ДОКЛАД
НА КОМИСИЯТА ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ
за второ гласуване
ОТНОСНО: Законопроект за опазване на околната среда и водите № 102-01-35, внесен от МС на 13.12.2001 г.
Част втора

---

ДОКЛАД
НА КОМИСИЯТА ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ
за второ гласуване
ОТНОСНО: Законопроект за опазване на околната среда и водите № 102-01-35, внесен от МС на 13.12.2001 г.
ЗАКОН
за опазване на околната среда
Глава шеста
ЕКОЛОГИЧНА ОЦЕНКА И
ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на глава шеста.
Р а з д е л I
Общи разпоредби
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на раздел I на глава шеста.
Чл. 81. (1) За осигуряване интегрирането на предвижданията по отношение на околната среда в процеса на развитие като цяло и като средство
за въвеждане принципа на устойчиво развитие в съответствие с чл. 3 и 9 се оценява въздействието върху околната среда на планове, програми и на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии или на техни изменения, при чието осъществяване се очакват значителни въздействия върху околната среда, както следва:
1. екологична оценка се извършва на планове и програми, които са в процес на изработване и одобряване от централни и териториални органи на изпълнителната власт и органите на законодателната власт;
2. оценка на въздействието върху околната среда се извършва на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии съгласно приложения № 1 и 2.
(2) Екологичната оценка на планове и програми се извършва едновременно с изработването им, като се вземат предвид техните цели, териториалният обхват и степента на подробност, така че да се идентифицират, опишат и оценят по подходящ начин възможните въздействия от прилагането на инвестиционните предложения, които тези планове и програми включват.
(3) Оценката на въздействието върху околната среда по ал. 1, т. 2 трябва да определя, да описва и да оценява по подходящ начин и според всеки конкретен случай преките и непреките въздействия от инвестиционните предложения за строителство, дейности и технологии върху човека, растителния и животинския свят, почвата, водата, въздуха, климата и ландшафта, земните недра, материалните ценности и културно-историческото наследство и взаимодействието между тях.
(4) Не се извършва екологична оценка на планове, програми и ОВОС на инвестиционни предложения, свързани с националната отбрана.
Предложение на н.п. Е. Манева, Й. Нихризов и А. Маринов:
Нова редакция на чл. 81, ал. 1 “За предотвратяване и намаляване на рисковете за околната среда и човешкото здраве и утвърждаване принципите на устойчивото развитие се оценява въздействието върху околната среда .... както следва: ”
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на доц. Борислав Великов и група народни представители:
Член 81 се изменя така:
Чл. 81. (1) Екологична оценка и оценка на въздействие върху околната среда се извършват на планове, програми и инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии или техни изменения, от чието осъществяване се очакват значителни въздействия върху околната среда както следва:
1. екологична оценка се извършва на планове и програми, които са в процес на изготвяне и одобряване от централни и териториални органи на изпълнителната власт и Народното събрание.
2. оценка на въздействието върху околната среда се извършва на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии съгласно приложения № 1 и 2.


(2) С екологичната оценка и оценката на въздействие върху околната среда се цели интегриране на предвижданията по отношение на околната среда в процеса на развитие като цяло и въвеждане принципа на устойчиво развитие в съответствие с чл. 3 и чл. 9.
(3) Екологична оценка на планове и програми се извършва едновременно с изготвянето им, като се вземат предвид техните цели, териториалния обхват и степента на подробност, така че да се идентифицират, опишат и оценят по подходящ начин възможните въздействия от прилагането на инвестиционните предложения, които тези планове и програми включват.
(4) 0ценката на въздействието върху околната среда по ал. 1, т. 2 определя, описва и оценява по подходящ начин и според всеки конкретен случай преките и непреките въздействия от инвестиционните предложения за строителство, дейности и технологии върху човека, биологичното разнообразие и неговите елементи, включително флора и фауна, почвата, водата, въздуха, климата и ландшафта, земните недра, материалното и културно-историческо наследство и взаимодействието между тях.
(5) Екологична оценка на планове, програми и ОВОС на инвестиционни предложения, свързани с националната отбрана не се извършва.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложения на н.п. Теодора Литрова:
1. В чл. 81, cm. 1 (по вносител), се създава нова т. 3: “Всички дейности на физическите и юридическите лица и на държавните и общинските органи могат да бъдат подлагани на оценка за въздействие върху околната среда."
Комисията не подкрепя предложението.
2. В чл. 81, ал. 3 думите “растителен и животински свят" се заменят с “биологично разнообразие и неговите елементи, вкл. флора и фауна”.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 81 и предлага следната окончателна редакция:
Чл. 81. (1) Екологична оценка и оценка на въздействие върху околната среда се извършват на планове, програми и инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии или техни изменения, при чието осъществяване са възможни значителни въздействия върху околната среда както следва:
1. екологична оценка се извършва на планове и програми, които са в процес на изготвяне и одобряване от централни и териториални органи на изпълнителната власт и Народното събрание.
2. оценка на въздействието върху околната среда се извършва на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии съгласно приложения № 1 и 2.
(2) С екологичната оценка и оценката на въздействие върху околната среда се цели интегриране на предвижданията по отношение на околната среда в процеса на развитие като цяло и въвеждане принципа на устойчиво развитие в съответствие с чл. 3 и чл. 9.
(3) Екологична оценка на планове и програми се извършва едновременно с изготвянето им, като се вземат предвид техните цели, териториалния обхват и степента на подробност, така че да се идентифицират, опишат и оценят по подходящ начин възможните въздействия от прилагането на инвестиционните предложения, които тези планове и програми включват.
(4) Оценката на въздействието върху околната среда по ал. 1, т. 2 определя, описва и оценява по подходящ начин и според всеки конкретен случай преките и непреките въздействия от инвестиционните предложения за строителство, дейности и технологии върху човека, биологичното разнообразие и неговите елементи, включително флора и фауна, почвата, водата, въздуха, климата и ландшафта, земните недра, материалното и културно-историческо наследство и взаимодействието между тях.
(5) Екологична оценка на планове, програми и ОВОС на инвестиционни предложения, свързани с отбраната и националната сигурност не се извършва.
(6) Процедурата за оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционни предложения не се провежда, когато по реда на специален закон същите се одобряват по процедура, включваща подобна оценка и при осигурен обществен достъп до информация.
Чл. 82. (1) Оценката по чл. 81, ал. 1, т. 1 трябва да е в пълно съответствие със съществуващите процедури за изработване и одобряване на планове и програми.
(2) Оценката по чл. 81, ал. 1, т. 2 може да се съвместява изцяло при изработване на предварителните прединвестиционни проучвания или заданието за проектиране, като се извършва преди издаването на скица (виза) за проектиране.
(3) Екологичната оценка на планове и програми завършва със становище на министъра на околната среда и водите или на директора на съответната РИОСВ, чиято форма и съдържание се определят с наредбата по чл. 90. Органите, отговорни за одобряване и прилагане на плана или програмата се съобразяват със становището.
(4) Оценката на инвестиционните предложения завършва с решение, издадено от компетентния орган по чл. 94, ал. 1 което е задължително за инвеститора. Решението е неразделна част от визата за проектиране, издадена съгласно Закона за устройство на територията.
Предложение на доц. Борислав Великов и група народни представители:
В чл. 82 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Оценката по чл. 81, ал. 1, т. 1 се съвместява изцяло с процедурите за изготвяне и одобряване на планове и програми.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
2. Алинея 2 се изменя така:
(2) Оценката по чл. 81, ал. 1, т. 2, се съвместява изцяло с действащите процедури на одобряване на инвестиционните предложения, като се извършва преди издаването на скица (виза) за проектиране. ”
Предложението е оттеглено.
3. Създава се нова ал. 3, а ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5:
"(3) Когато за осъществяването на инвестиционното предложение трябва да се развият и други, свързани с основния предмет на оценка спомагателни ши поддържащи дейности, за които е задължително да се извърши ОВОС, оценките на отделните инвестиционни предложения се съвместяват. ”
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 82 и предлага следната окончателна редакция:
Чл. 82. (1) Оценката по чл. 81, ал. 1, т. 1 се съвместява изцяло с действащите процедури за изготвяне и одобряване на планове и програми.
(2) Оценката по чл. 81, ал. 1, т. 2 може да се съвместява изцяло при изработване на предварителните прединвестиционни проучвания или заданието за проектиране, като се извършва преди издаването на скица (виза) за проектиране.
(3) Когато за осъществяването на инвестиционното предложение трябва да се развият и други, свързани с основния предмет на оценка спомагателни или поддържащи дейности, за които е задължително да се извърши ОВОС, оценките на отделните инвестиционни предложения се съвместяват.
(4) Екологичната оценка на планове и програми завършва със становище на министъра на околната среда и водите или на директора на съответната РИОСВ, чиято форма и съдържание се определят с наредбата по чл. 90. Органите, отговорни за одобряване и прилагане на плана или програмата, се съобразяват със становището.
(§) Оценката на инвестиционните предложения завършва с решение, издадено от компетентния орган по чл. 94, ал. 1 което е задължително за инвеститора. Решението е неразделна част от визата за проектиране, издадена съгласно Закона за устройство на територията.
Чл. 83. (1) Оценките по чл. 81, ал. 1 се възлагат на регистрирани експерти, които трябва да декларират, че не са лично заинтересувани от реализацията и прилагането на плановете, програмите или на инвестиционните предложения.
(2) Оценката се възлага на експертите от органа - възложител на плана или програмата, или от инвеститора на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2.
(3) Експертите дават заключение, ръководейки се от принципите за намаляване на риска за човешкото здраве и осигуряване на устойчиво развитие съобразно действащите в страната норми за качество на околната среда.
(4) Министерството на околната среда и водите регистрира в публичен регистър на българските и чуждестранните физически лица по ал. 1, когато отговарят на следните условия:
1. притежават образователно-квалификационна степен по специалност, придобита във висши училища по номенклатура, определена в наредбата по ал. 9;
2. са осъществявали през последните 10 години някоя от следните дейности, свързани с опазването на околната среда, в продължение най-малко
на 5:
а) проектантска дейност;
б) практика в производствени предприятия;
в) експертна дейност в т. ч. и изработване на експертизи, писмени консултации, доклади по ОВОС, екологични одити или екологични анализи;
г) преподавателска дейност във висши училища и/или научна
дейност;
д) контролна дейност.
(5) От регистъра се изключват експертите, за които е доказано, че в практиката си по ОВОС:
1. са дали поне два пъти заключение в противоречие с издаденото решение от компетентния орган по ОВОС;
2. три пъти са били автори на раздели от доклади за ОВОС, които са връщани за преработване при оценяването качеството на доклада по чл. 96, ал. 6.
(6) Удостоверението за вписване в регистъра или мотивиран писмен отказ се издава в 14-дневен срок от министъра на околната среда и водите.
(7) Удостоверението по ал. 6 има валидност 5 години.
(8) Отказът, както и мълчаливият отказ по ал. 6 подлежат на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му или съответно от изтичане на срока по ал. 6.
(9) Редът за създаване и поддържане на регистъра и за кандидатстване на лицата за вписване в регистъра се определят с наредба на министъра на околната среда и водите.
Предложения на доц. Борислав Великов и д-р Джевдет Чакъров:
1. В чл. 83 ал.(4) пред думата "следните” се добавят думите "едно
от”.


Предложението е оттеглено.
2. В чл. 83 ал. (5) т. 1 отпада.
Комисията подкрепя предложението.
3. В чл. 83 ал. (5) т.2 думите “ връщани за преработване ” се заменят с думата “отхвърлени
Предложението е оттеглено.
Предложения на н.п. Теодора Литрова:
1. В чл. 83, ал. 2 се променя както следва:
“Чл. 83, ал. 2, т.1 “Оценката са възлага от органа - възложител на плана или програмата или инвеститора на предложението:
(а) на лицензирани експерти, определени след явен конкурс;
(б) след като сумите, необходими за оценката са преведени в специален фонд за ОВОС.
т. 2 В срок от 3 месеца от влизането на закона в сила Министърът на околната среда внася в Министерския съвет проект на Наредба за създаване на специален фонд за набиране и разходване на приходите за извършване на ОВОС. В същата Наредба се регламентират редът, устройството и начинът на функциониране на този фонд. ”
2. В чл. 83, ал. 5, т. 1 и 2 в края се добавя “или ”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на доц. Борислав Великов и група народни представители:
В чл. 83, ал. 5 се създава т. 3:
“3. са представили невярна декларация по ал. 1 и това е доказано по съответния ред.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по ПРИНЦИП текста на вносителя за чл. 83 и предлага следната окончателна редакция:
Чл. 83. (1) Оценките по чл. 81, ал. 1 се възлагат на регистрирани експерти - български и чуждестранни физически лица, които трябва да декларират, че не са лично заинтересувани от реализацията и прилагането на плановете, програмите или на инвестиционните предложения.
(2) Оценката се възлага на експертите от органа - възложител на плана или програмата, или от инвеститора на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2.
(3) Експертите дават заключение, ръководейки се от принципите за намаляване на риска за човешкото здраве и осигуряване на устойчиво развитие съобразно действащите в страната норми за качество на околната среда.
(4) Министерството на околната среда и водите регистрира в публичен регистър лицата по ал. 1, които притежават образователно- квалификационна степен по специалност, придобита във висши училища и са осъществявали в продължение най-малко на 5 години през последните 10 години някоя от следните дейности, свързани с опазването на околната среда:
1. проектантска дейност;
2. практика в производствени предприятия;
3. експертна дейност в т. ч. и изработване на експертизи, писмени консултации, доклади по ОВОС, екологични одити или екологични анализи;
4. преподавателска дейност във висши училища и/или научна
дейност;
5. контролна дейност.
(5) От регистъра се изключват експертите, за които е доказано, че в практиката си по ОВОС:
1. три пъти са били автори на раздели от доклади за ОВОС, които са връщани за преработване при оценяването качеството на доклада по чл. 96, ал. 6;
2. са представили невярна декларация по ал. 1 и това е доказано по съответния ред.
(6) Удостоверението за вписване в регистъра или мотивираният писмен отказ се издават в 14-дневен срок от министъра на околната среда и водите.
(7) Удостоверението по ал. 6 има валидност 5 години.
(8) Отказът, както и мълчаливият отказ по ал. 6 подлежат на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му или съответно от изтичане на срока по ал. 6.
(9) Редът за създаване и поддържане на регистъра и за кандидатстване на лицата за вписване в регистъра се определят с наредба на министъра на околната среда и водите.
Раздел П
Екологична оценка на планове и програми
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на раздел II на глава шеста.
Чл. 84. (1) Министърът на околната среда и водите или директорът на съответната РИОСВ е компетентният орган за издаване на становище по екологична оценка на планове и програми съгласно чл. 82, ал. 3.
(2) Становището се основава на доклада за екологична оценка, изработен от регистрирани експерти.


Предложение на н.п. Теодора Литрова:
В чл. 84, ал. 1 думите “или директорът на съответната РИОСВ”
отпадат.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 84.
Чл. 85. (1) Екологичната оценка е задължителна за планове и програми и за техните значителни изменения в областите транспорт, енергетика, управление на отпадъците, управление на водните ресурси и промишленост, включително добив на подземни богатства, далекосъобщения, туризъм, устройствено планиране и земеползване, когато тези области очертават рамката за бъдещо развитие на инвестиционни предложения по приложения № 1 и 2.
(2) Планове и програми по ал. 1 на местно равнище за малки територии и незначителни изменения на планове и програми по ал. 1 се оценяват, когато при прилагането им се предполагат значителни въздействия върху околната среда.
(3) Планове и програми, свързани с националната сигурност и с гражданска защита, както и финансови планове и бюджети не са предмет на оценка.
(4) Министърът на околната среда и водите или директорът на съответната РИОСВ преценява както необходимостта, така и обхвата и съдържанието на екологичната оценка за всеки предложен план и програма или за тяхно изменение съгласно процедурата, определена с наредбата по чл. 90. При преценката се вземат предвид:
1. характеристиките на плановете и програмите по отношение на:
а) степента, до която планът или програмата определя рамката за инвестиционни предложения и други дейности, или според местоположението, характера, мащабността и експлоатационните условия, или според разпределението на ресурсите;
б) осигуряване на устойчивото развитие и екологичните цели на Министерския съвет;
2. характеристиките на последствията и на засегнатата територия по отношение на: същност, обхват, обратимост и кумулативен характер на предполагаемите въздействия; потенциално трансгранично въздействие, потенциален ефект и риск за здравето на хората или за околната среда, размер и пространствен обхват на последствията, ценност и уязвимост на засегнатата територия; въздействие върху ландшафтите или върху защитените;
3. степента, до която планът или програмата влияе върху други планове и програми.
(5) Органите по ал. 4 се произнасят с преценка в срок до 3 месеца от внасянето на искане от възложителя на плана или програмата в зависимост от спецификата и сложността им, като обявяват публично резултата от преценката.
Предложение на доц. Борислав Великов и група народни представители:
В чл. 85 се правят следните изменения и допълнения:
1) В ал. 1след думата “областите” се добавя “селско стопанство, горско стопанство, рибарство, ”
Комисията подкрепя предложението.
2) В ал. 3 след думата “бюджети ” се добавя “със самостоятелно
значение
Комисията подкрепя предложението.
3) В ал. 4, т. 2 думите “върху защитените ” се заменят с “елементите на Националната екологична мрежа ”
Комисията подкрепя предложението.
4) В ал. 5 накрая се добавя “, както и мотивите в случаите на преценка, според която не е необходимо извършване на екологична оценка. "
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложения на н.п. Теодора Литрова:
1. В чл. 85 ал. 1 се променя както следва:
(1) Задължително се извършва екологична оценка на:
1. инвестиционните планове и програми за развитие на национално, регионално и общинско ниво;
2. инвестиционните програми и планове в областите земеделие, рибарство, енергетика, транспорт, туризъм, индустрия, телекомуникации, управление на отпадъците, управление на водните ресурси, добива на минерални суровини, включително плановете за устройство на територията и устройствените планове за горите;
3. устройствените планове и техните значителни изменения.
2. В чл. 85, ал. 4, т. 1 буква “б” се заменя с:
“(б) съответствието на плана или проекта по отношение на осигуряването на интегриране принципите на опазване на околната среда и допринасяне за устойчивото развитие;
(в) отношението на плана или проекта към прилагането на екологичното законодателство в различните негови области. ”
3. В чл. 85, ал. 4, т. 2 се добавя “природни територии и обекти, териториите от Националната екологична мрежа, Рамсарски места, местата от световното природно и културно наследство и Антарктика. ”
4. В чл. 85, ал. 4, т. 3 се добавя и "включително и такива, произтичащи от него или такива, от които той произтича”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 85 и
предлага следната окончателна редакция:


Чл. 85. (1) Екологичната оценка е задължителна за планове и програми и за техните значителни изменения в областите селско стопанство, горско стопанство, рибарство, транспорт, енергетика, управление на отпадъците, управление на водните ресурси и промишленост, включително добив на подземни богатства,
далекосъобщения, туризъм, устройствено планиране и земеползване, когато тези области очертават рамката за бъдещо развитие на инвестиционни предложения по приложения № 1 и 2.
(2) Планове и програми по ал. 1 на местно равнище за малки територии и незначителни изменения на планове и програми по ал. 1 се оценяват, когато при прилагането им се предполагат значителни въздействия върху околната среда.
(3) Планове и програми, свързани с националната сигурност и с гражданска защита, както и финансови планове и бюджети със самостоятелно значение не са предмет на оценка.
(4) Министърът на околната среда и водите или директорът на съответната РИОСВ преценява необходимостта от екологичната оценка за всеки предложен план и програма или за тяхно изменение съгласно процедурата, определена с наредбата по чл. 90, съобразно следните критерии за определяне значимостта на въздействието им:
1. характеристиките на плановете и програмите по отношение на:
а) степента, до която планът или програмата определя рамката за инвестиционни предложения и други дейности според тяхното местоположение, характер, мащабност и експлоатационни условия, или съобразно предвижданията им за разпределението на ресурсите;
б) осигуряване на устойчивото развитие и постигане на националните и регионалните цели;
2. характеристиките на последствията и на засегнатата територия по отношение на: същност, обхват, обратимост и кумулативен характер на предполагаемите въздействия; потенциално трансгранично въздействие, потенциален ефект и риск за здравето на хората или за околната среда, размер и пространствен обхват на последствията, ценност и уязвимост на засегнатата територия; въздействие върху ландшафтите или върху елементите на Националната екологична мрежа;
3. степента, до която планът или програмата влияе върху други планове и програми.
(5) Органите по ал. 4 се произнасят с преценка в срок до 3 месеца от внасянето на искане от възложителя на плана или програмата в зависимост от спецификата и сложността им, като обявяват публично резултата от преценката и мотивите за нея.
Чл. 86. (1) След обявяване на резултатите от преценката, извършена съгласно чл. 85, ал. 5, се възлага екологичната оценка при условията и по реда на чл. 83, ал. 1-3.
(2) Докладът за екологичната оценка включва очакваната информация с оглед нивото на подробност на плана и програмата, за които се отнася оценката, настоящите знания и методи на оценка.
(3) Изискванията към доклада за екологичната оценка и методите на оценка и информационно осигуряване се определят с наредбата по чл. 90, като се вземат предвид:
1. описанието на основните цели на плана или програмата и връзката с други планове и програми;
2. текущото състояние на компонентите и факторите по чл. 4 и 5 и тяхното евентуално развитие без прилагането на плана или програмата;
3. характеристиките на околната среда за територии, които вероятно значително ще бъдат засегнати;
4. съществуващите екологични проблеми, установени на различно ниво, имащи отношение към плана или програмата, включително отнасящите се до райони с особено екологично значение;
5. целите на опазване на околната среда на национално и международно равнище, имащи отношение към плана и програмата, и начинът, по който тези цели и всички екологични съображения са взети под внимание по време на изготвянето на плана или програмата;
6. възможни значителни въздействия върху околната среда, включително компонентите и факторите по чл. 4 и 5 и връзките между тях;
7. мерките, които са предвидени за предотвратяване, намаляване и, доколкото е възможно, за най-пълно отстраняване на неблагоприятните последствия от осъществяването на плана или програмата върху околната среда;
8. мотиви за избор на алтернатива, когато такива съществуват и описание на метода на извършената оценка, включително всички трудности;
9. описание на необходимите мерки във връзка с наблюдението по време на прилагането на плана или програмата;
10. нетехническо резюме на екологичната оценка.
Предложение на н.п. К Манева, Й Нихризов и А. Маринов:
В чл. 86
а) ал. 2 - текстът да отпадне;
Предложението е оттеглено.
б) В ал. 3, т. 8 да се редактира “алтернативни решения и описания на методите за оценка на алтернативите
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на доц. Борислав Великов и група народни представители:
В чл. 86, ал. 3, т. 8 се изменя така:
и8. мотиви за избор на разгледаните алтернативи и описание на методите на извършване на екологична оценка, включително трудностите (например технически, липса на ноу-хау) при събиране на необходимата за това информация; ”


Комисията подкрепя предложението.
Предложение на н.п. Теодора Литрова:
В чл. 86, ал. 3, т. 2 се добавят думите “или на части от тях, както и при реализирането на различни алтернативи, разглеждани в плана или програмата. ”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 86 и предлага следната окончателна редакция:
Чл. 86. (1) Екологичната оценка се възлага при условията и по реда на чл. 83, ал. 1-3 след обявяване на резултатите от преценката, извършена съгласно чл. 85, ал. 5
(2) Докладът за екологичната оценка включва информация, съответстваща на степента на подробност на плана и програмата и използваните методи за оценка.
(3) Докладът за екологична оценка задължително съдържа:
1. описанието на основните цели на плана или програмата и връзката с други планове и програми;
2. текущото състояние на компонентите и факторите по чл. 4 и 5 и тяхното евентуално развитие без прилагането на плана или програмата;
3. характеристиките на околната среда за територии, които могат значително да бъдат засегнати;
4. съществуващите екологични проблеми, установени на различно ниво, имащи отношение към плана или програмата, включително отнасящите се до райони с особено екологично значение;
5. целите на опазване на околната среда на национално и международно равнище, имащи отношение към плана и програмата, и начинът, по който тези цели и всички екологични съображения са взети под внимание по време на изготвянето на плана или програмата;
6. възможни значителни въздействия върху околната среда, включително компонентите и факторите по чл. 4 и 5 и връзките между тях;
7. мерките, които са предвидени за предотвратяване, намаляване и възможно най-пълно отстраняване на неблагоприятните последствия от осъществяването на плана или програмата върху околната среда;
8. мотиви за избор на разгледаните алтернативи и описание на методите на извършване на екологична оценка, включително трудностите (например технически, липса на ноу-хау) при събиране на необходимата за това информация;
9. описание на необходимите мерки във връзка с наблюдението по време на прилагането на плана или програмата;
10. нетехническо резюме на екологичната оценка.
Чл. 87. (1) Възложителят на плана или програмата трябва:
1. да осигурява необходимата подкрепа на регистрираните експерти за провеждане на консултации със заинтересуваните и засегнатите органи, особено с отговорните за подготовката и прилагането на плана или програмата, които са предмет на екологичната оценка;
2. да организира консултации с обществеността или със заинтересувани лица, засегнати от прилагането на плана или програмата;
3. да осигури еднакви условия за достъп за запознаване и изработване на становище по доклада по чл. 86, ал. 2 на всяка страна, която има вероятност да бъде засегната или се предполага, че може да бъде засегната от прилагането на плана или програмата, които са предмет на екологичната оценка;
(2) Резултатите от консултациите трябва да се отразят в доклада за екологична оценка и да се вземат предвид в становището на министъра на околната среда и водите или на директора на съответната РИОСВ.
(3) Условията за получаване на информация, от плана или от програмата, извършването на консултации с обществеността, вземането им предвид при издаване на становището на министъра на околната среда и водите или на директора на съответната РИОСВ се определят в наредбата по чл. 90.
Предложение на доц. Борислав Великов и група народни представители:
В чл. 87, ал. 1 се правят следните изменения:
1) В т. 2 думите “обществеността или” се заменят с “обществеността и ”
Комисията подкрепя предложението.
2) Точка 3 се изменя така:
“3. да изпрати копие от плана или програмата и от доклада по чл. 86, ал. 2 на всяка държава, която има вероятност да бъде засегната или се предполага, че може да бъде засегната от прилагането на плана или програмата, които са предмет на екологична оценка; ”
Комисията подкрепя предложението по принцип.
3) Създава се т. 4:
4. да организира консултации с държавата, за която има вероятност_ да бъде засегната.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 87 и предлага следната окончателна редакция:
Чл. 87. (1) Възложителят на плана или програмата:
1. осигурява необходимата подкрепа на регистрираните експерти за провеждане на консултации със заинтересуваните и засегнатите органи, особено с отговорните за подготовката и прилагането на плана или програмата, които са предмет на екологичната оценка;


