ДОКЛАД
за второ четене
ОТНОСНО: Законопроект за енергетиката, М 302-01-27, внесен от
Министерски съвет на 21.05.200Зг.
ЧАСТ ПЪРВА

---

ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Г-Н ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ
ДОКЛАД
за второ четене
ОТНОСНО: Законопроект за енергетиката, М 302-01-27, внесен от
Министерски съвет на 21.05.200Зг.
ЧАСТ ПЪРВА
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,
Законопроектът за енергетиката е приет на първо четене от
Народното събрание на 29.07.2003г. В определения срок по чл. 70(1) от
Правилника за организацията и дейността на Народното събрание са
постъпили писмени предложения от:
- народния представител Стефан Мазнев (ПС на ОДС),
- народния представител Евгени Чачев (ПС на ОДС),
- народния представител Борислав Великов (ПГ на НДСВ),
- народните представители Румен Овчаров и Йордан Димов (ПГ на
КБ),

- народния представител Рамадан Аталай (ПГ на ДПС),
- народните представители Димчо Димчев, Люцкан Далакчиев и
Анели Чобанова (ПГ на НДСВ),
- народният представител Веселин Близнаков (ПГ на НДСВ),
- народните представители Димитър Пейчев и Илчо Дуганов (ПГ на
НДСВ),
- народният представител Люцкан Далакчиев (ПГ на НДСВ),
- народният представител Панайот Ляков (ПС на ОДС),
- народният представител Благой Димитров (ПС на ОДС),
които са нанесени към съответните текстове на законопроекта. Отразени
са и предложенията на народните представители, направени на
заседанията на Комисията по енергетика преди второ четене на
Законопроекта в пленарна зала, и приети по време на обсъжданията.
В редовните и извънредни заседания на Комисията участваха
представители на Министерството на енергетиката и енергийните
ресурси, Министерство на финансите, Държавната комисия по енергийно
регулиране, експерти от Дирекция “Правна” на Народното събрание и
експерти на Комисията по енергетика към Народното събрание.
Въз основа на проведените разисквания и приетите решения,
Комисията по енергетика предлага на народните представители да
обсъдят следния

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Проект
ЗАКОН
за енергетиката
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на закона.
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на
главата.
Предложение на и. п. Стефан Мазнев
Навсякъде в закона понятието “предприятие ” да се замени с
понятието “дружество ”
Комисията не подкрепя предложението на н.п. Стефан
Мазнев.
Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения, свързани с
осъществяването на дейностите по производство, внос и износ, пренос,
транзитен пренос, разпределяне на електрическа и топлинна енергия и
природен газ, търговия с електрическа и топлинна енергия и природен
газ, както и правомощията на държавните органи по регулирането,
контрола и определянето на енергийната политика.
Предложение на н. п. Рамадан Аталай
В чл.1 след израза “природен газ ” да се добави изразът
“използване на възобновяеми енергийни източници ”
Комисията подкрепя предложението на н.п. Рамадан Аталай.
Комисията предлага следната подобрена редакция на
чл.1:
“Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения,
свързани с осъществяването на дейностите по производство,
внос и износ, пренос, транзитен пренос, разпределяне на
електрическа и топлинна енергия и природен газ, търговия с
електрическа и топлинна енергия и природен газ и използване
на възобновяеми енергийни източници, както и правомощията
на държавните органи по определянето на енергийната
политика, регулирането и контрола.”
Чл. 2. (1) Основните цели на този закон са създаване на
предпоставки за:
1. качествено и сигурно задоволяване потребностите на
обществото от електрическа и топлинна енергия и природен газ;
2. енергийно развитие и енергийна сигурност на страната при
ефективно използване на енергията и енергийните ресурси;
3. създаване и развитие на конкурентен и финансово стабилен
енергиен пазар;
4. енергийни доставки при минимални разходи;
5. устойчиво развитие на производството на електрическа енергия
от възобновяеми енергийни източници в интерес на опазването на
околната среда;
6. насърчаване на комбинираното производство на електрическа и
топлинна енергия.
(2) Производството, вносът, износът, преносът, транзитният
пренос, разпределението и търговията с електрическа и топлинна енергия
и природен газ се извършват при гарантиране защитата на живота и
здравето на гражданите, собствеността, околната среда, интересите на
потребителите и националните интереси.
Предложение на н. п. Рамадан Аталай
Чл.2, ст.1, т.5 да придобие следната нова редакция:
“устойчиво развитие на използването на възобновяеми енергийни
източници, в т.ч. и производството на електрическа енергия от
тях в интерес на опазването на околната среда ”.
Комисията подкрепя предложението на н.п. Рамадан Аталай.
Предложение на н. п. Стефан Мазнев
Към чл.2, ал.1 се добавя нова точка 7 със следното съдържание:
“т.7 Устойчиво развитие на производството на електрическа
енергия от местни първични енергийни ресурси
Комисията не подкрепя предложението на н.п. Стефан Мазнев.
Предложение на н. п. Румен Овчаров и н.п. Йордан Димов
Към чл.2, ал.2 се добавя нова точка 9 със следното съдържание:
т.9 “Устойчиво развитие на националните (местни) твърди
енергийни ресурси
Комисията не подкрепя предложението на и. п. Румен Овчаров
и н.п. Йордан Димов.
Комисията предлага следната подобрена редакция на
чл.2:
“Чл. 2. (1) Основните цели на този закон са създаване на
предпоставки за:
1. качествено и сигурно задоволяване потребностите на
обществото от електрическа и топлинна енергия и природен
газ;
2. енергийно развитие и енергийна сигурност на
страната при ефективно използване на енергията и
енергийните ресурси;
3. създаване и развитие на конкурентен и финансово
стабилен енергиен пазар;
4. енергийни доставки при минимални разходи;
5. устойчиво развитие на използването на възобновяеми
енергийни източници, в т.ч. и производството на електрическа
енергия от тях в интерес на опазването на околната среда;
6. насърчаване на комбинираното производство на
електрическа и топлинна енергия.
(2) Производството, вносът, износът, преносът,
транзитният пренос, разпределението и търговията с
електрическа и топлинна енергия и природен газ се извършват
при гарантиране защитата на живота и здравето на
гражданите, собствеността, околната среда, интересите на
потребителите и националните интереси.”

Глава втора
ЕНЕРГИЙНА ПОЛИТИКА
Раздел I
Държавно управление в енергетиката
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на
главата и раздела.
Чл. 3. (1) Министерският съвет определя държавната политика в
енергетиката.
(2) Министерският съвет приема Енергийна стратегия на
Република България по предложение на министъра на енергетиката и
енергийните ресурси, която определя основните цели, етапи, средства и
методи за развитие на енергетиката.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Чл. 4. (1) Енергийната политика на страната се провежда от
министъра на енергетиката и енергийните ресурси.
(2) Министърът на енергетиката и енергийните ресурси:
1. разработва и внася за приемане от Министерския съвет
енергийна стратегия на Република България;
2. приема краткосрочни, средносрочни и дългосрочни общи
прогнозни енергийни баланси на страната в съответствие с приетата
стратегия;
3. внася за утвърждаване от Министерския съвет списък на
стратегическите обекти от национално значение в енергетиката;
4. определя със заповед задължителни показатели за степента на
надеждност на снабдяването с електрическа енергия;
5. одобрява опис на необходимите нови мощности за производство
на електрическа енергия само в случаите, когато сигурността на
снабдяването с електрическа енергия не може да бъде осигурена
посредством действащия лицензионен режим по този закон, и обнародва
описа в "Държавен вестник";
6. внася за утвърждаване от Министерския съвет опис на нови
обособени територии за разпределение на природен газ и за изменение на
съществуващи обособени територии за разпределение на природен газ, за
които не е издадена лицензия, и го обнародва в "Държавен вестник";
7. одобрява програми и стратегии за преструктуриране в
енергетиката;
8. определя обща годишна квота за задължително изкупуване на
електрическа енергия от производители, ползващи местни първични
енергийни източници (на гориво), до 15 на сто от цялата първична
енергия, необходима за производството на електрическа енергия,
консумирана в страната за всяка календарна година, по съображения за
сигурност на снабдяването;
9. разработва и внася за приемане от Министерския съвет
национални индикативни цели за насърчаване потреблението на
електрическа енергия, произведена от възобновяеми енергийни
източници, и изготвя доклади за постигане на целите;
10. определя минимални задължителни количества за
производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни
източници и за производство на електрическа енергия по комбиниран
начин;
11. прави предложения за създаване и съхраняване на държавни
резерви и военновременни запаси в енергетиката;
12. утвърждава нормативи за резервите на горива, необходими за
сигурно енергоснабдяване;
13. внася в Министерския съвет предложение за отпускане на
държавни помощи на определени субекти и/или дейности в енергетиката;
14. осъществява контрол в предвидените от този закон случаи;
15. дава разрешение за търсене и проучване на енергийни ресурси
и организира дейността по предоставяне на концесии за добив на
енергийни ресурси и за изграждане на хидроенергийни обекти;
16. ежегодно издава бюлетин за състоянието и развитието на
енергетиката;
17. има и други правомощия, възложени му с други нормативни
актове.
Предложение на н. п. Стефан Мазнев
Чл.4, ал.1 се изменя така:
“Енергийната политика на страната се провежда от министъра
на енергетиката и енергийната ефективност ”.
Комисията не подкрепя предложението на н.п. Стефан Мазнев.

Предложение на н. п. Румен Овчаров и н.п. Йордан Димов
В чл.4, ал.2, т.1 да се добави нов текст със следното съдържание:
“и изграждане на система за защита на интересите на
потребителите ”.
Н. п. Румен Овчаров и н.п. Йордан Димов оттеглят
предложението си.
Предложение на н. п. Румен Овчаров и н.п. Йордан Димов
Към чл.4, ал.2, т.3 в края на изречението се добавя следният
текст:
“... в т.ч. и частта му осигурена от твърди горива и местни
източници ”.
Н. п. Румен Овчаров и н.п. Йордан Димов оттеглят
предложението си.
Предложение на н. п. Стефан Мазнев
В чл.4, ал.2, т.8 изразът “до 15 на сто” се заменя с израза
“минимум 30 на сто ”.
Комисията не подкрепя предложението на н.п. Стефан Мазнев.
Предложение на н. п. Стефан Мазнев
В чл.4, ал.2, т.9 изразът “и изготвя доклади за” се изменя така
“и изготвя годишни доклади за
Комисията подкрепя предложението на н.п. Стефан Мазнев.
Предложение на н. п. Румен Овчаров и н.п. Йордан Димов
В чл.4, ал.2, т.9 след израза “местни първични енергийни
източници (на горива) ” се добавя изразът “с цена над средната
за страната”.
Н. п. Румен Овчаров и н.п. Йордан Димов оттеглят
предложението си.

Предложение на н. п. Рамадан Аталай
В чл.4, ал.2, т.9 текстът след “насърчаване” до “произведена
от ” включително да отпадне и да се замени с “използването на”,
като след “цели ” се добави и “национална програма ”.
Комисията подкрепя по принцип предложението на н.п.
Рамадан Аталай.
Предложение на н. п. Стефан Мазнев
В чл.4, ал.2, т.12 след израза “резервите на горива” се добавя
изразът “вт. ч. от местно производство”.
Комисията не подкрепя предложението на н.п. Стефан Мазнев.
Предложение на н. п. Рамадан Аталай
В чл.4, ал.2 се добавят нови точки 10, 11, 12 и 13 със следното
съдържание:
“10. Издава подзаконови нормативни актове отнасящи се до
възобновяемите енергийни източници;
11. Осъществява взаимодействието с други държавни органи по
отношение реализирането на държавната политика по
използването на възобновяемите енергийни източници;
12. Организира подготовката на мерки за хармонизирането на
българското с европейското законодателство в областта на
използването на възобновяеми енергийни източници;
13. Осъществява международното сътрудничество на Република
България в областта на използването на възобновяемите
енергийни източници ”.
Н.п. Рамадан Аталай оттегля предложението си.
Предложение на н. п. Люцкан Далакчиев
В чл. 4, ал. 2, т. 10 след израза “електрическа енергия по” да се
добави думата “високоефективен ”.
Комисията подкрепя предложението на н. п. Люцкан
Далакчиев.
Предложение на н. п. Люцкан Далакчиев
В чл. 4 ал. 2 да се допълни с ново правомощие на министъра на
енергетиката и енергийните ресурси:
“т. ... Формира и провежда държавната политика, свързана с
дейностите по пренос на нефт и нефтопродукти чрез
петролопроводи на и през територията на страната. ”.
Комисията подкрепя по принцип предложението на н. п.
Люцкан Далакчиев.
Комисията предлага следната окончателна редакция на чл.4:
“Чл. 4. (1) Енергийната политика на страната се
провежда от министъра на енергетиката и енергийните
ресурси.
(2) Министърът на енергетиката и енергийните
ресурси:
1. разработва и внася за приемане от Министерския
съвет енергийна стратегия на Република България;
2. приема краткосрочни, средносрочни и дългосрочни
общи прогнозни енергийни баланси на страната в
съответствие с приетата стратегия;
3. внася за утвърждаване от Министерския съвет списък
на стратегическите обекти от национално значение в
енергетиката;
4. определя със заповед задължителни показатели за
степента на надеждност на снабдяването с електрическа
енергия;
5. одобрява опис на необходимите нови мощности за
производство на електрическа енергия само в случаите, когато
сигурността на снабдяването с електрическа енергия не може
да бъде осигурена посредством действащия лицензионен
режим по този закон, и обнародва описа в "Държавен
вестник";
6. внася за утвърждаване от Министерския съвет опис
на нови обособени територии за разпределение на природен газ
и за изменение на съществуващи обособени територии за
разпределение на природен газ, за които не е издадена
лицензни, и го обнародва в "Държавен вестник";
7. одобрява програми и стратегии за преструктуриране
в енергетиката;
8. определя обща годишна квота за задължително
изкупуване на електрическа енергия от производители,
ползващи местни първични енергийни източници (на гориво),
до 15 на сто от цялата първична енергия, необходима за
производството на електрическа енергия, консумирана в
страната за всяка календарна година, по съображения за
сигурност на снабдяването;
9. разработва и внася за приемане от Министерския
съвет национални дългосрочни и краткосрочни програми за
насърчаване използването на възобновяеми енергийни
източници;
10. разработва и внася за приемане от Министерския
съвет национални индикативни цели за насърчаване
потреблението на електрическа енергия, произведена от
възобновяеми енергийни източници, и изготвя годишни
доклади за постигане на целите;
11. определя минимални задължителни количества за
производство на електрическа енергия от възобновяеми
енергийни източници и за производство на електрическа
енергия по високоефективен комбиниран начин;
12. прави предложения за създаване и съхраняване на
държавни резерви и военновременни запаси в енергетиката;
13. утвърждава нормативи за резервите на горива,
необходими за сигурно енергоснабдяване;
14. внася в Министерския съвет предложение за
отпускане на държавни помощи на определени субекти и/или
дейности в енергетиката;
15. осъществява контрол в предвидените от този закон
случаи;
16. дава разрешение за търсене и проучване на
енергийни ресурси и организира дейността по предоставяне на
концесии за добив на енергийни ресурси и за изграждане на
хидроенергийни обекти;
17. ежегодно издава бюлетин за състоянието и
развитието на енергетиката;
18. Формира и провежда държавната политика,
свързана с дейностите по пренос на нефт и нефтопродукти чрез
тръбопроводи за пренос на и през територията на страната;

19. издава предвидените в закона подзаконови
нормативни актове съобразно своята компетентност;
20. представлява Република България в международни
организации в областта на енергетиката;
21. има и други правомощия, възложени му с други
нормативни актове.
(3) Приетата от Министеракия съвет Енергийна
стратегия по чл.4, ал.2, т.1 се обнародва в Държавен вестник.”
Чл. 5. (1) Списъкът по чл. 4, ал. 2, т. 3 на стратегическите обекти
от национално значение в енергетиката се съставя ежегодно в
Министерството на енергетиката и енергийните ресурси и се внася от
министъра на енергетиката и енергийните ресурси за утвърждаване от
Министерския съвет.
(2) Лицата, извършващи дейност по този закон чрез обекти,
включени в списъка по ал. 1, се ползват със защита, която включва:
1. организиране и контрол на физическа защита (охрана) на
обекти, осъществявана от органите на Министерството на вътрешните
работи;
2. информационна закрила, осъществявана чрез административни,
организационни и технически мерки.
(3) Защитата по ал. 2 е за сметка на лицата, извършващи дейност
по този закон чрез обекти, включени в списъка по ал. 1.
Предложение на н. п. Стефан Мазнев
Добавя се нов член 5а със следното съдържание:
“Чл.5а Областните управители изискват от енергийните
предприятия на територията на съответната област прогнози
за развитието на потреблението на твърди горива, електрическа
и топлинна енергия и природен газ, както и програми и планове за
снабдяване с твърди горива, електрическа енергия, топлоенергия
и природен газ. ”
Комисията не подкрепя предложението на н.п. Стефан Мазнев.
Комисията подкрепя текста на вносителя.

Чл. 6. (1) Кметовете на общини изискват от енергийните
предприятия на територията на общината прогнози за развитие на
потреблението на електрическа и топлинна енергия и природен газ,
програми и планове за енергоснабдяване, топлоснабдяване и
газоснабдяване.
(2) Кметовете на общини по предложение на енергийните
предприятия задължително предвиждат в общите и подробните
устройствени планове благоустройствени работи, необходими за
изпълнение на програмите и плановете по ал. 1.
(3) Кметовете на общини осигуряват изграждането,
експлоатацията, поддържането и развитието на мрежите и съоръженията
за външно осветление на територията на общината за имоти - публична
общинска собственост.
Предложение на н. п. Стефан Мазнев
В чл.6, ал. 1след израза “за развитие на потреблението на” се
добавя “твърди горива ”.
Комисията не подкрепя предложението на н.п. Стефан Мазнев.
Предложение на н. п. Стефан Мазнев
В чл.6, ал.1 накрая се добавя изразът “и снабдяване с твърди
горива ”.
Комисията не подкрепя предложението на н.п. Стефан Мазнев.
Предложение на н. п. Рамадан Аталай
В чл. 6, ал. 1след думата “енергия ”, ”и ” да се замени със запетая, а
след “газ” да се запише “и енергия от възобновяеми енергийни
източници ”.
Комисията не подкрепя предложението на н.п. Рамадан
Аталай.
Предложение на н. п. Люцкан Далакчиев
Създава се нов чл. 6а със следното съдържание:
“Чл. 6а. (1) Работодателите в енергетиката могат да създават
и да членуват в браншови камари и организации на енергетиците.

(2) Браншовите камари и организации на енергетиците се
регистрират при условията и по реда на Закона за юридическите
лица с нестопанска цел.
(3) Браншовите камари и организации на енергетиците:
1. имат за цел представителство и защита на общите
интереси на своите членове;
2. може да преговарят със синдикатите по въпроси от взаимен
интерес и да са страна при подписването на браншови
колективен трудов договор;
3. разработват правила за добрите производствени практики,
модели на системи за анализ на опасностите при производството
на енергия, както и други професионални изисквания;
4. участват в разработването на стратегии, анализи ,
програми и становища за развитие на бранша и съдействат за
тяхното изпълнение;
5. създават база данни за експерти в бранша за оказване на
съдействие на производителите на енергия, както и на
държавните органи;
6. разработват етичен кодекс, регламентиращ
професионалната етика в бранша и недопускане на нелоялна
конкуренция между производителите на енергия;
7. информират компетентните органи за извършени
нарушения при производството и търговията с енергия и
природен газ;
8. дават становище по промени в нормативните актове за
съответния бранш;
9. организират и провеждат професионално обучение;
10. изпълняват и други функции, възложени им със закон.
(4) . Държавните органи и органите на браншовите камари и
организации на енергетиците си сътрудничат и взаимно се
информират за установени нарушения при производството и/или
търговията с енергия и природен газ.
(5) Държавните органи, институции и ведомства, органите на
местното самоуправление и местната администрация оказват
съдействие и предоставят информация на Българската браншова
камара на енергетиците (ББКЕ), необходима за осъществяване на
функциите й, предвидени по този закон. ”
Комисията подкрепя по принцип предложението на н. п.
Люцкан Далакчиев.

Комисията предлага следната подобрена редакция на нов член
6а, който става чл.7:
“Чл.7 (1) При провеждането на държавната политика в
областта на енергетиката министърът на енергетиката и
енергийните ресурси може да се подпомага от браншовите
камари и организации на енергетиците.
(2) Работодателите в енергетиката могат да създават и да
членуват в браншови камари и организации на енергетиците.
(3) Браншовите камари и организации на енергетиците се
регистрират при условията и по реда на Закона за
юридическите лица с нестопанска цел.
(4) Браншовите камари и организации на енергетиците:
1. имат за цел представителство и защита на общите
интереси на своите членове;
2. могат да преговарят със синдикатите по въпроси от
взаимен интерес и да са страна при подписването на браншови
колективен трудов договор;
3. разработват правила за добрите производствени
практики, модели на системи за анализ на опасностите при
производството на енергия, както и други професионални
изисквания;
4. участват в разработването на стратегии, анализи,
програми и становища за развитие на бранша и съдействат за
тяхното изпълнение;
5. създават база данни за експерти в бранша за оказване на
съдействие на производителите на енергия, както и на
държавните органи;
6. разработват етичен кодекс, регламентиращ
професионалната етика в бранша и недопускане на нелоялна
конкуренция между производителите на енергия;
7. информират компетентните органи за извършени
нарушения при производството и търговията с енергия и
природен газ;
8. дават становище по промени в нормативните актове за
съответния бранш;
9. организират и провеждат професионално обучение;
10. изпълняват и други функции, възложени им със закон.

(5) . Държавните органи и органите на браншовите камари и
организации на енергетиците си сътрудничат и взаимно се
информират за установени нарушения при производството
и/или търговията с енергия и природен газ .
(6) Държавните органи, институции и ведомства, органите на
местното самоуправление и местната администрация оказват
съдействие и предоставят информация на браншови камари и
организации на енергетиците, необходима за осъществяване на
функциите им, предвидени по този закон.”
Раздел II
Енергийно прогнозиране и планиране
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на
раздела.
Чл. 7. (1) Енергийната стратегия на Република България се
разработва от Министерството на енергетиката и енергийните ресурси.
(2) Въз основа на Енергийната стратегия на Република България
Министерството на енергетиката и енергийните ресурси изготвя
програми и стратегии за преструктуриране в енергетиката, които се
одобряват от министъра на енергетиката и енергийните ресурси.
Приватизацията на търговските дружества в енергетиката се извършва в
съответствие с одобрените от министъра на енергетиката и енергийните
ресурси програми и стратегии за преструктуриране в енергетиката.
(3) Общите прогнозни енергийни баланси са краткосрочни,
средносрочни и дългосрочни и се изготвят на базата на прогнози,
проучвания и планове на предприятия, които осъществяват дейности по
добив, преработка, преобразуване, пренос и разпределение на горива и
енергия и информация от общите констативни енергийни баланси и от
Националния статистически институт.
(4) Въз основа на общите прогнозни енергийни баланси,
задължителните показатели за степента на надеждност на снабдяването с
електрическа енергия и плана за изграждане при минимални разходи на
нови производствени мощности, изготвен от енергийното предприятие,
получило лицензия за пренос на електрическа енергия, се констатира
необходимостта от изграждане на нова производствена мощност и
Министерството на енергетиката и енергийните ресурси изготвя описа по
чл. 4, ал. 2, т. 5.

(2) Въз основа на общите прогнозни енергийни баланси и в
съответствие с приетата от Министерския съвет енергийна стратегия
министърът провежда енергийна политика, насочена към енергийно
развитие на страната при ефективно използване на енергията и
енергийните ресурси и задоволяване потребностите на обществото от
електрическа и топлинна енергия, природен газ и твърди горива.
(3) Министерството на енергетиката и енергийните ресурси
публикува енергийната политика в бюлетина по чл. 4, ал. 2, т. 16, както и
на страницата на министерството в Интернет.
Предложение на н. п. Стефан Мазнев
В чл.7, ал.1 наименованието “Министерство на енергетиката и
енергийните ресурси ” се променя в “Министерство на
енергетиката и енергийната ефективност ” (и така навсякъде в
текста на закона).
Комисията не подкрепя предложението на н.п. Стефан Мазнев.
Предложение на н. п. Стефан Мазнев
В чл.7, ал.1 наименованието “Министерство на енергетиката и
енергийните ресурси ” се променя в “Министерство на
енергетиката и енергийното развитие ”.
Комисията не подкрепя предложението на н.п. Стефан Мазнев.
Предложение на н. п. Румен Овчаров и н.п. Йордан Димов
В чл. 7, ал. 1 след израза “които осъществяват дейности по добив ”
се добавя изразът “на местни енергийни суровини ”.
Н.п. Румен Овчаров и н.п. Йордан Димов оттеглят
предложението си.
Предложение на н. п. Румен Овчаров и н.п. Йордан Димов
В чл.7, ал.2 след израза “ефективно използване на енергията и" се
добавя изразът “местните ”.
Н.п. Румен Овчаров и н.п. Йордан Димов оттеглят
предложението си.

