на проби и провеждане на
лабораторни изследвания, анализи и експертизи, необходими за целите на държавния
здравен контрол, се определят с наредба на министъра на здравеопазването.
(2) Лабораторните изследвания за нуждите на държавния здравен контрол
са за сметка на РИОКОЗ.
Комисията приема предложението на вносителя за чл. 44.
Чл. 45. Физическите и юридическите лица са длъжни да изпълняват
задължителните предписания на държавните здравни инспектори и заповедите на
органите за държавен здравен контрол.
Комисията приема предложението на вносителя на чл. 45.
Чл. 46. (1) Принудителните административни мерки, наложени по реда на
този раздел, се обжалват по реда на Закона за административното производство.
Принудителните административни мерки подлежат на предварително изпълнение.
(2) Принудителните административни мерки, наложени по реда на този
раздел, се обжалват по административен ред, както следва:
1. постановените от държавен здравен инспектор - пред директора на
РИОКОЗ и директора на НЦРРЗ;
2. постановените от директора на РИОКОЗ и НЦРРЗ - пред главния
държавен здравен инспектор;
3. постановените от главния държавен здравен инспектор - пред министъра на здравеопазването.
Предложение на народните представители Васил Паница, Теодора
Константинова, Стойчо Кацаров, Димитър Игнатов, Борислав Китов:
В чл. 46, ал. 2, т. 3 отпада.
Комисията не приема предложението.
Предложение на народния представител Атанас Щерев:
В чл.46 се създава нова ал.3 със следното съдържание: “Случаите, редът и
условията за издаване и обжалване на принудителните административни мерки се
определят с Наредба на министъра на здравеопазването. ”
Комисията приема предложението.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя за чл.46 и предлага
слепната окончателна редакция:
35

”Чл. 46. (1) Принудителните административни мерки, наложени по
реда на този раздел, се обжалват по реда на Закона за административното
производство. Принудителните административни мерки подлежат на
предварително изпълнение.
(2) Принудителните административни мерки, наложени по реда на този раздел, се обжалват по административен ред, както следва:
1. постановените от държавен здравен инспектор - пред директора на
РИОКОЗ и директора на НЦРРЗ;
2. постановените от директора на РИОКОЗ и НЦРРЗ - пред главния
държавен здравен инспектор;
3. постановените от главния държавен здравен инспектор - пред
министъра на здравеопазването.
(3) Случаите, условията и реда за издаване и обжалване на
принудителните административни мерки се определят с Наредба на министъра на здравеопазването.”
Чл. 47. За издаване на документи от органите за държавен здравен контрол
се заплащат такси, определени с тарифа на Министерския съвет.
Комисията приема предложението на вносителя за чл. 47.
Чл. 48. Фактите и обстоятелствата, които длъжностните лица, упражняващи
държавен здравен контрол, научават при изпълнение на своите задължения, са
служебна тайна, с изключение на случаите, когато е налице заплаха за здравето и
живота на гражданите.
Комисията приема предложението на вносителя за чл. 48.
Чл. 49. Органите на Министерството на вътрешните работи, другите
държавни и общински органи и ръководителите на ведомствата и организациите са
длъжни да оказват необходимата помощ и съдействие на държавните здравни
инспектори при упражняване на правомощията им.
Комисията приема предложението на вносителя за чл. 49.
Раздел III
Здравни изисквания към козметичните продукти
Комисията приема предложението на вносителя за наименование на Раздел III.
Чл. 50. (1) Козметичните продукти, които се предлагат на пазара, не трябва
да причиняват увреждане на човешкото здраве, когато се прилагат в съответствие с
тяхното предназначение, инструкциите за употреба и унищожаване, както и с всички
други указания, предоставени от производителя или вносителя.
(2) Изискванията за производство, опаковане, етикетиране, рекламиране,
пускане и предлагане на пазара на козметичните продукти се определят с наредба,
издадена от министъра на здравеопазването съгласувано с министъра на икономиката.
Комисията приема предложението на вносителя за чл. 50.
36

Чл. 51. (1) При етикетирането производителите и вносителите могат за
период 5 години да не посочват една или повече от съставките на козметичния продукт
с цел запазване на търговската тайна след разрешение от главния държавен здравен
инспектор.
(2) Разрешение не се издава, когато не обявяването на съответните съставки може да доведе до увреждане здравето на потребителите.
Предложение на народните представители Васил Паница, Теодора
Константинова, Стойчо Кацаров, Димитър Игнатов, Борислав Китов:
В чл. 51, ал. 2 се отменя.
Комисията приема предложението.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя за чл. 51 и предлага
следната окончателна редакция:
”Чл. 51. При етикетирането производителите и вносителите могат за
период 5 години да не посочват една или повече от съставките на козметичния
продукт с цел запазване на търговската тайна след разрешение от главния
държавен здравен инспектор.”
Чл. 52. (1) За получаване на разрешение заинтересуваните лица подават
заявление до главния държавен здравен инспектор на Република България, към което
прилагат доказателства за безопасност на съставката, определени в наредбата по чл. 50, ал. 2.
(2) Главният държавен здравен инспектор издава разрешение или издава
мотивиран отказ в срок до два месеца от подаването на документите по ал. 1. Отказът
подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.
(3) При наличие на важни причини заинтересуваните лица могат по реда на
ал. 1 и 2 да поискат удължаване на срока на издаденото разрешение за срок не по-дълъг от 3 години.
Комисията приема предложението на вносителя за чл.52.
Чл. 53. (1) Производителят или вносителят на козметичния продукт
уведомява своевременно главния държавен здравен инспектор за всички промени в
обстоятелствата, при които е издадено разрешението по чл. 51, ал. 1.
(2) При промяна на наименованието на козметичния продукт, съдържащ
необявена съставка, производителят или вносителят уведомяват главния държавен
здравен инспектор не по-късно от 15 дни преди пускането на продукта на пазара.
(3) При установяване на несъответствие с изискванията за безопасност за
здравето на потребителите, както и в случаите на поява на данни от науката и
практиката за здравен риск, свързани с необявената съставка, главният държавен
здравен инспектор може да отнеме издаденото разрешение.
Предложение на народните представители Васил Паница, Теодора
Константинова, Стойчо Кацаров, Димитър Игнатов, Борислав Китов:
В чл. 53, ал. 3 думите: “свързани с необявената съставка” се заличават.
Комисията не приема предложението.
37

Предложение на народния представител Атанас Додов:
В чл. 53, ал. 3 думите "може да отнеме" се заменят с "отнема".
Комисията приема предложението.
Комисията приема по ПРИНЦИП предложението на вносителя за чл. 53 и предлага
следната окончателна редакция:
”Чл. 53. (1) Производителят или вносителят на козметичния продукт
уведомява своевременно главния държавен здравен инспектор за всички промени
в обстоятелствата, при които е издадено разрешението по чл. 51.
(2) При промяна на наименованието на козметичния продукт,
съдържащ необявена съставка, производителят или вносителят уведомяват
главния държавен здравен инспектор не по-късно от 15 дни преди пускането на
продукта на пазара.
(3) При установяване на несъответствие с изискванията за безопасност
за здравето на потребителите, както и в случаите на поява на данни от науката и
практиката за здравен риск, свързани с необявената съставка, главният
държавен здравен инспектор отнема издаденото разрешение.”
Раздел IV
Дейности за въздействие върху рискови за
здравето фактори
Комисията приема предложението на вносителя за наименование на Раздел IV.
Чл. 54. (1) Държавата съвместно с неправителствените организации създава
условия за ограничаване на тютюнопушенето, злоупотребата с алкохол и употребата на
наркотични вещества, като:
1. осъществява промотивни и профилактични дейности;
2. осигурява достъп до медицинска помощ и социална защита на
засегнатите лица.
(2) Дейностите по ал. 1 се осъществяват чрез национални програми за
ограничаване на тютюнопушенето, злоупотребата с алкохол и употребата на
наркотични вещества.
(3) Едно на сто от средствата, постъпили в републиканския бюджет от
акцизите върху тютюневите изделия и спиртните напитки, се използват за
финансиране на националните програми за ограничаване на тютюнопушенето,
злоупотребата с алкохол и употребата на наркотични вещества.
(4) Общините приемат регионални програми за ограничаване на
тютюнопушенето, употребата на алкохол и злоупотребата с наркотични вещества.
Предложение на народната представителка Елка Анастасова:
В чл. 54 ал. 4 се правят следните изменения и допълнения:
1. След думата „приемат" се добавя „и осъществяват", а думите „и
злоупотребата с" отпадат.
Комисията приема по принцип предложението.
Комисията приема по ПРИНЦИП предложението на вносителя за чл.54 и предлага
следната окончателна редакция:
38

”Чл. 54. (1) Министърът на здравеопазването и други компетентни
държавни органи съвместно с неправителствените организации създава условия
за ограничаване на тютюнопушенето, злоупотребата с алкохол и недопускане
употребата на наркотични вещества, като:
1. осъществява промотивни и профилактични дейности;
2. осигурява достъп до медицинска помощ и социална защита на
засегнатите лица.
(2) Дейностите по ал. 1 се осъществяват чрез национални програми за
ограничаване на тютюнопушенето, злоупотребата с алкохол и недопускане
употребата на наркотични вещества.
(3) Едно на сто от средствата, постъпили в републиканския бюджет от
акцизите върху тютюневите изделия и спиртните напитки, се използват за
финансиране на националните програми за ограничаване на тютюнопушенето,
злоупотребата с алкохол и недопускане употребата на наркотични вещества.
(4) Общините приемат и осъществяват регионални програми за
ограничаване на тютюнопушенето, злоупотребата с алкохол и недопускане
употребата на наркотични вещества.”
Чл. 55. Забранява се продажбата на алкохолни напитки на:
1. лица под 18 години;
2. лица в пияно състояние;
3. територията на детски градини, училищата, общежития за ученици,
лечебни заведения;
4. спортни прояви и на обществени мероприятия, организирани за деца и
ученици.
Предложение на народните представители Васил Паница, Теодора
Константинова, Стойчо Кацаров, Димитър Игнатов, Борислав Китов:
В чл. 55 (4) след думата “мероприятие ” се поставя точка и останалият текст отпада.
Комисията не приема предложението.
Предложение на народния представител Атанас Щерев:
В чл.55, т. 3 в края да се добави израза “в радиус от 200метра от тях”.
Предложението бе оттеглено в хода на дискусията.
Комисията приема предложението на вносителя за чл.55.
Чл. 56. Рекламата на алкохолните напитки не може:
1. да е насочена към лица под 18-годишна възраст или да се излъчва в
предавания за тях;
2. да използва лица под 18 години като участници или да представя лица
под 18 години, употребяващи тези напитки;
3. да свързва употребата на алкохолни напитки със спортни и физически
постижения или с управлението на превозни средства;
4. да съдържа неверни твърдения относно ползата за здравето, социално или сексуално благополучие или да представя въздържанието или умереността в
отрицателна светлина.
39

Предложение на народната представителка Елка Анастасова:
В чл. 56, т. 1 се правят следните допълнения:
1. След думите „предавания за тях" се поставя запетая и се добавя
"както и преди 22 часа; "
Комисията приема по принцип предложението.
Предложение на народните представители Васил Паница, Теодора
Константинова, Стойчо Кацаров, Димитър Игнатов, Борислав Китов:
Чл. 56 се изменя така:
“Чл. 56. Забранява се пряката реклама на алкохолни напитки, цигари и
цигарени изделия. ”
Комисията не приема предложението.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
окончателна редакция на Чл. 56:
“Чл. 56. (1) Забранява се пряката реклама на спиртни напитки.
(2) Непряката реклама на спиртни напитки и рекламата на вино и бира не
може:
1. да е насочена към лица под 18-годишна възраст, както и да се излъчва в
предавания или да се публикува в печатни издания предназначени за тях;
2. да използва лица под 18 години като участници;
3. да свързва употребата на алкохолни напитки със спортни и физически
постижения или с управление на превозни средства;
4. да съдържа неверни твърдения относно полза за здравето, социално или
сексуално благополучие или да представя въздържанието или умереността в
отрицателна светлина.
(3) Непряката реклама на спиртни напитки не може да се излъчва в радио
или телевизионни предавания преди 22 часа.”
Чл. 57. (1) Забранява се тютюнопушенето на общественодостъпни места.
(2) Условията и редът, при които се допуска по изключение тютюнопушене на общественодостъпни места, се определят с наредба на Министерския съвет.
Предложение на народния представител Атанас Щерев:
В чл.57, ал. 1 и 2 думата “общественодостъпни” да се замени с
“общодостъпни ”.
Комисията приема по принцип предложението.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя за чл.57 и предлага
следната окончателна редакция:
“Чл. 57. (1) Забранява се тютюнопушенето в закритите обществени места,
вкл. обществения транспорт и закритите работни помещения.
(2) Министерският съвет определя с наредба условията и реда при които се допуска по изключение тютюнопушене в обособени зони на местата по ал. 1.”
Предложение на народния педставител Атанас Додов:
Създава се чл. 57 а:
40

“Чл. 57а. Забранява се тютюнопушенето от лица до 18 години. ”
Предложението бе оттеглено в хода на дискусията.
Чл. 58. Общинските съвети имат право да забраняват или да ограничават
употребата на алкохолни напитки и тютюнопушенето на определени
общественодостъпни места в съответните общини.
Предложение на народните представители Васил Паница, Теодора
Константинова, Стойчо Кацаров, Димитър Игнатов, Борислав Китов:
Чл. 58 отпада.
Комисията приема предложението.
Предложение на народния представител Атанас Щерев:
Чл.58 да отпадне.
Комисията приема предложението.
Комисията не приема предложението на вносителя за чл. 58 и предлага да
отпадне.
Раздел V
Контрол върху заразните болести
Комисията приема предложението на вносителя за наименование на Раздел V.
Чл. 59. (1) За опазване на страната от разпространение на особено опасни
заразни болести при необходимост се извършва граничен здравен контрол.
(2) Условията и редът на провеждане на граничен здравен контрол се
уреждат с наредба на Министерския съвет.
Комисията приема предложението за чл.59. който става чл.58.
Чл. 60. (1) За предпазване на гражданите от заразни болести се правят
задължителни имунизации.
(2) Министърът на здравеопазването определя с наредба лицата, които
подлежат на имунизации, както и реда, начина и сроковете за извършване на:
1. задължителни планови имунизации и реимунизации, включени в
Имунизационния календар на Република България;
2. целеви имунизации и реимунизации, които се извършват по специални
показания;
3. препоръчителни имунизации.
(3) С наредбата по ал. 2 се определя и приложението на специфични серуми, имуноглобулини и други биопродукти с профилактична цел.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
окончателна редакция за чл. 60. който става чл.59:
”Чл.59. (1) За предпазване на гражданите от заразни болести се правят
задължителни имунизации.
41

(2) Министърът на здравеопазването определя с наредба лицата, които
подлежат на имунизации, както и реда, начина и сроковете за извършване на:
1. задължителни планови имунизации и реимунизации, включени в
Имунизационния календар на Република България;
2. целеви имунизации и реимунизации, които се извършват по
специални показания;
3. препоръчителни имунизации.
(3) С наредбата по ал. 2 се определят и специфичните изисквания и
приложението на отделните серуми, имуноглобулини и други биопродукти с
профилактична цел.”
Чл. 61. При възникване на извънредна епидемична обстановка, както и при
регистриран значителен спад в имунизационното покритие министърът на
здравеопазването може да разпореди:
1. задължителни имунизации и реимунизации за определени групи от
населението, които не са включени в Имунизационния календар;
2. задължителни имунизации и реимунизации с препарати, които не са
включени в Имунизационния календар;
3. имунизации и реимунизации по ред и начин, различни от посочените в
Имунизационния календар;
4. организирането на имунизационни кампании, откриването на временни
имунизационни пунктове, сформирането на екипи за имунизиране на
място и други извънредни мерки.
Комисията приема предложението за чл.61. който става чл.60.
Чл. 62. (1) Болните от заразни болести, контактните с тях лица и
заразоносителите подлежат на регистрация, задължително съобщаване и отчет.
(2) Министърът на здравеопазването определя с наредба списъка на
заболяванията по ал. 1 и реда за регистрация, съобщаване и отчет.
(3) Организацията на профилактиката и контролът на вътреболничните
инфекции се определят с наредба на министъра на здравеопазването.
Комисията приема по ПРИНЦИП предложението на вносителя и предлага следната
окончателна редакция на чл. 62, който става чл.61:
“Чл. 61. (1) Болните от заразни болести, контактните с тях лица и
заразоносителите подлежат на регистрация, задължително съобщаване и отчет.
(2) Министърът на здравеопазването определя с наредба болестите по
ал. 1 и реда за регистрация, съобщаване и отчет.
(3) С наледбата по ал. 2 министърът на здравеопазването определя и
реда и начина за надзор, ранно оповестяване и предприемане на мерки при
случаи на биотероризъм или поява на нови, непознати заразни болести.
(4) Организацията на профилактиката и контролът на
вътреболничните инфекции се определят с наредба на министъра на
здравеопазването.
(5) Министърът на здравеопзването определя с наредба реда и
условията за провеждане на диагностика, профилактика и контрол на отделни
заразни болести.
42

(6) Условията и редът на изследване, съобщаване и отчет на заразеност
с вируса на синдрома на придобита имунна недостатъчност се определят с
наредба на министъра на здравеопазването.“
Чл. 63. (1) На задължителна изолация и болнично лечение подлежат лица,
болни от холера, чума, вариола, жълта треска, вирусни хеморагични трески, дифтерия,
коремен тиф, полиомиелит, бруцелоза, антракс и туберкулоза с бацилоотделяне.
(2) Когато съществува заплаха за здравето на гражданите, министърът на
здравеопазването може да разпореди задължителна изолация на заразоносители и
болни от болести извън посочените в ал. 1.
(3) Задължителната изолация и лечение на лицата по ал. 1 и 2 се извършва
със заповед на ръководителя на съответното лечебно заведение по предложение на
лекуващия лекар.
(4) Изолация и лечение на болни от заразни болести и СПИН извън
посочените в ал. 1 може да се осъществява в домашни условия след преценка на
съществуващия епидемичен риск от епидемиолог и специалист по инфекциозни
болести.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
окончателна редакция на чл. 63, който става чл.62:
”Чл. 62. (1) На задължителна изолация и болнично лечение подлежат
лица, болни и заразоносители от холера, чума, вариола, жълта треска, вирусни
хеморагични трески, дифтерия, коремен тиф, полиомиелит, бруцелоза, антракс,
малария, тежък остър респираторен синдром и туберкулоза с бацилоотделяне.
(2) Когато съществува заплаха за здравето на гражданите, министърът
на здравеопазването може да разпореди задължителна изолация на
заразоносители и болни от болести извън посочените в ал. 1.
(3) Задължителната изолация и лечение на лицата по ал. 1 и 2 се
извършва със заповед на ръководителя на съответното лечебно заведение по
предложение на лекуващия лекар.
(4) Изолация и лечение на болни от заразни болести извън посочените в ал. 1 може да се осъществява в домашни условия след преценка на
съществуващия епидемичен риск от епидемиолог и специалист по инфекциозни
болести.”
Чл. 64. (1) Физическите и юридическите лица, които извършват дейности
по дезинфекция, дезинсекция и дератизация, уведомяват за това Министерството на
здравеопазването в двуседмичен срок от започването на дейността.
(2) Условията и редът за извършване на дейностите по ал. 1 се определят с
наредба на министъра на здравеопазването.
Комисията приема предложението на вносителя за чл.64„ който става чл.63.
Чл. 65. (1) При възникване на извънредна епидемична обстановка
министърът на здравеопазването въвежда ограничителни мерки на територията на
страната, на отделен регион или община.
(2) Ограничителни мерки по ал. 1 на територията на отделна община могат
да се въвеждат и от кмета й по предложение на директора на съответната РИОКОЗ.
43

(3) Държавните и общинските органи създават необходимите условия за
изпълнение на мерките по ал. 1, а средствата за осъществяването им се осигуряват от
републиканския бюджет, съответно от общинските бюджети.
(4) При опасност от възникване и епидемично разпространение на заразни
болести държавните органи, общините, физическите и юридическите лица са длъжни
да оказват пълно съдействие на органите за държавен здравен контрол.
Предложение на народните представители Васил Паница, Теодора
Константинова, Стойчо Кацаров, Димитър Игнатов, Борислав Китов:
Чл. 65 се изменя така:
1. Ал. 2 отпада;
2. В ал. 3 след думите “републиканският бюджет ” се поставя точка, а
останалият текст отпада.
Комисията не приема предложението.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
окончателна редакция на чл. 65. който става чл.64:
”Чл. 64. (1) При възникване на извънредна епидемична обстановка
министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на
територията на страната или на отделен регион.
(2) Мерки по ал. 1 на територията на отделна община могат да се
въвеждат и от кмета й по предложение на директора на съответната РИОКОЗ.
(3) Държавните и общинските органи създават необходимите условия
за изпълнение на мерките по ал. 1, а средствата за осъществяването им се
осигуряват от републиканския бюджет, съответно от общинските бюджети.
(4) При опасност от възникване и епидемично разпространение на
заразни болести държавните органи, общините, физическите и юридическите
лица са длъжни да оказват пълно съдействие на органите за държавен здравен
контрол.”
Раздел VI
Медицинска защита от въздействието на
йонизиращи лъчения
Предложение на народния представител Веселин Близнаков:
В заглавието на Раздел VI да се заличи думата “медицинска
Комисията приема предложението.
Комисията приема по ПРИНЦИП предложението на вносителя и предлага следната
окончателна редакция за наименование на Раздел VI: “Зашита от въздействието
на йонизиращи лъчения”
Чл. 66. (1) Медицинската защита на лицата от въздействието на
йонизиращи лъчения се осъществява при спазване на принципите за радиационна
защита в съответствие с този закон и Закона за безопасно използване на ядрената
енергия.
(2) Медицинската защита по ал. 1 включва:
44

1. контрол на факторите на работната и жизнената среда за определяне и
намаляване на облъчването от източници на йонизиращи лъчения;
2. медицинско наблюдение на лицата, които работят с източници на
йонизиращи лъчения;
3. дозиметричен контрол за определяне на вътрешното и външното
определяне на лицата, които работят с източници на йонизиращи лъчения;
4. оценка на облъчването и на радиационния риск за обществото и/или за
групи от него;
5. медицинско наблюдение на индивидите, облъчвани с източници на
йонизиращи лъчения при медицински изследвания или лечение;
6. медицинско осигуряване на обществото, на отделни групи от него и на
лицата, които работят с източници на йонизиращи лъчения, в случаите на радиационна
авария;
7. определяне на медико-биологични норми за осигуряване защитата на
индивида при облъчване с източници на йонизиращи лъчения.
Предложение на народния представител Веселин Близнаков:
В Чл. 66 да се направят следните изменения и допълнения:
1. В ал.1 - да се заличи думата "медицинска", а думата "защита" се заменя
със "защитата";
2. В ал. 2 - да се заличи думата "медицинска", а думата "защита" се заменя
с думата "защитата".
а/ в т. 1 след думата "облъчването" да се добавят думите "на лица";
б/ в т. 3 думите "външното определяне" да се заменят с "външното
облъчване";
в/ в т.4 думите "за обществото и/или за групи от него" да се заменят с думите
"на населението като цяло или на групи от него";
г/в т. 5 думата "или се заменя с и/или";
д/точка 7 се отменя.
Комисията приема предложението.
Предложение на народната представителка Евдокия Манева:
В чл. 66, ал. 2, т.3 текстът “определяне на лицата “ да се замени с “облъчване на
лицата ”.
Комисията приема предложението.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
окончателна редакция за чл. 66« който става чл.65:
”Чл. 65. (1) Защитата на лицата от въздействието на йонизиращи
лъчения се осъществява при спазване на принципите за радиационна защита в
съответствие с този закон и Закона за безопасно използване на ядрената енергия.
(2) Защитата по ал. 1 включва:
1. контрол на факторите на работната и жизнената среда за
определяне и намаляване на облъчването на лица от източници на йонизиращи
лъчения;
2. медицинско наблюдение на лицата, които работят с източници на
йонизиращи лъчения;
45

3. дозиметричен контрол за определяне на вътрешното и външното
облъчване на лицата, които работят с източници на йонизиращи лъчения;
4. оценка на облъчването и на радиационния риск на населението като
цяло или на групи от него;
5. медицинско наблюдение на индивидите, облъчвани с източници на
йонизиращи лъчения при медицински изследвания и/или лечение;
6. медицинско осигуряване на обществото, на отделни групи от него и
на лицата, които работят с източници на йонизиращи лъчения, в случаите на
радиационна авария.”
Чл. 67. (1) Министърът на здравеопазването определя с наредби:
1. условията и реда за медицинско осигуряване и здравни норми за защита
на лицата в случаи на радиационна авария;
2. условията и реда за осигуряване защита на индивида при медицинско
облъчване;
3. условията и реда за извършване на индивидуален дозиметричен контрол
на лицата, работещи с източници на йонизиращи лъчения;
4. здравните изисквания при работа в среда на йонизиращи лъчения;
5. изисквания за защита на лицата при хронично облъчване в резултат на
производство, търговия и използване на суровини, предмети и стоки с повишено
съдържание на радионуклиди.
(2) Лицата, заболели в резултат на радиационна авария или радиационно
замърсяване на околната среда, подлежат на наблюдение и лечение при условия и по
ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на околната
среда и водите и председателя на Агенцията за ядрено регулиране.
Предложение на народния представител Веселин Близнаков:
В чл. 67 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т.4 след думата "здравните" да се добавят думите "норми и".
2. В ал. 2 след думите "министъра на здравеопазването" да се постави
точка и думите "министъра на околната среда и водите и председателя на
Агенцията за ядрено регулиране" да се заличат.
Комисията приема предложението.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
окнчателна редакция за чл. 67. който става чл. 66:
”Чл. 66. (1) Министърът на здравеопазването определя с наредби:
1. условията и реда за медицинско осигуряване и здравни норми за
защита на лицата в случаи на радиационна авария;
2. условията и реда за осигуряване защита на индивида при
медицинско облъчване;
3. условията и реда за извършване на индивидуален дозиметричен
контрол на лицата, работещи с източници на йонизиращи лъчения;
4. здравните норми и изисквания при работа в среда на йонизиращи
лъчения;
5. изисквания за защита на лицата при хронично облъчване в резултат
на производство, търговия и използване на суровини, предмети и стоки с
повишено съдържание на радионуклиди.
46

(2) Лицата, заболели в резултат на радиационна авария или
радиационно замърсяване на околната среда, подлежат на наблюдение и лечение
при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването. ”
Чл. 68. (1) Медицинско облъчване с източници на йонизиращи лъчения се
допуска при:
1. извършване на диагностика или лечение на пациенти;
2. провеждане на здравен скрининг;
3. осъществяване на медицински изследователски програми, в които
участват доброволци.
(2) Медицинско облъчване с източници на йонизиращи лъчения се допуска
по отношение на лица, които съзнателно и доброволно оказват помощ на други лица в
процеса на медицинско облъчване, без това да е тяхно професионално задължение.
(3) Медицинското облъчване по ал. 1 се предписва и провежда от лекари
или стоматолози.
(4) Облъчване с йонизиращи лъчения на деца като част от програма за
здравен скрининг, както и облъчването, свързано с високи дози за пациента, се
извършва само от специалисти, преминали допълнително специализирано обучение.
(5) В случаите по ал. 1 лицата, на които се прилага медицинско облъчване,
имат право по всяко време да откажат диагностика и лечение, свързани с облъчване с
йонизиращи лъчения.
Комисията приема предложението на вносителя за чл.68. който става чл. 67.
Чл. 69. (1) Допуска се извършване на медицинско облъчване с източници на
йонизиращи лъчения при извършване на медикоправни процедури на лица, за които
има достатъчно данни за извършено престъпление, или на лица, срещу които е
образувано наказателно производство.
(2) Медицинско облъчване по ал. 1 се разпорежда от компетентния
държавен орган след заключение от лекар, че лицето няма медицински
противопоказания за това.
(3) Условията и редът за провеждане на медицинско облъчване на лицата по ал. 1 се определят с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на
финансите и министъра на правосъдието.
Предложение на народния представител Атанас Щерев:
В чл.69, ал.1 изразът “достатъчно данни” да се замени с “образувано
предварително наказателно производство
Комисията приема предложението.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
окончателна редакция за чл. 69, който става чл.68:
”Чл. 68. (1) Допуска се извършване на медицинско облъчване с източници
на йонизиращи лъчения при извършване на медикоправни процедури на лица,
срещу които има образувано предварително наказателно производство за
извършено престъпление, или на лица, срещу които е образувано наказателно
производство.
47

(2) Медицинско облъчване по ал. 1 се разпорежда от компетентния
държавен орган след заключение от лекар, че лицето няма медицински
противопоказания за това.
(3) Условията и редът за провеждане на медицинско облъчване на
лицата по ал. 1 се определят с наредба на министъра на здравеопазването,
министъра на финансите и министъра на правосъдието. “
Чл. 70. (1) Не се извършва медицинско облъчване с йонизиращи лъчения на
бременни жени. При извършване на облъчване е йонизиращи лъчения на жена в
репродуктивна възраст медицинските специалисти са длъжни да се осведомят дали тя
не е бременна.
(2) При оказване на медицинска помощ при спешни състояния, когато
възможността за бременност не може да бъде изключена, се вземат мерки за защита на
здравето на бременната жена и плода.
(3) Медицинско облъчване на жена кърмачка за диагностика и/или лечение
е методите на нуклеарната медицина се допуска само в случаите, когато съществува
сериозна опасност за живота или здравето й.
Предложение на народния представител Веселин Близнаков:
В чл. 70, ал. 1 в първото изречение след думата "жени" точката се заменя със
запетая и се добавят думите "освен в случаите, когато съществува сериозна
опасност за живота или здравето им".
Комисията приема предложението.
Предложение на народните представители Васил Паница, Теодора
Константинова, Стойчо Кацаров, Димитър Игнатов, Борислав Китов:
В чл. 70, ал. 2 отпада.
Комисията не приема предложението.
Комисията приема по принцип предложението и предлага следната окончателна
редакция за чл. 70, който става чл.69:
”Чл. 69 (1) Не се извършва медицинско облъчване с йонизиращи
лъчения на бременни жени, освен в случаите, когато съществува сериозна
опасност за живота или здравето им. При извършване на облъчване с
йонизиращи лъчения на жена в репродуктивна възраст медицинските
специалисти са длъжни да се осведомят дали тя не е бременна.
(2) При оказване на медицинска помощ при спешни състояния, когато
възможността за бременност не може да бъде изключена, се вземат мерки за
защита на здравето на бременната жена и плода.
(3) Медицинско облъчване на жена кърмачка за диагностика и/или
лечение с методите на нуклеарната медицина се допуска само в случаите, когато
съществува сериозна опасност за живота или здравето й.”
Чл. 71. Когато при лечение или след диагностика с радиоактивни вещества
пациентът се намира в домашни условия, медицинският специалист, отговорен за
лечението или диагностиката, е длъжен да предостави на пациента, а ако той е
недееспособен - на неговия родител, настойник или попечител, писмена инструкция за
48

ограничаване облъчването на членовете от семейството или на лицата, които се грижат
непосредствено за него.
Комисията приема предложението на вносителя за чл.71. който става чл.70.
Чл. 72. (1) За спасяване на човешки живот или за предотвратяване на по-
голямо облъчване при радиационна авария органите на държавния здравен контрол
могат да разрешат по изключение извършване на дейности от доброволци при
превишаване на установените граници на облъчване. Ефективната доза за едно лице не
трябва да бъде повече от 50 милисиверта за една отделна година и повече от 200
милисиверта общо за 10 години.
(2) Лицата по ал. 1 подлежат на незабавно медицинско изследване и
наблюдение.
Комисията приема предложението на вносителя за чл.72. който става чл.71.
Чл. 73. (1) Министерството на здравеопазването създава и поддържа
регистър на лицата, които работят или са работили в среда на йонизиращи лъчения.
(2) Условията и редът за регистрация, обработка и съхраняване на данните
по ал. 1 се определят с наредба на министъра на здравеопазването.
Предложение на народния представител Веселин Близнаков:
В чл. 73 се правят следните изменение и допълнения:
1. В ал. 1 точката се заличава и се добавя "и регистър на източниците
на йонизиращи лъчения за медицински цели”.
2. В ал. 2 думата "наредба" се заменя с думата "наредби".
Комисията не приема предложението.
Комисията приема предложението на вносителя за чл.73. който става чл.72.
Чл. 74. (1) Физическите и юридическите лица, извършващи дейности с
източници на йонизиращи лъчения, са длъжни:
1. да допускат до работа персонал от външни организации след
представяне на медицинско заключение за определяне годността на работника или
служителя за работа в среда на йонизиращи лъчения;
2. да извършват радиационен мониторинг и медицинско наблюдение на
тези лица по време на работа в обекта;
3. да предоставят резултатите от радиационния мониторинг на
работодателя на външната организация.
(2) Лицата по ал. 1 са длъжни да уведомяват Министерството на
здравеопазването за отклоненията, възникнали при нормална експлоатация на
съоръженията, които могат да доведат до облъчване на гражданите.
(3) Държавните органи, които извършват мониторинг на радиационните
параметри на жизнената среда, предоставят на министъра на здравеопазването
периодично данни, необходими за извършване оценка на здравния риск.
Предложение на народния представител Веселин Близнаков:
В чл. 74, ал. 1, т. 2 след съюза "и" се добавя думата "осигурят”.
49

