ЧАСТ ВТОРА
ДОКЛАД
за второ четене
ОТНОСНО: Законопроект за енергетиката, № 302-01-27, внесен от
Министерски съвет на 21.05.2003г.

---

ЧАСТ ВТОРА
ДОКЛАД
за второ четене
ОТНОСНО: Законопроект за енергетиката, № 302-01-27, внесен от
Министерски съвет на 21.05.2003г.
ПРОЕКТ
Глава десета
ТОПЛОСНАБДЯВАНЕ
Раздел I
Общи положения

Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на
главата и раздела.

Чл. 123. (1) Топлоснабдяването е процес на производство, пренос,
доставка, разпределение и потребление на топлинна енергия с
топлоносител водна пара и гореща вода за битови и стопански нужди.
(2) Топлоснабдяването се осъществява чрез обекти и съоръжения
за производство, пренос, доставка и разпределение, свързани в
топлоснабдителна система.
(3) Редът и техническите условия за топлоснабдяване, за
оперативно управление на топлоснабдителната система, за
присъединяване на производители и потребители към топлопреносната
мрежа, за разпределение, прекратяване на топлоснабдяването и спиране
на топлоподаването се определят с наредба на министъра на енергетиката
и енергийните ресурси.
(4) Техническите правила и нормативи за проектиране,
изграждане и ползване на обектите и съоръженията за производство,
доставка и разпределение на топлинна енергия се определят с наредба на
министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра
на енергетиката и енергийните ресурси.
Предложение на н. п. Люцкан Далакчиев
В чл. 123, ал.4 да се направят следните редакционни изменения:
думата “ползване” да се замени с думата “експлоатация ” и
думата “доставка ” с думата “пренос
Комисията подкрепя по принцип предложението на н. п.
Люцкан Далакчиев.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл.123,
който става чл.125:
“Чл.125.(1) Топлоснабдяването е процес на производство, пренос, доставка, разпределение и потребление на топлинна енергия с топлоносител водна пара и гореща вода за битови и стопански нужди.
(2) Топлоснабдяването се осъществява чрез обекти и съоръжения за производство, пренос, доставка и разпределение, свързани в топлоснабдителна система.

(3) Редът и техническите условия за топлоснабдяване, за оперативно управление на топлоснабдителната система, за
присъединяване на производители и потребители към
топлопреносната мрежа, за разпределение, прекратяване на
топлоснабдяването и спиране на топлоподаването се определят
с наредба на министъра на енергетиката и енергийните
ресурси.
(4) Техническите правила и нормативи за проектиране,
изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за
производство, пренос и разпределение на топлинна енергия се
определят с наредба на министъра на регионалното развитие и
благоустройството и министъра на енергетиката и
енергийните ресурси.”
Раздел II
Производство на топлинна енергия
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на
раздела.
Чл. 124. (1) Производството на топлинна енергия се извършва от
енергийно предприятие, получило лицензия за производство по реда на
този закон.
(2) Производство на топлинна енергия могат да извършват и лица
без лицензия в случаите по чл. 37, ал. 4, т. 2 и 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.124, който
става чл.126, като в ал.2 числото 37 се заменя с 39.
Чл. 125. (1) Производството на топлинна енергия се извършва в:
1. централи за комбинирано производство на топлинна и
електрическа енергия;
2. отоплителни централи;
3. инсталации за оползотворяване на отпадна топлинна енергия и
на възобновяеми енергийни източници.



(2) При заявена потребност от топлинна енергия нови инсталации
с мощност над 5 MW и ползващи гориво природен газ се изграждат за
производство по комбиниран начин на топлинна и електрическа енергия.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.125, който
става чл.127.
Чл. 126. Производителите на топлинна енергия в
топлоелектрически и/или отоплителни централи са длъжни да поддържат
резерви от горива в количество, което да гарантира надеждно
производство, определени при условията и по реда на наредбата по чл. 83,
ал. 2.
Предложение на и. п. Стефан Мазнев
Чл. 126 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението на н.п. Стефан Мазнев.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.126, който
става чл.128, като числото 83 се заменя с 85.
Раздел III
Пренос на топлинна енергия
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на
раздела.
Чл. 127. (1) Експлоатацията на топлопреносната мрежа се
осъществява от топлопреносно предприятие, получило лицензия по чл.
37, ал. 1, т. 2 .
(2) Топлопреносното предприятие може да извършва и дейност по
производството на топлинна и електрическа енергия, в случай че е
получило лицензия за производство по реда на този закон.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.127, който
става чл.129, като в ал.1 числото 37 се заменя с 39.


Чл. 128. Топлопреносното предприятие е длъжно:
1. да снабдява с топлинна енергия потребителите, присъединени
към топлопреносната мрежа, при равни и недискриминационни условия;
2. да поддържа обектите и съоръженията на топлопреносната
мрежа в съответствие с техническите изисквания и с изискванията за
безопасност при работа;
3. да развива топлопреносната мрежа в съответствие с плановете за развитие на територията, за която има издадена лицензия;
4. да изкупува договорените количества топлинна енергия от
производители, разположени на територията, за която има лицензия.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.128, който
става чл.130.
Раздел IV
Оперативно управление
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на
раздела.
Чл. 129. (1) Оперативното управление на топлоснабдителната
система се извършва от оператор на топлопреносната мрежа.
(2) Оператор на топлопреносната мрежа е специализирано звено
на топлопреносното предприятие.
(3) Разпорежданията на оператора са задължителни за
производителите и потребителите на топлинна енергия.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.129, който
става чл.131.
Чл. 130. (1) Операторът на топлопреносната мрежа е длъжен да
осигурява:
1. режима на работа на топлопреносната мрежа в съответствие с
изискванията на наредбата по чл. 123, ал. 3;
2. поддържане на баланса между производството и потреблението;
1. координация с оператора на електропреносната и/или
електроразпределителната мрежа в съответствие със сключените
договори - в случаите на комбинирано производство на топлинна и
електрическа енергия;
2. координация с оператора на газопреносната и/или
газоразпределителната мрежа в съответствие със сключените договори -
при използване на природен газ.
(2) Операторът на топлопреносната система регулира
разпределението на топлинния товар между централите за производство
на топлинна енергия по критерии, определени с наредбата по чл. 123, ал.
3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.130, който
става чл.132, като в ал.1, т.1 и в ал.2 числото 123 се заменя с
числото 125.
Раздел V
Присъединяване към топлопреносната мрежа
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на
раздела.
Чл. 131. (1) Топлопреносното предприятие е длъжно да
присъединява към топлопреносната мрежа производители и потребители,
разположени на съответната територия, определена с лицензията за
пренос на топлинна енергия.
(2) Присъединяването на потребителите в сгради - етажна
собственост, чрез абонатна станция или нейни самостоятелни отклонения
се извършва със съгласието на всички собственици или титуляри на
вещното право на ползване.
(3) Топлопреносното предприятие може да откаже присъединяване
на производител към топлопреносната мрежа, когато не е изпълнил
изискванията на този закон и на наредбата по чл. 123, ал. 3.
(4) Топлопреносното предприятие може да откаже присъединяване
на потребители към топлопреносната мрежа:
1. когато няма изградена топлопреносна мрежа;
2. при недостиг на производствени мощности;
3. при недостатъчна пропускателност на топлопреносната мрежа;
4. когато инсталациите на потребителите в сгради - етажна
собственост, не са комплектувани със средствата и уредите по чл. 138, ал.
1, т. 3 и 4.
(5) Топлопреносното предприятие мотивира писмено причините за
отказ от присъединяване.
Предложение на н. п. Димчо Димчев
В чл.131, ал.2 изразът “със съгласието на всички собственици или
титуляри на вещно право на ползване ” да се замени с израза “с
решение на Общото събрание на етажната собственост
Комисията подкрепя предложението на и. п. Димчо Димчев.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл.131, който става чл.133:
“Чл. 133. (1) Топлопреносното предприятие е длъжно да
присъединява към топлопреносната мрежа производители и
потребители, разположени на съответната територия,
определена с лицензията за пренос на топлинна енергия.
(2) Присъединяването на потребителите в сгради -
етажна собственост, чрез абонатна станция или нейни
самостоятелни отклонения се извършва с решение на Общото
събрание на етажната собственост.
(3) Топлопреносното предприятие може да откаже
присъединяване на производител към топлопреносната мрежа,
когато не е изпълнил изискванията на този закон и на
наредбата по чл. 125, ал. 3.
(4) Топлопреносното предприятие може да откаже
присъединяване на потребители към топлопреносната мрежа:
1. когато няма изградена топлопреносна мрежа;
2. при недостиг на производствени мощности;
3. при недостатъчна пропускателност на
топлопреносната мрежа;
4. когато инсталациите на потребителите в сгради -
етажна собственост, не са комплектувани със средствата и
уредите по чл. 140, ал. 1, т. 3 и 4.
(5) Топлопреносното предприятие мотивира писмено
причините за отказ от присъединяване.”

Чл. 132. Производителите се присъединяват към топлопреносната
мрежа чрез присъединителни топлопроводи, които се изграждат от и за
сметка на производителя и са негова собственост.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.132, който
става чл.134.
Чл. 133. Потребителите се присъединяват към топлопреносната
мрежа чрез присъединителен топлопровод и абонатна станция.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.133, който
става чл.135.
Чл. 134. (1) При присъединяване на потребител на топлинна
енергия за стопански нужди присъединителните топлопроводи и
съоръженията към тях и абонатната станция се изграждат от и за сметка
на потребителя и са негова собственост.
(2) Присъединяване на нов потребител на топлинна енергия за
стопански нужди чрез съществуващ присъединителен топлопровод -
собственост на друг потребител за стопански нужди, може да бъде
извършено при техническа възможност, като топлопреносното
предприятие изкупи частта за общо ползване от присъединителния
топлопровод или собственикът учреди в негова полза възмездно вещно
право на ползване върху тази част.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.134, който
става чл.136.
Чл. 135. (1) При присъединяване на потребители на топлинна
енергия за битови нужди присъединителният топлопровод, съоръженията
към него и абонатната станция се изграждат от топлопреносното
предприятие и са негова собственост.
(2) В случаите, когато изграждането на съоръженията по ал. 1 е
икономически нецелесъобразно за топлопреносното предприятие,
изграждането им може да се извърши от потребителите след съгласуване
с топлопреносното предприятие. Прехвърлянето на собствеността от
потребителите върху изградените съоръжения се урежда с договора за
присъединяване по чл. 136, ал. 1 при условията на разсрочено плащане за
срок не повече от 8 години.
(3) Присъединяването на потребители от една или повече сгради
към абонатна станция в друга сграда се допуска, когато:
1. собствениците на имотите в сградите без абонатна станция са
сключили договор за ползване на помещението на съществуващата
абонатна станция, и
2. са изпълнили техническите изисквания на наредбата по чл. 123,
ал. 3.
(4) Изграждането на присъединителния топлопровод от
съществуващата абонатна станция до сградата на потребителите по ал. 3
се извършва от и за сметка на присъединяващите се потребители и е тяхна
собственост.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.135, който
става чл.137, като в ал.2 числото 136 се заменя с 138 и в ал.3,
т.2 числото 123 се заменя с 125.
Чл. 136. (1) Присъединяването на производителите и
потребителите към топлопреносната мрежа се осъществява въз основа на
писмен договор с топлопреносното предприятие при условията и по реда
на наредбата по чл. 123, ал. 3.
(2) Производителите и потребителите по ал. 1 заплащат на
топлопреносното предприятие цена за присъединяване, образувана по
реда наредбата по чл. 34, ал. 3.
(3) Присъединените към топлопреносната мрежа потребители са
длъжни да предоставят достъп на топлопреносното предприятие,
получило лицензия, през собствените си съоръжения за целите на преноса
на топлинна енергия до други потребители на територията, определена в
лицензията. Цената за предоставения достъп се определя по методика,
одобрена от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.136, който
става чл.138, като в ал.1 числото 123 се заменя с 125 и в ал.2
числото 34 се заменя с 36.
Раздел VI
Разпределение на топлинната енергия
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на
раздела.
Чл. 137. (1) Разпределението на топлинната енергия в сгради -
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
(2) Топлинната енергия в сграда - етажна собственост,
присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, се разделя на топлинна енергия за горещо водоснабдяване и
топлинна енергия за отопление.
Предложение на и. п. Румен Овчаров и н.п. Йордан Димов
В чл. 137, ал. 1 да се допълни със следиш текст:
“... и въз основа на съотношението между показанията на
топломера и съответната за потребителя част от общия
отопляем обем по проект ”.
Комисията подкрепя по принцип предложението на и. п.
Румен Овчаров и н.п. Йордан Димов.
Предложение на н. п. Румен Овчаров и н.п. Йордан Димов
В чл. 137, ал.2 да се допълни със следниятекст:
“... от топлинна енергия в сграда-етажна собственост, измерена
от топломер в абонатната станция се приспада технологичния
разход на топлина енергия в абонатната станция, който е за
сметка на топлопреносното предприятие. Получената разлика на
топлинна енергия се раделя на енергия за горещо водоснабдяване и
енергия за отопление. ”
Комисията не подкрепя предложението на н. п. Румен Овчаров
и н.п. Йордан Димов.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл.137,
който става чл.139:

“Чл. 139 (1) Разпределението на топлинната енергия в
сгради - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение.
(2) Разпределението на топлинната енергия в сгради -
етажна собственост, се извършва по системата за дялово
разпределение, когато потребителите, чиято собственост общо
възлиза най-малко на 90 на сто от отопляемия обем в сграда -
етажна собственост, са инсталирали средства за дялово
разпределение за отопление по чл. 140, ал. 1, т. 3.”
Чл. 138. (1) Дяловото разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради - етажна собственост, се извършва чрез:
1. средства за търговско измерване на количеството топлинна
енергия в абонатната станция;
2. общ водомер пред подгревателя за битово горещо водоснабдяване;
3 средства за дялово разпределение за отопление - индивидуални
разпределители, съответстващи на действащите в страна стандарти, или
индивидуални топломери;
4. средства за дялово разпределение за битово горещо
водоснабдяване - индивидуални водомери за топла вода на всички
отклонения от сградната инсталация за горещо водоснабдяване към
имотите на потребителите.
(2) Потребителите, присъединени към една абонатна станция в
сграда - етажна собственост, прилагат средства за дялово разпределение
за отопление от един и същ модел, доставени от един и същ търговец или
одобрени за използване в сградата от него.
(3) Дяловото разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради - етажна собственост, се извършва от търговец
или от топлопреносното предприятие.
(4) Търговецът, извършващ услугата дялово разпределение, се
определя от потребителите в сградата или от асоциацията по чл. 149 и
трябва да отговаря на условията на наредбата по чл. 123, ал. 3.
Предложение на н. п. Румен Овчаров и н.п. Йордан Димов
В чл. 138, ал.З да се допълни със следния текст:

"... дяловото разпределение на топлинната енергия в сграда-
етажна собственост се извършва по избор на потребителите от
търговец или от преносното предприятие
Комисията не подкрепя предложението на и. п. Румен Овчаров
и н.п. Йордан Димов.
Предложение на н. п. Стефан Мазнев
В чл.138 се добавя нова ал.5:
“(5) Търговецът, извършващ услугата дялово разпределение
засича показанията на общия топломер в сграда-етажна
собственост само в присъствието на домоуправителя или
упълномощено от него лице
Комисията не подкрепя предложението на н.п. Стефан Мазнев.
Предложение на н. п. Стефан Мазнев
В чл.138 се добавя нова ал.6:
“(6) Търговецът, извършващ услугата дялово разпределение е
длъжен да представи на домоуправителя или на упълномощеното
от него лице общата сметка за разпределението в сградата-
етажна собственост, разбита по абонати, едновременно с
представянето на индивидуалните сметки ”.
Комисията не подкрепя предложението на н.п. Стефан Мазнев.
Предложение на н. п. Благой Димитров
Текстът на чл.138, ал.2 се заличава.
Комисията не подкрепя предложението на н.п. Благой
Димитров.
Предложение на н. п. Благой Димитров
Текстът на чл.138, ал.3 се изменя като думите “търговец или
от ” се заличават.
Комисията не подкрепя предложението на н.п. Благой
Димитров.
Предложение на н. п. Благой Димитров

Текстът на чл.138, ал.4 се заличава.
Комисията не подкрепя предложението на н.п. Благой
Димитров.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.138, който
става 140, като в ал. 4 числото 149 се заменя с 151 и числото
123 се заменя с 125.
Чл. 139. (1) Топлинната енергия за горещо водоснабдяване на
сграда - етажна собственост, се определя чрез:
1. количеството вода, консумирано в сградата за битово горещо
водоснабдяване, отчетено по общия водомер;
2. разхода на топлинна енергия за загряване на един кубичен метър
вода от количеството по т. 1, определен при условията и по реда на
наредбата по чл. 123, ал. 3.
(2) Топлинната енергия по ал. 1 се разпределя между
потребителите при условията и по реда на наредбата по чл. 123, ал. 3.
Предложение на и. п. Румен Овчаров и н.п. Йордан Димов
В чл.139, ал.1 т.1 да се допълни с нов текстсъс следното
съдържание:
“Чрез допълнителен топломер, монтиран пред подгревателя на
горещата вода в абонатната станция. Потребителите могат да
монтират индивидуални водомери в имота си, които могат да
измерват разхода на БГВ, ако е над 60% С”.
Комисията не подкрепя предложението на и. п. Румен Овчаров
и н.п. Йордан Димов.
Предложение на н. п. Румен Овчаров и н.п. Йордан Димов
В чл.139, ал.2 да се запише нов текст:
“Топлинната енергия за горещо водоснабдяване се разпределя,
изчислява и отчита, съгласно типовата форма (образец) за
месечно отчитане и годишно изравняване на сумите към
Наредбата по чл.123, ал.3 ”.
Комисията не подкрепя предложението на и. п. Румен Овчаров
и н.п. Йордан Димов.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.139, който
става 141, като в ал.1, т.2 и ал. 2 числото 123 се заменя с 125.
Чл. 140. (1) Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, е разликата между общото количество топлинна енергия по
чл. 137, ал. 2 и количеството топлинна енергия за гореща вода,
определено по чл. 139, ал. 1.
(2) Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Предложение на н. п. Румен Овчаров и н.п. Йордан Димов
В чл. 140 се създава нова ал.3 със следния текст:
“Топлинната енергия по ал.1 и 2 се разпределя, изчислява и
отчита между всички потребители, пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти по проект (образец) за
месечно отчитане и годишно изравняване на сумите към
Наредбата по чл. 123, ал.3”.
Комисията не подкрепя предложението на н. п. Румен Овчаров
и н.п. Йордан Димов.
Предложение на н. п. Благой Димитров
Текстът на чл.140, ал.1 се заличава.
Комисията не подкрепя предложението на н.п. Благой
Димитров.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл.140,
който става чл.142:
“Чл. 142. (1) Топлинната енергия за отопление на сграда
- етажна собственост, е разликата между общото количество
топлинна енергия по чл. 139, ал. 2 и количеството топлинна
енергия за гореща вода, определено по чл. 141, ал. 1.
(2) Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.”
Чл. 141. (1) Топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
разпределители, се определя в процент не по-малък от 15 на сто и не по-
голям от 30 на сто от топлинната енергия за отопление на сградата -
етажна собственост, по предложение на търговеца по чл. 138, ал. 3 или на
топлопреносното предприятие и с решение на общото събрание на
етажната собственост. При липса на решение се приема минималният
процент.
(2) Топлинната енергия за отопление на общите части на сградата -
етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални разпределители, в които има отоплителни тела, се
определя въз основа на:
1. мощността на отоплителните тела, или
2. показанията на инсталираните върху тях индивидуални
разпределители.
(3) Топлинната енергия по ал. 1 и 2 се разпределя между всички
потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по
проект.
Предложение на н. п. Благой Димитров
Текстът на чл.141, ал.1 се заличава.
Комисията не подкрепя предложението на н.п. Благой
Димитров.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.141, който
става чл.143, като в ал.1 числото 138 се заменя с 140.
Чл. 142. (1) Топлинната енергия за отопление на имотите се
разпределя между отделните имоти въз основа на дяловите единици,
определени по индивидуалните разпределители, монтирани на
отоплителните тела в имот.
(2) Дяловата единица се определя от показанието на
индивидуалния разпределител с отразени фактори за оценяване в
съответствие със стандарта му.

(3) Топлинната енергия за една дялова единица се определя, като
топлинната енергия за отопление на сградата, намалена с количеството
топлинна енергия, определена по чл. 141, ал. 1 и ал. 2, т. 1, се раздели на
сбора от дяловите единици за всички отоплителни тела в сградата.
(4) Топлинната енергия, отдадена от едно отоплително тяло, е
произведението от дяловите единици, определени по показанията на
индивидуалния разпределител на отоплителното тяло, и топлинната
енергия за една дялова единица.
Предложение на н. п. Румен Овчаров и н.п. Йордан Димов
В чл. 142, ал.2 се записва нов текст:
“Дяловата единица се определя като показанията на дисплея на
електронния разпределител и деленията на изпарителния
разпределител се коригират с резултатния корекционен
коефициент в стойности, подходящи за изчисляване на цената на
консумираната енергия ”.
Комисията не подкрепя предложението на н. п. Румен Овчаров
и н.п. Йордан Димов.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.142, който
става чл.144, като в ал.3 числото 141 се заменя с 143.
Чл. 143. (1) Топлинната енергия за отопление на имотите в сграда
- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
(2) Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и
топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя като
разлика между топлинната енергия за отопление на сградата, определена
по чл. 140, ал. 1, и топлинната енергия за отопление на имотите,
определена по ал. 1.
(3) Топлинната енергия по ал. 2 се разпределя между всички
потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.143, който
става чл.145, като в ал.2 числото 140 се заменя с числото 142.
Чл. 144. (1) Търговецът по чл. 138, ал. 3, за да извършва услугата
дялово разпределение, сключва договор с топлопреносното предприятие.
Към договора се прилага методиката за дялово разпределение на
топлинната енергия.
(2) Договорът по ал. 1 се сключва при общи условия, одобрени от
комисията и предложени на търговеца по чл. 138, ал. 3 от
топлопреносното предприятие, които задължително съдържат:
1. правата и задълженията на страните;
2. реда, начина, сроковете и съдържанието на необходимата
информация, която страните си предоставят за извършване на дяловото
разпределение;
3. отговорността при неизпълнение на договора;
4. условията за прекратяване на договора;
5. реда, начина, сроковете и условията за предоставяне на цялата
информация, необходима за формиране на сметките на потребителите в
сградата, от търговеца, извършващ дялово разпределение, на
топлопреносното предприятие.
(3) В 30-дневен срок от одобряването на общите условия
търговецът по чл. 138, ал. 3 писмено потвърждава приемането на общите
условия и/или прави предложение за специални условия, които се
отразяват в индивидуални споразумения.
Предложение на н. п. Румен Овчаров и н.п. Йордан Димов
В чл.144, ал.1 да се допълни със следния текст:
“търговецът по чл. 138, ал.3, за да извърши услугата дялово
разпределение сключва договор с топлопреносните предприятия.
Към договора се прилага типова методика за разпределение,
изчисление и отчитане месечно и годишно на топлинната енергия
съгласно Наредбата по чл.123, ал.3”.
Комисията не подкрепя предложението на н. п. Румен Овчаров
и н.п. Йордан Димов.
Предложение на н. п. Благой Димитров
Текстът на чл. 144 се заличава.

