Консултативен съвет по законодателството
СТАНОВИЩЕ
Относно; Законопроекта за изменение и допълнение на
Закона за наркотичните вещества и прекурсорите,
№ 202-01-41/23,07.2002 г., внесен от Министерския съвет

---

СТАНОВИЩЕ
Относно; Законопроекта за изменение и допълнение на
Закона за наркотичните вещества и прекурсорите,
№ 202-01-41/23,07.2002 г., внесен от Министерския съвет
На свои заседания на 15 и 22 октомври 2002 г. направления “Конституционно, административно и финансово право” и “Наказателно право” на Консултативния съвет по законодателството обсъдиха обстойно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за наркотичните вещества и прекурсорите, внесен от Министерския съвет, като изразяват становище и предлагат следните по-важни бележки:

I. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ
1. В § 30 с измененията на чл. 43, ал. 1, т. 5 се предвижда отнемане на лицензия при образувано предварително производство за умишлено престъпление от общ характер, а в т. 6 се предвижда същата мярка при поискване от друга държава във връзка е молба за правна помощ при разследване, наказателно преследване и съдебна процедура срещу лицето в чужбина. По този начин се ограничават права въпреки презумцията за невиновност, установена в чл. 31, ал. 3 от Конституцията. За това предлагаме тези текстове да бъдат изменени.
2. Законопроектът предвижда издаването на множество подзаконови нормативни актове. Смятаме, че подзаконовият акт следва да урежда само процедурата, а условията да са уредени в закон.
3. Необходимо е промените в закона да се съобразят е някои разпоредби на НК, както и със създаването на Министерство на младежта и спорта.
4. Няма сериозни основания измененията да влязат в сила от деня на обнародването на закона. Предлагаме да се следва общата процедура за влизане в сила на закона три дни след обнародването му.
II. КОНКРЕТНИ БЕЛЕЖКИ
5. По§ 1.
Предлагаме думата “съобразно” да се замени със “според” или “в съответствие”.
6. По § 3.
Новата ал, 2 предвижда своеобразно разделение на приходите от издаването на разрешения и лицензия между министерствата на
2

икономиката и на здравеопазването. Възможно е в един момент тези приходи да превишат разходите по осъществяване на дейността, което ще “замрази” бюджетни средства. Поради това предлагаме средствата от такси да постъпват в държавния бюджет, а всяко от тези две министерства да предвижда необходимите за осъществяването на дейността им по този закон средства.
Макар и това да не е изрично посочено в закона, от § 4 става ясно, че и средства от наложените глоби и имуществени санкции също ще постъпват не в държавния бюджет, а в бюджетите на отделните министерства. Тези средства обаче няма да служат за осигуряване на дейността на министерствата по прилагането на този закон и следователно имат неясно целево предназначение.
Изложеното по-горе налага да се преосмисли разпоредбата на § 3 и да се прецени още веднъж, дали такова разпределение на приходите е целесъобразно.
7. По § 4:
а) В Допълнителните разпоредби е необходимо да се даде определение на понятието “администратор”.
б) Освен това, глобата е административно наказание за нарушение
срещу установения от държавата ред за управление и приходите от нея следва да постъпват в държавния бюджет. Ако приходите от глоби постъпват в съответните бюджети на министерствата, то административнонаказващият орган ще се яви като заинтересована страна в производството по налагане на административното наказание.
в) Ако се приеме идеята (вж. по-горе № 5) за отпадане на предложената редакция на чл. 9, ал. 2, то и необходимостта от § 4 също ще следва да отпадне.
3

