ДОКЛАД
НА КОМИСИЯТА ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ
ОТНОСНО: Законопроект за управление на отпадъците № 202-01-38, внесен от Министерски съвет на 11.07.2002 г.

---

ДОКЛАД
НА КОМИСИЯТА ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ
ОТНОСНО: Законопроект за управление на отпадъците № 202-01-38, внесен от Министерски съвет на 11.07.2002 г.
На свое редовно заседание, проведено на 3 октомври 2002 г.,
Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене внесения от Министерски съвет Законопроект за управление на отпадъците.
На заседанието присъстваха г-жа Фатме Илияз - зам. министър на околната среда и водите, експерти от Министерство на околната среда и водите, представители на браншови и неправителствени организации.
От името на вносителя законопроектът беше представен от зам. министър Фатме Илияз и г-жа Цветанка Костадинова - началник отдел “Управление на отпадъците” към Министерството на околната среда и водите, които мотивираха необходимостта от неговото приемане.
Без да бъдат отхвърляни достойнствата на действащия в момента Закон за ограничаване вредното въздействие на отпадъците върху околната среда, в него се налагат редица важни промени, както във връзка с въвеждането в българското законодателство на някои основни принципи и дефиниции, залегнали в Рамковата директива за отпадъците, така и промени целящи усъвършенстване управлението на отпадъците от гледна точка на разрешителните и лицензионни режими, прецизиране правомощията на
1



компетентните органи, въвеждането на допълнителни административни наказания и т.н. Отразяването на тези промени е свързано с изменение на почти всички текстове на действащия закон, както и с въвеждането на редица нови текстове. Ето защо за да не се стигне до нарушаване строежа на нормативния акт (в резултат на многобройните промени, които се налагат), в съответствие с изискванията на Закона за нормативните актове, вносителят предлага да бъде приет нов Закон за управление на отпадъците вместо Закон за изменение и допълнение на действащия.
С предложения проект на нов Закон за управление на отпадъците се прецизира обхвата по отношение на отпадъците, попадащи в неговото приложно поле - изключване на отпадъците, свързани с добива на минерални суровини и експлоатацията на кариери, и включването в неговия обхват на отпадъци от ТЕЦ, както и на някои селскостопански отпадъци.
За пръв път, в съответствие с Директива 75/442/ЕЕС, се регламентира йерархия на управлението на отпадъците чрез въвеждане на приоритет на предотвратяването и оползотворяването на отпадъците пред обезвреждането им. Посочената йерархия има задължителен характер и си кореспондира с административнонаказателните разпоредби.
Като регламентира разходите по обезвреждането на отпадъците да се поемат от притежателите или от производителя на продукта, от който се образуват отпадъци, законопроектът отразява и друг основен принцип, залегнал в европейското законодателство, а именно “замърсителят плаща”.
Подробно са разписани отговорностите на кметовете, на които е възложено да организират управлението на дейностите по отпадъците, образувани на територията на тяхната община. По важните от тях са: осигуряване на условия за разделното събиране на битовите отпадъци и тяхното транспортиране до депата за обезвреждане; избор на площадка, изграждане, поддържане, експлоатация мониторинг и закриване на депата за
2



битови и строителни отпадъци и на други инсталации за обезвреждане на битови и строителни отпадъци; почистване на уличните платна, площадите алеите, парковете и други територии за обществено ползване и т.н. Кметовете на общини се задължават също така да осигурят организирано сметосъбиране за всички притежатели на битови отпадъци или да създадат възможност за предаването им на лицензирано съоръжение за оползотворяване и обезвреждане.
Съществена промяна, свързана с дейностите по оползотворяването и обезвреждането на битовите и строителни отпадъци се предвижда по отношение на издаването на разрешения. Правомощията за издаване на разрешения за извършването на тези дейности се прехвърлят от кметовете върху регионалните инспекции по околната среда и водите и Министерството на околната среда и водите. С това по същество се премахва ситуацията, при която определянето на условията за оперирането на едно депо и контрола върху изпълнението на тези условия досега се е осъществявал от един и същи орган - кметовете на общини, което е недопустимо от гледна точка на изискванията за ефективен контрол.
Във връзка с разрешителния режим общо за дейностите по отпадъците са въведени хипотези относно отказване издаването на разрешение, прекратяване на действието и отнемането му от компетентните органи.
В главата “Разрешаване и контрол на дейностите по отпадъците” е включен един изцяло нов раздел, с който се урежда търговията с отпадъци от черни и цветни метали. Извършването на тази дейност става само въз основа на издадена от Министъра на икономиката лицензия при спазването на съответната съгласувателна процедура с Министерството на околната среда и водите.
От съществено значение са новите моменти свързани с вноса на отпадъци. Забранява се внасянето на отпадъци с цел складиране, изгаряне за
3