2. организира консултации с обществеността и със заинтересувани лица, засегнати от прилагането на плана или програмата;
3. изпраща копие от плана или програмата и от доклада по чл. 86, ал. 2 на всяка държава, която има вероятност да бъде засегната от прилагането на плана или програмата, които са предмет на екологична оценка;
4. организира консултации с държавата, за която има вероятност да бъде засегната.
(2) Резултатите от консултациите се отразяват в доклада за екологична оценка и се вземат предвид в становището на министъра на околната среда и водите или на директора на съответната РИОСВ.
Чл. 88. Становището и мотивите към него включват обосновка на заключението за предпочитания вариант в случай, че съществува алтернатива относно околната среда и мерките, които следва да се предприемат за наблюдение и контрол при прилагането на плана или на програмата.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 88 и предлага следната окончателна редакция:
Чл. 88. (1) Становището по чл. 82, ал. 4 и мотивите към него задължително включват обосновка на заключението за предпочитаната алтернатива от гледна точка на околната среда и мерките по чл. 89, които следва да се предприемат.
(2) До становището по ал. 1 се осигурява достъп на обществеността, засегнатите и заинтересувани страни и всяка държава, за която има вероятност да бъде засегната от прилагането на плана или програмата.
Чл. 89. Условията за наблюдение и контрол при прилагането на плана или програмата се договарят между министъра на околната среда и водите или директора на съответната РИОСВ и органа, отговорен за прилагането на плана или програмата съгласно наредбата по чл. 90.
Предложение на н.п. Теодора Литрова:
В чл. 89 думите “или директорът на съответната РИОСВ”
отпадат.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 89 и предлага следната окончателна редакция:
Чл. 89. Мерките за наблюдение и контрол при прилагането на плана или програмата се съгласуват между министъра на околната среда и
водите или директора на съответната РИОСВ и органа, отговорен за прилагането на плана или програмата.
Чл. 90. (1) Условията, редът и методите за извършване на екологична оценка се определят с наредба на Министерския съвет.
(2) В наредбата по ал. 1 се определят:
1. преценяването на необходимостта, обхвата и методите за екологичната оценка на възможните въздействия от прилагането на плана или програмата;
2. задълженията на органите, възлагащи или прилагащи плана или програмата, които са предмет на екологична оценка;
3. обхватът, съдържанието и формата на доклада за екологичната
оценка;
4. условията и редът за извършване на консултации с обществеността и трети лица, за които има вероятност да бъдат засегнати от плана или от програмата;
5. условията за включване в становището на министъра на околната среда и водите или на директора на съответната РИОСВ на резултатите от консултациите по т. 4;
6. условията за наблюдение и контрол на изпълнението на условията, свързани с околната среда в процеса на прилагане на плана или програмата;
7. условията за наблюдение и контрол на въздействията върху околната среда при прилагане на плана или програмата с цел предприемането на навременни предпазни действия по предотвратяване или намаляване на екологични вреди в резултат на това прилагане.
Предложение на н.п. Е. Манева, Й. Нихризов и А. Маринов:
В чл. 90 ал. 2 т.4 да се редактира: “сроковете, условията и редът ”.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на н.п. Теодора Литрова:
В чл. 90, ал. 2, т. 1 отпада., а номерацията на следващите се променя в съответния ред. В т. 5 думите “или директора на съответната РИОСВ ” отпадат.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 90 и предлага следната окончателна редакция:
Чл. 90. (1) Условията, редът и методите за извършване на екологична оценка се определят с наредба на Министерския съвет.
(2) В наредбата по ал. 1 се определят и съответните изисквания
към:
1. преценяването на необходимостта, обхвата и методите за екологичната оценка на възможните въздействия от прилагането на плана или програмата;
2. задълженията на органите, възлагащи или прилагащи плана или програмата, които са предмет на екологична оценка;
3. обхвата, съдържанието и формата на доклада за екологичната
оценка;
4. сроковете, условията и реда за извършване на консултации с обществеността и трети лица, за които има вероятност да бъдат засегнати от плана или от програмата;
5. формата и съдържанието на становището на министъра на околната среда и водите или на директора на съответната РИОСВ.
6. условията за включване в становището на министъра на околната среда и водите или на директора на съответната РИОСВ на резултатите от консултациите по т. 4;
7. наблюдението и контрола на изпълнението на условията, определени в становището на министъра на околната среда и водите или директора на съответната РИОСВ в процеса на прилагане на плана или програмата;
8. наблюдението и контрола на въздействията върху околната среда при прилагане на плана или програмата с цел предприемането на мерки за предотвратяване или намаляване на екологичните щети в резултат на това прилагане.
Чл. 91. (1) Екологичната оценка на плана или програмата се извършва независимо от ОВОС по раздел III от тази глава.
(2) Събраната информация, направените анализи при подготовката на екологичната оценка на планове и програми, и становището на министъра или на директора на РИОСВ, се ползват при изработване на докладите и постановяване на решенията на ОВОС за инвестиционни предложения по приложения № 1 и 2.
Предложение на н.п. Теодора Литрова:
В чл. 91, ал. 2 думите “или директора на РИОСВ ” отпадат
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 91.
Раздел III
Оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционни
предложения
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на раздел III на глава шеста.
Чл. 92. Оценка на въздействието върху околната среда задължително се извършва на:
1. инвестиционните предложения за строителство, дейности и технологии съгласно приложение № 1;
2. инвестиционните предложения за строителство, дейности и технологии с трансгранично въздействие върху околната среда съгласно приложение № 1 към чл. 2 от Конвенцията на Икономическата комисия за Европа към Организацията на обединените нации по оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст, ратифицирана със закон (ДВ, бр. 28 от 1999 г.).
Предложение на н.п. Теодора Литрова:
В чл. 92 се създават нови точки както следва:
“3. Планове и предложения за строителство, дейности и технологии в защитени територии и територии от Националната екологична мрежа, в случаите когото тези планове и предложения за строителство, дейности и технологии не са специално предвидени в плановете за управление на съответната защитена територия или територия от Националната екологична мрежа.
4. предложения за разширение и/или промяна на производствени дейности на обекти в защитени територии и територии на Националната екологична мрежа.
5. предложенията за строителство, дейности и технологии в Антарктика според изискванията на Антарктическия протокол. ”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 92 и предлага следната окончателна редакция:
Чл. 92. Оценка на въздействието върху околната среда задължително се извършва на:
1. инвестиционните предложения за строителство, дейности и технологии съгласно приложение № 1;
2. инвестиционните предложения за строителство, дейности и технологии с трансгранично въздействие върху околната среда съгласно приложение № 1 към чл. 2 от Конвенцията по оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст.
Чл. 93. (1) Необходимостта от извършване на ОВОС се преценява за:
1. инвестиционните предложения за ново строителство, дейности и технологии съгласно приложение № 2;
2. инвестиционните предложения за разширение и/или промяна на производствената дейност на обекти, дейности и технологии съгласно приложение № 2;
3. инвестиционните предложения за разширение и/или промяна на производствената дейност на обекта в случаите съгласно приложение № 1 и


приложение № 1 към чл. 2 от Конвенцията на Икономическата комисия за Европа към Организацията на обединените нации по оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст;
4. всяко инвестиционно предложение за ново строителство, дейности и технологии съгласно приложение № 1, разработени изключително или предимно за развитие и изпитване на нови методи или продукти със срок на действие не повече от 2 години;
5. инвестиционни предложения за ново строителство, дейности и технологии в защитени територии съгласно приложение № 2 и за инвестиционни предложения за разширение и/или промяна на производствената дейност на обекти в защитени територии.
(2) Необходимостта от извършване на ОВОС по ал. 1, т. 3, 4 и 5 се преценява от министъра на околната среда и водите за всеки конкретен случай и съобразно критериите по ал. 4.
(3) Необходимостта от извършване на ОВОС по ал. 1, т. 1 и 2 се преценява от директора на съответната РИОВС за всеки конкретен случай и съобразно критериите по ал. 4.
(4) Необходимостта от ОВОС по ал. 1 се преценява въз основа на:
1. характеристиките на предлаганото строителство, дейности и технологии: обем, производителност, мащабност, взаимовръзка и кумулиране с други предложения, ползване на природни ресурси, генерирани отпадъци, замърсяване и нарушения на околната среда, както и риск от инциденти;
2. местоположението, в т. ч. чувствителност на средата, съществуващото ползване на земята, относителното наличие на подходящи територии, качеството и регенеративната способност на природните ресурси в района;
3. способността за асимилация на екосистемата в естествената околна
среда на:
а) защитените със закон територии и местообитанията;
б) планинските и гористите местности;
в) влажните и крайбрежните зони;
г) районите, в които нормите на замърсяване са превишени;
д) силно урбанизираните територии;
е) защитените територии на единични и групови паметници на културата, определени по реда на Закона за паметниците на културата и
музеите;
ж) териториите и/или зоните със специфичен хигиенно-охранителен статут или подлежащи на здравна защита;
4. характеристиките на потенциалните въздействия - териториален обхват, засегнато население, включително трансгранични въздействия, същност, големина, комплексност, вероятност, продължителност, честота и обратимост;
5. обществения интерес към предложението за строителство, дейности и технологии.
(5) Органите по ал. 2 и 3 се произнасят по необходимостта от извършване на ОВОС в срок 1 месец от внасяне на искането от инвеститора на
предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2, като обявяват публично мотивите за своята преценка.
(6) Преценката за необходимостта от извършване на ОВОС може да се обжалва от заинтересуваните лица по реда Закона за Върховния административен съд, съответно по Закона за административното производство в зависимост от компетентния орган.
Предложение на н.п. Теодора Литрова:
1. В чл. 93, cm. 1 отпада т. 5.
Предложението е оттеглено.
2. В чл. 93 се създава нова алинея 7: “По предложенията, за които органите по ал. ал. 2 и 3 преценяват неизвършване на ОВОС, кметовете на общините се произнасят по въздействието върху околната среда по ред, определен с Наредба на Министерския съвет, в срока по ал. 5
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 93 и предлага следната окончателна редакция;
Чл. 93. (1) Необходимостта от извършване на ОВОС се преценява за:
1. инвестиционните предложения за ново строителство, дейности и технологии съгласно приложение № 2;
2. инвестиционните предложения за разширение и/или промяна на производствената дейност на обекти, дейности и технологии съгласно приложение № 2;
3. инвестиционните предложения за разширение и/или промяна на производствената дейност на обекта в случаите съгласно приложение № 1 и приложение № 1 към чл. 2 от Конвенцията по оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст;
4. всяко инвестиционно предложение за ново строителство, дейности и технологии съгласно приложение № 1, разработени изключително или предимно за развитие и изпитване на нови методи или продукти със срок на действие не повече от 2 години;
5. инвестиционни предложения за ново строителство, дейности и технологии в защитени територии съгласно приложение № 2 и за инвестиционни предложения за разширение и/или промяна на производствената дейност на обекти в защитени територии.
(2) Необходимостта от извършване на ОВОС по ал. 1, т. 3, 4 и 5 се преценява от министъра на околната среда и водите за всеки конкретен случай и съобразно критериите по ал. 4, който се произнася с мотивирано решение.
(3) Необходимостта от извършване на ОВОС по ал. 1, т. 1 и 2 се преценява от директора на съответната РИОВС за всеки конкретен случай


и съобразно критериите по ал. 4, който се произнася с мотивирано решение.
(4) Необходимостта от ОВОС по ал. 1 се преценява въз основа на:
1. характеристиките на предлаганото строителство, дейности и
технологии: обем, производителност, мащабност, взаимовръзка и
кумулиране с други предложения, ползване на природни ресурси, генерирани отпадъци, замърсяване и нарушения на околната среда, както и риск от инциденти;
2. местоположението, в т. ч. чувствителност на средата, съществуващото ползване на земята, относителното наличие на подходящи територии, качеството и регенеративната способност на природните ресурси в района;
3. способността за асимилация на екосистемата в естествената околна среда на:
а) защитените със закон територии и местообитанията;
б) планинските и гористите местности;
в) влажните и крайбрежните зони;
г) районите, в които нормите на замърсяване са превишени;
д) силно урбанизираните територии;
е) защитените територии на единични и групови паметници на културата, определени по реда на Закона за паметниците на културата и музеите;
ж) териториите и/или зоните със специфичен санитарен статут или подлежащи на здравна защита;
4. характеристиките на потенциалните въздействия -
териториален обхват, засегнато население, включително трансгранични въздействия, същност, големина, комплексност, вероятност, продължителност, честота и обратимост;
5. обществения интерес към предложението за строителство, дейности и технологии.
(5) Органите по ал. 2 и 3 се произнасят по необходимостта от извършване на ОВОС в срок 1 месец от внасяне на искането от инвеститора на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2, като обявяват публично мотивите за своята преценка.
Чл. 94. (1) Компетентните органи за вземане на решение по ОВОС по чл. 81, ал. 1, т. 2 са:
1. министърът на околната среда и водите - за инвестиционните предложения по чл. 92, т. 1, съобразно критериите за компетентност по приложение № 1, по чл. 92, т. 2 и в случаите на преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС по чл. 93, ал. 2;
2. директорите на РИОСВ - за инвестиционните предложения по чл. 92, т. 1, съобразно критериите за компетентност по приложение № 1 и в случаите на преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС по чл. 93, ал. 3.
(2) В случаите, когато инвестиционното предложение за ново строителство, дейност или технология, както и инвестиционните предложения за разширение и/или промяна на производствената дейност на обекта съгласно приложения № 1 и 2 и предлаганото местоположение е на територията, контролирана от две или повече РИОСВ, компетентен орган за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС и за вземане на решение по ОВОС е министърът на околната среда и водите.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 94 и предлага следната окончателна редакция:
Чл. 94. (1) Компетентните органи за вземане на решение по ОВОС по чл. 81, ал. 1, т. 2 са:
1. министърът на околната среда и водите - за инвестиционните предложения по чл. 92, т. 1 съобразно критериите за компетентност по приложение № 1, по чл. 92, т. 2 и в случаите на преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС по чл. 93, ал. 2;
2. директорите на РИОСВ - за инвестиционните предложения по чл. 92, т. 1, съобразно критериите за компетентност по приложение № 1 и в случаите на преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС по чл. 93, ал. 3.
(2) В случаите, когато инвестиционното предложение засяга територия, контролирана от две или повече РИОСВ, компетентен орган за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС и за вземане на решение по ОВОС е министърът на околната среда и водите.
Чл. 95. (1) Инвеститорът на инвестиционното предложение
информира в най-ранния етап на своето инвестиционно намерение компетентните органи и засегнатото население, като го обявява писмено и осигурява изработване на задание за обхват на ОВОС.
(2) Инвеститорът може да провежда консултации с компетентните органи за вземане на решение по ОВОС, с други специализирани ведомства и засегната общественост по отношение на:
1. специфичните особености на предлаганото строителство, дейности и технологии и степен на развитие на проектното решение;
2. характеристиките на съществуващата околна среда;
3. значимостта на предполагаемите въздействия;
4. заданието за обхват и съдържание на ОВОС;
5. границите на проучването във връзка с ОВОС;
6. приемливите и разумните алтернативи;
7. засегнатото население - интереси и мнения;
8. източниците на информация;
9. методиките за прогноза и оценка на въздействието върху околната
среда.
Предложение на н.п. Е. Манева, Й. Нихризов и А. Маринов:


В чл. 95, ал. 2, т. 7 да се редактира ‘‘засегнатата общественост
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на доц. Борислав Великов и група народни представители:
В чл. 95, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1) Думите ‘‘може да” се заличават.
2) В т. 1 накрая се добавят думите “и взаимовръзката му със съществуващи или други планирани строителство, дейности и технологии;
3) Точка 6 се изменя така:
“6. алтернативите за инвестиционни предложения; ”
4) Създава се т. 10:
“10. мерки за намаляване на предполагаемите отрицателни въздействия върху околната среда. ”
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на н.п. Теодора Литрова:
В чл. 95, ал. 2 се правят следните изменения:
1. в т. 1 се добавят думите “и взаимовръзката му със съществуващи или други планирани строителство, дейности и технологии ”;
Комисията подкрепя предложението.
2. в т. 2 се добавят и думите “и всички нейни компоненти ”.
Комисията подкрепя предложението.
3. създава се нова т. 3 “екологичните особености на потенциално засегнатите територии, особено по отношение тяхната принадлежност или непосредствена близост до защитени територии и територии от Националната екологична мрежа”;
Комисията не подкрепя предложението.
4. т. 3 (по вносител) се заменя с нови точки както следва:
“4. потенциалното въздействие на предложението за план,
строителство, дейност или технология върху целите за създаване и предназначението на защитени територии и територии от Националната екологична мрежа. ”
5. вида и значимостта на предполагаемите въздействия върху околната среда и човешкото здраве, включително върху биологичното разнообразие, почвите, водите, климатичните и микроклиматичните фактори, културното, архитектурното и археологичното наследство, ландшафта, както и взаимовръзките между изброените фактори. ”
Комисията не подкрепя предложението.
5. т. т. 4, 5, 6, 7, 8 и 9 (по вносител) стават съответно т.т. 6, 7, 8, 9,
10 и 11;
Комисията не подкрепя предложението.
6. m. 6 (no вносител) се изменя така: ‘‘алтернативите за инвестиционни предложения
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 95 и предлага следната окончателна редакция:
Чл. 95. (1) Инвеститорът на инвестиционното предложение информира в най-ранния етап на своето инвестиционно намерение компетентните органи и засегнатото население, като го обявява писмено и осигурява изработване на задание за обхват на ОВОС.
(2) Инвеститорът провежда консултации с компетентните органи за вземане на решение по ОВОС, с други специализирани ведомства и засегната общественост по отношение на:
1. специфичните особености на предлаганото строителство, дейности и технологии, степен на развитие на проектното решение и взаимовръзката му със съществуващи или други планирани строителство, дейности и технологии;
2. характеристиките на съществуващата околна среда и всички нейни компоненти;
3. значимостта на предполагаемите въздействия;
4. заданието за обхват и съдържание на ОВОС;
5. границите на проучването във връзка с ОВОС;
6. алтернативите за инвестиционни предложения;
7. засегнатата общественост - интереси и мнения;
8. източниците на информация;
9. методиките за прогноза и оценка на въздействието върху околната среда;
10. мерки за намаляване на предполагаемите отрицателни въздействия върху околната среда.
Чл. 96. (1) Инвеститорът на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2 представя на компетентния орган за вземане на решение доклад за ОВОС, който съдържа:
1. анотация на инвестиционното предложение за строителството, дейностите и технологиите;
2. алтернативи за местоположение (със скици и координати на характерните точки в утвърдената координатна система за страната), алтернативи на предлаганите технологии и мерки за намаляване на отрицателните въздействия, където е уместно, включително “нулева алтернатива”;
3. описание и анализ на компоненти и фактори на околната среда по чл. 4 и 5 и на материалното и културното наследство, които ще бъдат засегнати


в голяма степен от инвестиционното предложение, както и взаимодействието между тях;
4. описание, анализ и оценка на предполагаемите значителни въздействия върху населението и околната среда в резултат на:
а) реализацията на инвестиционното предложение;
б) ползването на природни ресурси;
в) емисиите на вредни вещества при нормална експлоатация и при извънредни ситуации, генерирането на отпадъци и създаването на дискомфорт;
5. информация за използваните методики за прогноза и оценка на въздействието върху околната среда;
6. план за изпълнение на мерки, предвидени да предотвратят, намалят или, където е възможно, да прекратят значителните вредни (отрицателни) въздействия върху околната среда и здравето на населението;
7. становища и мнения на засегнатите страни в резултат на проведените консултации;
8. заключение на експертите, когато се дава в съответствие с изискванията на чл. 83, ал. 3;
9. нетехническо резюме;
10. описание на трудностите (технически причини, недостиг или липса на данни) при събирането на информация за изработване на доклада за ОВОС;
11. друга информация по преценка на компетентния орган.
(2) Разходите по ОВОС са за сметка на инвеститора на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2.
(3) Инвеститорът на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2 трябва да осигури необходимата информация за извършване на ОВОС, както и всякаква допълнителна информация, свързана с инвестиционното предложение.
(4) Други органи, разполагащи с информация, която има отношение към извършваната ОВОС, са длъжни да предоставят тази информация в съответствие с глава втора.
(5) При наличие на държавна, служебна или друга защитена със закон тайна, информацията се предоставя при спазване на изискванията за поверителност по чл. 21.
(6) За вземане на решение на ОВОС компетентният орган оценява качеството на доклада по ОВОС съобразно проведените консултации по чл. 95, ал. 2 и съответствието с изискванията на нормативната уредба по околната среда в 14-дневен срок от внасянето на доклада.
Предложение на н.п. Е. Манева, Й. Пихризов и А. Маринов:
В чл. 96
а) в ал. 1, т. 2 текстът ‘‘където е уместно ” да отпадне;
б) в т. 7 изразът “засегнатите страни” да се замени със “засегнатата общественост
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на доц. Борислав Великов и група народни представители:
В чл. 96, an. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1) Точка 2 се изменя така:
“2. алтернативи за местоположение (със скици и координати на характерните точки в утвърдената координатна система за страната) и/или алтернативи на предлаганите от възложителя технологии и мотивите за направения избор, имайки предвид въздействието върху околната среда, включително “нулева” алтернатива; ”
2) Точка 6 се изменя така:
“6. описание на мерките, предвидени да предотвратят, намалят или, където е възможно, да прекратят значителните вредни въздействия върху околната среда, както и план за изпълнението на тези мерки; ”
3) Точка 7 се изменя така:
“7. становища и мнения на засегнатата общественост, компетентните органи за вземане на решение по ОВОС и други специализирани ведомства и заинтересовани държави в трансграничен контекст, в резултат от проведените консултации; ”
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на н.п. Теодора Литрова:
Към чл. 96, ал. 2 се добавя ново изречение “Редът за избор на експерти и извършването на плащания се осъществява по процедурите, предвидени в чл. 83, ал. 2, т.т. 1 и 2.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 96 и предлага следната окончателна редакция:
Чл. 96. (1) Инвеститорът на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2 представя на компетентния орган за вземане на решение доклад за ОВОС, който съдържа:
1. анотация на инвестиционното предложение за строителството, дейностите и технологиите;
2. алтернативи за местоположение (със скици и координати на характерните точки в утвърдената координатна система за страната) и/или алтернативи на предлаганите от възложителя технологии и мотивите за направения избор, имайки предвид въздействието върху околната среда, включително “нулева алтернатива”;
3. описание и анализ на компонентите и факторите на околната среда по чл. 4 и 5 и на материалното и културното наследство, които ще бъдат засегнати в голяма степен от инвестиционното предложение, както и взаимодействието между тях;
4. описание, анализ и оценка на предполагаемите значителни въздействия върху населението и околната среда в резултат на:
а) реализацията на инвестиционното предложение;
б) ползването на природни ресурси;


в) емисиите на вредни вещества при нормална експлоатация и при извънредни ситуации, генерирането на отпадъци и създаването на дискомфорт;
5. информация за използваните методики за прогноза и оценка на въздействието върху околната среда;
6. описание на мерките, предвидени да предотвратят, намалят или, където е възможно, да прекратят значителните вредни въздействия върху околната среда, както и план за изпълнението на тези мерки;
7. становища и мнения на засегнатата общественост, компетентните органи за вземане на решение по ОВОС и други специализирани ведомства и заинтересовани държави в трансграничен контекст, в резултат от проведените консултации;
8. заключение на експертите, когато се дава в съответствие с изискванията на чл. 83, ал. 3;
9. нетехническо резюме;
10. описание на трудностите (технически причини, недостиг или липса на данни) при събирането на информация за изработване на доклада за ОВОС;
11. друга информация по преценка на компетентния орган.
(2) Разходите по ОВОС са за сметка на инвеститора на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2.
(3) Инвеститорът на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2 осигурява необходимата информация за извършване на ОВОС, както и всякаква допълнителна информация, свързана с инвестиционното предложение.
(4) Други органи, разполагащи с информация, която има отношение към извършваната ОВОС, са длъжни да предоставят тази информация в съответствие с глава втора.
(5) При наличие на държавна, служебна или друга защитена със закон тайна, информацията се предоставя при спазване на изискванията за поверителност по чл. 21.
(6) За вземане на решение на ОВОС компетентният орган оценява качеството на доклада по ОВОС съобразно проведените консултации по чл. 95, ал. 2 и съответствието с изискванията на нормативната уредба по околната среда в 14-дневен срок от внасянето на доклада.
Чл. 97. (1) След положителна оценка по чл. 96, ал. 6 инвеститорът организира съвместно с определените от компетентния орган засегнати общини, кметства и райони обществено обсъждане на доклада за ОВОС.
(2) В обсъждането по ал. 1 могат да участват всички заинтересувани физически и юридически лица, в т. ч. представители на компетентния орган за вземане на решение по ОВОС, териториалната администрация на изпълнителната власт, обществени организации и граждани.
(3) Инвеститорът на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2 уведомява лицата по ал. 2 за мястото и датата на обсъждането чрез средствата за масово
осведомяване или по друг подходящ начин най-малко 30 дни преди срещата за общественото обсъждане.
(4) Инвеститорът на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2 и компетентните органи по чл. 94, ал. 1 осигуряват обществен достъп до документацията по ОВОС за период 30 календарни дни.
(5) Представителите на обществеността представят писмено своите становища на срещата за обществено обсъждане.
Предложение на н.п. Е. Манева, Й. Нихризов и А. Маринов:
В чл. 97, ал. 5 да се редактира “представители на обществеността ... ши не по късно от седем дни след датата на проведеното обществено
обсъждане ”.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на доц. Борислав Великов и група народни представители:
В чл. 97, ал. 5 накрая се добавят думите: “или ги изпращат на компетентния орган за вземане на решение по ОВОС не по-късно от 7 календарни дни след обсъждането ”.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на н.п. Теодора Литрова:
Към чл. 97, ал. 5 накрая се добавят думите: “или ги изпращат на компетентния орган за вземане на решение по ОВОС в срок до 14 дни от провеждането на последното обществено обсъждане. ”
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 97 и предлага следната окончателна редакция:
Чл. 97. (1) След положителна оценка по чл. 96, ал. 6 инвеститорът организира съвместно с определените от компетентния орган засегнати общини, кметства и райони обществено обсъждане на доклада за ОВОС.
(2) В обсъждането по ал. 1 могат да участват всички заинтересувани физически и юридически лица, в т. ч. представители на компетентния орган за вземане на решение по ОВОС, териториалната администрация на изпълнителната власт, обществени организации и граждани.
(3) Инвеститорът на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2 уведомява лицата по ал. 2 за мястото и датата на обсъждането чрез средствата за масово осведомяване или по друг подходящ начин най-малко 30 дни преди срещата за общественото обсъждане.
(4) Инвеститорът на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2 и компетентните органи по чл. 94, ал. 1 осигуряват обществен достъп до документацията по ОВОС за период 30 календарни дни.