Комисията приема предложението.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
окончателна редакция за чл. 74. който става чл.73;
”Чл. 73 (1) Физическите и юридическите лица, извършващи дейности с
източници на йонизиращи лъчения, са длъжни:
1. да допускат до работа персонал от външни организации след
представяне на медицинско заключение за определяне годността на работника
или служителя за работа в среда на йонизиращи лъчения;
2. да извършват радиационен мониторинг и осигурят медицинско
наблюдение на тези лица по време на работа в обекта;
3. да предоставят резултатите от радиационния мониторинг на
работодателя на външната организация.
(2) Лицата по ал. 1 са длъжни да уведомяват Министерството на
здравеопазването за отклоненията, възникнали при нормална експлоатация на
съоръженията, които могат да доведат до облъчване на гражданите.
(3) Държавните органи, които извършват мониторинг на
радиационните параметри на жизнената среда, предоставят на министъра на
здравеопазването периодично данни, необходими за извършване оценка на
здравния риск.”
Раздел VII
Защита на здравето на гражданите при извършване на дейности с азбест и
азбестосъдържащи материали
Комисията приема предложението на вносителя за наименование на Раздел VII.
Чл. 75. (1) Дейностите по разрушаване или демонтаж на азбест и/или
азбестосъдържащи материали от сгради, конструкции, предприятия, инсталации или
кораби се извършват след получаване на разрешение от директора на РИОКОЗ, на
чиято територия се извършват.
(2) За получаване на разрешение заинтересуваното лице подава в РИОКОЗ
заявление, към което прилага план за работата по разрушаване или демонтаж и списък
на ангажираните работещи.
(3) В плана за работа се определят мерките, които са необходими за
осигуряване на безопасността и здравето на работещите, като се предвижда и
демонтиране на азбеста и/или азбестосъдържащите материали преди прилагането на
техники за разрушаване навсякъде, където е практически възможно, и осигуряване на
лични предпазни средства, където е необходимо. Планът включва характеристиките на
използваното оборудване за защита на персонала, който извършва работа с азбест, за
защита на други лица, които са на мястото на извършваната работа или са в близост до
него, и за отстраняване на замърсяването с азбестов прах.
(4) В плана за работа се посочват мястото на извършване, видът и
очакваната продължителност на дейностите, работните процеси, които включват
работа с азбест или азбестосъдържащи материали, и предвидените мероприятия за
опазване на околната среда.
50

Комисията приема по принцип предложението и предлага следната окончателна
редакция за чл. 75, който става чл.74:
”Чл. 74 (1) Дейностите по разрушаване или демонтаж на азбест и/или
азбестосъдържащи материали от сгради, конструкции, предприятия, инсталации
или кораби се извършват след получаване на разрешение от директора на
РИОКОЗ, на чиято територия се извършват.
(2) За получаване на разрешение заинтересуваното лице подава в
РИОКОЗ заявление, към което прилага план за работата по разрушаване или
демонтаж и списък на ангажираните работещи.
(3) В плана за работа се определят мерките, които са необходими за осигуряване на безопасността и здравето на работещите, като се предвижда и
демонтиране на азбеста и/или азбестосъдържащите материали преди прилагането
на техники за разрушаване навсякъде, където е практически възможно, и
осигуряване на лични предпазни средства, където е необходимо. Планът включва
характеристиките на използваното оборудване за защита на персонала, който
извършва работа с азбест, за защита на други лица, които са на мястото на
извършваната работа или са в близост до него, и за отстраняване на
замърсяването с азбестов прах.
(4) В плана за работа се посочват мястото на извършване, видът и
очакваната продължителност на дейностите, работните процеси, които включват
работа с азбест или азбестосъдържащи материали, и предвидените мероприятия
за опазване на околната среда.
(5) Разрешение не се изисква при извършване на аварийно-спасителни дейности.”
Чл. 76. (1) В 10-дневен срок от подаване на заявлението директорът на
РИОКОЗ изпраща по служебен път документите по чл. 75, ал. 2 за становище от
регионалната инспекция по околната среда и водите, на чиято територия се намира
обектът за разрушаване или демонтаж на азбест или азбестосъдържащи материали.
(2) Регионалната инспекция по околната среда и водите дава становище в
14-дневен срок от датата на получаване на документите. В случай че в определения
срок в РИОКОЗ не постъпи становище, счита се, че регионалната инспекция по
околната среда и водите съгласува представените документи без забележки.
(3) Директорът на РИОКОЗ уведомява заявителя относно препоръките на РИОКОЗ и/или регионалната инспекция по околната среда и водите за промени в
плана за работа. В съответствие с препоръките в срок не по-късно от един месец от
уведомяването му заявителят е длъжен да представи коригирания план за работа в
съответствие с препоръките.
(4) Разрешението за разрушаване или демонтаж на азбест или
азбестосъдържащи материали се издава от директора на РИОКОЗ в срок 5 дни от
получаване на положително становище на регионалната инспекция по околната среда и
водите или от получаване на коригирания план за работа.
(5) В случаите на неизпълнение на препоръките директорът на РИОКОЗ прави мотивиран отказ за издаване на разрешение.
Комисията приема предложението на вносителя за чл.76, който става чл.75.
51

Раздел VIII
Курортни ресурси и курорти
Комисията приема предложението на вносителя за наименование на Раздел VIII.
Чл. 77. (1) Курортни ресурси са минералните води, лечебните пелоиди,
крайбрежната плажна ивица и местностите с благоприятни за профилактика, лечение и
рехабилитация биоклиматични условия.
(2) Лечебни пелоиди са лиманно-лагунните тини, изворните тини, торфът и
бентонитовите глини.
Комисията приема предложението на вносителя за чл.77. който става чл.76.
Чл. 78. (1) Териториите с категоризирани курортни ресурси и възможности
за изграждане и експлоатация на обекти и съоръжения за профилактика, лечение,
рехабилитация, отдих и туризъм на населението се обявяват за курорт.
(2) Курортите с национално значение се обявяват с реше-ние на
Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването, министъра на
икономиката и министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(3) Курортите от местно значение се обявяват със заповед на министъра на
здравеопазването по предложение на съответния общински съвет и областния
управител. Предложението се съгласува с министъра на икономиката, министъра на
околната среда и водите и министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(4) С решението на Министерския съвет, съответно със заповедта на
министъра на здравеопазването, се определят още границите и условията за развитие
на курорта. Тези актове подлежат на обнародване в “Държавен вестник”.
(5) Условията, на които трябва да отговарят курортите с национално или с
местно значение, както и редът за обявяване на курорт от национално или местно
значение се определят с наредба на Министерския съвет.
Предложения на н.п. Валери Димитров
В чл. 78 се правят следните изменения:
а) Ал 1 става единствена и се изменя така:
(1) Териториите с категоризирани курортни ресурси, където има изградени
туристически обекти и инфраструктура, се обявяват за курорти по реда на Закона за
туризма.
б) ал. 2-5 да отпаднат.
Предложението бе оттеглено в хода на дискусията
Комисията приема предложението на вносителя за чл.78. който става чл.77.
Чл. 79. Министърът на здравеопазването съвместно с министъра на
регионалното развитие и благоустройството, министъра на икономиката и министъра
на околната среда и водите, определят с наредби условията и реда за:
1. категоризирането, използването и опазването на минералните води,
лечебните пелоиди, крайбрежната плажна ивица и местностите с благоприятни и
подходящи за профилактика, лечение и рехабилитация биоклиматични условия, както
52

и за определяне капацитета на крайбрежната плажна ивица и на местностите с благоприятни и подходящи за профилактика, лечение и рехабилитация биоклиматични условия;
2. утвърждаването на охранителни зони и охранителен режим за опазване на находищата на лечебните пелоиди, крайбрежната плажна ивица и местностите с благоприятни и подходящи за профилактика, лечение и рехабилитация биоклиматични
условия;
3. утвърждаването на експлоатационни запаси и използва-нето на лечебните калонаходища;
4. експлоатацията на плажовете по Черноморското крайбрежие.
Предложение на н.п. Валери Димитров
В чл. 79 т. I и 4 да отпаднат, а 2 и 3 да станат съответно 1 и 2.
Предложението бе оттеглено в хода на дискусията.
Комисията приема предложението на вносителя за чл.79, който става чл.78.
Чл. 80. (1) Лечебните заведения за болнична помощ ползват безвъзмездно
необходимите им количества минерални води и лечебна кал за осъществяване на
своята лечебна дейност, включително в случаите, когато тези курортни ресурси се
отдават по реда на Закона за концесиите.
(2) Редът за ползване на курортните ресурси по ал. 1 се определя с наредба
на Министерския съвет.
(3) Количествата минерална вода по ал. 1 се определят ежегодно по
предложение на министъра на здравеопазването с решение на Министерския съвет.
Предложение на народния представител Светлин Белчилов:
“Чл. 80 /регламентиращ безвъзмездното ползване на минерални води от
лечебни заведения за лечебната им дейност / да отпадне. ”
Комисията приема по принцип предложението.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
окончателна редакция за чл.80. който става чл.79:
“Чл. 79 (1) Лечебните заведения за болнична помощ ползват възмездно
необходимите им количества минерални води и лечебна кал за осъществяване на
своята лечебна дейност, включително в случаите, когато тези курортни ресурси се
отдават по реда на Закона за концесиите.
(2) Редът за ползване на курортните ресурси по ал. 1 се определя с
наредба на Министерския съвет.
(3) Количествата минерална вода по ал. 1 се определят ежегодно по
предложение на министъра на здравеопазването с решение на Министерския
съвет.”
ГЛАВА ТРЕТА
МЕДИЦИНСКО ОБСЛУЖВАНЕ
53

Комисията приема предложението на вносителя за наименование на Глава трета.
Раздел I
Достъп и качество на медицинската помощ
Предложение на народния представител Атанас Щерев.
Наименованието на Глава III Раздел I се променя по следния начин:
“Достъпност и качество на медицинската помощ ”
Комисията приема предложението.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
окончателна редакция за наименование на Раздел 1:”Достъпност и качество на
медицинската помощ”
Чл. 81. (1) Медицинската помощ в Република България се осъществява чрез
прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии.
(2) Методи за профилактика, диагностика и лечение, не намерили още
всеобщо приложение, могат да се използват само в интерес на болния по ред,
определен с наредба на министъра на здравеопазването.
Комисията приема предложението на вносителя за чл.81, който става чл.80.
Чл. 82. (1) Качеството на медицинската помощ се основава на медицински
стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и
правилата за Добра медицинска практика.
(2) Контролът върху качеството на медицинската помощ включва:
1. непрекъснат вътрешен контрол и самооценяване на качеството в
лечебните и здравните заведения, осъществяван от техните ръководители съгласно
програма за управление и устойчиво развитие на качеството на здравната помощ;
2. акредитация на лечебните заведения;
3. междинен контрол по изпълнение на препоръките и предписанията на
Изпълнителната агенция по акредитация в периода между две акредитационни
процедури;
4. контрол по спазване на утвърдените медицински стандарти.
Предложение на народния педставител Атанас Додов:
В чл. 82. cm. 1 в края на изречението се добавят думите "приети и утвърдени
по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и
стоматолозите ".
Комисията приема предложението.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
окончателна редакция за чл. 82, който става чл.81:
”Чл. 81. Качеството на медицинската помощ се основава на
медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните
заведения, и правилата за Добра медицинска практика, приети и утвърдени по
54

реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и
стоматолозите.”
Чл. 83. (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска
помощ при условията и по реда на този закон и Закона за здравното осигуряване.
(2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при спазване
на следните принципи:
1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ;
2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ;
3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите
между лечебните заведения;
4. спазване правата на пациента.
(3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска
помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет.
(4) Лицата до 18-годишна възраст имат право на свободен достъп до
лечебни заведения за специализирана извънболнична помощ, без да е необходима
преценка на лекар от лечебно заведение за първична извънболнична помощ.
Предложение на народните представители Васил Паница, Теодора
Константинова, Стойчо Кацаров, Димитър Игнатов, Борислав Китов:
В чл. 83, ал. 4 отпада.
Комисията не приема предложението.
Предложение на народния педставител Атанас Додов:
В чл. 83, ал. 2, т. 2 се добавя “с приоритет за деца, бременни и майки на
деца до 1 година. ”.
Комисията приема предложението.
Предложение на народния представител Атанас Щерев:
В чл.83, ал.4 изразът “лицата до 18 годишна възраст ” да се замени с “всяко
лице ”.
Комисията приема предложението.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
окончателна редакция на чл. 83. който става чл,82:
”Чл. 82. (1) Всеки български гражданин има право на достъпна
медицинска помощ при условията и по реда на този закон и Закона за здравното
осигуряване.
(2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при
спазване на следните принципи:
1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ;
2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ, с
приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година;
3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите
между лечебните заведения;
4. спазване правата на пациента.
55

(3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до
медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет.
(4) Всяко лице има право на свободен достъп до лечебни заведения за
специализирана извънболнична помощ, без да е необходима преценка на лекар от
лечебно заведение за първична извънболнична помощ.”
Чл. 84. (1) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на
българските граждани безвъзмездно се предоставят медицински услуги, които са
свързани със:
1. медицинска помощ при спешни състояния;
2. стационарна психиатрична помощ;
3. осигуряване на кръв и кръвни продукти;
4. трансплантация на органи, тъкани и клетки;
5. задължително лечение;
6. експертизи за степен на увреждания и трайна неработоспособност;
7. скъпоструващо лечение по ред, определен от министъра на здравеопазването;
8. медицински транспорт по ред, определен от министъра на
здравеопазването.
(2) Всеки български гражданин ползва, без да заплаща:
1. ваксини за задължителни имунизации и реимунизации, ваксини по
специални показания и при извънредни обстоятелства, специфични серуми,
имуноглобулини и други биопродукти, свързани с профилактиката на заразните
болести, както и техническите средства за прилагането им;
2. пълен обем от противоепидемични дейности;
3. достъп до здравни дейности, включени в национални, регионални и
общински здравни програми.
(3) Право на безплатни медико-социални грижи имат и децата, настанени в
лечебни заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.
(4) Дейностите по ал. 1,2 и 3 се финансират от републиканския бюджет и от общинските бюджети и се ползват при условия и по ред, определени с наредба на
министъра на здравеопазването.
Предложение на народния представител Атанас Щерев:
В чл.84 ал.2 се правят следните изменения и допълнения: създава се нова т.4 със следното съдържание:
“4. децата до 16 години, подлежащи на задължително обучение имат право на
безвъзмездна медицинска помощ
Комисията приема по принцип предложението.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
окончателна редакция за чл. 84, който става чл.83:
”Чл. 83. (1) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на
българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със:
1. медицинска помощ при спешни състояния;
2. стационарна психиатрична помощ;
3. осигуряване на кръв и кръвни продукти;
4. трансплантация на органи, тъкани и клетки;
5. задължително лечение и/или задължителна изолация;
56

6. експертизи за степен на увреждания и трайна неработоспособност;
7. заплащане на лечение за заболявания по ред, определен от
министъра на здравеопазването;
8. медицински транспорт по ред, определен от министъра на
здравеопазването.
(2) Всеки български гражданин ползва:
1. ваксини за задължителни имунизации и реимунизации, ваксини по
специални показания и при извънредни обстоятелства, специфични серуми,
имуноглобулини и други биопродукти, свързани с профилактиката на заразните
болести, както и техническите средства за прилагането им;
2. пълен обем от противоепидемични дейности;
3. достъп до здравни дейности, включени в национални, регионални и
общински здравни програми.
(3) Децата до 16 години имат право на медицинска помощ извън
обхвата на задължителното здравно осигуряване.
(4) Децата, настанени в лечебни заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за
лечебните заведения имат право на безплатни медико-социални грижи.
(5) Дейностите по ал. 1, 2, 3 и 4 се финансират от републиканския
бюджет и от общинските бюджети и се ползват при условия и по ред, определени с
наредба на министъра на здравеопазването.”
Чл. 85. (1) Български граждани, чието лечение не може да се осъществи в
Република България поради липса на апаратура, методи на лечение или специалисти,
може да се изпращат за лечение в чужбина със заповед на министъра на
здравеопазването по предложение на Централната комисия за лечение в чужбина.
(2) Съставът на Централната комисия за лечение в чужбина се определя със
заповед на министъра на здраве-опазването.
(3) Условията и редът за лечение в чужбина по ал. 1, както и организацията
на работа на Централната комисия за лечение в чужбина се определят с наредба на
министъра на здравеопазването.
Предложение на народните представители Васил Паница, Теодора
Константинова, Стойчо Кацаров, Димитър Игнатов, Борислав Китов:
Чл. 85 отпада.
Комисията приема предложението.
Комисията не приема предложението на вносителя за чл. 85 и предлага да
отпадне.
Чл. 86. (1) Чужденците и лицата без гражданство, на които е разрешено
дългосрочно пребиваване в Република България, се ползват от медицинска помощ по
чл. 83 и 84 наравно с българските граждани.
(2) Извън случаите по ал. 1 чужденците и лицата без гражданство, които
пребивават в Република България, заплащат стойността на оказаната им медицинска
помощ по цени, определени от лечебното заведение, при условия и по ред,
регламентирани с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на външните
работи и министъра на правосъдието.
(3) Чужденците и лицата без гражданство, които пребива-ват краткосрочно
в страната или преминават транзитно през нея, са длъжни да имат сключена здравна
57

осигуровка или застраховка, покриваща разходите за лечение и болничен престой за
времето на пребиваване в страната, доколкото друго не е предвидено в международен
договор, по който Република България е страна.
(4) В случаите, при които задължителната застраховка по ал. 3 се сключва
при влизане в страната, общите условия, минималната застрахователна сума,
минималната застрахователна премия и редът се определят с наредба на Министерския
съвет.
Предложение на народните представители Васил Паница, Теодора
Константинова, Стойчо Кацаров, Димитър Игнатов, Борислав Китов:
Чл. 86 се изменя така:
1. Ал. 1 се променя така:
“(1) Чужденците, на които е разрешено дългосрочно пребиваване в Република
България се ползват от медицинска помощ по чл. 83 и 84 с изключение на ал. 1, т. 1 и т. 3 наравно с българските граждани при условие на реципрочност със съответната страна.
2. Създава се нова алинея (2)
‘‘(2)Чужденците, на които е разрешено дългосрочно пребиваване в Република
България се ползват от медицинска помощ по чл.84. (1), т. 1 и т.3 наравно с
българските граждани ”
3. Създава се нова алинея (3)
"(3) Лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно пребиваване
в Република България се ползват от медицинска помощ по чл.83 и 84 наравно с
българските граждани
4. Досегашната ал. 2 става ал. 4 и се променя така:
(4) - след думите ‘‘ал. 1 ” се добавят думите “ал. 2 и ал. 3 ”.
Комисията не приема предложението.
Предложение на народния представител Атанас Щерев:
В чл.86, ал.1 изразът “лицата без гражданство" отпада.
Комисията приема предложението.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
окончателна редакция на чл. 86. който става чл.84:
”Чл. 84. (1) Чужденците, на които е разрешено дългосрочно
пребиваване в Република България, се ползват от медицинска помощ по чл. 82 и
83 наравно с българските граждани.
(2) Извън случаите по ал. 1 чужденците, които пребивават в Република
България, заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ по цени,
определени от лечебното заведение, при условия и по ред, регламентирани с
наредба на министъра на здравеопазването, министъра на външните работи и
министъра на правосъдието.
(3) Чужденците, които пребивават краткосрочно в страната или
преминават транзитно през нея, са длъжни да имат сключена здравна осигуровка
или застраховка, покриваща разходите за лечение и болничен престой за времето
на пребиваване в страната, доколкото друго не е предвидено в международен
договор, по който Република България е страна.
(4) В случаите, при които задължителната застраховка по ал. 3 се
сключва при влизане в страната, общите условия, минималната застрахователна
58

сума, минималната застрахователна премия и редът се определят с наредба на
Министерския съвет.”
Раздел II
Права и задължения на пациента
Комисията приема предложението на вносителя за наименование на Раздел II.
Чл. 87. (1) Пациент е всяко лице, което е потърсило или на което се оказва
медицинска помощ.
(2) Никой гражданин не може да бъде регистриран като пациент без
неговото информирано съгласие освен в случаите, посочени със закон.
Предложение на народния представител Атанас Щерев:
В чл.87, ал.2 думата “гражданин” се заменя с израза “никое лице”.
Комисията приема предложението.
Предложение на н.п. Кръстьо Петков
В чл. 87 ал.1 да бъде редактирана както следва:
"(1) Пациент е всеки гражданин пребиваващ постоянно или временно на територията
на Р България, имащ право на медицински консултации, медицинска помощ и лечение."
Комисията не приема предложението.
Комисията приема по ПРИНЦИП предложението на вносителя и предлага следната
окончателна редакция за чл. 87, който става чл.85:
“Чл. 85. (1) Пациент е всяко лице, което е потърсило и/или на което се
оказва медицинска помощ.
(2) Никое лице не може да бъде регистрирано като пациент без неговото информирано съгласие освен в случаите, посочени със закон.»
Чл. 88. Оценката на здравното състояние на пациента не може да се
основава на раса, пол, възраст, етническа принадлежност, произход, религия,
образование, културно равни-ще, убеждения, политическа принадлежност, сексуална
ориентация, лично и обществено положение или имуществено състояние.
Комисията приема предложението на вносителя за чл. 88, който става чл. 86.
Чл. 89. (1) Като пациент всеки има право на:
1. зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните
и културните му права;
2. грижи от общността, в която живее;
3. достъпна и качествена здравна помощ;
4. повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и
прогнозата на заболяването;
5. защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно състояние;
6. възнаграждение за работата, която извършва, еднакво с това, което
получава, ако не е болен;
7. запознаване на достъпен език с неговите права и задължения.
59

(2) При хоспитализация пациентът има право:
1. да бъде посещаван от личния си лекар или от специалиста, издал
направлението за хоспитализация;
2. да приема или да отказва посетители;
3. да ползва услугите на психотерапевт, юрист и свещенослужител;
4. на образование и достъп до занимания, отговарящи на неговите
социални, религиозни и културни потребности.
(3) Правата на пациента се упражняват при спазване на правилника за
устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение.
Предложение на народната представителка Елка Анастасова:
В чл. 89, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 89, ал. 1 се добавя т.8 със следното съдържание:
„8. Ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и
методите за евентуалното му лечение."
Комисията приема предложението.
Предложение на народния представител Атанас Додов:
В чл. 89 се правят следните изменения и допълнения:
1. Вал. 1 се създава нова т. 4:
“4. информираност относно заболяването му”;
2. Точки 4, 5, 6 и 7 стават 5, 6,7 и 8.
Комисията приема по принцип предложението.
Предложение на н.п. Кръстьо Петков
В чл. 89:
т. 5 да се допълни:
" Информацията относно здравето на пациента е конфиденциална и не може да бъде
предоставяна на трети лица без съгласието на пациента даже и след неговата
смърт."
създава се нова точка:
"информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и
лекарствените препарати в доболничната и болничната помощ и лечение, като се
гарантират условия всеки пациент да бъде лекуван в Р България."
Комисията приема по принцип предложението за създаването на нова точка в ал.
2
Комисията приема по ПРИНЦИП предложението на вносителя и предлага следната
окончателна редакция за чл. 89. който става чл.87:
“Чл. 87. (1) Като пациент всеки има право на:
1. зачитане на гражданските, политическите, икономическите,
социалните, културните и религиозните му права;
2. грижи от общността, в която живее;
3. достъпна и качествена здравна помощ;
4. повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването;
60

5. защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно
състояние;
6. възнаграждение за работата, която извършва, еднакво с това, което
получава, ако не е болен;
7. запознаване на достъпен език с неговите права и задължения;
8. ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и
методите за евентуалното му лечение.
(2) При хоспитализация пациентът има право:
1. да бъде посещаван от личния си лекар или от специалиста, издал
направлението за хоспитализация;
2. да приема или да отказва посетители;
3. да ползва услугите на психотерапевт, юрист и свещенослужител;
4. на образование и достъп до занимания, отговарящи на неговите
социални, религиозни и културни потребности;
5. да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга,
манипулация, лечение и лекарствените препарати в доболничната и болничната
помощ.
(3) Правата на пациента се упражняват при спазване на правилника за устройството, дейността н вътрешния ред на лечебното заведение.”
Чл. 90. (1) Медицинските дейности се осъществяват след доброволно
изразено информирано съгласие от пациента.
(2) Когато пациентът е непълнолетен или е поставен под ограничено
запрещение, за извършване на медицински дейности е необходимо освен неговото
информирано съгласие и съгласието на негов родител или попечител.
(3) Когато пациентът е малолетен или недееспособен, информираното
съгласие се изразява от негов родител или настойник, освен в случаите, предвидени със закон.
(4) При лица с психични разстройства и установена неспособност за
изразяване на информирано съгласие то се изразява от лицата, определени по реда на
чл. 166, ал. 3.
Комисията приема предложението на вносителя за чл.90. който става чл. 88.
Чл. 91. (1) За получаване на информирано съгласие лекуващият лекар
(стоматолог) уведомява пациента, съответно неговия родител, настойник или
попечител, както и лицата по чл. 166, ал. 3 относно:
1. диагнозата и характера на заболяването;
2. описание на целите и естеството на лечението, разумните алтернативи,
очакваните резултати и прогнозата;
3. потенциалните рискове, свързани е предлаганите диагностично-лечебни
методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и
други неудобства;
4. вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при
прилагане на други методи за лечение или при отказ от лечение.
(2) Медицинската информация по ал. 1 се предоставя на пациента,
съответно на неговия родител, настойник или попечител, както и на лицата по чл. 166,
ал. 3 своевременно и в подходящи обем и форма, даващи възможност за свобода на
избора на лечение.
61

Предложение на н.п. Кръстьо Петков
В чл. 91 се създава нова ал. 3:
" Всеки пациент има право на повторно медицинско изследване и на втора
консултация от специалист (специалисти), ако резултатите от направените
изследвания и консултации не му позволяват да даде информираното си съгласие за
оказване на медицинска помощ."
Комисията не приема предложението.
Комисията приема предложението на вносителя за чл.91. който става чл.89.
Чл. 92. (1) При хирургични интервенции, обща анестезия, инвазивни и
други диагностични и терапевтични методи, които водят до повишен риск за живота и
здравето на пациента или до временна промяна в съзнанието му, информацията по чл.
91 и информираното съгласие се предоставят в писмена форма.
(2) Дейностите по ал. 1 могат да бъдат извършвани в полза на здравето на
пациента без писмено информирано съгласие само когато непосредствено е застрашен
животът му и:
1. физическото или психичното му състояние не позволява изразяването на
информирано съгласие;
2. е невъзможно да се получи своевременно информирано съгласие от
родител, настойник или попечител или от лицето по
чл. 166, ал. 3 в случаите, когато законът го изисква.
(3) За лица с психични разстройства, обявени от съда за неспособни да
изразяват доброволно информирано съгласие, дейностите по ал. 1 могат да се
извършват само след разрешение от етичната комисия или от ръководителя на
лечебното заведение, когато няма създадена комисия.
Предложение на народния представител Атанас Щерев:
В чл. 92, ал.3 се правят следните изменения и допълнения: след думата
“комисия" се поставя запетая и се добавя израза “и след вземане съгласието на
законните представители. ’’
Комисията приема предложението.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
окончателна редакция за чл. 92. който става чл.90:
”Чл. 90. (1) При хирургични интервенции, обща анестезия, инвазивни и
други диагностични и терапевтични методи, които водят до повишен риск за
живота и здравето на пациента или до временна промяна в съзнанието му,
информацията по чл. 89 и информираното съгласие се предоставят в писмена
форма.
(2) Дейностите по ал. 1 могат да бъдат извършвани в полза на здравето
на пациента без писмено информирано съгласие само когато непосредствено е
застрашен животът му и:
1. физическото или психичното му състояние не позволява
изразяването на информирано съгласие;
2. е невъзможно да се получи своевременно информирано съгласие от
родител, настойник или попечител или от лицето по чл. 164, ал. 3 в случаите,
когато законът го изисква.
62

(3) За лица с психични разстройства, обявени от съда за неспособни да
изразяват доброволно информирано съгласие, дейностите по ал. 1 могат да се
извършват само след разрешение от комисията по медицинска етика и след
вземане съгласието на законните им представители или от ръководителя на
лечебното заведение, когато няма създадена комисия.”
Чл. 93. (1) Пациентът, съответно негов родител, настой-ник или попечител
или лицето по чл. 166, ал. 3, може да откаже по всяко време предложената медицинска
помощ или продължаването на започнатата медицинска дейност.
(2) Отказът по ал. 1 се удостоверява в медицинската документация с
подписи на лицето и на лекуващия лекар.
(3) Ако пациентът, съответно негов родител, настойник или попечител или
лицето по чл. 166, ал. 3, не е в състояние или откаже да удостовери писмено отказа по
ал. 1, това се удостоверява с подпис на лекуващия лекар и на свидетел.
Предложение на н.п. Кръстьо Петков
В чл. 93:
ал. 1 да бъде редактирана както следва:
"Пациентът, съответно законният му представител (попечител) или други
компетентни органи, в случаи определени с този закон, могат да откажат пълно или
частично по всяко време предложената медицинска помощ или продължаване на
започната медицинска дейност, при условие че са му били разяснени последствията
от такава стъпка на отказ."
Създава се нова алинея:
"Пълният или частичен отказ на пациента да му бъде оказана медицинска помощ ши
тя да бъде продължена, както и обръщането му за алтернативна медицинска помощ,
не могат да бъдат причина за ограничаване на неговите права, предвидени в тази
глава на закона и не може да влия на отношението лекар - пациент."
Комисията не приема предложението.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
окончателна редакция за чл. 93. който става чл.91:
“Чл. 91. (1) Пациентът, съответно негов родител, настойник или
попечител или лицето по чл. 164, ал. 3, може да откаже по всяко време
предложената медицинска помощ или продължаването на започнатата
медицинска дейност.
(2) Отказът по ал. 1 се удостоверява в медицинската документация с
подписи на лицето.
(3) Ако пациентът, съответно негов родител, настойник или попечител
или лицето по чл. 164, ал. 3, не е в състояние или откаже да удостовери писмено
отказа по ал. 1, това се удостоверява с подпис на лекуващия лекар и на свидетел.”
Чл. 94. Медицинска помощ против волята на пациента може да бъде
оказвана само в случаи, определени със закон.
Комисията приема предложението на вносителя за чл.94. който става чл.92.
Чл. 95. (1) Лекуващият лекар е длъжен да информира пациента относно:
1. здравословното му състояние и необходимостта от лечение;
63

2. заболяването, по повод на което е потърсил здравна помощ, и неговата
прогноза;
3. планираните профилактични, диагностични, лечебни и
рехабилитационни дейности, както и рисковете, свързани с тях;
4. диагностичните и терапевтичните алтернативи;
5. името, длъжността и специалността на лицата, които участват в
диагностично-лечебния процес;
6. размера на разходите за диагностика и лечение и възможностите за
тяхното заплащане.
(2) Достъпът на пациента до здравната информация по ал. 1, т. 2 и 3 може да бъде ограничен:
1. при писмен отказ от негова страна;
2. при преценка от страна на медицинския екип, че информацията може
сериозно да навреди на неговото здраве.
(3) Решението по ал. 2, т. 2 се отразява писмено в медицинската
документация на пациента.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
окончателна редакция за чл. 95. който става чл.93:
“Чл. 93. (1) Лекуващият лекар е длъжен да информира пациента
относно:
1. здравословното му състояние и необходимостта от лечение;
2. заболяването, по повод на което е потърсил здравна помощ, и
неговата прогноза;
3. планираните профилактични, диагностични, лечебни и
рехабилитационни дейности, както и рисковете, свързани с тях;
4. диагностичните и терапевтичните алтернативи;
5. името, длъжността и специалността на лицата, които участват в
диагностично-лечебния процес;
(2) Достъпът на пациента до здравната информация по ал. 1, т. 2 и 3
може да бъде ограничен при писмен отказ от негова страна.
(3) Решението по ал. 2 се отразява писмено в медицинската
документация на пациента.”
Чл. 96. (1) Пациентът, съответно неговият родител, настойник или
попечител или упълномощено от него лице, има право да подава жалби и сигнали до
регионалния център по здравеопазване при нарушаване на правата му по този закон
или при спорове, свързани с медицинското обслужване.
(2) Регионалният център по здравеопазване в 7-дневен срок прави служебна
проверка по жалбата или сигнала.
(3) Когато в резултат на проверката се установят данни за извършено
административно нарушение или за престъпление, регионалният център по
здравеопазване образува административнонаказателно производство или в 3-дневен
срок изпраща преписката на съответната районна колегия на съсловната организация
на лекарите и стоматолозите, на районната здравно-осигурителна каса или на прокурор
съобразно тяхната компетентност.
(4) В 3-дневен срок регионалният център по здравеопазване уведомява
пациента за резултатите от проверката и за предприетите действия.
64

Предложение на народния представител Атанас Додов:
В чл. 96 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Пациентът съответно неговият родител, настойник или попечител, или
упълномощено от него лице има право да подава жалби и сигнали до управителния
орган на лечебното заведение при нарушаване на правата му по този закон или при
спорове, свързани с медицинското обслужване. ”
2. Създава се нова ал. 2:
"(2) В случаите, в които управителния орган на лечебното заведение не уважи жалбата или не отговори в седем дневен срок от получаването й, лицата по ал. 1 имат право да подадат жалба ши сигнал до районния център по здравеопазване."
3. Досегашните ал. 2, 3 и 4 стават ал. 3, 4 и 5.
Предложението бе оттеглено в хода на дискусията.
Предложение на народния представител Атанас Щерев:
В чл.96, ал.3 след израза “е 3-дневен срок” се добавя израза ”от
установяването ”.
Комисията приема предложението.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
окончателна редакция за чл. 96. който става чл.94:
”Чл. 94. (1) Пациентът, съответно неговият родител, настойник или
попечител или упълномощено от него лице, има право да подава жалби и сигнали
до регионалния център по здравеопазване при нарушаване на правата му по този
закон или при спорове, свързани с медицинското обслужване.
(2) Регионалният център по здравеопазване в 7-дневен срок прави
служебна проверка по жалбата или сигнала.
(3) При констатиране на административно нарушение, проверяващият служител от РЦЗ съставя акт за установяване на административно нарушение, а директорът на РЦЗ издава наказателно постановление по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
(4) При установяване на нарушение, наказуемо по реда на Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите и Закона за здравното осигуряване, РЦЗ уведомява и изпраща жалба съответно на районните колегии на Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България или на РЗОК.
(5) При установяване на данни за извършено престъпление, жалбата се изпраща на прокуратурата.
(6) В 3-дневен срок от установяването регионалният център по
здравеопазване уведомява пациента за резултатите от проверката и за
предприетите действия.”
Чл. 97. Пациентът е длъжен:
1. да се грижи за собственото си здраве;
2. да не уврежда здравето на околните;
3. да съдейства на персонала на лечебното заведение при осъществяване на дейностите, свързани с подобряване и възстановяване на здравето му;
4. да спазва установения ред в лечебните и здравните заведения.
65

