Доклад
По Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 454-01-127, внесен от Борислав Китов и гр. Народни представители на 23.11.2004г. и
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 554-01-33, внесен от Хасан Адемов и гр. народни представители на 23.03.2005г.

---

Доклад

По Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 454-01-127, внесен от Борислав Китов и гр. Народни представители на 23.11.2004г. и
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 554-01-33, внесен от Хасан Адемов и гр. народни представители на 23.03.2005г.
На свое редовно заседание, проведено на 30 март 2005г., Комисията по здравеопазване разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. № 454-01-127, внесен от Борислав Китов и гр. народни представители на 23.11.2004г. и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 554-01-33, внесен от Хасан Адемов и гр. народни представители на 23.03.2005г.
В заседанието взеха участие: доц. Петко Салчев - зам.-министър на здравеопазването, г-жа Катя Тодорова - зам.-министър на външните работи, г-н Валери Апостолов - зам.-министър на труда и социалната политика, д-р Глинка Комитов - зам.- директор на НЗОК, г-н Йордан Христосков - управител на НОИ, д-р Андрей Кехайов - председател на БЛС.
На вниманието на народните представители бяха представени становищата на: Министерството на здравеопазването. НЗОК. НОИ, Асоциацията на
научноизследователски фармацевтични производители в България.
Законопроектите бяха представени от техните вносители. Законопроектът с вносител народния представител Борислав Китов предлага по отношение договарянето на лекарствата, за чието домашно лечение НЗОК напълно или частично заплаща, освен лекарства и цени да се договарят и определени обеми, основани на статистически данни за предвижданата заболеваемост и съответно потребление на лекарства. Мотивът на вносителите е, че такава промяна би направила договарянето реално и основано на пазарни механизми и ще мотивира производителите да предложат по-ниски цени, съответно на договорените гарантирани обеми. Това предложение предизвика дебат и срещна неодобрението както на здравните институции, така и на членовете на Комисията. Изказано беше мнение, че договаряне на обеми не е възможно, тъй като включените в списъка заболявания, за чието лечение НЗОК заплаща, предопределят динамика в потреблението на лекарства както като номенклатура, така и като количества. Предварителното определяне на обеми от конкретни лекарствени продукти

би въвело административно ограничение в лечението на пациентите, предпоставка за медицински необоснованото им пренасочване от една терапия към друга и като резултат влошаване качеството на предоставяното медицинско обслужване и социално напрежение. Подкрепа получи идеята за включването на търговците на едро като отделен договорен партньор, независим от производителите на лекарства, с който НЗОК да сключва отделни договори, касаещи тяхната дейност и ангажимент по отношение осигуряването на лекарствени продукти в аптечната мрежа.
Законопроектът с вносител д-р Адемов има за цел да усъвършенства нормативната база, касаеща здравноосигурителните задължения на определени групи български граждани. Предлагат се промени, които освобождават българските граждани, дългосрочно живеещи извън страната, от здравноосигурителните им задължения за минал период при определени условия. Мотивът на вносителите е, че тези граждани са установили живота си в друга страна, където се осигуряват здравно съобразно законите на страната, в която живеят и при условие, че не ползват медицинска помощ в България, не е справедливо да се осигуряват двойно. С последните промени в 330 беше създадена възможност за тази група български граждани да излизат по собствено желание от системата на задължителното здравно осигуряване при определени условия. Задълженията им за минал период, обаче, останаха, поради което и внесеният законопроект предлага тяхната отмяна. Предложението предизвика сериозен дебат. Изказани бяха мнения, че основен принцип на възприетия в страната ни здравноосигурителен модел е солидарността - много български граждани, които живеят в страната също не ползват медицински услуги, но изпълняват своя принос към системата. Изразено беше и становище, че законът освобождава тези български граждани, които живеят дългосрочно извън страната и са придобили и друго гражданство освен българското, от задължително здравно осигуряване в България. Това предложение повдигна дебата от необходимостта от цялостно преосмисляне на системата на здравното осигуряване и нейните принципи. Представителите на Министерството на външните работи изразиха своята подкрепа към предложената промяна с мотива, че в европейските страни няма такава практика за изискване за здравно осигуряване, обвързано с гражданството, вместо по-логичното - с местоживеенето и заявиха, че това предложение ще намери положителен отзвук и ще потуши създалото се напрежение сред българите, живеещи в чужбина. Изказани бяха препоръки за оптимизиране на условията, при които това освобождаване ще става, предвид факта, че ще бъде изключително трудно да се предоставят изискуемите документи, които законопроектът предвижда.
По отношение предложението за допълнително разсрочване на срока, за който българските граждани с доход на член от семейството под 200лв. на месец могат да погасят здравноосигурителните си задължения, до края на 2006г. и отмяната на начисляването на лихви, също протекоха задълбочени дебати. Изказано беше мнение, че такава мярка ще постави гражданите, които отговарят на заложените условия, но въпреки това са съумели да изплатят здравноосигурителните си задължения, в неравностойно положение спрямо, тези които с предложението получават допълнителна възможност за разсрочване без начисляване на лихви. Изказани бяха и опасения доколко правно издържано е предложението за ретроактивно въвеждане на законова мярка. Членовете на Комисията се обединиха около становището, че такава мярака е допълнителен напредък в отдиференцирането на гражданите според техния социален статус и възможност за самостоятелно здравно осигуряване, че ще има стимулиращ ефект и ще позволи голяма част от българските граждани, които са искали да запазят здравноосигурителните си права и да погасят натрупаните задължения за минал период, но не са имали тази финасова възможност поради натрупване на

непосилни за тях суми. да останат в системата на здравното осигуряване. Това разсрочване ще направи и практически възможно погасяването на дължимите суми от тези граждани, които са с ниски месечни доходи.
След задълбочена дискусия и последващо гласуване Комисията по здравеопазване взе следното
РЕШЕНИЕ:
С 2 гласа «ЗА», 6 гласа «ПРОТИВ» и 10 гласа «ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ» предлага на Народното събрание да НЕ ПОДКРЕПИ на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 454-01-127, внесен от Борислав Китов и гр. народни представители на 23Л1.2004г. и
С 15 гласа “ЗА”, 1 глас “ПРОТИВ” и 4 гласа “ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ” предлага на Народното събрание ДА ПОДКРЕПИ на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 554-01-33, внесен от Хасан Адемов и гр. народни представители на 23.03.2005г.