Комисията не подкрепя предложението на н.п. Благой
Димитров.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 144, който
става чл.146, като в ал. 1, ал.2 и ал.3 числото 138 се заменя с
числото 140.
Чл. 145. (1) Всички потребители в сграда - етажна собственост,
или асоциацията по чл. 149, ал. 1 сключват писмен договор за извършване
на услугата дялово разпределение с търговец по чл. 138, ал. 3 чрез
упълномощен представител.
(2) С договора по ал. 1 се уреждат:
1. правата и задълженията на страните;
2. периодичността на отчитане показанията на уредите за дялово
разпределение;
3. методиката за дялово разпределение на топлинната енергия по
чл. 144, ал. 1;
4. отговорностите на страните при неизпълнение на задълженията
по договора;
5. редът за разглеждане на рекламации;
6. условията и редът за прекратяване на договора.
(3) При прекратяването на договора по ал. 1 търговецът по чл. 138,
ал. 3 е длъжен да отчете приборите за дялово разпределение и да изготви
изравняване на сумите за действително консумираното количество
топлинна енергия към момента на прекратяването на договора.
(4) При прекратяването на договора по ал. 1 потребителите в
сградата - етажна собственост, или асоциацията по чл. 149, ал. 1 са
длъжни да сключат нов договор за извършване на дяловото
разпределение с друг избран от тях търговец, с който топлопреносното
предприятие има сключен договор.
(5) Когато търговецът по чл. 138, ал. 3 не изпълни задължението си
по ал. 3, топлопреносното предприятие изготвя изравняването на сумите
за действително консумираното количество топлинна енергия към дата,
уговорена между потребителите в сграда - етажна собственост, или
асоциацията по чл. 149, ал. 1 и топлопреносното предприятие при
финансовите условия на прекратения договор.
(6) При липса на средства за дялово разпределение за отопление в
отделен имот и/или в отделно помещение топлинната енергия за
отоплението им се изчислява, като инсталираната мощност на
монтираните в тях отоплителни тела се умножи с максималния
специфичен разход на сградата, определен по реда на наредбата по чл.
123, ал. 3.
Предложение на н. п. Румен Овчаров и н.п. Йордан Димов
В чл.145, ал. 1 след текста “по чл.138, ал.3” да се запише следния
текст:
“с подписите на собствениците на не по-малко от 90 на сто от
отопляемия обем на сградата ”.
Комисията подкрепя по принцип предложението на н. п. Румен
Овчаров и н.п. Йордан Димов.
Предложение на н. п. Благой Димитров
Текстът на чл. 145 се заличава.
Комисията не подкрепя предложението на н.п. Благой
Димитров.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл.145,
койот става чл.147:
“Чл. 147. (1) Потребителите, чиято собственост общо
възлиза най-малко на 90 на сто от отопляемия обем в сграда -
етажна собственост, или асоциацията по чл. 151, ал. 1
сключват писмен договор за извършване на услугата дялово
разпределение с търговец по чл. 140, ал. 3 чрез упълномощен
представител.
(2) С договора по ал. 1 се уреждат:
1. правата и задълженията на страните;
2. периодичността на отчитане показанията на уредите
за дялово разпределение;
3. методиката за дялово разпределение на топлинната
енергия по чл. 146, ал. 1;
4. отговорностите на страните при неизпълнение на
задълженията по договора;
5. редът за разглеждане на рекламации;
6. условията и редът за прекратяване на договора.
(3) При прекратяването на договора по ал. 1 търговецът
по чл. 140, ал. 3 е длъжен да отчете приборите за дялово
разпределение и да изготви изравняване на сумите за
действително консумираното количество топлинна енергия
към момента на прекратяването на договора.
(4) При прекратяването на договора по ал. 1
потребителите в сградата - етажна собственост, или
асоциацията по чл. 151, ал. 1 са длъжни да сключат нов
договор за извършване на дяловото разпределение с друг
избран от тях търговец, с който топлопреносното предприятие
има сключен договор.
(5) Когато търговецът по чл. 140, ал. 3 не изпълни
задължението си по ал. 3, топлопреносното предприятие
изготвя изравняването на сумите за действително
консумираното количество топлинна енергия към дата,
уговорена между потребителите в сграда - етажна собственост,
или асоциацията по чл. 151, ал. 1 и топлопреносното
предприятие при финансовите условия на прекратения
договор.
(6) При липса на средства за дялово разпределение за
отопление в отделен имот и/или в отделно помещение
топлинната енергия за отоплението им се изчислява, като
инсталираната мощност на монтираните в тях отоплителни
тела се умножи с максималния специфичен разход на сградата,
определен по реда на наредбата по чл. 125, ал. 3.”
Чл. 146. (1) Сградните инсталации за отопление и горещо
водоснабдяване са обща етажна собственост.
(2) Отоплителните тела, регулиращата арматура към тях,
отклоненията от сградните инсталации за отопление, отклоненията от
инсталациите за горещо водоснабдяване и средствата за дяловото
разпределение по чл. 138, ал. 1, т. 2 и 3 са собственост на потребителите.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.146, който
става чл.148, като в ал.2 числото 138 се заменя с числото 140.
Раздел VII
Търговски взаимоотношения
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на
раздела.
Чл. 147. (1) Продажбата на топлинна енергия се извършва на
основата на писмени договори при общи условия, сключени между:
1. производител и топлопреносното предприятие;
2. производител и пряко присъединени потребители на топлинна
енергия за стопански нужди;
3. топлопреносно предприятие и потребители на топлинна енергия
за стопански нужди;
4. топлопреносно предприятие и асоциации на потребителите на
топлинна енергия в сграда - етажна собственост.
(2) Общите условия на договорите по ал. 1, т. 1, т.3 и т.4 се
предлагат от топлопреносното предприятие, а по ал. 1, т. 2 - от
производителя, за одобряване от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.147, който
става чл.149.
Чл. 148. (1) Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, в които се
определят:
1. правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на
потребителите;
2. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
количеството топлинна енергия;
3. отговорността при неизпълнение на задълженията;
4. условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на
топлоснабдяването;
5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела,
средствата за търговско измерване или други контролни приспособления.
(2) Топлопреносните предприятия задължително публикуват
одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен или в
един местен всекидневник. Общите условия влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от потребителите.
(3) В срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. Предложените от потребителите и приети от
топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени
допълнителни споразумения.
Предложение на н. п. Стефан Мазнев
В чл. 148, ал.2 в първото изречение съюзът “или” да се замени със
съюза “и”, а в края на изречението да се добави “в градовете с
битово топлоснабдяване ”.
Комисията подкрепя предложението на н.п. Стефан Мазнев.
Предложение на н. п. Румен Овчаров и н.п. Йордан Димов
В чл. 148 в края на текста на ал.3 да се добави следния текст:
“При непостигане на споразумение спорът се решава по съдебен
ред”.
Комисията не подкрепя предложението на н. п. Румен Овчаров
и н.п. Йордан Димов.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл.148,
който става чл.150:
“Чл. 150. (1) Продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, в които се определят:
1. правата и задълженията на топлопреносното
предприятие и на потребителите;
2. редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на количеството топлинна енергия;
3. отговорността при неизпълнение на задълженията;
4. условията и редът за включване, прекъсване и
прекратяване на топлоснабдяването;

5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните
тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления.
(2) Топлопреносните предприятия задължително
публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване. Общите условия влизат в сила 30
дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите.
(3) В срок до 30 дни след влизането в сила на общите
условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право
да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия.
Предложените от потребителите и приети от топлопреносните
предприятия специални условия се отразяват в писмени
допълнителни споразумения.”
Чл. 149. (1) Потребители на топлинна енергия в сгради - етажна
собственост, могат да учредят асоциация, с която топлопреносното
предприятие да сключи договор за продажба на топлинна енергия,
използвана от потребителите в сградата.
(2) В договора по ал. 1 се определят:
1. правата и задълженията на страните по договора;
2. редът за измерване, отчитане и заплащане на количеството
топлинна енергия по показания на топломера в абонатната станция;
3. гаранции, обезпечаващи изпълнението на задълженията на
страните по договора;
4. отговорността при неизпълнение на задълженията;
5. редът за разглеждане на рекламации;
6. условията и редът за прекратяване на договора.
(3) Договорът по ал. 1 се сключва по преференциална цена на
топлинната енергия за асоциацията, определена от комисията по
предложение на топлопреносните предприятия.
(4) Договорът за продажба на топлинна енергия по
преференциална цена се прекратява при прекратяването на асоциацията
по ал. 1 или при прекратяване на членство на потребител в асоциацията.
От момента на прекратяването на договора потребители на топлинна
енергия са собствениците или ползвателите на имотите в сграда - етажна
собственост.
Предложение на н. п. Стефан Мазнев
Чл. 149 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението на н.п. Стефан Мазнев.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 149, който
става чл.151.
Чл. 150. (1) Асоциацията по чл. 149, ал. 1 е доброволно
обединение на всички потребители на топлинна енергия в сграда -
етажна собственост. Регистрацията на асоциацията се извършва по реда
на глава първа от Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Съдът
вписва в регистъра данните по чл. 18, ал. 1, т. 1-3, 5, 6, 8 и 9 от Закона за
юридическите лица с нестопанска цел.
(2) Асоциацията по чл. 149, ал. 1 се учредява за повишаване и
подобряване на условията и средата за живеене в сгради - етажна
собственост, и може:
1. да извършва покупка на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие, която ще се използва в сградата - етажна собственост;
2. да отчита показанията на средствата за измерване и
разпределение на количеството топлинна енергия;
3. да създава нова или да актуализира съществуващата
документация с данни за отопляемите обекти и за консумацията на топла
вода;
4. да осъществява контрол върху отоплителните тела и
водомерите, включително върху тези, към които е прекратено
топлоподаването и водоподаването;
5. да извършва ремонт и настройка на сградните инсталации
самостоятелно или чрез други лица, включително саниране на сградата -
етажна собственост;
6. да полага грижи за сградните инсталации и сградата - етажна
собственост;
7. да извършва други дейности, свързани с обслужването на
имотите в сградата - етажна собственост;
8. да извършва стопанска дейност.
(3) Асоциацията по чл. 149, ал. 1 е юридическо лице и не
разпределя печалба.
(4) Асоциацията се прекратява на основанията и по реда на Закона
за юридическите лица с нестопанска цел.

(5) При прекратяване на асоциацията се извършва ликвидация.
Ликвидацията се извършва от управителя или от определено от общото
събрание лице. Относно неплатежоспособността, съответно
несъстоятелността, реда за ликвидация и правомощията на ликвидатора
се прилагат съответно разпоредбите на Търговския закон.
(6) Учредителите на асоциацията приемат устав, който трябва да
съдържа:
1. наименованието на асоциацията;
2. целите и средствата за тяхното постигане;
3. седалището;
4. размера на първоначалните имуществени вноски;
5. предмета на стопанска дейност;
6. органите на управление;
7. правомощията на органите на асоциацията;
8. правилата относно възникването и прекратяването на
членството, както и реда за уреждане на имуществените отношения при
прекратяване на членството;
9. срока, за който е учредена асоциацията, ако има такъв;
10. реда за определяне на размера и начина на внасяне на
имуществените вноски.
(7) Всеки член има право да участва в управлението на
асоциацията, да бъде информиран за нейната дейност, да се ползва от
имуществото и от резултатите от дейността по реда, предвиден в устава.
Всеки член е длъжен да прави имуществени вноски в размер, предвиден в
устава. Членството се прекратява по реда и начина, определени в устава.
(8) Имуществените вноски на членовете на асоциацията до размера
на задължението на асоциацията по договора за продажба на топлинна
енергия по чл. 149 не са част от стопанската дейност на асоциацията.
(9) Органи на асоциацията са общото събрание и управителят.
(10) Общото събрание се състои от всички членове на асоциацията
- потребители на топлинна енергия.
(11) Общото събрание:
1. изменя и допълва устава;
2. приема други вътрешни актове;
3. избира и освобождава управител и ликвидатор;
4. приема, освобождава и изключва членове;
5. взема решение за прекратяване на асоциацията;
6. приема основните насоки и програма за дейността на
асоциацията;
7. приема бюджета на асоциацията;

8. взема решения относно дължимостта и размера на членския
внос и/или на имуществените вноски;
9. приема отчета за дейността на асоциацията;
10. взема и други решения, предвидени в устава.
(12) Решенията на общото събрание подлежат на съдебен контрол
относно тяхната законосъобразност и съответствие с устава пред
окръжния съд по седалището на асоциацията.
(13) Общото събрание се свиква от управителя по негова
инициатива или по искане на една трета от членовете на асоциацията.
Ако управителят в едноседмичен срок не отправи писмено покана за
свикване на общото събрание, то се свиква от заинтересуваните членове
или от упълномощено от тях лице.
(14) Поканата трябва да съдържа дневния ред, датата, часа и
мястото за провеждането на общото събрание и по чия инициатива то се
свиква.
(15) Поканата се поставя на мястото за обявления в сградата, в
която се намира управлението на асоциацията, най-малко една седмица
преди насрочения ден.
(16) Общото събрание е законно, ако присъстват повече от
половината от всички членове, освен ако уставът разпорежда друго. При
липса на кворум събранието се отлага с един час по-късно на същото
място и при същия дневен ред и може да се проведе, колкото и членове да
се явят, освен ако уставът разпорежда друго.
(17) Член на общото събрание няма право на глас при решаването
на въпроси, отнасящи се до него, неговия съпруг (съпруга) или роднини
по права линия - без ограничения, по съребрена линия - до четвърта
степен, или по сватовство - до втора степен включително.
(18) Едно лице може да представлява не повече от трима членове
на общото събрание въз основа на писмено пълномощно, освен ако друга
норма на представителство или събрание на пълномощниците са
предвидени в устава. Преупълномощаване не се допуска.
(19) Всеки член на общото събрание има право на един глас.
Решенията на общото събрание се вземат с мнозинство от присъстващите.
(20) Управителят на асоциацията е физическо лице - член на
асоциацията, което:
1. представлява асоциацията;
2. осигурява изпълнението на решенията на общото събрание;
3. се разпорежда с имуществото на асоциацията при спазване
изискванията на устава;
4. подготвя и внася в общото събрание проект на бюджет;
5. подготвя и внася в общото събрание отчет за дейността на
асоциацията;
6. взема решения по всички въпроси, които по закон или съгласно
устава не са от компетентността на общото събрание;
7. изпълнява и други задължения, предвидени в устава.
Предложение на н. п. Стефан Мазнев
Чл. 150 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението на н.п. Стефан Мазнев.
Предложение на н. п. Люцкан Далакчиев
В чл. 150, ал. 6, т. 4 и 10, ал. 1, ал. 8, ал. 11, т. 8 да отпадне
думата “имуществени”.
Комисията подкрепя предложението на н. п. Люцкан
Далакчиев.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл.150,
който става чл.152:
“Чл. 152. (1) Асоциацията по чл. 151, ал. 1 е доброволно
обединение на всички потребители на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост. Регистрацията на асоциацията се
извършва по реда на глава първа от Закона за юридическите
лица с нестопанска цел. Съдът вписва в регистъра данните по
чл. 18, ал. 1, т. 1-3, т.5, т.6, т.8 и т.9 от Закона за юридическите
лица с нестопанска цел.
(2) Асоциацията по чл. 151, ал. 1 се учредява за
повишаване и подобряване на условията и средата за живеене
в сгради - етажна собственост, и може:
1. да извършва покупка на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие, която ще се използва в
сградата - етажна собственост;
2. да отчита показанията на средствата за измерване и
разпределение на количеството топлинна енергия;
3. да създава нова или да актуализира съществуващата
документация с данни за отопляемите обекти и за
консумацията на топла вода;

4. да осъществява контрол върху отоплителните тела иводомерите, включително върху тези, към които е прекратено
топлоподаването и водоподаването;
5. да извършва ремонт и настройка на сградните
инсталации самостоятелно или чрез други лица, включително
саниране на сградата - етажна собственост;
6. да полага грижи за сградните инсталации и сградата -
етажна собственост;
7. да извършва други дейности, свързани с обслужването
на имотите в сградата - етажна собственост;
8. да извършва стопанска дейност.
(3) Асоциацията по чл. 151, ал. 1 е юридическо лице и не
разпределя печалба.
(4) Асоциацията се прекратява на основанията и по
реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
(5) При прекратяване на асоциацията се извършва
ликвидация. Ликвидацията се извършва от управителя или от
определено от общото събрание лице. Относно
неплатежоспособността, съответно несъстоятелността, реда за
ликвидация и правомощията на ликвидатора се прилагат
съответно разпоредбите на Търговския закон.
(6) Учредителите на асоциацията приемат устав, който
трябва да съдържа:
1. наименованието на асоциацията;
2. целите и средствата за тяхното постигане;
3. седалището;
4. размера на първоначалните вноски;
5. предмета на стопанска дейност;
6. органите на управление;
7. правомощията на органите на асоциацията;
8. правилата относно възникването и прекратяването
на членството, както и реда за уреждане на имуществените
отношения при прекратяване на членството;
9. срока, за който е учредена асоциацията, ако има
такъв;
10. реда за определяне на размера и начина на внасяне
на вноските.
(7) Всеки член има право да участва в управлението на
асоциацията, да бъде информиран за нейната дейност, да се
ползва от имуществото и от резултатите от дейността по реда,
предвиден в устава. Всеки член е длъжен да прави вноски в
размер, предвиден в устава. Членството се прекратява по реда
и начина, определени в устава.
(8) Вноските на членовете на асоциацията до размера на
задължението на асоциацията по договора за продажба на
топлинна енергия по чл. 151 не са част от стопанската дейност
на асоциацията.
(9) Органи на асоциацията са общото събрание и
управителят.
(10) Общото събрание се състои от всички членове на
асоциацията - потребители на топлинна енергия.
(11) Общото събрание:
1. изменя и допълва устава;
2. приема други вътрешни актове;
3. избира и освобождава управител и ликвидатор;
4. приема, освобождава и изключва членове;
5. взема решение за прекратяване на асоциацията;
6. приема основните насоки и програма за дейността на
асоциацията;
7. приема бюджета на асоциацията;
8. взема решения относно дължимостта и размера на
членския внос и/или на вноските;
9. приема отчета за дейността на асоциацията;
10. взема и други решения, предвидени в устава.
(12) Решенията на общото събрание подлежат на
съдебен контрол относно тяхната законосъобразност и
съответствие с устава пред окръжния съд по седалището на
асоциацията.
(13) Общото събрание се свиква от управителя по негова
инициатива или по искане на една трета от членовете на
асоциацията. Ако управителят в едноседмичен срок не
отправи писмено покана за свикване на общото събрание, то се
свиква от заинтересуваните членове или от упълномощено от
тях лице.
(14) Поканата трябва да съдържа дневния ред, датата,
часа и мястото за провеждането на общото събрание, и по чия
инициатива то се свиква.
(15) Поканата се поставя на мястото за обявления в
сградата, в която се намира управлението на асоциацията,
най-малко една седмица преди насрочения ден.
(16) Общото събрание е законно, ако присъстват повече
от половината от всички членове, освен ако уставът
разпорежда друго. При липса на кворум събранието се отлага с
един час по-късно на същото място и при същия дневен ред и
може да се проведе, колкото и членове да се явят, освен ако
уставът разпорежда друго.
(17) Член на общото събрание няма право на глас при
решаването на въпроси, отнасящи се до него, неговия съпруг
(съпруга) или роднини по права линия - без ограничения, по
съребрена линия - до четвърта степен, или по сватовство - до
втора степен включително.
(18) Едно лице може да представлява не повече от трима
членове на общото събрание въз основа на писмено
пълномощно, освен ако друга норма на представителство или
събрание на пълномощниците са предвидени в устава.
Преупълномощаване не се допуска.
(19) Всеки член на общото събрание има право на един
глас. Решенията на общото събрание се вземат с мнозинство от
присъстващите.
(20) Управителят на асоциацията е физическо лице -
член на асоциацията, което:
1. представлява асоциацията;
2. осигурява изпълнението на решенията на общото
събрание;
3. се разпорежда с имуществото на асоциацията при
спазване изискванията на устава;
4. подготвя и внася в общото събрание проект на
бюджет;
5. подготвя и внася в общото събрание отчет за
дейността на асоциацията;
6. взема решения по всички въпроси, които по закон или
съгласно устава не са от компетентността на общото събрание;
7. изпълнява и други задължения, предвидени в устава.”


Чл. 151. (1) Всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 138, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в наредбата по чл. 34, ал. 3.
(2) Когато всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат
потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо
водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред
топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на
топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване за всички
имоти, присъединени към тази абонатна станция или към нейното
самостоятелно отклонение.
(3) Лицата по ал. 2 се считат за потребители на топлинна енергия
до датата на прекратяване на топлоснабдяването.
(4) Топлопреносното предприятие е длъжно да извърши исканото
прекратяване по ал. 2 в срок до 15 дни след постъпване на заявлението.
(5) При въведена система за дялово разпределение на топлинна
енергия потребителите в сграда - етажна собственост, нямат право да
прекратяват подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в
имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация.
(6) Потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната
на тях регулираща арматура, остават потребители на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата.
Предложение на н. п. Стефан Мазнев
Чл. 151, ал.5 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението на н.п. Стефан Мазнев.
Предложение на н. п. Люцкан Далакчиев
В чл. 151, ал.2 да се направи следното редакционно уточнение:
в края на изречението да отпадне израза “за всички имоти,
присъединени към ” и да се замени със съюза “от ”,
Комисията подкрепя предложението на н. п. Люцкан
Далакчиев.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл.151,
който става чл.153:
“Чл. 153. (1) Всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в наредбата по чл. 36, ал. 3.
(2) Когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на
топлинна енергия за отопление и/или за горещо
водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това
пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване
на топлоснабдяването за отопление и/или горещо
водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното
самостоятелно отклонение.
(3) Лицата по ал. 2 се считат за потребители на
топлинна енергия до датата на прекратяване на
топлоснабдяването.
(4) Топлопреносното предприятие е длъжно да извърши
исканото прекратяване по ал. 2 в срок до 15 дни след
постъпване на заявлението.
(5) При въведена система за дялово разпределение на
топлинна енергия потребителите в сграда - етажна
собственост, нямат право да прекратяват подаването на
топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез
физическото им отделяне от сградната инсталация.
(6) Потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура,
остават потребители на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.”

Чл. 152. (1) Задълженията на потребителите - неизправни
длъжници, и на асоциацията по 149, ал. 1 към топлопреносното
предприятие могат да се събират по реда на чл. 237, буква "и" от
Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечението от сметките
на топлопреносното предприятие.
(2) Топлопреносното предприятие има право след предварително
уведомяване да прекъсва снабдяването с топлинна енергия при забавяне
плащането на дължимите суми с повече от два месеца след определения
срок за плащане чрез изолиране с технически средства на отоплителните
тела или на линията за горещо водоснабдяване от общите сградни
инсталации по реда на наредбата по чл. 123, ал. 3.
Комисията следната подобрена редакция на чл.152, който
става чл.154:
“Чл. 154. (1) Задълженията на потребителите -
неизправни длъжници, и на асоциацията по 151, ал. 1 към
топлопреносното предприятие могат да се събират по реда на
чл. 237, буква "к" от Гражданския процесуален кодекс въз
основа на извлечението от сметките на топлопреносното
предприятие.
(2) Топлопреносното предприятие има право след
предварително уведомяване да прекъсва снабдяването с
топлинна енергия при забавяне плащането на дължимите суми
с повече от два месеца след определения срок за плащане чрез
изолиране с технически средства на отоплителните тела или на линията за горещо водоснабдяване от общите сградни
инсталации по реда на наредбата по чл. 125, ал. 3.”
Чл. 153. (1) Потребителите на топлинна енергия в сгради - етажна
собственост, заплащат консумираната топлинната енергия:
1. на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна
вноска;
2. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за
сградата, и една изравнителна вноска;
3. по реална месечна консумация.
(2) Правилата за определяне на прогнозната консумация и
изравняването на сумите за действително консумираното количество
топлинна енергия за всеки отделен потребител се определят с наредбата
по чл. 123, ал. 3.
Предложение на н. п. Румен Овчаров и н.п. Йордан Димов
В чл.153 ал.1 и ал.2 да отпаднат и да се заменят със следния
текст:
“Потребителите на топлинна енергия в сграда-етажна
собственост заплащат консумираната топлинна енергия за
месеца, измерена от топломера в абонатната станция,
разпределена, изчислена и отчетена съгласно типова отчетна
форма (образец) към Наредбата по чл.123, ал.3
Комисията не подкрепя предложението на и. п. Румен Овчаров
и н.п. Йордан Димов.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.153, който
става чл.155, като в ал.2 числото 123 се заменя с числото 125.
Чл. 154. (1) Топлинната енергия се измерва със средства за
търговско измерване - собственост на топлопреносното предприятие,
монтирани на границата на собственост на съоръженията.
(2) Границата на собственост на съоръженията:
1. между производителя и топлопреносното предприятие е
последната спирателна арматура на производителя;
2. между топлопреносното предприятие или производителя и
стопанските потребители е последната спирателна арматура преди
присъединителните тръбопроводи на потребителите;
3. между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия в самостоятелни сгради или в сгради - етажна
собственост, е последната спирателна арматура преди разпределителната
мрежа на сградните инсталации.
(3) Когато топлинната енергия се измерва със средства за
търговско измерване, монтирани на място, различно от границата на
собственост по ал. 2, начинът за отчитане на топлинната енергия се
урежда съгласно наредбата по чл. 123, ал. 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.154, който
става чл.156, като в ал.3 числото 123 се заменя с числото 125.
Глава единадесета
НАСЪРЧВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО НА
ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ
ЕНЕРГИЙНИ ИЗТОЧНИЦИ И ПО КОМБИНИРАН НАЧИН
Предложение на н. п. Рамадан Аталай
Ново заглавие на Глава единадесета:
“ИНТЕНЗИФИЦИРАНЕ ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ВЪЗОБНОВЯЕМИ
ЕНЕРГИЙНИ ИЗТОЧНИЦИ".
Комисията не подкрепя предложението на н.п. Рамадан
Аталай.
Предложение на н. п. Рамадан Аталай
Създава се нов Раздел I на Глава единадесета със следното
заглавие и съдържание:
“Програми за използването на възобновяеми енергийни източници
Чл.155, (1) Държавната политика по използването на възобновяемите енергийни източници се осъществява въз основа
на национални дългосрочни и краткосрочни програми, приети от
Министерския съвет.
(2) Програмите съдържат целите, мерките по използването на
възобновяемите енергийни източници, дейността на изпълнителната власт, източниците на финансиране, сроковете за реализиране, отговорниците, индикаторите за постигане на резултатите, както и други необходими данни.
(3) Националните дългосрочни програми за използването на Възобновяемите енергийни източници се разработват от Министерството на енергетиката и енергийните ресурси.
(4) Националните краткосрочни програми за използването на Възобновяемите енергийни източници се разработват от Министерството на енергетиката и енергийните ресурси, въз основа на националната дългосрочна програма и програмите изготвени на отраслово, областно и общинско ниво.
(5) Националните дългосрочни и краткосрочни програми се внасят за приемане в Министерския съвет от Министъра на

енергетиката и енергийните ресурси до една година от влизането
на закона в сила.
(6) Министерството на енергетиката и енергийните ресурси
огласява публично държавната политика за използването на
възобновяемите енергийни източници в издаван от него бюлетин
и по други подходящи начини.
(7) Насърчаване използването на нови енергийни източници се
осъществява чрез освобождаване от заплащане на държавни и
местни данъци на даренията за развитието и използването на
възобновяеми енергийни източници в Република България,
направени от местни и чуждестранни физически и юридически
лица, правителствени и неправителствени институции за
реализирането на проекти. ”.
Раздел I става Раздел II
Комисията не подкрепя предложението на н.п. Рамадан
Аталай.
Предложение на н. п. Рамадан Аталай
Раздел II “Производство на електрическа енергия от ТЕЦ с
комбиниран начин на производство ” - да се включи в Глава
девета или Глава десета.
Комисията не подкрепя предложението на н.п. Рамадан
Аталай.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Раздел I
Производство на електрическа енергия от възобновяеми
енергийни източници
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на
раздела.
Чл. 155. Националните индикативни цели за потребление на
електрическа енергия, произведена от възобновяеми енергийни
източници, се определят като процент от годишното брутно потребление
на електрическа енергия за следващите 10 години в страната от
Министерския съвет по предложение на министъра на енергетиката и
енергийните ресурси.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.155, който
става чл.157.
Чл. 156. За постигане на националните индикативни цели
производството на електрическа енергия от възобновяеми енергийни
източници се насърчава при:
1. отчитане принципите на пазара на електрическа енергия;
2. отчитане характеристиките на различните възобновяеми
енергийни източници и технологии за производство на електрическа
енергия;
3. осигуряване на производителите на електрическа енергия най-
малко еквивалентен ефект на преференциално третиране по отношение на
приходите им от единица произведена електрическа енергия при промяна
на механизмите за насърчаване.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.156, който
става чл.158.
Чл. 157. (1) Общественият доставчик и/или обществените
снабдители, които имат лицензия за снабдяване с електрическа енергия,
са длъжни да изкупят цялото количество електрическа енергия,
произведена от централа, използваща възобновяеми енергийни
източници, с изключение на количествата, за които производителят има
сключени договори по реда на глава девета, раздел VII или с които
участва на балансиращия пазар.
(2) Общественият доставчик и/или обществените снабдители са
длъжни да изкупуват електрическата енергия, произведена от централа с
обща инсталирана мощност до 10 MW, използваща възобновяеми
енергийни източници, по преференциални цени съгласно наредбата по чл.
34, ал. 3.