Предложение на народния представител Атанас Щерев:
В чл. 97 се правят следните изменения и допълнения
1. В т. 2 думата “околните ” се заменя с думата “другите
2. В т.3изразът “персонала на лечебното заведение” се заменя с израза
“изпълнителите на медицинска помощ ”.
Комисията приема предложението.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
окончателна редакция на чл. 97. който става чл.95:
”Чл. 95. Пациентът е длъжен:
1. да се грижи за собственото си здраве;
2. да не уврежда здравето на другите;
3. да съдейства на изпълнителите на медицинска помощ при
осъществяване на дейностите, свързани с подобряване и възстановяване на
здравето му;
4. да спазва установения ред в лечебните и здравните заведения.”
Чл. 98. (1) При нелечими заболявалия с неблагоприятна прогноза пациентът
има право на палиативни медицински грижи.
(2) Цел на палиативните медицински грижи е поддържане качеството на
живот чрез намаляване или премахване на някои непосредствени прояви на болестта,
както и на неблагоприятните психологични и социални ефекти, свързани с нея.
Предложение на народния представител Лъчезар Тошев:
В чл. 98 се създава нова ал. 3 със следния текст:
“(3) В случаите по ал. 1 не се допуска евтаназия, независимо дали това
е пожелано от пациента. ”
Комисията не приема предложението.
Комисията приема предложението на вносителя за чл.98. който става чл.96.
Чл. 99. (1) Палиативните медицински грижи включват:
1. медицинско наблюдение;
2. здравни грижи, насочени към поддържане на основни физиологични
функции, премахване на болката и психоемоционалните ефекти на болестта;
3. морална подкрепа на пациента и неговите близки.
(2) Палиативни медицински грижи се оказват от личния лекар, от лечебни
заведения за извънболнична и болнична помощ, от диспансери и хосписи.
(3) Оказването на палиативни медицински грижи може да се организира и
финансира от хуманитарни неправителствени граждански организации, официално
признатите вероизповедания, Българския Червен кръст и други физически и
юридически лица.
Комисията приема предложението на вносителя за чл. 99. който става чл. 97.
Чл. 100. На територията на Република България не се прилага евтаназия.
Предложение на народната представителка Евдокия Манева:
66

1. Текстът на чл. 100 да отпадне;
2. Да се съдзаде нов чл. 100 със следния текст:
“Чл. 100. (1) Евтаназия може да се приложи спрямо пациент, чието състояние
не подлежи на лечение и е съпроводено с тежки физически страдания без
възможност за обезболяване, ако болният ши неговите близки изберат този подход.
Редът и условията за допускане на евтаназия се установяват с наредба на
Министерския съвет.
(2) Пациентът ши неговите близки могат да откажат реанимация по ред и
условия определени от Министерския съвет.
Комисията не приема предложението.
Комисията приема предложението на вносителя за чл.100. който става чл.98.
Чл. 101. (1) На лицата, починали в лечебно заведение, се извършва
патологоанатомична аутопсия само след уведомяване на близък на починалия -
родител, дете, съпруг, брат или сестра.
(2) Патологоанатомична аутопсия на лица, починали извън лечебно
заведение, може да се извърши по искане на лекаря, който е констатирал смъртта.
(3) По изрична молба от близките на починалия ръководителят на лечебното
заведение може да издаде заповед за освобождаване от патологоанатомична аутопсия.
(4) Патологоанатомична аутопсия не се извършва, когато трупът подлежи
на съдебномедицинска експертиза.
Предложение на народния представител Лъчезар Тошев:
В чл. 101 се създава нова ал. 5:
“(5) При аутопсия на починали лица се зачита принципа на уважение към
човешкото тяло. След нейното завършване, органите се поставят обратно и целостта на тялото се възстановява. ”
Комисията приема предложението.
Предложение на народната представителка Елка Анастасова:
В чл. 101 се правят следните допълнения:
1. В чл. 101, ал. 1 след думата „уведомяване" се добавя „ и със съгласие".
Комисията не приема предложението.
Предложение на народния представител Атанас Додов:
В чл. 101, ал. 2 в края на изречението се добавя "или по искане на близките на
починалия".
Комисията приема предложението.
Предложение на народния представител Атанас Щерев:
В чл.101 се правят следните изменения и допълнения:
1. Ал. 1 се изменя така:
“(1) На лицата, починали в лечебно заведение, се извършва
патологоанатомична аутопсия само след уведомяване на близък на починалия -
родител, дете, съпруг, брат ши сестра. Редът и условията на уведомяването на
67

близките, както и редът и условията за извършване на аутопсия на починало лице, без
изброените близки, се определят с наредба на Министъра на здравеопазването.”
Предложението бе оттеглено в хода на дискусията.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
редакция за чл.101, който става чл.99:
“Чл. 99. (1) На лицата, починали в лечебно заведение, се извършва
патологоанатомична аутопсия след уведомяване на родител, пълнолетно дете,
съпруг, брат или сестра.
(2) Патологоанатомична аутопсия на лица, починали извън лечебно
заведение, може да се извърши по искане на лекаря, който е констатирал смъртта
или по искане на близките на починалия.
(3) По изрична молба от близките на починалия ръководителят на
лечебното заведение може да издаде заповед за освобождаване от
патологоанатомична аутопсия.
(4) Патологоанатомична аутопсия не се извършва, когато трупът
подлежи на съдебномедицинска експертиза.
(5) При аутопсия на починали лица се зачита принципа на уважение
към човешкото тяло. След нейното завършване, органите се поставят обратно и
целостта на тялото се възстановява.”
Предложение на н.п. Кръстьо Петков
Разделът следва да се допълни със следните нови членове:
7. Чл.(1) Лицата до 18 годишна възраст имат право на свободен
достъп до лечебните заведнения за консултации, информация и
специализирана извънболнична помощ без да е необходима преценка на
общопрактикуващ или училищен лекар.
(2) Децата до три годишна възраст имат право на безплатни медико-социални грижи.
8. Чл. (1) Всеки следващ рамков договор няма право да намалява
обема на медицинските услуги и безплатните лекарствени и не лекарствени
средства, които вече са утвърдени и са били поети от НЗОК в преди
действащия рамков договор за съответните заболявания.
(2) В новите рамкови договори могат да се правят промени само в посока на
разширяване облекченията за здравно осигурените лица.
(3) Действащите цени на медицинските услуги, лекарствените препарати и
болничното лечение предлагани в доболничната и болнична помощ да са съпоставими
с жизнения стандарт на пациентите в Република България.
9. Чл. (1) Пациенти могат да създават граждански сдружения с обществено
полезна дейност за защита правата на пациентите:
(2) Представители на тези сдружения имат право:
1. да участват равноправно при договаряне цената на всяка една услуга в до
болничната и болничната помощ, наред с Министерство на здравеопазването,
Лекарският съюз и НЗОК;
2. да провеждат контрол за качеството на оказваните медицински услуги в
доболничната и болнична помощ и защитават нарушените права на пациентите чрез
прякото участие на тези сдружения в контролните органи на всички нива от
системата на здравеопазване.
3. да участват с право на глас при анализ и обсъждане на резултатите от дейността
на Националната здравно осигурителна каса и тенденциите за разширяване правата
68

на пациентите в съответствие с нейните финансови възможности и предоставят за това
публична информация на гражданското общество в Р България.
10. Чл. При желание пациентът да дари свои органи и тъкани след смъртта си, той
следва да декларира това свое желание пред длъжностно лице в съответната здравно
осигурителна каса (РЗОК). Верността на данните се удостоверява с подписите на
здравно осигуреното лице или неговия настойник(попечител) и на длъжностното лице
от РЗОК, както и с печата на РЗОК."
Комисията не приема предложението.
Раздел III
Медицинска помощ при спешни състояния
Комисията приема предложението на вносителя за наименование на Раздел III.
Чл. 102. (1) Държавата организира и финансира система за оказване на
медицинска помощ при спешни състояния.
(2) Спешно състояние е остро възникнала промяна в здравето на човека,
която изисква незабавна медицинска помощ.
(3) Медицинската помощ при спешни състояния е насочена към
предотвратяване на:
1. смърт;
2. тежки или необратими морфологични и функционални увреждания на
жизнено значими органи и системи;
3. усложнения, водещи до продължителна неработоспособност или
инвалидност;
4. усложнения при бременни със започнало раждане, застрашаващи
здравето и живота на майката или плода.
Предложение на народните представители Васил Паница, Теодора
Константинова, Стойчо Кацаров, Димитър Игнатов, Борислав Китов:
В чл. 102, ал. 3, т. 3 отпада.
Комисията приема предложението.
Предложение на народния представител Атанас Щерев:
В чл.102 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал.2 думата “остро ” се заменя е думата “внезапно ”.
2. В ал.3, т.4 изразът “бременна със започнало раждане” се заменя с думата
“родилка ”.
Комисията приема предложението.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
окончателна редакция за чл. 102. който става чл.100:
”Чл. 100. (1) Държавата организира и финансира система за оказване на
медицинска помощ при спешни състояния.
(2) Спешно състояние е остро или внезапно възникнала промяна в
здравето на човека, която изисква незабавна медицинска помощ.
69

(3) Медицинската помощ при спешни състояния е насочена към
предотвратяване на:
1. смърт;
2. тежки или необратими морфологични и функционални увреждания
на жизнено значими органи и системи;
3. усложнения при родилки, застрашаващи здравето и живота на
майката или плода.”
Чл. 103. (1) Всяко лице, намиращо се на мястото на инцидента, е длъжно да
окаже помощ на пострадал съобразно своите възможности и компетентност и да
информира най-близо разположения център за спешна медицинска помощ или
полицейско управление.
(2) Всяко лечебно заведение е длъжно да извърши възможния обем
медицински дейности при пациент в спешно състояние независимо от неговото
гражданство, адрес или здравно- осигурителен статут.
(3) При обективна невъзможност за осигуряване на необходимия обем
дейности пациентът се настанява в най-близкото лечебно заведение, което разполага с
необходимите условия за това.
(4) В случай на пренастаняване на пациент от едно лечебно заведение в
друго се прилагат всички медицински документи за извършени диагностични,
консултативни и лечебни дейности.
(5) Не се допуска транспортиране на пациент, ако транспортът или
свързаните с него обстоятелства водят до неоправдано висок риск за здравето и живота
му.
Предложение на народните представители Васил Паница, Теодора
Константинова, Стойчо Кацаров, Димитър Игнатов, Борислав Китов:
Чл. 103 се изменя така:
1. В ал. 3 след думите "лечебно заведение" се добавя "ако състоянието му
позволява анспортиране
2. Вал. 4 след края на текста се добавя "обобщени в епикриза".
Комисията приема по ПРИНЦИП предложението.
Предложение на народния представител Атанас Додов:
В чл. 103, ал. 1 след думите "медицинска помощ" се добавя "ши друго лечебно
заведение".
Комисията не приема предложението.
Предложение на народния представител Атанас Щерев:
В чл. 103, ал.1 след края на изречението се поставя запетая и се добавя израза
“по ред и условия определени с наредба на Министъра на здравеопазването. ”
Предложението бе оттеглено в хода на дискусията.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
окончателна редакция за чл. 103. който става чл. 101:
70

”Чл. 101. (1) Всяко лице, намиращо се на мястото на инцидента, е
длъжно да информира най-близо разположения център за спешна медицинска
помощ или полицейско управление.
(2) Всяко лечебно заведение е длъжно да извърши възможния обем
медицински дейности при пациент в спешно състояние независимо от неговото
гражданство, адрес или здравно - осигурителен статут.
(3) При невъзможност за осигуряване на необходимия обем дейности,
ако състоянието на пациента позволява, той се настанява в най-близкото лечебно
заведение, което разполага с необходимите условия за това.
(4) В случай на пренастаняване на пациент от едно лечебно заведение в
друго се прилагат всички медицински документи за извършени диагностични,
консултативни и лечебни дейности, обобщени в епикриза.
(5) Не се допуска транспортиране на пациент, ако транспортът или
свързаните с него обстоятелства водят до неоправдано висок риск за здравето и
живота му.”
Раздел IV
Медицинска експертиза
Предложение на народния представител Атанас Щерев:
Раздел IV “ Медицинска експертиза ” отпада.
Предложението бе оттеглено в хода на дискусията.
Комисията приема предложението на вносителя за наименование на Раздел IV.
Чл. 104. (1) За установяване степента на намалена работоспособност и за
потвърждаване на професионална болест се извършва медицинска експертиза.
(2) Медицинската експертиза се организира и ръководи от министъра на
здравеопазването и от регионалните центрове по здравеопазване.
(3) Степента на трайно намалената работоспособност и степента на
намалената възможност за социална адаптация на децата до 16 години се определят в
проценти спрямо възможностите на здравия човек.
(4) Принципите и критериите на медицинската експертиза, както и редът за
установяване степента на намалена работоспособност и за потвърждаване на
професионална болест се определят с наредби на Министерския съвет.
Комисията приема предложението на вносителя за чл.104. който става чл.102.
Чл. 105. (1) Към Министерския съвет се създава Национален съвет по
медицинска експертиза със следните правомощия:
1. разработва и представя на Министерския съвет становища по
националната здравна политика, свързани с медицинската експертиза;
2. осъществява координация на дейностите между държавни органи във
връзка с медицинската експертиза;
3. анализира информация за дейността, развитието и състоянието на
медицинската експертиза в страната;
4. разработва и представя за приемане от Министерския съвет проекти за
изменение и допълнение на нормативни актове, свързани с медицинската експертиза.
71

(2) Съставът на Националния съвет по медицинска експертиза включва заместник министър-председател, който е председател на съвета, министъра на здравеопазването, министъра на труда и социалната политика, министъра на финансите, управителя на НОИ, директора на НЗОК и директора на НЕЛК.
(3) Устройството и дейността на съвета по ал. 1 се уреждат с правилник на Министерския съвет.
Предложение на народния представител Атанас Додов:
В чл. 105 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 2 след думите "държавни органи" се добавя "и съсловните
организации на лекари и стоматолози";
2. Вал. 1 се създава т. 5:
"5. разработва методика за контрол върху дейността на органите на
медицинската експертиза, която се приема от Министерския съвет.".
3. В ал. 2 думите "и директора на НЕЛК" се заменят с "директора на
НЕЛК и председателите на Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в
България".
Предложението по т.1 бе оттеглено от н. цр. Ат. Додов в хода на дискусията, а
Комисията приема по принцип предложението по т. 2 и т. 3.
Комисията према по принцип предложението на вносителя и предлага следната
окончателна редакция за чл.105, който става чл.103:
“Чл. 103. (1) Към Министерския съвет се създава Национален съвет по
медицинска експертиза със следните правомощия:
1. разработва и представя на Министерския съвет становища по
националната здравна политика, свързани с медицинската експертиза;
2. осъществява координация на дейностите между държавни органи
във връзка с медицинската експертиза;
3. анализира информация за дейността, развитието и състоянието на
медицинската експертиза в страната;
4. разработва и представя за приемане от Министерския съвет проекти
за изменение и допълнение на нормативни актове, свързани с медицинската
експертиза.
5. разработва методика за финансиране и контрол върху дейността на
органите на медицинската експертиза, която се приема от Министерския съвет.
(2) Съставът на Националния съвет по медицинска експертиза
включва: заместник министър-председател, който е председател на съвета,
министъра на здравеопазването, министъра на труда и социалната политика,
министъра на финансите, управителя на НОИ, директора на НЗОК и директора
на НЕЛК.
(3) Устройството и дейността на съвета по ал. 1 се уреждат с правилник на Министерския съвет.”
Чл. 106. (1) Медицинската експертиза на работоспособността включва
експертиза на временната неработоспособност и експертиза на трайно намалената
работоспособност.
(2) Експертизата на временната неработоспособност се извършва от
лекуващия лекар, лекарски консултативни комисии (ЛКК), териториални експертни
лекарски комисии (ТЕЛК) и от НЕЛК.
72

(3) Експертизата на трайно намалената работоспособност и
професионалните болести се извършва от ТЕЛК и НЕЛК.
(4) Експертизата на степента на намалената възможност за социална
адаптация на децата до 16 години се осъществява от ТЕЛК с участието на специалисти по детски болести.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
редакция за чл.106. който става чл.104:
“Чл. 104. (1) Медицинската експертиза на работоспособността включва
експертиза на временната неработоспособност и експертиза на трайно
намалената работоспособност.
(2) Експертизата на временната неработоспособност се извършва от
лекуващия лекар, лекарски консултативни комисии (ЛКК), териториални
експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и от НЕЛК.
(3) Експертизата на трайно намалената работоспособност и
професионалните болести се извършва от ТЕЛК и НЕЛК.
(4) Експертизата на степента на намалената възможност за социална
адаптация на децата до 16 години се осъществява от ТЕЛК с участието на
специалисти по детски болести и социални работници.”
Предложение на народния представител Атанас Додов:
Създава се чл. 106 а:
“Чл. 106 а (1) Лекарските консултативни комисии се разкриват и закриват
със заповед директорите на Регионалните центрове по здравеопазване в лечебни
заведения за извънболнична и болнична помощ по предложение на ръководителя на
съответно лечебно заведение.
(2)В лечебните заведения за болнична помощ към Министерството на
вътрешните работи, Министерството на отбраната, Министерството на
транспорта и съобщенията, Министерския съвет и към Министерството на
правосъдието и в лечебните заведения -Университетски болници, съставите на
ЛКК се определят със заповед на съответния ръководител на лечебното заведение.
(3) Лекарските консултативни комисии са общи и специализирани. В състава на ЛКК
влизат не по-малко от двама постоянни членове - лекари с призната специалност,
включително един председател."
Комисията приема по принцип предложението и предлага следната редакция за
чл.10ба. който става чл.105:
“Чл. 105 (1) Лекарските консултативни комисии се разкриват и закриват
със заповед директорите на Регионалните центрове по здравеопазване в
лечебни заведения за извънболнична и болнична помощ по предложение на
ръководителя на съответно лечебно заведение.
(2) В лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните
заведения и унивеситетските болници, съставите на ЛКК се определят със
заповед на съответния ръководител на лечебното заведение.
(3) Лекарските консултативни комисии са общи и специализирани. В
състава на ЛКК влизат не по-малко от двама постоянни членове - лекари с
призната специалност, включително един председател.”
Чл. 107. (1) Териториалните експертни лекарски комисии се откриват и
закриват от директорите на регионалните центрове по здравеопазване съгласувано с
73

министъра на здравеопазването към държавни и общински лечебни заведения за
болнична помощ и диспансери.
(2) Териториалните експертни лекарски комисии са структурни звена на лечебните заведения, към които са открити.
(3) В състава на всяка ТЕЛК задължително се включва лекар – представител на НОИ, определен със заповед на ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ.
Комисията приема предложението на вносителя и предлага следната редакция за
чл.107, който става чл.106:
”Чл. 106. (1) Териториалните експертни лекарски комисии се откриват
и закриват от директорите на регионалните центрове по здравеопазване
съгласувано с министъра на здравеопазването към държавни и общински лечебни
заведения за болнична помощ и диспансери.
(2) Териториалните експертни лекарски комисии са структурни звена на лечебните заведения, към които са открити.
(3) В състава на всяка ТЕЛК задължително се включват лекар -
представител на съответното териториално поделение на НОИ и представител на
регионална дирекция за социално подпомагане, определен със заповед на
директора на съответната регионална дирекция за социално подпомагане.”
Чл. 108. (1) В съставите на ТЕЛК и НЕЛК работят лекари с призната
специалност и с не по-малко от 10 години трудов стаж по съответния профил.
(2) Членовете на ТЕЛК и НЕЛК не могат да упражняват дейности, които
подлежат на техен контрол, и да извършват консултативна дейност, свързана с
експертиза на временната и трайната неработоспособност.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
редакция за чл.108. който става чл.107:
”Чл. 107. (1) В съставите на ТЕЛК и НЕЛК работят лекари с призната
специалност и с не по-малко от 10 години трудов стаж по съответния профил.
(2) В специализираните състави на НЕЛК задължително се включва
лекар - представител на НОИ, определен със заповед на управителя на НОИ.”
(3) Членовете на ТЕЛК и НЕЛК не могат да упражняват дейности,
които подлежат на техен контрол, и да извършват консултативна дейност,
свързана с експертиза на временната и трайната неработоспособност.”
Чл. 109. (1) За осъществяване дейността на ТЕЛК директорът на лечебното
заведение сключва договор за финансиране с министъра на здравеопазването.
(2) Високоспециализираните и скъпоструващите медико-диагностични
изследвания, свързани с процеса на медицинската експертиза на работоспособността,
по искане на ТЕЛК и НЕЛК се финансират от НЗОК в рамките на годишния й бюджет.
Комисията приема предложението на вносителя за чл.109. който става чл.108.
Чл. 110. (1) Дейността по регистрация, обработка и съхра-няване на здравна
информация за освидетелстваните от ТЕЛК и НЕЛК лица се осъществява от
регионални регистри на медицинските експертизи (РРМЕ).
(2) Регионалните регистри на медицинските експертизи са структурни звена
на регионалните центрове по здравеопазване.
74

(3) Медицинската документация на лицата, освидетел-ствани от ТЕЛК и
НЕЛК, на които е определен процент на трайно намалена работоспособност, се
съхранява 40 години от последното решение на ТЕЛК (НЕЛК), а на всички останали
лица - 5 години.
(4) Препис от решенията на ТЕЛК и НЕЛК се изпраща в Националния
център за здравна информация.
Комисията приема по принцип предложението и предлага следната редакция за
чл.110, който става чл.109:
”Чл. 109. (1) Дейността по регистрация, обработка и съхраняване на
здравна информация за освидетелстваните от ТЕЛК и НЕЛК лица се осъществява
от регионални картотеки на медицинските експертизи (РРМЕ).
(2) Регионалните картотеки на медицинските експертизи са структурни
звена на регионалните центрове по здравеопазване.
(3) Медицинската документация на лицата, освидетел-ствани от ТЕЛК
и НЕЛК, на които е определен процент на трайно намалена работоспособност, се
съхранява 40 години от последното решение на ТЕЛК (НЕЛК), а на всички
останали лица - 5 години.
(4) Препис от решенията на ТЕЛК и НЕЛК се изпраща в Националния
център за здравна информация.”
Чл. 111. Устройството и организацията на работа на органите на
медицинската експертиза по чл. 106 и на РРМЕ се определят с правилник на
Министерския съвет.
Комисията приема предложението на вносителя за чл.111. който става чл.110.
Чл. 112. Контрол върху медицинската експертиза се осъществява от
Националния съвет по медицинска експертиза, от министъра на здравеопазването,
НЗОК, НОИ, регионалните съвети по чл. 113 и от регионалните центрове по
здравеопазване.
Комисията приема по принцип предложениетова вносителя и предлага следната
редакция за чл.112, който става чл.111:
“Чл. 111. Контрол върху медицинската експертиза се осъществява от
Националния съвет по медицинска експертиза, от министъра на
здравеопазването, министъра на труда и социалната политика, НЗОК, НОИ,
регионалните съвети по чл. 112 и от регионалните центрове по здравеопазване.”
Чл. 113. (1) За контрол върху актовете, издадени от орга-ните за експертиза
на временната неработоспособност, със заповед на директора на съответния
регионален център по здравеопазване се създава регионален съвет, който включва
представители на регионалния център по здравеопазване, териториалното поделение
на НОИ и РЗОК.
(2) Регионалният съвет анализира и контролира дейностите по експертиза
на временната неработоспособност, осъществявани от лекуващите лекари, ЛКК и
75

ТЕЛК. Организацията на дейността на съвета се определя с правилник, издаден от
министъра на здравеопазването съвместно с управителя на НОИ.
(3) По предложение на заинтересуваните лица и организации
(освидетелстваните, осигурителите, териториалните поделения на НОИ и НЗОК)
регионалният съвет извършва проверка за спазване на изискванията и реда при
издаване на решения за временна неработоспособност от лекуващите лекари и ТЕЛК.
(4) При установяване на нарушение при издаване на експертните решения
за временна неработоспособност регионалният съвет уведомява писмено
висшестоящия орган по експертиза на работоспособността и заинтересуваните лица и
организации (освидетелстваните, осигурителите, териториалните поделения на НОИ и
НЗОК).
Предложение на народния представител Атанас Додов:
В чл. 113 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 4:
“(4) Регионалният съвет извършва и служебни проверки на 2 % от
издадените на територията на съответната област решения за временна
неработоспособност, избрани по случаен признак."
2. досегашната ал. 4 става ал. 5.
Комисията приема по принцип предложението на н, ПР. Атанас Додов.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
редакция за чл.113, който става чл.112:
“Чл. 112. (1) За контрол върху актовете, издадени от орга-ните за
експертиза на временната неработоспособност, със заповед на директора на
съответния регионален център по здравеопазване се създава регионален съвет,
който включва представители на регионалния център по здравеопазване,
териториалното поделение на НОИ и РЗОК. Регионалният съвет извършва и
служебни проверки на не по-малко от 2 % от издадените на територията на
съответната област решения за временна неработоспособност, избрани по случаен
признак.
(2) Регионалният съвет анализира и контролира дейностите по
експертиза на временната неработоспособност, осъществявани от лекуващите
лекари, ЛКК и ТЕЛК. Организацията на дейността на съвета се определя с
правилник, издаден от министъра на здравеопазването съвместно с управителя на
НОИ.
(3) По предложение на заинтересуваните лица и организации
(освидетелстваните, осигурителите, териториалните поделения на НОИ и НЗОК)
регионалният съвет извършва проверка за спазване на изискванията и реда при
издаване на решения за временна неработоспособност от лекуващите лекари и
ТЕЛК.
(4) При установяване на нарушение при издаване на експертните
решения за временна неработоспособност регионалният съвет уведомява писмено
висшестоящия орган по експертиза на работоспособността и заинтересуваните
лица и организации (освидетелстваните, осигурителите, териториалните
поделения на НОИ и НЗОК).”
76

Чл. 114. Районната здравноосигурителна каса има право да прекрати
договора за оказване на медицинска помощ с изпълнител, който е извършил
нарушение на изискванията и реда за експертиза на работоспособността.
Комисията не приема предложението на вносителя и предлага чл. 114 да отпадне.
Чл. 115. (1) Обжалванията и възраженията от страна на заинтересуваните
лица и органи (освидетелстваните, осигурителите, НОИ и органите на медицинската
експертиза на работоспособността) се правят:
1. срещу решенията на лекуващия лекар - в 14-дневен срок от получаването
им пред лекарската консултативна комисия;
2. срещу решенията на ЛКК - в 14-дневен срок от получаването им пред
ТЕЛК;
3. срещу решенията на ТЕЛК - в 14-дневен срок от получаването им пред
НЕЛК;
4. срещу решенията на НЕЛК - пред Софийския градски съд по реда на
Закона за административното производство.
(2) Заинтересуваните лица и организации (освидетелства-ните,
осигурителите, териториалните поделения на НОИ и НЗОК) могат да обжалват в 14-
дневен срок решения на ЛКК, с които се нарушават изискванията и редът при издаване
на експертни решения за временна неработоспособност, и пред регионалния съвет по
чл. 113.
(3) Регионалният съвет се произнася по жалбите в 10-дневен срок след
повторна експертиза на временната неработоспособност, извършена от определена от
него специализирана ЛКК съобразно вида на заболяването.
(4) В случаите на установено нарушение при издаването му регионалният
съвет отменя обжалваното експертно решение, като работоспособността се установява
с решението на повторната експертиза.
(5) Решението на регионалния съвет за отменяне на експертното решение и
решението на повторната експертиза се изпращат на заинтересуваните от експертизата
лица (освидетел-стваните, осигурителите и НОИ), както и на РЗОК.
(6) Обжалването на решението на ЛКК по реда на ал. 2 е пречка за
обжалването му по реда на ал. 1, т. 2.
(7) Решението на регионалния съвет за отхвърляне на жалбата не е пречка за
обжалване решението на ЛКК пред ТЕЛК по реда на ал. 1, т. 2. В този случай срокът
започва да тече от получаването на решението на регионалния съвет.
(8) Решението на повторната експертиза може да се обжалва по реда на ал.
1, т. 2.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
редакция за чл.115. който става чл.113:
”Чл. 113. (1) Обжалванията и възраженията от страна на заинтересуваните
лица и органи (освидетелстваните, осигурителите, НОИ, Агенцията за социално
подпомагане, фонд “Рехабилитация и социална интеграция и органите на
медицинската експертиза на работоспособността) се правят:
1. срещу решенията на лекуващия лекар - в 14-дневен срок от
получаването им пред лекарската консултативна комисия;
77

2. срещу решенията на ЛКК - в 14-дневен срок от получаването им пред
ТЕЛК;
3. срещу решенията на ТЕЛК - в 14-д невен срок от получаването им
пред НЕЛК;
4. срещу решенията на НЕЛК - пред Софийския градски съд по реда на Закона за административното производство.
(2) Заинтересуваните лица и организации (освидетелства-ните,
осигурителите, териториалните поделения на НОИ и НЗОК) могат да обжалват в
14-д невен срок решения на ЛКК, с които се нарушават изискванията и редът при
издаване на експертни решения за временна неработоспособност, и пред
регионалния съвет по чл. 112.
(3) Регионалният съвет се произнася по жалбите в 10-дневен срок след
повторна експертиза на временната неработоспособност, извършена от
определена от него специализирана ЛКК съобразно вида на заболяването.
(4) В случаите на установено нарушение при издаването му
регионалният съвет отменя обжалваното експертно решение, като
работоспособността се установява с решението на повторната експертиза.
(5) Решението на регионалния съвет за отменяне на експертното
решение и решението на повторната експертиза се изпращат на заинтересуваните
от експертизата лица (освидетел-стваните, осигурителите и НОИ), както и на
РЗОК.
(6) Обжалването на решението на ЛКК по реда на ал. 2 е пречка за
обжалването му по реда на ал. 1, т. 2.
(7) Решението на регионалния съвет за отхвърляне на жалбата не е
пречка за обжалване решението на ЛКК пред ТЕЛК по реда на ал. 1, т. 2. В този
случай срокът започва да тече от получаването на решението на регионалния
съвет.
(8) Решението на повторната експертиза може да се обжалва по реда на
ал. 1, т. 2. ”
Чл. 116. (1) Органите на медицинската експертиза могат и по своя
инициатива да отменят или да изменят неправилни решения на по-долустоящите
органи, както и да връщат техните решения за отстраняване на грешки или непълноти
в 3-месечен срок от постановяването им.
(2) Ръководителят на НЕЛК може да разпореди преразглеждане на
неправилни или противоречиви решения на нейните състави в 3-месечен срок от
издаването им.
(3) Решенията на органите на медицинската експертиза, които не са
обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица,
органи и организации в страната.
Комисията приема предложението на вносителя за чл. 116, който става чл.114.
Раздел V
Медицинско осигуряване при бедствия, аварии и катастрофи
Комисията приема предложението на вносителя за наименование на Раздел V.
78

Чл. 117. (1) Управлението, организацията и ресурсното осигуряване на
здравната помощ при бедствия, аварии и катастрофи се осъществяват от министъра на
здравеопазването, директорите на регионалните центрове по здравеопазване, органите
за държавен здравен контрол, лечебните и здравни заведения.
(2) Органите по ал. 1 провеждат дейността по медицинското осигуряване
при бедствия, аварии и катастрофи в тясно взаимодействие с Постоянната комисия за
защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи към Министерския съвет, е
органите на централната и местната власт, с Държавна агенция “Гражданска защита”, с
неправителствени организации и с Българския Червен кръст.
Комисията приема предложението на вносителя за чл.117, който става чл.115.
Чл. 118. (1) Министърът на здравеопазването разработва планове за
медицинско осигуряване при бедствия, аварии и катастрофи, които се утвърждават от
Министерския съвет.
(2) Въз основа на утвърдените от Министерския съвет планове за действие
при бедствия, аварии и катастрофи органите по чл. 116, ал. 1:
1. създават необходимите условия за медицинска сортировка, първична
обработка, лечение, рехабилитация и медицинска експертиза на пострадалите;
2. формират и подготвят органи за управление и екипи за медицинска
помощ;
3. осигуряват защитата на стационарно болните и медицинския персонал
от външни фактори;
4. организират и осъществяват противоепидемични и хигиенни дейности и
санитарен контрол в засегнатата територия;
5. формират запаси за ресурсно осигуряване на медицинските дейности;
6. организират продължаващото обучение на медицинските специалисти и
населението по оказване на медицинска помощ при бедствия, аварии и катастрофи.
(3) Финансовото осигуряване на здравната помощ при бедствия, аварии и
катастрофи се осъществява от републиканския бюджет.
Предложение на народния представител Атанас Додов:
В чл. 118, ал. 2, т. 6 след думите “обучение" се добавя “екипи за медицинска
помощ ”.
Предложението бе оттеглено в хола на дискусията.
Комисията приема предложението на вносителя за чл.118, който става чл.116.
Чл. 119. (1) За осъществяване на медицинското осигуря-ване при бедствия,
аварии и катастрофи към директора на регионалния център по здравеопазване се
създава съвет за медицинско осигуряване при бедствия, аварии и катастрофи.
(2) Съветът по ал. 1 включва директорите на РИОКОЗ, лечебните заведения
за болнична помощ, центъра за спешна медицинска помощ и представители на
областната администрация и на общините в съответния регион.
(3) Съветът по ал. 1 приема регионалните планове за действие и програмите
за обучение на медицинските екипи, работещи в условията на бедствия, аварии и
катастрофи.
Комисията приема предложението на вносителя за чл.119, който става чл.117.
79

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
ЗДРАВНА ЗАКРИЛА НА НЯКОИ ГРУПИ ОТ НАСЕЛЕНИЕТО
Комисията приема по ПРИНЦИП предложението на вносителя и предлага следната
окончателна редакция за наименование на Глава четвърта:
ЗДРАВНА ЗАКРИЛА НА ОПРЕДЕЛЕНИ ГРУПИ ОТ НАСЕЛЕНИЕТО
Раздел I
Здравна закрила на децата
Комисията приема предложението за наименование на Раздел 1.
Чл. 120. Държавата и общините, юридическите и физиическите лица
създават условия за осигуряване на здравословна жизнена среда, нормално физическо
и психическо развитие на децата.
Комисията приема предложението на вносителя за чл.120, който става чл.118.
Чл. 121. (1) За подпомагане на семейството при отглеждане на деца до 3-
годишна възраст и за осигуряване на тяхното нормално физическо и психическо
развитие се създават детски ясли, детски кухни и банки за майчина кърма.
(2) Детските ясли са организационно обособени структури, в които
медицински и други специалисти осъществяват отглеждане, възпитание и обучение на
деца от 3-месечна до 3-годишна възраст.
(3) Детските кухни са организационно обособени структури, в които
медицински и други специалисти приготвят, съхраняват и предоставят храна за деца до
3-годишна възраст.
(4) Банките за майчина кърма са организационно обособени структури, в
които медицински и други специалисти събират, изследват, съхраняват и предоставят
майчина кърма.
(5) Изискванията към устройството и дейността на детските ясли, детските
кухни и банките за майчина кърма, както и нормите за здравословно хранене на децата
до 3-годишна възраст се определят с наредба на министъра на здравеопазването.
Предложение на народните представители Васил Паница, Теодора
Константинова, Стойчо Кацаров, Димитър Игнатов, Борислав Китов:
Чл. 121 се изменя така:
1. В ал.1 след думите : "детски кухни" се поставя точка, като останалият текст отпада;
2. Ал. 4 отпада;
3. Вал. 5 думите "и банките за майчина кърма" се заличават.
Комисията не приема предложението.
Комисията приема предложението на вносителя за чл.121. който става чл.119.
Чл. 122. (1) Детските ясли, детските кухни и банките за майчина кърма
могат да се създават от общините, от физически и юридически лица.
80

