ДОКЛАД
НА КОМИСИЯТА ПО ОКОЛНА СРЕДА И ВОДИТЕ

ОТНОСНО: Указ № 13 на Президента на Република България от 27 януари
2005 г. за връщане за ново обсъждане на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, приет от
Народното събрание на 13 януари 2005 г. и мотивите към него

---

ДОКЛАД
НА КОМИСИЯТА ПО ОКОЛНА СРЕДА И ВОДИТЕ

ОТНОСНО: Указ № 13 на Президента на Република България от 27 януари
2005 г. за връщане за ново обсъждане на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, приет от
Народното събрание на 13 януари 2005 г. и мотивите към него
На свое редовно заседание, проведено на 3 февруари 2005 г.
Комисията по околната среда и водите обсъди Указ № 13 на Президента на
Република България от 27 януари 2005 г. за връщане за ново обсъждане на
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, приет
от Народното събрание на 13 януари 2005 г. и мотивите към него.
На заседанието присъстваха г-н Валентин Николов - зам. министър на
регионалното развитие и благоустройството, г-н Николай Куюмджиев - зам.
министър на околната среда и водите, както и експерти от двете министерства.
Като отчита основните достойнства на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, определящи го като съвременен
и европейски по дух, Президентът в своите мотиви оспорва само една негова
разпоредба - § 6, т. 3, с който се отменя чл. 193, ал. 3 от Закона за водите.
1



Първоначалният замисъл на тази разпоредба (с която се предвижда
загубите на вода над 25 % да са за сметка на ВиК дружествата вместо да бъдат за
сметка на потребителите) е бил от една страна да се наложи контрол върху
съществуващия естествен монопол в тази сфера и по този начин да се гарантира
социална справедливост при използването на този жизнено важен природен
ресурс, а от друга страна да се стимулира неговото пестеливо използване.
Петгодишната история на опитите за нейното прилагане за съжаление показват,
че сама по себе си тази разпоредба, без наличието на разработени механизми за
нейното прилагане, без отчитане спецификата на всеки един от ВиК
операторите, не може да изпълни целите, за които е създадена. Това е и една от
причините, наред с необходимостта от регулиране на всички останали параметри
на качеството на ВиК услугите и на техните цени, довели до разработването и
приемането на настоящия закон, предмет на ветото на Президента. С този закон
бяха приети редица разпоредби, даващи гаранция за намаляването на загубите на
вода. С чл. 4 намаляването на загубите на вода е определено като една от
основните цели на закона. Един от ръководните принципи за работата на
комисията (чл. 7) е насърчаване намаляването на загубите на вода. В чл. 10
общите загуби на вода и сроковете за тяхното намаляване са залегнали като един
от основните параметри за регулиране качеството на ВиК услугите от
комисията. Общите загуби на вода ще се определят по специална методика, след
което за всеки ВиК оператор комисията ще налага нива за тяхното ежегодно
намаляване. Като основен показател за качество на ВиК услугите, съгласно чл.
11 загубите на вода влизат в бизнес плановете на ВиК операторите, кьдето в
тяхната техническа част е предвидено да се разработи програма за постигане на
годишните целеви нива. Реализирането на тази програма се гарантира чрез
обвързването й с инвестиционната програма на дружествата. И всичко това е
предвидено да става при спазването на една социална поносимост на цената на
ВиК услугите - факт, който е забелязан и оценен от Президента.
Ето защо Комисията по околната среда и водите счита, че е свършила
своята работа във връзка с намирането на конкретни механизми за
реализирането на максимално намаляване на загубите на вода при минимално
натоварване на гражданите като потребители. С въвеждането в практиката на
2



тези механизми отпада необходимостта от действието на чл. 193, ал. 3 от Закона
за водите — положение признато и от Президента. Това е единствената причина
комисията да предложи неговата отмяна, а не някакви лобистки интереси, както
се намеква в мотивите на Президента. Същевременно комисията възприема
изразеното от Президента мнение, че трябва да се даде отлагателен срок за
отмяната на чл. 193, ал.3 от Закона за водите. Комисията счита, че макар и
недостатъчно ефективна тази разпоредба на Закона за водите наистина е
необходимо да действа докато бъдат разработени и приети подзаконовите
нормативни актове по прилагането на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, за да не се получи правен
вакуум в този период.
Поради това при проведеното повторно гласуване на закона във връзка
с наложеното от Президента на Република България вето, с резултат 1 глас “ЗА”,
12 гласа “ПРОТИВ” и 3 “въздържали се”, той не беше подкрепен от комисията.
Комисията по околната среда и водите предлага на народните
представители да обсъдят отново Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, приет от Народното събрание на 13 януари 2005 г. в
частта му, оспорена с президентското вето.
София, 07.02.2005 г.