ДОКЛАД
НА КОМИСИЯТА ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ

за второ гласуване
ОТНОСНО: Законопроект за опазване на околната среда и водите № 102-01-35, внесен от МС на 13.12.2001 г.
Част първа

---

ДОКЛАД
НА КОМИСИЯТА ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ

за второ гласуване
ОТНОСНО: Законопроект за опазване на околната среда и водите № 102-01-35, внесен от МС на 13.12.2001 г.
ЗАКОН
за опазване на околната среда
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на
закона.
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на глава първа.
Раздел I
Приложно поле и обхват на закона Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на раздел I на глава първа.
Чл. 1. Законът урежда обществените отношения, свързани с:
1. опазването на околната среда и защитата на човешкото здраве;
2. съхраняването на биологичното разнообразие в съответствие с природната биогеографска характеристика на страната;
3. ползването и опазването на компонентите на околната среда;



4. контрола и управлението на факторите, които увреждат околната
среда;
5. осъществяването на контрол върху състоянието на околната среда и източниците на замърсяване;
6. предотвратяването и ограничаването на промишленото замърсяване;
7. създаването и функционирането на националната система за мониторинг на околната среда;
8. стратегиите, програмите и плановете за околната среда;
9. събирането и достъпа до информацията за околната среда;
10. икономическата организация на дейностите по опазване на околната среда;
11. правата и задълженията на държавата, общините, юридическите и физическите лица по опазването на околната среда.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 1.
Предложение на н.п. Е. Манева, Й. Нихризов и А. Маринов:
По чл. 1:
а) текстът на т. 3 да се редактира: “3. опазването и ползването на компонентите на околната среда”;
б) текстът на т. 6 да се редактира: “6. предотвратяването и ограничаването на замърсяването
в) текстът на т. 8 да се редактира: “8. Стратегиите, програмите и плановете за опазване на околната среда ”.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на н.п. Ваня Цветкова:
Изменение на чл. 1:
Чл. 1. Целта на закона е за сегашните и бъдещи поколения да се осигури екологически стабилна и здравословна околна среда, както и интегрираното й опазване чрез уреждане на обществените отношения, свързани с:
1. Защитата на човешкото здраве от неблагоприятните фактори на околната среда.
2. Опазването на компонентите на околната среда в процеса на тяхното ползване.
3. Контрола и управлението на състоянието на околната среда.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
В чл. 1, т.3 думите “ползването и опазването ” се заменят с “опазването и ползването ”.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на доц. Борислав Великов и д-р Джевдет Чакъров:



В чл. 1 т.1 “защитата на човешкото здраве ” се заменя със ’’здравето на хората
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 1:
Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения, свързани със:
1. опазването на околната среда за сегашните и бъдещите поколения и защитата на здравето на хората;
2. съхраняването на биологичното разнообразие в съответствие с природната биогеографска характеристика на страната;
3. опазването и ползването на компонентите на околната среда;
4. контрола и управлението на факторите, които увреждат околната среда;
5. осъществяването на контрол върху състоянието на околната среда и източниците на замърсяване;
6. предотвратяването и ограничаването на замърсяването;
7. създаването и функционирането на Националната система за мониторинг на околната среда;
8. стратегиите, програмите и плановете за опазване на околната
среда;
9. събирането и достъпа до информацията за околната среда;
10. икономическата организация на дейностите по опазване на околната среда;
11. правата и задълженията на държавата, общините, юридическите и физическите лица по опазването на околната среда.
Чл. 2. Целите на закона се постигат чрез:
1. регламентиране на режимите за ползване и опазване на компонентите на околната среда;
2. контрол върху състоянието и ползването на компонентите на околната среда и източниците на замърсяване и увреждане;
3. установяване на допустими норми за емисии и за качество на околната среда;
4. управление на компонентите и факторите на околната среда;
5. извършване на оценка на въздействието върху околната среда
(ОВОС);
6. издаване на комплексни разрешителни за предотвратяване и контрол на замърсяването;
7. обявяване и управление на територии със специален режим на
защита;
8. развитие на системата за мониторинг на компонентите на околната
среда;



9. въвеждане на икономически регулатори и финансови механизми за управление на околната среда;
10. регламентиране на правата и задълженията на държавата, общините, юридическите и физическите лица.
Предложение на н.п. Е. Манева, Й. Нихризов и А. Маринов:
По чл. 2 в т. 1 текстът да се редактира: “регламентиране на режимите по опазване и ползване на ... ”
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1) В т. 1 думите “ползване и опазване ” се заменят с “опазване и ползване ".
2) В т. 2 след думите “източниците на” се добавя “нейното”.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на доц. Борислав Великов и д-р Джевдет Чакъров:
В чл. 2 т. 6 се променя така:
“6. Издаване на разрешителни за предотвратяване, контрол и ограничаване на замърсяването; ”
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл.2:
Чл. 2. Целите на закона се постигат чрез:
1. регламентиране на режимите за опазване и ползване на компонентите на околната среда;
2. контрол върху състоянието и ползването на компонентите на околната среда и източниците на нейното замърсяване и увреждане;
3. установяване на допустими норми за емисии и за качество на околната среда;
4. управление на компонентите и факторите на околната среда;
5. извършване на оценка на въздействието върху околната среда
(ОВОС);
6. издаване на разрешителни за предотвратяване, ограничаване и контрол на замърсяването;
7. обявяване и управление на територии със специален режим на
защита;
8. развитие на системата за мониторинг на компонентите на околната среда;
9. въвеждане на икономически регулатори и финансови механизми за управление на околната среда;



10. регламентиране на правата и задълженията на държавата, общините, юридическите и физическите лица.
Чл. 3. Опазването на околната среда се основава на следните принципи:
1. устойчиво развитие;
2. предотвратяване и намаляване на риска за човешкото здраве;
3. предимство на предотвратяването на замърсяване пред последващо отстраняване на вредите, причинени от него;
4. участие на обществеността и прозрачност в процеса на вземане на решения в областта на околната среда;
5. информираност на гражданите за състоянието на околната среда;
6. замърсителят плаща за причинените вреди;
7. съхраняване, развитие и опазване на екосистемите и присъщото им биологично разнообразие;
8. възстановяване и подобряване на качеството на околната среда в замърсените и увредените райони;
9. предотвратяване замърсяването и увреждането на чистите райони и на други неблагоприятни въздействия върху тях.
Предложение на н.п. Ваня Цветкова:
Изменение на чл. 3:
Чл. 3. Интегрираното опазване на околната среда се основава на следните принципи:
1. Предотвратяването на замърсяването или увреждането на околната среда има предимство пред отстраняването на щетите.
2. Ако се очаква определен проект или дейност да замърсят ши увредят околната среда, те трябва при възможност да се заменят с друг проект или дейност, които ще имат по-малко вредно въздействие, дори ако това е свързано с повече разходи.
3. Всяко физическо или юридическо лице има право на достъп до информация, правосъдие и участие в процедурите по вземане на решения по въпросите на околната среда.
4. Всяко лице, дейността на което причинява ши може да причини замърсяване или увреждане на околната среда, поема разходите за всички мерки, необходими за предотвратяване на щетите или за възстановяване. (Принцип “Замърсителят плаща ”)
5. Предпазването на природните ресурси от деградация и особено предотвратяването на необратимите промени в тях имат основно значение за устойчивостта на околната среда.
6. Опазването на биологичното разнообразие в дивата природа, населените места и полуурбанизираните територии има приоритетно значение.
7. Опазването на единството от природно и културно наследство е мярка за постигане на устойчивост на околната среда.



8. Публичните власти, бизнеса, нестопанските организации и гражданите си сътрудничат в опазването на околната среда на всички равнища.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
В чл. 3, т. 5 се изменя така:
“5. достъп до правосъдие и информираност на гражданите за състоянието на околната среда;
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 3 и предлага следната окончателна редакция:
Чл. 3. Опазването на околната среда се основава на следните принципи:
1. устойчиво развитие;
2. предотвратяване и намаляване на риска за човешкото здраве;
3. предимство на предотвратяването на замърсяване пред последващо отстраняване на вредите, причинени от него;
4. участие на обществеността и прозрачност в процеса на вземане на решения в областта на околната среда;
5. информираност на гражданите за състоянието на околната
среда;
6. замърсителят плаща за причинените вреди;
7. съхраняване, развитие и опазване на екосистемите и присъщото им биологично разнообразие;
8. възстановяване и подобряване на качеството на околната среда в замърсените и увредените райони;
9. предотвратяване замърсяването и увреждането на чистите райони и на други неблагоприятни въздействия върху тях;
10. интегриране на политиката по опазване на околната среда в секторните и регионалните политики за развитие на икономиката и обществените отношения;
11. достъп до правосъдие по въпроси, отнасящи се до околната
среда.
Чл. 4. Компонентите на околната среда са: атмосферният въздух, атмосферата, водите, почвата, земните недра, ландшафтът, природни обекти, биологичното разнообразие и неговите елементи, включително генетично модифицираните организми.
Предложение на н.п. Е. Манева, Й. Нихризов и А. Маринов:



В чл. 4 текстът “включително генетично модифицираните организми ” да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на н.п. Ваня Цветкова:
Изменение на чл. 4:
Чл. 4. Компонентите на околната среда са:
1. Абиотичните и биотичните природни ресурси - въздухът, водата, почвата, земните недра, биологичното разнообразие и откритите (незастроените) пространства в тяхното взаимодействие.
2. Обектите на застроената околна среда.
3. Ландшафтът.
4. Условията, които въздействат или може да въздействат върху здравето и благосъстоянието на хората.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
В чл. 4 думата “включително ” се заменя с “както и ”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители дои,. Борислав Великов и д-р Джевдет Чакъров:
В чл. 4 след думата “обекти” се добавят думите “ минералното
разнообразие ”.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на н.п. Теодора Литрова:
В чл. 4 думите “включително генетично модифицираните организми ” отпадат.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 4:
Чл. 4. Компонентите на околната среда са: атмосферният въздух, атмосферата, водите, почвата, земните недра, ландшафтът, природните обекти, минералното разнообразие, биологичното разнообразие и неговите елементи.
Чл. 5. Факторите, които замърсяват или увреждат околната среда, са: вещества, в т.ч. отпадъци; енергия; шум; вибрации и радиация.



Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
Член 5 се изменя така:
“Чл. 5. Факторите, които замърсяват или увреждат околната среда, са: вещества (твърди, течни и газообразни), в т. ч. отпадъци; енергии, в т. ч. шум; вибрации и радиация. ”
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на доц. Борислав Великов и д-р Джевдет Чакъров:
Чл. 5 се изменя така:
“Чл.5. Фактори, които замърсяват ши увреждат околната среда са: естествени и антропогенни вещества и процеси, в т. ч. природни бедствия и катастрофи (земетресения, наводнения, щормове, ерозия, свлачища и др.); различни видове отпадъци - сметища, насипища, хвостохранилища, сгуроотвсти; рискови енергийни източници - шумове, вибрации, радиации. ”
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на н.п. Теодора Литрова:
В чл. 5 съюзът “и” се заменя със запетая и се добавят думите “радиочестотни и вълнови лъчения и генетично модифицирани организми".
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията предлага следната окончателна редакция на чл. 5;
Чл. 5. Факторите, които замърсяват или увреждат околната среда могат да бъдат: естествени и антропогенни вещества и процеси; различни видове отпадъци и техните местонахождения; рискови енергийни източници - шумове, вибрации, радиации, както и някои генетично модифицирани организми.
Чл. 6. Управлението, опазването и контролът на компонентите на околната среда и факторите, въздействащи върху тях, се извършват по ред, определен от този закон и от специалните закони за компонентите и факторите на околната среда.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 6.
Чл. 7. При трансгранично замърсяване се прилагат изискванията, съдържащи се в споразумения и договори, по които Република България е страна.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7.



