Доклад
ОТНОСНО: Законопроект за опазване на околната среда № 102-01-35, внесен от Министерски съвет на 13.12.2001 г.

---

ОТНОСНО: Законопроект за опазване на околната среда № 102-01-35, внесен от Министерски съвет на 13.12.2001 г.
Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене внесения от Министерски съвет Законопроект за опазване на околната среда на свое редовно заседание, проведено на 24 януари 2002 г.
На заседанието присъстваха г-н Красимир Дуков - заместник- министър на околната среда и водите, г-жа Нона Караджова - директор на Дирекция “Европейска интеграция”, г-жа Славица Добрева - началник на отдел “Европейска интеграция и международна дейност”, г-жа Ваня Григорова - директор на Дирекция “Превантивна дейност, опазване чистотата на въздуха и управление на отпадъците”, г-н Иван Керемедчиев - началник на отдел “Правен”, г-н Асен Личев - началник на отдел “Ползване на водите”, г-н Михаил Михайлов - държавен експерт в Дирекция “Национална служба за защита на природата”, г-н Тодор Димитров - началник на отдел “Земни недра и баланс на запасите”. На заседанието бяха поканени и взеха участие също представители на бизнеса, неправителствени и научни организации.
Зам. министър Красимир Дуков изложи мотивите на вносителя за приемането на законопроекта, изразяващи се в:
- липсата на систематизирана и цялостна уредба на обществените отношения в областта на опазване на околната среда, в сега действащия Закон за опазване на околната среда;
- необходимостта от съобразяването на основния закон в областта на околната среда с новоприетите специални закони в тази област;
- необходимостта от транспонирането и създаването на правни основания за прилагането на 5 основни директиви и 2 регламента на ЕС;
С предложения законопроект се уреждат:
1. събирането и достъпът до информация за околната среда;



2. ползването и опазването на компонентите на околната среда;
3. икономическата организация на дейностите по опазване на околната среда;
4. стратегиите и програмите за околната среда;
5. екологичната оценка на планове и програми и оценката на въздействието върху околната среда на инвестиционни предложения;
7. предотвратяването и ограничаването на промишленото замърсяване;
8. екомаркировката;
9. националната система за мониторинг на околната среда;
10. правата и задълженията на държавните институции, на юридическите и физическите лица по опазването на околната среда;
11. осъществяването на контрол върху състоянието на околната среда и източниците на замърсяване;
12. създаването на държавно предприятие за управление на опасни и масово разпространени отпадъци.
Всички членове на Комисията споделиха мнението, че нов закон за околната среда е необходим.
Беше отчетен факта, че внесеният от Министерски съвет законопроект отстранява редица слабости съдържащи се в отхвърления от Комисията законопроект за околната среда, внесен от Надежда Михайлова и група народни представители и внася нови моменти свързани преди всичко с:
достъпа до информация за околната среда ; въвеждането на екологична оценка на планове и програми и нейното разграничаване от оценката за въздействие върху околната среда на инвестиционни проекти;
предотвратяване и ограничаване на промишленото замърсяване.
Като промяна в отрицателна посока беше посочено ревизирането на глава “Икономическа организация на дейностите по опазване на околната среда” с цел отразяване на приетите със Закона за държавния бюджет на Р. България за 2002 г. промени, свързани с фондовете за околна среда. Във връзка с това беше изказана идеята за намиране на начин за изваждането на НФООС от системата на бюджетно финансиране и обособяването му като самостоятелна структура.
В посока подобряване качеството на законопроекта бяха изказани някои препоръки, които да се вземат под внимание между първо и второ четене, а именно:
да се намери разумния баланс между икономическите интереси и опазването и устойчивото използване на компонентите на околната среда;



да се направят промени в текстовете, отнасящи се за държавното предприятие за управление на опасни и масово разпространени отпадъци с цел да не се допусне възможността за монопол на това предприятие върху дейностите, свързани с управлението на отпадъците;
да се включват текстове за екологично образование и за възстановяване на екологичните вреди в допълнение към предвидените в законопроекта санкции.
Природозащитните неправителствени организации наблегнаха и дадоха своите препоръки предимно по въпросите, свързани с достъпа до информация за околната среда, оценката на въздействие върху околната среда и държавното предприятие за управление на опасни и масово разпространени отпадъци.
От страна на бизнеса в лицето на Българска стопанска камара законопроектът беше подкрепен с предложения за промени, отчитащи лошото технологично състояние на голяма част от българската индустрия и необходимостта от изключително големи инвестиции за достигане на екологичните норми, залегнали в европейското законодателство.
След проведените разисквания и изслушването на всички становища Комисията по околната среда и водите се обедини около следното
СТАНОВИЩЕ:
Законопроектът обхваща и регулира цялостно обществените отношения, свързани с опазването на околната среда и отразява етапа на развитие, на който се намира България. Направените по време на дискусията препоръки могат да намерят своето отражение в законопроекта между първо и второ четене.
Въз основа на това и на проведеното в подкрепа на законопроекта гласуване с резултат 13 гласа “за”, 1 “против” и 1 “въздържал се”, Комисията по околната среда и водите предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за опазване на околната среда № 102-01-35, внесен от Министерски съвет на 13.12.2001 г.