Предложение на н.п. Димитър Пейчев, н.п. Димчо Димчев, н.п.
Люцкан Далакчиев, н.п. Анели Чобанова
Чл. 157 (2) Общественият доставчик и/или обществените
снабдители, са длъжни да изкупуват електрическата енергия,
произведена от централи използващи възобновяеми енергийни
източници, в това число и от МВЕЦ с инсталирана мощност до
10MW, по преференциални цени.
Комисията подкрепя по принцип предложението на н.п.
Димитър Пейчев, н.п. Димчо Димчев, н.п. Люцкан Далакчиев,
н.п. Анели Чобанова.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл.157,
който става чл.159:
“Чл.159.(1) Общественият доставчик и/или
обществените снабдители, които имат лицензия за снабдяване
с електрическа енергия, са длъжни да изкупят цялото
количество електрическа енергия, произведена от централа,
използваща възобновяеми енергийни източници, с изключение
на количествата, за които производителят има сключени
договори по реда на глава девета, раздел VII или с които
участва на балансиращия пазар.
(2) Общественият доставчик и/или обществените
снабдители, са длъжни да изкупуват електрическата енергия,
произведена от централи използващи възобновяеми енергийни
източници, в това число и от водноелектрически централи с
инсталирана мощност до 10 MW, по преференциални цени,
съгласно наредбата по чл. 36, ал. 3.”
Чл. 158. (1) Преносното предприятие и разпределителните
предприятия са длъжни приоритетно да присъединяват централа,
произвеждаща енергия от възобновяеми енергийни източници с обща
инсталирана мощност до 10 MW, към преносната, съответно към
разпределителната, мрежа.
(2) Разходите, необходими за присъединяване на централата към
съответната мрежа до границата на собственост на електрическите
съоръжения, се поемат от производителя.
(3) Разширението и реконструкцията на преносната и/или
разпределителната мрежа, свързани с присъединяването на централата по
ал. 1, са задължение на преносното, съответно на разпределителното,
предприятие.
(4) За осъществяване на разширението и реконструкцията на
мрежите по ал. 3 преносното и/или съответното разпределително
предприятие имат право да кандидатстват за финансиране от фонд
“Енергийна ефективност”.
Предложение на н.п. Димитър Пейчев, н.п. Димчо Димчев, н.п.
Люцкан Далакчиев, н.п. Анели Чобанова
Чл. 158 (1) Преносното предприятие и разпределителните
предприятия са длъжни приоритетно да присъединяват всички
централи, произвеждащи енергия от възобновяеми енергийни
източници, в това число и от МВЕЦ с инсталирана мощност до
10MW, към преносната, съответно към разпределителната
мрежа.
Предложение на и. и. Люцкан Далакчиев
В чл. 158, ал. 4 да се заличат думите ”фондът “Енергийна
ефективност ”, тъй като той не съществува, и пред думата
“финансиране ” да се добави думата “външно ”.
Комисията подкрепя по принцип предложенията на н.п.
Димитър Пейчев, н.п. Димчо Димчев, н.п. Люцкан Далакчиев,
н.п. Анели Чобанова.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл.158,
който става чл.160:
“Чл.160.(1)Преносното предприятие и разпределителните предприятия са длъжни приоритетно да
присъединяват всички централи, произвеждаща енергия от
възобновяеми енергийни източници, в това число и от
водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10
MW, към преносната, съответно към разпределителната,
мрежа.
(2) Разходите, необходими за присъединяване на
централата към съответната мрежа до границата на
собственост на електрическите съоръжения, се поемат от
производителя.
(3) Разширението и реконструкцията на преносната
и/или разпределителната мрежа, свързани с присъединяването
на централата по ал. 1, са задължение на преносното,
съответно на разпределителното, предприятие.
(4) За осъществяване на разширението и
реконструкцията на мрежите по ал. 3 преносното и/или
съответното разпределително предприятие имат право да
кандидатстват за външно финансиране.”
Чл. 159. (1) Задължителното изкупуване по чл. 157 на
електроенергията се прилага до създаване на система за издаване и
търговия със зелени сертификати.
(2) Министърът на енергетиката и енергийните ресурси определя
минимални задължителни квоти за производство на електрическа енергия
от възобновяеми енергийни източници като процент от общото годишно
производство на електрическа енергия на всеки производител по години
за срок 10 години, считано от датата на въвеждане на системата за
издаване и търговия със зелени сертификати.
(3) Задължението на всеки производител по ал. 2 се счита за
изпълнено при представяне от производителя на министъра на
енергетиката и енергийните ресурси на зелен(и) сертификати) за
количеството електрическа енергия от възобновяеми енергийни
източници, съставляващо неговото задължение, които са:
1. издаден(и) на производителя, и/или
2. купен(и) от друг производител на електрическа енергия, като
сделката за покупко-продажба се счита за действителна, при условие че е
вписана в регистъра по чл. 23, ал. 1, т. 4.
(4) Условията и редът за издаване на сертификатите за произход и
за издаване и търговия със зелени сертификати се уреждат с наредба на
министъра на енергетиката и енергийните ресурси.
Предложение на н. п. Люцкан Далакчиев
В чл.159, ал.1 след думата “електроенергия ” да се добави израза
“по преференциални цени
Комисията подкрепя предложението на и. п. Люцкан
Далакчиев.
Предложение на н. п. Люцкан Далакчиев
В чл. 159, ал. 3 изразът “министъра на енергетиката и
енергийните ресурси ” да се замени с израза “Комисията

Комисията подкрепя предложението на и. п. Люцкан
Далакчиев.
Предложение на н. п. Люцкан Далакчиев
В чл.159, в началото на ал. 4 да се добавят думите: “Формата,
съдържанието,... ”.
Комисията подкрепя предложението на и. п. Люцкан
Далакчиев.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл.159,
който става чл.161:
“Чл. 161. (1) Задължителното изкупуване по чл. 159 на
електроенергията по преференциални цени се прилага до
създаване на система за издаване и търговия със зелени
сертификати.
(2) Министърът на енергетиката и енергийните ресурси
определя минимални задължителни квоти за производство на
електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници
като процент от общото годишно производство на
електрическа енергия на всеки производител по години за срок
10 години, считано от датата на въвеждане на системата за
издаване и търговия със зелени сертификати.
(3) Задължението на всеки производител по ал. 2 се
счита за изпълнено при представяне от производителя на
комисията на зелен(и) сертификат(и) за количеството
електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници,
съставляващо неговото задължение, които са:
1. издаден(и) на производителя, и/или
2. купен(и) от друг производител на електрическа
енергия, като сделката за покупко-продажба се счита за
действителна, при условие че е вписана в регистъра по чл. 25,
ал. 1, т. 4.
(4) Формата, съдържанеито, условията и редът за
издаване на сертификатите за произход и за издаване и
търговия със зелени сертификати се уреждат с наредба на
министъра на енергетиката и енергийните ресурси.”

Раздел II
Производство на електрическа енергия от
топлоелектрически централи с комбиниран начин на
производство
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на
раздела.
Чл. 160. (1) Общественият доставчик и/или обществените
снабдители са длъжни да изкупят цялото количество електрическа
енергия със сертификат за произход от високоефективно комбинирано
производство на топлинна и електрическа енергия, с изключение на
количествата, които производителят ползва за собствени нужди или има
сключени договори по реда на глава девета, раздел VII, или с които
участва на балансиращия пазар.
(2) Електрическата енергия по ал. 1 се изкупува, както следва:
1. по преференциални цени - съгласно наредбата по чл. 34, ал. 3 за
количествата произведени от всяка мощност на производителя до 50
MWh за един час;
2. по цени на договаряне и/или по цени на балансиращия пазар – за количествата, произведени от всяка мощност на производителя над 50
MWh за един час.
(3) Начинът за определяне на количеството електрическа енергия,
произведена от комбинирано производство в зависимост от вида на
технологичния цикъл, и изискванията към техническите средства за
измерване и регистриране на електрическата енергия от високоефективно
комбинирано производство се определят с наредба на министъра на
енергетиката и енергийните ресурси.
Предложение на н. п. Люцкан Далакчиев
Чл. 160 да се измени и допълни, както следва:
“Чл. 160. (1) Общественият доставчик и/или обществените
снабдители са длъжни да изкупят цялото количество
електрическа енергия от високоефективно комбинирано
производство на топлинна и електрическа енергия, регистрирано
със сертификат за произход, с изключение на количествата,
които производителят ползва за собствени нужди или има
сключени договори по реда на Глава девета, Раздел VII или с
които участва на балансиращия пазар.
(2) Електрическата енергия по ал. 1 се изкупува, както следва:
1. по преференциални цени, съгласно наредбата по чл.34, ал.3,
за количествата произведени от всяка централа на
производителя до 50 MW за един час;
2. по цени на договаряне и/или по цени на балансиращия пазар,
за количествата произведени от всяка централа на
производителя над 50 MW за един час.
(3) Начинът за определяне на количеството електрическа
енергия, произведена от комбинирано производство в зависимост
от вида на технологичния цикъл, изискванията към техническите
средства за измерване и регистриране на електрическата енергия
от комбинирано производство, се определят в наредба, приета
от Министъра на енергетиката и енергийните ресурси.
Комисията подкрепя предложението на и. п. Люцкан
Далакчиев.
Предложение на и. п. Веселин Близнаков
Текстът на чл. 160, ал. 3 да се измени както следва:
“(3) Начинът за определяне на количеството електрическа
енергия, произведена от комбинирано производство в зависимост
от вида на технологичния цикъл, изискванията към техническите
средства за измерване и регистриране на електрическата енергия
от високоефективно комбинирано производство, се определят в
наредба, приета от Комисията. ”
Н.п. Веселин Близнаков оттегля предложението си.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл. 160,
който става чл.162:
“Чл. 162. (1) Общественият доставчик и/или обществените снабдители са длъжни да изкупят цялото
количество електрическа енергия от високоефективно
комбинирано производство на топлинна и електрическа
енергия, регистрирано със сертификат за произход, с
изключение на количествата, които производителят ползва за
собствени нужди или има сключени договори по реда на Глава
девета, Раздел VII или с които участва на балансиращия пазар.
(2) Електрическата енергия по ал.1 се изкупува, както
следва:
1. по преференциални цени, съгласно наредбата по
чл.36, ал.3, за количествата произведени от всяка
централа на производителя до 50 MW за един час;
2. по цени на договаряне и/или по цени на
балансиращия пазар, за количествата произведени от
всяка централа на производителя над 50 MW за един
час.
(3) Начинът за определяне на количеството електрическа енергия, произведена от комбинирано производство в зависимост от вида на технологичния цикъл, изискванията към техническите средства за измерване и регистриране на електрическата енергия от комбинирано производство, се определят в наредба, приета от Министъра на енергетиката и енергийните ресурси.”
Чл. 161. (1) Задължителното изкупуване по чл. 160, ал. 1 на
електроенергията по преференциални цени се прилага до създаване на
система за издаване и търговия със зелени сертификати.
(2) Министърът на енергетиката и енергийните ресурси определя минимални количества за производство на електрическа енергия по комбиниран начин за всеки производител като процент от общото годишно производство на електрическа енергия на всеки производител по години за срок 10 години, считано от датата на въвеждане на системата за издаване и търговия със зелени сертификати.
(3) Задължението на всеки производител по ал. 2 се счита за
изпълнено при представяне от производителя на министъра на
енергетиката и енергийните ресурси на зелен(и) сертификат(и) за
количеството електрическа енергия от възобновяеми енергийни
източници, съставляващо неговото задължение, които са:
1. издаден(и) на производителя, и/или
2. купен(и) от друг производител на електрическа енергия, като сделката за покупко-продажба се счита за действителна, при условие че е вписана в регистъра по чл. 23, ал. 1, т. 4.
(4) Условията и редът за издаване и търговия със зелени
сертификати се уреждат с наредбата по чл. 159, ал. 4.
Предложение на н. п. Люцкан Далакчиев
Чл. 161 да се измени и допълни, както следва:
“Чл. 161. (1) Задължителното изкупуване по чл. 160 на
електроенергията по преференциални цени се прилага до
създаване на система за издаване и търговия със зелени
сертификати.
(2) Министърът на енергетиката и енергийните ресурси определя
минимални количества електрическа енергия, произведена от
високоефективно комбинирано производство за всеки
производител, като процент от общото годишно производство
на електрическа енергия на всеки производител по години за срок
от десет години, считано от датата на въвеждане на
системата за издаване и търговия със зелени сертификати.
(3) Задължението на всеки производител по ал. 2 се счита за
изпълнено при представяне от производителя на комисията на
зелен(и) сертификат(и) за количеството електрическа енергия
от високоефективно комбинирано производство, съставляващо
неговото задължение, които са:
1. издаден (и) на производителя и/или;
2. купен (и) от друг производител на електрическа енергия, като
сделката за покупко-продажба се счита за действителна при
условие, че е вписана в регистъра по чл. 23, ал.1,т.4.
(4) Условията и редът за издаване и търговия със зелени
сертификати се урежда в наредбата по чл.159,ал.4. ”.
Комисията подкрепя предложението на и. и. Люцкан
Далакчиев.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл. 161,
който става чл.163:
“Чл. 163. (1) Задължителното изкупуване по чл. 162 на
електроенергията по преференциални цени се прилага до
създаване на система за издаване и търговия със зелени
сертификати.
(2) Министърът на енергетиката и енергийните ресурси
определя минимални количества електрическа енергия,
произведена от високоефективно комбинирано производство
за всеки производител, като процент от общото годишно
производство на електрическа енергия на всеки производител
по години за срок от десет години, считано от датата на
въвеждане на системата за издаване и търговия със зелени
сертификати.
(3) Задължението на всеки производител по ал. 2 се
счита за изпълнено при представяне от производителя на
комисията на зелен(и) сертификат(и) за количеството
електрическа енергия от високоефективно комбинирано
производство, съставляващо неговото задължение, които са:
1. издаден(и) на производителя и/или;
2. купен(и) от друг производител на електрическа
енергия, като сделката за покупко-продажба се счита
за действителна при условие, че е вписана в
регистъра по чл. 25, ал.1,т.4.
(4) Условията и редът за издаване и търговия със зелени сертификати се урежда в наредбата по чл.161,ал.4.’
Глава дванадесета
ГАЗОСНАБДЯВАНЕ
Раздел I
Общи положения
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на
главата и раздела.
Чл. 162. Газоснабдяването е съвкупност от дейностите по пренос,
транзитен пренос, съхранение, разпределение и доставка на природен газ
за осигуряване на нуждите на потребителите.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.162, който
става чл.164.

Чл. 163. Обектите и съоръженията за извършване на дейностите по
пренос, съхранение и разпределение на природен газ на територията на
страната, които са свързани помежду си, функционират в единна
газотранспортна система с общ режим на работа.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.163, който
става чл.165.
Раздел II
Пренос, транзитен пренос, съхранение и разпределение на
природен газ
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на
раздела.
Чл. 164. Преносът на природен газ и експлоатацията на
газопреносна мрежа се извършват от преносното предприятие, получило
лицензия по чл. 37, ал. 1, т. 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.164, който
става чл.166, като числото 37 се заменя с числото 39.
Чл. 165. (1) Транзитен пренос на природен газ през територията на
страната за други страни се извършва от преносното предприятие.
(2) Транзитен пренос може да се извършва и от лице, което е
получило лицензия по чл. 37, ал. 1, т. 9.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.165, който
става чл.167, като в ал.2 числото 37 се заменя с числото 39.
Чл. 166. Съхранението на природен газ и експлоатацията на
съоръженията за съхранение се осъществяват от лице, получило лицензия
по чл. 37, ал. 1, т. 4.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.166, който
става чл.168, като числото 37 се заменя с числото 39.

Чл. 167. Разпределението на природен газ и експлоатацията на
разпределителните мрежи се осъществяват от разпределителни
предприятия, получили лицензия по чл. 37, ал. 1, т. 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.167, който
става чл.169, като числото 37 се заменя с числото 39.
Чл. 168. Преносното предприятие осигурява:
1. единното управление и надеждното функциониране на
газопреносната мрежа;
2. преноса на природен газ по газопреносната мрежа и отчитането
му;
3. поддържането на обектите и съоръженията на газопреносната
мрежа в съответствие с техническите изисквания и с изискванията за
безопасност при работа;
4. развитие на газопреносната мрежа в съответствие с
дългосрочните прогнози и планове за развитие на газоснабдяването и
извън тях, когато е икономически обосновано;
5. поддържането и развитието на спомагателните мрежи.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.168, който
става чл.170.
Чл. 169. Разпределителното предприятие осигурява:
1. управлението и надеждното функциониране на разпределителната мрежа;
2. разпределението на природен газ по разпределителната мрежа и
отчитането му;
3. поддържането на обектите и съоръженията от разпределителната мрежа в съответствие с техническите изисквания;
4. развитието на разпределителната мрежа в съответствие с
прогнозите за потребление на природен газ, приети от комисията, и извън
тях, когато е икономически обосновано;
5. поддържането и развитието на спомагателните съоръжения и
мрежи за разпределение на природен газ.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.169, който
става чл.171.

Чл. 170. (1) Преносното и разпределителните предприятия са
длъжни да предоставят достъп при условията на равнопоставеност до
преносната си и/или разпределителните си мрежи на лицата, отговарящи
на условията, определени в наредба на министъра на енергетиката и
енергийните ресурси по предложение на комисията.
(2) Преносното, съответно разпределителните предприятия могат
да откажат достъп поради липса на капацитет или в случай че
предоставянето на достъп би довело до нарушаване на техническите
условия и сигурност на мрежите или би попречило на предприятията да
изпълнят задълженията си за обществени услуги, или ако предоставянето
на достъп би причинило сериозни икономически и финансови трудности
на преносното предприятие, съответно на разпределителното
предприятие вследствие сключени договори за доставка с клауза “вземай
или плащай”.
Предложение на н. п. Веселин Близнаков
Текстът на чл. 170, ал. 1 да се измени, както следва:
“(1) Преносното и разпределителните предприятия са длъжни да
предоставят достъп при условията на равнопоставеност до
преносната си и/или разпределителните си мрежи на лицата,
отговарящи на условията, определени в наредба, приета от
Комисията. ”
Комисията подкрепя предложението на н.п. Веселин
Близнаков.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл.170,
който става чл.172:
“Чл.172.(1)Преносното и разпределителните
предприятия са длъжни да предоставят достъп при условията
на равнопоставеност до преносната си и/или
разпределителните си мрежи на лицата, отговарящи на
условията, определени в правила, приети от Комисията.
(2) Преносното, съответно разпределителните предприятия
могат да откажат достъп поради липса на капацитет или в
случай че предоставянето на достъп би довело до нарушаване
на техническите условия и сигурност на мрежите или би
попречило на предприятията да изпълнят задълженията си за
обществени услуги, или ако предоставянето на достъп би
причинило сериозни икономически и финансови трудности на
преносното предприятие, съответно на разпределителното
предприятие вследствие сключени договори за доставка с
клауза “вземай или плащай”.
Раздел III
Сделки с природен газ
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на
раздела.
Чл. 171. (1) Сделките с природен газ се извършват въз основа на
писмени договори при спазване разпоредбите на този закон и на
правилата за търговия с природен газ, определени с наредба на министъра
на енергетиката и енергийните ресурси по предложение на комисията.
(2) С наредбата по ал. 1 се определя начинът на администриране на сделките с природен газ.
Предложение на и. п. Веселин Близнаков
Текстът на чл. 171, ал. 1 да се измени, както следва:
“(1) Сделките с природен газ се извършват въз основа на писмени
договори при спазване на разпоредбите на този закон и на
правила за търговия с природен газ, определени в наредба, приета
от Комисията. ”
Комисията подкрепя предложението на н.п. Веселин
Близнаков.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл.171,
който става чл.173:
“Чл. 173. (1) Сделките с природен газ се извършват въз
основа на писмени договори при спазване на разпоредбите на
този закон и на правила за търговия с природен газ,, приети от
Комисията.
(2) С наредбата по ал. 1 се определя начинът на
администриране на сделките с природен газ.”
Чл. 172. Сделките с природен газ са доставка, пренос по преносна
и разпределителни мрежи и съхранение на природен газ.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.172, който
става чл.174.
Чл. 173. Страни по сделките с природен газ са:
1. обществен доставчик на природен газ;
2. обществени снабдители на природен газ;
3. добивни предприятия;
4. оператори на газохранилища;
5. преносно предприятие;
6. разпределително предприятие;
7. търговци на природен газ;
8. привилегировани потребители;
9. потребители, които не са привилегировани потребители.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.173, който
става чл.175.
Чл. 174. (1) Добивните предприятия могат да сключват сделки за
доставка на природен газ с обществения доставчик на природен газ, с
обществения снабдител на природен газ, с оператори на газохранилища, с
търговци на природен газ и с привилегировани потребители.
(2) Добивните предприятия могат да сключват сделки за пренос на природен газ с преносното и разпределителното предприятие.
(3) Добивните предприятия могат да сключват сделки за
съхранение на природен газ с операторите на газохранилища.
(4) Добивни предприятия и потребители по чл. 173, т. 8 и 9 на
природен газ във и извън страната могат да изграждат помежду си преки
газопроводи и да сключват договори за доставка на природен газ през
тези газопроводи.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.174, който
става чл.176, като в ал.4 числото 173 се заменя с числото 175.
Чл. 175. (1) Общественият доставчик на природен газ е
юридическо лице, регистрирано по Търговския закон, което може да
сключва сделки за доставка на природен газ с добивни предприятия, с
търговци на природен газ, с обществени снабдители на природен газ, с
привилегировани потребители и с потребители, пряко присъединени към
преносната мрежа.
(2) Общественият доставчик на природен газ може да сключва
сделки за пренос на природен газ с преносните и разпределителните
предприятия.
(3) Общественият доставчик на природен газ може да сключва
сделки за съхранение на природен газ с операторите на газохранилища.
(4) Доставката на природен газ по ал. 1 е всеобщо предлагана
услуга по смисъла на този закон.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.175, който
става чл.177.
Чл. 176. (1) Обществените снабдители на природен газ са
юридически лица, регистрирани по Търговския закон, които сключват
сделки за доставка на природен газ с крайни потребители, присъединени
към газоразпределителната мрежа, за територията, за която са
лицензирани.
(2) Доставката на природен газ по ал. 1 е всеобщо предлагана
услуга по смисъла на този закон.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.176, който
става чл.178.
Чл. 177. (1) Търговец на природен газ може да бъде всяко
българско и чуждестранно юридическо лице, което е регистрирано като
търговец по Търговския закон или по националното си законодателство.
(2) Търговците на природен газ сключват сделки с природен газ с
добивни предприятия във или извън страната, с привилегировани
потребители, с други търговци на природен газ, с обществения доставчик
на природен газ и с оператори на газохранилища.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.177, който
става чл.179.
Чл. 178. (1) Привилегированите потребители са потребители на
природен газ, отговарящи на определени условия, предвидени в
наредбата по чл. 171, ал. 1 и имащи право да избират лицата, от които да
закупуват природен газ във и/или извън страната.
(2) Привилегированите потребители са задължени да уведомяват
предварително преносното предприятие и/или разпределителното
предприятие за сключените от тях договори за природен газ по ред и във
форма, предвидени в наредбата по чл. 171, ал. 1.
(3) Преносното и/или разпределителното предприятие отчита
консумирания природен газ по ред и начин, определен в наредбата по чл.
171, ал. 1.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл.178,
който става чл.180:
“Чл. 180. (1) Привилегированите потребители са
потребители на природен газ, отговарящи на определени
условия, определени в правилата по чл. 173, ал. 1 и имащи
право да избират лицата, от които да закупуват природен газ
във и/или извън страната.
(2) Привилегированите потребители са задължени да
уведомяват предварително преносното предприятие и/или
разпределителното предприятие за сключените от тях
договори за природен газ по ред и във форма, определени в
правилата по чл. 173, ал. 1.
(3) Преносното и/или разпределителното предприятие
отчита консумирания природен газ по ред и начин, определени
в правилата по чл. 173, ал. 1.”
Чл. 179. Договорите за природен газ се сключват:
1. при регулирани от комисията цени за всеобщо предлагани
услуги по преноса, разпределението и доставката на природен газ;
2. при свободно договаряни между страните цени на организиран
пазар, администриран и управляван от оператора на преносната система,
при условията на наредбата по чл. 171, ал. 1.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл.179,
който става чл.181:
“Чл. 181. Договорите за природен газ се сключват:
1. при регулирани от комисията цени за всеобщо
предлагани услуги по преноса, разпределението и доставката
на природен газ;