(5) Представителите на обществеността представят писмено своите становища на срещата за обществено обсъждане или ги изпращат на компетентния орган за вземане на решение по ОВОС не по-късно от 7 календарни дни след обсъждането.
Чл. 98. (1) За инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии на територията на страната, за които се предполага значително въздействие върху околната среда на територията на друга страна или страни, министърът на околната среда и водите:
1. уведомява засегнатите страни на възможно най-ранния етап на инвестиционното предложение, но не по-късно от датата на уведомяване на собственото население;
2. при съгласие за участие предоставя от доклада за ОВОС по чл. 96, ал. 1 съответната информация за провежданата процедура, включително за вземането на решение.
(2) В случаите на уведомяване за предполагаемо значително въздействие върху околната среда на територията на Република България - резултат от предлагана дейност на територията на друга държава, министърът на околната среда и водите:
1. осигурява обществен достъп до предоставената информация за
ОВОС;
2. осигурява своевременното изпращане на всички становища по информацията по т. 1 преди вземането на решение от компетентния орган на другата страна.
Предложение на доц. Борислав Великов и група народни представители:
В чл. 98, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1) В т. 1 думата “страни” се заменя с “държави”;
2) Точка 2 се изменя така:
“2. при съгласие за участие в процедурата по оценка на въздействие върху околната среда предоставя на засегнатата държава описание на инвестиционното предложение и възможната информация за евентуално трансгранично въздействие върху околната среда, както и информация за характера на решението, което се предполага, че ще бъде взето. ”
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на доц. Борислав Великов и д-р Джевдет Чакъров:
В чл. 98 ал. (1) думата “страна” се заменя с думите “ Република България ”, а думите “ страна или страни ” се заменят с думите ”държава ши държави ”.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на н.п. Теодора Литрова:
В чл. 98, ал. 2 т. т. 1 и 2 се заменят както следва с три точки:
“1.осигурява обществен достъп до предоставената информация за ОВОС най-малко 60 дни преди провеждането на обществени обсъждания в съответната държава;
2. осигурява провеждането на обществено обсъждане в срок, не по- късен от провеждането на обществени обсъждания в другата държава ши 30 дни преди вземането на решение от нейния компетентен орган;
3. осигурява своевременното изпращане на всички становища по информацията по т. 1 преди вземането на решение от компетентния орган на другата страна. ”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 98 и предлага следната окончателна редакция:
Чл. 98. (1) За инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии на територията на Република България, за които се предполага значително въздействие върху околната среда на територията на друга държава или държави, министърът на околната среда и водите:
1. уведомява засегнатите държави на възможно най-ранния етап на инвестиционното предложение, но не по-късно от датата на уведомяване на собственото население;
2. при съгласие за участие в процедурата по оценка на въздействие върху околната среда предоставя на засегнатата държава описание на инвестиционното предложение и възможната информация за евентуално трансгранично въздействие върху околната среда, както и информация за характера на решението, което се предполага, че ще бъде взето.
(2) В случаите на уведомяване за предполагаемо значително въздействие върху околната среда на територията на Република България - резултат от предлагана дейност на територията на друга държава, министърът на околната среда и водите осигурява:
1. обществен достъп до предоставената информация за ОВОС;
2. своевременното изпращане на всички становища по информацията по т. 1 преди вземането на решение от компетентния орган на другата държава.
Чл. 99. (1) За вземане на решение инвеститорът представя на компетентния орган в срок до 7 дни след обсъждането по чл. 97 резултатите от него, включително становищата и протокола от неговото провеждане.
(2) Компетентният орган взема решение по ОВОС в срок до 3 месеца след провеждане на общественото обсъждане, като отчита резултатите от него.
(3) Решението по ОВОС трябва да съдържа:
1. наименованието на органа, който го издава;
2. името на инвеститора, местожителството/седалището;


3. правните и фактическите основания за постановяване на решението;
4. мотиви;
5. разпоредителна част;
6. условия за изпълнение, в т. ч. мерки за предотвратяване, намаляване или ликвидиране на значителни отрицателни въздействия върху околната среда, срокове за изпълнение, където е необходимо;
7. разрешително за ползване на воден обект в случаите, когато това се изисква от Закона за водите;
8. пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва;
9. отговорността при неизпълнение на условията, определени в решението;
10. дата на издаване и подпис.
(4) В срок 7 календарни дни от постановяване на решението компетентният орган:
1. предоставя решението на инвеститора на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2;
2. оповестява решението чрез средствата за масово осведомяване или по друг подходящ начин.
(5) Компетентният орган по ал. 1 осигурява достъп до съдържанието на решението след постановяването му, включително до приложенията към него.
(6) Заинтересуваните лица могат да обжалват решението по реда на Закона за административното производство и Закона за Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването по ал. 4.
(7) При промяна на инвеститора по ал. 3, т. 2 новият инвеститор на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2 задължително уведомява компетентния орган, издал решението.
Предложение на доц. Борислав Великов и група народни представители:
В чл. 99, ал. 4, т. 2 думата “средствата” да се замени с “централните
средства”.
Комисията подкрепя предложението.
Предложения на н.п. Теодора Литрова:
1. В чл. 99, ал. 3 отпада т. 6, а т. т. 7, 8, 9 и 10 стават съответно 6,
7, 8 и 10. Създава се нова т. 9 “Таксата за издаване на Решение по ОВОС”.
Комисията не подкрепя предложението.
2. В чл. 99, ал. 6 думите “14-дневен ” се заменят с “30-дневен ”.
Предложението е оттеглено.
3. Към чл. 99 се създава нова алинея: “(8) Решението по ОВОС за незапочнато строителство и дейности е валидно за срок от една година, считано от датата на издаването му. ”
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 99 и предлага следната окончателна редакция:
Чл. 99. (1) За вземане на решение инвеститорът представя на компетентния орган в срок до 7 дни след обсъждането по чл. 97 резултатите от него, включително становищата и протокола от неговото провеждане.
(2) Компетентният орган взема решение по ОВОС в срок до 3 месеца след провеждане на общественото обсъждане, като отчита резултатите от него.
(3) Решението по ОВОС съдържа:
1. наименованието на органа, който го издава;
2. името на инвеститора, местожителството/седалището;
3. правните и фактическите основания за постановяване на решението;
4. мотиви;
5. разпоредителна част;
6. условия за изпълнение, в т. ч. мерки за предотвратяване, намаляване или ликвидиране на значителни отрицателни въздействия върху околната среда, срокове за изпълнение, където е необходимо;
7. органа и срока, в който може да се обжалва;
8. отговорността при неизпълнение на условията, определени в решението;
9. дата на издаване и подпис.
(4) В срок от 7 дни от постановяване на решението компетентният орган:
1. предоставя решението на инвеститора на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2;
2. оповестява решението чрез централните средства за масово осведомяване или по друг подходящ начин.
(5) Компетентният орган по ал. 1 осигурява достъп до съдържанието на решението след постановяването му, включително до приложенията към него.
(6) Заинтересуваните лица могат да обжалват решението по реда на Закона за административното производство и Закона за Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването по ал. 4.
(7) При промяна на инвеститора по ал. 3, т. 2 новият инвеститор на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2 задължително уведомява компетентния орган, издал решението.
(8) Решението по ОВОС за незапочнато строителство и дейности е валидно за срок от три години, считано от датата на издаването му.


Чл. 100. Компетентните органи по чл. 94 осъществяват контрол по плана за изпълнение на мерките по чл. 96, ал. 1, т. 6 и по изпълнението на условията от решението по ОВОС.
Предложения на н.п. Теодора Литрова:
1. В чл. 100 думите “условията от” отпадат.
2. Към чл. 100 се създава нова алинея 2: “При неизпълнение на условията в Решението по ОВОС контролните органи налагат парични санкции в размер до 10000 лв. за всяко неизпълнено условие и/или отмяна на решението. ”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 100.
Чл. 101. (1) Условията и редът за извършване на ОВОС се определят с наредба на Министерския съвет.
(2) С наредбата за ОВОС по ал. 1 се определят съответните изисквания за:
1. преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС за инвестиционните предложения по приложение № 2;
2. условията за извършване на консултации с органите, обществеността и лицата, които има вероятност да бъдат засегнати от реализацията на инвестиционното предложение;
3. обхвата, съдържанието и формата на доклада за ОВОС;
4. критериите за оценяване на качеството на доклада за ОВОС;
5. реда и начина за организиране на общественото обсъждане на доклада за ОВОС;
6. мотивите за вземане на решение по ОВОС, включително начина, по който общественото мнение е взето предвид;
7. реда и начина за осъществяване на контрол по изпълнението на условията от решението по ОВОС;
8. процедурите за изключително освобождаване на определени инвестиционни предложения като цяло или на техни части - предмет на разпоредбите на чл. 93, ал. 1, т. 5 и чл. 93, ал. 4, т. 3.
Предложение на доц. Борислав Великов и група народни представители:
В чл. 101, ал. 2, т. 2 след думата “условията” се добавя “и реда”.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на н.п. Теодора Литрова:
В чл. 101, ал. 2 се правят следните помени:
1. в т. 2 думата “условията” се заменя с думите “техническите и процедурни условия ”;
Предложението е оттеглено.
2. в m. 7 думите “условията от ” отпадат; Предложението е оттеглено.
3. т. 8 отпада.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 101 и предлага следната окончателна редакция:
Чл. 101. (1) Условията и редът за извършване на ОВОС се определят с наредба на Министерския съвет.
(2) С наредбата за ОВОС по ал. 1 се определят изискванията за:
1. преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС за инвестиционните предложения по приложение № 2;
2. условията и реда за извършване на консултации с органите, обществеността и лицата, които има вероятност да бъдат засегнати от реализацията на инвестиционното предложение;
3. обхвата, съдържанието и формата на доклада за ОВОС;
4. критериите за оценяване на качеството на доклада за ОВОС;
5. реда и начина за организиране на общественото обсъждане на доклада за ОВОС;
6. мотивите за вземане на решение по ОВОС, включително начина, по който общественото мнение е взето предвид;
7. реда и начина за осъществяване на контрол по изпълнението на условията от решението по ОВОС.
Чл. 102. Министерството на околната среда и водите води публичен регистър с данни за извършване на процедурата по ОВОС, включително за общественото обсъждане, издаденото решение по ОВОС и за извършения контрол по изпълнение на решенията по ОВОС.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 102.
Глава седма
ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И ОГРАНИЧАВАНЕ НА ПРОМИШЛЕНОТО
ЗАМЪРСЯВАНЕ
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на глава седма.
Раздел1
Предотвратяване на големи аварии


Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на раздел I на глава седма.
Чл. 103. За предприятия и съоръжения, в които са разположени опасни вещества в количества, равни или по-големи от количествата в колони 2 и 3 на таблици 1 и 3 от приложение № 3, се въвежда система за предотвратяване на големи аварии с опасни вещества или за ограничаване на последствията от тях за живота и здравето на хората и за околната среда.
Предложение на доц. Борислав Великов и група народни представители:
В чл. 103 думите ‘‘в които" се заменят с “където".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на доц. Борислав Великов и д-р Джевдет Чакъров:
В чл. 103 думите “ За предприятия” се заменят с думите ” В предприятия”.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 103 и предлага следната окончателна редакция:
Чл. 103. В предприятия и съоръжения, където са разположени опасни вещества в количества, равни или по-големи от количествата в колони 2 и 3 на таблици 1 и 3 от приложение № 3, се въвежда система за предотвратяване на големи аварии с опасни вещества или за ограничаване на последствията от тях за живота и здравето на хората и за околната среда.
Чл. 104. (1) Изграждането и експлоатацията на нови и експлоатацията на действащи предприятия и съоръжения, в които са разположени опасни вещества се допуска след издаване на разрешително при условията и по реда на тази глава и действащите подзаконови актове по прилагането й.
(2) Изискванията по ал. 1 се прилагат и при разширение на действащите предприятия и съоръжения в случаите, когато е налице съществено изменение в условията на тяхната експлоатация.
(3) Алинея 1 не се прилага за:
1. военни предприятия, съоръжения и складове;
2. опасности, създавани от йонизираща радиация;
3. транспортиране на опасни вещества или препарати и непосредствено временно складиране по време на транспортирането по пътища, жп линии, вътрешни водни пътища, море или въздух извън предприятията,
както и товарене, разтоварване и транспортиране до или от друго средство за транспорт на докове, кейове или разпределителни станции;
4. транспортиране на опасни вещества или препарати по тръбопроводи и помпени станции извън предприятията;
5. дейности и обекти на добивната промишленост, свързани с проучването и експлоатацията на подземните богатства, в това число кариери, подземни рудници и сондажни изработки;
6. депа за отпадъци.
(4) При промяна на оператора новият оператор - юридическо или физическо лице, поема правата и задълженията съгласно разрешителното.
Предложение на доц. Борислав Великов и група народни представители:
Член 104, cm. 1 се изменя така:
“(1) Изграждането и експлоатацията на нови и експлоатацията на действащи предприятия и съоръжения по чл. 103 се допуска след издаване на разрешително при условията и по реда на този раздел и действащите подзаконови актове по прилагането му. ”
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на н.п. Теодора Литрова:
В чл. 104, ал. 3 отпадат т. т. 2, 4, 5 и 6.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 104 и предлага следната окончателна редакция:
Чл. 104. (1) Изграждането и експлоатацията на нови и експлоатацията на действащи предприятия и съоръжения по чл. 103 се допуска след издаване на разрешително при условията и по реда на този раздел и действащите подзаконови актове по прилагането му.
(2) Изискванията по ал. 1 се прилагат и при разширение на действащите предприятия и съоръжения в случаите, когато е налице съществено изменение в условията на тяхната експлоатация.
(3) Алинея 1 не се прилага за:
1. военни предприятия, съоръжения и складове;
2. опасности, създавани от йонизираща радиация;
3. транспортиране на опасни вещества или препарати и непосредствено временно складиране по време на транспортирането по пътища, жп линии, вътрешни водни пътища, море или въздух извън предприятията, както и товарене, разтоварване и транспортиране до или от друго средство за транспорт на докове, кейове или разпределителни станции;
4. транспортиране на опасни вещества или препарати по тръбопроводи и помпени станции извън предприятията;


5. дейности и обекти на добивната промишленост, свързани с проучването и експлоатацията на подземните богатства, в това число кариери, подземни рудници и сондажни изработки;
6. депа за отпадъци.
(4) При промяна на оператора новият оператор - юридическо или физическо лице, поема правата и задълженията съгласно разрешителното.
Чл. 105. Разрешителното по чл. 104 е задължително за издаване на разрешение за строеж.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 105.
Чл. 106. (1) Компетентен орган за издаване, преразглеждане и изменение на разрешителните по чл. 104 е министърът на околната среда и водите.
(2) Министърът на околната среда и водите координира условията и реда по издаване на разрешителните.
(3) Компетентни органи по прилагане на системата по чл. 103 са председателят на Държавната агенция “Гражданска защита”, министърът на вътрешните работи, директорът на Национална служба “Пожарна и аварийна безопасност”, министърът на здравеопазването, председателят на Държавната агенция по стандартизация и метрология, областните управители и органите на местното самоуправление.
(4) Министърът на околната среда и водите координира дейността на органите по ал. 3 и разпределението на компетенциите между тях.
Предложение на доц. Борислав Великов и д-р Джевдет Чакъров:
В чл. 106 ал.(З) думите "Държавна агенция по стандартизация и метрология” се заменят с думите "Държавна агенция по метрология и технически надзор ".
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
В чл. 106 се правят следните изменения:
1) Алинея 1 се изменя така”:
“(1) Министърът на околната среда и водите е компетентния орган за издаване, преразглеждане и изменение на разрешителните по чл. 104”.
2) Алинея 2 се отменя.
3) Алинея 3 става ал. 2.
4) Алинея 4 става ал. 3 и вея думите “и разпределението на компетенциите между тях " се заличават.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 106 и предлага следната окончателна редакция:
Чл. 106. (1) Министърът на околната среда и водите е компетентния орган за издаване, преразглеждане и изменение на разрешителните по чл. 104.
(2) Компетентни органи по прилагане на системата по чл. 103 са председателят на Държавната агенция “Гражданска защита”, министърът на вътрешните работи, директорът на Национална служба “Пожарна и аварийна безопасност”, министърът на здравеопазването, председателят на Държавната агенция по стандартизация и метрология (от 9 ноември 2002 г. - Държавна агенция по метрология и технически надзор), областните управители и органите на местното самоуправление.
(3) Министърът на околната среда и водите координира дейността на органите по ал. 3.
Чл. 107. (1) Разрешителното по чл. 104 е безсрочно.
(2) Министърът на околната среда и водите преразглежда разрешителното по чл. 104 периодично на всеки 5 години и при необходимост изменя условията в него.
(3) Преразглеждане на разрешителното по чл. 104 се предприема и при всеки случай на:
1. планирани от оператора съществени промени в работата на предприятието или съоръжението;
2. съществени промени в количеството на опасните вещества;
3. промяна в изискванията за експлоатационна безопасност на предприятието или съоръжението, налагащи използването на други техники;
4. промени в нормативната уредба по околна среда.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 107.
Чл. 108. За издаване на разрешително по чл. 104 операторите на предприятието или съоръжения са длъжни да подадат заявление до министъра на околната среда и водите.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 108 и предлага следната окончателна редакция:
Чл. 108. За издаване на разрешително по чл. 104 операторът на предприятието или съоръжението е длъжен да подаде заявление до министъра на околната среда и водите.
Чл. 109. Операторите на предприятието или съоръжението са
длъжни:


1. да информират компетентния орган за всяка планирана промяна по чл. 107, ал. 3, т. 1-3;
2. да изпълняват условията в разрешителното при експлоатация на предприятието или съоръжението;
3. да информират незабавно компетентните органи за всички инциденти или аварии в предприятието или съоръжението;
1. да осигуряват на представителите на компетентните органи необходимото съдействие за изпълнението на всички проверки на предприятието или съоръжението, вземането на проби и събирането на необходимата информация за изпълнение на задълженията им по закона.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
Член 109 добива следната редакция:
“Чл.109. Операторите на предприятието или съоръжението са задължени да:
1. предприемат всички необходими мерки за предотвратяване на големи аварии с опасни вещества и ограничаване на последствията от тях за живота и здравето на хората и за околната среда;
2. изпълняват условията в разрешителното при експлоатация на предприятието или съоръжението;
3. информират компетентния орган за всяка планирана промяна в работата на предприятието или съоръжението;
4. незабавно да информират компетентните органи за всички инциденти или аварии в предприятието или съоръжението;
5. осигуряват на представителите на компетентните органи необходимото съдействие за изпълнението на всички проверки на предприятието или съоръжението, вземане на проби и събиране на необходимата информация за изпълнение на задълженията им по този закон. ”
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 109 и предлага следната окончателна редакция:
Чл. 109. Операторът на предприятието или съоръжението е длъжен да:
1. предприема всички необходими мерки за предотвратяване на големи аварии с опасни вещества и ограничаване на последствията от тях за живота и здравето на хората и за околната среда;
2. изпълнява условията в разрешителното при експлоатацията на предприятието или съоръжението;
3. информира компетентния орган за всяка планирана промяна в работата на предприятието или съоръжението;
4. информира незабавно компетентните органи за всички инциденти или аварии в предприятието или съоръжението;
5. осигурява на представителите на компетентните органи необходимото съдействие за изпълнението на всички проверки на предприятието или съоръжението, вземане на проби и събиране на необходимата информация за изпълнение на задълженията им по този закон.
Чл. 110. При експлоатацията на предприятията и съоръженията операторите са длъжни:
1. да предприемат необходимите мерки за предотвратяване на големи аварии с опасни вещества и ограничаване на последствията от тях за живота и здравето на хората и за околната среда;
2. да изготвят уведомление за класификация на предприятието или съоръжението;
3. да изготвят доклад за политиката за предотвратяване на големи аварии, която да гарантира високо ниво на защита на човека и околната среда чрез подходящи средства, структури и системи за управление;
4. да изготвят доклад за безопасност;
5. да изготвят авариен план за предприятието или съоръжението;
6. да предоставят необходимата информация, която дава възможност на компетентните органи да съставят авариен план извън предприятието или съоръжението;
7. да направят оценка на риска от голяма промишлена авария, включваща опасни химични вещества.
Предложение на н.п. Е. Манева, Й. Нихртов и А. Маринов:
В чл. 110, т. 3 думата “политика” да се замени с “мерките”.
Предложението е оттеглено.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
Член 110 се изменя така:
Чл.110. Заедно със заявлението по чл. 108, операторите са задължени да изготвят и предоставят:
1. уведомление за класификация на предприятието или съоръжението;
2. доклад за политиката за предотвратяване на големи аварии, която да гарантира високо ниво на защита на човека и околната среда, чрез подходящи средства, структури и системи за управление;
3. доклад за безопасност;
4. авариен план за предприятието или съоръжението;
5. необходимата информация, която дава възможност на компетентните органи да съставят авариен план извън предприятието или съоръжението;
6. оценка на риска от голяма авария, включваща опасни химични
вещества.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 110 и предлага следната окончателна редакция:
Чл. 110. Заедно със заявлението по чл. 108, операторът е задължен да изготви и предостави:
1. уведомление за класификация на предприятието или съоръжението;
2. доклад за политиката за предотвратяване на големи аварии, която да гарантира високо ниво на защита на човека и околната среда, чрез подходящи средства, структури и системи за управление;
3. доклад за безопасност;
4. авариен план за предприятието или съоръжението;
5. необходимата информация, която дава възможност на компетентните органи да съставят авариен план извън предприятието или съоръжението;
6. оценка на риска от голяма авария, включваща опасни химични вещества.
Чл. 111. Министърът на околната среда и водите съвместно с общините оповестява и осигурява при равнопоставеност в продължение на един месец достъпа на заинтересуваните лица до заявлението за издаване на разрешителното, подадено от оператора за издаване на разрешително по чл. 104.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
В чл. 111 думите “за издаване на разрешително ” се заличават. Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 111 и предлага следната окончателна редакция:
Чл. 111. Министърът на околната среда и водите съвместно с общините оповестява и осигурява при равнопоставеност в продължение на един месец достъпа на заинтересуваните лица до заявлението за издаване на разрешителното, подадено от оператора по чл. 104.
Чл. 112. (1) Министърът на околната среда и водите издава разрешителното в 3 месечен срок след приключване на процедурата по чл. 111.
(2) Решението за издаване на разрешителното по чл. 104 се съобщава чрез средствата за масово осведомяване в 14-дневен срок от датата на издаването му. В този срок писмено се уведомява и заявителят.
(3) Заинтересуваните лица могат да поискат преразглеждане на решението по чл. 104 в 14-дневен срок от съобщаването му по ал. 2. Това преразглеждане се извършва от работната група, включваща представители на органите по чл. 106, ал. 4 и представител на заинтересуваното лице.
(4) Заинтересуваните лица могат да обжалват решението пред съответния окръжен съд по реда на Закона за Върховния административен съд производство в 14-дневен срок от съобщаването му по ал. 2.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 112 и предлага следната окончателна редакция:
Чл. 112. (1) Министърът на околната среда и водите издава разрешителното в 3 месечен срок след приключване на процедурата по чл. 111.
(2) Решението за издаване на разрешителното по чл. 104 се съобщава чрез средствата за масово осведомяване в 14-дневен срок от датата на издаването му. В този срок писмено се уведомява и заявителят.
(3) Заинтересуваните лица могат да поискат преразглеждане на решението по чл. 104 в 14-дневен срок от съобщаването му по ал. 2. Това преразглеждане се извършва от работната група, включваща представители на органите по чл. 106, ал. 4 и представител на заинтересуваното лице.
(4) Заинтересуваните лица могат да обжалват решението по реда на Закона за Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му по ал. 2.
Чл. 113. Контролът по изпълнение на условията в издаденото разрешително по чл. 104 се извършва от компетентните органи по чл. 106. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 113.
Чл. 114. (1) За издадените разрешителни по чл. 106 министърът на околната среда и водите води публичен регистър на разрешителните с приложените към тях документи, подадени от оператора.
(2) Данните от регистъра по ал. 1 се изпращат в Европейската
комисия.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:


Член 114 се изменя така:
Чл.114. (1) Министърът на околната среда и водите води публичен регистър на разрешителните и всички документи, подадени от оператора за издаване на разрешителното по чл.106.
(2) Данните от регистъра по ал.1 могат да служат за изпълнение международните задължения на Република България.
Комисията подкрепя предложението, чиито текст става окончателна редакция на чл. 114.
Чл. 115. Получаването на разрешителното по чл. 104 не отменя другите задължения на операторите по силата на действащото законодателство.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 115.
Чл. 116. (1) Условията и редът за издаване на разрешителни по чл. 104 и задълженията на оператора се определят с наредба на Министерския съвет.
(2) С наредбата по ал. 1 се определят допълнителни изисквания към:
1. съдържанието на заявлението за издаване на разрешително по чл. 104, подадено от операторите на предприятието и съоръженията до министъра на околната среда и водите;
2. документите, включително съдържанието и формата им, които операторът трябва да подаде със заявлението по т. 1;
3. реда и начина за изменяне и преразглеждане на издадени разрешителни по чл. 104;
4. реда и начина на предоставяне на информация, свързана с мерките за предотвратяване на големи промишлени аварии в предприятията или съоръженията по чл. 103.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
В чл. 116, ал. 2 се правят следните изменения:
1) Думата “допълнителни” се заменя с “конкретните”.
2) В т. 4 думата “промишлени ” се заличава.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 116 и предлага следната окончателна редакция:
Чл. 116. (1) Условията и редът за издаване на разрешителни по чл. 104 и задълженията на оператора се определят с наредба на Министерския съвет.
(2) С наредбата по ал. 1 се определят конкретните изисквания
към:
1. съдържанието на заявлението за издаване на разрешително по чл. 104, подадено от оператора на предприятието и съоръжението до министъра на околната среда и водите;
2. документите, включително съдържанието и формата им, които операторът трябва да подаде със заявлението по т. 1;
3. реда и начина за изменяне и преразглеждане на издадени разрешителни по чл. 104;
4. реда и начина на предоставяне на информация, свързана с мерките за предотвратяване на големи аварии в предприятията или съоръженията по чл. 103.
Р а з д е л II
Комплексни разрешителни
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на раздел П на глава седма.
Чл. 117. (1) Изграждането и експлоатацията на нови и експлоатацията на действащи инсталации и съоръжения за категориите промишлени дейности по приложение № 4 се разрешава след издаването на комплексно разрешително съгласно разпоредбите на тази глава.
(2) Изискването по ал. 1 се прилага и при разширение на действащите инсталации и съоръжения по приложение № 4 в случаите, когато е налице съществено изменение в условията на тяхната експлоатация.
(3) Комплексните разрешителни по ал. 1 и 2 може да се издават за инсталации и съоръжения извън обхвата на приложение № 4 въз основа на писмено заявление от съответните оператори.
(4) При промяна на оператора новият оператор - юридическо или физическо лице, поема правата и задълженията съгласно разрешителното.
(5) Наличието на комплексно разрешително за изграждане и експлоатация на нови и/или за експлоатация на действащи инсталации и съоръжения отменя изискванията за издаване и получаване на следните разрешения, разрешителни, лицензни, експертизи и оценки:
1. по чл. 37 във връзка с чл. 12 от Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда;
2. по чл. 46, ал. 1, т. 1, буква “д” и т. 3 от Закона за водите;
3. по чл. 14, ал. 3, т. 3 от Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества, препарати и продукти.
(6) Инсталациите или частите от инсталации, използвани за изследователска работа, разработки и изпитания на нови продукти и процеси не са предмет на разпоредбите на тази глава.


Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 117 и предлага следната окончателна редакция;
Чл. 117. (1) Изграждането и експлоатацията на нови и експлоатацията на действащи инсталации и съоръжения за категориите промишлени дейности по приложение № 4 се разрешава след издаването на комплексно разрешително съгласно разпоредбите на тази глава.
(2) Изискването по ал. 1 се прилага и при разширение на действащите инсталации и съоръжения по приложение № 4 в случаите, когато е налице съществено изменение в условията на тяхната експлоатация.
(3) Комплексните разрешителни по ал. 1 и 2 може да се издават за инсталации и съоръжения извън обхвата на приложение № 4 въз основа на писмено заявление от съответните оператори.
(4) При промяна на оператора новият оператор - юридическо или физическо лице, поема правата и задълженията съгласно разрешителното.
(5) Наличието на комплексно разрешително за изграждане и експлоатация на нови и/или за експлоатация на действащи инсталации и съоръжения отменя изискванията за издаване и получаване на следните разрешения, разрешителни, лицензни, експертизи и оценки:
1. по чл. 37 във връзка с чл. 12 от Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда;
2. по чл. 46, ал. 1, т. 1, буква “д” и т. 3 от Закона за водите.
(6) Инсталациите или частите от инсталации, използвани за изследователска работа, разработки и изпитания на нови продукти и процеси, не са предмет на разпоредбите на тази глава.
Чл. 118. Комплексното разрешително по чл. 117 е задължително за издаване на разрешение за строеж.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 118.
Чл. 119. (1) Условията и редът за издаване на комплексни разрешителни по чл. 117 се определят с наредба на Министерския съвет.
(2) С наредбата по ал. 1 се определят и съответни изисквания към:
1. съдържанието и формата на молбите за издаване на комплексни разрешителни;
2. реда и начина за определяне на най-добрите налични техники;
3. реда и начина за изменяне и преразглеждане на издадени комплексни разрешителни;
4. реда и начина на отчитане на емисиите на вредни вещества;
5. съдържанието на мониторинга по чл. 123, ал. 1, т. 3, включително към процедурите за мониторинг и задължението за предоставяне на съответната информация за органите, отговорни за налагане на съответствието по чл. 128.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
В чл. 119, ал. 2, т. 1 думата “молбите” се заменя със “заявленията”. Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 119 и предлага следната окончателна редакция;
Чл. 119. (1) Условията и редът за издаване на комплексни разрешителни по чл. 117 се определят с наредба на Министерския съвет.
(2) С наредбата по ал. 1 се определят и съответни изисквания
към:
1. съдържанието и формата на заявленията за издаване на комплексни разрешителни;
2. реда и начина за определяне на най-добрите налични техники;
3. реда и начина за изменяне и преразглеждане на издадени комплексни разрешителни;
4. реда и начина на отчитане на емисиите на вредни вещества;
5. съдържанието на мониторинга по чл. 123, ал. 1, т. 3, включително към процедурите за мониторинг и задължението за предоставяне на съответната информация за органите, отговорни за налагане на съответствието по чл. 128.
Чл. 120. (1) Компетентният орган за издаване, преразглеждане и изменяне на разрешителните по чл. 117, ал. 1 и 2 е министърът на околната среда и водите или упълномощено от него длъжностно лице.
(2) Компетентният орган за издаване, преразглеждане и изменяне на комплексните разрешителни по чл. 117, ал. 3 е директорът на съответната РИОСВ.
(3) Компетентният орган по ал. 1 координира условията и процедурите по издаване на разрешителните в случаите, когато в тях участва повече от един компетентен орган.
(4) Компетентният орган контролира осъществяването на връзката между процедурите по ОВОС и процедурите за издаване на комплексни разрешителни, като осигурява използването на всяка получена информация и направено заключение от ОВОС.
(5) Министерството на околната среда и водите следи развитието на най-добрите налични техники и поддържа информационна система за тях.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
В чл. 120, ал. 1 и 2 се изменят така:
“(1) Министърът на околната среда и водите или упълномощено от него лице е компетентният орган за издаване, преразглеждане и изменение на разрешителните по чл. 117, cm. 1 и 2.
(2) Директорът на съответната РИОСВ е компетентният орган за издаване, преразглеждане и изменение на разрешителните по чл. 117, ал. 3.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 120 и предлага следната окончателна редакция:
Чл. 120. (1) Министърът на околната среда и водите или упълномощено от него лице е компетентният орган за издаване, преразглеждане и изменение на разрешителните по чл. 117, ал. 1 и 2.
(2) Директорът на съответната РИОСВ е компетентният орган за издаване, преразглеждане и изменение на разрешителните по чл. 117, ал. 3.
(3) Компетентният орган по ал. 1 координира условията и процедурите по издаване на разрешителните в случаите, когато в тях участва повече от един компетентен орган.
(4) Компетентният орган по ал. 1 и ал. 2 контролира осъществяването на връзката между процедурите по ОВОС и процедурите за издаване на комплексни разрешителни, като осигурява използването на всяка получена информация и направено заключение от ОВОС.
(5) Министерството на околната среда и водите следи развитието на най-добрите налични техники и поддържа информационна система за тях.
Чл. 121. При експлоатацията на инсталациите и съоръженията операторът контролира:
1. прилагането на всички възможни мерки за предотвратяване на замърсяване чрез прилагане на най-добрите налични техники;
2. прилагането на системи за управление на околната среда;
3. недопускането на замърсяване на околната среда съгласно нормите за допустими емисии и нормите за качество на околната среда;
4. избягването на образуване на отпадъци. В противен случай отпадъците се оползотворяват. Когато това е технически или икономически невъзможно те се обезвреждат по начин, който избягва или намалява въздействието им върху околната среда;
5. ефективното използване на енергията;
6. прилагането на всички възможни мерки за предотвратяване на промишлени аварии и ограничаване на последствията от тях;
7. предприемането на необходимите мерки за избягване на възможни рискове от замърсяване и привеждане на територията, върху която е разположена инсталацията, в задоволително състояние след прекратяване на дейността.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 121,
Чл. 122. (1) За издаване на комплексно разрешително операторът на инсталацията и съоръжението подава заявление до съответния компетентен орган.
(2) Заявлението по ал. 1 включва описание на:
1. инсталацията и различните режими на нейната експлоатация;
2. използваните суровини и материали (включително спомагателни);
3. използваната и/или генерираната енергия;
4. характеристиката на площадката, на която е разположена инсталацията;
5. вида и количеството на очакваните емисии от инсталацията по отделните компоненти по чл. 4 и фактори по чл. 5, както и определяне на възможните техни значителни въздействия върху околната среда;
6. предложените технологии и други техники за предотвратяване или в случаите, когато това е невъзможно - за намаляване на емисиите от инсталацията;
7. мерките за предотвратяване, оползотворяване и/или обезвреждане на генерираните от инсталацията отпадъци;
8. планираните допълнителни мерки за постигане на съответствие с общите принципи, определящи основните задължения на оператора съгласно чл. 121;
9. мониторинга на емисиите на вредни вещества в околната
среда.
(3) Заявлението за издаване на комплексно разрешително съдържа и нетехническо резюме на описанието по ал. 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 122.
Чл. 123. (1) Комплексното разрешително по чл. 117 съдържа:
1. емисионните норми и техническите мерки, основани на най- добрите налични техники, в т. ч. такива за извъннормалните условия на експлоатация;
2. задължителните мерки за опазване на въздуха, водата и почвата;
3. изискванията за мониторинг;
4. условията за ограничаване на трансграничното замърсяване;
5. допълнителните мерки за достигане на действащите норми за качество на околната среда.
(2) Нормите и мерките по ал. 1, т. 1 за инсталациите и съоръженията по чл. 117, ал. 3 могат да не се основават на най-добри налични техники.
(3) Разрешителното съдържа и необходимите условия, които гарантират съответствието на инсталацията с изискванията на закона.
(4) В случаите, когато не може да бъде постигнато съответствието по ал. 3, не се издава комплексно разрешително.
(5) В случаите, когато не могат да се постигнат нормите за качество на околната среда в комплексните разрешителни по чл. 117, ал. 1 и 2, компетентният орган може да изиска по-строги емисионни норми от постижимите с най-добрите налични техники.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
В чл. 123, ал. 5 се изменя така:
“(5) В случаите, когато съответните норми за качество на околната среда изискват по-строги условия от тези, постижими чрез използването на най-добрите налични техники, в комплексните разрешителни по чл. 117, ал. 1 и 2, компетентният орган може да изисква прилагането на допълнителни мерки по т. 5 на ал. 1, които не засягат действието на мерки, евентуално предприети за постигане на съответствие с други норми за качество на околната среда. ”
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 123 и предлага следната окончателна редакция:
Чл. 123. (1) Комплексното разрешително по чл. 117 съдържа:
1. емисионните норми и техническите мерки, основани на най- добрите налични техники, в т. ч. такива за извъннормалните условия на експлоатация;
2. задължителните мерки за опазване на въздуха, водата и
почвата;
3. изискванията за мониторинг;
4. условията за ограничаване на трансграничното замърсяване;
5. допълнителните мерки за достигане на действащите норми за качество на околната среда.
(2) Нормите и мерките по ал. 1, т. 1 за инсталациите и съоръженията по чл. 117, ал. 3 могат да не се основават на най-добри налични техники.
(3) Разрешителното съдържа и необходимите условия, които гарантират съответствието на инсталацията с изискванията на закона.
(4) В случаите, когато не може да бъде постигнато съответствието по ал. 3, не се издава комплексно разрешително.
(5) В случаите, когато съответните норми за качество на околната среда изискват по-строги условия от тези, постижими чрез използването на най-добрите налични техники, в комплексните разрешителни по чл. 117, ал. 1 и 2, компетентният орган може да изисква прилагането на допълнителни мерки по ал. 1, т. 5, които не засягат действието на мерки,
евентуално предприети за постигане на съответствие с други норми за качество на околната среда.
Чл. 124. (1) Комплексните разрешителни по чл. 117 са безсрочни.
(2) Компетентният орган преразглежда периодично на всеки 5 години и при необходимост изменя условията в разрешителното.
(3) Преразглеждане на разрешителното се предприема по всяко време, когато:
1. инсталацията е причинила значително замърсяване на околната среда;
2. операторът е планирал съществени промени в работата на инсталацията;
3. са настъпили съществени промени в най-добрите налични техники, позволяващи значително намаляване на емисиите в околната среда, без това да налага прекомерни разходи за оператора;
4. е настъпила промяна в изискванията за експлоатационна безопасност на инсталацията, налагащи използването на други техники;
5. са настъпили промени в нормативната уредба по околна среда.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 124.
Чл. 125. Операторите на инсталацията са длъжни:
1. да информират компетентния орган за всяка планирана промяна в работата на инсталацията;
2. да изпълняват условията в комплексното разрешително при експлоатация на инсталацията;
3. да информират редовно органа, отговорен за налагането на резултатите от мониторинга, и незабавно да го информират за всички инциденти или аварии със значително отрицателно въздействие върху околната среда;
4. да осигуряват условия на представителите на органа, отговорен за налагането на всички необходими проверки на инсталацията, за вземането на проби и събирането на необходимата информация за изпълнение на задълженията им по закона;
5. да изготвят и публикуват годишен доклад за изпълнение на дейностите, за които е предоставено комплексно разрешително.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 125 и предлага следната окончателна редакция:
Чл. 125. Операторът на инсталацията е длъжен да:
1. информира компетентния орган за всяка планирана промяна в работата на инсталацията;
2. изпълнява условията в комплексното разрешително при експлоатация на инсталацията;
3. информира редовно органа, отговорен за налагането на резултатите от мониторинга, и незабавно да го осведомява за всички инциденти или аварии със значително отрицателно въздействие върху околната среда;
4. осигурява условия на представителите на органа, отговорен за налагането на всички необходими проверки на инсталацията, за вземането на проби и събирането на необходимата информация за изпълнение на задълженията им по закона;
5. изготвя и публикува годишен доклад за изпълнение на дейностите, за които е предоставено комплексно разрешително.
Чл. 126. Компетентният орган съвместно с общините оповестява и осигурява при равнопоставеност в продължение на един месец достъп на заинтересуваните лица до молбите за издаване на комплексни разрешителни и до проектите за комплексни разрешителни в т. ч. в държавите, засегнати от дейността на инсталацията, в случай на трансграничен пренос.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
В чл. 126 думата “молбите” се заменя със “заявленията
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 126 и предлага следната окончателна редакция;
Чл. 126. Компетентният орган, съвместно с общините, оповестява и осигурява при равнопоставеност в продължение на един месец достъп на заинтересуваните лица до заявленията за издаване на комплексни разрешителни и до проектите за комплексни разрешителни в т. ч. и в държавите, засегнати от дейността на инсталацията, в случай на трансграничен пренос.
Чл. 127. (1) След приключване на процедурата за достъп на обществеността до заявлението за издаване на комплексно разрешително компетентният орган издава разрешителното:
1. не по-късно от 5 месеца - за нови инсталации и съоръжения;
2. не по-късно от 8 месеца - за действащи инсталации и съоръжения.
(2) Решението за издаване на комплексно разрешително се оповестява чрез средствата за масово осведомяване в 14-дневен срок от датата на издаването му. В този срок писмено се уведомява и заявителят.
(3) Заинтересуваните лица могат да обжалват решението по реда на Закона за административното производство и Закона за Върховния административен съд в 14-дневен срок от оповестяването му по ал. 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 127.
Чл. 128. (1) Контролът по изпълнението на условията в издаденото разрешително по чл. 117 се извършва от съответната РИОСВ.
(2) Регионалните инспекции по околната среда и водите са отговорни за периодичното изпращане на информация за мониторинга, предвиден в комплексните разрешителни на Изпълнителната агенция по околна среда.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 128.
Чл. 129. Министърът на околната среда и водите води публичен регистър с данни за резултатите от издаването, преразглеждането и изменянето на комплексните разрешителни.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 129.
Чл. 130. (1) Изпълнителната агенция по околна среда поддържа публичен регистър за резултатите от мониторинга на емисиите, предвиден в комплексните разрешителни.
(2) Данните от регистъра по ал. 1 се изпращат в Европейския регистър на емисиите на вредни вещества.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 130.
Чл. 131. До получаване на комплексното разрешително се прилагат изискванията за издаване и получаване на разрешителни, лицензни, експертизи и оценки съгласно действащото законодателство.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 131.
Р а з д е л Ш
Национални схеми за управление по околна среда и одитиране, и за
екомаркировка
Предложение на доц. Борислав Великов и д-р Джевдет Чакъров:
В заглавието на раздел 111 на глава седма и следващите текстове думата “схема” се заменя с думата “система”, а думата “схеми” се заменя с думата “системи”.
Предложението е оттеглено.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
В заглавието на раздел III, глава седма думата “схеми се заменя със “системи ”.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на раздел III на глава седма.
Чл. 132. (1) Организациите могат да поемат доброволни ангажименти по отношение на опазването на околната среда при осъществяването на своята дейност, при разработването, производството, предлагането и ползването на нейни продукти.
(2) За насърчаване на организациите за поемане на доброволни ангажименти се създават схеми за сертифициране на определени критерии на организациите и/или техните продукти и регистрирането или обозначаването им по подходящ начин.
Предложение на н.п. Е. Манева, Й. Нихризов и А. Маринов:
В чл. 132, ал. 1 да отпадне думата “нейни”.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
В чл. 132 се правят следните изменения:
1) В ал. 1 думата “доброволни" се заменя с “допълнителни".
Предложението е оттеглено.
2) Алинея 2 се изменя така:
“(2) За насърчаване на организациите да поемат допълнителни ангажименти по отношение на околната среда се създават:
1. Национална система за управление по околна среда и одитиране.
2. Национална система за екомаркировка. ”
Комисията подкрепя предложението по принцип.
3) Създава се ал. 3:
“(3) Със системите по ал. 2 се цели сертифициране по определени критерии на организациите и/или техните продукти и регистрирането или обозначаването им по подходящ начин. ”
Комисията подкрепя предложението по ПРИНЦИП.
Комисията подкрепя по ПРИНЦИП текста на вносителя за чл. 132 и предлага следната окончателна редакция:
Чл. 132. (1) Организациите могат да поемат доброволни ангажименти по отношение на опазването на околната среда при:
1. осъществяването на своята дейност;
2. разработването, производството, предлагането и ползването на продукти от тяхната дейност.
(2) За насърчаване на организациите да поемат доброволни ангажименти по отношение на околната среда се създават:
1. Национална схема за управление по околна среда и одитиране;
2. Национална схема за екомаркировка.
(3) Със схемите по ал. 2 се цели сертифициране по определени критерии на организациите и/или техните продукти и регистрирането или обозначаването им по подходящ начин.
Чл. 133. (1) За управление по околна среда и одитиране се създава национална схема по чл. 132, ал. 2.
(2) С Националната схема за управление по околна среда и одитиране се постига непрекъснато подобряване на резултатите на различните организации по отношение на опазването на околната среда и осигуряване съответната информация на обществеността и на други заинтересувани страни.
(3) Непрекъснатото подобряване на резултатите на организациите по отношение на опазването на околната среда се осъществява чрез:
1. изграждането и прилагането на системи за управление по околна
среда;
2. систематична, обективна и периодична оценка на ефективността на тези системи чрез одитирането й;
3. осигуряването на информация за постигнатите резултати по отношение на околната среда и обсъждането им с обществеността;
4. активното включване на персонала в системите за управление по околна среда.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
В чл. 133 се правят следните изменения:
1) Алинея 1 отпада.
Комисията подкрепя предложението.


