Консултативen съвет по
законодателството

---

ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Проф. Огнян Герджиков
ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРАТА
Проф. Стефан Данаилов
СТАНОВИЩЕ
Относно: Законопроекта за изменение и допълнение на
Закона за авторското право и сродните му права,
№ 202-01-5/10.01.2002 г., внесен от Министерския съвет
На заседание на 15 май 2002 г. Консултативният съвет по
законодателството обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на
Закона за авторското право и сродните му права, внесен от Министерския
съвет. След станалите разисквания Консултативният съвет по
законодателството прави следните предложения за подобряване на
законопроекта.

1. По § 2, чл. 18а, ал. 1.
Чл. 18а, ал. 1 е многословен, неясен и допуска разнопосочни
тълкувания. Цялата разпоредба е обхваната в едно тежко и словесно
претрупано изречение от 7 реда. Тя може да се раздели на две изречения.
Неоправдано досега, използваният термин в закона
“прекратяване” на правото на разпространение се замества е
“погасяване” на правото на разпространение. “Прекратяването” е по-
точният термин, защото с него се означава положението, при което едно
право е съществувало валидно до определен момент - до първата
продажба или друга сделка на територията на Република България, а след
този момент то престава да съществува. А с термина “погасяване” се
означава заличаване на едно право с обратна сила, т.е. от момента на
неговото възникване. Ето защо, предлагаме навсякъде в чл. 18а да се
запази терминът “прекратяване”.
Предлагаме за обсъждане следната нова редакция на чл. 18а, ал. 1:
“Прекратяване на правото на разпространение
Чл. 18а. (1) Първата продажба или сделка на територията на
Република България, с която се прехвърля собствеността върху оригинала
на произведението или на екземпляр от него, извършена от носителя на
авторското право или с негово съгласие, прекратява правото на
разпространение върху него. Изключение се допуска само за правото да
се разрешава по-нататъшното му отдаване под наем и за правото да се
разрешава вносът и износът му.”
2. По § 2, чл. 18а, ал. 3.
По изложените по-горе съображения предлагаме думата “погасява”
да се замени с “прекратява”.
3. В § 3, заглавието на чл. 23 “Общо правило” не е сполучливо.
Този израз традиционно се използува за означаване на систематическата
единица на закона, в която се съдържат общите му разпоредби. ЗАПСП
има глава първа, която с основание е наименувана “Общи положения”.
Наред с това, заглавието, посочено в § 3, надхвърля съдържанието на
разпоредбите на чл. 23, 24 и 25, които се съдържат в него и които се
предлага да бъдат изменени със законопроекта.
Ето защо, предлагаме заглавието на чл. 23 да стане “Допустимост
на свободното използуване”, а в заглавията на чл. 24 и чл. 25 думата
“допустимо” да отпадне, тъй като тази идея следва от систематическото
място на посочените разпоредби, поставени след общото правило на чл.
23.
4. В чл. 24, ал. 1, т. 4 преди израза “както и...” да се добави “при
административни и парламентарни процедури”, тъй като е оправдано
оповестените в техните рамки обекти на защита да могат да се използуват
съгласно чл. 24 от закона.
5. По повод на препоръките, направени от парламентарната
Комисия по културата в чл. 24 от законопроекта да се включат още
няколко случая на свободно използване от групата на тези, които не са
задължителни за държавите-членки според директива 2001/29, смятаме
обаче, че не е оправдано да се увеличават случаите на свободно
използване без заплащане на възнаграждение на автора. Това е толкова
по-необходимо за нашата страна, където и без това се наблюдават масови
нарушения на авторските права. Съветът не би могъл да сподели идеята
за по-нататъшното разширяване на случаите на свободното използване на
произведенията за целите на националната сигурност, защото понятието
“национална сигурност” не е дефинирано в закона и по този начин се
създават условия за неговото неоправдано широко използване. Общата
констатация на Съвета е, че трябва много грижливо и стриктно да се
преценят отделните случаи, в които е възможно свободното използване на
произведение без заплащане на възнаграждение, като на тази плоскост се
установи един рестриктивен режим на изрично и изчерпателно
изброяване на отделните случаи.
