Консултативен съвет по законодателството
СТАНОВИЩЕ
ОТНОСНО: Законопроекта за здравето, № 302-01-35/07.07.2003 г.,
внесен от Министерския съвет

---

Изх.№ 353-25-29/08.10.2003 г.
ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Проф. Огнян Герджиков
ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
КОМИСИЯТА ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
Доц. Атанас Щерев


СТАНОВИЩЕ


ОТНОСНО: Законопроекта за здравето, № 302-01-35/07.07.2003 г.,
внесен от Министерския съвет
На три свои заседания - 24 септември, 1 и 8 октомври 2003 г.,
Консултативният съвет по законодателството обсъди Законопроекта за
здравето, внесен от Министерския съвет и прави предложения за неговото
подобряване.

I. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ
1. Предлагаме заглавието на законопроекта да се измени в
“Закон за здравеопазването”. Предлаганото заглавие ще бъде в
съответствие с неговия чл. 1 и с предметното съдържание на целия
законопроект.
2. В много от разпоредбите на законопроекта се съдържа
овластяване за издаване на подзаконови нормативни актове, най-често
наредби, които да уредят “условията и редът” за извършване на
определена дейност. “Редът” безспорно е подзаконова материя, но
определянето на “условията” често пъти е законова материя - отнася се за
основни обществени отношения, които се поддават на трайна уредба, т.е.
те са законова материя (вж. чл. 3, ал. 1 от Закона за нормативните актове).
По-нататък ще бъдат посочвани и конкретни примери.
3. Материята, която урежда Законопроектът за здравето е твърде
хетерогенна. Тя увеличава значително неговия обем. Предлагаме да се
обсъди възможността за изваждане на материята относно медицинското
обслужване и психичното здраве и обособи в самостоятелен закон,
което:
а) ще намали обема и ще увеличи хомогенността на урежданата в
предлагания законопроект материя. В него ще останат въпросите на
опазването на здравето в най-широкото им значение;
б) ще отговаря на особеното значение, което има медицинското
обслужване и психичното здраве в общата система от грижи за опазване
и укрепване на здравето.
4. Със законопроекта се предвижда изменение на много други
закони. Това повдига два въпроса:
а) промените би трябвало да се съсредоточат само върху закони с
непосредствена връзка със здравето на хората, а не каквито и да е закони.
2

Не може също така Наказателен кодекс по-специално да се променя с
друг закон (в случая § 36 ПЗР), освен със Закон за изменение и
допълнение на Наказателния кодекс;
б) срокът за влизане на Закона за здравето в сила (§ 2, ал. 1 ПЗР) е
твърде дълъг - от 1 януари 2005 г. Дотогава са възможни редица промени
и в законите, чието изменение се предлага, включително номерация на
текстове.
5. Някои от разпоредбите на законопроекта създават съмнение за
тяхната конституционосъобразност:
а) чл. 2, т. 5 от законопроекта предвижда закрила на здравето само
на деца, бременни и лица с физически и психически разстройства, а чл.
52, ал. 3 Конст. постановява закрила на здравето на всички граждани от
държавата;
б) чл. 82, ал. 4 предвижда право на свободен избор на изпълнител
на извънболнична помощ само за лицата до 18-годишна възраст. Това,
според нас, е неоправдана привилегия по отношение на лицата с
хронични заболявания, а и спрямо всички граждани.
6. Предлаганата със законопроекта правна уредба е прекомерно
административизирана. След въвеждането на търговията в медицината
чрез лечебните заведения-търговски дружества сега се създават
множество административни органи, с недостатъчно изяснени и
разграничени функции. Административноправният уклон трябва да бъде
опростен и да се включат и гражданскоправни елементи на правната
уредба - например чрез въвеждане на имуществена отговорност за
нарушаване на правата на пациента, чрез поставяне на отношенията
между него и изпълнителя на медицинска помощ на равнопоставена
основа и др.
3

7. Правната уредба на принудителните административни мерки
се нуждае от чувствително усъвършенстване. Множеството принудителни
административни мерки, предвидени в законопроекта (предимно
превантивни и преустановителни) трябва да бъдат уредени по-прецизно.
В крайна сметка от правната им уредба, съдържаща се в бъдещия закон,
трябва ясно да може да се отговори за всеки отделен случай за какво се
прилага принудителната административна мярка, нейният вид, органът,
който прилага мярката и начина за нейното прилагане, както и реда за
обжалването на акта, с който се прилага мярката.
По-нататък ще бъдат направени и някои конкретни бележки за
отделни видове принудителни административни мерки.
8. От съществени промени се нуждае преди всичко структурата на
законопроекта. Сега в една глава са смесени и общи, и устройствени, и
материалноправни въпроси (гл. I). В друга глава (ПГ), е уреден общо
достъпът до медицинска помощ, след това права и задължения на
пациентите, след това отново медицинска помощ в определени условия.
Алтернативните методи за благоприятно въздействие върху
индивидуалното здраве (гл. VI) са поставени преди медицинското
образование (гл. VII), чието място е непосредствено след устройствените
правила и т. н.
В едни и същи разпоредби се уреждат и права, и властнически
правомощия, и елементи на административнонаказателна отговорност
(например чл. 19, ал. 2; чл. 40, ал. 1 и др.). Редица въпроси с еднакво
съдържание (например относно реда за налагане на принудителни
административни мерки) са уредени на няколко места и пр.
Редица текстове са тромави и словесно претрупани. Тези
несъвършенства ще бъдат посочени в конкретните бележки по
законопроекта.
4

9. Законопроектът съдържа много делегации - над 67 за издаване
на подзаконови нормативни актове. При това не само големият брой, но и
предметът на делегациите повдига възражения - например условията за
упражняване на държавен здравен контрол (чл. 19, ал. 3); условията за
обработване, използуване и съхранение на здравна информация (чл. 27,
ал. 2), условията за извършване на профилактични прегледи (чл. 31, ал. 3)
и др. Това са важни въпроси, които изискват законова уредба, или по
които законът поне трябва да уреди основните въпроси и да определи
границите на подзаконовата уредба.
10. Законопроектът се нуждае от значително правнотехническо
усъвършенстване. Редица разпоредби са многословни, а не кратки, точни
и ясни според изискването на чл. 36, ал. 1, изр. 1 УПЗНА. Така се
затруднява възприемането им и се създава предпоставка за различни
тълкувания, а с това - и за възникване на спорове по прилагането им.
Разпоредбите са формулирани ту в единствено, ту в множествено
число, което може да предизвика съмнение дали някои права или
задължения не се отнасят до съответните адресати само в тяхната
съвкупност. Те трябва да се формулират в единствено число и само ако е
необходимо според съдържанието на разпоредбата - в множествено.
11. Законопроектът изобилства от чуждици - “промоция на здраве”
вместо “опазване и укрепване на здравето”, “приоритет” вместо
“предимство”, “мониторинг” вместо “наблюдение”, “администрирам”
вместо “управлявам”, “скрининг” вместо “целево изследване”, “регион”
вместо “район”, “асистирана репродукция” вместо “подпомагано
възпроизводство” (или най-малкото “подпомагана репродукция”) и др.
Всички те могат и трябва да бъдат заменени с български думи.
5

II. КОНКРЕТНИ БЕЛЕЖКИ
По Глава първа:
12. Тази глава съдържа много хетерогенна материя - тя включва и
общи положения на закона, и органи на управление, и структурни
елементи на системата на здравеопазване, и дейности по
здравеопазването. Необходимо е преди всичко от нея да се отдели в
самостоятелна гл. I материята на общите за целия закон положения (чл.
1-2), а материята относно системата на здравеопазване да се обособи в
самостоятелна гл. 1а.
13. По чл. 2:
а) Предлагаме ал. 1 да придобие примерно следното съдържание:
“(1) Здравето е състояние на пълно физическо, психическо и
социално благополучие на човека.”
Изобщо липсата на определение на понятието “здраве” с нищо
няма да влоши закона. То не допринася за изясняване на регулирани от
правото въпроси, а повдига редица възражения. Затова е най-добре
законът да не дава легална дефиниция на това понятие. За учебни нужди
спокойно може да се ползва понятието по Конституцията на Световната
здравна организация, от където то е заето.
б) Вместо “опазването на здравето е национален приоритет” да се
проведе конституционната разпоредба по чл. 53, ал. 3 Конст. в една нова
ал. 2 примерно така:
“(2) Опазването и укрепването на здравето на човека е основна
грижа на държавата.”
в) Принципите да се обособят в един самостоятелен чл. 2а.
В тази и всички други разпоредби да се уеднакви терминологията -
или “здравна помощ”, или “здравни услуги”; да се изясни съотношението
с “медицинската помощ”.
г) Разпоредбата на т. 5 трябва да се формулира като “специална”
или “особена” закрила.
6

д) Предлагаме в т. 6 да бъдат определени, поне с най-общите им
белези, дейностите, в чието финансиране ще участва държавата.
1. Предлагаме да се създаде нова гл. 1а “Национална система на
здравеопазване“, която да започне със сегашния чл. 4, където се прави
опит за определяне на същината на тази система. След това трябва да
дойде уредбата на органите с чл. 5 относно Министерския съвет (МС) и
по-нататък.
2. Член 3 и 4, които се отнасят до държавната политика в областта
на здравеопазването и структурата на националната система на
здравеопазване, трябва да се включат в сегашния раздел П, който да бъде
раздел I на новата глава 1а - “Национална система на здравеопазване”.
3. По чл. 4:
Директорите на регионалните центрове по здравеопазване и
директора на Националния център за обществено здраве (вж. чл. 16, ал. 4
и чл. 22, ал. 4) са административни органи на сравнително високо място в
йерархията на органите на изпълнителната власт. Според нас, те би
трябвало да бъдат държавни служители по смисъла на Закона за
държавния служител.
4. По чл. 5, ал. 1:
а) Не е ясно защо министърът на здравеопазването осъществява
контрол само върху някои, а не върху всички дейности в Националната
система на здравеопазване. Той трябва да осъществява ръководство и
контрол върху цялата система на здравеопазването. Това е негово
конституционно задължение по чл. 108, ал. 3 Конст.
б) В т. 4 медицинската експертиза не е въпрос нито на опазване,
нито на укрепване на здравето. При това, понятието “медицинска
експертиза” включва много и различни дейности, върху които не е
7

възможно министърът да упражнява контрол - например съдебно-
медицинската експертиза, експертизата по застрахователен договор и пр.
Що се отнася до медицинската експертиза на работоспособността, тя е от
значение предимно за нуждите на общественото осигуряване и на
социалното подпомагане, и контролът върху нея е уреден в чл. 14-17
КСО, където, според нас, е и систематическото й място. Ето защо
предложението за отмяната на чл. 14.17 КСО (§ 35 ПЗР) не би могло да
бъде споделено.
5. По чл. 6, ал. 2:
Съставът на Висшия медицински съвет е твърде многоброен,
което поставя под съмнение ефективността на неговата дейност.
Предлагаме да се обсъди възможността предложеният състав да се
намали, като от всички посочени институции се включи само по един
представител. Към така посочените представители предлагаме да се
добавят и представители на Националния осигурителен институт,
Държавната агенция за закрила на детето, Министерството на
земеделието и горите и Министерството на икономиката..
6. По чл. 8, ал. 1, чл. 15 и 16: не е ясно разграничен предметът на
дейност на регионалните центрове по здравеопазване, от една страна, и на
регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве,
от друга.
7. По чл. 9:
Правното положение на директора на РЦЗ е двойнствено. От една страна, според чл. 9, ал. 1 in fine той се назначава след провеждане
на конкурс, а според ал. 3 се атестира веднъж на всеки три години. Това
са белези на административно правоотношение по изпълнение на
държавна служба по режима на Закона за държавния служител. А ал. 4
предвижда прекратяване на трудово правоотношение с директора. От
8