(2) Издръжката на децата в общинските детски ясли, дейността на
общинските детски кухни и на банките за майчина кърма се подпомага от съответния
общински бюджет.
(3) За отглеждане на децата в общинските детски ясли, както и за
получаване на детска храна или майчина кърма от общинските детски кухни и банки за
майчина кърма родителите, настойниците или попечителите заплащат такси в размери,
определени от общинския съвет в съответствие със Закона за местните данъци и такси.
Предложение на народните представители Васил Паница, Теодора
Константинова, Стойчо Кацаров, Димитър Игнатов, Борислав Китов:
Навсякъде в текста думите “майчина кърма” и “банките за майчина кърма”
се заличават.
Комисията не приема предложението.
Комисията приема предложението на вносителя за чл.122. който става чл.120.
Чл. 123. (1) Здравните кабинети в детските градини, училищата, домовете за отглеждане и възпитание на деца и специализираните институции за деца
осъществяват дейности по:
1. постоянното медицинско наблюдение;
2. здравното образование;
3. оказването на първа медицинска помощ;
4. контрола върху хигиенното състояние на децата;
5. контрола върху хигиенното състояние на помещенията и храната;
6. изготвянето и под държането на медицинска докумен-тация за всяко дете.
(2) Условията и редът за изготвяне, обработка и съхраняване на
медицинската документация в здравните кабинети се определят с наредбата по чл. 26,
ал. 2.
(3) Дейностите в здравните кабинети се осъществяват от лекар, фелдшер
или медицинска сестра.
(4) Контролът върху дейността на здравния кабинет се осъществява от
регионалния център по здравеопазване.
Предложение на народната представителка Елка Анастасова:
В чл. 123 се правят следните допълнения:
1. В чл. 123, ал. 1, т.1 след думата „наблюдение" се добавя „и
профилактика "
2. В чл. 123, ал. 3 след думата „лекар" се добавя „ -педиатър".
Комисията не приема предложението.
Предложение на народните представители Васил Паница, Теодора
Константинова, Стойчо Кацаров, Димитър Игнатов, Борислав Китов:
В чл. 123 се (1), т. 1 и т. 6 отпадат, като следващите се преномерират.
Комисията не приема предложението.
Предложение на народния представител Атанас Додов:
81

В чл. 123, ал. 1, т. 2 след думата "образование" се добавя "и изграждане на
здравни навици".
Комисията приема предложението.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
окончателна редакция за чл. 123- който става чл.121:
”Чл. 121. (1) Здравните кабинети в детските градини, училищата,
домовете за отглеждане и възпитание на деца и специализираните институции за
деца осъществяват дейности по:
1. медицинско наблюдение;
2. здравното образование и изграждане на здравни навици;
3. оказването на първа медицинска помощ;
4. контрола върху хигиенното състояние на децата;
5. контрола върху хигиенното състояние на помещенията и храната;
6. изготвянето и поддържането на медицинска документация.
(2) Условията и редът за изготвяне, обработка и съхраняване на
медицинската документация в здравните кабинети се определят с наредбата по
чл. 26, ал. 2.
(3) Дейностите в здравните кабинети се осъществяват от лекар,
фелдшер или медицинска сестра.
(4) Контролът върху дейността на здравните кабинети се осъществява
от съответния регионален център по здравеопазване.”
Чл. 124. При новооткрито заболяване или отклонение в развитието на
детето специалистите от здравните кабинети са задължени да уведомяват родителите,
настойниците или попечителите и личния лекар на детето.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага слепната
окончателна редакция за чл. 124, който става чл.122:
”Чл. 122. При новооткрито заболяване или отклонение в развитието на
детето специалистите от здравните кабинети са задължени да уведомяват
родителите, настойниците или попечителите и общопрактикуващия лекар на
детето.”
Чл. 125. (1) В рамките на утвърдените училищни планове се осигурява
обучение на учениците по:
1. лична хигиена;
2. здравословно хранене;
3. здравословна жизнена среда;
4. здравословен начин на живот;
5. предпазване от инфекциозни болести;
6. здравни рискове при тютюнопушене, употреба на алкохол и наркотични
вещества;
7. сексуално поведение и предпазване от полово предавани болести и
СПИН;
8. първа помощ при пострадали.
(2) Обучението на учителите по въпросите по ал. 1 се организира от
министъра на образованието по учебни програми, съгласувани е министъра на
здравеопазването.
82

(3) Училищните настоятелства организират мероприятия за запознаване на
родителите с проблемите на детското здраве.
Предложение на народния представител Атанас Щерев:
В чл. 125, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. думата “училищни” да се замени с “учебни”;
2. т. 7 се изменя така:
“7. сексуално поведение, предпазване от полово предавани болести и СПИН и
предпазване от нежелана бременност
Комисията приема предложението.
Комисията приема предложението на вносителя и предлага следната окончателна
редакция за чл. 125. който става чл.123;
“Чл. 123. (1) В рамките на утвърдените учебни планове се осигурява
обучение на учениците по:
1. лична хигиена;
2. здравословно хранене;
3. здравословна жизнена среда;
4. здравословен начин на живот;
5. предпазване от инфекциозни болести;
6. здравни рискове при тютюнопушене, употреба на алкохол и
наркотични вещества;
7. сексуално поведение, предпазване от полово предавани болести и
СПИН и предпазване от нежелана бременност;
8. първа помощ при пострадали.
(2) Обучението на учителите по въпросите по ал. 1 се организира от
министъра на образованието по учебни програми, съгласувани с министъра на
здравеопазването.
(3) Училищните настоятелства организират мероприятия за
запознаване на родителите с проблемите на детското здраве.”
Чл. 126. (1) За осигуряване на профилактична медицинска и стоматологична
помощ на децата и учениците в детските ясли, детските градини, училищата, домовете
за отглеждане и възпитание на децата, лишени от родителски грижи, и в
специализираните институции за деца веднъж годишно се извършват:
1. профилактичен медицински преглед от лекар;
2. профилактичен стоматологичен преглед.
(2) Условията и редът за провеждане на профилактичните прегледи по ал. 1
се определят с наредба на министъра на здравеопазването.
(3) Дейностите по ал. 1 се финансират от НЗОК.
Комисията приема предложението на вносителя по ПРИНЦИП, като предлага
следната редакция на чл. 126. който става чл.124:
“Чл. 124. (1) За осигуряване на профилактична медицинска и
стоматологична помощ на децата и учениците в детските ясли, детските градини,
училищата, домовете за отглеждане и възпитание на децата, лишени от
родителски грижи, и в специализираните институции за деца веднъж годишно се
изискват документи за проведени прегледи или се извършват профилактични
медицински и стоматологични прегледи.
83

(2) Условията и редът за провеждане на профилактичните прегледи по
ал. 1 се определят с наредба на министъра на здравеопазването.
(3) Дейностите по ал. 1 се финансират от НЗОК.”
Чл. 127. (1) Профилактичната медицинска помощ на децата, настанени в
домовете за медико-социални грижи за деца, се осъществява от лекари, работещи в
лечебното заведение.
(2) Стоматологичното лечение на децата от специализи-раните институции
за деца, открити от Министерството на здравеопазването, Министерството на
образованието и науката, Министерството на труда и социалната политика,
Министерството на вътрешните работи и Министерството на правосъдието, както и от
специализираните институции за деца, управлявани от общините, се заплаща от НЗОК.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
окончателна редакция за чл. 127, който става чл.125:
”Чл. 125. (1) Профилактичната медицинска помощ на децата,
настанени в домовете за медико-социални грижи за деца, се осъществява от
лекари, работещи в лечебното заведение.
(2) Стоматологичното лечение, извън обхвата на НРД, на децата от
специализираните институции за деца, открити от Министерството на
здравеопазването, Министерството на образованието и науката, Министерството
на труда и социалната политика, Министерството на вътрешните работи и
Министерството на правосъдието, както и от специализираните институции за
деца, управлявани от общините, се заплаща от НЗОК.”
Чл. 128. За осигуряване на допълнително или специализирано медицинско
обслужване на децата заведенията по чл. 126, ал. 1 могат да сключат договор с лечебно
заведение за извънболнична помощ.
Комисията приема предложението на вносителя за чл.128. който става чл.126.
Раздел II
Репродуктивно здраве
Комисията приема предложението на вносителя за наименование на Раздел II.
Чл. 129. (1) Държавата осигурява здравна защита на репродуктивното
здраве на гражданите чрез:
1. промоция и консултации за опазване на репродуктивното здраве при
децата и лицата в репродуктивна възраст;
2. осигуряване на достъп до специализирана консултатив-на помощ по
въпросите на репродуктивното здраве и семейното планиране;
3. профилактика и лечение на безплодието;
4. специализирана информация, консултации, профилактика и лечение на
предаваните по полов път болести и СПИН;
5. профилактика, лечение и диспансерно наблюдение на лица със
злокачествени заболявания на репродуктивната система.
(2) Всеки има право на информираност и свобода на решение относно
своето репродуктивно здраве.
84

Комисията приема предложението на вносителя за чл.129. който става чл.127.
Чл. 130. (1) За осигуряване на безрисково майчинство всяка жена има право
на достъп до здравни дейности, насочени към осигуряване на оптимално здравословно
състояние на жената и плода от възникване на бременността до навършване на 45-
дневна възраст на детето.
(2) Здравните дейности по ал. 1 включват:
1. промоция, насочена към запазване здравето на жената и плода;
2. профилактика на опасността от аборт и преждевременното раждане;
3. обучение по хранене и грижи за новороденото;
4. активно медицинско наблюдение на бременността, осъществявано на
диспансерен принцип от лечебните заведения за първична и специализирана
извънболнична помощ;
5. пренатална диагностика и профилактика на генетични и други
заболявалия при условия и по ред, определени с наредба на министъра на
здравеопазването;
6. осигуряване на оптимална жизнена среда за родилките и новородените;
7. диспансерно наблюдение и здравни грижи за родилката и детето;
8. свободен достъп на бременната или родилката до лечебни заведения за
специализирана извънболнична помощ;
9. свободен достъп на бременната до лечебни заведения за специализирана
извънболнична и болнична помощ при състояния, заплашващи бременността;
10. право на избор от бременната на лечебно заведение за болнична помощ
за раждане.
Предложение на народния представител Атанас Щерев:
В чл.130, ал.1 цифрата “45” да се замени с “42”.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
окончателна редакция за чл. 130. който става чл.128:
”Чл. 128. (1) За осигуряване на безрисково майчинство всяка жена има
право на достъп до здравни дейности, насочени към осигуряване на оптимално
здравословно състояние на жената и плода от възникване на бременността до
навършване на 42-дневна възраст на детето.
(2) Здравните дейности по ал. 1 включват:
1. промоция, насочена към запазване здравето на жената и плода;
2. профилактика на опасността от аборт и преждевременното раждане;
3. обучение по хранене и грижи за новороденото;
4. активно медицинско наблюдение на бременността, осъществявано
на диспансерен принцип от лечебните заведения за първична и специализирана
извънболнична помощ;
5. пренатална диагностика и профилактика на генетични и други
заболявания при условия и по ред, определени с наредба на министъра на
здравеопазването;
6. осигуряване на оптимална жизнена среда за родилките и
новородените;
7. диспансерно наблюдение и здравни грижи за родилката и детето;
8. свободен достъп на бременната или родилката до лечебни заведения
за специализирана извънболнична помощ;
85

9. свободен достъп на бременната до лечебни заведения за
специализирана извънболнична и болнична помощ при състояния, застрашаващи
бременността;
10. право на избор от бременната на лечебно заведение за болнична
помощ за раждане.”
Чл. 131. (1) Условията и редът за извършване на изкуст-вен аборт и
критериите за жизнеспособност на плода се определят с наредба на министъра на
здравеопазването.
(2) С наредбата по ал. 1 се определят и задълженията на медицинските
специалисти при съмнение за аборт, извършен извън условията и реда на този закон.
(3) Трайно отнемане на способността за репродукция се извършва при
условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването.
Предложение на народния представител Лъчезар Тошев:
В чл. 131 се създава нова ал. 4 със следиш текст:
“(4) Забранява се умишлено предизвикване на аборт с цел донорство на органи,
тъкани и клетки. ”
Комисията не приема предложението.
Комисията приема предложението на вносителя за чл.131. който става чл.129.
Раздел III
Асистирана репродукция
Комисията приема предложението на вносителя за наименование на Раздел III.
Чл. 132. Асистираната репродукция се прилага, когато състоянието на мъжа
или жената не позволява осъществяване на репродуктивните им функции по естествен
път.
Комисията приема предложението на вносителя за чл.132, който става чл.130.
Чл. 133. (1) Асистираната репродукция, както и осигуряването,
използването и съхраняването на човешки яйцеклетки и сперматозоиди се извършват
от лечебни заведения за болнична помощ, които са получили разрешение по реда на чл.
48, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, в което изрично са посочени дейностите по
асистирана репродукция, и имат положителна акредитационна оценка.
(2) Асистираната репродукция, както и осигуряването, използването и
съхраняването на човешки яйцеклетки и сперматозоиди може да се извършва и от
лечебни заведения за извънболнична медицинска помощ, които са посочили дейността
по асистирана репродукция при регистрацията си по чл. 40 от Закона за лечебните
заведения, и имат положителна акредитационна оценка.
Предложение на народните представители Васил Паница, Теодора
Константинова, Стойчо Кацаров, Димитър Игнатов, Борислав Китов:
В чл.133 се добавя нова ал. 3 със следното съдържание:
86

“(3) Дейностите по асистирана репродукция не се финансират от
държавата, общините и НЗОК. ”
Предложението бе оттеглено в хода на дискусията.
Комисията приема предложението на вносителя за чл.133, който става чл.131.
Чл. 134. (1) Асистираната репродукция се извършва след получаване на
писмено информирано съгласие от лицата, желаещи да създадат потомство.
(2) Асистираната репродукция се извършва след провеждане на медицински
изследвания, гарантиращи здравето на потомството.
(3) Асистираната репродукция се осъществява съгласно утвърдените
медицински стандарти.
Комисията приема предложението на вносителя за чл,134, който става чл.132.
Чл. 135. (1) Лечебните заведения извършват всички медицински дейности,
свързани с избора, подготовката на потенциалния реципиент и продължителното му
наблюдение, и контролират здравословното състояние и поддържащото лечение на
реципиента до раждането на плода.
(2) Условията и редът за експертиза, съхраняване, обработка, вземане и
предоставяне на яйцеклетки, сперматозоиди и оплодени яйцеклетки се определят с
наредба на министъра на здравеопазването.
Комисията приема предложението на вносителя за чл.135. който става чл.133.
Чл. 136. (1) Лечебните заведения, които осъществяват дейности по
асистирана репродукция, водят служебен регистър, който включва данни за:
1. лицата, които са донори или реципиенти;
2. оплодените яйцеклетки и данни за донорите им;
3. резултатите от извършената асистирана репродукция, медицински данни
за здравословното състояние на реципиента и за роденото дете.
(2) Разпространяването на данни, които могат да послужат за
идентификация на донорите или реципиентите на яйцеклетки или сперматозоиди,
когато донорът е лице, различно от мъжа и жената, желаещи да създадат потомство, се
забранява освен в случаите, предвидени със закон.
(3) Данните от регистъра по ал. 1 са служебна информация и се съхраняват
30 години.
(4) Редът за регистрация, обработка, съхраняване и предоставяне на
информацията от регистъра по ал. 1 се определя с наредбата по чл. 135, ал. 2.
Комисията приема предложението на вносителя за чл.136. който става чл.134.
Чл. 137. Не се допуска изкуствено оплождане на яйцеклетка със
сперматозоиди от донор, който е в кръвно родство по права линия и до четвърта степен
по съребрена линия с жената, на която е яйцеклетката. Обстоятелството се
удостоверява с писмена декларация от лицата, желаещи да създадат потомство.
87

Комисията приема предложението на вносителя за чл.137, който става чл.135.
Чл. 138. Яйцеклетки, сперматозоиди и оплодени яйцеклет-ки, които не са
използвани за създаване на потомство, могат да бъдат предоставяни на научни, учебни
и лечебни заведения в страната и в чужбина за медицински, научни и учебни цели след
получаване на писмено информирано съгласие от донора, а при оплодени яйцеклетки -
и от двамата донори, по ред, определен с наредба на министъра на здравеопазването.
Комисията приема предложението на вносителя за чл.138. който става чл.136.
Чл. 139. (1) Забранява се използването на техники за асистирана
репродукция с цел подбор на пола на потомството, с изключение на случаите, когато
трябва да се предотвратят наследствени заболявалия, свързани с пола.
(2) Забранява се използването на техники за асистирана репродукция, които
целят предаване на генетичната информация само от един индивид в неговото
потомство.
(3) Интервенция, насочена към модифициране на човешкия геном, може да
бъде предприета единствено с профилактична или лечебна цел, но не и за въвеждане на
модификация в генома на потомството.
Предложение на народния представител Лъчезар Тошев:
В чл. 139 се правят следните изменения и допълнения:
1. В края на ал. 3 се добавя ново изречение:
“ Евгенетичните практики в т.ч. селекция на хора се забраняват. ”
2. Създават нови ал. 4 и 5, които гласят:
"(4) Забранява се репродуктивно клониране на човешки същества.
(5) Забранява се клониране на човешки същества с цел донорство на органи,
тъкани и клетки. ”
Комисията приема по принцип предложението.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
окончателна редакция за чл. 139. който става чл.137:
”Чл. 137. (1) Забранява се използването на техники за асистирана
репродукция с цел подбор на пола на потомството, с изключение на случаите,
когато трябва да се предотвратят наследствени заболявания, свързани с пола.
(2) Забранява се използването на техники за асистирана репродукция,
които целят предаване на генетичната информация само от един индивид в
неговото потомство.
(3) Забранява се репродуктивното клониране на хора, включително с
цел донорство на органи, тъкани и клетки.
(4) Интервенция, насочена към модифициране на човешкия геном,
може да бъде предприета единствено с профилактична или лечебна цел, но не и за
въвеждане на модификация в генома на потомството.”
Чл. 140. Всяка форма на дискриминация срещу едно лице, основана на
неговия геном, е забранена.
Комисията приема предложението на вносителя за чл.140, който става чл.138.
88

Раздел IV
Генетично здраве и генетични изследвания
Комисията приема предложението на вносителя за наименование на раздел IV.
Чл. 141. Опазването на генетичното здраве се осигурява чрез провеждане на
здравни дейности, насочени към:
1. профилактични и диагностични изследвания за доказване и
класифициране на генетични заболявалия;
2. диспансеризация на лицата с повишен риск за поява и развитие на
генетични заболявания;
3. лечение на наследствени заболявания, вродени аномалии и
предразположения;
4. установяване на наследствени признаци и идентифициране на родител;
5. съхраняване на генетична информация.
Комисията приема предложението на вносителя за чл.141, който става чл.139.
Чл. 142. Профилактични генетични изследвания се извършват за:
1. определяне на риска за възникване на генетично заболяване в
потомството;
2. идентифициране на клинично здрави носители на генетични отклонения;
3. диагностика на наследствени и други заболявания в периодите преди и
по време на бременността и след раждането.
Комисията приема предложението на вносителя за чл.142, който става чл.140.
Чл. 143. (1) Генетичните изследвания в периода преди раждането се
извършват при доказан риск за предаване на генетично заболяване в потомството.
(2) Изследванията по ал. 1 се извършват под контрола на лекар и включват:
1. доказване на генетични отклонения при клинично здрави и при болни
родители;
2. установяване на предразположение за генетично заболяване;
3. установяване на генетични отклонения, възникнали вследствие на
начина на живот или външната среда;
4. доказване на генетични заболявания при клиничната им проява.
Комисията приема предложението на вносителя за чл.143, който става чл.141.
Чл. 144. За установяване на вида и честотата на генетичните отклонения и
определяне на генетичния фонд чрез национални здравни програми се провеждат
целеви проучвания.
Комисията приема предложението на вносителя за чл.144, който става чл.142.
Чл. 145. (1) Генетични изследвания и вземане на биоло-гичен материал за
генетични изследвания за медицински или научни цели се провеждат само след
получаване на писмено информирано съгласие от изследваните лица.
89

(2) Генетични изследвания върху деца, лица с психични разстройства и
лица, поставени под запрещение, се извършват и след разрешение на комисията по
етика към съответното лечебно заведение.
(3) Резултатите от проведени генетични изследвания и скрининг не могат да
бъдат основание за дискриминация на изследваните лица.
Предложение на народния представител Лъчезар Тошев:
В чл. 145 се създава нова ал. 4 със следния текст:
“(4) Данните за човешкия геном на лицата са лични данни и не могат да се
предоставят на работодатели и здравно-осигурителни организации. ”
Комисията приема предложението.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
окончателна редакция за чл. 145, който става чл.143:
”Чл. 143. (1) Генетични изследвания и вземане на биоло-гичен
материал за генетични изследвания за медицински или научни цели се провеждат
само след получаване на писмено информирано съгласие от изследваните лица.
(2) Генетични изследвания върху деца, лица с психични разстройства и
лица, поставени под запрещение, се извършват и след разрешение на комисията
по медицинска етика към съответното лечебно заведение.
(3) Резултатите от проведени генетични изследвания и скрининг не
могат да бъдат основание за дискриминация на изследваните лица.
(4) Данните за човешкия геном на лицата са лични данни и не могат да
се предоставят на работодатели и здравно-осигурителни организации.”
Чл. 146. (1) Генетични изследвания за медицински или научни цели се
извършват от акредитирани:
1. генетични лаборатории към лечебни заведения за болнична помощ;
2. генетични лаборатории към лечебни заведения за извънболнична помощ;
3. самостоятелни лаборатории.
(2) Министърът на здравеопазването определя със заповед национална
генетична лаборатория.
(3) Лабораторията по ал. 2 осъществява методическото ръководство и
контрол върху дейността на генетичните лаборатории.
(4) Националната генетична лаборатория създава и поддържа национален
генетичен регистър.
(5) Условията и редът за работа на националната генетична лаборатория и
регистъра по ал. 4 се определят с наредба на министъра на здравеопазването.
Комисията приема предложението на вносителя за чл.146, който става чл.144.
Чл. 147. (1) Лечебните заведения по чл. 146, ал. 1 инфор-мират ежемесечно
националната генетична лаборатория относно проведените генетични изследвания и
резултатите от тях.
(2) Лечебните заведения по ал. 1 създават и поддържат служебен регистър
на извършените от тях изследвания.
(3) Устройството и дейността на лабораториите по ал. 1, както и редът за
регистрация, съхраняване, обработка и достъп до информацията в регистъра се
уреждат с наредбата по чл. 146, ал. 5.
90

Предложение на народния представител Атанас Щерев:
В чл.147, ал.3 се изменя така:
“(3) Устройството на лабораториите по cm. 1 се урежда с правилник, а
дейността им, както и реда за регистрация, съхраняване, обработка и достъп до
информацията в регистъра се уреждат с наредбата по чл. 146, ал. 5. ”
Комисията приема по ПРИНЦИП предложението»
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
окончателна редакция за чл. 147. който става чл.145:
”Чл. 145. (1) Лечебните заведения по чл. 144, ал. 1 информират
ежемесечно националната генетична лаборатория относно проведените генетични
изследвания и резултатите от тях.
(2) Лечебните заведения по ал. 1 създават и поддържат служебен
регистър на извършените от тях изследвания.
(3) Устройството на лабораториите по ал. 1 се урежда с правилник,
издаден от министъра на здравеопазването, а дейността им, както и реда за
регистрация, съхраняване, обработка и достъп до информацията в регистъра се
уреждат с наредбата по чл. 144, ал. 5.”
Чл. 148. (1) Генетичните лаборатории към лечебните заведения могат да
създават ДНК банки за вземане и съхраняване на генетичен материал за научни и
медицински цели.
(2) Лечебните заведения по ал. 1 регистрират в 7-дневен срок създадените
от тях ДНК банки в Министерството на здравеопазването при условия и по ред,
определени с наредбата по чл. 146, ал. 5.
Комисията приема предложението на вносителя за чл.148. който става чл.146.
ГЛАВА ПЕТА
ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ
Комисията приема предложението на вносителя за наименование на Глава пета.
Раздел I
Закрила на психичното здраве
Комисията приема предложението на вносителя за наименование на Раздел I.
Чл. 149. (1) Държавата и общините организират дейности за опазване на
психичното здраве, свързани със:
1. осигуряване на лицата с психични разстройства на достъпна и качествена
медицинска помощ, грижи и подкрепа, необходими за живота им в семейството и в
общността;
2. защита на психичното здраве при рисковите групи: деца, учащи се,
възрастни хора, лица, пребиваващи в социални заведения, военнослужещи, задържани
и лишени от свобода;
3. активна профилактика на психичните разстройства;
91

4. подкрепа на обществените начинания в областта на психичноздравната
помощ;
5. специализирано продължаващо обучение на лицата, които осъществяват
дейности по опазване на психичното здраве;
6. изпълнение на програми за обучение по укрепване и опазване на
психичното здраве на лицата, които преподават, извършват лечебна дейност, социална
адаптация, организация и управление, опазване на обществения ред;
7. научноприложни изследвания, насочени към укрепване на психичното
здраве;
8. обществена информираност по проблемите на психич-ното здраве.
(2) Общините осигуряват условия за провеждане на психосоциална
рехабилитация и за подкрепа с финансови и материални средства, включително
предоставяне на жилища на лицата с психични разстройства.
Предложение на народния представител Атанас Додов:
В чл. 149, ал. 1, т. 5 накрая се добавя “и извършващи психиатрична експертиза
Предложението бе оттегелено в хода на дискусията.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
окончателна редакция на чл. 149, който става чл.147:
”Чл. 147. (1) Държавата, общините и неправителствени организации
организират дейности за опазване на психичното здраве, свързани със:
1. осигуряване на лицата с психични разстройства на достъпна и
качествена медицинска помощ, грижи и подкрепа, необходими за живота им в
семейството и в общността;
2. защита на психичното здраве при рисковите групи: деца, учащи се,
възрастни хора, лица, пребиваващи в социални заведения, военнослужещи,
задържани и лишени от свобода;
3. активна профилактика на психичните разстройства;
4. подкрепа на обществените начинания в областта на
психичноздравната помощ;
5. специализирано продължаващо обучение на лицата, които
осъществяват дейности по опазване на психичното здраве;
6. изпълнение на програми за обучение по укрепване и опазване на
психичното здраве на лицата, които преподават, извършват лечебна дейност,
социална адаптация, организация и управление, опазване на обществения ред;
7. научноприложни изследвания, насочени към укрепване на
психичното здраве;
8. обществена информираност по проблемите на психич-ното здраве.
(2) Общините осигуряват условия за провеждане на психосоциална
рехабилитация и за подкрепа с финансови и материални средства, включително
предоставяне на жилища на лицата с психични разстройства.”
Чл. 150. (1) Лица с психично разстройство, нуждаещи се от специални
здравни грижи, са;
92

1. психично болни с установено сериозно нарушение на психичните
функции (психоза или тежко личностно разстройство) или с изразена трайна психична
увреда в резултат на психично заболяване;
2. лица със средна или тежка дълбока умствена изостаналост или
деменция;
3. лица с други нарушения на психичните функции, затруднения в
обучението и трудности в адаптацията, изискващи медицинска помощ, грижи и
подкрепа, за да живеят пълноценно в семейството и социалната среда.
(2) Всяко лице с психично разстройство се ползва от лечение и грижи при
условия, равни с условията на пациентите с другите заболявания.
Комисията приема предложението на вносителя за чл.150, който става чл.148.
Чл. 151. (1) Никой не може да бъде подложен на медицински дейности за
установяване или лечение на психично разстройство освен при условия и по ред,
определени със закон.
(2) Оценката за наличност на психично разстройство не може да се основава на семейни, професионални или други конфликти, както и на данни за прекарано в миналото психично разстройство.
Комисията приема предложението на вносителя за чл.151, който става чл.149.
Чл. 152. Основни принципи при лечението на лица с психични разстройства са:
1. минимално ограничаване на личната свобода и зачитане правата на
пациента;
2. намаляване на институционалната зависимост на лицата с психично
разстройство от продължително болнично лечение, при условие че това не
противоречи на утвърдените медицински стандарти;
3. изграждане на широка мрежа от специализирани заведения за
извънболнична психиатрична помощ и приоритет на грижите в семейството и
социалната среда;
4. интегрираност и равнопоставеност на психиатричната помощ с
останалите медицински направления;
5. спазване на хуманитарните принципи и норми при осъществяване на
лечебния процес и социална адаптация;
6. стимулиране на самопомощта и взаимопомощта и осигуряване на
активна обществена и професионална подкрепа на лицата с психични разстройства;
7. специализирано обучение, професионална подготовка и
преквалификация на лицата с психични разстройства с цел тяхната социална
адаптация;
8. участие на хуманитарни неправителствени организации в процеса на
лечение и социална адаптация.
Предложение на народния представител Атанас Щерев:
В чл. 152 в т. 2 думата “институционалната ” да отпадне.
Предложението бе оттеглено в хода на дискусията.
93

Комисията приема предложението на вносителя за чл.152, който става чл.150.
Чл. 153. (1) Лечението на лицата с психични разстройства се извършва от
лечебни заведения за първична или специализирана извънболкичка помощ, лечебни
заведения за стационарна психиатрична помощ, диспансери, специализирани
отделения към многопрофилните болници и домове за медико-социални грижи.
(2) Медицинските дейности, свързани с лечението на лица с психични
разстройства, включват диагностични изследвания, медикаментозни и инструментални
методи на лечение и психотерапия. Условията и редът за тяхното провеждане се
определят с наредба на министъра на здравеопазването.
(3) Забранени са всякакви форми на психохирургия.
Комисията приема по принцип предложението и предлага следната окончателна
редакция за чл. 153. който става чл.151:
”Чл. 151. (1) Лечението на лицата е психични разстройства се извършва
от лечебни заведения за първична или специализирана извънболнична помощ,
лечебни заведения за стационарна психиатрична помощ, диспансери,
специализирани отделения към многопрофилните болници и домове за медико-
социални грижи.
(2) Медицинските дейности, свързани с лечението на лица с психични
разстройства, включват диагностични изследвания, медикаментозни и
инструментални методи на лечение и психотерапия. Условията н редът за тяхното
провеждане се определят с наредба на министъра на здравеопазването.
(3) Забранява се използване на хирургични методи за промяна в
морфологията на централната нервна система с цел постигане на определени
психични характеристики.”
Чл. 154. (1) При пациенти с установени психични разстройства, изпаднали в
състояния, които представляват пряка и непосредствена опасност за собственото им
здраве или живот или за здравето и живота на други лица, могат да се прилагат мерки
за временно физическо ограничаване.
(2) Мерките по ал. 1 се прилагат само като предпоставка за създаване на
условия за провеждане на лечението и не заместват активното лечение.
(3) Вземането на мерки за физическо ограничаване се разпорежда от лекар,
който определя вида на мярката и срока за прилагането й. Този срок не може да бъде
по-дълъг от 6 часа.
(4) Мерките по ал. 1 се осъществяват от предварително обучен за това
персонал.
(5) Видът на взетите мерки за физическо ограничаване, причините,
наложили това, срокът за прилагането им, името на лекаря, който ги е разпоредил, и
приложеното медикаментозно лечение се вписват в специална книга на лечебното
заведение и в историята на заболяването.
(6) Лицето, спрямо което са взети мерки за физическо ограничаване, трябва
да бъде под постоянно наблюдение от лекар или медицинска сестра.
(7) Видът и начинът за прилагане на мерки за физически ограничения се
определят с утвърдените медицински стандарти.
(8) Редът за прилагане на мерки за физически огрангче-ния се урежда с
наредба на министъра на здравеопазването съвместно с министъра на правосъдието.
Комисията приема предложението на вносителя за чл.154, който става чл.152.
94

Чл. 155 (1) Трудовата терапия на лицата с психични разстройства е част от
психо-социалните рехабилитационни програми.
(2) При провеждане на трудовата терапия е недопустима всякаква форма на
експлоатация и принудителен характер на труда.
(3) Дейностите по организацията на производството, условията за полагане
на труд и начинът за изплащане на възнаграждение за работата се уреждат с наредба на
министъра на здравеопазването съгласувано с министъра на труда и социалната
политика и министъра на финансите.
Комисията приема предложението на вносителя за чл.155, кой го става чл.153.
Чл. 156. (1) В специализираните институции за предоставяне на социални
услуги на лица с психически разстройства се създават здравни кабинети, в които
работят лекар, фелдшер или медицинска сестра.
(2) Здравните кабинети осъществяват дейности по:
1. постоянно медицинско наблюдение;
2. оказване на първа медицинска помощ;
3. контрол върху хигиенното състояние на лицата;
4. текущ контрол за спазване на хигиенните изисквания:
5. изготвяне и поддържане на медицинска документация за всяко лице.
Комисията приема предложението на вносителя за чл.156. който става чл.154.
Чл. 157. (1) Спешната психиатрична помощ е съвкупност от медицински
правила и дейности, които се прилагат на лица с очевидни признаци за психично
разстройство, когато поведението или състоянието им представлява пряка и
непосредствена опасност за собственото им здраве или живот или за здравето или
живота на други лица.
(2) Спешна психиатрична помощ се оказва от психиа-тричните диспансери,
лечебните заведения за стационарна психиатрична помощ, психиатричните отделения
или клиники към многопрофилните болници и центровете за спешна медицинска
помощ.
(3) Спешна психиатрична помощ се оказва съгласно утвърдените
медицински стандарти.
Комисията приема предложението на вносителя за чл.157, който става чл.155.
Чл. 158. (1) Когато състоянието на лице по чл. 150, .,л, ) т. 1 и 2 налага
продължаване на лечението след овладяване на спешното състояние, ръководителят на
лечебното заведение взема решение лицето да бъде настанено зпеменно за лечение за
срок не по-дълъг от 24 часа, като уведомява незабавно близките на пациента за това.
(2) По изключение срокът по ал. 1 може да бъде продължен еднократно с не
повече от 48 часа с разрешение на районния съдия.
(3) При наличие на необходимост за вземане на решение за провеждане на
задължително лечение ръководителят на лечебното заведение незабавно внася в съда
мотивирано искане за това, придружено със становище за психичното състояние на
лицето, изготвено от психиатър.
Комисията приема предложението на вносителя за чл.158, който става чл.156.
95