Р а з д е л II
Държавна политика и органи за управление на околната среда
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на раздел II на глава първа.
Чл. 8. Държавната политика по опазване на околната среда се осъществява от министъра на околната среда и водите.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 8.
Чл. 9. Интегрирането на държавната политика по опазване на околната среда в секторните политики: транспорт, енергетика, строителство, селско стопанство, туризъм, промишленост, се осъществява от компетентните органи на изпълнителната власт.
Предложение на н.п. Е. Манева, Й. Нихризов и А. Маринов:
В чл. 9 след текста “туризъм, промишленост ” да се добави “и др. ”
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
Член 9 се изменя така:
‘‘Чл. 9. Държавната политика по опазването на околната среда е неразделна част от секторните политики: транспорт, енергетика,
строителство, селско стопанство, туризъм, промишленост, образование и др. и се осъществява от компетентните органи на изпълнителната власт. ”
Комисията подкрепя предложението по принцип
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 9:
Чл. 9. Държавната политика по опазване на околната среда се интегрира в секторните политики - транспорт, енергетика, строителство, селско стопанство, туризъм, промишленост, образование и др., и се осъществява от компетентните органи на изпълнителната власт.
Чл. 10. (1) Ръководството на Националната система за мониторинг на околната среда се осъществява от Изпълнителната агенция по околна среда към министъра на околната среда и водите.
(2) Изпълнителната агенция по околна среда е юридическо лице.
(3) Изпълнителната агенция по околна среда се ръководи и представлява от изпълнителен директор.



(4) Дейността, структурата, организацията на работа и съставът на Изпълнителната агенция по околна среда се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 10, като предлага той да стане чл. 13 със следната окончателна редакция:
Чл. 13. (1) Изпълнителната агенция по околна среда към министъра на околната среда и водите осъществява ръководството на Националната система за мониторинг на околната среда.
(2) Изпълнителната агенция по околна среда е юридическо лице.
(3) Изпълнителната агенция по околна среда се ръководи и представлява от изпълнителен директор.
(4) Дейността, структурата, организацията на работа и съставът на Изпълнителната агенция по околна среда се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.
Чл. 11. (1) Провеждането на държавната политика по опазване на околната среда на регионално равнище се подпомага от регионални инспекции по околната среда и водите (РИОСВ), дирекции на национални паркове и басейнови дирекции.
(2) Администрациите по ал. 1 са юридически лица към министъра на околната среда и водите на бюджетна издръжка и се представляват от съответните директори или упълномощени от тях длъжностни лица.
(3) Ръководителите на администрации по ал. 1 са второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към министъра на околната среда и водите.
(4) Директорите на РИОВС, директорите на националните паркове и директорите на басейновите дирекции съставят предупредителни и констативни протоколи, издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки и наказателни постановления.
(5) Броят, териториалният обхват на дейност, функциите и структурата на РИОСВ, правомощията на техните директори, както и дейността на дирекциите на националните паркове и на басейновите дирекции се определят с правилници, издадени от министъра на околната среда и водите.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 11, като предлага той да стане чл. 14 със следната окончателна редакция:
Чл. 14. (1) Регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ), дирекциите на националните паркове и басейновите дирекции осигуряват провеждането на държавната политика по опазване на околната среда на регионално равнище.
(2) Органите по ал. 1 са юридически лица към министъра на околната среда и водите на бюджетна издръжка и се представляват от съответните директори или упълномощени от тях длъжностни лица.


(2) Ръководителите на органите по ал. 1 са второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към министъра на околната среда и водите.
(3) Директорите на РИОСВ, директорите на националните паркове и директорите на басейновите дирекции съставят предупредителни и констативни протоколи, издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки и наказателни постановления.
(4) Броят, териториалният обхват на дейност, функциите и структурата на РИОСВ, правомощията на техните директори, както и дейността на дирекциите на националните паркове и на басейновите дирекции се определят с правилници, издадени от министъра на околната среда и водите.
Чл. 12. (1) Компетентни органи по смисъла на закона са:
1. министърът на околната среда и водите;
2. изпълнителният директор на ИАОС;
3. директорите на РИОСВ;
4. директорите на басейновите дирекции;
5. директорите на дирекциите на националните паркове;
6. кметовете на общините, а в градовете с районно деление - и кметовете на районите;
7. областните управители.
(2) Компетентни да предприемат предвидените в закона действия и дейности са:
1. на територията на една община - директорът на РИОСВ или кметът на общината;
2. на територията на няколко общини в обхвата на една РИОСВ - директорът на съответната инспекция;
3. на територията на няколко общини в обхвата на различни РИОСВ - министърът на околната среда и водите.
Предложение на доц. Борислав Великов и д-р Джевдет Чакъров:
В чл. 12 (2) се създава нова т. 1а
“ 1а. на територията на една област - областният управител или директорът на РИОСВ ”.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по ПРИНЦИП текста на вносителя за чл. 12. като предлага той да стане чл. 10 със следната окончателна редакция:
Чл. 10. (1) Компетентни органи по смисъла на закона са:
1. министърът на околната среда и водите;
2. изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда;



3. директорите на РИОСВ;
4. директорите на басейновите дирекции;
5. директорите на дирекциите на националните паркове;
6. кметовете на общините, а в градовете с районно деление - и кметовете на районите;
7. областните управители.
(2) Компетентни да предприемат предвидените в закона действия и дейности са:
1. на територията на една община - директорът на РИОСВ или кметът на общината, а в градовете с районно деление - кметът на района;
2. на територията на една област - областният управител или директорът на РИОСВ.
3. на територията на няколко общини в обхвата на една РИОСВ - директорът на съответната инспекция;
4. на територията на няколко общини в обхвата на различни РИОСВ - министърът на околната среда и водите.
Чл. 13. Министърът на околната среда и водите:
1. разработва със заинтересуваните органи на изпълнителната власт политиката и стратегията за опазване на околната среда в Република България;
2. управлява Националния фонд за опазване на околната среда;
3. контролира състоянието на околната среда на територията на
страната;
4. координира контролните правомощия на другите органи на изпълнителната власт по отношение на околната среда;
5. издава заповеди, разрешителни, инструкции и утвърждава
методики;
6. подготвя ежегодния доклад за състоянието на околната среда;
7. съвместно със заинтересуваните органи на изпълнителната власт:
а) издава норми за емисии по видове замърсители и концентрации на вредни вещества по компоненти на средата по райони;
б) утвърждава методики за ОВОС;
в) издава норми за използване на възобновими и невъзобновими природни ресурси;
г) управлява дейностите, свързани със събирането и предоставянето на информация за състоянието на околната среда;
д) утвърждава методики за контрол на компонентите на околната
среда;
8. ръководи чрез Изпълнителната агенция по околна среда националната система за мониторинг на околната среда.
Предложение на н.п. Е. Манева, Й. Нихризов и А. Маринов:
В чл. 13
а) текстът на т. 7, буква “г” да се редактира: “осигурява събирането и предоставянето на информация ...
б) т. 8 да стане т. 7, ат. 7- т. 8.
Комисията подкрепя предложението по ПРИНЦИП.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения:
1) В т. 1 думите “със заинтересуваните органи на изпълнителната власт ” се заменят със “с органите по чл. 9 ”.
2) Точка 6 (по вносител) става т. 4, а останалите точки се преномерират съответно.
3) В точка 7, буква “а” (по вносител) се изменя така:
“а) издава норми за максимално допустими емисии по видове замърсители и норми за максимално допустими концентрации на вредни вещества по компоненти на средата по райони; ”
4) Създава се т. 9:
“9. осъществява други дейности, свързани с опазването и управлението на околната среда в съответствие със специалните закони. ”
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на доц. Борислав Великов и д-р Джевдет Чакъров:
В чл. 13, т. 7, буква “в” пред думата “ използване” се добавя думата “рационално ”.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на н.п. Теодора Литрова:
В чл. 13 се добавя нова т. 9 “Информира населението за състоянието на околната среда съгласно изискванията на закона. ”
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 13. като предлага той да стане чл. 11 със следната окончателна редакция:
Чл. 11. Министърът на околната среда и водите:
1. разработва с органите по чл. 9 политиката и стратегията за опазване на околната среда в Република България;
2. ръководи чрез Изпълнителната агенция по околна среда Националната система за мониторинг на околната среда;
3. контролира състоянието на околната среда на територията на
страната;
4. координира контролните правомощия на другите органи на изпълнителната власт по отношение на околната среда;
5. управлява Националния фонд за опазване на околната среда;
6. издава заповеди, разрешителни, инструкции и утвърждава методики;
7. съвместно със заинтересуваните органи на изпълнителната
власт:



а) издава норми за максимално допустими емисии по видове замърсители и норми за максимално допустими концентрации на вредни вещества по компоненти на средата по райони;
б) утвърждава методики за ОВОС;
в) издава норми за рационално използване на възобновими и невъзобновими природни ресурси;
г) осигурява събирането и предоставянето на информация за състоянието на околната среда;
д) утвърждава методики за контрол на компонентите на околната
среда;
1. осъществява други дейности, свързани с опазването и управлението на околната среда в съответствие със специалните закони;
2. подготвя ежегодния доклад за състоянието на околната среда.
Чл. 14. Кметовете на общините:
1. информират населението за състоянието на околната среда съгласно изискванията на закона;
2. организират управлението на отпадъци на територията на общината;
3. разработват и контролират заедно с другите органи планове за ликвидиране на последствията от аварийни и залпови замърсявания на територията на общината;
4. контролират изграждането, поддържането и правилната експлоатация на пречиствателните станции за отпадъчни води в урбанизираните територии;
5. организират дейността на създадени с решение на общинския съвет екоинспекции, включително на обществени начала, които имат право да съставят актове за установяване на административни нарушения;
6. осъществяват правомощията си по специалните закони в областта на околната среда;
7. организират и контролират поддържането на чистотата и опазването и поддържането на озеленените площи в населените места;
8. издават актове за установени административни нарушения на
закона;
9. определят лицата, отговорни за поддържането на чистотата на улиците, тротоарите и други места за обществено ползване на територията на населените места, и контролират изпълнението на техните задължения.
Предложение на н.п. Ваня Цветкова:
Изменение на чл. 14, т. 7:
7. (Кметовете на общините:) организират и контролират чистотата, поддържането, опазването и развитието на селищните зелени системи, изградени в населените места и крайселищните територии, както и опазването на биологичното разнообразие, на ландшафта и на природното и културно наследство в тях.



Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
Член 14 се изменя така:
“Чл. 14. (1)Кметовете на общини:
1. информират населението за състоянието на околната среда съгласно изискванията на закона;
2. разработват и контролират заедно с другите органи планове за ликвидиране на последствията от аварийни и залпови замърсявания на територията на общината;
3. организират управлението на отпадъци на територията на общината;
4. контролират изграждането, поддържането и правилната експлоатация на пречиствателните станции за отпадъчни води в урбанизираните територии;
5. организират и контролират поддържането на чистотата и опазването и поддържането на озеленените площи в населените места;
6. определят лицата, отговорни за поддържането на чистотата на улиците, тротоарите и други места за обществено ползване на територията на населените места, информация, за което оповестяват публично, и контролират изпълнението на техните задължения;
7. организират дейността на създадени с решение на общинския съвет екоинспекции, включително на обществени начала, които имат право да съставят актове за установяване на административни нарушения;
8. определят длъжностните лица, които могат да съставят актове за установяване на административните нарушения по този закон;
9. осъществяват правомощията си по специалните закони в областта на околната среда;
10. определят лицата в общинската администрация, притежаващи необходимата професионална квалификация за осъществяване на дейностите по управление на околната среда.
(2) Кметовете на общини могат да възлагат изпълнението на функциите по предходната алинея на кметовете на кметства и кметовете на райони. ”
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 14, като предлага той да стане чл. 15 със следната окончателна редакция:
Чл. 15. (1)Кметовете на общини:
1. информират населението за състоянието на околната среда съгласно изискванията на закона;



2. разработват и контролират заедно с другите органи планове за ликвидиране на последствията от аварийни и залпови замърсявания на територията на общината;
3. организират управлението на отпадъци на територията на общината;
4. контролират изграждането, поддържането и правилната експлоатация на пречиствателните станции за отпадъчни води в урбанизираните територии;
5. организират и контролират чистотата, поддържането, опазването и разширяването на селищните зелени системи в населените места и край селищните територии, както и опазването на биологичното разнообразие, на ландшафта и на природното и културно наследство в тях.
6. определят и оповестяват публично лицата, отговорни за поддържането на чистотата на улиците, тротоарите и други места за обществено ползване на територията на населените места и контролират изпълнението на техните задължения;
7. организират дейността на създадени с решение на общинския съвет еко инспекции, включително на обществени начала, които имат право да съставят актове за установяване на административни нарушения;
8. определят длъжностните лица, които могат да съставят актове за установяване на административните нарушения по този закон;
9. осъществяват правомощията си по специалните закони в областта на околната среда;
10. определят лицата в общинската администрация, притежаващи необходимата професионална квалификация за осъществяване на дейностите по управление на околната среда.
(2) Кметовете на общини могат да възлагат изпълнението на функциите по ал. 1 на кметовете на кметства и кметовете на райони.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
Създава се чл. 14а:
“Чл. 14а. Областните управители:
1. провеждат държавната екологична политика на територията на областта;
2. координират работата на органите на изпълнителната власт и техните администрации на територията на областта по отношение провеждането на държавната екологична политика;
3. координират дейностите по провеждане екологичната политика между общините на територията на областта. ”
4. издават наказателни постановления за актове, съставени по реда на чл. 14, т. 8.
Останалите членове се преномерират съответно.