друга страна, “назначаване” по трудово правоотношение след провеждане
на конкурс няма: на основание чл. 96 КТ трудовото правоотношение
възниква в резултат на самия конкурс. В крайна сметка, законопроектът
не дава отговор на въпроса, по какво правоотношение работи директорът
- служебно или трудово?
21. По чл. 10:
а) Обща бележка: В тази разпоредба редица правомощия се
дублират с правомощия на РИОКОЗ по чл. 17 и на НЦОЗ по чл. 23. Те
трябва да бъдат преодолени.
б) Предлагаме т. 5 да бъде заличена: РЦЗ не би могъл да планира
съдебно-медицинските експертизи.
в) Предлагаме т. 8 да отпадне, тъй като има декларативен, а не
нормативен характер.
22. По чл. 12: във връзка с органите на държавния здравен контрол
в чл. 12 изниква един основен въпрос. Той се отнася до така нареченото
обществено здраве. Такава правна категория е невъзможна. Обществото
е система от отношения между хората, а здравето е фактическо състояние
на отделния човек като живо същество. Предлагаме терминът
“обществено” да се замени с “народно” - съвкупността от хората
независимо от техните отношения, е народът. Терминът “народен”
съответствува и на терминологията на Конституцията на Световната
здравна организация, и на европейските актове, и на чуждестранните
правни системи.
23. По чл. 14, ал. 1, т. 3: обществото като система от отношения не
може да бъде подложено на въздействието на йонизиращи лъчения.
На такова въздействие може да бъде подложен само отделният човек.
9

24. По чл. 15:
а) Предлагаме терминът “регион” да се замени с българската дума
“район”.
б) По ал. 2: Юридическият термин “лица” се употребява за
означаване не само на физически, но и на юридически лица. А
юридическите лица не могат да попадат под въздействието на
йонизиращи лъчения. Когато става дума за физически лица предлагаме да
се използва терминът “хора” и “физически лица”.
25. По чл. 16:
а) Обща бележка: Не е изяснено правното положение на директора
на РИОКОЗ. Вж. бележката по чл. 9.
б) По ал. 2: към изискванията за заемане на длъжността “директор
на РИОКОЗ” трябва да се добави и квалификационна степен “магистър”
по “Здравен мениджмънт”, което би могло да се нарича с българския
термин “Управление на здравеопазването”.
26. По чл. 17, ал. 1:
а) точка 1 предлагаме да се обедини с т. 5 и да придобие примерно
следната редакция:
“1. контрол върху обектите с обществено ...”
б) в т. 6 чуждицата “мониторинг” предлагаме да се замени на
основание чл. 36, ал. 2 УПЗНА с българските думи “наблюдение и
контрол” или само с “наблюдение”.
в) точка 9 да се обедини с т. 8, защото имат еднакъв предмет.
г) точка 10 предлагаме да отпадне, защото само висши училища
могат да осъществяват следдипломно обучение съгласно ЗВО.
27. По чл. 18, ал. 1, т. 2, б. “а” и “б”:
а) Таксите за издаване на документи от Държавния здравен контрол
би трябвало да се определят от Министерския съвет. Условията и
10

размерите на платените услуги се определят в закона, а само редът за искане на такива услуги - в наредбата на министъра на здравеопазването.
28. По чл. 18, ал. 2, т. 1 и по чл. 24, ал. 2, т. 1: предлагаме да бъде
намален делът на средствата за материално стимулиране на служителите
до не повече от 20 на сто от приходите и да бъдат увеличени с поне по 10
на сто останалите разходи.
29. По чл. 19:
а) В ал. 1 предлагаме контролът “без предварително уведомяване”
да се нарича с утвърдения правен термин “служебен”, а “насоченият
контрол” - контрол въз основа на сезиране.
б) По ал. 2: в тази разпоредба са смесени различни въпроси: права
на контролните органи, принудителни административни мерки и
елементи на административнонаказателна отговорност. Тя би трябвало да
бъдат отделно уредени.
В т. 5 изразът “да предписват отстраняване” да се замени с “да
отстраняват”. В това е нейният смисъл като принудителна
административна мярка.
В т. 9 принудителните административни мерки трябва да се
прилагат със заповеди на директорите на регионалните инспекции.
Държавните здравни инспектори могат само да правят предложения за
това.
30. По чл. 20, ал. 3: думата “администрира” предлагаме да се
замени с българската дума “управлява”.
31. По чл. 21, ал. 1: трябва да се изясни разликата между здравните
заведения по смисъла на тази разпоредба и лечебните заведения по
смисъла на чл. 2 ЗЛЗ. Сега двете дефиниции определят по еднакъв начин
два различни термина, като лечебните заведения са изключени от
11

здравните, което, според нас, не изглежда правилно.
32. По чл. 23, ал. 2: предлагаме министърът на здравеопазването да
се овласти да издаде типов правилник за устройството и дейността на
националните центрове за обществено здраве, но не и правилник за всеки
отделен център.
33. По чл. 24, ал. 1: предлагаме таксите за услугите по т. 2, б. “а” и
таксите за следдипломното обучение по б. “б”, както и условията и
размерите им, да се определят от Министерския съвет.
34. По чл. 26, ал. 2:
Подзаконовият нормативен акт, с който трябва да се уредят
устройството и дейността на здравните кабинети, би трябвало да бъде
правилникът, а не наредба (арг. от чл. 7, ал. 1 ЗНА).
35. Член 27, ал. 2 се нуждае от уточнение. От една страна, не
всички немедицински специалисти с виеше образование (например
електроинженер), работещи в системата на здравеопазването, събират,
обработват и съхраняват здравна информация. От друга страна, има
медицински специалисти без виеше образование (например секретарка на
началника на отделението, медицински статистик и др.), които събират
такава информация. Затова думите “немедицинските специалисти с
виеше“ трябва да се заменят с думите “немедицинските специалисти”, а
след думите “немедицинско образование” да се добавят думите
“определени от ръководителя на здравното или лечебното заведение”.
36. По чл. 28:
а) Тази разпоредба значително разширява Закона за защита на
личните данни. Тя разширява възможността да бъдат предоставяни най-
интимни данни за човека, при това без негово съгласие, на неоправдано
12

широк кръг трети лица. Затова, предоставянето на трети лица на здравна
информация трябва да бъде ограничено до възможния минимум. При това
никъде в този законопроект не е уредено като общо задължението за
спазване на лекарската тайна и последиците от неговото нарушаване.
б) Задължително трябва да се предвиди предоставяне на здравна
информация за нуждите на съдебната система, както и на МВР, когато
това се налага за нуждите на гражданския или наказателния процес.
в) По ал. 1, т. 7 - твърде много са адресатите на здравната
информация. Те трябва да се ограничат до НЦЗИ, НЗОК и НСИ, като се
подчертае, че става дума само за обобщена информация за броя и
характера на заболяванията, а не и конкретни лични данни за отделния
човек.
37. Предлагаме заглавието на гл. П да се прередактира в “Дейности
по здравеопазването” или “Дейности по опазване на здравето”.
38. Предлагаме заглавието на раздел I на гл. П да се измени в
“Общи разпоредби”, тъй като “Общите положения” се отнасят до целия
закон и в един закон може да има само една глава “Общи положения”, а
общи разпоредби могат да имат и отделни глави.
39. По чл. 30:
а) Предлагаме ал. 2, т. 1 да отпадне, защото не може един съвет да
определя цели и задачи на държавната политика. Това е правомощие на
Народното събрание и на Министерския съвет.
б) В ал. 3 съставът на съвета е твърде голям. Предлагаме в неговия
състав да се включи и представител на Главната инспекция по труда.
40. По чл. 31:
а) Тази разпоредба би трябвало да бъде поставена на друго
систематично място, например в гл. Ш - за медицинското обслужване.
13

б) Предлагаме в ал. 2 заболяванията, които определят
задължението за диспансеризация, да бъдат определени поне с най-общ
техен признак - например хронични или тежки хронични, защото така
разпоредбата е твърде неопределена и позволява на министъра на
здравеопазването прекалено разширително, или прекалено стеснително
тълкуване.
8. Предлагаме чл. 32 и чл. 33, ал. 1 да отпаднат поради техния
декларативен характер.
9. По чл. 34, ал. 1 - при динамиката на съвременния живот
предлагаме определянето на районите с повишен здравен риск да става
ежегодно, а ал. 2 да отпадне, защото се съдържа в чл. 3, ал. 2.
10. По чл. 36: цялата материя по този текст е предмет на уреждане
в Закона за устройство на територията, поради което предлагаме този
текст да отпадне.
11. По чл. 37: предлагаме в ал. 2 да се уточни от кога започва да
тече 3-дневният срок, а ал. 4 да бъде поставена след ал. 1, с която е
логически и систематически свързана.
12. В чл. 39, ал. 4 предлагаме да се уточни от кога започва да тече
24-часовият срок.
13. По чл. 40, ал. 1: тази разпоредба е хетерогенна. Тя съдържа
права и принудителни административни мерки. Предлагаме разпоредбата
да бъде разделена на две алинеи, като т. 1 се обособи като ал. 1, а т. 2
като нова ал. 2.
14

14. По чл. 44: Условията за извършване на тази дейност вече е
указана в законопроекта, ако има и други - да се добавят, а с наредбата да
се уреди само редът за вземане на проби, провеждане на лабораторни
изследвания и пр.
15. По чл. 46:
а) Обща бележка: тази разпоредба трябва да бъде поставена
накрая на закона като последица от упражнен контрол. Поради
различието на органите, които налагат принудителни административни
мерки по различните раздели, в тях (разделите) трябва да бъдат посочени
само специфичните въпроси.
б) Алинея 1 и 2 трябва да си разменят местата.
в) Трябва да се обмисли сериозно дали обжалването по
административен ред ще бъде задължителна процесуална предпоставка за
допустимостта на съдебното обжалване или ще остане досегашното
положение, при което жалбоподателят може да избира и да обжалва само
по съдебен ред, като пропусне срокът за обжалване по административен
ред (вж. чл. 35, ал. 2 от ЗАП).
Принудителни административни мерки се предвиждат и в други
раздели и глави на законопроекта (вж. например чл. 63, 65, 154, 158, 159 и
др.) и това трябва да се има предвид, за да се избегнат отделни
повторения при уреждането на материята на принудителните
административни мерки.
г) В ал. 2, т. 1 - трябва да се уточни пред кого по-конкретно е
обжалването на постановените от държавните здравни инспектори мерки:
пред директора на РИОКЗ, пред директора на НЦРРЗ, или и пред двамата
едновременно.
16. По чл. 49: необходимо е да се уточни, от една страна, кои
организации са длъжни да оказват помощ и съдействие, а от друга страна,
15

към задължените за съдействие субекти да бъдат включени и работодателите.
50. На много места в законопроекта се предвижда, че министърът
на здравеопазването издава наредби, съгласувано с други министри. От
този израз “съгласувано” не е ясно дали става дума за вземане мнението
на другия министър или неговото съгласие (във втория случай ще се
касае за съвместен акт). Трябва внимателно да се прецени в кои случаи
ще се взема мнението на другия министър и това да се каже изрично с
употреба на самия термин “мнение” (може и “становище”) и кога актът е
съвместен и се издава от двама или повече министри. По-нататък ще
бъдат направени и други бележки в това отношение.
51. На много места в законопроекта се говори за “заинтересувани
лица”. Всъщност, става въпрос за “заинтересовани лица” - това понятие “заинтересовани” е правно и социологическо, а понятието “заинтересуван” е чисто психологическо.
52. По Раздел III “Здравни изисквания към козметичните
продукти”. Общи бележки:
а) Този раздел не е на систематическото си място -
непосредствено след осигуряването на здравословна среда и преди
въздействието върху рискови за здравето фактори, контрола върху
заразните болести и др. Ако остане в тази глава, той трябва да бъде
поставен в нейния край.
б) Заглавието на раздела не съответствува на заглавието на главата. Последното е “Дейности”, а заглавието на раздела “Изисквания”. То би могло да бъде (ако разделът остане в този законопроект) “Производство и разпространение на козметични продукти”.
16

53. В чл. 50, ал. 1 предлагаме изискването към козметичните
продукти да не е само “да не причиняват увреждане на”, а изобщо “да не
са опасни за” човешкото здраве, което е по-общо и по-високо изискване.
54. По чл. 53:
а) В ал. 1 намираме, че не е достатъчно само уведомяването на
Главния държавен здравен инспектор за промени в обстоятелствата
относно разрешението за производство или внос на козметични продукти.
Неговото становище трябва да има определено правно значение.
б) В хипотезите, указани в ал. 3, издаденото разрешение трябва
задължително да се отнема, тъй като това е в държавен и в обществен
интерес и затова изразът “може да отнеме” да се замени с “отнема”.
55. По Раздел IV “Дейности за въздействие върху рискови за
здравето фактори”: За по-голяма стегнатост и яснота на заглавието
предлагаме то да се измени във “Въздействие върху рискови за здравето
фактори”.
56. По чл. 55:
а) Обща бележка - забраната на продажбата на алкохолни напитки
ще постави въпроса с вече изградените на съответните територии
заведения. Законът не предвижда какво ще стане с тях. Затова предлагаме
да се предвиди тяхното закриване или промяна на предназначението им в
определен в закона кратък, но реален срок.
б) В т. 3 не само на територията на съответните заведения трябва да
се забранява продажбата на алкохолни напитки, но и в определен радиус
от тях, каквато е и чуждестранната практика.
57. По чл. 56, т. 1: много трудно малолетните и непълнолетните
могат да бъдат предпазени от общата реклама на алкохол и тютюневи
изделия и много рядко рекламата би била предназначена тъкмо за тях.
17