2) Алинея 2 става cm. 1 и в нея думата “схема” се заменя със “система ”.
Предложението е оттеглено.
3) Алинея 3 става ал. 2.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 133 и предлага следната окончателна редакция:
Чл. 133. (1) С Националната схема за управление по околна среда и одитиране се постига непрекъснато подобряване на резултатите на различните организации по отношение на опазването на околната среда и осигуряване на съответната информация на обществеността и на други заинтересувани страни.
(2) Непрекъснатото подобряване на резултатите на организациите по отношение на опазването на околната среда се осъществява чрез:
1. изграждането и прилагането на системи за управление по околна среда;
2. систематична, обективна и периодична оценка на ефективността на системите по т.1;
3. обсъждането с обществеността на постигнатите резултати по отношение на околната среда;
4. активното включване на персонала в системите за управление по околна среда.
Чл. 134. Участието на организациите в Националната схема за управление по околна среда и одитиране е доброволно.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
В чл. 134 думата “схема" се заменя със “система".
Предложението е оттеглено.
Комисията предлага чл. 134 да отпадне като следващите членове се преномерират съответно.
Чл. 135. Министерството на околната среда и водите води публичен регистър на площадките, които отговарят на изискванията по Националната схема за управление по околна среда и одитиране.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
В чл. 135 се думата “площадките” се заменя с “организациите” и думата “схема” се заменя със “система".
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл.135 и предлага следната окончателна редакция:
Чл. 135. Министерството на околната среда и водите води публичен регистър на организациите, които отговарят на изискванията на Националната схема за управление по околна среда и одитиране.
Чл. 136. (1) Проверките на площадките за съответствие с изискванията за регистрация по схемата се извършват от независими акредитирани проверяващи.
(2) Независимите проверяващи се акредитират от Изпълнителната агенция “Българска служба за акредитация”. Тя води публичен регистър на акредитираните проверяващи.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представител и:
В чл. 136 се думата “площадките” се заменя с “организациите” и думата “схема” се заменя със “Националната система за управление по околна среда и одитиране ”.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 136 и предлага следната окончателна редакция:
Чл. 136. (1) Проверката на организациите за съответствие с изискванията за регистрация по Националната схема за управление по околна среда и одитиране се извършва от независими проверяващи, акредитирани от Изпълнителната агенция “Българска служба за акредитация.
(2) Изпълнителната агенция по ал. 1 води публичен регистър на независимите акредитирани проверяващи.
Чл. 137. Организацията на Националната схема за управление по околна среда и одитиране, органите на управление и администриране и техните компетенции, както и изискванията към организациите и редът за проверка се определят с наредба на Министерския съвет.
Предложение на н.п. Е. Манева, Й. Нихризов и А. Маринов:


В чл. 137 думата “Организацията” да се замени със “Създавнето
на".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
В чл. 137 думата “схема" се заменя със “система”.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 137 и предлага следната окончателна редакция:
Чл. 137. Органите на управление, тяхната компетентност, както и изискванията към организациите и редът за регистриране по Националната схема за управление по околна среда и одитиране, се определят с наредба на Министерския съвет.
Чл. 138. (1) За екомаркировка се създава национална схема по чл. 132, ал. 2.
(2) Целта на схемата по ал. 1 е насърчаване на разработването, производството, разпространението и ползването на продукти, които имат потенциал да намалят отрицателното въздействието върху околната среда в сравнение с други продукти от същата група.
(3) Националната схема за екомаркировка се осъществява чрез:
1. предоставяне на потребителите на продукти на точна, неподвеждаща и основана на научни изследвания информация;
2. определяне на въздействията върху околната среда в резултат на взаимодействията на продуктите с околната среда, включително използването на енергия и природни ресурси през целия им жизнен цикъл.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
В чл. 138 се правят следните изменения:
1) Алинея 1 отпада.
Комисията подкрепя предложението.
2) Алинея 2 става ал.1 и в нея думите “схемата по ал. 1 ” се заменят с “Националната система за екомаркировка
Комисията подкрепя предложението по принцип,
3) Алинея 3 става ал. 2 и в нея думата “схема" се заменя със “система ".
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 138 и предлага следната окончателна редакция:
Чл. 138 (1) Целта на Националната схема за екомаркировка е насърчаване на разработването, производството, разпространението и ползването на продукти, които имат потенциал да намалят вредното въздействието върху околната среда в сравнение с други продукти от същата група.
(2) Националната схема за екомаркировка се осъществява чрез:
1. предоставяне на потребителите на точна, неподвеждаща и основана на научни изследвания информация;
2. определяне на въздействието върху околната среда в резултат на взаимодействията на продуктите с околната среда, включително използването на енергия и природни ресурси през целия им жизнен цикъл.
Комисията предлага след чл. 138 на вносителя да се създаде нов чл. 138а. като следващите членове се преномерират съответно.
Чл. 138а. Въвеждането на Националната схема за екомаркировка се съгласува с други съществуващи маркировки или споразумения за сертифициране на определено качество.
Чл. 139. Участието в схемата за получаване на екомаркировка е доброволно.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
В чл. 139 думата “схема” се заменя със “система”.
Предложението е оттеглено.
Комисията предлага чл. 139 да отпадне, като следващите членове се преномерират съответно.
Чл. 140. (1) Националната схема за екомаркировка не се прилага за фармацевтични продукти и медицински изделия по смисъла на § 1, т. 40 от Допълнителните разпоредби на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, които са предназначени за професионална употреба, използват се по лекарско предписание или под контрола на медицински персонал, както и за храни и напитки.
(2) Въвеждането на Националната схема за екомаркировка се съгласува с други съществуващи маркировки или споразумения за сертифициране на определено качество.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
В чл. 140, ал. 1 и ал. 2 думата “схема” се заменя със “система”. Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 140 и предлага следната окончателна редакция:
Чл. 140. Националната схема за екомаркировка не се прилага за фармацевтични продукти и медицински изделия по смисъла на § 1, т. 40 от Допълнителните разпоредби на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, които са предназначени за професионална употреба, използват се по лекарско предписание или под контрола на медицински персонал, както и за храни и напитки.
Чл. 141. Продуктите, които получават екомаркировка, трябва да отговарят на изискванията на нормативните актове за безопасност, за опазване здравето на хората и околната среда.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 141.
Комисията предлага след чл. 141 по вносител да се създаде нов чл. 141а. а останалите членове да се преномерират съответно.
Чл. 141а. Участието на организациите в Националната схема за управление по околна среда и одитиране и Националната схема за екомаркировка е доброволно.
Чл. 142. (1) Обхватът на прилагане на схемата, условията и редът за получаване на екомаркировка от даден продукт, видът и начинът за ползването й се определят с наредба на министъра на околната среда и водите.
(2) Изискванията за получаване на екомаркировка, на които следва да отговарят продуктите от дадена група, се определят със заповеди на министъра на околната среда и водите, които се обнародват в “Държавен вестник”.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
В чл. 142 думата “схема” се заменя със “система”.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 142 който да намери своето систематично място след предложения от
комисията нов чл. 138а, като се извърши съответната преномерация. и предлага следната окончателна редакция:
Чл. 1386. (1) Обхватът на прилагане на Националната схема за екомаркировка, условията и редът за получаване на екомаркировка, видът и начинът за използването й се определят с наредба на министъра на околната среда и водите.
(2) Изискванията за получаване на екомаркировка, на които следва да отговарят продуктите от дадена група, се определят със заповеди на министъра на околната среда и водите, като се обнародват в “Държавен вестник.
Глава осма
НАЦИОНАЛНА СИСТЕМА ЗА МОНИТОРИНГ НА ОКОЛНАТА СРЕДА
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на глава осма.
Чл. 143. Националната система за мониторинг на околната среда обхваща територията на цялата страна.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 143.
Чл. 144. (1) Националната система за мониторинг на околната среда включва:
1. националните мрежи за:
а) мониторинг на атмосферния въздух;
б) мониторинг на валежите и повърхностните води;
в) мониторинг на подземните води;
г) мониторинг на морските води;
д) мониторинг на земните недра, земеделските земи и почвите;
е) мониторинг на горите и защитените територии;
ж) радиологичен мониторинг;
з) мониторинг на авиационния шум и шумовото замърсяване от автотранспорта;
и) мониторинг на нейонизиращи лъчения;
к) мониторинг на депата и старите замърсявания с отпадъци;
2. контролно-информационна система за емисии във въздуха и състоянието на отпадъчните води;
3. експлоатацията, комуникационното и информационното осигуряване и лабораторното обслужване на мрежите по т. 1 и 2.
(2) Националните мрежи за мониторинг на околната среда се проектират и изграждат в съответствие с националните, с европейските и международните стандарти.


(3) За информационното осигуряване на Националната система за мониторинг на околната среда се създава национална автоматизирана система за мониторинг на околната среда.
(4) Националната автоматизирана система за мониторинг на околната среда се организира на национално, на басейново и на регионално ниво.
(5) Измерванията и лабораторните изпитвания се извършват от акредитирани лаборатории.
(6) Мрежите по ал. 1, т. 1 се утвърждават със заповед на министъра на околната среда и водите.
Предложение на н.п. Е. Манева, Й. Нихризов и А. Маринов:
В чл. 144, ал. 1 буква “з” да стане “мониторинг на шумовото замърсяване ”.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложения на доц. Борислав Великов и д-р Джевдет Чакъров:
1. В чл. 144 ал.(1) се създава нова точка 1.д., а останалите се преномерират
“д) мониторинг на геоложката среда; ”
Комисията подкрепя предложението.
2. В чл. 144 ал. (1) се създава нова точка 4:
“ 4. Кадастър на природните и антропогенни бедствия и катастрофи и карти на геоложките опасности на територията на Република
България. ”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
В чл. 144 се правят следните изменения и допълнения:
1) В cm. 1, т.1:
а) създава се нова буква “ж “ж) биологичен мониторинг; ”
б) буква “з ” се изменя така:
“з) мониторинг на шумовото замърсяване в околната среда ’’
в) Досегашните букви “ж”, “з”, “и” и “к” стават съответно “з”,
и , кил .
2) Алинея 6 се изменя така:
“(6) Министърът на околната среда и водите утвърждава със заповед мрежите по ал. 1, т. 1. ”
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 144 и предлага следната окончателна редакция:
Чл. 144. (1) Националната система за мониторинг на околната среда включва:
1. националните мрежи за:
а) мониторинг на атмосферния въздух;
б) мониторинг на валежите и повърхностните води;
в) мониторинг на подземните води;
г) мониторинг на морските води;
д) мониторинг на геоложката среда;
е) мониторинг на земите и почвите;
ж) мониторинг на горите и защитените територии;
з) биологичен мониторинг;
и) радиологичен мониторинг;
к) мониторинг на шумовото замърсяване в околната среда;
л) мониторинг на нейонизиращи лъчения;
м) мониторинг на депата и старите замърсявания с отпадъци;
2. контролно-информационна система за емисии във въздуха и състоянието на отпадъчните води;
3. експлоатацията, комуникационното и информационното осигуряване и лабораторното обслужване на мрежите по т. 1 и 2.
(2) Националните мрежи за мониторинг на околната среда се проектират и изграждат в съответствие с националните, с европейските и международните стандарти.
(3) За информационното осигуряване на Националната система за мониторинг на околната среда се създава национална автоматизирана система за мониторинг на околната среда.
(4) Националната автоматизирана система за мониторинг на околната среда се организира на национално, на басейново и на регионално ниво.
(5) Измерванията и лабораторните изпитвания се извършват от акредитирани лаборатории.
(6) Министърът на околната среда и водите утвърждава със заповед мрежите по ал. 1, т. 1.
Чл. 145. Задачите на Националната система за мониторинг на околната среда са:
1. провеждане на наблюдения на националните мрежи за определяне състоянието на компонентите на околната среда;
2. обработване, анализ, визуализация и съхраняване на информацията от мрежите по т. 1 и от собствения мониторинг;
3. осигуряване на информация за оперативен контрол;
4. прогнозиране на състоянието, оценка на риска за околната среда и разработване на предложения за подобряването й;
5. информационно осигуряване на органите на изпълнителната власт и на обществеността;


6. създаване и поддържане на специализирани карти и регистри на компонентите на околната среда и на факторите, които им въздействат;
7. обмен на информация за състоянието на околната среда с Европейската система за мониторинг.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 145.
Чл. 146. (1) За провеждането на собствен мониторинг лицата, задължени по Закона за водите, Закона за чистотата на атмосферния въздух, Закона за подземните богатства и Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда, разработват план, съобразен с поставените условия в разрешителното или в решението по ОВОС.
(2) Планът за собствен мониторинг се одобрява от органа, задължил лицето по ал. 1.
(3) При одобряването на плана за собствен мониторинг органът по ал. 2 определя информацията, която лицата, провеждащи собствен мониторинг, са длъжни да предоставят за включване в Националната автоматизирана система за екологичен мониторинг, както и реда и начина за предоставянето й.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представител и:
В чл. 146, ал. 1 след израза “задължени по” се добавя “глава седма на този закон, ”
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 146.
Чл. 147. (1) Националната система за мониторинг на околната среда се организира и ръководи от министъра на околната среда и водите.
(2) Създаването, функционирането, материално-техническото и информационно-програмното осигуряване на Националната автоматизирана система за екологичен мониторинг се осъществява от Изпълнителната агенция по околна среда.
(3) Наблюденията, измерванията и изпитванията, както и първичната обработка на резултатите се осъществяват от РИОСВ, освен ако в специалните закони е предвидено друго.
(4) Методическото ръководство на мониторинговата дейност се осъществява от Изпълнителната агенция по околна среда.
(5) Оценките за състоянието на околната среда се извършват на регионално и на национално равнище от РИОСВ и Изпълнителната агенция по околна среда.
(6) Данните и оценките за състоянието на околната среда се публикуват в тримесечен и годишен бюлетин за състоянието на околната среда.
(7) Данните от наблюденията и оценките, получени в резултат на дейността на Националната система за мониторинг на околната среда, както и на собствения мониторинг са основа за осъществяване на контрол и за налагане на санкции при нарушаване на нормативните изисквания.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 147.
Глава девета
КОНТРОЛ
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на глава девета.
Раздел I
Общи условия
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на раздел I на глава девета.
Чл. 148. (1) Министерството на околната среда и водите осъществява функциите си по управление на околната среда чрез контрол върху компонентите на околната среда и факторите, които им въздействат.
(2) Контролът е превантивен, текущ и последващ.
(3) Контролът се осъществява на национално равнище от министъра на околната среда и водите или от упълномощени от него длъжностни лица, а на регионално равнище - от директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции, директорите на националните паркове и от кметовете на общините или от упълномощени от тях длъжностни лица.
Предложение на н.п. К Манева, Й. Нихризов и А. Маринов:
В чл. 148, ал. 1 текстът “функциите си по управление на околната среда ” да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на доц. Борислав Великов и д-р Джевдет Чакъров:
В чл. 148 ал. (3) след думата “паркове” се поставя запетая и се добавят думите ’’областните управители ”
Комисията подкрепя предложението.


Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 148 и предлага следната окончателна редакция:
Чл. 148. (1) Министерството на околната среда и водите осъществява контрол върху компонентите на околната среда и факторите, които им въздействат.
(2) Контролът е превантивен, текущ и последващ.
(3) Контролът се осъществява на национално равнище от министъра на околната среда и водите или от упълномощени от него длъжностни лица, а на регионално равнище - от директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции, директорите на националните паркове, областните управители и от кметовете на общините или от упълномощени от тях длъжностни лица.
Чл. 149. (1) Органите по чл. 148, ал. 3 имат право на свободен достъп до всички обекти и територии за извършване на проверка, за измерване или за вземане на проби от настоящи или потенциални източници на замърсяване или увреждане на околната среда.
(2) Достъпът до обекти и територии на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на отбраната се разрешава от съответния началник на структурно звено на министерството.
(3) Органите на изпълнителната власт и подчинените им администрации, организациите, юридическите и физическите лица са длъжни да оказват съдействие на органите, осъществяващи контрол по изпълнението на техните функции.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
В чл. 149, ал. 1 думите “замърсяване или увреждане” се заменя със “замърсяване и/или увреждане
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 149 и предлага следната окончателна редакция:
Чл. 149. (1) Физическите и юридически лица са длъжни да осигуряват достъп и да оказват съдействие на органите по чл. 148, ал. 3 за всички обекти и територии за извършване на проверка, за измерване или за вземане на проби от настоящи или потенциални източници на замърсяване и/или увреждане на околната среда.
(2) Достъпът до обекти и територии на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на отбраната се разрешава от съответния началник на структурно звено на министерството.
(3) Органите на изпълнителната власт и подчинените им администрации, организациите, юридическите и физическите лица са длъжни да оказват съдействие на органите, осъществяващи контрол по изпълнението на техните функции.
Чл. 150. Физическите и юридическите лица, които притежават и използват пречиствателни съоръжения и съоръжения за третиране на отпадъци, са длъжни да осигурят функционирането им съгласно разпоредбите на нормативните актове и съобразно условията в решенията по ОВОС, в разрешителните и другите индивидуални административни актове, отнасящи се до тях.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 150.
Чл. 151. За установените по време на контролната дейност административни нарушения, контролните органи съставят актове.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 151.
Раздел II
Превантивен контрол
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на раздел II на глава девета.
Чл. 152. Превантивният контрол за опазване на околната среда се осъществява чрез екологичната оценка при одобряването на програми, планове, ОВОС, като условие за издаване на скица (виза) за проектиране и проекти в развитието на инвестиционния процес, както и чрез издаване на комплексни и други разрешителни, предвидени в закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 152.
Чл. 153. (1) Превантивният контрол има за цел недопускане на замърсяване и/или увреждане на околната среда над допустимите норми преди осъществяване на предлаганата и/или планираната дейност.
(2) В изпълнение на своите функции и с оглед постигането на целта на превантивния контрол органите по чл. 148, ал. 3 съставят предупредителни протоколи на физическите лица, на управителните органи на юридическите лица и на едноличните търговци, които подлежат на контрол.
(3) В протоколите, съставени въз основа на ал. 2, се отразяват фактите или обстоятелствата, които могат да доведат до увреждане или замърсяване на


околната среда, и се дават задължителни предписания за недопускане на отразените факти и/или обстоятелства.
(4) Предписанията от протокола по ал. 3 са задължителни за проверявания.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
В чл. 153, ст. 3 думите “увреждане или замърсяване ” се заменят с “увреждане и/или замърсяване
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 153 и предлага следната окончателна редакция:
Чл. 153. (1) Превантивният контрол има за цел недопускане на замърсяване и/или увреждане на околната среда над допустимите норми преди осъществяване на предлаганата и/или планираната дейност.
(2) В изпълнение на своите функции и с оглед постигането на целта на превантивния контрол органите по чл. 148, ал. 3 съставят предупредителни протоколи на физическите лица, на управителните органи на юридическите лица и на едноличните търговци, които подлежат на контрол.
(3) В протоколите, съставени въз основа на ал. 2, се отразяват фактите или обстоятелствата, които могат да доведат до увреждане и/или замърсяване на околната среда, и се дават задължителни предписания за недопускане на отразените факти и/или обстоятелства.
(4) Предписанията от протокола по ал. 3 са задължителни за проверявания.
Р а з д е л III
Текущ и последващ контрол
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на раздел III на глава девета.
Чл. 154. (1) Текущият контрол обхваща контрола върху качеството на компонентите на околната среда и факторите, които й въздействат, и контрола по изпълнението на издадените от Министерството на околната среда и водите и от РИОСВ разрешителни, решения по ОВОС и на предвидените мерки в програмите.
(2) Текущият контрол се осъществява чрез извършване на проверки, наблюдения и измервания.
(3) Текущият контрол включва достъп до:
1. данните от собствения мониторинг на обекта, осъществяван от оператора;
2. информацията, свързана с производствената дейност на обекта;
3. имотите и съоръженията, които са държавна, общинска и частна собственост.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представител и:
Член 154, ал. 1 се изменя така:
“(1) Текущият контрол обхваща:
1. контрола върху качеството на компонентите на околната среда и факторите, които й въздействат;
2. контрола по изпълнението на издадените от Министерството на околната среда и водите и от регионалните инспекции по околната среда и водите разрешителни, решения по оценка на въздействие върху околната среда и на предвидените мерки в програмите. ”
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 154 и предлага следната окончателна редакция:
Чл. 154. (1) Текущият контрол обхваща:
1. контрола върху качеството на компонентите на околната среда и факторите, които й въздействат;
2. контрола по изпълнението на издадените от Министерството на околната среда и водите, басейновите дирекции, дирекциите на националните паркове и от регионалните инспекции по околната среда и водите разрешителни, решения по оценка на въздействие върху околната среда и на предвидените мерки в програмите.
(2) Текущият контрол се осъществява чрез извършване на проверки, наблюдения и измервания.
(3) Текущият контрол включва достъп до:
1. данните от собствения мониторинг на обекта, осъществяван от оператора;
2. информацията, свързана с производствената дейност на обекта;
3. имотите и съоръженията, които са държавна, общинска и частна собственост.
Чл. 155. (1) По време на извършването на текущия контрол длъжностни лица, определени от органите по чл. 148, ал. 3, съставят констативни протоколи.
(2) В протоколите по ал. 1 се отразяват констатираните факти и обстоятелства и се дават задължителни предписания с посочване на срокове и отговорници за изпълнението им.


Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 155.
Чл. 156. Последващият контрол се осъществява чрез проследяване на:
1. резултатите от изпълнението на мерките, предвидени в решенията по ОВОС и разрешителните, както и от изпълнението на инвестиционните проекти;
2. изпълнението на предписанията, дадени на контролираните лица по време на извършването на превантивния и на текущия контрол.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 156.
Чл. 157. Съставянето на актове за извършени административни нарушения и издаването на наказателни постановления са част от текущия и последващия контрол.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 157.
Глава десета
ПРИНУДИТЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ И
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на глава десета.
Чл. 158. Министърът на околната среда и водите или упълномощени от него длъжностни лица прилагат принудителни административни мерки в случаите на:
1. аварийни или бедствени ситуации, предизвикани от действия или бездействия на собственици или ползватели на обекти и територии;
2. възникване на непосредствена опасност за замърсяване или увреждане на околната среда или за увреждане на здравето или имуществото на хората;
3. предотвратяване или преустановяване на административни нарушения, свързани с опазването на околната среда, както и предотвратяване и/или отстраняване на вредните последици от тези нарушения;
4. нарушения по чл. 150.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представител и:
В чл. 158, т. 1 се изменя така:
“1. аварийни ситуации, предизвикани от действия или бездействия на собственици или ползватели на обекти и територии или бедствени ситуации. ”
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 158 и предлага следната окончателна редакция:
Чл. 158. Министърът на околната среда и водите или упълномощени от него длъжностни лица, директорите на РИОСВ, директорите на националните паркове и директорите на басейновите дирекции прилагат принудителни административни мерки в случаите на:
1. аварийни ситуации, предизвикани от действия или бездействия на собственици или ползватели на обекти и територии;
2. бедствени ситуации;
3. възникване на непосредствена опасност за замърсяване или увреждане на околната среда или за увреждане на здравето или имуществото на хората;
4. предотвратяване или преустановяване на административни нарушения, свързани с опазването на околната среда, както и предотвратяване и/или отстраняване на вредните последици от тези нарушения
Чл. 159. (1) Принудителните административни мерки са: превантивни, преустановителни и възстановителни.
(2) При прилагането на принудителните административни мерки министърът на околната среда и водите или упълномощени от него длъжностни лица спират с мотивирана заповед производствената дейност на собствениците или ползвателите на територии, както и достъпа до територии на собствениците и ползвателите, включително чрез пломбиране или запечатване.
(3) Маркировката на пломбата и начинът на пломбиране и запечатване по ал. 2 се утвърждават със заповед на министъра на околната среда и водите.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
В чл. 159, ал. 2 след думите “длъжностни лица” се добавя “със съдействието на областния управител ”.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 159 и предлага следната окончателна редакция:


Чл. 159. (1) Принудителните административни мерки са превантивни, преустановителни и възстановителни.
(2) При прилагането на принудителните административни мерки министърът на околната среда и водите или упълномощени от него длъжностни лица, директорите на РИОСВ, директорите на националните паркове и директорите на басейновите дирекции със съдействието на областния управител спират с мотивирана заповед производствената дейност на собствениците или ползвателите на територии, както и достъпа до територии на собствениците и ползвателите, включително чрез пломбиране или запечатване.
(3) Маркировката на пломбата и начинът на пломбиране и запечатване по ал. 2 се утвърждават със заповед на министъра на околната среда и водите.
Чл. 160. (1) Прилагането на принудителна административна мярка се извършва с мотивирана заповед на органа по чл. 158.
(2) В заповедта по ал. 1 се определят видът на принудителната административна мярка и начинът на прилагането й.
(3) Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка се връчва на заинтересуваното лице по реда на Гражданския процесуален кодекс.
(4) Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка може да се обжалва от засегнатите лица по реда на Закона за Върховния административен съд.
(5) Обжалването на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка не спира действието й.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
В чл. 160 се правят следните изменения и допълнения:
1) В ал. 2 думата “определят ” се заменя с “определя ”
Комисията подкрепя предложението.
2) В ал. 3 след думите “по реда на ” се добавя “глава седма ”
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 160 и предлага следната окончателна редакция:
Чл. 160. (1) Прилагането на принудителна административна мярка се извършва с мотивирана заповед на органа по чл. 158.
(2) В заповедта по ал. 1 се определя видът на принудителната административна мярка и начинът на прилагането й.
(3) Заповедта по ал. 1 се връчва на заинтересуваното лице по реда на Гражданския процесуален кодекс.
(4) Заповедта по ал. 1 може да се обжалва от заинтересуваните лица по реда на Закона за Върховния административен съд, съответно по Закона за административното производство.
(5) Обжалването на заповедта по ал. 1 не спира действието й.
Чл. 161. (1) Министърът на околната среда и водите обжалва актовете на административните органи, които противоречат на нормативните актове в областта на опазването на околната среда.
(2) Актовете по ал. 1 се обжалват пред Върховния административен
съд.
(3) Обжалването по ал. 1 спира действието на обжалвания акт.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 161 и предлага следната окончателна редакция:
Чл. 161. (1) Министърът на околната среда и водите обжалва актовете на административните органи, които противоречат на нормативните актове в областта на опазването на околната среда.
(2) Обжалването по ал. 1 спира действието на обжалвания акт.
Чл. 162. (1) За нарушенията на този закон, които не представляват престъпления, на физическите лица, кметовете на общини, кметовете на райони, кметовете на кметства и на длъжностните лица се налагат глоби от 100 до 6000 лв., а на юридическите лица и на едноличните търговци - имуществени санкции от 1000 до 20 000 лв.
(2) При повторно нарушение размерът на глобата или имуществената санкция е в двойния размер по ал. 1.
(3) При явно маловажни случаи на нарушения, извършени от физически лица, глобата е 100 лв.
Предложение на доц. Борислав Великов и д-р Джевдет Чакъров:
В чл. 162 cm. (1) след думата “лица, ” се добавят думите ’’областните управители ”
Комисията подкрепя предложението.
Чл. 162. (1) За нарушенията на този закон, които не съставляват престъпления, физическите лица, областните управители, кметовете на общини, кметовете на райони, кметовете на кметства и длъжностните лица се наказват с глоби от 100 до 6000 лв., а на юридическите лица и на едноличните търговци се налагат имуществени санкции от 1000 до 20 000 лв.
(2) При повторно нарушение размерът на глобата или имуществената санкция е в двойния размер по ал. 1.
(3) При явно маловажни случаи на нарушения, извършени от физически лица, глобата е 100 лв.
Чл. 163. Независим експерт по оценка на въздействието върху околната среда, който наруши чл. 83, ал. 3, се наказва с глоба от 1000 до 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 163.
Чл. 164. За неизпълнение на изискванията по чл. 121 и 125 на оператора на инсталацията - физическо лице, се налага глоба от 1000 до 10 000 лв., а на оператора на инсталацията - юридическо лице или едноличен търговец - имуществена санкция от 10 000 до 100 000 лв.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
Член 164 се изменя така:
Чл. 164. За неизпълнение на изискванията по чл. 125 на оператора на инсталацията - юридическо лице или едноличен търговец се налага имуществена санкция от 10 000 до 100 000 лв.
Комисията подкрепя предложението, чийто текст става окончателна редакция на чл. 164.
Чл. 165. (1) Длъжностно лице, което не допусне в обекта или на територията контролен орган, извършващ проверка, измерване или вземане на проба, се наказва с глоба от 2000 до 20 000 лв.
(2) Имуществена санкция от 2000 до 20 000 лв. се налага на юридическото лице или едноличният търговец в случаите, когато негов работник или служител извърши нарушение по ал. 1, независимо от това дали контролният орган може да установи самоличността на работника или служителя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 165.
Чл. 166. С наказанията по чл. 165 се наказват и лицата, които:
1. не предоставят на контролните органи съществуващите данни от собствения мониторинг;
2. не спазват условията, предвидени в разрешителните и в решенията по ОВОС;
3. не изпълняват предписанията, дадени в индивидуалните административни актове и констативните протоколи по чл. 155, издавани
от министъра на околната среда и водите или от упълномощени от него длъжностни лица.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 166.
Чл. 167. Актовете за установяване на административните нарушения по закона се съставят от длъжностни лица, определени от министъра на околната среда и водите или от упълномощени от него длъжностни лица.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
Член 167 се изменя така:
Чл. 167. Актовете, с които се установяват административни нарушения по този закон се съставят от длъжностни лица, определени от министъра на околната среда и водите.
Комисията подкрепя предложението, чиито текст става окончателна редакция на чл. 167.
Чл. 168. Наказателните постановления по закона се съставят по реда на Закона за административните нарушения и наказания и се издават от министъра на околната среда и водите или от упълномощени от него длъжностни лица.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 168.
Чл. 169. (1) Актове за установяване на административни нарушения по този закон могат да съставят и представители на обществеността и на неправителствени екологични организации, определени от министъра на околната среда и водите или от упълномощени от него длъжностни лица.
(2) Наказателните постановления по ал. 1 се издават от министъра на околната среда и водите или от упълномощени от него длъжностни лица.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 169 и предлага следната окончателна редакция:
Чл. 169. (1) Актове за установяване на административни нарушения по този закон могат да съставят и представители на обществеността и на неправителствени екологични организации, определени от министъра на околната среда и водите.
(2) Наказателните постановления по ал. 1 се издават от министъра на околната среда и водите или от упълномощени от него длъжностни лица.