2. при свободно договаряни между страните цени на
организиран пазар, администриран и управляван от оператора
на преносната система, при условията на правилата по чл. 173,
ал. 1.”
Чл. 180. (1) Добивните предприятия, търговците на природен газ и
привилегированите потребители сключват сделки с природен газ
помежду си при свободно договорени цени.
(2) Страните по ал. 1 и преносното предприятие сключват и сделки
с природен газ за балансиране на пазара при условия, по ред и правила за
ценообразуване на природния газ, предназначен за балансиране,
предвидени в наредбата по чл. 171, ал. 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.180, който
става чл.182, като в ал.2 числото 171 се заменя с числото 173.
Чл. 181. (1) Обществените снабдители на природен газ продават
природен газ на потребители за битови нужди при публично известни
общи условия, а за стопански нужди - въз основа на писмени договори.
(2) Общите условия по ал. 1 се изготвят от обществени снабдители
на природен газ и се одобряват от комисията.
(3) Общите условия съдържат задължително:
1. качеството на снабдяване;
2. информация, която се предоставя от дружествата;
3. срок на договора;
4. условията за прекратяване или прекъсване на снабдяването;
5. отговорността на енергийното предприятие при нерегламентирано прекъсване и некачествено снабдяване.
(4) Обществените снабдители на природен газ публикуват
одобрените общи условия най-малко в един централен и един местен
всекидневник. Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане на
потребителите.
(5) В срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат при
съответния обществен снабдител на природен газ заявление, в което да
предложат различни условия. Приетите от обществения снабдител на
природен газ условия, различни от публикуваните, се отразяват в
допълнителни писмени споразумения.

(6) Процедурата по ал. 2 - 4 се прилага и при внасяне на промени в общите условия.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.181, който
става чл.183.
Чл. 182. Общественият доставчик и обществените снабдители на
природен газ могат да събират вземанията си за природен газ от
неизправни длъжници по реда на чл. 237, буква ”и” от Гражданския
процесуален кодекс въз основа на извлечения от сметките.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл.182,
който става чл.184:
“Чл. 184. Общественият доставчик и обществените
снабдители на природен газ могат да събират вземанията си за
природен газ от неизправни длъжници по реда на чл. 237,
буква V от Гражданския процесуален кодекс въз основа на
извлечения от сметките.
Раздел IV
Оперативно управление
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на
раздела.
Чл. 183. (1) Централизираното оперативно управление,
координиране и контрол на режима на работа на газопреносната мрежа се
осъществяват от оператора на преносната мрежа.
(2) Оперативното управление на всяка разпределителна мрежа се
осъществява от оператор на разпределителната мрежа.
(3) Разпорежданията на оператора на газопреносната мрежа са
задължителни за операторите на газоразпределителните мрежи,
потребителите, добивните предприятия и операторите на газохранилища,
присъединени към преносната мрежа.
(4) Операторът на газопреносната мрежа е специализирано звено в структурата на преносното предприятие.

(2) Операторите на разпределителните мрежи са специализирани
звена в структурата на разпределителните предприятия.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.183, който
става чл.185.
Чл. 184. (1) Операторът на преносната мрежа осигурява:
1. надеждно, безопасно и ефективно функциониране на
газопреносната мрежа;
2. поддържане на баланса между вноса, добива и потреблението на природен газ;
3. пренос на природен газ по газопреносната мрежа при спазване
на изискванията за качество;
4. равнопоставеност на потребителите при преноса на природен
газ;
5. сигурно и ефективно функциониране на спомагателните мрежи;
6. оперативно ръководство на режимите на работа на хранилищата при нагнетяване и добив на природен газ;
7. оптимален режим на работа на преносната мрежа при
извършване на дейността по транзитен пренос на природен газ.
(2) Операторът на транзитната мрежа осигурява:
1. надеждно, безопасно и ефективно функциониране на
транзитната мрежа;
2. транзит на природен газ по транзитната мрежа;
3. сигурно и ефективно функциониране на спомагателните мрежи
и съоръжения;
4. оперативно ръководство на режимите на работа на хранилищата
при нагнетяване и добив на природен газ.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.184, който
става чл.186.
Чл. 185. (1) За целите на измерването на природния газ операторът
на преносната мрежа осигурява:
1. техническо и метрологично осигуряване, развитие и
модернизация на средствата за търговско измерване на количеството
природен газ, постъпващ и напускащ преносната система;
2. поддържане на база данни с регистрацията от средствата за
търговско измерване на количеството природен газ по т. 1 и по сделките с
нерегулирани цени и на балансиращия пазар.
(2) Собствениците на средства за търговско измерване на
количеството природен газ предоставят на оператора на преносната
мрежа данните от измерванията на тези средства, отнасящи се до
сделките с нерегулирани цени и с балансиращия природен газ.
(3) Страните по сделките с природен газ имат право да получават
информация от базата данни относно количествата природен газ,
търгувани от тях по сделките.
(4) Условията и редът за обслужване на средствата за търговско
измерване, поддържане на базата данни и достъпът до тях се уреждат с
наредбата по чл. 171, ал. 1.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл.185,
който става чл.187:
“Чл. 187. (1) За целите на измерването на природния газ
операторът на преносната мрежа осигурява:
1. техническо и метрологично осигуряване, развитие и
модернизация на средствата за търговско измерване на
количеството природен газ, постъпващ и напускащ преносната
система;
2. поддържане на база данни с регистрацията от
средствата за търговско измерване на количеството природен
газ по т. 1 и по сделките със свободно договорени цени и на
балансиращия пазар.
(2) Собствениците на средства за търговско измерване
на количеството природен газ предоставят на оператора на
преносната мрежа данните от измерванията на тези средства,
отнасящи се до сделките със свободно договорени цени и с
балансиращия природен газ.
(3) Страните по сделките с природен газ имат право да
получават информация от базата данни относно количествата
природен газ, търгувани от тях по сделките.
(4) Условията и редът за обслужване на средствата за
търговско измерване, поддържане на базата данни и достъпът
до тях се уреждат с правилата по чл. 173, ал. 1.”

Чл. 186. Операторът на газопреносната мрежа администрира
сделките на нерегулирани цени с природен газ и организира
балансирането на пазара на природен газ в съответствие с наредбата по
чл. 171, ал. 1, като:
1. поддържа регистри за лицата, сключващи сделки при
нерегулирани цени и за балансиране на пазара на природен газ;
2. поддържа регистри за сключените между лицата по т. 1
договори;
3. приема, ' подрежда в приоритетни списъци по цена и
технологични критерии и диспечерира предложения и заявки за
покупка/продажба за балансиране на пазара на природен газ;
4. прилага методика за изчисляване и определя цени на
балансиращия природен газ за всеки период на сетълмент;
5. изготвя предварителни и окончателни уведомления за
дължимите суми по сделки за балансиране на пазара на природен газ от
участниците за всеки период на сетълмент;
6. контролира финансовата обезпеченост на сделките за
балансиране на пазара на природен газ и дава задължителни указания във
връзка с това на участниците на пазара;
7. при възникване на обстоятелства, застрашаващи сигурността
на работата на газотранспортната система или на части от нея, има право
временно да спира изпълнението на сделки или да променя договорените
количества природен газ по тях при условия и по начин, описани в
наредбата по чл. 171, ал. 1;
8. предоставя информация за прогнозно потребление на природен
газ, ограничения в газопреносната система, справки за цени на природния
газ при балансиране на пазара за минали периоди и друга информация,
необходима на участниците.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл.186,
който става чл.188
“Чл. 188. Операторът на газопреносната мрежа
администрира сделките на свободно договорени цени с
природен газ и организира балансирането на пазара на
природен газ в съответствие с правилата по чл. 173, ал. 1, като:
1. поддържа регистри за лицата, сключващи сделки
при свободно договорени цени и за балансиране на пазара на
природен газ;
2. поддържа регистри за сключените между лицата по
т. 1 договори;

3. приема, подренеда в приоритетни списъци по цена и
технологични критерии и диспечира предложения и заявки за
покупка/продажба за балансиране на пазара на природен газ;
4. прилага методика за изчисляване и определя цени
на балансиращия природен газ за всеки период на сетълмент;
5. изготвя предварителни и окончателни уведомления
за дължимите суми по сделки за балансиране на пазара на
природен газ от участниците за всеки период на сетълмент;
6. контролира финансовата обезпеченост на сделките
за балансиране на пазара на природен газ и дава задължителни
указания във връзка с това на участниците на пазара;
7. при възникване на обстоятелства, застрашаващи
сигурността на работата на газотранспортната система или на
части от нея, има право временно да спира изпълнението на
сделки или да променя договорените количества природен газ
по тях при условия и по начин, описани в правилата по чл.
173, ал. 1;
8. предоставя информация за прогнозно потребление на
природен газ, ограничения в газопреносната система, справки
за цени на природния газ при балансиране на пазара за минали
периоди и друга информация, необходима на участниците.”
Чл. 187. (1) Преносното предприятие е страна по всички сделки за
балансиране на пазара на природен газ.
(2) Преносното предприятие не формира печалба от сделките по
ал. 1.
(3) Разходите за изпълнение на функциите по чл. 186 се признават
за икономически обосновани разходи по чл. 29, ал. 1, т. 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.187, който
става чл.189, като в ал.3 числото 186 се заменя с числото 188, а
числото 29 се заменя с числото 31.
Чл. 188. Операторите на разпределителните мрежи осигуряват:
1. надеждно, безопасно и ефективно функциониране на
разпределителната мрежа;
2. разпределение на природен газ до потребителите при спазване
на изискванията за сигурност и качество;
3. сигурно и ефективно функциониране на спомагателните мрежи;
1. равнопоставеност на потребителите при разпределението на
природен газ.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.188, който
става чл.190.
Чл. 189. Операторите на преносната и разпределителните мрежи
са длъжни да пазят поверителността на търговската информация,
получена при и по повод изпълнението на техните задължения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.189, който
става чл.191.
Чл. 190. Условията и редът, при които се осъществява дейността
на операторите на преносната и разпределителните мрежи, се определят с
наредба на министъра на енергетиката и енергийните ресурси.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.190, който
става чл.192.
Раздел V
Измерване на природния газ
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на
раздела.
Чл. 191. Преносът на природен газ се извършва по газопреносна
мрежа по газопроводи с високо налягане до изходите на
газоизмервателни или до изходите на газорегулиращи станции.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.191, който
става чл.193.
Чл. 192. Разпределение на природен газ се извършва по
газоразпределителната мрежа от изходи на газоизмервателни станции или
от изходи на газорегулиращи станции на преносната мрежа до
газоизмервателния уред при потребителя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.192, който
става чл.194.
Чл. 193. (1) Измерването на количеството природен газ за
потребителите, присъединени към преносната мрежа, се извършва със
средства за търговско измерване - собственост на преносното
предприятие.
(2) Измерването на количеството природен газ за потребителите,
присъединени към разпределителните мрежи, се извършва със средства за
търговско измерване - собственост на разпределителните предприятия.
(3) Измерването на количеството природен газ за съхранение се
извършва със средства за търговско измерване - собственост на
предприятието, получило лицензия за съхранение на природен газ.
(4) Потребителите на природен газ или собствениците, в чиито
имоти са монтирани уредите за търговско измерване, са длъжни да
осигуряват достъп на упълномощени представители на обществения
снабдител до тях за монтиране и контрол, отчитане и обслужване на
измервателните уреди при условия, определени в общите условия по чл.
181.
(5) Операторите на преносната мрежа, на разпределителните
мрежи и/или хранилища вземат решение за местоположението и вида на
инсталираните средства за търговско измерване.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.193, който
става чл.195, като в ал.4 числото 181 се заменя с числото 183.
Раздел VI
Присъединяване към газопроводната мрежа
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на
раздела.
Чл. 194. (1) Присъединяването към преносната и
разпределителните мрежи се извършва при условия и по ред, определени
в наредба за присъединяване, издадена от министъра на енергетиката и
енергийните ресурси.
(2) Присъединяването към газопреносната и/или
газоразпределителните мрежи на добивни предприятия, предприятия за
съхранение на природен газ, разпределителни предприятия и крайни
потребители се извършва по цени, определени по реда на наредбата по
чл. 34, ал. 3 и на основата на писмен договор, сключен между преносното,
съответно разпределителните предприятия и присъединяваните лица.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.194, който
става чл.196, като в ал.2 числото 34 се заменя с числото 36.
Чл. 195. (1) Преносното предприятие е длъжно да присъедини към
своята мрежа в определена от него точка разпределителните предприятия,
добивните предприятия и предприятията за съхранение на природен газ.
(2) Към преносната мрежа могат да се присъединяват и
привилегировани потребители на природен газ чрез преки
присъединителни газопроводи.
(3) Преносното предприятие може да откаже присъединяването
към преносната мрежа, когато:
1. липсва капацитет на мрежата, или
2. липсва връзка с мрежата, и
3. извършването на подобрения на мрежата е икономически
необосновано.
(4) В случай на отказ по ал. 3 добивните предприятия,
предприятията за съхранение на природен газ и привилегированите
потребители на природен газ могат да изградят за своя сметка
съответната връзка с преносната мрежа.
(5) Собственикът на присъединителния газопровод е длъжен да
осигури неговото обслужване, поддръжка и ремонт.
(6) Преносното предприятие може по искане на собственика срещу
заплащане да обслужва, поддържа и ремонтира присъединителните
газопроводи.
(7) Пряко присъединените към газопреносната мрежа потребители
са длъжни да предоставят достъп на съответното газоразпределително
предприятие, получило лицензия, през собствените си съоръжения за
целите на преноса на природен газ до други потребители на територията,
определена в лицензията. Цената за предоставения достъп се определя по
методика, одобрена от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.195, който
става чл.197.
Чл. 196. Разпределителните предприятия са длъжни да изградят за
своя сметка разпределителната си мрежа до определената от преносното
предприятие точка на присъединяване.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.196, който
става чл.198.
Чл. 197. (1) Разпределителното предприятие е длъжно да
присъединява и осигурява снабдяването на потребителите с природен газ
при условията на равнопоставеност и при спазване на техническите
изисквания за надеждност и безопасност.
(2) С разрешение на комисията разпределителното предприятие
може да присъединява потребител на природен газ, който се намира на
територията на друго разпределително предприятие, когато това е
технически и икономически целесъобразно и е в интерес на
потребителите.
(3) Отклоненията и съоръженията за присъединяване на
потребителите към съответната разпределителна мрежа се изграждат от
разпределителното предприятие.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.197, който
става чл.199.
Чл. 198. (1) Устройството и безопасната експлоатация на
преносните и разпределителните газопроводи, на съоръженията,
инсталациите и уредите за природен газ се регламентират с наредба,
приета от Министерския съвет по предложение на министъра на
енергетиката и енергийните ресурси и председателя на Държавната
агенция за метрология и технически надзор.
(2) Техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане
и ползване на обектите и съоръженията за пренос, съхранение,
разпределение и доставка на природен газ се определят с наредба на
министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на
енергетиката и енергийните ресурси.

Предложение на н. п. Люцкан Далакчиев
Към чл. 198 да се създаде нова алинея 3 със следното съдържание:
“(3) Устройството и безопасната експлоатация на
нефтопроводи и нефтопродуктопроводи на територията на
Република България се определят в наредба, приета от
Министерския съвет по предложение на министъра на енергетиката и енергийните ресурси и председателя на
Държавната агенция за метрология и технически надзор. ”

Комисията подкрепя предложението на и. п. Люцкан
Далакчиев.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл.198,
който става чл.200:
“Чл. 200. (1) Устройството и безопасната експлоатация
на преносните и разпределителните газопроводи, на
съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ се
регламентират с наредба, приета от Министерския съвет по
предложение на министъра на енергетиката и енергийните
ресурси и председателя на Държавната агенция за метрология
и технически надзор.
(2) Техническите правила и нормативи за проектиране,
изграждане и ползване на обектите и съоръженията за пренос,
съхранение, разпределение и доставка на природен газ се
определят с наредба на министъра на регионалното развитие и
благоустройството и министъра на енергетиката и
енергийните ресурси.
(3) Устройството и безопасната експлоатация на
нефтопроводи и нефтопродуктопроводи на територията на
Република България се определят в наредба, приета от
Министерския съвет по предложение на министъра на
енергетиката и енергийните ресурси и председателя на
Държавната агенция за метрология и технически надзор.”
Глава тринадесета
ПРИНУДИТЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на
главата.
Чл. 199. (1) Комисията или министърът на енергетиката и
енергийните ресурси прилагат мерките по ал. 2, когато установят, че
контролираните по този закон лица, техните служители, лица, които по
договор изпълняват ръководни функции в тях или сключват сделки за
тяхна сметка, са извършили или извършват действия, с които:
1. нарушават разпоредби на този закон, на подзаконовите актове
по прилагането му, на актове на комисията и на министъра на
енергетиката и енергийните ресурси;
2. застрашават сигурността на енергийната система, интересите на
обществото или на потребителите на електрическа и топлинна енергия и
природен газ или на други енергийни предприятия;
3. нарушават условията за извършване на лицензионната дейност;
4. възпрепятстват упражняването на контролна дейност от
комисията или от министъра на енергетиката и енергийните ресурси.
(2) В случаите по ал. 1 с цел предотвратяване или преустановяване
на нарушенията, както и за отстраняване на вредните последици от тях
комисията или министърът на енергетиката и енергийните ресурси, или
упълномощените от тях лица съобразно компетентността им налагат
следните принудителни административни мерки:
1. дават задължителни писмени указания за:
а) преустановяване извършването на определени действия или за
задължително предприемане на такива действия в определен срок;
б) извършване на експертизи, проверки, изпитвания на инсталации
и съоръжения, техни части, системи или компоненти;
в) изменение на условията на експлоатация на енергийни обекти,
техни части, системи или компоненти;
г) изменение на проекти и конструкции, които имат значение за
безопасността на хора и мрежи;
д) провеждане на атестация на персонала, включително проверка
на знанията и уменията, провеждане на учебни и квалификационни
курсове;
2. задължават лицензианта да свика общо събрание и/или да
насрочи заседание на управителните или контролните органи при
определен дневен ред за вземане на решения за мерките, които трябва да
бъдат предприети;

1. разпореждат писмено временно спиране или ограничаване на
лицензионната дейност;
2. назначават особен управител в случаите, предвидени в този
закон.
(3) С акта, с който се налага принудителна административна
мярка, се определя подходящ срок за изпълнението й. Принудителните
административни мерки се прилагат до отстраняване на причините,
довели до налагането им.
Предложение на н. п. Панайот Ляков
В чл.199, ал.1 думите “лица, техните служители” се заменят с
“ръководители
Комисията не подкрепя предложението на н.п. Панайот Ляков.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 199, който
става чл.201.
Чл. 200. (1) Производството по налагане на принудителните
административни мерки започва по инициатива на комисията или на
министъра на енергетиката и енергийните ресурси въз основа на
констативен протокол на лицата, имащи право да упражняват контрол по
този закон.
(2) За започване на производството по налагане на принудителните
административни мерки се уведомяват засегнатите лица.
(3) Уведомленията и съобщаванията в производството по ал. 1
могат да се извършват и с препоръчано писмо с обратна разписка, с
телеграма, с телекс или с факс. Уведомленията и съобщаванията с
препоръчано писмо с обратна разписка или с телеграма се удостоверяват
с известие за доставянето им, по телефона - писмено от длъжностното
лице, което ги е извършило, а по телекса или факса - с писмено
потвърждение за изпратено съобщение.
(4) Когато уведомяванията и съобщаванията в производството по
налагане на принудителните административни мерки не бъдат приети на
посочените от лицата адрес, телефон, телекс или факс, уведомяванията и
съобщаванията се считат за извършени с поставянето им на специално
определено за целта място в сградата на комисията или на
Министерството на енергетиката и енергийните ресурси. Последното
обстоятелство се удостоверява с протокол, съставен от длъжностни лица,
определени със заповед на председателя на комисията или на министъра
на енергетиката и енергийните ресурси.
(5) Принудителните административни мерки се налагат с писмено
мотивирано решение или заповед, което се съобщава на заинтересуваното
лице, в 7-дневен срок от постановяването му.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 200, който
става чл.202.
Чл. 201. (1) Решението по чл. 200, ал. 5 може да се обжалва чрез
комисията или чрез министъра на енергетиката и енергийните ресурси
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му.
(2) Решението или заповедта за налагане на принудителна
административна мярка подлежи на незабавно изпълнение.
(3) Обжалването на решението за прилагане на принудителна
административна мярка не спира неговото изпълнение.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 201, който
става чл.203, като ч ал.1 числото 200 се заменя с числото 202.
Чл. 202. Доколкото в тази глава не са предвидени особени
правила, прилагат се съответните разпоредби на Закона за
административното производство.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 202, който
става чл.204.
Глава четиринадесета
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на
главата.
Чл. 203. (1) Който извършва или допусне извършване на дейности
по този закон без лицензия в случаите, когато такива се изискват, се
наказва с глоба от 50 000 до 100 000 лв., ако не подлежи на по-тежко
наказание.
(2) Когато нарушенията по ал. 1 са извършени от юридическо лице или от едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 100 000 до 150 000 лв.
(3) При повторно извършено нарушение глобата, съответно
имуществената санкция, е в трикратен размер, определен по максималния
размер на глобата, съответно на имуществената санкция, по ал. 1 и 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.203, който
става член 205.
Чл. 204. (1) На енергийно предприятие, което наруши условията
на издадената му лицензия, се налага имуществена санкция от 3000 до 20
000 лв.
(2) При повторно извършено нарушение по ал. 1 имуществената
санкция е в трикратен размер, определен по максималния размер на
санкцията по ал. 1.
Предложение на н. п. Стефан Мазнев
В чл.204, ал.1 санкцията “от 3000 до 20000 лева” да се замени с
“от 10000 до 100000лева”.
Комисията не подкрепя предложението на н.п. Стефан Мазнев.
Предложение на н. п. Стефан Мазнев
В чл.204 да се добави нова ал.3 със следния текст:
“(3) При три последователни нарушения на условията на
издадената лицензия, комисията може да я прекрати в
съответствие с разпоредбите на Глава четвърта на настоящия
закон ”.
Комисията не подкрепя предложението на н.п. Стефан Мазнев.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл. 204,
който става чл.206:

“Чл. 206. (1) На енергийно предприятие, което наруши
условията на издадената му лицензия, се налага имуществена
санкция от 7000 до 20 000 лв.
(2) При повторно извършено нарушение по ал. 1
имуществената санкция е в трикратен размер, определен по
максималния размер на санкцията по ал. 1.”
Чл. 205. (1) На енергийно предприятие, което откаже
незаконосъобразно:
1. присъединяване към съответните енергийни мрежи;
2. сключване на договор за продажба на електрическа енергия,
топлинна енергия или природен газ;
3. достъп до мрежите за пренос или разпределение на електрическа
енергия и природен газ, се налага имуществена санкция от 1000 до 20 000
лв.
(2) При повторно извършено нарушение имуществената санкция е
в трикратен размер, определен по максималния размер на санкцията по
ал. 1.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл.205,
който става чл.207:
“Чл. 207. (1) На енергийно предприятие, което откаже
незаконосъобразно:
1. присъединяване към съответните енергийни мрежи;
2. сключване на договор за продажба на електрическа
енергия, топлинна енергия или природен газ;
3. достъп до мрежите за пренос или разпределение на
електрическа енергия и природен газ, се налага имуществена
санкция от 7000 до 20 000 лв.
(2) При повторно извършено нарушение имуществената
санкция е в трикратен размер, определен по максималния
размер на санкцията по ал. 1.”
Чл. 206. (1) На енергийно предприятие, което не предостави
искана информация в случаите, предвидени в този закон, се налага
имуществена санкция от 1000 до 15 000 лв.

