Консултативен съвет по законодателството
СТАНОВИЩЕ
Относно: Законопроекта за управление на отпадъците,
№ 202-01-38/11.07.2002 г., внесен от Министерския съвет

---

СТАНОВИЩЕ
Относно: Законопроекта за управление на отпадъците,
№ 202-01-38/11.07.2002 г., внесен от Министерския съвет
На свои заседания на 5, 6 и 10 декември 2002 г. направления “Конституционно, административно и финансово право”, “Гражданскоправни отрасли” и “Международно право” на Консултативния съвет по законодателството обсъдиха Законопроекта за управление на отпадъците, внесен от Министерския съвет и правят следните предложения за неговото подобряване.

I. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ
1. Законопроектът, въпреки че следва изцяло систематиката и съвпада с предмета на Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда (единствената съвършено нова материя е издаването на лицензия за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали - раздел II на глава пета), внася многобройни промени в сравнение с разпоредбите на този закон, което оправдава приемането на нов закон, а не изменение и допълнение на съществуващия.
2. Дългите изброявания, които са използувани прекалено често в законопроекта, биха затруднили практическата работа със съответните разпоредби. На места редакцията на разпоредбите оставя впечатление, че се касае не за правни норми, а за декларация относно държавната политика в областта на въздействието на отпадъците върху околната среда.
3. Законопроектът предвижда издаване на твърде голям брой актове по прилагането му. В по-голямата си част нормативните делегации не са достатъчно прецизни - има случаи, в които не е уточнен видът на подзаконовия нормативен акт, не е определен достатъчно конкретно предметът му, дори липсва яснота кой точно е компетентният орган (чл. 15). Препоръчваме да се прецизират всички нормативни делегации, като се определят точно видът на подзаконовия нормативен акт, предметът на регулирането му, както и органът, който ще го издаде.
4. Многократното използуване на абревиатурата ТДОЧЦМ е неприсъщо за нормативен акт - би могло да се потърси друго съкращение в съответствие с чл. 41, ал. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове.
2

5. Законопроектът възпроизвежда изискванията и терминологията на Директива 75/442/ЕЕС и допълненията към нея. Буквалният превод на някои от основните понятия не винаги е сполучлив. Така например на понятието “управление” в самото заглавие, което е превод от английски език “menagement”, е придаден специфичен смисъл, различен от общоприетия в българското право.
Освен това, отпадъците не се управляват, а се управляват дейностите, указани в чл. 1, ал. 1, затова по-сполучливо ще е краткото заглавие “Закон за отпадъците”.
II. КОНКРЕТНИ БЕЛЕЖКИ
6. По чл. 1, ал. 1 предлагаме следната редакция:
“Чл. 1. (1) Този закон урежда екологосъобразното извършване на дейностите по събиране, транспортиране, съхраняване, оползотворяване или обезвреждане на отпадъците, както и различните форми на разрешаване и контрол върху такива дейности.”
7. По чл. 1, ал. 1.
Ако не се възприеме предлаганата по-горе редакция, предлагаме изразът “въз основа на определена информация” да отпадне.
Не е ясно за каква информация става дума и кой и на кого трябва да я предоставя. Тъй като тази информация е основополагащ елемент на предмета на закона, означава ли това, че ако тя липсва, няма да се задейства неговото прилагане?
8. По чл. 1, ал. 3.
Предлагаме думите “управлението на отпадъците” да се заменят с “управлението на дейностите по ал. 1”.
3

9. По чл. 3.
Предлагаме следната редакция:
“Чл. 3. Класификацията на отпадъците по видове и свойства...”
Думата “заповед” да се замени с “наредба”, тъй като се касае за подзаконов нормативен акт, който е наредба по смисъла на Закона за нормативните актове. А думите “която се обнародва в “Държавен вестник”, са ненужни, тъй като това се разбира от само себе си.
10. По чл. 4, ал. 2.
Предлагаме следната редакция:
“(2) При възникване на замърсяване, лицата по ал. 1 предприемат незабавно действия и ....”
11. По чл. 4, ал. 2.
Вместо думата “последствията” (русизъм), да се напише “последиците”.
12. В чл. 5, ал. 1 да отпадне изразът “освен собствениците им”. Той внася различие в понятието “притежатели на отпадъци” в сравнение с действащия закон. Освен това, използува една отклоняваща се от възприетия подход категория (каквато е собствеността) за дифинирането им.
13. По чл. 5, ал. 3, т. 8.
Думата “боравещ” да се замеси с “който работи”.
14. В чл. 9, ал. 1 изразът “фактическо притежание” да се замени с по-точния от юридическа гледна точка термин “държане”.
15. По чл. 11, т. 1.
След думата “притежателите” да се добави “на отпадъци”.
4