Глава единадесета
ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на глава единадесета.
Чл. 170. (1) Който виновно причини другиму вреди от замърсяване или увреждане на околната среда, е длъжен да ги обезщети.
(2) В случаите, когато е увредено имущество - държавна собственост, оправомощен да заведе иска по ал. 1 е:
1. министърът на околната среда и водите - ако вредите са настъпили на територията на повече от една област;
2. областният управител - ако вредите са настъпили на територията на повече от една община.
(3) В случаите, когато е увредено имущество - общинска собственост, кметът на общината е оправомощен да заведе иска по ал. 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 170.
Чл. 171. Увредените лица и лицата по чл. 170, ал. 2 и 3 могат да предявят иск срещу нарушителя за преустановяване на нарушението и за отстраняване последиците от замърсяване, независимо от това къде са настъпили вредите.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
В чл. 171 думите “независимо от това къде са настъпили вредите" се заличават.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 171 и предлага следната окончателна редакция;
Чл. 171. Увредените лица и лицата по чл. 170, ал. 2 и 3 могат да предявят иск срещу нарушителя за преустановяване на нарушението и за отстраняване последиците от замърсяване.
Чл. 172. Ликвидирането на последствията, причинени от трансгранично замърсяване на околната среда, се осъществява въз основа на международен договор, по който Република България е страна.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
В чл. 172 накрая да се добавят думите: “или по правилата на международното право ”.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 172.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Комисията подкрепя текста на вносителя за това наименование.
§ 1. По смисъла на закона:
1. “Околна среда” е комплекс от естествени и антропогенни фактори и компоненти, които се намират в състояние на взаимна зависимост и влияят върху екологичното равновесие и качеството на живота, здравето на хората, културното и историческото наследство.
2. “Опазване на околната среда” е комплекс от дейности, които са насочени към предотвратяване на деградацията на околната среда, към нейното възстановяване, запазване и подобряване.
3. “Природни ресурси” са частите на органичната и неорганичната природа, които се използват или могат да бъдат използвани от човека за задоволяване на неговите нужди.
4. “Възобновими ресурси” са тези, които естествено се възстановяват или чрез специални дейности могат да бъдат изцяло или частично възстановени и за които се счита за доказано, че се възстановяват с темпове, съпоставими с темповете на тяхната експлоатация. Всички останали ресурси са невъзобновими.
5. “Замърсяване на околната среда” е промяната на качествата й вследствие на възникване и привнасяне на физически, химически или биологически фактори от естествен или антропогенен източник в страната или извън нея, независимо дали се превишават действащите в страната норми.
6. “Увреждане на околната среда” е такова изменение на един или повече от съставящите я компоненти, което води до влошаване качеството на живот на хората, до обедняване на биологичното разнообразие или до затруднено възстановяване на природните екосистеми.
7. “Налична първична информация” е информацията, представляваща резултатите от измервания, изпитвания, наблюдения и други подобни, непридружени от анализи, прогнози и обяснения, събирана в рамките на задълженията на компетентната администрация, без за това да е необходимо искане на заинтересувано лице.
8. “Налична предварително обработена информация” е информацията, обработена, обобщена и анализирана в рамките на задълженията на компетентната администрация, без за това да е необходимо искане на заинтересувано лице.
9. “Нарочно обработена информация” е информацията, събирана или обработвана, обобщавана и анализирана по искане на заинтересувано лице.
10. “Събиране на информация” са действията на компетентните администрации и на задължените физически и юридически лица, с които се
извършват измерванията, констатациите и наблюденията на фактите, представляващи първична информация и с които се извършва обработването на информацията.
11. “Даване на информация” е актът на даването на информацията от задълженото лице на компетентната администрация или на компетентния орган.
12. “Предоставяне на информация” е актът, с който се осъществява достъпът на заинтересуваните лица до наличната информация.
13. “Почва” е горният пласт от земната кора, доколкото тя е носител на почвени функции, включително течните съставни части (почвен разтвор) и газообразните съставни части (почвен въздух), без подземните води, руслата на реките и дъната на водните басейни.
14. “Почвени функции” са;
а) основа за живот и жизнено пространство за хората, животните, растенията и почвените организми;
б) съставна част на природния баланс, особено с неговите кръговрати на води и хранителни вещества.
15. “Вредни изменения на почвата” са нарушаване на почвените функции, които предизвикват значителни вреди и щети за отделния индивид и за общността като цяло:
а) химическо замърсяване над пределно допустими количества с тежки метали и металоиди, устойчиви органични замърсители, пестициди и нефтопродукти, в това число засоляване и вредна киселинност;
б) замърсяване с пресен торов отпад и концентрирани минерални торове, както и с различни видове отпадъци;
в) физическа деградация, като водна и ветрова ерозия с нейните антропогенни аспекти, преовлажняване и заблатяване, последици от изгаряне на стърнища и растителни остатъци.
16. “Инвестиционно предложение” са предварителните (прединвестиционните) проучвания или заданието за проектиране във връзка с искане за допускане на инвестиционно проектиране за ново строителство, дейност или технология, както и съществено изменение в дадена дейност, изискващо вземане на решение по ОВОС по глава шеста, раздел III.
17. “Въздействие” е всяко въздействие върху околната среда, което може да бъде причинено от реализирането на инвестиционното предложение за строителство, дейност или технология, включително върху здравето и безопасността на хората, флората, фауната, почвата, въздуха, водата, климата, ландшафта, историческите паметници и други материални ценности или взаимодействието между тези фактори.
18. “Трансгранично въздействие” е всяко въздействие не само от глобален характер в район, намиращ се под юрисдикцията на дадена страна, предизвикано от предлагана дейност, чийто физически източник е разположен изцяло или частично в район под юрисдикцията на друга страна.
19. “Инвеститор” е собственикът на имот, лице, на което е учредено право на строеж в чужд имот, или обществен орган, който инициира инвестиционно предложение, кандидатствуващо за издаване на виза за проектиране.
20. “Възложител на план или програма” е лицето или органът, който финансира плана или програмата.
21. “Планове и програми” са планове, програми, стратегии и други подобни документи, както и техните изменения, които:
а) се изискват от законови, нормативни или административни разпоредби;
б) са предмет на подготовка и/или приемане от публичен орган на национално, регионално или местно равнище или които се подготвят от даден орган за приемане чрез одобрена от Министерския съвет или от Народното събрание процедура.
22. “Заинтересувани страни в трансграничен контекст” са държавата, източник на въздействие върху околната среда и засегнатите от това въздействие други държави, страни по Конвенцията по оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст.
23. “Общественост” е едно или повече физически или юридически лица и техните сдружения, организации или групи, създадени в съответствие с националното законодателство.
24. “Засегната общественост” е обществеността по т. 23, които са засегнати или с вероятност да бъдат засегнати, или които имат интерес при процедурите за одобряване на планове, програми, инвестиционни предложения от реализирането инвестиционни проекти и при вземането на решение за издаването или актуализацията на разрешителни по реда на този закон или на условията в разрешително.
25. “Нулева алтернатива” е възможността да не се осъществява дейността, предвидена с инвестиционното предложение.
26. “Нетехническо резюме” е кратко изложение на достъпен за обществеността език на информацията в доклада за ОВОС в обем не по-малък от 10 на сто от обема на доклада, съдържащо необходимите нагледни материали (карти, снимки, схеми).
27. “Разширение” е изграждането на нов подобект на територията на съществуващ обект и всяко пристрояване или надстрояване на съществуваща сграда, които представляват обект или в които се предвиждат дейности и технологии, включени в приложенията към закона.
28. “Съоръжение” е неподвижна техническа единица в рамките на предприятие или пречиствателна станция, в която се третират, произвеждат или съхраняват отпадъчни води, химични вещества и препарати. То включва цялото оборудване: тръби, машини и уреди, които обслужват съоръжението и са необходими за неговата работа.
29. “Решение по оценка на въздействие върху околната среда” е индивидуален административен акт на компетентния орган по чл. 94, с който се одобрява проектиране на инвестиционно предложение по т. 16 чрез оценка на местоположението (площадка, трасе) на обекти и очакваното въздействие върху околната среда въз основа на доклад за ОВОС, при отчитане на общественото мнение и изразените становища на заинтересуваните физически и/или юридически лица.
30. “Предприятие” е цялата територия и обектите върху ней, които са под контрола на оператора, в които има опасни химични вещества или


препарати в едно или повече съоръжения, включително общи или свързани инфраструктури или дейности.
31. “Вещество” е всеки химичен елемент или съединение, с изключение на радиоактивните вещества по смисъла на § 1, т. 2 от Закона за използване на ядрената енергия за мирни цели и на генномодифицирани организми.
32. “Промишлено замърсяване” е всяко пряко или непряко постъпване в резултат на човешка дейност във въздуха, водите или почвите на вещества, вибрации, топлинни лъчения или шумове, което може да окаже определено вредно въздействие върху човешкото здраве или околната среда, да предизвика увреждане на материалните ценности, да ограничи или предотврати възможностите за използване на полезните качества на околната среда и останалите нейни законосъобразни ползвания.
33. “Инсталация” е:
а) всяка отделна инсталация съгласно приложение № 4, включително отделните технологични съоръжения, които са в непосредствена техническа връзка с нея и могат да окажат влияние върху замърсяването, емисиите и отпадъците, образувани в резултат на експлоатацията на инсталацията;
б) всяко технологично съоръжение, включващо една или повече инсталации съгласно приложение № 4;
в) друга инсталация или съоръжение, чийто оператор е подал молба за издаване на комплексно разрешително за нейната експлоатация в съответствие с разпоредбите на глава седма.
Инсталациите и съоръженията, предназначени за изследователска, развойна или проучвателна дейност, не се включват в това определение.
34. “Действаща инсталация” е всяка инсталация, която е въведена в експлоатация или е получила положително решение по ОВОС в съответствие с действащото законодателство преди датата на влизане в сила на закона, при условие че въвеждането й в експлоатация се извърши не по-късно от една календарна година от датата на решението.
35. “Промяна в работата на инсталацията” е всяко преустройство с промяна на естеството на работата на инсталацията, функционирането или разширението на инсталацията, които могат да окажат определено въздействие върху околната среда.
36. “Емисия” е прякото или непрякото изпускане на вещества, вибрации, топлинни лъчения или шумове в атмосферния въздух, водите или почвите от организирани и неорганизирани източници в рамките на дадена инсталация.
37. “Норма за допустими емисии” е определена стойност за маса на дадено вещество, изразена чрез съответните специфични параметри, като концентрация и/или ниво на емисиите, която не може да бъде превишавана по време на един или повече предварително зададени периоди. Нормите за допустими емисии могат да се определят и за определени групи, класове или категории вещества.
38. “Норми за качество на околната среда” са определените в нормативните актове по околната среда специфични изисквания, които следва да бъдат изпълнени в определен момент в околната среда, като норми за
съдържание на вредни вещества в атмосферния въздух, норми за качество на водите във водните обекти, норми за качеството на другите компоненти на околната среда и норми за допустимите стойности на факторите, които замърсяват или увреждат околната среда.
39. “Комплексно разрешително” е индивидуален административен акт, предоставящ разрешение за експлоатация на определена инсталация или на дадена част от нея при определени условия, които гарантират съответствието на инсталацията с изискванията на глава седма. Едно разрешително може да се отнася до една или повече инсталации (или до части от различни инсталации), които са разположени на една и съща площадка и са експлоатирани от един и същ оператор.
40. “Промяна на производствената дейност” е всяко преустройство с промяна на естеството на производствената дейност, функционирането или разширението на инсталацията, които могат да окажат определено въздействие върху околната среда и в резултат на които ще бъдат достигнати критериите или граничните стойности, определени в приложение № 4.
41. “Съществена промяна” е такава промяна в работата на дадена инсталация, която според компетентните органи може да доведе до значителни отрицателни въздействия върху здравето на хората или върху околната среда и в резултат на която ще бъдат достигнати критериите или граничните стойности, определени в приложение № 4.
42. “Най-добри налични техники” е най-ефективният и най- напредналият етап в развитието на дейностите и методите за тяхната реализация, показващи практическата пригодност на съответните техники за осигуряването, по принцип на основата на съответните норми за допустими емисии, и проектирани с цел предотвратяване и, в случаите, когато това е практически невъзможно - за намаляване на емисиите и въздействието им върху околната среда в нейната цялост:
а) “техники” е използваната технология и начинът на проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация и ликвидиране на инсталацията;
б) “налични техники” са техниките, разработени в мащаб, който позволява прилагането им в съответния промишлен отрасъл, при жизнени в икономически и технически смисъл условия и отчитане на свързаните с тях разходи и предимства, независимо от това дали те се използват или произвеждат във въпросната държава членка, при условие че са достъпни в разумна степен за оператора;
в) “най-добри техники” са най-ефективните техники за постигане на висока степен на опазване на околната среда в нейната цялост.
43. “Оператор” е физическо или юридическо лице, което е собственик на дадена инсталация или осъществява контрол върху нейната експлоатация.
44. “Организация” е търговско дружество, фирма, предприятие, орган на властта или институция, част или съчетание от тях или с друг статут от публичното или частното право, която има своя собствена функция и административна структура.
45. “Система за управление на околната среда” е частта от общата система за управление, която включва организационната структура, дейностите по планирането, отговорностите, практиките, процедурите, процесите и


ресурсите за разработване, внедряване, постигане, преглед и подържане на политиката на околната среда.
46. “Резултатност спрямо околната среда” са измеримите резултати на системата за управление на околната среда, свързани с контрола на организацията върху нейните аспекти на околната среда, основаващи се на нейната политика по околната среда, общите и конкретните цели по околната среда.
47. “Одит на системата за управление на околната среда” е систематичен и документиран процес на проверка за обективно получаване и оценяване на доказателства, за да се определи дали системата за управление на околната среда на дадена организация съответства на определените от организацията критерии за одит и за уведомяване на ръководството на организацията за резултатите от този процес.
48. “Площадка” е цялата територия с определено географско разположение, намираща се под управлението на оператора и на която се осъществява дейността, производството или услугата, включително с разположените върху нея инфраструктура, оборудване, суровини и материали.
49. “Пломбиране” е ограничаването на достъда^га лица^до имоти и
съоръжения чрез поставяне на оловна пломба от контролния орган.
50. “Запечатване” е ограничаването на достъпа на лица до имоти и съоръжения чрез поставяне на лепенка с поставен на нея мокър печат от контролния орган.
51. “Щета върху околната среда, настъпила от минали действия или бездействия” е старо замърсяване на терени или строителни конструкции на промишлени площадки с опасни вещества и отпадъци, породено от промишлена, селскостопанска, търговска или транспортна дейност, вследствие на което се застрашава човешкото здраве или околната среда.
52. “Устойчиво развитие” е развитие, което отговаря на нуждите на настоящето, без да ограничава и нарушава способността и възможността на бъдещите поколения да посрещат своите собствени потребности. Устойчивото развитие обединява два основни стремежа на обществото:
а) постигане на икономическо развитие, осигуряващо нарастващ жизнен стандарт;
б) защита и подобряване на околната среда сега и в бъдеще.
53. “Авария” е внезапна технологична повреда на машини, съоръжения и агрегати, съпроводена със спиране или сериозно нарушаване на технологичния процес, взривове, възникване на пожари, наднормено замърсяване на околната среда, разрушения, жертви или заплаха за живота и здравето на населението.
54. ’’Мониторинг на околната среда” е събирането, оценката и обобщаването на информацията за околната среда чрез непрекъснато или периодично наблюдение на определени качествени и количествени показатели, характеризиращи състоянието на компонентите на околната среда и тяхното изменение в резултат на въздействието на природни и антропогенни фактори.
55. ’’Национална система за мониторинг на околната среда” е комплекс от измервателни, аналитични и информационни дейности, чиято цел е осигуряването на своевременна и достоверна информация за състоянието на
компонентите на околната среда и факторите, въздействащи върху тях, въз основа на която да се правят анализи, оценки и прогнози за обосноваване на дейностите по опазване и защита на околната среда и човешкото здраве от вредни въздействия.
56. “Опасно вещество” е всяко вещество, препарат или смес,
поименно изброено в приложение № 3, таблица № 1, или което притежава поне едно от свойствата, изброени в приложение № 3, таблица
№ 3, и е суровина, продукт, страничен продукт, утайка или междинен продукт, включително вещество, което е възможно да се получи в резултат на голяма авария.
57. “Интегриране на държавната политика по околна среда в секторните политики” означава съобразяването и включването на изискванията за опазване на околната среда в процеса на разработване, прилагане и контрола по прилагането на секторните политики, определени в
чл. 9.
58. “Добра земеделска практика” е земеделската практика, която се основава на принципите на устойчивото развитие.
59. “Територии със специален режим на защита” са територии, в които се въвеждат мерки за опазване на редки видове от флората и фауната и на техни местообитания.
Предложения на народните представители доц. Борислав Великов и д-р Джевдет Чакъров:
1. В "Допълнителните разпоредби ” § 1 дефинициите да се подредят по азбучен ред.
Предложението е оттеглено.
2. В "Допълнителни разпоредби” § 1 т. 5 думата “промяната” се замества с думите ” неблагоприятната промяна”.
Предложението е оттеглено.
3. В "Допълнителни разпоредби ” § 1 т. 15 а) се изменя така:
"а) химическо замърсяване над максимално допустимите
концентрации с тежки метали и металоиди, устойчиви органични замърсители (включително пестициди и нефтопродукти), а също засоляване и вредна киселинност. ".
Предложението е оттеглено.
4. В § 1 от "Допълнителни разпоредби” в т.18 думата “ страна” навсякъде се заменя с думата "държава”.
Комисията подкрепя предложението.
5. В § 1 от "Допълнителни разпоредби” в т.31 пред думите " и на генно модифицирани организми ” се поставя точка и те се заличават.
Комисията подкрепя предложението.


6. В § 1 от “Допълнителни разпоредби” е т.37 пред думата “допустими ” навсякъде се добавя думата “максимално
Предложението е оттеглено.
7. В § 1 от “Допълнителни разпоредби” в т.52 думата "защита” се заменя с думата “опазване ”.
Комисията подкрепя предложението.
8. В § 1 от “Допълнителни разпоредби” в т.54 след думата “показатели ” се добавят думите “ по предварително одобрена програма ”.
Предложението е оттеглено.
Предложения на Джевдет Чакъров и група народни представители:
В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения:
1) В т. 22 “думата “страни” се заменя с “държави".
Комисията подкрепя предложението.
2) Точка 27 се изменя така:
“27 «разширение” е изграждането на нов подобект на
територията на съществуващ обект и всяко пристрояване или надстрояване на съществуваща сграда, които представляват обект и в които се предвиждат дейности и технологии, включени в приложения 1 и 2 към закона.
Комисията подкрепя предложението.
3) Точка 29 се изменя така:
“29. “Решение по оценка на въздействие върху околната среда” е индивидуален административен акт на компетентния орган по чл. 94, с който се одобрява допустимостта за проектиране на инвестиционно предложение по т. 16 чрез оценка на местоположението (площадка, трасе) на обекти и очакваното въздействие върху околната среда въз основа на доклад за ОВОС, при отчитане на общественото мнение и изразените становища на засегнатата общественост.
Комисията подкрепя предложението.
4) В т. 33, буква “в” думата “молба” се заменя със “заявление”.
Комисията подкрепя предложението.
5) Точка 40 се изменя така:
“40. “Промяна в работата на инсталацията” е всяко преустройство с промяна на естеството на производствената дейност, функционирането или разширението на инсталацията, които могат да окажат определено въздействие върху околната среда. ”
Комисията подкрепя предложението.
6) Точка 41 се изменя така:
“41. “Съществена промяна” е всяка промяна или разширение на дейността на дадена инсталацията, които според компетентните органи могат да доведат до значителни отрицателни въздействия върху здравето на хората или върху околната среда и които достигат критериите или граничните стойности, определени в приложение № 4 на закона. ”
Комисията подкрепя предложението.
7) В т. 48 думата “оператора” се заменя с “организацията”. Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 1 и предлага следната окончателна редакция:
§ 1. По смисъла на този закон:
1. “Околна среда” е комплекс от естествени и антропогенни фактори и компоненти, които се намират в състояние на взаимна зависимост и влияят върху екологичното равновесие и качеството на живота, здравето на хората, културното и историческото наследство.
2. “Опазване на околната среда” е комплекс от дейности, които са насочени към предотвратяване на деградацията на околната среда, към нейното възстановяване, запазване и подобряване.
3. “Природни ресурси” са частите на органичната и неорганичната природа, които се използват или могат да бъдат използвани от човека за задоволяване на неговите нужди.
4. “Възобновими ресурси” са тези, които естествено се възстановяват или чрез специални дейности могат да бъдат изцяло или частично възстановени и за които се счита за доказано, че се възстановяват с темпове, съпоставими с темповете на тяхната експлоатация. Всички останали ресурси са невъзобновими.
5. “Замърсяване на околната среда” е промяната на качествата й вследствие на възникване и привнасяне на физически, химически или биологически фактори от естествен или антропогенен източник в страната или извън нея, независимо дали се превишават действащите в страната норми.
6. “Увреждане на околната среда” е такова изменение на един или повече от съставящите я компоненти, което води до влошаване качеството на живот на хората, до обедняване на биологичното разнообразие или до затруднено възстановяване на природните екосистеми.
7. “Налична първична информация” е информацията, представляваща резултатите от измервания, изпитвания, наблюдения и други подобни, непридружени от анализи, прогнози и обяснения, събирана в рамките на задълженията на компетентната администрация, без за това да е необходимо искане на заинтересувано лице.
8. “Налична предварително обработена информация” е информацията, обработена, обобщена и анализирана в рамките на