Раздел II
Задължително настаняване и лечение
Комисията приема предложението за наименование на Раздел II.
Чл. 159. На задължително настаняване и лечение подлежат лицата по чл.
150, ал. 1, т. 1 и 2, които поради заболяването си могат да извършат престъпление от
значителна обществена опасност или представляват опасност за близките си или за
околните, или застрашават сериозно здравето си.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
окончателна редакция за чл. 159, който става чл.157:
“Чл. 157. На задължително настаняване и лечение подлежат лицата по
чл. 146, ал. 1, т. 1 и 2, които поради заболяването си мотат да извършат
престъпление, което представлява опасност за близките им., за околните, за
обществото, или застрашава сериозно здравето им.”
Чл. 160. (1) Задължителното настаняване и лечение на лицата по чл. 159 се
постановява с определение от районния съд по настоящия адрес на лицето, а в
случаите по чл. 158 - от районния съд по местонахождението на лечебното заведение.
(2) Задължителното лечение се осъществява в лечебни заведения за
стационарна психиатрична помощ и психиатрични диспансери, в психиатрични
отделения или клиники на многопрофилните болници и р. лечебни заведения за
специализирана психиатрична извънболнична помощ.
Предложение на народния представител Атанас Щерев:
Вчл.160 (1) след думите “с определение от” се добавя ''три членен състав на”.
Комисията не приема предложението.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
окончателна редакция за чл. 160, който става чл.158:
“Чл. 158. (1) Задължителното настаняване и лечение ш лицата по чл.
157 се постановява е решение от районния съд по настоящия адрес на лицето, а в
случаите по чл. 156 - от районния съд по местонахождението на лечебното
заведение.
(2) Задължителното лечение се осъществява в лечебни заведения за
стационарна психиатрична помощ и психиатрични диспансери, в психиатрични
отделения или клиники на многопрофилните болници и в лечебни заведения за
специализирана психиатрична извънболнична помощ.”
Чл. 161. Задължителното настаняване и лечение може да бъде поискано от
прокурора, а в случаите на чл. 158, ал. 3 - и от ръководителя на лечебното заведение.
Комисията приема предложението на вносителя за чл.161, кой го става чл.159.
Чл. 162. (1) Съдът изпраща преписи от искането за задължително
настаняване и лечение на лицето, чието настаняване ще се разглежда. Лицето може в 7- дневен срок да направи възражение и да посочи доказателства
96

(2) Съдът разглежда делото в открито заседание е участието на лицето в
двуседмичен срок от постъпване на искането.
(3) Когато е дадено разрешение от районния съдия по реда на чл. 158, ал. 2,
съдът разглежда делото незабавно, като в този случай ал. 1 не се прилага. Преписите се
връчват в съдебното заседание, а ръководителят на лечебното заведение осигурява
явяването на лицето.
(4) Участието на психиатър, защитник и прокурор е задължително.
(5) Лицето, чието настаняване се иска, трябва да бъде разпитано лично и,
ако стане нужда, се довежда принудително. Когато здравословното състояние на
лицето не позволява да се яви в съдебното заседание, съдът е длъжен да придобие
непосредствено впечатление за неговото състояние.
Предложение на народния представител Атанас Щерев:
В чл. 162 думата “съдът” се заменя с “три членен съдебен състав”.
Комисията не приема предложението.
Комисията приема предложението на вносителя за чл.162, кой го става чл.160.
Чл. 163. (1) Съдът назначава съдебно-психиатрична експертиза, когато
установи, че е налице някое от обстоятелствата по чл. 159 и след изслушване на
психиатър относно вероятното наличие на психично разстройство на лицето. Съдът
определя формата на провеждане на експертизата - амбулаторна иди стационарна.
(2) Съдът определя лечебното заведение и вещото лице за провеждане на
експертизата, както и срока за извършването й, но не по-дълъг от 14 дни, и насрочва
следващото заседание по делото, което да се проведе не по-късно от 48 часа след
завършване на експертизата.
(3) Ако срокът, определен за извършване на експертизата, се окаже
недостатъчен, по изключение съдът може в открито заседание да го удължи
еднократно, но с не повече от 10 дни. В този случай съдът отлага със същия срок и
насроченото заседание по ал. 2.
(4) Ако съдът установи, че не са налице обстоятелствата но чл. 159 или не се установи след изслушване на психиатър наличие на психично разстройство на лицето, съдът прекратява делото.
Комисията приема предложението на вносителя за чл.163, който става чл.161.
Чл. 164. (1) Съдебно-психиатричните експертизи се провеждат по ред,
определен с наредба на министъра на здравеопазването и министъра ма правосъдието.
(2) По време на провеждането на експертизата не се. провежда лечение
освен при спешни състояния или след доброволно изразено информирано съгласие от
лицето.
(3) Едновременно с експертизата вещото лице таза становище за
способността на лицето да изразява информирано съгласие г, лечение, предлага
лечение за конкретното заболяване и препоръчва лечебни заведе нам. в които то може
да се проведе.
Комисията приема предложението на вносителя за чл.164, който става чл.162.
97

Чл. 165. (1) Определението на съда за прекратяване на делото или за
назначаване на експертизата подлежи на обжалване с частна жалба или протест в 3-
дневен срок. Обжалването спира провеждането на експертиза, освен ако съдът
постанови друго.
(2) Въззивният съд се произнася в открито заседание. Неявяването на
лицето без уважителни причини не е пречка за разглеждане на делото,
Предложение на народния представител Атанас Щерев:
В чл.165, ал.1 след думата “жалба” да се бобови изразът “от
заинтересованото лице
Предложението бе оттеглено в хода на дискусията.
Комисията приема предложението на вносителя за чл.165. конте става чл.163.
Чл. 166. (1) След като изслуша лицето относно заключението на съдебно-
психиатричната експертиза, съдът се произнася по делото с определение въз основа на
събраните доказателства.
(2) С определението съдът се произнася по необходимостта от
задължително настаняване, определя лечебното заведение, както и наличието или
липсата на способност на лицето за изразяване на доброволно ,и формирано съгласие.
Съдът определя срока на настаняването и лечението, както и формата на лечението -
амбулаторно или стационарно.
(3) Когато приеме липса на способност на лицето. съдът постановява
задължително лечение и назначава лице из кръга на близките на болния, което да
изразява информирано съгласие за лечението. При конфликт на интереси или при
липса на близки съдът назначава представител на сбий в ската служба по
здравеопазване ИЛИ определено от кмета на общината лице но седалището на
лечебното заведение, което да изразява информирано съгласие за лечението на лицето.
Предложение на народния представител Атанас Щерев:
В чл.166, ал.1 думата “определение ” се заменя с “решели . ”,
Комисията приема предложението.
Комисията приема по принцип предложението и предлага следната окончателна
редакция за чл. 166, който става чл.164;
“Чл. 164. (1) След като изслуша лицето относно заключението на
съдебно-психиатричната експертиза, съдът се произнася, из к н : о с решение въз
основа на събраните доказателства.
(2) С решението съдът се произнася по необходимостта от задължително настаняване, определя лечебното заведение, както и наличното или липсата на способност на лицето за изразяване на доброволно информирано съгласие. Съдът определя срока на настаняването и лечението, както и формата на лечението - амбулаторно или стационарно.
(3) Когато приеме липса на способност на лицето съдът постановява
задължително лечение и назначава лице из кръга на близките на болния, което да
изразява информирано съгласие за лечението. При конфликт на интереси или
при липса на близки съдът назначава представител на общинската служба по
здравеопазване или определено от кмета на общината лице но седалището на
98

лечебното заведение, което да изразява информирано съгласие за лечението на
лицето.”
Чл. 167. (1) Определението на съда може да се обжалва от заинтересуваните
лица в 7-дневен срок от постановяването му. Въззивният съд се произнася в 7-дневен
срок с решение, което не подлежи на обжалване.
(2) Обжалването на определението за задължително настаняване и лечение
спира неговото изпълнение, освен ако първата или въззивната инстанция постанови
друго.
Предложение на народния представител Атанас Щерев:
В чл.167, ал.1 думата “определението“ се заменя с “решението” и думаща
“Въззивният ” се заменя с “Касационният ”.
Комисията приема по принцип предложението по отношение на замяната на
думата “определението” с “решението”.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
окончателна редакция за чл. 167, който става чл.165:
“Чл. 165 (1) Решението на съда може да се обжалва от заинтересуваните
лица в 7-дневен срок от постановяването му. Въззивният съд се произнася в 7-
дневен срок с решение, което не подлежи на обжалване.
(2) Обжалването на решението за задължително настаняване и лечение
спира неговото изпълнение, освен ако първата или въззивната инстанция
постанови друго.”
Чл. 168 (1) Задължителното лечение се прекратява с изтичането на срока, за
който е постановено, или с определение на районния съд по местонахождението на
лечебното заведение.
(2) На всеки 3 месеца въз основа на представената от лечебното заведение
съдебно-психиатрична експертиза районният съд по местонахождението на
заведението служебно се произнася с определение за прекратяване на задължителното
настаняване и лечение или за продължаване на задължителното настаняване и лечение
по реда на чл. 162, 163,164 и 165.
(3) При отпадане на предпоставките за задължително настаняване и лечение
преди да е изтекъл определеният срок, задължителното настаняване и лечение могат да
бъдат прекратени от съда по искане на лицето, прокурора или ръководителя на
лечебното заведение.
Комисията приема по ПРИНЦИП предложението на вносителя и предлага следната
окончателна редакция за чл. 168, който става чл. 166:
“Чл. 166. (1) Задължителното лечение се прекратява с изтичането на
срока, за който е постановено, или с решение на районния съд по
местонахождението на лечебното заведение.
(2) На всеки 3 месеца въз основа на представената от лечебното
заведение съдебно-психиатрична експертиза районният съд по
местонахождението на заведението служебно се произнася с решение за
прекратяване на задължителното настаняване и лечение или за продължаване на
задължителното настаняване и лечение по реда на чл.160,161,162 и 163.
99

(3) При отпадане на предпоставките за задължително настаняване и
лечение преди да е изтекъл определеният срок, задължителното настаняване и
лечение могат да бъдат прекратени от съда по искане на лицето, прокурора или
ръководителя на лечебното заведение.”
Чл. 169. (1) Доколкото в този раздел не се съдържат специални правила, се
прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс.
(2) Влязлото в сила определение за задължително настаняване и лечение,
както и определението на съда за назначаване на съдебно-психиатрична експертиза се
привеждат в изпълнение от съответните лечебни заведения при необходимост със
съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи.
Предложение на народния представител Атанас Щерев:
В чл.169, ал.2 думата “определение” да се замени с “решение”.
Комисията приема предложението.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
окончателна редакция за чл. 169. който става чл.167:
“Чл. 167. (1) Доколкото в този раздел не се съдържат специални
правила, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс.
(2) Влязлото в сила решение за задължително настаняване и лечение,
както и определението на съда за назначаване на съдебно-психиатрична
експертиза се привеждат в изпълнение от съответните лечебни заведения при
необходимост със съдействието на органите на Министерството на вътрешните
работи.”
ГЛАВА ШЕСТА
АЛТЕРНАТИВНИ МЕТОДИ ЗА БЛАГОПРИЯТНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ
ИНДИВИДУАЛНОТО ЗДРАВЕ
Предложение на народните представители Васил Паница, Теодора
Константинова, Стойчо Кацаров, Димитър Игнатов, Борислав Китов:
Глава шеста “Алтернативни методи за благоприятно въздействие върху
индивидуалното развитие ” отпада.
Комисията не приема предложението.
Комисията приема предложението на вносителя за наименование на Глава шеста.
Чл. 170. (1) Министерството на здравеопазването контролира прилагането
на алтернативните методи за благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве,
които включват:
1. използване на нелекарствени продукти от органически произход;
2. използване на нелекарствени продукти от минерален произход;
3. използване на нетрадиционни физикални методи;
4. хомеопатия;
5. акупунктура и акупресура;
6. ирисови, пулсови и аурикуларни методи на изследване.
100

(2) Забранява се използването на алтернативни методи за благоприятно
въздействие върху индивидуалното здраве извън посочените в ал. 1.
(3) Министърът на здравеопазването определя с наредба изисквания към
дейността на лицата, които упражняват алтернативни методи за благоприятно
въздействие върху индивидуалното здраве.
Предложение на народната представителка Стела Банкова:
Чл. 170, ал. 1 се изменя по следния начин:
“Чл. 170, (1) Алтернативните методи по смисъла на този закон са дейности за диагностика, укрепване и възстановяване на индивидуалното здраве, които имат
положителен ефект и не са застъпени в програмата за обучение на студенти
по медицина, стоматология и фармация. Министерството на здравеопазването
контролира прилагането на алтернативните методи за благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве, които включват:
1. използване на нелекарствени продукти от органически произход;
2. използване на нелекарствени продукти от минерален произход;
3. използване на нетрадиционни физикални методи;
4. хомеопатия;
5. акупунктура и акупресура;
6. ирисови, пулсови и аурикуларни методи на изследване ".
Комисията не приема предложението.
Предложение на народните представители Димитър Игнатов, Кръстьо Петков,
Марио Тагарински, Весела Лечева, Александър Арабаджиев:
В чл. 170, ал. 1 да се допълни нова точка 7 със следното съдържание:
"7. гладолечение и лечение с плодове"
Комисията приема по ПРИНЦИП предложението.
Предложение на народния представител Атанас Щерев:
В чл. 170, ал. 1 се създават нови т.7 и 8:
“7. диетика;
8. лечебно гладуване. ”
Комисията приема по принцип предложението.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
окончателна редакция за чл. 170, който става чл. 168:
“Чл. 168. (1) Министърът на здравеопазването контролира прилагането
на алтернативните методи за благоприятно въздействие върху индивидуалното
здраве, които включват:
1. използване на нелекарствени продукти от органичен произход;
2. използване на нелекарствени продукти от минерален произход;
3. използване на нетрадиционни физикални методи;
4. хомеопатия;
5. акупунктура и акупресура;
6. ирисови, пулсови и аурикуларни методи на изследване
7. диетика и лечебно гладуване.
101

(2) Забранява се използването на алтернативни методи за
благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве извън посочените в ал.
1.
(3) Министърът на здравеопазването определя с наредба изисквания
към дейността на лицата, които упражняват алтернативни методи за
благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве.”
Чл. 171. (1) Право да практикуват алтернативните методи по чл. 170, ал. 1, с
изключение на хомеопатия, имат български граждани, които са психически здрави, не
са осъждани за престъпление от общ характер и отговарят на едно от следните
условия:
1. притежават образователно-квалификационна степен “магистър” по
професионални направления "Медицина", "Стоматология" и "Фармация";
2. притежават образователно-квалификационна степен “специалист” или
“бакалавър” по професионално направление “Здравни грижи”;
3. притежават диплома за завършено средно образование и удостоверение
за успешно положени изпити по анатомия, физиология и обща патология на човека
след проведено обучение във виеше училище при условия и по ред, определени с
наредба на министъра на здравеопазването и министъра на образованието и науката.
(2) Право да упражняват хомеопатия имат български граждани, които
притежават образователно-квалификационна степен “магистър” по професионално
направление “Медицина” или “Стоматология”.
(3) Алтернативни методи могат да практикуват и чужди граждани,
отговарящи на изискванията по ал. 1 и 2, притежаващи разрешение за дългосрочно
пребиваване и работа в Република България.
Предложение на народната представителка Стела Банкова:
1. В чл. 171, ал. 1 да отпадне изразът "с изключение на хомеопатията".
2. В чл. 171 да отпадне ал. 2.
Комисията не приема предложението.
Предложение на народните представители Димитър Игнатов, Кръстьо Петков,
Марио Тагарински, Весела Лечева, Александър Арабаджиев:
1. В чл. 171 да се създаде нова ал. 3 със следното съдържание:
"(3) Правото да упражняват гладолечение и лечение с плодове имат български
граждани, които упражняват образователно квалификационна степен
"магистър" по професионалните направления "медицина", "стоматология" ь
"фармация".
2. В чл. 171 досегашната ал. 3 става ал. 4 и съответно текста "отговарящи
на изискванията по cm. 1 и 2" се променя и става "отговарящи на изискванията по ал.
1,2 и 3".
Комисията не приема предложението.
102

Предложение на народния представител Атанас Щерев:
В чл.171 (1), т. 1 и 2 да отпаднат.
Комисията не приема предложението.
Комисията приема предложението на вносителя за чл.171. който става чл.169.
Чл. 172. Лицата, които практикуват алтернативни методи, са длъжни:
1. да упражняват своята дейност добросъвестно;
2. да не допускат увреждане на здравето на лицата, потърсили помощта им;
3. да разясняват на лицата, потърсили помощта им, подробно и на достъпен
език какъв алтернативен метод ще приложат и очаквания резултат от това;
4. да получат изричното писмено съгласие на лицата, потърсили помощта
им, за прилагане на съответния метод;
5. да не въвеждат в заблуждение лицата, потърсили тяхната помощ,
включително по отношение на възможностите за повлияване на здравословното им
състояние чрез практикувания алтернативен метод;
6. да препоръчват консултация с лечебни заведения в случаи на влошаване
на здравословното състояние на лице, което е потърсило помощта им;
7. незабавно да уведомяват семейния лекар или центъра за спешна
медицинска помощ, когато състоянието на пациента налага незабавна медицинска
намеса.
Предложение на народния представител Атанас Додов:
В чл. 172 се правят следните изменения и допълнения:
1. т. 7 се изменя така:
“7. да уведомява личния лекар на лицето за прилаганите алтернативни
методи";
2. точка 7 става т.8.
Комисията приема по принцип предложението.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
окончателна редакция за чл. 172, който става чл. 170;
“Чл. 170. Лицата, които практикуват алтернативни методи, са длъжни:
1. да упражняват своята дейност добросъвестно;
2. да не допускат увреждане на здравето на лицата, потърсили
помощта им;
3. да разясняват на лицата, потърсили помощта им, подробно и на
достъпен език какъв алтернативен метод ще приложат и очаквания резултат от
това;
4. да получат изричното писмено съгласие на лицата, потърсили
помощта им, за прилагане на съответния метод;
5. да не въвеждат в заблуждение лицата, потърсили тяхната помощ,
включително по отношение на възможностите за повлияване на здравословното
им състояние чрез практикувания алтернативен метод;
6. да препоръчват консултация с лечебни заведения в случаи на
влошаване на здравословното състояние на лице, което е потърсило помощта им;
103

7. незабавно да уведомяват семейния лекар или центъра за спешна
медицинска помощ, когато състоянието на пациента налага незабавна
медицинска намеса;
8. да уведомяват общопрактикуващия лекар на лицето за прилаганите
алтернативни методи.”
Чл. 173. Забраняват се всички форми на реклама на алтернативни методи,
включително свързването им с дейности по профилактика, диагностика, лечение и
рехабилитация.
Комисията приема предложението на вносителя за чл.173. който става чл.171.
Чл. 174. (1) Лицата, които практикуват алтернативни методи, се
регистрират в регионалния център по здравеопазване в областта, където практикуват,
като подават заявление, към което прилагат документи, удостоверяващи изискванията
по чл. 171.
(2) В заявлението се посочват изчерпателно алтернативните методи и
средства, които лицето ще практикува.
(3) При непълнота на представените документи или несъответствие с
изискванията за регистрация директорът на регионалния център по здравеопазване в
15-дневен срок уведомява писмено лицето за това и определя 10-дневен срок за
отстраняването им.
(4) В 15-дневен срок от подаване на заявлението или от отстраняване на
непълнотата директорът на регионалния център по здравеопазване издава
удостоверение за регистрация, в което се посочват видовете алтернативни методи,
които лицето ще прилага, или прави мотивиран отказ за издаването му.
(5) Директорът на регионалния център по здравеопазване може да откаже
регистрация, ако описаният в заявлението алтернативен метод е в нарушение на
законовите разпоредби или прилагането му може да увреди човешкото здраве.
(6) Отказът за регистрация подлежи на обжалване по реда на Закона за
административното производство.
(7) За извършване на регистрацията се заплаща такса, определена с тарифа,
одобрена от Министерския съвет.
Предложение на народната представителка Стела Банкова:
В чл. 174, ал. 1 да се добави изречението: "Към изискваните документи да
бъде приложено удостоверение от съответната професионална организация, че
лицето е включено в нейния регистър.”
Комисията не приема предложението.
Комисията приема предложението на вносителя за чл.174. който става чл.172.
Чл. 175. (1) Регионалният център по здравеопазване създава и поддържа
регистър на лицата, които практикуват алтернативни методи. Регистърът е публичен и
съдържа:
1. пореден номер;
2. дата на издаване на удостоверението за регистрация на алтернативната
практика;
104

3. данни за лицето, което практикува алтернативни методи - име, ЕГН и
постоянен адрес;
4. описание на алтернативния метод, който лицето практикува;
5. регистрационен номер на книгата за посещения по чл. 177;
6. дата на заличаване на регистрацията и основанието за това;
7. промени в обстоятелствата по т. 1 - 6;
8. забележки по вписаните обстоятелства.
(2) Регистрираните лица са длъжни да уведомяват съответния регионален
център по здравеопазване за всички промени по извършената регистрация на
алтернативната практика в 7-дневен срок от настъпването им.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
окончателна редакция за чл. 175. който става чл.173:
“Чл. 173. (1) Регионалният център по здравеопазване създава и
поддържа регистър на лицата, които практикуват алтернативни методи.
Регистърът е публичен и съдържа:
1. пореден номер;
2. дата на издаване на удостоверението за регистрация на
алтернативната практика;
3. данни за лицето, което практикува алтернативни методи - име, ЕГН
и постоянен адрес;
4. описание на алтернативния метод, който лицето практикува;
5. регистрационен номер на книгата за посещения по чл. 175;
6. дата на заличаване на регистрацията и основанието за това;
7. промени в обстоятелствата по т. 1 - 6;
8. забележки по вписаните обстоятелства.
(2) Регистрираните лица са длъжни да уведомяват съответния
регионален център по здравеопазване за всички промени по извършената
регистрация на алтернативната практика в 7-дневен срок от настъпването им.”
Чл. 176. (1) Регистрацията се заличава:
1. по искане на лицето, регистрирало алтернативна практика;
2. при смърт на регистрирания или поставянето му под запрещение;
3. при установено представяне на неверни данни в документите по чл. 174,
ал. 1;
4. при осъществяване на дейности в нарушение на извършената
регистрация;
5. при установяване на неблагоприятни последици за човешкото здраве в
резултат на прилаганите от регистрираното лице алтернативни методи.
(2) Заличаването на регистрацията се извършва със заповед на директора на регионалния център по здравеопазване.
(3) Заповедите по ал. 1, т. 3, 4 и 5 подлежат на обжалване по реда на Закона за административното производство.
(4) Обжалването на заповедта не спира изпълнението й.
Комисията приема предложението на вносителя за чл.176, който става чл.174.
Чл. 177. (1) Всяко лице, което практикува алтернативни методи, е длъжно
да вписва в Книгата за посещенията данните за всяко лице, потърсило неговата помощ,
както следва:
105

1. дата;
2. пореден номер на посещението;
3. трите имена, ЕГН и постоянен адрес;
4. оплаквания, съобщени по време на посещението;
5. извършените алтернативни дейности.
(2) Книгата за посещенията се прошнурова, подпечатва и регистрира от
регионалния център по здравеопазване, издал регистрацията.
(3) Лицата, които практикуват алтернативни методи, са длъжни да
съхраняват книгата за посещенията 10 години след нейното приключване, както и да я
предоставят при поискване от контролните органи.
Предложение на народния представител Атанас Додов:
В чл. 177, ал. 1, т. 1 и 2 се изменят:
"1. дата на всяко посещение;
2. пореден номер на всяко посещение;
Комисията приема предложението.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
окончателна редакция на чл. 177, който става чл.175:
“Чл. 175. (1) Всяко лице, което практикува алтернативни методи, е
длъжно да вписва в Книгата за посещенията данните за всяко лице, потърсило
неговата помощ, както следва:
1. дата на всяко посещение;
2. пореден номер на всяко посещение;
3. трите имена, ЕГН и постоянен адрес;
4. оплаквания, съобщени по време на посещението;
5. извършените алтернативни дейности.
(2) Книгата за посещенията се прошнурова, подпечатва и регистрира от регионалния център по здравеопазване, издал регистрацията.
(3) Лицата, които практикуват алтернативни методи, са длъжни да
съхраняват книгата за посещенията 10 години след нейното приключване, както
и да я предоставят при поискване от контролните органи.”
Предложение на н.п. Марина Василева
1. За алтернативни методи да се считат всички такива, имащи отношение
към природосъобразния и балансиран начин на живот, активиращ самооздравителните сили на човешкия организъм.
Те могат да имат цялостно (холистично) профилакто-терапевтично
въздействие, както и целенасочено такова към конкретна нозологична нозологична
единица (заболяване). Това касае и медицинските средства използвани в съответните
методи за тяхното изпълнение.
2. За имащи право да практикуват тези методи да се считат хора със
специално медицинско образование (рехабилитация ши кинезитерапия) както и такта
106

завършили цикъл на обучение по програми, одобрени от съответните министерства (M3, МОН).
3. Специалисти с медицинско образование (рехабилитация или
кинезитерапия), с професионална насоченост към алтернативните имат
правото да организират кабинети или профилактико-терапевтични заведения с
такава насоченост. В тези обособени звена те могат за ръководят работата на
практикантите с немедицинско (рехабилитацията по начин на въздействие и
принципно, стои най-близко до алтернативните методи, което дава реална
възможност на специалистите рехабилитатори да оценяват адекватно
приоритетите на алтернативните методи и да ги адаптират към основен принцип в
медицината - да не вредят).
Практикантите с немедицинско образование могат да прилагат
придобитите си умения само в областта на профилактиката, козметиката и
антистресови програми под контрола на съответните медицински специалисти. В
терапевтичен аспект немедицинските специалисти могат да работят след
минимум 3 год. стаж в областта на профилактиката и издържана сесия от
изпити в областта на патологията и начините на приложение на алтернативните
методи върху определени заболявания. Това ще позволи адекватна реакция от
тяхна страна. Този процес е нужно да бъде контролиран от медицински лица,
имащи дългогодишен стаж в тази област.
5. Квалификацията на специалистите по алтернативна медицина се определя
от програми на оторизирани институции (организации) с идеална цел
регистрирани по ЗЮЛНЦ и одобрени от M3 и МОН.
Тези програми трябва да включват, както фундаментални дисциплини,
така и тясно специализирани методики, като за всяка една програмна организация
се дава съответната обосновка. В процеса на
повишаване на квалификационното ниво да се представят семинарни програми,
които да се провеждат извън основния курс на обучение.
7. Програмите на институциите да включват хорариум от минимум 60
часа
107

анатомия и физиология, както и основни програми по всички алтернативни методи
адаптирани към основните медицински принципи в съвременната рехабилитация.
Общия минимум от програмните часове да не е под 500 часа общо.
Комисията не приема предложението.
ГЛАВА СЕДМА
МЕДИЦИНСКО ОБРАЗОВАНИЕ. МЕДИЦИНСКА ПРОФЕСИЯ.
МЕДИЦИНСКИ НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ВЪРХУ ХОРА. МЕДИЦИНСКА
НАУКА
Комисията приема предложението на вносителя за наименование на Глава седма.
Раздел I
Медицинско образование
Комисията приема предложението за наименование на Раздел I.
Предложение на вносителя.
Чл. 178. (1) Медицинското образование осигурява и гарантира обема и
качеството на подготовка на медицинските специалисти, както и на немедицинските
специалисти, работещи в националната система за здравеопазване.
(2) Основни принципи при провеждане на медицинското образование са:
1. продължителност и високо качество на преподаването с усвояване на
гарантиран обем теоретични знания и практически умения;
2. етапност и непрекъсваемост на обучението;
3. право за избор на специалност.
Комисията приема предложението на вносителя за чл. 178, който става чл. 176.
Предложение на вносителя.
Чл. 179. (1) Подготовката за придобиване на образова-телно-
квалификационните степени “бакалавър” и “магистър” по специалности от
професионални направления “Медицина”, “Стоматология”, “Фармация” и “Здравни
грижи” се организира и провежда във факултети на висши училища, получили
акредитация по реда на Закона за висшето образование.
(2) Подготовката за придобиване на образователно- квалификационна
степен “специалист” по специалности от професионални направления “Стоматология”,
“Фармация” и “Здравни грижи” се организира и провежда в колежи, получили
акредитация по реда на Закона за висшето образование.
(3) Подготовката на лица за придобиване на образователна и научна степен
“доктор” по научни специалности от професионална област “Здравеопазване” се
осъществява във висши училища, национални центрове за обществено здраве и други
научни организации, получили акредитация по реда на Закона за висшето
образование.
108

Предложение на народния представител Димитър Камбуров:
Чл.179, ал.3 се изменя както следва:
"(3). Подготовката на лица за придобиване на образователната и
научна степен "доктор", по научни специалности от професионална
област "Здравеопазване" се осъществява във Висшите медицински
училища, получили акредитация по реда на Закона за висшето
образование".
Комисията не приема предложението.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
редакция за ял. 179, който става чл. 177:
“Чл. 177. (1) Подготовката и придобиването на образователно-
квалификационната степен “магистър” по специалности от професионални
направления “Медицина”, “Стоматология”, “Фармация” и “Обществено здраве”
се организира и провежда във факултети на висши училища, получили
акредитация по реда на Закона за висшето образование.
(2) Подготовката и придобиването на образователно-
квалификационната степен “бакалавър” по специалности от професионално
направление “Обществено здраве” се организира и провежда във факултети на
висши училища, получили акредитация по реда на Закона за висшето
образование.
(3) Подготовката и придобиването на образователно
квалификационна степен “специалист” по специалности от професионални
направления “Стоматология”, “Фармация” и “Обществено здраве” се организира
и провежда в колежи, получили акредитация по реда на Закона за висшето
образование.
(4) Подготовката на лица за придобиване на образователна и научна
степен “доктор” по научни специалности в областта на здравеопазването се
осъществява във висши училища, Българската академия на науките,
националните центрове по проблемите на общественото здраве и други научни
организации, получили акредитация по реда на Закона за висшето образование.”
Чл. 180. При връчване на дипломите лекарите и стоматолозите полагат
клетва със следния текст:
“При приемането ми в медицинската професия:
Аз тържествено се вричам да посветя своя живот в служба на хуманизма;
Да отдам на моите учители уважението и признател-ността, които им
дължа;
Да упражнявам своята професия съвестно и достойно;
Здравето на моя пациент да бъде моя основна грижа;
Да уважавам тайните, които са ми доверени, даже след смъртта на моя
пациент;
Да защитавам с всички сили честта и благородните традиции на
медицинската професия;
Моите колеги да бъдат мои сестри и братя;
Аз няма да позволя съображения за възраст, пол, заболяване или
недъгавост, вероизповедание, етническа и политическа принадлежност, сексуална
109

ориентация, социално положение и културно равнище да ми оказват въздействие при
изпълнение на моите задължения спрямо моя пациент;
Аз ще отдавам цялото възможно уважение на човешкия живот от неговото
начало, даже когато той е застрашен, и няма да използвам медицинските си знания в
разрез с принципите на хуманизма;
Правя тези обещания тържествено, свободно и честно.”
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
окончателна редакция на Чл. 180, който става чл. 178:
“Чл. 178. При връчване на дипломите всички лекари и стоматолози полагат Хипократова клетва. Текстът на клетвата се приема от Висшия медицински съвет.”
Чл. 181. Министерският съвет приема единни държавни изисквания за
придобиване на виеше образование по специалностите по регулираните професии от
професионални направления “Медицина”, “Стоматология”, “Фармация”, "Здравни
грижи", “Кинезитерапия и рехабилитация” по предложение на министъра на
образованието и науката и министъра на здравеопазването.
Комисията приема по ПРИНЦИП предложението на вносителя и предлага следната
редакция за чл.181. който става чл. 179:
“Чл. 179. Министерският съвет приема единни държавни изисквания за
придобиване на виеше образование по специалностите по регулираните професии
от професионални направления “Медицина”, “Стоматология”, “Фармация”,
"Обществено здраве" по предложение на министъра на здравеопазването.”
Чл. 182. (1) Следдипломното обучение е право на всички лица с
образователно-квалификационна степен "доктор", "магистър", "бакалавър" и
"специалист", които работят в националната система за здравеопазване.
(2) Следдипломното обучение включва:
1. обучение за придобиване на специалност в здравео-пазването;
2. продължаващо обучение по съответната специалност.
(3) Министърът на здравеопазването ежегодно определя броя на местата за
следдипломно обучение по специалности, субсидирани от държавата.
Предложение на народния представител Димитър Камбуров:
Чл. 182, ал.3 се изменя както следва:
"(3) Броят на местата за следдипломно обучение по специалности, субсидирани
от държавата, е постоянен за отделните бази и се определя с Решение на Висшия
медицински съвет".
Комисията не приема предложението.
Предложение на народните представители Васил Паница, Теодора
Константинова, Стойчо Кацаров, Димитър Игнатов, Борислав Китов:
В чл. 182, ал. 3 се изменя така
“(3) Висшият медицински съвет определя постоянният брой на местата за
следдипломно обучение по специалности, субсидирани от държавата. ”
Комисията не приема предложението.
110

Предложение на народния представител Атанас Додов:
В чл. 182, ал. 3 в края на изречението след думата "държавата" се
добавя "в съответствие с целите и приоритетите на Националната здравна
стратегия".
Комисията приема предложението.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
окончателна редакция на Чл. 182. който става чл. 180:
“Чл. 180. (1) Следдипломното обучение е право на всички лица с
образователно-квалификационна степен "доктор", "магистър", "бакалавър" и
"специалист", които работят в националната система за здравеопазване.
(2) Следдипломното обучение включва:
1. обучение за придобиване на специалност в здравео-пазването;
2. продължаващо обучение по съответната специалност.
(3) Министърът на здравеопазването ежегодно определя броя на
местата за следдипломно обучение по специалности, субсидирани от държавата в
съответствие с целите и приоритетите на Националната здравна стратегия."
Предложение на вносителя.
Чл. 183. Министърът на здравеопазването планира и координира
дейностите по провеждане на следдипломно обучение за придобиване на специалност
от медицинските специалисти, както и на немедицинските специалисти с
немедицинско образование, работещи в националната система за здравеопазване.
Комисията приема предложението на вносителя за чл. 183. който става чл. 181.
Чл. 184 (1) Теоретичното обучение по чл. 182, ал. 2, т. 1 се провежда от:
1. висши училища, получили положителна акредитационна оценка по
Закона за висшето образование, и Военно-медицинската академия;
2. национални центрове за обществено здраве, получили акредитация по
съответната специалност по реда на Закона за висшето образование.
(2) Практическото обучение по чл.182, ал. 2, т. 1 се провежда в:
1. заведенията по ал. 1;
2. лечебни заведения, получили положителна акредитационна оценка за
обучение по реда на чл. 90, ал. 1 от Закона за лечебните заведения;
3. лечебни и здравни заведения, които не подлежат на акредитация, и
РИОКОЗ, определени от министъра на здравеопазването.
(3) Специалност се придобива след изпълнение на учебни програми и
успешно положен практически и теоретичен изпит пред държавна изпитна комисия,
определена със заповед на министъра на здравеопазването.
Комисията приема предложението.
Комисията приема по ПРИНЦИП текста на вносителя и предлага следната
редакция за чл.184, който става чл. 182:
“Чл. 182 (1) Теоретичното обучение по чл. 180, ал. 2, т. 1 се провежда от:
1. висши училища, получили положителна акредитационна оценка по
Закона за висшето образование, и Военно-медицинската академия;
111

