Консултативен съвет по законодателството
Относно: Законопроекта за ордените и медалите
в Република България, № 254-01-15/06.02.2002 г., внесен от народните представители Явор Милушев и Борислав Цеков

---

СТАНОВИЩЕ
Относно: Законопроекта за ордените и медалите
в Република България, № 254-01-15/06.02.2002 г., внесен от народните представители Явор Милушев и Борислав Цеков
На свое заседание на 19.04.2002 г. Направлението по Конституционно, административно и финансово право на Консултативния съвет по законодателството разгледа Законопроекта за ордените и медалите в Република България, внесен от народни представители. След направеното обсъждане Консултативният съвет по законодателството прави следните предложения за подобряване на законопроекта.

I. ОБЩИ БЕЛЕЖ1СИ
1. Законопроект с такъв предмет и предназначение би трябвало да установи атрибутите - задължителните знакови елементи на всеки орден и медал. При ордените, със самото им наименование те са частично, но не пълно определени. При медалите подобен момент изцяло отсъства. Но и в двата случая, както и при степените и категориите на ордените е необходимо законоустановеност на атрибутите на всеки от тях - форма, изображение, текст, цвят на лентата, когато тя е елемент от съответната държавна награда.
2. Законопроектът трябва да бъде съобразен с Конституцията - чл. 84, т. 14 и чл. 98, т. 8. Не бива да се допуска каквото и да е подменяне на конституционната терминология, което довежда до деформация на конституционния замисъл, неточности и несъответствия с основния закон.
3. Системата на медалите се нуждае от преосмисляне. Очевидно освен за “граждански заслуги” законопроектът би трябвало да предвиди и самостоятелна възможност за награждаване с медал за “войнски заслуги”. Наред с това заслужава внимание идеята за войнските отличия - ордени и медали, която си струва да бъде обсъдена, ако се прецени, че само медал за “войнски заслуги” не е достатъчен.
Сега предвидената възможност - медал “за заслуги”, следва да отпадне. В този си вид тя фактически принизява реалните граждански заслуги на лицата, които могат да бъдат награждавани с този медал, като акцентува на регионалния, местен ефект от тяхната дейност. Ако те влязат в първата категория - медал “за граждански заслуги”, това би било признание за националната значимост на техния регионален принос.

II. КОНКРЕТНИ БЕЛЕЖКИ
1. По чл. 1.
За да се очертае по-релефно предметът на закона - кои са държавните награди, кой и кога може да награждава с тях и по какъв ред, предлагаме като по-сполучлива нова структура и нова редакция на чл. 1, а именно:
“Чл. 1. (1) Този закон урежда държавните награди - ордени и медали, техните видове, степени и старшинство, както и условията и реда за награждаване с тях.
(2) Президентът на Република България може да награждава с ордени и медали, предвидени в този закон, български граждани и чужденци, както и български и чуждестранни юридически лица и организации.”
Забележка:
Във всички следващи текстове изразът “държавни награди” би следвало да отпадне, като навсякъде се говори само за “ордени и медали”. Употребата на родовото понятие “държавни награди” е уместно и достатъчно в чл. 1 при очертаване на предмета на закона. В наименованието “ордени и медали”, без каквито и да е прилагателни, фактически се възпроизвежда точното конституционно понятие.
2. По наименованието и структурата на чл. 2.
Нормативното съдържание, поместено тук следва да се раздели в
два самостоятелни члена съответно:
“Ордени
Чл. 2 (съдържанието на сегашната ал. 2)
Медали
Чл. 3. (сегашната ал. 3 с изменена редакция, без прилагателното “почетни” и с допълнение), а именно:
Медалите са:
1. “За граждански заслуги”;


2. “За войнски заслуги”.”
3. По чл. 3 и чл. 4.
Предвидените тук основания за нагрждаване - извънредно големи заслуги (чл. 3), и особено големи заслуги (чл. 4) са трудно дефинируеми и лишени от практически критерии, С оглед чистота на изказа и по-голяма определеност при практическото приложение, предлагаме в чл. 3 основанието за награждаване да бъде изключителни заслуги, а чл. 4 - големи заслуги.
4. По чл. 3, ал. 4.
След думите “обществени и стопански дейци”, текстът да придобие следната редакция: “както и дейци на науката, културата и просветата, носители на орден “Св.св. Кирил и Методий”.
Това внася яснота относно последната група лица.
5. По чл. 3, ал. 5.
Редакцията следва да се уточни - става дума за същия орден без лента, поради което и текстът да придобие нов вид:
“(5) Орден “Стара планина” без лента има:”.
6. По чл. 6, ал. 1.
Текстът “и дружба между народите” да отпадне. Международното сътрудничество включва не само междудържавни отношения, но и проява на добри или много добри отношения между народите и в този смисъл то е достатъчно.
7. По наименованието на Глава трета.
Вместо “почетни медали”, наименованието да бъде “медали”. То е конституционно. При това почетна е всяка държавна награда. В този смисъл изричното отбелязване на почетност при една и то втората по значимост държавна награда, не може да бъде оправдано.