Комисията подкрепя по ПРИНЦИП предложението за създаване на нов чл. 14а. който да стане чл. 16, а следващите членове се преномерират съответно, като предлага следната окончателна редакция:
Чл. 16. Областните управители:
1. осигуряват провеждането на държавната политика по опазване на околната среда на територията на областта;
2. координират работата на органите на изпълнителната власт и техните администрации на територията на областта по отношение провеждането на държавната политика по опазване на околната среда;
3. координират дейностите по провеждане на политиката по опазване на околната среда между общините на територията на областта;
4. издават наказателни постановления за актове, съставени по реда на чл. 15, ал 1, т. 8.
Предложение на доц. Борислав Великов и д-р Джевдет Чакъров:
Създава се нов чл. 14а:
“Чл.14а. Областните управители организират съставянето на информационни системи (карти, кадастри, доклади, експертизи) за бедствени и други разрушителни и опасни явления, източници на замърсяване на територията на областта, които да служат за управленски решения. ”.
Предложението е оттеглено.
Чл. 15. (1) Към министъра на околната среда и водите се създават:
1. Висш експертен екологичен съвет;
2. консултативни съвети по политиката за управление на компонентите на околната среда.
(2) Към регионалните инспекции по околната среда и водите се създават експертни екологични съвети.
(3) Функциите, задачите и съставът на съветите по ал. 1 и 2 се определят с правилник на министъра на околната среда и водите.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 15. като предлага той да стане чл. 12.
Чл. 16. Националните обществени радио- и телевизионни оператори в своите предавания:
1. разпространяват информация за опазването и управлението на околната среда;
2. осигуряват защита на правото на информация за състоянието на околната среда;
3. популяризират научно-техническите постижения в областта на опазването на околната среда чрез излъчване на български и чуждестранни образователни програми;



4. осигуряват чрез програмната си политика защита на националните интереси в областта на опазването на околната среда.
Предложение на н.п. Е. Манева, Й. Нихризов и А. Маринов:
В чл. 16, т. 3 изразът “научно техническите постижения” да се замени със "знания ”.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
Член 16 (по вносител) става чл. 31а, а останалите членове се преномерират съответно.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на доц. Борислав Великов и д-р Джевдет Чакъров:
В чл. 16 (евентуално нов 31а) т. 1 пред думата “информация” се добавя думата "достоверна ”.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 16, който да намери своето систематично място след чл. 31 на вносителя, като се извърши съответната преномерация, и предлага следната окончателна редакция:
Чл. 31а. Националните обществени радио- и телевизионни оператори в своите предавания:
1. разпространяват информация за опазването и управлението на околната среда;
2. осигуряват защита на правото на информация за състоянието на околната среда;
3. популяризират знанията и научно-техническите постижения в областта на опазването на околната среда чрез излъчване на български и чуждестранни образователни програми;
Глава втора
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ОКОЛНАТА СРЕДА
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на глава втора.
Чл. 17. Всеки има право на достъп до наличната информация за околната среда, без да е необходимо да доказва конкретен интерес.



Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
Член 17 (по вносител) става чл. 19 и се изменя така:
“Чл. 19. (1) всеки има право на достъп до наличната информация за околната среда, без да е необходимо да доказва конкретен интерес.
(2) Всеки има право на достъп до правосъдие по проблеми, свързани с опазването на околната среда. “
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 17.
Чл. 18. Информацията за околната среда е:
1. налична първична информация;
2. налична предварително обработена информация;
3. нарочно обработена информация.
Предложение на н.п. Теодора Литрова:
В чл. 18, т. т. 1 и 2 думата “налична” отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 18.
Чл. 19. Информация за околната среда е всяка информация в писмена, визуална, аудио, електронна или в друга материална форма относно:
1. състоянието на компонентите на околната среда по чл. 4 и взаимодействието между тях;
2. факторите по чл. 5, както и дейностите и/или мерките, включително административните мерки, споразумения, политика, законодателство, планове и програми, които оказват или са в състояние да оказват въздействие върху компонентите на околната среда;
4. състоянието на човешкото здраве и безопасността на хората, условията на живот на хората, културните обекти и построените сгради и съоръжения дотолкова, доколкото те са или могат да бъдат засегнати от състоянието на компонентите на околната среда или чрез тези компоненти - от факторите, дейностите или мерките по т. 2.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
Член 19 (по вносител) става чл. 17 и се изменя така:
“Чл.17. Информация за околната среда е всяка информация в писмена, визуална, аудио, електронна или в друга материална форма относно:
1. състоянието на компонентите по чл. 4 и взаимодействието между тях;
2. факторите по чл. 5, както и дейностите и/или мерките, включително административните мерки, споразумения, политика,



законодателство, планове и програми, които оказват или са в състояние да оказват въздействие върху компонентите на околната среда;
3. състоянието на човешкото здраве и безопасността на хората, условията на живот на хората;
4. културните обекти и построените сгради и съоръжения, дотолкова, доколкото те са или могат да бъдат засегнати от състоянието на компонентите на околната среда или, чрез тези компоненти, от факторите, дейностите или мерките, посочени в т. 2;
5. анализ на разходите и ползите и други икономически анализи и допускания използвани в рамките на мерките и дейностите, посочени в т.2;
6. емисии, зауствания и други изпускания в околната среда. ”
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 19:
Чл.19. Информация за околната среда е всяка информация в писмена, визуална, аудио, електронна или в друга материална форма относно:
1. състоянието на компонентите по чл. 4 и взаимодействието между тях;
2. факторите по чл. 5, както и дейностите и/или мерките, включително административните мерки, международни договори, политика, законодателство, планове и програми, които оказват или са в състояние да оказват въздействие върху компонентите на околната среда;
3. състоянието на човешкото здраве и безопасността на хората, дотолкова, доколкото те са или могат да бъдат засегнати от състоянието на компонентите на околната среда или, чрез тези компоненти, от факторите, дейностите или мерките, посочени в т. 2;
4. обекти на културно историческото наследство, сгради и съоръжения, дотолкова, доколкото те са или могат да бъдат засегнати от. състоянието на компонентите на околната среда или, чрез тези компоненти, от факторите, дейностите или мерките, посочени в т. 2;
5. анализ на разходите и ползите и други икономически анализи и допускания използвани в рамките на мерките и дейностите, посочени в т.2;
6. емисии, зауствания и други вредни въздействия върху околната
среда.
Чл. 20. (1) Компетентни органи по тази глава са централните и териториалните органи на изпълнителната власт, които събират и разполагат с информация за околната среда.
(2) Компетентни органи по смисъла на ал. 1 са и другите органи и организации, които се разпореждат със средствата от консолидирания



държавен бюджет и събират и разполагат с информация за околната среда, с изключение на органите на законодателната и съдебната власт.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
Член 20 (по вносител) става чл. 21.
Комисията подкрепя предложението за преномерация.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 20. който става
чл. 21.
Чл. 21. (1) Достъпът до информация за околната среда се ограничава, когато предоставянето й ще се отрази неблагоприятно на:
1. поверителността на работа на органите на изпълнителната власт съгласно изисквания, предвидени в закон, както и когато се иска предоставяне на недовършени документи или информация за вътрешно административен обмен на информация;
2. международните отношения, националната или обществената
сигурност;
3. нормалното протичане на наказателен съдебен процес, на гражданскоправен спор или на дисциплинарно производство;
4. търговската и промишлената тайна;
5. права на интелектуална собственост;
6. тайната на личните данни и/или архиви, ако физическото лице, с което е свързана тази информация, не е съгласно с разкриването й, и съгласно изисквания, предвидени в закон;
7. интересите на третата страна, която е предоставила исканата информация, без да има правно задължение да го направи и без да може такова задължение да й бъде наложено, и когато не е съгласна с предоставянето на информацията;
8. околната среда, за която се отнася информацията.
(2) Основанията за отказ за предоставяне на достъп до информация за околната среда по ал. 1, т. 3-7 конкретизират основанията за отказ, когато се засягат интересите на трето лице по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 2 от Закона за достъп до обществена информация.
(3) В случаите на ограничен достъп наличната информация за околната среда се предоставя в частта й, която е възможно да се отдели от информацията по ал. 1.
(4) Ограничаването на правото на достъп до информация не се отнася до емисиите на вредни вещества в околната среда като стойност по показателите, определени от нормативните актове.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
Член 21 (по вносител) става чл. 20 и в него ал. 1 и ал. 2 се изменят
така:



“(1) Достъпът до информация за околната среда може да бъде отказан, в случаите, когато предоставянето й ще се отрази неблагоприятно на:
1. поверителността на работа на органите на изпълнителната власт, съгласно изисквания, предвидени в закон, както и когато се иска предоставяне на недовършени документи или информация предназначена за вътрешно административен обмен;
2. международните отношения, националната сигурност и отбраната на страната;
2. нормалното протичане на наказателен съдебен процес, на гражданскоправен спор или на дисциплинарно производство;
4. търговската и промишлената тайна;
5. правото на интелектуална собственост;
6. тайната на личните данни и/или архиви, ако физическото лице, с което е свързана тази информация не е съгласно с разкриването й, и съгласно изисквания, предвидени в закон;
7. интересите на трето лице, което е предоставило исканата информация, без да има правно задължение да го направи и без да може такова задължение да му бъде наложено, и когато не е съгласно с предоставянето на информацията.
8. околната среда, за която се отнася информацията;
(2) Решенията за достъп или отказ за даване на информация се предоставят в писмена форма в едномесечен срок. Отказът трябва да съдържа мотиви, както и достатъчно информация за процедурите на обжалване съобразно действащото законодателство.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на доц. Борислав Великов и д-р Джевдет Чакъров:
В чл. 21 (1) т. 8 се променя така:
“8. обекти на околната среда, за които се отнася информацията. ”.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на н.п. Теодора Литрова:
В чл. 21 (по вносител) се правят следните промени:
1. an. 1, т. 3 думите “на гражданскоправен спор или на дисциплинарно производство” отпадат;
2. ал. 1, т. 4 се добавят думите “определена със закон ”.
3. създава се нова алинея (5) “При обжалване на отказ за предоставяне на информация съдът преценява обществената значимост на случая и резултатите от предоставяне или непредоставяне на исканата информация и може да постанови предоставянето й, независимо от забраните по ал. 1. ”
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 21. който става чл. 20 и предлага следната окончателна редакция:



Чл. 20. (1) Достъпът до информация за околната среда може да бъде отказан, в случаите, когато предоставянето й ще се отрази неблагоприятно на:
1. международните отношения, националната сигурност и отбраната на страната;
2. поверителността на работа на органите на изпълнителната власт, съгласно изисквания, предвидени в закон, както и когато се иска предоставяне на недовършени документи или информация, предназначена за вътрешно административен обмен;
3. нормалното протичане на наказателен съдебен процес или на гражданскоправен спор;
4. производствената или търговската тайна, определена със
закон;
5. правото на интелектуална собственост;
6. тайната на личните данни и/или архиви, ако физическото лице, с което е свързана тази информация не е съгласно с разкриването й, и съгласно изисквания, предвидени в закон;
7. интересите на трето лице, което е предоставило исканата информация, без да има правно задължение да го направи и без да може такова задължение да му бъде наложено, и когато не е съгласно с предоставянето на информацията;
8. компонентите на околната среда, за които се отнася информацията;
(2) Решенията за достъп или отказ за даване на информация се предоставят в писмена форма в едномесечен срок и съдържат мотиви и информация за процедурите на обжалване.
(3) Лицата, които дават информация за околната среда на компетентните органи са длъжни да обозначат информацията, за която съществува някое от ограниченията за предоставяне по ал. 1.
(4) При вземане на решение за отказ за предоставяне на информация по ал. 1, компетентният орган отчита обществения интерес от разкриването на тази информация.
(5) В случаите на ограничен достъп наличната информация за околната среда се предоставя в частта й, която е възможно да се отдели от информацията по ал. 1.
(6) Ограничаването на правото на достъп до информация не се отнася до емисиите на вредни вещества в околната среда като стойност по показателите, определени от нормативните актове.
Чл. 22. (1) Министерският съвет ежегодно внася в Народното събрание доклад за състоянието на околната среда, предложен от министъра на околната среда и водите, който след приемането му го публикува като Годишник за състоянието на околната среда.