задълженията на компетентната администрация, без за това да е необходимо искане на заинтересувано лице.
9. “Нарочно обработена информация” е информацията, събирана или обработвана, обобщавана и анализирана по искане на заинтересувано лице.
10. “Събиране на информация” са действията на компетентните администрации и на задължените физически и юридически лица, с които се извършват измерванията, констатациите и наблюденията на фактите, представляващи първична информация и с които се извършва обработването на информацията.
11. “Даване на информация” е актът на даването на информацията от задълженото лице на компетентната администрация или на компетентния орган.
12. “Предоставяне на информация” е актът, с който се осъществява достъпът на заинтересуваните лица до наличната информация.
13. “Ландшафт” е територия, специфичният облик и елементите, на която са възникнали като резултат на действия и взаимодействия между природни и/или човешки фактори.
14. “Почва” е горният пласт от земната кора, доколкото тя е носител на почвени функции, включително течните съставни части (почвен разтвор) и газообразните съставни части (почвен въздух), без подземните води, руслата на реките и дъната на водните басейни.
15. “Почвени функции” са:
а) основа за живот и жизнено пространство за хората, животните, растенията и почвените организми;
б) съставна част на природния баланс, особено с неговите кръговрати на води и хранителни вещества.
16. “Вредни изменения на почвата” са нарушаване на почвените функции, които предизвикват значителни вреди и щети за отделния индивид и за общността като цяло:
а) химическо замърсяване над пределно допустими количества с тежки метали и металоиди, устойчиви органични замърсители, пестициди и нефтопродукти, в това число засоляване и вредна киселинност;
б) замърсяване с пресен торов отпад и концентрирани минерални торове, както и с различни видове отпадъци;
в) физическа деградация, като водна и ветрова ерозия с нейните антропогенни аспекти, преовлажняване и заблатяване, последици от изгаряне на стърнища и растителни остатъци.
17. “Инвестиционно предложение” са предварителните (прединвестиционните) проучвания или заданието за проектиране във връзка с искане за допускане на инвестиционно проектиране за ново строителство, дейност или технология, както и съществено изменение в дадена дейност, изискващо вземане на решение по ОВОС по глава шеста, раздел III.
18. “Въздействие” е всяко въздействие върху околната среда, което може да бъде причинено от реализирането на инвестиционното
предложение за строителство, дейност или технология, включително върху здравето и безопасността на хората, флората, фауната, почвата, въздуха, водата, климата, ландшафта, историческите паметници и други материални ценности или взаимодействието между тези фактори.
19. “Трансгранично въздействие” е всяко въздействие не само от глобален характер в район, намиращ се под юрисдикцията на дадена държава, предизвикано от предлагана дейност, чийто физически източник е разположен изцяло или частично в район под юрисдикцията на друга държава.
20. “Инвеститор” е собственикът на имот, лице, на което е учредено право на строеж в чужд имот, или обществен орган, който инициира инвестиционно предложение, кандидатствуващо за издаване на виза за проектиране.
21. “Възложител на план или програма” е лицето или органът, който инициира плана или програмата.
22. “Планове и програми” са планове, програми, стратегии и други подобни документи, както и техните изменения, които:
а) се изискват от законови, нормативни или административни разпоредби;
б) са предмет на подготовка и/или приемане от публичен орган на национално, регионално или местно равнище или които се подготвят от даден орган за приемане чрез одобрена от Министерския съвет или от Народното събрание процедура.
23. “Заинтересувани държави в трансграничен контекст” са държавата, източник на въздействие върху околната среда и засегнатите от това въздействие други държави, страни по Конвенцията по оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст.
24. “Общественост” е едно или повече физически или юридически лица и техните сдружения, организации или групи, създадени в съответствие с националното законодателство.
25. “Засегната общественост” е обществеността по т. 24, която е засегната или с вероятност да бъде засегната, или която имат интерес при процедурите за одобряване на планове, програми, инвестиционни предложения и при вземането на решение за издаването или актуализацията на разрешителни по реда на този закон или на условията в разрешително.
26. “Нулева алтернатива” е възможността да не се осъществява дейността, предвидена с инвестиционното предложение.
27. “Нетехническо резюме” е кратко изложение на достъпен за обществеността език на информацията в доклада за ОВОС в обем не по- малък от 10 на сто от обема на доклада, съдържащо необходимите нагледни материали (карти, снимки, схеми).
28. “Разширение” е изграждането на нов подобект на територията на съществуващ обект и всяко пристрояване или надстрояване на съществуваща сграда, които представляват обект и в които се предвиждат


дейности и технологии, включени в приложения №1 и №2 към този закон.
29. “Съоръжение” е неподвижна техническа единица в рамките на предприятие или пречиствателна станция, в която се третират, произвеждат или съхраняват отпадъчни води, химични вещества и препарати. То включва цялото оборудване: тръби, машини и уреди, които обслужват съоръжението и са необходими за неговата работа.
30. “Решение по оценка на въздействие върху околната среда” е индивидуален административен акт на компетентния орган по чл. 94, с който се одобрява допустимостта за проектиране на инвестиционно предложение по т. 16 чрез оценка на местоположението (площадка, трасе) на обекти и очакваното въздействие върху околната среда въз основа на доклад за ОВОС, при отчитане на общественото мнение и изразените становища на засегнатата общественост.
31. “Предприятие” е цялата територия и обектите върху ней, които са под контрола на оператора, в които има опасни химични вещества или препарати в едно или повече съоръжения, включително общи или свързани инфраструктури или дейности.
32. “Вещество” е всеки химичен елемент или съединение, с изключение на радиоактивните вещества по смисъла на § 1, т. 2 от Закона за използване на ядрената енергия за мирни цели.
33. “Промишлено замърсяване” е всяко пряко или непряко постъпване в резултат на човешка дейност във въздуха, водите или почвите на вещества, вибрации, топлинни лъчения или шумове, което може да окаже определено вредно въздействие върху човешкото здраве или околната среда, да предизвика увреждане на материалните ценности, да ограничи или предотврати възможностите за използване на полезните качества на околната среда и останалите нейни законосъобразни ползвания.
34. “Инсталация” е:
а) всяка отделна инсталация съгласно приложение № 4, включително отделните технологични съоръжения, които са в непосредствена техническа връзка с нея и могат да окажат влияние върху замърсяването, емисиите и отпадъците, образувани в резултат на експлоатацията на инсталацията;
б) всяко технологично съоръжение, включващо една или повече инсталации съгласно приложение № 4;
в) друга инсталация или съоръжение, чийто оператор е подал заявление за издаване на комплексно разрешително за нейната експлоатация в съответствие с разпоредбите на глава седма.
Инсталациите и съоръженията, предназначени за изследователска, развойна или проучвателна дейност, не се включват в това определение.
35. “Действаща инсталация” е всяка инсталация, която е въведена в експлоатация или е получила положително решение по ОВОС в съответствие с действащото законодателство преди датата на влизане в
сила на закона, при условие че въвеждането й в експлоатация се извърши не по-късно от една календарна година от датата на решението.
36. “Емисия” е прякото или непрякото изпускане на вещества, вибрации, топлинни лъчения или шумове в атмосферния въздух, водите или почвите от организирани и неорганизирани източници в рамките на дадена инсталация.
37. “Норма за допустими емисии” е определена стойност за маса на дадено вещество, изразена чрез съответните специфични параметри, като концентрация и/или ниво на емисиите, която не може да бъде превишавана по време на един или повече предварително зададени периоди. Нормите за допустими емисии могат да се определят и за определени групи, класове или категории вещества.
38. “Норми за качество на околната среда” са определените в нормативните актове по околната среда специфични изисквания, които следва да бъдат изпълнени в определен момент в околната среда, като норми за съдържание на вредни вещества в атмосферния въздух, норми за качество на водите във водните обекти, норми за качеството на другите компоненти на околната среда и норми за допустимите стойности на факторите, които замърсяват или увреждат околната среда.
39. “Комплексно разрешително” е индивидуален административен акт, предоставящ разрешение за експлоатация на определена инсталация или на дадена част от нея при определени условия, които гарантират съответствието на инсталацията с изискванията на глава седма. Едно разрешително може да се отнася до една или повече инсталации (или до части от различни инсталации), които са разположени на една и съща площадка и са експлоатирани от един и същ оператор.
40. “Промяна в работата на инсталацията” е всяко преустройство с промяна на естеството на производствената дейност, функционирането или разширението на инсталацията, които могат да окажат определено въздействие върху околната среда.”
41. “Съществена промяна” е всяка промяна или разширение на дейността на дадена инсталацията, които според компетентните органи могат да доведат до значителни отрицателни въздействия върху здравето на хората или върху околната среда и които достигат критериите или граничните стойности, определени в приложение № 4 на закона.
42. “Най-добри налични техники” е най-ефективният и най- напредналият етап в развитието на дейностите и методите за тяхната реализация, показващи практическата пригодност на съответните техники за осигуряването, по принцип на основата на съответните норми за допустими емисии, и проектирани с цел предотвратяване и, в случаите, когато това е практически невъзможно - за намаляване на емисиите и въздействието им върху околната среда в нейната цялост:
а) “техники” е използваната технология и начинът на проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация и ликвидиране на инсталацията;
б) “налични техники” са техниките, разработени в мащаб, който позволява прилагането им в съответния промишлен отрасъл, при жизнени


в икономически и технически смисъл условия и отчитане на свързаните с тях разходи и предимства, независимо от това дали те се използват или произвеждат във въпросната държава членка, при условие че са достъпни в разумна степен за оператора;
в) “най-добри техники” са най-ефективните техники за постигане на висока степен на опазване на околната среда в нейната цялост.
“Най-добрите налични техники се определят от насоките (ВАТ Reference Documents или BREF), изготвени на ниво Европейски съюз, чрез Европейското Бюро за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването за отделните категории промишлени дейности от Приложение I на Директива 96/61/ЕЕС.”
43. “Оператор” е физическо или юридическо лице, което е собственик на дадена инсталация или осъществява контрол върху нейната експлоатация.
44. Организация” е компания, дружество, предприятие, орган на властта или институция, част или съчетание от тях с ограничена отговорност или с друг статут от публичното или частното право, която има своя собствена функция и административна структура.
45. “Система за управление на околната среда” е частта от общата система за управление, която включва организационната структура, дейностите по планирането, отговорностите, практиките, процедурите, процесите и ресурсите за разработване, внедряване, постигане, преглед и подържане на политиката на околната среда.
46. “Одит на системата за управление на околната среда” е систематичен и документиран процес на проверка за обективно получаване и оценяване на доказателства, за да се определи дали системата за управление на околната среда на дадена организация съответства на определените от организацията критерии за одит и за уведомяване на ръководството на организацията за резултатите от този процес.
47. “Пломбиране” е ограничаването на достъпа на лица до имоти и съоръжения чрез поставяне на оловна пломба от контролния орган.
48. “Запечатване” е ограничаването на достъпа на лица до имоти и съоръжения чрез поставяне на лепенка с поставен на нея мокър печат от контролния орган.
49. “Щета върху околната среда, настъпила от минали действия или бездействия” е старо замърсяване на терени или строителни конструкции на промишлени площадки с опасни вещества и отпадъци, породено от промишлена, селскостопанска, търговска или транспортна дейност, вследствие на което се застрашава човешкото здраве или околната среда.
50. “Устойчиво развитие” е развитие, което отговаря на нуждите на настоящето, без да ограничава и нарушава способността и възможността на бъдещите поколения да посрещат своите собствени потребности. Устойчивото развитие обединява два основни стремежа на обществото:
а) постигане на икономическо развитие, осигуряващо нарастващ жизнен стандарт;
б) опазване и подобряване на околната среда сега и в бъдеще.
51. “Авария” е внезапна технологична повреда на машини, съоръжения и агрегати, съпроводена със спиране или сериозно нарушаване на технологичния процес, взривове, възникване на пожари, наднормено замърсяване на околната среда, разрушения, жертви или заплаха за живота и здравето на населението.
52. ’’Мониторинг на околната среда” е събирането, оценката и обобщаването на информацията за околната среда чрез непрекъснато или периодично наблюдение на определени качествени и количествени показатели, характеризиращи състоянието на компонентите на околната среда и тяхното изменение в резултат на въздействието на природни и антропогенни фактори.
53. ’’Национална система за мониторинг на околната среда” е комплекс от измервателни, аналитични и информационни дейности, чиято цел е осигуряването на своевременна и достоверна информация за състоянието на компонентите на околната среда и факторите, въздействащи върху тях, въз основа на която да се правят анализи, оценки и прогнози за обосноваване на дейностите по опазване и защита на околната среда и човешкото здраве от вредни въздействия.
54. “Опасно вещество” е всяко вещество, препарат или смес, поименно изброено в приложение № 3, таблица № 1, или което притежава поне едно от свойствата, изброени в приложение № 3, таблица № 3, и е суровина, продукт, страничен продукт, утайка или междинен продукт, включително вещество, което е възможно да се получи в резултат на голяма авария.
55. “Интегриране на държавната политика по околна среда в секторните политики” означава съобразяването и включването на изискванията за опазване на околната среда в процеса на разработване, прилагане и контрола по прилагането на секторните политики, определени в чл. 9.
56. “Добра земеделска практика” е земеделската практика, която се основава на принципите на устойчивото развитие.
57. “Територии със специален режим на защита” са територии, в които се въвеждат мерки за опазване на редки видове от флората и фауната и на техни местообитания.
§ 2. В случаите, когато законът изисква уведомяване или съобщаване и когато за това не са предвидени изрични правила или прилагането на изрично определена процедура, уведомяването, съответно съобщаването, се извършва по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ


Комисията подкрепя текста на вносителя за това наименование.
§ 3. Подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона се приемат, съответно издават, в срок до 6 месеца от влизането му в сила.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 3 и предлага следната окончателна редакция:
§ 3. Подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона се издават в срок до 6 месеца от влизането му в сила.
§ 4. До приемането/издаването на подзаконовите нормативни актове, предвидени в закона, се прилагат в сила подзаконовите нормативни актове, приети/издадени по прилагането на Закона за опазване на околната среда от 1991 г.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за S 4 и предлага следната окончателна редакция;
§ 4. Подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на отменения Закон за опазване на околната среда от 1991 г., се прилагат до издаването на съответните нови подзаконови нормативни актове, доколкото не противоречат на този закон.
§ 5. До приемането на нормативни актове за дейностите по чл. 117, ал. 1 се прилагат методики и инструкции на министъра на околната среда и водите.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
В § 5, изразът "по чл. 117” се заменя с "по чл. 144”
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 5 и предлага следната окончателна редакция:
§ 5. До приемането на нормативни актове за дейностите по чл. 144, ал. 1 се прилагат методики и инструкции на министъра на околната среда и водите.
§ 6. Невнесените в срок такси, глоби и санкции по този закон, Закона за водите, Закона за ограничаване на вредното въздействие на
отпадъците върху околната среда, Закона за лечебните растения, Закона за защитените територии и Закона за чистотата на атмосферния въздух, се събират заедно с лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания по реда на Данъчния процесуален кодекс.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
§ 7. (1) При приватизация, с изключение на сключените приватизационни договори до 1 февруари 1999 г. от чуждестранни и български физически и юридически лица, отговорността за нанесените щети върху околната среда, настъпили от минали действия или бездействия, носи държавата при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.
(2) Оценката на щетите по ал. 1 до момента на приватизация се извършва в съответствие с методика, утвърдена от министъра на околната среда и водите.
Предложение на н.п. Димитър Стефанов:
В § 7 от Преходните и заключителни разпоредби се правят следните изменения:
1. Създават се нови ал. 2 и ал. 3 със следното съдържание:
(2) Държавата носи отговорност по предходната алинея без оглед времето на сключване на приватизационните договори единствено в случаите, когато за съответното търговско дружество е било открито производство по несъстоятелност, определената в решението на съда начална дата на неплатежоспособност и свръхзадълженост предхожда датата на сключване на съответния приватизационен договор, производството по несъстоятелност е било прекратено с утвърден от съда оздравителен план и към датата на влизане в сила на решението за утвърждаване на оздравителния план, дружеството има публични и/или частни задължения към държавата.
(3) В случаите по предходната алинея отговорността на държавата се реализира чрез заменяне на вземането по публичните и/или частните държавни вземания, възникнали до датата на влизането в сила на решението за утвърждаване на оздравителния план срещу задължение на търговското дружества да отстрани екологичните щети, настъпили от минали действия или бездействия до датата на приватизационната сделка. Разликата между размера на посочените публични държавни вземания и пълния размер на разходите по отстраняването на тези екологични щети е за сметка на съответното търговско дружество.
2. Досегашната ал. 2 става ал. 4.
3. Създават се нови ал. 5, ал. 6, ал. 7 и ал. 8 със следното съдържание:
(5) Обектите по ал. 2, за които не са били направени оценки за нанесени екологични щети, настъпили от минали действия или бездействия до датата на приватизационната сделка, задължително се подлагат на такива
оценки, определящи размера на разходите, условията и сроковете за извършване на мероприятията по тяхното отстраняване.
(6) Оценките по предходната алинея следва да се изготвят по възлагане и за сметка на съответното търговско дружество и да се внесат за одобрение в Министерството на околната среда и водите в тримесечен срок от датата на влизането в сила на този закон. Министърът на околната среда и водите се произнася в едномесечен срок с решение по реда на чл. 99, ал. 3, което подлежи на обжалване по реда на чл. 99, ал. 6. Посочените в ал. 3 задължения на дружеството към държавата се погасяват до размера на разходите по така приетата оценка.
(7) Контролът по изпълнението на предвидените в оценката мероприятия се осъществява по реда на Глава IX. В случай на възобновяване на производството по несъстоятелност, определените с оценката разходи се признават като разноски по ликвидацията, след като от тях се приспаднат разходите за вече изпълнените мероприятия по предвидения за тях размер.
(8) Предходните алинеи се прилагат за всички случаи, заварени към датата на влизането в сила на този закон.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
§ 8. (1) Член 65, ал. 3 и чл. 80 влизат в сила една година след обнародването на закона.
(2) Глава шеста, раздели I и II влизат в сила от 1 юли 2004 г.
(3) До влизането в сила на глава шеста, раздели I и II ОВОС на националните, регионалните и областните планове и програми за развитие, устройствените планове и техните изменения се извършва по ред, определен с наредба на министъра на околната среда и водите.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
В § 8, ал. 2 добива следната редакция:
“(2) Член 81, cm. 1, т. 1 и ал. 3; чл. 82, ал. 1 и ал. 4 и раздел Ина глава шеста влизат в сила от 1 юли 2004 г. ”
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на н.п. Теодора Литрова:
В параграф 8 от Преходните и заключителни разпоредби, алинеи 2 и 3 отпадат.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 8 и предлага следната окончателна редакция:
§ 8. (1) В срок до една година от влизането в сила на закона кметовете на общините разработват програмите по чл. 79, ал. 1.
(2) Член 81, ал. 1, т. 1 и ал. 3, чл. 82, ал. 1 и ал. 4, и раздел II на глава шеста влизат в сила от 1 юли 2004 г.
(3) До влизането в сила на разпоредбите, посочени в ал. 2 ОВОС на националните, регионалните и областните планове и програми за развитие, устройствените планове и техните изменения се извършва по ред, определен с наредба на министъра на околната среда и водите
§ 9. Изискването за издаване на комплексно разрешително по глава седма се прилага за:
1. нови и при промяна на производствената дейност на действащи инсталации и съоръжения - от 1 януари 2003 г.;
2. действащи инсталации и съоръжения - от 1 януари 2003 г. до 1 януари 2012 г.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
Параграф 9 се изменя така:
§ 9. (1)Изискването за издаване на комплексно разрешително по глава седма се прилага за:
1. нови и при промяна на производствената дейност на действащи инсталации и съоръжения - от 1 януари 2003 г.;
2. действащи инсталации и съоръжения - от 1 януари 2003 г. до 30 октомври 2007 г.
(2) Изискването за изпълнение на условията, установени с издадените комплексни разрешителни за действащи инсталации се прилага от 1 януари 2012 г.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за 8 9 и предлага следната окончателна редакция:
§ 9. (1)Изискването за издаване на комплексно разрешително по глава седма се прилага за:
1. нови и при промяна на производствената дейност на действащи инсталации и съоръжения - от 1 януари 2003 г.;
2. действащи инсталации и съоръжения - от 1 януари 2003 г. до 30 октомври 2007 г.
(2) Крайният срок за изпълнение на условията, установени с издадените комплексни разрешителни за действащи инсталации е 1 януари 2012 г.


§ 10. В Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда (обн., ДВ, бр. 86 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 56 от 1999 г. и бр. 27 и 28 от 2000 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 12 ал. 1 се изменя така:
“(1) За извършване на дейности по събиране, съхраняване и обезвреждане на отпадъци се изисква:
1. разрешение, издадено по глава пета, или
2. комплексно разрешително, издадено по реда на глава седма от Закона за опазване на околната среда.”
2. В чл. 28 ал. 2 се изменя така:
“(2) Програмите по ал. 1, т. 1 са неразделна част от общинските програми по околна среда по чл. 81 от Закона за околната среда.”
3. В чл. 39, ал. 2 се създава т. 11:
“11. съгласувателен документ от компетентните органи на Министерството в транспорта и съобщенията - в случаите, когато разрешението обхваща дейности по чл. 37 с опасни и производствени отпадъци от водни транспортни средства.”
4. В чл. 48 т. 3 се изменя така:
“3. не се спазват изискванията на подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона или условията, определени в разрешението.”
5. В чл. 51 се създава ал. 3:
“(3) Забранява се вносът на отпадъци в страната:
1. с неустановен химически състав, както и на такива, за които липсват методики за анализ, приложими в Република България;
2. с цел складиране, депониране или каквато и да е друга форма на обезвреждане;
3. с цел преработка, в случай че лицето - оператор на инсталацията, където се предвижда да бъде извършена преработка, не разполага със съответното разрешение, издадено по реда на глава пета от закона и/или глава седма от Закона за опазване на околната среда.”
6. Създава се чл. 57а:
“Чл. 57а. Кметовете на общините организират и контролират закриването, възстановяването на терените и последващия мониторинг на нерагламентираните сметища, намиращи се на територията на съответната община."
7. В чл. 66, ал. 1 т. 7 се изменя така:
“7. не води отчетност на отпадъците съгласно изискванията на този закон и не предоставя документи относно отчета и информация за управление на дейностите по отпадъците съгласно изискванията на закона и подзаконовите актове по прилагането му.”
8. Създава се чл. 67а:
“Чл. 67а. За нарушения по чл. 9, ал. 1 на физическите лица се налагат глоби от 200 до 2000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци - имуществени санкции от 1000 до 5000 лв.”
9. Създава се чл. 676:
“Чл. 676. За нарушенията по закона, които не представляват престъпления, на физическите лица се налагат глоби от 200 до 2000 лв., а на
юридическите лица и едноличните търговци - имуществени санкции от 1000 до 5000 лв.”
10. В чл. 68, ал. 2 накрая се добавя “и упълномощени от него лица”.
11. Създава се глава седма:
“Глава седма
ПРЕДПРИЯТИЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОПАСНИ И МАСОВО
РАЗПРОСТРАНЕНИ ОТПАДЪЦИ
Чл. 69. (1) Създава се Предприятие за управление на отпадъци, наричано по-нататък “предприятието”, със статут на държавно предприятие по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон.
(2) Предприятието е юридическо лице със седалище София.
Чл. 70. (1) Основен предмет на дейност на предприятието е екологосъобразно управление на опасни и масово разпространени отпадъци.
(2) Предприятието осъществява и други дейности, които осигуряват, продължават или допълват основния предмет на дейност.
Чл. 71. В изпълнение на основния си предмет на дейност предприятието:
1. участва в изготвянето на текущи и дългосрочни национални планове за управление на масово разпространени отпадъци;
2. изготвя анализи и проучвания на образуването и третирането на отпадъци и потреблението на продукти, които в процеса на тяхното производство или след крайната им употреба образуват масово разпространени отпадъци;
3. участва при изпълнението на мерките, включени в Националната програма за управление на отпадъците;
4. осигурява консултантска и методическа помощ на общинските администрации при разработването на проекти за управление на отпадъците, както и при прилагането на схеми за разделно събиране;
5. организира прилагането на национално равнище на системи за разделно събиране, преработка и/или обезвреждане на масово разпространени отпадъци;
6. изразходва средствата от такси по чл. 36 въз основа на одобрен от министъра на околната среда и водите годишен план за дейността;
7. изготвя проекти на споразумения и договори между Министерството на околната среда и водите и общини, браншови организации и специализирани фирми за разделно събиране, преработка и/или обезвреждане на масово разпространени отпадъци;
8. изпълнява възложени от Министерството на околната среда и водите задължения по споразумения и договори, сключени с общини, асоциации и фирми, за разделно събиране, преработка и/или обезвреждане на отпадъци;
9. изгражда и експлоатира обекти за третиране на отпадъци;
10. участва в други търговски дружества с предмет на дейност: събиране, съхраняване, преработка и/или обезвреждане на отпадъци, в т.ч. с дялово участие в смесени дружества с общини, чуждестранни инвеститори или местни фирми по проекти, финансирани от Министерството на околната среда