16. По чл. 12, ал. 3 и 4.
Съкращенията “ТДОЧЦМ” и “ОЧЦМ”, които се употребяват и на други места в законопроекта, са неуместни, защото са труднопроизносими и труднозапомняеми. Освен това не става дума за названия на органи, а за дейности. За предпочитане е вместо съкращения, съответните думи да се изписват изцяло.
17. В чл. 14 ал. 2 е излишно да се прави обособяване по този начин - достатъчно е в края на ал. 1 (която ще стане единствен текст на разпоредбата) да се добави: “които са задължителни за лицата, упражнявали тази дейност”
18. По чл. 15.
Условията и изискванията за изграждането и експлоатацията на посочените в текста съоръжения и инсталации подлежат на трайно уреждане. И тъй като се касае освен това за основни обществени отношения, те трябва да се уредят със закона (вж. чл. 3, ал. 1 ЗНА).
Ако остане за доуреждане подзаконова материя, тя трябва да се уреди, но в една съвместна наредба на посочените в текста министри.
19. По чл. 16, ал. 3.
Предлагаме следната редакция:
“(3) Кметовете на общините отговарят за: ...”
Останалият текст да отпадне.
20. По чл. 16, ал. 4.
Текстът да отпадне като ненужен.
21. По чл. 17, ал. 1.
Думите “са длъжни да уведомят” да се заменят с “уведомяват”.
5

22. По чл. 17, ал. 2.
Думите “е длъжен да предприеме” да се заменят с “предприема”.
23. По чл. 19, ал. 1.
Условията за извършването на посочените в текста дейности, са законова материя и трябва да се уредят в закона, а само редът за извършването им - в наредбите на общинските съвети.
Същото се отнася и за дейностите по чл. 20, ал. 3 и чл. 21, ал. 2.
24. В чл. 19 ал. 2 предлагаме да отпадне, тъй като това правомощие на общините произтича и следва да бъде уредено в Закона за местните данъци и такси. Позоваването на него и в този закон е ненужно.
25. В чл. 22, ал. 2 думата “упражнява” да се замени с по-точната за случая дума “притежава” или “има”.
26. По чл. 22, ал. 3. Не е ясно за какви “общоприети” и “ратифицирани” (от кого?) международни правила и норми и за каква “международно призната практика” става дума.
Предлагаме или да се конкретизира текстът, или да отпадне.
27. Обществените отношения, предмет на уреждане в чл. 24, ал. 1 и 2, следва да се уредят съответно с по една наредба, а не с множество наредби, което се подразбира от текста на законопроекта.
28. В чл. 24, ал. 1 опасните отпадъци могат да бъдат и производствени. В случая съюзът “и” е ненужен.
6

29. По чл. 28, ал. 1.
Трябва да се посочат ясно и точно “другите компетентни ведомства”, които участват в разработването на Националната програма за управление на дейностите по отпадъците.
30. По чл. 30, ал. 1.
Трябва да се посочи срок, в който да се представи проектът на програмата, особено като се има предвид, че е предвидена административнонаказателна отговорност за непредставяне в РИОСВ на програмата за управление на дейностите по отпадъците и за неизвършване на актуализацията й.
31. По чл. 30, ал. 7.
Думите “компетентните органи” да се заменят с “органите”.
32. По чл. 31, ал. 2, т. 8. Точката е формулирана много общо и обхваща всички останали. Да се помисли дали не трябва да отпадне.
В т. 15 не е ясно за каква информация става дума.
33. По чл. 31, ал. 5. Текстът да се включи към чл. 28, където се урежда въпросът за Националната програма.
34. По чл. 32.
Думите “в срок” да се заменят с “до”.
35. По чл. 33.
Да се каже по-определено кои са органите, които трябва да подпомагат управлението на дейностите по отпадъците.
36. По чл. 34, ал. 3. Не е ясно Министерският съвет на кого “може да предлага”.
7