(2) Докладът по ал. 1 се внася в Народното събрание в тримесечен срок след предоставяне на данните и информацията от Националния статистически институт.
Предложение на н.п. Теодора Литрова:
В чл. 22 се правят следните изменения:
1. текстът на ал. 1 става “Министърът на околната среда и водите ежегодно в тримесечен срок от предоставянето на данните от Националния статистически институт публикува Годишник за състоянието на околната среда. ”
2. ал. 2 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 22.
Чл. 23. (1) При аварийни или други замърсявания, когато са нарушени установените с нормативен или индивидуален административен акт норми на изпускане на замърсяващи вещества в околната среда, лицата, извършили нарушението, и отговорните за спазването на нормите лица са длъжни незабавно да уведомят кметовете на съответните общини, РИОСВ, басейновите дирекции и органите на Държавната агенция “Гражданска защита”, съответно Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели, в случаите на увреждане на околната среда при промяна на радиационната обстановка.
(2) Компетентните органи по ал. 1 са длъжни незабавно да уведомят Министерството на здравеопазването и засегнатото население за настъпилото наднормено замърсяване, като предложат подходящите мерки за защита на човешкото здраве и на имуществото.
Предложение на н.п. Е. Манева, Й. Нихризов и А. Маринов:
В чл. 23
а) в ал. 1 текстът “и отговорните за спазването на нормите лица" да се замени с “както и лицата, отговорни за спазване на нормите ...
б) в ал. 2 думата “подходящи ” да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на доц. Борислав Великов и д-р Джевдет Чакъров:
В чл. 23 (1) пред думата “ кметовете” се прибавят думите
“управителите на съответните области, ”.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 23:



Чл. 23. (1) При аварийни или други замърсявания, когато са нарушени установените с нормативен или индивидуален административен акт норми на изпускане на замърсяващи вещества в околната среда, лицата, извършили нарушението, както и лицата отговорни за спазване на нормите са длъжни незабавно да уведомят съответните областни управители, кметовете на съответните общини, РИОСВ, басейновите дирекции и органите на Държавната агенция “Гражданска защита”, а при промяна на радиационната обстановка и Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели.
(2) Компетентните органи по ал. 1 са длъжни незабавно да уведомят Министерството на здравеопазването и засегнатото население за настъпилото наднормено замърсяване, като предложат мерки за защита на човешкото здраве и на имуществото.
Чл. 24. Всеки ръководител на административна структура в системата на изпълнителната власт публикува и информация относно вида на обработената информация за околната среда по чл. 18, т. 2.
Предложение на н.п. Е. Манева, Й. Нихризов и А. Маринов:
Член 24 да се редактира: “Всеки ръководител ... публикува данните за информационните масиви и ресурси от обработена информация за околната среда по чл. 18, т. 2. ”
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 24:
Чл. 24. Всеки ръководител на административна структура в системата на изпълнителната власт публикува ежегодно данните за информационните масиви и ресурси от обработена информация за околната среда по чл. 18, т. 2.
Чл. 25. Министърът на околната среда и водите определя със заповед формата за изготвяне на описанието на информационните масиви и ресурси по чл. 15, ал. 1, т. 3 от Закона за достъп до обществена информация, когато те съдържат информация по чл. 19.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
Член 25 се изменя така:
“Чл. 25. (1) Министърът на околната среда и водите определя със заповед формата за изготвяне на описанието на информационните масиви и ресурси по чл.15, ал.1, т. 3 от Закона за достъп до обществена информация, когато те съдържат информация по чл. 19.
(2) Заповедта по ал. 1 се обнародва в “Държавен вестник”.


(2) Описанието на информационните масиви по ал. 1 се публикува в Интернет-страницата на Министерството на околната среда и водите. ”
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 25;
Чл. 25. (1) Министърът на околната среда и водите определя със заповед описанието на информационните масиви и ресурси по чл.15, ал.1, т.З от Закона за достъп до обществена информация, когато те съдържат информация по чл. 19.
(2) Заповедта по ал. 1 се обнародва в “Държавен вестник”.
(3) Описанието на информационните масиви по ал. 1 и чл. 24 се публикува в Интернет-страницата на Министерството на околната среда и водите.
Чл. 26. Заповедта по чл. 25 се обнародва в “Държавен вестник”.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
Член 26 се отменя. Останалите членове се преномерират съответно.
Комисията подкрепя предложението за отпадането на чл. 26. а останалите членове се преномерират съответно.
Чл. 27. (1) За предоставяне на информация за околната среда по тази глава се прилага процедурата, предвидена в глава трета “Процедура за предоставяне на достъп до обществена информация” от Закона за достъп до обществена информация.
(2) В решението за предоставяне на информация по чл. 34, ал. 1, т. 5 от Закона за достъп до обществена информация се посочва дали се предоставя нарочно обработена информация или друг вид информация.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 27:
Чл. 27. (1) За предоставяне на информация за околната среда се прилага процедурата, предвидена в глава трета “Процедура за предоставяне на достъп до обществена информация” от Закона за достъп до обществена информация.
(2) В решението за предоставяне на информация по чл. 34, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация се посочва дали се предоставя нарочно обработена информация или друг вид информация.



Чл. 28. Когато се обжалват откази за предоставяне на информация, необходима на лицата за подготовка на защитата им в някое от производствата, предвидени в закона или в друг закон, който урежда ползването и опазването на компонентите на околната среда или ограничаването и предотвратяването на замърсяването, или увреждането на околната среда от факторите, които й въздействат, преписката се изпраща в съда в тридневен срок от постъпването на жалбата.
Предложение на н.п. Е. Манева, Й. Нихризов и А. Маринов:
В чл. 28 думата “опазването ” да предшества “ползването ”
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
В чл. 28 думите “ползването и опазването ” се заменят с “опазването и ползването ”.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на доц. Борислав Великов и д-р Джевдет Чакъров:
В чл. 28 думите “ограничаването и предотвратяването” се заменят с думите “предотвратяването и ограничаването ”.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 28:
Чл. 28. Отказите за предоставяне на информация, необходима на лицата за подготовка на защитата им в някое от производствата, предвидени в този закон или в друг закон се обжалват по реда, предвиден в Закона за административното производство.
Чл. 29. Информацията по чл. 18, т. 1 и 2 се заплаща при условията и по реда на чл. 20-22 от Закона за достъп до обществена информация.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 29.
Чл. 30. За предоставяне на нарочно обработена информация заплащането се договаря във всеки конкретен случай.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 30:
Чл. 30. За предоставяне на нарочно обработена информация заплащането се договаря за всеки конкретен случай.



Чл. 31. Компетентните органи предоставят безплатно налична първична и предварително обработената информация за околната среда на общините, когато тази информация им е необходима за вземане на решения от тяхната компетентност.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
В чл. 31 след думата “общините" се добавя “и помежду си”.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 31:
Чл. 31. Компетентните органи предоставят безплатно налична първична и предварително обработената информация за околната среда помежду си както и на общините, когато тази информация им е необходима за вземане на решения от тяхната компетентност.
Глава трета
ПОЛЗВАНЕ И ОПАЗВАНЕ НА КОМПОНЕНТИТЕ НА ОКОЛНАТА
СРЕДА И УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ
Предложение на н.п. Е. Манева, Й. Нихризов и А. Маринов:
Заглавието на Глава трета да стане “Опазване и ползване ...”
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
В заглавието на глава трета думите “Ползване и опазване " се заменят с “Опазване и ползване ”.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за наименование на глава трета като предлага следната окончателна редакция;
Глава трета
ОПАЗВАНЕ И ПОЛЗВАНЕ НА КОМПОНЕНТИТЕ НА ОКОЛНАТА
СРЕДА И УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ
РазделI



Общи условия
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на раздел I на глава трета.
Чл. 32. Ползването на компонентите на околната среда за задоволяване на собствени потребности с нестопанска цел е безвъзмездно, освен в случаите, определени в закона и в специалните закони в областта на околната среда.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 32:
Чл. 32. Ползването на компонентите на околната среда за задоволяване на собствени потребности с нестопанска цел е безвъзмездно, освен в случаите, определени в този закон и в специалните закони в областта на околната среда.
Чл. 33. Определеното със закон ползване на природни ресурси с цел стопанска дейност е възмездно.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 33.
Чл. 34. Лицата, осъществяващи дейностите по чл. 32 и 33, са длъжни да опазват и възстановяват околната среда.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 34.
Р а з д е л II
Използване и опазване на водите и водните обекти
Предложение на н.п. Е. Манева, Й. Нихризов и А. Маринов:
Заглавието на раздел II от Глава трета да стане “Опазване и използване ...”
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
В заглавието на раздел II на глава трета думите “Използване и опазване ” се заменят с “Опазване и ползване
Комисията подкрепя предложението по принцип.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за наименование на раздел II на глава трета като предлага следната окончателна редакция:
РазделII
Опазване и използване на водите и водните обекти
Чл. 35. (1) Използването и опазването на водните обекти се основават на дългосрочна държавна политика.
(2) Дългосрочната политика по опазването на водите и водните обекти е основана на устойчивото управление на водите на национално и басейново равнище с основна цел постигане на добро състояние на всички води -подземни и повърхностни, за осигуряване на необходимото количество и нужното качество вода за:
1. питейно-битовите нужди на сегашните и бъдещите поколения;
2. осигуряване на благоприятни условия за развитие на естествените водни екосистеми и на сухоземните екосистеми и влажни зони по отношение на техните нужди от вода;
3. стопанските дейности.
Предложение на н.п. Е. Манева, Й. Нихризов и А. Маринов:
В чл. 35, cm. 1 думата “опазването ” да предшества “използването ”.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
В чл. 35 се правят следните изменения и допълнения:
1) В an. 1 думите “Използването и опазването” се заменят с “Опазването и ползването ”.
2) В ал. 2, т. 2 след думата “развитие ” се добавя “и добро състояние ”.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на доц. Борислав Великов и д-р Джевдет Чакъров:
В чл. 35 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. (2) думите “за осигуряване на необходимото количество и нужното качество вода за: ” се заменят с думите “за осигуряване на необходимата по количество и качество вода за: ”
Комисията подкрепя предложението.
2. В ал. (2) т.2 и т.3 се променят така:
“2. Осигуряване на благоприятни условия за развитие на естествените екосистеми и влажни зони по отношение на техните нужди от вода;
Комисията подкрепя предложението по принцип.
3. стопанските и социални дейности. ”



Комисията подкрепя предложението.
Предложение на н.п. Теодора Литрова:
В чл. 35, ал. 2 се правят следните изменения:
1. т. 2 се променя на “осигуряване на благоприятно състояние на естествените водни екосистеми и сухоземните екосистеми по отношение тяхната нужда от вода
2. създава се нова т. 3 “земеделски нужди
3. т. 3 (по вносител) става т. 4 “други стопански дейности ”.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 35:
Чл. 35. (1) Опазването и използването на водите и водните обекти се основават на дългосрочна държавна политика.
(2) Дългосрочната политика по опазването на водите и водните обекти е основана на рационалното управление на водите на национално и басейново равнище с основна цел постигане на добро състояние на всички води - подземни и повърхностни, за осигуряване на необходимата по количество и качество вода за:
1. питейно-битовите нужди на сегашните и бъдещите поколения;
2. благоприятното състояние и развитие на екосистемите и влажните зони;
3. стопанските и социалните дейности.
Чл. 36. (1) Използването на водите и водните обекти включва водоползване и ползване на водните обекти.
(2) Използването на водите и водните обекти се осъществява:
1. без разрешително;
2. с разрешително;
3. чрез предоставяне на концесия.
(3) Когато правото на използване на водите и водните обекти се предоставя чрез различни режими на един и същ титуляр, се прилага по- тежкият режим.
(4) Водоползването и ползването на водните обекти задължително е свързано с осигуряването на необходимия минимален екологичен воден отток във водните течения.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
В чл. 36 се правят следните изменения:
1) В ал. 1 думата “Използването ” се заменя с “Ползването
2) Вал. 2 думата “Използването” се заменя с “Ползването
3) В ал. 3 думата “използване ” се заменя с “ползване ”.