Комисията предлага следната подобрена редакция на
чл.7, който става чл.8:
“Чл. 8. (1) Енергийната стратегия на Република
България се разработва от Министъра на енергетиката и
енергийните ресурси.
(2) Министерството на енергетиката и енергийните
ресурси изготвя програми и стратегии за преструктуриране в
енергетиката въз основа на Енергийната стратегия на
Република България, които се одобряват от министъра на
енергетиката и енергийните ресурси. Приватизацията на
търговските дружества в енергетиката се извършва в
съответствие с одобрените от министъра на енергетиката и
енергийните ресурси програми и стратегии за
преструктуриране в енергетиката.
(3) Общите прогнозни енергийни баланси са
краткосрочни, средносрочни и дългосрочни. Те се изготвят на
базата на:
1. прогнози, проучвания и планове на предприятия,
които осъществяват дейности по добив, преработка,
преобразуване, пренос и разпределение на горива и енергия;
2. информация от общите констативни енергийни
баланси;
3. информация от Националния статистически
институт.
(4) Министърът на енергетиката и енергийните ресурси
констатира необходимостта от изграждане на нова
производствена мощност и одобрява описа по чл. 4, ал. 2, т. 5
въз основа на:
1. общите прогнозни енергийни баланси;
2. задължителните показатели за степента на
надеждност на снабдяването с електрическа енергия;
3. плана за изграждане при минимални разходи на
нови производствени мощности, изготвен от
енергийното предприятие, получило лицензия за
пренос на електрическа енергия.
(5) Министърът на енергетиката и енергийните ресурси
провежда енергийна политика, насочена към енергийно
развитие на страната при ефективно използване на енергията
и енергийните ресурси и задоволяване потребностите на
обществото от електрическа и топлинна енергия, природен газ
и твърди горива въз основа на общите прогнозни енергийни
баланси и в съответствие с приетата от Министерския съвет
енергийна стратегия.
(6) Министърът на енергетиката и енергийните ресурси
публикува насоките на енергийната политика в бюлетина по
чл. 4, ал. 2, т. 17, както и на страницата на министерството в
Интернет.”
Чл. 8. (1) Предприятията, които осъществяват дейности по добив,
преработка и търговия с горива, преобразуване, пренос, разпределение и
търговия с енергия и природен газ:
1. извършват проучвания и анализи, разработват краткосрочни,
средносрочни и дългосрочни прогнози за добива, преработката и
търговията с горива и енергия и приемат съответните планове за тяхното
осигуряване;
2. изготвят най-малко веднъж на две години и предоставят на
министъра на енергетиката и енергийните ресурси планове за
рехабилитация, за предприемане на мерки за подобряване ефективността
на съществуващите производствени мощности и мрежи, за изграждане
при минимални разходи на нови мощности и мрежи; плановете се
придружават от технико-икономически, финансов и екологичен анализ и
варианти за енергоспестяване.
(2) Прогнозите по ал. 1 заедно с изготвените предварителни
проучвания и списък на необходимите нови производствени мощности и
мрежи, и обекти за съхраняване на природен газ се предоставят, както
следва:
1. на министъра на енергетиката и енергийните ресурси;
2. на Комисията за енергийно регулиране;
3. на кметовете на съответните общини за изпълнение на
задълженията по чл. 6;
4. на преносните предприятия;
5. на съответните разпределителни предприятия.
(3) Съдържанието, структурата, условията и редът за предоставяне
на информацията по ал. 1 се определят с наредба на министъра на
енергетиката и енергийните ресурси.
Предложение на н. п. Стефан Мазнев
В чл.8, ал.2 се добавя нова т.2а със следния текст

“m.2a Ha областните управители на съответната област за
изпълнение на задълженията им по чл.5а
Комисията не подкрепя предложението на н.п. Стефан Мазнев.
Предложение на н. п. Румен Овчаров и н.п. Йордан Димов
В чл.8, т.1 след израза “дългосрочни прогнози за добив” се добавя
изразът “на местни енергийни суровини
Комисията не подкрепя предложението на н.п. Румен Овчаров
и н.п. Йордан Димов.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл.8,
който става чл.9:
“Чл. 9. (1) Предприятията, които осъществяват
дейности по добив, преработка и търговия с горива,
преобразуване, пренос, разпределение и търговия с енергия и
природен газ:
1. извършват проучвания и анализи, разработват
краткосрочни, средносрочни и дългосрочни прогнози за
добива, преработката и търговията с горива и енергия и
приемат съответните планове за тяхното осигуряване;
2. изготвят най-малко веднъж на две години и
представят на министъра на енергетиката и енергийните
ресурси планове за рехабилитация, за предприемане на мерки
за подобряване ефективността на съществуващите
производствени мощности и мрежи, за изграждане при
минимални разходи на нови мощности и мрежи. Плановете се
придружават от технико-икономически, финансов и
екологичен анализ и варианти за енергоспестяване.
(2) Прогнозите по ал. 1 заедно с изготвените
предварителни проучвания и списък на необходимите нови
производствени мощности и мрежи, и обекти за съхраняване
на природен газ се представят, както следва:
1. на министъра на енергетиката и енергийните ресурси;
2. на Държавната комисията за енергийно регулиране;
3. на кметовете на съответните общини за изпълнение
на задълженията по чл. 6;
4. на преносните предприятия;
5. на съответните разпределителни предприятия.

(3) Съдържанието, структурата, условията и редът за
представяне на информацията по ал. 1 се определят с наредба
на министъра на енергетиката и енергийните ресурси.”
Глава трета
РЕГУЛИРАНЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ В ЕНЕРГЕТИКАТА
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на главата.
Раздел I
Комисия за енергийно регулиране
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на
раздела със следната редакция:
Раздел I
Държавна комисия за енергийно регулиране
Чл. 9. (1) Регулирането на дейностите в енергетиката се
осъществява от Комисията за енергийно регулиране, наричана по-нататък
"комисията".
(2) Комисията за енергийно регулиране е независим
специализиран държавен орган - юридическо лице, със седалище София.
Предложение на и. п. Стефан Мазнев
В чл.9, ал.1 наименованието “Комисия по енергийно регулиране”
се заменя с наименованието “Държавна комисия по енергийно
регулиране ” и така навсякъде по-нататък в текста на закона.
Комисията подкрепя предложението на н.п. Стефан Мазнев.
Предложение на н. п. Евгени Чачев
В чл.9, ал.2 на края на изречението да се добавят думите “и
собствен бюджет ”.
Комисията не подкрепя предложението на н.п. Евгени Чачев.

Предложение на н. п. Благой Димитров
В чл. 9 се създава нова ал.3 със следното съдържание:
“(3) Комисията за енергийно регулиране е първостепенен
разпоредител с бюджетни кредити
Комисията не подкрепя предложението на н.п. Благой
Димитров.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл.9,
който става чл.10:
“Чл. 10. (1) Регулирането на дейностите в енергетиката
се осъществява от Държавна комисия за енергийно
регулиране, наричана по-нататък "комисията".
(2) Комисията е независим специализиран държавен
орган - юридическо лице, със седалище София."
Чл. 10. (1) Комисията е колегиален орган и се състои от 7 членове,
включително председател и заместник-председател.
(2) Председателят, заместник-председателят и членовете на
комисията се избират и освобождават с решение на Министерския съвет и
се назначават със заповед на министър-председателя.
(3) Мандатът на членовете на комисията е 5 години.
Предложение на и. п. Стефан Мазнев
В чл.10, ал.2 се изменя, така:
“(2) Председателят, заместник-председателят и членовете на
комисията се избират и освобождават с решение на Народното
събрание и се назначават със заповед на министър-
председателя. ”
Комисията не подкрепя предложението на н.п. Стефан Мазнев.
Предложение на н. п. Благой Димитров
В чл.10, ал.2 се записва нов текст със следното съдържание:
“(2) Председателят на комисията се избира и освобождава по
решение на Министерския съвет със заповед на министър-
председателя. Заместник-председателят и четирима от
членовете на комисията се избират и освобождават с решение

на Народното събрание. Един от членовете на комисията се
назначава и освобождава с Указ на Президента на Република
България ”.
Комисията не подкрепя предложението на н.п. Благой
Димитров.
Предложение на и. п. Благой Димитров
В чл.10, ал.4 се записва нов текст със следното съдържание:
“(4) В случаите по ал.3 органите, които избират или назначават,
избират нов член за срок до края на първоначалния мандат
Комисията не подкрепя предложението на н.п. Благой
Димитров.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.10, който става
чл.11.
Чл. 11. (1) За членове на комисията могат да бъдат избирани
дееспособни български граждани със завършено виеше образование с
образователна квалификационна степен “магистър”, от които поне един
правоспособен юрист и един икономист:
1. с трудов и/или служебен стаж не по-малко от 10 години, от
които най-малко 3 години в енергетиката;
2. които не са осъждани на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер.
(2) Членове на комисията не могат:
1. да бъдат лица, които са акционери, съдружници, управители,
прокуристи или членове на управителни или контролни органи, както и
ликвидатори и консултанти на търговски дружества, които извършват
дейност, подлежаща на лицензиране по този закон;
2. да заемат друга платена длъжност, освен когато упражняват
научна или преподавателска дейност.
(3) Членове на комисията се освобождават предсрочно само:
1. по тяхна молба;
2. при извършване на системни нарушения на задълженията им по
този закон или на служебните им задължения;
3. при установяване на несъвместимост с изискванията по този
закон за заемане на длъжността;

4. при фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за
повече от 6 месеца.
(4) В случаите по ал. 3 Министерският съвет избира нов член за
срок до края на първоначалния мандат.
(5) Възнагражденията на членовете на комисията се определят,
както следва:
1. на председателя - 93 на сто от 3 средни месечни заплати на
наетите лица по трудово и по служебно правоотношение в обществения
сектор съобразно данни на Националния статистически институт;
2. на заместник-председателя - 90 на сто от 3 средни месечни
заплати на наетите лица по трудово и по служебно правоотношение в
обществения сектор съобразно данни на Националния статистически
институт;
3. на останалите членове - 85 на сто от 3 средни месечни заплати
на наетите лица по трудово и по служебно правоотношение в
обществения сектор съобразно данни на Националния статистически
институт.
Предложение на н. п. Стефан Мазнев
В чл.11, ал.1 след думата “магистър” се поставя точка, а
останалият текст отпада.
Комисията не подкрепя предложението на н.п. Стефан Мазнев.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл.11,
който става чл.12:
“Чл. 12. (1) За членове на комисията могат да бъдат
избирани дееспособни български граждани със завършено
виеше образование с образователна квалификационна степен
“магистър”, от които поне един правоспособен юрист и един
икономист:
1. с трудов и/или служебен стаж не по-малко от 10
години, от които най-малко 3 години в енергетиката;
2. които не са осъждани на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер.
(2) Членове на комисията не могат:
1. да бъдат еднолични търговци, акционери,
съдружници, управители, прокуристи или членове на
управителни или контролни органи, както и ликвидатори и
консултанти на търговски дружества, които извършват
дейност, подлежаща на лицензиране по този закон;
2. да заемат друга платена длъжност, освен когато
упражняват научна или преподавателска дейност.
(3) Членове на комисията се освобождават предсрочно
само:
1. по тяхно писмено искане;
2. при установяване на несъвместимост с изискванията
по този закон за заемане на длъжността;
3. при фактическа невъзможност да изпълняват
задълженията си за повече от б месеца.
4. когато са осъдени на лишаване от свобода за
умишлено престъпление от общ характер с влязла в сила
присъда.
(4) В случаите по ал. 3 Министерският съвет избира нов
член за срок до края на първоначалния мандат.
(5) Възнагражденията на членовете на комисията се
определят, както следва:
1. на председателя - 93 на сто от 3 средни месечни
заплати на наетите лица по трудово и по служебно
правоотношение в обществения сектор съобразно данни на
Националния статистически институт;
2. на заместник-председателя - 90 на сто от 3 средни
месечни заплати на наетите лица по трудово и по служебно
правоотношение в обществения сектор съобразно данни на
Националния статистически институт;
3. на останалите членове - 85 на сто от 3 средни месечни
заплати на наетите лица по трудово и по служебно
правоотношение в обществения сектор съобразно данни на
Националния статистически институт.
Чл. 12. (1) Комисията е постоянно действащ орган. Комисията
може да заседава, ако присъстват не по-малко от четирима от членовете й.
(2) Комисията се произнася с решения, които са индивидуални
административни актове и се приемат с мнозинство не по-малко от 4
гласа.
(3) Заседанията на комисията са открити, когато се разглеждат
заявления или искания, свързани с:
1. издаване, изменяне и прекратяване на лицензия;

2. утвърждаване на предложени от енергийните предприятия цени.
(4) В отделни случаи комисията може да вземе решение заседания
по ал. 3 да се провеждат при закрити врата, като на тях могат да
присъстват само членовете на комисията и страните по съответното
производство.
(5) Решенията на комисията по ал. 3 се обявяват в открито
заседание.
(6) При осъществяване на правомощията си комисията прилага
процесуалните правила, предвидени в този закон, а за неуредените от
него случаи - правилата на Закона за административното производство.
(7) Решенията, включително мълчаливият отказ на комисията, се
обжалват пред Върховния административен съд. Обжалването не спира
изпълнението на решението.
Предложение на н. п. Стефан Мазнев
В чл.12, ал.2 изразът “с мнозинство не по-малко от четири
гласа ” да се замени с израза “с обикновено мнозинство от броя на
присъстващите ”.
Комисията не подкрепя предложението на н.п. Стефан Мазнев.
Предложение на н. п. Веселин Близнаков
Към чл. 12 да се добави нова ас.3 със следното съдържание:
“(3) Комисията приема подзаконови нормативни актове с
мнозинство не по-малко от пет гласа, които се обнародват в
Държавен вестник
Алинеи от 3 до 7 на проекта се преномерират на алинеи от 4 до 8.
Комисията подкрепя по принцип предложението на н.п.
Веселин Близнаков и предлага систематичното му място в
чл.19.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл.12,
който става чл.13.
“Чл.13. (1) Комисията е постоянно действащ орган и
заседава, ако присъстват не по-малко от четирима от
членовете й.

(2) Комисията се произнася с мотивирани решения,
които са индивидуални или общи административни актове и
се приемат с мнозинство не по-малко от 4 гласа.
(3) Заседанията на комисията са открити, когато се
разглеждат заявления или искания, свързани с:
1. издаване, изменение, допълнение, отнемане и
прекратяване на лицензия;
2. утвърждаване на предложени от енергийните
предприятия цени.
(4) В отделни случаи комисията може да вземе решение
заседания по ал. 3 да се провеждат при закрити врата, като на
тях могат да присъстват само членовете на комисията и
страните по съответното производство.
(5) Решенията на комисията по ал. 3 се обявяват в
открито заседание.
(6) При осъществяване на правомощията си комисията
прилага процесуалните правила, предвидени в този закон, а за
неуредените от него случаи - правилата на Закона за
административното производство.
(7) Решенията, включително мълчаливият отказ на
комисията, се обжалват пред Върховния административен съд.
Обжалването не спира изпълнението на решението.
(8) Общите административни актове на комисията, с
които се определят правила по този закон, се обнародват в
Държавен вестник.”
Комисията предлага създаването на нов член 14 със следното
съдържание:
“Чл.14 (1) Комисията провежда процедура за обществено
обсъждане със заинтересованите лица при изготвянето на
общи административни актове, предвидени в този закон, както
и по други въпроси от обществена значимост за развитие на
енергийния сектор.
(2) Заинтересовани лица по ал.1 са държавни органи,
браншови организации, енергийни предприятия,
привилегировани потребители и организации на потребители,
пряко свързани с изготвяния проект.
(3) Комисията обсъжда със заинтересованите лица
основните принципи, заложени в проекта и опрееля срок за
представяне на становища по него, не по-малък от 14 дни.
(4) Комисията разглежда всички постъпили становища
от заинтересованите лица и мотивира своето становище, като
публикува мотивите на страницата си в Интернет.
Чл. 13. (1) Комисията огласява публично следваната политика и
създадената практика по прилагането на нормативните актове, както и
мотивите за тяхната промяна в издаван от нея бюлетин, както и по друг
подходящ начин.
(2) Бюлетинът на комисията се издава на всеки 6 месеца и се
публикува и на страницата на комисията в Интернет.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл.13,
който става чл.15.
“Чл. 15. (1) Комисията огласява публично следваната
политика и създадената практика по прилагането на своите
актове, мотивите за тяхната промяна в издаван от нея
бюлетин, или по друг подходящ начин.
(2) Бюлетинът на комисията се издава на всеки б месеца
и се публикува и на страницата на комисията в Интернет.”
Чл. 14. (1) В своята дейност комисията се подпомага от
администрация.
(2) Дейността на комисията, структурата и организацията на
нейната администрация се определят в устройствен правилник, приет от
Министерския съвет.
(3) За служителите от специализираната администрация се
прилагат забраните по чл. 11, ал. 2, т. 1 и 2.
Предложение на и. п. Евгени Чачев
Чл. 14 да добие следната редакция:
“Чл.14 (1) В своята дейност Комисията за енергийно регулиране
се подпомага от администрацията.
(2) Дейността на комисията, структурата и организацията на
нейната администрация, се определят в Устройствен правилник,
приет от комисията по реда на чл.13, ас.3, който се обнародва в
Държавен вестник.
(3) За изпълнение на своите контролни правомощия комисията с
решение може да създаде териториални звена на нейно
подчинение, чиято дейност може да обхваща територия, извън
границите на административно-териториалните единици по
Закона за административно-териториалното устройство на
Република България. Функциите и задачите на териториалните
звена се определят в Устройствения правилник по ал.2.
(2) За служителите от специализираната администрация се
прилагат забраните по чл. 12, ал.2, т.1 и т.2 ”.
Комисията не подкрепя предложението на н.п. Евгени Чачев.
Предложение на и. п. Веселин Близнаков
Разпоредбата на чл.14, ал.2 да придобие следната редакция:
“(2) Дейността на Комисията, структурата и организацията на
нейната администрация, се определят в Устройствен правилник,
приет от Комисията по реда на чл. 12, ас.3, който се обнародва в
Държавен вестник. ”
Комисията не подкрепя предложението на н.п. Веселин
Близнаков.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.14, който става
16 със следната подобрена редакция:
Чл. 16. (1) В своята дейност комисията се подпомага от
администрация.
(2) Дейността на комисията, структурата и
организацията на нейната администрация се определят в
устройствен правилник, приет от Министерския съвет.
(3) За служителите от специализираната администрация
се прилагат забраните по чл. 12, ал. 2, т. 1 и т.2.
Чл. 15. Членовете на комисията, както и служителите от нейната
администрация са длъжни да спазват правилата за професионална етика,
приети от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.15, който става
чл.17.
Чл. 16. (1) Информацията, която комисията придобива, създава и
съхранява за целите на регулирането и чието разгласяване може да
застраши и търговския интерес на заявителите и лицензиантите, е
класифицирана информация, представляваща служебна тайна.
(2) Не е служебна тайна търговската информация, която подлежи
на публикуване съгласно този или друг закон.
(3) Информация, представляваща служебна тайна, не може да се
разгласява освен пред органи на съдебната власт или други държавни
органи по установения в закона ред.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.16, който става
чл.18.
Чл. 17. (1) Държавните органи, енергийните предприятия и
длъжностните лица оказват съдействие на комисията при
осъществяването на нейните функции.
(2) При осъществяване на своите функции комисията може да
сътрудничи и с лица, които представляват и защитават интересите на
потребителите.
Предложение на и. п. Стефан Мазнев
В чл.17, ал.1 след израза “длъжностни лица” се добавя изразът
“са длъжни да ”.
Комисията не подкрепя предложението на н.п. Стефан Мазнев.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.17, който става
чл.19.
Чл. 18. Председателят на комисията:
1. организира и ръководи дейността на комисията и на нейната
администрация съобразно закона и нейните решения;
2. представлява комисията пред трети лица;
3. назначава и освобождава служителите от администрацията;
4. представя ежегодно в Министерския съвет отчет за дейността на
комисията.
Предложение на н. п. Стефан Мазнев
Чл.18 да стане чл. 11, а останалите да се преномерират.

Комисията не подкрепя предложението на н.п. Стефан Мазнев.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.18, който става
чл.20.
Раздел II
Правомощия на Комисията за енергийно регулиране
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на
раздела със следната подобрена редакция:
Раздел II
Правомощия на комисията
Чл. 19. За регулиране на дейностите по производството, преноса и
разпределението на електрическа енергия, преноса и разпределението на
природен газ, търговията с електрическа енергия и природен газ,
производството и преноса на топлинна енергия комисията:
1. издава, изменя, допълва, спира, прекратява и отнема лицензни в
случаите, предвидени в този закон;
2. приема и публикува основни насоки за дейността си;
3. одобрява общите условия на договорите, предвидени в този
закон;
4. упражнява контрол в случаите, предвидени в този закон;
5. осъществява регулиране на цените в случаите, предвидени в
този закон;
6. изготвя и контролира спазването на правилата за търговия с
електрическа енергия и природен газ и техническите правила на мрежите;
7. изготвя и контролира прилагането на методика за определяне на
цените на балансиращата електрическа енергия като част от правилата за
търговия с електрическа енергия по т. 6;
8. изготвя и контролира спазването на правилата за достъп до
електропреносната и газопреносната мрежа, съответно до
електроразпределителната и газоразпределителната мрежа;
9. по предложение на съответното преносно или разпределително
предприятие взема решение относно принадлежността на
електропроводите, топлопроводите и газопроводите и прилежащите им
уредби към преносните или разпределителните мрежи и дава
задължителни предписания за изкупуването им и/или за предоставяне на
достъп до тях;
10. провежда конкурсите по чл. 44;
11. изготвя и контролира спазването на условията и правилата за
снабдяване на потребителите с електрическа енергия, топлинна енергия и
природен газ, включително нормите за качество на услугите;
12. разглежда исканията на енергийните предприятия за
компенсиране на невъзстановяеми разходи и взема решение за размера на
обоснованите невъзстановяеми разходи, както и за начина на
компенсирането им;
13. издава сертификати на производителите на електрическа
енергия за произхода на стоката електрическа енергия, произведена от
възобновяеми енергийни източници и при комбинирано производство на
електрическа и топлинна енергия;
14. издава зелени сертификати на производители на електрическа
енергия, използващи възобновяеми енергийни източници и
произвеждащи електрическа и топлинна енергия по комбиниран начин;
15. определя допустимите размери на технологични загуби на
електрическа енергия при производство, пренос и разпределение на
електрическа енергия, при производство и пренос на топлинна енергия и
при пренос и разпределение на природен газ съгласно методика, приета
от комисията;
16. определя разполагаемостта и техническите параметри за
производство на електрическа енергия, в съответствие с които всеки
производител може да сключва сделки с привилегировани потребители,
търговци на електрическа енергия и други производители при условията
на наредбата по чл. 89, ал. 2 или да участва на организиран пазар;
17. определя условията за придобиване статут на привилегирован
потребител;
18. дава съгласие за разделяне, отделяне, вливане или сливане на
енергийни предприятия - титуляри на лицензни по този закон;
19. разрешава извършването на сделки на разпореждане с
имущество, с което се упражнява лицензионна дейност в случаите,
предвидени в този закон, както и на други сделки, които водят или могат
да доведат до нарушаване сигурността на снабдяването вследствие на
задлъжнялост на енергийното предприятие;
20. приема внесените от председателя проект на годишен бюджет
на комисията и отчет по чл. 18, т. 4;
21. има други правомощия, определени със закон.

Предложение на н. п. Евгени Чачев
В чл.19 да се въведе нова т.2, предвиждаща правомощие на комисията да издава подзаконови нормативни актове и да се преработят съответно т.6, 7, 8 и 11, които да станат съответно т. 7, 8, 9 и 12:
“т.2 приема подзаконовите нормативни актове, предвидени в този закон;
т. 7 определя правилата за търговия с електрическа енергия и природен газ и техническите правила на мрежите по предложение на енергийните предприятия и контрола по спазването им;
т.8 приема и контролира прилагането на методика за определяне на цените и балансиращата електрическа енергия, като част от правилата за търговия с електрическа енергия по т.6;
т.9 определя правилата за достъп до електропеносната и газопреносната мрежа, съответно до електроразпределителната и газоразпределителната мрежа;
т.12 определя условията и правилата за снабдяване на потребителите с електрическа енергия, топлинна енергия и природен газ, включително нормите за качество на услугите".
Предложение на н. п. Веселин Близнаков
В чл. 19 да се добави нова т. 2 със следното съдържание:
“2. приема подзаконовите нормативни актове, предвидени в този закон;”
Точки от 2 до 21 на проекта се преномерират на точки от 3 до 22.