Затова предлагаме да се обмисли изобщо забрана на рекламата на алкохол
и тютюневи изделия в държавните средства за масово осведомяване.
58. По чл. 57, ал. 1:
а) Думата “общественодостъпни” тук и навсякъде трябва да се
замени с “общодостъпни”, защото става дума за места, достъпни до всеки
човек, а не до обществото като цяло.
б) Предлагаме да отпадане и легалната дефиниция на понятието
“общественодостъпни места” по § 1, т. 18 ДР на законопроекта, тъй като,
според нас, тя не е сполучлива.
59. По чл. 58: предлагаме тази разпоредба да отпадне, защото,
според нас, е излишна. Щом като чл. 57, ал. 1 установява забрана на
тютюнопушенето на общодостъпни места, какво остава за допълнителна
забрана, която да установяват общинските съвети?
60. По чл. 59, ал. 2: условията за провеждане на граничен здравен
контрол са типичен пример на законова материя и тя трябва да се уреди в
закона. Министерският съвет може само да уреди реда за неговото
провеждане.
61. По чл. 60, ал. 2: предлагаме разпоредбата да придобие
примерно следната редакция:
“(2) Министърът на здравеопазването определя с наредба
Имунизационен календар на Република България и лицата, които
подлежат на имунизации по този календар, както и реда, начина и
сроковете за извършване на имунизациите.”
62. По чл. 61, ал. 4: предлагаме разпоредбата да придобие
примерно следната редакция:
18

“(4) При възникване на извънредна епидемична обстановка, както и
при регистриран значителен спад в имунизационното покритие
министърът на здравеопазването може да разпореди:
1. имунизации извън Имуницазионния календар по ал. 2;
2. организиране на имунизационни ...” (текстътна сегашнатат. 4).
63. В чл. 68, ал. 1, т. 2 предлагаме думата “скрининг” да бъде
заменена с българската дума “целево проучване”. При това положение
трябва да отпадне и легалната дефиниция на понятието “скрининг” по §
1, т. 7 ДР, защото няма да бъде необходима.
64. Член 69 поставя редица правни въпроси:
а) Поставя се най-напред въпросът дали изобщо този текст урежда
материя, която да е предмет на този закон или на НПК - тук става въпрос
за наказателно-процесуална принуда (в ал. 1).
б) Освен това, никой не може да бъде подлаган на медицински,
научни или други опити без неговото доброволно писмено съгласие (чл.
29, ал. 2 от Конституцията).
в) В никакъв случай условията и редът за провеждане на
медицинско облъчване на лицата по ал. 1 не могат да се определят с
наредба на посочените в ал. 3 трима министри.
г) Какво означава да има “достатъчно данни за извършено
престъпление”, без да е образувано наказателно производство? Тук няма
достатъчно гаранции за защита правата на лицата, по отношение на които
се предлага извършване на медико-правни процедури.
д) Понятието “медико-правна процедура” не съществува в правото.
Ако този закон го въвежда, той трябва да изясни неговото съдържание.
Необходимо е да се предвидят гаранции за правата на засегнатия,
евентуално негово уведомяване за облъчването и др. под. Облъчването
трябва да се използува само за събиране на доказателства за
предотвратяване или разкриване на евентуално престъпление. Ако е така,
19

систематичното място на тази разпоредба е в Наказателно-процесуалния
кодекс, а не в този закон.
65. По чл. 71: предлагаме думите “отговорен за” да се замени с
“натоварен с” или “който провежда”.
66. По чл. 73: предлагаме тази разпоредба да отпадне.
Поддържането на регистър на лицата, работещи или работили в среда с
йонизиращи лъчения, е логически и практически невъзможно.
67. По чл. 74, ал. 1, т. 3: предлагаме тази разпоредба да отпадне,
тъй като такова понятие “работодател на външна организация” не
съществува.
68. По Раздел VII “Защита на здравето на гражданите при
извършване на дейности с азбест и азбестосъдържащи материали”:
Общи бележки:
а) Предлагаме да се помисли дали този раздел не трябва да отпадне
от законопроекта, тъй като въпросът е много специфичен и неговото
систематично място би било в Закона за здравословни и безопасни
условия на труд.
б) Ако все пак разделът остане би трябвало да бъде сведен само до
нормативни предписания.
в) Предлагаме примерно следната редакция на заглавието на разд.
VII: “Опазване на здравето при извършване на дейности с азбест и
азбестосъдържащи материали”.
69. По чл. 77, ал. 2: предлагаме тази разпоредба да отпадне, защото
обяснява нещо непознато (“лечебни пелоиди”) с друго, още по-неясно
(“лиманно-лагунни тини”, “бетонитови тини”). Това са въпроси на
20

специални знания от съответните медицински специалисти, който не се
нуждае от правна уредба.
70. По чл. 80:
а) Систематичното място на тази разпоредба е в Закона за
лечебните заведения.
б) Ако остане в този закон, трябва да се преобмисли редът за
издаване на наредбата по ал. 2. Според нас се подценява ролята на висшия
орган на изпълнителната власт със занимаването му с количество
минерални води и лечебна кал за лечебните заведения.
71. По Глава трета:
Общи бележки:
а) Глава III е една от основните в законопроекта. Тя е посветена на
медицинската помощ или медицинското обслужване като най-важен
елемент на здравеопазването. Тя урежда въпроси, които представляват
самостоятелно основно право на гражданите по чл. 52, ал. 1 in fine
Конст. В тази глава са уредени два различни въпроса по чл. 52, ал. 1
Конст.: правото на здравно осигуряване, което се урежда в Закона за
здравно осигуряване, и правото на безплатно медицинско обслужване,
което се урежда в този законопроект. А най-правилното решение, според
нас, би било тази материя да се уреди в отделен закон, симетричен на
330. Сега двете основни права по чл. 52, ал. 1 Конст. са смесени в
разглежданата глава.
б) Систематичното място на медицинското обслужване, според нас,
е след медицинското образование.
в) В главата са поставени някои въпроси на здравното
осигуряване, чието систематично място не е в този закон, а в Закона за
здравното осигуряване.
г) Твърде много са делегациите по тази глава. Това поставя
принципния въпрос, че делегирана от Конституцията уредба именно на
21

закон не може да бъде пределегирана от закона на подзаконова уредба.
Подобно пределегиране би било противоконституционно. Това
значително намалява гаранциите за двете основни конституционни права
по чл. 52, ал. 1 Конст. Поради принципната забрана да се пределегират
делегирани правомощия и поради изключителната важност на посочените
права е необходимо да се положат всички усилия за постигане на
възможно по-пълна законова уредба, а за изпълнителната власт да бъдат
оставени само въпросите на реда за тяхното упражняване.
72. Предлагаме заглавието на раздел I на гл. III да бъде примерно:
“Достъпност и качество на медицинската помощ”.
73. По чл. 81, ал. 2 след думата “методи” трябва да се добавят
думите “и технологии”. Така ще се създаде и по-голяма гаранция за
правата на пациентите.
74. По чл. 82: не е прецизно да се говори за управление и
устойчиво развитие на качеството на здравната помощ. По-добре би било
да се говори за Програма за подобряване качеството на здравната помощ.
75. По чл. 82, ал. 1: необходимо е или да се посочи кой определя
“добрата медицинска практика”, както е направено по отношение на
медицинските стандарти, или изобщо да не се посочва кой определя нито
стандартите, нито практиката.
76. По чл. 83:
а) Обща бележка: ако тази разпоредба остане в законопроекта, с
нея трябва да започне разд. I, защото тя прогласява основно
конституционно право на гражданите.
б) Алинея 2 предлагаме да отпадне, защото се съдържа в Закона за
здравното осигуряване и в Закона за лечебните заведения.
22

в) В т. 3 след думата “заведения” трябва да се добави изразът “и
медицинските специалисти”, защото координация е необходима не само
между различните лечебни заведения, но и в рамките на едно заведение.
г) Алинея 3 не е съгласувана с ал. 1 и 2. Алинеи 1 и 2 се отнасят до
“достъпната медицинска помощ”, а ал. 3 - до “достъпа“ до медицинска
помощ. Това са различни понятия.
д) В ал. 4 е недопустимо само лицата до 18-годишна възраст да
имат право на свободен достъп до лечебни заведения за специализирана
извънболнична помощ. Тази разпоредба противоречи на чл. 5, ал. 5 330 и
на чл. 83, ал. 2 от този законопроект, както и на принципа на
“равнопоставеност при получаването на медицинска помощ”.
77. По чл. 84:
а) В ал. 1, т. 7 би трябвало да се уточни какво ще определя
министърът и с какъв акт.
б) В ал. 2 предлагаме да се добави нова т. 4, според която децата на
възраст до 16 години, подлежащи на задължително обучение, да имат
право на безплатно ползване на медицинско обслужване (срв. чл. 52, ал. 1
и чл. 53, ал. 2 от Конституцията).
в) разпоредбата трябва да се формулира като общо право,
независимо от здравноосигурителното положение на гражданите;
г) думата “безвъзмездно” да се замени с конституционния термин
“безплатна”;
д) Предлагаме следната редакция на ал. 1:
“(1) Българските граждани имат право на безплатно медицинско
обслужване, свързано със:
1. спешни състояния;
2. стационарно психиатрично лечение;
3. осигуряване на кръв ...”
23

е) в т. 6 неоправдано от безплатното медицинско обслужване е
изключена експертизата на временната, а е включена само експертизата
на трайната неработоспособност.
ж) По ал. 3: настаняването в лечебното заведение е крайна мярка.
Основното е да се обезпечи лечение в домашната обичайна среда и едва
когато това е невъзможно, да се отиде в лечебно заведение.
78. В чл. 85, ал. 1 предлагаме да се предвиди възможност не само
за лечение, но и за поставяне на диагноза или рехабилитация в чужбина,
когато това не може да стане в България с наличната апаратура и други
възможности. Предлагаме разпоредбата да придобие примерно следната
редакция:
“Чл. 85. (1) Български гражданин, на когото не може да бъде
оказана необходимата медицинска помощ в Република България ”
79. По чл. 86, ал. 1: думите “и лицата без гражданство” да
отпаднат, защото те са също чужденци, макар и да не са чуждестранни
граждани.
80. По Раздел II “Права и задължения на пациента”:
Този раздел не е на систематичното си място. Той би трябвало да
бъде поставен на края на гл. П1, след като се уредят различните случаи на
медицинска помощ. Пациентите имат посочените права и задължения във
всички тези случаи.
81. Съдържанието на разд. II като цяло има предимно декларативен
характер. Той не установява гаранции за упражняване на правата на
пациента, нито ясни задължения на изпълнителите на медицинска помощ.
Това налага преработването му, за да се очертаят правата на пациента и
тяхната гарантираност. Изходна позиция при тяхното очертаване трябва
да бъде универсалното право на възможно най-добро физическо и
24

душевно здраве по чл. 12, ал. 1 МПИСКП. Необходимо е да се уредят
изрично и имуществените задължения на пациента.
82. По чл. 87, ал. 2:
а) Обща бележка: понятието за пациент не е добре изяснено. След
легалната дефиниция по ал. 1, изискването за регистрация по ал. 2 оставя
впечатлението, че регистрацията е необходим признак на качеството
“пациент”. Това създава известно двусмислие кой има това качество.
Смятаме, че за регистрацията като пациент не трябва да се изисква
съгласието на човека. И случаите, когато някой гражданин ще може да
бъде регистриран като пациент без неговото съгласие, трябва да се укажат
в закона. Това е необходимо за провеждането на изследванията и
лечението.
б) Ако все пак изискването за съгласие за регистрация като пациент
остане, думата “гражданин” трябва да отпадне, защото гражданството не
е свързано със здравето на човека и неговото увреждане, за да бъде
регистриран като пациент.
Предлагаме ал. 2 да придобие следната редакция:
“(2) Никой не може да ...”
83. Предлагаме чл. 88 да отпадне.
“Равенството” е прогласено като основен принцип на
здравеопазването в чл. 2, т. 1. Освен това, то е предмет и на наскоро
приетият Закон за защита срещу дискриминация.
84. По чл. 89, ал. 1:
а) Изразът “грижи от общността, в която живее” е непрецизен, тъй
като понятието “общност” е неопределено.
б) Редакцията на т. 6 би могла да се подобри, както следва:
“6. възнаграждение за работата, която извършва, еднакво с това,
което би получавал, ако не е болен.”
25