Предложението е оттеглено.
Предложение на доц. Борислав Великов и д-р Джевдет Чакъров: В чл. 36 ал.(1) отпада, а останалите се преномерират.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 36.
Чл. 37. Опазването на водите и водните обекти осигурява:
1. предотвратяването на по-нататъшното влошаване на качеството на повърхностните води и на тяхното наднормено замърсяване;
2. възстановяването на качеството на замърсените повърхностни води, опазването на състоянието им и постигането на целите за качество на водите;
3. предотвратяването на по-нататъшното влошаване на качеството на подземните води, възстановяването на замърсените подземни води и баланс между черпенето и естественото им възстановяване.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представител и:
В чл. 37 се правят следните изменения:
1) Точка 1 се изменя така:
"7. подобряване качеството на повърхностните води и предотвратяване замърсяването на водите с добро качество; ”
2) Точка 3 се изменя така:
“3. подобряване качеството на подземните води и предотвратяване замърсяването на водите с добро качество както и баланс между черпенето и естественото им възстановяване. ”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на доц. Борислав Великов и д-р Джевдет Чакъров:
Чл. 37 се изменя така:
“Чл. 37. Опазването на водите и водните обекти осигурява:
1. баланса между експлоатацията на водите и естественото им възстановяване;
2. съхраняването и подобряването на качеството на водите. ”.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 37:
Чл. 37. Опазването на водите и водните обекти осигурява:
1. баланса между експлоатацията на водите и естественото им възстановяване;



2. съхраняването и подобряването на качеството на повърхностните и на подземните води.
Чл. 38. Използването и опазването на водите и водните обекти се извършват при условията и по реда на специален закон.
Предложение на н.п. Е. Манева, Й. Нихризов и А. Маринов:
В чл. 38 думата “опазването ” да предшества “използването
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
В чл. 38 думите “Използването и опазването ” се заменят с “Опазването и ползването ”.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на доц. Борислав Великов и д-р Джевдет Чакъров:
В чл. 38 думите “ специален закон ” се заменят с думите ’’Закон за
водите ”,
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 38:
Чл. 38. Опазването и използването на водите и водните обекти се извършват при условията и по реда на Закона за водите.
Р а з д е л III
Опазване на почвата
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за наименование на раздел III на глава трета като предлага следната редакция;
Р а з д е л III
Опазване и ползване на почвата
Чл. 39. (1) Опазването на почвата гарантира ефективна защита преди всичко на човешкото здраве и на естествените почвени функции.
(2) Опазването на почвата и подземните води от замърсяване с естествени и изкуствени торове и препарати за растителна защита се извършва чрез прилагане на добри земеделски практики.



Предложение на н.п. Е. Манева, Й. Нихризов и А. Маринов:
В чл. 39, ал. 1 думите “преди всичко” да отпаднат.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на доц. Борислав Великов и д-р Джевдет Чакъров:
В чл. 39 ал.(2) думата “препарати” се заменя с думата “средства”.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 39:
Чл. 39. (1) Опазването на почвата гарантира ефективна защита на човешкото здраве и на естествените почвени функции.
(2) Опазването на почвата и подземните води от замърсяване с естествени и изкуствени торове и средства за растителна защита се извършва чрез прилагане на добри земеделски практики.
Чл. 40. Юридическите и физическите лица, които използват почвата като средство за производство или въздействат на почвата по друг начин, са длъжни да не предизвикват вредни изменения върху нея в обработваните от тях поземлени имоти, както и в съседните поземлени имоти.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 40.
Чл. 41. Собствениците и ползвателите на поземлени имоти са длъжни да вземат мерки за предотвратяване на вредни изменения, застрашаващи почвата.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 41.
Чл. 42. (1) Причинителите на вредни изменения на почвата са длъжни да възстановяват за своя сметка естествените качества и функции на почвата до такава степен, че трайно и продължително да не възникват никакви опасности и вреди за човека.
(2) Собствениците и ползвателите на подземни и надземни мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура са длъжни да ги поддържат в техническа изправност и да не допускат замърсяване или друго вредно изменение на почвата около тях.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 42;
Чл. 42. (1) Който причини вредни изменения на почвата е длъжен да възстанови за своя сметка естествените качества и функции на почвата


до такава степен, че трайно и продължително да не възникват никакви опасности и вреди за човека.
(2) Собствениците и ползвателите на подземни и надземни мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура са длъжни да ги поддържат в техническа изправност и да не допускат замърсяване или друго вредно изменение на почвата около тях.
Чл. 43. (1) Хумусният пласт на почвата се поставя под специална
защита.
(2) Преди започване на строителство или търсене, проучване и добив на подземни богатства хумусният пласт на почвата се изземва, депонира и оползотворява по предназначение при условията и по реда на специален закон.
(3) Дейностите по ал. 2 се извършват, като не се допуска замърсяване или увреждане на почвата в съседните поземлени имоти.
(4) Юридическите и физическите лица, които са увредили или унищожили хумусния пласт на почвата при извършване на дейностите по ал. 2, носят административна и гражданска отговорност.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
В чл. 43 се правят следните изменения и допълнения:
1) В ал. 2 думите “специален закон ” се заменят с “наредба на министъра на земеделието и горите, министъра на околната среда и водите и министъра на регионалното развитие и благоустройството
2) Създава се нова ал. 4:
“(4) след приключване на дейностите по ал. 2 инвеститорът или инициаторът на проекта са длъжни да извършат рекултивация на увредения терен. ”
3) Досегашната ал. 4 става ал. 5.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 43:
Чл. 43. (1) Хумусният пласт на почвата се поставя под специална
защита.
(2) Преди започване на строителство или търсене, проучване и добив на подземни богатства хумусният пласт на почвата се изземва, депонира и оползотворява по предназначение при условията и по реда на наредба на министъра на земеделието и горите, министъра на околната среда и водите и министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(3) Дейностите по ал. 2 се извършват, като не се допуска замърсяване или увреждане на почвата в съседните поземлени имоти.



(4) След приключване на дейностите по ал. 2 инвеститорът или инициаторът на проекта са длъжни да извършат рекултивация на увредения терен.
Чл. 44. Собствениците и операторите на депа за отпадъци, включително хвостохранилища, сгуроотвали и други, както и на съоръжения за съхраняване на отпадъци и/или опасни химични вещества, препарати и продукти ги организират и експлоатират по начин, който изключва замърсяване и увреждане на почвата в съседство на тези обекти.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 44:
Чл. 44. Собствениците и операторите на депа за отпадъци, включително хвостохранилища, сгуроотвали и други, както и на съоръжения за съхраняване на отпадъци и/или опасни химични вещества, препарати и продукти ги организират и експлоатират по начин, който изключва замърсяване и увреждане на почвата и другите компоненти на околната среда.
Раздел IV
Ползване и опазване на земните недра
Предложение на н.п. Е. Манева, Й. Нихризов и А. Маринов:
Наименованието на Раздел IV да стане “Опазване и ползване на земните недра ”
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
В заглавието на раздел IV, глава трета думите “Ползване и опазване ” се заменят с “Опазване и ползване
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на раздел IV на глава трета да добие следната окончателна редакция:
Р а з д е л IV
Опазване и ползване на земните недра
Чл. 45. Земните недра се ползват за:
1. търсене, проучване и добив на подземни богатства;
2. проучване и добив на подземни води;


3. други цели, като: промишлено и гражданско строителство; строителство на обекти, свързани с отбраната на страната; съхраняване на отпадъци; научноизследователски дейности и др.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
Член 45 (по вносител) става чл. 47.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на доц. Борислав Великов и д-р Джевдет Чакъров:
В чл. 45 т. 2 след думата “води ” се добавят думите “и геотермална
енергия. ”.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на н.п. Теодора Литрова:
В чл. 45, т. 3 думите “съхраняване на отпадъци ” отпадат.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 45, като предлага той да стане чл. 47 със следната окончателна редакция:
Чл. 47. Земните недра се ползват за:
1. търсене, проучване и добив на подземни богатства;
2. проучване и добив на подземни води и геотермална енергия;
4. промишлено и гражданско строителство; строителство на обекти, свързани с отбраната на страната; съхраняване на отпадъци; стопански, туристически, научноизследователски дейности и др.
Чл. 46. Опазването на земните недра е основно задължение на всички, които осъществяват дейности по тяхното проучване и ползване.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
Член 46 (по вносител) става чл. 45.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 46, който става чл. 45 съгласно приетото предложение.
Чл. 47. Опазването на земните недра се осигурява чрез:
1. рационалното използване и опазване на подземните богатства и подземните води;
2. екологосъобразното управление на отпадъците от миннодобивната и преработвателната дейност;



3. използването на отработените пространства и отпадъците от миннодобивната и преработвателната дейност за екологични и стопански цели;
4. възстановяването и/или рекултивацията на нарушените терени при проучването и ползването им.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
Член 47 (по вносител) става чл. 46 и в него в т. 1 думите “рационалното използване и опазване ” се заменят с “опазването и рационалното ползване
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на доц. Борислав Великов и д-р Джевдет Чакъров:
1. В чл. 47 т. 3 думите “и отпадъците от миннодобивната и преработвателната дейност ” се заличават.
2. В чл. 47 се добавя нова т. 5:
“ 5. Ефективна защита на населението, материалната инфраструктура и околната среда от природни и антропогенни бедствия, катастрофи и други разрушителни процеси. ”.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 47, който става чл. 46 със следната окончателна редакция:
Чл. 46. Опазването на земните недра се осигурява чрез:
1. опазването и рационалното ползване на подземните богатства и подземните води;
2. екологосъобразното управление и използване на отпадъците;
3. екологосъобразното ползване на пещерите и отработените пространства;
4. възстановяването и/или рекултивацията на нарушените терени при проучването и ползването им;
5. ефективна защита от природни бедствия, катастрофи и други разрушителни процеси в резултат на човешка дейност.
Чл. 48. Ползването и опазването на земните недра при търсенето, проучването и добива на подземни богатства се извършва при условията и по реда на този закон и на специален закон.
Предложение на н.п. Е. Манева, Й. Нихризов и А. Маринов:
В чл. 48 думата “опазване ” да предшества “ползване Комисията подкрепя предложението.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:



В чл. 48 думите “Ползването и опазването ” се заменят с “Опазването и ползването
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на доц. Борислав Великов и д-р Джевдет Чакъров:
В чл. 48 думите “специален закон ” се заменят с думите ” Закона за подземните богатства ”.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 48:
Чл. 48. Опазването и ползването на земните недра при търсенето, проучването и добива на подземни богатства, включително при ползването на пещерите и отработените пространства, се извършва по ред, определен от този закон и от Закона за подземните богатства.
Чл. 49. Опазването на земните недра при проучването и ползването на подземните води се извършва при условията и по реда на специален закон.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 49.
Чл. 49. Опазването на земните недра при проучването и ползването на подземните води се извършва по ред, определен от Закона за водите.
Чл. 50. Опазването на земните недра при ползването им за други цели се извършва при условията и по реда на този закон и на специален закон.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 50.
Р а з д е л V
Ползване и опазване на биологичното разнообразие
Предложение на н.п. Е. Манева, Й. Нихризов и А. Маринов:
Наименованието на Раздел V да стане: “Опазване и ползване на биологичното разнообразие ”
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представител и:



В заглавието на раздел V на глава трета думите “Ползване и опазване ” се заменят с “Опазване и ползване ”.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на раздел V на глава трета да добие следната окончателна редакция:

Раздел V
Опазване и ползване на биологичното разнообразие
Чл. 51. (1) На опазване и защита подлежат природните
местообитания и присъщото им биологично разнообразие.
(2) Опазването на разнообразието от природни местообитания и видове от дивата флора и фауна се осъществява при условията и по реда на специален закон.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
В чл. 51, an. 1 се изменя така:
“(1) На опазване и защита подлежат видовете, местообитанията на видове и природните местообитания с присъщото им биологично разнообразие.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната окончателна редакция на чл. 51:
Чл. 51. (1) На опазване и защита подлежат видовете,
местообитанията на видовете и природните местообитания с присъщото им биологично разнообразие.
(2) Опазването на разнообразието от природни местообитания и видове от дивата флора и фауна се осъществява при условията и по реда на специален закон.
Чл. 52. Дивите растителни и животински видове се ползват по начин и със средства, които гарантират устойчиво развитие на техните популации в естествената им среда.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната окончателна редакция на чл. 52:



Чл. 52. Дивите растителни и животински видове се ползват по начин и със средства, които гарантират благоприятното развитие на техните популации в естествената им среда.
Чл. 53. (1) За опазването и ползването на горите, дивеча, рибите, билките, гъбите и другите възобновими ресурси от дивата природа се изработват дългосрочни и годишни планове и програми.
(2) Плановете и програмите по ал. 1 се изработват при условията и по реда на съответните специални закони.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 53.
Чл. 54. За ползването на горите, дивеча, рибата, билките, гъбите и другите възобновими природни ресурси от земите и водите - собственост на държавата и на общините, се заплащат такси съгласно съответните специални закони.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната окончателна редакция на чл. 54:
Чл. 54. За ползването на горите, дивеча, рибите, билките, гъбите и другите възобновими биологични ресурси от земите и водите - собственост на държавата и на общините, се заплащат такси съгласно съответните специални закони.
Р а з д е л VI
Опазване на атмосферния въздух
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на раздел VI на глава трета.
Чл. 55. Политиката по опазване чистотата на атмосферния въздух осигурява:
1. защита на здравето на населението и неговото възпроизводство, на животните и растенията, техните съобщества и местообитания, на природните и културните ценности от вредните въздействия и предотвратяване настъпването на опасности и щети за обществото при изменение на качеството на атмосферния въздух, нарушаване на озоновия слой и промените в климата в резултат на различните човешки дейности;
2. запазване качеството на атмосферния въздух в районите, в които то не е нарушено, и подобряването му в останалите райони.
Предложение на н.п. Е. Манева, И. Нихризов и А. Маринов:



В чл. 55 да отпадне “политиката по” и текстът да се редактира “опазването чистотата на ... ”
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната окончателна редакция на чл. 55:
Чл. 55. Опазването чистотата на атмосферния въздух осигурява:
1. защита на човешкото здраве, на живата природа, на природните и културните ценности от вредните въздействия и предотвратяване настъпването на опасности и щети за обществото при изменение на качеството на атмосферния въздух, нарушаване на озоновия слой и промените в климата в резултат на различните човешки дейности;
2. запазване качеството на атмосферния въздух в районите, в които то не е нарушено, и подобряването му в останалите райони.
Чл. 56. Опазването на атмосферния въздух се основава на принципите на устойчивото развитие и се извършва при условията и по реда на глава седма от този закон и на специален закон.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната окончателна редакция на чл. 56:
Чл. 56. Опазването на атмосферния въздух се основава на принципите на устойчивото развитие и се извършва при условията и по реда на глава седма и на Закона за чистотата на атмосферния въздух.
Р а з д е л VII
Управление на отпадъците
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на раздел VII на глава трета.
Чл. 57. Управлението на отпадъците се осъществява с цел да се предотврати, намали или ограничи вредното въздействие на отпадъците върху човешкото здраве и околната среда и се осигурява чрез:
1. предотвратяването или намаляването на образуването на отпадъци и на степента на тяхната опасност чрез:
а) разработването и прилагането на технологии, осигуряващи рационално използване на природните ресурси;
б) техническото разработване и пускането на пазара на продукти които са проектирани така, че тяхното производство, употреба и обезвреждане



да нямат или да имат възможно най-малък дял за увеличаване на количествата или опасността на отпадъците и рисковете от замърсяване с тях;
в) разработването на подходящи техники за окончателно обезвреждане на опасните вещества, съдържащи се в отпадъците, предназначени за оползотворяване, рециклиране или преработване;
2. оползотворяването на отпадъците чрез рециклиране, повторна употреба или регенериране или чрез друг процес на извличане на вторични суровини или на използване на отпадъците като източник на енергия.
Предложение на дои,. Борислав Великов и д-р Джевдет Чакъров:
Към чл. 57 се добавя точка 3:
“3. Безопасно съхраняване на отпадъците, непригодни за оползотворяване на настоящия етап на развитие.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 57 с предложението за създаване на т. 3.
Чл. 57. Управлението на отпадъците се осъществява с цел да се предотврати, намали или ограничи вредното въздействие на отпадъците върху човешкото здраве и околната среда и се осигурява чрез:
1. предотвратяването или намаляването на образуването на отпадъци и на степента на тяхната опасност чрез:
а) разработването и прилагането на технологии, осигуряващи рационално използване на природните ресурси;
б) техническото разработване и пускането на пазара на продукти които са проектирани така, че тяхното производство, употреба и обезвреждане да нямат или да имат възможно най-малък дял за увеличаване на количествата или опасността на отпадъците и рисковете от замърсяване с тях;
в) разработването на подходящи техники за окончателно обезвреждане на опасните вещества, съдържащи се в отпадъците, предназначени за оползотворяване, рециклиране или преработване;
2. оползотворяването на отпадъците чрез рециклиране, повторна употреба или регенериране или чрез друг процес на извличане на вторични суровини или на използване на отпадъците като източник на енергия.
3. безопасно съхраняване на отпадъците, непригодни за оползотворяване на настоящия етап на развитие.
Чл. 58. Лицата, при чиято дейност се образуват отпадъци или които осъществяват дейности по третиране на отпадъците, са длъжни да предприемат мерки, за да осигурят преработването и обезвреждането им по начин, който не застрашава човешкото здраве, и да използват процеси или методи, които не увреждат компонентите на околната среда, при които:
1. да няма риск за водите, въздуха, почвите, растенията и животните;



2. да не причиняват допълнително натоварване на околната среда, свързано с шум или миризми;
3. да не увреждат необратимо природата.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната окончателна редакция на чл. 58:
Чл. 58. Лицата, чиято дейност е свързана с образуване и/или третиране на отпадъци са длъжни да осигурят преработването, рециклирането и обезвреждането им по начин, който не застрашава човешкото здраве, и да използват методи и модерни технологии, които:
1. не водят до увреждане или риск за компонентите на околната
среда;
2. не предизвикват допълнително натоварване на околната среда, свързано с шум, вибрации и миризми.
Чл. 59. Управлението на отпадъците се извършва при условията и по реда на този закон и на специален закон.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 59:
Чл. 59. Управлението на отпадъците се извършва при условията и по реда на този закон и на Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда.
Глава четвърта
ИКОНОМИЧЕСКА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО
ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на глава четвърта.
Чл. 60. Към министъра на околната среда и водите се създава Национален фонд за опазване на околната среда (НФООС) като второстепенен разпоредител на бюджетни средства.
Предложение на н.п. Е. Манева, Й. Нихризов и А. Маринов:
Член 60 да придобие следната редакция:
“Чл. 60 (1) Създава се Национален фонд за опазване на околната среда (НФООС), като юридическо лице, за управление на средствата, постъпващи от екологични такси, санкции и др.



(2) Органи на НФООС са:
1. Управителен съвет.
2. Изпълнително бюро.
(3) Председател на Управителния съвет е Министърът на околната среда и водите.
(4) Управителният съвет се състои от единадесет члена, от които трима представители на изпълнителната власт, двама на организациите на бизнеса, двама на неправителствените екологични организации, двама на организациите на кметовете на общините и двама на научните организации.
(5) Функциите и правомощията на Управителния съвет, Изпълнителното бюро и редът и условията за набиране и изразходване на средствата от НФООС се определя с Наредба на Министерски съвет. ”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители доц. Борислав Великов, Джевдет Чакъров и Димитър Пейчев:
Чл. 60 добива следната редакция:
“Чл.60. Към Министъра на околната среда и водите се създава Национален фонд за опазване на околната среда/НФООС/ с обслужваща администрация структурирана като дирекция в МОСВ. ”
Предложението е оттеглено.
Предложение на проф. Петко Ганчев и група народни представители:
Член 60 се изменя така:
“Чл. 60. Към министъра на околната среда и водите се създава Национален фонд за опазване на околната среда и водите. ”
Комисията подкрепя предложението, чиито текст става окончателна редакция на чл. 60.
Чл. 61. Условията и редът за разходване на средствата от НФООС се определят с наредба на министъра на околната среда и водите.
Предложение на н.п. Е. Манева, Й. Нихризов и А. Маринов:
Член 61 се заличава.
Предложението е оттеглено.
Предложение на проф. Петко Ганчев и група народни представители:
Член 61 (по вносител) става чл. 64.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители доц. Борислав Великов, Джевдет Чакъров и Димитър Пейчев:
Чл. 61 добива следната редакция:



“Чл. 61 /1/Министърът на околната среда и водите е разпоредител със средствата по НФООС.
/2/ Условията и редът за разходване на средствата от НФООС се определят с Наредба на Министъра на околната среда и водите. ”
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по ПРИНЦИП текста на вносителя за чл. 61, който става чл. 64 и предлага следната окончателна редакция:
Чл. 64. Условията и редът за разходване на средствата от Националния фонд за опазване на околната среда се определят с наредба на Министерския съвет.
Чл. 62. При управлението на средствата по НФООС министърът на околната среда и водите, се подпомага от административно звено в структурата на Министерството на околната среда и водите.
Предложение на н.п. Е. Манева, Й. Нихризов и А. Маринов:
Член 62 се заличава.
Предложението е оттеглено.
Предложение на народните представители доц. Борислав Великов, Джевдет Чакъров и Димитър Пейчев:
Член 62 добива следната редакция:
Чл. 62 /1/ При управлението на средствата по НФООС Министърът на околната среда и водите се подпомага от Консултативен съвет, създаден по реда на чл.45 от Закона за администрацията.
/2/ Съставът на Консултативния съвет по ал. 1 се определя със Заповед на Министъра на околната среда и водите, а функциите на съвета се регламентират с Наредба по чл.61
Предложението е оттеглено.
Предложение на проф. Петко Ганчев и група народни представители:
Член 62 (по вносител) става чл. 61 и се изменя така:
Чл. 61. (1) Управлението на средствата по Националния фонд за опазване на околната среда се осъществява от управителен съвет с председател министърът на околната среда и водите.
(2) Управителният съвет на Националния фонд за опазване на околната среда се състои от 13 членове, като в него се включват: заместник-министър на околната среда и водите, който е заместник- председател, заместник-министър на: финансите, регионалното развитие и благоустройството, икономиката, транспорта и съобщенията, земеделието и горите, здравеопазването, енергетиката и енергийните ресурси; по един



представител на Българската академия на науките, на Националното сдружение на общините в Република България, на бизнеса, на неправителствена екологична организация, която не е регистрирана като политическа партия и предметът й на дейност обхваща комплексно проблемите на околната среда.
(3) При управлението на средствата по Националния фонд за опазване на околната среда управителният съвет се подпомага от административна структура на Министерството на околната среда и водите.
Комисията подкрепя направеното предложение за преномерация и новата окончателна редакция на чл. 62, който става чл. 61.
Чл. 63. (1) Средствата на НФООС се набират от:
1. таксите върху течните горива съгласно чл. 32 от Закона за чистотата на атмосферния въздух;
2. двадесет на сто от санкциите по чл. 69;
3. таксите, събирани от Министерството на околната среда и водите
по чл. 71;
4. приходи от предоставяне на информация за околната среда от Министерството на околната среда и водите;
5. целево предоставяни средства от държавния бюджет за екологични програми, когато за това има решение на компетентните органи;
6. дарения от местни и чуждестранни физически и юридически лица;
7. обезщетения, получени от чуждестранни физически и юридически лица по силата на съдебни и арбитражни решения за нанесени щети и пропуснати ползи на държавна собственост от увреждане на околната среда, замърсяване на водите, въздуха и почвата над пределно допустимите норми;
8. погашения и лихви по предоставени от фонда заеми;
9. постъпления от лихви по депозити;
10. глоби или имуществени санкции за административни нарушения по закона, наложени от министъра на околната среда и водите или от упълномощени от него длъжностни лица;
11. други приходи, определени със закон.
(2) Средствата по ал. 1 се изразходват за екологични проекти и дейности по приоритети, определени в национални екологични стратегии и програми.
(3) Средствата по ал. 1 се изразходват под формата на безвъзмездни помощи, безлихвени заеми и заеми с преференциален лихвен процент.
Предложение на н.п. Е. Манева, Й. Нихризов и А. Маринов:
В чл. 63, ал. 1
а) текстът на т. 1 да се редактира ‘‘таксите за стоки, създаващи при употреба или депониране рискове за околната среда, в това число таксите върху течните горива