Предложение на н. п. Веселин Близнаков
В чл. 19, ал. 1 т. 6, 7 и 8, 11 да се изменят както следва:
“ 6. определя правилата за търговия с електрическа енергия и
природен газ и техническите правила на мрежите по
предложение на енергийните предприятия и контролира
спазването им;

7. приема и контролира прилагането на методика за определяне
на цените на балансиращата електрическа енергия, като част от
правилата за търговия с електрическа енергия по т. 6;
8. определя правилата за достъп до електропреносната и газопреносната мрежа, съответно до електроразпределителната и газоразпределителната мрежа; ” “
„11. определя условията и правилата за снабдяване на потребителите с електрическа енергия, топлинна енергия и природен газ, включително нормите за качество на услугите. ”

Комисията подкрепя по принцип предложенията на н.п.
Евгени Чачев и н.п. Веселин Близнаков.
Предложение на н. п. Люцкан Далакчиев
В чл.19, т.15 думата “загуби ” да се замени с думата “разходи ”
Н. п. Люцкан Далакчиев оттегля предложението си.
Предложение на н. п. Люцкан Далакчиев
В чл. 19 да отпадне т. 17.
Комисията подкрепя предложението на н. п. Люцкан
Далакчиев.
Комисията предлага следната окончателна редакция на чл.19,
който става чл.21:
“Чл. 19. За регулиране на дейностите по производството,
преноса и разпределението на електрическа енергия, преноса и
разпределението на природен газ, търговията с електрическа
енергия и природен газ, производството и преноса на топлинна
енергия комисията:
1. издава, изменя, допълва, спира, прекратява и
отнема лицензни в случаите, предвидени в този закон;
2. приема и публикува основни насоки за дейността
си;
3. изготвя проекти на подзаконовите нормативни
актове, предвидени в този закон;

4. одобрява общите условия на договорите,
предвидени в този закон;
5. упражнява контрол в случаите, предвидени в този
закон;
6. осъществява регулиране на цените в случаите,
предвидени в този закон;
7. определя правилата за търговия с електрическа
енергия и природен газ и техническите правила на мрежите по
предложение на енергийните предприятия и контролира
спазването им;
8. приема и контролира прилагането на методика за
определяне на цените на балансиращата електрическа
енергия, като част от правилата за търговия с електрическа
енергия по т. 7;
9. определя правилата за достъп до електропреносната и
газопреносната мрежа, съответно до
електроразпределителната и газоразпределителната мрежа;
10. по предложение на съответното преносно или
разпределително предприятие взема решение относно
принадлежността на електропроводите, топлопроводите и
газопроводите и прилежащите им уредби към преносните или
разпределителните мрежи и дава задължителни предписания
за изкупуването им и/или за предоставяне на достъп до тях;
11. провежда конкурсите по чл. 46;
12. изготвя и контролира спазването на условията и
правилата за снабдяване на потребителите с електрическа
енергия, топлинна енергия и природен газ, включително
нормите за качество на услугите;
13. разглежда исканията на енергийните предприятия за
компенсиране на невъзстановяеми разходи и взема решение за
размера на обоснованите невъзстановяеми разходи, както и за
начина на компенсирането им;
14. издава сертификати на производителите на
електрическа енергия за произхода на стоката електрическа
енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници и
при комбинирано производство на електрическа и топлинна
енергия;
15. издава зелени сертификати на производители на
електрическа енергия, използващи възобновяеми енергийни
източници и произвеждащи електрическа и топлинна енергия
по комбиниран начин;
16. определя допустимите размери на технологични
разходи на електрическа енергия при производство, пренос и
разпределение на електрическа енергия, при производство и
пренос на топлинна енергия и при пренос, разпределение и
съхранение на природен газ съгласно методика, приета от
комисията;
17. определя разполагаемостта и техническите
параметри за производство на електрическа енергия, в
съответствие с които всеки производител може да сключва
сделки с привилегировани потребители, търговци на
електрическа енергия и други производители при условията на
правилата по чл. 91, ал. 2 или да участва на организиран
пазар;
18. дава съгласие за разделяне, отделяне, вливане или
сливане на енергийни предприятия - титуляри на лицензни по
този закон;
19. разрешава извършването на сделки на разпореждане
с имущество, с което се упражнява лицензионна дейност в
случаите, предвидени в този закон, както и на други сделки,
които водят или могат да доведат до нарушаване сигурността
на снабдяването вследствие на задлъжнялост на енергийното
предприятие;
20. приема внесените от председателя проект на
годишен бюджет на комисията и отчет по чл. 20, т. 4;
21. има други правомощия, определени със закон.
Чл. 20. (1) Комисията разглежда жалби на потребители срещу
лицензианти или на лицензианти срещу лицензианти, свързани с
изпълнението на лицензионната дейност.
(2) При постъпване на жалба председателят на комисията
назначава проверка по реда на глава осма.
(3) В двумесечен срок от подаване на жалба по ал. 1 комисията
може да съдейства за доброволно уреждане на спора. Срокът може да
бъде продължен с още два месеца, ако естеството на спора налага
събиране на допълнителни данни и информация от комисията.
(4) Когато спорът е разрешен доброволно чрез постигането на
писмено споразумение между страните и някоя от тях не изпълнява

задълженията си по споразумението, другата страна може да се обърне
към съда за разглеждане на спора - предмет на споразумението.
(5) Редът за подаване на жалбите, тяхното разглеждане и
процедурата за доброволно уреждане на спорове се регламентират в
наредбата по чл. 58.
Предложение на н. п. Румен Овчаров и н.п. Йордан Димов
В чл.20, ас.3 да се включи нов текст със следното съдържание:
“В двуседмичен срок от подаване на жалба по ал.1, Комисията
формулира становище по спора и ако неизрядната страна е извън
нейните регулаторни функции може да съдейства за доброволно
уреждане на спора. Срокът може да бъде продължен с още два
месеца, ако естеството на спора налага събиране на
допълнителни данни и информация от Комисията. ”
Комисията не подкрепя предложението на н. п. Румен Овчаров
и н.п. Йордан Димов.
Предложение на н. п. Румен Овчаров и н.п. Йордан Димов
В чл.20 да се създаде нова ал.4 със следното съдържание:
“(4) Когато предметът на спора е от компетенцията и
правомощията на Комисията се предприемат съответните
санкциониращи действия предвидени в закона ”.
Ал.4 и ал.5 стават съответно ал.5 и ал.6
Комисията не подкрепя предложението на и. п. Румен Овчаров
и н.п. Йордан Димов.
Предложение на н. п. Веселин Близнаков
Разпоредбата на чл. 20, ал. 5 да придобие следната редакция:
“(5). Редът за подаване на жалбите, тяхното разглеждане и
процедурата за доброволно уреждане на спорове, се
регламентират в наредбата по чл. 58, приета от Комисията. ”
Н.п. Веселин Близнаков оттегля предложението си.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.20, който става
чл.22, като в ал.5 числото 58 се заменя с 60.

Чл. 21. (1) При изпълнение на регулаторните правомощия
комисията се ръководи от следните общи принципи:
1. предотвратяване и недопускане на ограничаване или
нарушаване конкуренцията на енергийния пазар;
2. осигуряване на баланс между интересите на енергийните
предприятия и потребителите;
3. осигуряване на равнопоставеност между отделните категории
енергийни предприятия и между групите потребители;
4. създаване на стимули за ефективна дейност на регулираните
енергийни предприятия;
5. създаване на стимули за развитието на конкурентен пазар за
дейности в енергетиката, където има условия за това.
(2) При прилагане на принципа по ал. 1, т. 1 комисията може да
сезира Комисията за защита на конкуренцията за образуване на
производство по реда на Закона за защита на конкуренцията.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл.21,
който ства чл.23:
“Чл. 23. (1) При изпълнение на регулаторните си
правомощия комисията се ръководи от следните общи
принципи:
1. предотвратяване и недопускане на ограничаване или
нарушаване конкуренцията на енергийния пазар;
2. осигуряване на баланс между интересите на
енергийните предприятия и потребителите;
3. осигуряване на равнопоставеност между отделните
категории енергийни предприятия и между групите
потребители;
4. създаване на стимули за ефективна дейност на
регулираните енергийни предприятия;
5. създаване на стимули за развитието на конкурентен
пазар за дейности в енергетиката, където има условия за това.
(2) При прилагане на принципа по ал. 1, т. 1 комисията
може да сезира Комисията за защита на конкуренцията за
образуване на производство по реда на Закона за защита на
конкуренцията.”
Чл. 22. (1) При изпълнение на правомощието си по чл. 19, т. 16
комисията спазва следните принципи:
1. справедливо разпределяне на икономическите последици от
поетапното отваряне на пазара между всички страни по сделките с
електрическа енергия;
2. осигуряване на равни условия за сключване на сделки при
свободно договорени цени в сравнение със сключваните с обществения
доставчик или с обществените снабдители на електрическа енергия;
3. осигуряване на балансирано изменение на цените на краен
потребител, като се отчитат задълженията на обществения доставчик или
на обществените снабдители, свързани с осъществяването на
обществените услуги.
(2) Условията, на които трябва да отговарят лицата, които имат
право да сключват сделки по чл. 98, ал. 1, както и условията за
предоставяне на достъп до съответните мрежи се определят с наредба на
министъра на енергетиката и енергийните ресурси по предложение на
комисията.
Предложение на н. п. Евгени Чачев
Чл.22, ал.2 да се измени както следва:
“(2) Условията, на които трябва да отговарят лицата, които
имат право да сключват сделки по чл.98, ал.1, както и условията
за предоставяне на достъп до съответните мрежи се определят
с наредба, приета от комисията. ”
Предложение на н. п. Веселин Близнаков
В Член 22, текстът на ал. 2 да се измени, както следва:
“(2) Условията, на които трябва да отговарят лицата, които
имат право да сключват сделки по чл. 98, ал. 1, както и условията
за предоставяне на достъп до съответните мрежи се определят
с наредба, приета от Комисията. ”
Комисията подкрепя по принцип предложенията на н.п.
Евгени Чачев и н.п. Веселин Близнаков и предлага следната
подобрена редакция на чл.22, който става чл.24:
“Чл. 24. (1) При изпълнение на правомощието си по чл.
21, т. 17 комисията спазва следните принципи:
1. справедливо разпределяне на икономическите
последици от поетапното отваряне на пазара между всички
страни по сделките с електрическа енергия;
2. осигуряване на равни условия за сключване на
сделки при свободно договорени цени в сравнение със
сключваните с обществения доставчик или с обществените
снабдители на електрическа енергия;
3. осигуряване на балансирано изменение на цените на
краен потребител, като се отчитат задълженията на
обществения доставчик или на обществените снабдители,
свързани с осъществяването на обществените услуги.
(2) Условията, на които трябва да отговарят лицата,
които имат право да сключват сделки по чл. 100, ал. 1, както и
условията за предоставяне на достъп до съответните мрежи се
определят с правила, приети от Комисията.”
Чл. 23. (1) Комисията води публични регистри за:
1. издаваните лицензни, в които се вписват всички лицензианти,
издадените лицензни и други обстоятелства;
2. издаваните сертификати за произход, в които се вписват
титулярят и производствената мощност, количествата електрическа
енергия, за които е издаден сертификатът, периодът и мястото на
производство;
3. издаваните зелени сертификати, в които се вписват титулярят и
производствената мощност, количествата електрическа енергия, за които
е издаден сертификатът, периодът и мястото на производство;
4. сделките със зелени сертификати, в които се вписват титулярят
на зеления сертификат, купувачът и количеството електрическа енергия -
предмет на сделката;
5. лицата, на които е предоставен статут на привилегировани
потребители по този закон.
(2) Обстоятелствата, подлежащи на вписване, и редът за вписване
в регистъра и за получаване на информация, се определят с наредбата по
чл. 58.
(3) Решенията за издаване, изменяне и прекратяване на
лицензните, както и решенията за утвърждаване на цените се публикуват
в бюлетина на комисията.
Предложение на н. п. Люцкан Далакчиев
В чл. 23, ал. 1, т. 2, 3 и 5 да се изменят, както следва:
“2. издаваните сертификати за произход, в които се вписват
титулярът и производствената мощност, количествата

електрическа енергия, за които е издаден сертификатът и
периодът на производство;
3. издаваните зелени сертификати, в които се вписват
титулярът и производствената мощност, количествата
електрическа енергия, за които е издаден сертификатът и
периодът на производство;
5. издаваните от нея разрешения по този закон. ”
Комисията подкрепя предложението на н. п. Люцкан
Далакчиев.
Предложение на н. п. Люцкан Далакчиев
В чл. 23, ал. 2 да се измени и допълни, както следва:
“Чл. 23. (2) Обстоятелствата, подлежащи на вписване по ал. 1,
т.1 и т.5, редът за вписване в регистрите и за получаване на
информация, се определят в наредбата по чл. 58.
Обстоятелствата, подлежащи на вписване по ал. 1 т. 2, 3 и 4,
редът за вписване в регистрите и за получаване на информация,
се определят в наредбата по чл. 159, ал.4. ”.
Комисията подкрепя предложението на и. п. Люцкан
Далакчиев.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл.23,
който става чл.25:
“Чл. 25. (1) Комисията води публични регистри за:
1. издаваните лицензни, в които се вписват всички
лицензианти, издадените лицензни и други обстоятелства;
2. издаваните сертификати за произход, в които се
вписват титулярът и производствената мощност,
количествата електрическа енергия, за които е издаден
сертификатът и периодът на производство;
3. издаваните зелени сертификати, в които се вписват
титулярът и производствената мощност, количествата
електрическа енергия, за които е издаден сертификатът и
периодът на производство;
4. сделките със зелени сертификати, в които се
вписват титулярът на зеления сертификат, купувачът и
количеството електрическа енергия - предмет на сделката;
5. издаваните от нея разрешения по този закон.

(2) Обстоятелствата, подлежащи на вписване по ал.1,
т.1 и т.5, редът за вписване в регистрите и за получаване на
информация, се определят в наредбата по чл. 60.
Обстоятелствата, подлежащи на вписване по ал. 1 т.2, 3 и 4,
редът за вписване в регистрите и за получаване на
информация, се определят в наредбата по чл. 161, ал.4.
(3) Решенията за издаване, изменение, допълнение,
отнемане и прекратяване на лицензните, както и решенията за
утвърждаване на цените се публикуват в бюлетина на
комисията.
Раздел III
Финансиране на Комисията за енергийно регулиране. Такси
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на
раздела със следната подобрена редакция:
Раздел III
Финансиране на комисията. Такси
Чл. 24. (1) Дейността на комисията и на нейната администрация се
финансира от приходите, определени в чл. 25, ал. 1.
(2) Комисията е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити.
Предложение на н. п. Евгени Чачев
Чл.24 да добие следната редакция:
“(1) Дейността на комисията и на нейната администрация се
финансира от приходите, определени в чл.25, ал.1.
(2) Комисията има собствен бюджет, който е част от
Републиканския бюджет на Република България.
(3) Когато приходите не са достатъчни, разликата се покрива
чрез безлихвен заем от Държавния бюджет ”.
Комисията не подкрепя предложението на н.п. Евгени Чачев.
Предложение на н. п. Благой Димитров
Текстът на чл.24, ал.2 се заличава.

Комисията не подкрепя предложението на н.п. Благой
Димитров.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.24, който става
чл.26 като в ал.1 числото 25 става 27.
Чл. 25. (1) Приходите по бюджета на комисията се набират от:
1. таксите, събирани от комисията по чл. 26, и лихвите върху тях;
2. дарения от лица, неподлежащи на лицензиране по този закон,
или на свързани с тях лица по смисъла на Търговския закон.
(2) Не се приемат дарения от лица, подлежащи на лицензиране по
този закон, и от свързаните с тях лица по смисъла на Търговския закон.
(3) Средствата по ал. 1 се разходват за:
1. финансиране дейността на комисията и на нейната
администрация, включително извършването на проучвания, анализи и
експертизи, свързани с регулаторните дейности по този закон;
2. капиталови разходи за развитие на материалната база;
3. повишаване квалификацията на служителите в администрацията;
4. допълнително материално стимулиране по ред, определен в
устройствения правилник.
(4) Средствата по ал. 3, т. 4 се определят в размер 25 на сто от
годишния размер на средствата за работна заплата по бюджета на
комисията за съответната година и се включват в закона за държавния
бюджет за същата година.
Предложение на н. п. Стефан Мазнев
В чл.25, ас.3, т.4 да отпадне
Н.п. Стефан Мазнев оттегля предложението си.
Предложение на н. п. Стефан Мазнев
В чл.25, ал.4 да отпадне.
Н.п. Стефан Мазнев оттегля предложението си.
Предложение на н. п. Димитър Пейчев и Илчо Дуганов
В чл. 25, алинея 1 от проекта да се добави нова т. 3 със следното
съдържание:

“m. 3. двадесет на сто от глобите и имуществените санкции,
предвидени с този закон. ”
Комисията подкрепя предложението на н.п. Димитър Пейчев и
Илчо Дуганов.
Предложение на и. п. Димитър Пейчев и Илчо Дуганов
В чл. 25, алинея 4 да се измени по следния начин:
“(4) Неизразходваните средства по бюджета на Комисията в
края на отчетната година са преходен остатък, който се ползва
от Комисията през следващата година. ”
Комисията не подкрепя предложението на н.п. Димитър
Пейчев и Илчо Дуганов.
Предложение на и. п. Димитър Пейчев и Илчо Дуганов
В чл. 25 от проекта да се създаде нова алинея 5 със следното
съдържание:
“(5) Когато годишните постъпления от такси по този закон
превишават или недостигат с повече от една трета от приетия
за следващата календарна година бюджет на Комисията,
председателят на Комисията прави предложение за
преразглеждане размера на таксите. ”
Комисията подкрепя предложението на н.п. Димитър Пейчев и
Илчо Дуганов.
Предложение на и. п. Евгени Чачев
В чл.25, ал.1, нова т.3 и ал.4 и ал.5 да добият следната редакция:
“т.3 продажбата на документи за провеждане на конкурси по
глава Четвърта, раздел II.
(4) Неизразходваните средства по бюджета на комисията в края
на отчетната година са преходен остатък, който се ползва от
комисията през следващата година.
(5) Когато годишните постъпления от такси по този закон
превишават или недостигат с повече от една трета от приетия
за следващата календарна година бюджет на комисията,
председателят на комисията прави предложение за
преразглеждане на размера на таксите. ”.

Комисията подкрепя предложението на н.п. Евгени Чачев за
създаване на нова т.3 в ал.1, но предлага систематичното й
място в чл.26 по вносител.
Комисията предлага следната окончателна редакция на чл.25,
който става чл.27:
“Чл. 27. (1) Приходите по бюджета на комисията се
набират от:
1. таксите, събирани от комисията по чл. 28, и лихвите
върху тях;
2. двадесет на сто от глобите и имуществените
санкции, предвидени с този закон
3. дарения от лица, неподлежащи на лицензиране по
този закон, или на свързани с тях лица по смисъла
на Търговския закон.
(2) Не се приемат дарения от лица, подлежащи на
лицензиране по този закон, и от свързаните с тях лица по
смисъла на Търговския закон.
(3) Средствата по ал. 1 се разходват за:
1. финансиране дейността на комисията и на нейната
администрация, включително извършването на проучвания,
анализи и експертизи, свързани с регулаторните дейности по
този закон;
2. капиталови разходи за развитие на материалната база;
3. повишаване квалификацията на служителите в
администрацията;
4. допълнително материално стимулиране по ред,
определен в устройствения правилник.
(4) Средствата по ал. 3, т. 4 се определят в размер 25 на сто
от годишния размер на средствата за работна заплата по
бюджета на комисията за съответната година и се включват в
закона за държавния бюджет за същата година.
(5) Когато годишните постъпления от такси по този закон
превишават или не достигат с повече от една трета от приетия
за следващата календарна година бюджет на комисията,
председателят на комисията прави предложение за
преразглеждане на размера на таксите.

Чл. 26. (1) За изпълнение на регулаторните си правомощия
комисията събира такси за разглеждане на заявления и лицензионни такси
и такси за издаване на сертификати по този закон.
(2) Размерът на таксите по ал. 1, редът и сроковете за заплащането
им се определят с тарифа, одобрена от Министерския съвет по
предложение на комисията.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл.26,
който става чл.28:
Чл. 26. (1) За изпълнение на регулаторните си
правомощия комисията събира такси за разглеждане на
заявления, за издаване на сертификати по този закон, за
продажба на документи за провеждане на конкурси по глава
Четвърта, раздел II и лицензионни такси.
(2) Размерът на таксите по ал. 1, редът и сроковете за
заплащането им се определят с тарифа, одобрена от
Министерския съвет по предложение на комисията.
Чл. 27. (1) Таксата за разглеждане на заявление се заплаща при
подаването му.
(2) Лицата, получили лицензия, заплащат лицензионни такси за
всяка издадена лицензия, както и за изменение на лицензията в случаите,
посочени в тарифата.
(3) Лицензионните такси са:
1. първоначална - за издаване или изменение на лицензия,
включваща разходи за нейната подготовка и разходи за регулаторната
дейност по лицензията до края на текущата година;
2. годишна, включваща разходи за регулаторната дейност по
лицензията за съответната година.
(4) Годишната такса за срока на лицензията, както и за срока на
продължаването й се заплаща от лицензианта за всяка година, следваща
годината на издаването й.
(5) Лицензионните такси се определят в зависимост от вида на
извършваната лицензионна дейност и се диференцират по критерии,
определени с тарифата по чл. 26, ал. 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.27, който става
чл.29 като в ал.5 числото 26 става 28.

Раздел IV
Ценово регулиране
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на
раздела.
Чл. 28. (1) На регулиране от комисията подлежат цените:
1. по които производителите продават електрическа енергия на
обществения доставчик и/или на обществените снабдители;
2. по които производителите продават топлинна енергия на
топлопреносното предприятие;
3. по които топлопреносното предприятие продава топлинна
енергия на потребители;
4. по които общественият доставчик продава електрическа енергия
на обществените снабдители, на потребители, присъединени към
преносната мрежа, и на преносното, съответно на разпределителното,
предприятие за покриване на технологичните разходи по преноса;
5. по които общественият доставчик продава природен газ на
обществените снабдители на природен газ и на потребителите,
присъединени към газопреносната мрежа;
6. по които обществените снабдители продават електрическа
енергия и природен газ на потребители, присъединени към съответните
разпределителни мрежи;
7. за пренос на електрическа енергия и природен газ през
съответните преносни и/или разпределителни мрежи, с изключение на
цените за транзитен пренос;
8. за присъединяване към мрежите;
9. за съхраняване на природен газ.
(2) Цените на електрическата енергия по ал. 1, т. 1, т.4 и т.6
подлежат на регулиране, докато всички потребители придобият статут на
привилегировани потребители.
(3) Цените на природния газ по ал. 1, т. 5 и т.6 подлежат на
регулиране, докато всички потребители придобият статут на
привилегировани потребители.
(4) Цените на енергията, природния газ и услугите, предоставяни
от енергийните предприятия, не подлежат на регулиране от комисията
при установяване от нея наличието на конкуренция, която създава
предпоставки за свободно договаряне на цените при пазарни условия за
съответната дейност в енергетиката.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.28, който става
чл.30 като в ал.1, т. 6 след “мрежи” се добавят думите “или на
обществени снабдители”.
Чл. 29. При изпълнение на правомощията си за ценово регулиране
комисията се ръководи освен от принципите по чл. 21 и от следните
принципи:
1. цените да са недискриминационни, основани на обективни
критерии и определени по прозрачен начин;
2. цените на енергийните предприятия да възстановяват
икономически обоснованите разходи за дейността им, включително
разходите за:
а) управление, експлоатация и поддръжка на енергийните обекти;
б) поддържане на резервни и регулиращи мощности, необходими
за надеждно снабдяване на потребителите;
в) доставка и поддържане на резервите от горива;
г) ремонти;
д) амортизации;
е) съхраняване и преработка на отработено ядрено гориво и
радиоактивни отпадъци, извеждане на ядрени съоръжения от
експлоатация и ядрена безопасност;
3. извън разходите по т. 2 цените да включват невъзстановяемите
разходи, свързани с прехода към конкурентен енергиен пазар, както и
разходите, произтичащи от изпълнение на задължения към обществото,
свързани със сигурността на снабдяването;
4. цените да осигуряват икономически обоснована норма на
възвръщаемост на капитала;
5. цените за отделните групи потребители да съответстват на
разходите за доставка на енергия и природен газ до тези потребители;
6. недопускане чрез цените на кръстосано субсидиране:
а) между отделните групи потребители;
б) за интегрирани енергийни предприятия - между отделните
дейности, подлежащи на лицензиране по този закон, и/или между
дейностите, подлежащи на лицензиране по този закон, и други дейности.
Предложение на н. п. Стефан Мазнев

Чл.29, т.2 се изменя така:
“Цените на енергийните предприятия да възстановят разходите
Комисията не подкрепя предложението на н.п. Стефан Мазнев.
Комисията подкрепя текста на вносителя чл.29, който
става чл.31, като числото 21 се заменя с 23.
Чл. 30. (1) Комисията може да регулира цените чрез определяне
на горна граница на цени или приходи, да определя показатели за
ефективност на енергийните предприятия, показатели за сравнимост
между тях, изпълнение на базисни критерии.
(2) Комисията може да определя:
1. компоненти на цените, отразяващи структурата на разходите;
2. часови, сезонни и други тарифни структури на цените в
съответствие с разходите.
Комисията подкрепя текста на вносителя чл.ЗО, който става
чл.32.
Чл. 31. (1) Комисията определя преференциални цени за продажба
на електрическа енергия, произведена от възобновяеми енергийни
източници по чл. 157, ал. 2 и по комбиниран начин от централи с
комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия по чл.
160, ал. 2.
(2) Преференциалните цени по ал. 1 се определят като не по-ниски
от 80 на сто от средната продажна цена на електрическата енергията за
предходната календарна година за потребители, използващи енергия за
битови нужди.
(3) По предложение на съответното топлопреносно предприятие
комисията определя преференциална цена на топлинна енергия за
асоциацията по чл. 149, ал. 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.31, който става
чл.33:
“Чл. 33. (1) Комисията определя преференциални цени
за продажба на електрическа енергия, произведена от
възобновяеми енергийни източници по чл. 159, ал. 2 и по

комбиниран начин от централи с комбинирано производство
на електрическа и топлинна енергия по чл. 162, ал. 2.
(2) Преференциалните цени по ал. 1 се определят като не
по-ниски от 80 на сто от средната продажна цена на
електрическата енергията за предходната календарна година
за потребители, използващи енергия за битови нужди.
(3) По предложение на съответното топлопреносно
предприятие комисията определя преференциална цена на
топлинна енергия за асоциацията по чл. 151, ал. 1.
Чл. 32. (1) Енергийните предприятия имат право да предявят
искане за признаване и компенсиране на невъзстановяеми разходи.
(2) Невъзстановяеми са разходите, произтичащи от извършени
инвестиции и сключени сделки до влизането в сила на този закон от
енергийните предприятия, които не могат да бъдат възстановени в
резултат на създаване на конкурентен електроенергиен пазар.
(3) Енергийните предприятия по ал. 1 подават заявление пред
комисията за признаване на разходите за невъзстановяеми и за
установяване на размера им. Към заявлението се представят доказателства
за основанието за възникване на невъзстановяемите разходи и за размера
им.
(4) Комисията определя максималния общ размер и период за
компенсация на признатите невъзстановяеми разходи за всяко отделно
предприятие.
(5) Комисията, ръководейки се от принципите по чл. 21, и при
отчитане на промените в конкурентните условия:
1. преизчислява ежегодно максималния общ размер на
компенсацията, свързана с невъзстановяемите разходи;
2. определя обема за възстановяване за съответния период;
3. разпределя ги между съответните енергийни предприятия.
(6) Начинът за компенсиране на невъзстановяемите разходи се
определя в наредбата по чл. 34, ал. 3.
(7) Компенсирането на невъзстановяеми разходи се осъществява
от всички потребители по недискриминационен и прозрачен начин.
Предложение на н. п. Стефан Мазнев
В чл.32, ал.2 да отпадне изразът ‘(извършени инвестиции”.