85. По чл. 89:
а) Предлагаме ал. 1 да придобие следната редакция:
“(1) Пациентът има право на:”
б) В т. 1 предлагаме да се предвиди зачитане на личните права на
пациента (чест, достойнство ит. н.).
в) Точка 2 предлагаме да отпадне, защото е неопределена.
г) В т. 5, според нас, защитата на данните относно здравното
състояние на пациента не може да бъде абсолютна.
д) Предлагаме ал. 3 да отпадне, защото съдържа опасност чрез
правилника на лечебното заведение да се ограничават или отнемат права
на пациента. По-скоро той трябва да има задължение за спазване на този
правилник, но правилникът може да определя само вътрешния ред в
лечебното заведение, не и да засяга правата на пациента.
86. По чл. 90:
а) Обща бележка: тук е първият повод да се повдигне въпроса за
един все по-разпространяван в здравното законодателство израз така
нереченото информирано съгласие. Най-добре е тук да се уреди изрично
правото на пациента на разбираема за него информация за здравното му
състояние и за методите на диагностика и лечение, която мотивира волята
му да даде съгласието си за изследване и лечение, както и задължение на
изпълнителя на медицинска помощ да му предостави такава информация.
б) Алинея 4 е неясна. От една страна, тя не изяснява кой и по какъв
ред трябва да установи невъзможност за даване на информирано
съгласие, различна от състоянието на недееспособност (пълна или
ограничена); хипотезата се усложнява, ако състоянието е спешно. От
друга страна, твърде спорен е кръгът на лицата, които са оправомощени
да дават съгласие за тези случаи, за което ще стане дума и при чл. 166, ал.
3.
26

87. По чл. 91, ал. 2 предлагаме за обсъждане примерно следната
редакция:
“(2) Медицинската информация по ал. 1 се предоставя разбираемо
своевременно и в подходящи за свободата на избора на лечение обем и
форма.”
88. По чл. 92:
а) в ал. 1 предлогът “и” след думата “живота” трябва да се замени с
предлога “или”, защото рискът може да е повишен само за здравето, а не
непременно и за живота;
б) в ал. 2, т. 2 след цифрата “3” трябва да бъде поставена точка и
текстът до края да отпадне. Ясно е, че съгласие се изисква в случаите,
предвидени в закона;
в) в ал. 3 разрешението от Етичната комисия следва да бъде
писмено.
г) Не намираме обяснение за дерогиране на разпоредбите на чл. 5
от Закона за лицата и семейството относно начина на извършване на
правни действия от поставените под запрещение. Не намираме за
основателно волята на тези лица и на техните родители или попечители
(когато са ограничено запретени) или на техните законни представители
(когато са пълно запретени) да се замества от волята на Етичната комисия
или ръководителя на лечебното заведение.
89. По чл. 94:
Случаите, когато ще може да се оказва медицинска помощ против
волята на пациента, трябва да се определят в закона.
Тъкмо този закон следва изрично да установи случаите, когато на
пациента може да бъде оказвана медицинска помощ против неговата
воля, а не да се препраща към някакви хипотетични закони.
27

63. По чл. 95:
а) Алинея 2 трябва да бъде поставена в чл. 91, където е
систематичното й място, ако изобщо има нужда от нея.
б) В ал. 3 изразът “се отразява писмено” да се замени със “се
вписва”.
Или редакцията на ал. 3 ще придобие следната редакция:
“(3) Решението по ал. 2, т. 2 се вписва в медицинската
документация на...”
64. В чл. 96, ал. 3 е необходимо да се уточни от кога започва да
тече 3-дневният срок.
65. По чл. 97:
а) Тук е мястото да се уредят евентуалните имуществени
задължения на пациента.
б) В т. 1 здравето е фактическо състояние на човешкия организъм,
върху което не може да има собственост. Затова думите “собственото си”
да се замени с притежателното местоимение “своето”
“1. да се грижи за своето здраве;”
в) В т. 2 думата “околните” да се замени с “другите”, защото
другите хора може и да не са около пациента. Друг е въпросът, че това
задължение може да лежи не върху пациента, а изобщо върху гражданина
и без да е пациент.
“2. да не уврежда здравето на другите;”
в) В т. 3 изразът “персонала на лечебното заведение” да отпадне,
защото персоналът на лечебното заведение е с много по-широк обхват и
не всички негови членове осъществяват дейности, свързани с
подобряване и възстановяване на здравето на пациента (например
юрисконсултът, счетоводителят, чистачите и т. н.).
Достатъчно е да се каже, че пациентът е длъжен
“3. да съдейства за осъществяване на ...;”
28

66. По чл. 98:
а) Тази разпоредба поставя в неравнопоставено положение
пациентите с неизлечими заболявания в сравнение с останалите пациенти.
Това противоречи на многократно повтаряния преди това принцип на
равенството. Според нас и тези пациенти трябва да имат право на
лечение, както останалите.
б) В ал. 1, за да се избегне констатираното противоречие и да се
преодолее недостатъчно ясният, а и в известна степен обиден термин
“палиативини грижи”, предлагаме да бъде заимствана част от
разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от Закона за лечебните заведения относно
предмета на дейност на хосписа. Разпоредбата би могла да придобие
примерно следната юридически по-точно и езиково по-хуманно
съдържание:
“Чл. 98. (1) При нелечими заболявания с неблагоприятна прогноза
пациентът има право на поддържащо лечение и специфични здравни
грижи.”
67. По чл. 99:
а) В съответствие с предложените промени по чл. 98, ал. 1 би могла
да придобие следната редакция:
“(1) Специфичните грижи по предходния член включват:”
б) Алинея 2 предлагаме да се прередактира така:
“(2) Специфични грижи се оказват от ...”
в) В ал. 3 предлагаме да се отрази промяната на термина
“палиативни грижи”.
г) Паразитизъм и ненужен в случая е изразът “неправителствени
граждански организации” и предлагаме да отпадне. Посочените
хуманитарни организации са граждански и неправителствени, и второ, а и
защото именно хуманитарните, а не всякакви граждански организации,
могат да оказват специфични медицински грижи (например едно
сдружение на филателисти).
29

Разпоредбата би могла да придобие следната редакция:
“(3) Оказването на специфични грижи на хора с нелечими
заболявалия с неблагоприятна прогноза може да се организира и
финансира от хуманитарни организации, официално признатите
вероизповедания, ...”
95. В чл. 100 се засяга един високо морален въпрос, който не би
следвало да се регулира от правото. Ако все пак разпоредбата остане, тя
трябва да се формулира в чл. 93 във връзката й с правото да се откаже
лечение.
96. По чл. 101:
а) Обща бележка: аутопсията трябва да се определи изрично като
“патологоанатомична”.
б) В ал. 1 трябва да се уреди хипотезата за уведомяване за
аутопсия, когато починалият няма родител, дете, съпруг, брат или сестра.
Това може да стане, като след думата “сестра” се постави запетая и се
добавят думите “а ако няма такива - от определено от пациента лице”.
Необходимо е също така да се отчете волята на починалия, ако
предварително я е изразил.
в) В ал. 2 е необходимо да се предвиди аутопсия не само по искане
на лекаря, който е констатирал смъртта, но и на близки на починалия.
Това е въпрос с възможни сериозни правни последици.
97. По чл. 102:
а) В ал. 2 терминът “остро” в правото не се използува. Предлагаме
спешната помощ да се определи чрез “рязкостта” или “внезапността” на
влошаването на здравното състояние, което има юридическо значение.
б) В ал. 3, т. 4 юридическият (а смятаме и медицински) термин за
“бременна със започнало раждане” е “родилка”. Затова именно той би
трябвало да се употреби в закона.
30

в) Необходимо е да се смята за спешно всяко състояние на
започнало раждане, а не само това, което би било свързано с усложнения,
застрашаващи живота.
98. По чл. 103, ал. 1 бяха застъпени две становища:
Според първото становище, наличието на чл. 139 и 140 от
Наказателния кодекс, както и на чл. 174 от Наказателно-процесуалния
кодекс, прави разпоредбата на чл. 103, ал. 1 от законопроекта излишна.
Не трябва да се разширява кръга на лицата, които са длъжни да оказват
помощ на пострадалия и да информират полицейските служби, извън
посочените текстове на НК и НПК.
Според второто становище, този текст може да остане, но да се
преработи чувствително, като се прецизират случаите, при които
възниква задължението за оказване на помощ, извън тези по НК и НПК.
99. По Раздел IV “Медицинска експертиза”:
Общи бележки:
а) По наше мнение разделът не е на систематичното си място. Той
урежда само експертизата на работоспособността. По действуващото
българско (а и по международното право, и по правото на другите
държави) тя е от значение за нуждите на общественото осигуряване и на
социалното подпомагане. Ето защо тя традиционно се е уреждала и се
урежда понастоящем в осигурителното законодателство - сега в Кодекса
за социално осигуряване и Наредбата за експертизата на
работоспособността. Не виждаме причини тази традиция да бъде
изоставена. Затова предлагаме раздел IV да отпадне. На същото
основание предлагаме да отпадне и разпоредбата на § 35 ПЗР, с който се
предвижда отмяна на съответната правна уредба в Кодекса за социално
осигуряване.
31

б) Ако все пак остане уредба на медицинската експертиза, тя трябва
да бъде по-обща и да се отнася изобщо до експертизата за здравното
състояние на хората.
в) Заглавието на разд. IV със сегашния предмет, предлагаме да бъде
изменено на “Медицинска експертиза на работоспособността”, за да
съответствува на съдържанието на раздела.
68. В чл. 104, ал. 2 не намираме за основателно медицинската
експертиза на работоспособността да се ръководи освен от министъра на
здравеопазването, още и от РЦЗ. Това е система, изградена на
централизиран принцип, без никакви териториални особености и трябва
да се ръководи (при това само в организационно отношение) от
министъра на здравеопазването. Затова предлагаме след думата
“здравеопазването” да бъде поставена точка и текстът до края да отпадне
“(2) Медицинската експертиза се организира и ръководи от
министъра на здравеопазването.”
69. В чл. 106, ал. 1 предлагаме да отпадне, защото съдържа
обяснение по организация на здравеопазването, което не е предмет на
законова уредба.
70. По чл. 107:
а) Обща бележка: в тази разпоредба съществува празнота.
Неизвестно по какви причини не е уреден съставът и компетентността на
ЛКК и НЕЛК, а само на ТЕЛК, ако изобщо тази уредба остане.
б) В ал. 1 думата “съгласувано” да се замени със “след вземане
съгласието”.
в) Освен това, не намираме за оправдано ТЕЛК да се откриват и
закриват от директора на РЦЗ, а да са в структурата на лечебни заведения.
Ако се откриват и закриват от директора на РЦЗ, те трябва да бъдат към
него и обратното. За да се постигне единство необходимо е или самият
32

закон да постанови, или министърът на здравеопазването да определи в
какъв род лечебни заведения се създават ТЕЛК (например
многопрофилни или специализирани болници за активно лечение), а
комисиите да се създават от самите лечебни заведения, в чиято структура
са включени.
Предлагаме чл. 107, ал. 1 да придобие примерно следната редакция:
“Чл. 107. (1) Териториални експертни лекарски комисии се
откриват и закриват в многопрофилните болници за активно лечение, в
специализираните болници за активно лечение и в диспансерите от
ръководителя на съответното лечебно заведение.”
103. По чл. 108:
а) Предлагаме в ал. 1 като ново изр. 2 да бъде добавена сегашната
ал. 3 на чл. 107:
“(1) В съставите на ... по съответния профил. В тях се включва и
лекар-представител на НОИ, определен от ръководителя на съответното
териториално поделение, съответно управителя на НОИ.”
б) По ал. 2: не можем да си представим какви дейности подлежат
на контрол от ТЕЛК и НЕЛК, та да не са съвместими с дейността като
член на ТЕЛК, съотв. на НЕЛК. Достатъчно е да се посочи, че член на по-
долустоящ орган на медицинската експертиза не може да участвува в
работата на по-горестоящ орган и обратното. Намираме също така, че
трябва да има някакво ограничение в срока, през който едно лице може да
участвува в състава на орган на медицинската експертиза.
104. В чл. 109, ал. 1 се нуждае от опростяване.
Предлагаме примерно следната редакция на ал. 1:
“ (1) Дейността на ТЕЛК се финансира от Министерството на
здравеопазването въз основа на договор с лечебното заведение, към което
е създадена.”
33