(2) При повторно извършено нарушение имуществената санкция
или глобата е в трикратен размер, определен по максималния размер на
имуществената санкция, съответно на глобата по ал. 1.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл.206,
който става чл.208:
“Чл. 208. (1) На енергийно предприятие, което не
предостави искана информация в случаите, предвидени в този
закон, се налага имуществена санкция от 5000 до 15 000 лв.
(2) При повторно извършено нарушение имуществената
санкция или глобата е в трикратен размер, определен по
максималния размер на имуществената санкция, съответно на
глобата по ал. 1.”
Чл. 207. (1) Длъжностно лице в енергийно предприятие, което не
предостави или допусне да не се предостави искана информация в
случаите, предвидени в този закон, се наказва с глоба от 500 до 5000 лв.
(2) При повторно извършено нарушение имуществената санкция
или глобата е в трикратен размер, определен по максималния размер на
имуществената санкция, съответно на глобата по ал. 2.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл.207,
който става чл.209:
“Чл. 209. (1) Когато потребител не предостави достъп до
собствените си уредби и съоръжения при условията на чл.117,
ал. 7 и чл. 197, ал.7 се наказва с глоба от 1000 до 5000 или
имуществена санкция 7000 до 20000лв.
(2) При повторно извършено нарушение имуществената
санкция или глобата е в трикратен размер, определен по
максималния размер на имуществената санкция, съответно на
глобата по ал. 1.”
Чл. 208. (1) В случаите, когато лицата по чл. 28, ал. 1 продават
електрическа енергия, топлинна енергия или природен газ по цени,
подлежащи на регулиране, без те да са утвърдени или определени от
комисията, или по цени по-високи от утвърдените или определените от
комисията съгласно чл. 28, се налага имуществена санкция от 7000 до
20 000 лв.

(2) При повторно извършено нарушение имуществената санкция е
в трикратен размер, определен по максималния размер на санкцията по
an. 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.208, който
става чл.210, като в ал. навсякъде числото 28 се заменя с
числото 30.
Чл. 209. (1) На енергийно предприятие, което не спазва
техническите норми или изисквания за експлоатация на енергийни обекти
или нормите за набиране и съхранение на резервите от горива за
централите за производство на електрическа и/или топлинна енергия, се
налага имуществена санкция от 10 000 до 25 000 лв.
(2) При повторно извършено нарушение имуществената санкция е
в трикратен размер, определен по максималния размер на санкцията по
ал. 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.209, който
става чл.211.
Чл. 210. (1) На енергийно предприятие, което не спазва
определените условия и ред за изпълнение на задължението за
производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни
източници и електрическа енергия, произведена по комбиниран способ в
съответствие с определените от министъра на енергетиката и енергийните
ресурси задължителни квоти съгласно чл. 159, ал. 2 и чл. 161, ал. 2, се
налага имуществена санкция от 30 до 90 лв. за всеки MWh електрическа
енергия неизпълнено задължение.
(2) При повторно извършено нарушение имуществената санкция е
в трикратен размер, определен по максималния размер на санкцията по
ал. 1.
Предложение на н. п. Люцкан Далакчиев
В чл. 210, ал.1, в края да се добави ново изречение второ, както
следва: “Размерът на санкцията се определя със заповед
ежегодно от министъра на енергетиката и енергийните
ресурси. ”
Комисията подкрепя предложението на и. и. Люцкан
Далакчиев.
Предложение на н. п. Люцкан Далакчиев
В чл. 210, ал.1 и ал. 2 пред израза “имуществена санкция” да се
добави израза “глоба на физическите лица, съответно ”, а след
израза “санкция” да се добави “на едноличните търговци и
юридическите лица ”.
Комисията подкрепя предложението на и. п. Люцкан
Далакчиев.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл.210,
който става чл. 212:
“Чл. 212. (1) На енергийно предприятие, което не спазва
определените условия и ред за изпълнение на задължението за
производство на електрическа енергия от възобновяеми
енергийни източници и електрическа енергия, произведена по
комбиниран способ в съответствие с определените от
министъра на енергетиката и енергийните ресурси
задължителни квоти съгласно чл. 161, ал. 2 и чл. 163, ал. 2, се
налага глоба на физическите лица, съответно имуществена
санкция на едноличните търговци и юридическите лица от 30
до 90 лв. за всеки MWh електрическа енергия неизпълнено
задължение. Размерът на санкцията се определя със заповед
ежегодно от министъра на енергетиката и енергийните
ресурси.
(2) При повторно извършено нарушение глобата,
съответно имуществената санкция е в трикратен размер,
определен по максималния размер на санкцията по ал. 1.”
Чл. 211. (1) На лицата, които не спазват определените технически
условия и ред за топлоснабдяване, за прекратяване на топлоподаването и
правилата за дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 123, ал. 3,
и/или не изпълнят задължението си по чл. 145, ал. 3, се налага
имуществена санкция от 10 000 до 25 000 лв.
(2) При повторно извършено нарушение имуществената санкция е
в трикратен размер, определен по максималния размер на санкцията по
ал. 1.

Комисията предлага следната подобрена редакция на чл.211,
който става чл. 213:
“Чл. 213. (1) На лицата, които не спазват определените
технически условия и ред за топлоснабдяване, за прекратяване
на топлоподаването и правилата за дялово разпределение на
топлинна енергия по чл. 125, ал. 3, и/или не изпълнят
задължението си по чл. 147, ал. 3, се налага имуществена
санкция от 10 000 до 25 000 лв.
(2) При повторно извършено нарушение имуществената
санкция е в трикратен размер, определен по максималния
размер на санкцията по ал. 1.”
Чл. 212. (1) Наказва се с глоба от 100 до 500 лв., ако не подлежи на
по-тежко наказание, който:
1. самоволно снеме или повреди средство за търговско измерване
на количество електрическа или топлинна енергия или природен газ, знак,
пломба или друго контролно приспособление, както и уреди за дялово
разпределение;
2. се присъединява към електропроводни, топлопроводни или
газопроводни или към електроразпределителни или газоразпределителни
линии - собственост на енергийно предприятие, без да спази условията за
това;
3. ползва електрическа или топлинна енергия или природен газ,
без техните количества да се измерват и отчитат от средство за търговско
измерване, или изменя показанията на средствата за търговско измерване,
или препятства правилната им работа;
(2) Наказва се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-
тежко наказание, който:
1. нарушава нормалното електроснабдяване, топлоснабдяване или
газоснабдяване;
2. причини въвеждането на ограничителен режим.
(3) Потребител на топлинна енергия, който не инсталира средства
за отчитане на дяловото разпределение на топлинна енергия по чл. 138,
ал. 1, т. 3 в имот, намиращ се в сграда - етажна собственост, се наказва с
глоба от 100 до 500 лв.
(4) Който демонтира, нарушава целостта или пречи на нормалната
работа на средствата за отчитане на дяловото разпределение на топлинна
енергия по чл. 138, ал. 1, т. 3, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.

(5) При повторно извършено нарушение по ал. 1-3 се налага глоба
в двукратен размер, определен по максималния размер на санкцията по
ал. 1-4.

Комисията предлага следната подобрена редакция на чл.212,
който става чл. 214:
“Чл. 214. (1) Наказва се с глоба от 100 до 500 лв., ако не
подлежи на по-тежко наказание, който:
1. самоволно снеме или повреди средство за търговско
измерване на количество електрическа или топлинна енергия
или природен газ, знак, пломба или друго контролно
приспособление, както и уреди за дялово разпределение;
2. се присъединява към електропроводни,
топлопроводни или газопроводни или към
електроразпределителни или газоразпределителни линии -
собственост на енергийно предприятие, без да спази условията
за това;
3. ползва електрическа или топлинна енергия или
природен газ, без техните количества да се измерват и отчитат
от средство за търговско измерване, или изменя показанията
на средствата за търговско измерване, или препятства
правилната им работа;
(2) Наказва се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако не
подлежи на по-тежко наказание, който:
1. нарушава нормалното електроснабдяване,
топлоснабдяване или газоснабдяване;
2. причини въвеждането на ограничителен режим.
(3) Потребител на топлинна енергия, който не
инсталира средства за отчитане на дяловото разпределение на
топлинна енергия по чл. 140, ал. 1, т. 3 в имот, намиращ се в
сграда - етажна собственост, се наказва с глоба от 100 до 500
лв.
(4) Който демонтира, нарушава целостта или пречи на
нормалната работа на средствата за отчитане на дяловото
разпределение на топлинна енергия по чл. 140, ал. 1, т. 3, се
наказва с глоба от 100 до 500 лв.
(5) При повторно извършено нарушение по ал. 1-3 се
налага глоба в двукратен размер, определен по максималния
размер на санкцията по ал. 1-4.”

Чл. 213. (1) Който пречи или допусне да се пречи на длъжностните
лица и на контролните органи да изпълняват задълженията си по този
закон, ако това не представлява престъпление, се наказва с глоба от 100
до 200 лв.
(2) Който не изпълни или допусне да не се изпълнят
предписанията на длъжностните лица и на контролните органи, се наказва
с глоба от 500 до 1000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл.213,
който става чл. 215:
“Чл. 215. (1) Който пречи или допусне да се пречи на
длъжностните лица и на контролните органи да изпълняват
задълженията си по този закон, ако това не представлява
престъпление, се наказва с глоба от 100 до 200 лв.
(2) Който не изпълни или допусне да не се изпълнят
предписанията на длъжностните лица и на контролните
органи, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако не подлежи на
по-тежко наказание.
(3) Който не изпълни влязло в сила решение на
комисията се наказва с глоба от 3000 до 10000 лв. или
имуществена санкция от 20000 до 60000 лв.”
Чл. 214. Длъжностно лице, което не изпълни задълженията си по
този закон или допусне друго лице да не изпълни задълженията си по
този закон, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от
500 до 1000 лв.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.214, който
става чл.216.
Чл. 215. При повторно извършване на нарушенията по чл. 213 и
214 наказанието е в троен размер, определен по максималния размер на
глобата или имуществената санкция.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл.215,
който става чл.217:

“Чл. 217. При повторно извършване на нарушенията по
чл.215 и чл.216 наказанието е в троен размер, определен по
максималния размер на глобата или имуществената санкция.”
Чл. 216. (1) Когато нарушенията по чл. 203 и 212 са извършени от
юридическо лице или от едноличен търговец, се налага имуществена
санкция от 5000 до 10 000 лв.
(2) При повторно извършено нарушение имуществената санкция е
в петкратен размер, определен по максималния размер на санкцията по
ал. 1.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл.216,
който става чл.218:
“Чл. 218. (1) Когато нарушенията по чл.212 са
извършени от юридическо лице или от едноличен търговец, се
налага имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв.
(2) При повторно извършено нарушение имуществената
санкция е в петкратен размер, определен по максималния
размер на санкцията по ал. 1.”
Чл. 217. (1) Длъжностно лице в енергийно предприятие, което
допусне да се извършат нарушенията по чл. 204, 205, 208, 209 и 210, се
наказва с глоба от 500 до 5000 лв.
(2) При повторно извършено нарушение наказанието е глоба в
троен размер, определен по максималния размер на санкцията по ал. 1.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл.217,
който става чл.219:
“Чл. 219. (1) Длъжностно лице в енергийно предприятие,
което допусне да се извършат нарушенията по чл. 206, чл.207,
чл.210, чл.211 и чл.212, се наказва с глоба от 500 до 5000 лв.
(2) При повторно извършено нарушение наказанието е
глоба в троен размер, определен по максималния размер на
санкцията по ал. 1.”
Чл. 218. (1) Който не изпълни или допусне да не се изпълни
разпореждане на оператор по чл. 107, ал. 2, чл. 111, ал. 2, чл. 129, ал. 3 и
чл. 183, ал. 3, се наказва с глоба от 500 до 5000 лв.



(2) При повторно извършено нарушение наказанието е глоба в
троен размер, определен по максималния размер на санкцията по ал. 1.
(3) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице
или от едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 10 000 до
20 000 лв.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл.218,
който става чл.220:
“Чл. 220. (1) Който не изпълни или допусне да не се
изпълни разпореждане на оператор по чл. 109 ал. 2, чл. 113, ал.
2, чл. 131, ал. 3 и чл. 185, ал. 3, се наказва с глоба от 500 до 5000
лв.
(2) При повторно извършено нарушение наказанието е
глоба в троен размер, определен по максималния размер на
санкцията по ал. 1.
(3) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от
юридическо лице или от едноличен търговец, се налага
имуществена санкция от 10 000 до 20 000 лв.”
Чл. 219. (1) На енергийно предприятие, чийто оператор не спазва
чл. 71, ал. 2, се налага имуществена санкция от 20 000 до 50 000 лв.
(2) При повторно извършено нарушение имуществената санкция е
в трикратен размер, определен по максималния размер на санкцията по
ал.1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.219, който
става 221, като в ал.1 числото 71 се заменя с числото 73.
Чл. 220. (1) Потребител на електрическа и топлинна енергия и
природен газ, който не изпълни задължението си по чл. 115, ал. 7, чл. 136,
ал. 3 и чл. 195, ал. 7, се наказва с глоба от 500 до 5000 лв.
(2) Когато нарушенията по ал. 1 са извършени от юридическо
лице или от едноличен търговец, се налага имуществена санкция от
30 000 до
50 000 лв.
(3) При повторно извършено нарушение по ал. 1 и 2 наказанието е
глоба, съответно имуществена санкция, в троен размер, определен по
максималния размер на санкцията по ал. 1 или 2.

Комисията предлага следната подобрена редакция на чл.220,
който става чл.222:
“Чл. 222. (1) Потребител на електрическа и топлинна
енергия и природен газ, който не изпълни задължението си по
чл. 117, ал. 7, чл. 138, ал. 3 и чл. 197, ал. 7, се наказва с глоба от
500 до 5000 лв.
(2) Когато нарушенията по ал. 1 са извършени от
юридическо лице или от едноличен търговец, се налага
имуществена санкция от 30 000 до 50 000 лв.
(3) При повторно извършено нарушение по ал. 1 и 2
наказанието е глоба, съответно имуществена санкция, в троен
размер, определен по максималния размер на санкцията по ал.
1 или 2.”
Чл. 221. Който наруши императивни разпоредби на нормативните
актове по прилагането на този закон, се наказва от съответния
компетентен административнонаказващ орган с глоба от 500 до 1000 лв.,
ако не подлежи на по-тежко наказание, или с имуществена санкция от
5000 до 10 000 лв.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.221, който
става чл.223.
Комисията предлага създаването на нов член 224 със следното
съдържание:
“Чл.224 Лицата по чл.79, ал.1, които разгласяват, предоставят,
публикуват, използват или разпространяват по друг начин
данни и обстоятелства, представляващи служебна тайна, се
наказват с глоба от 2000 до 5000 лв.”
Чл. 222. (1) Нарушенията по този закон се установяват с актове на
лицата по чл. 75, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1.
(2) Наказателните постановления по чл. 203, 204, 205, 206, 207,
208, 213, 214, 215, 216, 217, 220 и 221 се издават от председателя на
комисията или от упълномощено от комисията длъжностно лице.
(3) Наказателните постановления по чл. 209, 210, 211, 212, 213,
214, 215, 216, 217, 218, 219 и 221 се издават от министъра на енергетиката
и енергийните ресурси или от упълномощено от него длъжностно лице.
(4) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и
изпълнението на наказателните постановления се извършват при
условията и по реда на Закона за административните нарушения и
наказания.
(5) До издаване на наказателното постановление пострадалият от
административното нарушение може да направи искане пред
административнонаказващия орган за обезщетяване на причинените му
вреди до размер 20 000 лв.
Предложение на н. п. Люцкан Далакчиев
В чл. 222, ал. 3 да се заличи цифрата “210” и да се добави същата
цифра “210” в чл. 222, ал. 2.
Комисията подкрепя предложението на и. и. Люцкан
Далакчиев.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл.222,
който става чл.225:
“Чл. 225. (1) Нарушенията по този закон се установяват
с актове на лицата по чл. 77, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1.
(2) Наказателните постановления по чл. 205, 206, 207,
208, 209, 210, 212, 215, 216, 217, 218, 219, 222, 223 и 224 се
издават от председателя на комисията или от упълномощено
от комисията длъжностно лице.
(3) Наказателните постановления по чл. 211, 213, 214,
215, 216, 217, 218, 219, 220, 221, 223 и 224 се издават от
министъра на енергетиката и енергийните ресурси или от
упълномощено от него длъжностно лице.
(4) Установяването на нарушенията, издаването,
обжалването и изпълнението на наказателните постановления
се извършват при условията и по реда на Закона за
административните нарушения и наказания.
(5) До издаване на наказателното постановление
пострадалият от административното нарушение може да
направи искане пред административнонаказващия орган за
обезщетяване на причинените му вреди до размер 20 000 лв.”
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 1. По смисъла на този закон:
1. “Биомаса” са продукти, състоящи се от части или от целия
растителен материал от селското и горското стопанство, който може да се
използва като гориво, и следните отпадъци, използвани за гориво:
а) растителни отпадъци от селското и горското стопанство;
б) растителни отпадъци от хранителната промишленост, ако
генерираната топлина се оползотворява;
в) растителни отпадъци от производството на пулпа от дървесина и
производството на хартия от пулпа, ако се изгарят съвместно на мястото
на производство и генерираната топлина се оползотворява;
г) коркови отпадъци;
д) отпадъци от дървесина, с изключение на съдържащите
хологениращи органични съединения или тежки метали.
2. “Всеобщо предлагана услуга” е транспортирането и доставката
на енергия и природен газ с определено качество, регулирана цена и
договорени други условия, която не може да бъде отказвана по причини,
непосочени в закона.
3. “Възобновяеми енергийни източници” са слънчевата,
вятърната, водната и геотермалната енергия, отпадни топлини, енергията
от растителна или животинска биомаса, в т. ч. биогаз, енергията от
индустриални и битови отпадъци, възобновяващи се без видимо
изтощаване при използването им.
4. ’’Високоефективно комбинирано производство на топлинна
и електрическа енергия от топлоелектрически централи”:
а) изградени след влизането в сила на този закон, е производството
на топлинна и електрическа енергия, което води до спестяване на гориво
не по-малко от 10 на сто от горивото, необходимо за производството на
същото количество топлинна и електрическа енергия поотделно;
б) изградените преди влизането в сила на този закон -
производството на топлинна и електрическа енергия, което води до
спестяване на гориво не по-малко от 5 на сто от гориво, необходимо за
производството на същото количество топлинна и електрическа енергия
поотделно.
5. Газопреносна мрежа" е система от газопроводи с високо
налягане и съоръженията към тях с единен технологичен режим на работа
за транспортиране на природен газ до изхода на газоизмервателна
станция или газорегулирша станция, на които са присъединени
потребители и/или разпределителни предприятия.
6. “Газоизмервателна станция" е инсталация, съоръжена със
средства за търговско измерване на природен газ.
7. “Газорегулираща станция" е инсталация за регулиране
налягането на природния газ, съоръжена и със средства за търговско
измерване.
8. “Газоразпределителна мрежа" е местна или регионална
система от газопроводи с високо, средно или ниско налягане и
съоръженията към тях за транспортиране на природен газ до съответните
потребители на определена с лицензия територия.
9. “Газотранспортна система" е система от свързани мрежи за
пренос, транзитен пренос, разпределение на природен газ, както и
съоръжения до и от газохранилища и добивни предприятия на
територията на страната.
10. “Дългосрочни прогнозни енергийни баланси" са прогнозни
енергийни баланси, които обхващат период 10-15 години.
11. “Допълнителни услуги" са всички услуги, необходими за
експлоатацията на електроенергийната система, които включват участие в
регулиране на напрежението и доставка на реактивна мощност, участие в
първично регулиране на честота и вторично регулиране на честота и
обменна мощност, въртящ резерв, възможност за стартиране след голяма
авария без помощта на външен източник и постоянно следене за промени
в натоварването.
12. “Достъп" е правото за използване на преносната мрежа и/или
разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или
природен газ срещу заплащане на цена и при условия, определени с
наредба.
13. “Доставка на природен газ” е продажба на природен газ на
потребители.
14. “Директен газопровод” е газопровод, който свързва
директно предприятие за добив на природен газ с небитов потребител.
15. “Договор за доставка с клауза “вземай или плащай” е
договор, предвиждащ задължително заплащане на определени в него
количества природен газ по определена цена, независимо дали
природният газ е получен.
16. “Електрическа уредба” е съвкупност от машини,
съоръжения и апарати, предназначена за пренасяне, преобразуване и
разпределение на електрическа енергия.
17. “Електропроводни линии” са съоръжение за свързване на
електрически уредби и предназначени за пренос на електрическа енергия.
18. “Електропреносна мрежа” е съвкупност от електропроводни
линии и електрически уредби с високо напрежение, която служи за
пренос на електрическа енергия с цел доставка на разпределителните
предприятия и на потребителите или транзитиране на електрическа
енергия за трети страни.
19. “Електроразпределителна мрежа” е съвкупност от
електропроводни линии и електрически уредби с високо, средно и ниско
напрежение, която служи за разпределение на електрическа енергия с цел
доставка на потребителите.
20. “Енергиен обект” е обект или съвкупност от обекти, в които
или посредством които се извършва производство на електрическа и/или
топлинна енергия с определена мощност, добив или съхранение на
природен газ, пренос, както и преобразуване на параметрите или вида на
електрическа и топлинна енергия и природен газ, както и неговите
спомагателни мрежи и съоръжения, разпределение на електрическа,
топлинна енергия или природен газ, както и неговите спомагателни
мрежи и съоръжения, без инсталациите на потребителите.
21. “Енергийно предприятие” е юридическо лице, което
осъществява една или повече от дейностите по производството,
преобразуването, преноса, съхранението, разпределението и снабдяването
с електрическа, топлинна енергия или природен газ на основата на
издадена лицензия по този закон, или лице, което осъществява дейност по
производство на електрическа и/или топлинна енергия, без да е


задължено да получи лицензия за осъществяваната от него дейност по
този закон.
13. “Електрическа енергия, произведена от възобновяеми
енергийни източници” е електроенергията, произведена от съоръжения,
използващи само възобновяеми енергийни източници, както и частта от
електроенергията, произведена от възобновяеми енергийни източници в
хибридни системи, използващи също и конвенционални енергийни
източници и включващи възобновяемо електричество за пълнене на
складови системи и изключващо електричество, произведено в резултат
на складови системи.
14. “Зелен сертификат” е документ с определен срок на
действие, удостоверяващ производството на определено количество
електроенергия от възобновяеми енергийни източници или по
комбиниран способ, посочващ датата и мястото на производство,
производствената мощност и нейния собственик, прехвърлим отделно от
физическата електроенергия, чието производство удостоверява.
15. “Икономически нецелесъобразно” за енергийното
предприятие е изграждането на съоръжения за присъединяване,
инвестициите за които не се компенсират със средствата, набрани от
амортизационните отчисления и печалбата от продажби на енергия и
природен газ чрез тези съоръжения за 8-годишен период, и цената, която
ще заплати потребителят за присъединяването.
16. “Комбинирано производство на топлинна и електрическа
енергия” е производство в един процес на топлинна и електрическа
енергия според потребностите от топлинна енергия.
17. “Краткосрочни прогнозни енергийни баланси” са
прогнозни енергийни баланси, които обхващат период една година.
18. “Кръстосано субсидиране между отделните групи
потребители” е включването в цените за група потребители на по-голям
размер разходи от необходимите за индивидуалното й снабдяване или на
по-малък размер разходи от допълнителните разходи, които предизвиква
съвместното й снабдяване с останалите групи.
19. “Кръстосано субсидиране за интегрирани енергийни
предприятия - между отделните дейности, подлежащи на лицензиране
по този закон и/или между дейностите, подлежащи на лицензиране по
този закон и други дейности” е включването в цените за дадена
лицензирана дейност на разходи от друга лицензирана дейност и/или
включването в цените за лицензирана дейност на разходи от
нелицензирана дейност.
29. “Място на присъединяване към електрическата мрежа” е
всяка от точките в конструкцията на електрическата мрежа - собственост
на преносното предприятие, към които са свързани съоръженията за
присъединяване на един или повече потребители или производители.
30. “Организиран пазар на електрическа енергия” е
съвкупност от форми на търговия с електрическа енергия, където
начинът, мястото и времето на сключване на сделките са публично
известни и предварително обявени в търговски правила, определени с
наредба.
31. "Отопляем обем на имот" включва обема на всички
собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните
припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за
отопление по проект.
32. "Отопляем обем на общите части" е сумата от обемите на
помещенията от общите части на сграда - етажна собственост, с
предвидени по проект отоплителни тела.
33. "Отоплителни тела" са тръбните отоплителни тела и щранг-
лири, глидерните отоплителни тела, плоските отоплителни тела и
конвекторите, които са конструктивни елементи, служещи за отдаване на
топлина в помещенията чрез радиация и конвекция от постъпващия в тях
топлоносител.
34. “Пазар на балансираща енергия” е организирана търговия с
електрическа енергия и природен газ за целите на поддържане на баланса
между производство и потребление в електроенергийната система,
съответно между вноса и потреблението на природен газ.
35. “Площадкови енергийни обекти” са сгради и трайно
прикрепените към тях или към поземлен имот енергийни съоръжения, без
линейните им части, предназначени за осъществяване на дейностите по
производство, пренос и разпределение на електрическа и топлинна
енергия и природен газ.
36. “Пренос на електрическа и топлинна енергия или
природен газ” е транспортиране на електрическата енергия или
природния газ през преносната мрежа.
37. “Потребител на енергия или природен газ за битови
нужди” е физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на


