Законопроект за меценатството, № 454-01-108, внесен от Юлияна Дончева Петкова и група народни представители на 19.10.2004 г.

---

На свое заседание, проведено на 23 ноември 2004 г., Комисията по култура се запозна и обсъди Законопроекта за меценатството, внесен по № 454-01-108 от Юлияна Дончева Петкова и група народни представители .
В работата на Комисията участва заместник министърът на културата Борис Абаджиев и директорите на “Правна дирекция” на министерството Полка Александрова и “Инвестиционна политика”- Златко Халваджиев, както и всички народни представители, вносители на Законопроекта. При обсъждането беше представеното писмено становище по представения законопроект на Министерството на културата.
След направените разисквания Законопроекта за меценатството бе оценен като сериозен опит за създаване на нормативна база за регулиране на обществените отношения, свързани с бъдещото развитие на меценатството в страната ни. Отбелязана бе навременността от такъв закон в условията на пазарна икономика, както и необходимостта от намиране на нови подходи за стимулиране, развитие и популяризиране на националната ни култура. Законопроектът предвижда различни видове стимули за меценатите, които предоставят безвъзмездна помощ за създаване на произведения на културата или съществена част от тях. От обхвата на понятието меценат са изключени държавата, общините, търговските дружества с държавно или общинско участие, тъй като техните функции по подпомагането на културата са детайлно регламентирани в действащите в тази сфера нормативни актове.
Комисията подкрепя философията на Законопроекта, като изразява становище, че с него се създава само една рамка на регулираните обществени отношения, която се нуждае от доработване, както и от прецизиране на използваната терминология с оглед недопускане на съществени смислови различия.
С този закон се уреждат отношенията по безвъзмездно предоставяне на помощ от физически и юридически лица за създаването, съхранението и популяризирането на произведения на културата. Именно тези физически и юридически лица са определени в чл.4, ал.1 като меценати. Чл.5 от Законопроекта дава легално определение за меценатството-като дейност по чл.1 от този закон извършвана само чрез организации, подпомагащи културата и регистрирани по закона.
Отношенията, свързани с конкретното предоставяне на помощ от физически и юридически лица, освен в чл. 4, ал.1 от проектозакона, не са прецизно регламентирани. Дейността на организациите подпомагащи културата е определена не само като посредническа, но и като възможност те самите да предоставят безвъзмездна помощ.
Чл. 3 от законопроекта изброява онези “произведения на културата”, които могат да бъдат “подпомагани”. От анализа на посочените в 12-те точки на чл. 3 творчески дейности става ясно, че този закон ще се прилага само за един ограничен кръг обществени отношения, в това число и свързани със създаването на “публицистични произведения”, “произведения на архитектурата”, “звукозаписи”, “аудиовизуални произведения” и “произведения на изкуството, създадени с помощта на компютърни програми” Комисията се обедини около становището, че определените със законопроекта творчески дейности, които могат да бъдат обект на подпомагане, са твърде общо формулирани и следва да се прецизират сферите на приложението на закона за да не бъде съпроводено с евентуални проблеми от данъчен характер след влизането му в сила.Точното и ясно определяне на областите от културната сфера, които ще бъдат предмет на подпомагане, по смисъла на този закон, е в основата за трайното уреждане на съответните обществени отношения, посочени в чл. 1 от проекта.
В Глава втора от законопроекта е предложено да бъде създаден нов административен орган – Държавна комисия за подпомагане на културата. Предложената регламентация е съобразена с разпоредбите на Закона за администрацията и създаването на такъв орган е въпрос на законова целесъобразност. Комисията счита за необходимо да се определят точно и ясно функциите на такъв специализиран орган.
Според Становището на Министерството на културата и депутати от Комисията по култура, определените в чл. 8 функции на комисията може да се възложат на звено от действащата специализирана администрация в Министерството на културата, респ. на Национален фонд “Култура” или на Националния дарителски фонд “13 века България ”.
Съгласно този закон меценатите могат да реализират своя меценатски интерес само непряко, чрез други субекти, също регистрирани по специален ред. Интересът на “посредническата организация”, съгласно чл. 34 от проекта, е обективиран във възможността да получат до 7 % от стойността на предоставената от мецената безвъзмездна помощ. Комисията счита, че Законопроектът не дава отговор на въпроса, защо се прави всичко това? Необходимо е да се формулират ясен механизъм, който не би затруднил меценатите.
Не е ясно аргументирано, защо след като една организация с нестопанска цел, определила се, че ще работи в обществена полза и вписана като такава в Централния регистър при Министерство на правосъдието, следва да се вписва отново в друг регистър, за да може да изпълнява посредническите функции по този закон.
С оглед специалната защита на обществения интерес в Законопроекта разпоредбите относно необходимите изисквания в дейността и средствата за постигане на целите на тези посреднически организации са недостатъчни. Необходимите механизми в защита на авторите в Законопроекта следва да бъдат разписани - както минималното съдържание на договорите за посредничество, така и условията и реда на провежданите конкурси.
Законопроектът не дава отговор, как меценатът ще отчита пред данъчната администрация помощта си ? Още повече, че тази дейност меценатът понякога ще върши чрез посредник (Чл. 30 ал. 1) и друг ще решава къде да бъдат вложени неговите свободни средства.
Комисията подкрепя по принцип идеята за създаване на Културно лото, предложено с чл. 41, ал.1 от Законопроекта. Комисията счита за целесъобразно организирането от страна на държавата на хазартна игра, както и регламентирането на правото на Министерството на културата ежегодно да определя приоритетите за финансиране в областта на културата, които да се залагат в програми на министерството за всяка календарна година.
Частноправните субекти, доказали траен интерес чрез влагане на свободните си средства в развитието на културата, следва да получават учредена от Министерството на културата Награда “Меценат на културата” и правото да използват лого “Меценат на културата”.
Глава шеста от законопроекта ”Съхранение и популяризиране на произведения на културата” съдържа разпоредби, които се нуждаят от цялостно преработване.
Предложенията за промени на материалните данъчни закони, посочени в § 6, § 7 и § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта, следва да се обсъждат след предоставено становище от Министерството на финансите, тъй като са свързани с промени в приходната част на Държавния бюджет. В мотивите на вносителя не е посочено, какъв е очакваният резултат, свързан с прилагането на предложените данъчни промени и не са отчетени действащи законови разпоредби, с които и към настоящият момент се дават данъчни облекчения, в случай че са предоставени средства в областта на културните дейности и институти.
След проведеното обсъждане Комисията по култура, бе проведено гласуване и с 13 гласа “за”, 0 “против” и 3 гласа “въздържал се”


Р Е Ш И :

Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за меценатството, № 454-01-108, внесен от Юлияна Дончева Петкова и група народни представители на 19.10.2004 г.