103. По чл. 110:
Обща бележка: предлагаме да се обмисли по-подходящо
наименование на поредното здравно учреждение (РРМЕ). Понятието
“регистър” е с утвърдено в правото значение като вид документация. В
случая то се използува за означаване на учреждение, което едва ли е
сполучливо. Не намираме също така никакви пречки “регистърът” да не е
самостоятелно учреждение, а да се води от самия РЦЗ (към който се и
създава “регистърът”) така, както регистърът на безработните се води от
териториалните поделения на Агенцията по заетостта и т.н.
104. Член 111 предлагаме да отпадне, защото повтаря чл. 104, ал. 4.
105. Мястото на чл. 114 е в Закона за здравното осигуряване,
защото се отнася до договорите между РЗОК и изпълнителите на
медицинска помощ.
106. От чл. 115, ал. 2 трябва по-ясно да личи, че обжалването пред
регионалния съвет по чл. 113 ще става единствено в хипотезата, когато са
нарушени изискванията и редът при издаване на експертни решения за
временна неработоспособност. Иначе, ще се допусне излишно дублиране
на органите, пред които се извършва административното обжалване на
актовете по ал. 1, т. 2 с възможност за противоречиви решения.
107. По чл. 116, ал. 1: правото на по-горестоящите органи на
медицинската експертиза по своя инициатива да връщат, отменят или
изменят решения на по-долустоящите органи е твърде широко. То
разколебава стабилността на техните актове, а с това и правата на
осигурените лица. При това срокът (3 месеца), в който могат да
упражняват това свое правомощие, е твърде дълъг. Сегашният ред за
образуване на спорове по експертизата на работоспособността само по
34

жалба на заинтересуваните е напълно достатъчно и единствено
законосъобразно.
Предлагаме ал. 1 да придобие следната редакция:
“(1) Органите на медицинската експертиза могат по своя
инициатива да връщат решения на по-долу стоящите органи за
отстраняване на грешки или непълноти в едномесечен срок от узнаването
им.”
110. По Раздел V “Медицинско осигуряване при бедствия,
аварии и катастрофи“:
Общи бележки:
а) Систематическото място на този раздел е в разд. IV.
б) В уредбата се наблюдават чужди тела и дублиране със Закона за
защита при природни бедствия, аварии и катастрофи.
в) В заглавието думата “осигуряване” да се замени с “обслужване”
или “помощ”:
111. Предлагаме чл. 117 да отпадне. Уредбата в него е предмет на
Закона за защита при природни бедствия, аварии и катастрофи.
112. По чл. 118:
а) Предлагаме ал. 1 и 2 да придобият примерно следната редакция:
“Чл. 118. (1) По предложение на министъра на здравеопазването
Министерският съвет приема планове за медицинско осигуряване при
бедствия, аварии и катастрофи.
(2) Въз основа на плановете по ал. 1 органите на националната
система за здравеопазване според своята компетентност: ...”
35

113. Предлагаме следната редакция на чл. 119, ал. 3:
“(3) Съветът по ал. 1 приема регионален план за действие и
програма за обучение на медицинските специалисти и екипи за работа в
условията на бедствия, аварии и катастрофи.”
Тази редакция, според нас, е по-кратка и по-точна.
114. По Глава четвърта: систематично мястото на тази глава е
преди главата за медицинското обслужване и след главата за общото
здравеопазване на всички граждани.
115. Член 120 смесва задължения на държавата и на недържавни
органи и физически лица.
Предлагаме чл. 120 да придобие примерно следната редакция:
“Чл. 120. (1) Държавата и общините създават условия за
осигуряване на здравословна жизнена среда и за нормално физическо и
психично развитие на децата и им предоставя особена здравна закрила.
(2) Държавата насърчава дейността на физическите и юридическите
лица в областта на закрилата на децата.”
116. В Чл. 121, ал. 1 детските ясли, кухни и пр. не се създават с
този закон, а се преднамират от него. Затова предлагаме примерно
следната редакция на ал. 1:
“(1) Подпомагането на семейството при отглеждането на деца до 3-
годишна възраст и за осигуряване на тяхното нормално физическо и
психично развитие се осъществява чрез детския ясли, детски кухни и
банки за майчина кърма.”
117. В чл. 123, ал. 1 трябва да се добави, че дейностите по този
текст се извършват безплатно, а разпоредбите в точките да не се членуват,
защото не отразяват нещо, за което вече е ставало дума.
36

Алинея 4 предлагаме да отпадне, защото се повтаря с чл. 10, ал. 1,
т. 1.
118. По чл. 125:
а) В ал. 1 думата “училищни” предлагаме да се замени с “учебни”
за съответствие с възприетата от Закона за народната просвета и Закона за
висшето образование терминология.
б) В т. 7 към обучението по сексуално поведение и предпазване от
полово предавани болести и СПИН трябва да се добави и “предпазването
от нежелана бременност”.
119. В чл. 127, ал. 2 не е необходимо да се посочва към кого са
открити специализираните институции за деца. Винаги може нещо да се
изпусне.
Предлагаме примерно следната редакция на ал. 2:
“(2) Стоматологичното лечение на децата от държавните и
общинските специализирани институции за деца се заплаща от НЗОК.”
От друга страна, не е ясно защо се определя само източникът на
заплащане на стоматологичната, а не и на медицинската помощ за децата
в специализираните институции.
120. Предлагаме в заглавието на разд. II “Репродуктивно здраве”
и навсякъде в законопроекта думите “репродуктивно здраве” да се
заменят със ’’Здраве за създаване на потомство” или “Здраве за създаване
на поколение”. По този начин ще отпадне и легалната дефиниция по § 1,
т. 17 ДР.
121. По чл. 129, ал. 1 думата “защита” да се замени със “закрила”,
която има по-общо значение и не е свързана само с нарушения, каквито
предполага защитата.
37

В т. 1 думата “промоция” да се замени с думите “опазване и
укрепване”.
122. По чл. 130:
а) в ал. 1 думата “възникване” да се замени с “установяване”,
защото бременността не възниква сама по себе си;
б) Непонятно е защо 42-дневният период след раждането когато се
предполага, че жената е неработоспособна поради самото раждане, е
заменен с 45 дни. Международният стандарт по чл. 3, б. “а” от Конвенция
№ 3 на МОТ от 1919 г. относно работата на жените преди и след раждане
е 6 седмици след раждането, т.е. 42 дни. Такава е била досегашната
практика и у нас.
в) Поставя се и въпросът, защо изобщо е необходимо ограничение
на периода след раждането, през който се полагат специални грижи за
оптимално здравно състояние на жената. Ами ако в резултат на раждането
оптималното здравословно състояние не е постигнато? Предлагаме на
вносителите да обмислят вариант в смисъл: “до 42 дни след раждането, а
ако такова състояние не е постигнато — и след изтичането на този срок до
постигането му”.
г) В ал. 2, т. 1 думите “промоция, насочена към” да се заменят с
“дейности за”, а в т. 5 думата “пренатална” - с “предродилна” или
“предродова”.
123. По чл. 131:
а) В Ал. 1 е недопустимо уреждането на такива важни въпроси като
условията за извършване на аборт в подзаконов нормативен акт. Те
трябва да бъдат установени в закона, ако изобщо трябва да има
ограничения за абортите. При нашата социална действителност трябва да
има свобода на избора дали да се роди дете или не.
38

б) В ал. 3 условията, при които може да се отнема способността за
репродукция, са законова материя и трябва да се определят в закона.
Вместо думите “се извършва” да се каже “може да се извърши”.
в) В ал. 3 трайното отнемане на способността да се създава
поколение трябва да зависи изцяло от волята на човека. Затова
разпоредбата трябва да бъде по-условна, а не императивна.
108. По Раздел Ш “Асистирана репродукция”: предлагаме този
раздел да се обедини с предходния, защото се отнася все до подпомагане
на раждаемостта.
Въпросите, които се уреждат в този раздел, засягат дълбоко
интимната сфера на човека. Затова те трябва да получат по възможност
най-пълната законодателна уредба, а да не се препраща към подзаконови
актове.
Предлагаме да се промени заглавието на разд. III и навсякъде в
текста думите “подпомагано възпроизводство” да се заменят с
“подпомагане на здравето за създаване на поколение”, “здравно
подпомагане за създаване на поколение” или “подпомагане при зачеване”.
109. По Чл. 133:
а) Предлагаме ал. 1 да придобие примерно следната редакция:
“(1) Подпомагането при зачеване, както и осигуряването,
използването и съхраняването на яйцеклетки и сперматозоиди, се
извършват от лечебни заведения за болнична помощ, получили
разрешение по чл. 48, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, в което
изрично са посочени тези дейности, и които имат положителна
акредитационна оценка.”
Предлагаме ал. 2 да придобие примерно следната редакция:
“(2) Подпомагането при зачеване, както и осигуряването,
използването и съхраняването на яйцеклетки и сперматозоиди може да се
39

извършва и от лечебни заведения за извънболнична помощ, посочили тези
дейности при регистрацията по чл. 40 от Закона ...”
126. По чл. 134:
Предлагаме ал. 1 и 2 да се обединят и да придобият следната
редакция:
“Чл. 134. (1) Подпомагането при зачеване се извършва след
получаване на писмено съгласие от лицата, желаещи да създадат
потомство и след провеждане на медицински изследвания, които
показват, че създаденото потомство ще бъде здраво и жизнеспособно.”
127. По чл. 136:
Предлагаме ал. 1 и 2 да придобият следната редакция:
“(1) Лечебните заведения, които осъществяват подпомагане при
зачеване, водят регистър с данни за: ...
(2) Разпространяването на данни, които могат да послужат за
идентификация на донора или реципиента на яйцеклетки или
сперматозоиди, когато донорът е различен от мъжа и жената, желаещи да
създадат потомство, се забранява.”
128. По чл. 139:
а) В ал. 2 трябва да обяви ясно, че се забранява клонирането с
примерно следната редакция:
“(2) Забранява се клонирането.”
б) Предлагаме ал. 3 да се измени примерно така:
“(3) Намеса за изменение на човешкия геном може да бъде
предприета само с профилактична или лечебна цел, но не и за въвеждане
на промяна в генома на потомството.”
129. По чл. 141:
Точка 2 предлагаме да придобие следната редакция:
40

“2. диспансеризация на хората с повишен риск от генетични
заболявалия;”
А в т. 4 думите “идентифициране на родител” да се заменят с
“установяване на произход”.
130. В чл. 142, т. 2 думата “идентифициране” да се замени с
“установяване”.
131. Предлагаме чл. 144 да се прередактира в смисъл:
“Чл. 144. За установяване на вида и честотата на генетичните
отклонения и определяне на генетичния фонд се провеждат целеви
проучвания въз основа на национални здравни програми.”
132. В чл. 145, ал. 2 когато лицата с психични затруднения не са
поставени под запрещение (за да имат настойник или попечител),
разрешението на комисията от лечебното заведение не е достатъчна
гаранция. Необходимо е да се предвиди, че генетични изследвания на
такива лица се правят само с лечебна цел. Изобщо трябва да се установи
обща забрана за провеждане на генетични изследвания за други, освен
здравни цели.
133. По чл. 146:
а) Предлагаме в ал. 1, т. 1 и 2 да се обединят като придобият
следната редакция:
“1. генетични лаборатории съм лечебни заведения за болнична или
извънболнична помощ;”
б) В ал. 4 трябва да се определи какви данни се включват в
Националния генетичен регистър.
Освен това, предлагаме ал. 4 да се включи като предл. 2 в ал. 3 с
примерно следното съдържание:
41