ползване на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
38. “Пряка електропроводна линия” е електропроводна линия,
която свързва пряко производител с негово подразделение или клон или с
потребител.
39. “Потребител на енергия или природен газ за стопански
нуяеди” е физическо или юридическо лице, което купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за стопански
нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет.
40. “Присъединителен газопровод” е съвкупност от
газопроводи и съоръженията към тях, свързващ преносната мрежа с небитов потребител на природен газ.
41. “Производител” е лице, получило лицензия за производство
на електрическа енергия и произвеждащо електрическа енергия.
42. “Разполагаемост” е способност на производител да
осигурява мощност на разположение през определен период от време, за
да доставя електрическа енергия. Измерва се във “ват по час” и
производните единици.
43. “Разпределяне на топлинна енергия“ е транспортиране на
топлинна енергия чрез инсталациите за битово горещо водоснабдяване,
отопление, климатизация и др. на потребителите.
44. “Разпределение” е транспортиране на електрическа енергия
или природен газ през разпределителните мрежи.
45. “Средносрочни прогнозни енергийни баланси” са
прогнозни енергийни баланси, които обхващат период от 3 до 5 години.
46. “Сетълмент” е система, прилагана от оператора на
електроенергийната система, за индивидуално изчисляване на
отклоненията на реално потребената или произведена електрическа
енергия от договорените количества за даден период, по методика,
уредена в търговски правила, определени с наредба.
47. “Спомагателни мрежи” са управляващите, регулиращите,
защитните, комуникационните и информационните мрежи, необходими
за ефективното функциониране на преносните и разпределителните
мрежи.
48. “Средства за търговско измерване” са технически средства
за измерване, които имат метрологични характеристики и са
предназначени да се използват за измерване самостоятелно или свързано
с едно или повече технически средства и които се използват при
продажбата на електрическа и топлинна енергия или природен газ.
49. “Стаж в енергетиката” е служебен и/или трудов стаж,
придобит на ръководна или експертна длъжност в държавната
администрация на държавните органи за управление на енергетиката, в
търговските дружества с предмет на дейност, подлежащ на лицензиране
по този закон или на концесиониране по Закона за подземните богатства,
както и в научни институции или търговски дружества, обслужващи тези
дейности.
50. “Степен на надеждност на електроенергийната система” е
определената в проценти от министъра на енергетиката и енергийните
ресурси вероятност да бъде осъществен баланс между потребление и
производство на електрическа енергия в случай на възникване на дефицит
в системата.
51. “Студен резерв” е резерв, който операторът на
електроенергийната система изкупува под формата на разполагаемост на
енергийни блокове, които не е предвидено да работят в даден период от
време и които операторът използва в случай на дефицит за заместване на
други, аварийно отпаднали производствени мощности.
52. “Съхранение на природен газ” е дейност по нагнетяването
на природен газ в хранилища и обратното му извличане и връщане в
газопреносната мрежа, без да включва доставката на природен газ.
53. “Служебна тайна” е информацията, която е станала известна
на министъра, председателя и членовете на комисията и на служителите
от съответните административни служби във връзка с изпълнението на
техните функции, с изключение на информацията, която е оповестена
публично при условия и по ред, определени със закон. Списъкът на
конкретните факти, сведения и предметите, съставляващи служебна тайна
за отрасъл “Енергетика”, се определят със заповед на министъра на
енергетиката и енергийните ресурси.
54. “Сертификат за произход” е документ, удостоверяващ
количеството произведена електрическа енергия от възобновяеми
енергийни източници или произведена по комбиниран начин, посочващ
датата и мястото на производство, производствената мощност и нейния
собственик.
55. “Сертификат за произход на електрическата енергия от
високоефективно комбинирано производство на топлинна и
електрическа енергия” е документ, удостоверяващ, че електрическата
енергия е произведена в зависимост от икономически доказано полезно
производство на топлинна енергия (полезно търсене на топлина),
посочващ датата и мястото на производство, производствената мощност и
нейния собственик.
56. “Технологични загуби” са загубите на електрическа и
топлинна енергия и на природен газ в резултат на технологичния процес
при тяхното производство, пренос и разпределение.
57. “Транзитен пренос” е пренос на енергия или природен газ
през границите на дадена страна, като тази енергия или природен газ не
са произведени и няма да бъдат потребявани на територията на тази
страна.
58. “Топлопреносна мрежа” е система от топлопроводи и
технологични съоръжения, разположени между границите на собственост
на топлопреносното предприятие с топлоизточника и/или с
потребителите.
59. “Хранилище” е съоръжение, което се използва за съхранение
на природен газ и което е собственост и/или се експлоатира от
предприятие за природен газ, получило лицензия за съхранение.
60. “Технически възможности” е общото техническо и
експлоатационно състояние на енергийния обект в съответствие с
нормативните изисквания за непрекъсната, сигурна, екологична и
безопасна експлоатация на съоръженията, с които ще се извършва
лицензионната дейност.
61. “Финансови възможности” е общото финансово-
икономическо състояние на кандидата с оглед извършване на
лицензионната дейност.
62. “Материални ресурси” е наличието на основни и
спомагателни съоръжения, които да осигурят нормалното функциониране
на енергийния обект.
63. “Човешки ресурси” притежава кандидат, който разполага с
минимален управленски и изпълнителски персонал с необходимото
образование и професионална квалификация, които да му позволят да
осъществява лицензионната дейност.

64. “Организационна структура” е организацията на
управленския и изпълнителския персонал, която отразява числеността,
функционалните връзки, координацията между отделните длъжности и
звена в зависимост от нуждите на лицензионната дейност.
65. “Централа” е съвкупност от инсталации и съоръжения за
производство заедно или поотделно на електрическа енергия, топлинна
енергия и/или за комбинирано производство на електрическа и топлинна
енергия.
Предложение на н. п. Борислав Великов
Допълнителна разпоредба, §1, т.3 да придобие следната
редакция:
“т.3 “Възобновяеми енергийни източници” са слънчевата,
вятърната, водната и геотермстната енергия, възобновяващи се
без видимо изтощаване при използването им, както и отпадни
топлини, енергията от растителна и животинска биомаса, в т.ч.
биогаз и енергията от индустриални и битови отпадъци. ”.
Комисията подкрепя предложението на н.п. Борислав Великов.
Предложение на н. п. Люцкан Далакчиев
В § 1 т.4 да се добави нова буква “в ” със следното съдържание:
“в) ползващи възобновяеми източници на енергия и/или с единична
електрическа мощност до 1 MW е производството на топлинна и
електрическа енергия, което води до спестяването на гориво в
диапазона 0-5 % от горивото, необходимо за производството на
същото количество топлинна и електрическа енергия
поотделно. ”
Комисията подкрепя по принцип предложението на н. п.
Люцкан Далакчиев.
Предложение на и. п. Люцкан Далакчиев
§1 т.5 думата “транспортиране “ да се замени с думата
“пренос ”.
Комисията подкрепя предложението на и. п. Люцкан
Далакчиев.
Предложение на н. п. Люцкан Далакчиев
§1 т.8 думата “транспортиране” да се замени с думата
“разпределение ”.
Комисията подкрепя предложението на и. п. Люцкан
Далакчиев.
Предложение на и. п. Люцкан Далакчиев
§ 1 т. 18 да се измени, както следва:
“18. Електропреносна мрежа” е съвкупност от електропроводни
линии и електрически уредби с високо напрежение, която служи
за пренос на електрическа енергия или за транзитиране на
електрическа енергия за трета страна. ”
Комисията подкрепя предложението на и. п. Люцкан
Далакчиев.
Предложение на и. п. Люцкан Далакчиев
§1 т. 19 се изменя както следва:
“19. “Електроразпределителна мрежа” е съвкупност от
електропроводни линии и електрически уредби с високо, средно и
ниско напрежение, която служи за разпределение на
електрическа енергия.
Комисията подкрепя предложението на и. п. Люцкан
Далакчиев.
Предложение на и. п. Люцкан Далакчиев
§1 т.20 пред думите “Енергиен обект е” да се добави израза
“недвижим имот представляващ ”.
Комисията подкрепя предложението на и. п. Люцкан
Далакчиев.
Предложение на н. п. Люцкан Далакчиев
В §1 т.36 след думата “електрическа ” да се добавят думите “и
топлинна
Комисията подкрепя предложението на и. п. Люцкан
Далакчиев.
Предложение на н. п. Люцкан Далакчиев
В §1 т.43 да се направи следното редакционно уточнение: думата
“разпределяне ” да се замени с думата “разпределение
Комисията подкрепя предложението на и. п. Люцкан
Далакчиев.
Предложение на н. п. Люцкан Далакчиев
§ 1 т. 54 да се измени както следва:
“54. Сертификат за произход на електрическа енергия от
възобновяеми енергийни източници ” е официален непрехвърляем
документ, удостоверяващ производител, количеството
произведена електрическа енергия от възобновяеми енергийни
източници, посочващ периода на производство,
производствената централа за електрическа енергия,
мощността й и други данни и показатели, определени в
наредбата по чл. 159, ал. 4.
Комисията подкрепя предложението на и. п. Люцкан
Далакчиев.
Предложение на н. п. Люцкан Далакчиев
§ 1 т. 55 да добие следната редакция:
“55. Сертификат за произход на електрическа енергия от
високоефективно комбинирано производство на топлинна и
електрическа енергия ” е официален непрехвърлям документ,
удостоверяващ производител, количеството произведена
електрическа енергия от комбинирано производство, посочващ
периода на производство, производствената централа за
електрическа енергия, мощността й и други данни и показатели,
определени в наредбата по чл. 159, ал. 4..
Комисията подкрепя предложението на и. п. Люцкан
Далакчиев.
Предложение на н. п. Люцкан Далакчиев
§1, т.56 изразът “технологични загуби” да се замени с
“технологични разходи ”.
Комисията подкрепя предложението на и. п. Люцкан
Далакчиев.
Предложение на н. п. Люцкан Далакчиев
§ 1, т. 65 да придобие следната редакция:
“65. “Централа” е съвкупност от инсталации, съоръжения и
спомагателни стопанства, свързани с технологични връзки, за
производство на електрическа енергия, топлинна енергия и/или за
комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия ”.
Комисията подкрепя предложението на и. п. Люцкан
Далакчиев.
Предложение на и. п. Люцкан Далакчиев
В § 1 от Допълнителната разпоредба да се добавят следните
нови точки:
“Топлопреносна мрежа ” - система от топлопроводи и
технологични съоръжения, разположени между границите на
собственост на топлопреносното предприятие с топло
източника и/или потребителите, служещи за пренос на топлинна
енергия от топло източника до потребителите.
“Абонатна станция” - уредба, чрез която се осъществява
подаване, измерване, преобразуване и регулиране на параметрите
на топлинната енергия от топлопреносната мрежа към
потребителите.


“Средства за отчитане на дяловото потребление на топлинна
енергия уреди, които са монтирани след средствата за
търговско измерване на топлинна енергия.
“Индивидуален разпределител на топлинна енергия за отопление ”
- техническо средство, по чиито показания се разпределя
топлинната енергия, потребена от отоплителните тела в
сградата. Показанията им са в относителни единици, които се
коригират с фактори за оценяване в зависимост от вида на
прибора и типа на отоплителното тяло. Индивидуалните
разпределители служат само за определяне на дела консумирана
топлинна енергия от всяко отоплително тяло като дял от
общата консумация на топлинна енергия от сградата.
“Общ отопляем обем на сградата” - сумата от обемите на
имотите на потребителите и обемите на помещенията от
общите части на сградата - етажна собственост, предвидени за
отопление по проект.
“Балансираща енергия ” е енергията, която операторът на
електроенергийната система използва за компенсиране на
разликата между количествата потребена/произведена енергия и количествата съгласно сделки при свободно договорени цени.
Комисията подкрепя предложението на и. п. Люцкан
Далакчиев.
Комисията предлага следната подобрена редакция на § 1”
“§ 1. По смисъла на този закон:
1. “Абонатна станция” е уредба, чрез която се
осъществява подаване, измерване, преобразуване и регулиране
на параметрите на топлинната енергия от топлопреносната
мрежа към потребителите.
2. “Балансираща енергия” е енергията, която
операторът на електроенергийната система използва за
компенсиране на разликата между количествата
потребена/произведена енергия и количествата съгласно
сделки при свободно договорени цени.
3. “Биомаса” са продукти, състоящи се от части или от
целия растителен материал от селското и горското стопанство,
който може да се използва като гориво, и следните отпадъци,
използвани за гориво:
а) растителни отпадъци от селското и горското
стопанство;
б) растителни отпадъци от хранителната промишленост,
ако генерираната топлина се оползотворява;
в) растителни отпадъци от производството на пулпа от
дървесина и производството на хартия от пулпа, ако се изгарят
съвместно на мястото на производство и генерираната
топлина се оползотворява;
г) коркови отпадъци;
д) отпадъци от дървесина, с изключение на
съдържащите хологениращи органични съединения или тежки
метали;
е) утайки от пречиствателни станции.
4. “Всеобщо предлагана услуга” е транспортирането и
доставката на енергия и природен газ с определено качество,
регулирана цена и договорени други условия, която не може да
бъде отказвана по причини, непосочени в закона.
5. ’’Високоефективно комбинирано производство на
топлинна и електрическа енергия от топлоелектрически
централи”:
а) изградени след влизането в сила на този закон, е
производството на топлинна и електрическа енергия, което
води до спестяване на гориво не по-малко от 10 на сто от
горивото, необходимо за производството на същото количество
топлинна и електрическа енергия поотделно;
б) изградените преди влизането в сила на този закон -
производството на топлинна и електрическа енергия, което
води до спестяване на гориво не по-малко от 5 на сто от
гориво, необходимо за производството на същото количество
топлинна и електрическа енергия поотделно;
в) ползващи възобновяеми източници на енергия и/или
с единична електрическа мощност до 1 MW е производството
на топлинна и електрическа енергия, което води до
спестяването на гориво до 5 % от горивото, необходимо за
производството на същото количество топлинна и
електрическа енергия поотделно.

6. “Възобновяеми енергийни източници” са
слънчевата, вятърната, водната и геотермалната енергия,
възобновяващи се без видимо изтощаване при използването
им, както и отпадни топлини, енергията от растителна и
животинска биомаса, в т.ч. биогаз и енергията от
индустриални и битови отпадъци.
7. “Газоизмервателна станция” е инсталация,
съоръжена със средства за търговско измерване на природен
газ.
8. 'Тазопреносна мрежа” е система от газопроводи с
високо налягане и съоръженията към тях с единен
технологичен режим на работа за пренос на природен газ до
изхода на газоизмервателна станция или газорегулираща
станция, на които са присъединени потребители и/или
разпределителни предприятия.
9. “Газоразпределителна мрежа” е местна или
регионална система от газопроводи с високо, средно или ниско
налягане и съоръженията към тях за разпределение на
природен газ до съответните потребители на определена с
лицензия територия.
10. “Газорегулираща станция” е инсталация за
регулиране налягането на природния газ, съоръжена и със
средства за търговско измерване.
11. “Газотранспортна система” е система от свързани
мрежи за пренос, транзитен пренос, разпределение на природен
газ, както и съоръжения до и от газохранилища и добивни
предприятия на територията на страната.
12. “Директен газопровод” е газопровод, който свързва
директно предприятие за добив на природен газ с небитов
потребител.
13. “Договор за доставка с клауза “вземай или плащай”
е договор, предвиждащ задължително заплащане на
определени в него количества природен газ по определена
цена, независимо дали природният газ е получен.
14. “Допълнителни услуги” са всички услуги,
необходими за експлоатацията на електроенергийната
система, които включват участие в регулиране на
напрежението и доставка на реактивна мощност, участие в
първично регулиране на честота и вторично регулиране на
честота и обменна мощност, въртящ резерв, възможност за
стартиране след голяма авария без помощта на външен
източник и постоянно следене за промени в натоварването.
15. “Достъп” е правото за използване на преносната
мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на
електрическа енергия или природен газ срещу заплащане на
цена и при условия, определени с наредба.
16. “Доставка на природен газ” е продажба на природен
газ на потребители.
17. “Дългосрочни прогнозни енергийни баланси” са
прогнозни енергийни баланси, които обхващат период 10-15
години.
18. “Електрическа енергия, произведена от
възобновяеми енергийни източници” е електроенергията,
произведена от съоръжения, използващи само възобновяеми
енергийни източници, както и частта от електроенергията,
произведена от възобновяеми енергийни източници в
хибридни системи, използващи също и конвенционални
енергийни източници и включващи възобиовяемо
електричество за пълнене на складови системи и изключващо
електричество, произведено в резултат на складови системи.
19. “Електрическа уредба” е съвкупност от машини,
съоръжения и апарати, предназначена за пренасяне,
преобразуване и разпределение на електрическа енергия.
20. “Електропреносна мрежа” е съвкупност от
електропроводни линии и електрически уредби с високо
напрежение, която служи за пренос на електрическа енергия
или за транзитиране на електрическа енергия за трета страна.
21. “Електропроводни линии” са съоръжение за
свързване на електрически уредби и предназначени за пренос
на електрическа енергия.
22. “Електроразпределителна мрежа” е съвкупност от
електропроводни линии и електрически уредби с високо,
средно и ниско напрежение, която служи за разпределение на
електрическа енергия.

1. “Енергиен обект” е недвижим имот представляващ
обект или съвкупност от обекти, в които или посредством
които се извършва производство на електрическа и/или
топлинна енергия с определена мощност, добив или
съхранение на природен газ, пренос, както и преобразуване на
параметрите или вида на електрическа и топлинна енергия и
природен газ, както и неговите спомагателни мрежи и
съоръжения, разпределение на електрическа, топлинна
енергия или природен газ, както и неговите спомагателни
мрежи и съоръжения, без инсталациите на потребителите.
2. “Енергийно предприятие” е юридическо лице, което
осъществява една или повече от дейностите по производството,
преобразуването, преноса, съхранението, разпределението и
снабдяването с електрическа, топлинна енергия или природен
газ на основата на издадена лицензия по този закон, или лице,
което осъществява дейност по производство на електрическа
и/или топлинна енергия, без да е задължено да получи
лицензия за осъществяваната от него дейност по този закон.
3. “Зелен сертификат” е документ с определен срок на
действие, удостоверяващ производството на определено
количество електроенергия от възобновяеми енергийни
източници или по комбиниран способ, посочващ датата и
мястото на производство, производствената мощност и нейния
собственик, прехвърлим отделно от физическата
електроенергия, чието производство удостоверява.
4. “Икономически нецелесъобразно” за енергийното
предприятие е изграждането на съоръжения за
присъединяване, инвестициите за които не се компенсират със
средствата, набрани от амортизационните отчисления и
печалбата от продажби на енергия и природен газ чрез тези
съоръжения за 8-годишен период, и цената, която ще заплати
потребителят за присъединяването.
5. “Индивидуален разпределител на топлинна енергия
за отопление” - техническо средство, по чиито показания се
разпределя топлинната енергия, потребена от отоплителните
тела в сградата. Показанията им са в относителни единици,
които се коригират с фактори за оценяване в зависимост от
вида на прибора и типа на отоплителното тяло.
Индивидуалните разпределители служат само за определяне
на дела консумирана топлинна енергия от всяко отоплително
тяло като дял от общата консумация на топлинна енергия от
сградата.
28. "Комбинирано производство на топлинна и
електрическа енергия” е производство в един процес на
топлинна и електрическа енергия според потребностите от
топлинна енергия.
29. "Краткосрочни прогнозни енергийни баланси” са
прогнозни енергийни баланси, които обхващат период една
година.
30. "Кръстосано субсидиране за интегрирани енергийни
предприятия - между отделните дейности, подлежащи на
лицензиране по този закон и/или между дейностите,
подлежащи на лицензиране по този закон и други дейности” е
включването в цените за дадена лицензирана дейност на
разходи от друга лицензирана дейност и/или включването в
цените за лицензирана дейност на разходи от нелицензирана
дейност.
31. "Кръстосано субсидиране между отделните групи
потребители” е включването в цените за група потребители на
по-голям размер разходи от необходимите за индивидуалното
й снабдяване или на по-малък размер разходи от
допълнителните разходи, които предизвиква съвместното й
снабдяване с останалите групи.
32. "Материални ресурси” е наличието на основни и
спомагателни съоръжения, които да осигурят нормалното
функциониране на енергийния обект.
33. "Място на присъединяване към електрическата
мрежа” е всяка от точките в конструкцията на електрическата
мрежа - собственост на преносното предприятие, към които са
свързани съоръженията за присъединяване на един или повече
потребители или производители.
34. "Общ отопляем обем на сградата” е сумата от
обемите на имотите на потребителите и обемите на
помещенията от общите части на сградата - етажна
собственост, предвидени за отопление по проект.
35. "Организиран пазар на електрическа енергия” е
съвкупност от форми на търговия с електрическа енергия,
където начинът, мястото и времето на сключване на сделките
са публично известни и предварително обявени в търговски
правила, определени с наредба.
36. “Организационна структура” е организацията на
управленския и изпълнителския персонал, която отразява
числеността, функционалните връзки, координацията между
отделните длъжности и звена в зависимост от нуждите на
лицензионната дейност.
37. "Отоплителни тела" са тръбните отоплителни тела
и щранг-лири, глидерните отоплителни тела, плоските
отоплителни тела и конвекторите, които са конструктивни
елементи, служещи за отдаване на топлина в помещенията
чрез радиация и конвекция от постъпващия в тях
топлоносител.
38. "Отопляем обем на имот" включва обема на всички
собствени и/или ползвани от абоната помещения и
съответните припадащи се части от общите части на сградата,
предвидени за отопление по проект.
39. "Отопляем обем на общите части" е сумата от
обемите на помещенията от общите части на сграда - етажна
собственост, с предвидени по проект отоплителни тела.
40. “Пазар на балансираща енергия” е организирана
търговия с електрическа енергия и природен газ за целите на
поддържане на баланса между производство и потребление в
електроенергийната система, съответно между вноса и
потреблението на природен газ.
41. “Площадкови енергийни обекти” са сгради и трайно
прикрепените към тях или към поземлен имот енергийни
съоръжения, без линейните им части, предназначени за
осъществяване на дейностите по производство, пренос и
разпределение на електрическа и топлинна енергия и
природен газ.
42. “Потребител на енергия или природен газ за битови
нужди” е физическо лице - собственик или титуляр на вещното
право на ползване на имот, което ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или
природен газ за домакинството си.

36. “Потребител на енергия или природен газ за
стопански нужди” е физическо или юридическо лице, което
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за стопански нужди, както и
лица на издръжка на държавния или общинския бюджет.
37. “Пренос на електрическа и топлинна енергия или
природен газ” е транспортиране на електрическата или
топлинната енергия или природния газ през преносната
мрежа.
38. “Присъединителен газопровод” е съвкупност от
газопроводи и съоръженията към тях, свързващ преносната
мрежа с небитов потребител на природен газ.
39. “Производител” е лице, получило лицензия за
производство на електрическа енергия и произвеждащо
електрическа енергия.
40. “Пряка електропроводна линия” е електропроводна
линия, която свързва пряко производител с негово
подразделение или клон или с потребител.
41. “Разполагаемост” е способност на производител да
осигурява мощност на разположение през определен период от
време, за да доставя електрическа енергия. Измерва се във
“ват по час” и производните единици.
42. “Разпределение” е транспортиране на електрическа
енергия или природен газ през разпределителните мрежи.
43. “Разпределение на топлинна енергия“ е
транспортиране на топлинна енергия чрез инсталациите за
битово горещо водоснабдяване, отопление, климатизация и др.
на потребителите.
44. “Сертификат за произход на електрическа енергия
от комбинирано производство на топлинна и електрическа
енергия” е официален непрехвърлям документ, удостоверяващ
производител, количеството произведена електрическа
енергия от комбинирано производство, посочващ периода на
производство, производствената централа за електрическа
енергия, мощността й и други данни и показатели, определени
в наредбата по чл. 161, ал. 4.