8. По чл. 7.
С оглед на логическа последователност двете алинеи трябва да разменят местата си.
Сегашната ал. 1, вече като ал. 2, следва да претърпи и следните редакционни подобрения.
“(2) Български и чуждестранни юридически лица и организации, които...”.
Наред с това в края изразът “и за развитие на обществените услуги в Република България” следва да отпадне. Това изискване е от друг порядък и не се вписва хармонично с предхождащите.
9. По чл. 8 - нов.
Заслужава да се помисли за разработване на самостоятелен член за медала “За войнски заслуги”.
10. По чл. 8.
Ако бъде възприето предложението за медал “За войнски заслуги”, съдържанието на сегашния чл. 8 трябва да се включи частично и с нова редакция в чл. 7, ал. 1 (сегашната ал. 2).
11. По наименованието на Глава четвърта.
Конституционното наименование е: “Ред за награждаване с ордени и медали”, а на подзаглавието - “Награждаване с ордени”.
12. По чл. 9.
По-точен и конституционосъобразен би бил следният текст:
“(1) Президентът на Републиката награждава с ордени и медали по чл. 2 както по своя инициатива, така и по предложение на Министерския съвет.”
Ако тази идея бъде възприета, би могло да се помисли за обособяване на ал. 2 със следния текст:


“(2) Неправителствени организации и творчески съюзи могат да правят предложения пред Президента на Републиката или пред Министерския съвет за награждаване с орден “Св. св. Кирил и Методий.”
13. По наименованието на чл. 10.
Конституционното наименование е: “Награждаване с медали”.
14. По чл. 10.
Предлагаме следната структура и съдържание на текста:
“Чл. 10. (1) Президентът на Републиката награждава с ордени и медали по своя инициатива или по предложение на Министерския съвет.
(2) Неправителствени организации и творчески съюзи могат да правят предложения за награждаване с медали пред Президента или пред Министерския съвет.”
15. По чл. 9 и чл. 10.
Би могло да се помисли и в двата текста да има последна алинея с идентично съдържание - обнародване на указа на президента за награждаване, вместо сегашния чл. 11. Възможно е и запазването на чл. 11, но с отделно заглавие: “Обнародване на указите за награждаване с ордени и медали.”
Самостоятелно внимание заслужава въпросът за поставяне на държавен печат върху тези укази.
16. По Глава пета - наименование и съдържание.
Предвиденото лишаване от държавни награди в този му вид е
неубедително. Постановено с присъда, това лишаване фактически е вид наказание - материя, която е предмет на Наказателния кодекс. Най-много тук може да се предвиди хипотеза, при която едно наградено лице е станало недостойно да носи съответната държавна награда, поради което ех lege я загубва. Ако това предложение бъде възприето глава пета трябва


да се наименова: “Загубване, отнемане и възстановяване на ордени и медали”.
Отнемането на ордени и медали не е предвидено изрично като правомощие на президента в Конституцията. Начинът, по който се предлага то да бъде уредено тук, е некоректен, защото задължава президента да отнеме съответната награда при точно предвидените две хипотези. Най-малкото би следвало да се направи уговорката и в трите алинеи на този член, че “президентът може да отнеме...”. Доколкото става дума за санкционни и неблагоприятни последици, от значение е по чие предложение може да се стигне до подобна преценка или президентът ще може да отнема ордени и медали само по своя инициатива, както и какво се крие зад безличния израз в ал. 3 “се установи”.
Най-сетне, чието житейски погледнато, оправдано ли е едно тежко пътно транспортно произшествие по непредпазливост, което няма никаква причинноследствена връзка с изключителния принос на един творец, мотивирал награждаването му с орден “Св. св. Кирил и Методий”, да доведе до отнемането на този орден.
17. По чл. 16.
Вместо “държавната награда” да се изпише “ордена или медала, който е изгубен или унищожен по независещи от наградения причини”.