Комисията не подкрепя предложението на н.п. Стефан Мазнев.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл.32,
който става чл.34:
“Чл. 34. (1) Енергийните предприятия имат право да
предявят искане за признаване и компенсиране на
невъзстановяеми разходи.
(2) Невъзстановяеми са разходите, произтичащи от
извършени инвестиции и/или сключени сделки до влизането в
сила на този закон от енергийните предприятия, които не
могат да бъдат възстановени в резултат на създаване на
конкурентен електроенергиен пазар.
(3) Енергийните предприятия по ал. 1 подават заявление
пред комисията за признаване на разходите за
невъзстановяеми и за установяване на размера им. Към
заявлението се представят доказателства за основанието за
възникване на невъзстановяемите разходи и за размера им.
(4) Комисията определя максималния общ размер и
период за компенсация на признатите невъзстановяеми
разходи за всяко отделно предприятие.
(5) Комисията, ръководейки се от принципите по чл. 23,
и при отчитане на промените в конкурентните условия:
1. преизчислява ежегодно максималния общ размер на
компенсацията, свързана с невъзстановяемите разходи;
2. определя обема за възстановяване за съответния
период;
3. разпределя ги между съответните енергийни
предприятия.
(6) Начинът за компенсиране на невъзстановяемите
разходи се определя в наредбата по чл. 36, ал. 3.
(7) Компенсирането на невъзстановяеми разходи се
осъществява от всички потребители по недискриминационен и
прозрачен начин.”
Чл. 33. (1) Енергийните предприятия имат право да предявят
искане за компенсиране на разходи, произтичащи от наложени им
задължения към обществото, включително свързани със сигурността на
снабдяването, защита на околната среда и енергийна ефективност.

(2) За разходи по ал. 1 се приемат:
1. произтичащи от задължение за изкупуване на електрическа
енергия от производители, спечелили конкурс по реда на чл. 44;
2. произтичащи от задължение за производство на електрическа
енергия при използване на местни първични енергийни източници по чл.
4, ал. 2, т. 8;
3. произтичащи от задължение за изкупуване на електрическа
енергия на преференциални цени по чл. 157 и 160;
4. други допълнителни задължения.
(3) Енергийните предприятия по ал. 1 подават периодично
заявление пред комисията за компенсиране на тези разходи. Към
заявлението се представят доказателства за тяхното основание и размер.
(4) Комисията определя обема за компенсиране за всяко отделно
предприятие и общия обем за възстановяване за съответния период.
(5) Начинът за компенсиране на разходите, произтичащи от
задължения към обществото, се определят в наредбата по чл. 34, ал. 3.
(6) Компенсирането на разходите, произтичащи от задължения към
обществото, се осъществява от всички потребители по
недискриминационен и прозрачен начин.
Предложение на н. п. Стефан Мазнев
В чл.33, ас.3, думата “периодично” се заменя с думата
“годишно
Комисията не подкрепя предложението на н.п. Стефан Мазнев.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл.33,
който става чл.35:
“Чл. 35. (1) Енергийните предприятия имат право да
предявят искане за компенсиране на разходи, произтичащи от
наложени им задължения към обществото, включително
свързани със сигурността на снабдяването, защита на
околната среда и енергийна ефективност.
(2) За разходи по ал. 1 се приемат:
1. произтичащи от задължение за изкупуване на
електрическа енергия от производители, спечелили конкурс по
реда на чл. 46;
2. произтичащи от задължение за производство на
електрическа енергия при използване на местни първични
енергийни източници по чл. 4, ал. 2, т. 8;

3. произтичащи от задължение за изкупуване на
електрическа енергия на преференциални цени по чл. 159 и
162;
4. други допълнителни задължения.
(3) Енергийните предприятия по ал. 1 подават
периодично заявление пред комисията за компенсиране на
тези разходи. Към заявлението се представят доказателства за
тяхното основание и размер.
(4) Комисията определя обема за компенсиране за всяко
отделно предприятие и общия обем за възстановяване за
съответния период.
(5) Начинът за компенсиране на разходите,
произтичащи от задължения към обществото, се определят в
наредбата по чл. 36, ал. 3.
(6) Компенсирането на разходите, произтичащи от
задължения към обществото, се осъществява от всички
потребители по недискриминационен и прозрачен начин.”
Чл. 34. (1) Цените, които подлежат на регулиране, се образуват от
енергийните предприятия съобразно изискванията на този закон и
правилата по ал. 3. Указанията, дадени от комисията относно
образуването на цените, са задължителни за енергийните предприятия.
(2) Комисията определя преходен период за цените на
електрическата енергия за потребителите, през който цените се
привеждат в съответствие с разходите за производство, пренос и
разпределение на електрическата енергия.
(3) Методите за регулиране на цените, правилата за тяхното
образуване или определяне и изменение, редът за предоставяне на
информация, внасяне на предложенията за цените и утвърждаването на
цените се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на
комисията.
Предложение на н. п. Веселин Близнаков
Текстът на чл. 34, ал. 3 да се измени, както следва:
“(3) Методите за регулиране на цените, правилата за тяхното
образуване или определяне и изменение, редът за предоставяне на
информация, внасяне на предложенията за цените,

утвърждаването на цените, се определят в наредба, приета от
Комисията. ”
Н.п. Веселин Близнаков оттегля предложението си.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.34, който става
чл.36.
Раздел V
Разделно счетоводство
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на
раздела.
Чл. 35. (1) Енергийните предприятия водят отделна счетоводна
отчетност за:
1. всяка дейност, подлежаща на лицензиране по този закон;
2. дейностите, подлежащи на лицензиране по този закон, и други
дейности;
3. всеки клон и предприятие;
4. дейности при регулирани и нерегулирани цени.
(2) Правилата за извършване на разделното счетоводство от
енергийните предприятия, включително активите за целите на
ценообразуването по групи потребители, се определят с наредбата по чл.
34, ал. 3.
Предложение на и. п. Стефан Мазнев
В чл.35, ал.1 т.2 да се редактира така:
“т. 2 Дейности, подлежащи на лицензиране по друг закон ”.
Комисията не подкрепя предложението на н.п. Стефан Мазнев.
Предложение на н. п. Стефан Мазнев
В чл.35, ал.2 думата “извършване” да се замени с “водене”.
Комисията подкрепя предложението на н.п. Стефан Мазнев.
Предложение на н. п. Люцкан Далакчиев
В чл.35, ал.1, т.4 да се направи следното редакционно уточнение:
думите “нерегулирани цени” да се заменят с думите “свободно
договорени цени”.
Комисията подкрепя предложението на и. и. Люцкан
Далакчиев.
Предложение на н. п. Люцкан Далакчиев
Ал.2 на чл.35 да придобие следната редакция:
"(2) Правилата за водене на разделното счетоводство от
енергийните предприятия, включително активите за целите на
ценообразуването по групи потребители, както, и формата и
съдържанието на счетоводните отчети за регулаторни цели, се
определят с решение на Комисията по ред предвиден в наредбата
по чл. 34, ал. 3. ”
Комисията подкрепя предложението на и. и. Люцкан
Далакчиев.
Комисията предлага следната окончателна редакция на чл.35,
който става чл.37:
“Чл. 37. (1) Енергийните предприятия водят отделна
счетоводна отчетност за:
1. всяка дейност, подлежаща на лицензиране по този
закон;
2. дейностите, подлежащи на лицензиране по този закон,
и други дейности;
3. всеки клон и предприятие;
4. дейности при регулирани и свободно договорени цени.
(2) Правилата за водене на разделното счетоводство от
енергийните предприятия, включително активите за целите на
ценообразуването по групи потребители, както, и формата и
съдържанието на счетоводните отчети за регулаторни цели, се
определят с решение на Комисията по ред предвиден в
наредбата по чл. 36, ал. 3”

1. годишните си финансови отчети, включително приложенията
към тях, съгласно Закона за счетоводството;
2. отчетна информация по видове дейности.
(2) Енергийните предприятия са длъжни при поискване от
комисията за целите на ценовото регулиране да предоставят на комисията
цялата счетоводна документация и технико-икономическа информация,
включително сключени договори.
Предложение на н. п. Стефан Мазнев
Чл.36 ал.1 да придобие вида:
“Енергийните предприятия са длъжни в срок до 31 март на
следващата година да представят на Комисията: ”.
Комисията не подкрепя предложението на н.п. Стефан Мазнев.
Предложение на н. п. Люцкан Далакчиев
В чл.36 ал.1, т.1 да се направят следните допълнения:
“1. годишните си финансови отчети, включително приложенията
към тях, съгласно Закона за счетоводството и годишните
одиторски доклади; ”
Комисията подкрепя предложението на и. п. Люцкан
Далакчиев.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл.36,
който става чл.38:
“Чл.38. (1) Енергийните предприятия са длъжни
ежегодно да предоставят на комисията:
1. годишните си финансови отчети, включително
приложенията към тях, съгласно Закона за счетоводството и
годишните одиторски доклади;
2. отчетна информация по видове дейности.
(2) Енергийните предприятия са длъжни при поискване
от комисията за целите на ценовото регулиране да предоставят
на комисията цялата счетоводна документация и технико-
икономическа информация, включително сключени
договори.”
Глава четвърта

ЛИЦЕНЗНИ
Раздел I
Издаване на лицензни
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на
главата и раздела.
Чл. 37. (1) Дейностите, подлежащи на лицензиране по този закон,
са:
1. производство на електрическа и/или топлинна енергия;
2. пренос на електрическа енергия, топлинна енергия или
природен газ;
3. разпределение на електрическа енергия или природен газ;
4. съхраняване на природен газ;
5. търговия с електрическа енергия;
6. организиране на пазар на електрическа енергия;
7. обществена доставка на електрическа енергия или природен газ;
8. обществено снабдяване с електрическа енергия или природен
газ;
9. транзитен пренос на природен газ.
(2) С лицензията се разрешава осъществяване на някоя от
дейностите по ал. 1 при посочените в нея условия и е неразделна част от
решението за издаването й.
(3) Когато за извършване на някоя от дейностите по ал. 1 се издава
лицензия, преди да е изграден енергийният обект за осъществяване на
тази дейност, лицензията съдържа условията за изграждане на този обект
и срок за започване на лицензионната дейност.
(4) Не се изисква издаване на лицензия:
1. за производството на електрическа енергия от лица,
притежаващи електрически централи с обща инсталирана електрическа
мощност до 5 MW;
2. за производство на топлинна енергия от лица, притежаващи
отоплителни централи с обща инсталирана топлинна мощност до 5 MW;
3. за производство на топлинна енергия само за собствено
потребление.

Предложение на н. п. Люцкан Далакчиев
В чл. 37, ал. 4, т. 1 думите “електрически централи” да се
заменят с думите “електрическа централа
Комисията подкрепя предложението на и. и. Люцкан
Далакчиев.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл.37,
който става чл.39:
“Чл. 39. (1) Дейностите, подлежащи на лицензиране по
този закон, са:
1. производство на електрическа и/или топлинна
енергия;
2. пренос на електрическа енергия, топлинна енергия
или природен газ;
3. разпределение на електрическа енергия или природен
газ;
4. съхраняване на природен газ;
5. търговия с електрическа енергия;
6. организиране на пазар на електрическа енергия;
7. обществена доставка на електрическа енергия или
природен газ;
8. обществено снабдяване с електрическа енергия или
природен газ;
9. транзитен пренос на природен газ.
(2) С лицензията се разрешава осъществяване на някоя
от дейностите по ал. 1 при посочените в нея условия и е
неразделна част от решението за издаването й.
(3) Когато за извършване на някоя от дейностите по ал.
1 се издава лицензия, преди да е изграден енергийният обект за
осъществяване на тази дейност, лицензията съдържа
условията за изграждане на този обект и срок за започване на
лицензионната дейност.
(4) Не се изисква издаване на лицензия:
1. за производството на електрическа енергия от лица,
притежаващи електрическа централа с обща инсталирана
електрическа мощност до 5 MW;
2. за производство на топлинна енергия от лица,
притежаващи отоплителна централа с обща инсталирана
топлинна мощност до § MW;

3. за производство на топлинна енергия само за
собствено потребление.”
Чл. 38. (1) Лицензия се издава на юридическо лице, регистрирано
по Търговския закон, което:
1. притежава технически и финансови възможности, материални и
човешки ресурси и организационна структура за изпълнение на
нормативните изисквания за осъществяване на дейността по лицензията;
2. има вещни права върху енергийните обекти, чрез които ще се
осъществява дейността, ако те са изградени, с изключение на лицензните
по чл. 37, ал. 1, т. 5,6, 7 и 8;
3. представи доказателства, че енергийните обекти, чрез които ще
се осъществява дейността по лицензията, отговарят на нормативните
изисквания за безопасна експлоатация и за опазване на околната среда.
(2) Условията по ал. 1, т. 1-3 в случай на издаване на лицензия по
чл. 37, ал. 3 се изисква да са налице към момента на започване на
лицензионната дейност.
(3) Не се издава лицензия на лице:
1. спрямо което е открито производство по несъстоятелност или
което е обявено в несъстоятелност;
2. което е в ликвидация;
3. на което е отнета лицензията или е отказано издаването на
лицензия за същата дейност и не е изтекъл срокът по чл. 57, ал. 3 или по
чл. 39, ал. 4.
(4) Лицензия не се издава, когато съществува опасност от
увреждане на живота и здравето на гражданите, имуществото на трети
лица и интересите на потребителите, нарушаване на надеждното
снабдяване с електрическа или топлинна енергия или с природен газ.
(5) В случаите, когато едно и също лице осъществява повече от
една от дейностите, за които е предвидено лицензиране, за всяка от
дейностите се издават отделни лицензни. Комисията следи за
недопускане на противоречия в режима на осъществяване на отделните
лицензирани дейности.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.38, който става
40:
“Чл. 40. (1) Лицензия се издава на юридическо лице,
регистрирано по Търговския закон, което:
1. притежава технически и финансови възможности,
материални и човешки ресурси и организационна структура за

изпълнение на нормативните изисквания за осъществяване на
дейността по лицензията;
2. има вещни права върху енергийните обекти, чрез
които ще се осъществява дейността, ако те са изградени, с
изключение на лицензните по чл. 39, ал. 1, т. 5, т.6, т.7 и т.8;
3. представи доказателства, че енергийните обекти,
чрез които ще се осъществява дейността по лицензията,
отговарят на нормативните изисквания за безопасна
експлоатация и за опазване на околната среда.
(2) Условията по ал. 1, т. 1-3 в случай на издаване на
лицензия по чл. 39, ал. 3 се изисква да са налице към момента
на започване на лицензионната дейност.
(3) Не се издава лицензия на лице:
1. спрямо което е открито производство по
несъстоятелност или което е обявено в несъстоятелност;
2. което е в ликвидация;
3. на което е отнета лицензията или е отказано
издаването на лицензия за същата дейност и не е изтекъл
срокът по чл. 59, ал. 3 или по чл. 41, ал. 4.
(4) Лицензия не се издава, когато съществува опасност
от увреждане на живота и здравето на гражданите,
имуществото на трети лица и интересите на потребителите,
нарушаване на надеждното снабдяване с електрическа или
топлинна енергия или с природен газ.
(5) В случаите, когато едно и също лице осъществява
повече от една от дейностите, за които е предвидено
лицензиране, за всяка от дейностите се издават отделни
лицензни. Комисията следи за недопускане на противоречия в
режима на осъществяване на отделните лицензирани
дейности.”
Чл. 39. (1) Процедура за издаване на лицензия се открива по
писмено заявление, към което се прилагат всички необходими документи
за издаване на лицензия.
(2) В случай че лицензионната дейност се осъществява по цени,
подлежащи на регулиране по този закон, към заявлението по ал. 1 се
подава и заявление за утвърждаването им.

(3) В срок до 3 месеца от подаване на заявленията по ал. 1 и ал.2
комисията издава или мотивирано отказва издаването на лицензия и
утвърждава или определя съответните цени.
(4) В случаите на отказ заявителят може да направи ново искане за
издаване на лицензия не по-рано от 3 месеца от постановяване на
решението за отказ, съответно от влизането в сила на съдебното решение,
с което жалбата е отхвърлена като неоснователна.
Комисията подкрепя текста на вносителя на чл. 39, който
става чл.41.
Чл. 40. (1) Лицензията се издава за срок до 35 години.
(2) Срокът на лицензията се продължава за срок не по-дълъг от
срока по ал. 1, ако лицензиантът отговаря на условията на закона и
изпълнява всички задължения и изисквания по лицензията, и е направил
писмено искане за продължение най-малко една година преди изтичането
на срока на първоначалната лицензия.
(3) С решението за продължаване на срока по ал. 2 комисията
определя и условията за осъществяване на дейността за новия срок на
лицензията.
Предложение на н. п. Люцкан Далакчиев
В чл.40, ал.1 да се направи следното редакционно уточнение:
след думите “до 35 години” да се добави в съответствие с
изискванията на Наредбата по чл.58.
Комисията подкрепя предложението на и. п. Люцкан
Далакчиев.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл.40,
който става чл.42:
Чл. 42. (1) Лицензията се издава за срок до 35 години, в
съответствие с изискванията на Наредбата по чл.60.
(2) Срокът на лицензията се продължава за срок не по-
дълъг от срока по ал. 1, ако лицензиантът отговаря на
условията на закона и изпълнява всички задължения и
изисквания по лицензията, и е направил писмено искане за
продължение най-малко една година преди изтичането на
срока на първоначалната лицензия. j
(3) С решението за продължаване на срока по ал. 2
комисията определя и условията за осъществяване на
дейността за новия срок на лицензията.”
Чл. 41. (1) На територията на страната се издава само една
лицензия за:
1. пренос на електрическа енергия или на природен газ;
2. организиране на пазар на електрическа енергия;
3. обществена доставка на електрическа енергия или на природен
газ.
(2) За една обособена територия се издава само една лицензия за:
1. разпределение на електрическа енергия или на природен газ;
2. обществено снабдяване с електрическа енергия или с природен
газ;
3. пренос на топлинна енергия.
(3) Една обособена територия за разпределение на електрическа
енергия включва не по-малко от 150 000 потребители, присъединени към
прилежащата разпределителна мрежа, и в нейните граници се включват
не по-малко от една област съобразно административно-териториалното
устройство на страната.
(4) Една обособена територия за разпределение на природен газ
включва не по-малко от 50 000 потребители, които могат да бъдат
присъединени към прилежащата разпределителна мрежа, и нейните
граници се определят с описа по чл. 4, ал. 2, т. 6.
(5) Една обособена територия за пренос на топлинна енергия се
определя съобразно предвидените утвърдени устройствени схеми и
планове на населеното място.
Предложение на н. п. Люцкан Далакчиев
Към чл. 41 да се създадат нови ал. 6иал.7, както следва:
“(6) Ал. 4 не се прилага само в случай, когато:
1. има заявен интерес за газоснабдяване на дадена територия,
която е извън описа по чл. 4, ал. 2, т. 6;
2. газоснабдяването на територията по т. 1 е икономически
необосновано за газоразпределителните дружества, които са
лицензирани в близко разположени региони, за което е уведомена
комисията;

(7) В случаите по ал.6 територията, предмет на инвестиционен
интерес, се обособява, като самостоятелна територия за
разпределение на природен газ. Лицензията за тази територия се
издава без конкурс на заинтересования инвеститор при условията
на раздел I, Глава четвърта и по реда на Наредбата по чл.58, след
съгласуване със съответната община. ”
Комисията подкрепя по принцип предложението на и. п.
Люцкан Далакчиев.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл.41,
който става чл.43:
Чл. 43. (1) На територията на страната се издава само
една лицензия за:
1. пренос на електрическа енергия или на природен газ;
2. организиране на пазар на електрическа енергия;
3. обществена доставка на електрическа енергия или на
природен газ.
(2) За една обособена територия се издава само една
лицензия за:
1. разпределение на електрическа енергия или на
природен газ;
2. обществено снабдяване с електрическа енергия или с
природен газ;
3. пренос на топлинна енергия.
(3) Една обособена територия за разпределение на
електрическа енергия включва не по-малко от 150 000
потребители, присъединени към прилежащата
разпределителна мрежа, и в нейните граници се включват не
по-малко от една област съобразно административно-
териториалното устройство на страната.
(4) Една обособена територия за разпределение на
природен газ включва не по-малко от 50 000 потребители,
които могат да бъдат присъединени към прилежащата
разпределителна мрежа, и нейните граници се определят с
описа по чл. 4, ал. 2, т. 6.
(5) Една обособена територия за пренос на топлинна
енергия се определя съобразно предвидените утвърдени
устройствени схеми и планове на населеното място.

(6) Ал. 4 не се прилага само в случай, когато:
1. има заявен интерес за газоснабдяване на дадена
територия, която е извън описа по чл. 4, ал. 2, т. 6 и
2. за газоснабдяването на територията по т. 1 не е
подадено заявление до комисията.
(7) В случаите по ал.6 територията, предмет на
инвестиционен интерес, се обособява като самостоятелна
територия за разпределение на природен газ. Лицензията за
тази територия се издава без конкурс на заинтересования
инвеститор при условията на раздел I, Глава четвърта и по
реда на Наредбата по чл.60, след съгласуване със съответната
община.
(8) В случай, че за територията по чл.6 има подадено
повече от едно заявление за газоснабдяване, комисията
обявява конкурс при условията на Раздел II, Глава четвърта и
по реда на наредбата по чл.60.”
Чл. 42. (1) На лицето, на което е издадена лицензия за пренос на
електрическа енергия, не се издава лицензия за друга дейност, подлежаща
на лицензиране по този закон, освен лицензия за организиране на пазар на
електрическа енергия.
(2) На лицето, на което е издадена лицензия за пренос на природен
газ, не се издава лицензия за друга дейност, подлежаща на лицензиране
по този закон, освен лицензия за съхраняване на природен газ и лицензия
за транзитен пренос на природен газ. Лицето, на което е издадена
лицензия за пренос на природен газ, не може да извършва търговия с
природен газ.
(3) На лицата, на които е издадена лицензия за разпределение на
електрическа енергия или на природен газ, не се издават лицензни за
други дейности, подлежащи на лицензиране по този закон.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.42, който става
чл.44.
Чл. 43. В лицензията се определят:
1. наименованието на лицензианта;
2. дейността, за която се издава лицензията;

3. обектите, чрез които се осъществява лицензионната дейност;
4. територията на лицензията за дейностите, за които това е
необходимо;
5. срокът на лицензията;
6. видовете застраховки, покрити рискове и размерът на
застрахователното покритие, които лицензиантьт е длъжен да поддържа,
докато упражнява лицензионната дейност;
7. изисквания за извеждане от експлоатация на енергийните
обекти, чрез които се осъществява дейността;
8. други специални нормативни изисквания, свързани с
осъществяването на дейността по лицензията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.43, който става
чл.45.
Раздел II
Конкурс
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на
раздела.
Чл. 44. (1) Само в случаите на констатирана и обявена по реда на
чл. 4, ал. 2, т. 5 необходимост от нова мощност за производство на
електрическа енергия титулярът на лицензията, съдържаща задължение за
нейното изграждане, се определя чрез конкурс.
(2) Титулярите на лицензни за разпределение на природен газ за
обособените територии, определени с описа по чл. 4, ал. 2, т. 6, се
определят чрез конкурси.
(3) На лице, спечелило конкурс по ал. 1 или ал. 2, се издава
лицензия по чл. 37, ал. 3.
(4) Когато конкурсът е спечелен от чуждестранно лице, лицензията
се издава на дружество, регистрирано по Търговския закон, в което
чуждестранното лице притежава най-малко 67 на сто от капитала на
дружеството. Това лице няма право да прехвърля участието си в
дружеството лицензиант на трето лице до датата на започване на
лицензионната дейност.

(2) Общественият доставчик сключва договори за изкупуване на
електрическа енергия с лицето, спечелило конкурса по ал. 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 44, който става
чл.46 като в ас.3 числото 37 се заменя с 39.
Чл. 45. (1) Конкурсът се обявява от комисията в съответствие с
описа по чл. 4, ал. 2, т. 5 или 6 и се провежда при условия и по ред,
определени с наредбата по чл. 58.
(2) Конкурсната документация се изготвя в съответствие с
наредбата по чл. 58 и се утвърждава от комисията. Конкурсната
документация включва проект на лицензия, а в случая по чл. 44, ал. 1 - и
проект на договор за изкупуване на електрическа енергия.
(3) Конкурсът се обявява с решение на комисията, което се
обнародва в “Държавен вестник” не по-късно от 6 месеца преди крайния
срок за подаване на заявленията за участие в конкурса. Решението на
комисията за обявяване на конкурса може да бъде обжалвано само заедно
с решението за определяне на спечелилия конкурса кандидат.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.45, който става
чл.47 със следната подобрена реакция:
Чл. 45. (1) Конкурсът се обявява от комисията в
съответствие с описа по чл. 4, ал. 2, т. 5 или 6 и се провежда
при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 60.
(2) Конкурсната документация се изготвя в съответствие
с наредбата по чл. 60 и се утвърждава от комисията.
Конкурсната документация включва проект на лицензия, а в
случая по чл. 46, ал. 1 - и проект на договор за изкупуване на
електрическа енергия.
(3) Конкурсът се обявява с решение на комисията, което
се обнародва в “Държавен вестник” не по-късно от 6 месеца
преди крайния срок за подаване на заявленията за участие в
конкурса. Решението на комисията за обявяване на конкурса
може да бъде обжалвано само заедно с решението за
определяне на спечелилия конкурса кандидат.”

Чл. 46. Когато в срока за подаване на заявления за участие в
конкурса не постъпи заявление или постъпи само едно заявление, този
срок може да се удължи най-много с 60 дни, считано от датата на
обнародването в “Държавен вестник” на съобщението за удължаване на
срока. В този случай се променя и датата на провеждане на конкурса.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.46, който става
чл. 48.
Чл. 47. (1) Комисията с решение назначава конкурсна комисия за
провеждане на конкурса с председател - член на комисията. В нея се
включват служители на администрацията на комисията, а в зависимост от
предмета на конкурса - и представители на съответните общини и
заинтересувани ведомства и организации.
(2) Конкурсната комисия разглежда и оценява предложенията на
кандидатите и предлага на комисията да вземе решение за определяне на
лицето, спечелило конкурса.
(3) Комисията в 14-дневен срок от получаване на предложението
на конкурсната комисия класира кандидатите и с мотивирано решение
определя лицето, спечелило конкурса, за което уведомява кандидатите.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл.47,
който става 49:
“Чл. 47. (1) Комисията с решение назначава конкурсна
комисия за провеждане на конкурса с председател - член на
комисията. В нея се включват служители на администрацията
на комисията, а в зависимост от предмета на конкурса - и
представители на съответните общини и заинтересувани
ведомства и организации.
(2) Конкурсната комисия разглежда и оценява
предложенията на кандидатите и предлага на комисията да
вземе решение за определяне на лицето, спечелило конкурса.
(3) Комисията в 14-дневен срок от получаване на
предложението на конкурсната комисия класира кандидатите
и с мотивирано решение определя лицето, спечелило конкурса,
за което уведомява кандидатите.
(4) Комисията издава лицензията на спечелилия
конкурса кандидат в 14-дневен срок от влизането в сила на
решението по ас.3.”