“(3) Лабораторията по ал. 2 осъществява методично ръководство и
контрол върху дейността на генетичните лаборатории и създава и
поддържа Национален генетичен регистър.”
в) В ал. 5 подзаконов нормативен акт може да урежда само реда, но
не и условията за водене и за достъп до регистъра (който и да е той).
Условията за водене, както и съдържанието на вписванията в регистъра,
трябва да бъдат уредени в закона.
134. В чл. 147, ал. 3 само устройството, но не и дейността на
генетичните лаборатории, могат да се уреждат с подзаконов нормативен
акт.
По Глава пета “Психично здраве”:
135. Общи бележки: предлагаме тази глава да бъде поставена
непосредствено след главата за медицинското обслужване, защото се
отнася до една особена част от това обслужване.
136. В тази глава има особено много подзаконови актове, дори и в
съпоставка с огромния им брой за целия закон, а особено тук
положението с подзаконовата уредба е твърде опасно. Трябва да бъдат
положени усилия основните въпроси на закрилата на психичното здраве
да бъдат уредени в закона, а в подзаконовата уредба да се уредят само
строго специфичните медицински въпроси.
137. Проблемите на психично болните са твърде специфични,
комплексни и особено деликатни. Те засягат както самите тях, така и
останалите членове на обществото. Затова е много важно да се намери
оптималният баланс между защитата на правата на болните и на другите
членове на обществото.
42

138. Предлагаме да се уеднакви терминологията: “психично” здраве
(както е заглавието на главата) или “психическо” здраве (както се
употребява по-напред в текста на законопроекта).
139. По чл. 149:
а) В ал. 1 намираме, че твърде “голяма равнопоставеност” се
предлага на държавата и общините. Според нас, основна грижа за
психичното здраве трябва да има държавата.
б) Предлагаме т. 1 да придобие примерно следната редакция:
“1. предоставяне на достъпна и качествена медицинска помощ,
грижи и подкрепа, необходими за живота на хората с психични
разстройства в семейството и обществото;”
в) Предлагаме т. 2 да придобие примерно следната редакция:
“2. закрила на психичното здраве на по-уязвимите групи от
населението - деца, учащи се, стари хора, хора, които пребивават в
заведения за социални услуги, военнослужещи, задържани или лишени от
свобода и др.;”
140. По чл. 150:
а) в ал. 1, т. 3 изразът “обучителни затруднения” да се замени със
“затруднения в обучението”.
б) В ал. 2 по дефиниция условията за лечение на лицата с психични
разстройства не са и не могат да бъдат еднакви с условията за лечение на
други заболявалия.
Предлагаме ал. 2 да придобие следната редакция:
“(2) На всеки пациент с психично разстройство се дължат лечение и
грижи, както на пациентите с други заболявания.”
141. В чл. 151, ал. 2 според нас, конфликтите в семейството,
професията и пр. много често са признак за психично разстройство.
43

Поради това, оценката на здравното състояние не може да не се основава
на тях, но не и само на тях.
Предлагаме следвана примерна редакция на ал. 2:
“(2) Оценката за наличие на психично разстройство не може да
бъде обусловена единствено от семейни, професионални или ...”
142. По чл. 152:
а) В т. 2 предлагаме думата “институционалната” трябва да
отпадне, а думата “зависимост” да се членува.
б) Точка 3 предлагаме да придобие следната редакция:
“3. изграждане и поддържане на специализирани заведения за
извънболнична психиатрична помощ и предимство на грижите в ...”
в) Предлагаме т. 6 да се прередактира примерно така:
“6. стимулиране на самопомощта и взаимното подпомагане;”
г) Предлагаме т. 8 да се прередактира примерно така:
“8. насърчаване участието на хуманитарни организации в процеса
на социална адаптация.”
143. По чл. 153:
а) Във връзка с промяната на наименованията на заведенията, в
които се извършва лечение на психично болни, е необходимо да се
предвиди изменение на Наказателния кодекс.
б) Предлагаме ал. 2 да придобие следната редакция:
“(2) Редът за провеждане на диагностични изследвания,
медикаментозни и инструментални методи на лечение и психотерапия на
лица с психични разстройства се определят с наредба на министъра на
здравеопазването.”
При това в никакъв случай не могат да бъдат определяни условията
за това с подзаконов нормативен акт.
в) Въвеждането в ал. 3 на един нов специфичен термин
(“психохирургия”), само за да му бъде дадена легална дефиниция в § 1, т.
44

6 ДР, не е препоръчително. Предлагаме § 1, т. 6 ДР да се пренесе в
основния текст и да се заличи от Допълнителната разпоредба.
В такъв случай ал. 3 би гласяла:
“(3) Забранено е използване на хирургични методи за промяна в
морфологията на централната нервна система с цел постигане на
определени психични изменения.”
110. По чл. 154:
а) В ал. 1 вместо да се увеличава броят на легалните дефиниции,
според нас, по-добре би било мерките за временно физическо
ограничаване по § 1, т. 9 ДР да бъдат посочени изрично в основния текст.
Предлагаме ал. 1 да придобие примерно следната редакция:
“(1) Спрямо пациент с установено психично разстройство, изпаднал
в състояние, което представлява пряка и непосредствена опасност за
неговото здраве или живот или за здравето или живота на други хора,
могат да бъдат приложени следните мерки за временно физическо
ограничаване:
1. механични средства за обездвижване;
2. принудителна изолация в специално затворено помещение;
3. употреба на лекарствени продукти за намаляване на физическата
активност.”
Ако се възприеме предложението § 1, т. 9 ДР предлагаме отпадне,
защото повтаря и част от съдържанието на чл. 154, ал. 1.
б) Алинея 2 предлагаме да отпадне, защото е указание за
психиатрите, а не правно правило за поведение.
в) Алинея 3 би трябвало да се ограничи само до забрана на
експлоатацията. Забраната на принудителен труд в случая е нелогична и
неподходяща, защото трудът е част от терапията и в този смисъл не може
да зависи от волята на лицето.
в) В ал. 4 думата “предварително” би трябвало да отпадне, защото е
ясно, че обучението не може да се осъществява в момента на прилагане на
45

мярката за временно физическо ограничаване. Тя трябва да бъде заменена
с думата “специално”, защото това е важното за обучението на персонала
в случая.
г) Предлагаме ал. 6 да придобие следната редакция:
“(6) Лицето, към което е приложена мярка за временно физическо
ограничаване, се намира под постоянно наблюдение от лекар или
медицинска сестра.”
145. В чл. 156, ал. 2 като имаме предвид, че в здравния кабинет
може да работи само медицинска сестра, не намираме за достатъчна
медицинската помощ, която ще бъде оказвана на психично болните.
146. По чл. 157:
а) Тази разпоредба е свързана с ограничаване на свободата на
личността и по естеството си е вид задължително настаняване, но не по
определената за целта процедура. Предвиждането на множество
заведения, които могат да оказват спешна психиатрична помощ, създава
опасност от заобикаляне на съда за злоупотреба и неоправдано
ограничаване на свободата на лицата с или без реални психични
разстройства.
б) Необходимо е да се уточни дали спешната медицинска помощ е
медицинска помощ при спешни състояния. Това е важно както с оглед на
закриляното благо - това, според нас, е спешното състояние.
в) Предлагаме ал. 1 да бъде прередактирана в следния смисъл:
“(1) Спешна психиатрична помощ се оказва на лице с очевидни
признаци на психично разстройство, когато поведението или състоянието
му представлява пряка и непосредствена опасност за неговото здраве или
живот или за здравето или живота на други хора.”
147. По чл. 158:
а) Предлагаме ал. 1 да придобие следната редакция
46

“(1) Когато състоянието на лице по чл. 150, ал. 1, т. 1 или 2 налага
продължаване на лечението след овладяване на спешното състояние,
ръководителят на лечебното заведение го настанява за лечение за срок не
повече от 24 часа и уведомява незабавно неговия съпруг, деца, родители,
братя или сестри, а ако няма такива - посочено от пациента лице.”
б) В ал. 2, за да има повече гаранции за личната неприкосновеност
на задържания за лечение, трябва да се предвиди не само разрешение, но
и наблюдение от съдия. Затова предлагаме ал. 2 да придобие следната
редакция:
“(2) По изключение срокът по ал. 1 може да бъде продължен с не
повече от 24 часа с разрешение и под наблюдението на районния съдия.”
в) Алинея 3 не съдържа никакви гаранции за правата на пациента,
ако не е направено искане или не е дадено разрешение за продължаване
на задържането за лечение. Това създава опасност за злоупотреба. Затова
предлагаме разпоредбата да се допълни в смисъл:
“(3) При необходимост от задължително лечение ръководителят на
лечебното заведение внася незабавно в съда мотивирано искане за това,
към което се прилага заключение на психиатър за психичното състояние
на пациента. Ако такова искане не е направено или не е уважено от съда,
пациентът се освобождава незабавно от мястото, където е настанен.”
148. По Раздел П “Задължително настаняване и лечение”:
В уредбата в този раздел не е намерен в достатъчна степен
необходимият баланс при закрилата на правата на психично болните при
настаняване за задължително лечение и правата на обществото, за което
тези болни представляват не само грижа, но и опасност.
149. Също така необяснимо е защо не се предвиждат мерки за
настаняване за принудително лечение на заразно болни, наркомани и
алкохолици, а само на психично болни.
47

150. Уредбата не е съгласувана с други уредби по българското
право, свързани с принудително настаняване. Докато Наказателно-
процесуалният кодекс предвижда такава принудителна медицинска мярка
само при извършено престъпление или мярка за процесуална принуда, в
Законопроекта за здравеопазването то се предвижда и като превантивна
мярка. Двете уредби трябва да бъдат съгласувани.
151. Уредба в законопроекта е вътрешно противоречива и неясна. В
процедурата по настаняване на задължително лечение има две съдебни
заседания. Първото е по назначаване на психиатрична експертиза. В него
задължително участвува психиатър, защитник, прокурор и лицето, чието
настаняване се иска. Това лице задължително се изслушва. Ако съдът
вземе решение за назначаване на такава експертиза, съществува друга
процедура за удължаване на срока за изготвяне на експертизата, който
въпрос се решава пак в открито заседание. Нещо повече. Решението за
назначаване на експертиза може да се обжалва, което пък не спира
провеждането на експертизата. Този въпрос също се решава в открито
заседание на въззивен съд. За съдебното заседание, което се провежда,
след като е изготвена експертизата, има само едно процедурно правило -
лицето, чието настаняване се иска, се изслушва относно заключението по
психиатричната експертиза. Съгласно чл. 169 обаче, ако няма специални
правила в този раздел, се прилагат правилата на Наказателно-
процесуалния кодекс. Това означава задължително участие на прокурор,
защитник, лицето, чието настаняване се иска, психиатър; открито
заседание и т. н. Постановеното решение подлежи на въззивно обжалване
- от заинтересувани лица, без да е известно кои са те. Вярно е, че по тези
безкрайни процедури са предвидени множество срокове, но никой от тях
не е и не може да бъде преклузивен. Всички срокове са инструктивни.
Затова е съмнително, че с тях ще се ускорят предвидените процедури.
48

152. В чл. 159, ал. 1 е необходимо да се допълни, че тази
принудителна административна мярка се прилага не само когато има
опасност за увреждане на своето здраве или за увреждане на други лица,
но и когато са извършили престъпление.
153. По чл. 160:
а) В ал. 1 трябва да се укаже в какъв състав районният съд
разглежда делото. Не е необходимо да се посочва с какъв акт се произнася
съдът, защото това е определено в Наказателно-процесуалния кодекс.
б) В ал. 2 настаняването трябва да се допуска само в публични
лечебни заведения.
154. По чл. 161: няма друго лице, което да иска принудително
настаняване в първата хипотеза, поради което тя не трябва да бъде
формулирана само като възможност за прокурора.
155. По чл. 162:
а) В ал. 2 е необходимо да се определи какъв е съставът на съда,
който постановява настаняването: едноличен или колегиален. Ако е
колегиален - от съдии ли се състои, или от съдия и съдебни заседатели?
б) В ал. 5 е необходимо да се уреди в закона как ще се изпълни изр.
2 и какво трябва да направи съдът.
156. В чл. 164, ал. 3 не е ясно кога ще се изготвя заключението.
157. По чл. 165: трябва да се укаже от кого подлежи на обжалване
определението на районния съд.
По въпроса за самостоятелно обжалване на определението в частта,
с която е назначена експертиза, бяха застъпени две становища: а) според
първото няма основания тази част на определението да подлежи на
самостоятелно обжалване, тъй като правната защита ще се постигне чрез
49