6. Предлагаме в чл. 24, ал. 1, т. 1 изразът “важна част” да се замени
със “съществена част”.
7. Предлагаме целият текст на чл. 24, ал. 1, т. 2 редакционно да се
подобри, като бъде прерадактиран в следния смисъл:
“2. цитиране на части от публикувани произведения на други лица
при условие, че се посочва произведението и името на автора, освен ако
това е невъзможно. Цитирането трябва да съответства на обичайната
практика и да е в обем, оправдан от целта.”
8. В чл. 24, ал. 1, т. 3 предлагаме изразът “....при посочване на
източника и името на автора, освен ако това е невъзможно” да се
прередактира и допълни в следния смисъл: “... при посочване на
произведението и автора, освен ако това е невъзможно и не може да се
използва за търговски цели”.
По наше мнение така разпоредбата става по-ясна.
9. В чл. 24, ал. 1, т. 5 изразът “или аналогичен на тях начин” да се
замени с “или подобен на тях начин”. Освен това, предлагаме хипотезата
на т. 5 да бъде включена в чл. 25, като случай, при който се дължи
компенсационно възнаграждение. Съображението в полза на това
разрешение е, че в директива 2001/29 в този случай на допустимо
свободно използване на произведение, изрично е предвидено заплащането
на компенсационно възнаграждение.
10. В чл. 24, ал. 1, т. 8 накрая да се добави изразът: “ако това не
служи на търговски цели”.
установи един рестриктивен режим на изрично и изчерпателно
изброяване на отделните случаи.
6. Предлагаме в чл. 24, ал. 1, т. 1 изразът “важна част” да се замени
със “съществена част”.
7. Предлагаме целият текст на чл. 24, ал. 1, т. 2 редакционно да се
подобри, като бъде прерадактиран в следния смисъл:
“2. цитиране на части от публикувани произведения на други лица
при условие, че се посочва произведението и името на автора, освен ако
това е невъзможно. Цитирането трябва да съответства на обичайната
практика и да е в обем, оправдан от целта.”
8. В чл. 24, ал. 1, т. 3 предлагаме изразът “....при посочване на
източника и името на автора, освен ако това е невъзможно” да се
прередактира и допълни в следния смисъл: “... при посочване на
произведението и автора, освен ако това е невъзможно и не може да се
използва за търговски цели”.
По наше мнение така разпоредбата става по-ясна.
9. В чл. 24, ал. 1, т. 5 изразът “или аналогичен на тях начин” да се
замени с “или подобен на тях начин”. Освен това, предлагаме хипотезата
на т. 5 да бъде включена в чл. 25, като случай, при който се дължи
компенсационно възнаграждение. Съображението в полза на това
разрешение е, че в директива 2001/29 в този случай на допустимо
свободно използване на произведение, изрично е предвидено заплащането
на компенсационно възнаграждение.
10. В чл. 24, ал. 1, т. 8 накрая да се добави изразът: “ако това не
служи на търговски цели”.
1]. в чл. 24, ал. 1, т. 10 след думата “научни” да се добави и
“образователни” цели.
12. В чл. 24, ал. 1, т. 10 изразът “рамките на” да отпадне, тъй като е
смислово излишен.
13. В чл. 25, ал. 1, т. 1 изразът “подобен носител” да се замени с
“носител”, защото терминът “подобен” ограничава съществено вида на
носителя, а и не е ясно какво означава “подобен” на хартията носител.
Възпроизвеждането върху всеки вид носител на отпечатано произведение
трябва да става срещу заплащане на компенсационно възнаграждение, а
не само върху “подобен” носител.