8. По § 6, чл. 11, нова т. 8.
Предлагаме думата “ведомства” да с замени с израза “и други ведомства”, защото министерството също е ведомство, а думата “оценяването” да се замести с “определянето”.
9. По § 7, чл. 16, ал. 3.
Възниква въпросът как ще се уредят правомощията на Националната служба по наркотични вещества - с общия устройствен правилник на Министерството на здравеопазването или с акт на министъра на здравеопазването?
Разпоредбата се нуждае от по-прецизно редактиране. Очевидно е, че тя предвижда служители на MЗ с други функции да поемат и функциите по осигуряване на дейността на Националния съвет по наркотичните вещества. Такова решение едва ли е целесъобразно за секретаря на съвета, който има собствени правомощия по закона и чиито задължения предполагат пълен работен ден.
Предлагаме примерно следната редакция: “определя секретаря на съвета и служителите на Министерството на здравеопазването, които ще изпълняват функциите на служители в секретариата на съвета”.
10. По § 8.
Би следвало с промяната да се отстрани съществуващата понастоящем неяснота за състава на общинските съвети и да се предвиди, че и той се определя с Правилника за НСНВ.
Неясен е статутът на превантивните информационни центрове към общинските съвети за наркотичните вещества. Функциите им предполагат те да притежават собствено финансиране, а оттам - и правосубектност.
Отделно от това следва да се обмисли дали тези центрове наистина изпълняват превантивни ИЛИ само информационни функции.
4

11. По §9.
Разпоредбата трудно се съгласува с изискванията на чл. 6 от Закона за администрацията. За съжаление и промените в закона не отстраняват пропуските на досегашната уредба по отношение на Националната служба по наркотичните вещества. Добре би било структурата и функциите на Националната служба да се определят със закона. Понятието “контролни функции” е твърде широко и не позволява да се създаде реална представа за правата и задълженията на службата. Нещо повече, неяснотата се задълбочава и от факта, че редица други ведомства също имат контролни функции по изпълнението на този закон - напр. по чл. 21 и 22 ЗНВП.
12. По § 12.
Очевидно е, че в сегашната му редакция чл. 19 се нуждае от доуточняване. За съжаление § 12 не създава допълнителна яснота. Твърде неясни са функциите на областните администрации по този закон и те трябва да бъдат изрично посочени.
13. По § 13.
Новият чл. 26а кореспондира с чл. 354а, ал. 3 НК. Тази разпоредба би позволила да се преодолее съществуващият проблем с неяснотата на това, какво количество от съответното наркотично вещество е за еднократна употреба и така да се унифицира практиката на съдилищата. Друг е въпросът, дали е целесъобразно два толкова различни по своето естество проблема - цените на наркотичните вещества и максималните количества за еднократна употреба, да се определят в една наредба на МС.
Ползваме се от случая да препоръчаме този въпрос да се реши не чрез приемането на подзаконови актове, а чрез съответно изменение в НК.
Накрая, препоръчваме изразът “съдопроизводството” да се замени с “наказателното производство”.
5

14. По § 15, чл. 28.
Предлагаме в Допълнителните разпоредби да се даде определение на понятието “добиване”, тъй като по този начин ясно ще се определят дейностите, обхванати от забранителния режим.
15. По §20.
За понятията “производство”, “преработване” и “съхраняване”, употребени в чл. 35, ал. 1 следва да се даде определение в Допълнителните разпоредби.
16. По § 21, чл. 36.
В ал. 2 изразът “лице, което ръководи и носи отговорност” е неточен. Не е ясно за каква отговорност става дума, ако се имат предвид четирите вида юридическа отговорност следва да се посочи, че именно те се имат предвид.
17. По § 24.
Неясно е защо в чл. 39, ал. 3 се урежда режимът единствено на едноличните дружества, създадени с общинско участие.
18. По §26.
В чл. 40а, т. 4 се говори за “прекратяване на дейността” на едноличния търговец или юридическото лице. Прекратяването на дейността е фактическо състояние, за което трудно могат да се намерят обективни критерии. С оглед на правната сигурност може би ще бъде по- добре, ако прекратяването на лицензията се обвърже с някакво правно състояние - напр. заличаването на регистрацията на ЕТ или на юридическото лице.
19. По § 29, чл. 42а.
Не е ясно едномесечният срок, предвиден в ал. 1, дали е инструктивен или задължителен? В ал. 2 смятаме, че думата “могат” следва да замени с израза “са длъжни”. По този начин ясно ще се
6