Чл. 48. (1) Комисията прекратява конкурса и обявява нов, когато:
1. се е явил само един кандидат, или
2. предложенията на кандидатите не отговарят на конкурсните
условия.
(2) В случай че при повторно обявяване на конкурса се яви само
един кандидат, комисията го обявява за спечелил конкурса, когато
отговаря на конкурсните условия.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.48, който става
чл.50.
Раздел III
Изменение, допълнение, прекратяване и отнемане на
лицензни
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на
раздела.
Чл. 49. (1) Лицензията може да бъде изменена и/или допълнена с
решение на комисията:
1. по искане на лицензианта;
2. по инициатива на комисията.
(2) Комисията има право на инициатива за изменение и/или
допълнение на издадена лицензия в случаите:
1. за осигуряване на надеждността или за непрекъснатото и
качествено снабдяване на потребителите с електрическа и топлинна
енергия и природен газ;
2. при промяна на законодателството;
3. за осигуряване на националната сигурност и обществения ред
съгласувано със съответните компетентни държавни органи;
4. при опасност от увреждане на живота и здравето на гражданите,
от увреждане на околната среда или на имуществото на трети лица,
когато това не налага отнемане на лицензията, и/или по предложение на
специализирани държавни органи в изпълнение на техните правомощия;
5. при разрешаване преобразуване на лицензиант или сделка на
разпореждане, когато това не води до прекратяване на лицензията.
(3) Комисията уведомява писмено лицензианта за откриване на
производство за изменение и/или допълнение на лицензията по ал. 2.

Лицензиантът може в 14-дневен срок да даде писмено становище по
основанията за изменение и/или допълнение на лицензията.
(4) Комисията изменя и/или допълва лицензията след изтичането
на срока по ал. 3.
(5) Лицензиантът може да поиска изменение и/или допълнение на
лицензията и по отношение на естеството на използваните първични
енергийни източници и/или енергопреобразуващата технология.
(6) Титулярят на лицензия по чл. 37, ал. 3, издадена чрез конкурс,
може да поиска нейното изменение и/или допълнение преди започването
на дейността само поради настъпване на независещи от него
обстоятелства.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.49, който става
чл.51 и в ал.6 числото 37 става 39.
Чл. 50. (1) Комисията разрешава преобразуване на лицензиант
чрез вливане, сливане, разделяне или отделяне, ако лицето, което ще
извършва лицензионната дейност, след преобразуването отговаря на
условията за издаване на лицензия за дейността.
(2) В случаите по ал. 1 комисията изменя или прекратява
съществуващата лицензия и/или издава нова лицензия в зависимост от
конкретния случай в едномесечен срок от подаване на заявлението.
Прекратяването, изменението или издаването на лицензия влиза в сила от
датата на вписване на преобразуването в търговския регистър.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.50, който става
чл.52 и предлага следната подобрена редакция:
“Чл. 52. (1) Комисията разрешава преобразуване на
лицензиант чрез вливане, сливане, разделяне, отделяне,
отделяне на еднолично търговско дружество и чрез промяна на
правната форма, ако лицето, което ще извършва
лицензионната дейност, след преобразуването отговаря на
условията за издаване на лицензия за дейността.
(2) В случаите по ал. 1 комисията изменя или
прекратява съществуващата лицензия и/или издава нова
лицензия в зависимост от конкретния случай в едномесечен
срок от подаване на заявлението. Прекратяването,
изменението или издаването на лицензия влиза в сила от

датата на вписване на преобразуването в търговския
регистър.”
Чл. 51. (1) Сделки на разпореждане с незавършени обекти на
строителство или с имуществото, с което се осъществява дейността по
лицензията, могат да се извършват само в тяхната цялост след разрешение
на комисията, включително при обявяване на лицензиант в
несъстоятелност.
(2) В случаите по ал. 1, когато лицензията е издадена за
производство на електрическа и/или топлинна енергия и дейността се
осъществява чрез генериращи мощности (блок), които технологично
могат да бъдат експлоатирани независимо една от друга, предмет на
сделката може да бъде отделен блок. В този случай първоначалната
лицензия се изменя или допълва.
(3) Когато прекратяване или изменение на лицензия по ал. 1 или 2
може да доведе до нарушаване сигурността на снабдяването с
електрическа или топлинна енергия, или с природен газ, комисията
разрешава извършване на сделката на разпореждане, ако приобретателят
по тази сделка е подал заявление и отговаря на условията за издаване на
лицензия за съответната дейност. Лицензията, издадена на приобретателя,
влиза в сила от датата на прехвърлителната сделка.
(4) Когато прекратяването или изменението на лицензията по ал. 1
и 2 не води до нарушаване сигурността на снабдяването, комисията може
да издаде разрешение за извършване сделката на разпореждане,
независимо дали приобретателят е подал заявление за издаване на
лицензия.
(5) Комисията издава разрешение и в случаите на залог или
ипотека върху имущество, с което се извършва лицензионна дейност.
(6) Разрешение не се изисква в случаите на подмяна или
модернизация, или когато такова разпореждане не води до изменение на
условията, при които се осъществява лицензионната дейност.
(7) Комисията разглежда исканията по ал. 1-4 в 3-месечен срок от
подаване на заявлението, а по ал. 5 - в едномесечен срок.
Предложение на н. п. Люцкан Далакчиев
В чл.51 да се създаде нова ал. 7 със следния текст, като
сегашната ал. 7 да стане ал.8:
“(7) Сделките сключени в нарушение на предходните алинеи се
обявяват за нищожни от съда по искане на комисията, на
прокурора или на всяко заинтересувано лице. ”

Комисията подкрепя предложението на и. п. Люцкан
Далакчиев.
Предложение на н. п. Панайот Ляков
В чл.51, ал.5 да отпадне изразът “залог или
Комисията не подкрепя предложението на н.п. Панайот Ляков.
Комисията предлага следната подобрена реакция на чл.51,
който става 53:
“Чл. 53. (1) Сделки на разпореждане с незавършени
обекти на строителство или с имуществото, с което се
осъществява дейността по лицензията, могат да се извършват
само в тяхната цялост след разрешение на комисията,
включително при обявяване на лицензиант в несъстоятелност.
(2) В случаите по ал. 1, когато лицензията е издадена за
производство на електрическа и/или топлинна енергия и
дейността се осъществява чрез генериращи мощности (блок),
които технологично могат да бъдат експлоатирани независимо
една от друга, предмет на сделката може да бъде отделен блок.
В този случай първоначалната лицензия се изменя или
допълва.
(3) Когато прекратяване или изменение на лицензия по
ал. 1 или ал.2 може да доведе до нарушаване сигурността на
снабдяването с електрическа или топлинна енергия, или с
природен газ, комисията разрешава извършване на сделката
на разпореждане, ако приобретателят по тази сделка е подал
заявление и отговаря на условията за издаване на лицензия за
съответната дейност. Лицензията, издадена на приобретателя,
влиза в сила от датата на прехвърлителната сделка.
(4) Когато прекратяването или изменението на
лицензията по ал. 1 и ал.2 не води до нарушаване сигурността
на снабдяването, комисията може да издаде разрешение за
извършване сделката на разпореждане, независимо дали
приобретателят е подал заявление за издаване на лицензия.
(5) Комисията издава разрешение и в случаите на залог
или ипотека върху имущество, с което се извършва
лицензионна дейност.

(6) Разрешение не се изисква в случаите на подмяна или
модернизация, или когато такова разпореждане не води до
изменение на условията, при които се осъществява
лицензионната дейност.
(7) Сделките сключени в нарушение на предходните
алинеи се обявяват за нищожни от съда по искане на
комисията, на прокурора или на всяко заинтересувано лице.
(8) Комисията разглежда исканията по ал. 1-4 в 3-
месечен срок от подаване на заявлението, а по ал. 5 - в
едномесечен срок.”
Чл. 52. (1) При приватизация на обособена част от енергийно
предприятие не се изисква разрешение по чл. 51.
(2) Комисията издава лицензия на приобретателя по
приватизационната сделка, ако е поискал издаването на лицензия и
отговаря на условията за издаването й.
Предложение на н. п. Люцкан Далакчиев
В чл.52, ал.2 да се направи следното редакционно уточнение: след
думите “приватизационната сделка” да се добавят думите ”по
ал. 1
Комисията подкрепя предложението на и. п. Люцкан
Далакчиев.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл.52,
който става чл.54:
“Чл. 54. (1) При приватизация на обособена част от
енергийно предприятие не се изисква разрешение по чл. 53.
(2) Комисията издава лицензия на приобретателя по
приватизационната сделка по ал.1, ако е поискал издаването
на лицензия и отговаря на условията за издаването й. “
Чл. 53. (1) Лицензията се прекратява с решение на комисията:
1. по искане на лицензианта, включително при прехвърляне на
имуществото, с което се осъществява лицензионната дейност, при
условията на чл. 51;
2. при погиване на енергийния обект, чрез който лицензиантът
осъществява дейността си;

1. при преобразуване на лицензианта, когато преобразуването води
до прекратяване на юридическото лице - титуляр на лицензията;
2. при влизане в сила на решението на съда за обявяване на
лицензианта в несъстоятелност или на решението за прекратяване на
дейността поради обявяването на лицензианта в ликвидация извън
случаите по чл. 59.
(2) Комисията може след писмено уведомление да прекрати
лицензията за цялата или за част от територията по нея, когато
лицензиантьт не упражнява лицензионната дейност за период повече от
една година.
(2) Лицензията се прекратява при изтичане срока на лицензията
освен в случаите по чл. 54.
(3) Решението за прекратяване на лицензията е условие за
разглеждане от съответния съд на молба за вписване на ликвидатори при
прекратяване дейността на юридическото лице - титуляр на лицензията.
(4) В случаите на прекратяване на лицензията по ал. 1, т. 1 и ал. 2
при условия, посочени в наредбата по чл. 59, комисията има право да
задължи лицензианта да прехвърли на трето лице имуществото, чрез
което осъществява лицензионната дейност, в неговата цялост или да
учреди право на ползване върху него, ако приобретателят по тази сделка е
лицензиант или е подал заявление и отговаря на условията за издаване на
лицензия за съответната дейност. В случай че лицензиантьт в срок един
месец след прекратяването на лицензията не прехвърли собствеността си
или не учреди вещно право на ползване, се прилага съответно
разпоредбата на чл. 54, ал. 4-11.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл.53,
който става чл.55:
“Чл. 55. (1) Лицензията се прекратява с решение на
комисията:
1. по искане на лицензианта, включително при
прехвърляне на имуществото, с което се осъществява
лицензионната дейност, при условията на чл. 53;
2. при погиване на енергийния обект, чрез който
лицензиантьт осъществява дейността си;
3. при преобразуване на лицензианта, когато
преобразуването води до прекратяване на юридическото лице -
титуляр на лицензията;
4. при влизане в сила на решението на съда за обявяване
на лицензианта в несъстоятелност или на решението за
прекратяване на дейността поради обявяването на
лицензианта в ликвидация извън случаите по чл. 61.
(2) Комисията може след писмено уведомление да
прекрати лицензията за цялата или за част от територията по
нея, когато лицензиантът не упражнява лицензионната
дейност за период повече от една година.
(3) Лицензията се прекратява при изтичане срока на
лицензията освен в случаите по чл. 56.
(4) Решението за прекратяване на лицензията е условие
за разглеждане от съответния съд на молба за вписване на
ликвидатори при прекратяване дейността на юридическото
лице - титуляр на лицензията.
(5) В случаите на прекратяване на лицензията по ал. 1,
т. 1 и ал. 2 при условия, посочени в наредбата по чл. 60,
комисията има право да задължи лицензианта да прехвърли на
трето лице имуществото, чрез което осъществява
лицензионната дейност, в неговата цялост или да учреди право
на ползване върху него, ако приобретателят по тази сделка е
лицензиант или е подал заявление и отговаря на условията за
издаване на лицензия за съответната дейност. В случай че
лицензиантът в срок един месец след прекратяването на
лицензията не прехвърли собствеността си или не учреди
вещно право на ползване, се прилага съответно разпоредбата
на чл. 56, ал. ал. 4-11.”
Чл. 54. (1) Лицензиантът е длъжен най-малко една година преди
изтичането на срока на лицензията:
1. да подаде заявление за продължаване на срока, или
2. да уведоми комисията, че няма да осъществява лицензионната
дейност след изтичането на срока.
(2) Когато след изтичането на срока на лицензията енергийният
обект, чрез който е била осъществявана лицензионната дейност, подлежи
на окончателно извеждане от експлоатация поради технически причини,
комисията удължава срока на лицензията до окончателното извеждане от
експлоатация на енергийния обект.
(3) В случая по ал. 1, т. 2 или при отказ на комисията да продължи
срока на лицензията, ако прекратяването на лицензионната дейност може
да доведе до нарушаване сигурността на снабдяването на потребителите с
електрическа или топлинна енергия, или природен газ или може да
възникне опасност за националната сигурност и обществения ред,
лицензиантът е задължен да прехвърли на трето лице собствеността си
или да учреди право на ползване върху имуществото, чрез което
осъществява лицензионната дейност, само в неговата цялост по реда на
чл. 51, ал. 1 и 3.
(4) Когато лицензиантът в срок до 60 дни преди изтичането на
срока на лицензията не изпълни задълженията си по ал. 3 или комисията
не разреши сделката на разпореждане, комисията назначава особен
търговски управител, който:
1. приема по опис обектите, чрез които се осъществява
лицензионната дейност, като те му се предават за управление, считано от
първия ден след изтичането на срока на лицензията, и
2. продължава осъществяването на лицензионната дейност за
сметка на лицензианта до прехвърлянето на собствеността върху
енергийните обекти и определянето на нов лицензиант.
(5) Особеният търговски управител се избира по взаимно съгласие
на лицензианта и комисията в срок до 30 дни преди изтичането на срока
на лицензията. В случай че не се постигне съгласие, той се определя от
комисията.
(6) Особеният търговски управител има право да извършва само
действия и сделки, пряко свързани с лицензионната дейност, и няма право
да отчуждава и обременява с тежести недвижими имоти, както и да
извършва действия, определени от комисията с акта за назначаване.
(7) Името и адресът на назначения особен търговски управител се
вписват в търговския регистър по искане на председателя на комисията и
се обнародват в "Държавен вестник".
(8) Управителните органи на лицензианта след вписване на
особения търговски управител в търговския регистър могат да извършват
само действия, свързани с подготовка и сключване на сделка на
разпореждане по ал. 3.
(9) В случаите на обжалване отказа на комисията лицензиантът
продължава да осъществява дейността до окончателното решение на съда
по жалбата.
(10) Установяването на обстоятелствата по ал. 3 се извършва
съгласувано със съответните компетентни държавни органи.
(11) За особен търговски управител може да бъде назначавано
лице, което отговаря на следните условия:
1. да има виеше образование и професионален опит в
управлението на енергийни предприятия;
2. да не е осъждан като пълнолетен за умишлено престъпление от
общ характер, освен ако е реабилитиран;

3. да не се намира с лицензианта в отношения, които пораждат
основателно съмнение за неговото безпристрастие.
Предложение на н. п. Стефан Мазнев
В чл.54, ал.5 се добавя изречениетоз:
“Решението на комисията се обжалва пред Върховния
административен съд ”.
Комисията не подкрепя предложението на н.п. Стефан Мазнев.
Предложение на н. п. Панайот Ляков
В чл.54, ас.3 да отпадне изразът “на трето лице”.
Комисията не подкрепя предложението на н.п. Панайот Ляков.
Предложение на н. п. Панайот Ляков
В чл.54, ал.11, т.3 след думата “пораждат” следва изразът
“конфликт на интереси ”.
Комисията не подкрепя предложението на н.п. Панайот Ляков.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.54, който става
чл.56, като в ас.3 числото 51 се заменя с 53.
Чл. 55. (1) В случаите, когато лицензиантът поиска прекратяване
на лицензията преди изтичането на срока и ако прекратяването на
лицензионната дейност може да доведе до нарушаване сигурността на
снабдяването на потребителите с електрическа или топлинна енергия, или
природен газ или може да възникне опасност за националната сигурност
и обществения ред, той е длъжен да продължи да осъществява
лицензионната дейност до издаването на нова лицензия на друго лице по
реда на чл. 54, ал. 3.
(2) Когато в срока на предизвестието, с което лицензиантът е
поискал прекратяване на лицензията, не бъде определен нов лицензиант
по реда на ал. 1, се прилага съответно процедурата по чл. 54, ал. 4, 5, 6, 7,
9 и 11.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.55, който става
чл.57, като числото 54 става 56 в ал.1 и ал.2.

Чл. 56. (1) При подаване на заявление с искане за прекратяване на
лицензия, издадена чрез конкурс, комисията преценява искането с оглед
нуждите на общия прогнозен енергиен баланс на страната и сигурното и
надеждно снабдяване на потребителите с енергия и природен газ.
(2) Титулярят на лицензия, определен чрез конкурс, може да
подаде искане за нейното прекратяване, ако е прехвърлил незавършения
обект на строителство на трето лице, при условията на чл. 51, ал. 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.56, който става
чл.58, като в ал.2 числото 51 става 53.
Чл. 57. (1) Комисията след писмено предупреждение с определен
срок отнема лицензията:
1. когато лицензиантът не изпълнява или нарушава задълженията
си по глави шеста и седма;
2. когато лицензиантът не изпълнява или нарушава задълженията
си по издадената лицензия;
3. когато лицензиантът не изпълни в указания срок или нарушава
предписания на контролните органи на комисията или наложени
принудителни административни мерки от комисията;
4. когато лицензиантът е представил неверни сведения, които са
послужили като основание за издаване на лицензията.
(2) Лицензията се отнема и когато на лицензианта е отнета с
влязъл в сила административен акт лицензия за експлоатация на ядрено
съоръжение, издадена по Закона за безопасно използване на ядрената
енергия.
(3) Комисията може да отнеме лицензия за разпределение на
природен газ, издадена след конкурс, за цялата или за част от територията
по нея, ако в определения с лицензията срок лицензиантът не изгради
съответната газоразпределителна мрежа, посочена в предложението му по
конкурса. В този случай за освободената територия се провежда нов
конкурс по реда на този закон.
(4) С решението за отнемане на лицензията се определя срок, в
който лицето не може да кандидатства за издаване на нова лицензия за
същата дейност. Този срок не може да бъде по-малък от 2 години.
(5) Отнемането на лицензия не изключва търсенето на
административнонаказателна или наказателна отговорност за извършено
нарушение, ако съществуват предпоставки за това.

(6) С решението за отнемане на лицензната комисията назначава
особен управител с правомощия съгласно чл. 54, ал. 4 до окончателното
решение на Върховния административен съд, в случай на обжалване.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.57, който става
чл.59, като в ал.6 числото §4 става 56.
Чл. 58. Условията и редът за издаване, изменение, допълнение,
прекратяване и отнемане на лицензни, за издаване на разрешенията по
тази глава, за одобряване на общите условия на договорите по този закон,
за снабдяване на потребителите с електрическа и топлинна енергия и
природен газ, както и за доброволно уреждане на споровете по чл. 20 се
определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на
комисията.
Предложение на н. п. Веселин Близнаков
Текстът на чл. 58 да се измени както следва:
"Чл. 58 Редът и условията за издаване, изменение, допълнение,
прекратяване и отнемане на лицензни, за издаване на
разрешеншта по тази глава, за одобряване на общите условия на
договорите по този закон, за снабдяване на потребителите с
електрическа и топлинна енергия и природен газ, както и за
доброволно уреждане на споровете по чл. 20, се определят с
наредба, приета от Комисията. ”.
Н.п. Веселин Близнаков оттегля предложението си.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.58, който става
чл.60, като числото 20 се заменя 22.
Чл. 59. Отношенията, свързани с неплатежоспособността и
несъстоятелността на енергийно предприятие, получило лицензия за
пренос на електрическа и топлинна енергия или природен газ, за
разпределение на електрическа енергия или природен газ, както и лицата,
получили лицензия за дейност чрез обекти по утвърдения от
Министерския съвет списък на стратегическите обекти от национално
значение в енергетиката, за обществена доставка или обществено
снабдяване с електрическа енергия или с природен газ, се уреждат със
специален закон.

Предложение на н. п. Панайот Ляков
Чл.59 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението на н.п. Панайот Ляков.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.59, който става
чл.61.
Глава пета
ВЕЩНИ ПРАВА
Раздел I
Право на строеж. Отчуждаване
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на
главата и раздела.
Чл. 60. (1) Когато изграждането или разширението на площадкови
енергийни обекти или на части от тях се извършва върху имот - частна
държавна собственост или частна общинска собственост, компетентните
държавни или общински органи по предложение на министъра на
енергетиката и енергийните ресурси учредяват в полза на енергийните
предприятия възмездно право на строеж върху земята без търг или
конкурс.
(2) Когато е необходимо изграждането или разширението на
площадкови енергийни обекти или на части от тях да се извърши върху
имот - частна собственост, енергийното предприятие трябва
предварително възмездно да придобие право на собственост или право на
строеж върху необходимата за изграждане на обекта земя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.60, който става
чл.62.

Чл. 61. (1) При отказ или при невъзможност за изпълнение на
действията по чл. 60, ал. 2, която се дължи на причини, непреодолими от
енергийното предприятие, имотът се отчуждава в полза на държавата.
Отчужденият имот става частна държавна собственост. Разходите за
обезщетяване на собствениците са за сметка на енергийното предприятие.
(2) Отчуждаването се извършва по предложение на министъра на
енергетиката и енергийните ресурси със заповед на областния управител
по местонахождението на имота. Предложението за отчуждаване съдържа
обща характеристика, вид, местоположение, скица и размер на имота;
оценка на отчуждавания имот, извършена от лицензиран оценител, и
финансова обосновка на отчуждаването.
(3) Областният управител издава заповед по ал. 2, когато
енергийният обект отговаря на следните условия:
1. свързан е с осигуряването на всеобщо предлагана услуга по
смисъла на този закон;
2. доказана е нуждата от изграждането на обекта;
3. има влязъл в сила подробен устройствен план, и
4. няма техническа възможност изграждането или разширението
на обекта да се извърши върху друг имот.
(4) Заповедта за отчуждаване на имота по ал. 2 може да се обжалва
по съдебен ред.
(5) Имотът се счита отчужден от датата, когато се изплати
определеното в заповедта или в съдебното решение обезщетение.
Областният управител учредява в полза на енергийното предприятие
право на строеж върху отчуждения в полза на държавата имот по реда на
чл. 60, ал. 1.
(6) Когато определената цена на правото на строеж по ал. 5 е по-
малка от платените за обезщетение на бившите собственици суми, с акта
на областния управител за учредяване правото на строеж енергийното
предприятие се освобождава от плащането й.
(7) Енергийното предприятие може да използва имота само за
целите на отчуждаването.
(8) Когато собственикът на имота не може да бъде издирен от
енергийното предприятие, в общинската администрация по
местонахождението на имота по искане на енергийното предприятие се
поставя обявление за издадената заповед за отчуждаване и тя се
обнародва в “Държавен вестник”. Всички срокове по отчуждителната
процедура започват да текат от изтичането на едномесечен срок от
обнародването в “Държавен вестник”.

(9) За неуредените в тази глава въпроси, свързани с
отчуждителната процедура, се прилагат съответно разпоредбите на
Закона за държавната собственост.
Предложение на н. п. Стефан Мазнев
Чл.61, ал.6 да отпадне.
Предложение на н. п. Стефан Мазнев
Чл.61, ал.8 да отпадне.
Предложение на н. п. Люцкан Далакчиев
В чл. 61 да отпаднат от ал. 1 изречение второ и трето. Алинеи
от две до осем да се заличат, като ал.9 да стане ал.2 със
следното съдържание:
“(2) Отчуждаването по ал. 1 се извършва по реда и при условията
на Закона за държавната собственост. ”
Предложение на н. п. Панайот Ляков
В чл.61, ал.1 да отпадне последното изречение.
Предложение на н. п. Панайот Ляков
В чл.61 да отпадне ал.6. Останалите алинеи да се преномерират.
Комисията подкрепя предложенията на н. п. Стефан Мазнев, н.
п. Люцкан Далакчиев и н.п. Панайот Ляков.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл.61,
който става чл.63:
“Чл. 63. (1) При отказ или при невъзможност за
изпълнение на действията по чл. 62, ал. 2, която се дължи на
причини, непреодолими от енергийното предприятие, имотът
се отчуждава в полза на държавата.
(2) Отчуждаването по ал.1 се извършва при условията и
по реда на Закона за държавната собственост.”