14. Използваният в чл. 25, ал. 1 термин “компенсационно
възнаграждение” представлява по своята същност “contradictio in adjectum”. Поначало компенсацията се плаща в случаите на претърпяни
вреди или други неблагоприятни последици, възникнали за едно лице, а в
хипотезите, уредени в закона, не се касае за вреди. Не може да се плаща и
“възнаграждение за вреди”. Следва да се помисли за по-сполучлива
терминология в тази насока, която да намери приложение не само в
цитирания член, но и в другите разпоредби на закона, в които се използва
изразът “компенсационно възнаграждение”.
15. По § 6 не е оправдано премахването на императивния максимум
от 10 години за срока на договорите за използуване на произведение,
който предвижда действуващия чл. 37, ал. 2 ЗАПСП. Този 10-годишен
максимален срок е установен в интерес на авторите и представлява
защита на техните права в случаите, когато не са уговорили краен срок в
договорите за преотстъпване на част от правата си на други лица. Ако се
премахне този срок, би се занижила защитата на авторските и сродните
права.
Ето защо, предлагаме да не се изменя чл. 37.
16. Новата ал. 2 на чл. 64 създава с нищо неоправдано ограничение
при упражняването на съответното право, което дори би поставило
въпроса за конституционосъобразността на това ограничение. Тази
разпоредба дава неоснователно приоритет на определени субекти,
стеснява правото на самия автор да реши чрез кого да става
разпространението, създава се неоправдана протекция за определени
групи субекти, което противоречи на духа на Конституцията на
Република България. Констатира се противоречие с чл. 54, ал. 3 от
Конституцията на Република България, според който изобретателските,
авторските и сродните на тях права се закрилят от закона. А Законът за
авторското право и сродните му права е именно законът, който трябва да
закриля правата на българските автори. Сближаването с европейското
право не е основание за нарушаване на Конституцията, ако налага да се
въведат такива ограничения на свободата на авторите.
Ето защо, предлагаме да не се създава ал. 2 в чл. 64.
17. Изр. 2, 3 и 4 на чл. 89 биха могли да се обединят в едно
изречение, за да се избегне значителното повторение и постигне смислова
яснота.
Ако се приеме това предложение, новото изречение би могло да
придобие следната редакция: “Срокът започва да тече от 1 януари на
годината, следваща осъществяването на записа, неговото законно
публикуване или разгласяването му по друг законен начин.”
18. В чл. 93 да отпаднат “чл. 58 и чл. 64, ал. 2”, защото те не са
относими към текста.
19. В Глава ХIа има несиметричност между заглавието “Права на
производителите на база данни” и включените в нея текстове, защото в последните се говори само за едно право и за производител в единствено
число.
Ето защо, предлагаме Глава Х1а да се наименува “Право на
производителя на база данни”.
20. Чл. 936 следва да се състои от две алинеи, тъй като в момента
липсва изрично определяне кой е носител на правото.
“(1) Носител на правото е производителят на базата данни.
(2) Сегашният текст на законопроекта.”
Не е изяснен въпросът, какъв трябва да бъде обхватът на
инвестиционната дейност на едно лице, за да бъде то признато за
производител на база данни.
21. В чл. 936 липсват параметри при определяне на понятието
“съществено”. Общата констатация на Съвета е, че определението не е
достатъчно конкретно и ще породи въпроса за обхвата на ресурсите,
вложени в създаването на базата данни, както и въпроса за
съотношението между отделните видове ресурси - финансови, трудови,
интелектуални и прочее. Желателно е в тази връзка в края на първото
изречение след “съществено” да се добави израза “ в количествено или
качествено отношение”. Така текстът се поставя в съответстве и с чл. 93в.
22. Необходима е по-точна редакция на чл. 93в, ал 2.
Предлагаме следната, според нас, по-точна редакция:
“(2) Даването в заем не е извличане или повторно използване по
смисъла на ал. 1.”
23. Необходимо е редакцията на чл. 93в, ал. 4 да бъде поставена в
съответствие с ал. 1, като навсякъде думата “може” се замени с израза
“има право”. Той е юридически по-точен.