формулира задължението да се предоставят складовите наличности на лица, получили лицензия по реда на закона, като ще се включат и случаите, когато наследниците или правоприемниците имат такава лицензия.
20. По § 30, чл. 43, ал. 1:
а) в т. 1 думата “закона” да се замени със “закон”, защото могат да се нарушат и други закони, уреждащи тази материя.
б) в т. 4 заповедта по чл. 99 има временен характер. Не е ли по- добре в този случай дейността да се спира въз основа на заповедта, като се съхрани лицензията?
в) точки 5 и 6 да бъдат изменени, като се отчете презумцията за невиновност. Отнемането на лицензия следва да е по повод на влязла в сила присъда във връзка с изрично посочени в текста състави на престъпления от общ характер. Възможно е да се предвиди като мярка за въздействие “временно лишаване от право да се упражнява съответната дейност”.
Следва да се помисли дали смисълът на закона не изисква лицензията да се отнема не при извършване на всякакво престъпление, а само при такова, което е свързано с дейността, която се упражнява по силата на лицензията. Друг е въпросът дали образуването на наказателно производство и влизането в сила на присъдата трябва да пораждат еднакви правни последици. Накрая, няма как да е влязла в сила една присъда без преди това срещу лицето да е било образувано наказателно производство. Отделно от това, препоръчваме изразът “образуване на наказателно производство ”да бъде заменен с “внасяне на обвинителния акт в съда”.
21. По § 30, чл. 43, ал. 2.
7

Вероятно смисълът е, че отнемането на лицензията не е наказание и че то може да се извърши успоредно със санкционирането. Ако това е така, очевидно разпоредбата се нуждае от нова, по-ясна редакция.
22. По § 30, чл. 43, ал. 6 изразът “редът по” да отпадне, като редакцията стане ”се прилага чл. 42а”.
23. По §31.
В чл. 44, т. 1 да се изброят съставите на престъпления, при които ще се отказва издаването на лицензия.
24. По § 32.
Необходимо е да се прецизира дали всяко предоставяне на хуманитарна помощ ще оправдае вноса без лицензия.
25. По § 33 и 35.
По същество с тази разпоредба се дава право да се делегира компетентност за издаване на нормативен акт от министъра на здравеопазването на някакво “упълномощено лице”. Струва ни се, че това е недопустимо.
В новата ал. 3 на чл. 47 и в ал. 2 на чл. 49 изразът “при условията и“ да се замени с “по ред, определен от Министерския съвет”.
26. По § 43.
Изразът “като го” да се замени с “които се”.
В ал. 1 трябва да се прецизира в какъв срок се представят отчетите.
27. По § 44.
В чл. 73, ал. 2 думата “условията” да отпадне.
28. По § 47.
“Държавната агенция за младежта и спорта” да се замени с “Министерство за младежта и спорта”.
8

29. По § 49.
Би било по-правилно в чл. 89, ал. 1 думите “се прилагат” да се заменят с “могат да се прилагат”. В противен случай се създава впечатлението, че програмите са задължителни и могат да се прилагат принудително.
Доколкото условията за участие в долечебни и рехабилитационни програми може да изисква ограничаване на права на лицата, които са били зависими от наркотици, би било правилно те да се определят със закон, а не с наредба на министъра на здравеопазването.
30. По § 51.
Предлагаме нова редакция на чл. 91, ал. 2, както следва:
“(2) Остатъкът от иззетите наркотични вещества, получен след отделяне на представителните проби, се предава на Агенция “Митници” с постановление за унищожаване, издадено от прокурора.”
31. По §52.
Предлагаме в ал. 2 на чл. 96 думата “наблюдаващ” да отпадне, тъй като не е понятие, което се използва в НПК.
32. По § 61.
Думата “условията” да отпадне.
33. По § 66.
Смятаме, че няма основание законът да влезе в сила от деня на обнародването му и следва да се приложи общият принцип.