Раздел II
Сервитути
Комисията подкрепя предложението на вносителя за заглавие
на раздела.
Чл. 62. (1) При разширение на съществуващи и при изграждане на
нови въздушни и подземни електропроводи, топлопроводи и газопроводи
в полза на енергийните предприятия възникват сервитути. Сервитутите по
този закон се отразяват в кадастъра и се вписват при условията и по реда
на Закона за кадастъра и имотния регистър.
(2) Сервитутите по този закон са:
1. право на преминаване на хора и техника в полза на енергийното
предприятие;
2. право на прокарване на въздушни и подземни електропроводи,
топлопроводи и газопроводи в полза на енергийното предприятие;
3. ограничаване в ползването на поземлени имоти, прилежащи към
енергийните обекти.
(3) При упражняване на сервитутите:
1. енергийното предприятие придобива право:
а) на прокарване на въздушни и подземни електропроводи,
топлопроводи и газопроводи в полза на енергийното предприятие;
б) негови представители да влизат и да преминават през
служещите имоти и да извършват дейности в тях, свързани с
експлоатацията на енергийните обекти, включително право на
преминаване на техника през служещите поземлени имоти във връзка с
изграждането и обслужването на подземните проводи;
2. при ползването на служещите поземлени имоти не се допускат:
а) извършване на застрояване или трайни насаждения в
сервитутната ивица, определена с наредбата по ал. 9;
б) прокарване на проводи на други мрежи на техническата
инфраструктура, с изключение на случаите, когато това е допустимо с
нормативен акт, при спазване на съответните технически изисквания;
3. промяната на собствеността на имота не прекратява действието
на сервитутите нито по отношение на господстващия, нито по отношение
на служещия имот;
4. сервитутите са неделими права; те могат да се упражняват
изцяло в полза на всяка част от господстващия имот и тежат изцяло върху
всяка част от служещия имот, дори ако имотите бъдат разделени;

5. сервитутът може да се използва само за нуждите на
господстващия имот;
6. собственикът на служещия имот няма право да премества
сервитута.
(4) Сервитутите по ал. 2 възникват, когато:
1. има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се
определя местоположението на съответните имоти, и
2. е изплатено еднократно обезщетение на собственика на имота,
върху който е възникнал сервитутът.
(5) За възникналите по този закон сервитути титулярят на
сервитута заплаща на собственика на земята обезщетение, определено по
реда на наредбата по ал. 9.
(6) Определянето на цените и обезщетенията по тази глава се
извършва по пазарни цени въз основа на методика, издадена от министъра
на енергетиката и енергийните ресурси, министъра на финансите и
министъра на регионалното развитите и благоустройството и включена в
наредбата по ал. 9.
(7) Упражняването на сервитутното право се извършва от
енергийното предприятие съобразно техническите изисквания на
наредбата по ал. 9.
(8) В случай че сервитутната зона попада в имот, за който в полза
на енергийното предприятие е учредено право на строеж, сервитутът
върху имота се уговаря в акта за учредяване право на строеж.
(9) Размерите, разположението и специалният режим за
упражняване на сервитутите са индивидуални за различните видове
енергийни обекти и се определят по ред и начин, предвидени в наредба на
министъра на енергетиката и енергийните ресурси, министъра на
земеделието и горите и министъра на регионалното развитие и
благоустройството.
Предложение на н. п. Люцкан Далакчиев
Ал.5 и ал. 6 на чл.62 да се изменят както следва:
“(5) Титулярът на сервитута заплаща на собственика на земята
еднократно обезщетение.
(6) Определянето на размера на обезщетенията по тази глава се
извършва по реда на чл.210 и чл.211 от Закона за устройство на
територията ”.
Комисията подкрепя предложението на и. п. Люцкан
Далакчиев.

Предложение на н. п. Панайот Ляков
В чл.62, ал. 1 в началото на второто изречение думата
“сервитутите ” се заменя с “нововъзникналите сервитути ”
Комисията не подкрепя предложението на н.п. Панайот Ляков.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл.62,
който става чл.64:
“Чл. 64. (1) При разширение на съществуващи и при
изграждане на нови въздушни и подземни електропроводи,
топлопроводи и газопроводи в полза на енергийните
предприятия възникват сервитути. Сервитутите по този закон
се отразяват в кадастъра и се вписват при условията и по реда
на Закона за кадастъра и имотния регистър.
(2) Сервитутите по този закон са:
1. право на преминаване на хора и техника в полза на
енергийното предприятие;
2. право на прокарване на въздушни и подземни
електропроводи, топлопроводи и газопроводи в полза на
енергийното предприятие;
3. ограничаване в ползването на поземлени имоти,
прилежащи към енергийните обекти.
(3) При упражняване на сервитутите:
1. енергийното предприятие придобива право:
а) на прокарване на въздушни и подземни
електропроводи, топлопроводи и газопроводи в полза на
енергийното предприятие;
б) негови представители да влизат и да преминават през
служещите имоти и да извършват дейности в тях, свързани с
експлоатацията на енергийните обекти, включително право на
преминаване на техника през служещите поземлени имоти във
връзка с изграждането и обслужването на въздушни и
подземни проводи;
2. при ползването на служещите поземлени имоти не се
допускат:
а) извършване на застрояване или трайни насаждения в
сервитутната ивица, определена с наредбата по ал. 9;

б) прокарване на проводи на други мрежи на
техническата инфраструктура, с изключение на случаите,
когато това е допустимо с нормативен акт, при спазване на
съответните технически изисквания;
3. промяната на собствеността на имота не прекратява
действието на сервитутите нито по отношение на
господстващия, нито по отношение на служещия имот;
4. сервитутите са неделими права; те могат да се
упражняват изцяло в полза на всяка част от господстващия
имот и тежат изцяло върху всяка част от служещия имот, дори
ако имотите бъдат разделени;
5. сервитутът може да се използва само за нуждите на
господстващия имот;
6. собственикът на служещия имот няма право да
премества сервитута.
(4) Сервитутите по ал. 2 възникват, когато:
1. има влязъл в сила подробен устройствен план, с който
се определя местоположението на съответните имоти, и
2. е изплатено еднократно обезщетение на собственика
на имота, върху който е възникнал сервитутът.
(5) Титулярът на сервитута заплаща на собственика на
земята еднократно обезщетение.
(6) Определянето на размера на обезщетенията по тази
глава се извършва по реда на чл.210 и чл.211 от Закона за
устройство на територията.
(7) Упражняването на сервитутното право се извършва
от енергийното предприятие съобразно техническите
изисквания на наредбата по ал. 9.
(8) В случай че сервитутната зона попада в имот, за
който в полза на енергийното предприятие е учредено право на
строеж, сервитутът върху имота се уговаря в акта за
учредяване право на строеж.
(9) Размерите, разположението и специалният режим за
упражняване на сервитутите са индивидуални за различните
видове енергийни обекти и се определят по ред и начин,
предвидени в наредба на министъра на енергетиката и
енергийните ресурси, министъра на земеделието и горите и
министъра на регионалното развитие и благоустройството.”

Чл. 63. (1) Размерът на обезщетението по чл. 62, ал. 5 се определя
при прилагане на следните критерии:
1. площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на
сервитута;
2. видовете ограничения на ползването;
3. срок на ограничението;
4. справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него,
който попада в границите на сервитута.
(2) Независимо от обезщетението по ал. 1 енергийното
предприятие дължи възстановяване на всички причинени вреди на имота
или съответно парично обезщетение.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.63, който става
чл.65, като в ал.1 числото 62 се заменя с 64.
Чл. 64. Видът и местоположението на енергийните обекти и на
площите на служещи поземлени имоти, включени в границите на
сервитутите по този закон, се определят в общи и подробни устройствени
планове.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.64, който става
чл.66.
Чл. 65. (1) Представителите на енергийните предприятия и
длъжностните лица, които осъществяват контрол по този закон, могат да
влизат и да преминават през чужди имоти и да извършват дейности в тях,
свързани с експлоатацията на енергийните обекти или за контрол върху
тях.
(2) Енергийните предприятия имат право безвъзмездно да
използват мостове, пътища, улици, тротоари и други имоти - публична
собственост, за прокарване, скачване, преминаване и поддържане на
въздушни и подземни електропроводи, топлопроводи, газопроводи,
водопроводи за енергийни цели и нефтопроводи, като осигуряват
техническата безопасност и предприемат мерки за недопускане на щети.
(3) Енергийните предприятия ползват безвъзмездно части от
сгради за монтиране на средства за измерване и други съоръжения,
свързани с доставката на електрическа и топлинна енергия и природен
газ.
(4) Собствениците на имотите по ал. 1-3 имат право на
обезщетение за нанесени щети.

Предложение на н. п. Стефан Мазнев
Чл.65, ал.1 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението на н.п. Стефан Мазнев.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.65, който става
чл.67.
Чл. 66. (1) Когато собственикът, ползвателят или наемателят на
имота извърши неразрешено застрояване, заграждение, засаждане или
друго нарушение на режима за упражняване на сервитута, енергийното
предприятие има право да сезира компетентните органи с искане за
премахване на незаконните строежи за сметка на собственика, ползвателя
или наемателя, ако последният не ги отстрани в срока, даден му от
енергийното предприятие.
(2) В случаите по ал. 1 енергийното предприятие не дължи
обезщетение за причинените вреди.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.66, който става
чл.68.
Глава шеста
ЗАДЪЛЖЕНИЯ КЪМ ОБЩЕСТВОТО
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на
главата.
Чл. 67. Енергийните предприятия са длъжни да извършват
дейността си в интерес на обществото и на отделните потребители и в
съответствие с изискванията на този закон и другите нормативни актове,
като обезпечават сигурността на снабдяването, непрекъснатостта и
качеството на електрическата и топлинната енергия и природния газ,
ефективното използване на горивата и енергията, опазването на околната
среда, живота, здравето и собствеността на гражданите.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.67, който става
чл.69.

Чл. 68. (1) Министърът на енергетиката и енергийните ресурси
може да налага на енергийните предприятия допълнителни задължения за
обслужване на обществото.
(2) Допълнителните задължения по ал. 1 се налагат, когато са
свързани с:
1. непрекъснатост на доставките на електрическа и топлинна
енергия и природен газ, и
2. опазването на околната среда - съгласувано с министъра на
околната среда и водите.
(3) Допълнителните задължения по ал. 1 се налагат със заповед,
която съдържа:
1. лицето, на което се налага;
2. съдържанието на задължението;
3. срока и условията, при които трябва да бъде изпълнено
задължението;
4. други условия.
(4) Извършените от енергийните предприятия допълнителни
разходи по ал. 3 се признават като разходи по чл. 33.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.68, който става
чл.70, като в ал.4 числото 33 се заменя с 35.
Чл. 69. Енергийните предприятия за пренос на електрическа и
топлинна енергия и природен газ или за разпределение на електрическа
енергия и природен газ, които осигуряват всеобщо предлагана услуга и
които имат господстващо положение на пазара по смисъла на Закона за
защита на конкуренцията, се подчиняват на неговите разпоредби,
доколкото те не възпрепятстват фактически или юридически
изпълнението на задълженията, които са им възложени.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.69, който става
чл.71.

Глава седма
ОГРАНИЧИТЕЛЕН РЕЖИМ, ВРЕМЕННО ПРЕКЪСВАНЕ
ИЛИ ОГРАНИЧАВАНЕ
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на
главата.
Чл. 70. (1) Ограничителен режим за снабдяване с електрическа
енергия, топлинна енергия или природен газ се въвежда в случаите,
когато се налага ограничаване или прекъсване на снабдяването за време
по-дълго от 48 часа на територията на цялата страна или на част от нея в резултат на:
1. непреодолима сила;
2. възникване или за предотвратяване на аварии по съоръжения за
производство и пренос на електрическа или топлинна енергия и природен
газ и за разпределение на електрическа енергия и природен газ;
3. дълготраен недостиг на енергийни мощности или
енергоносители;
4. разпоредителни мерки на държавни органи за състояние на
готовност или при военни действия;
5. терористични действия.
(2) Компетентен орган за вземане на решение за въвеждане на
ограничителен режим за територията на страната е министърът на
енергетиката и енергийните ресурси или оправомощен от него заместник-
министър.
(3) Кметовете определят ограничителния режим на топлинна
енергия и природен газ на територията на общината след съгласуване с
министъра на енергетиката и енергийните ресурси в съответствие с
наредбата по чл. 72, ал. 1.
(4) Въвеждането на ограничителния режим или на
ограничителните условия по ал. 1-3 се обявява от Министерството на
енергетиката и енергийните ресурси чрез средствата за масово
осведомяване.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл.70,
който става чл.72:
Чл. 70. (1) Ограничителен режим за снабдяване с
електрическа енергия, топлинна енергия или природен газ се
въвежда в случаите, когато се налага ограничаване или
прекъсване на снабдяването за време по-дълго от
48 часа на територията на цялата страна или на част от нея в
резултат на:
1. непреодолима сила;
2. възникване или за предотвратяване на аварии по
съоръжения за производство и пренос на електрическа или
топлинна енергия и природен газ и за разпределение на
електрическа енергия и природен газ;
3. дълготраен недостиг на енергийни мощности или
енергоносители;
4. разпоредителни мерки на държавни органи за
състояние на готовност или при военни действия;
5. терористични действия.
(2) Компетентен орган за вземане на решение за
въвеждане на ограничителен режим за територията на
страната е министърът на енергетиката и енергийните ресурси
или оправомощен от него заместник-министър.
(3) Кметовете определят ограничителния режим на
топлинна енергия и природен газ на територията на общината
след съгласуване с министъра на енергетиката и енергийните
ресурси в съответствие с наредбата по чл. 74, ал. 1.
(4) Въвеждането на ограничителния режим или на
ограничителните условия по ал. ал. 1-3 се обявява от
министъра на енергетиката и енергийните ресурси чрез
средствата за масово осведомяване.”
Чл. 71. (1) Операторите на електроенергийната система, на
топлопреносната мрежа, на газопреносната мрежа или операторът на
съответната разпределителна мрежа могат да разпоредят временно
прекъсване или ограничаване на производството или снабдяването с
електрическа енергия, топлинна енергия и природен газ без
предварително уведомяване на производителите и потребителите:
1. при възникване или за предотвратяване на аварии;
2. когато съществува опасност за здравето или живота на хора;
3. когато съществува опасност за целостта на електроенергийната
система, топлоснабдителната или газотранспортната система;
4. при опасност от нанасяне на значителни материални щети на
системата, съответно на мрежата или на потребителите;
5. при опасност от наднормени замърсявания на околната среда -
по предложение на компетентните органи по смисъла на чл. 10, ал. 1 от
Закона за опазване на околната среда;
6. при ограничаване доставките на природен газ по независещи от
преносното предприятие обстоятелства.
(2) Операторите по ал. 1 са длъжни предварително да уведомят
производителите и потребителите за времето и продължителността на
прекъсването или ограничаването при извършване на ремонтни работи,
оперативни превключвания, въвеждане в експлоатация на нови
съоръжения и други подобни действия, които подлежат на планиране.
(3) Продължителността на прекъсването или ограничението по ал.
1 не може да надхвърля 48 часа.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.71, който става
чл.73, като в ал.1, т.5 числото 10 се заменя с 11.
Чл. 72. (1) Редът за въвеждане на ограничителен режим, временно
прекъсване или ограничаване на производството или снабдяването с
електрическа енергия, топлинна енергия и природен газ се определя с
наредба на министъра на енергетиката и енергийните ресурси.
(2) Енергийните предприятия нямат задължения за изплащане на
обезщетения за щетите, нанесени в резултат на ограничителен режим,
временно прекъсване или ограничаване на снабдяването с електрическа
енергия, топлинна енергия или природен газ, с изключение на случаите,
при които авариите или дълготрайният недостиг са настъпили по тяхна
вина.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.72, който става
чл.74.
Глава осма
КОНТРОЛ В ЕНЕРГЕТИКАТА
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на
главата.
Чл. 73. (1) Министърът на енергетиката и енергийните ресурси
провежда предварителен, текущ и последващ контрол за:
1. техническото състояние и експлоатацията на енергийните
обекти, както и на енергийните уредби и съоръжения - собственост на
потребители;

2. изпълнението на задължението на всеки производител на
електрическа енергия за производство на електрическа енергия от
възобновяеми енергийни източници и от комбинирано производство на
топлинна и електрическа енергия в съответствие с определените от
министъра на енергетиката и енергийните ресурси задължителни квоти
съгласно чл. 159, ал. 2 и чл. 161, ал. 2;
3. прилагането на реда и техническите условия за
топлоснабдяване, прекратяване на топлоподаването и прилагане на
дяловото разпределение на топлинна енергия;
4. изпълнението на задължението за набиране и съхраняване на
резервите от горива, необходими за сигурно и непрекъснато снабдяване с
енергия;
5. готовността на енергийните обекти за работа при кризи и военно
положение;
6. изпълнението на задълженията по този закон за предоставяне на
информация на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси.
(2) Комисията провежда контрол за:
1. спазването на условията по издадените лицензни;
2. прилагането на цените по чл. 28, ал. 1.
Предложение на н. п. Люцкан Далакчиев
Разпоредбата на чл. 73, ал. 1, т. 2 да се заличи и същият текст да
се включи като т. 3 на чл. 73, ал. 2 предвид изложените мотиви
към предложението по чл.159 и към чл.161, ас.3.
Комисията подкрепя предложението на и. п. Люцкан
Далакчиев.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл.73,
кйото става чл.75:
“Чл. 75. (1) Министърът на енергетиката и енергийните
ресурси провежда предварителен, текущ и последващ контрол
за:
1. техническото състояние и експлоатацията на
енергийните обекти, както и на енергийните уредби и
съоръжения - собственост на потребители;
2. прилагането на реда и техническите условия за
топлоснабдяване, прекратяване на топлоподаването и
прилагане на дяловото разпределение на топлинна енергия;

3. изпълнението на задължението за набиране и
съхраняване на резервите от горива, необходими за сигурно и
непрекъснато снабдяване с енергия;
4. готовността на енергийните обекти за работа при
кризи и военно положение;
5. изпълнението на задълженията по този закон за
предоставяне на информация на Министерството на
енергетиката и енергийните ресурси.
(2) Комисията провежда контрол за:
1. спазването на условията по издадените лицензни;
2. прилагането на цените по чл. 30, ал. 1.
3. изпълнението на задължението на всеки производител
на електрическа енергия за производство на
електрическа енергия от възобновяеми енергийни
източници и от комбинирано производство на топлинна
и електрическа енергия в съответствие с определените
от министъра на енергетиката и енергийните ресурси
задължителни квоти съгласно чл. 161, ал. 2 и чл. 163, ал.
2. ”
Чл. 74. (1) Комисията контролира съответствието на
извършваните лицензионни дейности с условията на издадените
лицензни.
(2) Комисията извършва превантивен, текущ и последващ
контрол.
(3) Комисията извършва превантивен контрол в процедурите по
издаване на лицензни по този закон.
(4) Комисията текущо контролира съответствието на
изпълнението на лицензионната дейност с условията на лицензията,
включително:
1. изпълнението на изискванията за сигурност на доставките на
електрическа и топлинна енергия или природен газ и за ефективно
използване на енергията и енергийните ресурси;
2. изпълнението на задълженията за предоставяне на достъп до
мрежите;
3. прилагането на утвърдените от комисията цени;
4. изпълнението или готовността за изпълнение на допълнителни
задължения за преустановяване на лицензионната дейност след
изтичането на срока на лицензията или при прекратяването й, както и за
извеждане на енергийните обекти от експлоатация;
5. изпълнението на задълженията за застраховане на имуществото,
с което се осъществява лицензионната дейност, или за изпълнението на
задълженията за финансово обезпечаване;
6. изпълнението на задълженията за предоставяне на информация
на комисията;
7. изпълнението на задълженията за предоставяне на информация
на съответния системен оператор;
8. проверки на основателността на жалби и сигнали срещу
енергийните предприятия, включително за договорни нарушения,
неизпълнение на задължения за присъединяване на производители и
потребители към мрежите или прекъсване на снабдяването с енергия или
природен газ;
9. други условия, посочени в лицензията.
(5) Комисията извършва последващ контрол върху изпълнението
на дадените препоръки и предписания на лицензиантите.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 74, който става
чл.76.
Чл. 75. (1) В изпълнение на контролните си правомощия
министърът на енергетиката и енергийните ресурси:
1. извършва проверки чрез упълномощени от него лица;
2. уведомява органите на специализирания контрол с оглед
предприемането на мерки от кръга на тяхната компетентност;
3. налага принудителни административни мерки и
административни наказания, предвидени с този закон.
(2) В изпълнение на контролните си правомощия комисията:
1. извършва проверки чрез упълномощените от нея лица;
2. уведомява органите на специализирания контрол с оглед
предприемането на мерки от кръга на тяхната компетентност;
3. спира действието, изменя или отнема издадената лицензия;
4. налага принудителни административни мерки и
административни наказания, предвидени с този закон.
(3) Министърът на енергетиката и енергийните ресурси, съответно
комисията, има право да изисква от проверяваните лица информация за
дейността им, необходимите документи във връзка с осъществяването на
контрола и, ако се налага, да изисква съдействие от специализираните
органи за контрол.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 75, който става
чл.77.
Чл. 76. (1) Лицата, които извършват проверки и съставят актове за
установяване на извършено нарушение, се определят със заповед на
министъра на енергетиката и енергийните ресурси или на председателя на
комисията съобразно компетентността им по този закон.
(2) Лицата по ал. 1, наричани по-нататък "контролните органи",
имат право:
1. на свободен достъп до контролираните от тях лица и обекти за
проверки;
2. да изискват необходимите данни, сведения, обяснения,
оперативна и друга информация, включително да извършват или да
възлагат извършването на експертизи, измервания и изпитвания за
изясняване на техническото състояние и условията за експлоатация на
обекта, включително за правоспособността на персонала, от съответните
длъжностни лица, както и всяка друга информация, свързана с
осигуряване изпълнението на условията на лицензията;
3. да извършват насрещни проверки и да изискват от трети лица
сведения и документи, необходими за извършване на насрещните
проверки;
4. да правят предложения за даване на задължителни
предписания;
5. да правят предложения за налагане на принудителни
административни мерки и административни наказания.
(3) Проверяваното лице е длъжно да осигури всички условия за
нормалното протичане на проверката и да оказва съдействие на
контролните органи, като:
1. предоставя място за извършване на проверката или се явява в
сградата на министерството, съответно на комисията;
2. определя свой служител за контакти и оказване съдействие на
проверяващите длъжностни лица;
3. предоставя достъп до служебни помещения;
4. предоставя всички счетоводни, търговски и други документи,
необходими за установяване на факти и обстоятелства, свързани с
обхвата на проверката;
5. дава писмени обяснения при поискване от контролния орган.
(4) Предписанията на контролните органи, дадени в изпълнение на
правомощията им по този закон, са задължителни.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 75, който става
чл.77.
Чл. 77. (1) Контролните органи са длъжни да не разгласяват
служебната, производствената и търговската тайна, които са им станали
известни при или по повод осъществяването на контролната дейност.
(2) Контролните органи извършват своята дейност самостоятелно
или при необходимост съвместно с други специализирани контролни
органи.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 77, който става
чл.79.
Чл. 78. (1) За резултатите от проверките контролните органи
съставят протокол, към който прилагат събраните данни, документи и
обяснения.
(2) Протоколът се подписва от съставителя, от проверяваното
лице, а при отказ - от двама свидетели на отказа.
(3) Въз основа на резултатите от проверката с протокола
контролните органи могат да дават задължителни предписания на
проверяваните лица и/или да съставят актове за установяване на
административни нарушения.
(4) Лицата, на които са дадени задължителни предписания,
уведомяват в определения им срок контролните органи за тяхното
изпълнение.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 78, който става
чл.80.
Чл. 79. Държавните и общинските органи и техните
администрации, както и задължените по закона лица са длъжни да оказват
съдействие на контролните органи при осъществяването на техните
правомощия.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 79, който става
чл.81.

Глава девета
ЕЛЕКТРОЕНЕРГЕТИКА
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на
главата.
Предложение на и. п. Румен Овчаров и н.п. Йордан Димов
В глава Девета “Електроенергетика ” да се създаде нов раздел със
следното наименование - “Производство на електрическа и
топлинна енергия от местни твърди енергийни суровини ” със
следните членове:
“(1) Основен енергиен ресурс за производство на електрическа и
топлинна енергия са местните твърди енергийни източници.
(2) Министърът на енергетиката и енергийните ресурси
утвърждава прогнози за количеството и ценовото равнище на
добива на местни твърди енергийни източници.
(3) Министърът на енергетиката и енергийните ресурси
ежегодно утвърждава квота за задължително изкупуване на
електрическа и топлинна енергия от производители, ползващи
местни твърди енергийни източници с цена над средната за
страната, в размер до 15% от цялата консумирана електрическа
и топлинна енергия.
(4) С Наредбата за издаване и търговия със зелени сертификати
министърът на енергетиката и енергийните ресурси, определя
специфичните изисквания и условия към производителите на
местни твърди енергийни източници. ”
Комисията не подкрепя предложението на н.п. Румен Овчаров
и н.п. Йордан Димов.
Раздел I
Електроенергийна система
Комисията подкрепя текста на вносителя.