§2. “Сертификат за произход на електрическа енергия
от възобновяеми енергийни източници” е официален
непрехвърляем документ, удостоверяващ производител,
количеството произведена електрическа енергия от
възобновяеми енергийни източници, посочващ периода на
производство, производствената централа за електрическа
енергия, мощността й и други данни и показатели, определени
в наредбата по чл. 161, ал. 4.
53. “Сетълмент” е система, прилагана от оператора на
електроенергийната система, за индивидуално изчисляване на
отклоненията на реално потребената или произведена
електрическа енергия от договорените количества за даден
период, по методика, уредена в търговски правила, определени
с наредба.
54. “Служебна тайна” е информацията, която е станала
известна на министъра, председателя и членовете на
комисията и на служителите от съответните административни
служби във връзка с изпълнението на техните функции, с
изключение на информацията, която е оповестена публично
при условия и по ред, определени със закон. Списъкът на
конкретните факти, сведения и предметите, съставляващи
служебна тайна за отрасъл “Енергетика”, се определят със
заповед на министъра на енергетиката и енергийните ресурси.
55. “Спомагателни мрежи” са управляващите,
регулиращите, защитните, комуникационните и
информационните мрежи, необходими за ефективното
функциониране на преносните и разпределителните мрежи.
56. “Средносрочни прогнозни енергийни баланси” са
прогнозни енергийни баланси, които обхващат период от 3 до 5
години.
57. “Средства за отчитане на дяловото потребление на
топлинна енергия” са уреди, които са монтирани след
средствата за търговско измерване на топлинна енергия.
58. “Средства за търговско измерване” са технически
средства за измерване, които имат метрологични
характеристики и са предназначени да се използват за
измерване самостоятелно или свързано с едно или повече
технически средства и които се използват при продажбата на
електрическа и топлинна енергия или природен газ.
53. “Стаж в енергетиката” е служебен и/или трудов
стаж, придобит на ръководна или експертна длъжност в
държавната администрация на държавните органи за
управление на енергетиката, в търговските дружества с
предмет на дейност, подлежащ на лицензиране по този закон
или на концесиониране по Закона за подземните богатства,
както и в научни институции или търговски дружества,
обслужващи тези дейности.
54. “Степен на надеждност на електроенергийната
система” е определената в проценти от министъра на
енергетиката и енергийните ресурси вероятност да бъде
осъществен баланс между потребление и производство на
електрическа енергия в случай на възникване на дефицит в
системата.
55. “Студен резерв” е резерв, който операторът на
електроенергийната система изкупува под формата на
разполагаемост на енергийни блокове, които не е предвидено
да работят в даден период от време и които операторът
използва в случай на дефицит за заместване на други,
аварийно отпаднали производствени мощности.
56. “Съхранение на природен газ” е дейност по
нагнетяването на природен газ в хранилища и обратното му
извличане и връщане в газопреносната мрежа, без да включва
доставката на природен газ.
57. “Технически възможности” е общото техническо и
експлоатационно състояние на енергийния обект в
съответствие с нормативните изисквания за непрекъсната,
сигурна, екологична и безопасна експлоатация на
съоръженията, с които ще се извършва лицензионната дейност.
58. “Технологични разходи” са разходите на
електрическа и топлинна енергия и на природен газ, които са
присъщи на технологичния процес на тяхното производство,
пренос, разпределение и съхранение.
59. “Топлопреносна мрежа” е система от топлопроводи
и технологични съоръжения, разположени мезвду границите на
собственост на топлопреносното предприятие с топло

източника и/или потребителите, служещи за пренос на
топлинна енергия от топло източника до потребителите.
66. “Транзитен пренос” е пренос на енергия или
природен газ през границите на дадена страна, като тази
енергия или природен газ не са произведени и няма да бъдат
потребявани на територията на тази страна.
67. “Финансови възможности” е общото финансово-
икономическо състояние на кандидата с оглед извършване на
лицензионната дейност.
68. “Хранилище” е съоръжение, което се използва за
съхранение на природен газ и което е собственост и/или се
експлоатира от предприятие за природен газ, получило
лицензия за съхранение.
69. “Човешки ресурси” притежава кандидат, който
разполага с минимален управленски и изпълнителски
персонал с необходимото образование и професионална
квалификация, които да му позволят да осъществява
лицензионната дейност.
70. “Централа” е съвкупност от инсталации,
съоръжения и спомагателни стопанства, свързани с
технологични връзки, за производство на електрическа
енергия, топлинна енергия и/или за комбинирано
производство на топлинна и електрическа енергия.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 2. Този закон отменя Закона за енергетиката и енергийната
ефективност от 1999 г. (обн., ДВ, бр. 64 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 1 от
2000 г., бр. 108 от 2001 г. и бр. 63 от 2002 г.), с изключение на глава
тринадесета.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
§ 3. (1) Средствата за търговско измерване, които към момента на
влизането в сила на този закон са собственост на потребителите, се
изкупуват от енергийните предприятия по пазарната им стойност в 3-
годишен срок от влизането в сила на закона.
(2) Задължението на енергийните предприятия да изкупят
средствата за търговско измерване по ал. 1 отпада, когато в предвидените
за изкупуване срокове монтират собствени съоръжения в замяна на
съществуващите.
Предложение на н. п. Панайот Ляков
В §3 на Преходни и заключителни разпоредби изразът “по
пазарната им стойност" се заменя с израза “ако не са
амортизирани и по действителната им пазарна стойност ”.
Комисията не подкрепя предложението на н.п. Панайот Ляков.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
§ 4. (1) Енергийните обекти и съоръжения, представляващи
елементи от съответната преносна или разпределителна мрежа, които към
момента на влизането в сила на този закон трябва да бъдат собственост на
лицензираните енергийни предприятия, но са собственост на трети лица,
се изкупуват от преносното или от съответното разпределително
предприятие в зависимост от принадлежността на обекта към мрежите в
8-годишен срок от влизането в сила на този закон.
(2) Преносното, съответно разпределителното, предприятие не е
длъжно да изкупи изградените уредби и/или електропроводни линии -
собственост на присъединени към преносната, съответно към
разпределителната, мрежа потребители, към които фактически са
присъединени, без договор за присъединяване на нови потребители.
(3) Обектите по ал. 1 се изкупуват по пазарната им стойност. В
случай че страните не постигнат споразумение за стойността им, те
възлагат извършването на оценка на обектите на взаимноприемлив
независим лицензиран оценител. Определена от оценителя стойност на
обекта е цената на сделката за изкупуване. При непостигане на съгласие
за определяне на оценител в 60-дневен срок от получаване на покана за
това от другата страна енергийното предприятие и/или собственикът на
обектите имат право да отправят искане до министъра на енергетиката и
енергийните ресурси за определяне на независим оценител. Определеният
по този ред оценител е задължителен за страните. Разходите по оценката
се поделят поравно между страните.

(4) Енергийните предприятия и собствениците по ал. 1 не могат
необосновано да отказват да изкупят или съответно да продадат
енергийните обекти.
(5) Задължението на енергийните предприятия да изкупят
енергийните обекти по ал. 1 отпада, когато в предвидените за изкупуване
срокове изградят собствени съоръжения в замяна на съществуващите.
(6) В случай на необоснован отказ за продажба на енергийни
обекти и съоръжения - елемент от преносната система и/или от
разпределителните мрежи, от страна на техните собственици тези обекти
и съоръжения заедно с прилежащите им терени се отчуждават по реда на
чл. 61.
(7) Енергийните обекти по ал. 1, които към датата на влизане в
сила на закона са частна държавна или общинска собственост и са
изградени със средства от държавния или общинския бюджет, се
прехвърлят възмездно на енергийните предприятия в 8-годишен срок от
влизането в сила на закона.
(8) Енергийните предприятия са задължени да прехвърлят в
двегодишен срок от влизането в сила на този закон включените в
активите им съоръжения за външно изкуствено осветление на улици,
площади, паркове, градини и други недвижими имоти - публична
общинска собственост, на съответните общини.
(9) При реституиране на недвижими имоти - бивша държавна
собственост, ако в тях има изградени енергийни обекти, включени в
дълготрайните материални активи на енергийно предприятие,
собствениците на реституираните имоти нямат право да искат
изместването им, да лишават други потребители от снабдяване с енергия
и да възпрепятстват дейността на енергийните предприятия.
(10) Собствениците на недвижими имоти с изградени в тях
енергийни обекти имат право да извършват строителни или други
дейности в тях при спазване на нормативните изисквания за безопасна
експлоатация на енергийни обекти и след съгласуване с енергийното
предприятие.
(11) При приватизация на обекти, на чиято територия има
изградени енергийни обекти, последните не се включват в предмета на
сделката, ако чрез тях се снабдява с енергия или природен газ повече от
един потребител. Тези обекти се прехвърлят на съответното енергийно
предприятие по реда на този параграф.
Предложение на н. п. Люцкан Далакчиев

В § 4, ал..8 от Преходни и заключителни разпоредби след думите
“да прехвърлят” да се добави думата “безвъзмездно
Комисията подкрепя предложението на и. п. Люцкан
Далакчиев.
Комисията предлага следната подобрена редакция на § 4:
“§ 4. (1) Енергийните обекти и съоръжения,
представляващи елементи от съответната преносна или
разпределителна мрежа, които към момента на влизането в
сила на този закон трябва да бъдат собственост на
лицензираните енергийни предприятия, но са собственост на
трети лица, се изкупуват от преносното или от съответното
разпределително предприятие в зависимост от
принадлежността на обекта към мрежите в 8-годишен срок от
влизането в сила на този закон.
(2) Преносното, съответно разпределителното,
предприятие не е длъжно да изкупи изградените уредби и/или
електропроводни линии - собственост на присъединени към
преносната, съответно към разпределителната, мрежа
потребители, към които фактически са присъединени, без
договор за присъединяване на нови потребители.
(3) Обектите по ал. 1 се изкупуват по пазарната им
стойност. В случай че страните не постигнат споразумение за
стойността им, те възлагат извършването на оценка на
обектите от независим лицензиран оценител. Определена от
оценителя стойност на обекта е цената на сделката за
изкупуване. При непостигане на съгласие за определяне на
оценител в 60-дневен срок от получаване на покана за това от
другата страна енергийното предприятие и/или собственикът
на обектите имат право да отправят искане до председателя на
комисията за определяне на независим оценител.
Определеният по този ред оценител е задължителен за
страните. Разходите по оценката се поделят поравно между
страните.
(4) Енергийните предприятия и собствениците по ал. 1
не могат необосновано да отказват да изкупят или съответно
да продадат енергийните обекти.

(2) Задължението на енергийните предприятия да
изкупят енергийните обекти по ал. 1 отпада, когато в
предвидените за изкупуване срокове изградят собствени
съоръжения в замяна на съществуващите.
(3) В случай на необоснован отказ за продажба на
енергийни обекти и съоръжения — елемент от преносната
система и/или от разпределителните мрежи, от страна на
техните собственици тези обекти и съоръжения заедно с
прилежащите им терени се отчуждават по реда на чл. 61.
(4) Енергийните обекти по ал. 1, които към датата на
влизане в сила на закона са частна държавна или общинска
собственост и са изградени със средства от държавния или
общинския бюджет, се прехвърлят възмездно на енергийните
предприятия в 8-годишен срок от влизането в сила на закона.
(5) Енергийните предприятия са задължени да
прехвърлят безвъзмездно в двугодишен срок от влизането в
сила на този закон включените в активите им съоръжения за
външно изкуствено осветление на улици, площади, паркове,
градини и други недвижими имоти - публична общинска
собственост, на съответните общини.
(6) При реституиране на недвижими имоти - бивша
държавна собственост, ако в тях има изградени енергийни
обекти, включени в дълготрайните материални активи на
енергийно предприятие, собствениците на реституираните
имоти нямат право да искат изместването им, да лишават
други потребители от снабдяване с енергия и да
възпрепятстват дейността на енергийните предприятия.
(7) Собствениците на недвижими имоти с изградени в
тях енергийни обекти имат право да извършват строителни
или други дейности в тях при спазване на нормативните
изисквания за безопасна експлоатация на енергийни обекти и
след съгласуване с енергийното предприятие.
(8) При приватизация на обекти, на чиято територия
има изградени енергийни обекти, последните не се включват в
предмета на сделката, ако чрез тях се снабдява с енергия или
природен газ повече от един потребител. Тези обекти се
прехвърлят на съответното енергийно предприятие по реда на
този параграф.”

§ 5. (1) С влизането в сила на този закон мандатите на членовете на
Държавната комисия за енергийно регулиране, включително на
председателя и заместник-председателя, които са назначени по отменения
Закон за енергетиката и енергийната ефективност, се прекратяват. Те
изпълняват функциите си и след прекратяването на техния мандат до
встъпването в длъжност на новоизбраните членове.
(2) В едномесечен срок от влизането в сила на този закон
Министерският съвет избира нови членове, включително председател и
заместник-председател на Комисията за енергийно регулиране.
Членовете на Комисията за енергийно регулиране се назначават, както
следва: председателят и един от членовете - за срок 5 години, двама от
членовете - за срок 3 години, и трима от членовете - за срок 2 години.
(3) Дейността, имуществото, архивът, правата и задълженията,
както и служебните и трудовите правоотношения със служителите от
Държавната комисия за енергийно регулиране преминават към Комисията
за енергийно регулиране.
Предложение на н. п. Евгени Чачев
Предлагат се следните текстове на § 5, ал.1 и 2:
“(1) Членовете на Държавната комисия за енергийно регулиране,
включително председателят и заместник-председателят,
довършват мандатите, за които са назначени по отменения
Закон за енергетиката и енергийната ефективност.
(2) Дейността, имуществото, архивът, правата и
задълженията, както и служебните и трудовите
правоотношения със служителите от Държавната комисия за
енергийно регулиране преминават към Комисията за енергийно
регулиране
Н.п. Евгени Чачев оттегля предложението си.
Предложение на н. п. Димитър Пейчев и Илчо Дуганов
Текстът на §5 от Преходни и заключителни разпоредби да се
измени, както следва:
“§5. Членовете на Държавната комисия за енергийно регулиране,
включително председателят и заместник председателят,
довършват мандатите, за които са назначени по отменения
Закон за енергетиката и енергийната ефективност. ”
Комисията подкрепя предложението на н.п. Димитър Пейчев и
Илчо Дуганов.
Комисията предлага следната подобрена редакция на §5:
“§5. Членовете на Държавната комисия за енергийно
регулиране, включително председателят и заместник
председателят, довършват мандатите, за които са назначени по
отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност.”
§ 6. Разпоредбата на чл. 4, ал. 2, т. 10 влиза в сила от въвеждането
на системата за издаване и търговия със зелени сертификати.
Комисията подкрепя текста на вносителя за §6 със следната
подобрена редакция:
“§ 6. Разпоредбата на чл. 4, ал. 2, т. 11 влиза в сила от
въвеждането на системата за издаване и търговия със зелени
сертификати.”
§ 7. Разпоредбата на чл. 4, ал. 2, т. 13 се прилага до 31 декември
2005 г.
Комисията подкрепя текста на вносителя за §7 със следната
подобрена редакция:
“§ 7. Разпоредбата на чл. 4, ал. 2, т. 14 се прилага до 31
декември 2005 г.”
§ 8. Невъзстановяемите разходи на енергийните предприятия по
чл. 32 могат да се компенсират до 31 декември 2012 г.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8 със следната
подобрена редакция:
“§ 8. Невъзстановяемите разходи на енергийните
предприятия по чл. 34 могат да се компенсират до 31 декември
2012 г.”
§ 9. (1) Разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 влиза в сила от датата на
влизането в сила на акта, с който Република България се признава за
пълноправен член на Европейския съюз.
(2) Влизането в сила на чл. 100, ал. 1, т. 1 и/или 2 ограничава
съответно изключителното право на обществения доставчик за внос и
износ на електрическа енергия по чл. 91, ал. 2.
Предложение на н. п. Стефан Мазнев
Текстът на §9, ал. 1 се изменя така:
“Разпоредбата по чл.100, ал.1, т. 1 се прилага в съответствие с
график, изготвен от комисията
Комисията не подкрепя предложението на н.п. Стефан Мазнев.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9 със следната
подобрена редакция:
“§ 9. (1) Разпоредбата на чл. 102, ал. 1, т. 1 влиза в сила
от датата на влизането в сила на акта, с който Република
България се признава за пълноправен член на Европейския
съюз.
(2) Влизането в сила на чл. 102, ал. 1, т. 1 и/или 2
ограничава съответно изключителното право на обществения
доставчик за внос и износ на електрическа енергия по чл. 93,
ал. 2.”
§ 10. Разпоредбата на чл. 98, ал. 2 не се прилага за обществените
снабдители на електрическа енергия до приемането на Република
България за пълноправен член на Европейския съюз.
Предложение на н. п. Стефан Мазнев
§ 10 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението на н.п. Стефан Мазнев.
Предложение на н. п. Люцкан Далакчиев
В §10 от Преходни и заключителни разпоредби препратката в
текста да се промени, като изразът “чл.98, ал.2” да се замени с
“чл. 100, ал. 2”.
Комисията подкрепя предложението на н. п. Люцкан
Далакчиев.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10 със следната
подобрена редакция:
“§ 10. Разпоредбата на чл. 102, ал. 2 не се прилага за
обществените снабдители на електрическа енергия до
приемането на Република България за пълноправен член на
Европейския съюз.”
§ 11. (1) Издадените на основание на отменения Закон за
енергетиката и енергийната ефективност лицензни и разрешения запазват
действието си, доколкото не противоречат на този закон. За тях не се
прилагат изискванията за обособена територия по чл. 41, ал. 3 - 5.
(2) Титулярите на издадени разрешения за изграждане на
енергийни обекти по чл. 35, ал. 1 от отменения Закон за енергетиката и
енергийната ефективност са задължени да подадат заявление до
комисията в 6-месечен срок от влизането в сила на наредбата по чл. 58 за
издаване на лицензия по чл. 37, ал. 3.
(3) Издадените лицензни, които противоречат на този закон или са
непълни, се преиздават на същите лицензианти за остатъка от срока на
валидност на действащите лицензни или се допълват по преценка на
комисията. Лицензиантите, чиито лицензни подлежат на преиздаване или
допълване, са задължени да подадат заявление до комисията в 6-месечен
срок от влизането в сила на наредбата по чл. 58. За производството по
преиздаване или допълване на тези лицензни не се дължат такси.
(4) За преиздаване или допълване на лицензни по ал. 3 не е
необходимо представянето на доказателства, които вече са представени за
издаването на първоначалната лицензия, в случаите, когато не са налице
нови обстоятелства.
(5) До издаването на нова лицензия по ал. 2 лицензиантите имат
право да извършват дейностите, за които са лицензирани.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11 със следната
подобрена редакция:
§ 11. (1) Издадените на основание на отменения Закон за
енергетиката и енергийната ефективност лицензни и
разрешения запазват действието си, доколкото не

111
противоречат на този закон. За тях не се прилагат
изискванията за обособена територия по чл. 43, ал. 3-5.
(2) Титулярите на издадени разрешения за изграждане
на енергийни обекти по чл. 37, ал. 1 от отменения Закон за
енергетиката и енергийната ефективност са задължени да
подадат заявление до комисията в 6-месечен срок от влизането
в сила на наредбата по чл. 60 за издаване на лицензия по чл.
39, ал. 3.
(3) Издадените лицензни, които противоречат на този
закон или са непълни, се преиздават на същите лицензианти за
остатъка от срока на валидност на действащите лицензни или
се допълват по преценка на комисията. Лицензиантите, чиито
лицензни подлежат на преиздаване или допълване, са
задължени да подадат заявление до комисията в 6-месечен
срок от влизането в сила на наредбата по чл. 60. За
производството по преиздаване или допълване на тези
лицензни не се дължат такси.
(4) За преиздаване или допълване на лицензни по ал. 3
не е необходимо представянето на доказателства, които вече са
представени за издаването на първоначалната лицензия, в
случаите, когато не са налице нови обстоятелства.
(5) До издаването на нова лицензия по ал. 2
лицензиантите имат право да извършват дейностите, за които
са лицензирани.”
§ 12. Заварените при влизането в сила на закона незавършени
производства по издаване на разрешения или лицензни по отменения
Закон за енергетиката и енергийната ефективност се прекратяват.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12 като предлага
следната подобрена редакция:
“§ 12. Заварените при влизането в сила на закона
незавършени производства по издаване на разрешения или
лицензни по отменения Закон за енергетиката и енергийната
ефективност се довършват по реда и при условията на
настоящия закон.”
§ 13. Описът за изграждане на нови газоразпределителни мрежи,
издаден на основание чл. 4, т. 7 от отменения Закон за енергетиката и
енергийната ефективност, остава в сила и след приемането на този закон,
а заварените тръжни процедури за избор на инвеститор за изграждане на
нови газоразпределителни мрежи се довършват по досегашния ред.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
§ 14. (1) Дейностите, свързани с пренос на електрическа енергия и
с организиране на пазар на електрическа енергия, се отделят в
юридическо и организационно отношение от другите дейности на
"Национална електрическа компания" ЕАД до 31 декември 2005 г.
(2) Лицензия за извършване на дейността обществен доставчик на
електрическа енергия се издава на "Национална електрическа компания"
ЕАД до 31 декември 2003 г. До датата на влизане в сила на съответната
лицензия "Национална електрическа компания" ЕАД изпълнява
функциите на обществен доставчик на електрическа енергия,
произтичащи от този закон.
(3) Лицензни за пренос на електрическа енергия се издават на
"Национална електрическа компания" ЕАД до 31 декември 2003 г. До
датата на влизане в сила на съответната лицензия “Национална
електрическа компания” ЕАД изпълнява дейностите по пренос на
електрическа енергия, произтичащи от този закон.
(4) След преобразуването по ал. 1 лицензия за пренос на
електрическа енергия се издава на юридическото лице - собственик на
преносната мрежа. Комисията издава тази лицензия служебно при
представяне на доказателства за прехвърляне на собствеността на
мрежата.
(5) Забраната по чл. 42, ал. 1 се прилага след датата на
преобразуването по ал. 1.
Предложение на н. п. Люцкан Далакчиев
В §14, ал.2 и ал.3 от Преходни и заключителни разпоредби думите
“до 31 декември 2003 ”да се заменят с израза “в шестмесечен
срок от влизане в сила на закона ” а в ал.3 думата “лицензии” се
замени с думата “лицензия
Комисията подкрепя предложението на и. и. Люцкан
Далакчиев.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14 като предлага
следната подобрена редакция:

“§ 14. (1) Дейностите, свързани с пренос на електрическа
енергия и с организиране на пазар на електрическа енергия, се
отделят в юридическо и организационно отношение от другите
дейности на "Национална електрическа компания" ЕАД до 31
декември 2005 г.
(2) Лицензия за извършване на дейността обществен
доставчик на електрическа енергия се издава на "Национална
електрическа компания" ЕАД в шестмесечен срок от влизане в
сила на закона. До датата на влизане в сила на съответната
лицензия "Национална електрическа компания" ЕАД
изпълнява функциите на обществен доставчик на
електрическа енергия, произтичащи от този закон.
(3) Лицензия за пренос на електрическа енергия се
издава на "Национална електрическа компания" ЕАД в
шестмесечен срок от влизане в сила на закона. До датата на
влизане в сила на съответната лицензия “Национална
електрическа компания" ЕАД изпълнява дейностите по пренос
на електрическа енергия, произтичащи от този закон.
(4) След преобразуването по ал. 1 лицензия за пренос на
електрическа енергия се издава на юридическото лице -
собственик на преносната мрежа. Комисията издава тази
лицензия служебно при представяне на доказателства за
прехвърляне на собствеността на мрежата.
(5) Забраната по чл. 44, ал. 1 се прилага след датата на
преобразуването по ал. 1."
§ 15. (1) Сключените от “Национална електрическа компания”
ЕАД към момента на влизането в сила на този закон договори за
дългосрочно изкупуване на разполагаемост и електрическа енергия при
определени параметри и свързаните с тях обезпечения запазват
действието си за срока, за който са сключени.
(2) Страна по договорите по ал. 1 след преобразуването на
“Национална електрическа компания” ЕАД чрез отделяне на юридическо
лице, изпълняващо дейностите по пренос на електрическа енергия и
организиране на пазар на електрическа енергия, е общественият
доставчик.
Комисията подкрепя текста на вносителя.