2. национални центрове по проблемите на общественото здраве,
получили акредитация по съответната специалност по реда на Закона за висшето
образование.
(2) Практическото обучение по чл.180, ал. 2, т. 1 се провежда в:
1. заведенията по ал. 1;
2. лечебни заведения, получили положителна акредитационна оценка
за обучение на студенти и специализанти
(3) Специалност се придобива след изпълнение на учебни програми и
успешно положен практически и теоретичен изпит пред държавна изпитна
комисия, определена със заповед на министъра на здравеопазването.”
Чл. 185. Номенклатурата на основните и профилните специалности в
системата на здравеопазването, условията и редът за провеждане на обучението и
придобиване на специалност в здравеопазването, както и финансирането му се
определят е наредба на министъра на здравеопазването, съгласувана е министъра на
образованието и науката и с министъра на финансите.
Предложение на народния представител Атанас Додов:
В чл. 185 текстът става ал. 1 и се създава ал. 2 със следното съдържание:
“(2) Финансирането на обучението за придобиване на специалност в
здравеопазването се определя в съответствие с целите и приоритетите на
Националната здравна стратегия."
Комисията приема предложението.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
окончателна редакция на Чл. 185. който става чл. 183:
“Чл. 183. (1) Номенклатурата на основните и профилните специалности в
системата на здравеопазването, условията и редът за провеждане на обучението и
придобиване на специалност в здравеопазването, както и финансирането му се
определят с наредба на министъра на здравеопазването, съгласувана с министъра
на образованието и науката и с министъра на финансите.
(2) Финансирането на обучението за придобиване на специалност в
здравеопазването се определя в съответствие с целите и приоритетите на
Националната здравна стратегия.”
Чл. 186. (1) съсловните организации на лекарите и стоматолозите, Съюзът
на научните медицински дружества, висшите училища и други сдружения на
работещите в здравеопазването организират продължаващо обучение в системата на
здравеопазването за усъвършенстване и осъвременяване на професионалните знания и
умения.
(2) Условията и редът за провеждане на продължаващото обучение се
определят с наредбата по чл. 185.
Предложение на народния представител Атанас Додов:
В чл. 186, ал. 1 думите "Съюзът на научните медицински дружества,
висшите училища и други сдружения на работещите в здравеопазването" се
заменят със "съвместно с висшите училища".
Комисията приема по принцип предложението.
112

Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
окончателна редакция на Чл. 186. който става чл. 184:
“Чл. 184 (1) Съсловните организации на лекарите и стоматолозите
организират, координират, провеждат и регистрират продължителната
квалификация на лекарите и стоматолозите при условия и по ред, определени в
договори с Висшите медицински училища и Военномедицинска академия.
(2) Висшите медицински училища, Военномедицинска академия,
медицинските колежи, БЧК и други сдружения на работещите в здравеопазването
провеждат продължителната квалификация на специалистите в системата на
здравеопазването, извън посочените в ал. 1, при условия и по ред, определени в
договори с базите за следдипломно обучение.
(3) Съюзът на научните медицински дружества в България, Съюзът на
учените в България и медицинските асоции по специалности могат да участват в
провеждането на продължителната квалификация на лекари и стоматолози при
условия и по ред, определени в договори с БЛС и СББ.
(4) Контролът на дейностите по предходните алинеи се осъществява по
ред, определен от министъра на здравеопазването.”
Раздел II
Медицинска професия
Комисията приема предложението на вносителя за наименование на Раздел II.
Чл. 187. Медицинска професия се упражнява от лица, придобили
медицинска правоспособност.
Предложение на народния представител Атанас Щерев:
В чл.187 в края на изречението се добавя израза ”и вписани като членове на
съсловните организации
Предложението бе оттеглено от вносителя в хода на дискусията.
Комисията приема предложението на вносителя за чл. 187, който става чл. 185.
Чл. 188. (1) Лицата, завършили виеше образование по специалности от
професионални направления “Медицина”, “Стоматология”, “Фармация” и “Здравни
грижи”, придобиват медицинска правоспособност след провеждане на практически
стаж и полагане на единен държавен изпит пред комисия, назначена от министъра на
здравеопазването.
(2) За явяване на държавен изпит за придобиване на правоспособност
лицата по ал. 1 представят диплома за завършено виеше образование, документ за
проведен стаж и медицинско свидетелство.
(3) Министърът на здравеопазването издава удостоверение за
правоспособност на лицата, успешно положили държавния изпит.
(4) Условията и редът на провеждане на практическия стаж и полагането на държавния изпит за придобиване на правоспособност се определят с наредба на
Министерския съвет.
Предложение на народния представител Димитър Камбуров:
113

Чл. 188, ал. 1 се изменя както следва:
' , Лицата, завършили виеше образование по специалности от професионални
направления “Медицина”, “Стоматология”, “Фармация” и “Здравни грижи”,
придобиват медицинска правоспособност след провеждане на практически стаж и
полагане на единен държавен изпит пред комисия, назначена от ректора на Висшето
медицинско училище и защита на теза за придобиване на магистърска степен по
медицина".
Комисията не приема предложението.
Предложение на народния представител Атанас Щерев:
В чл.188, ал.2 изразът “медицинско свидетелство” да отпадне.
Комисията приема предложението.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
окнчателна редакция на Чл. 188, който става чл. 186:
“Чл. 186. (1) Лицата, завършили виеше образование по специалности от
професионални направления “Медицина”, “Стоматология”, “Фармация” и
“Обществено здраве”, придобиват медицинска правоспособност след провеждане
на практически стаж и полагане на единен държавен изпит пред комисия,
назначена от министъра на здравеопазването.
(2) За явяване на държавен изпит за придобиване на правоспособност
лицата по ал. 1 представят диплома за завършено виеше образование и документ
за проведен стаж.
(3) Министърът на здравеопазването издава удостоверение за
правоспособност на лицата, успешно положили държавния изпит.
(4) Условията и редът на провеждане на практическия стаж и
полагането на държавния изпит за придобиване на правоспособност се определят
с наредба на Министерския съвет.”
Чл. 189. (1) Министерството на здравеопазването създава и поддържа
публичен регистър за лицата, придобили медицинска правоспособност в Република
България.
(2) В регистъра се вписват следните обстоятелства:
1. трите имена, гражданството, ЕГН (личният номер на чужденеца) и
постоянният адрес;
2. наименование на професионалното направление и специалност - номер,
дата на дипломата за завършено виеше образование и наименование на висшето
училище, издало документа;
3. номер и дата на удостоверението за придобита правоспособност;
4. други обстоятелства.
(3) Редът за вписване на обстоятелства в регистъра, както и редът за
неговото ползване се определят с наредба на министъра на здравеопазването.
(4) Данните от регистъра са достъпни за ползване от всички лица при
условията и по реда на Закона за достъп до обществена информация.
Предложение на народния представител Димитър Камбуров:
Чл.189, ал.1 се изменя както следва:
114

"(1) Министерството на здравеопазването и учебните отдели на
Висшите медицински училища създават и поддържат публичен регистър за лицата,
придобили медицинска правоспособност в Република България".
Комисията приема предложението.
Предложение на народния представител Атанас Щерев:
В чл. 189 (1), т. 4 отпада.
Комисията приема предложението.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
окончателна редакция за Чл. 189. който става чл. 187:
“Чл. 187. (1) Министерството на здравеопазването създава и поддържа
публичен регистър за лицата, придобили медицинска правоспособност в
Република България.
(2) В регистъра се вписват следните обстоятелства:
1. трите имена, гражданството, ЕГН (личният номер на чужденеца) и
постоянният адрес;
2. наименование на професионалното направление и специалност -
номер, дата на дипломата за завършено виеше образование и наименование на
висшето училище, издало документа;
3. номер и дата на удостоверението за придобита правоспособност;
(3) Редът за вписване на обстоятелства в регистъра, както и редът за
неговото ползване се определят с наредба на министъра на здравеопазването.
(4) Данните от регистъра са достъпни за ползване от всички лица при
условията и по реда на Закона за достъп до обществена информация.”
Чл. 190. Чужденците упражняват медицинска професия в Република
България след полагане на изпит по български език при условия и по ред, определени с
наредба на министъра на образованието и науката и министъра на здравеопазването.
Предложение на народния представител Димитър Камбуров:
Чл. 190, ал. 1 се изменя както следва:
"(1) Чужденци упражняват медицинска професия в Република България след полагане на изпит по български език и по специалността при условие и ред, определени от Закона за висшето образование и Наредба на министрите на здравеопазването и образованието ".
Комисията не приема предложението.
Предложение на народните представители Васил Паница, Теодора
Константинова, Стойчо Кацаров, Димитър Игнатов, Борислав Китов:
В чл. 190 в края на изречението се поставя запетая и се добавя текста: ‘‘ако
са регистрирани като членове на Българския лекарски съюз, съответно Съюза на
стоматолозите в България. ”
Комисията не приема предложението.
115

Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
окончателна редакция на Чл. 190, който става чл. 188:
“Чл. 188. (1)Чужденците упражняват медицинска професия в
Република България след придобиване на правоспособност по реда на този закон
и след полагане на изпит по български език при условия и по ред, определени с
наредба на министъра на образованието и науката и министъра на
здравеопазването.
(2) Извън случаите по ал. 1 право да упражняват медицинска професия
имат и чужденци, поканени за научен обмен между лечебни заведения, при
условия и ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването.”
Чл. 191. (1) Лица без придобита правоспособност, прите-жаващи диплома
за завършено виеше образование по специалности от професионални направления
“Медицина”, “Стоматология”, “Фармация” и “Здравни грижи”, не могат да упражняват
самостоятелно дейност по диагностика, лечение и рехабилитация.
(2) Министърът на здравеопазването определя е наредба професионалната
компетентност на лицата по ал. 1.
Комисията приема предложението на вносителя за чл. 191. който става 189.
Чл. 192. Министърът на здравеопазването издава наредби за
професионалната компетентност на лицата, работещи в националната система на
здравеопазването, завършили виеше образование по специалностите “Психология”,
“Кинезитерапия и рехабилитация”, “Биология”, “Биохимия”, “Микробиология” и
“Молекулярна биология”.
Комисията приема предложението на вносителя за чл.192. който става чл. 190.
Чл. 193. (1) Лечебните заведения застраховат лицата, които упражняват
медицинска професия в лечебното заведение, за вредите, които могат да настъпят
вследствие на виновно неизпълнение на професионалните им задължения.
(2) Общите условия, минималната застрахователна сума, минималната
застрахователна премия, срокът и редът за извършване на задължителното
застраховане по ал. 1 се определят е наредба на Министерския съвет.
Предложение на народния представител Атанас Щерев:
В чл.193, ал.2 да отпадне.
Комисията приема предложението.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
окончателна редакция на Чл. 193, който става чл. 191:
“Чл. 191. Лечебните заведения задължително застраховат лицата, които
упражняват медицинска професия в лечебното заведение, за вредите, които могат
да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на професионалните им
задължения.”
Чл. 194. (1) Лицата, упражняващи медицинска професия, имат право на
свобода на действия и решения съобразно своята професионална квалификация,
медицинските стандарти и медицинската етика.
116

(2) Медицинските специалисти, както и лечебните заведения не могат да
използват за своята дейност търговска реклама.
Комисията приема предложението на вносителя за чл. 194. който става чл. 192.
Чл. 195 (1) Медицински специалист, който в продължение на повече от 5
години не е заемал длъжност или не е извършвал дейност, за която се изисква
медицинска правоспособност, губи правото да упражнява медицинска професия.
(2) Лицата по ал. 1 възстановят правата си след полагане на изпит при
условия и по ред, определени с наредбата по чл. 188, ал. 4.
Комисията приема предложението на вносителя за чл. 195, който става чл. 193.
Чл. 196. (1) Медицинските специалисти не могат да упражняват професията
си, ако страдат от заболявалия, които застрашават здравето и живота на пациентите.
(2) Списъкът на заболяванията по ал. 1 се определя от министъра на
здравеопазването.
(3) В случаите по ал. 1 министърът на здравеопазването издава заповед, с
която заличава медицинския специалист от регистъра по чл. 189.
(4) Заповедта на министъра на здравеопазването подлежи на обжалване по
реда на Закона за Върховния административен съд.
Комисията приема предложението на вносителя ца чл. 196. който става чл. 194.
Чл. 197. (1) Министърът на здравеопазването може със заповед да отнеме
правото на едно лице да упражнява медицинска професия в Република България за
срок от 6 месеца до 2 години в случаи на:
1. системни нарушения на утвърдените медицински стандарти;
2. системни нарушения на принципите и реда за извършване на
експертизата на работоспособността.
(2) Заповедта по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Закона за
Върховния административен съд.
Предложение на народния представител Атанас Додов:
В чл. 197, ал. 1, т. 1 и т. 2 думата "системни" се заличава.
Комисията приема предложението.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
окончателна редакция на Чл. 197, който става чл. 195:
“Чл. 195. (1) Министърът на здравеопазването може със заповед да
отнеме правото на едно лице да упражнява медицинска професия в Република
България за срок от 6 месеца до 2 години в случаи на:
1. нарушаване на утвърдените медицински стандарти;
2. нарушаване на принципите и реда за извършване на експертизата на
работоспособността.
(2) Заповедта по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Закона за
Върховния административен съд.”
Раздел III
117

Признаване на дипломи, удостоверения и други доказателства за официална
квалификация
Предложение на народния представител Атанас Щерев:
В наименованието на Глава седма. Раздел три изразът “официална
квалификация ” да се замени с “професионална квалификация ”.
Комисията приема предложението.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
окончателна редакция за наименование на Раздел III:
“Раздел III
Признаване на дипломи, удостоверения и други доказателства за професионална
квалификация”
Чл. 198. (1) Правоспособност за упражняване на медицинска професия се
признава на лице, придобило право да упражнява медицинска професия в държава, с
която Република България има сключен международен договор за взаимно признаване
на дипломи, удостоверения и други доказателства за официална квалификация по
медицинска професия, при договорените условия.
(2) Извън случаите по ал. 1 правоспособност се признава на лице, което е
придобило медицинско образование и/или медицинска правоспособност в държава -
членка на Европейския съюз, в съответствие е единните държавни изисквания за
придобиване на виеше образование и на изискванията на чл. 188.
(3) Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването
и на министъра на образованието и науката приема наредби за условията и реда за
признаване на дипломи, удостоверения и други доказателства за официална
квалификация по медицинска професия, издадени в държави - членки на Европейския
съюз.
(4) Извън случаите по ал. 1 и 2 правоспособност може да бъде призната на
чуждестранно лице при условията на взаимност, установени за всеки конкретен
случай, когато лицето притежава диплома, удостоверение или друго доказателство за
официална квалификация и когато отговаря на изискванията на този закон.
Предложение на народния представител Димитър Камбуров:
Чл. 198, ал. 4 да отпадне.
Комисията не приема предложението.
Предложение на народния представител Атанас Додов:
В чл. 198 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 след думите "по cm. 1" се добавя "медицинско образование и/или", а
думите "в съответствие с единните държавни изисквания за придобиване на виеше
образование и на изискванията на чл. 188" се заличават.
2. В ал. 4 думите “и когато отговаря на изискванията на този закон ” се
заменят с “в съответствие с единните държавни изисквания за придобиване на
виеше образование и отговаря на изискванията на чл. 188”.
Комисията приема предложението.
118

Предложение на народния представител Атанас Щерев:
В чл.198 (1) текстът след думата “договор” да отпадне.
Комисията приема по принцип предложението.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
окончателна редакция на Чл. 198. който става чл. 196:
“Чл. 196. (1) Правоспособност за упражняване на медицинска професия
се признава на лице, придобило право да упражнява медицинска професия в
държава, с която Република България има сключен международен договор за или
включва клаузи за взаимно признаване на дипломи, удостоверения и други
доказателства за официална квалификация по медицинска професия, при
договорените условия.
(2) Извън случаите по ал. 1 медицинско образование и/или
правоспособност се признава на лице, което е придобило медицинско образование
и/или медицинска правоспособност в държава - членка на Европейския съюз.
(3) Министерският съвет по предложение на министъра на
здравеопазването и на министъра на образованието и науката приема наредби за
условията и реда за признаване на дипломи, удостоверения и други доказателства
за официална квалификация по медицинска професия, издадени в държави -
членки на Европейския съюз.
(4) Извън случаите по ал. 1 и 2 правоспособност може да бъде призната
на чуждестранно лице при условията на взаимност, установени за всеки
конкретен случай, когато лицето притежава диплома, удостоверение или друго
доказателство за официална квалификация, в съответствие с единните държавни
изисквания за придобиване на виеше образование и отговаря на изискванията
на чл. 186.”
Чл. 199. (1) Признава се специалност в областта на здравеопазването,
придобита в държава, с която Република България има сключен международен договор
за взаимно признаване на дипломи, удостоверения и други доказателства за официална
квалификация за придобита специалност в областта на здравеопазването, при
договорените условия и предпоставки.
(2) Извън случаите по ал. 1 признава се специалност в областта на
здравеопазването, придобита в държава - членка на Европейския съюз, при наличието
на обучение, което съответства на изискванията на наредбата по чл. 185.
(3) Условията и редът за признаване на специалност в областта на
здравеопазването, придобита в държави - членки на Европейския съюз, се определят с
наредбите по чл. 198, ал. 3.
Предложение на народния представител Димитър Камбуров:
Чл.199, ал.1 се изменя както следва:
"(1) Признава се специалност в областта на здравеопазването, придобита в
държава, с която Република България има сключен международен договор за взаимно
признаете на дипломи".
Комисията приема по ПРИНЦИП предложението.
119

Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
окончателна редакция на Чл. 199. който става чл. 197:
“Чл. 197. (1) Признава се специалност в областта на здравеопазването,
придобита в държава, с която Република България има сключен международен
договор за или включващ клаузи за взаимно признаване на дипломи,
удостоверения и други доказателства за официална квалификация за придобита
специалност в областта на здравеопазването, при договорените условия и
предпоставки.
(2) Извън случаите по ал. 1 признава се специалност в областта на
здравеопазването, придобита в държава - членка на Европейския съюз, при
наличието на обучение, което съответства на изискванията на наредбата по чл.
183.
(3) Условията и редът за признаване на специалност в областта на
здравеопазването, придобита в държави - членки на Европейския съюз, се
определят с наредбите по чл. 196, ал. 3.”
Чл. 200. Извън случаите по чл. 199 специалност в областта на
здравеопазването може да бъде призната при условията на взаимност, установени за
всеки конкретен случай, когато лицето притежава диплома, удостоверение или друго
доказателство за официална квалификация и когато отговаря на изискванията на този
закон.
Комисията приема предложението на вносителя за чл. 200, който става чл. 198.
Раздел IV
Медицински научни изследвания върху хора.
Медицинска наука
Комисията приема предложението на вносителя за наименование на Раздел IV.
Чл. 201. (1) Министерството на здравеопазването организира и контролира
провеждането на медицински научни изследвания върху хора.
(2) Медицинско научно изследване по смисъла на този закон е всеки опит
върху хора, който се извършва с цел повишаване на медицинското познание.
(3) Изследваното лице има всички права на пациент.
(4) Медицинското научно изследване се осъществява при осигуряване на
максимална безопасност за здравето на изследваното лице и запазване тайната на
личните му данни.
(5) Интересите на изследваното лице са по-важни от научните и
финансовите интереси на изследователя във всеки етап на медицинското изследване.
Комисията приема предложението на вносителя за чл. 201. който става 199.
Чл. 202. (1) Медицински научни изследвания върху хора не се извършват,
когато:
1. противоречат на закона или на медицинската етика;
2. не са представени доказателства за тяхната безопасност;
3. не са представени доказателства за очакваните научни ползи;
4. не съответстват на поставената научна цел и на плана за провеждане на
научното изследване;
120

5. съществува повишен риск за здравето и живота на изследваното лице.
(2) Не се провеждат медицински научни изследвания върху хора с
химически субстанции и физични източници на лъчение, които могат да предизвикат
изменения в човешкия геном.
(3) Не се провеждат медицински научни изследвания върху хора с продукти
на генното инженерство, които могат да доведат до предаване на нови признаци в
потомството.
Комисията приема предложението на вносителя за чл. 202. който става чл. 200,
Чл. 203. (1) Медицински научни изследвания се извър-шват само върху
лица, които са изразили писмено информирано съгласие след писмено уведомяване от
ръководителя на изследването за същността, значението, обхвата и евентуалните
рискове от изследването.
(2) Съгласие за участие в медицинско научно изследване се дава само от
дееспособно лице, което разбира същността, значението, обхвата и евентуалните
рискове от клиничното изпитване.
(3) Съгласието се дава лично в писмена форма. То може да бъде оттеглено
по всяко време.
Комисията приема предложението на вносителя за чл. 203. който става чл. 201.
Чл. 204. (1) Медицински научни изследвания не се извършват върху:
1. недееспособни лица;
2. лица с установена от съда неспособност за даване на доброволно
информирано съгласие.
(2) Когато не се очакват значителни ползи за здравето, на медицински
научни изследвания не се подлагат:
1. бременни и кърмачки;
2. лица, лишени от свобода;
3. военнослужещи на наборна военна служба.
(3) Научни изследвания върху лица по ал. 2 се извършват след получаване
на положително становище от местната комисия по етика.
Предложение на народния представител Атанас Щерев:
Чл. 204 се правят следните изменения и допълнения:
1. Ал.1, т.2 да отпадне;
2. Ал. 3 да отпадне.
Комисията приема предложението по отношение на т. 2 и не приема по отношение
на т.1.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
окончателна редакция на чл. 204. който става чл. 202:
“Чл. 202. (1) Медицински научни изследвания не се извършват върху
недееспособни лица;
(2) Когато не се очакват значителни ползи за здравето, на медицински
научни изследвания не се подлагат:
1. бременни и кърмачки;
2. лица, лишени от свобода;
121

3. военнослужещи на наборна военна служба.”
Чл. 205. (1) Всички лица, върху които се провеждат медицински научни
изследвания, се застраховат със застраховка “живот” и застраховка “злополука” за
случаи на увреждания на здравето или смърт.
(2) Общите условия, минималната застрахователна сума, минималната
застрахователна премия, редът и срокът за извършване на застраховането по ал. 1 се
определят с наредба на Министерския съвет.
Предложение на народния представител Атанас Щерев:
В чл.205, ал. 1 изразът “ застраховка живот и” да отпаднат.
Комисията приема по принцип предложението.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
окончателна редакция на Чл. 205, който става чл. 203:
“Чл. 203. (1) Всички лица, върху които се провежда! медицински
научни изследвания, се Застраховат за случаи на увреждания на здравето или
смърт.
(2) Общите условия, минималната застрахователна сума, минималната
застрахователна премия, редът и срокът за извършване на застраховането по ал. 1
се определят с наредба на Министерския съвет.”
Чл. 206 (1) Отговорен за планирането и провеждането на изследванията е
ръководителят на медицинското изследване, който е лекар или стоматолог с призната
медицинска специалност.
(2) Медицински научни изследвания върху хора се провеждат само от
квалифицирани специалисти с виеше образование в областта на медицината,
стоматологията, фармацията, биологията, биохимията.
(3) Медицински научни изследвания могат да се провеждат от
чуждестранни лица само въз основа на договор, съгласуван с министъра на
здравеопазването.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
редакция за чл. 206, който става чл. 204:
“Чл. 204. (1) Ръководителят на медицинското изследване е
лекар/стоматолог с призната медицинска специалност и отговаря за планирането
и провеждането на изследванията.
(2) Медицински научни изследвания върху хора се провеждат само от
квалифицирани специалисти с виеше образование в областта на медицината,
стоматологията, фармацията, биологията, биохимията.
(3) Медицински научни изследвания могат да се провеждат от
чуждестранни лица само въз основа на договор, съгласуван с министъра на
здравеопазването.”
Чл. 207. (1) Медицински научни изследвания се провеждат след
положително становище от местна комисия по етика, учредена в лечебното или
здравното заведение или в научната организация, в които се извършват медицински
научни изследвания.
(2) Съставът на комисията по ал. 1 се определя от ръководителя на
заведението или организацията.
122

(3) Специалисти, които участват в подготовката, организацията и
провеждането на научното изследване, не могат да участват в комисията по ал. 1.
(4) Местната комисия по етика дава становище в срок до 30 дни от
постъпване на искането от ръководителя на изследването.
(5) Местната комисия по етика упражнява контрол върху провеждането на
медицинските научни изследвания върху хора, за които е изразила положително
становище.
Комисията приема предложението на вносителя за чл. 207, който става чл. 205.
Чл. 208. При завършване на медицинското научно изследване върху хора в
срок до 30 дни ръководителят на изследването информира за това местната комисия по
етика.
Комисията приема предложението на вносителя за чл. 208. който става чл. 206.
Чл. 209. (1) Медицинското научно изследване може да бъде преустановено
във всеки етап от провеждането му:
1. при оттегляне на съгласието на изследваното лице;
2. по предложение на ръководителя на изследването;
3. по предложение на председателя на етичната комисия към лечебното или здравното заведение при доказани пропуски и нарушения в процеса на извършването му.
(2) При прекратяване на медицинското научно изследване по ал. 1, т. 1 и 2
ръководителят на изследването информира в срок до 15 дни местната комисия по
етика.
Комисията приема предложението на вносителя за чл. 209. който става чл. 207.
Чл. 210. Условията и редът за провеждане на медицинските научни
изследвания се определят с наредба на министъра на здравеопазването съгласувано с
министъра на образованието и науката.
Комисията приема предложението на вносителя за чл. 210. който става чл. 208.
Чл. 211. Министърът на здравеопазването ежегодно определя научни
проекти по държавните научни приоритети в областта на медицината по предложение
на ректорите на висшите училища, директорите на националните центрове за
обществено здраве, ръководители на научни организации и други юридически лица и
след становище на Висшия медицински съвет.
Комисията приема предложението на вносителя за чл. 211. който става чл. 209.
Чл. 212. (1) Министърът на здравеопазването обявява конкурс за избор на
изпълнители на научни проекти по определените научни приоритети.
(2) Условията и редът за провеждане на конкурса и изискванията към
кандидатите се определят с наредба на министъра на здравеопазването съгласувано с
министъра на образованието и науката.
(3) Научните проекти се финансират чрез държавни субсидии.
123

Предложение на народните представители Васил Паница, Теодора
Константинова, Стойчо Кацаров, Димитър Игнатов, Борислав Китов:
В чл. 212, ал. 3 след думата “субсидии” се добавят думите “и други
източници ”.
Комисията приема предложението.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
окончателна редакция на Чл. 212- който става чл. 210:
“Чл. 210. (1) Министърът на здравеопазването обявява конкурс за
избор на изпълнители на научни проекти по определените научни приоритети.
(2) Условията и редът за провеждане на конкурса и изискванията към
кандидатите се определят с наредба на министъра на здравеопазването
съгласувано с министъра на образованието и науката.
(3) Научните проекти се финансират чрез държавни субсидии и други
източници.”
ГЛАВА ОСМА
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Комисията приема предложението на вносителя за наименование на Глава осма.
Чл. 213. (1) Който не се яви на задължителен профилактичен медицински
преглед, изследване или имунизация, се наказва с глоба от 50 до 100 лв., а при
повторно неявяване - от 100 до 200 лв.
(2) Наказанията по ал. 1 се налагат и на длъжностните лица, които са
възпрепятствали явяването на лицата за извършване на задължителен профилактичен
медицински преглед, изследване и имунизация.
(3) Родители или настойници, които не осигуряват провеждането на
задължителните имунизации на децата си, се наказват с глоба от 50 до 100 лв. При
повторно извършване на нарушението глобата е от 100 до 200 лв.
Предложение на народния представител Атанас Додов:
В чл. 213, ал. 1 думата “който” се заменя с “който, след като лично е
уведомен ”.
Комисията не приема предложението.
Комисията приема предложението на вносителя за Чл. 213. който става чл. 211.
Чл. 214. (1) Който извършва дейност в нарушение на здравните изисквания
по този закон и нормативните актове по прилагането му, се наказва с глоба от 200 до
5000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 10 000 лв.
(2) Ако нарушението е извършено от едноличен търговец или юридическо
лице, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв., а при повторно
нарушение - от 3000 до 12 000 лв.
124

Комисията приема по принцип предложението и предлага следната окончателна
редакция на чл. 214. който става чл. 212:
“Чл. 212. (1) Който извършва дейност в нарушение на здравните
изисквания по този закон и нормативните актове по прилагането му, се наказва с
глоба от 200 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 10 000 лв.
(2) Ако нарушението е извършено от едноличен търговец, се налага
имуществена санкция в размер от 100 до 1500 лв., а при повторно нарушение - от
3000 до 9 000 лв.
(3) Ако нарушението е извършено от юридическо лице, се налага
имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от
6000 до 12 000 лв.”
Чл. 215. (1) Който осъществява дейност в обект с обществено предназначение,
без да е изпълнил задължението си за уведомяване на РИОКОЗ, се наказва с глоба от
1000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 15 000 лв.
(2) Ако нарушението е извършено от едноличен търговец или юридическо
лице, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 15 000 лв., а при повторно
нарушение - от 3000 до 20 000 лв.
Комисията приема по ПРИНЦИП предложението и предлага следната окончателна
редакция на Чл. 215, който става чл. 213:
“Чл. 213. (1) Който осъществява дейност в обект с обществено
предназначение, без да е изпълнил задължението си за уведомяване на РИОКОЗ,
се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 10
000 лв.
(2) Ако нарушението е извършено от едноличен търговец се налага
имуществена санкция в размер от 3000 до 9000 лв., а при повторно нарушение - от
9000 до 15 000 лв.
(2) Ако нарушението е извършено от юридическо лице, се налага
имуществена санкция в размер от 5000 до 15 000 лв., а при повторно нарушение -
от 10 000 до 20 000 лв.”
Чл. 216. (1) Който отказва или препятства извършването на държавен
здравен контрол или вземането на проби от органите на държавния здравен контрол,
ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а при
повторно извършване на същото нарушение - от 1000 до 1500 лв.
(2) Който не изпълни предписание на органите на държавния здравен
контрол, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а
при повторно извършване на същото нарушение - от 1000 до 1500 лв.
(3) За нарушение по ал. 1 и 2, извършено от юридическо лице или
едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лв., а при
повторно нарушение - от 1000 до 1500 лв.
125

Комисията приема предложението на вносителя за чл. 216. който става чл. 214.
Чл. 217. (1) Който не изпълни заповед за спиране на обекти или на части от
тях или наруши забрана за реализация на продукти и стоки, разпоредена от органите на
държавния здравен контрол, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба
от 5000 до 10 000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение - от 10 000 до
30 000 лв.
(2) За нарушение по ал. 1, извършено от юридическо лице или едноличен
търговец, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв., а при
повторно нарушение - от 10 000 до 30 000 лв.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
окончателна редакция на Чл. 217. който става чл. 215:
“Чл. 215. (1) Който не изпълни заповед за спиране на обекти или на
части от тях или наруши забрана за реализация на продукти и стоки, разпоредена
от органите на държавния здравен контрол, ако не подлежи на по-тежко
наказание, се наказва с глоба от 3000 до 9 000 лв., а при повторно извършване на
същото нарушение - от 10 000 до 30 000 лв.
(2) За нарушение по ал. 1, извършено едноличен търговец, се налага
имуществена санкция в размер от 2000 до 6000 лв., а при повторно нарушение - от
6000 до 12 000 лв.
(2) За нарушение по ал. 1, извършено от юридическо лице или
едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 15 000
лв., а при повторно нарушение - от 15 000 до 30 000 лв.”
Чл. 218. (1) Който извършва дейности по разрушаване или демонтаж на
азбест и/или азбестосъдържащи материали от сгради, конструкции, предприятия,
инсталации или кораби без разрешение, се наказва с глоба до 1500 лв., а при повторно
нарушение - от 1500 до 3000 лв.
(2) За нарушение по ал. 1, извършено от юридическо лице или едноличен
търговец, се налага имуществена санкция в размер до 1500 лв., а при повторно
нарушение - от 1500 до 3000 лв.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
окончателна редакция на чл. 218. който става чл.216:
“Чл. 216. (1) Който извършва дейности по разрушаване или демонтаж
на азбест и/или азбестосъдържащи материали от сгради, конструкции,
предприятия, инсталации или кораби без разрешение, се наказва с глоба до 1500
лв., а при повторно нарушение - от 1500 до 3000 лв.
(2) За нарушение по ал. 1, извършено едноличен търговец, се налага
имуществена санкция в размер от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение - от
1500 до 5000 лв.
126