37. По чл. 35, ал. 1, т. 3 и ал. 2, т. 2.
Глобите и имуществените санкции по Глава шеста са публичноправни вземания, произтичащи от санкции за неизпълнение на задължения към държавата, затова събраните суми трябва да постъпват в републиканския бюджет.
38. По чл. 37, ал. 1, т. 1.
Компетентният орган, който издава разрешението, е директорът на инспекцията, а не самата инспекция, затова преди съкращението “РИОСВ” да се постави думата “директора”.
По същата точка, б. “а” думата “то” да се замени с “разрешението”.
39. По чл. 38, ал. 1.
Съкращението “в. т.ч.” да се замени с думата “включително”.
40. По чл. 39, ал. 1.
Необходимо ли е образецът на заявлението да се утвърждава от министъра?
41. По чл. 40, т. 3.
Нормата е непълна, трябва да се каже актуално състояние на какво.
42. По чл. 44, ал. 1.
След думата “срок” да се постави думата “от”.
43. По чл. 46, ал. 1.
Думата “и” да се замени с “или”.
44. По чл. 49, ал. 2.
В края на първото изречение да се добавят думите “както и по друг подходящ начин”.
8

45. По чл. 51, ал. 2.
Думите “за ТДОЧЦМ” да се заменят е думите “по ал. 1”.
46. По чл. 52, ал. 6.
Думите “определени със заповед на министъра на икономиката” да се заменят с думите “определени от съответните министри”.
47. В Глава пета, раздел II да се преосмисли изискването за издаване на съгласувателен документ от органите по чл. 37, ал. 1 като предпоставка за издаване на лицензия, защото това на практика означава съвместно лицензиране - от тези органи и от министъра на икономиката.
48. В чл. 53, ал. 5 да отпадне описанието на ПМС, защото освен че е излишно, това не е в съответствие с чл. 40 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове.
49. По чл. 54, ал. 2.
Вместо: “т. 1 и 2” да стане “т. 1, 2 и 3”, тъй като на съдебно обжалване трябва да подлежи и заповедта за прекратяване на лицензията.
50. По чл. 55.
Условията за извършване на посочената дейност са законова материя, която трябва да се уреди в закона, а само редът за извършването й - с наредбата.
51. По чл. 56 и 57.
Използваният термин (както в заглавието на раздела, така и в текстовете) “въвеждане” на отпадъци, е неподходящ. Би следвало да се каже “внасяне”, а не “въвеждане”. Още повече, че за обратната операция е употребена думата “изнасяне”.
9

52. По чл. 56, ал. 1.
Преди думите “не противоречи” да се постави думата “ако”.
53. По чл. 56, ал. 2.
Случаите, за които се изисква разрешение по ал. 1, трябва да се уредят в закона, тъй като това е законова материя, както и случаите, в които се изисква учредяване на банкова гаранция или застраховка, а само редът - с наредба на Министерския съвет.
54. По чл. 56, ал. 7.
Изразът “или от друг компетентен орган” е неясен и трябва да се прецизира кой е този орган.
По т. 5 на същата алинея срокът е нереално къс и трябва разумно да се увеличи.
55. По чл. 56, ал. 9.
Обжалването става по реда на Закона за Върховния административен съд, а не на ЗАП, тъй като става дума за обжалване на акт на министър.
56. По чл. 56, ал. 12.
Цифрата “П” трябва да се замени с “10”, тъй като става въпрос за заповедта по ал. 10.
57. По чл. 57, ал. 1, т. 3.
Трябва да се прецизира кои лица следва да притежават разрешение за посочената дейност; очевидно е, че не се иска разрешение и за техническите изпълнители, но това не е ясно казано.
10

58. По чл. 57, ал. 1, т. 6 и ал. 2, т. 5 и 6.
Точка 5 на ал. 2 повтаря т. 5 на ал. 1, а т. 6 на ал. 2 повтаря т. 6 на
ал. 1.
59. По чл. 58, ал. 3.
Предлагаме следната редакция:
“(3) Разрешение се издава, когато има:”, за да се избегне повторението на думата “има” в началото на следващите букви и точки. Същото се отнася и за чл. 59, ал. 3.
60. Заглавието на Глава шеста трябва да бъде: “Принудителни административни мерки и административнонаказателни разпоредби”.
61. По чл. 67.
Думите “преустановяване на вредните последици” трябва да се заменят с “отстраняване на вредните последици” (вж. чл. 22 ЗАНН).
62. По чл. 69.
В края на текста да се добавят думите “съответно - по реда на Закона за Върховния административен съд”.
♦
63. В чл. 70, ал. 1, т. 3, както и в чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 4
предлагаме да отпадне като състав на административно нарушение нарушаването на чл. 11. Тази разпоредба предвижда възстановяване на разходи - затова не е оправдано неизпълнението на парично задължение да се въздига и в административно нарушение, т.е. да се носи и публичноправна отговорност.
11