б) създава се нова т. 2 със следния текст “такси за ползване на природни ресурси”
в) точка 2 става т. 3 и останалите се преномерират.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на проф. Петко Ганчев и група народни представители:
Член 63 (по вносител) става чл. 62 и в него се правят следните изменения:
1) В алинея 1, т. 1 се изменя така:
“1. таксите, определени със специалните закони в областта на околната среда;
2) алинея 2 се изменя така:
“(2) Средствата по ал. 1, т. 1, 5, 6, 7, 8, 9, 10 и 11 се изразходват за екологични проекти и дейности по приоритети, определени в национални екологични стратегии и програми. ”
3) Алинея 3 се изменя така:
“(3) Средствата по ал. 2 се изразходват под формата на безвъзмездни помощи, безлихвени заеми и заеми с преференциален лихвен процент. ”
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 63, който става чл. 62 и предлага следната окончателна редакция;
Чл. 62. (1) Средствата на Националния фонд за опазване на околната среда се набират от:
1. таксите, определени със специалните закони в областта на околната среда;
2. двадесет на сто от санкциите по чл. 69;
3. таксите, събирани от Министерството на околната среда и водите по чл. 71;
4. приходи от предоставяне на информация за околната среда от Министерството на околната среда и водите;
5. целево предоставяни средства от държавния бюджет за екологични програми, когато за това има решение на компетентните органи;
6. дарения от местни и чуждестранни физически и юридически
лица;
7. обезщетения, получени от чуждестранни физически и юридически лица по силата на съдебни и арбитражни решения за нанесени щети и пропуснати ползи на държавна собственост от увреждане на околната среда, замърсяване на водите, въздуха и почвата над пределно допустимите норми;
8. погашения и лихви по предоставени от фонда заеми;
9. постъпления от лихви по депозити;



10. глоби или имуществени санкции за административни нарушения по закона, наложени от министъра на околната среда и водите или от упълномощени от него длъжностни лица;
11. други приходи, определени със закон.
(2) Средствата по ал. 1, т. 1, 5, 6, 7, 8, 9, 10 и 11 се изразходват за екологични проекти и дейности по приоритети, определени в национални екологични стратегии и програми.
(3) Средствата по ал. 2 се изразходват под формата на безвъзмездни помощи, безлихвени заеми и заеми с преференциален лихвен процент.
Чл. 64. (1) Средствата по ал. 1, т. 2, 3 и 4 се изразходват по параграфи съгласно единната бюджетна класификация за поддържане и подобряване на материалната база, за квалификация и преквалификация и за материално стимулиране в системата на Министерството на околната среда и водите при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 61.
(2) Средствата за материално стимулиране по ал. 1, без дължимите социално осигурителни вноски, се определят в размер до 25 на сто от годишния размер на средствата за работна заплата по бюджета на Министерството на околната среда и водите за съответната година.
Предложение на н.п. Е. Манева, Й. Нихризов и А. Маринов:
В чл. 64, ал. 1 текстът да се редактира “средствата по ал. 1, т. 3, 4 и 5 се изразходват ... при условия и ред определени с Наредба на Министъра на околната среда и водите ”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на проф. Петко Ганчев и група народни представители:
Член 64 (по вносител) става чл. 63 и в него думите “с наредбата по чл. 61 ” се заменят с “с наредбата по чл. 64”.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 64, който става чл. 63 и предлага следната окончателна редакция:
Чл. 63. (1) Средствата по чл. 62, ал. 1, т. 2, 3 и 4 се изразходват по параграфи съгласно единната бюджетна класификация за поддържане и подобряване на материалната база, за квалификация и преквалификация и за материално стимулиране в системата на Министерството на околната среда и водите при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 64.
(2) Средствата за материално стимулиране по ал. 1, без дължимите социално осигурителни вноски, се определят в размер до 25 на сто от годишния размер на средствата за работна заплата по бюджета на Министерството на околната среда и водите за съответната година.



Чл. 65. (1) Осемдесет на сто от санкциите за увреждане или замърсяване на околната среда над допустимите норми по чл. 69 постъпват по бюджета на общината, на чиято територия се намира санкционираният обект.
(2) Приходите от глоби и санкции по закона, налагани от кметовете на общини, постъпват по бюджета на съответната община.
(3) Приходите по ал. 1 и 2, както и приходите от глоби за нарушаване на наредбите, приемани от общинските съвети във връзка с опазването на околната среда, се изразходват за екологични проекти и дейности по приоритети, определени в общинските програми за околна среда.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 65.
Чл. 66. (1) Създава се Национален доверителен екофонд (НДЕФ) като юридическо лице със седалище София за управление на средствата, постъпващи от суапови сделки “Дълг срещу околна среда” и “Дълг срещу природа” и от правителства и международни финансови институции, предназначени за опазване на околната среда в Република България.
(2) Органи на НДЕФ са:
1. Управителният съвет;
2. Консултативният съвет;
3. Изпълнителното бюро.
(3) Управителният съвет се състои от шестима членове, включително председател и заместник-председател и четирима членове, които се определят от Министерския съвет по предложение на министъра на околната среда и водите.
(4) Консултативният съвет се състои от представителите на правителствата и на финансовите и другите институции, които са предоставили средства или оказват съдействие на НДЕФ.
(5) Управителният съвет приема правила за работата си.
(6) Изпълнителното бюро подпомага организирането на дейността на
НДЕФ.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
В чл. 66 се правят следните изменения и допълнения:
1) В cm. 1 след думите “международни финансови институции” се добавя “и други дарители ”.
2) Алинея 3 се изменя така:
“(3) Управителният съвет се състои от седем членове, включително председател и двама заместник-председатели и четирима членове. ”
3) Алинея 5 се изменя така:
“(5) Управителният съвет и Консултативният съвет приемат правила за работата си. ”



4) B cm. 6 думите “подпомага организирането” се заменят с “организира”.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 66:
Чл. 66. (1) Националният доверителен екофонд е юридическо лице със седалище София за управление на средствата, постъпващи от суапови сделки “Дълг срещу околна среда” и “Дълг срещу природа” и от правителства и международни финансови институции, и други дарители, предназначени за опазване на околната среда в Република България.
(2) Органи на Националния доверителен екофонд са:
1. Управителният съвет;
2. Консултативният съвет;
3. Изпълнителното бюро.
(3) Управителният съвет се състои от седем членове, включително председател и двама заместник-председатели и четирима членове.
(4) Консултативният съвет се състои от представителите на правителствата и на финансовите и другите институции, които са предоставили средства или оказват съдействие на Националния доверителен екофонд.
(5) Управителният съвет и консултативният съвет приемат правила за работата си.
(6) Изпълнителното бюро организира дейността на Националния доверителен екофонд.
Чл. 67. Съставите на Управителния съвет, на Консултативния съвет и на Изпълнителното бюро и редът за набирането, разходването и контрола на средствата по НДЕФ се определят с наредба на Министерския съвет.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
Член 67 се изменя така:
“Чл. 67. Министерският съвет определя с наредба начина на управление, устройството и дейността на НДЕФ и редът и начинът за набирането, разходването и контрола на средствата по него. “
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 67:
Чл. 67. Министерският съвет определя с наредба начина на управление, устройството и дейността на Националния доверителен екофонд, реда и начина за набирането, разходването и контрола на средствата по него след съгласувателна процедура с дарителите.



Чл. 68. (1) Източници на постъпления в НДЕФ са:
1. целево предоставяни средства от държавния бюджет във връзка с договори по сделки “Дълг срещу околна среда” и “Дълг срещу природа”;
2. дарения от международни финансови институции, правителства, международни фондове и външни юридически лица, предоставяни за екологични програми и проекти;
3. дарения от международни фондации и чуждестранни граждани за подпомагане на държавната политика в областта на околната среда;
4. погашения и лихви по предоставени чрез фонда заеми;
5. лихви от средствата на НДЕФ в обслужващата банка;
6. други външни постъпления, съответстващи на характера на дейността на НДЕФ.
(2) Средствата от НДЕФ се разходват за екологични проекти и дейности в съответствие с условията на дарителите и с приоритетите на национални екологични стратегии и програми.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
В чл. 68, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1) След думите “държавен бюджет се добавя ", в това число”;
2) Създава се нова т. 6:
“6. Приходи от портфейлни инвестиции с краткосрочни държавни ценни книжа и облигации ”
3) Точка 6 става т. 7.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 68:
Чл. 68. (1) Източници на постъпления в Националния
доверителен екофонд са:
1. целево предоставяни средства от държавния бюджет, в това число във връзка с договори по сделки “Дълг срещу околна среда” и “Дълг срещу природа”;
2. дарения от международни финансови институции, правителства, международни фондове и външни юридически лица, предоставяни за екологични програми и проекти;
3. дарения от международни фондации и чуждестранни граждани за подпомагане на държавната политика в областта на околната среда;
4. погашения и лихви по предоставени чрез фонда заеми;
5. лихви от средствата на Националния доверителен екофонд в обслужващата банка;
6. приходи от портфейлни инвестиции с краткосрочни държавни ценни книжа и облигации;



7. други външни постъпления, съответстващи на характера на дейността на Националния доверителен екофонд.
(2) Средствата от Националния доверителен екофонд се разходват за екологични проекти и дейности в съответствие с условията на дарителите и с приоритетите на национални екологични стратегии и програми.
Чл. 69. (1) При увреждане или замърсяване на околната среда над допустимите норми и при неспазване на определените в разрешителните емисионни норми и ограничения на еднолични търговци и на юридическите лица се налагат санкции.
(2) Редът за определяне и налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми се регламентира с наредба на Министерския съвет.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 69.
Чл. 70. (1) Ако санкционираните по чл. 69, ал. 1 лица предприемат действия за постигане на установените норми в съответствие с одобрени от министъра на околната среда и водите инвестиционни програми, те заплащат 5 на сто от дължимите санкции.
(2) Условията и редът за намаляване на дължимите санкции по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 69, ал. 2.
(3) При неизпълнение на инвестиционните програми по ал. 1 министърът на околната среда и водите постановява заплащане на дължимата месечна санкция в пълен размер за целия първоначален период, за който е била наложена санкцията, при начисляване на законова лихва.
Предложение на н.п. Е. Манева, Й. Нихризов и А. Маринов:
В чл. 70
а) текстът на ал. 1 да се редактира “Ако санкционираните . . ., те не заплащат дължимите санкции...
Комисията не подкрепя предложението.
б) текстът на ал. 2 да стане “Условията и редът за освобождаване от заплащане на дължимите санкции...
Предложението е оттеглено.
в) текстът на ал. 3 да стане “При неизпълнение ... за целия период, за който е била наложена санкцията плюс дължимата законова лихва и глоба, в размер на 50 на сто от общия размер на дължимата санкция.
Комисията не подкрепя предложението.
г) нова ал. 4 с текст “Не се допуска удължаване на сроковете за изпълнение на инвестиционните програми, утвърдени от Министъра на околната среда и водите по чл. 70, cm. 1.