оползотворяване на енергията, депониране или каквато и да е друга форма на обезвреждане. Към внасяните в страната отпадъци се поставя изискването те да се използват само за преработване чрез извличане на суровини или получаване на крайни продукти.
С проекта на Закон за управление на отпадъците се въвеждат също така допълнителни административни наказания за неспазване разпоредбите на закона, както и за неспазване задълженията на длъжностните лица, възникващи от новоприетите наредби.
С цел по-пълно и цялостно транспониране на европейското законодателство са въведени нови или са променени дефинициите за “отпадък”, “опасни отпадъци”, “причинител”, “обезвреждане”, “оползотворяване”, “събиране”, “управление” и “временно съхраняване”.
В хода на проведената дискусия по-голямата част от членовете на комисията се изказаха в подкрепа на законопроекта. Същевременно беше изразено опасение, че въвеждането на задължителната йерархия за управление на отпадъците може да се отрази неблагоприятно на икономиката на страната, която все още няма готовност за прилагането на този подход. Опасението беше разсеяно с факта, че за конкретните мерки свързани с реализирането на тази йерархия са предвидени значителни преходни периоди, които ще позволят на предприятията постепенно да приведат своята дейност в съответствие с поставените изисквания. Това са изискванията на Директивата за комплексно предотвратяване и контрол над замърсяванията, отразени в новоприетия Закон за опазване на околната среда.
Специално внимание беше обърнато на икономическата обосновка на закона и по-специално на дейностите, които допълнително се възлагат на общините, както и финансовото натоварването на крайния потребител. При обсъждането на този въпрос стана ясно, че не се очаква значително
4



финансово натоварване на общините във връзка с изпълнението на техните задължения предвидени в законопроекта тъй като:
- една голяма част от ангажиментите на общините са свързани с определяне на места, напр. за разполагане на контейнери, за депа за отпадъци и Т.Н., за което не се изисква някакъв съществен финансов ресурс;
- други се отнасят за определяне на длъжностни лица, които да установяват нарушения;
- за някои дейности като излезлите от употреба моторни превозни средства става въпрос дори за реализиране на печалба;
- друга голяма част от дейностите общините са длъжни да реализират и по сега действащия закон, т.е. не се налага допълнително финансиране.
Що се отнася до системата на разделното събиране на битовите отпадъци също не се очаква някакво значително увеличаване на разходите, които общините в момента правят и намират различни финансови източници, включително и Националния фонд за опазване на околната среда, който се запазва под формата на Предприятие за управление на дейностите по околната среда и ще продължи да финансира подобни дейности за в бъдеще. Разделното събиране може да се осъществява в същия тип контейнери, които се използват и в момента и върху които единствено трябва да бъдат поставени опознавателни знаци. Не се очаква и увеличение на транспортните разходи, тъй като няма увеличение на общия обем отпадъци, който ще се транспортира.
По отношение натоварването на крайния потребител с разходите по третирането на отпадъците посредством включването в цената на закупуваните стоки на съответна такса беше споделено от представителите на Министерството на околната среда и водите, че за вече въведени подобни такси практиката показва съвсем незначително увеличаване на цената, което не се е отразило на покупателната способност. Относно въвеждането на такса
за отпадъците от опаковки, които представляват най-големия проблем в момента, са правени разчети, на базата на опита в Германия, които показват, че очакваното увеличение в цените на стоките е от порядъка на няколко стотинки.
Законопроектът за управление на отпадъците беше подкрепен като цяло и от представителите на бизнеса и неправителствените организации, присъствали на заседанието, които изказаха някои идеи и конкретни препоръки за неговото подобряване. От страна на комисията и Министерството на околната среда и водите беше изразена готовност тези препоръки да бъдат обсъдени отново и да бъдат взети предвид по време на второ четене на законопроекта в комисията.
След проведените разисквания законопроектът беше подкрепен с 11 гласа “ЗА”, 1 “против” и 2 “въздържали се”. В резултат на това Комисията по околната среда и водите изразява следното
СТАНОВИЩЕ;
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за управление на отпадъците № 202-01-38, внесен от Министерски съвет на 11.07.2002 г.
София, 29.10.2002 г.