(2) За нарушение по ал. 1, извършено от юридическо лице, се налага
имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от
3000 до 6000 лв.”
Чл. 219. Болен от заразна болест, посочена чл. 63, който откаже
задължителна изолация и лечение, се наказва с глоба от 50 до 500 лв. Лицата, отказали
да се явят доброволно за изолация и лечение, се довеждат принудително със
съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи по искане на
ръководителя на лечебното заведение за болнична помощ.
Комисията приема предложението на вносителя за чл. 219. който става чл. 217.
Чл. 220. Медицински специалист, който наруши реда за регистрация,
съобщаване и отчет, както и реда за изолация, изследване и диспансеризация на болни,
преболедували, заразоносители и контактни лица, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв.,
а при повторно нарушение - е лишаване от правото да упражнява медицинска
професия за срок от 6 месеца до една година.
Комисията приема предложението на вносителя за чл. 220, който става чл. 218.
Чл. 221. (1) Който извършва дейности по дезинфекция, дезинсекция и
дератизация в нарушение на установените изисквания по този закон и нормативните
актове по прилагането му, се наказва с глоба до 1000 лв., а при повторно нарушение -
от 1500 до 3000 лв.
(2) За нарушение по ал. 1, извършено от юридическо лице или едноличен
търговец, се налага имуществена санкция в размер до 1000 лв., а при повторно
нарушение - от 1500 до 3000 лв.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
окончателна редакция на Чл. 221, който става чл. 219:
“Чл. 219. (1) Който извършва дейности по дезинфекция, дезинсекция и
дератизация в нарушение на установените изисквания по този закон и
нормативните актове по прилагането му, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв., а
при повторно нарушение - от 1500 до 3000 лв.
(2) За нарушение по ал. 1, извършено едноличен търговец, се налага
имуществена санкция в размер от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от
1000 до 3000 лв.
(3) За нарушение по ал. 1, извършено от юридическо лице, се налага
имуществена санкция в размер от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение - от
1500 до 5000 лв.”
Чл. 222. (1) Който наруши чл. 55 или 57, се наказва с глоба до 100 лв., а при
повторно извършване на същото нарушение - от 20 до 300 лв.
(2) За нарушения по чл. 55, извършени от юридически лица, се налагат
имуществени санкции в размер от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000
до 15 000 лв.
127

(3) Който рекламира алкохолни напитки в нарушение на чл. 56, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 5000 лв.
(4) Когато нарушението по ал. 3 е извършено от едноличен търговец или
юридическо лице, имуществената санкция е от 500 до 1000 лв., а при повторно
нарушение - от 1000 до 5000 лв.
Предложение на народните представители Васил Паница, Теодора
Константинова, Стойчо Кацаров, Димитър Игнатов, Борислав Китов:
В чл. 222, ал. 1 числото 20 се заменя с числото 100.
Комисията приема предложението.
Комисията приема по ПРИНЦИП предложението и предлага следната окончателна
редакция на Чл. 222, който става чл. 220:
“Чл. 220. (1) Който наруши чл. 55 или 57, се наказва с глоба от 50 до 100
лв., а при повторно извършване на същото нарушение - от 100 до 300 лв.
(2) За нарушения по чл. 55, извършени от юридически лица, се налагат
имуществени санкции в размер от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение - от
3000 до 10 000 лв.
(3) Който рекламира алкохолни напитки в нарушение на чл. 56, се
наказва с глоба от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение - от 1500 до 5000 лв.
(4) Когато нарушението по ал. 3 е извършено от едноличен търговец,
имуществената санкция е от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000
до 3000 лв.
(5) Когато нарушението по ал. 3 е извършено юридическо лице,
имуществената санкция е от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение - от 1500
до 5000 лв.”
Предложение на народния представител Атанас Додов:
Създава се нов чл. 222а:
"Чл. 222а. Родители, настойници и попечители, които не осигуряват
спазването на забраната за тютюнопушене от децата си, се наказват с глоба в
размер от 10 лв. При повторно извършване на нарушението глобата е в размер от 20
до 50лв."
Предложението бе оттеглено в хода на дискусията.
Чл. 223. (1) Който осъществява дейности с източници на йонизиращи
лъчения в нарушение на изискванията на този закон и нормативните актове по
прилагането му, се наказва с глоба до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 5000 до
15 000 лв.
(2) Когато нарушението е извършено от едноличен търговец или
юридическо лице, имуществената санкция е до 5000 лв., а при повторно нарушение - от
3000 до 10 000 лв.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
окончателна редакция на Чл. 223. който става чл. 221:
“Чл. 221. (1) Който осъществява дейности с източници на йонизиращи
лъчения в нарушение на изискванията на този закон и нормативните актове по
128

прилагането му, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение
- от 5000 до 15 000 лв.
(2) Когато нарушението е извършено от едноличен търговец,
имуществената санкция е от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 3000
до 10 000 лв.
(3) Когато нарушението е извършено от юридическо лице,
имуществената санкция е от 1500 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 5000
до 15 000 лв.”
Чл. 224. (1) Длъжностно лице, което не информира пациента относно
обстоятелствата по чл. 91, ал. 1, се наказва с глоба до 1000 лв., а при повторно
нарушение - с лишаване от правото да упражнява медицинска професия за срок от 6
месеца до една година.
(2) Който окаже медицинска помощ без информирано съгласие на пациента или в нарушение на изискванията за даване на информирано съгласие от пациента, се наказва с глоба до 3000 лв., а при повторно нарушение - с лишаване от правото да упражнява медицинска професия за срок от 6 месеца до една година.
(3) Длъжностно лице, което предостави здравна информация извън
условията и реда на този закон и актовете по прилагането му, ако не подлежи на по-
тежко наказание, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от
2000 до 10 000 лв.
Предложение на народните представители Васил Паница, Теодора
Константинова, Стойчо Кацаров, Димитър Игнатов, Борислав Китов:
В чл. 224, ал. 2 след края на текста се добавя “с изключение на случаи, касаещи
животоспасяващи действия ”.
Комисията не приема предложението.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
окончателна редакция на Чл. 224. който става чл. 222:
“Чл. 222. (1) Длъжностно лице, което не информира пациента относно
обстоятелствата по чл. 89, ал. 1, се наказва е глоба от 300 до 1000 лв., а при
повторно нарушение - с лишаване от правото да упражнява медицинска професия
за срок от 6 месеца до една година.
(2) Който окаже медицинска помощ без информирано съгласие на
пациента или в нарушение на изискванията за даване на информирано съгласие
от пациента, се наказва е глоба от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение - с
лишаване от правото да упражнява медицинска професия за срок от 6 месеца до
една година.
(3) Длъжностно лице, което предостави здравна информация извън
условията и реда на този закон и актовете по прилагането му, ако не подлежи на
по-тежко наказание, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв., а при повторно
нарушение - от 2000 до 6 000 лв.”
Чл. 225. Който наруши права на пациент, регламентирани с този закон и с
актовете по прилагането му, се наказва с глоба до 1000 лв., а при повторно нарушение -
от 500 до 1500 лв.
129

Комисията приема по ПРИНЦИП предложението и предлага следната окончателна
редакция на Чл. 225. който става чл. 223:
“Чл. 223. Който наруши права на пациент, регламентирани с този закон
и с актовете по прилагането му, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при
повторно нарушение - от 500 до 1500 лв.”
Чл. 226. (1) Който извършва медицинска помощ или здравна дейност, без да
има необходимата правоспособност за това, ако не подлежи на по-тежко наказание, се
наказва е глоба от 1000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 10 000 лв.
(2) Медицински специалист, който допуска системно нарушения при
упражняване на професията си поради небрежност или незнание, допуска груби
грешки в работата си или извършва неморални деяния, като използва служебното си
положение, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с лишаване от право да
упражнява професията си за срок от 3 месеца до 2 години.
(3) Лекар, стоматолог, медицинска сестра, акушерка и фелдшер, който
откаже оказването на спешна медицинска помощ на гражданин в критично за живота
му състояние, се наказва е глоба от 1000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - с
лишаване от правото да упражнява професията си за срок от 3 месеца до една година.
Предложение на народните представители Васил Паница, Теодора
Константинова, Стойчо Кацаров, Димитър Игнатов, Борислав Китов:
В чл. 226, ал. 1 числото 1000 се заменя с числото 5000, числото 5000 се заменя
с числото 10 000, числото 2000 с 10 000, а числото 10 000 с 20 000.
Комисията приема предложението.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
окончателна редакция на чл. 226, който става чл. 224:
“Чл. 224. (1) Който извършва медицинска помощ или здравна дейност,
без да има необходимата правоспособност за това, ако не подлежи на по-тежко
наказание, се наказва с глоба от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение - от
10 000 до 20 000 лв.
(2) Медицински специалист, който допуска системно нарушения при
упражняване на професията си поради небрежност или незнание, допуска груби
грешки в работата си или извършва неморални деяния, като използва служебното си положение, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с лишаване от право да упражнява професията си за срок от 3 месеца до 2 години.
(3) Лекар, стоматолог, медицинска сестра, акушерка и фелдшер, който
откаже оказването на спешна медицинска помощ на гражданин в критично за
живота му състояние, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв., а при повторно
нарушение - с лишаване от правото да упражнява професията си за срок от 3
месеца до една година.”
Чл. 227. Който извършва асистирана репродукция в нарушение на глава
четвърта, раздел III, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва е глоба от 10
000 до 50 000 лв., а при повторно нарушение - с лишаване от правото да упражнява
професията си за срок от 3 месеца до една година.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
окончателна редакция на чл. 227, който става чл. 225:
130

“Чл. 225. Който извършва асистирана репродукция в нарушение на
глава четвърта, раздел III, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва е
глоба от 15 000 до 50 000 лв., а при повторно нарушение - е лишаване от правото
да упражнява професията си за срок от 3 месеца до една година.”
Чл. 228. Длъжностно лице, което налага мерки за физическо ограничаване
на пациент с установено психично разстройство в нарушение на изискванията на този
закон и нормативните актове по прилагането му, ако не подлежи на по-тежко
наказание, се наказва с глоба до 1500 лв., а при повторно нарушение - с лишаване от
право да упражнява професията си за срок от 3 месеца до една година.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
окончателна редакция на чл. 228. който става чл. 226:
“Чл. 226. Длъжностно лице, което налага мерки за физическо
ограничаване на пациент е установено психично разстройство в нарушение на
изискванията на този закон и нормативните актове по прилагането му, ако не
подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв., а при
повторно нарушение - е лишаване от право да упражнява професията си за срок
от 3 месеца до една година.”
Чл. 229. (1) Медицински специалист, който издаде болничен лист в
нарушение на нормативно установените изисквания, се наказва с глоба от 1000 до 3000
лв., а при повторно нарушение -от 4000 до 10 000 лв.
(2) Длъжностно лице, което не изпълни заповедта на директора на
регионалния център по здравеопазване за създаване на ЛКК, се наказва с глоба от 500
до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 3000 лв.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
окончателна редакция на чл. 229. който става чл. 227:
“Чл. 227. (1) Медицински специалист, който издаде болничен лист в
нарушение на нормативно установените изисквания, се наказва с глоба от 1000 до
3000 лв., а при повторно нарушение -от 4000 до 10 000 лв.
(2) Длъжностно лице, което не изпълни заповедта на директора на
регионалния център по здравеопазване за създаване на ЛКК, се наказва с глоба от
500 до 1500 лв., а при повторно нарушение - от 1500 до 4500 лв.”
Чл. 230. Който извърши медицинско научно изследване в нарушение на
този закон, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 1000 до 10 000
лв., а при повторно нарушение - с лишаване от правото да упражнява професията си за
срок от 3 месеца до една година.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
окончателна редакция на Чл. 230. който става чл. 228;
“Чл. 228. Който извърши медицинско научно изследване в нарушение
на този закон, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 2000
до 6000 лв., а при повторно нарушение - с лишаване от правото да упражнява
професията си за срок от 3 месеца до една година.”
Чл. 231. Който практикува алтернативни методи за въздействие върху
индивидуалното здраве в нарушение на този закон и нормативните актове по
131

прилагането му, се наказва с глоба до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до
5000 лв.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
окончателна редакция на Чл. 231, който става 229:
“Чл. 229. Който практикува алтернативни методи за въздействие върху
индивидуалното здраве в нарушение на този закон и нормативните актове по
прилагането му, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение -
от 1500 до 5000 лв.”
Чл. 232. Медицински специалист, който наруши установените с този закон
и с нормативните актове по прилагането му изисквания към формите, съдържанието,
условията и реда за използване, обработка, анализ, съхраняване и предоставяне на
медицинската документация, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв., а при повторно
нарушение - от 1000 до 3000 лв.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
окончателна редакция на чл. 232, който става чл. 230:
“Чл. 230. Медицински специалист, който наруши установените с този
закон и с нормативните актове по прилагането му изисквания към формите,
съдържанието, условията и реда за използване, обработка, анализ, съхраняване и
предоставяне на медицинската документация, се наказва с глоба от 500 до 1500
лв., а при повторно нарушение - от 1500 до 3000 лв.”
Чл. 233. (1) Който наруши разпоредбите на този закон или наредбите по
прилагането му извън случаите по чл. 213 - 232, се наказва с глоба от 50 до 1000 лв., а
при повторно извършване на същото нарушение - от 200 лв. до 5000 лв.
(2) За нарушение по ал. 1, извършено от юридическо лице или едноличен
търговец, се налага имуществена санкция в размер от 100 до 2000 лв., а при повторно
нарушение - от 2000 до 5000 лв.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
окончателна редакция на чл. 233. който става чл. 231:
“Чл. 231. (1) Който наруши разпоредбите на този закон или наредбите
по прилагането му извън случаите по чл. 211 - 230, се наказва с глоба от 200 до 600
лв., а при повторно извършване на същото нарушение - от 1000 лв. до 3000 лв.
(2) За нарушение по ал. 1, извършено от едноличен търговец, се налага
имуществена санкция в размер от 200 до 600 лв., а при повторно нарушение - от
600 до 2000 лв.
(3) За нарушение по ал. 1, извършено от юридическо лице, се налага
имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от
2000 до 5000 лв.”
Чл. 234. (1) Нарушенията по чл. 229 и 231 се установяват с актове,
съставени от длъжностни лица, определени от директора на регионалния център по
здравеопазване, а наказателните постановления се издават от директора на
регионалния център по здравеопазване.
(2) Препис от наказателното постановление, издадено за нарушения по ал. 1, се изпраща на висшестоящия орган по експертиза на работоспособността, на
регионалния съвет за контрол върху актовете, издадени от органите за експертиза на
132

временната неработоспособност, на заинтересуваните от експертизата лица
(освидетелстваните, осигурителите и НОИ), и на РЗОК.
Комисията приема предложението на вносителя за чл. 234. който става чл. 232.
Чл. 235. Нарушенията по чл. 214 - 222 се установяват с актове, съставени от
държавни здравни инспектори, а наказателните постановления се издават от директора
на РИОКОЗ.
Предложение на народния представител Атанас Додов:
В чл. 235 думите "по чл. 214 - 222" се заменят с "чл. 214 - 222а".
Предложението бе оттеглено от вносителя в хода на дискусията.
Комисията приема предложението на вносителя за чл. 235. който става чл. 233.
Чл. 236. Нарушенията на чл. 213, 219 и 220 се установяват с актове,
съставени от служители на регионалните центрове по здравеопазване, определени от
директора на регионалния център по здравеопазване, или от държавни здравни
инспектори, а наказателните постановления се издават съответно от директора на
регионалния център по здравеопазване или от директора на РИОКОЗ.
Предложение на народния представител Атанас Щерев:
В чл.236 изразът “служителите на регионалните центрове по здравеопазване”
да се замени с “длъжностните лица ”.
Комисията приема предложението.
Комисията приема по ПРИНЦИП предложението на вносителя и предлага следната
редакция за чл. 236. който става чл. 234:
“Чл. 234. Нарушенията на чл. 211, 217 и 219 се установяват с актове,
съставени от длъжностните лица, определени от директора на регионалния
център по здравеопазване, или от държавни здравни инспектори, а наказателните
постановления се издават съответно от директора на регионалния център по
здравеопазване или от директора на РИОКОЗ.”
Чл. 237. Нарушенията по чл. 223 се установяват с актове, съставени от
държавни здравни инспектори или длъжностни лица, определени от директора на
НЦРРЗ, а наказателните постановления се издават от директора на съответната
РИОКОЗ или от директора на НЦРРЗ.
Комисията приема предложението на вносителя за чл. 237. който става 235.
Чл. 238. Нарушенията по чл. 224 - 232 се установяват с актове, съставени от
длъжностни лица, упълномощени от министъра на здравеопазването или от директора
на регионалния център по здравеопазване, а наказателните постановления се издават от министъра на здравеопазването или от упълномощено от него длъжностно лице, или от директора на регионалния център по здравеопазване.
133

Комисията приема предложението на вносителя за чл. 238. който става 236.
Чл. 239. Нарушенията по чл. 233 се установяват с актове, съставени от
длъжностни лица, упълномощени от министъра на здравеопазването или от директора
на регионалния център по здравеопазване, или от държавни здравни инспектори, а
наказателните постановления се издават - съобразно предоставената им
компетентност - от министъра на здравеопазването, от директора на регионалния
център по здравеопазване или от директора на РИОКОЗ.
Комисията приема предложението на вносителя за чл. 239. който става чл. 237.
Чл. 240. Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението
на наказателните постановления за нарушенията се извършват съгласно разпоредбите
на Закона за административните нарушения и наказания.
Комисията приема предложението на вносителя за чл. 240, който става чл. 238.
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 1. По смисъла на този закон:
1. “Здравна документация” са всички форми за регистриране и съхраняване
на здравна информация.
2. “Диспансеризация” е метод за активно издирване, диагностика, лечение
и периодично наблюдение на болни с определени заболявания.
3. “Инвазивни методи” са диагностични и лечебни инструментални методи,
при които чрез нарушаване целостта на кожата и лигавиците или през естествени
отвърстия се прониква в човешкото тяло.
4. “Медико-правни процедури” са определени със закон случаи, когато се
допуска извършване на медицинско облъчване без наличие на медицински показания с
цел защита на сигурността на страната, вътрешния ред или здравето на гражданите.
5. “Повторно нарушение” е нарушение, извършено в едногодишен срок от
влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за
нарушение от същия вид.
6. “Психохирургия” е използване на хирургични методи за промяна в
морфологията на централната нервна система с цел постигане на определени психични
изменения.
7. “Скрининг” е целево профилактично изследване, извършено по
определена програма, за установяване разпространението на определен признак,
симптом или заболяване сред група от индивиди.
8. “Скъпоструващо лечение” е лечение с лекарствени продукти на стойност
над 5000 лв., които не се заплащат от НЗОК.
9. “Физическо ограничаване” е прилагане на механични средства за
обездвижване, принудителна изолация в специално затворено помещение и употреба
на лекарствени продукти за намаляване физическата активност на пациента в случаи,
при които е опасен за себе си или за околните.
10. “Промоция на здравето” е комплекс от организационни, политически и
икономически дейности и здравно образование, насочени към постигане на по-добро
здраве на гражданите и към намаляване на риска от развитието на заболявания.
11. “Обекти с обществено предназначение” са:
134

а) водоизточници и минерални водоизточници, водоснабдителни обекти,
съоръжения и мрежи за питейно-битово водоснабдяване;
б) плувни басейни, плажове и места за къпане;
в) средства за подслон - хотели, мотели, вилни и туристически селища, и
места за настаняване - пансиони, почивни станции, семейни хотели, самостоятелни
стаи, вили, къщи, бунгала, къмпинги и туристически хижи;
г) спортни обекти - стадиони, спортни зали, игрални площадки, фитнес
центрове и зали;
д) театри, киносалони, концертни зали, компютърни и интернет зали,
игрални зали;
е) бръснарски, фризьорски и козметични салони, обществени бани, перални,
сауни, обществени тоалетни;
ж) гробищните паркове;
з) предприятия за производство и търговия на едро с лекарства, аптеки,
дрогерии;
и) предприятия за производство, съхраняване и търговия с козметични
средства;
к) железопътни гари, летища, пристанища, автогари;
л) бензиностанции и газостанции;
м) транспортни средства за обществен превоз - влакове, самолети, кораби,
автобуси, трамваи, тролеи, метровлакове, транспортни средства със специално
предназначение - санитарни автомобили, за превоз на храни, на тленни останки;
н) предприятия за производство, съхраняване и търговия с храни,
заведенията за хранене и развлечения;
о) детски ясли и градини и заведения за социални услуги за деца и ученици,
училища и висши училища, ученическите и студентските общежития, школи -
музикални, езикови, спортни, и центрове за работа с деца;
п) лечебни заведения, здравни кабинети, служби по трудова медицина;
р) предприятия за дезинфекция, дезинсекция и дератизация;
с) обекти с източници на йонизиращи лъчения;
т) обекти за производство, съхраняване и търговия с химични вещества,
препарати и продукти;
у) селскостопански аптеки.
12. “Продукти и стоки със значение за здравето на човека” са:
а) храни, добавки в храни, материали и предмети, предназначени за контакт
с храни;
б) лекарства;
в) козметични продукти;
г) химични вещества, препарати и продукти;
д) дрехи втора употреба.
13. “Дейности със значение за здравето на човека” са:
а) устройството на урбанизираните територии (населените места и селищните образувания);
б) проектиране, строителство, реконструкция, разширение, въвеждане в
експлоатация на жилищни сгради и обекти с обществено предназначение;
в) поддържане чистотата на населените места от общините;
г) изпълнение на имунизационния календар на Република България;
д) недопускане и ограничаване на вътреболничните инфекции в лечебните
заведения;
е) извършване на дезинфекции, дезинсекции и дератизации;
135

ж) изготвяне и спазване на седмичните учебни разписания;
з) спазването на физиологичните норми за организирано хранене на групи
от населението.
14. “Факторите на жизнената среда” са:
а) води, предназначени за питейно-битови нужди;
б) води, предназначени за къпане;
в) минерални води, предназначени за пиене или за използване за
профилактични, лечебни или за хигиенни нужди;
г) шум и вибрации в жилищни, обществени сгради и урбанизирани
територии;
д) йонизиращи лъчения в жилищните, производствените и обществените
сгради;
е) нейонизиращи лъчения в жилищните, производствените и обществените
сгради;
ж) химични фактори и биологични агенти в обектите с обществено
предназначение;
з) курортните ресурси.
15. "Козметичен продукт" е всяка субстанция или препарат, предназначен
за контакт с различните външни части на човешкото тяло - кожа (епидермиса), коса,
нокти, устни и външни полови органи, или със зъбите и лигавицата (мукозната
мембрана) на устната кухина, изключително или преди всичко с цел тяхното
почистване, парфюмиране, промяна на външния вид и/или корекция на миризмите,
и/или предпазване и поддържане в добро състояние.
16. “Информирано съгласие” е съгласие, предоставено доброволно след
запознаване с определена информация.
17. “Репродуктивно здраве” е здравето на лицата, свързано със способността
им за създаване на потомство.
18. “Общественодостъпни места” са закритите помещения на обществените
места, закритите работни помещения и общественият транспорт.
Предложение на народния представител Светлин Белчилов:
“т.14, б. “г”: шум и вибрации , проникващи в жилищни и обществени сгради от
домашни дейности, от съседи и от производствени дейности и услуги извършвани в
тях “
Комисията приема по принцип предложението.
Предложение на народната представителка Евдокия Манева:
В §1 на Допълнителните разпоредби да се запише нова т. 19 със следното
съдържание:
“т. 19. Евтаназията е безболезнено прекъсване на живота на човек, страдащ от
нелечима и придружена от килни физически страдания болест, след изразено желание
от него или неговите близки и при спазване условия и изсквания, регламентирани с
правителствен нормативен акт. ”
Комисията приема по ПРИНЦИП предложението.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
окончателна редакция на Допълнителна разпоредба:
136

§ 1. По смисъла на този закон:
1. “Здравна документация” са всички форми за регистриране и
съхраняване на здравна информация.
2. “Диспансеризация” е метод за активно издирване, диагностика,
лечение и периодично наблюдение на болни с определени заболявания.
3. “Инвазивни методи” са диагностични и лечебни инструментални
методи, при които чрез нарушаване целостта на кожата и лигавиците или през
естествени отвърстия се прониква в човешкото тяло.
4. “Медико-правни процедури” са процедури, извършвани с цел
защита на сигурността на страната, вътрешния ред или здравето на гражданите
без медицински показания.
5. “Повторно нарушение” е нарушение, извършено в едногодишен
срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е
наказан за нарушение от същия вид.
6. “Скрининг” е целево профилактично изследване, извършено по
определена програма, за установяване разпространението на определен признак,
симптом или заболяване сред група от индивиди.
7. “Физическо ограничаване” е прилагане на механични средства за
обездвижване, принудителна изолация в специално затворено помещение и
употреба на лекарствени продукти за намаляване физическата активност на
пациента в случаи, при които е опасен за себе си или за околните.
8. “Промоция на здравето” е процес, при който чрез осигуряване на
социални, икономически, екологични и други условия и на адекватно здравно
образование се дава възможност на индивидите да подобрят собственото си здраве
чрез засилване на личната и груповата отговорност.
9. “Обекти с обществено предназначение” са:
а) водоизточници и минерални водоизточници, водоснабдителни
обекти, съоръжения и мрежи за питейно-битово водоснабдяване;
б) плувни басейни, плажове и места за къпане;
в) средства за подслон - хотели, мотели, вилни и туристически селища,
и места за настаняване - пансиони, почивни станции, семейни хотели,
самостоятелни стаи, вили, къщи, бунгала, къмпинги и туристически хижи;
г) спортни обекти - стадиони, спортни зали, игрални площадки, фитнес центрове и зали;
д) театри, киносалони, концертни зали, компютърни и интернет зали,
игрални зали;
е) бръснарски, фризьорски и козметични салони, обществени бани,
перални, сауни, обществени тоалетни;
ж) гробищните паркове;
з) предприятия за производство и търговия на едро с лекарства, аптеки,
дрогерии;
и) предприятия за производство, съхраняване и търговия с козметични
средства;
к) железопътни гари, летища, пристанища, автогари, метростанции;
л) бензиностанции и газостанции;
м) транспортни средства за обществен превоз - влакове, самолети,
кораби, автобуси, трамваи, тролеи, метровлакове, транспортни средства със
специално предназначение - санитарни автомобили за болни, лекарства и
консумативи, автомобили за превоз на храни, автомобили за превоз на тленни
останки;
137

н) предприятия за производство, съхраняване и търговия с храни,
заведенията за хранене и развлечения;
о) детски ясли и градини и заведения за социални услуги за деца и
ученици, училища и висши училища, ученическите и студентските общежития,
школи - музикални, езикови, спортни, и центрове за работа е деца;
п) лечебни и здравни заведения, здравни кабинети, служби по трудова
медицина;
р) предприятия за дезинфекция, дезинсекция и дератизация;
с) обекти е източници на йонизиращи лъчения;
т) обекти за производство, съхраняване и търговия е химични
вещества, препарати и продукти;
у) селскостопански аптеки.
10. “Продукти и стоки със значение за здравето на човека” са:
а) храни, добавки в храни, материали и предмети, предназначени за
контакт с храни;
б) лекарства;
в) козметични продукти;
г) химични вещества, препарати и продукти;
д) дрехи втора употреба.
11. “Дейности със значение за здравето на човека” са:
а) устройството на урбанизираните територии ;
б) проектиране, строителство, реконструкция, разширение, въвеждане
в експлоатация на жилищни сгради и обекти е обществено предназначение;
в) поддържане чистотата на населените места от общините;
г) изпълнение на имунизационния календар на Република България;
д) недопускане и ограничаване на вътреболничните инфекции в
лечебните заведения;
е) извършване на дезинфекции, дезинсекции и дератизации;
ж) изготвяне и спазване на седмичните учебни разписания;
з) спазването на физиологичните норми за организирано хранене на
групи от населението.
12. “Факторите на жизнената среда” са:
а) води, предназначени за питейно-битови нужди;
б) води, предназначени за къпане;
в) минерални води, предназначени за пиене или за използване за
профилактични, лечебни или за хигиенни нужди;
г) шум и вибрации в жилищни, обществени сгради и урбанизирани
територии;
д) йонизиращи лъчения в жилищните, производствените и
обществените сгради;
е) нейонизиращи лъчения в жилищните, производствените и
обществените сгради;
ж) химични фактори и биологични агенти в обектите с обществено
предназначение;
з) курортните ресурси.
13. “Урбанизирани територии” са населените места и селищните
образувания в определени с устройствен план строителни граници.
14. "Козметичен продукт" е всяка субстанция или препарат,
предназначен за контакт с различните външни части на човешкото тяло - кожа
(епидермиса), коса, нокти, устни и външни полови органи, или със зъбите и
138

лигавицата (мукозната мембрана) на устната кухина, изключително или преди
всичко е цел тяхното почистване, парфюмиране, промяна на външния вид и/или
корекция на миризмите, и/или предпазване и поддържане в добро състояние.
15. “Информирано съгласие” е съгласие, предоставено доброволно след
запознаване с определена информация.
16. “Репродуктивно здраве” е здравето на лицата, свързано със
способността им за създаване на потомство.
17. “Евтаназия” е безболезнено прекъсване на живота на човек,
страдащ от нелечима и придружена от силни физически страдания болест, след
изразено желание от него или неговите близки.
18. “Алкохолни напитки” са спиртните напитки, виното и бирата.
19. “Спиртни напитки” са течности, предназначени за консумация,
които съдържат най-малко 15 обемни процента етилов алкохол.
20. “Пряка реклама” е всяка форма на търговски послания, съобщения
или препоръки, които целят популяризирането на алкохолните напитки и/или
консумацията им, чрез използване на самите напитки, или на действия, свързани
с тяхното консумиране, производство и разпространение.
21. “Непряка реклама” е всяка форма на търговски послания,
съобщения, препоръки или действия, които използват име или фабрична марка
на алкохолна напитка, както и име или фабрична марка на производител на
алкохолни напитки върху продукти и стоки, които не са алкохолни напитки.”
22. “Асистирани репродукции” - диагностични и лечебни методи, чрез
които се цели преодоляване на безплодието и които се осъществяват в
специализирани центрове.
24. “Диетика” е лечебен метод, при който чрез предписан режим на
хранене, включително и само с плодове, зеленчуци или с други продукти от
органичен произход, се постига благоприятно въздействие върху индивидуалното
здраве.
25. “Лечебно гладуване” е лечебен метод, при който чрез предписан
режим на приемане на вода, сокове или други течности, се постига благоприятно
въздействие върху индивидуалното здраве.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 2. (1) Законът влиза в сила от 1 януари 2005 г., а
чл. 54, ал. 3 влиза в сила от 1 януари 2006 г.
(2) Лицата, които имат право да упражняват медицинска професия по реда
на Закона за народното здраве, са правоспособни медицински специалисти по смисъла
на чл. 188.
(3) Министърът на здравеопазването с наредба определя реда за вписване на лицата по ал. 2 в регистъра по чл. 189.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага ал. 1 да
стане § 40. а ал. 2 и ал. 3 да станат съответно ал. 1 и ал. 2 на § 2 и дава следната
редакция на § 2:
«§ 2. (1) Лицата, които имат право да упражняват медицинска професия по реда на Закона за народното здраве, са правоспособни медицински специалисти по смисъла на чл. 186.
139

(3) Министърът на здравеопазването с наредба определя реда за вписване на
лицата по ал. 1 в регистъра по чл. 187.”
§ 3. (1) В едномесечен срок от влизането в сила на закона Министерският
съвет преобразува съществуващите районни центрове по здравеопазване в регионални
центрове по здравеопазване, а съществуващите хигиенно-епидемиологични инспекции
- в регионални инспекции по опазване и контрол на общественото здраве.
(2) Министърът на здравеопазването в едномесечен срок от влизането в
сила на постановлението по ал. 1 издава Правилник за устройството и дейността на
регионалните центрове по здравеопазване и Правилник за устройството и дейността на
регионалните инспекции по опазване и контрол на общественото здраве.
(3) Лицата, които упражняват държавен санитарен контрол в хигиенно-
епидемиологичните инспекции към влизането в сила на този закон, имат правата по § 3
от Закона за държавния служител.
(4) Регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве
могат да сключват договори с НЗОК до 31 декември 2005 г.
Комисията приема предложението.
§ 4. Този закон отменя Закона за народното здраве.
Комисията приема предложението.
§ 5. В чл. 52, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (обн., ДВ, бр. 82 от
1999 г.; изм. и доп., бр. 11 и 45 от 2002 г.) думата “санитарните” се заменя с “органите
за държавен здравен контрол”.
Комисията приема предложението.
§ 6. В Закона за безопасно използване на ядрената енергия (обн., ДВ, бр. 63
от 2002 г.; изм. и доп., бр. 120 от 2002 г.) чл. 61 се отменя.
Комисията приема по принцип предложението и предлага средната редакция на
§ 6;
“§ 6. В Закона за безопасно използване на ядрената енергия (обн. ДВ,
бр.63 от 28.06.2002г., изм. и доп. ДВ, бр. 120 от 2002г.) се правят следните
измемения и допълнения:
1. В чл. 15:
а) алинея 3, точка 6 се отменя;
б) алинея 4, точка 8 се отменя.
2. В чл. 18, ал. 1, точка 3 се изменя така:
“3. по чл. 15, ал. 3 точки 2-5 -в срок до един месец.”
3. Досегашният текст на чл. 29 става ал. 1 и се създава ал. 2 със
следното съдържание:
140

“(2) Не се дължи такса за издаване на разрешение за внос или износ на
източници на йонизиращи лъчения или на части от тях.”
4. В чл. 31:
а) създава се нова ал. 2 със следното съдържание:
“(2) Първоначалната лицензионна такса за издаване на лицензни за
използване на радиоактивни вещества и други източници на йонизиращи лъчения
за медицински цели и годишните лицензионни такси са в размер на 50 на сто от
определените такси по чл. 28, ал. 1.”
б) Алинея 2 става ал. 3.
5. В чл. 57 точка 1 се отменя.
6. В чл. 58:
а) алинея 1, точка 5 се отменя;
б) алинея 3, след думите “за срок” се добавят думите “от 3”.
7. Чл. 59 се изменя така:
“ Чл. 59. Разрешение за внос на радиоактивни източници на
йонизиращи лъчения се издава ако:
1 лицето, за което са предназначени, има необходимата лицензия
или разрешение, които му дават право да ги използва и/или да ги съхранява;
2. е осигурено превозването им от лице, което има лицензия или
разрешение за превоз по този закон.”
8. В чл. 60:
а) в ал. 2 думите “и/или националните консултанти по лъчева
терапия, нуклеарна медицина и рентгенология” се заличават.
б) създава се ал. 3 със следното съдържание:
“(3) Служебното съгласуване по ал. 2 се извършва със задължение, че
източниците на йонизиращи лъчения могат да бъдат използвани за
медицински цели.”
9. Чл. 61 се отменя.
10. В чл. 62 след думите “Лицензиантът” се добавят думите “или
титулярът на разрешение”.”
§ 7. В чл. 47, ал. 1 от Закона за висшето образование (обн., ДВ, бр. 112 от
1995 г.; изм., бр. 28 от 1996 г., бр. 56 от 1997 г.; попр., бр. 57 от 1997 г.; изм. и доп., бр.
58 от 1997 г., бр. 60 от 1999 г.; попр., бр. 66 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 111 и 113 от 1999
г., бр. 54 от 2000 г., бр. 22 от 2001 г., бр. 40 и 53 от 2002 г.) след думите “аграрни
науки” се добавя “националните центрове за опазване на общественото здраве”.
Предложение на народния представител Атанас Щерев:
В Преходните и заключителни разпоредби се правят следните изменения:
1. §7 да отпадне.
Комисията приема предложението.
Комисията не приема предложението на вносителя и предлага § 7 да отпадне.
141