обжалване на цялото определение пред по-горестоящия съд; б) според
второто становище чл. 165, ал. 1 трябва да остане както е сега.
158. По чл. 166, ал. 1: съдът трябва да се произнася с решение, а не
с определение, тъй като става въпрос за произнасяне по съществото на
делото.
В ал. 3 предлагаме думата “седалището” да се замени с
“местонахождението”.
159. По чл. 167: трябва да се укаже пред кой съд се извършва
обжалването. Освен това, обжалването пред този съд трябва да бъде
касационно, тъй като предходното е било въззивно.
160. В чл. 167, ал. 1 по отношение на възможността за обжалване
на определението от заинтересуваните лица тази разпоредба не е
съгласувана с Наказателно-процесуалния кодекс, към чието субсидиарно
прилагане препраща чл. 169 , ал. 1.
161. В чл. 168 е необходимо да се посочи процедурата за
прекратяване на настаняването.
162. По Глава шеста:
а) Според нас тази глава би трябвало да бъде поставена след
главата относно медицинското обслужване, тъй като урежда
допълнителни към това обслужване методи за лечение.
б) Трябва да се предвидят сериозни гаранции за здравето на
хората, които използват допълващи методи за лечение. В законопроекта
такива липсват.
в) Необходимо е допълващите методи да се прилагат само за
евентуално лечение на установено заболяване, а не и за диагностика.
50

г) Предлагаме да се измени заглавието като думата “алтернативни”
тук и навсякъде в текста се замени с думата “допълващи”. Урежданите
методи не изключват, а предпоставят и допълват “традиционната
класическа медицина”, което е и си остава основното “средство” за
диагностика и лечение.
Предлагаме да се обсъди следното заглавие на Глава шеста
“Допълващи методи за въздействие върху здравето” или “Допълващи
методи за лечение”.
163. По чл. 170:
а) Разпоредбата урежда две различни явления: видовете допълващи
методи и контролът върху тях. Необходимо е те да бъдат обособени, като
най-напред се посочат видовете методи, а след това се уреди контролът
върху тях.
Предлагаме ал. 1 да се раздели на две алинеи със следната
редакция:
“ (1) Нетрадиционни методи за въздействие върху здравето са:
1. използване на нелекарствени продукти от органичен или
минерален произход;
2. биоенерготералия;
3. нетрадиционни физикални методи.
(1а) Контролът върху прилагането на методите по ал. 1 се
осъществява от министъра на правосъдието.”
б) В ал. 3 не трябва да се допуска министърът да установява
изисквания към дейността на лицата, които прилагат (а не “упражняват”)
допълващи методи за лечение. Това трябва да бъде направено в закона.
164. По чл. 171:
а) В ал. 1, т. 2, според нас е твърде опасно да се допуска прилагане
на допълващи методи за лечение от лица, които са завършили
51

специалността “Здравни грижи”. Те нямат правоспособност сами да
извършват каквото и да е лечение.
б) Предлагаме т. 3 да отпадне. Недопустимо е лице без медицинско
образование да осъществява легално медицинска дейност.
в) В ал. 3 е твърде либерален режимът към чужденците, на които се
позволява да прилагат допълващи методи за лечение. Необяснимо е защо
за тях не се изисква поне изпит по български език, какъвто се изисква за
лекарите и стоматолозите по чл. 190.
165. По чл. 173: по въпроса за алтернативните методи за
въздействие върху здравето законопроектът има вътрешно противоречиво
отношение - от една страна, тези алтернативни методи се допускат,
правно се регулират, а от друга страна им се отрича каквото и да е право
на реклама. Общата забрана на всички форми на реклама е прекомерна и
нереалистична. В закона трябва прецизно да се укаже какви точно форми
на реклама се забраняват.
166. По чл. 174-176: тези разпоредби въвеждат по същество нов
лицензионен режим и предлагаме да отпаднат. Ако се приеме
предложението само медицински специалисти да прилагат допълващи
методи за лечение, това е част от общата им лечебна дейност и
допълнителни разрешени, не са нужни. Ако все пак уредбата остане:
а) В чл. 174, ал. 4 думата “непълнотата” да се замени с
“нередовността”.
б) В чл. 176, ал. 1, т. 3 предлагаме думите “неверни данни в
документите” да се заменят с юридическия израз “неистински или
подправени документи или документи с невярно съдържание”.
167. По Глава седма:
Тази глава е твърде хетерогенна. Тя урежда въпроси, които са
уредени на съответното им систематично място (Закона за висшето
52

образование), или не се поддават на правна уредба. Поради това трябва да
бъде съкратена до необходимата и възможна правна уредба.
168. В заглавието на главата предлагаме да отпаднат думите
“медицинско образование” и “медицински научни изследвания върху
хора”, защото са предмет на уредба в Закона за висшето образование, а от
друга страна, медицинското образование е свързан и се включва в
медицинската професия. Медицинските научни изследвания върху хора
са част от медицинската наука.
169. Предлагаме раздел I: “Медицинско образование” да се
обедини със следващите два, под заглавие “Медицинска професия”.
От раздела трябва да отпаднат всички въпроси, които са предмет на
Закона за висшето образование.
170. В чл. 179, ал. 3 думите “национални центрове за обществено
здраве” предлагаме да отпаднат, защото не може да се нарушава
системата от образователни учреждения, уредена в Закона за висшето
образование. Поради същата причина би трябвало да отпадне и § 7 ПЗР
относно предлаганата промяна в Закона за висшето образование.
171. По чл. 180: клетвата е многословна и главното в нея се губи.
Заслужава да се обсъди въпросът за това в кой момент да се полага
клетвата: при университетското дипломиране или при полагането на
държавен изпит за правоспособност.
Предлагаме да се обсъди възможността за възпроизвеждане на
автентичния текст на Хипократовата клетва или поне непреходното от
нея.
53

172. По чл. 181: предлагаме тази разпоредба да отпадне, защото се
съдържа в Закона за висшето образование, където е систематичното й
място.
173. По чл. 182: предлагаме ал. 1 и 2 да отпаднат, защото се
съдържат в Закона за висшето образование, а ал. 3 да придобие следната
редакция:
“(3) Министърът на здравеопазването определя ежегодно броя на
финансираните от държавата места за следдипломно обучение.”
174. В чл. 184, ал. 3 преди да посочи как се придобива
специалност, именно този закон трябва да определи кои са медицинските
специалности, а не Законът за лечебните заведения (чл. 23, ал. 3).
175. По чл. 185: предвидената в текста наредба, според нас, би
трябвало да бъде съвместен акт на тримата министри, а не да се издава
само от министъра на здравеопазването след вземане мнението на другите
двама министри.
Или правомощието за издаване на акта по тази разпоредба трябва
да бъде на Министерския съвет, а не на трима министри.
176. По чл. 186: Според нас, съсловни организации, Съюз на
медицинските дружества и други сдружения на работещите в
здравеопазването не би трябвало да се приравняват на висшите училища и
академиите в организацията на медицинското обучение. Нищо не пречи
тези организации да провеждат квалификационни мероприятия за своите
членове, но те в никакъв случай не би следвало да се включват в
образователната система.
177. По чл. 187: тази разпоредба противоречи на чл. 3 ЗСОЛС,
според който правоспособността не е достатъчна за упражняване на
54

медицинската професия от висшите медицински кадри, а е необходимо и
членуване в съсловна организация на лекарите, съотв. стоматолозите.
Необходимо е двете разпоредби да се съгласуват.
178. По чл. 188, ал. 2: не бихме могли да споделим изискването на
медицинско свидетелство за допускане до държавен изпит. Това е изпит, а
не постъпване на работа.
179. В чл. 189, ал. 2, т. 4 предлагаме да отпадне. Никакви други
обстоятелства не могат да бъдат вписвани в регистър, освен предвидените
в закона, с който е създаден регистърът.
180. По чл. 190: Правната уредба на условията, при които
чужденците ще упражняват медицинска професия в Република България,
се нуждае от законова основа досежно условията. Само редът може да
бъде уреден с наредба на министъра на образованието и науката и на
министъра на здравеопазването.
Може да се обмисли въпросът дали тази разпоредба не би трябвало
да отпадне, защото е общ въпрос на признаване на професионална
квалификация на чужденци, който следва да бъде уреден в Закона за
висшето образование. Освен това трябва да се посочи, че тя твърде много
принизява упражняването на медицинска професия в България от чужди
граждани, за които е достатъчен само един изпит по български език. Това
поставя в неравноправно положение българските граждани и чужденците
в полза на последните.
181. По чл. 191: в закона трябва да се регулира каква дейност могат
да упражняват лицата без придобита правоспособност. Това е законова
материя и не може да се урежда само с наредба. Още повече при
широките правомощия на министъра на здравеопазването за определяне
на професионалната компетентност на лицата, които не са положили
55

държавен изпит. Недопустимо е да се допускат до дейности, свързани с
живота и здравето на хората лица, които не са довършили докрай своето
образование. Още повече, че такава форма на придобиване на
професионална квалификация Законът за висшето образование не
познава.
182. По чл. 192: това е законова материя и е нужна законова основа
на наредбите на министъра, а не само овластяване на министъра да издава
наредби по тази материя.
183. По чл. 193:
а) Предлагаме ал. 1 да придобие следната редакция:
“ (1) Лечебните заведения застраховат своята и на работещите в тях
медицински специалисти гражданска отговорност за вредите, причинени
на пациентите при предоставянето на медицинската помощ.”
б) В ал. 2 срокът и редът за извършване на задължителното
застраховане за ’’Гражданска отговорност” са определени в Закона за
застраховането, поради което не могат да бъдат определяни от
Министерския съвет.
184. В чл. 194, ал. 2 е несъвместима с търговския статус на
лечебните заведения и на много медицински специалисти.
185. По чл. 195, ал. 2: правната уредба се нуждае от допълване
относно изпита, който ще полагат лицата по ал. 1.
186. По чл. 196: текстът създава впечатлението, че заличаването на
медицинския специалист е завинаги. Трябва да се предвиди заличаване за
определен срок или заличаване до отпадане на условията. Тоест, до
отпадане на причините, които водят до застрашаване на здравето и
живота на пациентите.
56

187. По чл. 197, ал. 2: заповедта по ал. 1 трябва да се издава по
реда на ЗАП и да подлежи на обжалване по реда на ЗВАС (в ЗВАС няма
разпоредби досежно издаването на индивидуалните административни
актове, такива се съдържат само в ЗАП).
Отнемането на правото да се упражнява медицинската професия в
никакъв случай не трябва да се предоставя на министъра на
здравеопазването. Това трябва да става от колегиален орган. Най-
подходящ за това е Висшият медицински съвет.
Раздел III “Признаване на дипломи, удостоверения и други
доказателства за официална квалификация”:
188. Този раздел, според нас, е чуждо тяло в законопроекта.
Неговото място е в общ нормативен акт за признаване на документи за
професионална квалификация изобщо, какъвто е Законът за висшето
образование. Ако нещо има място в Законопроекта за здравето, то може
да бъде свързано само със специфични за медицинските специалисти
въпроси, каквито се съдържат в чл. 199-200.
189. Раздел III, според нас, не трябва да бъде обособяван в
самостоятелен раздел със самостоятелно заглавие, а материята да бъде
включена в края на сегашния разд. I относно медицинското образование.
190. Ако все пак остане, предлагаме в заглавието на раздела думата
“официална” да се замени с “професионална”, защото няма официална и
неофициална квалификация.
191. По чл. 198:
а) В ал. 1 текстът след думите “международен договор” до края
предлагаме да бъде заличен, защото договорът може да не е специално за
признаване на дипломи и пр.
57

б) В ал. 2 неоправдано се разширява възможността за упражняване
на медицинска професия от чужденци, които само са придобили
професионална квалификация в държава-член на Европейския съюз.
Такава практика не съществува в нито една държава-член на Съюза.
Регламент 1612 на ЕС и релевантните директиви признават това право
само на граждани на държавите-членове на ЕС, не и на граждани на трети
страни.
в) В ал. 3 е недопустимо Министерският съвет да определя в
различни наредби условията за признаване на дипломи и пр. Това трябва
да бъде направено в закон.
192. В чл. 199, ал. 3 законът трябва да уреди условията за
признаване на специалност, а не да се възлага на подзаконов нормативен
акт.
193. Член 200 предлагаме да отпадне, защото е недопустимо да се
признава медицинска правоспособност за конкретен случай.
Раздел IV “Медицински научни изследвания върху хора.
Медицинска наука”:
194. Тъй като медицинските научни изследвания върху хора са част
от медицинската наука, т.е. те са част от общото, разделът трябва да
започне с общите въпроси на медицинската наука.
195. В заглавието на раздела, според нас, не е необходимо да се
обособява провеждането на медицински изследвания върху хора, защото
те са част от медицинската наука.
196. По чл. 201:
а) В ал. 4 е необходимо да се добави изискване за максимална
безопасност на опита не само за здравето, а и за живота на пациента. За
58