64. По чл. 70, ал. 2.
Глобата по този текст трябва да се определя не механично в двоен размер, а по принципа “от ... до ....”, за да може да се индивидуализира наказанието с оглед тежестта на конкретното нарушение.
65. По чл. 70, ал. 3.
В текста трябва да се укаже кои са органите, овластени да налагат глоба срещу квитанция,
66. По чл. 70, ал. 4.
Вместо препращане към чл. 32 ЗАНН, трябва тук да се посочи размерът на глобата.
67. По чл. 70, ал. 5.
И тук глобата следва да се определи по принципа “от... до...” - по съображенията, изложени по-горе по ал. 2.
68. По чл. 71, ал. 1, т. 4.
Този текст повтаря т. 1, където също се цитира чл. 11 (вж. и бел. № 63).
69. По чл. 71, ал. 1, т. 9.
Тук, както и навсякъде другаде в следващите текстове, вместо изразът “подзаконовите актове” трябва да се употреби изразът “подзаконовите нормативни актове” (вж. т. 77 на същия член, т. 14 на чл. 72 и др.).
70. По чл. 71, т. 19.
Накрая на текста думите “по чл. 37, ал. 1” излишно повтарят вече казаното в същата точка.
12

71. По чл. 71, т. 27.
Думата “преднамерено” трябва да се замени е “умишлено”.
72. По чл. 71, т. 40.
Думите “и/или” да се заменят с “и” (вж. чл. 5, ал. 4 от Конституцията).
73. В чл. 71, т. 40 се смесват правните последици на договорите в сила за България и ратифицирани, но необнародвани, и тези, при които са налице и трите условия.
74. По чл. 71, т. 49.
Не става ясно в какво се състои нарушението по чл. 29, ал. 1.
75. По чл. 71, т. 57.
Съкращението “в т.ч.” да се замени с думата “включително”.
76. По чл. 71, ал. 2.
За нарушенията по т. 63-69 не е определен размерът на имуществената санкция.
77. По чл. 71, ал. 3.
И тук размерът както на глобата, така и на имуществената санкция трябва да се определи не в двоен размер, а по принципа “от... до...” - по изложените вече по-горе съображения.
78. По чл. 71, ал. 4.
Начинът, по който е определен налагането на наказанието по тази алинея, не дава гаранции за законност, каквито се съдържат в ЗАНН - издаването на всяко наказателно постановление да се предшества от съставянето на констативен акт за установяване на нарушението.
13

предлагаме примерно следната редакция:
“(4) Когато след налагане на наказание нарушението по ал. 1, т. 1 продължава, налага се наказание глоба от ... до ... Ако след изтичане на един месец от влизане в сила на наказателното постановление нарушението също продължава, налага се глоба от... до ... Глоба се налага до преустановяване на нарушението.”
79. По чл. 71, ал. 5.
Предвидената санкция е прекомерно голяма, особено максималният й размер.
80. По чл. 71, ал. 6.
Санкцията да се определи по принципа “от... до..- за повторното нарушение.
81. По чл. 72.
Още в началото, след посочването на наказанието и размера му, да се добави “ако не подлежи на по-тежко наказание”.
82. По чл. 72, т. 10.
Думата “информирането” да се замени с “уведомяването”.
83. По чл. 75, ал. 1.
Думите “по чл. 70 и 71, ал. 1” да се заменят с думите “по чл. 70, ал. 1-3 и без тези по чл. 71, ал. 1, т. 62-71”.
Думите “длъжностно лице” да се заменят с думите “длъжностни
лица”.
След думите “кмета на общината” да се добавят думите “или определени от него длъжностни лица”.
14

84. По чл. 75, ал. 2.
След думите “ал. 4” да се добави “и 5”.
Да се определят по-конкретизирано и по-точно длъжностните лица, които ще съставят актовете за установяване на нарушенията.
85. По чл. 75, ал. 3.
Думата “изменението” да се замени с “изпълнението”.
86. По § 4.
По възможност изискванията към продуктите по чл. 1, ал. 2 да се определят с една, а не с множество наредби на Министерския съвет.
87. По § 5, ал. 1.
Предлагаме следната редакция:
“(1) Подзаконовите нормативни актове по прилагане на този закон се издават в срок до една година от влизането му в сила.”
88. По § 6.
Законът за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда трябва да бъде отменен изцяло. Предложеното изменение на чл. 1 и отмяна на всички останали разпоредби, би довело до парадоксалното положение да съществува Закон за Предприятие за управление на опасни и масово разпространени отпадъци с единствен чл. 1, регламентиращ предмета му, но без разпоредби по съществото на този предмет (вж. бел. № 1 в “Общи бележки”).
89. Да се създаде нов § 8 със следното съдържание:
“§ 8. Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в “Държавен вестник.”