§ 8. В Закона за водите (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 81 от
2000 г., бр. 34, 41 и 108 от 2001 г., бр. 47, 74 и 91 от 2002 г.) се правят следните
изменения и допълнения:
1. В чл. 42, изречение второ думата “санитарни” се заменя с “хигиенно-
епидемиологични”.
2. В чл. 47, ал. 2 думите “публичните здравни заведения” се заменят с
“лечебните заведения за болнична помощ”.
3. В чл. 48, ал. 1, т. 7 думата “санитарни” се заменя с “хигиенно-
епидемиологични”.
4. В чл. 151, т. 1, буква “е” думите “публични здравни заведения” се заменят
с “лечебните заведения за болнична помощ”.
Комисията приема предложението на вносителя за текст на § 8, който става § 7.
§ 9. Навсякъде в Закона за гражданската регистрация (обн., ДВ, бр. 67 от
1999 г.; изм. и доп., бр. 28 и 37 от 2001 г. и бр. 54 от 2002 г.) думите “здравно
заведение”, “здравното заведение” и “специализирани здравни заведения” се заменят
съответно с “лечебно заведение”, “лечебното заведение” и “лечебни заведения”.
Комисията приема предложението на вносителя за текс на § 9, който става § 8.
§ 10. В Закона за гражданското въздухоплаване (обн., ДВ, бр. 94 от 1972 г.;
изм. и доп., бр. 30 от 1990 г., бр. 16 от 1997 г., бр. 85 от 1998 г., бр. 12 от 2000 г., бр. 34
и 111 от 2001 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 71, ал. 1, буква “а” думите “здравно заведение” се заменят с
“лечебно заведение”.
2. В чл. 85, ал. 2 думата “санитарните” се заменя със “здравните”.
Комисията приема предложението на вносителя за текст на § 10, който става § 9.
§ 11. В чл. 40, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ,
бр. 153 от 1998 г.; попр., бр. 1 от 1999 г., изм. и доп., бр. 44, 62, 64,103 и 111 от 1999 г.,
бр. 63, 78, и 102 от 2000 г., бр. 45 и 117 от 2002 г. и бр. 37 от 2003 г.) думите “здравни
заведения по Закона за народното здраве” се заменят с “национални центрове за
обществено здраве”, а думите “медицински специалисти по Закона за народното
здраве” се заменят с “медицински специалисти по Закона за здравето”.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
редакция на § 11. който става 8 10;
“§ 10. В чл. 40, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност
(обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; попр., бр. 1 от 1999 г., изм. и доп., бр. 44, 62, 64, 103 и
111 от 1999 г., бр. 63, 78, и 102 от 2000 г., бр. 45 и 117 от 2002 г. и бр. 37 от 2003 г.)
думите “здравни заведения по Закона за народното здраве” се заменят с
“национални центрове по проблемите на общественото здраве”, а думите
“медицински специалисти по Закона за народното здраве” се заменят с
“медицински специалисти по Закона за здравето”.”
142

§ 12. В чл. 123, ал. 1, буква “г” от Закона за движението по пътищата (обн.,
ДВ, бр. 20 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 1 от 2000 г., бр. 43 и 76 от 2002 г., бр. 16 и 22 от
2003 г.) думите “здравното заведение” се заменят с “лечебното заведение”.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя за текст на 8 12.
който става § 11 и предлага следната редакция:
«§ 11. В чл. 123, ал. 1, т. 2, буква “г” от Закона за движението по
пътищата (обн., ДВ, бр. 20 от 1999 г.; изм. и дои., бр. 1 от 2000 г., бр. 43 и 76 от 2002
г., бр. 16 и 22 от 2003 г.) думите “здравното заведение” се заменят с “лечебното
заведение”.”
§ 13. В чл. 83, ал. 4 от Закона за железопътния транспорт (обн., ДВ, бр. 97 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 47 и 96 от 2002 г.) думата “санитарните” се заменя с “органите за държавен здравен контрол”.
Комисията приема предложението вносителя за текст на § 13. който става § 12.
§ 14. В чл. 32, т. 8 от Закона за закрила на детето (обн., ДВ, бр. 48 от 2000 г.;
изм., бр. 75 и 120 от 2002 г. и бр. 36 от 2003 г.) думите “от болести по чл. 36 и 36а от
Закона за народното здраве” се заменят с “от СПИН и болести по чл. 63, ал. 1 и чл. 150,
ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за здравето”.
Комисията приема предложението на вносителя за текст на $ 14. който става 8 13.
§ 15. В чл. 37, ал. 2, т. 2 от Закона за замяна на войнските задължения с
алтернативна служба (обн., ДВ, бр. 131 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 69 от 1999 г. и бр. 49
от 2000 г.) думите “органи на държавния санитарен контрол” се заменят с “органи на
държавния здравен контрол”.
Комисията приема предложението на вносителя за текст на § 15. който става S 14.
§ 16. В чл. 27, ал. 2 от Закона за защита от вредното въздействие на
химичните вещества, препарати и продукти (обн., ДВ, бр. 10 от 2000 г.; изм., бр. 91 от
2002 г.) думите “по Закона за народното здраве” се заменят с “по Закона за здравето”.
Комисията не приема предложението и предлага S 16 да отпадне.
§ 17. В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 70 от 1998 г., изм. и
доп., бр. 93 и 153 от 1998 г„ бр. 62, 65, 67, 69, 110 и 113 от 1999 г., бр. 1, 31 и 64 от 2000
г., бр. 41 от 2001 г., бр. 1, 54, 74, 107, 112, 119 и 120 от 2002 г. и бр. 8 от 2003 г.) се
правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 36:
143

а) в ал. 1 думите “само когато са получили предварително разрешение за
това от НЗОК” се заменят с “по реда на чл. 85 от Закона за здравето”;
б) алинея 2 се отменя.
2. В чл. 49 думите “държавния санитарен контрол” се заменят с “държавния здравен контрол”.
3. В чл. 55, ал. 6 думите “ по реда на чл. 31, ал. 3 от Закона за народното
здраве” се заменят с “по чл. 81, ал. 2 от Закона за здравето”.
4. В чл. 58 думите “и здравни заведения по Закона за народното здраве” се
заменят с “национални центрове за обществено здраве по Закона за здравето”.
5. В чл. 78 т. 3 се отменя.
Предложение на народния представител Атанас Додов:
В § 17 от Преходните и заключителните разпоредби се правят следните
изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 1:
“1. Създава се чл. 35 а:
“Чл. 35 а. (1) Задължително осигурените имат право на свободен избор на личен
лекар и стоматолог от лечебно заведение за първична извънболнична помощ.
(2) За личен лекар на деца се избира специалист с призната специалност по
педиатрия от лечебно заведение за първична извънболнична помощ.
(3) При невъзможност или при изрично желание на родителя, настойника или
попечителя за личен лекар на дете може да бъде избран и лекар без призната
специалност по педиатрия от лечебно заведение за първична извънболнична помощ.
(4) На децата се извършват задължителни периодични профилактични
прегледи както следва:
1. децата до 1 година - не по-малко от веднъж месечно;
2. децата до две години - не по малко от веднъж на два месеца;
3. децата до 3 години - не по-малко от веднъж на три месеца.
4. децата до 5 години - не по-малко от веднъж на шест месеца
5. децата от 5 до 18 години - не по-малко от веднъж годишно.
(5) Прегледите по ал. 4 се извършват от личният лекар на детето, ако е с
призната специалност педиатрия, а в случаите по ал. 3 - от лекар с призната
специалност по педиатрия от лечебно заведение за извънболнична специализирана
помощ.
(6) НЗОК заплаща извършването на прегледите по предходната алинея.”
2. Досегашната т. 1 става т. 2.
3. Създава се нова т. 3:
"3. В чл. 45, ал. 2 след думите "наредба на министъра на здравеопазването" се
добавя "в съответствие с целите и приоритетите на Националната здравна стратегия."
4. Досегашните т. 2, 3 и 4 стават 4, 5 и 6.
Комисията не приема предложението.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
редакция на S 17. който става § 15:
«§ 15. В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 70 от 1998 г., изм.
и дои., бр. 93 и 153 от 1998 г., бр. 62, 65, 67, 69, 110 и 113 от 1999 г., бр. 1, 31 и 64 от
2000 г., бр. 41 от 2001 г., бр. 1, 54, 74, 107, 112, 119 и 120 от 2002 г. и бр. 8 от 2003 г.)
се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 45 се създава ал.7:
144

“(7) В случаите по чл.82, ал.4 от Закона за здравето оказваната
специализирана извънболнична медицинска помощ се заплаща както следва:
1. от НЗОК в размер на половината от цената на тази услуга,
определена в НРД
2. от пациента в размер на цената, определена му от лечебното
заведение за специализирана извънболнична медицинска помощ, намалена със
сумата по т.1”
2. В чл. 49 думите “държавния санитарен контрол” се заменят с
“държавния здравен контрол”.
3. В чл. 55, ал. 6 думите “ по реда на чл. 31, ал. 3 от Закона за народното
здраве” се заменят с “по чл. 80, ал. 2 от Закона за здравето”.
4. В чл. 58 думите “и здравни заведения по Закона за народното здраве” се заменят с “национални центрове по проблемите на общественото здраве по Закона за здравето”.»
§ 18. В Закона за здравословни и безопасни условия на труд (обн., ДВ, бр.
124 от 1997 г.; изм., бр. 86 от 1999 г., бр. 64 и 92 от 2000 г., бр. 25 и 111 от 2001 г. и бр.
18 от 2003 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 25 се създава ал. 6:
“(6) Дейността на службите по трудова медицина подлежи на акредитация
при условията и по реда, определени за акредитация на лечебните заведения със Закона за лечебните заведения.”
2. В чл. 37 т. 6 думата “санитарен” се заменя със “здравен”.
Комисията приема предложението на вносителя за текст на § 18. който става § 16.
§ 19. В чл. 9 от Закона за изпълнение на наказанията (обн, ДВ, бр. 30 от
1969 г.; изм. и доп., бр. 34 от 1974 г., бр. 84 от 1977 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 28 от 1982
г., бр. 27 и 89 от 1986 г., бр. 26 от 1988 г., бр. 21 от 1990 г., бр. 109 от 1993 г., бр. 50 от
1995 г., бр. 12 и 13 от 1997 г., бр. 73 и 153 от 1998 г., бр. 49 от 2000 г., бр. 62 и 120 от
2002 г.) думите “санитарните изисквания” се заменят със “здравните изисквания”.
Комисията приема предложението на вносителя за текст на § 19, който става § 17.
§ 20. В чл. 23 от Закона за кръводаряване и кръвопреливане (ДВ, бр. 31 от
1994 г.) се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “държавния санитарен контрол” се заменят с “държавния
здравен контрол”,
2. В ал. 2 думите “главния държавен санитарен инспектор” се заменят с
“главния държавен здравен инспектор”.
145

Комисията не приема предложението и предлага § 20 да отпадне.
Комисията предлага да се създаде § 20а. който става § 18:
«§ 18. В Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането (Обн.
ДВ, бр. 102 от 21.11.2003г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се чл. 34а:
“Чл. 34а. (1) Всички лечебни заведения за болнична помощ и
диспансери с легла могат да вземат кръв за автохемотрансфузия при спазване
изискванията на чл. 12, ал. 2, когато нямат медицински противопоказания за това и след получаване на писмено информирано съгласие.
(2) Когато лицето е непълнолетно, писмено информирано съгласие се
взема от законния представител или попечител на непълнолетния.”
2. В допълнителната разпоредба се създава т. 13:
“13. “Автохемотрансфузия” е метод, при който на пациент се прелива
кръв, взет предварително от наго.”»
§ 21. В Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина (обн., ДВ,
бр. 36 от 1995 г.; изм. и доп., бр. 38 от 1998 г., бр. 30 от 1999 г., бр. 10 и 59 от 2000 г.,
бр. 41 от 2001 г., бр. 107 и 120 от 2002 г.; попр. бр. 2 от 2003 г.) навсякъде думите
“главния държавен санитарен инспектор” се заменят с “главния държавен здравен
инспектор”, а думите “хигиенно-епидемиологичната инспекция” и “хигиенно-
епидемиологичните инспекции” се заменят съответно с “регионалната инспекция за
опазване и контрол на общественото здраве” и “регионалните инспекции за опазване и
контрол на общественото здраве”.
Комисията приема предложението на вносителя за текст на § 21. който става § 19.
§ 22. В Закона за лечебните заведения (обн., ДВ, бр. 62 от 1999 г., изм. и
доп., бр. 88 и 113 от 1999 г.; попр., бр. 114 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 36, 65 и 108 от
2000 г., бр. 28 и 62 от 2002 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 51, ал. 1, т. 3 думите “чл. 31, ал. 2 и 3 от Закона за народното здраве” се заменят с “чл. 81, ал. 2 от Закона за здравето”.
2. Създава се чл. 87а:
“Чл. 87а. (1) Създава се Изпълнителна агенция по акредитация към
министъра на здравеопазването за контрол върху качеството на медицинската помощ в
Република България.
(2) Изпълнителната агенция по акредитация е юридическо лице на
бюджетна издръжка.
(3) Устройството и дейността на Изпълнителната агенция по акредитация се уреждат с правилник на Министерския съвет.
(4) Изпълнителната агенция по акредитация има следните функции:
1. извършва акредитация на лечебните заведения и службите по трудова
медицина;
2. контролира качеството на медицинската дейност, извършвана от
лечебните заведения;
3. прави предложения за промени в Националната здравна карта и в
областните здравни карти;
4. събира, обработва, съхранява и анализира информация за качеството на
медицинските дейности.”
146

3. В чл. 88 ал. 1 се изменя така:
“(1) Акредитацията е задължителна. За всяка акредитационна процедура се
заплащат такси, определени е тарифа на Министерския съвет.”
4. В чл. 115 се правят следните изменения:
а) в ал. 1 думите “100 до 300 лв.” се заменят с “1000 до 3000 лв.”;
б) създава се ал. 2:
“(2) Който извършва дейност по извънболнична медицинска помощ в
нарушение на чл. 39, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв, а при повторно нарушение -
с лишаване от правото да упражнява професията си за срок от 3 месеца до една
година.”;
в) досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите “200 до
500 лв.” се заменят с “2000 до 5000 лв.”
5. В чл. 116, ал. 1 думите “100 до 500 лв.” се заменят с “1000 до 5000 лв.”, а
в ал. 2 думите “750 до 2000 лв.” се заменят с “8000 до 20 000 лв.”
6. Навсякъде в закона думите “районен център по здравеопазване”,
“районния център по здравеопазване” и “районните центрове по здравеопазване” се
заменят съответно с “регионален център по здравеопазване”, “регионалния център по
здравеопазване” и “регионалните центрове по здравеопазване”, а думите “хигиенно-
епидемиологичната инспекция” - с “регионалната инспекция за опазване и контрол на
общественото здраве”.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
редакция за §22. който става § 20;
«§ 20. В Закона за лечебните заведения (обн., ДВ, бр. 62 от 1999 г., изм. и
дои., бр. 88 и 113 от 1999 г.; попр., бр. 114 от 1999 г.; изм. и дои., бр. 36, 65 и 108 от
2000 г., бр. 28 и 62 от 2002 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 51, ал. 1, т. 3 думите “чл. 31, ал. 2 и 3 от Закона за народното
здраве” се заменят с “чл. 80, ал. 2 от Закона за здравето”.
2. В чл. 86:
1. Създава се нова ал. 2:
„(2) Лечебните заведения, извън посочените в ал. 1, подлежат на
доброволна акредитация за оценка на базовите им възможности за обучение на
студенти и специализанти и лекари за целита на продължаващото медицинско
образование.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.
3.Чл.. 91 се изменя така:
„Чл. 91. В лечебните заведения за извънболнична помощ може да се
провежда практическо обучение на специализанти по специалности, определени с
наредбата по чл. 183 от Закона за здравето и обучение за целите на
продължаващото медицинско образование.”
4. В чл. 115 се правят следните изменения:
а) в ал. 1 думите “100 до 300 лв.” се заменят с “1000 до 3000 лв.”;
б) създава се нова ал. 2:
“(2) Който извършва дейност по извънболнична медицинска помощ в
нарушение на чл. 39, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв. а при повторно
нарушение - с лишаване от правото да упражнява професията си за срок от 3
месеца до една година.”;
в) досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите “200 до 500 лв.” се
заменят с “2000 до 5000 лв.”
147

5. В чл. 116, ал. 1 думите “100 до 500 лв.” се заменят с “1000 до 5000 лв.”, а в ал. 2 думите “750 до 2000 лв.” се заменят е “8000 до 20 000 лв.”
6. Навсякъде в закона думите “районен център по здравеопазване”,
“районния център по здравеопазване” и “районните центрове по здравеопазване”
се заменят съответно е “регионален център по здравеопазване”, “регионалния
център по здравеопазване” и “регионалните центрове по здравеопазване”, а
думите “хигиенно-епидемиологичната инспекция” - е “регионалната инспекция
за опазване и контрол на общественото здраве”.»
§ 23. В чл. 6, ал. 1, буква “в” от Закона за местните данъци (обн., ДВ, бр. 117
от 1997 г.; изм. и дои., бр. 71, 83,105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 34 и 102 от
2000 г., бр. 109 от 2001 г. и бр. 28, 45, 56 и 119 от 2002 г.) след думите “детски ясли” се
добавя “детски кухни и банки за майчина кърма”.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
редакция на § 23. който става 8 21:
«§ 21. В чл. 6, ал. 1, буква “в” от Закона за местните данъци и такси
(обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от
1999 г., бр. 34 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г. и бр. 28,45, 56 и 119 от 2002 г.) след
думите “детски ясли” се добавя “детски кухни и банки за майчина кърма”.»
§ 24. В чл. 82 от Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ,
бр. 122 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 70, 73 и 153 от 1998 г., бр. 30 и 110 от 1999 г., бр. 1 и
29 от 2000 г., бр. 28 от 2001 г., бр. 45 и 119 от 2002 г. и бр. 17 и 26 от 2003 г.) ал. 3 се
изменя така:
“(3) Заведения за отрезвяване се създават от Министерството на вътрешните работи съгласувано с общините. Общините осигуряват помещения за тези заведения и средства за тяхната издръжка.”
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
редакция на $ 24. който става S 22:
«§ 22. В чл. 82 от Закона за Министерството на вътрешните работи
(обн., ДВ, бр. 122 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 70, 73 и 153 от 1998 г., бр. 30 и 110 от
1999 г., бр. 1 и 29 от 2000 г., бр. 28 от 2001 г., бр. 45 и 119 от 2002 г. и бр. 17 и 26 от
2003 г.) ал. 3 се изменя така:
“(3) Заведения за отрезвяване се създават от Министерството на
вътрешните работи съгласувано с общините.””
§ 25. В Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и
пристанищата на Република България (обн., ДВ, бр. 12 от 2000 г.; изм., бр. 111 от 2001
г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 23, ал. 1 думата “санитарните” се заменя със “здравните”.
2. В чл. 38 и в чл. 66, т. 2 думите “санитарните разпоредби” се заменят със
“здравните изисквания”.
148

Комисията приема предложението на вносителя за текст на § 25, който става § 23.
§ 26. В чл. 19, ал. 2, т. 1 от Закона за облагане доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. 118 от 1997 г., Решение № 6 на Конституционния съд от 1998 г. - бр. 35 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 71 и 153 от 1998 г., бр. 50, 103 и 111 от 1999 г., бр. 105 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г. и бр. 40, 45, 61 и 118 от 2002 г.) думите “здравните заведения” се заменят с “лечебните заведения”.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
редакция на S 26. който става $ 24:
«§ 24. В чл. 19, ал. 2, т. 1 от Закона за облагане доходите на физическите
лица (обн., ДВ, бр. 118 от 1997 г., Решение № 6 на Конституционния съд от 1998 г. -
бр. 35 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 71 и 153 от 1998 г., бр. 50,103 и 111 от 1999 г., бр.
105 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г. и бр. 40, 45, 61 и 118 от 2002 г.) думите “и
здравните» се заличават.»
§ 27. В Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците
върху околната среда (обн., ДВ, бр. 86 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 56 от 1999 г., бр. 27 и
28 от 2000 г. и бр. 91 от 2002 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 39, ал. 2 т. 10 се изменя:
“10. за опасни отпадъци - заключение на главния държавен здравен
инспектор - при производителност над 750 кг на час, или от РИОКОЗ - при
производителност до 750 кг на час включително;”.
2. В чл. 60 думите “Хигиенно-епидемиологичните инспекции” се заменят с
“Регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве”, а думите
“санитарен контрол” се заменят с “държавен здравен контрол”.
Комисията не приема предложението и предлага §27 да отпадне.
Комисията предлага да се създаде S 27а. който става $ 25:
“§ 25. В чл. 95 от Закона за управление на отпадъците (обн., ДВ, бр. 86
от 30.09.2003 г.) думите “Директорът на хигиенно-епидемиологичната инспекция”
се заменят с “Директорът на РИОКОЗ”, а думата “санитарен”- със “здравен”.”
§ 28. В Закона за опазване на околната среда (обн., ДВ, бр. 91 от 2002 г.;
попр., бр. 98 от 2002 г.) се правят следните допълнения:
1. В глава трета се създава раздел VIII с наименование “Опазване на
околната среда от замърсяване с азбест”.
2. Създава се чл. 59а:
“Чл. 59а. (1) Министърът на околната среда и водите съгласувано с
министъра на здравеопазването определя с наредба:
1. изискванията и мерките за предотвратяване и намаляване замърсяването
на въздуха и водата с азбест;
2. методите и процедурите за определяне на азбест в прахови емисии;
3. методите и процедурите за определяне на концентрацията на
неразтворени вещества в отпадни води, съдържащи азбест;
149

4. случаите, в които се допускат изключения от изискванията и мерките по
т. 1.
(2) Министърът на околната среда и водите може да разреши използването
на методи и процедури извън определените в наредбата по ал. 1, ако осигуряват
получаването на еквивалентни данни и резултати.”
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
редакция на $ 28. който става $ 26:
«§ 26. В Закона за опазване на околната среда (обн., ДВ, бр. 91 от 2002 г.; попр., бр. 98 от 2002 г.) в глава трета след чл. 59 се създава раздел VIII с наименование “Опазване на околната среда от замърсяване с азбест” с чл. 59а:
«Раздел VIII
Опазване на околната среда от замърсяване с азбест
Чл. 59а. (1) Министърът на околната среда и водите съгласувано с
министъра на здравеопазването определя с наредба:
1. изискванията и мерките за предотвратяване и намаляване
замърсяването на въздуха и водата с азбест;
2. методите и процедурите за определяне на азбест в прахови емисии;
3. методите и процедурите за определяне на концентрацията на
неразтворени вещества в отпадни води, съдържащи азбест;
4. случаите, в които се допускат изключения от изискванията и
мерките по т. 1.
(2) Министърът на околната среда и водите може да разреши използването на методи и процедури извън определените в наредбата по ал. 1, ако осигуряват получаването на еквивалентни данни и резултати.””
Предложение на народния представител Атанас Додов:
Създава се § 28а в Преходните и заключителните разпоредби:
"§ 28а. В чл. 200 л от Закона за съдебната власт се създава ал. 3:
"(3) С наредбата по ал. 2 се определят и условията и реда за определяне и
заплащане на разходите на лечебните заведения при извършване на съдебни
експертизи."
Комисията приема предложението за създаване на S 28а. който става § 27 .
§ 29. В Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите (ДВ,
бр. 83 от 1998 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 4 думите “чл. 88 и 93 от Закона за народното здраве” се заменя с
“глава седма, раздел II от Закона за здравето”.
2. В чл. 5, т. 4 думите “съвместно с Националната здравноосигурителна
каса” се заличават.
3. В чл. 9 т. 9 се отменя.
4. В чл. 32, ал. 3, т. 2 се изменя така:
“2. удостоверение за правоспособност по Закона за здравето.”
150

5. В чл. 32, ал. 3, т. 6 се изменя така:
“6. за чужденци - разрешение за дългосрочно пребива-ване и работа в
страната и удостоверение за правоспособност по Закона за здравето.”
6. В чл. 33, ал. 1 думите “по чл. 88 и 93 от Закона за народното здраве” се
заменят с “ глава седма, раздел II от Закона за здравето”.
Предложение на народния представител Атанас Додов:
В § 29 от Преходните и заключителните разпоредби се създава т. 7:
"7. Създава се § 6а в Преходните и заключителни разпоредби:
"§ 6а. Българският лекарски съюз и Съюзът на стоматолозите в България
изготвят и приемат Правила за добра медицинска практика и ги предлагат за
утвърждаване от министъра на здравеопазването в срок до 1 юли 2005 г.'"
Комисията приема предложението.
Комисията приема по ПРИНЦИП предложението на вносителя и предлага следната
редакция на §29, който става § 28:
§ 28. В Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите
(ДВ, бр. 83 от 1998 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 4 думите “чл. 88 и 93 от Закона за народното здраве” се заменя с “глава седма, раздел II от Закона за здравето”.
2. В чл. 5, т. 4 думите “съвместно с Националната здравноосигурителна каса” се заличават.
3. В чл. 9 т. 9 се отменя.
4. В чл. 32, ал. 3:
а) т. 2 се изменя така:
“2. удостоверение за правоспособност по Закона за здравето.”
б) т. 6 се изменя така:
“6. за чужденци - разрешение за дългосрочно пребиваване и работа в
страната и удостоверение за правоспособност по Закона за здравето.”
5. В чл. 33, ал. 1 думите “по чл. 88 и 93 от Закона за народното здраве”
се заменят с “ глава седма, раздел II от Закона за здравето”.
6. Създава се § 6а в Преходните и заключителни разпоредби:
"§ 6а. Българският лекарски съюз и Съюзът на стоматолозите в
България изготвят и приемат Правила за добра медицинска практика и ги
предлагат за утвърждаване от министъра на здравеопазването в срок до 1 юли
2005 г.””
§ 30. В чл. 50, ал. 7 от Закона за туризма (обн., ДВ, бр. 56 от 2002 г.; изм.,
бр. 119 и 120 от 2002 г) думите “здравни заведения” се заменят е “лечебни заведения”.
Комисията приема предложението на вносителя за текст на § 30. който става § 29.
§ 31. В чл. 4, ал. 4 от Закона за хазарта (обн., ДВ, бр. 51 от 1999 г.; изм. и
доп., бр. 103 от 1999 г., бр. 53 от 2000 г., бр. 1, 102 и 110 от 2001 г., бр. 75 от 2002 г. и
бр. 31 от 2003 г.) след думата “учебните” се поставя запетая и се добавя “лечебните”.
151

Комисията приема предложението на вносителя за текст на § 31, който става § 30.
§ 32. В Закона за храните (ДВ, бр. 90 от 1999 г.) навсякъде думите
“държавния санитарен контрол” се заменят с “държавния здравен контрол”, думите
“Закона за народното здраве” се заменят със “Закона за здравето” и думите “главен
държавен санитарен инспектор” и “главния държавен санитарен инспектор” се заменят
съответно с “главен държавен здравен инспектор” и “главния държавен здравен
инспектор”.
Комисията приема предложението на вносителя за текст на § 32. който става § 31.
§ 33. В чл. 24, ал. 1, т. 8 от Закона за чужденците в Република България
(обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. и доп., бр. 70 от 999 г., бр. 42 и 112 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г. и бр. 37 от 2003 г.) думите “здравно заведение” се заменят с “лечебно
заведение”.
Комисията приема предложението на вносителя за текст на § 33. който става § 32.
§ 34. В Закона за тютюна и тютюневите изделия (обн., ДВ, бр. 101 от 1993
г.; изм. и доп., бр. 19 от 1994 г., бр. 110 от 1996 г., бр. 153 от 1998 г., бр. 113 от 1999 г.,
бр. 33 и 102 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г. и бр. 20 от 2003 г.) се правят следните
изменения и допълнения:
1. В чл. 30, ал. 2:
а) точка 1 се изменя така:
“1. на територията на детски ясли и градини, училища, общежития за
ученици, лечебни и здравни заведения;”
б) точка 5 се изменя така:
“5. които не съответстват на здравните изисквания;”
в) в т. 11 думите “в обектите, лицензирани за безмитна търговия” се
заличават;
г) създава се т. 12:
“12. на спортни прояви и обществени мероприятия, организирани за деца и
ученици.”
2. В чл. 35:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създава се ал. 2:
“(2) Забранява се рекламата на тютюневи изделия чрез предлагането им
като мостри, подаръци и награди при мероприятия и състезания, организирани за лица
до 18-годишна възраст.”
Комисията приема предложението на вносителя за текст на $ 34. който става S 33.
§ 35. В Кодекса за задължително обществено осигуряване (обн., ДВ., бр. 110
от 1999 г.; изм. и доп., бр. 55 и 64 от 2000 г., бр. 1, 35 и 41 от 2001 г., бр. 1, 10, 45, 74,
112,119 и 120 от 2002 г. и бр. 8 от 2003 г.) чл. 14,15,16 и 17 се отменят.
152

Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната
редакция на § 35- който става 8 34:
«§ 34. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ., бр. 110 от 1999 г.;
изм. и дои., бр. 55 и 64 от 2000 г., бр. 1, 35 и 41 от 2001 г., бр. 1,10, 45, 74,112,119 и
120 от 2002 г. и бр. 8 от 2003 г.) чл. 14,15,16 и 17 се отменят.»
§ 36. В Наказателния кодекс (обн., ДВ, бр. 26 от 1968 г.; попр., бр. 29 от
1968 г.; изм. и доп., бр. 92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 89 от 1974 г., бр. 95 от
1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г.; попр., бр.
31 от 1982 г.; изм. и доп., бр. 44 от 1984 г., бр. 41 и 79 от 1985 г.; попр., бр. 80 от 1985
г.; изм. и доп., бр. 89 от 1986 г.; попр., бр. 90 от 1986 г.; изм. и доп., бр. 37, 91 и 99 от
1989 г., бр. 10, 31 и 81 от 1990 г., бр. 1 и 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм. и
доп., бр. 105 от 1991 г., бр. 54 от 1992 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 50 и 102 от 1995 г., бр.
107 от 1996 г„ бр. 62 и 85 от 1997 г., бр. 83, 85, 132, 133 и 153 от 1998 г„
бр. 7, 51 и 81 от 1999 г., бр. 21 и 51 от 2000 г., бр. 41 и бр. 101 от
2001 г. и бр. 45 и 92 от 2002 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се чл. 354г:
“Чл. 354г. (1) Който без надлежно разрешително произ-веде, извърши
клинични изпитвания, внос, износ, търговия на едро или на дребно с лекарства,
предназначени за хуманната медицина, се наказва с лишаване от свобода от 5 до 10
години и глоба от 100 000 до 200 000 лв.
(2) Който наруши правила, установени за производство, разрешаване за
употреба, клинични изпитвания, внос, износ, търговия на едро и на дребно в страната с
лекарства, предназначени за хуманната медицина, се наказва с лишаване от свобода до
5 години и глоба от 1000 до 5000 лв.
(3) В случаите по ал. 1 предметът на престъплението се отнема в полза на
държавата.”
2. В чл. 355 се създава ал. 4:
"(4) Който наруши заповед на орган на държавния здравен контрол за
спиране от експлоатация на обект, унищожаване или преработка на храни или стоки и
това създава непосредствена опасност за здравето на хората, се наказва с поправителен
труд или глоба от 10 000 до 100 000 лв."
Предложение на народния представител Атанас Щерев:
В Преходните и заключителни разпоредби се правят следните изменения:
§36 да отпадне.
Комисията приема предложението.
Комисията не приема предложението на вносителя и предлага S 36 да отпадне.
Предложение на народния представител Лъчезар Тошев:
Създава се нов § 36-а:
“§ 36-а. В "Закона за защита срещу дискриминацията" - ДВ бр. 86 / 30.09.2003 г.:
а) В чл. 4 ал. 1 след думите "пол, раса, народност, етническа
принадлежност" се добавя "човешки геном";
б) В § 1 се създава нова т. 14, която гласи:
153

"човешки геном е съвкупността от всички гени в единичен (хаплоиден)
набор хромозоми на дадено лице
Комисията приема по принцип предложението и предлага следната редакция на §
36а. който става § 35:
«§ 35. В Закона за защита срещу дискриминацията (обн., ДВ, бр.
86 от 30.09.2003 г.) се правят следните допълнения:
1. В чл. 4, ал. 1 след думите "етническа принадлежност" се
добавят думите "човешки геном".
2. В § 1 от допълнителната разпоредба се създава т. 14:
«14. «Човешки геном» е съвкупността от всички гени в единичен
(хаплоиден) набор хромозоми на дадено лице ".»
Предложение на народния представител Лъчезар Тошев:
Създава се нов § 36-б:
“§ 36-б. В Закона за защита на личните данни - ДВ бр. 1 от 4.01.2002 г.
а) В чл. 2 ал. 1 се поставя запетайка и се добавя "както и данните за човешкия
геном";
б) В § 1 се създава нова т. 10, която гласи:
“10. Човешки геном е съвкупността от всички гени в единичен (хаплоиден) набор хромозоми на дадено лице.”
Комисията приема по принцип предложението и предлага следната редакция на §
36б. който става S 36:
“§ 36. В Закона за защита на личните данни (обн., ДВ, бр.1 от 4.01.2002 г.)
се правят следните допълнения:
1. В чл. 2 ал. 1 накрая се добавя "както и данните за човешкия геном";
2. В § 1 от допълнителната разпоредба се създава т. 10:
“10.«Човешки геном» е съвкупността от всички гени в единичен
(хаплоиден) набор хромозоми на дадено лице.’”’
§ 37. В едногодишен срок от влизането в сила на закона Министерският
съвет приема и министърът на здравеопазването издава нормативните актове по
прилагането му.
Комисията приема предложението.
§ 38. До влизането в сила на актовете по § 37 съответните нормативни
актове по прилагането на отменения Закон за народното здраве се прилагат, доколкото
не противоречат на този закон.
Комисията приема предложението.
154

§ 39. Изпълнението на закона се възлага на министъра на здравеопазването.

Комисията приема предложението.


Комисията предлага да се създаде § 40 с текста на вносителя за S 2. ал. 1 и предлага следната редакция:
« § 40. Законът влиза в сила от 1 януари 2005 г., с изключение на чл. 54, ал. 3, който влиза в сила от 1 януари 2006 г.»
‚