Комисията подкрепя предложението.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
В чл. 70 се правят следните изменения и допълнения:
1) В ал. 1, цифрата “5” се заменя с “10”.
Комисията подкрепя предложението.
2) Алинея 3 се изменя така:
“(3) При неизпълнение на инвестиционните програми по ал. 1 в установените срокове, министърът на околната среда и водите постановява заплащане в трикратен размер на дължимата месечна санкция за целия първоначален период. ”
Комисията подкрепя предложението.
3) Създава се ал. 4:
“(4) Не се допуска предоговаряне на сроковете за изпълнението на инвестиционните програми. ”
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 70 ;
Чл. 70. (1) Ако санкционираните по чл. 69, ал. 1 лица предприемат действия за постигане на установените норми в съответствие с одобрени от министъра на околната среда и водите инвестиционни програми, те заплащат 10 на сто от дължимите санкции.
(2) Условията и редът за намаляване на дължимите санкции по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 69, ал. 2.
(3) При неизпълнение на инвестиционните програми по ал. 1 в установените срокове, министърът на околната среда и водите постановява заплащане в трикратен размер на дължимата месечна санкция за целия първоначален период.
(4) Не се допуска удължаване на сроковете за изпълнение на инвестиционните програми, утвърдени от министъра на околната среда и водите по ал. 1.
Чл. 71. За издаването на решения по ОВОС, разрешителни, становища, лицензни и регистриране Министерството на околната среда и водите събира такси.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 71.
Чл. 72. Редът за определянето и събирането на таксите по чл. 71 се определя с тарифа, одобрена с постановление на Министерския съвет.



Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 72:
Чл. 72. Редът за определянето и събирането на таксите по чл. 71 се определя с тарифа, одобрена от Министерския съвет.
Чл. 73. По предложение на министъра на околната среда и водите съгласувано с министъра на финансите ежегодно със закона за държавния бюджет се определят средства от републиканския бюджет за изпълнение на приоритетни екологични проекти и дейности, включени в националните екологични стратегии и програми.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 73.
Чл. 74. По предложение на кмета на общината ежегодно с приемането на общинския бюджет се определят средства за изпълнение на приоритетни екологични дейности и проекти, включени в общинските програми за опазване на околната среда.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 74.
Глава пета
СТРАТЕГИИ И ПРОГРАМИ ЗА ОКОЛНАТА СРЕДА
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на глава пета.
Чл. 75. (1) Националната стратегия по околна среда и общинските програми за околна среда са инструмент за постигане целите на закона и се разработват в съответствие с принципите по чл. 3 за опазване на околната среда.
(2) Министърът на околната среда съгласувано с министъра на здравеопазването, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на транспорта и съобщенията, министъра на земеделието и горите и другите заинтересувани министри и ръководители на държавни агенции разработва и внася за одобряване от Министерския съвет Националната стратегия по околна среда.
Предложение на н.п. Е. Манева, Й. Нихризов и А. Маринов:
В чл. 75
а) текстът на cm. 2 се редактира “Министърът на околната среда и водите съвместно с ... разработва и внася в Министерски съвет Националната стратегия по околна среда. ”
б) ’’нова an. 3 със следния текст:



“(3) Министерският съвет внася в Народното събрание за одобрение Националната стратегия по околна среда, след което я публикува.”
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
Член 75 се изменя така:
"Чл. 75. (1) Националната стратегия по околна среда и общинските програми за околна среда са средство за постигане целите на закона и се разработват в съответствие с принципите за опазване на околната среда по чл. 3. ”
(2) Министърът на околната среда и водите съгласувано с министъра на здравеопазването, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на транспорта и съобщенията, министъра на земеделието и горите и другите заинтересувани министри и ръководители на държавни агенции разработва и внася Националната стратегия по околна среда за одобряване от Министерския съвет и Народното събрание.
(3) В процеса на разработване и обсъждане на Националната стратегия по околна среда участват и представители на научните среди и неправителствени екологични и браншови организации.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по ПРИНЦИП текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 75:
Чл. 75. (1) Националната стратегия за околна среда и общинските програми за околна среда са средство за постигане целите на закона и се разработват в съответствие с принципите за опазване на околната среда по чл. 3.
(2) Министърът на околната среда и водите съгласувано с министъра на здравеопазването, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на транспорта и съобщенията, министъра на земеделието и горите и другите заинтересувани министри и ръководители на държавни агенции разработва Националната стратегия за околна среда и я внася за одобряване от Министерския съвет.
(3) В процеса на разработване и обществено обсъждане на Националната стратегия за околна среда участват и представители на научните среди и неправителствени екологични и браншови организации.
(4) Министерският съвет внася в Народното събрание за приемане Националната стратегия за околна среда, след което я публикува.
Чл. 76. (1) Националната стратегия по околна среда се разработва за период 10 години и съдържа:
1. анализ на съществуващото състояние на околната среда по компоненти, факторите, които им въздействат, както и тенденциите, причините и източниците на замърсяване и увреждане на околната среда по сектори на



националното стопанство; институционалната рамка, административните и икономическите инструменти за провеждане на политиката;
1. възможностите и ограниченията за реализиране на стратегията в национален и международен план;
2. цели и приоритети;
3. инструменти за постигане на целите;
4. петгодишен план за действие с конкретни институционални, организационни и инвестиционни мерки, срокове, отговорни институции, необходими ресурси и възможни източници на финансиране;
5. схема за организация, наблюдение и отчитане изпълнението на плана за действие, за оценка на резултатите, за предприемане на коригиращи действия при необходимост;
6. други.
(2) Основни критерии при определяне на приоритетите са:
1. намаляване и предотвратяване на риска за човешкото здраве и околната среда;
2. намаляване и предотвратяване на риска за биологичното разнообразие;
3. ефективно използване на природни ресурси и енергия;
4. въздействие върху развитието на стопанските отрасли, особено на туризма и селското стопанство.
(3) Министърът на околната среда и водите внася ежегодно в Министерския съвет отчет за изпълнението на плана за действие, а при необходимост - и предложения за актуализиране на Националната стратегия по околна среда и плана за действие.
Предложение на н.п. Е. Манева, Й. Нихризов и А. Маринов:
В чл. 76
а) в cm. 1 т. 2 да отпадне
б) след т. 4 да се формулира нова т. 5 със следния текст:
“5. Сценарии за реализиране на стратегията с оценка на възможните негативни и стимулиращи въздействия в международен и вътрешен план. ”
в) В ал. 2 да се формулира нова т. 1 със следния текст: “спазване принципите на устойчиво развитие”, останалите точки се преномерират.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложения на доц. Борислав Великов и д-р Джевдет Чакъров:
1. В чл. 76 ал. (2) т. 1 и т. 2 думите “ намаляване и предотвратяване ” се заменят с думите ’’предотвратяване и намаляване ”.
Комисията подкрепя предложението.
2. В чл. 76 ал. (2) се добавя нова точка 2а:
“2. а. намаляване на последствията от катастрофални природни процеси и явления. ’’.
Комисията подкрепя предложението по принцип.


3. В чл. 76 ал.(З) пред думата “Министерския” се добавят думите
’’Народното събрание и
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
Член 76 се изменя така:
“Чл. 76. (1) Националната стратегия по околна среда се разработва за период 10 години и съдържа:
1. анализ на съществуващото състояние на околната среда по компоненти, факторите, които им въздействат, както и тенденциите, причините и източниците за замърсяване и увреждане на околната среда по сектори на националното стопанство;
2. институционалната рамка, административните и икономическите инструменти за осъществяване на политиката;
3. възможностите и ограниченията за осъществяване на стратегията в национален и международен аспект;
4. цели и приоритети;
5. инструменти за постигане на целите;
6. петгодишен план за действие с конкретни институционални, организационни и инвестиционни мерки, срокове, отговорни институции, необходими ресурси и възможни източници на финансиране;
7. схема за организация, наблюдение и отчитане изпълнението на плана за действие, за оценка на резултатите, за предприемане на коригиращи действия при необходимост;
8. други.
(2) Основни критерии при определяне на приоритетите в Националната стратегия по околна среда са:
1. намаляване и предотвратяване на риска за човешкото здраве и околната среда;
2. намаляване и предотвратяване на риска за биоразнообразието;
3. оптимално използване на природни ресурси и енергия;
4. въздействие върху развитието на стопанските отрасли, особено на туризма и селското стопанство.
(3) Министърът на околната среда и водите внася ежегодно в Министерския съвет отчет за изпълнението на плана за действие.
(4) Измененията, допълненията и актуализирането на Националната стратегия по околна среда се одобряват от Народното събрание по предложение на Министерски съвет.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 76:
Чл. 76. (1) Националната стратегия за околна среда се разработва за период от 10 години и съдържа:



1. анализ на състоянието на околната среда по компоненти, на факторите, които им въздействат, на тенденциите, причините и източниците на замърсяване и увреждане на околната среда по сектори на националното стопанство, както и на институционалната рамка, административните и икономическите средства за осъществяване на политиката;
2. оценка на възможностите и ограниченията в международен и вътрешен план;
3. цели и приоритети;
4. средства за постигане на целите;
5. варианти за реализиране на стратегията с оценка на възможните позитивни и негативни въздействия и последствия в международен и вътрешен план;
6. петгодишен план за действие с конкретни институционални, организационни и инвестиционни мерки, срокове, отговорни институции, необходими ресурси и източници на финансиране;
7. схема за организация, наблюдение и отчитане изпълнението на плана за действие, за оценка на резултатите, за предприемане на коригиращи действия при необходимост;
8. други.
(2) Основни критерии при определяне на приоритетите в Националната стратегия за околна среда са:
1. спазване принципите на устойчиво развитие;
2. предотвратяване и намаляване на риска за човешкото здраве и околната среда;
3. предотвратяване и намаляване на риска за биологичното разнообразие;
4. намаляване на вредните последствия върху компонентите на околната среда в резултат на природни процеси и явления;
5. оптимално използване на природни ресурси и енергия;
(3) Министърът на околната среда и водите внася ежегодно в Министерския съвет отчет за изпълнението на плана за действие по ал. 1, т. 6.
(4) Измененията, допълненията и актуализирането на Националната стратегия за околна среда и петгодишните планове се приемат от Народното събрание по предложение на Министерския съвет.
Чл. 77. Национални планове и програми по компоненти на околната среда и фактори, които им въздействат, се разработват на основата на принципите, целите и приоритетите на Националната стратегия за околна среда и в съответствие с изискванията на специалните закони за околната среда.
Предложение на н.п. Теодора Литрова:



В чл. 77 след думите “е съответствие с изискванията на” се добавят думите “съответните международни договори и конвенции, по които Р. България е страна и
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 77.
Чл. 78. Плановете и програмите за регионално развитие, за развитие на икономиката или на отделни нейни отрасли на национално и на регионално равнище осигуряват интегрирано опазване на околната среда в съответствие с принципите и целите на закона и Националната стратегия за околна среда.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 78.
Чл. 79. (1) Кметовете на общините в срок една година след влизането в сила на закона разработват програми за опазване на околната среда за съответната община в съответствие с указания на министъра на околната среда
и водите.
(2) Програмите по ал. 1 обхващат период на изпълнение не по-малък от 3 години.
(3) Териториалните административни звена към съответните министерства и държавни агенции, които събират и разполагат с информация за околната среда, подпомагат разработването на програмите чрез участие на свои експерти и предоставяне на информация. При разработването, допълването и актуализирането на програмите се привличат и представители на неправителствени организации, представители на фирми и на браншови организации.
(4) Програмите се приемат от общинските съвети, които контролират и изпълнението им.
(5) Кметът на общината внася ежегодно в общинския съвет отчет за изпълнението на програмата за околна среда, а при необходимост - и предложения за нейното допълване и актуализиране.
(6) Отчетите по ал. 5 се представят за информация в РИОСВ.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 79:
Чл. 79. (1) Кметовете на общините разработват програми за опазване на околната среда за съответната община в съответствие с указания на министъра на околната среда и водите.
(2) Програмите по ал. 1 обхващат период на изпълнение не по- малък от 3 години.
(3) Териториалните административни звена към съответните министерства и държавни агенции, които събират и разполагат с информация за околната среда, подпомагат разработването на програмите



чрез участие на свои експерти и предоставяне на информация. При разработването, допълването и актуализирането на програмите се привличат и представители на неправителствени организации, на фирми и на браншови организации.
(4) Програмите се приемат от общинските съвети, които контролират и изпълнението им.
(5) Кметът на общината внася ежегодно в общинския съвет отчет за изпълнението на програмата за околна среда, а при необходимост - и предложения за нейното допълване и актуализиране.
(6) Отчетите по ал. 5 се представят за информация в РИОСВ.
Чл. 80. Предложенията на общини за финансиране на проекти от държавния бюджет, от национални фондове и други източници могат да се финансират само при наличие на общинска програма за околна среда, в която проектите са обосновани като приоритетни.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 80:
Чл. 80. Проекти на общините могат да се финансират от държавния бюджет или от национални фондове само ако те са обосновани като приоритетни в общинските програми за околна среда.
Следва продължение!