Чл. 80. (1) Всички електроенергийни обекти на територията на
страната се свързват и функционират в единна електроенергийна система
с общ режим на работа и с непрекъснат процес на производство,
преобразуване, пренос, разпределение и потребление на електрическа
енергия.
(2) Електроенергийната система обхваща електрическите
централи, преносната мрежа, отделните разпределителни мрежи и
електрическите уредби на потребителите.
(3) Паралелната работа на електроенергийната система с други
електроенергийни системи и обединения на системи се осъществява в
съответствие със сключените международни актове в областта на
електроенергетиката и при спазване на техническите норми и
изискванията за безопасна работа.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 80, който става
чл.82.
Чл. 81. (1) Устройството и експлоатацията на електроенергийната
система се осъществяват съгласно норми, предвидени в:
1. наредба за устройството на електрическите уредби и
електропроводните линии, която регламентира техническите норми за
проектиране и изграждане на електрически уредби и електропроводни
линии;
2. наредба за техническата експлоатация на електрическите
централи и мрежи, която регламентира условията и реда за организация и
техническата експлоатация на електрически централи и мрежи, на
централи за производство на електрическа и/или топлинна енергия, на
топлопреносни мрежи, на хидротехническите съоръжения на централите
и техните механични части (и управление и техническа експлоатация на
електрически централи и мрежи);
3. наредба за техническата експлоатация на енергообзавеждането,
която регламентира правилата за поддържане в техническа изправност и
правилата за безопасна експлоатация на електрическите уредби и
съоръжения на потребителите;
4. наредба за управление на електроенергийната система, която
регламентира правата и задълженията на преносното предприятие,
оператора на електроенергийната система и присъединените към
преносната мрежа лица във връзка с планиране развитието на преносната
мрежа, планиране и управление на режима на работа на
електроенергийната система, процедурите по задължителния обмен на
данни, реда за оперативно оповестяване и обмен на информация,
създаване и изпълнение на защитен план и план за възстановяване на
електроенергийната система, условия и ред за провеждане на системни
изпитвания и за предоставяне на допълнителни услуги;
5. наредба за управление на разпределителните мрежи, която
регламентира правата и задълженията на разпределителното предприятие
и присъединените към съответната мрежа лица във връзка с планиране
развитието на мрежата, планиране и управление на режима на работа на
разпределителната мрежа, процедурите по задължителен обмен на данни,
реда за оперативно оповестяване и обмен на информация, създаване и
изпълнение на местен защитен план и за предоставяне на допълнителни
услуги;
6. наредба за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентираща принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, както и създаването и
поддържането на бази данни с регистрацията от средствата за търговско
измерване.
(2) Наредбите по ал. 1 се издават от министъра на енергетиката и
енергийните ресурси. Наредбите по ал. 1, т. 4-6 се издават от министъра
на енергетиката и енергийните ресурси по предложение на комисията.
(3) Техническите правила и нормативи за проектиране,
изграждане и ползване на обектите и съоръженията за производство,
преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия се
определят с наредба на министъра на регионалното развитие и
благоустройството и министъра на енергетиката и енергийните ресурси.
Предложение на н. п. Веселин Близнаков
Текстът на чл. 81, ал. 2 да се измени както следва:
“(2) Наредбите по ал. 1, т. 1- 3 се издават от министъра на
енергетиката и енергийните ресурси, а тези по ал. 1, т. 4- 6 се
приемат от Комисията по предложение на енергийните
предприятия. ”
Комисията подкрепя по принцип предложението на н.п.
Веселин Близнаков.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл.81,
който става чл.83:

“Чл. 83. (1) Устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществяват съгласно норми,
предвидени в:
1. наредба за устройството на електрическите уредби и
електропроводните линии, която регламентира техническите
норми за проектиране и изграждане на електрически уредби и
електропроводни линии;
2. наредба за техническата експлоатация на
електрическите централи и мрежи, която регламентира
условията и реда за организация и техническата експлоатация
на електрически централи и мрежи, на централи за
производство на електрическа и/или топлинна енергия, на
топлопреносни мрежи, на хидротехническите съоръжения на
централите и техните механични части (и управление и
техническа експлоатация на електрически централи и мрежи);
3. наредба за техническата експлоатация на
енергообзавеждането, която регламентира правилата за
поддържане в техническа изправност и правилата за безопасна
експлоатация на електрическите уредби и съоръжения на
потребителите;
4. правилата за управление на електроенергийната
система, които регламентират правата и задълженията на
преносното предприятие, оператора на електроенергийната
система и присъединените към преносната мрежа лица във
връзка с планиране развитието на преносната мрежа,
планиране и управление на режима на работа на
електроенергийната система, процедурите по задължителния
обмен на данни, реда за оперативно оповестяване и обмен на
информация, създаване и изпълнение на защитен план и план
за възстановяване на електроенергийната система, условия и
ред за провеждане на системни изпитвания и за предоставяне
на допълнителни услуги;
5. правилата за управление на разпределителните
мрежи, които регламентират правата и задълженията на
разпределителното предприятие, оператора на
разпределителната мрежа и присъединените към съответната
мрежа лица във връзка с планиране развитието на мрежата,
планиране и управление на режима на работа на
разпределителната мрежа, процедурите по задължителен
обмен на данни, реда за оперативно оповестяване и обмен на

информация, създаване и изпълнение на местен защитен план
и за предоставяне на допълнителни услуги;
6. правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда
за тяхното обслужване, както и създаването и поддържането на
бази данни с регистрацията от средствата за търговско
измерване.
(2) Наредбите по ал. 1, т.1-3 се издават от министъра на
енергетиката и енергийните ресурси. Правилата по ал. 1, т. 4-6
се приемат от комисията по предложение на енергийните
предприятия.
(3) Техническите правила и нормативи за проектиране,
изграждане и ползване на обектите и съоръженията за
производство, преобразуване, пренос и разпределение на
електрическа енергия се определят с наредба на министъра на
регионалното развитие и благоустройството и министъра на
енергетиката и енергийните ресурси.”
Раздел II
Производство на електрическа енергия
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на
раздела.
Чл. 82. Производство на електрическа енергия могат да
осъществяват енергийни предприятия, получили лицензия за
производство по реда на този закон, освен в случаите по чл. 37, ал. 4, т. 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.82, който става
чл.84, като числото 37 се заменя с 39.

Чл. 83. (1) Производителите на електрическа енергия са длъжни да
поддържат резерви от горива в количество, което да гарантира
продължително и надеждно производство.
(2) Условията и редът за набирането, поддържането на резервите
от горива и контрола се определят с наредба на министъра на
енергетиката и енергийните ресурси.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.83, който става
чл.85.
Раздел III
Пренос на електрическа енергия
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на
раздела.
Чл. 84. (1) Преносът на електрическата енергия и експлоатацията
на преносната мрежа се осъществяват от преносно предприятие -
собственик на преносната мрежа, лицензирано за извършване пренос на
електрическа енергия.
(2) Преносът на електрическа енергия е всеобщо предлагана
услуга.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.84, който става
чл.86.
Чл. 85. (1) Преносното предприятие осигурява:
1. единното управление на електроенергийната система и
надеждното функциониране на преносната мрежа;
2. преноса и транзита на електрическа енергия по преносната
мрежа;
3. поддържането на обектите и съоръженията на преносната мрежа
в съответствие с техническите изисквания и с изискванията за
безопасност при работа;
4. разширение, реконструкция и модернизация на преносната
мрежа в съответствие с дългосрочните прогнози и планове за развитие на
електроенергетиката;
5. поддържането и развитието на спомагателните мрежи.

(2) За изготвяне на електроенергийния баланс на страната
преносното предприятие:
1. разработва краткосрочни и дългосрочни прогнози за изменение
на потреблението на електрическа енергия в страната;
2. организира извършването на проучвания на възможностите за
разширение и модернизация на преносната мрежа с оглед въвеждането в
експлоатация на нови мощности, извеждането от експлоатация на
съществуващи производствени мощности, присъединяването към
преносната мрежа на нови потребители, очакваното увеличаване на
количеството пренасяна електрическа енергия, въвеждането на нови
технологии, осигуряващи по-високо качество и сигурност на
предоставяните услуги и ефективност на дейността; проучванията се
придружават от технико-икономически и екологичен анализ;
3. изготвя краткосрочни, средносрочни и дългосрочни прогнози и
планове за разширение и модернизация на преносната мрежа и развитие
на спомагателните мрежи;
4. изготвя краткосрочни и дългосрочни планове за развитие на
електроенергийната система с цел осигуряване на електроенергийния
баланс;
5. въз основа на проучванията, прогнозите и плановете изготвя и
предоставя на министъра на енергетиката и енергийните ресурси проект
на електроенергиен баланс на страната и списък на необходимите за
задоволяване нуждите на страната нови производствени мощности и
междусистемни електропроводи.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.85, който става
чл.87.
Раздел IV
Разпределяне на електрическата енергия
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на
раздела.
Чл. 86. (1) Разпределянето на електрическа енергия и
експлоатацията на разпределителните мрежи се осъществяват от
разпределителни предприятия - собственици на разпределителните мрежи
на обособена територия, лицензирани за извършване на разпределение на
електрическа енергия за съответната територия.
(2) Преносът на електрическа енергия през разпределителните
мрежи е всеобщо предлагана услуга.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.86, който става
чл.88.
Чл. 87. За територията, обхваната от разпределителната мрежа,
разпределителното предприятие осигурява:
1. разпределение на електрическата енергия, постъпваща в
разпределителната мрежа;
2. непрекъснатост на електроснабдяването и качество на
доставяната електрическа енергия;
3. управление на разпределителната мрежа;
4. поддържането на разпределителната мрежа, обектите и
съоръженията и спомагателните мрежи в съответствие с техническите
изисквания;
5. разширяване, реконструкция и модернизация на
разпределителната мрежа и спомагателните мрежи;
6. други услуги.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.87, който става
чл.89.
Чл. 88. Разпределителното предприятие:
1. проучва перспективите за икономическо развитие и изменението
на електропотреблението на съответната територия;
2. изготвя краткосрочни и дългосрочни планове за развитие на
разпределителната мрежа;
3. предоставя резултатите от проучванията и изготвените планове
по
т. 1 и 2 на преносното предприятие.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.88, който става
чл.90.

Раздел V
Търговски взаимоотношения. Страни по сделките с
електрическа енергия
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на
раздела.
Чл. 89. (1) Сделки с електрическа енергия могат да се сключват
по регулирани от комисията цени, по свободно договорени цени между
страните и на организиран пазар на електрическа енергия.
(2) Сделките с електрическа енергия се извършват при спазване
разпоредбите на този закон и правилата за търговия с електрическа
енергия, определени с наредба на министъра на енергетиката и
енергийните ресурси по предложение на комисията.
(3) С наредбата по ал. 2 се определя начинът на администриране
на сделките и на организиране и работа на пазара на балансираща
енергия.
Предложение на н. п. Веселин Близнаков
Текстът на чл. 89, ал. 2 да се измени както следва:
“(2) Сделките с електрическа енергия се извършват при спазване
на разпоредбите на този закон и правилата за търговия с
електрическа енергия, определени в наредба, приета от
Комисията. ”
Комисията подкрепя по принцип предложението на н.п.
Веселин Близнаков.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл.89,
който става чл.91:
“Чл. 91. (1) Сделки с електрическа енергия могат да се
сключват по регулирани от комисията цени, по свободно
договорени цени между страните и на организиран пазар на
електрическа енергия.
(2) Сделките с електрическа енергия се извършват при
спазване разпоредбите на този закон и правилата за търговия с
електрическа енергия, приети от комисията по предложение на
енергийните предприятия.

(3) С правилата по ал. 2 се определя начинът на
администриране на сделките и на организиране и работа на
пазара на балансираща енергия.”
Чл. 90. Страни по сделките за продажба на електрическа енергия
са:
1. общественият доставчик на електрическа енергия;
2. обществените снабдители на електрическа енергия;
3. производителите;
4. потребителите - клиенти на обществения доставчик на
електрическа енергия и обществените снабдители на електрическа
енергия;
5. преносното предприятие;
6. разпределителните предприятия;
7. търговците на електрическа енергия;
8. привилегированите потребители.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.90, който става
чл.92.
Чл. 91. (1) Общественият доставчик на електрическа енергия
осигурява снабдяването с електрическа енергия на обществените
снабдители и на потребители, присъединени към преносната мрежа.
(2) Общественият доставчик има изключително право да сключва
сделки за внос и износ на електрическа енергия.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.91, който става
чл.93.
Чл. 92. Обществените снабдители на електрическа енергия
осигуряват снабдяването с електрическа енергия на потребители,
присъединени към разпределителните мрежи, за териториите на които
снабдителите имат лицензия.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.92, който става
чл.94.

Чл. 93. Привилегированите потребители са потребители на
електрическа енергия, които отговарят на условията на наредбата по чл.
22, ал. 2 и имат право да избират лицето, от което закупуват електрическа
енергия.
Комисията подкрепя текста на вносителя със следната
редакция на чл.93, който става чл.95:
“Чл. 95. Привилегированите потребители са
потребители на електрическа енергия, които отговарят на
условията определени в правилата по чл. 24, ал. 2 и имат
право да избират лицето, от което закупуват електрическа
енергия.”
Чл. 94. Търговците на електрическа енергия са лицензирани за
дейността си лица, които отговарят на условията за финансово
гарантиране на сключваните от тях сделки с електрическа енергия,
определени в наредбата по чл. 22, ал. 2, и които имат право да купуват
електрическа енергия от производителите в рамките на разполагаемостта,
определена по реда на чл. 19, т. 16, и да снабдяват привилегировани
потребители.
Комисията подкрепя текста на вносителя със следната
редакция на чл.94, който става чл.96:
“Чл. 96. Търговците на електрическа енергия са
лицензирани за дейността си лица, които отговарят на
условията за финансово гарантиране на сключваните от тях
сделки с електрическа енергия, определени в правилата по чл.
24, ал. 2, и които имат право да купуват електрическа енергия
от производителите в рамките на разполагаемостта,
определена по реда на чл. 21, т. 17, и да снабдяват
привилегировани потребители.”
Раздел VI
Сделки при регулирани цени
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на
раздела.
Чл. 95. (1) По регулирани от комисията цени се сключват сделките
с електрическа енергия между:
1. производителите и обществения доставчик;
2. производителите и обществените снабдители;
3. обществения доставчик и обществените снабдители;
4. обществения доставчик и потребителите, присъединени към
преносната мрежа;
5. обществените снабдители и потребителите, присъединени
към разпределителните мрежи;
6. обществения доставчик и преносното предприятие или
съответните разпределителни предприятия за електрическа енергия,
необходима за компенсиране на технологичните разходи по пренос на
електрическа енергия през съответните мрежи.
(2) Когато количествата договорена електрическа енергия по
ал. 1, т. 1 и 2 са недостатъчни за снабдяване на потребителите,
общественият доставчик и обществените снабдители могат да купуват по
регулирани цени електрическа енергия от производителите от
количествата, определени по реда на чл. 19, т. 16.
(3) Доставката на електрическа енергия по ал. 1, т. 3 и 4 е
всеобщо предлагана услуга по смисъла на този закон, която се предоставя
при условията на равнопоставеност.
Предложение на н. п. Люцкан Далакчиев
В чл. 95, ал. 3 текстът “по ал.1, т. 3 и 4 ” да се замени с текста
“поал.1, т. 3, 4 и 5”.
Комисията подкрепя предложението на и. п. Люцкан
Далакчиев.
Комисията предлага следната подобрена редакция на
чл.95, който става чл.97:
“Чл. 97. (1) По регулирани от комисията цени се
сключват сделките с електрическа енергия между:
1. производителите и обществения доставчик;
2. производителите и обществените снабдители;
3. обществения доставчик и обществените снабдители;
4. обществения доставчик и потребителите,
присъединени към преносната мрежа;
5. обществените снабдители и потребителите,
присъединени към разпределителните мрежи;
6. обществен снабдител и друг обществен снабдител;
7. обществения доставчик и преносното предприятие
или съответните разпределителни предприятия за
електрическа енергия, необходима за компенсиране на
технологичните разходи по пренос на електрическа енергия
през съответните мрежи.
(2) Когато количествата договорена електрическа
енергия по ал. 1, т. 1 и т.2 са недостатъчни за снабдяване на
потребителите, общественият доставчик и обществените
снабдители могат да купуват по регулирани цени
електрическа енергия от производителите от количествата,
определени по реда на чл. 21, т. 17.
(3) Доставката на електрическа енергия по ал. 1, т. 3,
т.4 и т.5 е всеобщо предлагана услуга по смисъла на този закон,
която се предоставя при условията на равнопоставеност.”
Чл. 96. (1) Обществените снабдители на електрическа енергия
продават електрическа енергия на потребители при публично известни
общи условия.
(2) Общите условия по ал. 1 се изготвят от обществените
снабдители на електрическа енергия и се одобряват от комисията.
(3) Общите условия съдържат задължително:
1. условията за качество на снабдяването;
2. информация, която се предоставя от дружествата;
3. срок на договора;
4. условията за прекратяване или прекъсване на снабдяването;
5.отговорността на енергийното предприятие при
нерегламентирано прекъсване и некачествено снабдяване.
(4) Обществените снабдители на електрическа енергия
публикуват одобрените общи условия най-малко в един централен и един
местен всекидневник. Общите условия влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите.
(5) В срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат при
съответния обществен снабдител на електрическа енергия заявление, в
което да предложат специални условия. Приетите от обществения
снабдител на електрическа енергия специални условия, различни от
публикуваните общи условия, се отразяват в допълнителни писмени
споразумения.
(6) Процедурата, предвидена в ал. 2 - 4, се прилага и при внасяне
на промени в общите условия.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.96, който става
чл.98.
Чл. 97. (1) За целите на балансиране на производството и
потреблението на електрическа енергия операторът на
електроенергийната система организира пазар на балансираща енергия в
съответствие с наредбата по чл. 89, ал. 2.
(2) Преносното предприятие е страна по всички сделки с
балансираща енергия. Преносното предприятие сключва сделки за
балансираща енергия с производителите, търговците, привилегированите
потребители и обществения доставчик.
(3) Преносното предприятие не формира печалба от сделките по
ал. 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя със следната
редакция на чл.97, който става чл.99:
“Чл. 99. (1) За целите на балансиране на
производството и потреблението на електрическа енергия
операторът на електроенергийната система организира пазар
на балансираща енергия в съответствие с правилата по чл. 91,
ал. 2.
(2) Преносното предприятие е страна по всички сделки
с балансираща енергия. Преносното предприятие сключва
сделки за балансираща енергия с производителите,
търговците, привилегированите потребители и обществения
доставчик.
(3) Преносното предприятие не формира печалба от
сделките по ал. 2.”

111
Раздел VII
Сделки при свободно договорени цени
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на
раздела.
Чл. 98. (1) Сделки с електрическа енергия по свободно договорени
цени могат да сключват помежду си производителите, търговците на
електрическа енергия и привилегированите потребители.
(2) Производителите могат да сключват сделките по ал. 1 за
количествата електрическа енергия, определена по реда на чл. 19, т. 16.
(3) Когато количествата договорена електрическа енергия по чл. 95,
ал. 1, т. 1 и 2 са недостатъчни за задоволяване потреблението на
потребителите, присъединени към преносната или разпределителните
мрежи, общественият доставчик и обществените снабдители могат да
купуват електрическа енергия от търговци на електрическа енергия по
свободно договорена цена след разрешение на комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.98, който става
чл.100:
“Чл. 100. (1) Сделки с електрическа енергия по свободно
договорени цени могат да сключват помежду си
производителите, търговците на електрическа енергия и
привилегированите потребители.
(2) Производителите могат да сключват сделките по ал. 1
за количествата електрическа енергия, определена по реда на
чл. 21, т. 17.
(3) Когато количествата договорена електрическа
енергия по чл. 97, ал. 1, т. 1 и т.2 са недостатъчни за
задоволяване потреблението на потребителите, присъединени
към преносната или разпределителните мрежи, общественият
доставчик и обществените снабдители могат да купуват
електрическа енергия от търговци на електрическа енергия по
свободно договорена цена след разрешение на комисията.”
Чл. 99. (1) За един и същ период от време, определен с наредбата по
чл. 89, ал. 2, привилегированите потребители могат да сключват сделки
само при условията на свободно договорени цени или само по регулирани
от комисията цени.
(2) Привилегированите потребители са длъжни да уведомяват
предварително преносното предприятие за сключените от тях договори за
електрическа енергия по ред и начин, предвидени с наредбата по чл. 89,
ал. 2.
(3) Операторът на електроенергийната система отчита потребената
електрическа енергия по ред и начин, определени с наредбата по чл. 89,
ал. 2.
Предложение на н. п. Люцкан Далакчиев
Чл. 99, ал. 1 да се измени както следва:
“ (1) За един и същ период от време, определен в Наредбата по чл.
89, ал. 2, привилегированите потребители могат да сключват
сделки при условията на свободно договорени цени и/или по
регулирани от Комисията цени, в случаите предвидени в същата
Наредба. ”
Комисията подкрепя предложението на и. п. Люцкан
Далакчиев.
Предложение на н. п. Люцкан Далакчиев
Чл. 99, ал.2 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението на н. п. Люцкан
Далакчиев.
Комисията предлага следната окончателна редакция на чл.99,
който става чл.101:
“Чл. 101. (1) За един и същ период от време, определен в
правилата по чл. 91, ал. 2, привилегированите потребители
могат да сключват сделки при условията на свободно
договорени цени и/или по регулирани от комисията цени в
случаите предвидени в същите правила.

(2) Операторът на електроенергийната система отчита
потребената електрическа енергия по ред и начин, определени
с правилата по чл. 91, ал. 2.”
Чл. 100. (1) Производителите, търговците, общественият доставчик,
обществените снабдители на електрическа енергия и привилегированите
потребители могат да сключват сделки за електрическа енергия с лица:
1. местни лица в държава - членка на Европейския съюз;
2. регистрирани в държава, с която Република България има
постигната договореност по силата на международен акт за взаимно
прилагане на съответното право на Европейските общности.
(2) Алинея 1 се прилага, когато:
1. на производителите, търговците на електрическа енергия,
обществения доставчик, обществените снабдители на електрическа
енергия и на привилегированите потребители е признато правото за
свободна търговия с електрическа енергия съгласно законодателството на
другата държава, и
2. при условията на взаимност законодателството на другата
държава предвижда възможност за свободна търговия с електрическа
енергия за свои привилегировани потребители.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.100, който
става чл.102.
Чл. 101. (1) Сделките на организирания пазар на електрическа
енергия се осъществяват в съответствие с правилата за търговия с
електрическа енергия, определени с наредбата по чл. 89, ал. 2.
(2) Организирането на пазар на електрическа енергия се извършва
от лице, получило лицензия по чл. 37, ал. 1, т. 6, което:
1. организира получаване на оферти за продажба и покупка на
електрическа енергия;
2. извършва съпоставяне на офертите за продажба и покупка за
съответния период до покриване на търсенето;
3. информира участниците и оператора на електроенергийната
система за сделките на организирания пазар и отчита ограниченията и
промените, налагащи се от ограничения в преносните възможности или
от аварийни ситуации в мрежите;
4. определя цена на търгуваната електрическа енергия за всеки
период.

(3) На организирания пазар на електрическа енергия могат да
участват:
1. производителите в рамките на разполагаемостта, определена по
реда на чл. 19, т. 16;
2. привилегированите потребители;
3. търговците на електрическа енергия;
4. общественият доставчик - за количества електрическа енергия по
чл. 98, ал. 3;
5. обществените снабдители - за количества електрическа енергия
по чл. 98, ал. 3.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл.101,
който става чл.103:
“Чл. 103. (1) Сделките на организирания пазар на
електрическа енергия се осъществяват в съответствие с
правилата за търговия с електрическа енергия, определени по
чл. 91, ал. 2.
(2) Организирането на пазар на електрическа енергия се
извършва от лице, получило лицензия по чл. 39, ал. 1, т. 6,
което:
1. организира получаване на оферти за продажба и
покупка на електрическа енергия;
2. извършва съпоставяне на офертите за продажба и
покупка за съответния период до покриване на търсенето;
3. информира участниците и оператора на
електроенергийната система за сделките на организирания
пазар и отчита ограниченията и промените, налагащи се от
ограничения в преносните възможности или от аварийни
ситуации в мрежите;
4. определя цена на търгуваната електрическа енергия
за всеки период.
(3) На организирания пазар на електрическа енергия
могат да участват:
1. производителите в рамките на разполагаемостта,
определена по реда на чл. 21, т. 17;
2. привилегированите потребители;
3. търговците на електрическа енергия;
4. общественият доставчик - за количества електрическа
енергия по чл. 100, ал. 3;

5. обществените снабдители - за количества електрическа
енергия по чл. 100, ал. 3.”
Раздел VIII
Сделки за пренос, допълнителни услуги и студен резерв
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на
раздела.
Чл. 102. (1) Производителите и вносителите на електрическа
енергия сключват договори с преносното и/или с разпределителното
предприятие за пренос на количествата постъпила електрическа енергия в
съответната мрежа.
(2) Общественият доставчик на електрическа енергия сключва
договори с разпределително предприятие за пренос през съответната
разпределителна мрежа на количествата електрическа енергия, продавани
от него на обществените снабдители.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.102, който
става чл.104.
Чл. 103. (1) С цел гарантиране сигурната работа на
електроенергийната система преносното предприятие сключва сделки за
допълнителни услуги и студен резерв при условията и по реда на чл. 81,
ал. 1, т. 4.
(2) Студеният резерв по ал.1 се осигурява чрез сделки за
закупуване на разполагаемост в количества, определени въз основа на
степента на надеждност на електроснабдяването по чл. 4, ал. 2, т. 4.
(3) Условията и редът за закупуване на количествата студен резерв
по ал. 2 се определят с наредбата по чл. 81, ал. 1, т. 4.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл.103,
който става 105:
“Чл. 105. (1) С цел гарантиране сигурната работа на
електроенергийната система преносното предприятие сключва
сделки за допълнителни услуги и студен резерв при условията
и по реда на чл. 83, ал. 1, т. 4.
(2) Студеният резерв по ал.1 се осигурява чрез сделки за
закупуване на разполагаемост в количества, определени въз
основа на степента на надеждност на електроснабдяването по
чл. 4, ал. 2, т. 4.
(3) Условията и редът за закупуване на количествата
студен резерв по ал. 2 се определят с правилата по чл. 83, ал. 1,
т. 4.”
Чл. 104. С цел гарантиране сигурната работа на разпределителните
мрежи разпределителните предприятия сключват сделки за допълнителни
услуги при условията и по реда на чл. 81, ал. 1, т. 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.104, който
става чл.106, като числото 81 се заменя с 83.
Чл. 105. Общественият доставчик и обществените снабдители на
електрическа енергия, преносното предприятие и разпределителните
предприятия могат да събират вземанията си за доставена или пренесена
електрическа енергия от неизправни длъжници по реда на чл. 237, буква
”и” от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечения от
сметките.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл.105,
който става чл.107:
“Чл. 107. Общественият доставчик и обществените
снабдители на електрическа енергия, преносното предприятие
и разпределителните предприятия могат да събират
вземанията си за доставена или пренесена електрическа
енергия от неизправни длъжници по реда на чл. 237, буква ”к”
от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечения
от сметките.”
Раздел IX
Оперативно управление
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на
раздела.
Чл. 106. (1) Централизираното оперативно управление, контролът и
координирането на режима на работа на електроенергийната система се

