ДОКЛАД
ОТНОСНО:
Законопроект за вероизповеданията № 154-01-1/5.07.2001 г..
внесен от н.п. Борислав Цеков
Законопроект за религиозните права и религиозното сдружаване.
№ 254-01-31/26.04.2002 г.. внесен от н.п. Лютви Местан
и н.п. Ахмед Юсеин
Законопроект за вероизповеданията. № 254-01-32/26.04.2002 г..
внесен от н.п. КИРИЛ Милчев и н.п. Рупен КРИКОРЯН

---

ДОКЛАД
ОТНОСНО:
Законопроект за вероизповеданията № 154-01-1/5.07.2001 г..
внесен от н.п. Борислав Цеков
Законопроект за религиозните права и религиозното сдружаване.
№ 254-01-31/26.04.2002 г.. внесен от н.п. Лютви Местан
и н.п. Ахмед Юсеин
Законопроект за вероизповеданията. № 254-01-32/26.04.2002 г..
внесен от н.п. КИРИЛ Милчев и н.п. Рупен КРИКОРЯН
На своето редовно заседание, проведено на 16 май 2002 г., Комисията по правата на човека и вероизповеданията разгледа, съгласно чл. 68, ал. 1 от ПОДНС, внесените три законопроекта, третиращи вероизповеданията:
• Законопроект за вероизповеданията, внесен от н.п. Борислав
Цеков
• Законопроект за религиозните права и религиозното сдружаване, внесен от н.п. Лютви Местан и Ахмед Юсеин
• Законопроект за вероизповеданията, внесен от н.п. Кирил Милчев и Рупен Крикорян.
На заседанието присъстваха: вносителите, които представиха своите законопроекти, доц. Иван Желев - директор на Дирекция “Вероизповедания” - МС, г-жа Виктория Нешева - Министерство на правосъдието, г-н Ивайло Иванов от МВнР, г-н Лъчезар Попов - Институт за

принципите на правото, представители на регистрираните у нас религиозни общности, представител на Българския Хелзинкски комитет.
Членовете на Комисията имаха възможност да се запознаят с обобщения Законопроект за вероизповеданията, разглеждан в 38‘то Народно събрание, със становището на експерти на Съвета на Европа по него, с решението на Европейския съд по правата на човека по делото Хасан и Чауш срещу България, касаещо мюсюлманската общност. Основните принципи, на които акцентират експертите на Съвета на Европа, са валидни и в момента и Комисията смята, че те трябва да се спазят и при изработването на окончателния текст на закона.
В Комисията са получени писмени становища от Дирекция “Вероизповедания” и Дирекция “Правна” - МС, Министерство на правосъдието, Министерство на външните работи, както и от представителите на редица регистрирани вероизповедания.
Общите елементи и в трите законопроекта са предвидената съдебна регистрация на вероизповеданието чрез охранително производство, както и желанието за независимостта им от изпълнителната власт, отразяващ конституционно залегналия принцип за отделеност на държавата от вероизповеданията.
Проектите не предвиждат пререгистрация на вече регистрираните в България вероизповедания. Предлага се и законово регламентиране на социалната, здравната и образователната дейност на вероизповеданията. Същевременно има и критични бележки по съответните законопроекти:
Становището на Дирекция “Правна” на Министерски съвет е, че Дирекция “Вероизповедания” на МС не следва да подпомага прокурора в един състезателен процес и не е редно вероизповеданията да трябва да доказват, че не попадат в кръга ограничения, предвидени от законопроекта. Становището на дирекцията следва да се приема като консултативно подпомагане на съда. Местните подразделения на регистрираните вероизповедания е препоръчително да бъдат регистрирани по

административен ред в разумно кратък срок и да се контролира чрез административно-правна процедура.
Въпросът за юридическата правоприемственост на вероизповеданията е пряко свързан с процедурата по реституция на имоти, някога принадлежали на съответното вероизповедание. Такъв раздел липсва в законопроектите и е добре да се обсъди неговото създаване. Яснотата на терминологията - вероизповедания, религиозна общност и религиозна институция е от ключово значение за ефективното прилагане на бъдещия закон.
Ето защо тълкуванието на Конституционния съд по решение № 5 от 1992 г. би трябвало да бъде съобразено. Правото на вероизповеданието не би трябвало да бъде ограничавано от гражданство, а да се отнася до лицата под юрисдикцията на България.
Плурализмът и толерантността между различните деноминации би трябвало да е гарантиран и защитен от закона.
Нарушаването на човешките права на принадлежащите или непринадлежащите към дадено вероизповедание следва да бъде санкционирано, както и привличането на деца и непълнолетни, без съгласието на родителите им.
На базата на обсъждането, Комисията проведе гласуване поотделно за всеки законопроект /съгласно чл. 68 от ПОДНС/, при което се получи следният резултат:
1. За Законопроект за вероизповеданията № 154-01-1/5.07.2001, внесен от н.п. Борислав Цеков - 9 гласа “за", 1 - “против" и 1 “въздържал се”.
2. За Законопроект за религиозните права и религиозното сдружаване, № 254-01-31/26.04.2002 г., внесен от н.п. Лютви Местан и н.п. Ахмед Юсеин -10 гласа “за”, “против” - няма и 1 “въздържал се”.
3. За Законопроект за вероизповеданията, № 254-01-32/26.04.2002 г., внесен от н.п. Кирил Милчев и н.п. Рупен Крикорян - 12 гласа “за”, “против” - няма и “въздържал се” - няма.
На основание проведеното гласуване, Комисията по правата на човека и вероизповеданията препоръчва на Народното събрание да приеме и трите законопроекта на първо гласуване.
Докладът на Комисията е приет единодушно с 12 гласа “за”.