§ 16. (1) Дейностите, свързани с разпределение на електрическа
енергия и оперативно управление на разпределителните мрежи, се
отделят в юридическо и организационно отношение от снабдяването с
електрическа енергия и другите дейности на електроразпределителните
дружества до 31 декември 2006 г.
(2) Лицензни за извършване на дейността обществен снабдител на
електрическа енергия се издават на електроразпределителните дружества
до 31 декември 2003 г. До датата на влизане в сила на съответната
лицензия електроразпределителните дружества изпълняват функциите на
обществени снабдители на електрическа енергия, произтичащи от този
закон, за съответните територии.
(3) Лицензни за разпределение на електрическа енергия на
съответните територии се издават на съществуващите
електроразпределителни дружества до 31 декември 2003 г. До датата на
влизане в сила на лицензните електроразпределителните дружества
изпълняват дейностите по разпределение на електрическа енергия на
съответните територии, произтичащи от този закон.
(4) След преобразуването по ал. 1 лицензните за разпределение на
електрическа енергия за съответните територии се издават на
юридическите лица - собственици на разпределителните мрежи.
Комисията служебно издава тези лицензни при представяне на
доказателства за прехвърляне собствеността на мрежите.
Предложение на н. п. Люцкан Далакчиев
В §16, ал.2 и ал.3 от Преходни и заключителни разпоредби думите
“до 31 декември 2003 ”да се заменят с израза “е шестмесечен
срок от влизане в сила на закона
Комисията подкрепя предложението на н. п. Люцкан
Далакчиев.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16 като предлага
следната подобрена редакция:
“§ 16. (1) Дейностите, свързани с разпределение на
електрическа енергия и оперативно управление на
разпределителните мрежи, се отделят в юридическо и
организационно отношение от снабдяването с електрическа
енергия и другите дейности на електроразпределителните
дружества до 31 декември 2006 г.
(2) Лицензни за извършване на дейността обществен
снабдител на електрическа енергия се издават на
електроразпределителните дружества в шестмесечен срок от
влизане в сила на закона. До датата на влизане в сила на
съответната лицензия електроразпределителните дружества
изпълняват функциите на обществени снабдители на
електрическа енергия, произтичащи от този закон, за
съответните територии.
(3) Лицензни за разпределение на електрическа енергия
на съответните територии се издават на съществуващите
електроразпределителни дружества в шестмесечен срок от
влизане в сила на закона. До датата на влизане в сила на
лицензните електроразпределителните дружества изпълняват
дейностите по разпределение на електрическа енергия на
съответните територии, произтичащи от този закон.
(4) След преобразуването по ал. 1 лицензните за
разпределение на електрическа енергия за съответните
територии се издават на юридическите лица - собственици на
разпределителните мрежи. Комисията служебно издава тези
лицензни при представяне на доказателства за прехвърляне
собствеността на мрежите.”
§ 17. (1) В случаите, когато потребител не инсталира водомер за
топла вода в имот - частна собственост, топлинната енергия за подгряване
на вода се начислява съгласно нормите за разход на вода, определени в
наредбата по чл. 123, ал. 3.
(2) В случаите, когато жилищен имот се използва или предоставя
на други лица за извършване на стопанска дейност, собственикът или
титулярят на вещното право на ползване е длъжен да уведоми за това
топлопреносното предприятие в 30-дневен срок от започването на
стопанската дейност или от предоставянето на имота. При неуведомяване
собственикът или титулярят на вещното право на ползване заплаща
топлинната енергия по цена за стопански нужди, увеличена с 20 на сто за
просроченото време. Разпоредбата е в сила, докато се прилагат различни
цени на топлинната енергия за битови и стопански нужди.
(3) При прекратено до влизането в сила на този закон
топлоподаване към отоплителните тела на потребителите чрез
демонтирането им те остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
(4) При установена от топлопреносното предприятие техническа
невъзможност за прилагане на системата за дялово разпределение на
топлинна енергия в сграда - етажна собственост, разпределението се
извършва от топлопреносното предприятие при условия и по ред,
определени с наредбата по чл. 123, ал. 3. В този случай не се налагат
санкциите по чл. 212, ал. 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17 като предлага
следната подобрена редакция:
“§ 17. (1) В случаите, когато потребител не инсталира
водомер за топла вода в имот - частна собственост, топлинната
енергия за подгряване на вода се начислява съгласно нормите
за разход на вода, определени в наредбата по чл. 125, ал. 3.
(2) В случаите, когато жилищен имот се използва или
предоставя на други лица за извършване на стопанска дейност,
собственикът или титулярят на вещното право на ползване е
длъжен да уведоми за това топлопреносното предприятие в 30-
дневен срок от започването на стопанската дейност или от
предоставянето на имота. При неуведомяване собственикът
или титулярят на вещното право на ползване заплаща
топлинната енергия по цена за стопански нужди, увеличена с
20 на сто за просроченото време. Разпоредбата е в сила, докато
се прилагат различни цени на топлинната енергия за битови и
стопански нужди.
(3) При прекратено до влизането в сила на този закон
топлоподаване към отоплителните тела на потребителите чрез
демонтирането им те остават потребители на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата съгласно чл.143, ал.1.
(4) При установена от топлопреносното предприятие
техническа невъзможност за прилагане на системата за дялово
разпределение на топлинна енергия в сграда - етажна
собственост, както и в случаите по чл. 147, ал. 6,
разпределението се извършва от топлопреносното предприятие
при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 125, ал. 3.
В този случай не се налагат санкциите по чл. 214, ал. 4.”
§ 18. До 1 януари 2010 г. количеството електрическа енергия,
необходимо за осигуряване експлоатационната надеждност на основните
съоръжения в съществуващи към момента на влизането в сила на този
закон топлоелектрически централи с комбинирано производство на
топлинна и електрическа енергия, произведено над количеството
електрическа енергия по комбиниран начин, се изкупува задължително от
обществения доставчик и/или от обществените снабдители по цени на
договаряне.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
§ 19. За съществуващи до влизането в сила на този закон
топлоелектрически централи с комбинирано производство на топлинна и
електрическа енергия изискванията за високоефективно комбинирано
производство се прилагат след 2010 г.
Предложение на н. п. Люцкан Далакчиев
§ 19 да придобие следната редакция:
“§19. До 01.01.2010 г. общественият доставчик и/или
обществените снабдители са длъжни да изкупят цялото
количество електрическа енергия, регистрирано със сертификат
за произход от комбинирано производство, произведено от
съществуващите към момента на влизане на този закон в сила
топлоелектрически централи за комбинирано производство на
топлинна и електрическа енергия, без постигнати показатели за
високоефективност, по преференциални цени, съгласно наредбата
по чл.34, ал.3, с изключение на количествата, които
производителят ползва за собствени нужди или има сключени
договори по реда на Глава девета, Раздел VII или с които участва
на балансиращия пазар. За централите, постигнали показател за
висока ефективност преди тази дата, важат разпоредбите на
чл. 161.”



Комисията подкрепя предложението на и. п. Люцкан
Далакчиев.
Комисията предлага следната подобрена редакция на § 19:
“§19. До 01.01.2010 г. общественият доставчик и/или
обществените снабдители са длъжни да изкупят цялото
количество електрическа енергия, регистрирано със
сертификат за произход от комбинирано производство,
произведено от съществуващите към момента на влизане на
този закон в сила топлоелектрически централи за
комбинирано производство на топлинна и електрическа
енергия, без постигнати показатели за високоефективност, по
преференциални цени, съгласно наредбата по чл.3б, ал.3, с
изключение на количествата, които производителят ползва за
собствени нужди или има сключени договори по реда на Глава
девета, Раздел VII или с които участва на балансиращия пазар.
За централите, постигнали показател за висока ефективност
преди тази дата, важат разпоредбите на чл.163.”
§ 20. (1) Дейностите, свързани с обществената доставка на
природен газ, се отделят в юридическо и организационно отношение от
останалите дейности на “Булгаргаз” ЕАД от момента, в който е налице
едно от следните условия:
1. страната е директно свързана с газотранспортната мрежа на
друга страна - членка на Европейския съюз;
2. пазарният дял на основния доставчик на газ или на свързани с
него лица по смисъла на Търговския закон е по-малък от 75 на сто.
(2) Лицензия за извършване на дейността обществен доставчик на
природен газ се издава на “Булгаргаз” ЕАД до извършване на
преобразуването по ал. 1. До датата на влизането в сила на съответната
лицензия “Булгаргаз” ЕАД изпълнява функциите на обществен доставчик
на природен газ, произтичащи от този закон.
(3) Лицензия за пренос на природен газ се издава на “Булгаргаз”
ЕАД до извършване на преобразуването по ал. 1. До датата на влизане в
сила на съответната лицензия “Булгаргаз” ЕАД изпълнява дейностите по
пренос на природен газ, произтичащи от този закон.



(4) Лицензия за съхранение на природен газ се издава на
“Булгаргаз” ЕАД до извършване на преобразуването по ал. 1. До датата
на влизане в сила на съответната лицензия “Булгаргаз” ЕАД изпълнява
дейностите по съхранение на природен газ, произтичащи от този закон.
(5) След преобразуването по ал. 1 лицензия за пренос на природен
газ се издава на юридическото лице - собственик на преносната мрежа, а
на отделеното дружество се издава лицензия за обществена доставка на
природен газ. Комисията служебно издава тази лицензия при представяне
на доказателства за извършеното преобразуване по ал. 1.
(6) Забраната по чл. 42, ал. 2 се прилага след датата на
преобразуването по ал. 1.
(7) Съществуващите потребители по смисъла на чл. 173, т. 8 и 9 на
преносното предприятие към влизането в сила на този закон се считат за
пряко присъединени потребители.
Предложение на н. п. Люцкан Далакчиев
В §20, cm. 1 в края на ал. 1 да се добави изразът: “но не по-рано
от датата на влизане в сила на акта, с който България се
признава за пълноправен член на Европейския съюз. ” Тази
разпоредба следва да е приложима, считано от датата на
присъединяване на страната в ЕС, като пълноправен член.
Комисията подкрепя предложението на н. п. Люцкан
Далакчиев.
Предложение на н. п. Люцкан Далакчиев
В §20, ал.З и ал.5 Преходните и заключителни разпоредби
навсякъде след думата “пренос”да се добавят думите “и за
транзитен пренос
Комисията подкрепя предложението на н. п. Люцкан
Далакчиев.
Комисията предлага следната подобрена редакция на § 20:

§ 20. (1) Дейностите, свързани с обществената доставка
на природен газ, се отделят в юридическо и организационно
отношение от останалите дейности на “Булгаргаз” ЕАД от
момента, в който е налице едно от следните условия, но не по-
рано от датата на влизане в сила на акта, с който Република
България се признава за пълноправен член на Европейския
съюз:
1. страната е директно свързана с газотранспортната
мрежа на друга страна - членка на Европейския съюз;
2. пазарният дял на основния доставчик на газ или на
свързани с него лица по смисъла на Търговския закон е по-
малък от 75 на сто.
(2) Лицензия за извършване на дейността обществен
доставчик на природен газ се издава на “Булгаргаз” ЕАД до
извършване на преобразуването по ал. I. До датата на
влизането в сила на съответната лицензия “Булгаргаз” ЕАД
изпълнява функциите на обществен доставчик на природен
газ, произтичащи от този закон.
(3) Лицензни за пренос и за транзитен пренос на
природен газ се издават на “Булгаргаз” ЕАД до извършване на
преобразуването по ал. 1. До датата иа влизане в сила на
съответната лицензия “Булгаргаз” ЕАД изпълнява дейностите
по пренос на природен газ, произтичащи от този закон.
(4) Лицензия за съхранение на природен газ се издава на
“Булгаргаз” ЕАД до извършване на преобразуването по ал. 1.
До датата на влизане в сила на съответната лицензия
“Булгаргаз” ЕАД изпълнява дейностите по съхранение на
природен газ, произтичащи от този закон.
(5) След преобразуването по ал. 1 лицензни за пренос,
транзитен пренос и съхранение на природен газ се издават на
юридическото лице - собственик на преносната мрежа, а на
отделеното дружество се издава лицензия за обществена
доставка на природен газ. Комисията служебно издава тази
лицензия при представяне на доказателства за извършеното
преобразуване по ал. 1.
(6) Забраната по чл. 44, ал. 2 се прилага след датата на
преобразуването по ал. 1.



(7) Съществуващите потребители по смисъла на чл. 175,
т. 8 и 9 на преносното предприятие към влизането в сила на
този закон се считат за пряко присъединени потребители.”
§ 21. (1) Дейностите, свързани с разпределение на природен газ, се
отделят в юридическо и организационно отношение от снабдяването с
природен газ на крайни потребители и от другите дейности на
газоразпределителните дружества, когато към съответната
разпределителна мрежа се присъединят не по-малко от 100 000 крайни
потребители на природен газ.
(2) Лицензни за извършване на дейността обществен снабдител на
природен газ се издават на газоразпределителните дружества до
извършване на преобразуването по ал. 1. До датата на влизане в сила на
съответната лицензия газоразпределителните дружества изпълняват
функциите на обществени снабдители на природен газ, произтичащи от
този закон, за съответните территории.
(3) Лицензни за разпределение на природен газ на съответните
територии се издават на съществуващите газоразпределителни дружества
до извършване на преобразуването по ал. 1. До датата на влизане в сила
на съответните лицензни газоразпределителните дружества изпълняват
дейностите по разпределение на природен газ, произтичащи от този
закон, на съответните територии.
(4) След преобразуването по ал. 1 лицензните за разпределение на
природен газ за съответните територии се издават на юридическите лица -
собственици на разпределителните мрежи. Комисията служебно издава
тези лицензни при представяне на доказателства за прехвърляне на
собствеността на мрежите.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
§ 22. Министерският съвет по предложение на министъра на
енергетиката и енергийните ресурси определя горни граници на
продажната цена на топлинната енергия за битови нужди, доставяна от
топлопреносните предприятия, които получават субсидии от
републиканския бюджет, на потребителите, ползващи топлинна енергия
за битови нужди, и на асоциациите по чл. 149. Тези цени се прилагат в
случаите, когато утвърдената от комисията цена е по-висока от
определените от Министерския съвет.



Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, като числото
149 се заменя с числото 151.
§ 23. В чл. 182 от Закона за устройство на територията (обн., ДВ,
бр. 1 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 41 и 111 от 2001 г., бр. 43 от 2002 г. и бр.
20 от 2003 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Строежи в чужд урегулиран имот и строежи под повърхността
на земята в чужд поземлен имот имат право да извършват и лицата, в
полза на които е издадена заповед по чл. 193, ал. 1. На тези лица се издава
разрешение за строеж по чл. 148.”
Предложение на н. п. Люцкан Далакчиев
Да се създаде нов параграф в Преходните и заключителните
разпоредби, както следва:
“§ В Закона за устройство на територията, обн., ДВ, бр. 1
от 2.01.2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм., бр. 41 от 24.04.2001
г., бр. 111 от 28.12.2001 г., бр. 43 от 26.04.2002 г., изм. и доп., бр.
20 от 4.03.2003 г., бр. 65 от 22.07.2003 г. правят следните
изменения и допълнения:
1. В чл. 73, ал. 1 да отпаднат думите “ експлоатационното
дружество или се поделят между него и “.
2. В § 5, т. 31. След думата “....електроснабдяването ” да
се добави думата ”топлоснабдяването “
Комисията подкрепя предложението на н. п. Люцкан
Далакчиев.
Комисията предлага текстът на § 23 да придобие следната
редакция:
“§ 23. В Закона за устройство на територията, обн., ДВ,
бр. 1 от 2.01.2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм., бр. 41 от
24.04.2001 г., бр. 111 от 28.12.2001 г., бр. 43 от 26.04.2002 г., изм.
и доп., бр. 20 от 4.03.2003 г., бр. 65 от 22.07.2003 г. правят
следните изменения и допълнения:
1. В чл. 73, ал. 1 да отпаднат думите “експлоатационното
дружество или се поделят между него и”;


2. В чл.182, ал.2 в края на първото изречение след
цифрата 4 да се добави изразът: “или е учреден сервитут по
чл.64 и § 28 от Закона за енергетиката/’
3. В § 5, т. 31. След думата “електроснабдяването” да се
добави думата ’’топлоснабдяването”.
§ 24. В чл. 15 от Закона за защита на конкуренцията (обн., ДВ, бр.
52 от 1998 г.; Решение № 22 на Конституционния съд от 1998 г. - бр. 112
от 1998 г.; изм. и доп., бр. 81 от 1999 г., бр. 28 от 2002 г. и бр. 9 от 2003 г.)
ал. 2 се изменя така:
“(2) Уеднаквяване на общите условия се допуска само с
разрешение на комисията освен в случаите, когато са одобрени от
компетентен орган, осъществяващ регулиране и контрол. Разрешението
се дава в срок два месеца от подаване на искането от предприятията по ал.
1."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
§ 25. Лицата, имащи право на обезщетение по Закона за
обезщетяване на собствениците на одържавени имоти, по Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи и по чл. 18 от отменения
Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински
предприятия за възстановяване на собствеността върху имоти -
собственост на енергийни предприятия, се обезщетяват само с
компенсаторни записи.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
§ 26. В чл. 33 от Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр.
44 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 104 от 1996 г., бр. 55, 61 и 117 от 1997 г., бр.
93 и 124 от 1998 г., бр. 67 от 1999 г., бр. 9, 12, 26 и 57 от 2000 г., бр. 1 от
2001 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2001 г. - бр. 38 от 2001
г.; изм., бр. 45 от 2002 г.) ал. 1 се изменя така:
“(1) Държавата може да извършва принудително отчуждаване на
имот - частна собственост, само за задоволяване на такива държавни
нужди, в резултат на което отчужденият имот става публична държавна
собственост, освен за нуждите от задоволяване с енергия и природен газ,
когато отчужденият имот става частна държавна собственост. По този
начин не могат да се отчуждават сгради, освен когато задоволяването на
държавната потребност изисква събарянето им в едногодишен срок.
Предложение на н. п. Люцкан Далакчиев
Да се създаде нов параграф в Преходните и заключителните
разпоредби, със следното съдържание:
“§ В Закона за ограничаване на административното
регулиране и административния контрол върху стопанската
дейност (Обн., ДВ, бр. 55 от 17.06.2003 г., в сила от 18.12.2003 г.)
се правят следните изменения и допълнения:
В текста на чл. 13, да се добави нова ал. 2 както следва:
(2) Ал. 1 се прилага само когато специален закон не определя друга
процедура на основание на изключителни права.
Текста на т. 28 от Приложението към чл. 9, ал. 1, т. 2. да се
измени както следва:
28. Дейности в областта на енергетиката по уредени в специален
закон. ”
Комисията подкрепя предложението на и. п. Люцкан
Далакчиев.
Комисията предлага текста на § 26 да отпадне и да се замени
със следния текст:
“§26 В Закона за ограничаване на административното
регулиране и административния контрол върху стопанската
дейност (Обн., ДВ, бр. 55 от 17.06.2003 г., в сила от 18.12.2003 г.)
се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 13 се добавя нова ал. 2 със следното съдържание:
“(2) Ал. 1 се прилага само когато специален закон не определя
друга процедура на основание на изключителни права.
2. Т. 28 от Приложението към чл. 9, ал. 1, т. 2. се изменя така:
”28. Дейности в областта на енергетиката, уредени в специален
закон.”
§ 27. В Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти
(ДВ, бр. 9 от 2003 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 3 ал. 2 се изменя така:
"(2) Запасите от нефтопродукти, които се създават и поддържат от
енергийните предприятия по реда на чл. 85, ал. 1 и чл. 126 от Закона за
енергетиката, се включват в общото количество запаси по този закон.”
2. В чл. 4 ал. 4 се изменя така:
“(4) Задължените лица съгласно чл. 83, ал. 1 и чл. 126 от Закона за
енергетиката изготвят и представят ежегодно до 25 февруари в Държавна
агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" информация за
резервите си от нефтопродукти за текущата календарна година.”
3. В чл. 24 ал. 3 се изменя така:
“(3) Задължените лица съгласно чл. 83, ал. 1 и чл. 126 от Закона за
енергетиката уведомяват председателя на агенцията за всеки случай на
ползване на резервите от нефтопродукти и за сроковете за тяхното
възстановяване. Уведомлението се отправя писмено или по електронен
път най-късно в работния ден, следващ деня на изтеглянето.”
Комисията предлага текстът на § 27 да придобие следната
редакция:
“§ 27. В Закона за задължителните запаси от нефт и
нефтопродукти (ДВ, бр. 9 от 2003 г.) се правят следните
изменения:
1. В чл. 3 ал. 2 се изменя така:
"(2) Запасите от нефтопродукти, които се създават и
поддържат от енергийните предприятия по реда на чл. 85, ал. 1
и чл. 128 от Закона за енергетиката, се включват в общото
количество запаси по този закон.”
2. В чл. 4 ал. 4 се изменя така:
“(4) Задължените лица съгласно чл. 85, ал. 1 и чл. 128 от
Закона за енергетиката изготвят и представят ежегодно до 25
февруари в Държавна агенция "Държавен резерв и
военновременни запаси" информация за резервите си от
нефтопродукти за текущата календарна година.”
3. В чл. 24 ал. 3 се изменя така:
“(3) Задължените лица съгласно чл. 85, ал. 1 и чл. 128 от
Закона за енергетиката уведомяват председателя на агенцията
за всеки случай на ползване на резервите от нефтопродукти и
за сроковете за тяхното възстановяване. Уведомлението се
отправя писмено или по електронен път най-късно в работния
ден, следващ деня на изтеглянето.”
§ 28. (1) Възникналите по силата на отменения Закон за
енергетиката и енергийната ефективност сервитутни права в полза на
енергийните предприятия за съществуващи към влизането в сила на този
закон енергийни обекти запазват действието си.
(2) Сервитутните права по ал. 1 се вписват по искане на
съответното енергийно предприятие - собственик на енергийния обект, в
службата по вписванията и в имотния регистър по местонахождението на
служещия поземлен имот.
Предложение на н. п. Люцкан Далакчиев
В § 28 от Преходните и заключителни разпоредби да се създаде
нова алинея 2 със следното съдържание:
(2) Размерите, разположението и специалният режим за
упражняване на сервитутите по ал.1 се определят по реда и
начина, предвидени в наредбата по чл. 62 ал.9”
Сегашната алинея 2 да стане алинея 3.
Комисията подкрепя предложението на и. и. Люцкан
Далакчиев.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 28:
“§ 28. (1) Възникналите по силата на отменения Закон
за енергетиката и енергийната ефективност сервитутни права
в полза на енергийните предприятия за съществуващи към
влизането в сила на този закон енергийни обекти запазват
действието си.



(2) Размерите, разположението и специалният режим за упражняване на сервитутите по ал.1 се определят по реда и
начина, предвидени в наредбата по чл. 64 ал.9.
(3) Сервитутните права по ал. 1 се вписват по искане на съответното енергийно предприятие - собственик на
енергийния обект, в службата по вписванията и в имотния
регистър по местонахождението на служещия поземлен имот.”
§ 29. (1) Подзаконовите нормативни актове по прилагането на
този закон се приемат в 6-месечен срок от влизането му в сила.
(2) До издаването на подзаконовите нормативни актове,
предвидени по този закон, се прилагат подзаконовите нормативни актове,
издадени за прилагане на отменения Закон за енергетиката и енергийната
ефективност, доколкото не противоречат на този закон.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Предложение на и. п. Люцкан Далакчиев
Да се създаде нов параграф в Преходните и заключителните
разпоредби, със следното съдържание:
“§ В чл. 47 от Закона за водите, обн., ДВ, бр. 67 от
27.07.1999 г., в сила от 28.01.2000 г., изм. и доп., бр. 81 от
6.10.2000 г., в сила от 6.10.2000 г., бр. 34 от 6.04.2001 г., бр. 41 от
24.04.2001 г., изм., бр. 108 от 14.12.2001 г., бр. 47 от 10.05.2002 г.,
в сила от 11.06.2002 г., бр. 74 от 30.07.2002 г., бр. 91 от
25.09.2002 г., в сила от 1.01.2003 г., изм. и доп., бр. 42 от 9.05.2003
г. се създава нова алинея пета със следното съдържание:
“(5) Добиване на геотермална енергия от минерални води -
изключителна държавна собственост, в случай че не се
отнемат съществуващи подземни води, се извършва без да се
учредява концесия и да се издава разрешително за ползване на
воден обект.
Комисията подкрепя предложението на и. п. Люцкан
Далакчиев, което става §30:
“§ 30. В чл. 47 от Закона за водите, обн., ДВ, бр. 67 от 27.07.1999
г., в сила от 28.01.2000 г., изм. и доп., бр. 81 от 6.10.2000 г., в
сила от 6.10.2000 г., бр. 34 от 6.04.2001 г., бр. 41 от 24.04.2001 г.,


изм., бр. 108 от 14.12.2001 г., бр. 47 от 10.05.2002 г., в сила от
11.06.2002 г., бр. 74 от 30.07.2002 г., бр. 91 от 25.09.2002 г., в сила
от 1.01.2003 г., изм. и дои., бр. 42 от 9.05.2003 г. се създава нова
алинея 5 със следното съдържание:
“(5) За добив на геотермална енергия от минерални води -
изключителна държавна собственост - в случай, че не се
отнемат съществуващи подземни води и се използват като
топлоносител, се заплаща концесионно възнаграждение в
размер на една двадесета от дължимото концесионно
възнаграждение за добив (бутилиране) на минерална вода.”.
Законът е приет от XXXIX Народно събрание на ... 2003 г. и е
подпечатан с официалния печат на Народното събрание.