и водите, за изграждане на национална инфраструктура за третиране на отпадъци;
11. създава и поддържа информационна система и база от данни за масово разпространени отпадъци и за опасни отпадъци;
12. предоставя информация на Министерството на околната среда и водите, свързана с управлението на масово разпространени отпадъци;
13. провежда информационни кампании за запознаване на обществеността с проблемите, свързани с управлението на масово разпространени отпадъци;
14. съдейства на компетентните органи при разработването на нормативни актове, указания и инструкции по управление на отпадъците;
15. извършва други дейности, възложени му от Министерството на околната среда и водите, по управлението на масово разпространени отпадъци.
Чл. 72. С акт на Министерския съвет на предприятието се предоставя за управление имущество - частна държавна собственост.
Чл. 73. (1) Предприятието отговаря за своите задължения с имуществото си - частна държавна собственост.
(2) За предприятието не може да се открива производство по несъстоятелност.
Чл. 74. Предприятието се разпорежда със средства и имущество, както следва:
1. средства, преотстъпени от НФООС, формирани от приходите от такси по чл. 36 въз основа на утвърдения от министъра на околната среда и водите план по чл. 75, ал. 1;
2. дарения, доброволни вноски и помощи от български и чуждестранни физически или юридически лица и от организации, включително по международни договори и междуправителствени споразумения;
3. приходи от услуги и дейности по третиране на отпадъци;
4. участия в търговски дружества;
5. лихви по сметките на предприятието;
6. кредити.
Чл. 75. (1) Ежегодно до 30 октомври предприятието внася в Министерството на околната среда и водите план за дейността си през следващата календарна година.
(2) Планът по ал. 1 включва дейностите по чл. 71 и съдържа най- малко следните елементи:
1. цели и очаквани резултати;
2. дейности, които ще бъдат извършвани за постигане на резултатите, включително инвестиционен план на предприятието;
3. план за управление на средствата по чл. 74, разработен на основата на очаквани разходи и приходи от дейността на предприятието.
(3) Средствата по чл. 74, т. 1 се превеждат от НФООС в съответствие с одобрения план по ал. 2, т. 3.
(4) Предприятието може да кандидатства за допълнителни средства пред НФООС по реда на наредбата по чл. 61.
(5) Ежегодно до 28 февруари на текущата година предприятието внася в Министерството на околната среда и водите годишен отчет за дейността през предходната календарна година.
(6) Министърът на околната среда и водите одобрява плана за дейността на предприятието по ал. 1 и годишния отчет по ал. 5.
(7) Средствата за административни разходи на предприятието се одобряват от министъра на околната среда и водите едновременно с плана по ал. 1.
Чл. 76. (1) Предприятието се управлява от управителен съвет.
(2) Предприятието се представлява от изпълнителен директор.
(3) Управителният съвет се състои от 7 членове, включително председател.
(4) Членове на управителния съвет са:
1. председател - заместник-министърът на околната среда и водите, отговарящ за управлението на отпадъците;
2. представител на Министерството на околната среда и водите;
3. директорът на Изпълнителната агенция по околна среда;
4. представител на Министерството на финансите;
5. представител на Националното сдружение на общините в Република България;
6. представител на бизнеса, предложен от юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност, които в устава или в учредителния си акт включват дейности, свързани с екологосъобразното управление на опасни и масово разпространени отпадъци;
7. изпълнителният директор по ал. 2.
(5) Управителният съвет и изпълнителният директор се назначават от министъра на околната среда и водите.”
Предложение на н.п. Е. Манева, Й. Нихризов и А. Маринов:
В § 10, т. 11 да се направят следните изменения:
а) в чл. 71 да отпаднат т. 1, 3, 6, 8, 12 и 14;
Комисията подкрепя предложението за отпадане на т. 6. 12 и 14 и не подкрепя отпадането на т. 1,3 и 8.
б) в чл. 74, т. 1 да се добави “и решение на Управителния съвет на НФООС”;
Комисията не подкрепя предложението.
в) в чл. 75, ал. 1 текстът да се редактира “Ежегодно до .... , за която се иска финансиране от НФООС, както и подробни финансови разчети и аргументация за тях.
Комисията не подкрепя предложението.
г) в чл. 75 ал. 2, 3, 4, 5, 6 и 7 отпадат.
Комисията подкрепя предложението за отпадане на ал. 7 и не подкрепя отпадането на ал. 2,3, 4, 5 и 6.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представител и:
В § 10, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби думите “по чл. 81 от Закона за околната среда” се заменят с “по чл. 79 от Закона за опазване на околната среда"
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на н.п. Теодора Литрова:
Параграф 10 от Преходните и заключителни разпоредби отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 10 и предлага следната окончателна редакция:
§ 10. В Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда (обн., ДВ, бр. 86 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 56 от 1999 г., бр. 27 и 28 от 2000 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 12 ал. 1 се изменя така:
“(1) За извършване на дейности по събиране, съхраняване или обезвреждане на отпадъци се изисква:
1. разрешение, издадено по глава пета, или
2. комплексно разрешително, издадено по реда на глава седма от Закона за опазване на околната среда.”
2. В чл. 28 ал. 2 се изменя така:
“(2) Програмите по ал. 1, т. 1 са неразделна част от общинските програми по околна среда по чл. 79 от Закона за опазване на околната среда.”
3. Създава се глава четвърта “а”:
“Глава четвърта “а”
ПРЕДПРИЯТИЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОПАСНИ И МАСОВО
РАЗПРОСТРАНЕНИ ОТПАДЪЦИ
Чл. 36а. (1) Създава се Предприятие за управление на отпадъци, наричано по-нататък “предприятието”, със статут на държавно предприятие по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон.
(2) Предприятието е юридическо лице със седалище София.
Чл. 366. (1) Основен предмет на дейност на предприятието е екологосъобразно управление на опасни и масово разпространени отпадъци.
(2) Предприятието осъществява и други дейности, които осигуряват, продължават или допълват основния предмет на дейност.
Чл. 36в. В изпълнение на основния си предмет на дейност предприятието:
1. дава предложения при изготвянето на текущи и дългосрочни национални планове за управление на масово разпространени отпадъци;
2. изготвя анализи и проучвания на образуването и третирането на отпадъци и потреблението на продукти, които в процеса на тяхното производство или след крайната им употреба образуват масово разпространени отпадъци;
3. изпълнява мерки, включени в Националната програма за управление на отпадъците;
4. осигурява консултантска и методическа помощ на общинските администрации при разработването на проекти за управление на отпадъците, както и при прилагането на схеми за разделно събиране;
5. организира прилагането на национално равнище на системи за разделно събиране, преработка и/или обезвреждане на масово разпространени отпадъци;
6. изготвя проекти на споразумения и договори между Министерството на околната среда и водите и общини, браншови организации и специализирани фирми за разделно събиране, преработка и/или обезвреждане на масово разпространени отпадъци;
7. изпълнява възложени от Министерството на околната среда и водите задължения по споразумения и договори, сключени с общини, асоциации и фирми, за разделно събиране, преработка и/или обезвреждане на отпадъци;
8. изгражда и експлоатира обекти за третиране на отпадъци;
9. участва в други търговски дружества с предмет на дейност: събиране, съхраняване, преработка и/или обезвреждане на отпадъци, в т.ч. с дялово участие в смесени дружества с общини, чуждестранни инвеститори или местни фирми по проекти, финансирани от Министерството на околната среда и водите, за изграждане на национална инфраструктура за третиране на отпадъци;
10. създава и поддържа информационна система и база от данни за масово разпространени отпадъци и за опасни отпадъци;
11. провежда информационни кампании за запознаване на обществеността с проблемите, свързани с управлението на масово разпространени отпадъци;
12. извършва други дейности, възложени му от Министерството на околната среда и водите, по управлението на масово разпространени отпадъци.
Чл. 36г. С акт на Министерския съвет на предприятието се предоставя за управление имущество - частна държавна собственост.
Чл. 36д. (1) Предприятието отговаря за своите задължения с имуществото си - частна държавна собственост.
(2) За предприятието не може да се открива производство по несъстоятелност.
Чл. Збе. Предприятието се разпорежда със средства и имущество, както следва:
1. средства, преотстъпени от Националния фонд за опазване на околната среда, формирани от приходите от такси по чл. 36 въз основа на


утвърдения от министъра на околната среда и водите план по чл. 36ж, ал. 1;
2. дарения, доброволни вноски и помощи от български и чуждестранни физически или юридически лица и от организации, включително по международни договори и междуправителствени споразумения;
3. приходи от услуги и дейности по третиране на отпадъци;
4. участия в търговски дружества;
5. лихви по сметките на предприятието;
6. кредити.
Чл. 36ж. (1) Ежегодно до 30 октомври предприятието внася в Министерството на околната среда и водите план за дейността си през следващата календарна година.
(2) Планът по ал. 1 включва дейностите по чл. З6в и съдържа най- малко следните елементи:
1. цели и очаквани резултати;
2. дейности, които ще бъдат извършвани за постигане на резултатите, включително инвестиционен план на предприятието;
3. план за управление на средствата по чл. 74, разработен на основата на очаквани разходи и приходи от дейността на предприятието.
(3) Средствата по чл. З6е, т. 1 се превеждат от Националния фонд за опазване на околната среда в съответствие с одобрения план по ал. 2, т.
3.
(4) Предприятието може да кандидатства за допълнителни средства пред Националния фонд за опазване на околната среда по реда на наредбата по чл. 64 от Закона за опазване на околната среда.
(5) Ежегодно до 28 февруари на текущата година предприятието внася в Министерството на околната среда и водите годишен отчет за дейността през предходната календарна година.
(6) Министърът на околната среда и водите одобрява плана за дейността на предприятието по ал. 1 и годишния отчет по ал. 5.
Чл. З6з. (1) Предприятието се управлява от управителен съвет.
(2) Предприятието се представлява от изпълнителен директор.
(3) Управителният съвет се състои от 7 членове, включително председател.
(4) Членове на управителния съвет са:
1. председател - заместник-министърът на околната среда и водите, отговарящ за управлението на отпадъците;
2. представител на Министерството на околната среда и водите;
3. директорът на Изпълнителната агенция по околна среда;
4. представител на Министерството на финансите;
5. представител на Националното сдружение на общините в Република България;
6. представител на бизнеса, предложен от юридическите лица с нестопанска цел, осъществяващи общественополезна дейност, които в устава или в учредителния си акт включват дейности, свързани с
екологосъобразното управление на опасни и масово разпространени отпадъци;
7. изпълнителният директор по ал. 2.
(5) Управителният съвет и изпълнителният директор се назначават от министъра на околната среда и водите.”
3. В чл. 39, ал. 2 се създава т. 11:
“11. съгласувателен документ от компетентните органи на Министерството на транспорта и съобщенията — в случаите, когато разрешението обхваща дейности по чл. 37 с опасни и производствени отпадъци от водни транспортни средства.”
4. В чл. 48 т. 3 се изменя така:
“3. не се спазват изискванията на подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона или условията, определени в разрешението.”
5. Създава се чл. 52а:
“Чл. 52а. Забранява се вносът на отпадъци в страната:
1. с неустановен химически състав, както и на такива, за които липсват методики за анализ, приложими в Република България;
2. с цел складиране, депониране или каквато и да е друга форма на обезвреждане;
3. с цел преработка, в случай че лицето - оператор на инсталацията, където се предвижда да бъде извършена преработка, не разполага със съответното разрешение, издадено по реда на глава пета от този закон и/или глава седма от Закона за опазване на околната среда.”
6. Създава се чл. 57а:
“Чл. 57а. Кметовете на общините организират и контролират закриването, възстановяването на терените и последващия мониторинг на нерагламентираните сметища, намиращи се на територията на съответната община."
7. В чл. 66, ал. 1 т. 7 се изменя така:
“7. не води отчетност на отпадъците съгласно изискванията на този закон и не предоставя документи относно отчета и информация за управление на дейностите по отпадъците съгласно изискванията на закона и подзаконовите актове по прилагането му.”
8. Създава се чл. 67а:
“Чл. 67а. За нарушения по чл. 9, ал. 1 на физическите лица се налагат глоби от 200 до 2000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци - имуществени санкции от 1000 до 5000 лв.”
9. Създава се чл. 676:
“Чл. 676. За нарушенията по закона, които не съставляват престъпления, на физическите лица се налагат глоби от 200 до 2000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци - имуществени санкции от 1000 до 5000 лв.”
10. В чл. 68, ал. 2 накрая се добавя “и упълномощени от него
лица”.
11. В § 1, т. 2, изречение второ от допълнителните разпоредби думите “когато нямат характер на опасни отпадъци и в същото време тяхното количество или състав няма да попречи на третирането им съвместно с битовите” се заменят с “които по своето естество и състав са подобни на битовите отпадъци”.
§ 11. В § 1, т. 2, изречение второ от Допълнителните разпоредби думите “когато нямат характер на опасни отпадъци и в същото време тяхното количество или състав няма да попречи на третирането им съвместно с битовите” се заменят с “които по своето естество и състав са подобни на битовите отпадъци”.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
Параграф 11 от Преходните и заключителни разпоредби да отпадне и да стане т. 12 към § 10. Останалите параграфи се преномерират съответно.
Комисията подкрепя предложението.
§ 12. В 6-месечен срок от влизането в сила на закона операторите на инсталациите, които са в обхвата на дейностите по приложение № 4, са длъжни да уведомят писмено за това Министерството на околната среда и водите.
Комисията подкрепя текста на вносителя за 8 12 като предлага той да намери своето систематично място като § 5а (след $ 5 на вносителя), а следващите параграфи да се преномерират съответно.
§ 13. В Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества, препарати и продукти (ДВ, бр. 10 от 2000 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 14, ал. 1 думите “определени в наредбата по чл. 31” се
заличават.
2. Член 31 се отменя.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
В § 13 от Преходните и заключителни разпоредби т. 1 се изменя
така:
“1. Глава четвърта се отменя. ”
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за S 13 и предлага следната окончателна редакция:
§ 13. В Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества, препарати и продукти (ДВ, бр. 10 от 2000 г.) се правят следните изменения:
1. Глава четвърта се отменя.
2. Член 31 се отменя.
§ 14. В чл. 27 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (обн., ДВ, бр. 45 от 1996 г.; попр., бр. 49 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 85 от 1997 г., бр. 27 от 2000 г. и бр. 102 от 2001 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “общинските органи изготвят и приемат” се заменят с “кметовете на общините разработват и общинските съвети приемат”.
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Програмите по ал. 1 са неразделна част от общинските програми за околна среда по чл. 83 от Закона за околната среда.“
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
В § 14, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби думите “по чл. 83 от Закона за околната среда” се заменят с “по чл. 79 от Закона за опазване на околната среда"
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за S 14 и предлага следната окончателна редакция:
§ 14. В чл. 27 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (обн., ДВ, бр. 45 от 1996 г.; попр., бр. 49 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 85 от 1997 г., бр. 27 от 2000 г., бр. 102 от 2001 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “общинските органи изготвят и приемат” се заменят с “кметовете на общините разработват и общинските съвети приемат”.
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Програмите по ал. 1 са неразделна част от общинските програми за околна среда по чл. 79 от Закона за опазване на околната среда.“
Предложение на проф. Петко Ганчев и група народни представители:
Създава се параграф 14а:
“14 а. Паричните средства и плащанията по ал.1 се обслужват от БНБ чрез отделна сметка и отделен платежен код в системата за електронни бюджетни разплащания /СЕБРА/, където се прехвърля преходния остатък по сметката на НФООС от предходната бюджетна година. ”
Комисията подкрепя по принцип предложението за създаване на § 14а, с последваща преномерапия на останалите членове, като предлага следната окончателна редакция:
§ 14 а. Паричните средства и плащанията по Националния фонд за опазване на околната среда се обслужват от БНБ чрез единната сметка с отделен платежен код в системата за електронни бюджетни разплащания /СЕБРА/.
Предложение на народните представители дои,. Борислав Великов, Джевдет Чакъров и Димитър Пейчев:
Да се създаде нов параграф 14а в Преходните и заключителни разпоредби със следното съдържание:
“§ 14 а. /1/ Активите и пасивите, приходите и разходите и фактическите отношения на преобразувания с параграф 9, ал.1 от Закона за държавния бюджет 2002 год. НФООС като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити преминават на разпореждане към Министъра на околната среда и водите .
Предложението е оттеглено.
/2/ Паричните средства и плащанията по ал.1 се обслужват от БНБ чрез отделна сметка и отделен платежен код в системата за електронни бюджетни разплащания /СЕБРА/, където се прехвърля преходния остатък по сметката на НФООС от предходната бюджетна година. ”
Комисията подкрепя предложението по принцип.
§ 15. Отменя се Законът за опазване на околната среда (обн., ДВ. бр. 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 100 от 1992 г., бр. 31 и 63 от 1995 г., бр. 13, 85 и 86 от 1997 г., бр. 62 от 1998 г., бр. 12 и 67 от 1999 г. и бр. 26, 27 и 28 от 2000 г.).
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за S 15 и предлага следната окончателна редакция:
§ 15. Този закон отменя Закона за опазване на околната среда (обн., ДВ. бр. 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 100 от 1992 г., бр. 31 и 63 от 1995 г., бр. 13,85 и 86 от 1997 г., бр. 62 от 1998 г., бр. 12 и 67 от 1999 г., бр. 26, 27 и 28 от 2000 г., бр. 1 и 26 от 2001 г.).
§ 16. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет и на кметовете на общините.
Комисията предлага 8 16 да отпадне.





















111



Забележка. За демонтаж или закриване на атомни електроцентрали и други атомни реактори се приема окончателното отстраняване на радиоактивното гориво и други радиоактивни елементи.

Предложение на народните представители доц. Борислав Великов и д-р Джевдет Чакъров:
В приложение № 1 т. 27 думите “ или надхвърлящ” се заменят с думата “надхвърлящ”.
Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага следната окончателна редакция на т. 27 на приложение № 1:
“27. Добив на подземни води или изкуствен оборот на подземните води с годишен обем на добиваната или оборотна вода - 10 млн. куб. м. или повече.
Комисията подкрепя текста на вносителя за приложение № 1 с приетото предложение.











з






Предложения на народните представители доц. Борислав Великов и д-р Джевдет Чакъров:
1. В приложение № 2, т. 6 и т. 7 се изменят така:
“6. Инсталации в химическата промишленост (невключени в приложение №1)
7. Предприятия в хранителната промишленост (невключени в приложение №1)
Комисията подкрепя предложението.
2. В приложение № 2, т.8 б думите “мерселизиране” се заменят с думата “мерсеризиране
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за приложение № 2 с приетите предложения.





1. Амониев нитрат (350/2500)
Отнася се за амониевия нитрат и съединенията му, в които съдържанието на азот е в резултат на амониев нитрат и е по-голямо от 28 тегловни процента (съединения, различни от посочените в т. 2) и на разтвори на воден амониев нитрат, в които концентрацията на амоняка е по-голяма от 90 тегловни процента.
2. Амониев нитрат (1250/5000)
Отнася се за обикновените торове на основата на амониев нитрат и за комбинирани торове, в които азотът е над 28 тегловни процента (комбинираните торове съдържат амониев нитрат с фосфат и/или поташ).
3. Полихлордибензофурани (ХДФ) и полихлородибензодиоксини (ХДД). Количествата на полихлордибензофураните и полихлородибензодиоксините се изчисляват, като пределното количество, дадено в таблица 1, се умножава по коефициентите, дадени в таблица 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за приложение № 3.
Приложение № 4 към чл. 117, ал. 1
КАТЕГОРИИ ПРОМИШЛЕНИ ДЕЙНОСТИ
Посочените по-долу прагови стойности по принцип се отнасят до производствените капацитети или до обемите произведена продукция. Когато даден оператор изпълнява няколко дейности, които попадат под едно и също подзаглавие в една и съща инсталация или една и съща площадка, капацитетите на такива дейности се сумират.
1. Енергийно стопанство
1.1. Горивни инсталации с номинална топлинна мощност, превишаваща 50 MW (1).
1.2. Рафинерии за минерални масла и газове.
1.3. Коксови пещи.
1.4. Заводи за газифициране и втечняване на въглища.
2. Производство и обработване на метали
2.1. Инсталации за пържене и агломериране на метални руди (включително серосъдържащи руди).
2.2. Инсталации за производство на чугун и стомана (първично или вторично топене), включително непрекъснато леене, с капацитет над 2,5 тона за час.
2.3. Инсталации за обработване на черни метали:
а) станове за горещо валцуване с капацитет над 20 тона нерафинирана стомана
за час;
б) ковашки цехове с преси, чиято енергия превишава 50 килоджаула на преса, където използваната топлинна мощност превишава 20 MW;
в) защитни покрития от разтопен метал с консумация над
2 тона нерафинирана стомана за час.
2.4. Леярни за черни метали с производствен капацитет над 20 тона дневно.
2.5. Инсталации:
а) за производство на цветни нерафинирани метали от руди, обогатени продукти или отпадъци от метали чрез металургични, химични и електролитни процеси;
б) за производство на метал чрез топене, включително сплавяване на цветни метали (рафиниране, леене в леярски цехове и др.), с топилен капацитет над 4 тона дневно за олово и за кадмий и 20 тона дневно - за всички останали метали;
2.6. Инсталации за повърхностна обработка на метали и пластмаси чрез електролитни или химични процеси, при които обемът на ваните за обработка е над 30
т^.
3. Производство на продукти от нерудни минерални суровини:
3.1. Инсталации за производство на циментен клинкер в ротационни пещи с производствен капацитет над 500 тона дневно и за варовик в ротационни пещи с производствен капацитет над 50 тона дневно или в други пещи с производствен капацитет над 50 тона дневно.
3.2. Инсталации за производство на азбест и производство на продукти на азбестова основа.
3.3. Инсталации за производство на стъкло, включително стъклени влакна, с топилен капацитет над 20 тона дневно.
3.4. Инсталации за разтопяване на минерални вещества, включително производство на минерални влакна, с топилен капацитет над 20 тона дневно.
3.5. Инсталации за изработване на керамични продукти чрез изпичане, по- конкретно покривни керемиди, тухли, огнеупорни тухли, плочи, каменинови или порцеланови изделия, с производствен капацитет над 75 тона дневно, и/или с
3
капацитет на пещта за изпичане над 4 м и с плътност на подреждане за една пещ над 300 кг/м3.
4. Химическа промишленост
Производство в смисъла на категориите дейности, съдържащи се в настоящия раздел, означава производство в промишлен мащаб чрез химическа обработка на вещества или групи вещества от списъка в раздели от 4.1 до 4.6.
4.1. Химически инсталации за производство на органични химически вещества,
като:
а) въглеводороди (ациклични и циклични; наситени и ненаситени; алифатни и ароматни);
б) кислород съдържащи въглеводороди, като: алкохоли, алдехиди, кетони, карбоксилни киселини, естери, ацетати, етери, пероксиди, епоксидни смоли;
в) серосъдържащи въглеводороди;
г) азотсъдържащи въглеводороди, като: амини, амиди, съединения на тривалентния азот, нитрати, нитрити, нитрили, цианати, изоцианати;
д) фосфорсъдържащи въглеводороди;
е) халогеносъдържащи въглеводороди;
ж) органометални съединения;
з) пластмаси, полимерни синтетични влакна и влакна на целулозна основа;
и) синтетичен каучук;
к) багрила и пигменти;
л) повърхностноактивни средства и повърхностноактивни вещества.
4.2. Химически инсталации за производство на основни неорганични химически вещества, като:
а) газове: амоняк, хлор, хлороводород, флуор, флуороводород, въглеродни оксиди, съединения на сярата, азотни оксиди, водород, карбонилхлорид;
б) киселини: хромова киселина, флуороводородна киселина, фосфорна киселина, азотна киселина, хлороводородна киселина, сярна киселина, олеум, сернисти киселини;
в) основи: амониев хидроксид, калиев хидроксид, натриев хидроксид;
г) соли: амониев хлорид, калиев хлорат, калиев карбонат, натриев карбонат, перборати, сребърен нитрат;
д) неметали, метални окиси и други неорганични съединения, като: калциев карбид, силиций, силициев карбид.
4.3. Химически инсталации за производство на фосфорни, азотни и калиеви торове (прости или смесени торове).
4.4. Химически инсталации за производство на биоциди и други продукти за защита на растенията.
4.5. Инсталации, които използват химични и/или биологични процеси за производство на фармацевтични продукти.
4.6. Химически инсталации за производство на експлозиви.
5. Управление на отпадъците
5.1. Инсталации за обезвреждане или преработка на опасни отпадъци по смисъла на § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на Закона за ограничаване на
вредното въздействие на отпадъците върху околната среда, включително за регенериране, преработка или обезвреждане на отработени масла, с капацитет над 10 тона отпадъци на денонощие и извършващи една или повече от следните дейности:
5.1.1. всяка от дейностите по обезвреждане на опасни отпадъци;
5.1.2. една или повече от следните дейности по преработка на опасни отпадъци:
а) пречистване/регенерация на разтворители;
б) регенерация на основи и киселини;
в) оползотворяване на съставки, използвани за намаляване на замърсявания;
г) повторно рафиниране или друга повторна употреба на масла и нефтопродукти;
д) използване като гориво или други методи за получаване на енергия.
5.2. Инсталации за изгаряне на битови отпадъци по смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда с капацитет над 3 тона на час.
5.3. Инсталации за обезвреждане на неопасни отпадъци, включително производствени и битови, с капацитет над 50 тона на денонощие, извършващи дейностите:
5.3.1. биологично третиране, в резултат на което се образуват крайни съединения или смеси, които подлежат на обезвреждане;
5.3.2. физикохимично третиране (например изпарение, сушене, калциниране и други), в резултат на което се образуват крайни съединения или смеси, които подлежат на обезвреждане.
5.4. Депа, приемащи над 10 тона отпадъци на денонощие или с общ капацитет над 25 000 тона, с изключение на депата за инертни отпадъци.
6. Други дейности:
6.1. Промишлени инсталации за производство на:
а) целулоза от дървесина или други влакнести материали;
б) хартия и картон с производствен капацитет над 20 тона дневно.
6.2. Инсталации за предварителна обработка (дейности, като измиване, избелване, мерцеризиране) или багрене на влакна и/или текстил с капацитет над 10 тона дневно.
6.3. Инсталации за дъбене на необработени и сурови кожи с капацитет над 12 тона готова продукция дневно.
6.4. а) Кланици с производствен капацитет над 50 тона трупно месо дневно;
6.4. б) Обработване и преработване на суровини за производство на хранителни продукти:
животински суровини (без мляко) с производствен капацитет над 75 тона готова продукция дневно;
зеленчукови суровини с производствен капацитет над 300 тона готовата продукция дневно (средна стойност за тримесечие);
6.4. в) Обработване и преработване на мляко с количество постъпващо мляко над 200 тона дневно (средна стойност за година).
6.5. Инсталации за обезвреждане или оползотворяване на животински трупове и животински отпадъци с капацитет над 10 тона дневно.
6.6. Инсталации за интензивно отглеждане на птици или свине с повече от:
а) 40 000 места за птици;
б) 2000 места за свине за угояване (над 30 кг), или
в) 750 места за свине майки.
6.7. Инсталации за повърхностно третиране на вещества, предмети или продукти с използване на органични разтворители, по-конкретно за апретиране,


щамповане, грундиране, обезмасляване, придаване на водонепромокаемост, оразмеряване, боядисване, почистване или импрегниране, с консумация на органични разтворители над 150 кг на час, или над 200 тона годишно.
6.8. Инсталации за производство на въглерод или електрографит чрез изгаряне или графитизиране.
Предложения на народните представители доц. Борислав Великов и д-р Джевдет Чакъров:
1. В приложение №4, т. 6.2 думите “мерцеризиране ” се заменят с думата “мерсеризиране
Комисията подкрепя предложението.
2. В приложение № 4 точка 4.2.д. думата “окиси” се заменя с думата “оксиди”.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за приложение № 4 с приетите предложения.