Освен това, в Допълнителните разпоредби на закона би трябвало да
се даде дефиниция на понятието “систематично”, защото то няма единно
съдържание в нашето право.
24. Заглавието на чл. 93д следва да придобие по-точният израз:
“Съотношение с други права”.
25. В чл. 93д е необходима по-ясна редакция на ал. 2.
“Чл. 93д. Правото по чл. 93 в не може да бъде упражнявано по
начин, който може или би могъл да накърни или ограничи авторски или
сродни на тях права върху съдържанието на базата данни.”
26. В чл. 93е използуваното понятие “законен ползвател” никъде
не е дефинирано. Не е изяснено и понятието “ползвател”.
Предлагаме изразът “законен ползувател” да се замени с израза
“лице, придобило по законен начин достъп до базата данни”. Този израз
вече е използуван в ал. 1 и е симетричен на конструкцията в чл. 71
относно използуването на компютърни програми.
27. В чл. 93ж, т. 3 изразът “за целите на националната сигурност”
да отпадне поради аморфност и недефинираност на понятието. “Съдебно
или административно производство” да се замени с “административно
или в съдебно производство”, т.е. те трябва да си разменят местата,
съобразно последователността, в която се осъществяват тези две
производства.
28. Чл. 93з да се постави в съответствие с чл. 89:
Предлагаме изречение второ на ал. 1 да придобие следната
редакция: “Срокът започва да тече от 1 януари на годината, следваща
завършването на създаването на базата данни или нейното разгласяване
по друг законен начин.”
Предложената ал. 3 става ал. 2.
29. В чл. 94, т. 3 предлагаме да отпадне изразът “като конкретният
размер се определя по преценка на съда”, тъй като това е подразбиращо
се. То би имало смисъл, ако разпоредбата сочеше конкретни критерии, от
които да се ръководи съдът при определяне размера на глобата.
30. В чл. 97, ал. 1 предлагаме да се добави нова точка - т. 3, в
която да се даде легална дефиниция на понятието “технологични средства
за защита”, защото това изискване е изрично поставено в директивите на
ЕС.
31. Чл. 101а, ал. 1 предлагаме “постоянно местожителство” да се
замени с израза “постоянен адрес” или “постоянно пребиваване”, защото
понятието “местожителство” е отменено със Закона за гражданската
регистрация и понастоящем гражданите на РБ имат постоянен адрес и в
посочения закон не се използва въобще понятието “местожителство”.
Желателно е това положение да бъде отчетено и в другите текстове на
Закона за авторското право и сродните му права, където досега се е
прилагал терминът “местожителство” - чл. 99,100 и 101.
32. В чл. 102 да не се създава нова ал. 2, а да се прибави в текста
след израза “филмови продуценти” изразът “производител на база данни”.
Така се избягва повторението в двете предлагани алинеи.
33. § 56 създава широка делегация на МС по отношение на
контрола върху използуването на авторското право и сродните му права.
Има опасност МС да наруши права на авторите, след като му се
предоставя възможност да определя условията за упражняване на контрол
върху използването на обекти на авторското право. Поради това има
опасност да се стигне до отмяна на противозаконни разпоредби. Освен
това не бива на МС да се предостави регулирането на сфера, където има
предвидена конституционна защита на лични права
34. В § 22 т. 1,6. “б” в новосъздадената точка 13 се предлага думата
“сборът” да се замени със “съвкупност”.
35. Ако се приеме предложението на Съвета по т. 15 - за запазване
на максималния 10-годишен срок по чл. 37, ал. 2 ЗАПСП, следва да
отпадне § 23 ПЗР на законопроекта, тъй като § 23 ПЗР е свързан с
предлаганата отмяна на ал. 2 на чл. 37 ЗАПСП в обсъждания
законопроект.
36. В § 25 цифрите “§ 22, т. 3” да се заменят с “§ 22, т. 2”, тъй като
в този параграф няма т. 3 и с посочването на т. 3 е допусната техническа
грешка.