осъществяват от оператора на електроенергийната система и от
операторите на всяка от разпределителните мрежи.
(2) Операторът на електроенергийната система е специализирано
звено на преносното предприятие.
(3) Оперативното управление и осигуряването на надеждното
функциониране на разпределителните мрежи се осъществяват от
операторите на съответните мрежи.
(4) Операторите на разпределителните мрежи са специализирани
звена на разпределителните предприятия.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.106, който
става чл. 108.
Чл. 107. (1) Операторът на електроенергийната система е длъжен
да осигурява:
1. сигурно, безопасно и ефективно функциониране на
електроенергийната система;
2. поддържане на баланса между производството и потреблението
на електрическа енергия;
3. осъществяване на съвместната работа на електроенергийната
система с електроенергийните системи на другите страни в съответствие с
международните договори;
4. недискриминационен пренос на електрическа енергия при
спазване на изискванията за качество;
5. сигурно и ефективно функциониране на спомагателните мрежи.
(2) Разпорежданията на оператора на електроенергийната система,
свързани с изпълнението на възложените му с този закон задължения, са
задължителни за операторите на разпределителните мрежи и за
производителите на електрическа енергия и потребителите на
електрическа енергия, присъединени към преносната мрежа.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл.107,
който става чл.109:
“Чл. 109. (1) Операторът на електроенергийната система
е длъжен да осигурява:
1. сигурно, безопасно и ефективно функциониране на
електроенергийната система;
2. поддържане на баланса между производството и
потреблението на електрическа енергия;

3. осъществяване на съвместната работа на
електроенергийната система с електроенергийните системи на
другите страни в съответствие с международните договори;
4. равнопоставен достъп за пренос на електрическа
енергия при спазване на изискванията за качество;
5. сигурно и ефективно функциониране на
спомагателните мрежи.
(2) Разпорежданията на оператора на електроенергийната система, свързани с изпълнението на възложените му с този закон задължения, са задължителни за операторите на разпределителните мрежи и за производителите на електрическа енергия и потребителите на електрическа енергия, присъединени към преносната мрежа.”
Чл. 108. (1) За целите на измерването на количествата
електрическа енергия операторът на електроенергийната система
осигурява:
1. техническо и метрологично осигуряване, развитие и
модернизация на средствата за търговско измерване на количеството
електрическа енергия, постъпваща и напускаща преносната система;
2. поддържане на бази данни с регистрацията от средствата за
търговско измерване на количеството електрическа енергия по т. 1 и по
сделките с нерегулирани цени и на балансиращия пазар.
(2) Собствениците на средства за търговско измерване на
количествата електрическа енергия предоставят данните от измерванията
на тези средства, отнасящи се до сделките с нерегулирани цени и с
балансираща енергия.
(3) Страните по сделките с електрическа енергия имат право да
получават информация от базата данни относно количествата енергия,
търгувани от тях по сделките.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл.108,
който става чл.110:
“Чл. 110. (1) За целите на измерването на количествата
електрическа енергия операторът на електроенергийната
система осигурява:
1. техническо и метрологично осигуряване, развитие и
модернизация на средствата за търговско измерване на

количеството електрическа енергия, постъпваща и напускаща
преносната система;
2. поддържане на бази данни с регистрацията от
средствата за търговско измерване на количеството
електрическа енергия по т. 1 и по сделките със свободно
договорени цени и на балансиращия пазар.
(2) Собствениците на средства за търговско измерване
на количествата електрическа енергия предоставят данните от
измерванията на тези средства, отнасящи се до сделките със
свободно договорени цени и с балансираща енергия.
(3) Страните по сделките с електрическа енергия имат
право да получават информация от базата данни относно
количествата енергия, търгувани от тях по сделките.
Чл. 109. (1) Операторът на електроенергийната система
администрира сделките с електрическа енергия през преносната
електрическа мрежа и двустранните договори за покупка на електрическа
енергия при свободно договорени цени и организира пазар на
балансираща енергия в съответствие с наредбата по чл. 89, ал. 2, като:
1. поддържа регистри за лицата, сключващи сделки при свободно
договорени цени и на пазара на балансираща енергия;
2. поддържа регистри за сключените между лицата по т. 1
договори;
3. приема, подрежда в приоритетни списъци по цена и
технологични критерии и активира предложения и заявки за
покупка/продажба на балансираща енергия;
4. прилага методика за изчисляване и определя цени на
балансиращата енергия за всеки период на сетълмент;
5. изготвя предварителни и окончателни уведомления за
дължимите суми за балансираща енергия от участниците за всеки период
на сетълмент;
6. контролира финансовата обезпеченост на сделките с
балансираща енергия и дава задължителни указания на участниците на
пазара във връзка с това;
7. при възникване на обстоятелства, застрашаващи сигурността на
работата на електроенергийната система или на части от нея, има право
временно да спира изпълнението на сделки или да променя договорените
количества електрическа енергия по тях при условия и по начин, описани
в наредбата по чл. 89, ал. 2;

8. предоставя информация за прогнозно потребление на
електрическа енергия, ограничения в преносната система, справки за цени
на балансираща енергия за минали периоди и друга информация,
необходима на участниците.
(2) Разходите във връзка с изпълнение на функциите по ал. 1 се
признават за икономически обосновани разходи по чл. 29, ал. 1, т. 2.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл.109,
който става чл.111:
“Чл. 111. (1) Операторът на електроенергийната система
администрира сделките с електрическа енергия през
преносната електрическа мрежа и двустранните договори за
покупка на електрическа енергия при свободно договорени
цени и организира пазар на балансираща енергия в
съответствие с правилата по чл. 91, ал. 2, като:
1. поддържа регистри за лицата, сключващи сделки при
свободно договорени цени и на пазара на балансираща
енергия;
2. поддържа регистри за сключените между лицата по т.
1 договори;
3. приема, подрежда в приоритетни списъци по цена и
технологични критерии и активира предложения и заявки за
покупка/продажба на балансираща енергия;
4. прилага методика за изчисляване и определя цени на
балансиращата енергия за всеки период на сетълмент;
5. изготвя предварителни и окончателни уведомления за
дължимите суми за балансираща енергия от участниците за
всеки период на сетълмент;
6. контролира финансовата обезпеченост на сделките с
балансираща енергия и дава задължителни указания на
участниците на пазара във връзка с това;
7. при възникване на обстоятелства, застрашаващи
сигурността на работата на електроенергийната система или
на части от нея, има право временно да спира изпълнението на
сделки или да променя договорените количества електрическа
енергия по тях при условия и по начин, описани в правилата
по чл. 91, ал. 2;
8. предоставя информация за прогнозно потребление на
електрическа енергия, ограничения в преносната система,
справки за цени на балансираща енергия за минали периоди и
друга информация, необходима на участниците.
(2) Разходите във връзка с изпълнение на функциите по
ал. 1 се признават за икономически обосновани разходи по чл.
31, т. 2.”
Чл. 110. (1) Операторът на електроенергийната система регулира
разпределението на електрическия товар на електроенергийната система
между електрическите централи по технически и икономически критерии.
(2) При разпределението на електрическия товар операторът на
електроенергийната система осигурява спазването на сключените
договори, в които е предвидено задължително изкупуване на част или на
цялата произведена електрическа енергия по този закон.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.110, който
става чл.112.
Чл. 111. (1) Операторите на разпределителните мрежи са длъжни
да осигуряват:
1. надеждно, безопасно и ефективно функциониране на
съответната разпределителна мрежа;
2. надеждно и ефективно функциониране на спомагателните
мрежи;
3. недискриминационен пренос на електрическа енергия при
спазване на изискванията за качество;
4. равнопоставеност на производителите и на потребителите,
свързани към мрежата.
(2) Разпорежданията на оператора на разпределителната мрежа,
свързани с изпълнението на възложените му с този закон задължения, са
задължителни за оперативния дежурен персонал от енергийните обекти и
производителите на електрическа енергия, свързани директно към
съответната разпределителна мрежа.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл.111,
който става чл.113:
“Чл. 113. (1) Операторите на разпределителните мрежи
са длъжни да осигуряват:
1. надеждно, безопасно и ефективно функциониране на
съответната разпределителна мрежа;

2. надеждно и ефективно функциониране на
спомагателните мрежи;
3. равнопоставен достъп за пренос на електрическа
енергия при спазване на изискванията за качество;
4. равнопоставеност на производителите и на
потребителите, свързани към мрежата.
(2) Разпорежданията на оператора на разпределителната
мрежа, свързани с изпълнението на възложените му с този
закон задължения, са задължителни за оперативния дежурен
персонал от енергийните обекти и производителите на
електрическа енергия, свързани директно към съответната
разпределителна мрежа.”
Чл. 112. Операторите на електроенергийната система и на
разпределителните мрежи са длъжни да пазят поверителността на
търговската информация, получена при и по повод изпълнението на
техните задължения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.112, който
става чл. 114.
Чл. 113. Условията и редът, при които се осъществява дейността
на операторите на електроенергийната система и на разпределителните
мрежи, както и на оперативния дежурен персонал от електроенергийните
обекти и електрическите уредби на потребителите, се определят с наредба
на министъра на енергетиката и енергийните ресурси.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.113, който
става чл. 115.
Раздел X
Присъединяване на производители и потребители към
мрежите. Достъп до мрежите
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на
раздела.

Чл. 114. (1) Преносното, съответно разпределителното,
предприятие е длъжно да присъедини всеки производител на
електрическа енергия, разположен на съответната територия, който:
1. е сключил писмен договор с преносното или разпределителното
предприятие по цена за присъединяване, определена съгласно наредбата
по чл. 34, ал. 3;
2. е изпълнил условията за присъединяване към преносната или
разпределителната мрежа, и
3. има изградени електрически уредби в границите на собствения
си имот или на имота, в който има право да строи, отговарящи на
техническите норми и на изискванията за безопасна работа.
(2) Преносното предприятие е длъжно при условията на ал. 1 да
присъединява обекти на разпределителните предприятия.
(3) Преносното или съответното разпределително предприятие е
длъжно да извърши разширението и реконструкцията на преносната или
разпределителните мрежи, свързани с присъединяването на електрически
централи до мястото на присъединяването.
(4) Извършеното разширение и реконструкция по ал. 3 е
собственост на преносното, съответно на разпределителното,
предприятие.
(5) В случаите, когато мястото на присъединяването не съвпада с
границите на собственост на електрическите уредби на производителя,
свързващите ги електропроводни линии с високо или средно напрежение
се изграждат от преносното, съответно от разпределителното,
предприятие и са негова собственост.
(6) Произведената електрическа енергия се измерва със средства за
търговско измерване - собственост на преносното, съответно на
разпределителното, предприятие, като изискванията, на които трябва да
отговарят, и мястото им на разположение се определят с наредбата по чл.
81, ал. 1, т. 6.
(7) Условията и редът за присъединяване към съответната мрежа,
за преустановяване на присъединяването или снабдяването с
електрическа енергия и границата на собственост между електрическите
съоръжения се определят с наредба на министъра на енергетиката и
енергийните ресурси.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл.114,
който става чл.116:
“Чл. 116. (1) Преносното, съответно разпределителното,
предприятие е длъжно да присъедини всеки производител на
електрическа енергия, разположен на съответната територия,
който:
1. е сключил писмен договор с преносното или
разпределителното предприятие по цена за присъединяване,
определена съгласно наредбата по чл. 36, ал. 3;
2. е изпълнил условията за присъединяване към
преносната или разпределителната мрежа, и
3. има изградени електрически уредби в границите на
собствения си имот или на имота, в който има право да строи,
отговарящи на техническите норми и на изискванията за
безопасна работа.
(2) Преносното предприятие е длъжно при условията на
ал. 1 да присъединява обекти на разпределителните
предприятия.
(3) Преносното или съответното разпределително
предприятие е длъжно да извърши разширението и
реконструкцията на преносната или разпределителните
мрежи, свързани с присъединяването на електрически
централи до мястото на присъединяването.
(4) Извършеното разширение и реконструкция по ал. 3 е
собственост на преносното, съответно на разпределителното,
предприятие.
(5) В случаите, когато мястото на присъединяването не
съвпада с границите на собственост на електрическите уредби
на производителя, свързващите ги електропроводни линии с
високо или средно напрежение се изграждат от преносното,
съответно от разпределителното, предприятие и са негова
собственост.
(6) Произведената електрическа енергия се измерва със
средства за търговско измерване - собственост на преносното,
съответно на разпределителното, предприятие, като
изискванията, на които трябва да отговарят, и мястото им на
разположение се определят с правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6.
(7) Условията и редът за присъединяване към
съответната мрежа, за преустановяване на присъединяването
или снабдяването с електрическа енергия и границата на
собственост между електрическите съоръжения се определят с
наредба на министъра на енергетиката и енергийните
ресурси.”
Чл. 115. (1) Преносното, съответно разпределителното,
предприятие е длъжно да присъедини всеки обект на потребител
на електрическа енергия, разположен на съответната територия,
който:
1. има изградени електрически уредби в границите на
имота си, отговарящи на техническите норми и на изискванията за
безопасна работа;
2. е изпълнил условията за присъединяване към преносната,
съответно разпределителната мрежа, и
3. е сключил писмен договор с преносното, съответно
разпределителното, предприятие по цена за присъединяване,
определена съгласно наредбата по чл. 34, ал. 3.
(2) С разрешение на комисията разпределителното
предприятие може да присъединява потребител на електрическа
енергия, който се намира на територията на друго разпределително
предприятие, когато това е технически и икономически
целесъобразно и е в интерес на потребителите.
(3) Условията и редът за присъединяване към преносната
или разпределителната мрежа и за сключване на договорите по ал.
1 се уреждат с наредбата по чл. 114, ал. 7.
(4) Отказът на енергийното предприятие да извърши
присъединяване е мотивиран.
(5) Електрическите уредби с високо и средно напрежение,
които служат за снабдяване с електрическа енергия само на един
потребител - търговец по смисъла на Търговския закон, се
изграждат за негова сметка и са негова собственост.
(6) Електрическите съоръжения с ниско напрежение, които
се намират в имотите на потребителите и са разположени след
границите на собственост на съоръженията, се изграждат за тяхна
сметка и са тяхна собственост.
(7) Потребителите са длъжни да предоставят достъп на
преносното, съответно на разпределителното, предприятие през
собствените си уредби и съоръжения за целите на преобразуването
и пренос на електрическа енергия до други потребители. Цената за
предоставения достъп се определя по методика, одобрена от
комисията.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл.115,
който става чл.117:
“Чл. 117. (1) Преносното, съответно разпределителното,
предприятие е длъжно да присъедини всеки обект на
потребител на електрическа енергия, разположен на
съответната територия, който:
1. има изградени електрически уредби в границите на
имота си, отговарящи на техническите норми и на
изискванията за безопасна работа;
2. е изпълнил условията за присъединяване към
преносната, съответно разпределителната мрежа, и
3. е сключил писмен договор с преносното, съответно
разпределителното, предприятие по цена за присъединяване,
определена съгласно наредбата по чл. 36, ал. 3.
(2) С разрешение на комисията разпределителното
предприятие може да присъединява потребител на
електрическа енергия, който се намира на територията на
друго разпределително предприятие, когато това е технически
и икономически целесъобразно и е в интерес на потребителите.
(3) Условията и редът за присъединяване към
преносната или разпределителната мрежа и за сключване на
договорите по ал. 1 се уреждат с наредбата по чл. 116, ал. 7.
(4) Отказът на енергийното предприятие да извърши
присъединяване е мотивиран.
(5) Електрическите уредби с високо и средно
напрежение, които служат за снабдяване с електрическа
енергия само на един потребител на електрическа енергия за
стопански нужди, се изграждат за негова сметка и са негова
собственост.
(6) Електрическите съоръжения с ниско напрежение,
които се намират в имотите на потребителите и са
разположени след границите на собственост на съоръженията,
се изграждат за тяхна сметка и са тяхна собственост.
(7) Потребителите са длъжни да предоставят достъп на
преносното, съответно на разпределителното, предприятие
през собствените си уредби и съоръжения за целите на
преобразуването и пренос на електрическа енергия до други
потребители. Цената за предоставения достъп се определя по
методика, одобрена от комисията.”

Чл. 116. (1) Преносното и разпределителното предприятие са
длъжни да осигурят достъп при условията на равнопоставеност до
преносната и разпределителните мрежи на лицата, отговарящи на
условията на наредбата по чл. 22, ал. 2.
(2) Преносното, съответно разпределителното, предприятие може
да откаже достъп, в случай че предоставянето на достъпа би довело до
нарушаване на техническите условия и сигурността на мрежите или до
влошаване на условията за снабдяване на други потребители.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл.116,
който става чл.118:
“Чл.118 (1) Преносното и разпределителното предприятие са
длъжни да осигурят достъп при условията на
равнопоставеност до преносната и разпределителните мрежи
на лицата, отговарящи на правилата по чл. 24, ал. 2.
(2) Преносното, съответно разпределителното,
предприятие може да откаже достъп, в случай че
предоставянето на достъпа би довело до нарушаване на
техническите условия и сигурността на мрежите или до
влошаване на условията за снабдяване на други потребители.”
Чл. 117. (1) Производители могат да снабдяват с електрическа
енергия свои клонове, предприятия и обекти, разположени на
територията на страната:
1. през преносната и/или разпределителните мрежи, като сключват
договор за пренос с преносното и/или с разпределителните предприятия,
или
2. по изградени за тяхна сметка преки електропроводи до своите
подразделения или обекти.
(2) Преносното и/или съответните разпределителни предприятия
могат да откажат сключването на договори за пренос чрез съответните
мрежи в случаите по ал. 1, т. 1, когато:
1. преносните възможности на мрежите са недостатъчни, или
2. се нарушава надеждната работа на електроенергийната система
и/или сигурността на снабдяването, или
3. не съществуват технически условия за измерване на
консумираните количества електрическа енергия от собствено
производство отделно от количествата, доставяни от други източници.

(3) Начинът на разпределяне на електрическата енергия от
собствено производство или на доставяната от други източници се
определя с наредбата по чл. 89, ал. 2.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл.117,
който става чл.119:
“Чл. 119. (1) Производители могат да снабдяват с
електрическа енергия свои клонове, предприятия и обекти,
разположени на територията на страната:
1. през преносната и/или разпределителните мрежи,
като сключват договор за пренос с преносното и/или с
разпределителните предприятия, или
2. по изградени за тяхна сметка преки електропроводи
до своите подразделения или обекти.
(2) Преносното и/или съответните разпределителни
предприятия могат да откажат сключването на договори за
пренос чрез съответните мрежи в случаите по ал. 1, т. 1,
когато:
1. преносните възможности на мрежите са недостатъчни,
или
2. се нарушава надеждната работа на
електроенергийната система и/или сигурността на
снабдяването, или
3. не съществуват технически условия за измерване на
консумираните количества електрическа енергия от собствено
производство отделно от количествата, доставяни от други
източници.
(3) Начинът на разпределяне на електрическата енергия
от собствено производство или на доставяната от други
източници се определя с правилата по чл. 91, ал. 2.
Чл. 118. (1) Електрическата енергия, използвана от потребителите,
се измерва със средства за търговско измерване - собственост на
преносното или на съответното разпределително предприятие,
разположени възможно най-близо до границата на имота на потребителя.
(2) Границата на собственост върху електрическите съоръжения и
мястото на средствата за търговско измерване се определят съгласно


изискванията на наредбата по чл. 114, ал. 7 и на наредбата по чл. 81, ал. 1,
т. 6.
(3) Преносното, съответно разпределителното, предприятие
определя вида, броя и мястото на монтиране на измервателните уреди и
съоръжения и на управляващите и комуникационните устройства към тях.
(4) Когато утвърдените тарифи предоставят възможност на
потребителите от дадена група да избират начина на измерване на
количеството електрическа енергия, преносното, съответно
разпределителното, предприятие е длъжно да монтира измервателни
уреди, които да съответстват на писмено заявения избор на потребителя.
(5) Условията и редът за подмяна на измервателен уред по искане
на потребител в случаите по ал. 4 се определят с наредбата по чл. 81, ал.
1, т. 6.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл. 118,
който става чл.120:
“Чл. 120. (1) Електрическата енергия, използвана от
потребителите, се измерва със средства за търговско измерване
собственост на преносното или на съответното
разпределително предприятие, разположени до или на
границата на имота на потребителя.
(2) Границата на собственост върху електрическите
съоръжения и мястото на средствата за търговско измерване се
определят съгласно изискванията на наредбата по чл. 116, ал. 7
и на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6.
(3) Преносното, съответно разпределителното,
предприятие определя вида, броя и мястото на монтиране на
измервателните уреди и съоръжения и на управляващите и
комуникационните устройства към тях.
(4) Когато утвърдените тарифи предоставят възможност
на потребителите от дадена група да избират начина на
измерване на количеството електрическа енергия, преносното,
съответно разпределителното, предприятие е длъжно да
монтира измервателни уреди, които да съответстват на
писмено заявения избор на потребителя.
(5) Условията и редът за подмяна на измервателен уред
по искане на потребител в случаите по ал. 4 се определят с
правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6.”

Чл. 119. (1) Преносното, съответно разпределителното,
предприятие определя на потребителите задължителни технически
условия за инсталиране на собствен източник на резервно захранване.
(2) Потребител, който желае да инсталира собствен източник за
резервно захранване, е длъжен да уведоми писмено преносното,
съответно разпределителното, предприятие и да осигурява достъп на
техните представители до резервния източник за извършване на
проверки.
(3) Преносното, съответно разпределителното, предприятие има
право да преустанови електроснабдяването на потребителя, в случай че не
спазва задълженията си по ал. 1 и 2.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл.119,
който става чл.121:
“Чл. 121. (1) Преносното, съответно разпределителното,
предприятие определя на потребителите задължителни
технически условия за инсталиране на собствен източник на
резервно захранване съгласно наредбата по чл.83, ал.1, т.1.
(2) Потребител, който желае да инсталира собствен
източник за резервно захранване, е длъжен да уведоми писмено
преносното, съответно разпределителното, предприятие и да
осигурява достъп на техните представители до резервния
източник за извършване на проверки.
(3) Преносното, съответно разпределителното,
предприятие има право да преустанови електроснабдяването
на потребителя, в случай че не спазва задълженията си по ал. 1
и ал.2.”
Раздел XI
Преустановяване на присъединяването и снабдяването с
електрическа енергия
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на
раздела.

Чл. 120. (1) Преносното предприятие, съответно разпределителните предприятия, имат право да преустановят временно
преноса на електрическа енергия през съответната мрежа с предварително писмено предизвестие в случите на планови ремонти, реконструкция или прегледи на съоръжения на електроенергийното предприятие, изискващи обезопасяване чрез изключването им.
(2) Преносното предприятие, съответно разпределителните
предприятия, имат право да преустановят временно преноса на
електрическа енергия през съответната мрежа без предварително
предизвестие:
1. за предотвратяване на непосредствена опасност за здравето и
сигурността на хора или съоръжения;
2. при повреди в електрическите мрежи и съоръжения по
независещи от електроенергийното предприятие причини;
3. при ползване на електрическа енергия, без да се измерва или ако неправилно се измерва със средства за търговско измерване;
4. при установяване на несъгласувана промяна на схемата за
свързване на потребителя.
(3) Преносното предприятие, съответно разпределителните
предприятия, имат право да преустановят присъединяването:
1. на лица, които са се присъединили към съответната мрежа, без да имат право на това;
2. на потребители, допуснали присъединяването на трето лице до собствените им електрически уредби, без изричното съгласие на
енергийното предприятие;
3. при неизпълнение в срок на предписание на контролен орган за отстраняване на нарушение;
4. на потребители, които със собствената си мрежа внасят
смущения в електроенергийната системата.
(4) При преустановяване на преноса и присъединяването по ал. 2 и 3 общественият доставчик или обществените снабдители не носят отговорност за вредите, причинени от ограничаване или преустановяване на снабдяването.
Предложение на н. п. Панайот Ляков
В чл.120, ал.1 и ал. 2 след думата “предизвестие ” в скоби се добавя
изразът "(за срок до отпадане на причината за
преустановяването) ”.
Комисията не подкрепя предложението на н.п. Панайот Ляков.
Комисията подкрепя текста на вносителя.

Комисията предлага следната подобрена редакция на чл.120,
който става чл.122:
“Чл. 122. (1) Преносното предприятие или
разпределителните предприятия имат право да преустановят
временно преноса на електрическа енергия през съответната
мрежа с предварително писмено предизвестие в случите на
планови ремонти, реконструкция или прегледи на съоръжения
на електроенергийното предприятие, изискващи обезопасяване
чрез изключването им.
(2) Преносното предприятие или разпределителните
предприятия имат право да преустановят временно преноса на
електрическа енергия през съответната мрежа без
предварително предизвестие:
1. за предотвратяване на непосредствена опасност за
здравето и сигурността на хора или съоръжения;
2. при повреди в електрическите мрежи и съоръжения
по независещи от електроенергийното предприятие причини;
3. при ползване на електрическа енергия, без да се
измерва или ако неправилно се измерва със средства за
търговско измерване;
4. при установяване на несъгласувана промяна на
схемата за свързване на потребителя.
(3) Преносното предприятие или разпределителните
предприятия имат право да преустановят присъединяването:
1. на лица, които са се присъединили към съответната
мрежа, без да имат право на това;
2. на потребители, допуснали присъединяването на
трето лице до собствените им електрически уредби, без
изричното съгласие на енергийното предприятие;
3. при неизпълнение в срок на предписание на
контролен орган за отстраняване на нарушение;
4. на потребители, които със собствената си мрежа
внасят смущения в електроенергийната системата.
(4) При преустановяване на преноса и
присъединяването по ал. 2 и 3 общественият доставчик или
обществените снабдители не носят отговорност за вредите,
причинени от ограничаване или преустановяване на
снабдяването.”


Чл. 121. (1) Общественият доставчик и обществените снабдители
имат право да преустановят временно снабдяването с електрическа
енергия на потребителите при неизпълнение на задължения по договора
за продажба на електрическа енергия, включително при неизпълнение на
задължението за своевременно заплащане на потребената електрическа
енергия или надвишаване на договорената мощност.
(2) Сроковете на предизвестията и другите условия за временно
преустановяване на снабдяването се уреждат в договорите за продажба на
електрическа енергия, съответно в общите условия.
(3) Преносното или съответното разпределително предприятие
преустановява преноса на електрическа енергия към потребителите по ал.
1 по искане на обществения доставчик, съответно на обществения
снабдител.
(4) При изпълнение на задължението си по ал. 3 преносното или
съответното разпределително предприятие не носи отговорност за
вредите, причинени от преустановяване преноса на електрическа енергия.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.121, който
става чл.123.
Чл. 122. Енергийното предприятие възстановява снабдяването
и/или присъединяването на потребителите след отстраняване на
причините, довели до преустановяването им.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.122, който
става чл.124.