да се осигури съответствие с чл. 29, ал. 2 Конст., трябва да се предвиди
изрично, че опитът се провежда, само с доброволното писмено съгласие
на пациента.
б) Освен запазване на тайната на личните данни на пациента, при
медицинското изследване трябва да се гарантира и зачитането на неговите
лични права и достойнство.
197. По чл. 202:
а) В ал. 1, т. 5 съюзът “и” да се замени със съюза “или”.
б) В ал. 2 изразът “с химически субстанции и физични източници
на лъчение” би трябвало да отпадне, защото по този начин с други
средства се допуска изменение на човешкия геном.
198. По чл. 204:
а) Предлагаме ал. 1, т. 2 да отпадне, тъй като въвежда нова степен
на психично разстройство, което обаче не води до поставяне под
запрещение: неспособност за даване на доброволно информирано
съгласие. Предвидено е тази неспособност да е установена от съда.
Никъде в процесуалните закони обаче не е уредено подобно съдебно
производство. Не е установено и в този законопроект. Това поставя много
сериозни съмнения за прилагането на подобна разпоредба.
б) Предлагаме ал. 3 да отпадне, защото се съдържа в чл. 207, ал. 1.
199. По чл. 205, ал. 1:
а) В тази разпоредба е предвидено застраховане, но не е посочено
за чия сметка е то. Смятаме, че това трябва да бъде за сметка на лицето,
което провежда опита или на лечебното заведение, в което се провежда
той.
б) Предвидената в тази разпоредба застраховка “Живот” е
неприложима в случая. Поначало тя е застраховка със спестовен характер,
който не може да се осигури за сравнително краткия период на
59

провеждането на опита. Поради това тя трябва да бъде заличена. Това
наше становище се обуславя и от обстоятелството, че целите на
застраховането в конкретната хипотеза се постигат със застраховката
“Злополука” - злополуката е внезапно увреждане на здравето, което води
до неработоспособност или смърт. Затова тя е подходящата за случая.
200. По чл. 206:
а) В ал. 1 ръководителят на медицинското изследване не може да
бъде a priori отговорен за планирането и провеждането му, защото то не
предполага виновно неправомерно поведение. В тази разпоредба изразът
“отговорен за” не е използван в юридическия му смисъл, което, според
нас, е недопустимо за закон.
Предлагаме ал. 1 да придобие следната редакция:
“(1) Планирането и провеждането на медицинското изследване се
ръководи от лекар или стоматолог с призната медицинска специалност.”
б) В ал. 3 не е ясно между кои страни се сключва договорът за
медицинско изследване, който се съгласува с министъра на
здравеопазването и в какво се изразява съгласуването.
112. Предлагаме чл. 208 да придобие следната редакция:
“Чл. 208. В срок до 30 дни от завършване на опита ръководителят
му информира местната комисия по етика.”
201. Наредбата по чл. 210, според нас, би трябвало да се издава
съвместно от двамата министри, а не от министъра на здравеопазването
след вземане мнението на министъра на образованието и науката.
Недопустимо е такива важни въпроси като условията за
провеждане на медицински научни изследвания върху хора да се уреждат
с наредба, ако изобщо се поддават на правна уредба. Още по-малко
намираме за възможно да се установи унифициран ред за подобни
изследвания.
60

202. Член 212 предлагаме да отпадне, защото финансирането на
научни проекти от държавата е задача на фонд “Научни изследвания” към
Министерството на образованието и науката. В този смисъл
законопроектът трябва да се съобрази с приетия Закон за насърчаване на
научните изследвания.
По Глава осма “Административнонатазателни разпоредби”:
203. Специалните състави на административни правонарушения са
твърде много на брой. При това не са подредени систематизирано - било
по реда на уреждането на съответните задължения по-напред в
законопроекта, било по тежест на нарушението, било по характер. Това
създава трудности във възприемането на уредбата и ще създаде още
повече трудности в нейното прилагане.
204. Твърде различни са актосъставигелите и
административнонаказващите органи. При това понякога за едно и също
нарушение е възможен различен ред за наказване. Това ще постави
контролираните обекти в много деликатно положение.
205. По чл. 213:
а) В ал. 1 предлагаме в състава на нарушението неявяване на
профилактичен преглед да се включи изискването лицето да бъде
надлежно лично уведомено, защото по сегашната система на обявления в
лечебните заведения почти всички подлежащи на такива прегледи ще се
окажат нарушители, ако не са търсили медицинска помощ, за да посетят
лечебното заведение.
Предлагаме ал. 1 да придобие следната редакция:
“(1) Който след лично уведомяване не се яви ...”
б) Предлагаме ал. 3 да придобие следната редакция:
61

“(3) Родител, настойник или попечител, който не осигури явяване
на детето на задължителна имунизация, се наказва с глоба от 50 до 100 лв.
При повторно нарушение глобата е от 100 до 200 лв.”
206. Членове 214 и 233 съвпадат почти изцяло. Предлагаме двата
текста да се обединят в един текст, който да бъде поставен в края на
съставите на административни нарушения, като субсидиарен текст с
примерно следното съдържание:
“Който не изпълни друго задължение, произтичащо от този закон
или от нормативен акт по прилагането му, ако не подлежи на по-тежко
наказание, се наказва с ...., а при повторно нарушение с ...”
Във втората алинея на този текст може да се предвиди наказание за
длъжностно лице или едноличен търговец, когато нарушението е
извършено при осъществяване на тяхната дейност.
Някои от предвидените в Глава осма административни наказания са
прекомерно високи. Трябва сериозно да се помисли как те съразмерно и
справедливо да се намалят (съразмерно на обществената опасност и
тежестта на нарушението).
207. В чл. 216, ал. 1 предлагаме думите “или вземането на проби от
органите на държавния здравен контрол” да отпаднат, защото се включват
в първото предложение на разпоредбата - отказване или препятствате на
държавен здравен контрол.
208. По чл. 219:
а) Думите “посочени в” да се заменят с “по”.
б) Вижда ни се трудно осъществяването на принудителната
административна мярка по второто изречение. Не е известно откъде
ръководителят на лечебното заведение за болнична помощ ще знае, че
някой е болен от заразна болест, за да изиска принудителната му
изолация.
62

в) Принудителната административна мярка по изр. 2 не е на
систематичното си място. Това не е административнонаказателна
отговорност.
209. В чл. 226 думите “допуска системно нарушения при
упражняване на професията си поради небрежност или незнание”,
“допуска грешки в работата си или извършва неморални деяния, като
използва служебното си положение” предлагаме да се заменят с думите
“който системно нарушава професионалните си задължения”, защото
редакцията става по-точна юридически. Незнанието не може да бъде
административно нарушение. А извършването на неморални деяния, дори
и с използване на служебното положение, не може да бъде
правонарушение. Твърде необятно е понятието “неморално деяние”.
210. В чл. 227 думите “асистирана репродукция в нарушение на
глава четвърта раздел III” предлагаме да се заменят с “подпомагане при
зачеване в нарушение на този закон”.
211. В чл. 229, ал. 2 никъде по-напред в законопроекта не е
предвидена заповед за създаване на ЛКК, за да се въздига неизпълнението
й в състав на административно нарушение.
212. В чл. 234, ал. 2 предлагаме да се прецизира, че се изпраща
препис от влязлото в сила наказателно постановление.
Преписът от наказателното постановление трябва да се изпраща
само на по-горестоящия орган по експертизата на работоспособността и
на заинтересуваните лица не и на регионалния съвет за контрол върху
актовете, издадени от органите за експертиза на временната
неработоспособност, защото изобщо създаването на такъв съвет е
абсурдно.
63

213. Необходимо е по-систематично и по-предметно да се уреди
въпросът кой ще съставя актовете за установяване на административните
нарушения и кой ще издава наказателните постановления.
Може би по-добре е в един член да се укаже кои служители
съставят актовете за всички нарушения по този закон, а в друг - кой
издава наказателните постановления. Това дори може да стане в един
член с две алинеи. Така не само ще бъде по-прегледно, но и ще се улесни
правоприлагането и ще се избегнат дублирания, каквито са допуснати за
съставянето на актове за установяване на административните нарушения
по чл. 219 и 220 (те се обхващат и от чл. 235, и от чл. 236).
214. В чл. 236 думите “служители на регионалните центрове по
здравеопазване” да се заменят с “длъжностни лица”.
215. В чл. 238 и 239 вместо “упълномощени” да се каже
“определени” (срв. чл. 37, б. “б” от ЗАНН).
216. В чл. 239 думите “съобразно предоставената им
компетентност от министъра на здравеопазването, от директора на
регионалния център по здравеопазване или от директора на РИОКОЗ” да
се заменят с “от по-горестоящия на актосъставигеля орган”.
По Допълнителната разпоредба:
217. Твърде голям, и в редица случаи ненужен, е броят на опитите
за легални дефиниции. При това те не представляват по същината си
определения на специфични понятия с правните им белези, а опасно
изчерпателно изброяване, което винаги съдържа риска от пропуск. Освен
това са предложени легални дефиниции на понятия, които се използват на
едно единствено място в основния текст и определянето им е самоцелно.
Затова броят на дефинициите трябва да бъде сведен до необходимия
64

минимум и съдържанието им да бъде изградено дефинитивно, а не
описателно.
218. Предлагаме:
а) Точка 1 да отпадне, защото не определя нищо специфично.
б) Точка 2 да отпадне, защото определя общоупотребимо понятие.
в) Точка 3 да отпадне, защото се използва само на едно място в
основния текст и при това адресатите на разпоредбата са строго
специализирани медицински специалисти, за които е ясно какво означава
“инвазивни методи”.
г) Точка 4 да отпадне, защото в правната действителност няма
такова явление.
д) Точка 6 да отпадне, защото се използва само на едно място в
основния текст и според нашето предложение там е мястото да се изрази
описателно какво се забранява.
е) В т. 7 думата “скрининг” трябва да се замени с българската дума
“целево проучване”.
ж) Точка 9 да отпадне, защото в основния текст предложихме да се
изрази изрично в какво се изразява физическото ограничаване.
з) В т. 10 изразът “промоция на здравето” да се замени с българския
израз “опазване и укрепване на здравето”, който не се нуждае от
определяне.
и) В т. 11, б. “д” да се добавят и дискотеките.
к) Точки 11-13 да отпаднат, защото са общоупотребими и не се
нуждаят от нарочна дефиниция.
л) Точка 16 да отпадне, защото дава неточно определение на
понятието “информирано съгласие”.
м) В т. 17 изразът “репродуктивно здраве” да се замени с
българския израз “здраве за създаване на потомство”.
65

По Преходните и заключителни разпоредби:
219. Общи бележки: предлаганите изменения в закони са твърде
многобройни. Някои от тези промени са недопустими с този закон -
например на Наказателния кодекс. Влизането на закона в сила от 1 януари
2005 г. съдържа опасността промените да не са адекватни - било по
съдържание, било по номерация на изменяните разпоредби. Това налага
да бъдат преоценени предложенията и да бъдат оставени действително
необходимите.
220. Едномесечният срок по § 3, ал. 1 и 2 е нереално кратък.
а) Не е целесъобразно да се променя наименованието на
центровете по здравеопазване от “районни” (което е българска дума) с
“регионални (което е англицизъм).
б) По същата причина инспекциите не трябва да се именуват
“регионални”, а “районни”.
221. По § 7: по изложените по-горе по основния текст съображения
не трябва да се изменя Законът за висшето образование и да се възлагат
функции на висши училища на образувания, които нямат това качество.
222. По § 11, § 23 и § 26: не е целесъобразно данъчни закони да се
изменят с този законопроект. Това противоречи на Закона за устройството
на държавния бюджет.
223. По § 16: промяната да се съобрази с предлаганото ново
заглавие на законопроекта, ако то се приеме.
224. В § 34, т. 1 промяната не трябва да се допуска поради
изложените по-горе съображения по основния текст.
225. Параграф 36 предлагаме да отпадне, защото промяната на
Наказателния кодекс не може да се извършва с друг закон освен със Закон
за изменение и допълнение на Наказателен кодекс.
66

226. По § 37: разпоредбата противоречи на чл. 45 УПЗНА.
Нормативните актове по прилагане на закона трябва да се подготвят и
приемат в срока на влизането на закона в сила, а не в някакъв срок, и то
твърде дълъг, след влизането му в сила. Особено когато е предвидено
влизане на закона в сила след повече от една година, е недопустимо
приемането на подзаконовите нормативни актове за прилагането му,
защото това отлага с още една година пълноценното действие на закона.